НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4353
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
От книгата "Той иде", Начални Слова от
Учителя
в периода 1896 -1904 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от
Учителя
в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
към текста >>
Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните
учители
и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните
учители
и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
към текста >>
От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на
Учителя
) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г.
От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на
Учителя
) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.
„Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”.
към текста >>
Този проект не е осъществен от
Учителя
.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
Този проект не е осъществен от
Учителя
.
По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г. издава „Учителят за образованието”. [2] Прозябне (арх.) – поникне. [3] Вж. дял първи – ІІ.2.1:2.
към текста >>
издава „
Учителят
за образованието”.
От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя. По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г.
издава „
Учителят
за образованието”.
[2] Прозябне (арх.) – поникне. [3] Вж. дял първи – ІІ.2.1:2. [4] Вж. дял втори – ІІ.1:1.
към текста >>
[12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало
Учителят
тържествено отбелязва на 22.03.1914 г.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
[12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало
Учителят
тържествено отбелязва на 22.03.1914 г.
Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака за 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.). І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г.
към текста >>
”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от
Учителя
Беинса Дуно.
След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб!
”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от
Учителя
Беинса Дуно.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
към текста >>
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си
Учителят
пося семената на Новата епоха.
VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си
Учителят
пося семената на Новата епоха.
Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
към текста >>
Учителят
за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
№ 8. [16] „Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, Аз съм.”(Йоан 8:58). В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха. В Кабала Адам Кадмон е проявеният Логос.
Учителят
за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде власт на Небето и Земята. Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на човека, Първородният в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар.
към текста >>
[22] На друго място
Учителят
споменава изброените три: 1.
и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5.
[22] На друго място
Учителят
споменава изброените три: 1.
власт и слава; 2. жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път. [23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите. [24] Йезуитски орден (лат.
към текста >>
[23] Днес ролята на ”златния телец” според
Учителя
се изпълнява от парите.
дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1. власт и слава; 2. жени; 3. пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път.
[23] Днес ролята на ”златния телец” според
Учителя
се изпълнява от парите.
[24] Йезуитски орден (лат. Societas Jesu – Общество на Исус) – католически монашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола. Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра. Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите.
към текста >>
Учителят
за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди.
Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена.
Учителят
за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди.
Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало.
към текста >>
[26]
Учителят
: „Христос казва: Жените ще спасят света.
Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.)
[26]
Учителят
: „Христос казва: Жените ще спасят света.
Наполеон казва: Франция се нуждае от майки. Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.
към текста >>
Учителят
за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат.
[27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята.
Учителят
за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат.
Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния. Той прониква въздуха и се счита за най-рядката въздухообразна материя. Отличава се с голяма лекост и ефирност.
към текста >>
Учителят
за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.
Учителят
за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
към текста >>
Девет са имената на Бога според
Учителя
: 1.
Елох; 6. Ело(х); 7. Тетраграматон (Четиризначният) Саваот; 8. Ело(х)им Саваот; 9. Шадай; 10. Адонай.
Девет са имената на Бога според
Учителя
: 1.
Елохим; 2. Йехова; 3. Адонай; 4. Ел-Елион; 5. Ел-Шадай; 6.
към текста >>
Учителят
за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили.
Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”).
Учителят
за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили.
За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли. Те са казвали „Йот-Хей-Вав-Хей”. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал.
към текста >>
Смятат за добродетел споровете със своите
учители
.
Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите.
Смятат за добродетел споровете със своите
учители
.
Нямат последователи сред обикновените хора. Много от садукеите са свещеници и изглежда почти всички свещеници са садукеи. Религията им е консервативна – приемат като постоянно валидни само писаните в Петокнижието закони. Отхвърлят възкресението, ангелите и демоните. [35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (народи)).
към текста >>
[38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от
Учителя
, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в река Йордан, изповядвайки греховете си. Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4.
[38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от
Учителя
, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето.
към текста >>
[39]
Учителят
за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
[39]
Учителят
за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо.
към текста >>
За този ум
Учителят
казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически.
Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1. [41] Съвременната наука оперира главно с т. нар. обективен, конкретен ум в човека.
За този ум
Учителят
казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически.
Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите.
към текста >>
Вероятно
Учителят
разглежда това понятие в по-широк аспект.
Хекел и В. Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен.
Вероятно
Учителят
разглежда това понятие в по-широк аспект.
Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел.
към текста >>
[43]
Учителят
подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
[43]
Учителят
подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
[44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860).
към текста >>
Във философията на
Учителя
този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон.
Във философията на
Учителя
този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
[56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат.
към текста >>
[56] В терминологията на
Учителя
този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”.
[55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
[56] В терминологията на
Учителя
този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”.
[57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2.
към текста >>
В терминологията на
Учителя
този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.
Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот.
В терминологията на
Учителя
този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.
[58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3.
към текста >>
[62]
Учителят
нарича този център „Алфиола”.
[59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр. galactos (мляко) [61] Вж. бел № 69.
[62]
Учителят
нарича този център „Алфиола”.
Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М.
към текста >>
„Алфиола” е термин, назован единствено от
Учителя
.
[61] Вж. бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила.
„Алфиола” е термин, назован единствено от
Учителя
.
На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.
към текста >>
[71]
Учителят
за Земята: „Преди 250 млрд.
d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите.
[71]
Учителят
за Земята: „Преди 250 млрд.
години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.” [72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия. Извършва обстойни изследвания на двойни звезди.
към текста >>
Същото може да се каже и за словото на
Учителя
Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов.
Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно.
Същото може да се каже и за словото на
Учителя
Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов.
Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература.
към текста >>
Учителят
трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.
Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите.
Учителят
трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.
Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза.
към текста >>
Даже
Учителят
смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език.
Даже
Учителят
смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
към текста >>
Словото на
Учителя
има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.
Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание.
Словото на
Учителя
има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
към текста >>
Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на
Учителя
Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на
Учителя
Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи.
към текста >>
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на
Учителя
Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на
Учителя
Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.
Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
От книгата "Той иде", Начални Слова от
Учителя
в периода 1896 -1904 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от
Учителя
в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
към текста >>
„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си
учител
по нравствената философия.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.
„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си
учител
по нравствената философия.
Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
към текста >>
4. „Лъжата – казва един
учител
по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“.
4. „Лъжата – казва един
учител
по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
към текста >>
Учителят
за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят?
[113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671).
Учителят
за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят?
Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята. Разправя, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Това е описание на небето от човешко гледище.
към текста >>
[122] Тази добронамерена забележка от страна на
Учителя
не е подмината от тогавашните социалдемократи.
През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство. По това време е имало силно недоволство срещу режима на Стамболов, което е предизвиквало много крайни настроения у населението. Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция.
[122] Тази добронамерена забележка от страна на
Учителя
не е подмината от тогавашните социалдемократи.
През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж.
към текста >>
Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на
Учителя
.
Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г.
Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на
Учителя
.
Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105.
към текста >>
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място
Учителят
казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.”
Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място
Учителят
казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.”
[124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората.
към текста >>
Учителят
за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението.
Учителят
за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
От книгата "Той иде", Начални Слова от
Учителя
в периода 1896 -1904 г.
От книгата "Той иде", Начални Слова от
Учителя
в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна
към текста >>
Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.”
Учителят
го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж.
Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си. Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата. [136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа. [137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода.
Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.”
Учителят
го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж.
дял трети – 9:3. [138] „Изход” – втора книга от Петокнижието на Мойсей, описваща двата възлови момента в историята на Израил като народ: бягството от Египет и даването на Закона. Като конкретно събитие „Изход” ознаменува раждането на израилтяните като народ, след като в продължение на 430 г. живеят в Египет, а при две от династиите дори са били роби. [139] Тук вероятно се има предвид, че фараонът и Египет символизират материалното робство.
към текста >>
4.
Неподправеният Петър Дънов
(
УЧИТЕЛЯ
БЕИНСА ДУНО )
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ
(
УЧИТЕЛЯ
БЕИНСА ДУНО )
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят.
към текста >>
Постепенно, но сигурно идеите на
Учителя
Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят.
Постепенно, но сигурно идеите на
Учителя
Дънов разширяват влиянието си сред човечеството.
Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата.
към текста >>
В днешната важна епоха
Учителят
иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”
Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
В днешната важна епоха
Учителят
иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”
• • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората.
към текста >>
Много са издадените томове със сказки и беседи на
Учителя
само в България са над четиристотин заглавия.
Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • •
Много са издадените томове със сказки и беседи на
Учителя
само в България са над четиристотин заглавия.
Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици.
към текста >>
Един истински
Учител
тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят.
Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова.
Един истински
Учител
тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят.
Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф.
към текста >>
Това дава възможност да се публикува нещо от самия
Учител
, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му.
Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици.
Това дава възможност да се публикува нещо от самия
Учител
, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му.
Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа. Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил.
към текста >>
5.
УВОД
на
Учителя
Петър Константинов Дънов
Личният бележник
на
Учителя
Петър Константинов Дънов
Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В.
към текста >>
Основателят на духовното общество „Бяло братство"
Учителя
Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Личният бележник на Учителя Петър Константинов Дънов
Основателят на духовното общество „Бяло братство"
Учителя
Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.
Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
към текста >>
Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за
Учителя
П.
Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента.
Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за
Учителя
П.
Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви.
към текста >>
Към малката група оригинални материали на
Учителя
П.
Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви.
Към малката група оригинални материали на
Учителя
П.
Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско.
към текста >>
и е използван от
Учителя
в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г.
Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г.
и е използван от
Учителя
в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г.
По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м.
към текста >>
2. Писма на
Учителя
Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ...................... 1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука
2. Писма на
Учителя
Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 3. НБКМ-БИА. Ф. 868 (Палка Кръстева), а.е. 114, л. 677-755
към текста >>
5. Всемировият
учител
Беинса Дуно и Велико Търново.
868 (Палка Кръстева), а.е. 114, л. 677-755 4. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 113, л. 2-3
5. Всемировият
учител
Беинса Дуно и Велико Търново.
Състав. П. Даскалова. Т. 1-2. В. Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999.
към текста >>
319 с.;
Учителя
във Варна.
Състав. П. Даскалова. Т. 1-2. В. Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999.
319 с.;
Учителя
във Варна.
Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39.
към текста >>
Документална хроника на делото на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна.
Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999. 319 с.; Учителя във Варна.
Документална хроника на делото на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна.
Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с. 6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39. Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П.
към текста >>
В повечето биографии на
Учителя
се посочва старото име на селото - Хадърча.
7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125 8. Подробно по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението 9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов.
В повечето биографии на
Учителя
се посочва старото име на селото - Хадърча.
Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име 10. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
към текста >>
10. Писма на
Учителя
Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
В повечето биографии на Учителя се посочва старото име на селото - Хадърча. Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име
10. Писма на
Учителя
Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
1898-1902. Състав. Цв. Нушев. C., 1999, с. 1-30; Дънов, П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999, с. 1-38 11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г.
към текста >>
В: Писма на
Учителя
..., с. 30
1-30; Дънов, П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999, с. 1-38 11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г. Миркович от 7 октомври 1899г.
В: Писма на
Учителя
..., с. 30
* * * През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П.
към текста >>
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите
учители
, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г.
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите
учители
, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П.
към текста >>
Варна и
Учителя
Петър Дънов.
С.. 2009, с. 320, 343-345 13. Димитрова, Л. - Дружественото читалище „П Р. Славейков" в гр.
Варна и
Учителя
Петър Дънов.
Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 г. - Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К.
към текста >>
Учителя
Петър К.
Варна и Учителя Петър Дънов. Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 г. - Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П.
Учителя
Петър К.
Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К.
към текста >>
15.
Учителя
във Варна.
- Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с.
15.
Учителя
във Варна.
Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999, с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23
към текста >>
Документална хроника на делото на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999,
Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна.
Документална хроника на делото на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999,
с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л.
към текста >>
Учителят
Петър Дънов.
Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999, с. 10-11; Кралева, М.
Учителят
Петър Дънов.
Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р.
към текста >>
-
Учителя
Петър К.
с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л.
-
Учителя
Петър К.
Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна.
към текста >>
Учителят
Петър Дънов.
- Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П. Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата 18. Кралева. М.
Учителят
Петър Дънов.
Живот и учение. C.. 2001, с. 24 19. Славов, Ат. ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов.
към текста >>
Личният бележник на
Учителя
П.Дънов от 1899г.
114, л. 120-гръб 23. НБКМ-БИА, Ф. 868. а.е. 114, л. 123-гръб * * *
Личният бележник на
Учителя
П.Дънов от 1899г.
(правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф. № 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с.
към текста >>
Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на
Учителя
П.
Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София.
Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на
Учителя
П.
Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
към текста >>
Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на
Учителя
П.
Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на
Учителя
П.
Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П.
към текста >>
в изданието „Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста.
След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г.
в изданието „Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста.
В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г.
към текста >>
1.Почеркът на
Учителя
П. Дънов.
Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента:
1.Почеркът на
Учителя
П. Дънов.
Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в.
към текста >>
25. Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов ).
Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст. .................... 24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г. на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ
25. Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов ).
C., изд. ДАР-ЛОГОС, 1999. 272 с. В изданието не са посочени съставител или редактор. Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на
Учителя
Беинса Дуно.
25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ЛОГОС, 1999. 272 с. В изданието не са посочени съставител или редактор.
Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на
Учителя
Беинса Дуно.
C., изд. Авир, 2009. 294 с. 26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд.
към текста >>
26. Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов ).
В изданието не са посочени съставител или редактор. Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно. C., изд. Авир, 2009. 294 с.
26. Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов ).
C., изд. ДАР-ПОГОС, 1999. 272 с. 27. Уточняване на участието на Тереза Керемидчиева в направата на преписите е заслуга на колегата ми Людмила Димитрова 28. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
към текста >>
28. Писма на
Учителя
Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ПОГОС, 1999. 272 с. 27. Уточняване на участието на Тереза Керемидчиева в направата на преписите е заслуга на колегата ми Людмила Димитрова
28. Писма на
Учителя
Петър Дънов до д-р Георги Миркович.
1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 29. Вж Личните бележници на П. К. Яворов. Състав. М. Бошнакова. С., 2008, с. 287. 351
към текста >>
всички нещастия." - Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов).
К. Яворов. Състав. М. Бошнакова. С., 2008, с. 287. 351 30. Грешки има на всички страници, предаващи текста на бележника. Тук отбелязвам някои пропуснати изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на
всички нещастия." - Дневник на
Учителя
Беинса Дуно (Петър Дънов).
С., 1999, с. 17, 31 * * * Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-бяла пепитена корица. Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов.
към текста >>
Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на
Учителя
П. К.
31. Сигнатурата на документа е НБКМ-БИА. ф. 868, а.е. 114, л. 82-125. В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * *
Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на
Учителя
П. К.
Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст.
към текста >>
За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на
Учителя
Петър К.
Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов.
За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на
Учителя
Петър К.
Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт.
към текста >>
Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на
Учителя
П. Дънов.
Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания.
Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на
Учителя
П. Дънов.
Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова
към текста >>
Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на
Учителя
.
Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала.
Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на
Учителя
.
В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.
към текста >>
6.
13.Червено тефтерче
(
Учителят
)
Дай ми сила, която да ме подкрепи в моята человеческа немощ. Господи, остани с мене, ходи с мене и ме учи във всичките, във вечните неща на твоето царство. Амин. * * * 5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух.
(
Учителят
)
6 февруари Аз съм Господ Бог Твой, заповедта ми излезе. Стой непоколобим в пътя ми. Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи.
към текста >>
Неговите водители и
учители
помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми.
Положението на всички водители, учители, ще стане пълно с отговорност. Бог на силите ще постави душите им в тревога и ще накара всички да пожънат това, което са сели от много време. И ще познаят, че Бог поругаем не бива да е. Защото Господ, който беше замълчал, дойде да даде свобода и мир на този народ и да провъзгласи, че негова е земята и я дава комуто ще. Но този народ се суети в мислите си.
Неговите водители и
учители
помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми.
Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и суетност в сърцето си. Това е техният Бог, на когото трябва да се кланят - така мислят. Ето, това е нашият Бог - казаха те на народа ми, него търсете. Аз ще ги попитам, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата. Ето, ще ги науча, че не могат безнаказано да престъпват закона ми, защото аз съм Господ свят, който твори и създава всичко.
към текста >>
Но криви са за това неговите водители и
учители
.
Аз ще ги попитам, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата. Ето, ще ги науча, че не могат безнаказано да престъпват закона ми, защото аз съм Господ свят, който твори и създава всичко. Моето име е свято. Този глупав и детински народ не разбира още своето добро. Той е народ, който не признава и няма признателност към този, който му е сторил добро.
Но криви са за това неговите водители и
учители
.
Затова те ще бъдат повече бити от другите и ще се научат да познават от опит, че моята дума е неизменна. Ще ги наказвам да се пекат в огън, който са запалили със собствените си дела. Те ме предизвикаха преди време. И ето, аз ида да опитат силата ми и да познаят своята нищета и бедствие и да се научат веднъж завинаги, че макар и да търпя дълго, не забравям престъпленията пред мене, защото ги държа всичките за деня на тяхното възпоменание, когато ще въздам всекиму това, което му се пада. Ще накарам всички да се разкайват и плачат за своите лоши постъпки.
към текста >>
Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и
учители
.
Затова те ще бъдат повече бити от другите и ще се научат да познават от опит, че моята дума е неизменна. Ще ги наказвам да се пекат в огън, който са запалили със собствените си дела. Те ме предизвикаха преди време. И ето, аз ида да опитат силата ми и да познаят своята нищета и бедствие и да се научат веднъж завинаги, че макар и да търпя дълго, не забравям престъпленията пред мене, защото ги държа всичките за деня на тяхното възпоменание, когато ще въздам всекиму това, което му се пада. Ще накарам всички да се разкайват и плачат за своите лоши постъпки.
Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и
учители
.
Но дано Бог ти дойде на помощ, да те избави и ти даде добри водители и учители според волята си. Ето где е твоето спасение от нине. И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух. Ето твоето избавление где стои. Събуди се духом, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти.
към текста >>
Но дано Бог ти дойде на помощ, да те избави и ти даде добри водители и
учители
според волята си.
Ще ги наказвам да се пекат в огън, който са запалили със собствените си дела. Те ме предизвикаха преди време. И ето, аз ида да опитат силата ми и да познаят своята нищета и бедствие и да се научат веднъж завинаги, че макар и да търпя дълго, не забравям престъпленията пред мене, защото ги държа всичките за деня на тяхното възпоменание, когато ще въздам всекиму това, което му се пада. Ще накарам всички да се разкайват и плачат за своите лоши постъпки. Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и учители.
Но дано Бог ти дойде на помощ, да те избави и ти даде добри водители и
учители
според волята си.
Ето где е твоето спасение от нине. И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух. Ето твоето избавление где стои. Събуди се духом, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти. Огледай се и виж где стои твоят велик Дух, защото не остава вече време за чакане.
към текста >>
Дай му
учители
и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на истината.
Отче мой и Господи мой, всяко добро даване идва от тебе, ти, който си виделина на всички, ти знаеш, че имам нужда от теб. Благослови ме, просвети ме, освети ме. Дай да се събуди духа на този народ. Да се обърне към тебе и да потърси твоята помощ. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават.
Дай му
учители
и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на истината.
Моля ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми. Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни на пътищата си. Господи, ти си чул, че твоите пастири развращават твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добро пасбище.
към текста >>
Постави страж на сърцето си, докато е рано, и
учител
на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух.
„Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ. Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете. Търсете го на всяко време.Търсете го, докато е близо и докато може да се намери. Призовавайте го, докато не се е отдалечил. Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение.
Постави страж на сърцето си, докато е рано, и
учител
на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух.
Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим.
към текста >>
Че може да ставате
учители
, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите?
Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум?
Че може да ставате
учители
, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите?
Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неразбрани?
към текста >>
Господи,
Учителю
мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими.
Иов 22:22. Януари 31. Смирението е път към възвишение. Февруари 1. Търпението е сила към постигане на всичко добро в живота.
Господи,
Учителю
мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими.
Дал си ми да разбера много дълбоки тайни на твоя Дух. Move (тръгвам). Псалом 33:1,22. Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление. Февруари 6* (Тук в Дневника има повторение, но е съхранено според ръкописа - б.изд.) Аз съм Господ Бог твой - заповедта ми излезе.
към текста >>
Ако и да негодуваш, негодуванието ти е
поучител
но.
Теб познавам и зная, че си верен. Опитал съм те и съм се научил, че си истинен, вкусил съм от тебе и съм намерил, че си благ. Гневът ти е само момент, а милостта ти е вечна. Макар и да наказваш, наказанието ти е благо. Макар и да съкрушаваш, но съкрушението ти е изцелително.
Ако и да негодуваш, негодуванието ти е
поучител
но.
В търпението ти има величие. Слушай ме ти, Господи, Боже мой, защото няма друг, освен тебе, комуто да поверя сърцето си. Източник си ти за мене на жива вода. Към теб се обръщам, към теб възнасям молението си. Ето, близо си до мене, слушаш биенето на сърцето ми.
към текста >>
20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които
Учителят
собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.)
Опитал си моята любов и знаеш, че няма нищо, което да ме спре от да не извърша благите ти възнамерения. Господи, Боже мой, принасям тази молба за мен и за всички, които си ми дал. Благослови ги, твои бяха, на мен ги даде. Нека да се прослави твоето име, да се възцари твоята правда, да възтържествува твоята Любов! ***
20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които
Учителят
собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.)
Аз съм Господ Твой, който идвам да те подкрепя чрез силата на своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог Твой благоволява да ти открие, защото си възлюбен избраник Господен, в когото вечни и неизследими Бог благоволява да те освети с Духа на своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог и Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да познаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание отгоре да възстановим ред и правда на тая земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън.
към текста >>
7.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник
учител28
.
„Ако ви гонят от едно място, идете на друго." Свободни сте. Никому нищо не сте длъжни, освен за Бога и Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини, които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете ми с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и
Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник
учител28
.
Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим. Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите. Ваш приятел: П.
към текста >>
идва
учителят
Иван Куцаров, родом от с.
По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г.
идва
учителят
Иван Куцаров, родом от с.
Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г.
към текста >>
Николаевка], Варненско, който е
учителствал
ок.
27 Анхиало – старото име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с.
Николаевка], Варненско, който е
учителствал
ок.
5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
към текста >>
учителският
персонал се увеличава на двама души.
Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г.
учителският
персонал се увеличава на двама души.
Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
към текста >>
Вторият
учител
е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е
учителствал
само една година.
Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души.
Вторият
учител
е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е
учителствал
само една година.
На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев.
към текста >>
На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която
учителствала
2 години.
5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която
учителствала
2 години.
През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в.
към текста >>
година идва
учителят
Иван Куртев от Сливен, който е
учителствал
7 години непрекъснато.
През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч.
година идва
учителят
Иван Куртев от Сливен, който е
учителствал
7 години непрекъснато.
Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>
Тъкмо тя, според регистъра,
учителства
в този период.
година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов).
Тъкмо тя, според регистъра,
учителства
в този период.
към текста >>
8.
№78 (Пеню Киров)
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник,
учител
.
На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива.
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник,
учител
.
Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя.
към текста >>
Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на
учителя
.
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н.
Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на
учителя
.
Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка. Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр.
към текста >>
Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес
учителят
бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие.
Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя. Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка.
Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес
учителят
бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие.
Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр. Сливен, която ще го предаде навреме. Извинявай за откровеността ми. Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова.
към текста >>
9.
№103 (Петър Дънов)
Нека да бъдем готови, че когато дойде
Учителят182
, да сме готови.
Человек, колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът повече почва да го плаши. Но Господ да Ви съхранява да останете верен докрай. Сега е време да бъдем усърдни и верни. Краят наближава и ний ще трябва скоро да напуснем тоя свят.
Нека да бъдем готови, че когато дойде
Учителят182
, да сме готови.
Засега уякчавайте се, ползвайте се от живота. А времето само ще покаже какво трябва да се върши. Господ да ви научи на Своя Си път всинца ви. Поздрави Тодора. Ако се е разкаял сърдечно Арнаудов, поздрави и него, ако ли не, то задръж поздрава.
към текста >>
182
Учителя
Христос.
Тогава има и слово, държано от П. Дънов. Досега с тази дата се свързваше годишната среща на Веригата, но както става ясно от записките на П. Киров, това се е случило на 8.08.1904 г. в гр. Бургас. 181 Сума, отделяна от членовете на Веригата за Бога.
182
Учителя
Христос.
към текста >>
10.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
идва
учителят
Иван Куцаров, родом от с.
27 Анхиало – старот о име на гр. Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната 1896/97 г.
идва
учителят
Иван Куцаров, родом от с.
Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г.
към текста >>
Николаевка], Варненско, който е
учителствал
ок.
Поморие, по това време голям административен център. 28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната 1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с.
Николаевка], Варненско, който е
учителствал
ок.
5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
към текста >>
учителският
персонал се увеличава на двама души.
Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г.
учителският
персонал се увеличава на двама души.
Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.
към текста >>
Вторият
учител
е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е
учителствал
само една година.
Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души.
Вторият
учител
е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е
учителствал
само една година.
На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П.
към текста >>
На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която
учителствала
2 години.
5 години непрекъснато. През Световната война като войник е бил убит на Добруджанския фронт. През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която
учителствала
2 години.
През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев.
към текста >>
година идва
учителят
Иван Куртев от Сливен, който е
учителствал
7 години непрекъснато.
През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч.
година идва
учителят
Иван Куртев от Сливен, който е
учителствал
7 години непрекъснато.
Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е
към текста >>
Тъкмо тя, според регистъра,
учителства
в този период.
Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов).
Тъкмо тя, според регистъра,
учителства
в този период.
29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович. 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години. Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица на списание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн.
към текста >>
11.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
5. Дънов, Петър –
Учителя
.
София, Я. Икономов, Ат. Дамянов, печ. „Глушков“, 1911. 848, ІХ с.
5. Дънов, Петър –
Учителя
.
Веригата на Божествената любов. София, 2007. 518 с. 6. Офицерски корпус в България. 1878-1944. Т. І-V.
към текста >>
9.
Учителят
във Варна.
София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008. 8. Вестник „Воля“ (Пловдив), Г. І, бр. 27 от 9 ян. 1927, с. 1.
9.
Учителят
във Варна.
ІІ доп. изд. София, Бяло Братство, 1999.
към текста >>
12.
***
Учителят
носи тая Истина!
Съвършеният е вън от всяка съблазън. За него са чужди нисшите човешки прояви. Душата му е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Бог е Светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта. Само Бог е Любов.
Учителят
носи тая Истина!
Той е дошъл да възстанови падналата чистота. Божията Любов на всичко издържа. За нея се държи Учителят. В човешката любов всичко замира. Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух.
към текста >>
За нея се държи
Учителят
.
Бог е Светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта. Само Бог е Любов. Учителят носи тая Истина! Той е дошъл да възстанови падналата чистота. Божията Любов на всичко издържа.
За нея се държи
Учителят
.
В човешката любов всичко замира. Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух. Тогава ще се отворят Царските Врата на Божията Истина. И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия живот, който Христос носи в света. Тогава вашата душа ще се зарадва и изпълни с Божията Благодат.
към текста >>
13.
***
Любовта на
Учителя
е изпитана.
Ученикът трябва да бъде герой, който след като пада и става много пъти. продължава своя път нагоре, дето Истината го зове! Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са уповали на Него! Не оставяй да мине изпита неиздържан от тебе. Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА.
Любовта на
Учителя
е изпитана.
В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика. Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика.
към текста >>
Ако той мени своите
учители
– той не е познал своя
Учител
; неговото сърце няма прозрението на Любовта.
Не оставяй да мине изпита неиздържан от тебе. Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА. Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика.
Ако той мени своите
учители
– той не е познал своя
Учител
; неговото сърце няма прозрението на Любовта.
Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си.
към текста >>
Знанието на
Учителя
е изпитано.
В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика. Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика.
Знанието на
Учителя
е изпитано.
Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя. Щом стоите в Светлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама.
към текста >>
Ако устояват, той с право заслужава Любовта на
Учителя
си.
Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните.
Ако устояват, той с право заслужава Любовта на
Учителя
си.
Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя. Щом стоите в Светлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама. В нея има вечна радост и блаженство дето Светлината не потъмнява, но вечно остава като Божествена нежна милувка на душата. И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта!
към текста >>
Това радва Духа на
Учителя
.
Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си.
Това радва Духа на
Учителя
.
Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя. Щом стоите в Светлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама. В нея има вечна радост и блаженство дето Светлината не потъмнява, но вечно остава като Божествена нежна милувка на душата. И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта! Това, което разкрива живота, е Любов.
към текста >>
Щом стоите в Светлината на проявения
Учителя
, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама.
Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя.
Щом стоите в Светлината на проявения
Учителя
, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама.
В нея има вечна радост и блаженство дето Светлината не потъмнява, но вечно остава като Божествена нежна милувка на душата. И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта! Това, което разкрива живота, е Любов. Това, което разкрива знанието, е Свeтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода.
към текста >>
Той е
Учител
във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов!
И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта! Това, което разкрива живота, е Любов. Това, което разкрива знанието, е Свeтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища.
Той е
Учител
във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов!
Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си. Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа. Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън. Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре.
към текста >>
Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича
Учителя
на своята душа.
Това, което разкрива знанието, е Свeтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища. Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов! Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си.
Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича
Учителя
на своята душа.
Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън. Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре. Той трябва да познава всяка душа на мястото, дето тя се намира. Защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети връзват, а четвърти зреят.
към текста >>
Учителят
е всякога абсолютно истинен към ученика си.
Духът му не трябва да отпада. Онова, което отличава човека, е да бъде винаги верен и истинен. Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ!
Учителят
е всякога абсолютно истинен към ученика си.
Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика.
към текста >>
Ученикът трябва да познава своя
Учител
с абсолютна вяра.
Онова, което отличава човека, е да бъде винаги верен и истинен. Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си.
Ученикът трябва да познава своя
Учител
с абсолютна вяра.
Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист,
към текста >>
Него
Учителят
познава през вечността в целия му развой и път.
Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра.
Него
Учителят
познава през вечността в целия му развой и път.
Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях!
към текста >>
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че
Учителят
желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи.
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че
Учителят
желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния !
към текста >>
Едничката грижа на
Учителя
е напредъкът на ученика.
Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Едничката грижа на
Учителя
е напредъкът на ученика.
Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния ! Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души.
към текста >>
Едничката цел на
Учителя
е да се прослави Бог в човешките души.
Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния !
Едничката цел на
Учителя
е да се прослави Бог в човешките души.
Затова е Той дошъл Сам. Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА. Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му.
към текста >>
Да се съмнява ученикът в своя
Учител
, това е да позори себе си.
Тя ни разкрива тайните на Духа. За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога.
Да се съмнява ученикът в своя
Учител
, това е да позори себе си.
А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си. Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот. Тези Думи са за трудолюбивите ученици. На тях ще се проговори със зрящите Лъчи на Виделината, в присъствието на Любовта, Мъдростта и Истината. Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал!
към текста >>
Да познаеш Бога и
Учителя
– това е начало на Вечния Живот.
Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си.
Да познаеш Бога и
Учителя
– това е начало на Вечния Живот.
Тези Думи са за трудолюбивите ученици. На тях ще се проговори със зрящите Лъчи на Виделината, в присъствието на Любовта, Мъдростта и Истината. Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал! „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта.
към текста >>
Учителят
е всякога на страната на добрите ученици.
„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишени във вас. ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА!
Учителят
е всякога на страната на добрите ученици.
Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя Учител. Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот. Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението. Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено.
към текста >>
Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя
Учител
.
Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишени във вас. ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА! Учителят е всякога на страната на добрите ученици.
Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя
Учител
.
Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот. Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението. Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява.
към текста >>
Радвай се, че си намерил своя
Учител
.
Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там! Не преставай да работиш! Радвай се на най-малката своя придобивка. И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото!
Радвай се, че си намерил своя
Учител
.
Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост.
към текста >>
14.
Когато слънцето грее
Ученикът се учи, а
Учителят
служи!
Хората са ученици, а пък ангелите – служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“
Ученикът се учи, а
Учителят
служи!
към текста >>
15.
1–50
Учителят
.
1 Бог. Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта – Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре – към това вечно благо. 2
Учителят
.
Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа Му. 3 Ученикът. Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога.
към текста >>
Учителят
сам извиква своите ученици.
Бог. Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта – Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре – към това вечно благо. 2 Учителят.
Учителят
сам извиква своите ученици.
И учениците познават гласа Му. 3 Ученикът. Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога. 4
към текста >>
Когато ученикът намери своя
Учител
, той е близо при Бога.
Учителят. Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа Му. 3 Ученикът.
Когато ученикът намери своя
Учител
, той е близо при Бога.
4 Любов към Бога. Ученикът започва с Любовта. „Ако ме любите, ще опазите моето Слово.“ Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към тебе.
към текста >>
Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може
Учителят
да му повери методите за работа.
„Глава на Твоето Слово е Истината.“ Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. 8 Чистота.
Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може
Учителят
да му повери методите за работа.
9 Пътят на ученика. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната Светлина – носителка на Любовта. 10
към текста >>
Любов към
Учителя
.
Той е път на вечната Светлина – носителка на Любовта. 10 Бог. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи – е Бог. 11
Любов към
Учителя
.
Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя. 12 Огънят.
към текста >>
Ученикът има Любов към
Учителя
си.
10 Бог. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи – е Бог. 11 Любов към Учителя.
Ученикът има Любов към
Учителя
си.
Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя. 12 Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти.
към текста >>
Тогава той има условия да възприеме онова, което
Учителят
му дава.
Бог. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи – е Бог. 11 Любов към Учителя. Ученикът има Любов към Учителя си.
Тогава той има условия да възприеме онова, което
Учителят
му дава.
Ученикът обича Учителя. 12 Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти. 13
към текста >>
Ученикът обича
Учителя
.
Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи – е Бог. 11 Любов към Учителя. Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава.
Ученикът обича
Учителя
.
12 Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти. 13 Радостта на Учителя.
към текста >>
Радостта на
Учителя
.
Ученикът обича Учителя. 12 Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти. 13
Радостта на
Учителя
.
Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си. 14 Правият път. Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл.
към текста >>
Когато ученикът се радва в Бога, тогава и
Учителят
се радва на ученика.
12 Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти. 13 Радостта на Учителя.
Когато ученикът се радва в Бога, тогава и
Учителят
се радва на ученика.
Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си. 14 Правият път. Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав.
към текста >>
Защото
Учителят
търси не своята слава, а Славата на Отца си.
Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти. 13 Радостта на Учителя. Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика.
Защото
Учителят
търси не своята слава, а Славата на Отца си.
14 Правият път. Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав. Той е път към Бога.
към текста >>
Когато е намерил своя
Учител
и когато
Учителят
е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота.
Издръжливост. Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата. 21 Мистика.
Когато е намерил своя
Учител
и когато
Учителят
е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота.
22 Будност. Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно. 23
към текста >>
Работа с
Учителя
.
22 Будност. Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно. 23
Работа с
Учителя
.
Ученикът трябва всичко да преживява като душа, жива душа, която люби Бога. Тогава той може да работи с Учителя си. 24 Разбиране. Формите са обвивката.
към текста >>
Тогава той може да работи с
Учителя
си.
Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно. 23 Работа с Учителя. Ученикът трябва всичко да преживява като душа, жива душа, която люби Бога.
Тогава той може да работи с
Учителя
си.
24 Разбиране. Формите са обвивката. Те не смущават ученика. Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена.
към текста >>
Той спазва думите на
Учителя
си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота.
А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля – това е идеалът. 41 Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си!
Той спазва думите на
Учителя
си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота.
42 Първа стъпка. Първа стъпка на ученика: Ти трябва да схващаш себе си като жива душа, която се стреми в три посоки: да чувствува, да мисли и да действува по Бога. Второто нещо: И всички други хора ще схващаш като души, които трябва да любят Бога.
към текста >>
Учител
и ученик.
45 Помни. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога! 46
Учител
и ученик.
Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при него. Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя. Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47 Възлизане.
към текста >>
Веднъж
Учителят
слезнал при ученика, ученикът отива при него.
Помни. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога! 46 Учител и ученик.
Веднъж
Учителят
слезнал при ученика, ученикът отива при него.
Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя. Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47 Възлизане. Първо Учителят слиза и носи Любовта.
към текста >>
Послушанието и Любовта приближават ученика при
Учителя
.
Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога! 46 Учител и ученик. Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при него.
Послушанието и Любовта приближават ученика при
Учителя
.
Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47 Възлизане. Първо Учителят слиза и носи Любовта. Ученикът се събужда и започва учението и възлизането.
към текста >>
Любовта
Учителят
я предава още при слизането, а послушанието е от ученика.
Ти си жива душа, която люби Бога! 46 Учител и ученик. Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при него. Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя.
Любовта
Учителят
я предава още при слизането, а послушанието е от ученика.
47 Възлизане. Първо Учителят слиза и носи Любовта. Ученикът се събужда и започва учението и възлизането. 48
към текста >>
Първо
Учителят
слиза и носи Любовта.
Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при него. Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя. Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47 Възлизане.
Първо
Учителят
слиза и носи Любовта.
Ученикът се събужда и започва учението и възлизането. 48 Естествен живот. Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност. 49
към текста >>
16.
50–100
Един закон обединява
Учителя
и ученика:
50–100 50 Един закон.
Един закон обединява
Учителя
и ученика:
Да живеят съгласно Волята Божия! 51 Царството на ученика. Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът. Да пази Свободата си.
към текста >>
Когато ученикът възприема Любовта на
Учителя
си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава.
Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът. Да пази Свободата си. 52 Истинските отношения. Душата живее в абсолютна Чистота!
Когато ученикът възприема Любовта на
Учителя
си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава.
53 Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.
към текста >>
Учителят
по име зове своите ученици.
Истинските отношения. Душата живее в абсолютна Чистота! Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53 Името.
Учителят
по име зове своите ученици.
Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята. 54 Радост. Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже.
към текста >>
Само
Учителят
дава Името на учениците си.
Душата живее в абсолютна Чистота! Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53 Името. Учителят по име зове своите ученици.
Само
Учителят
дава Името на учениците си.
И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята. 54 Радост. Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже. Ученикът винаги се радва.
към текста >>
И когато ученикът за първи път чуе Името си от
Учителя
, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.
Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53 Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си.
И когато ученикът за първи път чуе Името си от
Учителя
, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.
54 Радост. Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже. Ученикът винаги се радва. 55
към текста >>
Душата на ученика се отваря пред
Учителя
, готова да възприеме Божиите Истини.
Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже. Ученикът винаги се радва. 55 Отваряне. Сутрин цветята отварят своите венчета, за да възприемат слънчевите лъчи.
Душата на ученика се отваря пред
Учителя
, готова да възприеме Божиите Истини.
56 Светлина. Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! – Нека той пази вътрешната Светлина.
към текста >>
Гласът на
Учителя
.
Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! – Нека той пази вътрешната Светлина. Ученикът очаква този момент в своя живот. 57
Гласът на
Учителя
.
Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си. 58
към текста >>
Там ще чуе гласа на
Учителя
си.
57 Гласът на Учителя. Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост.
Там ще чуе гласа на
Учителя
си.
58 Молитва. Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.
към текста >>
Когато ученикът правилно разбира
Учителя
, той е готов да възприема и всякога ще му се даде.
Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път. Отвънка не всякога има условия. 61 Готовност.
Когато ученикът правилно разбира
Учителя
, той е готов да възприема и всякога ще му се даде.
62 Съотношение. Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов ѝ се дава. Това е закон у Бога. 63
към текста >>
Учителят
дава тая свобода на ученика си.
63 Взаимност. Първият свещен закон: Любовта царува само в чистите сфери на свободата. Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода.
Учителят
дава тая свобода на ученика си.
И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.
към текста >>
И ученикът трябва да даде свобода на
Учителя
си!
Взаимност. Първият свещен закон: Любовта царува само в чистите сфери на свободата. Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си.
И ученикът трябва да даде свобода на
Учителя
си!
Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му.
към текста >>
Учителят
.
Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64
Учителят
.
Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. 65 Обединение.
към текста >>
Когато си обременен в пустинята на живота,
Учителят
чува твоя зов.
Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят.
Когато си обременен в пустинята на живота,
Учителят
чува твоя зов.
Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. 65 Обединение. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост.
към текста >>
Там
Учителят
им дава друго Име.
Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост. 67 Друго име. Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота.
Там
Учителят
им дава друго Име.
68 Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69
към текста >>
Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с
Учителя
, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота. Там Учителят им дава друго Име. 68 Чистота – живот.
Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с
Учителя
, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов.
към текста >>
Учителят
е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко.
Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69 Живот за Бога.
Учителят
е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко.
От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70 Ръководство на Учителя. Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. 71
към текста >>
Ръководство на
Учителя
.
69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70
Ръководство на
Учителя
.
Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. 71 Пътят. Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината. 72
към текста >>
Ученикът, който познава Бога в себе си, намира
Учителя
.
Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70 Ръководство на Учителя.
Ученикът, който познава Бога в себе си, намира
Учителя
.
71 Пътят. Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината. 72 Интензивен живот!
към текста >>
Когато ученикът обича
Учителя
си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил
Учителят
.
Интензивен е животът на ученика! Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава. Това е скръбта на всички посадени семенца в тъмната земя и радостта на всички поникнали цветя, излезли на светлина. 73 Любовта на ученика.
Когато ученикът обича
Учителя
си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил
Учителят
.
74 Свещено правило. Всеки ден отваряй сърцето си пред Възлюбления на своята душа, за да види Той най-скритите ти глъбини. Всеки ден отваряй душата си пред Господа! 75
към текста >>
Учителят
говори на ученика ясно и открито.
Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света. – Защото той остава винаги излъгван. Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот. 80 Възприемане.
Учителят
говори на ученика ясно и открито.
Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81 Учителят. Учителят слиза, за да изяви Любовта.
към текста >>
Учителят
.
Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81
Учителят
.
Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82
към текста >>
Учителят
слиза, за да изяви Любовта.
Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81 Учителят.
Учителят
слиза, за да изяви Любовта.
Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82 Съотношение.
към текста >>
Когато ученикът пази и цени туй, що има от
Учителя
, и у
Учителя
се явява желание да му даде и разкрие още повече.
Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82 Съотношение. Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд.
Когато ученикът пази и цени туй, що има от
Учителя
, и у
Учителя
се явява желание да му даде и разкрие още повече.
83 Свещени неща. Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. 84
към текста >>
Учител
и ученик.
Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор! 96 Винаги. Пази винаги вътрешната си чистота. 97
Учител
и ученик.
Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение.
към текста >>
Тя е условие, при което
Учителят
може да дава и ученикът може да приема.
Винаги. Пази винаги вътрешната си чистота. 97 Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души.
Тя е условие, при което
Учителят
може да дава и ученикът може да приема.
Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг.
към текста >>
Искреността е условие за правилна обмяна между
Учителя
и ученика.
Пази винаги вътрешната си чистота. 97 Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема.
Искреността е условие за правилна обмяна между
Учителя
и ученика.
98 Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99
към текста >>
Когато ученикът е искрен,
Учителят
е мек към него.
Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение.
Когато ученикът е искрен,
Учителят
е мек към него.
Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99 Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него.
към текста >>
Когато ученикът е неискрен,
Учителят
е строг.
Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98 Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него.
Когато ученикът е неискрен,
Учителят
е строг.
99 Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него. Тя е свещена област в душата му!
към текста >>
17.
100–150
Отношението на
Учителя
към ученика зависи от ученика.
Будна мисъл. Мисли за Бога и страждущите, когато си тъжен и омъчнен. Тази мисъл ще те облекчи и укрепи. 106 Мярката.
Отношението на
Учителя
към ученика зависи от ученика.
Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя. Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците ѝ са отворени. 107 Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела.
към текста >>
Всеки ученик, който учи добре, има разположението на
Учителя
.
Мисли за Бога и страждущите, когато си тъжен и омъчнен. Тази мисъл ще те облекчи и укрепи. 106 Мярката. Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика.
Всеки ученик, който учи добре, има разположението на
Учителя
.
Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците ѝ са отворени. 107 Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела. Връзката между ученика и Учителя е духовна.
към текста >>
За да бъде ученикът винаги в контакт с
Учителя
, той трябва да развие духовните си тела.
Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя. Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците ѝ са отворени. 107 Духовните тела.
За да бъде ученикът винаги в контакт с
Учителя
, той трябва да развие духовните си тела.
Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108 Близост. Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.
към текста >>
Връзката между ученика и
Учителя
е духовна.
Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя. Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците ѝ са отворени. 107 Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела.
Връзката между ученика и
Учителя
е духовна.
108 Близост. Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява. 109
към текста >>
Учителят
е
Учител
за всички.
Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела. Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108 Близост.
Учителят
е
Учител
за всички.
Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява. 109 Мистичен разговор. – Аз съм Пътят! – И Светлината, която ме води по този Път!
към текста >>
Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в
Учителя
с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.
За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела. Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108 Близост. Учителят е Учител за всички.
Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в
Учителя
с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.
109 Мистичен разговор. – Аз съм Пътят! – И Светлината, която ме води по този Път! 110
към текста >>
Там
Учителят
се разбира добре.
Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари.
Там
Учителят
се разбира добре.
И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама. А всичко това може да стане и изведнъж. Зависи от ученика. 112 Молитва – чистота.
към текста >>
Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на
Учителя
.
Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота. 113 Правило.
Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на
Учителя
.
Те всякога трябва да го повдигат и хранят. 114 Закон. Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон: Всичко в живота се превръща в Добро!
към текста >>
Така и
Учителят
говори на учениците си.
В закона на кармата човек е ограничен; но влезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта. А тук вече той е свободен. 134 Остава и отминава. Христос хлопа на вратата, и като Му отворят, Той влиза, а като не Му отворят, Той си отминава.
Така и
Учителят
говори на учениците си.
Които Го слушат и изпълняват думите Му, Той работи с тях – помага им. А като се съблазняват от думите Му и не Го разбират, Той си отминава. 135 Изпит. Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света.
към текста >>
Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с
Учителя
.
Изпит. Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там ще бъде прекаран през местности с цветя. Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им – ще заспи, и там ще остане.
Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с
Учителя
.
136 Природа. Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините.
към текста >>
Само ученикът ще намери в живота си
Учителя
.
Да предпочете да жадува, нежели да пие нечиста вода. 146 Който жадува. Само жадният ще намери извора в планината. Само жадният отива при Извора.
Само ученикът ще намери в живота си
Учителя
.
Само ученикът ще остане при Учителя. 147 Добро. Това, за което мислиш, го приемаш в себе си. Мисли често за Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта.
към текста >>
Само ученикът ще остане при
Учителя
.
146 Който жадува. Само жадният ще намери извора в планината. Само жадният отива при Извора. Само ученикът ще намери в живота си Учителя.
Само ученикът ще остане при
Учителя
.
147 Добро. Това, за което мислиш, го приемаш в себе си. Мисли често за Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта. И те ще пребъдват в теб.
към текста >>
18.
150–200
Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя
Учител
.
Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина.
Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя
Учител
.
Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън.
към текста >>
Учителят
му говори от полето на Бялата Светлина.
Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.
Учителят
му говори от полето на Бялата Светлина.
156 Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън. 157
към текста >>
Ученикът трябва да има абсолютна вяра в
Учителя
си!
В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време. 178 Вяра. Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш.
Ученикът трябва да има абсолютна вяра в
Учителя
си!
179 Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180
към текста >>
Когато
Учителят
учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.
Ученикът трябва всичко да разбира правилно. Това ще му даде истинските методи за дейност. Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата. 198 Определено време.
Когато
Учителят
учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.
Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика. 199 Отплата. В това е радостта на извора: Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод.
към текста >>
Има си точно определено време, когато
Учителят
ще даде нещо на ученика.
Това ще му даде истинските методи за дейност. Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата. 198 Определено време. Когато Учителят учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.
Има си точно определено време, когато
Учителят
ще даде нещо на ученика.
199 Отплата. В това е радостта на извора: Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод. Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
към текста >>
Ученикът, който е получил много от
Учителя
, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика. 199 Отплата. В това е радостта на извора: Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод.
Ученикът, който е получил много от
Учителя
, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
към текста >>
19.
200–250
Учителят
на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях.
Божествената правда. Да живееш по Бога, то значи да си служиш с Божествената правда. А тази правда се отнася към всички еднакво. 211 Мярката.
Учителят
на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях.
Никому по-малко. Но Учителят е свободен да даде някому повече. 212 Душата. Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого.
към текста >>
Но
Учителят
е свободен да даде някому повече.
А тази правда се отнася към всички еднакво. 211 Мярката. Учителят на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях. Никому по-малко.
Но
Учителят
е свободен да даде някому повече.
212 Душата. Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого. Сродната душа на този, когото ти обичаш, и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво се обичат. А ти по плът си направил разлика между тях.
към текста >>
Когато ученикът възприема Любовта от
Учителя
, той има послушание, за да се посади Любовта в него.
Това е възможно само при Любовта. А след това иде дарът: „И Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ 224 Послушание и учение.
Когато ученикът възприема Любовта от
Учителя
, той има послушание, за да се посади Любовта в него.
А учи, за да възрастне тя в него. 225 Ръцете. Ръцете са създадени за работа! Когато ученикът ги погледне, те му казват:
към текста >>
След като е бил при
Учителя
, ученикът отива право у дома си, без да се отбива никъде.
Права стойка. Ученикът трябва да има винаги права стойка. Тя държи будно неговото съзнание и предразполага Духа му към работа. 234 Правило.
След като е бил при
Учителя
, ученикът отива право у дома си, без да се отбива никъде.
235 Храната. Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му.
към текста >>
20.
250–300
Учителят
.
Този свят и онзи свят са един свят. 275 Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276
Учителят
.
Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор. 277
към текста >>
Учителят
има за всеки ученик особен говор.
275 Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276 Учителят.
Учителят
има за всеки ученик особен говор.
Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор. 277 Огънят на Духа.
към текста >>
Тъй,
Учителят
е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно.
Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276 Учителят. Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално.
Тъй,
Учителят
е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно.
Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор. 277 Огънят на Духа. Поддържай винаги в себе си огъня на Духа. Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си.
към текста >>
Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави
Учителят
му да го оправдае, ако намери за добре.
– Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287 Характер. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер.
Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави
Учителят
му да го оправдае, ако намери за добре.
288 Страданието на ученика. Най-строгият съдия е вътре в самия човек. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал. 289
към текста >>
Учителят
, който много знае – мълчи.
293 Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде – мълчи. Ученикът, като не си знае урока – мълчи.
Учителят
, който много знае – мълчи.
Когато човек е много гладен – много говори. Ученикът, който много знае – много говори. Учителят, който малко знае – много говори. Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно. 294
към текста >>
Учителят
, който малко знае – много говори.
Гладният като се наяде – мълчи. Ученикът, като не си знае урока – мълчи. Учителят, който много знае – мълчи. Когато човек е много гладен – много говори. Ученикът, който много знае – много говори.
Учителят
, който малко знае – много говори.
Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно. 294 Готовност. Ученикът трябва да прекара през ума си най-лошите положения, за да види може ли да ги издържа. Те може да не дойдат, но той трябва да е готов на всичко.
към текста >>
21.
300–350
Учителят
може да помогне на ученика си само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното.
303 Ученик. Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик! 304 Помощ.
Учителят
може да помогне на ученика си само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното.
305 Вяра. Ще упражняваш вярата. Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си!
към текста >>
Когато се постигне у ученика стремеж към Бога,
Учителят
вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.
Който разбира, мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя.“ 333 Отплата.
Когато се постигне у ученика стремеж към Бога,
Учителят
вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.
334 Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се.
към текста >>
Не всякога
Учителят
може да говори.
Гледай развитието ти да върви естествено. Мисълта трябва да расте, но не да презрее. Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят. 343 Действие.
Не всякога
Учителят
може да говори.
Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава. 344 Мистична самота.
към текста >>
Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира,
Учителят
няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството!
Мисълта трябва да расте, но не да презрее. Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят. 343 Действие. Не всякога Учителят може да говори.
Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира,
Учителят
няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството!
Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава. 344 Мистична самота. Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога.
към текста >>
И ще благодари на
Учителя
си, задето не му е говорил нищо тогава.
343 Действие. Не всякога Учителят може да говори. Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата.
И ще благодари на
Учителя
си, задето не му е говорил нищо тогава.
344 Мистична самота. Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога. Това е за оня, който разбира! Има една свещена област в душата, която е неприкосновена!
към текста >>
Учителят
ще му предаде най-Великото чрез Светлината!
А говедото ще го стъпче. Ученикът трябва да има метода на пчелата. 347 Светлината. Ученикът трябва да обича Светлината!
Учителят
ще му предаде най-Великото чрез Светлината!
348 Чистене. Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня. 349 Светлина.
към текста >>
22.
350–400
Тъй постъпва и
Учителят
.
350–400 350 Добрини. Бог така прави своите добрини, че те изглеждат сякаш естествено дошли! Но ученикът трябва да знае, че това е дело на Бога, на тази Разумна Сила във вселената, която помага, а сама винаги остава скрита; и постоянно да благодари в душата си Нему.
Тъй постъпва и
Учителят
.
351 Мото: Да бъде Благословен Господ на Любовта в нашите души! 352 Въпрос.
към текста >>
Среща с
Учителя
.
Две места. Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището. За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището. Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик. 366
Среща с
Учителя
.
Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието. Той е в силно молитвено състояние. Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на Учителя, за да ги използува и приложи добре. 367 Синият цвят.
към текста >>
Когато ученикът иска да се срещне с
Учителя
си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието.
Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището. За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището. Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик. 366 Среща с Учителя.
Когато ученикът иска да се срещне с
Учителя
си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието.
Той е в силно молитвено състояние. Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на Учителя, за да ги използува и приложи добре. 367 Синият цвят. Ученикът трябва да употребява синия цвят, за да бъдат вибрациите му по-духовни, по-бързи и по-нежни.
към текста >>
Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на
Учителя
, за да ги използува и приложи добре.
Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик. 366 Среща с Учителя. Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието. Той е в силно молитвено състояние.
Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на
Учителя
, за да ги използува и приложи добре.
367 Синият цвят. Ученикът трябва да употребява синия цвят, за да бъдат вибрациите му по-духовни, по-бързи и по-нежни. Той трябва да има по-нежни вибрации. 368
към текста >>
Учителят
.
371 Новото учение. Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. 372
Учителят
.
Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта! Защото служи на Бога. 373 Познание на Бога.
към текста >>
Учителят
не служи на преходното.
Новото учение. Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. 372 Учителят.
Учителят
не служи на преходното.
Той служи на Любовта! Защото служи на Бога. 373 Познание на Бога. Ученикът ще познае Бога само като живее в закона на Любовта.
към текста >>
Когато
Учителят
предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден.
391 Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392 Урок.
Когато
Учителят
предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден.
393 Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога! 394 Духовен живот.
към текста >>
Защото в послушанието се извършва волята на
Учителя
, а в искането се извършва волята на ученика.
Към ученика. Моят мир да бъде с теб. 398 Послушание и искане. За ученика послушанието е по-добро от искането.
Защото в послушанието се извършва волята на
Учителя
, а в искането се извършва волята на ученика.
399 Отплата. Учителят застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от Учителя за Бога. Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му? Само като служи на Бога с всичкото си същество!
към текста >>
Учителят
застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от
Учителя
за Бога.
Послушание и искане. За ученика послушанието е по-добро от искането. Защото в послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика. 399 Отплата.
Учителят
застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от
Учителя
за Бога.
Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му? Само като служи на Бога с всичкото си същество! Само тогаз и само така ще му се отплати. 400
към текста >>
Как ученикът може да се отплати за всичко това, което
Учителят
е говорил и сторил за душата му?
За ученика послушанието е по-добро от искането. Защото в послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика. 399 Отплата. Учителят застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от Учителя за Бога.
Как ученикът може да се отплати за всичко това, което
Учителят
е говорил и сторил за душата му?
Само като служи на Бога с всичкото си същество! Само тогаз и само така ще му се отплати. 400
към текста >>
23.
400–450
Ученикът не трябва да се смущава от лицето на
Учителя
си.
400 Сърдцето. Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря. 401 Строг.
Ученикът не трябва да се смущава от лицето на
Учителя
си.
Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг. Ученикът трябва да схваща и разбира това. 402 Езикът. Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери.
към текста >>
Когато
Учителят
прониква пространството, тогава се вижда строг.
Сърдцето. Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря. 401 Строг. Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си.
Когато
Учителят
прониква пространството, тогава се вижда строг.
Ученикът трябва да схваща и разбира това. 402 Езикът. Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери. 403
към текста >>
Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича
Учителя
.
408 За ученика. Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит. 409 Любов, Мъдрост, Истина.
Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича
Учителя
.
Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика. 410 Науката за Любовта. Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата.
към текста >>
Туй е висшето, което свързва
Учителя
и ученика.
За ученика. Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит. 409 Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя.
Туй е висшето, което свързва
Учителя
и ученика.
410 Науката за Любовта. Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.
към текста >>
Учителят
знае от какво има нужда ученикът.
Есенцията. Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му.
Учителят
знае от какво има нужда ученикът.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414 Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре.
към текста >>
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което
Учителят
му дава, и да върви напред.
Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414 Благодарност.
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което
Учителят
му дава, и да върви напред.
Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415 Естественост.
към текста >>
Учителят
никога няма да остави ученика да се спре.
Учителят знае от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414 Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред.
Учителят
никога няма да остави ученика да се спре.
Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415 Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.
към текста >>
Ученикът чувствува подкрепата, която иде от
Учителя
, от цялото Небе.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414 Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре.
Ученикът чувствува подкрепата, която иде от
Учителя
, от цялото Небе.
Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415 Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416
към текста >>
Затова
Учителят
понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата.
Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции! 428 Голямата паница. Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.
Затова
Учителят
понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата.
429 Да и Не. Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да!
към текста >>
Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и
Учителя
си.
Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието. 436 Победа.
Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и
Учителя
си.
Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето! 437 Чистотата на ученика. Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя.
към текста >>
Когато той е чист и пази своята чистота, радва и
Учителя
.
Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си. Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето! 437 Чистотата на ученика. Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни.
Когато той е чист и пази своята чистота, радва и
Учителя
.
438 Доброто. Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър. Външно изявление на Любовта – това е Доброто! 439
към текста >>
Тъй го нарича
Учителят
.
Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър! 440 Истината. Ученикът, който обича Истината, е добър.
Тъй го нарича
Учителят
.
441 Доброто. Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442
към текста >>
Ученикът трябва да знае, че
Учителят
винаги желае най-доброто на ученика си.
Истината. Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят. 441 Доброто.
Ученикът трябва да знае, че
Учителят
винаги желае най-доброто на ученика си.
Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442 Младост. Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик.
към текста >>
Учителят
желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.
Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят. 441 Доброто. Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си.
Учителят
желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.
442 Младост. Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта.
към текста >>
Когато ученикът е бил при
Учителя
си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му.
За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта. Който живее в Любовта, той е всякога млад! 443 Издържане.
Когато ученикът е бил при
Учителя
си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му.
Ако ученикът люби, той ги издържа. Любовта издържа всичко! 444 Любовта и Мирът. Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.
към текста >>
Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на
Учителя
:
Тя е най-възвишеното и благородното. А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път! 446 Истината.
Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на
Учителя
:
Истината е наша, а лъжата – не! И ако е ученик, той няма да излъже! 447 Изпит. Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит.
към текста >>
Учителят
знае Истината.
Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага! 449 Отговор. Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.
Учителят
знае Истината.
Изпитва се само ученикът. 450
към текста >>
24.
450–500
Учителят
.
А мъжете работят само за храната. 458 Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459
Учителят
.
Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности. 460
към текста >>
Невъзможно е посвещение без
Учител
!
458 Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459 Учителят.
Невъзможно е посвещение без
Учител
!
Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности. 460 Страданието.
към текста >>
Необходим е
Учител
за ученика.
Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459 Учителят. Невъзможно е посвещение без Учител!
Необходим е
Учител
за ученика.
Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности. 460 Страданието. Страданието на земята е най-великото нещо за ученика.
към текста >>
Ученикът ще познае своя
Учител
, когато издигне съзнанието си в Божествения свят.
464 Страданията. Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях. 465 Познаване.
Ученикът ще познае своя
Учител
, когато издигне съзнанието си в Божествения свят.
466 Търпение. Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение!
към текста >>
Когато ученикът е при
Учителя
си, той е в университета, а инак е в училището.
То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! 471 Университет.
Когато ученикът е при
Учителя
си, той е в университета, а инак е в училището.
472 Любовта. Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя. Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта. Само Любовта прави малките неща велики.
към текста >>
Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на
Учителя
.
471 Университет. Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището. 472 Любовта.
Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на
Учителя
.
Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта. Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото! Само Любовта прави малкото да служи на Великото! 473
към текста >>
Ученикът, който обича
Учителя
си, обича и всичките Негови нареждания!
Това е познание на Бога: Да приемеш и познаеш Любовта Му. 482 Правилно отношение. Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича.
Ученикът, който обича
Учителя
си, обича и всичките Негови нареждания!
483 Важното. Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му. 484
към текста >>
Когато
Учителят
говори, ученикът трябва да мълчи.
С Бога. Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите. 486 Мълчание.
Когато
Учителят
говори, ученикът трябва да мълчи.
Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва. Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша. 487 Доброто. Ученикът трябва да се стреми към Доброто!
към текста >>
Когато
Учителят
мълчи, ученикът се изпитва.
Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите. 486 Мълчание. Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи.
Когато
Учителят
мълчи, ученикът се изпитва.
Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша. 487 Доброто. Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога!
към текста >>
Учителят
не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл.
Божественото училище. В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени. Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън. 490 Не веднага.
Учителят
не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл.
Да има време и ученикът да изживее желанието си. Ако е духовно, то ще издържи; ако е материално, ще изчезне. 491 Устойчивост. Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци.
към текста >>
Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на
Учителя
си, ако иска да бъде добър ученик.
Дълбочината – това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност – това е четвърто измерение вече. 496 Добрият ученик.
Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на
Учителя
си, ако иска да бъде добър ученик.
Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов! “
към текста >>
Защото
Учителят
е по-умен от ученика.
Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност – това е четвърто измерение вече. 496 Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.
Защото
Учителят
е по-умен от ученика.
Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов! “ 497
към текста >>
Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на
Учителя
си и да каже: „Това е за добро.
Интензивност – това е четвърто измерение вече. 496 Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик. Защото Учителят е по-умен от ученика.
Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на
Учителя
си и да каже: „Това е за добро.
То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов! “ 497 Любов към Бога.
към текста >>
То е желанието на
Учителя
ми.
496 Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик. Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро.
То е желанието на
Учителя
ми.
Аз ще го изпълня с радост и любов! “ 497 Любов към Бога. Да любиш Бога, това значи да разстелиш нишките на чистотата по пътя си.
към текста >>
25.
501 - 550
Ученикът трябва да познава своя
Учител
с абсолютна вяра.
В безбрежната, безгранична Любов, която носи мир, радост, светлина, знание и чистота живее човек. Истината в живота е Божията Любов. Мисли, чувства, действия, в нея имат смисъл. В нея ти живей, за да разбереш Божията мисъл за самия теб. 516
Ученикът трябва да познава своя
Учител
с абсолютна вяра.
Във вечната Любов, други са законите на живота. Любовта иска изявление. Мъдростта - приложение. Истината - осъществяване. Само моята душа носи Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Вътре в нашите души - това е живият Христо - дали Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия,
учител
, беден човек, на едного животно, все едно.
Човек трябва да работи съобразно Божествените закони. Каква радост е, когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб. 531 Живият Христос. Има един жив Христос на Любовта, Който живее в нашите души и във всяко благородно подбуждение.
Вътре в нашите души - това е живият Христо - дали Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия,
учител
, беден човек, на едного животно, все едно.
532 Основният тон. Любовта е основният тон, семето, което е посято. Мъдростта - това е цветът, който е цъфнало. Истината е плодът, който е узрял.
към текста >>
Като учи,
Учителят
е при него.
534 С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с фактите събират знанието. Ученикът. Учениците са свободни говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи.
Като учи,
Учителят
е при него.
Като не учи - Учителят му Го няма. Защо ти е Учител, като не учиш? 535 Чистият живот. Не смесвайте чистия с нечистия живот.
към текста >>
Като не учи -
Учителят
му Го няма.
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с фактите събират знанието. Ученикът. Учениците са свободни говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи. Като учи, Учителят е при него.
Като не учи -
Учителят
му Го няма.
Защо ти е Учител, като не учиш? 535 Чистият живот. Не смесвайте чистия с нечистия живот. Животът е проява на творческата космична сила.
към текста >>
Защо ти е
Учител
, като не учиш?
Ученикът. Учениците са свободни говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи. Като учи, Учителят е при него. Като не учи - Учителят му Го няма.
Защо ти е
Учител
, като не учиш?
535 Чистият живот. Не смесвайте чистия с нечистия живот. Животът е проява на творческата космична сила. Човекът е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот.
към текста >>
Словото на
Учителя
ще пребъдва в сърцата ви, с него ще живеете.
Човек кого може да обича? Бога, Който го е създал. - И как да Го обича? - Ще мисли за него. Ще чете за всичко, което Той е направил.
Словото на
Учителя
ще пребъдва в сърцата ви, с него ще живеете.
537 Реалното. Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното, туй, което може да види, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта.
към текста >>
Учителят
.
538 Верен. Какво значи верен? - Който е опазил свещената Истина неопетнена. 539
Учителят
.
Никога не е бил на земята. Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да го разберете. Аз съм като светлината, която никъде не може да се спира. Докато държите прозорецът си отворен, влизам. Щом го затворите - заминавам.
към текста >>
Ученикът трябва да защитава правата на
Учителя
си, а
Учителят
- правата на ученика.
545 Вяра. Жива вяра - знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога. 546 В Школата.
Ученикът трябва да защитава правата на
Учителя
си, а
Учителят
- правата на ученика.
547 Съвет. Не давайте ухо на никакви обещания. Към хората не трябва да имаш презрение, но не очаквай много, те много обещават, но малко дават. 548
към текста >>
26.
СЪДЪРЖАНИЕ
Из родословието на
Учителя
Петър Дънов (Беинса Дуно) Любен Хаджииванов...................................40
д-р Петър Никое.......................19 Атанас Чорбаджи (Хъдържалията) Иконом Ив. К. Радов..........................................................................29 Атанас Георгиев...................................................................................35
Из родословието на
Учителя
Петър Дънов (Беинса Дуно) Любен Хаджииванов...................................40
Пръв български учител и свещеник Димитър Македонов....................................................................42 Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45 Заветници на свободата ни Т. И. Бъчваров.....................................................................................51 Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов
към текста >>
Пръв български
учител
и свещеник Димитър Македонов....................................................................42
Атанас Чорбаджи (Хъдържалията) Иконом Ив. К. Радов..........................................................................29 Атанас Георгиев...................................................................................35 Из родословието на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) Любен Хаджииванов...................................40
Пръв български
учител
и свещеник Димитър Македонов....................................................................42
Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45 Заветници на свободата ни Т. И. Бъчваров.....................................................................................51 Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов Валсерпъ Айн.................................................................................61
към текста >>
Бележки върху книгата „
Учителят
на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65
Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45 Заветници на свободата ни Т. И. Бъчваров.....................................................................................51 Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов Валсерпъ Айн.................................................................................61
Бележки върху книгата „
Учителят
на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65
Втора част. СЛОВОТО.....................................................................72 Хио-Ели-Мели-Месаилъ......................................................................72 Протокол от годишната среща на Веригата Варна, 1903.................................................................................... 84 Слово Варна, 10 август 1903 ................................................................. 86 Слово Варна, 22 август 1904 ................................................................. 88
към текста >>
Епистоларно Слово на
Учителя
Варна, 1898-1918........................................................................ 152
Слово Варна, 22 август 1904 ................................................................. 88 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1906.................................................................................... 92 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1907.................................................................................... 95 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1908.................................................................................. 108 Протоколи от годишната среща на Веригата Варна, 1909 ....................................................................................... 126
Епистоларно Слово на
Учителя
Варна, 1898-1918........................................................................ 152
Избрани писма до д-р Георги Миркович.................................. 152 Избрани писма до Пеньо Киров и Тодор Стоименов................... 156 Избрани писма до Мария Казакова..................................................165 Избрани писма до Елена и Константин Иларионови......................167 Писма от хотел „Лондон".........................................................................168
към текста >>
27.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане
учител
и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село.
И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели никакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал, а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го-слагали го „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията". Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А.
Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане
учител
и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село.
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието.
към текста >>
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият
учител
събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село.
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият
учител
събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
към текста >>
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде
учителят
Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично
учителя
Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде
учителят
Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично
учителя
Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
към текста >>
След като купили тая къща, условили си варненци първи български
учител
- някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
След като купили тая къща, условили си варненци първи български
учител
- някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
към текста >>
28.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Той захванал да търси
учител
за селото и желанието му било изпълнено.
И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели някакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал. Това повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин (кмет) - чорбаджия. Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание за черква и училище. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно. Обаче Атанас намерил средство да ги убеди.
Той захванал да търси
учител
за селото и желанието му било изпълнено.
Някой си момък Константин А. Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане учител. Като се срещнал с него Атанас във Варна, влязъл в пазарлък и на свой счет го условил и завел в селото. Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината. Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
към текста >>
Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане
учител
.
Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тази цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание за черква и училище. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно. Обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси учител за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А.
Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане
учител
.
Като се срещнал с него Атанас във Варна, влязъл в пазарлък и на свой счет го условил и завел в селото. Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината. Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис.
към текста >>
Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият
учител
събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Той захванал да търси учител за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане учител. Като се срещнал с него Атанас във Варна, влязъл в пазарлък и на свой счет го условил и завел в селото. Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината.
Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият
учител
събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
към текста >>
След войната Атанас искал
учителят
Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет.
Поляците служели на турците. Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово") паметника на крал Владислав. Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М. Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният кръст. Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ".
След войната Атанас искал
учителят
Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет.
Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си.
към текста >>
29.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
УЧИТЕЛЯТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО"*
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
УЧИТЕЛЯТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО"*
Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г.
към текста >>
Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за
Учителя
, Словото му, Братството и братския живот.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО"* Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор.
Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за
Учителя
, Словото му, Братството и братския живот.
През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите.
към текста >>
Както в ръкописа „
Учителят
на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Както в ръкописа „
Учителят
на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
към текста >>
Това ме накара да напиша за труда „
Учителят
на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.
Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
Това ме накара да напиша за труда „
Учителят
на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.
Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):
към текста >>
Първият български
учител
във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.
Първият български
учител
във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.
към текста >>
От горното се вижда, че Константин Дъновски и
Учителя
са били в Нови пазар през 1900 г.
След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г. „Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски."
От горното се вижда, че Константин Дъновски и
Учителя
са били в Нови пазар през 1900 г.
Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.
към текста >>
„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че
Учителя
се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..."
Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74):
„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че
Учителя
се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..."
Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях?
към текста >>
Ако познаваме
Учителя
и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.
След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..."
Ако познаваме
Учителя
и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.
Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта.
към текста >>
Учителя
никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.
(„ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44). (74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.
Учителя
никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.
Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения.
към текста >>
Нима
Учителя
, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях?
„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях?
Нима
Учителя
, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях?
Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите.
към текста >>
Учителя
живя в света, но светът остана извън него.
Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея. Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при първосвещениците, се приобщи към тях и стана като тях? Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения.
Учителя
живя в света, но светът остана извън него.
Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.
към текста >>
Да говорим и пишем такива неща за
Учителя
не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че
Учителя
бил излязъл от техните среди - от методистите.
Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него.
Да говорим и пишем такива неща за
Учителя
не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че
Учителя
бил излязъл от техните среди - от методистите.
Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
към текста >>
Учителя
излезе от Бога.
Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите.
Учителя
излезе от Бога.
Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
към текста >>
„През време на студентството в Америка с
Учителя
се случили доста забележителни неща.
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):
„През време на студентството в Америка с
Учителя
се случили доста забележителни неща.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г.
към текста >>
Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че
Учителя
се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че
Учителя
се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>
Ако беше имал още в Америка такава опитност с
Учителя
, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Ако беше имал още в Америка такава опитност с
Учителя
, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.
към текста >>
Известно е, че Граблашев работи отделно от
Учителя
като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература.
Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Известно е, че Граблашев работи отделно от
Учителя
като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература.
В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал.
към текста >>
„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието
Учителя
започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...
основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):
„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието
Учителя
започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...
Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г.
към текста >>
Учителя
се завръща от Америка през 1895 г.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...
Учителя
се завръща от Америка през 1895 г.
и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г.
към текста >>
След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар
Учителя
се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар.
След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар
Учителя
се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.
към текста >>
Учителя
е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г.
той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др.
Учителя
е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г.
Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г.
към текста >>
Оттук именно се вижда, че
Учителя
започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).
От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година.
Оттук именно се вижда, че
Учителя
започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).
Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.
към текста >>
в живота на
Учителя
настъпват събития без никакъв външен ефект.
Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г.
в живота на
Учителя
настъпват събития без никакъв външен ефект.
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.
към текста >>
На
Учителя
се приписва през месец март 1897 г.
„През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят."
На
Учителя
се приписва през месец март 1897 г.
някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
към текста >>
Като пишем и разпространяваме такива данни за
Учителя
, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.
Като пишем и разпространяваме такива данни за
Учителя
, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя.
към текста >>
Такова събитие в живота на
Учителя
не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
Такова събитие в живота на
Учителя
не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.
към текста >>
Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при
Учителя
.
На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават.
Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при
Учителя
.
За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):
към текста >>
Така беше и с
Учителя
.
Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините.
Така беше и с
Учителя
.
Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93): „Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
към текста >>
По време на отпечатването и
Учителя
още няма ученици, които да я разпространяват.
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.
По време на отпечатването и
Учителя
още няма ученици, които да я разпространяват.
В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.
към текста >>
В личния бележник на
Учителя
са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
В личния бележник на
Учителя
са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение."
към текста >>
Учителя
е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси".
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
Учителя
е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси".
Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г.
към текста >>
„Между забележителните дати на
Учителя
трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ".
Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93):
„Между забележителните дати на
Учителя
трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ".
Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица)
към текста >>
Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че
Учителя
е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.
В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство.
Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че
Учителя
е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.
след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г.
към текста >>
Учителя
възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов.
следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г.
Учителя
възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов.
Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града.
към текста >>
Беше ученичка на
Учителя
от 1906 г.
Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител.
Беше ученичка на
Учителя
от 1906 г.
и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
към текста >>
някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на
Учителя
и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г.
някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на
Учителя
и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга?
към текста >>
За този случай
Учителя
говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът.
За този случай
Учителя
говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")
към текста >>
„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от
Учителя
.
Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша.
„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от
Учителя
.
Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
към текста >>
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от
Учителя
до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".
Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от
Учителя
до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".
Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105): „След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
към текста >>
с първите трима ученици на
Учителя
, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г.
включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г. в град Варна. Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г.
с първите трима ученици на
Учителя
, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г.
Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):
към текста >>
„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с
Учителя
, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):
„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с
Учителя
, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г.
към текста >>
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към
Учителя
и Бялото братство.
В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към
Учителя
и Бялото братство.
Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.
към текста >>
Те имаха отрицателно отношение към Братството и
Учителя
.
Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.
Те имаха отрицателно отношение към Братството и
Учителя
.
Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.
към текста >>
Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа
Учителя
Мория и щом като той не посочваше
Учителя
като такъв, това значеше за тях, че не е
Учител
.
Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя.
Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа
Учителя
Мория и щом като той не посочваше
Учителя
като такъв, това значеше за тях, че не е
Учител
.
През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен.
към текста >>
В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е
лъжеучител
".
Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.
В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е
лъжеучител
".
Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
към текста >>
Само три окултни школи са Христови -Школата на
Учителя
, на розенкройцерите и на антропософите.
През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен.
Само три окултни школи са Христови -Школата на
Учителя
, на розенкройцерите и на антропософите.
Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г.
към текста >>
Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на
Учителя
Петър Дънов.
Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите.
Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на
Учителя
Петър Дънов.
Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
към текста >>
Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на
Учителя
в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на
Учителя
в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина.
към текста >>
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия
Учителя
е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".
Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път.
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия
Учителя
е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".
За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя.
към текста >>
За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме
Учителя
и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.
Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".
За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме
Учителя
и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.
Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи.
към текста >>
Учителя
го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г.
Учителя
го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.
към текста >>
Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на
Учителя
.
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина.
Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на
Учителя
.
А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)
към текста >>
А делото на
Учителя
най-добре може да бъде проследено от запазените документи.
За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя.
А делото на
Учителя
най-добре може да бъде проследено от запазените документи.
В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г.
към текста >>
Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за
Учителя
и делото му.
Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината.
Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за
Учителя
и делото му.
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с.
към текста >>
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „
Учителят
Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.
Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „
Учителят
Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.
Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
към текста >>
Априлци), ученик на
Учителя
Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с.
Априлци), ученик на
Учителя
Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
в София (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 март 2013 - 12:42
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
В старо време изобщо всичките
Учители
са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защитава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и прочее. Така трябва да постъпвате и вие в света. Защото например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си.
В старо време изобщо всичките
Учители
са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антидоти за реакция. В Духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действащи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
към текста >>
Според
Учителите
на всички окултни школи човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват.
Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света - не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползвате от тях.
Според
Учителите
на всички окултни школи човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват.
Не можете например да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както Земята спрямо Слънцето.
към текста >>
И когато Го викате като един
Учител
, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят.
Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползвате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща.
И когато Го викате като един
Учител
, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят.
По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Затова Бог, който управлява света, няма противници. Господ, който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват срещу Него. Той повръща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани.
към текста >>
На Стефанка Дойнова145 пожелавам
учителстване
и добра сполука.
Ами г-жа Бойнова и г-жа Дойнова навикнаха ли да ме обичат? Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. - Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате. А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате.
На Стефанка Дойнова145 пожелавам
учителстване
и добра сполука.
Доктора каза на Т. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре. Васил Узунов: С какво се занимават сега Доктора и г-жа Казакова? - Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство. Е. Иларионова: Благодаря.
към текста >>
108 Пенка Бъчварова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.
В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.
108 Пенка Бъчварова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.
109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов.
вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.
109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов.
Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В.
към текста >>
110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
Идете си с миром. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица.
110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
111 Драган Попов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
111 Драган Попов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
към текста >>
112 Здравка Попова – последователка на
Учителя
в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София.
112 Здравка Попова – последователка на
Учителя
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
към текста >>
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
към текста >>
215 Сусана Голова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
215 Сусана Голова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
към текста >>
216 Магдалина Георгиева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
216 Магдалина Георгиева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
към текста >>
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
112 Здравка Попова – последователка на Учителя 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
към текста >>
218 Елена Иванова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
218 Елена Иванова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
към текста >>
219 Мария Недялкова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
219 Мария Недялкова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
към текста >>
221 Георги Давидов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
221 Георги Давидов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>
222 Минка Цанева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
222 Минка Цанева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с.
към текста >>
223 Нейчо Паскалев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
223 Нейчо Паскалев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с.
към текста >>
224 Йорданка Паскалева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия
учителка
, съпруга на Нейчо Паскалев.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
224 Йорданка Паскалева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия
учителка
, съпруга на Нейчо Паскалев.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
към текста >>
225 Иван Гарвалов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
225 Иван Гарвалов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
към текста >>
226 Мария Гарвалова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
226 Мария Гарвалова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
към текста >>
227 Анка Стойчева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в с.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
227 Анка Стойчева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
към текста >>
228 Цани Боздуганов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
228 Цани Боздуганов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
към текста >>
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
към текста >>
230 Тодор Абаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
230 Тодор Абаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
към текста >>
231 Ради Дюлгеров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
231 Ради Дюлгеров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
към текста >>
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
към текста >>
233 Славка Дукова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
233 Славка Дукова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
към текста >>
234 Захарий Желев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
234 Захарий Желев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
към текста >>
235 Никола Камбуров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
235 Никола Камбуров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
към текста >>
236 Владимир Балтов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
236 Владимир Балтов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
към текста >>
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като
учител
.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като
учител
.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
към текста >>
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като
учител
, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като
учител
, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
към текста >>
238 Мария Епитропова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
238 Мария Епитропова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
към текста >>
239 Ненко Тлъстев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
239 Ненко Тлъстев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г.
към текста >>
240 Дечко Милев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
240 Дечко Милев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес.
към текста >>
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия
учител
.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия
учител
.
241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете.
към текста >>
241 Панайот Ковачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
241 Панайот Ковачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006).
към текста >>
242 Стефан Тошев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
242 Стефан Тошев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006). 246 Паисий – става дума за Паисий Хилендарски.
към текста >>
31.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Защото само тогава ще сте добри
учители
и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
Примирете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, който действа и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки.
Защото само тогава ще сте добри
учители
и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи.
към текста >>
Между духовенството и
учителите
има мнозина заинтересувани.
С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа.
Между духовенството и
учителите
има мнозина заинтересувани.
Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях.
към текста >>
Главните спънки за делото Господне могат да са първом
учителите
, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани.
Главните спънки за делото Господне могат да са първом
учителите
, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него.
към текста >>
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме
учителите
и свещениците.
На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме
учителите
и свещениците.
Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
към текста >>
Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един
Учител
, за да помага на човечеството.
Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне.
Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един
Учител
, за да помага на човечеството.
От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
към текста >>
Свещеници и
учители
са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората.
Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас - това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти! "294, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи човеците да работят и се изплащат. Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри, чакат да ги повикат.
Свещеници и
учители
са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората.
А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най- добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелства във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате - само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света.
към текста >>
Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и
учителите
, и всички.
Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в Добродетел, Правда, Истина, Любов и Господ ще оправи всичко. Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината при Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат.
Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и
учителите
, и всички.
Ние не сме секта, а сме партия на Доброто и няма нищо по- добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте.
към текста >>
212 Серафим Шиваров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
А в 11,30 ч. всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме.
212 Серафим Шиваров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
към текста >>
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
към текста >>
215 Сусана Голова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
215 Сусана Голова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
към текста >>
216 Магдалина Георгиева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
216 Магдалина Георгиева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
към текста >>
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
към текста >>
218 Елена Иванова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
218 Елена Иванова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
към текста >>
219 Мария Недялкова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
219 Мария Недялкова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
към текста >>
221 Георги Давидов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
221 Георги Давидов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>
222 Минка Цанева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
222 Минка Цанева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с.
към текста >>
223 Нейчо Паскалев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
223 Нейчо Паскалев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с.
към текста >>
224 Йорданка Паскалева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия
учителка
, съпруга на Нейчо Паскалев.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
224 Йорданка Паскалева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия
учителка
, съпруга на Нейчо Паскалев.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
към текста >>
225 Иван Гарвалов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
225 Иван Гарвалов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
към текста >>
226 Мария Гарвалова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
226 Мария Гарвалова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
към текста >>
227 Анка Стойчева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в с.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
227 Анка Стойчева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
към текста >>
228 Цани Боздуганов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
228 Цани Боздуганов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
към текста >>
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
към текста >>
230 Тодор Абаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
230 Тодор Абаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
към текста >>
231 Ради Дюлгеров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
231 Ради Дюлгеров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
към текста >>
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
към текста >>
233 Славка Дукова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
233 Славка Дукова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
към текста >>
234 Захарий Желев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
234 Захарий Желев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
към текста >>
235 Никола Камбуров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
235 Никола Камбуров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
към текста >>
236 Владимир Балтов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
236 Владимир Балтов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
към текста >>
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като
учител
.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като
учител
.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
към текста >>
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като
учител
, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като
учител
, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
към текста >>
238 Мария Епитропова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
238 Мария Епитропова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
към текста >>
239 Ненко Тлъстев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
239 Ненко Тлъстев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г.
към текста >>
240 Дечко Милев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в историята на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
240 Дечко Милев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес.
към текста >>
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия
учител
.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия
учител
.
241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете.
към текста >>
241 Панайот Ковачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
241 Панайот Ковачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло
към текста >>
242 Стефан Тошев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
242 Стефан Тошев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006).
към текста >>
279 Злата Боздуганова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов.
275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов.
279 Злата Боздуганова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов.
Присъствието й на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души.
към текста >>
Между духовенството и
учителите
има мнозина заинтересувани.
С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа.
Между духовенството и
учителите
има мнозина заинтересувани.
Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях.
към текста >>
Главните спънки за делото Господне могат да са първом
учителите
, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани.
Главните спънки за делото Господне могат да са първом
учителите
, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него.
към текста >>
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме
учителите
и свещениците.
На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме
учителите
и свещениците.
Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
към текста >>
32.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от
Учителя
, може да служи през годината за предназначената цел.
Присъстват 81 души. Не са се явили 6 души 301. Има надошли и 34 гости от Търново, Ст. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и прочее. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато възрастните слушаха беседите.
Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от
Учителя
, може да служи през годината за предназначената цел.
10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч.
към текста >>
След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305,
Учителя
306 обяви:
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305,
Учителя
306 обяви:
Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха307. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.
към текста >>
На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на
учителя
.
А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват.
На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на
учителя
.
И ако отсега нататък някой не слуша своя Ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание. Защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на Любов. Нашата Земя е Тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място - то е място на изправление.
към текста >>
Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички
учители
, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.
Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме, и то по пет на нож. Затова всякой един от вас трябва да си наточи ножа, а който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души - деветката тази година ще работи. И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята. И не само сега - и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока.
Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички
учители
, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.
Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме. Времето подир обед се заоблачи и застудя 315. 11 август, понеделник
към текста >>
Драганов
Учителя
отговори:
На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също като птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от С.
Драганов
Учителя
отговори:
Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде316 и ние можем да бъдем като овчаря или като Мойсей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни.
към текста >>
В 3,30 ч., насядали по местата си в салона,
Учителя
ни продиктува следната лозинка:
Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползва самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с„Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в 11,30 ч. събранието се преустанови за в 3,30 ч. подир обед.
В 3,30 ч., насядали по местата си в салона,
Учителя
ни продиктува следната лозинка:
Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот.
към текста >>
Тук
Учителя
се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото, като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползвате от това - благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във Вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират.
Тук
Учителя
се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване.
Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди.
към текста >>
се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318,
Учителя
каза:
заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч. преди обед има бдение по трима. В 10 ч.
се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318,
Учителя
каза:
Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
към текста >>
Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за
учители
на човечеството (чете Битие 1:9-13).
Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души. Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу нагоре.
Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за
учители
на човечеството (чете Битие 1:9-13).
„И стана вечер, и стана утро, ден трети." А то значи: първият ден - за първото тяло, вторият - за второто, а третият - за третото тяло (чете Битие 1:14-18). Чудят се някои хора и учени как е възможно да се направи това за толкова малко време. У човека много работи са невъзможни, а у Бога всичко е възможно. Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи Жизненото тяло - жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването.
към текста >>
Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което
Учителя
продължи:
И искайте, щото Господ да направи твърд във вас. И всичкият този процес, описан в първата глава на Битие, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си." 322
Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което
Учителя
продължи:
Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора.
към текста >>
След това
Учителя
съобщи, че редът е утре от 4 ч.
събранието се прекъсна, а в 4 ч. подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В 6,30 ч. вечерта всички - мъже и жени - се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави„Хвалата "(Хваление).
След това
Учителя
съобщи, че редът е утре от 4 ч.
заранта мъжете да подкачат бдението на групи от девет души. Първата група се състои от лицата: П. Киров, Т. Стоименов, И. Стойчев, Д.
към текста >>
Подир това съобщение
Учителя
поде:
Иларионов, А. Бойнов, Д. Цанов и П. Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 ч. сутринта ще се яви за бдение.
Подир това съобщение
Учителя
поде:
Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи.
към текста >>
" На този именно въпрос
Учителя
отговори:
сутринта ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките?
" На този именно въпрос
Учителя
отговори:
Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване.
към текста >>
Нашите приятели са светиите - те са и нашите
учители
и братя.
Дали сте пред лицето на Господа, или не, вие ще познавате от туй, че ще усещате Светлина и ще сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да и помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого - в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най- добрите понятия. Кои са, прочее, нашите приятели?
Нашите приятели са светиите - те са и нашите
учители
и братя.
А като така, Исус Христос е най-старият наш брат - като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е както брат към брата. И така Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч. Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава.
към текста >>
се събрахме всички в преподавателния салон и
Учителя
прочете Псалом 133, като каза:
В 10 ч. имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 ч. рано сутринта първата група подкачи бдението, което продължи до 9 ч. А в 10 ч.
се събрахме всички в преподавателния салон и
Учителя
прочете Псалом 133, като каза:
Забележете този псалом. На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
към текста >>
По-нататък
Учителя
, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч:
На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност.
По-нататък
Учителя
, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч:
Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си?
към текста >>
Учителя
продължи:
Сега вече гонел злото, за което му било дадено „ружо"327- така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла Отгоре. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома с мисъл пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек - там човек, човекът липсва, изгубих го. И питах, и търсих, но го вече не видях. Той ми каза, като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню - отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си.
Учителя
продължи:
Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. И. Русев: Не е ли хубаво в такъв случай да се изнасилва волята на такава баба? П. Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мен, защото съм отишъл на къщата и, при все че като неин зет съм отишъл. Хич гювенден да и - казват турците. Учителя след това продължи:
към текста >>
Учителя
след това продължи:
Учителя продължи: Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. И. Русев: Не е ли хубаво в такъв случай да се изнасилва волята на такава баба? П. Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мен, защото съм отишъл на къщата и, при все че като неин зет съм отишъл. Хич гювенден да и - казват турците.
Учителя
след това продължи:
Кой е бил този човек? И. Русев: Служител Господен. С този пример се пояснява стиха кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави"328, нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима.
към текста >>
Учителя
прочете 12-а глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове"331.
Характерно е още, че има въшки за главата - те са черни, а има въшки и за гърба - те са бели. Но дали бяла, или черна, вие познавате само тази въшка, докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава"330, след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед всички наново се събрахме в преподавателския салон в 5 ч. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва".
Учителя
прочете 12-а глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове"331.
Тогава той каза: Думата какъ 332 - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление. Първата буква в какъ показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме.
към текста >>
Ще заквасим и
учители
, и ученици, и свещеници, защото, пак ще кажа, това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползват.
Най-напред ще започне най-рано повиканият между вас - първата група. Направете часовниците си интифа, защото ние правим едно сражение и трябва да сме точни. Дванадесетте души от най-старите по призоваване във Веригата се определят да наблюдават бдението. Духът работи тази година много добре. Ние ще имаме търпение и в това дело, което е дело Господне, всички ще заквасим.
Ще заквасим и
учители
, и ученици, и свещеници, защото, пак ще кажа, това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползват.
Българският народ никога не е имал такова благос- ловение, както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб и няма за какво да се плашите. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъде едно стадо и един пастир. Събранието се свърши в 7ч. вечерта.
към текста >>
Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва, а след туй, по указание на
Учителя
, П.
Мъжете - до 8 ч. заранта, а след 8 ч. - жените, като всеки отиваше в горницата по 9 минути. В 7,30 ч. вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П.
Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва, а след туй, по указание на
Учителя
, П.
Киров, И. Стойчев, Т. Стоименов, П. Гумнеров, К. Иларионов и Д.
към текста >>
Най-подир
Учителя
, след като прочете Псалом 75 и от Евангелието на Йоанна глава 3-та, каза:
Стойчев, Т. Стоименов, П. Гумнеров, К. Иларионов и Д. Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията.
Най-подир
Учителя
, след като прочете Псалом 75 и от Евангелието на Йоанна глава 3-та, каза:
Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат Вяра без съмнение - детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.
към текста >>
След тази беседа
Учителя
раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи:
Не искам да философствам по въпроса доколко Той е далеч от нас. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова близо, че чува изведнъж, а напротив, изгубим ли Вярата, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можете да бъдете ученици Христови. Само с такава Вяра ще се спасите.
След тази беседа
Учителя
раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи:
Да ви благослови Господ Бог мой! Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви! Заради вашето послушание да ви благослови Господ! Подир всичко изложено излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 ч.
към текста >>
По поръка снощи от
Учителя
днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св.
Времето - отлично. Сутринта Слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 ч. подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.
По поръка снощи от
Учителя
днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св.
Богородица ходихме в Православната църква. В 11 ч. се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч. подир обед.
към текста >>
Учителя
прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза:
подир обед. В 4,25 ч. подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове".
Учителя
прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза:
Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център.
към текста >>
И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и
учители
, които със своя интелект господстват навсякъде.
Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура.
И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и
учители
, които със своя интелект господстват навсякъде.
Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
към текста >>
Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало
Учител
, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела.
Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало
Учител
, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи - също както днешните свещеници с широките ръкави (които приличат на халдейските маги), които не знаят защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж. Защото пъпешът, само като узрее, се пуква, но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия.
към текста >>
Учителя
прочете 20-а глава от Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", прочете 30-и стих от прочетената глава и каза:
времето - навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 ч. сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот".
Учителя
прочете 20-а глава от Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", прочете 30-и стих от прочетената глава и каза:
Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията, каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба.
към текста >>
Преди години минавам с един
учител
, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка.
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. „Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал.
Преди години минавам с един
учител
, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка.
Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам.
към текста >>
Учителят
помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
„Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка.
Учителят
помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
към текста >>
Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да
учителствате
, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав
учител
.
Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да
учителствате
, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав
учител
.
Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре. Защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползват - зло, дявол, всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола какво ще спечели, като се занимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен.
към текста >>
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш",
Учителя
прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза:
Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 ч. подир пладне. В 5 ч. подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш",
Учителя
прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза:
Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот.
към текста >>
Има, казва се, дарби на пророци,
учители
, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
Има, казва се, дарби на пророци,
учители
, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата.
Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам да оставите съпругите ваши или да ги изловите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори.
към текста >>
Там се говори за апостоли,
учители
и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих.
Там се говори за апостоли,
учители
и пророци.
Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага.
към текста >>
Но апостолството е високо,
учители
имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Но апостолството е високо,
учители
имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже [когато] например пишем едно писмо, Той се интересува от него.
към текста >>
Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци,
учители
, апостоли.
" - „Ама, Господи, не мога без Теб! " Защо не можеш - трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате например Библията - ами че и тя е едно любовно писмо на Христа до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк.
Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци,
учители
, апостоли.
Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. - „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
към текста >>
Каза ни се даже от
Учителя
, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В 8,30 ч. вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично - навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Каза ни се даже от
Учителя
, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
17 август, неделя Сутринта рано времето - тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч.
към текста >>
Учителя
прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза:
Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч. се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души нови гости от Стара Загора.
Учителя
прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза:
Ще взема като текст 22-ри стих от 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества - имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който [ти] дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>
след обед от
Учителя
се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата Любовь и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата Любовь. След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 ч. подир обед пак се изясни. Подир като се състоя тази последната беседа, към 4 ч.
след обед от
Учителя
се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 ч. се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали. 18 август, понеделник В 8,20 ч.
към текста >>
306
Учителя
– на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището
Учителя
.
302 Паралелограм – в протокола на П. Гумнеров: правоъгълник. 303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д.Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня.
306
Учителя
– на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището
Учителя
.
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него...
към текста >>
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според
Учителя
Беинса Дуно започва от 1914 г.
Гумнеров: правоъгълник. 303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д.Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя.
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според
Учителя
Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г.
към текста >>
330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно, създадена през 1888 г.
326 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 327 „Ружо“ – в протокола на П. Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20.
330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно, създадена през 1888 г.
в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна.
към текста >>
Хотанца, Русенско, по време на неговото
учителстване
там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с.
Хотанца, Русенско, по време на неговото
учителстване
там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д.
към текста >>
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно.
328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно.
332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д. Голов: двадесет хиляди.
към текста >>
Голов: Ти си един добър
учител
и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме.
345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква. 347 Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате – в протокола на Д.
Голов: Ти си един добър
учител
и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме.
348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението. 350 Не ще понесе – в протокола на П. Гумнеров: нека понесе.
към текста >>
33.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на
учителя
са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици.
За да може едно същество да се прослави или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата съвършен вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши, и счете, че няма никакъв недостатък, излага я на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня.
Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на
учителя
са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици.
Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост.
към текста >>
Имате несполуки в търговията, учениците не почитат
учителя
, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношения, които имаме към Господа.
Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия - как ще работим? Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа - всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон, удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона.
Имате несполуки в търговията, учениците не почитат
учителя
, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношения, които имаме към Господа.
И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия - най-евтин метод, който ще ви коства най- малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят.
към текста >>
Христос казва: „Ученикът да бъде както
Учителят
си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от
Учителя
си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.
Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." 378 Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала.
Христос казва: „Ученикът да бъде както
Учителят
си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от
Учителя
си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.
Ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора - тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите - ще ги турим да бъдат дежурни.
към текста >>
Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски -
учител
, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия.
За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън-земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства - там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми,най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята.
Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски -
учител
, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия.
Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
към текста >>
Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой
Учител
-ръководител, да не е от Черното братство и да ви изиграе.
Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. И ако ни го кажат, когато го заслужаваме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи." Всякога трябва да обичаме хората, които ни казват истината. Някой път някои лъжат. Черното братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат.
Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой
Учител
-ръководител, да не е от Черното братство и да ви изиграе.
Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим; но освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
към текста >>
" Той им отговорил: „Това е humbug 383, ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия - Господ казва: „Това е буболечица." И
учители
, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят.
Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите." Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване - Божествени неща. - „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" - ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от един колеж искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада?
" Той им отговорил: „Това е humbug 383, ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия - Господ казва: „Това е буболечица." И
учители
, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят.
Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действа. Противодействайте на лошите форми с красивите, изместете лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да се не виждат. Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича.
към текста >>
Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката,
учителите
и проповедниците.
Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората.
Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката,
учителите
и проповедниците.
Дъщерята е развита - майката и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж.
към текста >>
След беседата
Учителя
покани, който има да зададе някои въпроси.
И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работи има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта. И в Новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове.
След беседата
Учителя
покани, който има да зададе някои въпроси.
Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие? - Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат. Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения - или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят.
към текста >>
всички бяхме събрани в салона, гдето
Учителя
продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд, към 10 ч.
всички бяхме събрани в салона, гдето
Учителя
продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем. Какво обаче узнахме?
към текста >>
Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън
Учителя
, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр.
Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд, към 10 ч. всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън
Учителя
, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр.
Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем. Какво обаче узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания вроде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в комендантството да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят.
към текста >>
Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от
Учителя
обяви, че всички вече можем да излезем.
Сутринта, преди обяд, към 10 ч. всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев.
Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от
Учителя
обяви, че всички вече можем да излезем.
Какво обаче узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания вроде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в комендантството да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подир обед приятелите започнаха да напущат Търново. Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души.
към текста >>
вечерта
Учителя
, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града.
Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания вроде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в комендантството да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подир обед приятелите започнаха да напущат Търново. Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 ч.
вечерта
Учителя
, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града.
Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново.
към текста >>
Посред пътя
Учителя
се връща назад, без да каже някому нещо.
Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подир обед приятелите започнаха да напущат Търново. Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 ч. вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града.
Посред пътя
Учителя
се връща назад, без да каже някому нещо.
Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
към текста >>
След като прегледал офицерът навсякъде, повел
Учителя
и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч.
Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха заедно на общата трапеза, като у всички се бе сложила мисълта, че не е по волята на комендантството даже и за ядене да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 ч. вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер.
След като прегледал офицерът навсякъде, повел
Учителя
и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч.
през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>
На другия ден, 9 август, било съобщено
Учителя
непременно да напусне Търново.
вечерта Учителя, заедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта.
На другия ден, 9 август, било съобщено
Учителя
непременно да напусне Търново.
Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
към текста >>
Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд
Учителя
напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново.
Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд
Учителя
напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил.
към текста >>
371 Стефан Белев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
371 Стефан Белев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие.
към текста >>
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж
Учителя
бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П.
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж
Учителя
бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави.
към текста >>
Той задавал много въпроси на
Учителя
и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае.
Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Той задавал много въпроси на
Учителя
и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае.
Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25.
към текста >>
Учителя
не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали?
376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае.
Учителя
не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали?
“ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25. 380 В 1,30 ч.
към текста >>
Но
Учителя
определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал
Учителя
.
377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи.
Но
Учителя
определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал
Учителя
.
378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25. 380 В 1,30 ч. – в протокола на П. Гумнеров: в 2,30 ч.
към текста >>
385 Петър Чорбаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия
учител
.
381 Цитат на Псалом 119:160. 382 Цитат на Лука 15:8,9. 383 Humbug (англ.) – шмекерия, измама. 384 Главата на Твоето Слово – в протокола на Д. Голов: Главата на Твоята Слава.
385 Петър Чорбаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия
учител
.
386 Цитат на Йоанна 10:16. 387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и поет, създател на физиогномията.
към текста >>
34.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г. За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни.
2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен.
към текста >>
3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер.
3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание.
към текста >>
Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание.
Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на
Учителя
Беинса Дуно.
Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна.
към текста >>
5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на
Учителя
Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение.
Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров.
5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на
Учителя
Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение.
Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г.
към текста >>
6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно.
Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие.
6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно.
Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Дългогодишен
учител
и заместник- директор на Търновската девическа гимназия.
Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм.
Дългогодишен
учител
и заместник- директор на Търновската девическа гимназия.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
към текста >>
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия.
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас.
към текста >>
Работил като
учител
и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас.
Работил като
учител
и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас. Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов. 9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение.
към текста >>
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас. Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов. 9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение. 10 Списание „Виделина“ – езотерично списание, издавано от 1902 г.
към текста >>
8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас. Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов. 9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение. 10 Списание „Виделина“ – езотерично списание, издавано от 1902 г. в Сливен от д-р Георги Миркович като продължение на сп.
към текста >>
Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на
Учителя
Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов.
Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас.
Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на
Учителя
Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов.
9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение. 10 Списание „Виделина“ – езотерично списание, издавано от 1902 г. в Сливен от д-р Георги Миркович като продължение на сп. Нова светлина. В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).
към текста >>
В него
Учителя
Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж
Учителя
Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).
Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов. 9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение. 10 Списание „Виделина“ – езотерично списание, издавано от 1902 г. в Сливен от д-р Георги Миркович като продължение на сп. Нова светлина.
В него
Учителя
Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж
Учителя
Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).
11 В дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова – сградата се намира на ул. „Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става училище за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос. 12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Церово, Пазарджишко, завършва земния си път в Арбанаси, Великотърновско. Работи като секретар във Върховния касационен съд.
към текста >>
12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата.
в Сливен от д-р Георги Миркович като продължение на сп. Нова светлина. В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 11 В дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова – сградата се намира на ул. „Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става училище за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос.
12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата.
Роден в Церово, Пазарджишко, завършва земния си път в Арбанаси, Великотърновско. Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г. 13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата.
към текста >>
Опълченска 66
Учителя
живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г.
„Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става училище за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос. 12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Церово, Пазарджишко, завършва земния си път в Арбанаси, Великотърновско. Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул.
Опълченска 66
Учителя
живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г.
13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Котел, завършва земния си път в София. Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София. Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г.
към текста >>
13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата.
12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Церово, Пазарджишко, завършва земния си път в Арбанаси, Великотърновско. Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г.
13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата.
Роден в Котел, завършва земния си път в София. Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София. Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г.
към текста >>
Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка,
учител
в Солун и издател в София.
Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г. 13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Котел, завършва земния си път в София.
Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка,
учител
в Солун и издател в София.
Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Учителя
Беинса Дуно живее в софийския му дом.
Роден в Котел, завършва земния си път в София. Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София. Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г.
Учителя
Беинса Дуно живее в софийския му дом.
14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров.
към текста >>
14 Илия Стойчев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София. Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом.
14 Илия Стойчев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник.
15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна.
към текста >>
Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж
Учителя
във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).
През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж
Учителя
във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).
16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др.
към текста >>
16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров.
Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).
16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров.
17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо.
към текста >>
17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров.
17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо. 18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското ¢ издание от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като
учител
в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна.
15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София.
Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като
учител
в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна.
Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо. 18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското ¢ издание от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно. Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията от 1871 г.
към текста >>
18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското ¢ издание от 1885 г., с което си е служил
Учителя
Беинса Дуно.
17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо.
18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското ¢ издание от 1885 г., с което си е служил
Учителя
Беинса Дуно.
Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията от 1871 г. (Цариград, Книгопечатница на А. Х. Бояджиян), осъществен от Петко Р. Славейков, Христодул Костович, д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг.
към текста >>
20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на
Учителя
Беинса Дуно.
(Цариград, Книгопечатница на А. Х. Бояджиян), осъществен от Петко Р. Славейков, Христодул Костович, д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг. 19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г. не е известно.
20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на
Учителя
Беинса Дуно.
Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). 21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд. Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
към текста >>
21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство.
Славейков, Христодул Костович, д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг. 19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г. не е известно. 20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки).
21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство.
Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд. Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). 21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд. Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. 23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов.
към текста >>
22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд. Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. 23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов. Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно училище в дома си.
към текста >>
23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г.
23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов.
Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно училище в дома си. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност.
към текста >>
Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като
учителка
, по-късно основава частно училище в дома си.
22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. 23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов.
Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като
учителка
, по-късно основава частно училище в дома си.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците.
към текста >>
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. 23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов. Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно училище в дома си.
Оставя богата кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците. 25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят.
към текста >>
26 Всички събития и проповеди на
Учителя
Беинса Дуно от 15 август 1909 г.
с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците. 25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят. Елате да слезем и да смесим там езика им, защото единият да не разумява езика на другия.
26 Всички събития и проповеди на
Учителя
Беинса Дуно от 15 август 1909 г.
са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист.
към текста >>
27 Петко Епитропов – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.
25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят. Елате да слезем и да смесим там езика им, защото единият да не разумява езика на другия. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов.
27 Петко Епитропов – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.
28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г.
към текста >>
28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Елате да слезем и да смесим там езика им, защото единият да не разумява езика на другия. 26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.
28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София.
към текста >>
29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист.
29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П. Гумнеров родното му място е с.
към текста >>
30 Величка Стойчева – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев.
Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско.
30 Величка Стойчева – една от първите ученички на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев.
Завършва земния си път на 3 март 1918 г. 31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с.
към текста >>
31 Деньо Цанев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско. 30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев. Завършва земния си път на 3 март 1918 г.
31 Деньо Цанев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
към текста >>
32 Никола Янев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско.
32 Никола Янев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
33 Васил Узунов – един от първите ученици на УчителяБеинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник.
към текста >>
33 Васил Узунов – един от първите ученици на
УчителяБеинса
Дуно, поканен за събора от 1910 г.
Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.
33 Васил Узунов – един от първите ученици на
УчителяБеинса
Дуно, поканен за събора от 1910 г.
от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище.
към текста >>
34 Петър Тихчев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско. 32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец. 33 Васил Узунов – един от първите ученици на УчителяБеинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен.
34 Петър Тихчев – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г. 35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник. В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г.
35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно.
Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник.
към текста >>
Оставя кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т.
Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник.
Оставя кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т.
6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров:основанията. 39 Към работата – в протокола на П.
към текста >>
36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.
Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр. Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996).
36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.
37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров:основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота. 40 Да влезе – в протокола на П.
към текста >>
37 Сава Великов – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна.
Русе през 1921 г. Работил като военен ковчежник и чиновник. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник.
37 Сава Великов – един от първите ученици на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна.
38 Основата – в протокола на П. Гумнеров:основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота. 40 Да влезе – в протокола на П. Гумнеров: да види.
към текста >>
48 Десетте свидетелства на Веригата – известни още под името Десетте свидетелства Господни; документ, записан от
Учителя
Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г.
На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов. 46 По нещо благодарително Господу – в протокола на Д. Голов: по нещо Господу. 47 Че в отговор на тази благодарителност Духът дава – в протокола на Д. Голов: че Духът дава.
48 Десетте свидетелства на Веригата – известни още под името Десетте свидетелства Господни; документ, записан от
Учителя
Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г.
във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 49 Божието обещание – документ, записан от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна, достигнал до нас като текст на писмо до Пеню Киров от 24 февруари 1899 г. (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).
към текста >>
49 Божието обещание – документ, записан от
Учителя
Беинса Дуно през 1899 г.
47 Че в отговор на тази благодарителност Духът дава – в протокола на Д. Голов: че Духът дава. 48 Десетте свидетелства на Веригата – известни още под името Десетте свидетелства Господни; документ, записан от Учителя Беинса Дуно на 13 февруари 1899 г. във Варна (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).
49 Божието обещание – документ, записан от
Учителя
Беинса Дуно през 1899 г.
във Варна, достигнал до нас като текст на писмо до Пеню Киров от 24 февруари 1899 г. (виж Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004). 50 Когато ставаш – този израз липсва в протокола на Д. Голов. 51 Тая молитва – по-късно текстът ¢ става основа на т.нар. Молитва на Царството.
към текста >>
103 Иван Тачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г.
101 Приложението е протоколирано от П. Гумнеров и липсва в текстовете на Д. Голов. 102 Арнаудов – по-нататък в протоколите на П. Гумнеров от 1909 г. фигурират две лица с тази фамилия – Спас и Никола, за които липсват документални данни.
103 Иван Тачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот.
към текста >>
104 Спас Димитров – последовател и ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник.
Гумнеров и липсва в текстовете на Д. Голов. 102 Арнаудов – по-нататък в протоколите на П. Гумнеров от 1909 г. фигурират две лица с тази фамилия – Спас и Никола, за които липсват документални данни. 103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник.
105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
към текста >>
105 Величко Граблашев – последовател и ученик на
Учителя
Беинса Дуно.
102 Арнаудов – по-нататък в протоколите на П. Гумнеров от 1909 г. фигурират две лица с тази фамилия – Спас и Никола, за които липсват документални данни. 103 Иван Тачев – последовател на Учителя Беинса Дуно от София, участвал в годишната среща на Веригата във Велико Търново през 1910 г. 104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник.
105 Величко Граблашев – последовател и ученик на
Учителя
Беинса Дуно.
Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
към текста >>
106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.
107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица.
към текста >>
108 Пенка Бъчварова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.
Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско.
108 Пенка Бъчварова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.
109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов.
Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров.
109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов.
Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В.
към текста >>
110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица.
110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Драган Попов. 113 Величка Ватева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, съпруга на Никола Ватев.
към текста >>
111 Драган Попов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г. в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов.
111 Драган Попов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Драган Попов. 113 Величка Ватева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, съпруга на Никола Ватев. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т.
към текста >>
112 Здравка Попова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Драган Попов.
в Стражица. 110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София.
112 Здравка Попова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на Драган Попов.
113 Величка Ватева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, съпруга на Никола Ватев. Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 114 Начина и гласа – в протокола на П. Гумнеров: тона и гласа.
към текста >>
113 Величка Ватева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Габрово, съпруга на Никола Ватев.
110 Парашкева Перьова, по мъж Бойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Анастас Бойнов. 111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Драган Попов.
113 Величка Ватева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Габрово, съпруга на Никола Ватев.
Оставя кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т. 6, София, 1996). 114 Начина и гласа – в протокола на П. Гумнеров: тона и гласа. 115 „Благословен грядий во име Господне“ – православно богослужебно песнопение.
към текста >>
Оставя кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т.
111 Драган Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял във В. Търново, а по-късно – в София. 112 Здравка Попова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Драган Попов. 113 Величка Ватева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, съпруга на Никола Ватев.
Оставя кореспонденция с
Учителя
Беинса Дуно (виж Изгревът на Бялото Братство, т.
6, София, 1996). 114 Начина и гласа – в протокола на П. Гумнеров: тона и гласа. 115 „Благословен грядий во име Господне“ – православно богослужебно песнопение. 116 Униние и тъга на духа те обладава – в протокола на П.
към текста >>
144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на
Учителя
Беинса Дуно от В.
139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител. 140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни.
144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на
Учителя
Беинса Дуно от В.
Търново; провеждала в дома си групови спиритически сеанси. 145 Стефана Дойнова – личност, за която липсват документални данни. 146 Цялото Евангелие от Лука – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 147 Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител – перифраза на Йоанна 14:15,16: Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди.
към текста >>
149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от В. Търново.
14:15,16: Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас вовеки. 148 Велико Търново, преди срещата – текстът по- нататък в приложението от 1911 г. е записан от П. Гумнеров и липсва при Д. Голов.
149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от В. Търново.
По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов.
към текста >>
151 Илия Зурков – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист.
По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов.
151 Илия Зурков – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист.
152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги.
към текста >>
152 Матей Попов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист.
152 Матей Попов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев.
към текста >>
153 Христо Тончев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец.
150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник.
153 Христо Тончев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец.
154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от
към текста >>
154 Сотир Щерев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец.
154 Сотир Щерев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр.
към текста >>
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на
Учителя
Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на
Учителя
Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент.
към текста >>
157 Иван Русев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно от
153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев.
157 Иван Русев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно от
Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли.
към текста >>
162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на
Учителя
Беинса Дуно, от В.
158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия. 159 Той ще направи всичко светло – в протокола на П. Гумнеров: Той ще ви направи всички светли. 160 Без вяра не може да се угоди на Бога – цитат на Евреем 11:6. 161 „С нами Бог“ – православно великденско песнопение.
162 Баба Венета – най-вероятно става дума за Венета Деветакова, по баща Соларова, последователка на
Учителя
Беинса Дуно, от В.
Търново, съпруга на търновския търговец Иван Деветаков. 163 В молитвата бивайте постоянни – перифраза на Римляном 12:12: В надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни. 164 Цитат на Матея 26:41, Марка 14:38 и Лука 21:36. 165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение.
към текста >>
172
Учител
– думата липсва в протокола на Д. Голов.
168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д. Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
172
Учител
– думата липсва в протокола на Д. Голов.
173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде. 175 Компилация от Йоанна 17:26 и 15:10. 176 Първата стъпка – в протокола на П.
към текста >>
179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на
Учителя
Беинса Дуно.
176 Първата стъпка – в протокола на П. Гумнеров:първото стъпало. 177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров:благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България...
179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на
Учителя
Беинса Дуно.
Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П.
към текста >>
Запазено е писмо на
Учителя
до тях от 1915 г.
Гумнеров:първото стъпало. 177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров:благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България... 179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно.
Запазено е писмо на
Учителя
до тях от 1915 г.
(виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели.
към текста >>
(виж Всемировият
Учител
Беинса Дуно и Велико Търново, т.
177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров:благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България... 179 Щилиян Кръстев и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно. Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г.
(виж Всемировият
Учител
Беинса Дуно и Велико Търново, т.
2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели. 182 На своето движение – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
212 Серафим Шиваров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
208 Което е Добродетелта – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 209 Вторият кръг – в протокола на П. Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
212 Серафим Шиваров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник.
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
към текста >>
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
Гумнеров: вътрешният кръг. 210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
към текста >>
215 Сусана Голова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
210 О – тази буква (знак) липсва в протокола на Д.Голов. 211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
215 Сусана Голова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
към текста >>
216 Магдалина Георгиева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
211 Псалом 7, 8, 9 – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов.
216 Магдалина Георгиева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
към текста >>
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
към текста >>
218 Елена Иванова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София.
218 Елена Иванова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
към текста >>
219 Мария Недялкова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист. 215 Сусана Голова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в София, съпруга на Д. Голов. 216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов.
219 Мария Недялкова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
към текста >>
221 Георги Давидов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
221 Георги Давидов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>
222 Минка Цанева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер.
222 Минка Цанева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с.
към текста >>
223 Нейчо Паскалев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев.
223 Нейчо Паскалев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с.
към текста >>
224 Йорданка Паскалева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия
учителка
, съпруга на Нейчо Паскалев.
219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист.
224 Йорданка Паскалева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия
учителка
, съпруга на Нейчо Паскалев.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
към текста >>
225 Иван Гарвалов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни. 221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев.
225 Иван Гарвалов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
към текста >>
226 Мария Гарвалова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като комисионер. 222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник.
226 Мария Гарвалова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
към текста >>
227 Анка Стойчева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в с.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
227 Анка Стойчева – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
към текста >>
228 Цани Боздуганов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев.
228 Цани Боздуганов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
към текста >>
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов. 227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
към текста >>
230 Тодор Абаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
227 Анка Стойчева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в с. Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.
230 Тодор Абаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
към текста >>
231 Ради Дюлгеров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Узунджала, Разградско (сега с. Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец.
231 Ради Дюлгеров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
към текста >>
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
към текста >>
233 Славка Дукова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец.
233 Славка Дукова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
към текста >>
234 Захарий Желев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков.
234 Захарий Желев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
към текста >>
235 Никола Камбуров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист.
235 Никола Камбуров – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
към текста >>
236 Владимир Балтов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар.
236 Владимир Балтов – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
към текста >>
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като
учител
.
232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като
учител
.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
към текста >>
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като
учител
, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като
учител
, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
към текста >>
238 Мария Епитропова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002)
238 Мария Епитропова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя БеинсаДуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
към текста >>
239 Ненко Тлъстев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
Стрелча, Панагюрско, живял в Казанлък, работил като учител. 237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов.
239 Ненко Тлъстев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя БеинсаДуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г.
към текста >>
240 Дечко Милев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
237 Боян Боев (1883–1963) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Бургас и София, работил като учител, играл забележителна роля в исто- рията на Бялото Братство и Изгрева, един от създателите на сп. Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец.
240 Дечко Милев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в с.
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя БеинсаДуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес.
към текста >>
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия
учител
.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които Учителят за образованието (1943), Учителят за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т. 1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия
учител
.
241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя БеинсаДуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете.
към текста >>
241 Панайот Ковачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
1, 2 и 3, ИК Бяло Братство, София, 1999 и Доброто разположение, ИК Бяло Братство, София, 2002) 238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител.
241 Панайот Ковачев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
242 Стефан Тошев – последовател на Учителя БеинсаДуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло
към текста >>
242 Стефан Тошев – последовател на
Учителя
БеинсаДуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
238 Мария Епитропова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Пловдив, съпруга на Петко Епитропов. 239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер.
242 Стефан Тошев – последовател на
Учителя
БеинсаДуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат.
243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006).
към текста >>
279 Злата Боздуганова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов.
275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов.
279 Злата Боздуганова – последователка на
Учителя
Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов.
Присъствието ¢ на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души.
към текста >>
306
Учителя
– на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището
Учителя
.
302 Паралелограм – в протокола на П. Гумнеров: правоъгълник. 303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д. Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня.
306
Учителя
– на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището
Учителя
.
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г. От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него...
към текста >>
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според
Учителя
Беинса Дуно започва от 1914 г.
Гумнеров: правоъгълник. 303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д. Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя.
307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според
Учителя
Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие. 308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г.
към текста >>
330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно, създадена през 1888 г.
326 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 327 „Ружо“ – в протокола на П. Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат наМатея 7:20.
330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно, създадена през 1888 г.
в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна.
към текста >>
Хотанца, Русенско, по време на неговото
учителстване
там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
Гумнеров: „руно“. 328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат наМатея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с.
Хотанца, Русенско, по време на неговото
учителстване
там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д.
към текста >>
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно.
328 Който направи това на едного от малките ми... – перифраза на Матея 18:6: И който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене... 329 От плодовете им ще ги познаете – цитат наМатея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от
Учителя
Беинса Дуно.
332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д. Голов: двадесет хиляди.
към текста >>
Голов: Ти си един добър
учител
и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме.
345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква. 347 Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате – в протокола на Д.
Голов: Ти си един добър
учител
и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме.
348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението. 350 Не ще понесе – в протокола на П. Гумнеров: нека понесе.
към текста >>
371 Стефан Белев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
371 Стефан Белев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник.
372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие.
към текста >>
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж
Учителя
бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П.
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж
Учителя
бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави.
към текста >>
Той задавал много въпроси на
Учителя
и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае.
Гумнеров: Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Той задавал много въпроси на
Учителя
и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае.
Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25.
към текста >>
Учителя
не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали?
376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае.
Учителя
не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали?
“ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25. 380 В 1,30 ч.
към текста >>
Но
Учителя
определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал
Учителя
.
377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи.
Но
Учителя
определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал
Учителя
.
378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави. 379 Цитат на Матея 10:25. 380 В 1,30 ч. – в протокола на П. Гумнеров: в 2,30 ч.
към текста >>
385 Петър Чорбаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия
учител
.
381 Цитат на Псалом 119:160. 382 Цитат на Лука 15:8,9. 383 Humbug (англ.) – шмекерия, измама. 384 Главата на Твоето Слово – в протокола на Д. Голов: Главата на Твоята Слава.
385 Петър Чорбаджиев – последовател на
Учителя
Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия
учител
.
386 Цитат на Йоанна 10:16. 387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и поет, създател на физиогномията. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Аджеба (тур.) – израз за подчертаване на въпрос.
към текста >>
УЧИТЕЛЯ
ПЕТЪР ДЪНОВ
384 Главата на Твоето Слово – в протокола на Д. Голов: Главата на Твоята Слава. 385 Петър Чорбаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия учител. 386 Цитат на Йоанна 10:16. 387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и поет, създател на физиогномията.
УЧИТЕЛЯ
ПЕТЪР ДЪНОВ
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Аджеба (тур.) – израз за подчертаване на въпрос. Антидот (лат.) – противоотрова. Антикаджия (диал.) – вехтошар, антиквар. Аслъ (тур.) – наистина, така е.
към текста >>
35.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Учителя
П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Учителя
П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси.
Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта,
към текста >>
Учителя
ни остави една велика
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия.
Учителя
ни остави една велика
наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
към текста >>
Така в Петър Дънов се вселява Всемировият
Учител
на бъдното човечество, което става на няколко етапа.
и се установява в гр. Варна при сестра си. Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14.
Така в Петър Дънов се вселява Всемировият
Учител
на бъдното човечество, което става на няколко етапа.
Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята: „ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
към текста >>
Учителя
влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г.
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище. На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г.
Учителя
влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г.
в гр. Варна. Тази е годината, в която се поставят основите на новото общество, на което се възлага великата задача да промени съдбините на България, славянството и на цялото човечество. От 1901 г. Учителя започва активна обществена дейност, като в продължение на 12 години обикаля всички по-големи населени места в България, изнася различни сказки и прави множество френологични изследвания на българите. През тези години, по време на своите обиколки, Учителя влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България.
към текста >>
Учителя
започва активна обществена дейност, като в продължение на 12 години обикаля всички по-големи населени места в България, изнася различни сказки и прави множество френологични изследвания на българите.
През 1898 г. Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г. в гр. Варна. Тази е годината, в която се поставят основите на новото общество, на което се възлага великата задача да промени съдбините на България, славянството и на цялото човечество. От 1901 г.
Учителя
започва активна обществена дейност, като в продължение на 12 години обикаля всички по-големи населени места в България, изнася различни сказки и прави множество френологични изследвания на българите.
През тези години, по време на своите обиколки, Учителя влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Велико Търново е било едно от любимите места на Учителя, което Той често е посещавал. Тук от 1910 г. започват да се провеждат съборите на Бялото Братство.
към текста >>
През тези години, по време на своите обиколки,
Учителя
влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България.
Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г. в гр. Варна. Тази е годината, в която се поставят основите на новото общество, на което се възлага великата задача да промени съдбините на България, славянството и на цялото човечество. От 1901 г. Учителя започва активна обществена дейност, като в продължение на 12 години обикаля всички по-големи населени места в България, изнася различни сказки и прави множество френологични изследвания на българите.
През тези години, по време на своите обиколки,
Учителя
влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Велико Търново е било едно от любимите места на Учителя, което Той често е посещавал. Тук от 1910 г. започват да се провеждат съборите на Бялото Братство. Защо Учителя избира именно Велико Търново?
към текста >>
Велико Търново е било едно от любимите места на
Учителя
, което Той често е посещавал.
Тази е годината, в която се поставят основите на новото общество, на което се възлага великата задача да промени съдбините на България, славянството и на цялото човечество. От 1901 г. Учителя започва активна обществена дейност, като в продължение на 12 години обикаля всички по-големи населени места в България, изнася различни сказки и прави множество френологични изследвания на българите. През тези години, по време на своите обиколки, Учителя влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Велико Търново е било едно от любимите места на
Учителя
, което Той често е посещавал.
Тук от 1910 г. започват да се провеждат съборите на Бялото Братство. Защо Учителя избира именно Велико Търново? Отговор на този въпрос може да ни даде едно писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. до търновския ръководител на Бялото Братство Стамат Тодоров:
към текста >>
Защо
Учителя
избира именно Велико Търново?
През тези години, по време на своите обиколки, Учителя влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ Велико Търново е било едно от любимите места на Учителя, което Той често е посещавал. Тук от 1910 г. започват да се провеждат съборите на Бялото Братство.
Защо
Учителя
избира именно Велико Търново?
Отговор на този въпрос може да ни даде едно писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. до търновския ръководител на Бялото Братство Стамат Тодоров: „Учителя казва, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Търново. От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък.
към текста >>
„
Учителя
казва, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Търново.
Тук от 1910 г. започват да се провеждат съборите на Бялото Братство. Защо Учителя избира именно Велико Търново? Отговор на този въпрос може да ни даде едно писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. до търновския ръководител на Бялото Братство Стамат Тодоров:
„
Учителя
казва, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Търново.
От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък. Друг клон отива от В. Търново към Света гора и т.н. Ето защо В.
към текста >>
Търново е мистичен център и ненапразно
Учителят
избра В.
От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък. Друг клон отива от В. Търново към Света гора и т.н. Ето защо В.
Търново е мистичен център и ненапразно
Учителят
избра В.
Търново за съборите." Учителя казва в една съборна беседа от 1922 година: „Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите.
към текста >>
Учителя
казва в една съборна беседа от 1922 година:
Друг клон отива от В. Търново към Света гора и т.н. Ето защо В. Търново е мистичен център и ненапразно Учителят избра В. Търново за съборите."
Учителя
казва в една съборна беседа от 1922 година:
„Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, да раждат повече жито. Това имам предвид."
към текста >>
На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на
Учителя
е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново?
„Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, да раждат повече жито. Това имам предвид."
На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на
Учителя
е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново?
" Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство.
към текста >>
Учителя
отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България.
Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, да раждат повече жито. Това имам предвид." На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на Учителя е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново? "
Учителя
отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България.
Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа.
към текста >>
По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където
Учителя
започва да организира съборите на Бялото Братство.
На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на Учителя е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново? " Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година."
По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където
Учителя
започва да организира съборите на Бялото Братство.
А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята.
към текста >>
На много места
Учителя
беше споменавал, че във В.
Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметката на България и резултатът от тази сметка ще бъде известен бъдещата година." По този въпрос сестра Мария Тодорова казва: „Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа.
На много места
Учителя
беше споменавал, че във В.
Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В. Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.) Горепосочените изявления са потвърдени и в по-ново време от изследванията на редица учени, съставили т.н.
към текста >>
Учителя
отиде във В.
А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни, електромагнитни и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята.
Учителя
отиде във В.
Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него, и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо." (Виж „Изгревът" на Бялото Братство", София, 1993 г.) Горепосочените изявления са потвърдени и в по-ново време от изследванията на редица учени, съставили т.н. икосиедрододекаедричен модел на земята (ИДСЗ).
към текста >>
36.
Писма до Мария Казакова - 1904
Учителя
изпраща още четири писма до Мария Казакова:
Кон. А. Дъновски * Антиминс (гр.) - църковна обредна тъкан от коприна или лен за освещаване на даровете, с изображение на Христовото погребение (Бел. ред.) ** Пуд (англ.) - руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг. (Бел. ред.) До края на 1904 г.
Учителя
изпраща още четири писма до Мария Казакова:
* * * Варна, 20.ІX.1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото Ви от 14-того получих. Разбирам Вашето положение.
към текста >>
Що казва
Учителят
?
Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до Вази. Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят. Той Ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и Вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване.
Що казва
Учителят
?
- „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги.” Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ Ви учи и не се безпокойте. Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия.
към текста >>
Учениците Христови три години живяха със своя
учител
и едва след Неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите.
С г-н Георгиев и Голов на често се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Миркович е заминал от София по една малка разходка в странство. Вие ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще Ви стане ясно.
Учениците Христови три години живяха със своя
учител
и едва след Неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите.
Моето желание е Вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи; тогава много неща ще ви станат ясни, които с человешки език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва Вашето повдигане. Да познавате Бога, Извора на живота, това е върховната цел на живота. И знайте, Той Ви е говорил по разни начини. Той е във Вас и вън от Вас, видим и невидим.
към текста >>
Вашият
Учител
е от ония, който цени доброто.
Всичко в света върви по един строго определен Божествен път. Когато Духът се развива съобразно с тия Божествени начертания отгоре, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма явно говорят. Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме. Това, което сега придобивате, само в бъдещето ще оцените неговата стойност.
Вашият
Учител
е от ония, който цени доброто.
Неговият дар е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената Любов изисква жертви. Тя изисква вяра, тя изисква упование. Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за напредването на Царството Божие.
към текста >>
Той Живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и
учители
, и служители.
Да, Този Божествен образ е Велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всеки человек, всякой служител на този всевелик и Всесилен Бог, Творец на Вселената и Баща на всички твари, и Източник на всички блага. Само Той е достоен за всяка Любов. Към Него всички трябва да се обръщате, към Него трябва да гледат и Него да слушат. Той, винаги Благият, дълготърпеливият, Вселюбящият Господ, Който не презира никого. Той е навсякъде.
Той Живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и
учители
, и служители.
Той Живее в душата на бедните, немощните, слабите и огорчените духом. Тях Той постоянно повдига и оживява, и им дава сила и надежда, че Той е, Който ги избавлява. И Този, Праведният Господ, е дошъл да съди и оправя света. И Неговият Дух се тъй носи върху стихийните човешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформирана земя. И от този хаос, от това человешко противоречие Той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага.
към текста >>
37.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Завършва се със страница 60 и накрая 62 страница със „Заповедта на
Учителя
“.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“ Из статия на Боян Боев* Силата на стиховете от книгата е свързано с цветовете - седемтях цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата.
Завършва се със страница 60 и накрая 62 страница със „Заповедта на
Учителя
“.
Тази книжка е хубаво да я носи човек със себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия. Един брат на Витоша си навехнал крака. Като казал това на Учителя, Той го попитал носи ли си „Завета на цветните лъчи“. Братът казал, че не го носи. „Ето причината“, отговорил Учителят.
към текста >>
Като казал това на
Учителя
, Той го попитал носи ли си „Завета на цветните лъчи“.
Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая 62 страница със „Заповедта на Учителя“. Тази книжка е хубаво да я носи човек със себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия. Един брат на Витоша си навехнал крака.
Като казал това на
Учителя
, Той го попитал носи ли си „Завета на цветните лъчи“.
Братът казал, че не го носи. „Ето причината“, отговорил Учителят. Тази книжка не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете страница 48 - „Отец на Светлините“ - Светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи:
към текста >>
„Ето причината“, отговорил
Учителят
.
Завършва се със страница 60 и накрая 62 страница със „Заповедта на Учителя“. Тази книжка е хубаво да я носи човек със себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия. Един брат на Витоша си навехнал крака. Като казал това на Учителя, Той го попитал носи ли си „Завета на цветните лъчи“. Братът казал, че не го носи.
„Ето причината“, отговорил
Учителят
.
Тази книжка не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете страница 48 - „Отец на Светлините“ - Светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи: Всеки цвят е даден на три места в книгата. Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници.
към текста >>
След това се намира съответният цвят на трите места, прочитат се и накрая се прочита „Заповедта на
Учителя
“.
Тази книжка не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете страница 48 - „Отец на Светлините“ - Светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи: Всеки цвят е даден на три места в книгата. Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници.
След това се намира съответният цвят на трите места, прочитат се и накрая се прочита „Заповедта на
Учителя
“.
Така тази книга действува на човека. За всеки ден ще се четат следните стихове: понеделник: зелени лъчи - страници 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 58, 54 до сините лъчи и 60 стр.; вторник: червени (портокалени) лъчи -страници 8, 9, 10, 11,48,49 и 60; сряда: жълти лъчи - страници 18, 19, 20, 21, 51, 52, 53 и 60;
към текста >>
Допълнение: Когато
Учителя
е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите) (и първите ученици-бел.
3.Жълтата краска - при религиозни недоразумения. Синята краска е за Истината. Забележка:Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Едно пояснение:виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено.
Допълнение: Когато
Учителя
е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите) (и първите ученици-бел.
състав.) е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаване отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа. Според д-р Вергилий Кръстев, позоваващ се на лични записки на Учителя, когато последният работи върху книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ в с. Арбанаси, „Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? “ Отговорът е бил следният: „Слушам, Господи; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“.
към текста >>
Според д-р Вергилий Кръстев, позоваващ се на лични записки на
Учителя
, когато последният работи върху книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ в с.
за Истината. Забележка:Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Едно пояснение:виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено. Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите) (и първите ученици-бел. състав.) е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаване отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа.
Според д-р Вергилий Кръстев, позоваващ се на лични записки на
Учителя
, когато последният работи върху книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ в с.
Арбанаси, „Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? “ Отговорът е бил следният: „Слушам, Господи; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“. Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух.
към текста >>
Той става Миров
Учител
.
Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? “ Отговорът е бил следният: „Слушам, Господи; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“. Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух.
Той става Миров
Учител
.
Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на „Завета на цветните лъчи на светлината“ са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий“, 15 август, Търново, 1912 г. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исус Христос.
към текста >>
Мировият
Учител
управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа.
Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова.
Мировият
Учител
управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа.
На една от първите страници на „Завета на цветните лъчи на светлината“ са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий“, 15 август, Търново, 1912 г. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исус Христос. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.“ (От книгата „Изгревът“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.) ----
към текста >>
Това е Заветът на Мировия
Учител
!
Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на „Завета на цветните лъчи на светлината“ са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий“, 15 август, Търново, 1912 г. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исус Христос.
Това е Заветът на Мировия
Учител
!
Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.“ (От книгата „Изгревът“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.) ---- „Ходете във Виделина, 1898-1913“, София 1994, стр. 52
към текста >>
Накрая е дадена заповедта на Мировия
Учител
.“ (От книгата „Изгревът“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.)
Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на „Завета на цветните лъчи на светлината“ са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий“, 15 август, Търново, 1912 г. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исус Христос. Това е Заветът на Мировия Учител!
Накрая е дадена заповедта на Мировия
Учител
.“ (От книгата „Изгревът“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.)
---- „Ходете във Виделина, 1898-1913“, София 1994, стр. 52
към текста >>
38.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
По поръка снощи от
Учителя
, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква.
15 АВГУСТ, ПЕТЪК, СВЕТА БОГОРОДИЦА Времето – отлично. Сутринта слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.
По поръка снощи от
Учителя
, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква.
В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове".
към текста >>
Учителя
прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза:
В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове".
Учителя
прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза:
Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини". Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка.
към текста >>
Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и
учители
, които, със своя интелект, господстват навсякъде.
Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее.
Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и
учители
, които, със своя интелект, господстват навсякъде.
Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
към текста >>
Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало
Учител
, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Сега, на Христа се казваше, че дошли елини.
Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало
Учител
, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи; също както днешните свещеници, с широките ръкави, които приличат на Халдейските маги, но не знаят, защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът, само като узрее, се пуква; но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия. Коя е Волята Божия?
към текста >>
Учителя
прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза:
16 АВГУСТ, СЪБОТА В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот".
Учителя
прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза:
Интересно е, защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат.
към текста >>
Преди години, минавам с един
учител
, свършил в странство, покрай една гостилница.
Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал.
Преди години, минавам с един
учител
, свършил в странство, покрай една гостилница.
Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем?
към текста >>
Учителят
помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка.
Учителят
помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам.
към текста >>
Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да
учителствувате
, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав
учител
.
Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да
учителствувате
, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав
учител
.
Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола, какво ще спечели, като се эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее.
към текста >>
И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър
учител
и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!
Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола, какво ще спечели, като се эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее.
И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър
учител
и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!
" Тъй. Това е то, което аз мога да струвам, а вие... вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички изговарят: Амин!) Дяволът обещава и все обещава: обещава и на момчета, и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава. Сега, да се повърнем към ония двама слепи.
към текста >>
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш",
Учителя
прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза:
Мъртвите кости да се облекат в плът и жили, а във вас да затупти сърцето Христово. Господ нека ви благослови! Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш",
Учителя
прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза:
– Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот.
към текста >>
Има, казва се, дарби на пророци,
учители
, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
Има, казва се, дарби на пророци,
учители
, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество.
към текста >>
Там се говори за апостоли,
учители
и пророци.
Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих.
Там се говори за апостоли,
учители
и пророци.
Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът.
към текста >>
Но апостолството е високо,
учители
имаме много, пророци не можем да бъдем.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
Но апостолството е високо,
учители
имаме много, пророци не можем да бъдем.
Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите.
към текста >>
Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци,
учители
, апостоли.
" Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк.
Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци,
учители
, апостоли.
Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш.
към текста >>
Каза ни се даже от
Учителя
, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
Иска я от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В осем и половина часа вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично: навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Каза ни се даже от
Учителя
, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
1 Треба – църковна служба за отделно лице; напр. панихида, кръщене и др. (бел.ред.) 2 Йок (тур.) – не (бел.ред.) 3 Джанъм (тур.) – душе моя (бел.ред.) 4 Коруба лагажичка (диал.) – буквално - лъжлива черупка (бел.ред.)
към текста >>
Учителя
прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:
Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 часа се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души, нови гости, от Стара Загора.
Учителя
прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:
Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат.
към текста >>
Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от
Учителя
се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
(Ил. Стойчев: И ние ще платим). – Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов". След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни.
Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от
Учителя
се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали. 1 Истер-истемес (тур.) – ще не ще (бел.ред.) 2 Капрал (фр.) – ефрейтор (бел.ред.) 3 В роде (рус.) – от рода на, подобно (бел.ред.)
към текста >>
39.
1920_2 Спомени на Борис Николов
" Това е
Учителя
Дънов".
Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек?
" Това е
Учителя
Дънов".
Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г., неделя, Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах, отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава.
към текста >>
След малко цялата група от младежи отидохме при
Учителя
Дънов.
Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално.
След малко цялата група от младежи отидохме при
Учителя
Дънов.
Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора.
към текста >>
„Ела да се запознаеш с
Учителя
!
Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен.
„Ела да се запознаеш с
Учителя
!
" Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много.
към текста >>
" Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на
Учителя
.
Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя!
" Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на
Учителя
.
За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает.
към текста >>
Учителят
ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора.
След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна.
Учителят
ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора.
Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора.
към текста >>
Туй беше първата ми среща с
Учителя
.
Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора.
Туй беше първата ми среща с
Учителя
.
Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора.
към текста >>
Учителят
не говори много.
„Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя.
Учителят
не говори много.
Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот.
към текста >>
Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам
Учителя
.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение!
Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам
Учителя
.
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес.
към текста >>
И най-вече от
Учителя
, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него.
Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им!
И най-вече от
Учителя
, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него.
Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение.
към текста >>
По-късно в беседите си
Учителя
бе казал, че онези, които са десничари, трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си.
Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних.
По-късно в беседите си
Учителя
бе казал, че онези, които са десничари, трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си.
А онези, които са левичари, да се хранят с дясната си ръка. Оттогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на станалите хора. Дайте на един човек, който е десничар, да ви напише нещо с лявата ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с дясната си ръка.
към текста >>
* Брат Стефан Куртев,
учител
по музика, Живеел до Сечената скала.
Така че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар. Но не ти се извинявам, за да научиш един урок, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случки се възпроизвеждаха в мен.
* Брат Стефан Куртев,
учител
по музика, Живеел до Сечената скала.
(бел. състав.)
към текста >>
40.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
Тези изречение са дадени от
Учителя
.
Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила.
Тези изречение са дадени от
Учителя
.
Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) САБЯ, НОЖ Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени.
към текста >>
Учителя
дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло.
(13, 297) Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта.
Учителя
дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло.
Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм.
към текста >>
Затова
Учителя
нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)
Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм.
Затова
Учителя
нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)
А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198) КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме.
към текста >>
Учителят
казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си".
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Учителят
казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си".
Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17) БУКВИТЕ
към текста >>
Този специален символен подпис на
Учителя
е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж".
Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата") ПОДПИСЪТ
Този специален символен подпис на
Учителя
е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж".
Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.
към текста >>
Без
Учител
в света, в каквото и да е направление не може.
Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец.
Без
Учител
в света, в каквото и да е направление не може.
(9, 161-163)
към текста >>
41.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Преминал през нея, той среща Великия
Учител
— Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.
Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17) ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание.
Преминал през нея, той среща Великия
Учител
— Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.
От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика.
към текста >>
УЧИТЕЛЯ
- КЪМ ПРАВДАТА
Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)
УЧИТЕЛЯ
- КЪМ ПРАВДАТА
Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.
към текста >>
Втората картина -
Учителя
, когото ученикът среща.
Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17) УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА
Втората картина -
Учителя
, когото ученикът среща.
Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа.
към текста >>
това е образ на
Учителя
, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез
Учителя
на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.
УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г.
това е образ на
Учителя
, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез
Учителя
на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.
Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3) Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252) Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос.
към текста >>
Учителя
казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи.
в посока на Любовта. (11; 28) Ето няколко примера от тези трудни изпити: Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш.
Учителя
казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи.
Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога. Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов.
към текста >>
Учителят
казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост.
След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17) ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят
казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост.
Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12) После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199) [Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
към текста >>
42.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
[Пентаграмата]
Учителя
я беше отпечатал сам.
ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911. Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.
[Пентаграмата]
Учителя
я беше отпечатал сам.
Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)
към текста >>
Като всяка работа, която вършеше
Учителя
сам, правеше го отлично.
Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911. Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра. [Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам.
Като всяка работа, която вършеше
Учителя
сам, правеше го отлично.
Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели.
към текста >>
Учителя
го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на
Учителя
.
Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели.
Учителя
го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на
Учителя
.
Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език.
към текста >>
(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на
Учителя
):
„0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)
(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на
Учителя
):
Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
към текста >>
Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от
Учителя
.
Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор.
Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от
Учителя
.
Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
към текста >>
Да кажем
Учителя
го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.
Да кажем
Учителя
го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука.
към текста >>
Но
Учителят
ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания.
Но
Учителят
ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери.
към текста >>
Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ,
Учителя
е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/.
(15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ,
Учителя
е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/.
Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него.
към текста >>
Твърди се само, че е ученик на
Учителя
, че е славянин и че е нарисувал образа на
Учителя
в Пентаграма във видение.
Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него.
Твърди се само, че е ученик на
Учителя
, че е славянин и че е нарисувал образа на
Учителя
в Пентаграма във видение.
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло.
към текста >>
След този събор пред общия Окултен клас
Учителя
говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение.
След този събор пред общия Окултен клас
Учителя
говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
към текста >>
11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на
Учителя
в САЩ.
/точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на
Учителя
в САЩ.
Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете.
към текста >>
Възможно е тогава двамата,
Учител
и ученик, да са се срещнали.
Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ.
Възможно е тогава двамата,
Учител
и ученик, да са се срещнали.
Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част.
към текста >>
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на
Учител
на крилатото колело, под което има сферично тяло.
Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености.
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на
Учител
на крилатото колело, под което има сферично тяло.
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
към текста >>
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на
Учителя
.
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло.
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на
Учителя
.
Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
към текста >>
Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на
Учителя
, църквата нарича цялат картина „икона".
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".
Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на
Учителя
, църквата нарича цялат картина „икона".
Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът.
към текста >>
Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където
учител
е
Учителя
, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където
учител
е
Учителя
, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)
към текста >>
Учителя
ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.
Учителя
ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена.
към текста >>
На горния връх образа на
Учителя
: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина.
Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
На горния връх образа на
Учителя
: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина.
Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои.
към текста >>
[
Учителя
] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на
Учителя
.
се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)
[
Учителя
] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на
Учителя
.
Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)
към текста >>
Какво слагаше
Учителя
в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив.
Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде.
Какво слагаше
Учителя
в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив.
(15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма.
към текста >>
Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към
Учителя
и с коментар, че Той си бил направил икона.
(15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма.
Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към
Учителя
и с коментар, че Той си бил направил икона.
В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.
към текста >>
Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на
Учителя
и никога повече не е била изнасяна.
Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството.
Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на
Учителя
и никога повече не е била изнасяна.
Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм.
към текста >>
[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на
Учителя
.
Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)
[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на
Учителя
.
Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?
към текста >>
Но
Учителя
вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)
Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя.
Но
Учителя
вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)
МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?
към текста >>
Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на
Учителя
и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година.
Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ
Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на
Учителя
и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година.
Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят.
към текста >>
-
Учителю
, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?
[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:
-
Учителю
, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?
- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.
към текста >>
- Да,
Учителю
, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.
МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?
- Да,
Учителю
, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.
- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. - Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две? - На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните.
към текста >>
-
Учителю
, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?
- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.
-
Учителю
, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?
- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят.
към текста >>
-
Учителю
, защо Пентаграмата има начупени линии?
То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. - Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две? - На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!
-
Учителю
, защо Пентаграмата има начупени линии?
- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички.
към текста >>
- Сега,
Учителю
, да нанесем ли мотивите на вашите песни?
В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)
- Сега,
Учителю
, да нанесем ли мотивите на вашите песни?
Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата.
към текста >>
Учителя
си затвори очите и мислеше.
И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?
Учителя
си затвори очите и мислеше.
След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:
към текста >>
-
Учителю
, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.
(14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .
-
Учителю
, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.
Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна:
към текста >>
Учителя
разгледа внимателно Пентаграмата.
- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.
Учителя
разгледа внимателно Пентаграмата.
Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни.
към текста >>
—
Учителю
, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни?
След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:
—
Учителю
, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни?
Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)
към текста >>
Учителя
радостно ни погледна:
- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?
Учителя
радостно ни погледна:
— Там ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59) - Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?
към текста >>
Или Вашият образ,
Учителю
?
Учителя радостно ни погледна: — Там ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59) - Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе?
Или Вашият образ,
Учителю
?
Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота".
към текста >>
В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от
Учителя
.
- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния.
В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от
Учителя
.
Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.
към текста >>
В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на
Учителя
и контурите на Съвършения човек.
- Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др.
В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на
Учителя
и контурите на Съвършения човек.
Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита:
към текста >>
Учителя
гледа дълго време чертежа.
Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек.
Учителя
гледа дълго време чертежа.
Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?
към текста >>
-
Учителю
, с цветове, с бои ли ще се напечата?
Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита:
-
Учителю
, с цветове, с бои ли ще се напечата?
- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172) ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
към текста >>
Затова
Учителя
го нарече „Езерото на Съзерцанието".
Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
Затова
Учителя
го нарече „Езерото на Съзерцанието".
Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма.
към текста >>
Един ден, както се бяхме събрали около
Учителя
, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята".
(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)
Един ден, както се бяхме събрали около
Учителя
, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята".
Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия.
към текста >>
Искам да спомена също, че в началото на Школата
Учителя
бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше.
(8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
Искам да спомена също, че в началото на Школата
Учителя
бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше.
Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите.
към текста >>
Учителя
седеше, слушаше и даваше своите напътствия.
Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката.
Учителя
седеше, слушаше и даваше своите напътствия.
На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика.
към текста >>
В онзи етап
Учителя
дава беседите пред класа на Добродетелите.
Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха.
В онзи етап
Учителя
дава беседите пред класа на Добродетелите.
Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика.
към текста >>
Мнозина знаеха, че
Учителя
бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата.
Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)
Мнозина знаеха, че
Учителя
бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата.
И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него.
към текста >>
Тя предложи голямата Пентаграма, която
Учителя
беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите.
Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка.
Тя предложи голямата Пентаграма, която
Учителя
беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите.
А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм.
към текста >>
Подариха от нея и на
Учителя
.
Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
Подариха от нея и на
Учителя
.
Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас.
към текста >>
Важното е, че
Учителя
не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят.
С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя.
Важното е, че
Учителя
не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят.
Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица.
към текста >>
Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но
Учителя
каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение.
И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)
Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но
Учителя
каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение.
Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12) ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло.
към текста >>
43.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Резюме от Книгата „Беседи, обяснения и упътвания от
Учителя
.
СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Резюме от Книгата „Беседи, обяснения и упътвания от
Учителя
.
Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 г." Отваряне на Школата Ние ще направим един опит за една цяла година, доброволно и по любов. Той ще бъде сдедующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година.
към текста >>
Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим,
Учителю
?
Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички.
Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим,
Учителю
?
" Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”.
към текста >>
Вие не сте опитали как
Учителя
знае да изважда учениците си из леглото навън.
Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън.
Вие не сте опитали как
Учителя
знае да изважда учениците си из леглото навън.
Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света?
към текста >>
Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият
Учител
ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н.
(263-264 стр.) Сега, въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки.
Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият
Учител
ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н.
Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята.
към текста >>
Казвате: „Толкова години вече
Учителя
не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя.
Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава.
Казвате: „Толкова години вече
Учителя
не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя.
Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите си. (114 стр.) Мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да сложим в света ред и порядък. (222 стр.)
към текста >>
Учителя
и учениците
Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 часа сутринта. От 5 до 6 часа сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. (361-362 стр.)
Учителя
и учениците
И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил.
към текста >>
Ако ученикът не изпълни всичко туй, което
Учителя
дава, ще има ли любовта му?
Някой път казваме: „От земята е този човек". Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания. Земята е символ. (84 стр.) Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов?
Ако ученикът не изпълни всичко туй, което
Учителя
дава, ще има ли любовта му?
А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
към текста >>
А какво иска
учителят
?
Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания. Земята е символ. (84 стр.) Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му?
А какво иска
учителят
?
– Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта?
към текста >>
Ако
учителят
е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал.
(84 стр.) Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал.
Ако
учителят
е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал.
Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта?
към текста >>
Ако
учителят
е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал.
Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал.
Ако
учителят
е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал.
Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието.
към текста >>
Учителят
на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал.
Учителят
на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно.
към текста >>
Та, вие сега сте пред лицето на този
Учител
.
Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.)
Та, вие сега сте пред лицето на този
Учител
.
Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е".
към текста >>
Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия
Учител
във вселената.
Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас.
Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия
Учител
във вселената.
Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.)
към текста >>
Между Бога и човечеството Той е само един
Учител
, който свързва цялото човечество.
Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него.
Между Бога и човечеството Той е само един
Учител
, който свързва цялото човечество.
Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.) Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа!
към текста >>
Като
Учител
, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория.
Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество.
Като
Учител
, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория.
Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.) Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга в света, и ако всяка книга може да се разкрие при моята Светлина, аз съм.
към текста >>
Това са матически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик
Учител
, Христос е.
Ако при Неговата Светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лъжете. Това е истината и аз ви говоря истината.
Това са матически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик
Учител
, Христос е.
Този Велик Учител е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. (307-308 стр.) Сега Христос, който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.)
към текста >>
Този Велик
Учител
е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта.
Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лъжете. Това е истината и аз ви говоря истината. Това са матически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик Учител, Христос е.
Този Велик
Учител
е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта.
(307-308 стр.) Сега Христос, който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.) Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство.
към текста >>
Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият
Учител
на Бялото Братство.
Този Велик Учител е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. (307-308 стр.) Сега Христос, който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.)
Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият
Учител
на Бялото Братство.
Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов! И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило.
към текста >>
И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си
учител
, ще бъдеш
учител
заради Него.
Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.) Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов!
И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си
учител
, ще бъдеш
учител
заради Него.
Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел.
към текста >>
Ако вие, заради вашия
Учител
, заради този Велик
Учител
, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа.
Ако вие, заради вашия
Учител
, заради този Велик
Учител
, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя.
към текста >>
Тази необятна Любов, непроявеното, то е
Учителят
, а проявеното е ученикът.
И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Тази необятна Любов, непроявеното, то е
Учителят
, а проявеното е ученикът.
Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам „зная", добре да ме разберете.
към текста >>
На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за
Учителя
, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на
учител
.
Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.)
На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за
Учителя
, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на
учител
.
Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо.
към текста >>
Самият
учител
пък ще заеме мястото на ученик, защото има
учители
на
учителите
и ученици на учениците, но са
Учители
.
Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител.
Самият
учител
пък ще заеме мястото на ученик, защото има
учители
на
учителите
и ученици на учениците, но са
Учители
.
Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо.
към текста >>
В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и
Учител
, и ученик.
Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни.
В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и
Учител
, и ученик.
В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. (262-263 стр.)
към текста >>
В едно положение може да си
Учител
, в друго положение да си ученик.
(234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик.
В едно положение може да си
Учител
, в друго положение да си ученик.
Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. (262-263 стр.) Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш както искаш, аз ще изпълня Твоята Воля".
към текста >>
Като казвам ученик и
Учител
, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно.
Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. (262-263 стр.) Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш както искаш, аз ще изпълня Твоята Воля". Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик.
Като казвам ученик и
Учител
, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно.
(150 стр.) Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи.
към текста >>
Представете си, че аз съм
Учител
и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство.
Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. (150 стр.) Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни.
Представете си, че аз съм
Учител
и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство.
Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу".
към текста >>
Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти
учител
, ти ме обичаш, хвърли се долу".
Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости.
Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти
учител
, ти ме обичаш, хвърли се долу".
Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя.
към текста >>
– "
Учителю
, сериозно ли говориш?
Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу". Какво ще кажете?
– "
Учителю
, сериозно ли говориш?
" Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная.
към текста >>
– Ще имате доверието на вашия
Учител
, да може Той да ви остави на своето място.
(169-170 стр.) Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери.. Знаете ли какво ще ви се повери?
– Ще имате доверието на вашия
Учител
, да може Той да ви остави на своето място.
Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
към текста >>
Има убеждения на верую, дето
учителите
им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй.
Затуй искам да добиете малко знания и да излагате вярно. (121 стр.) Хубаво е всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: "Ще го запомним, после ще ги имаме." За да се напечатат тия протоколи, трябва 2 - 3 месеца, а то трябва, още докато сме тук, да си ги имате. (123 стр.)
Има убеждения на верую, дето
учителите
им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй.
Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме.
към текста >>
Тъй и всеки
учител
трябва да каже на учениците си.
Хубаво е всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: "Ще го запомним, после ще ги имаме." За да се напечатат тия протоколи, трябва 2 - 3 месеца, а то трябва, още докато сме тук, да си ги имате. (123 стр.) Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете.
Тъй и всеки
учител
трябва да каже на учениците си.
Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов.
към текста >>
Да не помислите: „Е, той, нашият
Учител
, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете.
– Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка.
Да не помислите: „Е, той, нашият
Учител
, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете.
Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне.
към текста >>
Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на
Учителя
.
Право ли е това? Който иска да флиртува – навънка! Мома, която иска да флиртува –навънка! Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени... Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство.
Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на
Учителя
.
А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате.
към текста >>
Вие ще ми кажете: „
Учителю
, да почувстваме Любовта!
Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия.
Вие ще ми кажете: „
Учителю
, да почувстваме Любовта!
" Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще! (350 стр.) * Аспра (гр.) - дребна монета у древните източни народи (бел. ред.)
към текста >>
44.
1926_10 Архивни снимки
а) Всяка заран
Учителят
е влизал през нея – спял е в Иларионови.
Архивни снимки Съборната вила в 1965 г., преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата: Северната врата с мостчето.
а) Всяка заран
Учителят
е влизал през нея – спял е в Иларионови.
б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите. Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата: Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.
към текста >>
б) На мостчето
Учителят
е застанал, когата е спрял бурята.
Архивни снимки Съборната вила в 1965 г., преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата: Северната врата с мостчето. а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.
б) На мостчето
Учителят
е застанал, когата е спрял бурята.
в) Вратата е била охранявана по време на съборите. Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата: Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая. Ученички на Учителя
към текста >>
Ученички на
Учителя
б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите. Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата: Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.
Ученички на
Учителя
Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов: Семейство Щилиянови Цветана Щилиянова: Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.
към текста >>
Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на
Учителя
– внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.
Ученички на Учителя Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов: Семейство Щилиянови Цветана Щилиянова:
Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на
Учителя
– внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.
Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П.
към текста >>
Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от
Учителя
– виж стр.
Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна. Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В.
Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от
Учителя
– виж стр.
169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова. Константин Петров Борисов:
към текста >>
Иван Дойнов Кехайов – ученик на
Учителя
от началото на века, касиер на пощата до 1921 год.
169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова. Константин Петров Борисов:
Иван Дойнов Кехайов – ученик на
Учителя
от началото на века, касиер на пощата до 1921 год.
Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе. Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров. Найден, морски офицер, М.
към текста >>
45.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
006. Детство, юношество и
учителстване
на Константин Дъновски
006. Детство, юношество и
учителстване
на Константин Дъновски
От старите жители на Устово трудно може да се научи нещо за живота и дейността на Константин Дъновски, защото той напуска родния си край още през 1847 г., като седемнадесетгодишен юноша. Като свещеник го посещава инцидентно само два пъти, и то първия път през 1859 г.16, а втория и последен път през 1913 г. Още по-малко могат да се съберат лични впечатления от устовчани и за произхода на фамилията Доуновски. Петър Дънов – Учителя разказва, че бащината му фамилия се е славела с физическа сила при мъжете, поради което я наричали “Доуновския род”, т.е. тези, които поставят на дъното, за да послужат за темел – за здрава основа.
към текста >>
Петър Дънов –
Учителя
разказва, че бащината му фамилия се е славела с физическа сила при мъжете, поради което я наричали “Доуновския род”, т.е.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски От старите жители на Устово трудно може да се научи нещо за живота и дейността на Константин Дъновски, защото той напуска родния си край още през 1847 г., като седемнадесетгодишен юноша. Като свещеник го посещава инцидентно само два пъти, и то първия път през 1859 г.16, а втория и последен път през 1913 г. Още по-малко могат да се съберат лични впечатления от устовчани и за произхода на фамилията Доуновски.
Петър Дънов –
Учителя
разказва, че бащината му фамилия се е славела с физическа сила при мъжете, поради което я наричали “Доуновския род”, т.е.
тези, които поставят на дъното, за да послужат за темел – за здрава основа. Увлече ли се в разговор някой стар устовец за родоначалието на Доуновци, ще забележите как постепенно все повече и повече той започва да намесва и майчиния род на Константин Дъновски. По майчина линия той произхожда от стар устовски овчарски род, известен под прякора “Забилци” — турска дума, която на български означава честен, изправен. Този род е бил един от първите заселници в Устово16 след опожаряването на с. Селище. Това родово име те предават и на квартала, където живеят – Забилската махала.16 Името Забилци е дадено от местния паша на фамилията отпреди 200 години, с което тя е била характеризирана за стриктното и честно изпълняване на своите задължения и изплащане на данъците си.
към текста >>
Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен
първоучител
-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора.
Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край. По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово. При него той се учи в устовското килийно училище.
Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен
първоучител
-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора.
Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски.
към текста >>
Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-
учител
.
При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин.
Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-
учител
.
Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр.
към текста >>
Данов, Атанас Самоковлията,
учителят
Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г.
Родопски най-голямото, най-търговското и най-промишленото в Ахъ-челебийска кааза през XIX век е било с. Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа. Там са отсядали пътьом керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това пътя си до морето. Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г.
Данов, Атанас Самоковлията,
учителят
Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г.
учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег.
към текста >>
учител
в с.
Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа. Там са отсядали пътьом керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това пътя си до морето. Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г.
учител
в с.
Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово.
към текста >>
На следващата година той се премества за
учител
в Устово.
учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег.
На следващата година той се премества за
учител
в Устово.
Устовското училище му е добре познато. Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво. Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя учител – светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки. Тази “нередност” не остава незабелязана от фанариотските духовни опекуни, които се противопоставяли на всяка патриотична българска проява. Неприятностите не закъсняват.
към текста >>
Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя
учител
– светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки.
Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово. Устовското училище му е добре познато. Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво.
Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя
учител
– светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки.
Тази “нередност” не остава незабелязана от фанариотските духовни опекуни, които се противопоставяли на всяка патриотична българска проява. Неприятностите не закъсняват. Служебните бележки скоро се превръщат в лично преследване на младия даскал. Той бива заподозрян във “вироглавство” и “пагубно свободомислие”. Това обаче не смущава смелия народен будител.
към текста >>
Преди още да изтече втората година от
учителстването
му, той става неудобен и се принуждава да замисли напускане на родния си край.
Той бива заподозрян във “вироглавство” и “пагубно свободомислие”. Това обаче не смущава смелия народен будител. Напротив, с още по-голяма амбиция той осъществява на своя глава нови преобразования в учебната програма, като вмъква все повече и повече светски знания.8 Явно е, че освен внушенията на светогорския монах, върху Константин Дъновски са оказвали своето влияние и бунтовните огнени слова на даскал Никифор Мудрон от Татар-Пазарджик. В скоро време даскал Константин става прицелна точка за тежки обвинения от страна на гръцкото духовенство.
Преди още да изтече втората година от
учителстването
му, той става неудобен и се принуждава да замисли напускане на родния си край.
Случаят му предлага такава възможност. Не е той първият, който напуска родна стряха. По-будни българи, за да избягат османския гнет или за търсене на поминък, се изселват или отиват на гурбет из разните краища на обширната империя. Един от тези изселници е бил и вуйчото на даскал Константин – бакърджията Юргаки Забилев от овчарската махала на Устово. През 1844 г.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ
УЧИТЕЛЯТ
ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ
УЧИТЕЛЯТ
ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ
ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов;
към текста >>
Книга за живота и учението на
Учителя
Петър Дънов
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ
Книга за живота и учението на
Учителя
Петър Дънов
За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на
към текста >>
1.Беседите на
Учителя
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани:
1.Беседите на
Учителя
2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от
към текста >>
2.Необикновеният живот на
Учителя
Петър Дънов - Влад Пашов;
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя
2.Необикновеният живот на
Учителя
Петър Дънов - Влад Пашов;
3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от изключителна полза при
към текста >>
ПЕТЪР ДЪНОВ:
УЧИТЕЛЯТ
, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ!
д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от изключителна полза при съставянето на тази книга! Стара Загора, 2008
ПЕТЪР ДЪНОВ:
УЧИТЕЛЯТ
, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ!
ТОМ ПЪРВИ Първо издание Формат 16/70x100 Тираж 350 броя Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт"
към текста >>
47.
Съдържание
Учителят
11
Съдържание Константин Дъновски 7
Учителят
11
Образът на Учителя30 Бита на Учителя34 Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59
към текста >>
Образът на
Учителя30
Съдържание Константин Дъновски 7 Учителят 11
Образът на
Учителя30
Бита на Учителя34 Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65
към текста >>
Бита на
Учителя34
Съдържание Константин Дъновски 7 Учителят 11 Образът на Учителя30
Бита на
Учителя34
Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици95
към текста >>
Учителят
и Велико Търново 41
Съдържание Константин Дъновски 7 Учителят 11 Образът на Учителя30 Бита на Учителя34
Учителят
и Велико Търново 41
Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици95 Срещи и разговори с Учителя 125
към текста >>
Срещи и разговори с
Учителя
125
Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици95
Срещи и разговори с
Учителя
125
Учителят за планетите 133 Учителят и личности137 Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156
към текста >>
Учителят
за планетите 133
Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици95 Срещи и разговори с Учителя 125
Учителят
за планетите 133
Учителят и личности137 Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156 Асен Арнаудов161
към текста >>
Учителят
и личности137
Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици95 Срещи и разговори с Учителя 125 Учителят за планетите 133
Учителят
и личности137
Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156 Асен Арнаудов161 Никола Гръблев166
към текста >>
48.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
става
учител
в с.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Константин Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г. През 1847 г.
става
учител
в с.
Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г.
към текста >>
Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел
учител
да преподава на старославянски и български език.
в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г. През 1847 г. става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско.
Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел
учител
да преподава на старославянски и български език.
Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
към текста >>
Дъновски става първият български
учител
във Варненска околия.
През 1847 г. става учител в с. Хатърджа (Николаевка) - Варненско. Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К.
Дъновски става първият български
учител
във Варненска околия.
Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят.
към текста >>
Учителства
една година в с.
Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие". Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна.
Учителства
една година в с.
Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра. През 1857 г. е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св.
към текста >>
Във връзка с този инцидент,
Учителят
казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Във връзка с този инцидент,
Учителят
казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
към текста >>
А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров
Учител
на Вселената - Беинса Дуно.
На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син.
А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров
Учител
на Вселената - Беинса Дуно.
Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде?
към текста >>
" В този момент влиза
Учителят
и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди?
" В този момент влиза
Учителят
и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той? " Дядо поп го загледал: "Кой беше? " - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост.
към текста >>
Като интерниран във Варна,
Учителят
имаше свободен режим.
"Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече. Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова
Като интерниран във Варна,
Учителят
имаше свободен режим.
Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна.
към текста >>
Учителят
обичаше да ходи при него.
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си.
Учителят
обичаше да ходи при него.
Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата!
към текста >>
Много добро отношение имаше
Учителят
с дядо поп.
Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата!
Много добро отношение имаше
Учителят
с дядо поп.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
към текста >>
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че
Учителят
е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че
Учителят
е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
към текста >>
Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на
Учителя
.
Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва.
Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на
Учителя
.
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това.
към текста >>
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато
Учителят
отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато
Учителят
отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
към текста >>
През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с
Учителя
.
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна.
През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с
Учителя
.
Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората".
към текста >>
Занесох му беседите и го поздравих от
Учителя
.
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това.
Занесох му беседите и го поздравих от
Учителя
.
Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
към текста >>
49.
УЧИТЕЛЯТ
УЧИТЕЛЯТ
УЧИТЕЛЯТ
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят.
към текста >>
Учителите
го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец.
Спомням си го като сега - среден на ръст, с буйни тъмни коси, проницателни очи и високо чело. Лицето му беше чисто и дори прозрачно като на девойка. Беше скромен и тих. Но като започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен.
Учителите
го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец.
Беше изчел всички книги в училищната библиотека и свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България. Често в разговор се питахме един друг кой какво чете, какво го интересува. Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на науката. Той владееше руски, английски, френски, немски език като матерния си език. Когато го питахме как и откъде, той се усмихваше: "Сам ги изучавам." - "А кога?
към текста >>
Дори
учителите
го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример.
Любопитно ни беше как си разпределя времето. Оказа се и тук, че той използва цялото си свободно време извън училище изключително в четене. Четеше в училище, четеше в читалището, в библиотеката, у дома, дори по улицата и планината, когато отиваше на излети. Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика. И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси.
Дори
учителите
го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример.
А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение. Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс.
към текста >>
Като бъдещи
учители
-педагози, това беше задължително за всички; Петър Дънов я владееше до виртуозност и участваше в почти всички наши забави и вечеринки със самостоятелно изпълнение.
И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри. Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли. Обичаше музиката. Владееше няколко инструмента и особено цигулката.
Като бъдещи
учители
-педагози, това беше задължително за всички; Петър Дънов я владееше до виртуозност и участваше в почти всички наши забави и вечеринки със самостоятелно изпълнение.
Ние му предричахме бъдеще на безспорен цигулар. По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета." Завършва училище на 25 юли 1886 г. Идва време, когато юношата Петър Дънов трябва да бъде взет войник, за да отбие военната си служба. През тия години имало един военен закон, според който на всеки 25 000 новобранци се освобождава от военна служба един, ако изтегли билетчето, на което пише "да".
към текста >>
По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах
учител
, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета."
Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли. Обичаше музиката. Владееше няколко инструмента и особено цигулката. Като бъдещи учители-педагози, това беше задължително за всички; Петър Дънов я владееше до виртуозност и участваше в почти всички наши забави и вечеринки със самостоятелно изпълнение. Ние му предричахме бъдеще на безспорен цигулар.
По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах
учител
, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета."
Завършва училище на 25 юли 1886 г. Идва време, когато юношата Петър Дънов трябва да бъде взет войник, за да отбие военната си служба. През тия години имало един военен закон, според който на всеки 25 000 новобранци се освобождава от военна служба един, ако изтегли билетчето, на което пише "да". Имало нареждане момчетата от всяко военно окръжие да теглят билети. Имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратена военна служба.
към текста >>
Петър Дънов е бил две години начален
учител
в село Хотанца, Русенско.
Имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратена военна служба. Петър се явява пред комисията и казва: "Аз ще изтегля билетчето". Бръква в сандъчето, изважда билета и го показва на комисията. Така Той се освобождава от военна служба. След това никога не е викан от военните - нито през войните, нито след това.
Петър Дънов е бил две години начален
учител
в село Хотанца, Русенско.
През 1888г. отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън. На 15 октомври 1890г. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет в Бостонския университет през годините 1891-1893.
към текста >>
Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или
учител
, или занимавал в определени часове децата на богатите американци.
Ходел е да мие чинии в гостилниците, чистил е комините на къщите и е бил хамалин на пристанището. Чакал пътници, помагал при пренасянето на багажа им. Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца. По това време негов състудент е Величко Гръблашев.
Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или
учител
, или занимавал в определени часове децата на богатите американци.
Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него?
към текста >>
Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи му продумах: "Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят
Учител
!
Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи, вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше сякаш се пробужда от красив сън". Като каза това адвокатът, аз не можах да се стърпя и заплаках.
Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи му продумах: "Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят
Учител
!
По света има много милионери и милиардери, но като него няма. Затова ние толкова много го ценим и обичаме". Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени." В България Петър Константинов Дънов се завръща през 1895г. Прекарва в гр.
към текста >>
Това е краят на 19 век и според думите на
Учителя
, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 г. През 1896г. издава книжката "Наука и възпитание" в гр.Варна. Това е Неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско обучение в САЩ. 1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса.
Това е краят на 19 век и според думите на
Учителя
, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7.3.1897 г. в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система.
към текста >>
С този Божествен акт Той е осветен и става
Учител
на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система.
Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7.3.1897 г. в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов.
С този Божествен акт Той е осветен и става
Учител
на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система.
Ето защо годината 1897 е свята и пророческа. Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло. Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки.
към текста >>
Учителят
казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех.
Ето защо годината 1897 е свята и пророческа. Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло. Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки.
Учителят
казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех.
Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят.
към текста >>
На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху
Учителя
, Небето над Него се отваря.
Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки. Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех. Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни.
На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху
Учителя
, Небето над Него се отваря.
Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят. Когато се яви, тогава ще Го познаем, както сме познати и ще бъдем подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Светия Дух", (писмо от 8.10.1898г., Варна) Много по-късно Учителят пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
към текста >>
Много по-късно
Учителят
пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят. Когато се яви, тогава ще Го познаем, както сме познати и ще бъдем подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Светия Дух", (писмо от 8.10.1898г., Варна)
Много по-късно
Учителят
пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, които е роден от Бога и има пряко общение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. От 1898г. започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеньо Киров от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново
към текста >>
се явява пред
Учителя
Петър Дънов изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и Му диктува "Призвание към народа ми - български синове на семейството Славянско".
А Синът е този, които е роден от Бога и има пряко общение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. От 1898г. започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеньо Киров от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново На 8 октомври 1898г.
се явява пред
Учителя
Петър Дънов изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и Му диктува "Призвание към народа ми - български синове на семейството Славянско".
Ангел ЕЛОХИЛ е Ангелът на Завета Господен. Той е Ангелът на Третия Завет Господен към човечеството. През 1911 г. Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ.
към текста >>
Учителят
споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.
На 8 октомври 1898г. се явява пред Учителя Петър Дънов изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и Му диктува "Призвание към народа ми - български синове на семейството Славянско". Ангел ЕЛОХИЛ е Ангелът на Завета Господен. Той е Ангелът на Третия Завет Господен към човечеството. През 1911 г.
Учителят
споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.
Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат Нему. И Той се яви между славяните, но те няма да Го разпънат, както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов.
към текста >>
Призванието е първом прочетено лично от
Учителя
на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов.
Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат Нему. И Той се яви между славяните, но те няма да Го разпънат, както направиха евреите."
Призванието е първом прочетено лично от
Учителя
на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов.
След това го е чел пред благотворително дружество "Милосърдие" като публична беседа. В 1899г. Учителят свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор Той повиква само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата.
към текста >>
Учителят
свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна.
Политическата си свобода българите дължат Нему. И Той се яви между славяните, но те няма да Го разпънат, както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество "Милосърдие" като публична беседа. В 1899г.
Учителят
свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна.
На този събор Той повиква само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата. Тодор Стоименов, зачуден от думите Му, казал: "Вие говорите, че на това общество, на което туряте основите му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето, докторът е стар, Пеньо е средна възраст, а аз съм млад - на 25 години.
към текста >>
На този събор,
Учителят
е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата.
Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество "Милосърдие" като публична беседа. В 1899г. Учителят свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор Той повиква само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
На този събор,
Учителят
е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата.
Тодор Стоименов, зачуден от думите Му, казал: "Вие говорите, че на това общество, на което туряте основите му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето, докторът е стар, Пеньо е средна възраст, а аз съм млад - на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество? " Учителят му отговорил: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!
към текста >>
"
Учителят
му отговорил: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!
На този събор, Учителят е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата. Тодор Стоименов, зачуден от думите Му, казал: "Вие говорите, че на това общество, на което туряте основите му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето, докторът е стар, Пеньо е средна възраст, а аз съм млад - на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество?
"
Учителят
му отговорил: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!
" / До 1908г. съборите стават всяка година във Варна. От 1909-1912, 1918- 1925г. съборите стават в гр. Търново.
към текста >>
Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на
Учителя
.
съборите стават всяка година във Варна. От 1909-1912, 1918- 1925г. съборите стават в гр. Търново. От 1926 г. съборите се преместват в София./
Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на
Учителя
.
Това са д-р Георги Миркович от град Сливен, Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на Учителя, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват. От 1900г. Учителят започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето.
към текста >>
Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на
Учителя
, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
съборите стават в гр. Търново. От 1926 г. съборите се преместват в София./ Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от град Сливен, Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на
Учителя
, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват. От 1900г. Учителят започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници.
към текста >>
Учителят
започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето.
Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от град Сливен, Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на Учителя, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват. От 1900г.
Учителят
започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Той посещава различни градове в страната. Главно отсяда в Нови Пазар при баща си. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар и накрая завършва обиколката си във Варна.
към текста >>
Връзката на
Учителя
с първите ученици е създадена.
С тези обиколки Той издирва своите, изпратени от Небето и родени между българите, ученици. Освен това Той посочва къде и в кои семейства трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922г. като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
Връзката на
Учителя
с първите ученици е създадена.
Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
към текста >>
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез
Учителя
.
като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава.
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез
Учителя
.
От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е.
към текста >>
Няколко години
Учителят
посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква.
Няколко години
Учителят
посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." През това време на Учителя било направено предложение да стане евангелски проповедник.
към текста >>
През това време на
Учителя
било направено предложение да стане евангелски проповедник.
Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето."
През това време на
Учителя
било направено предложение да стане евангелски проповедник.
Той не отказва да стане проповедник, но им поставя едно условие: "Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам". Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и са им необходими средства.
към текста >>
И така
Учителят
се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ.
Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам". Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и са им необходими средства. След като размислят, накрая решават, че без него могат, но без заплати не могат.
И така
Учителят
се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ.
На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
към текста >>
в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над
Учителя
.
Ако го приемат без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и са им необходими средства. След като размислят, накрая решават, че без него могат, но без заплати не могат. И така Учителят се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ. На 25 юни 1900г.
в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над
Учителя
.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Господният Дух пребъдва с
Учителя
.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
Господният Дух пребъдва с
Учителя
.
Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител . Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло. Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
към текста >>
Това е век на Словото на Всемировия
Учител
.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
Това е век на Словото на Всемировия
Учител
.
Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло. Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта.
към текста >>
Дори и Великият
Учител
, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.
Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител . Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият
Учител
, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината.
към текста >>
Когато се дават Седемтях разговора,
Учителят
е на 36 години.
От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора,
Учителят
е на 36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление. От 1900г. до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания.
към текста >>
Учителят
е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление. От 1900г. до 1911 г.
Учителят
е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания.
През 1903г. отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки.
към текста >>
отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия
Учител
.
За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление. От 1900г. до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания. През 1903г.
отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия
Учител
.
Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности.
към текста >>
Учителят
започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес.
От 1900г. до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания. През 1903г. отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител.
Учителят
започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес.
Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им.
към текста >>
Учителят
говори общи сказки.
Учителят е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания. През 1903г. отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори.
Учителят
говори общи сказки.
Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри.
към текста >>
За всеки център
Учителят
дава оценка от 1 до 6.
В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности.
За всеки център
Учителят
дава оценка от 1 до 6.
Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него.
към текста >>
Учителят
имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение.
Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен.
Учителят
имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение.
Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти.
към текста >>
Тогава имаше гонение срещу Братството и
Учителя
от духовенството и правителството.
По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви.
Тогава имаше гонение срещу Братството и
Учителя
от духовенството и правителството.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
към текста >>
Гонеха
Учителя
, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите.
Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството.
Гонеха
Учителя
, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите.
Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. Всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа, трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя.
към текста >>
Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил
Учителят
.
Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти.
Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил
Учителят
.
Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. Всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа, трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава и с това се дава тласък, отваря се път в духовното подвизаване на този човек. Това е една огромна работа.
към текста >>
Всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа, трябва да бъде докосната от ръцете на
Учителя
.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
Всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа, трябва да бъде докосната от ръцете на
Учителя
.
А това е цяло благословение за тази човешка глава и с това се дава тласък, отваря се път в духовното подвизаване на този човек. Това е една огромна работа. По-късно споделя пред учениците: "Аз съм изучавал характера на българите цели 11 години. Правил съм най-щателни измервания на главите им с пергели. Всеки ден съм измервал по 10 души.
към текста >>
Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на
учителите
, които могат да Го разберат.
Правил съм най-щателни измервания на главите им с пергели. Всеки ден съм измервал по 10 души. Това продължаваше цели 11 години. А за това нещо търпение се изисква. Цифри, цифри, изчисления, цели таблици."
Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на
учителите
, които могат да Го разберат.
И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова". Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука.
към текста >>
И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава
Учителят
гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова".
Всеки ден съм измервал по 10 души. Това продължаваше цели 11 години. А за това нещо търпение се изисква. Цифри, цифри, изчисления, цели таблици." Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на учителите, които могат да Го разберат.
И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава
Учителят
гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова".
Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото.
към текста >>
Учителите
вадят бележниците си и гледат.
Това продължаваше цели 11 години. А за това нещо търпение се изисква. Цифри, цифри, изчисления, цели таблици." Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова".
Учителите
вадят бележниците си и гледат.
Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява.
към текста >>
Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва
Учителят
.
А за това нещо търпение се изисква. Цифри, цифри, изчисления, цели таблици." Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова". Учителите вадят бележниците си и гледат.
Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва
Учителят
.
Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика.
към текста >>
Това така смайва
учителите
, че някой са повярвали.
Цифри, цифри, изчисления, цели таблици." Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова". Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят.
Това така смайва
учителите
, че някой са повярвали.
Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека.
към текста >>
Така чрез френологията
Учителят
прониква в обществото.
И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова". Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука.
Така чрез френологията
Учителят
прониква в обществото.
Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици.
към текста >>
Бивш
учител
от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в
учителската
стая с един млад господин.
Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека.
Бивш
учител
от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в
учителската
стая с един млад господин.
Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности". Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим реално ли е това.
към текста >>
По този начин
Учителят
знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му.
После посочи друг ученик: "Този пък има исторически способности, дарба и силна памет". Пак погледаме тефтерчетата - така е, има шестица. Значи, той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме тефтерчетата си и проверявахме истината на неговите думи. След това той пристъпи към измервания си. Изпращането на г-н Дънов беше пълно с доверие и приятелски чувства към него."
По този начин
Учителят
знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му.
Тези придобити практични знания от Учителя са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България.
към текста >>
Тези придобити практични знания от
Учителя
са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите.
Пак погледаме тефтерчетата - така е, има шестица. Значи, той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме тефтерчетата си и проверявахме истината на неговите думи. След това той пристъпи към измервания си. Изпращането на г-н Дънов беше пълно с доверие и приятелски чувства към него." По този начин Учителят знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му.
Тези придобити практични знания от
Учителя
са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите.
Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение.
към текста >>
Беше приет и признат от всички ни под името
Учителя
по вътрешно прозрение.
Тези придобити практични знания от Учителя са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България.
Беше приет и признат от всички ни под името
Учителя
по вътрешно прозрение.
Около Него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове.
към текста >>
Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от
Учителя
.
Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение. Около Него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново.
Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от
Учителя
.
Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен. Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта. От 1900 до 1912 Учителят дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга.
към текста >>
От 1900 до 1912
Учителят
дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга.
Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен. Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта.
От 1900 до 1912
Учителят
дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга.
Няколко години Той работи върху Библията и изважда думите Господни, като ги стъкмява в отделна книжка - "Заветът на Цветните Лъчи на Светлината". През август 1912 г. се оттегля в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху "Завета на Цветните лъчи на светлината". Когато я подготвя, Той е бил нападнат от силите на тъмнината, боледувал е много и всички са очаквали, че ще си замине.
към текста >>
слиза Христовия Дух и се вселява в
Учителя
.
Тази книжка е завършена на 12 август 1912г. Тази дата се намира отпред на първата страница на книжката. С излизането на тази книжка се ознаменува годината 1912г. като Христова Година. Защото през 1912г.
слиза Христовия Дух и се вселява в
Учителя
.
А мъчнотиите срещу излизането на стиховете на Господнята книга са преди слизането на Христовия Дух. Необходим е дълъг и подготвителен период. Времето наближава, за което съдим по Неговите Думи, дадени на 1 април 1912 г: "Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо до България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствате Неговото идване. Той иде да работи. Каквото и да стане, да ви не смущава.
към текста >>
Учителят
Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси.
Колкото за Мене, то Аз съм решил: "Твоята воля - моя воля, твоят Дух - мой дух". Ако този народ не приеме, ще се вдигна и ще отида в друг народ. И ако сте готови да кажете и вие като мене, ще ви подам ръка и ще ви изведа на канара. Понеже Христос е близо, чува се Гласът Му, то и вие дръжте се близо и бъдете юнаци." През месец август 1912г.
Учителят
Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси.
Изкачва се на един висок връх, накрая на селото. Христовият Дух се появява пред Него и над Него. Той вижда и чува: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът бил следният: "Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на земята!
към текста >>
Той става Миров
Учител
.
Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Да се вселят в Него тези два различни Духа, са необходими два развити различни мозъчни центрове. Петър Дънов ги има. На 48 години в Него е оформено тялото на Мъдростта.
Той става Миров
Учител
.
Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На годишната среща на членовете на Синархическата Верига от 15-21 август 1912г. Той казва:
към текста >>
Мировият
Учител
управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа.
Петър Дънов ги има. На 48 години в Него е оформено тялото на Мъдростта. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова.
Мировият
Учител
управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа.
На годишната среща на членовете на Синархическата Верига от 15-21 август 1912г. Той казва: "Аз ви поздравявам от името на Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предадено, говорено и опитано от хиляди години". "При тази наша среща присъстват и Христос, и Мойсей.
към текста >>
Това е Заветът на Мировия
Учител
.
(17 август 1912г.) А на редовния събор на Веригата четем из протоколите от 16 август 1912г, четвъртък, 7 часа вечерта: "Аз и Христос, едно сме. И с нищо друго не може да ме подкупите, освен с вашата любов." На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа.
Това е Заветът на Мировия
Учител
.
Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.
към текста >>
Накрая е дадена заповедта на Мировия
Учител
:
А на редовния събор на Веригата четем из протоколите от 16 август 1912г, четвъртък, 7 часа вечерта: "Аз и Христос, едно сме. И с нищо друго не може да ме подкупите, освен с вашата любов." На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител.
Накрая е дадена заповедта на Мировия
Учител
:
Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога.
към текста >>
Заповедта на
Учителя
:
И с нищо друго не може да ме подкупите, освен с вашата любов." На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител:
Заповедта на
Учителя
:
Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(Откровение на Йоана, гл.З, ст.1).
към текста >>
Разяснения на
Учителя
за краските, дадени в "Завета на Цветните Лъчи на Светлината":
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(Откровение на Йоана, гл.З, ст.1). ЕЛОХИМ е Бог на Боговете и Отец на Светлините. "И имаше около престола и дъга."(Откровение на Йоана, гл.4, ст.З) "И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята."(Битие, гл.9, ст.13)
Разяснения на
Учителя
за краските, дадени в "Завета на Цветните Лъчи на Светлината":
Вие ще имате работа на Земята само с добродетелта и правдата, т.е. със зелената и портокалената краска, първата от които е на душата. Най- хубавите и естествени краски са дадени в дъгата. Затова вие наблюдавайте дъгата, защото там ще намерите петте основни краски. Може да ги наблюдавате даже с призма, та когато денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте.
към текста >>
Отишла при
Учителя
да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун.
Ако се обръщате към Бога и вярвате, че действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък; а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност Една сестра паднала и се ударила.
Отишла при
Учителя
да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун.
Учителят я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"? " - "Не", отговорила тя. "Затова е станало това" - забелязал Учителят. Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея.
към текста >>
Учителят
я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"?
Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък; а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност Една сестра паднала и се ударила. Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун.
Учителят
я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"?
" - "Не", отговорила тя. "Затова е станало това" - забелязал Учителят. Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея. Ако работиш, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовият Дух, те закриля.
към текста >>
"Затова е станало това" - забелязал
Учителят
.
Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък; а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност Една сестра паднала и се ударила. Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун. Учителят я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"? " - "Не", отговорила тя.
"Затова е станало това" - забелязал
Учителят
.
Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея. Ако работиш, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовият Дух, те закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш сила и закрила. ПЕНТАГРАМА
към текста >>
А брат Звездински добави, че
Учителят
му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея.
Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун. Учителят я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"? " - "Не", отговорила тя. "Затова е станало това" - забелязал Учителят. Разговорът бил приключен.
А брат Звездински добави, че
Учителят
му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея.
Ако работиш, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовият Дух, те закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш сила и закрила. ПЕНТАГРАМА Пентаграмът е даден на първите събори от Учителя. Той го беше отпечатал сам.
към текста >>
Пентаграмът е даден на първите събори от
Учителя
.
Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея. Ако работиш, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовият Дух, те закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш сила и закрила. ПЕНТАГРАМА
Пентаграмът е даден на първите събори от
Учителя
.
Той го беше отпечатал сам. Както всяка работа, която Учителят вършеше сам, правеше я отлично. Пенатаграмът беше отпечатан по Негов чертеж, нарисуван от художник. "Човек представя пентаграм...Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта." Това е една идеална хармонична форма с фигури.
към текста >>
Както всяка работа, която
Учителят
вършеше сам, правеше я отлично.
Ако работиш, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовият Дух, те закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш сила и закрила. ПЕНТАГРАМА Пентаграмът е даден на първите събори от Учителя. Той го беше отпечатал сам.
Както всяка работа, която
Учителят
вършеше сам, правеше я отлично.
Пенатаграмът беше отпечатан по Негов чертеж, нарисуван от художник. "Човек представя пентаграм...Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта." Това е една идеална хармонична форма с фигури. Мисълта, която е вмъкната в кръга - "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученичеството.
към текста >>
Това нещо
Учителят
го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма.
Който има Пентаграм, трябва да спазва няколко условия: 1. Да бъде чист човек. 2. Където го сложи в стаята си, да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязки, мъчнотии - това нещо обръща силите на Пентаграма срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш в дома си Пентаграм.
Това нещо
Учителят
го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма.
Да се говори лошо или да сме изпълнени с отрицателни мисли там, където има Пентаграм, това би означавало да предизвикаме разрушителни действия от страна на Пентаграма, защото в такъв случай се смесват две начала: положителното и отрицателното. Когато човек се намира пред Пентаграма в размишление и концентрация, би могъл да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е вече споменато "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва мислено да си представи, че около този първи кръг има още два. В средния кръг е написано: "Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Еди- нороден Син, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен".
към текста >>
Учителят
раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения.
(Тези методи и упражнения са дадени за ученици, развиващи се по пътя на Вярата. Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад.
Учителят
раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения.
Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети.
към текста >>
Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на
Учителя
на Бялото Братство и на живота си.
Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения.
Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на
Учителя
на Бялото Братство и на живота си.
Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството.
към текста >>
Така
Учителят
беше събрал 180-200 златни монети.
Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения. Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета.
Така
Учителят
беше събрал 180-200 златни монети.
Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството. Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости.
към текста >>
Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на
Учителя
, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството.
Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети.
Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на
Учителя
, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството.
Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка.
към текста >>
Учителят
престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости.
Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството. Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно.
Учителят
престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости.
След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват." После Учителят преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява. Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-подробно се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа.
към текста >>
След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма,
Учителят
казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка.
Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството. Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости.
След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма,
Учителят
казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка.
Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват." После Учителят преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява. Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-подробно се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа. Междувременно на 5 октомври 1912г.
към текста >>
После
Учителят
преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява.
Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват."
После
Учителят
преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява.
Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-подробно се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа. Междувременно на 5 октомври 1912г. започва Балканската война. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 пса- лом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война. На 29 септември 1914г.
към текста >>
Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия
Учител
с 91 пса- лом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война.
Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват." После Учителят преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява. Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-подробно се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа. Междувременно на 5 октомври 1912г. започва Балканската война.
Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия
Учител
с 91 пса- лом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война.
На 29 септември 1914г. България влиза в Европейската война на страната на Централните сили, която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918г. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия Учител.
към текста >>
Отхвърлят се съветите на Мировия
Учител
.
започва Балканската война. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 пса- лом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война. На 29 септември 1914г. България влиза в Европейската война на страната на Централните сили, която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918г. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи.
Отхвърлят се съветите на Мировия
Учител
.
Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия Учител. Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров. От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г.
към текста >>
Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия
Учител
.
Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 пса- лом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война. На 29 септември 1914г. България влиза в Европейската война на страната на Централните сили, която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918г. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител.
Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия
Учител
.
Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров. От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г.
към текста >>
Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият
Учител
на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров.
На 29 септември 1914г. България влиза в Европейската война на страната на Централните сили, която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918г. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия Учител.
Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият
Учител
на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров.
От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г.
към текста >>
на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият
Учител
държи беседи до 1926/27г.
Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия Учител. Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров. От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г.
на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият
Учител
държи беседи до 1926/27г.
Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората.
към текста >>
На 16 юли 1922 г, след връщането на
Учителя
с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен
Учител
на цялата Вселена.
Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г.
На 16 юли 1922 г, след връщането на
Учителя
с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен
Учител
на цялата Вселена.
Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител.
към текста >>
Учителят
обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич.
През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена.
Учителят
обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич.
Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия.
към текста >>
Когато Божествения Дух слиза - създава
Учителя
.
Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората.
Когато Божествения Дух слиза - създава
Учителя
.
Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г. в Чам Кория, когато върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител в Слово, Дух и Сила.
към текста >>
Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият
Учител
.
Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя.
Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият
Учител
.
Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г. в Чам Кория, когато върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител в Слово, Дух и Сила. В Него е Божествената Троица:
към текста >>
Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия
Учител
- проявява се Всемировият
Учител
.
На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител.
Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия
Учител
- проявява се Всемировият
Учител
.
Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г. в Чам Кория, когато върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител в Слово, Дух и Сила. В Него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г.
към текста >>
в Чам Кория, когато върху Мировия
Учител
Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров
Учител
в Слово, Дух и Сила.
Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г.
в Чам Кория, когато върху Мировия
Учител
Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров
Учител
в Слово, Дух и Сила.
В Него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето.
към текста >>
Учителят
е проявеният Святий Дух на Истината.
Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена.
Учителят
е проявеният Святий Дух на Истината.
Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г.
към текста >>
Мировият
Учител
е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието.
Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината.
Мировият
Учител
е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието.
Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
към текста >>
Всемировият
Учител
е проявеният Господен Дух на Силите.
Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието.
Всемировият
Учител
е проявеният Господен Дух на Силите.
Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството.
към текста >>
Всемировият
Учител
на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух.
Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите.
Всемировият
Учител
на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух.
"И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата.
към текста >>
Учителят
Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г.
Учителят
Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско.
към текста >>
Господният Дух на Силите е връз
Учителя
и Той отваря Школата.
Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството.
Господният Дух на Силите е връз
Учителя
и Той отваря Школата.
Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога.
към текста >>
Всемировият
Учител
произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско.
Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г.
Всемировият
Учител
произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско.
Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция.
към текста >>
Така Всемировият
Учител
на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога.
Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството.
Така Всемировият
Учител
на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога.
И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години.
към текста >>
Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият
Учител
на Вселената Беинса Дуно е вече изявен.
От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият
Учител
на Вселената Беинса Дуно е вече изявен.
Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието.
към текста >>
Той е преминал пътя Си на
Учител
на Бялото Братство, изпращан е като Миров
Учител
, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието.
Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години.
Той е преминал пътя Си на
Учител
на Бялото Братство, изпращан е като Миров
Учител
, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието.
Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>
Сега е изпратен като Всемиров
Учител
на Вселената.
Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието.
Сега е изпратен като Всемиров
Учител
на Вселената.
Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>
50.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
ОБРАЗЪТ НА
УЧИТЕЛЯ
ОБРАЗЪТ НА
УЧИТЕЛЯ
Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него.
към текста >>
Учителят
беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици
Учителят
беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.
Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Имаше деликатно здраве.
към текста >>
Самият организъм на
Учителя
беше деликатен и нежен.
Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него.
Самият организъм на
Учителя
беше деликатен и нежен.
Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да поддържа тялото си в изправност. Ние не сме го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини.
към текста >>
Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от
Учителя
, а Той се движеше с лекота.
Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него.
Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от
Учителя
, а Той се движеше с лекота.
Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало. Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така.
към текста >>
Походката на
Учителя
ми правеше впечатление още от самото начало.
Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота.
Походката на
Учителя
ми правеше впечатление още от самото начало.
Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота.
към текста >>
Учителят
, тъй да се каже, владееше магията на живота.
Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало. Първо стъпваше с пръстите си, а после на стъпалото. Така си опъваше краката напред и много леко стъпваше. Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така.
Учителят
, тъй да се каже, владееше магията на живота.
Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
към текста >>
Учителят
казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава.
Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
Учителят
казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава.
Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна.
към текста >>
Тогава
Учителят
беше на 60 години, а ние на 20-25 години.
Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева
Тогава
Учителят
беше на 60 години, а ние на 20-25 години.
Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка."
към текста >>
Но
Учителят
винаги вървеше напред.
Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна.
Но
Учителят
винаги вървеше напред.
Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия!
към текста >>
Учителят
имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева
Учителят
имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония.
към текста >>
Учителят
държеше главата си изправена.
Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия!
Учителят
държеше главата си изправена.
Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Каквото предприемеше да върши, свършваше го образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа.
към текста >>
Когато правехме обща Паневритмия и
Учителят
играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах.
Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Когато ни показваше гимнастически упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията Му. В тях имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията Му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения.
Когато правехме обща Паневритмия и
Учителят
играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах.
Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се удаваше. Когато наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна.
към текста >>
Обстановката, при която живееше и работеше
Учителят
, беше скромна.
Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се удаваше. Когато наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво.
Обстановката, при която живееше и работеше
Учителят
, беше скромна.
Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън."
към текста >>
Учителят
казва: "Истинският дом на човека е в душата му.
Когато наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово.
Учителят
казва: "Истинският дом на човека е в душата му.
Той няма дом отвън." Учителят беше точен. Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше.
към текста >>
Учителят
беше точен.
Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън."
Учителят
беше точен.
Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше. Според Него губенето на времето е престъпление. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.
към текста >>
Учителят
не се усмихваше често, но беше разположен, ведър и бодър винаги.
Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше. Според Него губенето на времето е престъпление. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.
Учителят
не се усмихваше често, но беше разположен, ведър и бодър винаги.
И всекиго можеше да ободри. Излишни движения на израза на лицето Му нямаше. Усмивки на възторг - не, екзалтация - такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи.
към текста >>
Около
Учителя
имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода.
Усмивки на възторг - не, екзалтация - такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание.
Около
Учителя
имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода.
Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него.
към текста >>
Учителят
не обичаше да се налага, да изисква, да командва.
Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода.
Учителят
не обичаше да се налага, да изисква, да командва.
Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите.
към текста >>
Правило ми е впечатление, че когато
Учителят
държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се.
Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта.
Правило ми е впечатление, че когато
Учителят
държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се.
За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги?
към текста >>
В библиотеката на
Учителя
имаше много книги - научна, художествена и окултна литература.
Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите.
В библиотеката на
Учителя
имаше много книги - научна, художествена и окултна литература.
Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката. Освен на български, имаше и книги на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията.
към текста >>
Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на
Учителя
да Му четем, което Той приемаше с удоволствие.
Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори. От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори.
Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на
Учителя
да Му четем, което Той приемаше с удоволствие.
Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов
към текста >>
Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с
Учителя
.
Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори. От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие.
Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с
Учителя
.
Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя.
към текста >>
"Светията - казва
Учителят
- е на границата между смъртта и живота, а
Учителят
е вън от смъртта.
От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става.
"Светията - казва
Учителят
- е на границата между смъртта и живота, а
Учителят
е вън от смъртта.
Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев".
към текста >>
Учителят
управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието".
Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта.
Учителят
управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието".
Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи.
към текста >>
Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух
Учителя
.
Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов
Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух
Учителя
.
Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи.
към текста >>
Това бе
Учителят
.
С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи. Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата.
Това бе
Учителят
.
Всички казаха гласно молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ми хареса. Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му. Това бе силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че нищо не го интересува. По време на молитвата и докато пееха, Той беше все така концентриран.
към текста >>
Когато
Учителят
се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му.
Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят. Всички казаха гласно молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ми хареса.
Когато
Учителят
се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му.
Това бе силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че нищо не го интересува. По време на молитвата и докато пееха, Той беше все така концентриран. Понеже бяхме прави зад седналите, можех хубаво да го наблюдавам. Лицето беше спокойно, бледо. Започна беседата си.
към текста >>
Оттогава аз посещавах беседите на
Учителя
редовно - чувствах, че ми бяха необходими.
Не бях чувала така никой да говори, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г.
Оттогава аз посещавах беседите на
Учителя
редовно - чувствах, че ми бяха необходими.
Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях.
към текста >>
След свършването на беседата изпяха една песен,
Учителят
стана и всички казаха обща молитва гласно.
Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост.
След свършването на беседата изпяха една песен,
Учителят
стана и всички казаха обща молитва гласно.
Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие.
към текста >>
Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях
Учителя
да разговаря с някои от тях.
Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла.
Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях
Учителя
да разговаря с някои от тях.
Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева
към текста >>
Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на
Учителя
, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува.
Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно.
Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на
Учителя
, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува.
Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го .'зпълняваше.
към текста >>
Искам да подчертая, че
Учителят
, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани.
Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го .'зпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то 10-20 години след Неговото заминаване. Ангел Вълков
Искам да подчертая, че
Учителят
, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани.
Той ни каза: "Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев
към текста >>
Веднъж
Учителят
бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи.
Той ни каза: "Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев
Веднъж
Учителят
бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи.
Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински)
към текста >>
Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият
Учител
".
Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи.
Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият
Учител
".
Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха.
към текста >>
Става ясно, че и
Учителят
е четял Словото, за да види какво е казал Великият
Учител
, т.е.
Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи. Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита.
Става ясно, че и
Учителят
е четял Словото, за да види какво е казал Великият
Учител
, т.е.
Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите.
към текста >>
Учителят
отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха.
Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител". Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински)
Учителят
отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха.
Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите. Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова
към текста >>
Сега с тези снимки много хора се свързват с
Учителя
и онази епоха.
Сестрата веднага донася стенографираната беседа и Му я прочита. Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха.
Сега с тези снимки много хора се свързват с
Учителя
и онази епоха.
Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите. Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова
към текста >>
Те са безценен документ за присъствието на
Учителя
между българите.
Става ясно, че и Учителят е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е. Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха.
Те са безценен документ за присъствието на
Учителя
между българите.
Не могат да кажат, че Учителят не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос. Райна Стефанова
към текста >>
Не могат да кажат, че
Учителят
не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос.
Божият Дух чрез Него. Георги Събев (По разказа на Д. Звездински) Учителят отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха. Сега с тези снимки много хора се свързват с Учителя и онази епоха. Те са безценен документ за присъствието на Учителя между българите.
Не могат да кажат, че
Учителят
не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос.
Райна Стефанова
към текста >>
51.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
БИТА НА
УЧИТЕЛЯ
БИТА НА
УЧИТЕЛЯ
В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата.
към текста >>
В началото на века
Учителят
пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
В началото на века
Учителят
пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша.
Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров.
към текста >>
В София
Учителят
оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора.
В София
Учителят
оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата.
До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца.
към текста >>
До 1905 година
Учителят
е живял в дома на Тодор Бъчваров.
В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата.
До 1905 година
Учителят
е живял в дома на Тодор Бъчваров.
Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек.
към текста >>
За тази болест се пазеше 40 дни карантина и
Учителят
трябвало да напусне къщата му.
Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина.
За тази болест се пазеше 40 дни карантина и
Учителят
трябвало да напусне къщата му.
Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява.
към текста >>
Семейството, което поканило
Учителя
да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови.
Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
Семейството, което поканило
Учителя
да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови.
Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
към текста >>
Поканват
Учителя
и Той приема.
Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
Поканват
Учителя
и Той приема.
След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая.
към текста >>
След като се пренесъл да живее у тях,
Учителят
моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите.
Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема.
След като се пренесъл да живее у тях,
Учителят
моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите.
Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
към текста >>
Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат
Учителя
да живее в свободната стая.
Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата.
Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат
Учителя
да живее в свободната стая.
Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали.
към текста >>
Той се съгласява и
Учителят
се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая.
Той се съгласява и
Учителят
се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение.
към текста >>
Беше малка стая, два на два метра, в която
Учителят
си посрещаше гостите.
Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета.
Беше малка стая, два на два метра, в която
Учителят
си посрещаше гостите.
Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява.
към текста >>
Изминало доста време, откакто
Учителят
живее у тях.
Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите.
Изминало доста време, откакто
Учителят
живее у тях.
Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен.
към текста >>
Учителят
дава съвет как да се лекува и той оздравява.
Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее.
Учителят
дава съвет как да се лекува и той оздравява.
Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога".
към текста >>
Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак
Учителят
дава съвет и този въпрос е оправен.
Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява.
Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак
Учителят
дава съвет и този въпрос е оправен.
Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш?
към текста >>
Поискал от
Учителя
да бъде излекуван.
Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза.
Поискал от
Учителя
да бъде излекуван.
Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години.
към текста >>
Учителят
казал: "Може, но ще струва скъпо".
Случва се някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван.
Учителят
казал: "Може, но ще струва скъпо".
Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя..
към текста >>
Гумнеров отговорил: "
Учителю
, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога".
Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо".
Гумнеров отговорил: "
Учителю
, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога".
Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер.
към текста >>
Тогава
Учителят
го попитал: "Колко живот искаш?
Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Веднъж Петко Гумнеров се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберколоза. Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога".
Тогава
Учителят
го попитал: "Колко живот искаш?
" Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна.
към текста >>
Учителят
му дал 30 години.
Поискал от Учителя да бъде излекуван. Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години.
Учителят
му дал 30 години.
От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите.
към текста >>
От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на
Учителя
..
Учителят казал: "Може, но ще струва скъпо". Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години.
От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на
Учителя
..
Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение.
към текста >>
Учителят
живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер.
Гумнеров отговорил: "Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога". Тогава Учителят го попитал: "Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя..
Учителят
живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер.
Идваха приятели, както и гости от цялата страна. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката.
към текста >>
При
Учителя
винаги имаше върволица от хора.
" Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.. Учителят живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер. Идваха приятели, както и гости от цялата страна.
При
Учителя
винаги имаше върволица от хора.
Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
към текста >>
(Когато
Учителят
се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се появяваше небрежно облечен - беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка.
(Когато
Учителят
се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
към текста >>
Така се осигури прехраната и пребиването на
Учителя
у Гумнерови, както и посрещането на посетители.
Имаше и други сестри, които й помагаха, но главната работа вършеше Василка. (Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто.
Така се осигури прехраната и пребиването на
Учителя
у Гумнерови, както и посрещането на посетители.
Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства.
към текста >>
По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на
Учителя
.
В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше много хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури прехраната и пребиването на Учителя у Гумнерови, както и посрещането на посетители. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на
Учителя
.
Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството.
към текста >>
Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на
Учителя
, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист.
Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи на Учителя. Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства.
Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на
Учителя
, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист.
Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
към текста >>
Много братя и сестри, които милееха за Делото на
Учителя
и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре.
Те се продаваха. Средствата от тях ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството.
Много братя и сестри, които милееха за Делото на
Учителя
и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре.
Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията.
към текста >>
Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а
Учителят
живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна.
Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи.
Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а
Учителят
живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна.
При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
към текста >>
При своите срещи
Учителят
разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна.
При своите срещи
Учителят
разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
към текста >>
Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на
Учителя
в името на Бога.
Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на
Учителя
в името на Бога.
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
към текста >>
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и
Учителят
ги насочваше към трапезарията.
Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога.
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и
Учителят
ги насочваше към трапезарията.
Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
към текста >>
Поднасяха го на
Учителя
, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава.
Поднасяха го на
Учителя
, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни.
към текста >>
Ето така
Учителят
живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня".
Ето така
Учителят
живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства?
към текста >>
На Изгрева
Учителят
живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
На Изгрева
Учителят
живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха.
към текста >>
Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на
Учителя
за работа.
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на
Учителя
за работа.
Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си?
към текста >>
Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за
Учителя
.
Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за
Учителя
.
Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията.
към текста >>
А
Учителят
не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно.
Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията.
А
Учителят
не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно.
Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята".
към текста >>
Сестрите се грижеха за бита на
Учителя
- едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга.
Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно.
Сестрите се грижеха за бита на
Учителя
- едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга.
Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
към текста >>
Печката на
Учителя
се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга.
Печката на
Учителя
се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка.
към текста >>
Учителят
не обичаше да Му се пали печката с кюмюр.
Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Учителят
не обичаше да Му се пали печката с кюмюр.
Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген.
към текста >>
Учителят
живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка.
Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Учителят
живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка.
В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?
към текста >>
Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате
Учителю
, какво да Ви услужим?
Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода.
Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате
Учителю
, какво да Ви услужим?
" Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя).
към текста >>
Веднъж казах на
Учителя
: "
Учителю
, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая.
Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? "
Веднъж казах на
Учителя
: "
Учителю
, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая.
Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
към текста >>
" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на
Учителя
и после нечистата да се смъква надолу с кофа.
Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте!
" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на
Учителя
и после нечистата да се смъква надолу с кофа.
Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение.
към текста >>
Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на
Учителя
).
Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа.
Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на
Учителя
).
Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше.
към текста >>
Учителят
ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна.
Учителят
ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
Величествена гледка представляваше
Учителят
с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение.
" И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо".
Величествена гледка представляваше
Учителят
с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение.
Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид.
към текста >>
ОБЛЕКЛОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов
ОБЛЕКЛОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални.
към текста >>
Облеклото на
Учителя
беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен.
Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов ОБЛЕКЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Облеклото на
Учителя
беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен.
Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното.
към текста >>
Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на
Учителя
винаги да бъде улеснен в своя бит.
Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното. Панталонът винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен.
Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на
Учителя
винаги да бъде улеснен в своя бит.
Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка.
към текста >>
Учителят
шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България.
Така сакото Му беше 12-15-20 см по-дълго от обикновеното. Панталонът винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат.
Учителят
шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България.
Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка.
към текста >>
Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на
Учителя
, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше.
Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка
Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на
Учителя
, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше.
Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие.
към текста >>
Идеята за облеклото беше на
Учителя
, а изпълнението бе на Ганка.
Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше.
Идеята за облеклото беше на
Учителя
, а изпълнението бе на Ганка.
Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си.
към текста >>
Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на
Учителя
няколко костюма.
Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка.
Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на
Учителя
няколко костюма.
Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва.
към текста >>
Учителят
не даваше на всеки шивач да му взема мярка.
Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма.
Учителят
не даваше на всеки шивач да му взема мярка.
Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода.
към текста >>
Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на
Учителя
.
Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка.
Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на
Учителя
.
Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя.
към текста >>
Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху
Учителя
.
Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода.
Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху
Учителя
.
Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал.
към текста >>
Понякога някой брат купи плат за костюм на
Учителя
, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на
Учителя
, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може.
Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя.
Понякога някой брат купи плат за костюм на
Учителя
, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на
Учителя
, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може.
Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък.
към текста >>
Отиди, подари плата на
Учителя
, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи.
За тези неща е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може.
Отиди, подари плата на
Учителя
, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи.
Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят".
към текста >>
Да не смяташ, че
Учителя
си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм.
А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи.
Да не смяташ, че
Учителя
си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм.
Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво.
към текста >>
Учителят
подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал.
Нали всеки влага нещо от себе си и ние, с нашето несъвършенство, прехвърляме всичко върху Учителя. Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма.
Учителят
подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал.
Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове.
към текста >>
Това го знам лично от
Учителя
, затова отиди при Него и си си направи своя подарък.
Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал.
Това го знам лично от
Учителя
, затова отиди при Него и си си направи своя подарък.
А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше.
към текста >>
А платът, който си купил не е лош, но думата има
Учителят
".
Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък.
А платът, който си купил не е лош, но думата има
Учителят
".
Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант.
към текста >>
Учителят
се обличаше чисто, спретнато и красиво.
Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят".
Учителят
се обличаше чисто, спретнато и красиво.
Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен златен часовник Омега.
към текста >>
Учителят
беше точен.
Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен златен часовник Омега.
Учителят
беше точен.
Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка.
към текста >>
Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на
Учителя
- на бял лист очертано с молив ходилото Му.
Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки.
Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на
Учителя
- на бял лист очертано с молив ходилото Му.
Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък.
към текста >>
Учителят
много често си сменяше дрехите.
Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък.
Учителят
много често си сменяше дрехите.
Той се потеше. Когато сме ходили на екскурзия, три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича. Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път. Но Той се изпотяваше така изобилно, че като даваше ризата да я изперем, тя беше мокра.
към текста >>
Реших да ушия бял костюм на
Учителя
.
Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път. Но Той се изпотяваше така изобилно, че като даваше ризата да я изперем, тя беше мокра. Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи.
Реших да ушия бял костюм на
Учителя
.
Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби.
към текста >>
Купих бял плат и след това взех мярка на
Учителя
със сантиметъра.
Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри.
Купих бял плат и след това взех мярка на
Учителя
със сантиметъра.
Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
към текста >>
За да бъда повече и повече в близост с
Учителя
, правих Му няколко проби.
Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията.
За да бъда повече и повече в близост с
Учителя
, правих Му няколко проби.
Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен.
към текста >>
По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал
Учителя
с коя дума може да се изрази цялото Негово учение.
Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата.
По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал
Учителя
с коя дума може да се изрази цялото Негово учение.
Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
", но онзи брат не проумял нищо,
Учителят
забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия!
Правеше впечатление на абсолютно чист човек и естет. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота!
", но онзи брат не проумял нищо,
Учителят
забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия!
" Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки".
към текста >>
" Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на
Учителя
- така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата.
В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия!
" Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на
Учителя
- така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата.
Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме.
към текста >>
ХРАНАТА НА
УЧИТЕЛЯ
По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев
ХРАНАТА НА
УЧИТЕЛЯ
Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш малко лук нарязан и няколко картофа обелени, като картофите ги размачкаш хубаво в чинията. Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон.
към текста >>
Учителят
обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък.
Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
Учителят
обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък.
Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш малко лук нарязан и няколко картофа обелени, като картофите ги размачкаш хубаво в чинията. Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха "ангелска супа".
към текста >>
Около
Учителя
имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи.
Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха "ангелска супа". Друга рецепта беше картофеното пюре. Картофите се сваряват, белят се, посоляват се с чер пипер и сол, капва се малко зехтин и се ядат топли. Картофите бяха нашата главна храна.
Около
Учителя
имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи.
Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде.
към текста >>
Учителят
обичаше червен кромид лук повече суров.
Друга рецепта беше картофеното пюре. Картофите се сваряват, белят се, посоляват се с чер пипер и сол, капва се малко зехтин и се ядат топли. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха.
Учителят
обичаше червен кромид лук повече суров.
Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието.
към текста >>
Най-идеалната храна, която
Учителят
препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде.
Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставянето на най-хубавите картофи. Те не вземаха от пазара, а отиваха до селата към Плана планина и оттам купуваха. Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше.
Най-идеалната храна, която
Учителят
препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде.
Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя.
към текста >>
В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на
Учителя
- хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието.
Учителят обичаше червен кромид лук повече суров. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди.
В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на
Учителя
- хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието.
Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала.
към текста >>
Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на
Учителя
.
Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал, когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам го приготвяше. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието.
Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на
Учителя
.
Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала. Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене!
към текста >>
И отново изпращаха най-хубавото на
Учителя
.
Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде. Той употребяваше много плодове - обичаше дини, праскови, ягоди. В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им.
И отново изпращаха най-хубавото на
Учителя
.
Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня. Учителят обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала. Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини.
към текста >>
Учителят
обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала.
В провинцията имахме братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и от най-хубавото изпращаха на Учителя - хем да благодарят, хем да им се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те провеждаха на опит и беркет изпълваше домовете им. И отново изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Той даваше в общата кухня.
Учителят
обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала.
Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини. Сутрин най- често закусваше чай с маслини или сирене, по-рядко мляко и трахана. Друго не закусваше.
към текста >>
Учителят
се хранеше с много проста храна.
Друго не закусваше. За обяд супичка и салата от общата храна. След обяд към 4-5 часа, изпиваше по 2-3 чая. Вечерно време пак чай. Не пиеше вода, чай пиеше.
Учителят
се хранеше с много проста храна.
Аз съм чувала, че в годините, когато е правил обиколките из България, е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден. В началото не е имал средства и много скромно е живял. Той не ни съветваше и нас да смесваме храните - само едно ядене и салата. Когато го канят на вечери, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, ще яде само едно нещо.
към текста >>
Учителят
обичаше бамя, зелен грах.
Като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние казваме, гладен човек с разположение. Много хубаво си дъвчеше храната. Правили сме Му и компот от ошав, защото от градината пращаха сливи, вишни. Брат Ради като прати голяма кошница с плодове, стига за всички - ние ги даваме в общия стол.
Учителят
обичаше бамя, зелен грах.
С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни. Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше.
към текста >>
Всъщност
Учителят
не препоръчва консервираните храни.
Брат Ради като прати голяма кошница с плодове, стига за всички - ние ги даваме в общия стол. Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега.
Всъщност
Учителят
не препоръчва консервираните храни.
Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева
към текста >>
Понякога
Учителят
оставяше храната, дори не я вкусваше.
Учителят обичаше бамя, зелен грах. С удоволст- вие ги ядеше. Печени чушки обичаше. Тогава не правехме компоти, като сега. Всъщност Учителят не препоръчва консервираните храни.
Понякога
Учителят
оставяше храната, дори не я вкусваше.
Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева Учителят имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав.
към текста >>
Учителят
имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав.
Понякога Учителят оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше, правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония, Елена Андреева
Учителят
имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав.
Но в корема Си беше тънък и ядеше малко, просто удивително малко. Какво само не се донасяше у Него - сладка, масла, баници. Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят. А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола.
към текста >>
Последните години на
Учителя
бяха години на недоимък.
Един през друг от провинцията се надпреварваха да Му занасят. А Той си вземаше само на върха на ножа или пък мъничко, с върха на лъжичката, колкото да се рече, че не е отказал да го яде. Останалото се принасяше в стола. И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. Василка Иванова
Последните години на
Учителя
бяха години на недоимък.
Хранителните продукти, като сирене, кашкавал, липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото беше отслабнал. Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено.
към текста >>
Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за
Учителя
, защото беше отслабнал.
И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. Василка Иванова Последните години на Учителя бяха години на недоимък. Хранителните продукти, като сирене, кашкавал, липсваха. Те отиваха за войската.
Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за
Учителя
, защото беше отслабнал.
Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено. Българска работа. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно.
към текста >>
Ето това е отношението на българина към
Учителя
.
Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото беше отслабнал. Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено. Българска работа.
Ето това е отношението на българина към
Учителя
.
Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек.
към текста >>
Толкова години
Учителят
хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко.
Споделих с Него и Той каза: "Биволско мляко." Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: "Слушай, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено." Но скоро този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам по-скъпо, а той ми го дава разредено. Българска работа. Ето това е отношението на българина към Учителя. Това го видях с очите си и по-късно, многократно.
Толкова години
Учителят
хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко.
После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек. От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар.
към текста >>
От него често взимах биволско мляко за
Учителя
и го подквасвахме у дома.
Това го видях с очите си и по-късно, многократно. Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек.
От него често взимах биволско мляко за
Учителя
и го подквасвахме у дома.
Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското млякото на бай Иван. Той до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му.
към текста >>
Така млякото беше много вкусно и
Учителят
го харесваше.
После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек. От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар.
Така млякото беше много вкусно и
Учителят
го харесваше.
А сега ще чуете най-интересното за биволското млякото на бай Иван. Той до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица. Клиентелата му се разрасна.
към текста >>
Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на
Учителя
.
Тя даваше по 3 литра мляко на ден. Това беше достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Зимата се окози - роди мъжко и женско. Мъжкото яре го дадохме на един човек, а женското го запазихме за тамазлък. Следващата година се увеличиха до пет.
Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на
Учителя
.
Тя се окози и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млякото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата.
към текста >>
Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на
Учителя
.
Зимата се окози - роди мъжко и женско. Мъжкото яре го дадохме на един човек, а женското го запазихме за тамазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на Учителя. Тя се окози и даваше хубаво мляко.
Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на
Учителя
.
Понякога сиреха млякото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев.
към текста >>
Това бе разрешение за
Учителя
.
Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка, закарахме я в Мър- чаево и я подарихме на Учителя. Тя се окози и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млякото.
Това бе разрешение за
Учителя
.
Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в братската градина и там се грижеха за тях. Ето сега един пример.
към текста >>
Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха
Учителят
и Георги Куртев.
Той беше много доволен от козата. После тази коза, заедно с ярето остана в дома на Темелко. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в братската градина и там се грижеха за тях. Ето сега един пример.
Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха
Учителят
и Георги Куртев.
Ние не се сетихме, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този начин. През 1943-1944 г. Учителят беше към 79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит.
към текста >>
Учителят
беше към 79 години.
Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този начин. През 1943-1944 г.
Учителят
беше към 79 години.
Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: "Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " Оттогава тя измисляше различни начини - да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше. Борис Николов
към текста >>
Учителят
ги харесваше и с охота ги изяждаше.
През 1943-1944 г. Учителят беше към 79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: "Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " Оттогава тя измисляше различни начини - да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе.
Учителят
ги харесваше и с охота ги изяждаше.
Борис Николов
към текста >>
52.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
УЧИТЕЛЯТ
И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
УЧИТЕЛЯТ
И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Спомени на ученици Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г. с Мария Каза- кова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев. Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства.
към текста >>
Първата връзка с търновци
Учителят
прави през 1900 г.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Спомени на ученици
Първата връзка с търновци
Учителят
прави през 1900 г.
с Мария Каза- кова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев. Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства. От 1909 г. до 1925 г.
към текста >>
По-късно около тях има семейства, с които
Учителят
се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Спомени на ученици Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г. с Мария Каза- кова и нейната група.
По-късно около тях има семейства, с които
Учителят
се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев.
Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства. От 1909 г. до 1925 г. включително, всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново. В 1913 г.
към текста >>
При първите събори
Учителят
лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат.
се води Балканската война. Няма събор. 1915 г. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново.
При първите събори
Учителят
лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат.
Не се допускаха непоканени хора. Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. През следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки.
към текста >>
Учителят
определяше датата и изпращеше поканите лично.
1915 г. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора.
Учителят
определяше датата и изпращеше поканите лично.
Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. През следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас.
към текста >>
То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от
Учителя
, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят.
Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара.
То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от
Учителя
, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят.
В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града.
към текста >>
В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до
Учителя
, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му.
Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят.
В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до
Учителя
, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му.
Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер.
към текста >>
След пристигането на
Учителя
, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото.
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало.
След пристигането на
Учителя
, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото.
Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения.
към текста >>
Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към
Учителя
за помощ от най-различен характер.
В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града.
Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към
Учителя
за помощ от най-различен характер.
Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя.
към текста >>
От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже
Учителя
не е приемал парични възнаграждения.
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години.
От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже
Учителя
не е приемал парични възнаграждения.
Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
към текста >>
В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на
Учителя
.
Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила.
В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на
Учителя
.
Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
към текста >>
Учителят
беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница.
Учителят
беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека".
към текста >>
Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на
Учителя
.
Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на
Учителя
.
Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие.
към текста >>
Имаше чертежи, които
Учителят
бе направил с цветни мастила и тушове.
Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
Имаше чертежи, които
Учителят
бе направил с цветни мастила и тушове.
Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. Учителят нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме вътре, а заставахме в съседната стая и от вратата гледахме в Горницата.
към текста >>
Учителят
нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство.
Учителят
нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
Не влизахме вътре, а заставахме в съседната стая и от вратата гледахме в Горницата. Така 10 човека правят обща молитва и всеки си казва своето желание през годината - какво иска да постигне, към какво се стреми. Всеки един открива душата си като мълчалива изповед пред Бога. Слиза групата от 10 човека на двора, след което се качва следващата група. А тези, които са слезли, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема.
към текста >>
След като направят молитви, размишление,
Учителят
им дава някои идеи и мисли.
Слиза групата от 10 човека на двора, след което се качва следващата група. А тези, които са слезли, се нареждат пред един фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени снимки. Всички са чисти, спретнати. Тези десет души се избираха така, че да си хармонират.
След като направят молитви, размишление,
Учителят
им дава някои идеи и мисли.
Често пъти Той написваше мислите на малки листчета В Горницата влизахме двама по двама, отваряхме Библията, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме в тетрадките, които си носехме. Наблюдавахме картината. Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога.
към текста >>
Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с
Учителя
.
Имаше по два-три казана и д-р Жеков стоеше до тях и се грижеше за хигиената. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори.
Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с
Учителя
.
Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска.
към текста >>
Откриването на събора ставаше в определения ден от
Учителя
.
Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя.
Откриването на събора ставаше в определения ден от
Учителя
.
В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство.
към текста >>
Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и
Учителят
държеше първата съборна беседа.
Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята. Но това беше при първите събори. Това бяха едни от най-хубавите дни, които сме преживели с Учителя. Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви.
Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и
Учителят
държеше първата съборна беседа.
Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден.
към текста >>
Обикновено първия ден на събора
Учителят
държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство.
Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска.
Обикновено първия ден на събора
Учителят
държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство.
Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците.
към текста >>
Учителят
казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август.
След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън.
Учителят
казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август.
По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
към текста >>
Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу
Учителя
.
Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен.
Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу
Учителя
.
Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
към текста >>
Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу
Учителя
.
По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу
Учителя
.
До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново.
към текста >>
Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против
Учителя
, като се почне от 1922 г.
До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново.
Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против
Учителя
, като се почне от 1922 г.
Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
към текста >>
Като научи
Учителят
решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони.
Като научи
Учителят
решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев
към текста >>
53.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Учителят
е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО Спомени на ученици От 1905г.
Учителят
е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села.
Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му.
към текста >>
Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но
Учителят
някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му.
Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път.
Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но
Учителят
някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му.
Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана.
към текста >>
Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на
Учителя
с народа.
Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила.
Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на
Учителя
с народа.
И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята.
към текста >>
Днес беседите на
Учителя
са издадени и отпечатани.
С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена.
Днес беседите на
Учителя
са издадени и отпечатани.
През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо! " , помълчал и добивил: "От Словото Божие".
към текста >>
През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че
Учителят
събира нещо от земята.
Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани.
През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че
Учителят
събира нещо от земята.
Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо! " , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят.
към текста >>
Като ги събира,
Учителят
казва: "Писано е, да се не изгуби нищо!
Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца.
Като ги събира,
Учителят
казва: "Писано е, да се не изгуби нищо!
" , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере.
към текста >>
Тях се навел да събере
Учителят
.
Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо! " , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна.
Тях се навел да събере
Учителят
.
Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука.
към текста >>
И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на
Учителя
и аз го опазих.
А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис.
И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на
Учителя
и аз го опазих.
Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи.
към текста >>
След като се засели
Учителят
при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори
Учителят
ги превърна в беседи.
И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов
След като се засели
Учителят
при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори
Учителят
ги превърна в беседи.
Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин.
към текста >>
Дойдат приятели, насядат в стаята и
Учителят
държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват.
Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи.
Дойдат приятели, насядат в стаята и
Учителят
държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват.
Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град.
към текста >>
Тогава
Учителят
тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора.
Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото. Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място.
Тогава
Учителят
тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора.
Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни.
към текста >>
Не беше много високо и се чуваше и виждаше
Учителя
.
Борис Николов След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора.
Не беше много високо и се чуваше и виждаше
Учителя
.
Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи.
към текста >>
Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и
Учителят
започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин.
След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя.
Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и
Учителят
започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин.
Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци.
към текста >>
Също така и хора от провинцията, които търсеха
Учителя
, намираха Го там.
Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град.
Също така и хора от провинцията, които търсеха
Учителя
, намираха Го там.
Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст.
към текста >>
Тук
Учителят
държа едни от най-прекрасните си беседи.
Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни.
Тук
Учителят
държа едни от най-прекрасните си беседи.
В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите.
към текста >>
Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал
Учителят
.
Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци.
Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал
Учителят
.
Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография.
към текста >>
Така се записваха някои беседи на
Учителя
от първите години, както и частните Му разговори с приятелите.
Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи. В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година.
Така се записваха някои беседи на
Учителя
от първите години, както и частните Му разговори с приятелите.
Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов
към текста >>
По-късно при
Учителя
дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография.
Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите.
По-късно при
Учителя
дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография.
Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение.
към текста >>
Той стенографира първите беседи на
Учителя
и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том.
Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография.
Той стенографира първите беседи на
Учителя
и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том.
Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд.
към текста >>
Това е оригиналното Слово на
Учителя
без никак- за редакция.
Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том.
Това е оригиналното Слово на
Учителя
без никак- за редакция.
Борис Николов Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва.
към текста >>
Гласът на
Учителя
беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите.
Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция. Борис Николов
Гласът на
Учителя
беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите.
Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се.
към текста >>
Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато
Учителят
говореше вдъхновено.
Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха.
Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато
Учителят
говореше вдъхновено.
Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми.
към текста >>
Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на
Учителя
.
Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение.
Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на
Учителя
.
Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе.
към текста >>
И след беседа
Учителят
беше вече друг.
Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него.
И след беседа
Учителят
беше вече друг.
След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. След беседата Той бе готов като че ли още две беседи да изговори и затова на поляната след гимнастика ни говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил. Елена Андреева Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66.
към текста >>
Учителят
редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66.
И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. След беседата Той бе готов като че ли още две беседи да изговори и затова на поляната след гимнастика ни говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил. Елена Андреева
Учителят
редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66.
Имаше стенограф, който подготви първите три серии "Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение, дошло под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от Братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко.
към текста >>
Учителят
го остави да бъде свободен.
Елена Андреева Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии "Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение, дошло под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от Братството.
Учителят
го остави да бъде свободен.
Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултният закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб от стария живот и да вървиш напред, отколкото да се върнеш.
към текста >>
Третият етап бе, когато
Учителят
основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера.
Действаше безотказно. Но за първите три серии "Сила и живот" на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото. Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, двама-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тях се включиха и други.
Третият етап бе, когато
Учителят
основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера.
Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбите част от сумите се възстановяваха. По това време се основа един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател.
към текста >>
Учителят
изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи.
Учителят
изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство.
към текста >>
Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана
учител
в Казанлък.
Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. Оттука излезнаха няколко томчета беседи.
Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана
учител
в Казанлък.
През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите.
към текста >>
Първо се занесе до
Учителя
, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи.
През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите.
Първо се занесе до
Учителя
, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи.
Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора, Друг, който взе инициативата за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе. Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им,като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше.
към текста >>
Така Словото на
Учителя
започна да се разпространява по цялата страна.
Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче, тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване.
Така Словото на
Учителя
започна да се разпространява по цялата страна.
Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме?
към текста >>
Още през 1912 година
Учителят
даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината".
Когато се подготви едно томче, тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна.
Още през 1912 година
Учителят
даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината".
Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот".
към текста >>
Учителят
я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея.
Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение.
Учителят
я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея.
По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство". След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
към текста >>
По онуй време в един разговор запитаха: "
Учителю
, много хора искат от нас беседи.
По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея.
По онуй време в един разговор запитаха: "
Учителю
, много хора искат от нас беседи.
Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство". След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе.
към текста >>
"
Учителят
каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот".
Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме?
"
Учителят
каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот".
В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство". След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързаха буквите на страници.
към текста >>
Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на
Учителя
.
А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат, Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-Лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета. Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни, сгъваха колите и те ставаха на томчета.
Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на
Учителя
.
Туй ни радваше много, макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова.
към текста >>
А
Учителят
оставяше инициативата на учениците.
Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни, сгъваха колите и те ставаха на томчета. Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя. Туй ни радваше много, макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи.
А
Учителят
оставяше инициативата на учениците.
Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се, ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства.
към текста >>
Но те не отиват при
Учителя
да Го питат какво да направят.
Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница.
Но те не отиват при
Учителя
да Го питат какво да направят.
Борис Николов Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки - Паша Теодорова /1888-1972/, Савка Керемидчиева /1901 -1945/, Елена Андреева /1899-1990/. Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше. Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи.
към текста >>
Ние трите едновременно записвахме всичко, което
Учителят
говореше.
Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят. Борис Николов Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки - Паша Теодорова /1888-1972/, Савка Керемидчиева /1901 -1945/, Елена Андреева /1899-1990/.
Ние трите едновременно записвахме всичко, което
Учителят
говореше.
Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение.
към текста >>
Всяка беше готова да дешифрира Словото на
Учителя
без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова.
Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение.
Всяка беше готова да дешифрира Словото на
Учителя
без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова.
Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи.
към текста >>
Утринните слова
Учителят
започна да ги държи от 1930 година.
Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова.
Утринните слова
Учителят
започна да ги държи от 1930 година.
Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел.
към текста >>
Работата за дешифрирането на Словото на
Учителя
сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие.
След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година.
Работата за дешифрирането на Словото на
Учителя
сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие.
Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата.
към текста >>
За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на
Учителя
на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от
Учителя
на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи.
Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха.
За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на
Учителя
на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от
Учителя
на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи.
Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание.
към текста >>
Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което
Учителят
е казал.
За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше. Имаше пълно доверие и съзнателна работа от всяка една. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство на отговорност. Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, такива са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили.
Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което
Учителят
е казал.
Ние при дешифрирането не правехме никакви поправки, никакви корекции. Когато беседите се готвеха за печат, Паша е правила известни промени. Дали сме били съгласни с тези промени? Учителят беше, който решаваше тези въпроси. Това беше Негово Слово.
към текста >>
Учителят
беше, който решаваше тези въпроси.
Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, такива са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили. Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал. Ние при дешифрирането не правехме никакви поправки, никакви корекции. Когато беседите се готвеха за печат, Паша е правила известни промени. Дали сме били съгласни с тези промени?
Учителят
беше, който решаваше тези въпроси.
Това беше Негово Слово. Елена Андреева Понякога се е случвало със Савка, Паша или брат Боев да дешифрираме някоя беседа, за да уточним да не би нещо да е пропуснато. Веднага съм виждала, че еднакво сме записвали. Рядко е имало да се пропусне някоя дума, която може би не е чута.
към текста >>
Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на
Учителя
, тя почти Го преразказваше.
Затова заявявам, че при дешифрирането не сме правили никакви поправки. Дали сме го така, както сме го чули. С това не искам да кажа, че ние сме безпогрешни. Може да сме допуснали някои грешки, може да сме допуснали да пропуснем някоя дума, защото не сме чули или защото не сме успели да запишем. Но това са редки случаи, това са малки пропуски, които всеки може да направи.
Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на
Учителя
, тя почти Го преразказваше.
Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал. Елена Андреева За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане.
към текста >>
Но винаги се стараеше да даде точно това, което
Учителят
е казал.
Дали сме го така, както сме го чули. С това не искам да кажа, че ние сме безпогрешни. Може да сме допуснали някои грешки, може да сме допуснали да пропуснем някоя дума, защото не сме чули или защото не сме успели да запишем. Но това са редки случаи, това са малки пропуски, които всеки може да направи. Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя, тя почти Го преразказваше.
Но винаги се стараеше да даде точно това, което
Учителят
е казал.
Елена Андреева За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки.
към текста >>
Учителят
говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки.
Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал. Елена Андреева За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане.
Учителят
говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки.
Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя.
към текста >>
Характерното за речта на
Учителя
беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч.
Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря".
Характерното за речта на
Учителя
беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч.
При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта.
към текста >>
При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча
Учителя
.
Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч.
При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча
Учителя
.
По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева
към текста >>
През време на на Школата на
Учителя
, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България.
По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева
През време на на Школата на
Учителя
, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България.
По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи.
към текста >>
По-късно, след заминаването на
Учителя
, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска.
При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България.
По-късно, след заминаването на
Учителя
, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска.
Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат.
към текста >>
За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на
Учителя
.
Става по-другояче нюансирана мисълта. Елена Андреева През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България. По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре.
За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на
Учителя
.
Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно. Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше.
към текста >>
При печатането на беседите на
Учителя
всички работеха всеотдайно.
Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат.
При печатането на беседите на
Учителя
всички работеха всеотдайно.
Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорава вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри. Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха.
към текста >>
Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато
Учителят
говореше.
За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно.
Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато
Учителят
говореше.
Паша Теодорава вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри. Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха. Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата.
към текста >>
След заминаването на
Учителя
започнахме да отпечатваме следващите неиздадени беседи.
Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. Борис Николов
След заминаването на
Учителя
започнахме да отпечатваме следващите неиздадени беседи.
Паша продължи своята работа по същия начин. Но от Братския Просветен Съвет имаше братя, които упрекваха и обвиняваха Паша, че свободно редактира Словото и по този начин го променя. Намериха и извадиха беседи и доказаха, че това е така. Аз също го видях, но какво да се прави. Паша бе много смутена и разстроена.
към текста >>
Тогава аз си спомних за опита на
Учителя
и реших да направя същото.
Паша продължи своята работа по същия начин. Но от Братския Просветен Съвет имаше братя, които упрекваха и обвиняваха Паша, че свободно редактира Словото и по този начин го променя. Намериха и извадиха беседи и доказаха, че това е така. Аз също го видях, но какво да се прави. Паша бе много смутена и разстроена.
Тогава аз си спомних за опита на
Учителя
и реших да направя същото.
Тогава на всеки един дадох по една годишнина от дешифрираните беседи да ги редактират. След време те се събраха и донесоха редактираните беседи. Един брат се отказа и каза, че не може изобщо да помисли за редактирането, защото го е страх от Словото и благовее пред Него. Другите направиха опита, но се оказа, че редакцията е направена много по-лошо от тази на Паша. Сверявахме редакцията и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от редакцията на Паша.
към текста >>
Тогава реших, понеже Паша беше работила при
Учителя
, то аз я оставих да работи по същия начин.
Другите направиха опита, но се оказа, че редакцията е направена много по-лошо от тази на Паша. Сверявахме редакцията и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от редакцията на Паша. Значи и едните и другите променят. Ами тогава? А трябваше беседите да се печатат.
Тогава реших, понеже Паша беше работила при
Учителя
, то аз я оставих да работи по същия начин.
Тя работи донякъде. После зрението й отслабна и тя ослепя. Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа.
към текста >>
Учителят
ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани.
После зрението й отслабна и тя ослепя. Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата.
Учителят
ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани.
Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение.
към текста >>
През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на
Учителя
.
Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха.
През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на
Учителя
.
Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха. В това време Паша беше заета с редактирането на беседите, докато ни взеха печатницата. След това зрението й беше още намаляло и трябваше да й се четат лекциите изречение по изречение, като тя правеше корекциите, за да може да се изработят. Трудно беше. После пък аз почнах да правя, пък тя да одобрява.
към текста >>
Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на
Учителя
, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили.
Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева
Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на
Учителя
, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили.
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме.
към текста >>
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на
Учителя
и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил
Учителят
.
Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили.
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на
Учителя
и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил
Учителят
.
Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше.
към текста >>
Брат Боян дешифрира разговорите на
Учителя
от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто".
Паша се произнасяше как да бъде. Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше.
Брат Боян дешифрира разговорите на
Учителя
от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто".
Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия.
към текста >>
Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат
Учителя
, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета.
Елена Андреева Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто".
Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат
Учителя
, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета.
Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета.
към текста >>
Докладваха на
Учителя
, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат.
Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше.
Докладваха на
Учителя
, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат.
Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи.
към текста >>
Тогава
Учителят
даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия.
Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто". Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат.
Тогава
Учителят
даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия.
На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме.
към текста >>
Докладваха на
Учителя
и Той каза: "Задачата е изпълнена.
Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата.
Докладваха на
Учителя
и Той каза: "Задачата е изпълнена.
Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили". Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати.
към текста >>
Учителят
даде един прост метод за събиране на стредства.
Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно - да се опаковат книги, да се изпращат по влака, да се държи точна сметка кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха.
Учителят
даде един прост метод за събиране на стредства.
Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците.
към текста >>
Преди това някои приятели идваха при
Учителя
и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците.
Учителят даде един прост метод за събиране на стредства. Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели.
Преди това някои приятели идваха при
Учителя
и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците.
А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети.
към текста >>
Учителят
не ги насърчаваше.
Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги.
Учителят
не ги насърчаваше.
Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат.
към текста >>
Учителят
ги мъмри строго преди да почнат да секат.
Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават.
Учителят
ги мъмри строго преди да почнат да секат.
А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина.
към текста >>
В една от беседите
Учителят
спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко.
В една от беседите
Учителят
спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
към текста >>
В една беседа
Учителят
говори за това.
А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина.
В една беседа
Учителят
говори за това.
А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами.
към текста >>
А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от
Учителя
с тази им дейност.
В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това.
А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от
Учителя
с тази им дейност.
Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата.
към текста >>
Учителят
им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни.
Учителят
им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата. Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи.
към текста >>
Учителят
не им позволи.
Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата. Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат.
Учителят
не им позволи.
Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички.
към текста >>
В една от беседите
Учителят
споменава за нея.
Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата. Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи. Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко.
В една от беседите
Учителят
споменава за нея.
Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове.
към текста >>
Учителят
не обичаше работи, в които нямаше идея.
Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички.
Учителят
не обичаше работи, в които нямаше идея.
Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха.
към текста >>
Учителят
не ги насърчаваше.
Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове.
Учителят
не ги насърчаваше.
Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение.
към текста >>
Във всяко действие
Учителят
слагаше на първо място идеята, като душа на работата.
Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше.
Във всяко действие
Учителят
слагаше на първо място идеята, като душа на работата.
Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила.
към текста >>
Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на
Учителя
, имаха желание да работят идейно и безкористно.
Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата.
Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на
Учителя
, имаха желание да работят идейно и безкористно.
Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите.
към текста >>
Чак когато
Учителят
даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв.
Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха.
Чак когато
Учителят
даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв.
Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
към текста >>
Така
Учителят
обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения.
Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
Така
Учителят
обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения.
А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал".
към текста >>
Тях не ги пренебрегваше
Учителят
, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.
Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак.
Тях не ги пренебрегваше
Учителят
, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.
Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно.
към текста >>
Запитаха
Учителя
: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението?
Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.
Запитаха
Учителя
: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението?
- Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги.
към текста >>
Идеята, която
Учителят
даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал".
А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал".
Идеята, която
Учителят
даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал".
Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
към текста >>
Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на
Учителя
и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните.
Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на
Учителя
и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ
ЗА СЛОВОТО
Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов
УЧИТЕЛЯТ
ЗА СЛОВОТО
Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година.
към текста >>
Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на
Учителя
.
Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО Спомени на ученици
Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на
Учителя
.
Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу.
към текста >>
Казвам: "
Учителю
, много хубави неща има тук".
Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година.
Казвам: "
Учителю
, много хубави неща има тук".
Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството.
към текста >>
"Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е,
Учителю
, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях.
Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу.
"Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е,
Учителю
, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях.
След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна.
към текста >>
Там
Учителят
говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство.
Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето.
Там
Учителят
говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство.
Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях.
към текста >>
Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше
Учителят
.
Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството.
Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше
Учителят
.
За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона.
към текста >>
За тях Словото на
Учителя
ще бъде храна.
"Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят.
За тях Словото на
Учителя
ще бъде храна.
За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона. След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен.
към текста >>
За нас днес, Словото на
Учителя
се изразява само в отпечатани томчета.
След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна.
За нас днес, Словото на
Учителя
се изразява само в отпечатани томчета.
И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона. След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен. Целунах Му ръка и ми каза: "Къде си ходил, какво правиш, как се подвизаваш?
към текста >>
След малко вратата на
Учителя
се отвори и Той дойде към мен.
За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона.
След малко вратата на
Учителя
се отвори и Той дойде към мен.
Целунах Му ръка и ми каза: "Къде си ходил, какво правиш, как се подвизаваш? " И ми каза: "Рекох, пазете ги". Аз Го погледнах: "Какво? " - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат". Посочи ми с ръката си така.
към текста >>
Учителят
каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа".
Аз Го погледнах: "Какво? " - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат". Посочи ми с ръката си така. "Косите си ще хващат с ръката си за един лист". Да, такъв глад ще настане един ден.
Учителят
каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа".
- "Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме". Туй също и в Мърчаево ми го каза: "Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате". Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа.
към текста >>
- "Е, тогава,
Учителю
, много работа ще имаме".
" - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат". Посочи ми с ръката си така. "Косите си ще хващат с ръката си за един лист". Да, такъв глад ще настане един ден. Учителят каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа".
- "Е, тогава,
Учителю
, много работа ще имаме".
Туй също и в Мърчаево ми го каза: "Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате". Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа".
към текста >>
Учителят
ни даде огромен материал чрез Словото Си.
Много пари ще имате и много работа ще имате". Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа". Георги Добрев
Учителят
ни даде огромен материал чрез Словото Си.
Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас. Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него. Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап.
към текста >>
И тогава ще срещнете Великия
Учител
на Вселената."
Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство.
И тогава ще срещнете Великия
Учител
на Вселената."
Ангел Вълков Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата.
към текста >>
Отидоха приятели при
Учителя
и питат: "
Учителю
, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици?
Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената." Ангел Вълков
Отидоха приятели при
Учителя
и питат: "
Учителю
, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици?
" Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас".
към текста >>
"
Учителят
ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това.
А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената." Ангел Вълков Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици?
"
Учителят
ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това.
Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас". Отново отидоха приятели при Учителя: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?
към текста >>
Отново отидоха приятели при
Учителя
: "
Учителю
, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?
" Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас".
Отново отидоха приятели при
Учителя
: "
Учителю
, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?
" Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога".
към текста >>
"
Учителят
отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български.
Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас". Отново отидоха приятели при Учителя: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?
"
Учителят
отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български.
Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога". Мария Тодорова
към текста >>
Учителят
казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия.
Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога". Мария Тодорова Всеки ученик е изпратен в Школата, за да изпълни дадена задача.
Учителят
казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия.
Но десетият ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото.
към текста >>
Учителят
също така каза: "Аз не се грижа за Учението си.
Мария Тодорова Всеки ученик е изпратен в Школата, за да изпълни дадена задача. Учителят казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия. Но десетият ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата.
Учителят
също така каза: "Аз не се грижа за Учението си.
Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани.
към текста >>
Затова
Учителят
беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна.
Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее.
Затова
Учителят
беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна.
Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята.
към текста >>
Учителят
не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани.
Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна.
Учителят
не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани.
Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива
Записки от беседите на
Учителя
Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе.
към текста >>
То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия
Учител
.
Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите.
То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия
Учител
.
Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика.
към текста >>
Учителят
казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил
Учителят
, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате.
Някой слушат Словото, но не става никаква промяна в тях. - Защо? - Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това хората ги канят, стават врати за тях.
Учителят
казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил
Учителят
, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате.
А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.
към текста >>
Учителят
казал нещо и вие гледате веднага да го предадете".
- Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това хората ги канят, стават врати за тях. Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи.
Учителят
казал нещо и вие гледате веднага да го предадете".
Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас.
към текста >>
Учителят
Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух".
Учителят
Божествената Школа се образува да знаят хората как да живеят, че да използват живота. /Учителят/
към текста >>
/
Учителят
/
А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух". Учителят Божествената Школа се образува да знаят хората как да живеят, че да използват живота.
/
Учителят
/
към текста >>
54.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
Учителят
Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА Спомени на ученици През 1922 г.
Учителят
Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели.
към текста >>
Господният Дух на Силите е връз
Учителя
и Той отваря Школата.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА Спомени на ученици През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството.
Господният Дух на Силите е връз
Учителя
и Той отваря Школата.
Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на
Учителя
в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза
Учителят
при нейното откриване.
През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г.
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на
Учителя
в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза
Учителят
при нейното откриване.
Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия
Учител
.
Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата.
В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия
Учител
.
Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
към текста >>
"Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият
Учител
Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха.
"Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият
Учител
Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята.
към текста >>
Школата на
Учителя
бе условие за Него, за да свали Словото.
"Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила.
Школата на
Учителя
бе условие за Него, за да свали Словото.
Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна.
към текста >>
Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на
Учителя
.
В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото.
Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на
Учителя
.
Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания.
към текста >>
Ученици в Школата на
Учителя
бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога.
Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
Ученици в Школата на
Учителя
бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога.
Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята. Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога.
към текста >>
Ученици в Школата на
Учителя
бяха и онези светли същества в Духовната Школа на
Учителя
, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята.
"Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога.
Ученици в Школата на
Учителя
бяха и онези светли същества в Духовната Школа на
Учителя
, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята.
Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи.
към текста >>
Обикновено
Учителят
започваше беседата с тайна молитва.
И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева", където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата на Земята.
Обикновено
Учителят
започваше беседата с тайна молитва.
Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи. След нея започваха общите молитви и песни.
към текста >>
В класовете
Учителят
задаваше теми, които да се развиват.
Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и сзоите разбирания. Тя е отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи. След нея започваха общите молитви и песни.
В класовете
Учителят
задаваше теми, които да се развиват.
Следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема.. Темите на онези, които желае- ха доброволно, се прочитаха пред всички в началото на класа. Ако времето беше напреднало, не се четяха, но се събираха и после от тях се правеше общо резюме на зададената тема. Тези теми не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците.
към текста >>
Понякога
Учителят
говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени.
Следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема.. Темите на онези, които желае- ха доброволно, се прочитаха пред всички в началото на класа. Ако времето беше напреднало, не се четяха, но се събираха и после от тях се правеше общо резюме на зададената тема. Тези теми не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците.
Понякога
Учителят
говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени.
Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл.
към текста >>
Учителят
изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи.
Ако времето беше напреднало, не се четяха, но се събираха и после от тях се правеше общо резюме на зададената тема. Тези теми не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците. Понякога Учителят говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени.
Учителят
изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи.
Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят.
към текста >>
Учителят
водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл.
Понякога Учителят говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени. Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха.
Учителят
водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл.
За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас
към текста >>
За този цикъл за пръв път е говорил
Учителят
.
Учителят изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл.
За този цикъл за пръв път е говорил
Учителят
.
После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения.
към текста >>
Това бе времето на
Учителя
, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата.
Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят.
Това бе времето на
Учителя
, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата.
Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
към текста >>
Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха
Учителя
за себе си.
После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения.
Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха
Учителя
за себе си.
Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време.
към текста >>
Учителят
разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си.
Учителят
разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената.
към текста >>
Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с
Учителя
до днес, над 50 години.
Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него.
Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с
Учителя
до днес, над 50 години.
Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот.
към текста >>
Постепенно
Учителят
създаде в нас почит и уважение към жената.
Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време.
Постепенно
Учителят
създаде в нас почит и уважение към жената.
Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика.
към текста >>
Учителят
я третираше като себе си, не я унижаваше.
Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената.
Учителят
я третираше като себе си, не я унижаваше.
Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната.
към текста >>
Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около
Учителя
един прекрасен живот.
Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше.
Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около
Учителя
един прекрасен живот.
Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания.
към текста >>
След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с
Учителя
на поляната.
Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика.
След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с
Учителя
на поляната.
Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо.
към текста >>
Веднъж ние поканихме
Учителя
да присъства на тези наши събирания.
Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната.
Веднъж ние поканихме
Учителя
да присъства на тези наши събирания.
Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча.
към текста >>
Учителят
дойде на нашата полянка.
Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания.
Учителят
дойде на нашата полянка.
Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси.
към текста >>
Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим
Учител
.
Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи.
Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим
Учител
.
Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят.
към текста >>
Тогава
Учителят
не каза нищо.
След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител.
Тогава
Учителят
не каза нищо.
Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят. Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас.
към текста >>
Известно време
Учителят
мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас.
Тогава Учителят не каза нищо. Той си замълча. След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят.
Известно време
Учителят
мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас.
Аудиторията бе готова и чакаше. Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас. Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа.
към текста >>
Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от
Учителя
за откриване на Младежкия Окултен клас.
След това ни изнесе една беседа, в която отговори на всички наши въпроси. Ние искахме напътствия, ръководство за своята вътрешна духовна работа. Това бе едно мълчаливо искане на душите, да им даде знания как да живеят. Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас. Аудиторията бе готова и чакаше.
Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от
Учителя
за откриване на Младежкия Окултен клас.
Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа. Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени.
към текста >>
Тогава
Учителят
му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа.
Известно време Учителят мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас. Аудиторията бе готова и чакаше. Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас. Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска.
Тогава
Учителят
му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа.
Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени. Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха.
към текста >>
По-късно
Учителят
спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени.
Мина известно време и всеки един от младежите, които присъстваха на онази полянка, получи лична покана от Учителя за откриване на Младежкия Окултен клас. Той отвори Школата в отговор на това наше желание да учим. Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа. Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри.
По-късно
Учителят
спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени.
Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин.
към текста >>
Но
Учителят
още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа.
Значи ученикът трябва да поиска. Тогава Учителят му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа. Така се образува първият Младежки клас от 80 души, братя и сестри. По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени. Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света.
Но
Учителят
още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа.
Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин. Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин.
към текста >>
Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли
Учителя
да се прехвърли часа на класа сутрин.
По-късно Учителят спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени. Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време.
Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли
Учителя
да се прехвърли часа на класа сутрин.
Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата.
към текста >>
На следващия ден
Учителят
предложи часовете да са сутрин.
Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин. Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си.
На следващия ден
Учителят
предложи часовете да са сутрин.
Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата. Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас. Учителят се съгласи.
към текста >>
Савка Керемидчиева отиде при
Учителя
и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас.
Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата.
Савка Керемидчиева отиде при
Учителя
и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас.
Учителят се съгласи. така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка.
към текста >>
Учителят
се съгласи.
На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата. Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас.
Учителят
се съгласи.
така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка. Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата.
към текста >>
Учителят
нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи,
Учителят
работеше по закона на свободата.
Учителят се съгласи. така в Младежкия клас трябваше да останат само несемейни, защото бе определен за хора с чист морал и висок идеал. Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка.
Учителят
нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи,
Учителят
работеше по закона на свободата.
Така едно от условията да се посещава Младежкия клас, беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе да не влизат в класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и проблеми и като влязат в клас носят всички тези влияния и разстройват атмосферата на класа. Това се постигна отначало. Когато се задомяваха някои от Младежкия клас, то трябваше да го напуснат. Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
към текста >>
Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно
Учителят
разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата. Така едно от условията да се посещава Младежкия клас, беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе да не влизат в класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и проблеми и като влязат в клас носят всички тези влияния и разстройват атмосферата на класа. Това се постигна отначало. Когато се задомяваха някои от Младежкия клас, то трябваше да го напуснат.
Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно
Учителят
разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха ми- нали през семейния живот и пак бяха в Младежкия клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило.
към текста >>
Учителят
държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило.
Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха ми- нали през семейния живот и пак бяха в Младежкия клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени.
Учителят
държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило.
Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г. така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група.
към текста >>
Учителят
го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г.
Някои по форма бяха ми- нали през семейния живот и пак бяха в Младежкия клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило бяха направени няколко малки изключения, но някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в клас присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос.
Учителят
го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г.
така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто.
към текста >>
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от
Учителя
за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група.
Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г. така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас.
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от
Учителя
за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група.
Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
към текста >>
Учителят
бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева.
така: "На окултния ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха, другите ги поздравяваха и направо казваха колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновно и след това отиваха да посещават Общия Окултен клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто.
Учителят
бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева.
Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас.
към текста >>
Обикновено
Учителят
запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Окултен клас и можеха да посещават Общия Окултен клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен клас не можеха да посещават Младежкия Окултен клас. А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант.
Обикновено
Учителят
запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
" За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения.
към текста >>
Някои се ожениха, но
Учителят
ги остави в класа.
" За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения.
Някои се ожениха, но
Учителят
ги остави в класа.
Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя.
към текста >>
Това смути мнозина, но класовете принадлежат на
Учителя
и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре.
Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа.
Това смути мнозина, но класовете принадлежат на
Учителя
и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре.
Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас!
към текста >>
Веднъж
Учителят
среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години.
Веднъж
Учителят
среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно.
към текста >>
Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на
Учителя
.
Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже.
Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на
Учителя
.
В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността.
към текста >>
В този момент
Учителят
повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас!
Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре. Бяха изминали към 20 години. Веднъж Учителят среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя.
В този момент
Учителят
повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас!
" Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута.
към текста >>
В туй време
Учителят
почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества.
и й каза: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас." Мария вдигна рамене и се чуди какво да каже. Тя много добре знае, че това бе инициатива на Савка, но се чуди дали да го каже на Учителя. В този момент Учителят повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас! " Мария кимва с глава, че вече е разбрала много добре първото изказване, както и второто. Но вече бе много късно.
В туй време
Учителят
почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества.
Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
към текста >>
Учителят
даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона.
Учителят
даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време.
към текста >>
Учителят
създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа, уважение и почитание.
Учителят
създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера.
към текста >>
Учителят
споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа.
Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа, уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение.
Учителят
споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа.
В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение.
към текста >>
Учителят
още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа.
Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа.
Учителят
още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа.
Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас
към текста >>
Възрастните приятели видяха, че
Учителят
покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас.
Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас
Възрастните приятели видяха, че
Учителят
покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас.
Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса.
към текста >>
Онези братя и сестри, които бяха с
Учителя
15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "
Учителят
откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "
Учителю
, открихте за младежите клас.
Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше хармония и светъл мир. Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас.
Онези братя и сестри, които бяха с
Учителя
15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "
Учителят
откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "
Учителю
, открихте за младежите клас.
Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво!
към текста >>
Ние поискахме от
Учителя
да ни обучава и Той отвори клас за нас.
Борис Николов Откриване на Общия Окултен клас Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас. Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон.
Ние поискахме от
Учителя
да ни обучава и Той отвори клас за нас.
Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво! " и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите.
към текста >>
Значи, когато Ученикът поиска от
Учителя
, само тогава може да има раз- решение по въпроса.
Възрастните приятели видяха, че Учителят покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас. Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си.
Значи, когато Ученикът поиска от
Учителя
, само тогава може да има раз- решение по въпроса.
Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво! " и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Те се сдружиха с нас.
към текста >>
Учителят
ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво!
Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "Учителят откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас. Искаме и за нас да откриете клас." Вижте какъв е окултният закон. Ние поискахме от Учителя да ни обучава и Той отвори клас за нас. Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса.
Учителят
ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво!
" и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите. Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Те се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние, младите, идвахме и поемахме тяхната работа.
към текста >>
Като видяха, че
Учителят
ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи.
Ето, сега възрастните искат клас за себе си. Значи, когато Ученикът поиска от Учителя, само тогава може да има раз- решение по въпроса. Учителят ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво! " и откри Общия Окултен клас за възрастни. Събраха се много, защото и младежите отивахме и слушахме беседите.
Като видяха, че
Учителят
ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи.
Те се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние, младите, идвахме и поемахме тяхната работа. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен клас се събираше в сряда в 5 часа сутринта. Той премина през няколко салона и накрая решиха да построят салон на улица "Оборище" 14.
към текста >>
При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде
Учителя
.
То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме Общ клас, ние бяхме в салона 20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума. Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда.
При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде
Учителя
.
Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва. Учителят държеше своето Слово. След беседата не се допускат никакви спорове.
към текста >>
Учителят
заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва.
Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило.
Учителят
заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва.
Учителят държеше своето Слово. След беседата не се допускат никакви спорове. Всичко минава в ред и тишина. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот.
към текста >>
Учителят
държеше своето Слово.
В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва.
Учителят
държеше своето Слово.
След беседата не се допускат никакви спорове. Всичко минава в ред и тишина. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братския живот.
към текста >>
Под изключване се разбира, че ученикът прекъсва връзката си с
Учителя
.
Така започваше животът всяка сряда, когато Общият Окултен клас се провеждаше. С учредяване на Школите - Младежкия и Общия клас - се сложи началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът отсъства един път без да има оправдателна причина, се изключва от Школата. Проверката не беше външна, а вътрешна.
Под изключване се разбира, че ученикът прекъсва връзката си с
Учителя
.
Това е вътрешната Школа, където Учителят научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Борис Николов
към текста >>
Това е вътрешната Школа, където
Учителят
научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота.
С учредяване на Школите - Младежкия и Общия клас - се сложи началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът отсъства един път без да има оправдателна причина, се изключва от Школата. Проверката не беше външна, а вътрешна. Под изключване се разбира, че ученикът прекъсва връзката си с Учителя.
Това е вътрешната Школа, където
Учителят
научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота.
Борис Николов
към текста >>
55.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
чух за пръв път
Учителя
да говори.
СЪЗДАВАНЕ НА "ИЗГРЕВА" Спомени на ученици Първата неделя на 1920 г.
чух за пръв път
Учителя
да говори.
Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна.
към текста >>
Отпред имаше една малка стаичка за
Учителя
, като приемна.
чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол.
Отпред имаше една малка стаичка за
Учителя
, като приемна.
В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум, а на него - масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столове. Братята бяха купили този салон.
към текста >>
След напускането на този салон,
Учителят
се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г.
Че се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е била борба за ръководство и влияние. Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейно място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографки.
След напускането на този салон,
Учителят
се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г.
продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа зсяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г.
към текста >>
В дома на Петко Гумнеров
Учителят
държи Словото Си от 1914 г.
Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейно място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографки. След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г. продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа зсяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша.
В дома на Петко Гумнеров
Учителят
държи Словото Си от 1914 г.
Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите.
към текста >>
от Варна,
Учителят
продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66.
продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа зсяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г.
от Варна,
Учителят
продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66.
Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 г, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата.
към текста >>
Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и
Учителят
държеше беседите Си.
След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 г, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев".
Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и
Учителят
държеше беседите Си.
Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата. Имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано. Бяха облечени много прилично, като за църква.
към текста >>
Учителят
влизаше с Библия в ръка.
Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано. Бяха облечени много прилично, като за църква. Повечето бяха скромни хора. Виждала съм двама-трима офицери, които бяха с пелерини и шпаги.
Учителят
влизаше с Библия в ръка.
Всички ставаха. След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песните "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата.
към текста >>
Учителят
казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори.
На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песните "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо.
Учителят
казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори.
През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички.
към текста >>
Учителят
започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето.
Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас.
Учителят
започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето.
Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения.
към текста >>
По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на
Учителя
и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички.
Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше.
По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на
Учителя
и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички.
Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите.
към текста >>
Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на
Учителя
.
Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната.
Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на
Учителя
.
Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива.
към текста >>
Около 1922-23 г,
Учителят
каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството.
Около 1922-23 г,
Учителят
каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев".
към текста >>
Учителят
понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.
Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките.
Учителят
понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.
Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място.
към текста >>
Имаше един брат - Иван Радославов -
учител
по история, който живееше на "Оборище" 14.
На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града.
Имаше един брат - Иван Радославов -
учител
по история, който живееше на "Оборище" 14.
Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
към текста >>
ложи на
Учителя
това място, с условие да му платят задълженията.
Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред
ложи на
Учителя
това място, с условие да му платят задълженията.
Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?
към текста >>
Не го подаряваше това място, а го продаваше на
Учителя
, за да се построи салон.
Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
Не го подаряваше това място, а го продаваше на
Учителя
, за да се построи салон.
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха.
към текста >>
Учителят
постъпи по един много интересен начин.
Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони.
Учителят
постъпи по един много интересен начин.
Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце.
към текста >>
Учителят
каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха.
Учителят
каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г. построихме салона на "Оборище" 14.
към текста >>
В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога
Учителят
ги посещаваше.
"А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г. построихме салона на "Оборище" 14. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа.
В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога
Учителят
ги посещаваше.
Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време.
към текста >>
на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и
Учителят
е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат.
Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г.
на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и
Учителят
е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат.
А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
към текста >>
В салона на "Оборище" 14
Учителят
е говорил от 1923 г.
Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време.
В салона на "Оборище" 14
Учителят
е говорил от 1923 г.
до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
към текста >>
Точно в този ден
Учителят
беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията.
на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на Изгрева осъмнахме, заобиколени от полиция. Властта бе решила да забрани събора.
Точно в този ден
Учителят
беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията.
Тогава имаше много хора. Всички идваха с каруци, одеала, платнища. Построи се цяло селище. Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото софиянци не бяха дисциплинирани - с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си и онази мистична атмосфера, която беше на Търновските събори, не се създаваше.
към текста >>
Сковаха една поставка, на която сложиха стол и катедра, от която
Учителят
да държи беседите.
Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека няколко дни не беше лесна работа. Бе построена стаичка за продуктите. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете - казани с чай и с гозба, а около тях дежурните сновяха насам- натам. Този събор се проведе на самата поляна.
Сковаха една поставка, на която сложиха стол и катедра, от която
Учителят
да държи беседите.
Напразиха едно навесче с платно, за да Го предпазва от слънце и дъжд. Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна.
към текста >>
" Съобщиха идеята на
Учителя
и Той каза: "Хубаво!
Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
" Съобщиха идеята на
Учителя
и Той каза: "Хубаво!
" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло".
към текста >>
" Това беше идея на приятелите, но и метод на
Учителя
.
Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво!
" Това беше идея на приятелите, но и метод на
Учителя
.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено.
към текста >>
Към лятото
Учителят
спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло".
" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева.
Към лятото
Учителят
спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло".
Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
към текста >>
Сутрин
Учителят
от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено.
Сутрин
Учителят
от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук.
към текста >>
Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за
Учителя
.
През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за
Учителя
.
Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон.
към текста >>
Учителят
я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
Учителят
я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там.
към текста >>
Учителят
повечето време преспиваше тук.
Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г.
Учителят
повечето време преспиваше тук.
Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа.
към текста >>
Като разбрахме, че
Учителят
ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа.
Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна.
Като разбрахме, че
Учителят
ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа.
Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата?
към текста >>
Учителят
като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа.
Учителят
като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено.
към текста >>
Тъкмо привършвам и
Учителят
ме пита: "Как върви работата?
Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа. Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено.
Тъкмо привършвам и
Учителят
ме пита: "Как върви работата?
" Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето.
към текста >>
" Отговарям: "
Учителю
, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено.
Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата?
" Отговарям: "
Учителю
, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено.
Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал.
към текста >>
Учителят
ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне".
Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне".
Учителят
ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне".
А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка.
към текста >>
бе построен салонът, тази стая стана приемна на
Учителя
.
Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г.
бе построен салонът, тази стая стана приемна на
Учителя
.
В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов
към текста >>
Тук
Учителят
приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер.
От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените.
Тук
Учителят
приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер.
Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят.
към текста >>
Дори има снимки на
Учителя
, застанал пред своята приемна сам или с приятели.
След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната.
Дори има снимки на
Учителя
, застанал пред своята приемна сам или с приятели.
Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо".
към текста >>
Ето ти насреща
Учителят
.
Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба.
Ето ти насреща
Учителят
.
Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня.
към текста >>
" А един от братята отговаря: "
Учителю
, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо".
Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има?
" А един от братята отговаря: "
Учителю
, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо".
Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец.
към текста >>
Учителят
оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек".
Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо".
Учителят
оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек".
След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година - 1927 г, когато се построи салона, Учителят нареди да се построи и кухня. Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви.
към текста >>
На следващата година - 1927 г, когато се построи салона,
Учителят
нареди да се построи и кухня.
Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
На следващата година - 1927 г, когато се построи салона,
Учителят
нареди да се построи и кухня.
Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви. Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията.
към текста >>
А ако останат на беседа на
Учителя
може да се нахранят и духовно.
Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия. Който няма пари, не пуща. Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят.
А ако останат на беседа на
Учителя
може да се нахранят и духовно.
На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г.
към текста >>
Учителят
нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти.
Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди.
Учителят
нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти.
Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г. група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя:
към текста >>
По покана на
Учителя
през месец юли 1927 г.
А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това.
По покана на
Учителя
през месец юли 1927 г.
група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габерово, Бургаски окръг.
към текста >>
С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на
Учителя
, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.
2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвали в строителните работи, сестрите работили като общи работници. На 19 август 1927 г, Преображение, в 5 часа сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове.
С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на
Учителя
, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.
Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец.
към текста >>
Учителят
препоръча да се направят големи прозорци.
Братята участвали в строителните работи, сестрите работили като общи работници. На 19 август 1927 г, Преображение, в 5 часа сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли.
Учителят
препоръча да се направят големи прозорци.
Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли.
към текста >>
Учителят
в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия.
Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец.
Учителят
в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия.
Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца.
към текста >>
Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на
Учителя
.
Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г.
Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на
Учителя
.
На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа.
към текста >>
Тя имаше две стъпала, по които
Учителят
се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа.
При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см.
Тя имаше две стъпала, по които
Учителят
се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа.
Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила.
към текста >>
Обикновено
Учителят
пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута.
Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа.
Обикновено
Учителят
пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута.
Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети.
към текста >>
Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава
Учителят
встъпваше към беседата.
На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа.
Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава
Учителят
встъпваше към беседата.
Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА
към текста >>
Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при
Учителя
и Му показваше каква хармония е сложила.
Тя имаше две стъпала, по които Учителят се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута. Той си носеше Библията, "Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума.
Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при
Учителя
и Му показваше каква хармония е сложила.
Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче.
към текста >>
СТАИЧКАТА НА
УЧИТЕЛЯ
- ГОРНИЦАТА
Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него.
СТАИЧКАТА НА
УЧИТЕЛЯ
- ГОРНИЦАТА
Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче.
към текста >>
Обстановката, в която живееше
Учителят
, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства.
Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче.
Обстановката, в която живееше
Учителят
, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства.
Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете.
към текста >>
Зимно време
Учителят
прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
Зимно време
Учителят
прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
към текста >>
Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който
Учителят
си миеше лицето и ръцете.
Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който
Учителят
си миеше лицето и ръцете.
Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата.
към текста >>
Над стаичката на
Учителя
Бертоли направи солариум, за да може
Учителят
да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите.
Над стаичката на
Учителя
Бертоли направи солариум, за да може
Учителят
да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата. Учителят го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление. Днес може да го видите на снимка. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки.
към текста >>
Учителят
го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление.
Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата.
Учителят
го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление.
Днес може да го видите на снимка. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки. Те ни даваха грошове за хляб и за чорба, която правехме от картофи и лук. Немотия и беднотия до шия.
към текста >>
Учителят
ни идваше много често тук на гости.
Покривът бе объл. Паша стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Горе на правата страна имаше голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше малко прозорче.
Учителят
ни идваше много често тук на гости.
Разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене".
към текста >>
Учителят
даваше на всяка от нас задачи за разрешаване.
Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "Парахода" бе много интензивен.
Учителят
даваше на всяка от нас задачи за разрешаване.
Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза.
към текста >>
Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе
учителка
.
Животът в "Парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах.
Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе
учителка
.
Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб.
към текста >>
Когато завърших през 1927 г, отидох при
Учителя
и Му казах: "
Учителю
, сега трябва да работя.
Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза.
Когато завърших през 1927 г, отидох при
Учителя
и Му казах: "
Учителю
, сега трябва да работя.
Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева".
към текста >>
Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като
учителка
.
Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя.
Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като
учителка
.
Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка.
към текста >>
"
Учителят
каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб.
Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос?
"
Учителят
каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб.
И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки.
към текста >>
Аз се отказах да
учителствам
и останах на "Изгрева".
Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб".
Аз се отказах да
учителствам
и останах на "Изгрева".
Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана.
към текста >>
Паша работи една година като
учителка
в Русе, но беше уволнена като дъновистка.
Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева".
Паша работи една година като
учителка
в Русе, но беше уволнена като дъновистка.
Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки.
към текста >>
Като студентки и стенографки,
Учителят
изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка.
Като студентки и стенографки,
Учителят
изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя.
към текста >>
Учителят
даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка.
И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки.
Учителят
даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка.
Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева
към текста >>
Ние бяхме стенографки на
Учителя
.
Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки.
Ние бяхме стенографки на
Учителя
.
Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там. Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини.
към текста >>
Тогава
Учителят
взе инициативата да се насади овощна градина.
А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя. Той бе поел нашата издръжка и лично се грижеше за нас. Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там.
Тогава
Учителят
взе инициативата да се насади овощна градина.
Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета.
към текста >>
Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а
Учителят
държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим.
Елена Андреева Ние, младежите, обработвахме нивите на Изгрева и садехме най-вече картофи и други зеленчуци, каквито вирееха там. Тогава Учителят взе инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината.
Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а
Учителят
държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим.
Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни.
към текста >>
Сега някой от тях са останали около мястото на
Учителя
.
Имахме приятели от Стара Загора и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета.
Сега някой от тях са останали около мястото на
Учителя
.
Да знаете, че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни. Те се хванаха и вирееха много добре. Аз не помня лоша година на Изгрева за плодните дръвчета. Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те наблюдаваха всичко това, растяха, цъфтяха и даваха изобилно плод.
към текста >>
Да знаете, че
Учителят
ги е държал, когато са били фиданки.
Те ни изпратиха разсад за градината. Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някой от тях са останали около мястото на Учителя.
Да знаете, че
Учителят
ги е държал, когато са били фиданки.
Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни. Те се хванаха и вирееха много добре. Аз не помня лоша година на Изгрева за плодните дръвчета. Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те наблюдаваха всичко това, растяха, цъфтяха и даваха изобилно плод. Имахме и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия.
към текста >>
Учителят
, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод.
Главно за тях се грижеше брат Ради. Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата, с ниско сведени до земята клони, биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат.
Учителят
, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод.
А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват. Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума.
към текста >>
Всичко, на което
Учителят
обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание?
Всички външни хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват.
Всичко, на което
Учителят
обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание?
За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума. Борис Николов
към текста >>
56.
УЧЕНИЦИ
ние решихме с Пеню Киров да отидем във Варна и да се срещнем с
Учителя
.
УЧЕНИЦИ Спомени на ученици През 1900 г.
ние решихме с Пеню Киров да отидем във Варна и да се срещнем с
Учителя
.
Това беше по Великден, април. - Кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? - запитах го аз. - И това може да стане, ако се получи заповед отгоре! Мен ме порази това: "Ако се получи заповед отгоре".
към текста >>
Когато аз запитах мислено
Учителя
: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души?
Определяше се точно датата. От Бургас тръгнахме пеш. На другия ден пристигна и третият конгресист д-р Миркович от Сливен. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Когато аз запитах мислено
Учителя
: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души?
", Той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. Тодор Стоименов През 1928 г., когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята.
към текста >>
Имаше една сестра Станка, която готвеше на
Учителя
, тя ни даваше и на нас ядене.
След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник.
Имаше една сестра Станка, която готвеше на
Учителя
, тя ни даваше и на нас ядене.
Нашите ми изпратиха вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка. Когато наближи зимата, брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия.
към текста >>
На сутринта
Учителят
го поздрави, че е можал да издържи на студа.
И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума.
На сутринта
Учителят
го поздрави, че е можал да издържи на студа.
Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира.
към текста >>
Учителят
спеше в стаята над салона и Той нямаше печка.
А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа.
Учителят
спеше в стаята над салона и Той нямаше печка.
Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите.
към текста >>
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на
Учителя
Му беше студено.
Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон.
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на
Учителя
Му беше студено.
На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
към текста >>
Накрая
Учителят
една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума.
Накрая
Учителят
една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
Здрав дух в здраво тяло! " И това го проверихме. Оживяхме в студените зими. Ангел Вълков На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи.
към текста >>
Това бе вярата им в
Учителя
и в Бога.
Ангел Вълков На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара.
Това бе вярата им в
Учителя
и в Бога.
За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия.
към текста >>
За обяснение
Учителят
бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога.
За обяснение
Учителят
бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал.
към текста >>
Беседите на
Учителя
се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч.
Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал.
Беседите на
Учителя
се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч.
и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева.
към текста >>
Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от
Учителя
в своите тетрадки.
Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч.
Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от
Учителя
в своите тетрадки.
Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах.
към текста >>
По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с
Учителя
.
и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева.
По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с
Учителя
.
Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя.
към текста >>
Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе
Учителят
.
Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах.
Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе
Учителят
.
Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков
към текста >>
Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на
Учителя
.
По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него.
Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на
Учителя
.
При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към
към текста >>
При друг случай
Учителят
ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате."
Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя.
При друг случай
Учителят
ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате."
Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования.
към текста >>
Учителят
беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога.
Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков
Учителят
беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога.
Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно.
към текста >>
Водят го при
Учителя
, а той го пита: "Какво е вашето учение?
Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно.
Водят го при
Учителя
, а той го пита: "Какво е вашето учение?
" Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи.
към текста >>
"
Учителят
отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови.
Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение?
"
Учителят
отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови.
Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство?
към текста >>
Учителят
му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари.
Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща".
Учителят
му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари.
Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се!
към текста >>
Учителят
му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева.
Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари.
Учителят
му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева.
Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света?
към текста >>
Учителят
срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство?
" Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи.
Учителят
срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство?
Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредиторът хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: "Ти си поръчител, давай сега парите! " В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство".
към текста >>
" Братът мига и свива рамене: "
Учителю
, излъгах се!
Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа?
" Братът мига и свива рамене: "
Учителю
, излъгах се!
" Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредиторът хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: "Ти си поръчител, давай сега парите! " В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство". Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят.
към текста >>
"
Учителят
го пита: "Ти, знаеш ли как е в света?
Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се!
"
Учителят
го пита: "Ти, знаеш ли как е в света?
Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредиторът хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: "Ти си поръчител, давай сега парите! " В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство". Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят. Драган Петков
към текста >>
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е
Учителят
, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът.
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е
Учителят
, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
към текста >>
Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим
Учителя
.
Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството.
Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим
Учителя
.
Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева.
към текста >>
А сестра ми Гита по-късно научила, че
Учителят
бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис?
Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво.
А сестра ми Гита по-късно научила, че
Учителят
бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис?
" Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора.
към текста >>
" Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че
Учителят
има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис?
" Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че
Учителят
има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора. Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров.
към текста >>
Учителят
добавил: "За много малко си се продала!
Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
Учителят
добавил: "За много малко си се продала!
" Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова Един ден на връщане от училище, отидох в печатницата и гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора. Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров. Чичо ми поддържаше материалистическия възглед, като по най- убедителен начин аргументирано доказвал, че първичният принцип, това е материята.
към текста >>
След известно време
Учителят
идва.
Тодор Бъчваров пък по още по-убедителен начин доказвал, че Духът е първичното начало. Тати каза, че този спор между двамата продължил три дни по три часа и не могли да дойдат да разбирателство. Накрая, когато чичо Слави си тръгвал за Нова Загора, казал на баща ми: " Като дойде господин Дънов в Стара Загора да ми телеграфираш да дойда. Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя! " Баща ми обещал.
След известно време
Учителят
идва.
Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев. Тати представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял.
към текста >>
Учителят
щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев.
Накрая, когато чичо Слави си тръгвал за Нова Загора, казал на баща ми: " Като дойде господин Дънов в Стара Загора да ми телеграфираш да дойда. Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя! " Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига.
Учителят
щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев.
Тати представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави.
към текста >>
Тати представя чичо ми на
Учителя
.
Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя! " Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев.
Тати представя чичо ми на
Учителя
.
Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава.
към текста >>
Учителят
казал, че след беседата ще го приеме.
" Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев. Тати представя чичо ми на Учителя.
Учителят
казал, че след беседата ще го приеме.
След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен.
към текста >>
Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с
Учителя
?
След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен.
Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с
Учителя
?
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя.
към текста >>
От този ден чичо Слави стана ученик на
Учителя
.
Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
От този ден чичо Слави стана ученик на
Учителя
.
И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва: - Това беше през войната, през 1943 г.
към текста >>
Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от
Учителя
.
Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров
Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от
Учителя
.
Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва: - Това беше през войната, през 1943 г. Аз държах павилион, в който продавах стоки и вестници. Мъжът ми до павилиона имаше обущарница. Беше топла лятна утрин, аз бях излязла да забождам по един от вестниците, за да се виждат от купувачите и прегледах заглавията им да разбера докъде са стигнали германците в Русия.
към текста >>
- При нашия
Учител
.
- Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задоволи, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват. Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоя дух. Ако искаш, ела да те заведа там, където ходя аз, за да чуеш нещо, което ще нахрани твоята душа. - Къде? - запитах я аз.
- При нашия
Учител
.
Утре е неделя, ела с мене да те заведа на Изгрева, за да чуеш беседата. Отначало се поколебах. Като се върнах вкъщи, разправих на Димитър всичко и той ми рече: - Иди се разходи, не е лошо. Там е хубаво.
към текста >>
На сутринта мъжът ми излезе рано и аз, като заключвах вратата, се малко разколебах и си казах: "Дали не правя грях пред Христа, че отивам при
Учителя
Дънов, да слушам Неговата беседа?
Отначало се поколебах. Като се върнах вкъщи, разправих на Димитър всичко и той ми рече: - Иди се разходи, не е лошо. Там е хубаво. Върнах се при приятелката ми и й съобщих решението си да отида с нея.
На сутринта мъжът ми излезе рано и аз, като заключвах вратата, се малко разколебах и си казах: "Дали не правя грях пред Христа, че отивам при
Учителя
Дънов, да слушам Неговата беседа?
" Въпреки тази мисъл, аз реших да отида. Като влязохме в салона, видяхме, че беше препълнен с хора. Даже имаше и отвън, на двора. Тръгнахме по пътеката между столовете. Точно срещу катедрата един момък и едно момиче станаха и ни предложиха местата си на пейката.
към текста >>
Тогава
Учителят
заговори.
Тръгнахме по пътеката между столовете. Точно срещу катедрата един момък и едно момиче станаха и ни предложиха местата си на пейката. Като седнахме, първият ми поглед попадна върху катедрата. Така останах закована на мястото си от смайване - видях седнал на катедрата същият старец, който бе ми казал за Библията пред павилиона, когато преглеждах вестниците. - Невянке, - побутнах приятелката си - този е същият старец, който ми говори за Библията в чекмеджето.
Тогава
Учителят
заговори.
Заслушах се с всичкото си същество в това, което казваше. Мисълта, че Той бе говорил с мене, без да ме познава и ми каза нещо, което аз дори бях забравила - че имам Библия в чекмеджето, ме правеше да слушам с особен трепет и внимание. В салона беше абсолютно тихо. Направи ми впечатление, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него. По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза:
към текста >>
Направи ми впечатление, че
Учителят
говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него.
- Невянке, - побутнах приятелката си - този е същият старец, който ми говори за Библията в чекмеджето. Тогава Учителят заговори. Заслушах се с всичкото си същество в това, което казваше. Мисълта, че Той бе говорил с мене, без да ме познава и ми каза нещо, което аз дори бях забравила - че имам Библия в чекмеджето, ме правеше да слушам с особен трепет и внимание. В салона беше абсолютно тихо.
Направи ми впечатление, че
Учителят
говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него.
По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза: - Тук е дошла една душица, която, когато заключвала вратата си, помислила дали няма да направи грях пред Христа, като дойде тук, за да слуша моята беседа. Не мога да обясня с думи какво преживях в този момент. Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял Учителят вниманието си върху мене. От очите ми бликнаха сълзи.
към текста >>
Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял
Учителят
вниманието си върху мене.
В салона беше абсолютно тихо. Направи ми впечатление, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него. По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза: - Тук е дошла една душица, която, когато заключвала вратата си, помислила дали няма да направи грях пред Христа, като дойде тук, за да слуша моята беседа. Не мога да обясня с думи какво преживях в този момент.
Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял
Учителят
вниманието си върху мене.
От очите ми бликнаха сълзи. Разбрах, че Той бе видял всичко, каквото бе станало в мене. Бършех сълзите си с кърпичката си и не смеех да Го погледна повече. В това време приятелката ми ме попита: - Донче, защо плачеш?
към текста >>
- Боя се да гледам
Учителя
, защото виждам, че за Него нищо не е скрито.
От очите ми бликнаха сълзи. Разбрах, че Той бе видял всичко, каквото бе станало в мене. Бършех сълзите си с кърпичката си и не смеех да Го погледна повече. В това време приятелката ми ме попита: - Донче, защо плачеш?
- Боя се да гледам
Учителя
, защото виждам, че за Него нищо не е скрито.
Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува.
към текста >>
Учителят
продължи да говори.
Разбрах, че Той бе видял всичко, каквото бе станало в мене. Бършех сълзите си с кърпичката си и не смеех да Го погледна повече. В това време приятелката ми ме попита: - Донче, защо плачеш? - Боя се да гледам Учителя, защото виждам, че за Него нищо не е скрито.
Учителят
продължи да говори.
Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана.
към текста >>
Беседата завърши,
Учителят
стана.
Учителят продължи да говори. Всичко в мене се разтапяше и превръщаше в сълзи, които исках да скрия с кърпичката си, като поглъщах всяка дума, която Той казваше. Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува.
Беседата завърши,
Учителят
стана.
Всички станаха прави, чух да пеят песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна. (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина.
към текста >>
песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш",
Учителят
напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна.
Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят
песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш",
Учителят
напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна.
(Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога.
към текста >>
Отговориха ми: "
Учителят
." В този момент
Учителят
се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че
Учителят
говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам.
Влизаха хора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той.
Отговориха ми: "
Учителят
." В този момент
Учителят
се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че
Учителят
говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам.
Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя.
към текста >>
Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих
Учителя
.
Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам.
Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих
Учителя
.
Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота.
към текста >>
Ще те заведем и ще те срещнем с
Учителя
.
Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор.
Ще те заведем и ще те срещнем с
Учителя
.
Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си.
към текста >>
Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито
Учителя
, нито братята.
Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин.
Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито
Учителя
, нито братята.
Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. В града пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя. Брат Иванов, който беше ръководител на Братството във Варна, беше отишъл в Търново преди нас.
към текста >>
В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при
Учителя
и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този
Учител
е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля.
" Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си.
В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при
Учителя
и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този
Учител
е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля.
Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха.
към текста >>
Надвечер тръгнах да се срещна с
Учителя
и като наближих колибата го видях да идва срещу мен.
Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля.
Надвечер тръгнах да се срещна с
Учителя
и като наближих колибата го видях да идва срещу мен.
Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя!
към текста >>
Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "
Учителю
, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих.
Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина.
Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "
Учителю
, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих.
Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам.
към текста >>
Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че
Учителят
ми разреши да остана.
Така си мислех аз в себе си. В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих.
Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че
Учителят
ми разреши да остана.
Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна.
към текста >>
В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при
Учителя
!
Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха.
В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при
Учителя
!
При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен.
към текста >>
След като
Учителят
ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах.
Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение! " И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна.
След като
Учителят
ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах.
Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено. Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата.
към текста >>
Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види
Учителят
.
Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено. Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата.
Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види
Учителят
.
Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема?
към текста >>
Учителят
започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "
Учителю
, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат?
Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън".
Учителят
започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "
Учителю
, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат?
" Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат."
към текста >>
" След това
Учителят
продължи беседата.
Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема?
" След това
Учителят
продължи беседата.
Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива.
към текста >>
Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на
Учителя
.
Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата.
Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на
Учителя
.
Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина.
към текста >>
Идва един брат при
Учителя
и Му казва: "Тези 30 000 лв.
Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов
Идва един брат при
Учителя
и Му казва: "Тези 30 000 лв.
подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина. Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше.
към текста >>
подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре."
Учителят
му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива.
" След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв.
подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре."
Учителят
му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива.
След време той се помина. Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа.
към текста >>
Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на
Учителя
.
Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина. Ще кажете - отидоха парите.
Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на
Учителя
.
Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа. Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа?
към текста >>
При една болна сестра е отишъл
Учителят
с приятелите да я посети.
Ще кажете - отидоха парите. Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа. Борис Николов
При една болна сестра е отишъл
Учителят
с приятелите да я посети.
Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина, това, гдето съм научила, ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. "Не мислете, че сте прости.
към текста >>
Сестрата Го пита: "
Учителю
, успях ли да науча нещо в тази Школа?
Не, след известно време идва сестрата и казва: "Преди да си замине, мъжът ми остави тези пари за Вас." - и ги предава на Учителя. Наистина, по- добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа. Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети.
Сестрата Го пита: "
Учителю
, успях ли да науча нещо в тази Школа?
Ако си замина, това, гдето съм научила, ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. "Не мислете, че сте прости. Вие сте по-учени от учените долу в града.
към текста >>
Учителят
я оглежда с внимание.
Борис Николов При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: "Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина, това, гдето съм научила, ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам".
Учителят
я оглежда с внимание.
"Не мислете, че сте прости. Вие сте по-учени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е, Учителю, вече съм спокойна".
към текста >>
Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е,
Учителю
, вече съм спокойна".
Учителят я оглежда с внимание. "Не мислете, че сте прости. Вие сте по-учени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща.
Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е,
Учителю
, вече съм спокойна".
А Той продължава: "Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява.
към текста >>
Той е бил 40 години
учител
на децата.
Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен.
Той е бил 40 години
учител
на децата.
Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине".
към текста >>
На масата, на която седял
Учителят
, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните.
Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г.
На масата, на която седял
Учителят
, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните.
Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
към текста >>
Когато наближава вече 12 часа,
Учителят
обикновено държи беседа.
На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните.
Когато наближава вече 12 часа,
Учителят
обикновено държи беседа.
След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде.
към текста >>
След свършването на беседата приятелите помолили
Учителя
да каже нещо за Новата 1937 г.
Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа.
След свършването на беседата приятелите помолили
Учителя
да каже нещо за Новата 1937 г.
Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица.
към текста >>
В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете,
Учителят
каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван.
В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете,
Учителят
каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава.
към текста >>
А
Учителят
не е посочил кой ще бъде.
Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
А
Учителят
не е посочил кой ще бъде.
Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине.
към текста >>
Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото
Учителят
е казал, че ще си замине.
А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава.
Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото
Учителят
е казал, че ще си замине.
Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата.
към текста >>
Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал
Учителят
, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън.
Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал
Учителят
, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае.
към текста >>
За следващите две неделни беседи в 10 часа,
Учителят
накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо.
Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече.
За следващите две неделни беседи в 10 часа,
Учителят
накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо.
Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек.
към текста >>
Това е единственото изказване на
Учителя
за наш приятел в такава форма.
Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах".
Това е единственото изказване на
Учителя
за наш приятел в такава форма.
Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз".
към текста >>
Учителят
веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете.
Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек.
Учителят
веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете.
Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева
към текста >>
Големият салон на Изгрева, в който
Учителят
щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева
Големият салон на Изгрева, в който
Учителят
щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер.
към текста >>
Но
Учителят
идваше и все беше недоволен от поставянето й".
Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден.
Но
Учителят
идваше и все беше недоволен от поставянето й".
От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона.
към текста >>
От многото случаи, които съм имал при работа с
Учителя
, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва.
Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й".
От многото случаи, които съм имал при работа с
Учителя
, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва.
Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре".
към текста >>
Поправихме грешката и когато всичко беше готово,
Учителят
влезе в салона.
Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка.
Поправихме грешката и когато всичко беше готово,
Учителят
влезе в салона.
Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни. Николай Дойнов След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера.
към текста >>
Учителят
отпусна средства и купихме 5-6 кошера.
Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни. Николай Дойнов След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера.
Учителят
отпусна средства и купихме 5-6 кошера.
Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, но не беше опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата край кошерите, а на есента - никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед?
към текста >>
Накрая една сестра отива при
Учителя
и Го пита: "
Учителю
, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла.
След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и купихме 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, но не беше опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата край кошерите, а на есента - никакъв мед.
Накрая една сестра отива при
Учителя
и Го пита: "
Учителю
, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла.
Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя.
към текста >>
" И поглежда
Учителя
изпитателно.
Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, но не беше опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата край кошерите, а на есента - никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед?
" И поглежда
Учителя
изпитателно.
Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя. Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си.
към текста >>
Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на
Учителя
.
Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан.
Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на
Учителя
.
Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер.
към текста >>
Учителят
донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата.
Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя.
Учителят
донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата.
После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина.
към текста >>
"Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "
Учителю
, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица."
Учителят
отвръща: "Може и да стане." На следващия ден
Учителят
е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите!
Той отговаря: "Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал. Но има братя пчелари от провинцията и те носят по някой буркан. Ела сестра да се почерпим, но с друг мед." Двамата се качват в стаичката на Учителя. Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си.
"Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "
Учителю
, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица."
Учителят
отвръща: "Може и да стане." На следващия ден
Учителят
е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите!
И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки.
към текста >>
От това време има няколко снимки на
Учителя
с пчелина.
Учителят донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата. После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер.
От това време има няколко снимки на
Учителя
с пчелина.
Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите.
към текста >>
Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на
Учителя
.
После слага и на себе си. "Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина.
Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на
Учителя
.
Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед.
към текста >>
Учителят
занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки.
"Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: "Може и да стане." На следващия ден Учителят е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." Той се грижеше цяла година за кошерите. Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя.
Учителят
занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки.
Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите.
към текста >>
Всички наобиколиха
Учителя
и Му казват: "
Учителю
, много Ви е сладък меда!
Преглеждаше ги и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата.
Всички наобиколиха
Учителя
и Му казват: "
Учителю
, много Ви е сладък меда!
" Учителят се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва?
към текста >>
"
Учителят
се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите.
От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази година беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Учителят занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки. Така всички се облажихме с меда и се изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: "Учителю, много Ви е сладък меда!
"
Учителят
се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите.
Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда!
към текста >>
"
Учителят
вече е сериозен.
Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда!
"
Учителят
вече е сериозен.
Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт.
към текста >>
Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на
Учителя
трябва да се прилага в живота.
Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен.
Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на
Учителя
трябва да се прилага в живота.
Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя.
към текста >>
Учителят
често посещаваше концерти.
Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов
Учителят
често посещаваше концерти.
Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си.
към текста >>
Веднъж двама приятели взели билет за
Учителя
за концерт в зала "България" на един голям цигулар.
Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя.
Веднъж двама приятели взели билет за
Учителя
за концерт в зала "България" на един голям цигулар.
Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. Вземат файтон и идват. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама.
към текста >>
След малко излиза
Учителят
готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама.
Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в зала "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. Вземат файтон и идват. Пък е зима - сняг до колене и виелица.
След малко излиза
Учителят
готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама.
Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си.
към текста >>
А
Учителят
е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде.
При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. Вземат файтон и идват. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда?
А
Учителят
е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде.
Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих."
към текста >>
Във фоайето
Учителят
грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него.
Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват.
Във фоайето
Учителят
грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него.
Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.
към текста >>
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли
Учителят
друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих."
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли
Учителят
друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
към текста >>
" Савка спокойно отговаря: "
Учителят
ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука?
" Савка спокойно отговаря: "
Учителят
ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче.
към текста >>
Братът разбира, че случаят е подготвен от
Учителя
за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят.
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Братът разбира, че случаят е подготвен от
Учителя
за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят.
През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".
към текста >>
През това време
Учителят
разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път.
Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят.
През това време
Учителят
разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път.
Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта.
към текста >>
Казаха на
Учителя
на другия ден, колко са се смутили братята на концерта.
През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".
Казаха на
Учителя
на другия ден, колко са се смутили братята на концерта.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него.
към текста >>
Учителят
отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка?
Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта.
Учителят
отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка?
Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
към текста >>
Учителят
иска да ни освободи от него.
Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин.
Учителят
иска да ни освободи от него.
Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна.
към текста >>
Първите години ние се хранехме при
Учителя
в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него.
Първите години ние се хранехме при
Учителя
в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града.
към текста >>
Бяхме горди от това, че
Учителят
разделяше трапезата Си с нас.
Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Бяхме горди от това, че
Учителят
разделяше трапезата Си с нас.
Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш.
към текста >>
Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално
Учителя
и ще Го закарат у тях.
Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове.
Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално
Учителя
и ще Го закарат у тях.
Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството.
към текста >>
Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за
Учителя
се учестиха.
Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството.
Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за
Учителя
се учестиха.
В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата.
към текста >>
В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното:
Учителят
изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха.
В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното:
Учителят
изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог.
към текста >>
И понякога една сламена шапка, дори върху главата на
Учителя
, може да преобърне света в нас и около нас.
На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила.
И понякога една сламена шапка, дори върху главата на
Учителя
, може да преобърне света в нас и около нас.
Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова
към текста >>
Учителят
казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог.
В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас. Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата.
Учителят
казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог.
И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова През есента на 1942 г. на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята, сестрите, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия.
към текста >>
Момиченцето дойде усмихнато и застана пред
Учителя
.
През есента на 1942 г. на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята, сестрите, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата.
Момиченцето дойде усмихнато и застана пред
Учителя
.
Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях".
към текста >>
" Всички гледат онемели, а
Учителят
добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде!
А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща!
" Всички гледат онемели, а
Учителят
добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде!
" Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените.
към текста >>
" Така
Учителят
използваше всеки случай, за да ни предаде един урок.
Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде!
" Така
Учителят
използваше всеки случай, за да ни предаде един урок.
Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята.
към текста >>
Учителят
като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях".
Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода.
Учителят
като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях".
А сестрата ни посрещна първа на хижата. Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята. Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята.
към текста >>
Учителят
никога не е унижавал жените.
" Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях". А сестрата ни посрещна първа на хижата.
Учителят
никога не е унижавал жените.
Винаги сестрите са ценени наравно с братята. Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите. Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите.
към текста >>
Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите,
Учителят
ги е разглеждал в разговорите и беседите.
Учителят никога не е унижавал жените. Винаги сестрите са ценени наравно с братята. Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите.
Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите,
Учителят
ги е разглеждал в разговорите и беседите.
Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот. Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика. Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом.
към текста >>
Тук
Учителят
живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи.
Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот. Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика. Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом.
Тук
Учителят
живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи.
Особено неделята бе много тържествена. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува. Чичо Петко е женен, но няма деца. А да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки.
към текста >>
През това време
Учителят
е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни.
Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе много строг. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко.
През това време
Учителят
е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни.
Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: "Ти вече не си от Братството! " Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул.
към текста >>
" Решават, че
Учителят
не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен.
След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. През това време Учителят е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни. Братята в София правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: "Ти вече не си от Братството!
" Решават, че
Учителят
не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен.
Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37. В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя.
към текста >>
В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на
Учителя
.
" Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд, предлага хубава стая в голямата си къща с прислуга. Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37.
В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на
Учителя
.
Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература.
към текста >>
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при
Учителя
и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че
Учителят
трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Той е богат човек - ръководи военното издателство, където има фирма "Лазар Котев и Гугулов", има складове за литература на ул. "Бенковски" 19; освен това притежава единствения склад на всички тео- софски книги на ул. "Алабинска" 37. В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек.
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при
Учителя
и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че
Учителят
трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
към текста >>
Движеше се в нашите среди, познаваше
Учителя
, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник.
Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература.
Движеше се в нашите среди, познаваше
Учителя
, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник.
Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая.
към текста >>
Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален
учител
по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник.
Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален
учител
по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
към текста >>
Около
Учителя
е още от първите години.
Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
Около
Учителя
е още от първите години.
И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва.
към текста >>
И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред
Учителя
своето решение.
Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години.
И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред
Учителя
своето решение.
Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг.
към текста >>
Пристигат братята на Сините камъни,
Учителят
ги посреща сдържано, сериозно и строго.
Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
Пристигат братята на Сините камъни,
Учителят
ги посреща сдържано, сериозно и строго.
Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи.
към текста >>
Учителят
обаче мълчи, нито дума не казва.
Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов.
Учителят
обаче мълчи, нито дума не казва.
Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг. Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се!
към текста >>
Колкото повече говори братът, толкова
Учителят
става по-строг.
И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва.
Колкото повече говори братът, толкова
Учителят
става по-строг.
Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! "
към текста >>
Свършва братът,
Учителят
мълчи.
Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, нито дума не казва. Колкото повече говори братът, толкова Учителят става по-строг.
Свършва братът,
Учителят
мълчи.
Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч.
към текста >>
Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг
Учителят
събори моята реч.
Свършва братът, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! "
Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг
Учителят
събори моята реч.
Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава.
към текста >>
Учителят
млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме.
Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен.
Учителят
млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме.
Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава. Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота."
към текста >>
- "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме,
Учителю
" - отговорихме и тримата в един глас.
" Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас.
- "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме,
Учителю
" - отговорихме и тримата в един глас.
- "Слушайте тогава. Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина.
към текста >>
Той впоследствие се обяви срещу
Учителя
.
Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира.
Той впоследствие се обяви срещу
Учителя
.
А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото!
към текста >>
Ние сме свидетели как думите на
Учителя
се изпълниха точно.
Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение.
Ние сме свидетели как думите на
Учителя
се изпълниха точно.
Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата.
към текста >>
Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че
Учителят
не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че
Учителят
не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях.
към текста >>
Тогава Петко случайно минава покрай вилата,
Учителят
излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим!
Беше греховен за всички. Така, както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена.
Тогава Петко случайно минава покрай вилата,
Учителят
излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим!
" Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост.
към текста >>
Учителят
го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата.
Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи в Горницата и да се помоли заедно с тях. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим! " Братът остава като втрещен.
Учителят
го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата.
Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях.
към текста >>
До него е
Учителят
.
" Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост.
До него е
Учителят
.
Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Това е живо човешко възкресение. И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха.
към текста >>
Петко целува ръка на
Учителя
и си отива.
Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях.
Петко целува ръка на
Учителя
и си отива.
Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Това е живо човешко възкресение. И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Борис Николов, Паша Теодорова Веднъж на една от пейките бяха насядали възрастните братя и сестри, ние тогава бяхме младежи.
към текста >>
Мястото около
Учителя
бе заето и искаха цялото внимание на
Учителя
да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че
Учителят
отделя повече внимание на младите.
И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Борис Николов, Паша Теодорова Веднъж на една от пейките бяха насядали възрастните братя и сестри, ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. Те бяха окупирали пейката.
Мястото около
Учителя
бе заето и искаха цялото внимание на
Учителя
да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че
Учителят
отделя повече внимание на младите.
А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях.
към текста >>
А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с
Учителя
.
Те бяха окупирали пейката. Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него.
А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с
Учителя
.
Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята.
към текста >>
Седяха на пейката, а по средата е седнал
Учителят
и разговаря с тях.
Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя.
Седяха на пейката, а по средата е седнал
Учителят
и разговаря с тях.
По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре.
към текста >>
Учителят
стоеше прав.
Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака.
Учителят
стоеше прав.
Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
към текста >>
А
Учителят
стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
Учителят стоеше прав. Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч.
А
Учителят
стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра.
към текста >>
Да, това бе пример за будното съзнание на
Учителя
.
Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
Да, това бе пример за будното съзнание на
Учителя
.
Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате".
към текста >>
Учителят
се усмихваше.
" - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате". - "А, искаме ви, искаме ви! " Ние се приближихме и почнахме да ги повдигаме. Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство".
Учителят
се усмихваше.
В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
към текста >>
Имаше чиновници, адвокати,
учители
, търговци.
Тогава възрастните братя и сестри запяха "Братство, единство". Учителят се усмихваше. В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари.
Имаше чиновници, адвокати,
учители
, търговци.
Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага.
към текста >>
Това бяха онези богати братя, които смятаха, че
Учителят
разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните.
В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
Това бяха онези богати братя, които смятаха, че
Учителят
разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните.
Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя.
към текста >>
Ако днес отворите беседи, държани от
Учителя
по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага.
Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване.
Ако днес отворите беседи, държани от
Учителя
по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага.
Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
към текста >>
Това го има в Словото на
Учителя
.
Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага.
Това го има в Словото на
Учителя
.
Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две.
към текста >>
А най-важното е дали ти изнася това, което говори
Учителят
.
Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш.
А най-важното е дали ти изнася това, което говори
Учителят
.
Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си? " Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха.
към текста >>
Обърнаха се възрастните братя към
Учителя
и Го запитаха: "
Учителю
, какво да правим с имотите си?
Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят.
Обърнаха се възрастните братя към
Учителя
и Го запитаха: "
Учителю
, какво да правим с имотите си?
" Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници?
към текста >>
"
Учителят
ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата!
Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
"
Учителят
ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата!
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
към текста >>
Те смятаха, че с отговора Си
Учителят
ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от
Учителя
ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
" Учителят ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата! " Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници?
Те смятаха, че с отговора Си
Учителят
ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от
Учителя
ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха повече от десет години.
към текста >>
Учителят
ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи.
Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен.
Учителят
ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи.
Минаха повече от десет години. Дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони. Един от тях бе законът за едрата градска собственост.
към текста >>
Учителят
си беше заминал.
" Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха повече от десет години. Дойдоха комунистите на власт.
Учителят
си беше заминал.
Излязоха новите закони. Един от тях бе законът за едрата градска собственост. Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха.
към текста >>
А пред мен беше погледът на
Учителя
в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта.
Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие.
А пред мен беше погледът на
Учителя
в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта.
Борис Николов Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това отишла на беседа. Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата.
към текста >>
Учителят
трябвало да покаже някои френологични центрове.
А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта. Борис Николов Олга Славчева отишла на фризьор, накъдрила си косата и след това отишла на беседа.
Учителят
трябвало да покаже някои френологични центрове.
И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
към текста >>
А
Учителят
продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
Учителят трябвало да покаже някои френологични центрове. И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им.
А
Учителят
продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.
към текста >>
Учителят
беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено.
И така както Олга е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото Той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
Учителят
беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено.
Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него.
към текста >>
Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около
Учителя
се оставяха свободни.
Изведнъж вниманието на всички трябва да се насочи към главата й и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере. Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева
Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около
Учителя
се оставяха свободни.
Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него.
към текста >>
Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с
Учителя
и Той го поставяше до Себе Си.
Но става обратното - всички оглеждат фризурата й, тя цялата пламнала от червенина, избила я пот и едвам издържала погледите им. А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни.
Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с
Учителя
и Той го поставяше до Себе Си.
Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне.
към текста >>
Но
Учителят
не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.
А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Учителят беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено. Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си.
Но
Учителят
не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.
Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят.
към текста >>
Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до
Учителя
.
Марийка Марашлиева Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него.
Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до
Учителя
.
Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова.
към текста >>
Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до
Учителя
, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него.
Когато имахме общи обеди, обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни. Понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък някой приятел имаше да разрешава своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя.
Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до
Учителя
, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него.
Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.
към текста >>
А това го знаеше само
Учителят
.
Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне.
А това го знаеше само
Учителят
.
Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя.
към текста >>
Та всяка една преживелица около тези две места до
Учителя
беше свързана със съперничество и големи преживявания.
Имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят.
Та всяка една преживелица около тези две места до
Учителя
беше свързана със съперничество и големи преживявания.
Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна.
към текста >>
Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до
Учителя
, бе Балтова.
Понякога имаше и сцени, скарване, случките бяха толкова забавни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания.
Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до
Учителя
, бе Балтова.
Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат!
към текста >>
Веднъж един млад брат седна до
Учителя
на онова място, което тя смяташе за свое.
Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван от въпросното място или го заприказваха и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова.
Веднъж един млад брат седна до
Учителя
на онова място, което тя смяташе за свое.
Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия".
към текста >>
Тя беше закъсняла с една-две минути и
Учителят
беше вече седнал на мястото Си.
Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.
Тя беше закъсняла с една-две минути и
Учителят
беше вече седнал на мястото Си.
Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него.
към текста >>
Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до
Учителя
.
А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си.
Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до
Учителя
.
Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка.
към текста >>
Тя вдигна скандал: "Искам истината от
Учителя
за това място, което е мое по привилегия и по благодат!
Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна.
Тя вдигна скандал: "Искам истината от
Учителя
за това място, което е мое по привилегия и по благодат!
" Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата.
към текста >>
"
Учителят
я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия".
Веднъж един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат!
"
Учителят
я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия".
Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва?
към текста >>
Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до
Учителя
или срещу Него.
Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия".
Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до
Учителя
или срещу Него.
Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване.
към текста >>
Тя най-демонстративно седна на мястото до
Учителя
.
Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат.
Тя най-демонстративно седна на мястото до
Учителя
.
Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
към текста >>
Учителят
бе сериозен и не продума нито дума.
Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя.
Учителят
бе сериозен и не продума нито дума.
А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
към текста >>
А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу
Учителя
.
Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума.
А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу
Учителя
.
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща".
към текста >>
Но през цялото време
Учителят
не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място.
Но през цялото време
Учителят
не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това бе един интересен случай за "волята на жребия".
към текста >>
През цялото време
Учителят
разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
През цялото време
Учителят
разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Мария Тодорова
към текста >>
Учителят
, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".
Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата.
Учителят
, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".
Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Мария Тодорова Сестра Тодора Юрданова Станчева беше братска работничка и с нея работехме заедно. Беше леко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение към мен и аз гледах да я понасям без да реагирам.
към текста >>
Но тя доста прекали и аз реших да отнеса въпроса до
Учителя
.
Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Мария Тодорова Сестра Тодора Юрданова Станчева беше братска работничка и с нея работехме заедно. Беше леко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение към мен и аз гледах да я понасям без да реагирам.
Но тя доста прекали и аз реших да отнеса въпроса до
Учителя
.
Един ден излизам от лозето, където работех и в това време Учителят пристъпва към мен. Аз мислех, че този въпрос трябва да го отнеса до Него. Исках да използвам случая, за да Му представя всичко - което ми се случва с тази сестра и точно в този момент Той ме изпревари и без аз да продумам дума, ми отговори гласно: "Да, знам, знам, тя има много грешки. Духовете са те поставили на много тежък изпит. Дано можеш да го издържиш.
към текста >>
Един ден излизам от лозето, където работех и в това време
Учителят
пристъпва към мен.
Мария Тодорова Сестра Тодора Юрданова Станчева беше братска работничка и с нея работехме заедно. Беше леко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение към мен и аз гледах да я понасям без да реагирам. Но тя доста прекали и аз реших да отнеса въпроса до Учителя.
Един ден излизам от лозето, където работех и в това време
Учителят
пристъпва към мен.
Аз мислех, че този въпрос трябва да го отнеса до Него. Исках да използвам случая, за да Му представя всичко - което ми се случва с тази сестра и точно в този момент Той ме изпревари и без аз да продумам дума, ми отговори гласно: "Да, знам, знам, тя има много грешки. Духовете са те поставили на много тежък изпит. Дано можеш да го издържиш. Трябва да бъдеш герой".
към текста >>
Веднъж
Учителят
ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете!
Трябва да бъдеш герой". Аз си замълчах и знаех вече, че имам работа не с Тодора, а с духове размирни, които влизаха в нея и чрез нея ме атакуваха денонощно. Имам много да разказвам различни случки на такава тема, но не е много удобно всичко да се изнесе. Аз издържах, но вие няма да издържите като четете. Ще запитате: пък каква е тази школа?
Веднъж
Учителят
ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете!
" Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме.
към текста >>
По пътя за Бивака имаше един камък, който
Учителят
беше кръстил "Камъкът на съкровището".
Ще запитате: пък каква е тази школа? Веднъж Учителят ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете! " Разбирате ли, че това не е само Школа за човешките души, но и за боговете, които управляват цели Вселени. Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша.
По пътя за Бивака имаше един камък, който
Учителят
беше кръстил "Камъкът на съкровището".
На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо.
към текста >>
Защо го кръсти
Учителят
така, не можах дa разбера.
Ангел Вълков Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу.
Защо го кръсти
Учителят
така, не можах дa разбера.
Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито.
към текста >>
Но други разбраха думите на
Учителя
буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано.
Бяхме на екскурзия на Витоша. По пътя за Бивака имаше един камък, който Учителят беше кръстил "Камъкът на съкровището". На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера.
Но други разбраха думите на
Учителя
буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано.
Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
към текста >>
Ние видяхме дупката и казахме на
Учителя
.
На този камък винаги при връщане от екскурзии почивахме. Беше удобен за сядане и от него се откриваше хубава гледка надолу. Защо го кръсти Учителят така, не можах дa разбера. Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо.
Ние видяхме дупката и казахме на
Учителя
.
Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището".
към текста >>
Учителят
нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
Но други разбраха думите на Учителя буквално и когато следващия път се изкачвахме отново на Бивака, големият камък беше изместен настрани, а мястото, където бе лежал, беше разкопано. Наши приятели бяха копали да търсят заровено съкровище, но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: "Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманяри". Ние се спогледахме, а тези, иманярите, си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито.
Учителят
нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
към текста >>
Учителят
много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
Учителят нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място". Онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали по-нагоре и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват "съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас.
Учителят
много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, слушането - за слушателя, а оглушките - за иманярите. Мария Тодорова Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Изведнъж се чу говор, който се засили и се превърна в караница.
към текста >>
Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с
Учителя
.
Имаше и смешни и тъжни неща около нас. Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, слушането - за слушателя, а оглушките - за иманярите. Мария Тодорова
Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с
Учителя
.
Изведнъж се чу говор, който се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат?
към текста >>
Учителят
намръщи вежди и каза: "Виж им акъла.
Мария Тодорова Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Изведнъж се чу говор, който се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха.
Учителят
намръщи вежди и каза: "Виж им акъла.
И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
към текста >>
След като
Учителят
си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната, салона, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! "
След като
Учителят
си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше.
към текста >>
Скимна му да имитира образа на
Учителя
и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на
Учителя
.
" След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек.
Скимна му да имитира образа на
Учителя
и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на
Учителя
.
Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя.
към текста >>
И това се случи по време на Школата на
Учителя
.
Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго време с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек.
И това се случи по време на Школата на
Учителя
.
Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
към текста >>
Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на
Учителя
.
Ходеше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя.
Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на
Учителя
.
Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него?
към текста >>
Дори има такива снимки, където
Учителят
е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на
Учителя
.
Представяше се за г-н Дънов там, където не го познаваха. Разви цяла дейност чрез имитация и за заблуждение. Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя.
Дори има такива снимки, където
Учителят
е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на
Учителя
.
Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време".
към текста >>
Много сестри и братя се чудеха на търпението на
Учителя
, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Беше прост и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек.
Много сестри и братя се чудеха на търпението на
Учителя
, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората.
към текста >>
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха
Учителя
при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу
Учителя
и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха
Учителя
при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу
Учителя
и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
" Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници.
към текста >>
" Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при
Учителя
и казала: "
Учителю
, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него?
Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
" Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при
Учителя
и казала: "
Учителю
, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него?
" Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници. По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите.
към текста >>
"
Учителят
я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време".
Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него?
"
Учителят
я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време".
Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници. По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. И точно по това време минава Савов, който носи един псевдообраз на г-н Дънов.
към текста >>
" - "Взеха ме по погрешка за
Учителя
и ме пребиха от бой." Разказва целия случай.
" Всички скачат на крак, втурват се към Савов, хващат го и му налагат такъв бой, че го просват на земята. След това войниците побягват доволни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. "Какво ти е брат Савов?
" - "Взеха ме по погрешка за
Учителя
и ме пребиха от бой." Разказва целия случай.
Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга.
към текста >>
Това беше по времето на
Учителя
.
Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга.
Това беше по времето на
Учителя
.
А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов
към текста >>
А след
Учителя
се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на
Учителя
, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше.
А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой. Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя.
А след
Учителя
се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на
Учителя
, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше.
Беше се обявил, че той е вече Учител. Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря.
към текста >>
Беше се обявил, че той е вече
Учител
.
Накрая казва: "Сестра, да знаеш, каква тежка корона нося на главата си. Тежка е царската корона за един обикновен поданик." Сестрата добавя: "Брат Савов, защо не хвърлиш царската корона, па да си обръснеш брадата, да си острижеш косата и да за- приличаш на човек? " - "Не мога, сестра, такава ми е службата, чужда корона дa нося." Сестрата чак тогава разбира, че Савов знае кому служи и кому се е цанил да бъде слуга. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото, Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същите брада и мустаци и Го имитираше.
Беше се обявил, че той е вече
Учител
.
Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря.
към текста >>
Съпругата на занаятчията станала последователка на
Учителя
Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите.
Цигуларката Йоана Стратева беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им посвири и накрая той заявил пред нея: "Аз съм най-големият имитатор! " Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря.
Съпругата на занаятчията станала последователка на
Учителя
Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите.
Тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на Учителя и се чувствали превъзходно. Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо, домът вече бил запуснат.
към текста >>
Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на
Учителя
и се чувствали превъзходно.
Борис Николов Живяли в старата част на София - баща, майка и дъщеря. Бащата бил занаятчия, работил своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може дa изхранва жена си и любимата си дъщеря. Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите. Тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна.
Ходели заедно, играели Паневритмия, срещали се и с последователи на
Учителя
и се чувствали превъзходно.
Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо, домът вече бил запуснат. А преди това не било така. Започва да ги разпитва, да се кара с тях.
към текста >>
И
Учителят
изредил към 30 точки каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения.
Една неделя, на беседа от 10 часа, когато са били допускани и граждани от града, идва и нашият познат, сяда на един стол и решил да слуша знимателно какво толкоз говори Дънов. И тогава, за негова най-голяма изненада, Дънов започнал да говори каква трябва да бъде съвременната жена и съпруга, съгласно Новото Учение. Слушал и не вярвал на ушите си. Жената трябвало да бъде мила с мъжа си, да не му се кара, да не гълчи, да се грижи за дома, да лъщи от чистота, да е сготвила вкусна храна за мъжа си, да е опран, изгладен, закърпен; когато се връща, да вземе леген, да му полее да си измие ръцете, после в легена да му измие краката, да го обърше с бяла кърпа и през цялото време да бъде любезна с него. Защото тези ръце и крака хранят всички в дома.
И
Учителят
изредил към 30 точки каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения.
А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път? " - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя.
към текста >>
" - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм
Учител
и ги уча така, както и ти чу и видя.
И Учителят изредил към 30 точки каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения. А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път?
" - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм
Учител
и ги уча така, както и ти чу и видя.
А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учителят е един, а там у дома ти Учителят е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома? " - "Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш." Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях.
към текста >>
А у твоя дом - там има друг
Учител
и затова там нещата са различни.
А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път? " - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя.
А у твоя дом - там има друг
Учител
и затова там нещата са различни.
Тук Учителят е един, а там у дома ти Учителят е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома? " - "Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш." Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях. "Ама, на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." - "Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." - "Ще го сторя - няма къде да ида".
към текста >>
Тук
Учителят
е един, а там у дома ти
Учителят
е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи
Учител
у дома?
След това, за негова изненада, Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки - точки на задълженията на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал: "Ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път? " - "Да, така им говоря и така ги уча." - "Да, ама това аз у дома не го виждам; това, дето го говориш, го няма у дома." - "Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя. А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни.
Тук
Учителят
е един, а там у дома ти
Учителят
е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи
Учител
у дома?
" - "Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш." Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях. "Ама, на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." - "Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." - "Ще го сторя - няма къде да ида". Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува.
към текста >>
Но утре отиди при
Учителя
и му разкажи докъде си стигнал.
Та с трима ще се затрие домът." - "Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. "Ти си виновна нашият човек да стане дъновист". Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе.
Но утре отиди при
Учителя
и му разкажи докъде си стигнал.
И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата. Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята".
към текста >>
Отива при
Учителя
и Му разказва всичко от игла до конец.
"Ти си виновна нашият човек да стане дъновист". Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева."
Отива при
Учителя
и Му разказва всичко от игла до конец.
Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата. Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става.
към текста >>
Учителят
му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата.
Нашият познат пристигнал на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец.
Учителят
му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата.
Връща се при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. "Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява.
към текста >>
Връща се при
Учителя
и му съобщава, че беседата е в ръцете му.
А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: "Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева." Отива при Учителя и Му разказва всичко от игла до конец. Учителят му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата.
Връща се при
Учителя
и му съобщава, че беседата е в ръцете му.
"Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява. Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа.
към текста >>
- "Ето, вземете и прочетете тази беседа, която
Учителят
държа за него и за вас.
Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Той им казва: "Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък." - "Какви списъци? "
- "Ето, вземете и прочетете тази беседа, която
Учителят
държа за него и за вас.
Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. "Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци. - "Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто.
към текста >>
На стената е портрета на
Учителя
, от едната страна е окачен списък "Задълженията на съпругата", а от другата страна списък
Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. "Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци. - "Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто.
На стената е портрета на
Учителя
, от едната страна е окачен списък "Задълженията на съпругата", а от другата страна списък
- "Изисквания към дъщерята". Боян Боев им чете точките. "Добре бе, а има ли кой да ги изпълнява тези неща? " - "Има, сестра, има - две са.
към текста >>
" - "Отидете при
Учителя
да видим какво ще ви каже".
Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенджерата и я изпразнили. Дъщерята казала: "Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й ударила една плесница. "Неблагодарнице аз те създадох." - "Да, ама те готвят по-хубаво от теб." - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се смее. "Брат Боев, няма ли някакъв изход за нашата работа?
" - "Отидете при
Учителя
да видим какво ще ви каже".
Отиват и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: "Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я, извадете по 30 точки за майката и 30 точки за дъщерята и почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от мъка плачат. Наближават два месеца, откакто този приятел е на Изгрева и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка.
към текста >>
После отива при
Учителя
и му докладва докъде е стигнал случаят.
Прочетете си я, извадете по 30 точки за майката и 30 точки за дъщерята и почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от мъка плачат. Наближават два месеца, откакто този приятел е на Изгрева и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка. Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги.
После отива при
Учителя
и му докладва докъде е стигнал случаят.
"Да си приберат мъжа, но да работят по тези два списъка! " Връща се Боев и съобщава новината. Онези въздъхват облекчено. Боев им дава пари, за да му сготвят ядене. Мъжът се връща у дома си.
към текста >>
Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което
Учителят
говореше в момента.
Онези въздъхват облекчено. Боев им дава пари, за да му сготвят ядене. Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев
Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което
Учителят
говореше в момента.
Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков
към текста >>
Никога не съм допущал в себе си мисълта, че
Учителят
е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада,
Учителят
веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на
Учителя
и продължих слушането на беседата.
Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране.
Никога не съм допущал в себе си мисълта, че
Учителят
е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада,
Учителят
веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на
Учителя
и продължих слушането на беседата.
Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
към текста >>
Аз разбрах, че при
Учителя
трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Аз разбрах, че при
Учителя
трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
към текста >>
Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на
Учителя
.
Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на
Учителя
.
Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си.
към текста >>
Те очакваха, че
Учителят
ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
Те очакваха, че
Учителят
ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
към текста >>
Учителят
очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си.
Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
Учителят
очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си.
На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов
към текста >>
Когато някои молили
Учителя
да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха.
Когато някои молили
Учителя
да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил.
към текста >>
В първите години
Учителят
пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци.
На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов
В първите години
Учителят
пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци.
Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално. Народът се връща след събранието, в навалицата върви и брат Пеню.
към текста >>
Като влиза, всички са вече насядали и
Учителят
е там.
Пеню казва: "Почакай тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща и носи едни обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: "Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската вечеря.
Като влиза, всички са вече насядали и
Учителят
е там.
Пеню разказва за срещата си с човека. Учителят казва: "Това беше Христос! " Пеню се удря по челото. "Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная!
към текста >>
Учителят
казва: "Това беше Христос!
Казва на човека: "Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разказва за срещата си с човека.
Учителят
казва: "Това беше Христос!
" Пеню се удря по челото. "Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная! " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма.
към текста >>
Учителят
казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи."
"Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная! " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма. Връща се отчаян.
Учителят
казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи."
Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко.
към текста >>
Години по-късно
Учителят
каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта.
Аз да срещна Христа и да не Го позная! " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма. Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи."
Години по-късно
Учителят
каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта.
Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея.
към текста >>
Елена Цочева получава писмо от
Учителя
, че Той я вика да дойде на Изгрева.
Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов
Елена Цочева получава писмо от
Учителя
, че Той я вика да дойде на Изгрева.
Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея. - Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист.
към текста >>
- Каква е тая Елена Цочева - един обикновен
учител
, а онези ръководителите са били заслужили стари братя.
Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея.
- Каква е тая Елена Цочева - един обикновен
учител
, а онези ръководителите са били заслужили стари братя.
Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист. Елена пристига на Изгрева. Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
към текста >>
Учителят
я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
- Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, откъде накъде само за Елена Цочева. Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист. Елена пристига на Изгрева.
Учителят
я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
" А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им.
към текста >>
Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от
Учителя
.
Но когато стигат гара Пловдив, минава кондукторът и всички братя, които са се качили от Айтос до Пловдив, ги свалил, защото нямат открит лист. Покрай Елена минава, все едно, че не я вижда, а тя също няма открит лист. Елена пристига на Изгрева. Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? " А другите всичките ги свалили.
Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от
Учителя
.
Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат".
към текста >>
Отиват при
Учителя
и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им.
Учителят я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? " А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева.
Отиват при
Учителя
и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им.
Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
към текста >>
Учителят
допълни: „И между нас има дърпане и теглене.
" А другите всичките ги свалили. Те бяха неканените, а тя бе от малцина, избрана и поканена от Учителя. Йотка Младенова Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им.
Учителят
допълни: „И между нас има дърпане и теглене.
Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
към текста >>
Веднъж
Учителят
нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева.
Бяха дошли латвийците на Изгрева. Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости.
Веднъж
Учителят
нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева.
Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул.
към текста >>
Предадоха му думите на
Учителя
, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
Отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат Братство в Рига, но много се дърпат един други, няма мир и съгласие помежду им. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева.
Предадоха му думите на
Учителя
, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес.
към текста >>
Пък и моят път не минава през София." Казват това на
Учителя
и той изпраща друг при него: "
Учителят
Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас.
Пък и моят път не минава през София." Казват това на
Учителя
и той изпраща друг при него: "
Учителят
Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.
към текста >>
Пристига на Изгрева, среща се с
Учителя
и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш.
Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева. Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София.
Пристига на Изгрева, среща се с
Учителя
и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш.
Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса." Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България.
към текста >>
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."
Учителят
добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес.
Предадоха му думите на Учителя, но той казал:"Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Пристига на Изгрева, среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб има една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истанбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истанбул.
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."
Учителят
добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
към текста >>
После отива на "Изгрева", среща се с
Учителя
и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги слага на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно.
После отива на "Изгрева", среща се с
Учителя
и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика.
към текста >>
Накрая запитва
Учителя
: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо.
Разговорът се води на турски език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва.
Накрая запитва
Учителя
: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо.
Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него.
към текста >>
"
Учителят
отвръща: "Словото има универсален език.
Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?
"
Учителят
отвръща: "Словото има универсален език.
Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " - "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми.
към текста >>
Учителят
се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици.
Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са? " - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия.
Учителят
се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици.
Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света.
към текста >>
Гостът целува ръка на
Учителя
и си тръгва.
Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."
Гостът целува ръка на
Учителя
и си тръгва.
След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни.
към текста >>
Имаше снимка - подарък от
Учителя
с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си.
Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа." Гостът целува ръка на Учителя и си тръгва. След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора.
Имаше снимка - подарък от
Учителя
с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си.
Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
към текста >>
Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при
Учителя
, за да разкажат какво са видели и чули.
След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни.
Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при
Учителя
, за да разкажат какво са видели и чули.
Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото!
към текста >>
Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на
Учителя
и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети.
Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули.
Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на
Учителя
и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети.
Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра.
към текста >>
Идват приятелите и споделят с
Учителя
, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети.
Идват приятелите и споделят с
Учителя
, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
към текста >>
Учителят
ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
Учителят
ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
" - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>
" - "Ами как така,
Учителю
?
Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
" - "Ами как така,
Учителю
?
Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание.
към текста >>
Учителят
я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра.
Учителят
я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души.
към текста >>
Учителят
седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август.
Учителят
седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки.
към текста >>
Връща се групата и веднага посещава
Учителя
, за да Му разкаже всичко.
Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре.
Връща се групата и веднага посещава
Учителя
, за да Му разкаже всичко.
Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг.
към текста >>
Сестрата казва: "
Учителю
, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев.
Сестрата казва: "
Учителю
, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията.
към текста >>
Учителят
ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка".
А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила. Всичко преминало много добре. Връща се групата и веднага посещава Учителя, за да Му разкаже всичко. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
Учителят
ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка".
Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане?
към текста >>
Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от
Учителя
.
Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушание на братята и сестрите към брат Георги Куртев. Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг.
Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от
Учителя
.
Един ден се бяхме събрали около Учителя, водеше се разговор за преражданията. Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят.
към текста >>
Един ден се бяхме събрали около
Учителя
, водеше се разговор за преражданията.
Сестрата казва: "Учителю, ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Техният вътрешен възторг изчезва и те излизат един след друг. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя.
Един ден се бяхме събрали около
Учителя
, водеше се разговор за преражданията.
Една сестра Го запита: "А брат Ради кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него.
към текста >>
Учителят
изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка".
От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Брат Ради беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие.
Учителят
изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка".
Замряхме. Тишина. Стояхме без да мръднем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните?
към текста >>
Като разбра моята мисъл,
Учителят
продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка". Замряхме. Тишина. Стояхме без да мръднем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане.
Като разбра моята мисъл,
Учителят
продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, нищо няма да ви ползва Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неписмен и неук. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък.
към текста >>
Учителят
е на улица "Опълченска" 66.
Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неписмен и неук. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък. Това означава, че той ще Го прояви в следващия си живот." Мария Тодорова
Учителят
е на улица "Опълченска" 66.
Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията?
към текста >>
"
Учителят
отваря вратата и пита: "Какво има?
Това означава, че той ще Го прояви в следващия си живот." Мария Тодорова Учителят е на улица "Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов?
"
Учителят
отваря вратата и пита: "Какво има?
" - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично!
към текста >>
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти."
Учителят
му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията?
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти."
Учителят
му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
към текста >>
Влизат при
Учителя
и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас?
Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Влизат при
Учителя
и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас?
Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам?
към текста >>
Търсим опасен престъпник."
Учителят
протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично!
" Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас?
Търсим опасен престъпник."
Учителят
протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично!
" Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава.
към текста >>
След малко
Учителят
се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават.
След малко
Учителят
се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
към текста >>
Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на
Учителя
, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Може да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева".
Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на
Учителя
, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.
Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминава- нето на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора.
към текста >>
След заминава- нето на
Учителя
той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район.
" - "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си, след заминаването на Учителя, беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело.
След заминава- нето на
Учителя
той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район.
Заради негови грешки пред комунистите беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм.
към текста >>
Учителят
даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият.
Учителят
даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
към текста >>
Учителят
бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света.
Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Учителят
бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света.
Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива.
към текста >>
Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред
Учителя
, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова
Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред
Учителя
, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат".
към текста >>
Учителят
отговаря: "Бог ми ги изпратил такива.
Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
Учителят
отговаря: "Бог ми ги изпратил такива.
Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго.
към текста >>
Разказваше ми един художник, който отива при
Учителя
, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са".
Разказваше ми един художник, който отива при
Учителя
, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората.
към текста >>
Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с
Учителя
: "
Учителю
, това, което говорите, е много хубаво.
Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с
Учителя
: "
Учителю
, това, което говорите, е много хубаво.
Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат". Учителят го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго. "Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш".
към текста >>
Учителят
го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго.
Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие. Тази мисъл го е занимавала много пъти и накрая влиза в разговор с Учителя: "Учителю, това, което говорите, е много хубаво. Но много от човешкият материал, с който работите, не е качествен наглед, представлява голяма сплав и конгломерат".
Учителят
го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго.
"Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш". И аз се съгласих да слезна, защото трябваше да свърша една работа за Бога. Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха".
към текста >>
Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при
Учителя
.
"Когато Аз трябваше да слезна Отгоре, да работя тук на земята, на мен ми поставиха и създадоха из- вестни условия. Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш". И аз се съгласих да слезна, защото трябваше да свърша една работа за Бога. Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха".
Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при
Учителя
.
В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г. дойдоха много гости на Братството от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека.
към текста >>
В тези думи на
Учителя
се крият най-големите откровения за състава на Школата.
Намеси се онзи опашатия с рогата и ми каза: "Ще те пуснем на земята, но ние ще ти подберем хората. Ти няма да си подбираш хората, с които ще работиш". И аз се съгласих да слезна, защото трябваше да свърша една работа за Бога. Слезнах и тези хора дойдоха, защото други ги избраха". Ето, така седят нещата за онези, които дойдоха при Учителя.
В тези думи на
Учителя
се крият най-големите откровения за състава на Школата.
Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г. дойдоха много гости на Братството от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека. Французите бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат отвисоко.
към текста >>
Те донесоха на
Учителя
една модерна палатка с всички удобства и приспособления, които може човешкият ум да измисли.
Симеон Арнаудов През лятото на 1939 г. дойдоха много гости на Братството от Франция, Латвия и Естония, за да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека. Французите бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат отвисоко.
Те донесоха на
Учителя
една модерна палатка с всички удобства и приспособления, които може човешкият ум да измисли.
А нашите палатки бяха простички, ние сами си ги правехме. Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин. Това беше наша рецепта. Купувахме твърд парафин, разтопявахме го в една тенджера, добавяхме бензин, но настрани от огъня, в съотношение две части бензин, една част парафин и в тази течност потапяхме палатката. След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд.
към текста >>
Такава бе и палатката на
Учителя
.
А нашите палатки бяха простички, ние сами си ги правехме. Купувахме американ, шиехме ги и накрая американа го импрегнирахме хубаво с парафин. Това беше наша рецепта. Купувахме твърд парафин, разтопявахме го в една тенджера, добавяхме бензин, но настрани от огъня, в съотношение две части бензин, една част парафин и в тази течност потапяхме палатката. След това я изнасяхме на слънце да изсъхне, а парафинът вече е импрегнирал американа и не може да пропусне дъжд.
Такава бе и палатката на
Учителя
.
Сестрите я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни.
към текста >>
Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на
Учителя
.
Сестрите я бяха ушили, а братята бяха подготвили колчета и въжета за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни.
Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на
Учителя
.
Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
към текста >>
Но
Учителят
не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея.
От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив - спускахме едно платно да минава от двете страни и отзад. Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни. Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя.
Но
Учителят
не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея.
А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
към текста >>
Канят
Учителя
да влезе в палатката, но Той не влиза.
Това приспособление беше срещу буря, дъждове и вятър. Така палатките станаха по-стабилни. Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм.
Канят
Учителя
да влезе в палатката, но Той не влиза.
Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви?
към текста >>
Учителят
мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
Някои сестри, които бяха удивени от модерната френска палатка, наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление.
Учителят
мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не!
към текста >>
Сестрите казват: "
Учителю
, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
Но Учителят не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея. А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
Сестрите казват: "
Учителю
, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не! " Сестрите пак настояват.
към текста >>
Учителят
казва: "Не!
А тя вътре беше окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Канят Учителя да влезе в палатката, но Той не влиза. Входът е затворен със специално приспособление. Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка".
Учителят
казва: "Не!
" Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна". Учителят отново казва: "Не! " Сестрите пак настояват. Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ.
към текста >>
Учителят
отново казва: "Не!
Учителят мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа. Сестрите казват: "Учителю, ще ви преместим дрехите и леглото в новата палатка". Учителят казва: "Не! " Сестрите пак настояват: "Защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна".
Учителят
отново казва: "Не!
" Сестрите пак настояват. Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое!
към текста >>
Всемировият
Учител
е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български".
Накрая Той не издържа и каза дословно: "Аз не съм дошъл на Земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя и не искам да променям нито на йота Волята на Бога.
Всемировият
Учител
е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български".
Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. Влезе в палатката от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезе във френската палатка. На следващия ден Учителят споделя: "Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първо- родството. За една палатка ще си отклонят благословението, което сега се излива върху българите".
към текста >>
Това бе категоричното мнение и решение на
Учителя
.
Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя и не искам да променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български".
Това бе категоричното мнение и решение на
Учителя
.
Влезе в палатката от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезе във френската палатка. На следващия ден Учителят споделя: "Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първо- родството. За една палатка ще си отклонят благословението, което сега се излива върху българите". Борис Николов, Мария Тодорова
към текста >>
На следващия ден
Учителят
споделя: "Вижте им акъла.
Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя и не искам да променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български". Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. Влезе в палатката от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезе във френската палатка.
На следващия ден
Учителят
споделя: "Вижте им акъла.
За една паница леща искат да си продадат първо- родството. За една палатка ще си отклонят благословението, което сега се излива върху българите". Борис Николов, Мария Тодорова
към текста >>
57.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С
УЧИТЕЛЯ
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С
УЧИТЕЛЯ
Спомени на ученици Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни? Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно. Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него.
към текста >>
Питат много хора, имаше ли
Учителят
приемни дни?
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици
Питат много хора, имаше ли
Учителят
приемни дни?
Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно. Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители.
към текста >>
Учителят
приемаше от сутрин до вечер.
Спомени на ученици Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни? Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно. Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него.
Учителят
приемаше от сутрин до вечер.
Само един ден не приемаше посетители. Това бе събота. Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде". Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят.
към текста >>
Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме
Учителят
.
Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители. Това бе събота. Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде".
Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме
Учителят
.
Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник.
към текста >>
А кога ще бъдат приети, това го решаваше
Учителят
.
Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде". Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят. Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни.
А кога ще бъдат приети, това го решаваше
Учителят
.
За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена.
към текста >>
Учителят
не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време.
Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник.
Учителят
не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време.
Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора.
към текста >>
Всеки ден се случваше, че някой идваше при
Учителя
да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена.
Всеки ден се случваше, че някой идваше при
Учителя
да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума.
към текста >>
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с
Учителя
.
Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с
Учителя
.
Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше.
към текста >>
Друг път излизаха от приемната на
Учителя
, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали.
Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени.
Друг път излизаха от приемната на
Учителя
, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали.
Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова
към текста >>
Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как
Учителят
го е разрешил.
Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше.
Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как
Учителят
го е разрешил.
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден.
към текста >>
Една сестра от дълго време желаела да се срещне с
Учителя
, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея.
Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова
Една сестра от дълго време желаела да се срещне с
Учителя
, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея.
А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден. Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си.
към текста >>
Ето защо решила да отиде при
Учителя
официално, когато има приемен ден.
Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала.
Ето защо решила да отиде при
Учителя
официално, когато има приемен ден.
Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва.
към текста >>
Видяла тя, че
Учителят
приема и се наредила, за да си запази ред.
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден.
Видяла тя, че
Учителят
приема и се наредила, за да си запази ред.
Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва.
към текста >>
Когато
Учителят
я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други.
Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва. Или поне с такива мисли се утешавала.
Когато
Учителят
я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други.
Сега и за тебе има, но не е онова." От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева
към текста >>
От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с
Учителя
и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага.
Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва. Или поне с такива мисли се утешавала. Когато Учителят я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други. Сега и за тебе има, но не е онова."
От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с
Учителя
и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага.
Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет.
към текста >>
Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при
Учителя
и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на
Учителя
за разни исторически личности.
Сега и за тебе има, но не е онова." От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева
Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при
Учителя
и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на
Учителя
за разни исторически личности.
Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл.
към текста >>
А какво е било учудването му, когато
Учителят
започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет.
А какво е било учудването му, когато
Учителят
започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят?
към текста >>
Разбрал, че
Учителят
черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
Не всяка жертва е на място. Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Разбрал, че
Учителят
черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него.
към текста >>
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага
Учителят
допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага
Учителят
допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова
към текста >>
По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с
Учителя
, за невежеството и нахалството си.
Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл.
По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с
Учителя
, за невежеството и нахалството си.
Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи.
към текста >>
Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е
Учителят
?
А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си.
Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е
Учителят
?
" и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива.
към текста >>
Една вечер се връщаме с
Учителя
от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода.
Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова
Една вечер се връщаме с
Учителя
от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода.
Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната?
към текста >>
И когато да вдигне стомната,
Учителят
се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната.
Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине.
И когато да вдигне стомната,
Учителят
се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната.
Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната? " - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш.
към текста >>
Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя
Учителя
до себе си: "Тежка ли е стомната?
Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната.
Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя
Учителя
до себе си: "Тежка ли е стомната?
" - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика."
към текста >>
" - "Много е тежка,
Учителю
, едва я нося".
Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната?
" - "Много е тежка,
Учителю
, едва я нося".
Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала.
към текста >>
Учителят
казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека.
Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната? " - "Много е тежка, Учителю, едва я нося".
Учителят
казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека.
Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната! " Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас.
към текста >>
Сестрата се обръща: "
Учителю
, ама тази формула действа много бързо".
Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад.
Сестрата се обръща: "
Учителю
, ама тази формула действа много бързо".
А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия.
към текста >>
А
Учителят
добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци".
Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо".
А
Учителят
добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци".
Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните.
към текста >>
Един момък идва при
Учителя
и малко претенциозно Го пита: "
Учителю
, мога ли да правя каквото си искам?
Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци".
Един момък идва при
Учителя
и малко претенциозно Го пита: "
Учителю
, мога ли да правя каквото си искам?
" Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се.
към текста >>
"
Учителят
най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш".
В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам?
"
Учителят
най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш".
Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."
към текста >>
Възмутена, сестрата отива при
Учителя
и се оплаква от случилото се.
Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните.
Възмутена, сестрата отива при
Учителя
и се оплаква от случилото се.
А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм.
към текста >>
А
Учителят
й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."
" Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се.
А
Учителят
й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."
Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката.
към текста >>
На поляната
Учителят
разговаря с двама млади братя.
Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова
На поляната
Учителят
разговаря с двама млади братя.
Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието!
към текста >>
Учителят
се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието!
На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър.
Учителят
се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието!
". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен.
към текста >>
Учителят
разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат.
Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика.
Учителят
разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат.
Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят!
към текста >>
Пътят на Школата на
Учителя
е светъл, слънчев, ясен, естествен.
Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат.
Пътят на Школата на
Учителя
е светъл, слънчев, ясен, естествен.
Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот.
към текста >>
Какви образи ни е дал
Учителят
!
Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста.
Какви образи ни е дал
Учителят
!
Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това.
към текста >>
Пита
Учителя
как може да стори това.
Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари.
Пита
Учителя
как може да стори това.
Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари! " - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше.
към текста >>
Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама
Учителю
, нямам пари!
Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно!
Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама
Учителю
, нямам пари!
" - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше. Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се.
към текста >>
Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при
Учителя
беше.
Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари! " - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото.
Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при
Учителя
беше.
Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се. На следващата година отидох на Мусала и казах: "Искам да обиколя света като Петър Камбуров." Следващата година обиколих света. Милка Говедева В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско.
към текста >>
По това време се бях запознал с
Учителя
и посещавах Неговите лекции.
Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников. Бях я окачил на стената в стаята.
По това време се бях запознал с
Учителя
и посещавах Неговите лекции.
Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя? Посъветваха ме да отида при Учителя Дънов.
към текста >>
Посъветваха ме да отида при
Учителя
Дънов.
По това време се бях запознал с Учителя и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя?
Посъветваха ме да отида при
Учителя
Дънов.
Знаех, че може да лекува и да помага. А аз бях млад, току- що постъпил и посещаващ Неговите беседи. Отивам при Него и Му се оплаквам. Той ме изслуша внимателно и каза: "Рекох, ти посещаваш теософите и Мен. Едните представляват едно силово поле от енергия с подобаваща окръжност.
към текста >>
Тогава се върнах при
Учителя
и Му казах за моето решение.
Аз избрах посоката. Отидох у дома, свалих голямата диплома с многото печати от стената и я върнах лично на Софрони Ников. Той се учуди много. Но аз нищо не му казах. Не исках да го обиждам.
Тогава се върнах при
Учителя
и Му казах за моето решение.
Той нищо не ми каза. На следващия ден главоболието ми изчезна. Никола Нанков На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари.
към текста >>
Учението на
Учителя
е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина.
На следващия ден главоболието ми изчезна. Никола Нанков На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство.
Учението на
Учителя
е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина.
Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.
към текста >>
Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при
Учителя
, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Никола Нанков На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина.
Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при
Учителя
, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя.
към текста >>
Учителят
с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.
На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Учителят
с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.
А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара.
към текста >>
Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с
Учителя
.
Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.
Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с
Учителя
.
До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен.
към текста >>
Учителят
имаше един уред, много чувствителен.
Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков
Учителят
имаше един уред, много чувствителен.
Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има?
към текста >>
Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при
Учителя
, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй.
До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен.
Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при
Учителя
, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй.
Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител.
към текста >>
Учителят
се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите.
Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй.
Учителят
се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите.
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова
към текста >>
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука,
Учителят
се обърна и каза: "Какво има?
" Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите.
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука,
Учителят
се обърна и каза: "Какво има?
" След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
към текста >>
" След малко
Учителят
започна да говори на някакъв непознат за мен език.
Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има?
" След малко
Учителят
започна да говори на някакъв непознат за мен език.
Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство.
към текста >>
Друг път
Учителят
запитваше: "Какво има?
Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език.
Друг път
Учителят
запитваше: "Какво има?
" и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение.
към текста >>
Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до
Учителя
, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има? " След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова
Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до
Учителя
, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни.
Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя.
към текста >>
Стенографките закоп- нявали да видят отново
Учителя
, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение.
Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство.
Стенографките закоп- нявали да видят отново
Учителя
, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение.
Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител?
към текста >>
След едно такова продължително уединение, видяла
Учителя
да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "
Учителю
." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият
Учител
." - "А кой сте?
Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка.
След едно такова продължително уединение, видяла
Учителя
да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "
Учителю
." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият
Учител
." - "А кой сте?
" - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят?
към текста >>
Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият
Учител
?
Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици.
Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият
Учител
?
" - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят? " - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди.
към текста >>
"По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият
Учител
." - "А кога ще се върне
Учителят
?
След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той.
"По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият
Учител
." - "А кога ще се върне
Учителят
?
" - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е?
към текста >>
Веднъж, при един разговор,
Учителят
каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето
Учителят
", защото не ме познавате.
- "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят? " - "Когато свърши конгресът."
Веднъж, при един разговор,
Учителят
каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето
Учителят
", защото не ме познавате.
Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е? " Не е вярно.
към текста >>
Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате
Учителя
.
" - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят? " - "Когато свърши конгресът." Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди.
Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате
Учителя
.
Но това вярно ли е? " Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев
към текста >>
Където е Духът, там е и
Учителят
.
Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е? " Не е вярно.
Където е Духът, там е и
Учителят
.
Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това?
към текста >>
Веднъж
Учителят
и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия.
Но това вярно ли е? " Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев
Веднъж
Учителят
и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия.
Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас."
към текста >>
Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на
Учителя
пеене.
Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят. Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др.
Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на
Учителя
пеене.
Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам.
към текста >>
"
Учителят
казва: "И вие ли чухте?
Георги Куртев Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това?
"
Учителят
казва: "И вие ли чухте?
Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов
към текста >>
Учителят
се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам.
Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват.
Учителят
се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам.
Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него.
към текста >>
Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син."
Учителят
го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши."
Бъчваров пита: "Какво е това? " Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам.
Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син."
Учителят
го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши."
Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним.
към текста >>
Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с
Учителя
.
Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши." Борис Николов Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна.
Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с
Учителя
.
Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
към текста >>
След известно време родителите ми разказаха, че наскоро
Учителят
в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме.
След известно време родителите ми разказаха, че наскоро
Учителят
в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи.
към текста >>
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо
Учителят
не я прие.
Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар.
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо
Учителят
не я прие.
Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
към текста >>
При една разходка с
Учителя
на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи.
След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова
При една разходка с
Учителя
на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи.
Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас.
към текста >>
Поразговориха се с
Учителя
и помолиха ди ги изведем към петото езеро.
Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук.
Поразговориха се с
Учителя
и помолиха ди ги изведем към петото езеро.
Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога!
към текста >>
Учителят
остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро.
Учителят
остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот.
към текста >>
Когато се завърнах в лагера,
Учителят
ме запита: "Какво си говорихте?
Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
Когато се завърнах в лагера,
Учителят
ме запита: "Какво си говорихте?
" Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено.
към текста >>
Учителят
отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето!
Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас.
Учителят
отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето!
Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова
към текста >>
Аз помнех думите
на_Учителя
и проверих лично този закон.
" Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено.
Аз помнех думите
на_Учителя
и проверих лично този закон.
Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях.
към текста >>
В разговор с
Учителя
един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт?
Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова
В разговор с
Учителя
един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт?
" Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
към текста >>
"
Учителят
му отговорил, че може.
" Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт?
"
Учителят
му отговорил, че може.
Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
към текста >>
Уверил ги, че
Учителят
обещал да го излекува, какъвто и да е случаят.
Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях.
Уверил ги, че
Учителят
обещал да го излекува, какъвто и да е случаят.
Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя.
към текста >>
Но когато братът се приготвил да откара момчето при
Учителя
, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
" Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
Но когато братът се приготвил да откара момчето при
Учителя
, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта.
към текста >>
Веднъж отивам при
Учителя
.
Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов
Веднъж отивам при
Учителя
.
Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой.
към текста >>
Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес
Учителят
не приема и връщаше всички посетители.
Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема.
Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес
Учителят
не приема и връщаше всички посетители.
В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид.
към текста >>
Учителят
стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола.
Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му.
Учителят
стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола.
Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми.
към текста >>
Аз никога не бях виждала
Учителя
в такова положение и в такъв вид.
Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си.
Аз никога не бях виждала
Учителя
в такова положение и в такъв вид.
Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми. После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава.
към текста >>
Учителят
не мърдаше.
Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар".
Учителят
не мърдаше.
Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми. После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава. Той ме погледна и каза: "Отиди на поляната, аз след това ще дойда." Аз излязох лека-полека и тръгнах към поляната. По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки.
към текста >>
После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен
Учителя
.
Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми.
После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен
Учителя
.
Вдигнах глава. Той ме погледна и каза: "Отиди на поляната, аз след това ще дойда." Аз излязох лека-полека и тръгнах към поляната. По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки. Аз едва го догонвах. Цветът на лицето Му се оправи и то засия.
към текста >>
Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че
Учителят
и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях.
По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки. Аз едва го догонвах. Цветът на лицето Му се оправи и то засия. Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща.
Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че
Учителят
и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях.
Особеното беше останало там в стаята му. Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа.
към текста >>
Раз- брах какво е носил
Учителят
върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар.
Цветът на лицето Му се оправи и то засия. Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща. Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му.
Раз- брах какво е носил
Учителят
върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар.
Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно.
към текста >>
И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към
Учителя
и към Бога.
Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога.
И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към
Учителя
и към Бога.
Това бе важното и това бе изпит за мен. Мария Тодорова След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места.
към текста >>
Учителят
правеше ежедневни разходки от София до Симеоново.
Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен. Мария Тодорова След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева се промени.
Учителят
правеше ежедневни разходки от София до Симеоново.
След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни.
към текста >>
Докладвах на
Учителя
, че съм открил хубави места.
Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места.
Докладвах на
Учителя
, че съм открил хубави места.
Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България.
към текста >>
Разбира се, налагаше се да заведа
Учителя
и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки.
Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места.
Разбира се, налагаше се да заведа
Учителя
и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки.
Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място.
към текста >>
А след голямата бомбардировка на 10.1.1944
Учителят
замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа
Учителя
на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания.
А след голямата бомбардировка на 10.1.1944
Учителят
замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа
Учителя
на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там".
към текста >>
Учителят
желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места.
Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
Учителят
желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места.
Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя.
към текста >>
Един път
Учителят
ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място.
Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България.
Един път
Учителят
ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място.
Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя.
към текста >>
Аз веднага изпълних поръката на
Учителя
.
Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там".
Аз веднага изпълних поръката на
Учителя
.
Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина.
към текста >>
Върнах се и казах на
Учителя
.
Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица.
Върнах се и казах на
Учителя
.
Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина. Думите Му, че на Изгрева няма вече условия за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби.
към текста >>
Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944
Учителят
с приятелите отиде в Мърчаево.
След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната.
Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944
Учителят
с приятелите отиде в Мърчаево.
Няколко месеца след това Той си замина. Думите Му, че на Изгрева няма вече условия за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили и енергии на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че, тук нямаше условия за духовна работа.
към текста >>
Учителят
каза, че в бъдеще местата ще станат без пари.
След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили и енергии на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че, тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условия само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там.
Учителят
каза, че в бъдеще местата ще станат без пари.
Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души. Борис Николов
към текста >>
58.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
УЧИТЕЛЯТ
ЗА ПЛАНЕТИТЕ
УЧИТЕЛЯТ
ЗА ПЛАНЕТИТЕ
Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп.
към текста >>
Учителят
бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди.
Учителят
бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе.
Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща.
към текста >>
Учителят
ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ Спомени на ученици Времето бе топло, приятно, небето осеяно със звезди. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе.
Учителят
ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая.
След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг.
към текста >>
Учителят
насочи телескопа и ни показваше чудни неща.
Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки.
Учителят
насочи телескопа и ни показваше чудни неща.
Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната.
към текста >>
Учителят
стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси.
След малко се върна с един телескоп. На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг.
Учителят
стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси.
Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната.
към текста >>
Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на
Учителя
бяха много точни.
На Изгрева имаше два телескопа. Единият бе с голяма леща, а другият с две по-малки. Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси.
Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на
Учителя
бяха много точни.
Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия.
към текста >>
Първо
Учителят
ни показа Луната.
Учителят насочи телескопа и ни показваше чудни неща. Ние се нареждахме един след друг. Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева.
Първо
Учителят
ни показа Луната.
Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта.
към текста >>
Учителя
каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната.
Учителят стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подробен материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната. Кратерите се очертаваха много добре.
Учителя
каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната.
Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта. При друга среща на Изгрева Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници. Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения."
към текста >>
При друга среща на Изгрева
Учителят
ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници.
Кратерите се очертаваха много добре. Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта.
При друга среща на Изгрева
Учителят
ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници.
Учителят поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения." Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш?
към текста >>
Учителят
поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения."
Учителя каза: "Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено построени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на Земята завършат еволюционния си път на Земята, те трябва да минат Школата на Луната. Там живеят от 100 до 150 адепта. При друга среща на Изгрева Учителят ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници.
Учителят
поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения."
Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш? " Аз отговорих: "Сириус".
към текста >>
Учителят
нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък.
Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза:" Тези канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала." При друг случай се обърна към мене и ме попита: "Какво желаеш да видиш? " Аз отговорих: "Сириус".
Учителят
нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък.
След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: "Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците".
към текста >>
Учителят
застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците!
" Аз отговорих: "Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: "Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците.
Учителят
застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците!
" Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Цанка Екимова Записки от беседите на Учителя Месечината играе важна роля в живота на Земята. Тя изтегля от Земята всички отрови, които спъват появата на живота.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи, колкото нашата планета Земя. Една надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: "Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Цанка Екимова
Записки от беседите на
Учителя
Месечината играе важна роля в живота на Земята. Тя изтегля от Земята всички отрови, които спъват появата на живота. И ако не беше Месечината, ужасно щеше да е положението на хората на Земята. Почти половината от злото, което хората вършат на Земята, Месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистотата.
към текста >>
59.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
УЧИТЕЛЯТ
И ЛИЧНОСТИ
УЧИТЕЛЯТ
И ЛИЧНОСТИ
Спомени на ученици На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор.
към текста >>
Учителят
много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.
Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал.
Учителят
много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.
Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така:
към текста >>
- За да получи най-високата оценка на Мировия
Учител
за безупречно издържан изпит.
Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България?
- За да получи най-високата оценка на Мировия
Учител
за безупречно издържан изпит.
Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така: Сега ще ти разкажа какво научих в Америка. В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.!
към текста >>
В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на
Учителя
.!
- За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така: Сега ще ти разкажа какво научих в Америка.
В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на
Учителя
.!
" Аз се изненадах, защото още не познавах Учителя. Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа.
към текста >>
" Аз се изненадах, защото още не познавах
Учителя
.
Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така: Сега ще ти разкажа какво научих в Америка. В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.!
" Аз се изненадах, защото още не познавах
Учителя
.
Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си.
към текста >>
В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър
Учител
.
Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си.
В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър
Учител
.
Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско.
към текста >>
И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е
Учителят
.
Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си. В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител. Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук".
И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е
Учителят
.
Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
към текста >>
Той се подвизаваше по време на Школата на
Учителя
.
Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
Той се подвизаваше по време на Школата на
Учителя
.
Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
към текста >>
Учителят
е в София, Школата е открита, Словото на
Учителя
се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува.
Учителят
е в София, Школата е открита, Словото на
Учителя
се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече".
към текста >>
И всеки намираше това, което търсеше: едни -
Учителя
, а други - ясновидците...
После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
И всеки намираше това, което търсеше: едни -
Учителя
, а други - ясновидците...
А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците.
към текста >>
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с
Учителя
.
Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с
Учителя
.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
към текста >>
Учителят
е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо.
Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното.
Учителят
е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо.
Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
към текста >>
Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с
Учителя
.
Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече". Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо.
Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с
Учителя
.
Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов
към текста >>
Учителят
го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте!
Значи онези старовременни пророци разбираха, че Господ им говори и свидетелстваха за думите Господни пред человеците. А тук в България какво става? Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя.
Учителят
го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте!
" И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път.
към текста >>
След 20 дни
Учителят
си замина от този свят.
Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани.
След 20 дни
Учителят
си замина от този свят.
Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това?
към текста >>
Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с
Учителя
.
Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят.
Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с
Учителя
.
Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча.
към текста >>
Ванга имаше връзка с
Учителя
по духовен път.
Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов
Ванга имаше връзка с
Учителя
по духовен път.
Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя. При нея дойде една сестра.
към текста >>
Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с
Учителя
и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата!
" И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път.
Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с
Учителя
и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата!
" Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя. При нея дойде една сестра. Казваше се Гуца.
към текста >>
Един ден ми казва: "Круме, отново се видях с
Учителя
и ми казва: "Ванге, не съм доволен от тебе.
Вика този, вика онзи и всеки си оставя мръсотията у нея. Тя ги изчисти, а онези си оставят боклука у нея. Е, как няма да й бъде мръсна вътрешната къща? Това аз го разбирам, но как да й го кажа? Аз съм "придворен" при нея и тя ще ми се разсърди.
Един ден ми казва: "Круме, отново се видях с
Учителя
и ми казва: "Ванге, не съм доволен от тебе.
Ще ти вземем и това зрение, дето го имаш! " Първото зрение, дето го е имала и е виждала до 18 години, е било външното зрение. После ослепява и външнотозрение й се замени с вътрешно зрение. Да, ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Отива брат Продан при Ванга.
към текста >>
Да, ама след тази втора среща с
Учителя
, постепенно тя изгуби духовното си зрение.
Аз съм "придворен" при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: "Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: "Ванге, не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение, дето го имаш! " Първото зрение, дето го е имала и е виждала до 18 години, е било външното зрение. После ослепява и външнотозрение й се замени с вътрешно зрение.
Да, ама след тази втора среща с
Учителя
, постепенно тя изгуби духовното си зрение.
Отива брат Продан при Ванга. Но той нямал записан ден и нямало надежда да влезе при нея. Но тя го извикала и той влезнал без да казва кой е и какъв е. А тя направо му вика: "Е-е, Учението на Петър Дънов е най-силно, най-велико в целия свят. Но Той не е доволен от Неговите последователи.
към текста >>
Имате Велик
Учител
, оставил е толкова книги.
Преди да изгуби духовното си зрение, аз често бях при нея. Приятелите редовно ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа, носех тези бучки на Ванга. Тя ги взимаше и гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси.
Имате Велик
Учител
, оставил е толкова книги.
Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години.
към текста >>
Като чул за последователите на
Учителя
от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около
Учителя
- едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66.
Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години.
Като чул за последователите на
Учителя
от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около
Учителя
- едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66.
А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател".
към текста >>
Не след дълго
Учителят
излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема.
Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат.
Не след дълго
Учителят
излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема.
Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа. Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него. И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал.
към текста >>
Учителят
се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием.
При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега".
Учителят
се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием.
Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа. Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него. И така, той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та това величие, докарано с файтона, си отива обратно натам, откъдето бе дошло.
към текста >>
И така, той не се срещнал с
Учителя
, а се разминал.
Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа. Та така, както преди професорът не е имал работа с Него, така и след, като излиза от дома на Гумнерови, също е нямал работа с Него.
И така, той не се срещнал с
Учителя
, а се разминал.
А защо? Та това величие, докарано с файтона, си отива обратно натам, откъдето бе дошло. Мария Тодорова На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела.
към текста >>
Борис Георгиев се среща с
Учителя
и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.
На Изгрева идва известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче - малка удобна стаичка на колела. По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник.
Борис Георгиев се среща с
Учителя
и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.
Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев.
към текста >>
Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на
Учителя
, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на
Учителя
и лъчите, които са излизали оттам.
По това време усилено изучавах хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов
Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на
Учителя
, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на
Учителя
и лъчите, които са излизали оттам.
Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
към текста >>
Ето защо,
Учителят
си затворил очите и така Той бил нарисуван.
Имах случая да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува.
Ето защо,
Учителят
си затворил очите и така Той бил нарисуван.
В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
към текста >>
В самото начало
Учителят
е подпомагал лично Борис Георгиев.
Борис Георгиев се среща с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет. Николай Дойнов Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван.
В самото начало
Учителят
е подпомагал лично Борис Георгиев.
Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
към текста >>
Тогава
Учителят
нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които са излизали оттам. Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен.
Тогава
Учителят
нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете.
към текста >>
Учителят
каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на
Учителя
.
Не е могъл да почне да го рисува. Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
Учителят
каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на
Учителя
.
Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините.
към текста >>
Галилей Величков си спомня, че
Учителят
казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя.
Галилей Величков си спомня, че
Учителят
казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него!
към текста >>
Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София,
Учителят
казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София,
Учителят
казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение.
към текста >>
Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с
Учителя
.
Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка". В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./
Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с
Учителя
.
На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до мен. Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос.
към текста >>
На една от своите беседи,
Учителят
се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите". /Борис Георгиев често е гостувал на хората от село Мечкюр, Пловдивско, където навремето е имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той е оставил много картини, които е нарисувал./ Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя.
На една от своите беседи,
Учителят
се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
Но той не можа да стигне до мен. Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България.
към текста >>
Така че, ние имаме категоричното мнение на
Учителя
по този въпрос.
Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до мен. Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха".
Така че, ние имаме категоричното мнение на
Учителя
по този въпрос.
От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия.
към текста >>
Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с
Учителя
?
Той закъсня и други му попречиха. Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява.
Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с
Учителя
?
Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието.
към текста >>
Учителят
бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство.
Накрая го задигнаха". Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя?
Учителят
бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство.
След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
към текста >>
След като стана болшевистката революция през 1917 г,
Учителят
много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия.
Така че, ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство.
След като стана болшевистката революция през 1917 г,
Учителят
много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия.
На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона умират от глад.
към текста >>
Учителят
много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме.
Така тази мистерия се изяснява. Но защо Толстой бе тръгнал да се среща с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г.
Учителят
много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме.
Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата.
към текста >>
Ето какво каза
Учителят
тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевистката революция през 1917 г, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия. На събора през 1922 г. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието.
Ето какво каза
Учителят
тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
И сега седем милиона умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат.
към текста >>
Учителят
по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция.
Свещениците казват: "Всяка власт е дадена от Бога". Ами болшевистката не е ли дадена от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там дето прилагат насилие, не са прави". Пътят, който показва Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо?
Учителят
по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция.
Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух.
към текста >>
Много пъти
Учителят
в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща.
Пътят, който показва Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение".
Много пъти
Учителят
в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща.
Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип.
към текста >>
Учителят
каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ.
А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща.
Учителят
каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ.
Така че, Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е.
към текста >>
Много пъти
Учителят
бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен.
Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух.
Много пъти
Учителят
бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен.
И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна?
към текста >>
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към
Учителя
: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи?
Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към
Учителя
: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи?
Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените". Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н.
към текста >>
Учителят
отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития.
Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените".
Учителят
отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития.
Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н. А ти не си техен съвременник. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая Учителят му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът".
към текста >>
Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая
Учителят
му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът".
Учителят отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ, всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а сега те са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н. А ти не си техен съвременник.
Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая
Учителят
му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът".
Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко." Михалаки Георгиев е роден във Видин през 1854 г. и си заминава през 1916 г. в София.
към текста >>
Неговото име фигурира в първите събори на Веригата на
Учителя
от 1908 до 1912 г.
Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко." Михалаки Георгиев е роден във Видин през 1854 г. и си заминава през 1916 г. в София.
Неговото име фигурира в първите събори на Веригата на
Учителя
от 1908 до 1912 г.
с жена му Магдалина, както и през 1914 г. Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство.
към текста >>
Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на
Учителя
, а мелодията е дадена от
Учителя
.
Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство. А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години.
Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на
Учителя
, а мелодията е дадена от
Учителя
.
Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал".
към текста >>
Ето защо отидох при
Учителя
и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов.
А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години. Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги.
Ето защо отидох при
Учителя
и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов.
Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае.
към текста >>
Учителят
ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал".
Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов.
Учителят
ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал".
За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител.
към текста >>
Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на
учител
.
Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал". За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае.
Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на
учител
.
Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие.
към текста >>
След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с
Учителя
.
ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов."
След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с
Учителя
.
Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме.
към текста >>
Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при
Учителя
.
Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя.
Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при
Учителя
.
Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи.
към текста >>
Когато
Учителят
излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие.
Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител. Веднъж той каза: "Г-н Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой, не много морален човек, разбере тия ключове, които са му дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов." След Втората световна война Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя.
Когато
Учителят
излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие.
Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят.
към текста >>
От горното е видно, че Райнов е познал
Учителя
, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят.
Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи.
От горното е видно, че Райнов е познал
Учителя
, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят.
Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов
към текста >>
Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на
Учителя
и Учението.
Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил.
Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на
Учителя
и Учението.
Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал:
към текста >>
Пробуди се и потърси
Учителя
и Словото Му.
Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал.
Пробуди се и потърси
Учителя
и Словото Му.
Тодор Попов Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали против нас: "Е, добре - казваха там - докажете, че имате право на съществувание като народ!
към текста >>
Един ден
Учителят
изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска".
Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов
Един ден
Учителят
изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска".
При станалия разговор писателят Константин Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали против нас: "Е, добре - казваха там - докажете, че имате право на съществувание като народ! Дали ли сте поне един човек, който да има истинска човешка физиономия? Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който да заслужава нашето уважение?
към текста >>
Айнщайн ги попитал: "Какво прави
Учителят
Петър Дънов?
" Д-р Стефан Кадиев Около 1938 г. трима наши професори от Софийския университет - Петър Бонев, Михалчев и Консулов, отишли в Германия с някаква научна цел при професор Айнщайн. След като си разменили доклади и мисли по научни въпроси, проф.
Айнщайн ги попитал: "Какво прави
Учителят
Петър Дънов?
" - "Неговото учение не е нещо сериозно, то не се ползва с влияние всред учените" - отговорил проф. Петър Бонев. - "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф.
към текста >>
Айнщайн - а аз се покланям пред гения на
Учителя
Петър Дънов".
След като си разменили доклади и мисли по научни въпроси, проф. Айнщайн ги попитал: "Какво прави Учителят Петър Дънов? " - "Неговото учение не е нещо сериозно, то не се ползва с влияние всред учените" - отговорил проф. Петър Бонев. - "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф.
Айнщайн - а аз се покланям пред гения на
Учителя
Петър Дънов".
Разказал проф. Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро. Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята.
към текста >>
Друг случай на известност на
Учителя
извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро.
Петър Бонев. - "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф. Консулов на Петър Камбуров
Друг случай на известност на
Учителя
извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро.
Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото съществуват много религии на Земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива.
към текста >>
Ето какво е писал Генон на Методи за
Учителя
: "
Учителят
Петър Дънов е истински пратеник на Небето.
- "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф. Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро.
Ето какво е писал Генон на Методи за
Учителя
: "
Учителят
Петър Дънов е истински пратеник на Небето.
Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото съществуват много религии на Земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира своите ученици с Любовен Магнетизъм, а те от своя страна, да намагнетизират цялото човечество".
към текста >>
Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на
Учителя
.
Не смее да предаде съобщението, защото властта ще научи и направо ще го изпрати в затвора. Накрая се престрашил и изпраща рождената си сестра на Изгрева. Ние събрахме една група от по-сериозни братя и сестри и тя ни предаде поздравленията на Чърчил, поздравления към Бялото Братство. Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония.
Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на
Учителя
.
Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева
към текста >>
Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че
Учителят
посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество.
Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала.
Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че
Учителят
посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество.
Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят.
към текста >>
Един ден Георги Димитров срещнал
Учителя
на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството.
Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева
Един ден Георги Димитров срещнал
Учителя
на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството.
Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят. - "Далечна работа! А ние искаме сега, сега" - казал Г. Димитров и си отминал.
към текста >>
" - "След 660 години", отговорил
Учителят
.
Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това?
" - "След 660 години", отговорил
Учителят
.
- "Далечна работа! А ние искаме сега, сега" - казал Г. Димитров и си отминал. Георги Събев Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак - двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи.
към текста >>
От другата страна бяха семейство Гумнерови и
Учителят
.
Георги Събев Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак - двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич, също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа.
От другата страна бяха семейство Гумнерови и
Учителят
.
Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин.
към текста >>
Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест
Учителят
и Братството.
Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак - двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи. От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич, също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят.
Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест
Учителят
и Братството.
През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията.
към текста >>
През дясната вратичка при
Учителя
непрекъснато влизаха и излизаха посетители.
От едната страна живееше баба Парашкева със семейството си. Синът й Георги, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич, също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството.
През дясната вратичка при
Учителя
непрекъснато влизаха и излизаха посетители.
Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят.
към текста >>
И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и
Учителят
говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство.
Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си.
И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и
Учителят
говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство.
От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
към текста >>
Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при
Учителя
за помощ.
Баба Парашкева беше евангелистка, така че бе по-свободна в убежденията си. И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят.
Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при
Учителя
за помощ.
Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче.
към текста >>
Учителят
се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и Учителят говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ.
Учителят
се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки.
към текста >>
Освен това,
Учителят
е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене.
В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика.
Освен това,
Учителят
е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене.
След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
към текста >>
Вървят тримата:
Учителят
, Георги Димитров и полицейското куче.
Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях.
Вървят тримата:
Учителят
, Георги Димитров и полицейското куче.
Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов
към текста >>
Така
Учителят
извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре.
Така
Учителят
извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева.
към текста >>
Имаше и други случаи, когато
Учителят
му бе спасил живота.
След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
Имаше и други случаи, когато
Учителят
му бе спасил живота.
Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена.
към текста >>
По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли
Учителя
да я укрият, за да не бъде заловена.
Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасил живота. Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева.
По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли
Учителя
да я укрият, за да не бъде заловена.
Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник".
към текста >>
Учителят
извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи".
Борис Николов По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена.
Учителят
извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи".
След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете!
към текста >>
" Стаичката, където стоеше
Учителят
беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата.
В квартала "Юч бунар", който е работнически квартал и главно бяха преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват!
" Стаичката, където стоеше
Учителят
беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата.
Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена.
към текста >>
Учителят
му казал: "Застанете зад вратата!
Казахме, че домът на Гумнерови е къща-близнак с дома на баба Парашкева. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров, изплашена влиза от другата страна на къщата и моли Учителя да я укрият, за да не бъде заловена. Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата.
Учителят
му казал: "Застанете зад вратата!
" След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник". Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова
към текста >>
Учителят
го погледнал: "Търсете!
Учителят извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи". След малко пристига и Георги Димитров: "Г-н Дънов, скрийте ме някъде, ще ме арестуват! " Стаичката, където стоеше Учителят беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата. Учителят му казал: "Застанете зад вратата! " След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: "Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник".
Учителят
го погледнал: "Търсете!
". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова Василка Иванова беше от айтоските села и живееше на ул."Опълченска", в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя.
към текста >>
Тя се грижеше за бита на
Учителя
.
Учителят го погледнал: "Търсете! ". Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит; сестра му, която белела картофи в кухнята, също била спасена. Юрданка Жекова Василка Иванова беше от айтоските села и живееше на ул."Опълченска", в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята.
Тя се грижеше за бита на
Учителя
.
Переше, гладеше дрехите му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. В свободното си време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина.
към текста >>
Отива при
Учителя
и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали?
Тогава много се носеха плетени фланели, поли, чорапи и други плетени облекла. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половина от къщата. Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров.
Отива при
Учителя
и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали?
" И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св. Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София.
към текста >>
Учителят
вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св.
Тя подари на Братството една наследствена нива в Айтос, където бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половина от къщата. Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа.
Учителят
вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св.
Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако бе останал тук, щяха да го убият, както направиха с другия му брат, който бе останал в София.
към текста >>
Учителят
се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия!
Когато започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да арестуват Георги Димитров, той отваря капака на тавана и влиза в дома на Петко Гумнеров. Отива при Учителя и Му казва: "Ще може ли да запазите тези материали? " И му подава една папка с книжа. Учителят вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св. Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена.
Учителят
се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия!
" Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако бе останал тук, щяха да го убият, както направиха с другия му брат, който бе останал в София. Така Учителят спасява Георги Димитров. Борис Николов, Атанас Минчев
към текста >>
Така
Учителят
спасява Георги Димитров.
Георги"." Двете сестри са готови, Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия! " Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и с една затворена кола го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако бе останал тук, щяха да го убият, както направиха с другия му брат, който бе останал в София.
Така
Учителят
спасява Георги Димитров.
Борис Николов, Атанас Минчев Стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите, започнаха да претърсват къща след къща. Георги Димитров беше успял да избяга в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, баба Парашкева я нямаше.
към текста >>
Елена се прехвърли през тарабата и поиска
Учителят
да я спаси.
Стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите, започнаха да претърсват къща след къща. Георги Димитров беше успял да избяга в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах в сутерена.
Елена се прехвърли през тарабата и поиска
Учителят
да я спаси.
Учителят се концентрира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата. Той стана неподвижен. Елена ни подаде архива и Василка го сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента. Сложихме й бяла кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе.
към текста >>
Учителят
се концентрира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата.
Георги Димитров беше успял да избяга в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах в сутерена. Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси.
Учителят
се концентрира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата.
Той стана неподвижен. Елена ни подаде архива и Василка го сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента. Сложихме й бяла кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе. Докато извеждахме Елена, стражарят стоеше като статуя и не мърдаше.
към текста >>
Учителят
пак насочи погледа си към него и той се размърда.
Той стана неподвижен. Елена ни подаде архива и Василка го сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента. Сложихме й бяла кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе. Докато извеждахме Елена, стражарят стоеше като статуя и не мърдаше.
Учителят
пак насочи погледа си към него и той се размърда.
Елена беше спасена от предстоящия затвор. Ако я бяха хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов
към текста >>
Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при
Учителя
на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията.
Елена беше спасена от предстоящия затвор. Ако я бяха хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов
Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при
Учителя
на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията.
Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече.
към текста >>
Накрая идва при
Учителя
офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста.
Ако я бяха хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията.
Накрая идва при
Учителя
офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста.
Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят.
към текста >>
Влиза при
Учителя
, козирува Му, след това Му се кланя и си отива.
А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста.
Влиза при
Учителя
, козирува Му, след това Му се кланя и си отива.
А Кофарджиев в това време седи на стола до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата.
към текста >>
А Кофарджиев в това време седи на стола до
Учителя
, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на
Учителя
.
Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на църквата "Света Неделя" през 1925 г, когато загинаха стотици хора. Методи Константинов Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", който го приема, държи го три часа при себе си, докато се вдигне обсадата на полицията. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива.
А Кофарджиев в това време седи на стола до
Учителя
, но офицерът изобщо не го поглежда, а се покланя на
Учителя
.
Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Борис Николов
към текста >>
Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на
Учителя
, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога.
А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд".
Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: "Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на
Учителя
, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога.
Друго такова служение не съществува на земята". Казала това и си тръгнала. Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г.
към текста >>
Когато
Учителят
си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши
Учителят
да бъде погребан на Изгрева.
Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора! " Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева.
Когато
Учителят
си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши
Учителят
да бъде погребан на Изгрева.
Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. Атанас Минчев
към текста >>
Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на
Учителя
, че му беше спасил живота.
" Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове? " Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева. Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева.
Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на
Учителя
, че му беше спасил живота.
Атанас Минчев
към текста >>
60.
БОЯН БОЕВ
" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик
Учител
." Брат Боев запитва: "Кой е?
Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля?
" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик
Учител
." Брат Боев запитва: "Кой е?
Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието".
към текста >>
" И когато пристига брат Боев в България, той намира
Учителя
и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на
Учителя
из страната.
Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов!
" И когато пристига брат Боев в България, той намира
Учителя
и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на
Учителя
из страната.
Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р.
към текста >>
Беше
учител
в гимназията в Панагюрище.
Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната.
Беше
учител
в гимназията в Панагюрище.
Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя.
към текста >>
Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като
учител
.
Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище.
Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като
учител
.
Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя.
към текста >>
Остава в Братството и написа книгата "
Учителят
за образованието".
" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител.
Остава в Братството и написа книгата "
Учителят
за образованието".
Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?
към текста >>
Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на
Учителя
.
Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р.
Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на
Учителя
.
Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? " Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали? " - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме." Нестор Илиев
към текста >>
Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на
Учителя
какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към
Учителя
.
Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя.
Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на
Учителя
какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към
Учителя
.
Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? " Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали? " - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме." Нестор Илиев Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев.
към текста >>
Сестра Паша пита: "Вие,
Учителю
, познавате ли Рудолф Щайнер?
Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя.
Сестра Паша пита: "Вие,
Учителю
, познавате ли Рудолф Щайнер?
" Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали? " - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме." Нестор Илиев Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев. След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България.
към текста >>
"
Учителят
отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама,
Учителю
, тука на земята ли сте се виждали?
Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?
"
Учителят
отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама,
Учителю
, тука на земята ли сте се виждали?
" - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме." Нестор Илиев Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев. След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България. Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет.
към текста >>
След заминаването на
Учителя
, при него идваха от цяла България.
Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? " Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали? " - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме." Нестор Илиев Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев.
След заминаването на
Учителя
, при него идваха от цяла България.
Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми. Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война.
към текста >>
Той съветите ги даваше така, както
Учителят
е говорил по някои проблеми.
" - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме." Нестор Илиев Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев. След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България. Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет.
Той съветите ги даваше така, както
Учителят
е говорил по някои проблеми.
Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее!
към текста >>
Боян Боев записваше всички разговори на
Учителя
с приятелите.
Нестор Илиев Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев. След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България. Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми.
Боян Боев записваше всички разговори на
Учителя
с приятелите.
Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее! " А Учителят му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш.
към текста >>
Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от
Учителя
, та да оздравее.
Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев. След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България. Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми. Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите.
Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от
Учителя
, та да оздравее.
Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее! " А Учителят му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш. На тебе ти е последното прераждане.
към текста >>
Веднъж не изтърпях и казвам на
Учителя
: "
Учителю
, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее!
Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми. Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои.
Веднъж не изтърпях и казвам на
Учителя
: "
Учителю
, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее!
" А Учителят му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш. На тебе ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да отидеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай.
към текста >>
" А
Учителят
му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш.
Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее!
" А
Учителят
му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш.
На тебе ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да отидеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай. Сега или после още веднъж да идваш на земята." Боян се стреснал и извикал: "Сега, сега, Учителю!
към текста >>
Сега или после още веднъж да идваш на земята." Боян се стреснал и извикал: "Сега, сега,
Учителю
!
" А Учителят му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш. На тебе ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да отидеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай.
Сега или после още веднъж да идваш на земята." Боян се стреснал и извикал: "Сега, сега,
Учителю
!
" Това ми разказа Боян Боев за неговото страдание. Друг път Учителят бе казал на няколко приятели: "Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев! " Та брат Боян с куция си крак се залежа и дойде време да си замине. Аз бях на погребението му. Бяха се събрали хора от цяла България.
към текста >>
Друг път
Учителят
бе казал на няколко приятели: "Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев!
Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да отидеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай. Сега или после още веднъж да идваш на земята." Боян се стреснал и извикал: "Сега, сега, Учителю! " Това ми разказа Боян Боев за неговото страдание.
Друг път
Учителят
бе казал на няколко приятели: "Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев!
" Та брат Боян с куция си крак се залежа и дойде време да си замине. Аз бях на погребението му. Бяха се събрали хора от цяла България. Сестра Паша Теодорова произнесе тържествено погребално слово. Като се прибрах в Петрич, отидох при Ванга ясновидката.
към текста >>
Пък и виждам вашия
Учител
, заобиколен с много ангели.
Като се прибрах в Петрич, отидох при Ванга ясновидката. Тя ми каза: "Кой беше този, когото погребахте вчера? " Отговарям: "Един голям брат. Казва се Боян Боев." Тя отговаря: "Е, е-е-е, голям човек е бил, бре. Е, е-е-е, що народ виждам.
Пък и виждам вашия
Учител
, заобиколен с много ангели.
Коя е тази жена в бяло? Много учена жена, бре! Казвам: "Това е Паша Теодорова, стенографката на Учителя, която записваше беседите, които Учителят изнасяше." Ванга съзерцава още, гледа натам с нейните вътрешни очи, дето аз не виждам, усмихната е и каза: "А, бре, Вашият Учител е голямо Слънце, свети по-силно от Слънцето. Това да знаеш от мене." Аз се усмихвам: "Аз това си го знам, Ванге, и без тебе. Ние също го знаем.
към текста >>
Казвам: "Това е Паша Теодорова, стенографката на
Учителя
, която записваше беседите, които
Учителят
изнасяше." Ванга съзерцава още, гледа натам с нейните вътрешни очи, дето аз не виждам, усмихната е и каза: "А, бре, Вашият
Учител
е голямо Слънце, свети по-силно от Слънцето.
Казва се Боян Боев." Тя отговаря: "Е, е-е-е, голям човек е бил, бре. Е, е-е-е, що народ виждам. Пък и виждам вашия Учител, заобиколен с много ангели. Коя е тази жена в бяло? Много учена жена, бре!
Казвам: "Това е Паша Теодорова, стенографката на
Учителя
, която записваше беседите, които
Учителят
изнасяше." Ванга съзерцава още, гледа натам с нейните вътрешни очи, дето аз не виждам, усмихната е и каза: "А, бре, Вашият
Учител
е голямо Слънце, свети по-силно от Слънцето.
Това да знаеш от мене." Аз се усмихвам: "Аз това си го знам, Ванге, и без тебе. Ние също го знаем. Ама сме много малко тези, дето го знаем. А другите, що не го знаят, трябва да научат. А да се научи, трябва да прочетеш от книгите Му.
към текста >>
61.
КАТЯ ГРИВА
След като се запознала с
Учителя
, Той й помогнал отново да се намести в тялото си, както трябва.
Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. Тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много.
След като се запознала с
Учителя
, Той й помогнал отново да се намести в тялото си, както трябва.
Как станало това, аз не съм я питала, но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. Затова е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния.
към текста >>
Как станало това, аз не съм я питала, но доколкото зная от беседите на
Учителя
, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него.
Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. Тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, Той й помогнал отново да се намести в тялото си, както трябва.
Как станало това, аз не съм я питала, но доколкото зная от беседите на
Учителя
, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него.
Затова е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Рим се опитвали да правят Катя католичка, но тя отказала.
към текста >>
По-късно
Учителят
й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католицизма в Италия.
Затова е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Рим се опитвали да правят Катя католичка, но тя отказала.
По-късно
Учителят
й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католицизма в Италия.
Катя завършва Консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й. Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя.
към текста >>
Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори
Учителя
, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от
Учителя
.
Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Рим се опитвали да правят Катя католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католицизма в Италия. Катя завършва Консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив.
Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори
Учителя
, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от
Учителя
.
Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й. Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева".
към текста >>
Харесало й не това, което е писано срещу
Учителя
, а самите цитати на
Учителя
.
По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католицизма в Италия. Катя завършва Консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й. Започнала да я чете.
Харесало й не това, което е писано срещу
Учителя
, а самите цитати на
Учителя
.
Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната.
към текста >>
Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този
Учител
.
Катя завършва Консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й. Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя.
Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този
Учител
.
Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка.
към текста >>
Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на
Учителя
.
Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева".
Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на
Учителя
.
Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия.
към текста >>
Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият
Учител
управлява и двете ложи - и Бялата, и черната.
Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя.
Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият
Учител
управлява и двете ложи - и Бялата, и черната.
По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас.
към текста >>
Десет години преди да си замине,
Учителят
я среща: "Ти не си завършила гимназията".
Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка.
Десет години преди да си замине,
Учителят
я среща: "Ти не си завършила гимназията".
Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа.
към текста >>
Катя мига и премигва - чуди се, откъде
Учителят
знае това.
През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията".
Катя мига и премигва - чуди се, откъде
Учителят
знае това.
Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят й казал да завърши гимназия, но тя отказала.
към текста >>
Учителят
й казал да завърши гимназия, но тя отказала.
Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа.
Учителят
й казал да завърши гимназия, но тя отказала.
Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Прие я само, когато тя реши да учи и отиде при Него да Му съобщи това. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което Учителят ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него".
към текста >>
Учителят
я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата".
Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят й казал да завърши гимназия, но тя отказала.
Учителят
я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата".
Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Прие я само, когато тя реши да учи и отиде при Него да Му съобщи това. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което Учителят ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато завърши гимназия.
към текста >>
Учителят
така възпитаваше.
Значи трябвало да вземе още седми и осми клас. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева", но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят й казал да завърши гимназия, но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи.
Учителят
така възпитаваше.
Прие я само, когато тя реши да учи и отиде при Него да Му съобщи това. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което Учителят ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато завърши гимназия. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение.
към текста >>
По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което
Учителят
ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него".
Учителят й казал да завърши гимназия, но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Прие я само, когато тя реши да учи и отиде при Него да Му съобщи това.
По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което
Учителят
ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него".
Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато завърши гимназия. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение. Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама.
към текста >>
И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на
Учителя
.
Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато завърши гимназия. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение. Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама.
И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на
Учителя
.
След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат.
към текста >>
След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като
учителка
".
През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение. Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя.
След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като
учителка
".
Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува.
към текста >>
Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред
Учителя
, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него.
Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение. Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка".
Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред
Учителя
, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него.
Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи.
към текста >>
Учителят
млъква и разговорът приключва.
Ани, сестрата на Паша, я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него.
Учителят
млъква и разговорът приключва.
През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика.
към текста >>
През следващите шест месеца
Учителят
не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема.
История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва.
През следващите шест месеца
Учителят
не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема.
През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си.
към текста >>
През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на
Учителя
, за да могат поне да Го зърнат.
И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема.
През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на
Учителя
, за да могат поне да Го зърнат.
Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя.
към текста >>
Когато
Учителят
излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува.
След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат.
Когато
Учителят
излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува.
Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка?
към текста >>
Отива, подава молба и бива назначена за
учителка
по музика.
Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи.
Отива, подава молба и бива назначена за
учителка
по музика.
Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя.
към текста >>
Там случайно среща
Учителя
.
През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си.
Там случайно среща
Учителя
.
Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място.
към текста >>
Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за
учителка
?
Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя.
Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за
учителка
?
" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място.
към текста >>
" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде
учителка
.
Накрая Катя не издържала и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка?
" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде
учителка
.
Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка.
към текста >>
Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на
Учителя
.
Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка.
Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на
Учителя
.
Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър.
към текста >>
Учителят
прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за
учителка
по пеене".
Взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя.
Учителят
прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за
учителка
по пеене".
Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това.
към текста >>
Отива си и цял ден плаче от радост, че
Учителят
се е усмихнал и е одобрил това място.
Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка? " Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място.
Отива си и цял ден плаче от радост, че
Учителят
се е усмихнал и е одобрил това място.
Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър!
към текста >>
Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде
учителка
.
" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място.
Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде
учителка
.
Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър! " Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика.
към текста >>
Във всички градове, където е била
учителка
, трябвало да работи с духови оркестри.
Затова заминава там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила.
Във всички градове, където е била
учителка
, трябвало да работи с духови оркестри.
По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас.
към текста >>
Катя е
учителствала
в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън.
Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището.
Катя е
учителствала
в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън.
След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си.
към текста >>
След като
Учителят
си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея.
Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън.
След като
Учителят
си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея.
Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира.
към текста >>
Ако не беше
учителка
, нямаше да има с какво да се изхранва.
върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея.
Ако не беше
учителка
, нямаше да има с какво да се изхранва.
Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път, когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка.
към текста >>
Тогава тя не беше млада и виждаше как
Учителят
има грижа за всеки един от нас.
Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва.
Тогава тя не беше млада и виждаше как
Учителят
има грижа за всеки един от нас.
През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път, когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка. По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше.
към текста >>
Всеки път, когато получаваше пенсията си, благодареше на
Учителя
, че има издръжка.
Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира.
Всеки път, когато получаваше пенсията си, благодареше на
Учителя
, че има издръжка.
По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай.
към текста >>
Учителят
веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб!
По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай.
Учителят
веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб!
" Повторил три пъти и я отминал. Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа - Учителят й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една. Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка. Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила зеле с ориз. Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя.
към текста >>
Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа -
Учителят
й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една.
Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай. Учителят веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб! " Повторил три пъти и я отминал.
Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа -
Учителят
й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една.
Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка. Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила зеле с ориз. Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя. Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи". Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого!
към текста >>
Да се чудиш и да се маеш как думите на
Учителя
се сбъдват, независимо кога, къде и с кого!
Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа - Учителят й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една. Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка. Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила зеле с ориз. Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя. Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи".
Да се чудиш и да се маеш как думите на
Учителя
се сбъдват, независимо кога, къде и с кого!
Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса. Но като влезе в Братството, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно. Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата. Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това.
към текста >>
Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото
Учителят
я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата.
Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи". Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого! Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса. Но като влезе в Братството, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно. Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика.
Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото
Учителят
я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата.
Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това. Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше.
към текста >>
Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото
Учителят
каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот.
" А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя можеше да запише свои опитности, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала.
Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото
Учителят
каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот.
Затова работете с волята си да ги продължите в този живот." Аз много съжалявам за това, защото, ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Елена Андреева Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите".
към текста >>
Учителят
й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това.
Катя можеше да запише свои опитности, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот." Аз много съжалявам за това, защото, ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща".
Учителят
й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това.
Елена Андреева Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше."Слънчогледите" имаха най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите.
към текста >>
Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на
Учителя
, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
Затова работете с волята си да ги продължите в този живот." Аз много съжалявам за това, защото, ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Елена Андреева Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите".
Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на
Учителя
, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше."Слънчогледите" имаха най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е.
към текста >>
Учителят
при всички приложи специални методи за работа.
постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Елена Андреева Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
Учителят
при всички приложи специални методи за работа.
Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше."Слънчогледите" имаха най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него.
към текста >>
Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но
Учителят
ги спираше."Слънчогледите" имаха най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите.
Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Елена Андреева Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа.
Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но
Учителят
ги спираше."Слънчогледите" имаха най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите.
Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята.
към текста >>
Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне
Учителя
, т.е.
Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше."Слънчогледите" имаха най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта.
Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне
Учителя
, т.е.
слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка.
към текста >>
Останалите извикват
Учителя
.
Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята.
Останалите извикват
Учителя
.
Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка.
към текста >>
Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като
учителка
.
Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и ще си замине! А тя има още работа на земята.
Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като
учителка
.
Затова, дядо Благо, пусни я! Тя вече ще има послушание." Учителят говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата.
към текста >>
Учителят
говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда.
Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я! Тя вече ще има послушание."
Учителят
говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда.
Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
към текста >>
"Дядо Благо" бе послушал
Учителя
и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
Учителят говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. След малко Катя Грива "оживява".
"Дядо Благо" бе послушал
Учителя
и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. Мария Тодоров
към текста >>
След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана
учителка
.
Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.
След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана
учителка
.
Мария Тодоров
към текста >>
62.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината
Учителят
пред мене: "Къде ходиш?
(1904-1999) Като млад, аз не познавах живота на удоволствията, който младежите имаха. Като студент по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали свободното време. Реших и аз да търся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили.
На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината
Учителят
пред мене: "Къде ходиш?
", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света. По обед в един горещ летен ден се прибирам вкъщи.
към текста >>
Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при
Учителя
, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ.
Тя бързо мина по него и още по-бързо ме ожили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място. Скоро този сърбеж почувствах навсякъде. По тялото ми излезна- ха жълти петна, които бързо растяха. Не можех повече да стоя прав.
Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при
Учителя
, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ.
Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам, Учителят е там.
към текста >>
Учителят
посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие".
Скоро този сърбеж почувствах навсякъде. По тялото ми излезна- ха жълти петна, които бързо растяха. Не можех повече да стоя прав. Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на пчела.
Учителят
посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие".
Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам, Учителят е там. Като ме видя, усмихна се, приближи се към мен и ми каза: "Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това? " - "Не зная" - отговорих аз.
към текста >>
Гледам,
Учителят
е там.
Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения.
Гледам,
Учителят
е там.
Като ме видя, усмихна се, приближи се към мен и ми каза: "Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това? " - "Не зная" - отговорих аз. "Това значи, че ти не трябва да даваш път на злото". Изводът бе, че на тази оса не трябваше да давам път, трябваше да си остане във водата. Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки.
към текста >>
Една привечер, както се разхождах, гледам
Учителят
да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша. Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения.
Една привечер, както се разхождах, гледам
Учителят
да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш? " - ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма." Учителят схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си!
към текста >>
В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма."
Учителят
схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си!
Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш? " - ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата.
В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма."
Учителят
схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си!
Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда.
към текста >>
Пред
Учителя
веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ".
Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята.
Пред
Учителя
веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ".
Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек. Един ден бях в братската градина на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина. Гледам, че Учителят идва по пътеката към мен. Разбрах, че иска нещо да ми каже.
към текста >>
Гледам, че
Учителят
идва по пътеката към мен.
И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята. Пред Учителя веднъж казах: "Искам да бъда богат и диктатор на 120 милиона народ". Той се усмихна и каза: "Едното ще бъде сега, а другото - другия живот". Едното го постигнах, бях богат човек. Един ден бях в братската градина на Изгрева, помагах на бай Ради, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина.
Гледам, че
Учителят
идва по пътеката към мен.
Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги! " - повтори Той, с тих умолителен, бащински тон.
към текста >>
Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам,
Учителят
да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност.
Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги! " - повтори Той, с тих умолителен, бащински тон.
Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам,
Учителят
да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност.
Трепнах, защото току-що бях преминал през много сериозни изпитания. Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да Му създавам, такива грижи около мен и то за чисто материални неща. "Пак ли ще мина по такъв път" - изстенах аз. "А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той.
към текста >>
Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с
Учителя
и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията.
Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с
Учителя
и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха.
към текста >>
Учителят
дойде и седна до мен.
Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката.
Учителят
дойде и седна до мен.
Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено.
към текста >>
Учителят
стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли.
Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми.
Учителят
стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли.
От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му.
към текста >>
Но благодарение чудната намеса на
Учителя
, премина всичко благополучно.
Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мен и ми каза: "Николай, всяко нещо се плаща." Аз всякога съм чувствал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено.
Но благодарение чудната намеса на
Учителя
, премина всичко благополучно.
Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя.
към текста >>
Учителят
знае за всеки опасностите, които грозят живота му.
Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов
Учителят
знае за всеки опасностите, които грозят живота му.
Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати.
към текста >>
Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от
Учителя
.
Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му. Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима.
Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от
Учителя
.
Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят.
към текста >>
Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни
Учителя
.
Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят.
Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни
Учителя
.
Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София.
към текста >>
" Николай нищо не разбира от думите на
Учителя
.
Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!
" Николай нищо не разбира от думите на
Учителя
.
По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност.
към текста >>
Силно разтревожена, сестра му Цанка Екимова отива при
Учителя
и Го моли да помогне на Николай.
Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност. (Той има много врагове търговци от Габрово.) Насрочва се дело против него в Търново и прокурорът го подвежда по най-тежките членове, които предвиждат смъртно наказание.
Силно разтревожена, сестра му Цанка Екимова отива при
Учителя
и Го моли да помогне на Николай.
Учителят й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност. Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават.
към текста >>
Учителят
й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност.
Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София. Малко след това, към 10 часа при него идват агенти, които му правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това, те го арестуват и подвеждат под отговорност. (Той има много врагове търговци от Габрово.) Насрочва се дело против него в Търново и прокурорът го подвежда по най-тежките членове, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка Екимова отива при Учителя и Го моли да помогне на Николай.
Учителят
й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност.
Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна ка мична смърт.
към текста >>
Учителят
го спасява от явна ка мична смърт.
Учителят й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност. Противниците, конкурентите му се радват, че ще се отърват от него. Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават.
Учителят
го спасява от явна ка мична смърт.
Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
към текста >>
Учителят
извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи.
Няколко дни преди започване на процеса, главният прокурор, който е изготвил обвинителния акт, си заминава от този свят. Делото се прехвърля в Сливенския съд, където е подведено по съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов
Учителят
извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи.
Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
към текста >>
След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от
Учителя
.
Учителят го спасява от явна ка мична смърт. Светозар Няголов Учителят извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи. Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него.
След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от
Учителя
.
Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота.
към текста >>
Разбира, че
Учителят
му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него.
Милиционери го срещат, арестуват го и го затварят в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да седи в него. След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
Разбира, че
Учителят
му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него.
Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода. Учителят за втори път му спасява живота. Светозар Няголов След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, три години по-късно в 1947 г. те национализираха индустрията.
към текста >>
Учителят
за втори път му спасява живота.
След три денонощия, прекарани в килията, Николай се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда часовника от джоба си, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Разбира, че Учителят му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него. Дежурният милиционер отваря вратата на килията и пуска Николай на свобода.
Учителят
за втори път му спасява живота.
Светозар Няголов След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, три години по-късно в 1947 г. те национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговският капитал по- късно го ликвидираха. Стана нужда да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр.
към текста >>
В тази неописуема скръб, почувствах
Учителя
до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине".
Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала, без да знае нито той, нито аз, че в химикала, оставен на открито, е попаднала вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящия метал, като пороен дъжд, паднаха върху мен. Бараката, в която работех, се запали. Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми".
В тази неописуема скръб, почувствах
Учителя
до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине".
Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
към текста >>
След заминаването на
Учителя
, в Братството стават разправии.
Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов
След заминаването на
Учителя
, в Братството стават разправии.
Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов. Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пущат Никола Антов на беседа. Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е. Няколко дни след тази случка, в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискуват 120 милиона лева, намиращи се в жилището му. Веднага го изпращат в Белене.
към текста >>
63.
АСЕН АРНАУДОВ
Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с
Учителя
.
АСЕН АРНАУДОВ Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели.
Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с
Учителя
.
Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това.
към текста >>
Той разказваше как е споделял с
Учителя
за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може
Учителят
, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах.
Той разказваше как е споделял с
Учителя
за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може
Учителят
, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет.
към текста >>
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към
Учителя
.
Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към
Учителя
.
Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата.
към текста >>
Веднъж Асен споделил с
Учителя
, че иска да се жени.
Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това.
Веднъж Асен споделил с
Учителя
, че иска да се жени.
Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога.
към текста >>
Асен ми разказваше как лично е чел пред
Учителя
свои писма, които са били написани за някое от момичетата.
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет.
Асен ми разказваше как лично е чел пред
Учителя
свои писма, които са били написани за някое от момичетата.
След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева".
към текста >>
Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред
Учителя
и пред Бога.
Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не.
Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред
Учителя
и пред Бога.
Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участва в записването на Паневритмията и на много песни. Елена Андреева
към текста >>
Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на
Учителя
, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат
Учителят
в какви ли не неща.
" и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам.
Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на
Учителя
, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат
Учителят
в какви ли не неща.
Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участва в записването на Паневритмията и на много песни. Елена Андреева Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия.
към текста >>
Да отидем да питаме
Учителя
." Отиват при
Учителя
.
Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов. Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там?
Да отидем да питаме
Учителя
." Отиват при
Учителя
.
Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това!
към текста >>
Методи казва: "
Учителю
, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа.
Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов. Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя.
Методи казва: "
Учителю
, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа.
А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят.
към текста >>
Това го слушаме всеки ден по радиото."
Учителят
ги пита: "Страх ли ви е?
Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни.
Това го слушаме всеки ден по радиото."
Учителят
ги пита: "Страх ли ви е?
" - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?
към текста >>
" - "Страх ни е,
Учителю
.
Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е?
" - "Страх ни е,
Учителю
.
Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е.
към текста >>
" - "Добре - казва
Учителят
.
Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран, разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това!
" - "Добре - казва
Учителят
.
- Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там.
към текста >>
Учителят
ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?
Това го слушаме всеки ден по радиото." Учителят ги пита: "Страх ли ви е? " - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него.
Учителят
ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?
" - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава.
към текста >>
" - "Да,
Учителю
, страх ни е.
" - "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?
" - "Да,
Учителю
, страх ни е.
Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава. По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна.
към текста >>
Учителят
добавя: "Асен ще отиде там.
" - "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа следобед." В три часа в петък са отново при Него. Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи.
Учителят
добавя: "Асен ще отиде там.
Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава. По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години.
към текста >>
Асен разбира, че има закрилата на
Учителя
и заминава.
Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " - "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото" - казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му".
Асен разбира, че има закрилата на
Учителя
и заминава.
По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години. Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана".
към текста >>
По този начин
Учителят
бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен.
Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана". Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната."
По този начин
Учителят
бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен.
Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши.
към текста >>
На "Изгрева" се разчу, че
Учителят
е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.
На "Изгрева" се разчу, че
Учителят
е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия.
към текста >>
Осмелиха се и някои други приятели да отидат при
Учителя
и да искат разрешение за заминаване.
Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
Осмелиха се и някои други приятели да отидат при
Учителя
и да искат разрешение за заминаване.
На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос?
към текста >>
Явява се пред
Учителя
.
Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации.
Явява се пред
Учителя
.
"Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава?
към текста >>
"
Учителю
, искам да отида в Германия, дават стипендия.
На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя.
"
Учителю
, искам да отида в Германия, дават стипендия.
Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите.
към текста >>
"
Учителят
го поглежда: "Не може!
На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос?
"
Учителят
го поглежда: "Не може!
" Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия.
към текста >>
" Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо
Учителят
е така несправедлив към него.
Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може!
" Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо
Учителят
е така несправедлив към него.
Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе.
към текста >>
Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред
Учителя
.
Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите.
Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред
Учителя
.
Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя.
към текста >>
Сестрата решава да му услужи, отива при
Учителя
и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия.
" Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя.
Сестрата решава да му услужи, отива при
Учителя
и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия.
Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал.
към текста >>
Там те бяха печатали беседи от
Учителя
, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси.
Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе.
Там те бяха печатали беседи от
Учителя
, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси.
Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може!
към текста >>
Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на
Учителя
.
Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси.
Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на
Учителя
.
А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него.
към текста >>
А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на
Учителя
.
Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя.
А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на
Учителя
.
Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено.
към текста >>
Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от
Учителя
, без да има духовен капитал.
Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя.
Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от
Учителя
, без да има духовен капитал.
Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко.
към текста >>
Учителят
й отговаря строго: "Не може!
Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него.
Учителят
й отговаря строго: "Не може!
Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе.
към текста >>
Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на
Учителя
да бъде музикант.
Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев
Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на
Учителя
да бъде музикант.
Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри.
към текста >>
Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на
Учителя
.
Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант.
Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на
Учителя
.
Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави.
към текста >>
Това доведе до възникване на много проблеми за
Учителя
.
Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва.
Това доведе до възникване на много проблеми за
Учителя
.
Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам.
към текста >>
Накрая
Учителят
не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той.
Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени млади и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност.
Накрая
Учителят
не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той.
Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам. Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите. Мария Тодорова
към текста >>
Тогава никой не може да ти помогне." Така
Учителят
разреши въпроса с Асенчо и със сестрите.
Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив, но не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам.
Тогава никой не може да ти помогне." Така
Учителят
разреши въпроса с Асенчо и със сестрите.
Мария Тодорова Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно".
към текста >>
Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на
Учителя
.
От мене до Него прострени! Димитрина Антонова Асен Арнаудов след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си под впечатлението на тези чувства, облечени в стихове. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цяла нощ. Така създава симфонията "Нишки".
Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на
Учителя
.
Той го изслушва и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Беше ревнив към нея. Един път в годината си я свиреше.
към текста >>
Неговият живот след заминаването на
Учителя
, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът.
" Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Беше ревнив към нея. Един път в годината си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си.
Неговият живот след заминаването на
Учителя
, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът.
Но никога не можа да се успокои от това писмо. Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана професор по арфа в Консерваторията. След време замина за Персия и стана придворен арфист на шаха. Обаче симфонията "Нишки" не пожела да я запише. Искаше да остане само негова.
към текста >>
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на
Учителя
: "Работи!
Обаче симфонията "Нишки" не пожела да я запише. Искаше да остане само негова. Той трябваше да я запише, да я издаде и това щеше да бъде отговорът на стихотворението. Така че накрая писмото на Димитринка остана без отговор. Ако беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика.
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на
Учителя
: "Работи!
" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва.
към текста >>
Учителят
нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца!
Ако беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу.
Учителят
нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца!
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
към текста >>
Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на
Учителя
.
" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва.
Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на
Учителя
.
Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна!
към текста >>
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която
Учителят
купи за братски цели.
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева", В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя. Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която
Учителят
купи за братски цели.
Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
към текста >>
Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на
Учителя
, се загуби в своето ежедневие.
Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна!
Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на
Учителя
, се загуби в своето ежедневие.
Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
към текста >>
По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на
Учителя
.
Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант.
По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на
Учителя
.
Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания. След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева".
към текста >>
Доверяваше на
Учителя
своите любовни преживявания.
Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене.
Доверяваше на
Учителя
своите любовни преживявания.
След заминаването на Учителя, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на Учителя като второ преработено издание. Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Борис Николов
към текста >>
След заминаването на
Учителя
, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на
Учителя
като второ преработено издание.
Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
След заминаването на
Учителя
, той бе привлечен от Мария Тодорова да работят двамата по издаването песните на
Учителя
като второ преработено издание.
Тази песнарка докара много спорове и разправии в братския живот на "Изгрева". Според мен, от този момент Братството се разцепи вътрешно и повече не можахме да намерим общ език за братска работа! Борис Николов
към текста >>
64.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
Той се среща с
Учителя
и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството.
в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му - тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони.
Той се среща с
Учителя
и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството.
От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
към текста >>
Веднъж отиде при
Учителя
и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени.
През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности.
Веднъж отиде при
Учителя
и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени.
По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче.
към текста >>
По този повод
Учителят
му каза: "Има хора - женени, но са неженени.
Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени.
По този повод
Учителят
му каза: "Има хора - женени, но са неженени.
Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската.
към текста >>
Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал
Учителят
.
По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени.
Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал
Учителят
.
Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях.
към текста >>
Преди да се ожени, отново отива при
Учителя
.
През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят.
Преди да се ожени, отново отива при
Учителя
.
Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях. Борис Николов
към текста >>
" Не послуша думите на
Учителя
, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче.
Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш?
" Не послуша думите на
Учителя
, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче.
А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях. Борис Николов В казармата, където служил като офицер Никола Гръблев, имало един кон, който не можел да се обязди. Хвърлял всеки ездач от гърба си.
към текста >>
Той извикал: "
Учителю
!
В този момент Гръблев разбира, че конят ще полети в пропастта заедно с него. Не може да откачи краката си от стремето и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас.
Той извикал: "
Учителю
!
" и в този момент вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня. В следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака коня, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл.
към текста >>
В следващия миг вижда как
Учителят
е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта.
А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той извикал: "Учителю! " и в този момент вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня.
В следващия миг вижда как
Учителят
е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта.
Ако свали предните си крака коня, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл. Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата.
към текста >>
Учителят
изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл.
Той извикал: "Учителю! " и в този момент вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня. В следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака коня, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака.
Учителят
изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл.
Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната.
към текста >>
Учителят
през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели.
Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната.
Учителят
през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели.
Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев. След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка.
към текста >>
Савка, която е до Него, знае много добре, че
Учителят
се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев.
Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели. Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал.
Савка, която е до Него, знае много добре, че
Учителят
се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев.
След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява.
към текста >>
След малко
Учителят
отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев!
Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели. Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев.
След малко
Учителят
отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев!
" Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило.
към текста >>
Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че
Учителят
пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява.
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев. След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева.
Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че
Учителят
пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява.
Разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа! " Целува ръка и запомня казаното.
към текста >>
Но пропуска пред тях да каже, че е видял как
Учителят
държи юздата на коня по съвсем други съображения.
" Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило.
Но пропуска пред тях да каже, че е видял как
Учителят
държи юздата на коня по съвсем други съображения.
Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа! " Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ. Този случай бе описан от Никола Гръблев.
към текста >>
Отива при
Учителя
, за да Му благодари.
Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения.
Отива при
Учителя
, за да Му благодари.
Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа! " Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ. Този случай бе описан от Никола Гръблев. Бе описан от няколко човека.
към текста >>
Учителят
му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа!
След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари.
Учителят
му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа!
" Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ. Този случай бе описан от Никола Гръблев. Бе описан от няколко човека. Никой не е събрал отделните части в едно цяло.
към текста >>
Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял
Учителя
пред себе си как държи юздата на коня.
Този случай бе описан от Никола Гръблев. Бе описан от няколко човека. Никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам. Това лично ми го е разказвал Гръблев.
Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял
Учителя
пред себе си как държи юздата на коня.
Смяташе, че ще даде възможност противниците на Учителя да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни. Така той смяташе. А трябва да се каже Истината. Така вече събраните отделни части говорят за Цялото. Те говорят за непознатите нам селения на Духа.
към текста >>
Смяташе, че ще даде възможност противниците на
Учителя
да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни.
Бе описан от няколко човека. Никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам. Това лично ми го е разказвал Гръблев. Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял Учителя пред себе си как държи юздата на коня.
Смяташе, че ще даде възможност противниците на
Учителя
да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни.
Така той смяташе. А трябва да се каже Истината. Така вече събраните отделни части говорят за Цялото. Те говорят за непознатите нам селения на Духа. Галилей Величков
към текста >>
65.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Както говори
Учителят
, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА Още бяхме в салона на "Турнферайн".
Както говори
Учителят
, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му.
Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена.
към текста >>
Тя беше с висше образование,
учителка
по немски език в гимназията, интелигентна жена.
Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му. Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството.
Тя беше с висше образование,
учителка
по немски език в гимназията, интелигентна жена.
Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни.
към текста >>
Аз съм я слушала да говори на
Учителя
безсрамно, нахално, без никакво уважение.
Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна.
Аз съм я слушала да говори на
Учителя
безсрамно, нахално, без никакво уважение.
Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място.
към текста >>
Даже един път
Учителят
в клас й удари шамар за безцеремонното говорене.
Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение.
Даже един път
Учителят
в клас й удари шамар за безцеремонното говорене.
Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място. Може да бъде дори и по-лошо.
към текста >>
Искаха да я изгонят, предлагаха на
Учителя
да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но
Учителят
каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място.
Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри.
Искаха да я изгонят, предлагаха на
Учителя
да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но
Учителят
каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място.
Може да бъде дори и по-лошо. Тя е израз на вашите отрицателни мисли. Тези, които мислят отрицателно, то тя ги изразява. Тя е проводник. Във всяка Школа има най-малко десет души на сто, които са изразители на отрицателните мисли на учениците в тази Школа.
към текста >>
Учителят
каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат.
Тя е проводник. Във всяка Школа има най-малко десет души на сто, които са изразители на отрицателните мисли на учениците в тази Школа. И не може без тях." Стояхме смълчани. Значи тук присъства и черната, и Бялата ложа. А ние смятахме, че всички сме бели.
Учителят
каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат.
Могат да бъдат и 50%, но тогава Школата не е на висота. Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив. Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема.
към текста >>
Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за
Учителя
и за това й заплатили.
А ние смятахме, че всички сме бели. Учителят каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат. Могат да бъдат и 50%, но тогава Школата не е на висота. Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив.
Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за
Учителя
и за това й заплатили.
После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея.
към текста >>
После тя идва при
Учителя
и Той пак я приема.
Учителят каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат. Могат да бъдат и 50%, но тогава Школата не е на висота. Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив. Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили.
После тя идва при
Учителя
и Той пак я приема.
Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й.
към текста >>
Така е гледал на тази работа
Учителят
, защото пак я прие.
Колкото по-малко са, толкова по-добре е." Магдалена беше една, но другите, които са мислили отрицателно, тя ги е изразявала. По едно време тя се бе отдалечила от нас и беше в Пловдив. Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място.
Така е гледал на тази работа
Учителят
, защото пак я прие.
Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява.
към текста >>
А когато си замина през 1942 г, пред
Учителя
няколко души почват да говорят за нея.
Доколкото си спомням, е говорила в църквата отрицателно за Учителя и за това й заплатили. После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка.
А когато си замина през 1942 г, пред
Учителя
няколко души почват да говорят за нея.
Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева
към текста >>
Учителят
каза: "Недейте смущава духа й.
После тя идва при Учителя и Той пак я приема. Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея.
Учителят
каза: "Недейте смущава духа й.
Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели.
към текста >>
Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с
Учителя
, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един
Учител
.
Тя се вижда като служебно лице в Школата да играе ролята като на отходно място. Така е гледал на тази работа Учителят, защото пак я прие. Тя беше едно същество, обзето от известни отрицателни сили и не си даваше сметка. А когато си замина през 1942 г, пред Учителя няколко души почват да говорят за нея. Учителят каза: "Недейте смущава духа й.
Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с
Учителя
, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един
Учител
.
Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас.
към текста >>
Магдалена сядаше винаги до
Учителя
на масата на обяд и винаги Му правеше въртели.
Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева
Магдалена сядаше винаги до
Учителя
на масата на обяд и винаги Му правеше въртели.
Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
към текста >>
Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве
Учителя
от тревогите, които тя Му причинява.
Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде
Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве
Учителя
от тревогите, които тя Му причинява.
Всички бяхме седнали на местата си. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха.
към текста >>
Учителят
направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до
Учителя
.
Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява. Всички бяхме седнали на местата си.
Учителят
направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до
Учителя
.
Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим.
към текста >>
Учителят
като видя това, стана и напусна столовата.
Всички бяхме седнали на местата си. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха.
Учителят
като видя това, стана и напусна столовата.
Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя.
към текста >>
Най-после Николай отиде при
Учителя
да се извини и Го помоли да дойде на обяд.
Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим.
Най-после Николай отиде при
Учителя
да се извини и Го помоли да дойде на обяд.
Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме.
към текста >>
И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до
Учителя
.
Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий.
И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до
Учителя
.
Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати.
към текста >>
Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до
Учителя
.
Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя.
Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до
Учителя
.
Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си.
към текста >>
Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на
Учителя
и веднага го туряше в устата си.
Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя.
Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на
Учителя
и веднага го туряше в устата си.
Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно.
към текста >>
Пред
Учителя
освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати.
И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона.
Пред
Учителя
освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати.
Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков
към текста >>
Магдалена, както седеше до
Учителя
, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си.
Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати.
Магдалена, както седеше до
Учителя
, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си.
Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г.
към текста >>
Учителят
се превиваше от смях, както и всички присъстващи.
Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно.
Учителят
се превиваше от смях, както и всички присъстващи.
След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет.
към текста >>
След тази весела случка
Учителят
каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас".
Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи.
След тази весела случка
Учителят
каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас".
Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти.
към текста >>
Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият
Учител
, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет.
Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет.
Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият
Учител
, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет.
Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти.
към текста >>
Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови
Учител
.
Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти.
Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови
Учител
.
Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там.
към текста >>
Учителят
изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти.
Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде.
Учителят
изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти.
Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус!
към текста >>
Нашият
Учител
от жени не се бои".
Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус! Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език. Първият въпрос на Магдалена към него бил следният: "Та ти от жени ли се боиш?
Нашият
Учител
от жени не се бои".
А той, след като я срещнал, започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднишком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят".
към текста >>
Ами че ти какъв си такъв
Учител
?
Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език. Първият въпрос на Магдалена към него бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои". А той, след като я срещнал, започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднишком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри!
Ами че ти какъв си такъв
Учител
?
Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят". Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева".
към текста >>
Тя говорила за
Учителя
и за Школата Му на "Изгрева".
Ами че ти какъв си такъв Учител? Та ти как ще ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Христос пред самарянката, която имаше безброй мъже, там, на онзи кладенец, каза най-великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят". Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа.
Тя говорила за
Учителя
и за Школата Му на "Изгрева".
Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила.
към текста >>
И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от
Учителя
".
Тези две забележки на Магдалена изумяват Кришнамурти, Той вижда, че нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България.
И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от
Учителя
".
Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата.
към текста >>
Тя извадила писмото на
Учителя
и му го подала.
Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя".
Тя извадила писмото на
Учителя
и му го подала.
Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Накрая той се отказва да бъде провъзгласен за новия Христос.
към текста >>
Той поискал портрета на
Учителя
, който тя носела със себе си и му го подарила.
Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала.
Той поискал портрета на
Учителя
, който тя носела със себе си и му го подарила.
Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Накрая той се отказва да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено.
към текста >>
Братът не се отказва, отива при
Учителя
и иска обяснение за случая: "
Учителю
, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя едни врели-некипели за Холандия и за Кришнамурти."
Учителят
отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас.
Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като измислица. Жалко е, че не записахме всичко, което разказваше и сега предаваме това, което си спомняме. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам". А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало му казах всичко право в очите. И накрая повярва".
Братът не се отказва, отива при
Учителя
и иска обяснение за случая: "
Учителю
, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя едни врели-некипели за Холандия и за Кришнамурти."
Учителят
отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас.
А там не бе сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е, защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не втасало и кипнало, понеже във вас няма вложен от Божествения квас на Словото Ми". Така завърши тази одисея.
към текста >>
Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови
Учител
.
Там тя измете със своята метла цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е, защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не втасало и кипнало, понеже във вас няма вложен от Божествения квас на Словото Ми". Така завърши тази одисея. Мария Тодорова
Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови
Учител
.
Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз.
към текста >>
Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият
Учител
, не съм аз Христос".
А тук за вас нейните думи са врели и некипели. Това е, защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не втасало и кипнало, понеже във вас няма вложен от Божествения квас на Словото Ми". Така завърши тази одисея. Мария Тодорова Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител.
Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият
Учител
, не съм аз Христос".
Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина.
към текста >>
На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият
Учител
, не съм аз Христос.
Така завърши тази одисея. Мария Тодорова Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение.
На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият
Учител
, не съм аз Христос.
Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.
към текста >>
Мировият
Учител
е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч.
Мария Тодорова Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос.
Мировият
Учител
е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч.
Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло.
към текста >>
Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия
Учител
и искате да вярвате, че този Мирови
Учител
съм аз.
Идва денят, когато на конгреса трябва да се обяви Кришнамурти за Христос и за Мирови Учител. Кришнамурти държал реч, думите с които започнал, били: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос". Теософите обидени, разочаровани, протестирали пред него, че го прави от скромност и смирение. На следващия ден държи втора реч и отново започва: "Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос. Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч.
Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия
Учител
и искате да вярвате, че този Мирови
Учител
съм аз.
Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас.
към текста >>
Истина е, че времето за идването на Мировия
Учител
е вече дошло.
Мировият Учител е в България - Той е Петър Дънов." На третия ден Кришнамурти държи отново реч. Думите, които изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Мирови Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.
Истина е, че времето за идването на Мировия
Учител
е вече дошло.
И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България". Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж градината в Айтос. Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения.
към текста >>
Мировият
Учител
е в България".
Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас.
Мировият
Учител
е в България".
Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж градината в Айтос. Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения. Кришнамурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г.
към текста >>
Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият
учител
е в България и че Той е Петър Дънов.
Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той вече е във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България".
Софрони Ников, който присъствал на този конгрес като представител на българската теософска ложа, много години по-късно, лично на брат Георги Куртев от Айтос, бе предал думите на Кришнамурти, който казал, че Мировият
учител
е в България и че Той е Петър Дънов.
Но Софрони Ников го бе казал само на брат Георги Куртев, когато бе посетил веднъж градината в Айтос. Той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други съображения. Кришнамурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си.
към текста >>
Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу
Учителя
пред всички нас, дори пред лицето на
Учителя
.
След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше изнесъл Истината, неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена.
Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу
Учителя
пред всички нас, дори пред лицето на
Учителя
.
Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него.
към текста >>
Учителят
мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея.
Ако беше изнесъл Истината, неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали.
Учителят
мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея.
И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства.
към текста >>
И щяха да го направят, но строгото лице на
Учителя
ги възпираше.
За Истината човек трябва да се бори и да я отстоява. Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея.
И щяха да го направят, но строгото лице на
Учителя
ги възпираше.
Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони.
към текста >>
Образът на
Учителя
за нас беше свещен.
Имаше дни, когато Магдалена се движеше в нашите среди, присъстваше на беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната и бе напълно смирена. Но идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя пред всички нас, дори пред лицето на Учителя. Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше.
Образът на
Учителя
за нас беше свещен.
А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов.
към текста >>
Накрая не изтърпяха и поискаха от
Учителя
разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева.
Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него.
Накрая не изтърпяха и поискаха от
Учителя
разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева.
Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място.
към текста >>
Само се искаше съгласието на
Учителя
.
А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него. Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов.
Само се искаше съгласието на
Учителя
.
Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира.
към текста >>
Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу
Учителя
и Братството.
Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха.
Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу
Учителя
и Братството.
Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
към текста >>
Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу
Учителя
, за да привлече повече хора около себе си.
Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град.
Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу
Учителя
, за да привлече повече хора около себе си.
А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя.
към текста >>
В това време идва
Учителят
.
А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: "Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя.
В това време идва
Учителят
.
Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева.
към текста >>
За пръв път видях
Учителя
да налага някого с бастуна си.
Отиди при онези, които са ти сложили този надпис." Тя не си отива и крещи срещу нас. Казвам й отново: "Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да я набия и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна.
За пръв път видях
Учителя
да налага някого с бастуна си.
Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете?
към текста >>
След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред
Учителя
, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева.
След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред
Учителя
, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме.
към текста >>
Учителят
я запита: "Колко ти платиха поповете?
За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Учителят
я запита: "Колко ти платиха поповете?
" Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме. Учехме един урок за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението.
към текста >>
", отговори
Учителят
.
След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си!
", отговори
Учителят
.
Всички мълчахме. Учехме един урок за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението. За тях бе необходим гръмоотвод за светкавиците, комин за пушека и канал за мръсната вода. Чрез тези три неща трябваше да изтече злото и така да се справим с него. Но този урок за нас бе много труден да се разбере и приложи.
към текста >>
66.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
Учителят
го поглежда строго: "Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (1902-1979) Методи Константинов е недоволен, че не е поставен на висока служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може.
Учителят
го поглежда строго: "Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен.
Той обичаше да се перчи насам-натам. Учителят го изглежда отново и казва: "Ти виждал ли си как селяните някой път сложат гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето. Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи, взимат камъни и го замерват, докато го строшат. Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш?
към текста >>
Учителят
го изглежда отново и казва: "Ти виждал ли си как селяните някой път сложат гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето.
Методи Константинов е недоволен, че не е поставен на висока служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може. Учителят го поглежда строго: "Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен. Той обичаше да се перчи насам-натам.
Учителят
го изглежда отново и казва: "Ти виждал ли си как селяните някой път сложат гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето.
Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи, взимат камъни и го замерват, докато го строшат. Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката, след като е избила млякото, е поставила вътре маслото? " Методи слуша и си тръгва.
към текста >>
Граблашева протестираше срещу
Учителя
, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание.
Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката, след като е избила млякото, е поставила вътре маслото? " Методи слуша и си тръгва. Борис Николов
Граблашева протестираше срещу
Учителя
, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание.
Отивам при Учителя, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева.
към текста >>
Отивам при
Учителя
, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева.
Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката, след като е избила млякото, е поставила вътре маслото? " Методи слуша и си тръгва. Борис Николов Граблашева протестираше срещу Учителя, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание.
Отивам при
Учителя
, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева.
Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева. Той се отдалечи от Учителя.
към текста >>
Учителят
ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство.
Борис Николов Граблашева протестираше срещу Учителя, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание. Отивам при Учителя, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим.
Учителят
ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство.
Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева. Той се отдалечи от Учителя. Отивам при Учителя и казвам: "Учителю, Методи се отклони заради Граблашева. Той трябва да възстанови връзките си с Вас. Да му поговоря ли?
към текста >>
Той се отдалечи от
Учителя
.
Отивам при Учителя, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева.
Той се отдалечи от
Учителя
.
Отивам при Учителя и казвам: "Учителю, Методи се отклони заради Граблашева. Той трябва да възстанови връзките си с Вас. Да му поговоря ли? " - "Той имаше тази връзка, но това беше привидно. Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно - Учителят или твоята хазайка и стопанка Граблашева?
към текста >>
Отивам при
Учителя
и казвам: "
Учителю
, Методи се отклони заради Граблашева.
Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева. Той се отдалечи от Учителя.
Отивам при
Учителя
и казвам: "
Учителю
, Методи се отклони заради Граблашева.
Той трябва да възстанови връзките си с Вас. Да му поговоря ли? " - "Той имаше тази връзка, но това беше привидно. Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно - Учителят или твоята хазайка и стопанка Граблашева? " Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос.
към текста >>
Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно -
Учителят
или твоята хазайка и стопанка Граблашева?
Той се отдалечи от Учителя. Отивам при Учителя и казвам: "Учителю, Методи се отклони заради Граблашева. Той трябва да възстанови връзките си с Вас. Да му поговоря ли? " - "Той имаше тази връзка, но това беше привидно.
Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно -
Учителят
или твоята хазайка и стопанка Граблашева?
" Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос. "Методи, Учителят ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му? " Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах.
към текста >>
"Методи,
Учителят
ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му?
Той трябва да възстанови връзките си с Вас. Да му поговоря ли? " - "Той имаше тази връзка, но това беше привидно. Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно - Учителят или твоята хазайка и стопанка Граблашева? " Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос.
"Методи,
Учителят
ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му?
" Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах. След няколко дни Методи отново се върна на Изгрева и целуна десницата на Учителя. Мария Тодорова
към текста >>
След няколко дни Методи отново се върна на Изгрева и целуна десницата на
Учителя
.
" Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос. "Методи, Учителят ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му? " Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах.
След няколко дни Методи отново се върна на Изгрева и целуна десницата на
Учителя
.
Мария Тодорова Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел и много буен. Другият бе Методи Константинов. Двамата се скарват.
към текста >>
Методи не се примирява, отива при
Учителя
и започва да вика и крещи пред лицето на
Учителя
: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието."
Учителят
мълчи.
Другият бе Методи Константинов. Двамата се скарват. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен.
Методи не се примирява, отива при
Учителя
и започва да вика и крещи пред лицето на
Учителя
: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието."
Учителят
мълчи.
Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: "Любете враговете си! " Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума.
към текста >>
Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на
Учителя
.
Двамата се скарват. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят мълчи.
Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на
Учителя
.
Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: "Любете враговете си! " Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека.
към текста >>
Учителят
се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте?
Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина.
Учителят
се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте?
Затова Христос казва: "Любете враговете си! " Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След 9 септември Методи Константинов е работил в бригадата на Борис Николов. Получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник.
към текста >>
Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на
Учителя
всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие.
Да си прибереш цървулите и да те няма тук." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствувал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите и заслизал надолу. По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на
Учителя
всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие.
С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен.
към текста >>
В последно време се молих на
Учителя
да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа.
По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г.
В последно време се молих на
Учителя
да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа.
Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен. Аз съм готов и те чакам. Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов.
към текста >>
Скоро сънувах
Учителя
и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен.
Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа.
Скоро сънувах
Учителя
и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен.
Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен. Аз съм готов и те чакам. Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни.
към текста >>
Аз зная от
Учителя
, че ти ще дойдеш."
Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен. Аз съм готов и те чакам.
Аз зная от
Учителя
, че ти ще дойдеш."
Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този негов труд го поставям на най-високо място от неговите трудове. Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно просветено съзнание.
към текста >>
Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на
Учителя
.
Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен. Аз съм готов и те чакам. Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни.
Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на
Учителя
.
Този негов труд го поставям на най-високо място от неговите трудове. Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно просветено съзнание. Методи беше и добър астролог. Вергилий Кръстев
към текста >>
Когато говореше за Школата на
Учителя
, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно просветено съзнание.
Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този негов труд го поставям на най-високо място от неговите трудове.
Когато говореше за Школата на
Учителя
, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно просветено съзнание.
Методи беше и добър астролог. Вергилий Кръстев
към текста >>
67.
МАРИЯ ТОДОРОВА
Тогава тя научава от една своя роднина за
Учителя
като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот.
Тогава тя научава от една своя роднина за
Учителя
като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул.
"Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите.
към текста >>
Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват
учителите
в гимназията.
Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания.
Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват
учителите
в гимназията.
Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>
Тя е първата, която отива при
Учителя
с точно определено искане: съвети и упътвания.
Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
Тя е първата, която отива при
Учителя
с точно определено искане: съвети и упътвания.
По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов
към текста >>
По повод на нейното търсене за път към Словото на
Учителя
, тя стана един вид пример за останалите.
Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания.
По повод на нейното търсене за път към Словото на
Учителя
, тя стана един вид пример за останалите.
Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?
към текста >>
Цели три години тя е била частна ученичка на
Учителя
на ул.
Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка".
Цели три години тя е била частна ученичка на
Учителя
на ул.
"Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
към текста >>
В този период, когато ме срещна
Учителя
и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?
По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов
В този период, когато ме срещна
Учителя
и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?
" Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви.
към текста >>
Учителят
се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос".
Учителят
се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога.
към текста >>
Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на
Учителя
и на Бога.
"Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на
Учителя
и на Бога.
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова
към текста >>
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада,
Учителят
дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна.
Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз? " Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога.
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада,
Учителят
дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна.
Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
към текста >>
- "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от
Учителя
и от Бога.
Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието?
- "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от
Учителя
и от Бога.
Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи.
към текста >>
Точно по това време
Учителят
държеше беседи.
- "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината.
Точно по това време
Учителят
държеше беседи.
Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано.
към текста >>
Тя отива при
Учителя
с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано.
Мария Тодорова След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи.
Тя отива при
Учителя
с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано.
Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга.
към текста >>
Учителят
се съгласява.
Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време.
Учителят
се съгласява.
На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!
към текста >>
Оттогава всички класове и беседи на
Учителя
стават сутрин рано.
Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно.
Оттогава всички класове и беседи на
Учителя
стават сутрин рано.
Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание! " Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре".
към текста >>
При едно посещение у дома
Учителят
погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!
Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов
При едно посещение у дома
Учителят
погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!
" Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност.
към текста >>
"
Учителят
каза: "Добре".
Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. Борис Николов При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание! " Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие!
"
Учителят
каза: "Добре".
Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана.
към текста >>
Учителят
винаги си държеше на обещанията.
" Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност.
Учителят
винаги си държеше на обещанията.
На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат.
към текста >>
На времето тя поиска от
Учителя
да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана.
" Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията.
На времето тя поиска от
Учителя
да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд.
към текста >>
Приятелите имат молитви на
Учителя
, с които ги изпращат.
Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници.
Приятелите имат молитви на
Учителя
, с които ги изпращат.
Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст. Борис Николов
към текста >>
После се сетих, че
Учителят
я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд.
После се сетих, че
Учителят
я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи.
Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст. Борис Николов
към текста >>
68.
ИГНАТ КОТАРОВ
В това време в Стара Загора идва
Учителят
.
ИГНАТ КОТАРОВ Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите са вдигнали ръце от него. Детето е в безсъзнание. Домашните му приготвят дрешки за погребение.
В това време в Стара Загора идва
Учителят
.
Съобщават Му: "Детето на Иван Котаров е тежко болно." Учителят казва: "Да отидем да го видим." Като влизат, Учителят се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: "Ще му мине. Направете му една кисела тархана с квас, без хляб." До вечерта детето се оправи. Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на Учителя. "Ти знаеш ли откога не съм ти дърпал ушите, Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото.
към текста >>
Съобщават Му: "Детето на Иван Котаров е тежко болно."
Учителят
казва: "Да отидем да го видим." Като влизат,
Учителят
се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: "Ще му мине.
ИГНАТ КОТАРОВ Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите са вдигнали ръце от него. Детето е в безсъзнание. Домашните му приготвят дрешки за погребение. В това време в Стара Загора идва Учителят.
Съобщават Му: "Детето на Иван Котаров е тежко болно."
Учителят
казва: "Да отидем да го видим." Като влизат,
Учителят
се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: "Ще му мине.
Направете му една кисела тархана с квас, без хляб." До вечерта детето се оправи. Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на Учителя. "Ти знаеш ли откога не съм ти дърпал ушите, Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото. Учителят отсича: "Това, което направи днес не е за дърпане на уши.
към текста >>
Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на
Учителя
.
Детето е в безсъзнание. Домашните му приготвят дрешки за погребение. В това време в Стара Загора идва Учителят. Съобщават Му: "Детето на Иван Котаров е тежко болно." Учителят казва: "Да отидем да го видим." Като влизат, Учителят се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: "Ще му мине. Направете му една кисела тархана с квас, без хляб." До вечерта детето се оправи.
Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на
Учителя
.
"Ти знаеш ли откога не съм ти дърпал ушите, Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото. Учителят отсича: "Това, което направи днес не е за дърпане на уши. Обърни си задника за бастуна Ми". Игнат се обръща.
към текста >>
Учителят
отсича: "Това, което направи днес не е за дърпане на уши.
Съобщават Му: "Детето на Иван Котаров е тежко болно." Учителят казва: "Да отидем да го видим." Като влизат, Учителят се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: "Ще му мине. Направете му една кисела тархана с квас, без хляб." До вечерта детето се оправи. Порасна голям, дойде на Изгрева и започна да прави големи бели на Учителя. "Ти знаеш ли откога не съм ти дърпал ушите, Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото.
Учителят
отсича: "Това, което направи днес не е за дърпане на уши.
Обърни си задника за бастуна Ми". Игнат се обръща. Учителят го гледа строго, но не вдига бастуна. Този път Игнат проявява послушание. Борис Николов
към текста >>
Учителят
го гледа строго, но не вдига бастуна.
"Ти знаеш ли откога не съм ти дърпал ушите, Игнате? От време оно." Игнат си подава ухото. Учителят отсича: "Това, което направи днес не е за дърпане на уши. Обърни си задника за бастуна Ми". Игнат се обръща.
Учителят
го гледа строго, но не вдига бастуна.
Този път Игнат проявява послушание. Борис Николов Игнат Котаров бе по убеждение комунист. Приемаше в бараката си да приспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията. Той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя.
към текста >>
Той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на
Учителя
.
Учителят го гледа строго, но не вдига бастуна. Този път Игнат проявява послушание. Борис Николов Игнат Котаров бе по убеждение комунист. Приемаше в бараката си да приспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията.
Той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на
Учителя
.
Една вечер се събират в бараката му неговите бойни другари, които нощуват в различни нелегални квартири около София. Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване те оставят на съхранение и други документи на своята нелегална група в неговата барака, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той слага цялата документация в печката и ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
към текста >>
Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която
Учителят
му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Взима я и я разглежда. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа.
Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която
Учителят
му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
До нея той слага и току-що прегорялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя. "Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка?
към текста >>
Сутринта отива при
Учителя
.
Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегорялата клечка кибрит и загъва кърпата.
Сутринта отива при
Учителя
.
"Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
към текста >>
"
Учителю
, искам обяснение по един важен за мен въпрос."
Учителят
кимва.
Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегорялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя.
"
Учителю
, искам обяснение по един важен за мен въпрос."
Учителят
кимва.
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И посочва с пръст втората овъглена клечка, с която Игнат бе запалил онези книжа в своята печка.
към текста >>
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред
Учителя
овъглените две клечки кибрит.
Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегорялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя. "Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва.
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред
Учителя
овъглените две клечки кибрит.
"Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И посочва с пръст втората овъглена клечка, с която Игнат бе запалил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка на Учителя и напуска стаята.
към текста >>
"
Учителю
, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка?
Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегорялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя. "Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит.
"
Учителю
, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка?
" Учителят го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И посочва с пръст втората овъглена клечка, с която Игнат бе запалил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка на Учителя и напуска стаята. Минаха години.
към текста >>
"
Учителят
го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя.
До нея той слага и току-що прегорялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя. "Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка?
"
Учителят
го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя.
Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И посочва с пръст втората овъглена клечка, с която Игнат бе запалил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка на Учителя и напуска стаята. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт, но Игнат все пак остана в нашите среди.
към текста >>
Игнат целува ръка на
Учителя
и напуска стаята.
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И посочва с пръст втората овъглена клечка, с която Игнат бе запалил онези книжа в своята печка.
Игнат целува ръка на
Учителя
и напуска стаята.
Минаха години. Комунистите дойдоха на власт, но Игнат все пак остана в нашите среди. През 1953 г. умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите.
към текста >>
По това време
Учителят
е в Мърчаево с Братството.
Извикват офицера, който командва българската противозенитна батарея, за да присъства на разстрела. Българският офицер се противопоставя и казал, че тук е българска територия и ще го съди български съд. Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението, където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил своите наблюдения през нощта и го освобождава.
По това време
Учителят
е в Мърчаево с Братството.
Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност.
към текста >>
Изведнъж
Учителят
започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава.
Българският офицер се противопоставя и казал, че тук е българска територия и ще го съди български съд. Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението, където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил своите наблюдения през нощта и го освобождава. По това време Учителят е в Мърчаево с Братството.
Изведнъж
Учителят
започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава.
Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров.
към текста >>
Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и
Учителят
отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров?
Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението, където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил своите наблюдения през нощта и го освобождава. По това време Учителят е в Мърчаево с Братството. Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава.
Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и
Учителят
отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров?
" Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие.
към текста >>
Това е един метод на
Учителя
да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност.
По това време Учителят е в Мърчаево с Братството. Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат.
Това е един метод на
Учителя
да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност.
Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на Учителя. Учителят му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!
към текста >>
Понеже приятелите знаят, че при
Учителя
няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато
Учителят
задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров.
Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност.
Понеже приятелите знаят, че при
Учителя
няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато
Учителят
задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров.
След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на Учителя. Учителят му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай.
към текста >>
Учителят
се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него".
" Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие.
Учителят
се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него".
След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на Учителя. Учителят му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем. Борис Николов
към текста >>
След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на
Учителя
.
Така, в разстояние на близо час, разговорът се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него".
След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на
Учителя
.
Учителят му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем. Борис Николов Често приятелите го срещаха по екскурзии на Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки.
към текста >>
Учителят
му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!
Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и благодари на Учителя.
Учителят
му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!
" Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем. Борис Николов Често приятелите го срещаха по екскурзии на Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си.
към текста >>
Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за
Учителя
.
Ние слушаме и дойде време да го опишем. Борис Николов Често приятелите го срещаха по екскурзии на Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост.
Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за
Учителя
.
Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Галилей Величков Игнат беше от ония наши приятели, които обичаха близостта с природата.
към текста >>
Учителят
имаше много главоболия с мен.
Често приятелите го срещаха по екскурзии на Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост. Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за Учителя. Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах.
Учителят
имаше много главоболия с мен.
Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Галилей Величков Игнат беше от ония наши приятели, които обичаха близостта с природата. Него често ще го срещнете само с едни къси гащи, бос и гологлав. Веднъж Учителят го среща така и му казва: "Не е хубаво, рекох, така да ходиш.
към текста >>
Веднъж
Учителят
го среща така и му казва: "Не е хубаво, рекох, така да ходиш.
Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Галилей Величков Игнат беше от ония наши приятели, които обичаха близостта с природата. Него често ще го срещнете само с едни къси гащи, бос и гологлав.
Веднъж
Учителят
го среща така и му казва: "Не е хубаво, рекох, така да ходиш.
Ето, има сестри, не бива да те гледат така." - "Ами аз използвам слънцето, нали Вие така ни учите! " - "Не е прилично - така не ви уча" - казал Учителят. - "Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски /сестрите/ около вас, като се врат в краката Ви, прилично ли е? Как ги търпите? "
към текста >>
" - "Не е прилично - така не ви уча" - казал
Учителят
.
Галилей Величков Игнат беше от ония наши приятели, които обичаха близостта с природата. Него често ще го срещнете само с едни къси гащи, бос и гологлав. Веднъж Учителят го среща така и му казва: "Не е хубаво, рекох, така да ходиш. Ето, има сестри, не бива да те гледат така." - "Ами аз използвам слънцето, нали Вие така ни учите!
" - "Не е прилично - така не ви уча" - казал
Учителят
.
- "Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски /сестрите/ около вас, като се врат в краката Ви, прилично ли е? Как ги търпите? " Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат: "Игнате, ти ще спориш с Учителя?
към текста >>
Туй вбесява Игнат и вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат: "Игнате, ти ще спориш с
Учителя
?
" - "Не е прилично - така не ви уча" - казал Учителят. - "Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски /сестрите/ около вас, като се врат в краката Ви, прилично ли е? Как ги търпите? " Намесва се в разговора и брат Пампоров.
Туй вбесява Игнат и вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат: "Игнате, ти ще спориш с
Учителя
?
Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт? " - "Да, помня - казал Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, хвана ме за ухото и аз оздравях." "Игнате, - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си. Ела утре при мен." - "В колко часа, Учителю? " - "Ела в десет часа."
към текста >>
" - "Да, помня - казал Игнат вече с омекнал тон -
Учителят
дойде при мен, хвана ме за ухото и аз оздравях."
Как ги търпите? " Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат: "Игнате, ти ще спориш с Учителя? Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт?
" - "Да, помня - казал Игнат вече с омекнал тон -
Учителят
дойде при мен, хвана ме за ухото и аз оздравях."
"Игнате, - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си. Ела утре при мен." - "В колко часа, Учителю? " - "Ела в десет часа." Така всичко се изглади и ние се разотидохме. Петър Камбуров
към текста >>
"Игнате, - казал
Учителят
- ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си.
" Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат: "Игнате, ти ще спориш с Учителя? Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт? " - "Да, помня - казал Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, хвана ме за ухото и аз оздравях."
"Игнате, - казал
Учителят
- ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си.
Ела утре при мен." - "В колко часа, Учителю? " - "Ела в десет часа." Така всичко се изглади и ние се разотидохме. Петър Камбуров Игнат се бореше малко с Учителя, възразяваше, опонираше на Учителя.
към текста >>
Ела утре при мен." - "В колко часа,
Учителю
?
Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат: "Игнате, ти ще спориш с Учителя? Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт? " - "Да, помня - казал Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, хвана ме за ухото и аз оздравях." "Игнате, - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си.
Ела утре при мен." - "В колко часа,
Учителю
?
" - "Ела в десет часа." Така всичко се изглади и ние се разотидохме. Петър Камбуров Игнат се бореше малко с Учителя, възразяваше, опонираше на Учителя. Но Учителят му каза веднъж: "Игнате, внимавай, аз съм кредитирал за тебе.
към текста >>
Игнат се бореше малко с
Учителя
, възразяваше, опонираше на
Учителя
.
"Игнате, - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си. Ела утре при мен." - "В колко часа, Учителю? " - "Ела в десет часа." Така всичко се изглади и ние се разотидохме. Петър Камбуров
Игнат се бореше малко с
Учителя
, възразяваше, опонираше на
Учителя
.
Но Учителят му каза веднъж: "Игнате, внимавай, аз съм кредитирал за тебе. Ако си махна кредита? " И не довърши повече. Аз изтръпнах като чух това. Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от салона.
към текста >>
Но
Учителят
му каза веднъж: "Игнате, внимавай, аз съм кредитирал за тебе.
Ела утре при мен." - "В колко часа, Учителю? " - "Ела в десет часа." Така всичко се изглади и ние се разотидохме. Петър Камбуров Игнат се бореше малко с Учителя, възразяваше, опонираше на Учителя.
Но
Учителят
му каза веднъж: "Игнате, внимавай, аз съм кредитирал за тебе.
Ако си махна кредита? " И не довърши повече. Аз изтръпнах като чух това. Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от салона. Възразяваше на Учителя.
към текста >>
Възразяваше на
Учителя
.
Но Учителят му каза веднъж: "Игнате, внимавай, аз съм кредитирал за тебе. Ако си махна кредита? " И не довърши повече. Аз изтръпнах като чух това. Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от салона.
Възразяваше на
Учителя
.
Да възразяваш на Учителя, невежество е това. Елена Андреева Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни.
към текста >>
Да възразяваш на
Учителя
, невежество е това.
Ако си махна кредита? " И не довърши повече. Аз изтръпнах като чух това. Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от салона. Възразяваше на Учителя.
Да възразяваш на
Учителя
, невежество е това.
Елена Андреева Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни. Започна да взима уроци и да се упражнява да свири.
към текста >>
Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания,
Учителят
на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото.
Аз изтръпнах като чух това. Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от салона. Възразяваше на Учителя. Да възразяваш на Учителя, невежество е това. Елена Андреева
Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания,
Учителят
на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото.
Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни. Започна да взима уроци и да се упражнява да свири. Но горкият, нямаше нито талант за музика, нито ухо на музикант. Свиреше фалшиво и скрибуцаше непрестанно.
към текста >>
Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше в Школата на
Учителя
.
Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от салона. Възразяваше на Учителя. Да възразяваш на Учителя, невежество е това. Елена Андреева Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото.
Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше в Школата на
Учителя
.
Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни. Започна да взима уроци и да се упражнява да свири. Но горкият, нямаше нито талант за музика, нито ухо на музикант. Свиреше фалшиво и скрибуцаше непрестанно. Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж.
към текста >>
Това бяха песни на
Учителя
, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен.
Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, и особено ако някой свири фалшиво, а Игнат не можеше да свири, не му се отдаваше, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него. Щем-не щем, трябваше да го слушаме. А когато започнеше да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове се проточваше вой. Е, това не можехме да го изтърпим - измъченият вой на песента.
Това бяха песни на
Учителя
, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен.
Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорства цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа.
към текста >>
Тогава реших да потърся помощта на
Учителя
.
Е, това не можехме да го изтърпим - измъченият вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорства цяла нощ.
Тогава реших да потърся помощта на
Учителя
.
Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можех да заспя от свиренето на Игнат.
към текста >>
Учителят
ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече".
Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорства цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа.
Учителят
ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече".
Връщам се от стаята на Учителя, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можех да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".
към текста >>
Връщам се от стаята на
Учителя
, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири.
Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорства цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече".
Връщам се от стаята на
Учителя
, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири.
Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можех да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това че свири нечисто, фалшиво.
към текста >>
Вероятно
Учителят
му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.
Направо ми призля, защото знаех, че ще упорства цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири.
Вероятно
Учителят
му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.
Прибрах се и дълго време не можех да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това че свири нечисто, фалшиво. Дразнеше ме и ми свиреше по нервите.
към текста >>
На следващия ден, когато
Учителят
ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.
Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можех да заспя от свиренето на Игнат.
На следващия ден, когато
Учителят
ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.
Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това че свири нечисто, фалшиво. Дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка.
към текста >>
Аз си отидох, а смехът на
Учителя
продължаваше да ми звучи в ушите.
Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това че свири нечисто, фалшиво. Дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка.
Аз си отидох, а смехът на
Учителя
продължаваше да ми звучи в ушите.
Разбрах, че това не е случайно и реших да намеря тенекия, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията. Но навремето да намериш тенекия беше рядкост. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия.
към текста >>
Аз вървя и чувам още смеха на
Учителя
в ушите си.
Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа.
Аз вървя и чувам още смеха на
Учителя
в ушите си.
Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя. Към осем часа вечерта Игнат започна да скрибуца с цигулката. Аз взех тенекията, взех черпак и лъжица, завързах ги с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат, виждат тенекията, която съм я окачила на врата си така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха след мен.
към текста >>
" Аз му казах дословно това, което ми бе казал
Учителят
: "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".
Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, накрая - както ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи "Ти луда ли си?
" Аз му казах дословно това, което ми бе казал
Учителят
: "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".
Той се спря, седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри разбраха каква била работата и ми казаха: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат." Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме.
към текста >>
А когато на следващия ден отидохме при
Учителя
и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее.
Онези две сестри разбраха каква била работата и ми казаха: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат." Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева".
А когато на следващия ден отидохме при
Учителя
и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее.
Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева". Мария Тодорова
към текста >>
Така успяхме да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на
Учителя
.
Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи.
Така успяхме да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на
Учителя
.
Ако бяхме приложили този метод, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева". Мария Тодорова
към текста >>
Ако бяхме приложили този метод, когато
Учителят
Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите.
Повече Игнат не посмя да свири вечер. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя.
Ако бяхме приложили този метод, когато
Учителят
Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите.
Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева". Мария Тодорова
към текста >>
Но тогава, с помощта на
Учителя
, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева".
Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите.
Но тогава, с помощта на
Учителя
, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева".
Мария Тодорова
към текста >>
69.
ЦАНКА ЕКИМОВА
Накрая видяха, че ще ме изпуснат, убедиха се, че съм вече пътница и решиха да ме пуснат от Габрово да отида на Изгрева, за да моля
Учителя
за помощ.
След като се задомих, имах чувството, че ще си замина. И щях да си замина. Особено след като се създаде конфликт и противоречие между баща ми и съпруга ми Юрдан заради търговията им, понеже и двамата бяха търговци и фабриканти. В мен се разигра този конфликт и аз станах арена за пари, власт и търговия. Аз се разболях, легнах на легло, три седмици не се хранех и спях денонощно.
Накрая видяха, че ще ме изпуснат, убедиха се, че съм вече пътница и решиха да ме пуснат от Габрово да отида на Изгрева, за да моля
Учителя
за помощ.
Едва се качих горе пред стаята на Учителя, току- що решавам да чукам на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде. Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички, Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда. Учителят се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма".
към текста >>
Едва се качих горе пред стаята на
Учителя
, току- що решавам да чукам на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде.
И щях да си замина. Особено след като се създаде конфликт и противоречие между баща ми и съпруга ми Юрдан заради търговията им, понеже и двамата бяха търговци и фабриканти. В мен се разигра този конфликт и аз станах арена за пари, власт и търговия. Аз се разболях, легнах на легло, три седмици не се хранех и спях денонощно. Накрая видяха, че ще ме изпуснат, убедиха се, че съм вече пътница и решиха да ме пуснат от Габрово да отида на Изгрева, за да моля Учителя за помощ.
Едва се качих горе пред стаята на
Учителя
, току- що решавам да чукам на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде.
Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички, Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда. Учителят се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи думата "стара".
към текста >>
Учителят
се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете!
В мен се разигра този конфликт и аз станах арена за пари, власт и търговия. Аз се разболях, легнах на легло, три седмици не се хранех и спях денонощно. Накрая видяха, че ще ме изпуснат, убедиха се, че съм вече пътница и решиха да ме пуснат от Габрово да отида на Изгрева, за да моля Учителя за помощ. Едва се качих горе пред стаята на Учителя, току- що решавам да чукам на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде. Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички, Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда.
Учителят
се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете!
Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи думата "стара". Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от Учителя, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан. Учителят добави: "Останете на молитва".
към текста >>
Учителят
наблегна и провлачи думата "стара".
Едва се качих горе пред стаята на Учителя, току- що решавам да чукам на вратата и в същия момент Той се задава отнякъде. Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички, Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда. Учителят се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма".
Учителят
наблегна и провлачи думата "стара".
Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от Учителя, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан. Учителят добави: "Останете на молитва". Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва.
към текста >>
Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от
Учителя
, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан.
Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички, Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда. Учителят се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи думата "стара".
Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от
Учителя
, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан.
Учителят добави: "Останете на молитва". Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена.
към текста >>
Учителят
добави: "Останете на молитва".
Учителят се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи думата "стара". Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от Учителя, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан.
Учителят
добави: "Останете на молитва".
Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена. Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена.
към текста >>
На другия ден
Учителят
замина някъде извън София.
Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: "Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи думата "стара". Усетих, че идва от вековете тази карма и разбрах от Учителя, че това е един вековен възел с преродения Чингиз хан. Учителят добави: "Останете на молитва". Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост.
На другия ден
Учителят
замина някъде извън София.
Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена. Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена. Попита ме: "Ще служиш ли на Бога? " Поиска моето обещание и аз го дадох.
към текста >>
Учителят
си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена.
Учителят добави: "Останете на молитва". Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена.
Учителят
си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена.
Попита ме: "Ще служиш ли на Бога? " Поиска моето обещание и аз го дадох. Оттогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода.
към текста >>
Оттогава единствената ми цел бе да служа на делото на
Учителя
.
Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствах лекота и усетих, че задачата ми е решена. Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена. Попита ме: "Ще служиш ли на Бога? " Поиска моето обещание и аз го дадох.
Оттогава единствената ми цел бе да служа на делото на
Учителя
.
А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода. Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха "Бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец. Веднъж Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе!
към текста >>
Веднъж
Учителят
отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе!
Оттогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода. Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха "Бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец.
Веднъж
Учителят
отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе!
" Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас.
към текста >>
Аз се изненадах, че
Учителят
подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него.
Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха "Бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец. Веднъж Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе! " Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили".
Аз се изненадах, че
Учителят
подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него.
Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови.
към текста >>
Промълвих: "
Учителю
, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас.
Веднъж Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе! " Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова.
Промълвих: "
Учителю
, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас.
Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище.
към текста >>
Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам."
Учителят
стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка".
" Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас.
Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам."
Учителят
стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка".
Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена.
към текста >>
Аз със сълзи на очи пророних: "
Учителю
, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога.
Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка".
Аз със сълзи на очи пророних: "
Учителю
, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога.
Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка.
към текста >>
Учителят
положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови.
Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога.
Учителят
положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови.
После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен.
към текста >>
После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на
Учителя
.
Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови.
После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на
Учителя
.
Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен. Казах на Борис, но той не ме послуша.
към текста >>
Учителят
бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена.
Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище.
Учителят
бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена.
Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен. Казах на Борис, но той не ме послуша. Казах на родителите си и узнаха всички. В такива случаи ученикът трябва да проявява послушание, но брат ми Борис не се подчини нито на Небето, нито на Учителя.
към текста >>
И няма да позволи."
Учителят
бе много недоволен.
Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка.
И няма да позволи."
Учителят
бе много недоволен.
Казах на Борис, но той не ме послуша. Казах на родителите си и узнаха всички. В такива случаи ученикът трябва да проявява послушание, но брат ми Борис не се подчини нито на Небето, нито на Учителя. Моите братя и родителите ми не я възприеха изобщо. Имахме много проблеми с нея, както и тя имаше вероятно с нас.
към текста >>
В такива случаи ученикът трябва да проявява послушание, но брат ми Борис не се подчини нито на Небето, нито на
Учителя
.
Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен. Казах на Борис, но той не ме послуша. Казах на родителите си и узнаха всички.
В такива случаи ученикът трябва да проявява послушание, но брат ми Борис не се подчини нито на Небето, нито на
Учителя
.
Моите братя и родителите ми не я възприеха изобщо. Имахме много проблеми с нея, както и тя имаше вероятно с нас. За мен това остана като най-голямото противоречие в живота ми, че ученик не прояви послушание към Учителя си. Но видях непослушанието на принца докъде го доведе. Ожени се и царството му се разруши до основи.
към текста >>
За мен това остана като най-голямото противоречие в живота ми, че ученик не прояви послушание към
Учителя
си.
Казах на Борис, но той не ме послуша. Казах на родителите си и узнаха всички. В такива случаи ученикът трябва да проявява послушание, но брат ми Борис не се подчини нито на Небето, нито на Учителя. Моите братя и родителите ми не я възприеха изобщо. Имахме много проблеми с нея, както и тя имаше вероятно с нас.
За мен това остана като най-голямото противоречие в живота ми, че ученик не прояви послушание към
Учителя
си.
Но видях непослушанието на принца докъде го доведе. Ожени се и царството му се разруши до основи. Не се роди и наследник и рода се затри. Учителят си замина на 27 декември 1944 г. Смени се една епоха още на 9 септември 1944 г.
към текста >>
Учителят
си замина на 27 декември 1944 г.
Имахме много проблеми с нея, както и тя имаше вероятно с нас. За мен това остана като най-голямото противоречие в живота ми, че ученик не прояви послушание към Учителя си. Но видях непослушанието на принца докъде го доведе. Ожени се и царството му се разруши до основи. Не се роди и наследник и рода се затри.
Учителят
си замина на 27 декември 1944 г.
Смени се една епоха още на 9 септември 1944 г. Много хора не предполагаха, че е дошла нова епоха, за която Учителят многократно споменаваше в беседите си. Но кой да обърне внимание и кой да слуша. В скоро време започна национализацията на предприятията и понеже мъжът ми беше също фабрикант, то и ние влязохме в тая огнена пещ. Иззеха всичко, прибраха всичко и ни изхвърлиха с 40 лева за храна.
към текста >>
Много хора не предполагаха, че е дошла нова епоха, за която
Учителят
многократно споменаваше в беседите си.
Но видях непослушанието на принца докъде го доведе. Ожени се и царството му се разруши до основи. Не се роди и наследник и рода се затри. Учителят си замина на 27 декември 1944 г. Смени се една епоха още на 9 септември 1944 г.
Много хора не предполагаха, че е дошла нова епоха, за която
Учителят
многократно споменаваше в беседите си.
Но кой да обърне внимание и кой да слуша. В скоро време започна национализацията на предприятията и понеже мъжът ми беше също фабрикант, то и ние влязохме в тая огнена пещ. Иззеха всичко, прибраха всичко и ни изхвърлиха с 40 лева за храна. Юрдан имаше 1000 лева в портфейла, но му ги взели и тях, защото са пари, получени от експлоатация на чужд труд. Това им бе модния шлагер.
към текста >>
70.
РАДИ ТАНЧЕВ
Дошъл в 1930 година при
Учителя
при летуване на Рила.
РАДИ ТАНЧЕВ Брат Ради беше градинар по професия. Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева.
Дошъл в 1930 година при
Учителя
при летуване на Рила.
Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага.
към текста >>
Когато искал да си отива в Ямбол,
Учителят
му казал: "Ти какво работиш там?
Брат Ради беше градинар по професия. Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл.
Когато искал да си отива в Ямбол,
Учителят
му казал: "Ти какво работиш там?
" - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана?
към текста >>
" - "Градинар съм,
Учителю
." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш".
Той беше здравеняк, силен и даже като млад е участвал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Кога се е запознал с Учението, не зная, но аз го познавам, откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там?
" - "Градинар съм,
Учителю
." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш".
Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината.
към текста >>
Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което
Учителят
му предлага.
Дошъл в 1930 година при Учителя при летуване на Рила. Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева".
Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което
Учителят
му предлага.
Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
към текста >>
Втората година като идва,
Учителят
му казва същото и пак не разбрал.
Той тогава чул, че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дошъл. Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага.
Втората година като идва,
Учителят
му казва същото и пак не разбрал.
Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина.
към текста >>
Когато на третата година
Учителят
му предлага, Ради казал: "Ама как,
Учителю
, да остана?
Когато искал да си отива в Ямбол, Учителят му казал: "Ти какво работиш там? " - "Градинар съм, Учителю." - "Ако искаш, и тук можеш да останеш". Ради нищо не Му отговаря, после ми казваше: "Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал.
Когато на третата година
Учителят
му предлага, Ради казал: "Ама как,
Учителю
, да остана?
" А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол.
към текста >>
Учителят
му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там.
Учителят
му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му.
към текста >>
И тогава чак разбрал какво му казва
Учителят
- че го кани да остане градинар в братската градина.
Втората година като идва, Учителят му казва същото и пак не разбрал. Когато на третата година Учителят му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана? " А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
И тогава чак разбрал какво му казва
Учителят
- че го кани да остане градинар в братската градина.
Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му. Ради оставил там 1000 кг.
към текста >>
картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при
Учителя
.
Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му. Ради оставил там 1000 кг.
картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при
Учителя
.
Даже не отиде да си вземе дрехите. Бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие Учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество. Той беше предан и верен и Учителят имаше доверие в него. Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева?
към текста >>
Той беше предан и верен и
Учителят
имаше доверие в него.
Ради оставил там 1000 кг. картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при Учителя. Даже не отиде да си вземе дрехите. Бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие Учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество.
Той беше предан и верен и
Учителят
имаше доверие в него.
Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева? " - "Да, Учителю! " Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките, пак му каза: "Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева? " Той остана пак.
към текста >>
" - "Да,
Учителю
!
Даже не отиде да си вземе дрехите. Бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие Учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество. Той беше предан и верен и Учителят имаше доверие в него. Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева?
" - "Да,
Учителю
!
" Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките, пак му каза: "Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева? " Той остана пак. Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред салона долу, пред вратата, на цимента. Пазел е салона да не влезе някой в него.
към текста >>
Обаче брат Ради, знаейки от
Учителя
, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий".
Обаче брат Ради, знаейки от
Учителя
, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още.
Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява.
към текста >>
Отива при
Учителя
, споделя за тази среща със скулптора и
Учителят
му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!
През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор".
Отива при
Учителя
, споделя за тази среща със скулптора и
Учителят
му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!
" Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради. Веска Величкова
към текста >>
" Разбрахме от
Учителя
, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново.
обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!
" Разбрахме от
Учителя
, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново.
И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на булевард "Патриарх Евтимий" и улица "Граф Игнатиев", е реалният образ на брат Ради. Веска Величкова Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер.
към текста >>
Учителят
много го обичаше, защото беше честен човек.
Той вземе парите и изобщо не ги поглежда и ги метне през прозореца в стаята си, няма време да ги брои, хич не ги прибираше. И те падаха на кревата, по земята под прозореца. Влизаш в стаичката му и гледаш разхвърляни банкноти. Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Събра банкнотите и ги прибра в една щайга.
Учителят
много го обичаше, защото беше честен човек.
Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога.
към текста >>
Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха
Учителя
: "
Учителю
, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева. Брат Ради го пита колко струва. Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка.
Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха
Учителя
: "
Учителю
, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата.
Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам.
към текста >>
"
Учителят
отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради".
Селянинът казва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните?
"
Учителят
отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради".
Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам. И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и мъката. Като му дам парите, аз го поглеждам в очите и по тях разбирам, че той не може да ме излъже.
към текста >>
Един път на
Учителя
бяха изпратили два билета за балет.
Те всички знаят, че аз не разбирам от пари. Но те всички знаят, че аз рзбирам от селския труд, защото сме от една и съща черга. Те си продават стоката, аз им помагам да я купя и така си помагаме взаимно". Брат Ради се казваше Ради Танчев и си замина на 12 май 1955 година. Борис Николов
Един път на
Учителя
бяха изпратили два билета за балет.
Но Той беше обещал да отиде у някой хора на гости и не можеше да използва билетите. Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде.
към текста >>
Учителят
му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет".
Борис Николов Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Но Той беше обещал да отиде у някой хора на гости и не можеше да използва билетите. Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради.
Учителят
му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет".
Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по целия "Изгрев". Предаде се вестта от уста на уста, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет. Всички се смеят. Брат Ради на балет!
към текста >>
Предаде се вестта от уста на уста, че
Учителят
е дал на брат Ради билет за балет.
Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по целия "Изгрев".
Предаде се вестта от уста на уста, че
Учителят
е дал на брат Ради билет за балет.
Всички се смеят. Брат Ради на балет! Ангел вижда, че няма време и помолва една сестра да му изглади бялата риза и панталона, а той хуква да търси брат Ради. Накрая, някой му казва, че брат Ради е отишъл в града. А къде може да бъде в града?
към текста >>
Ангел му съобщава: "
Учителят
каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет".
Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара, беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи.
Ангел му съобщава: "
Учителят
каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет".
А Ради пита: "Какво е това балет? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как". Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и отвреме навреме се затичват.
към текста >>
" Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал
Учителят
, ще вървим, няма как".
Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там заварва брат Ради, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Ангел му съобщава: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това балет?
" Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал
Учителят
, ще вървим, няма как".
Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и отвреме навреме се затичват. А брат Ради е с един панталон с кръпки на колената, завързан с кълчищна връв, която едвам държи панталона с големите кръпки. Ангел го гледа уплашено, но няма време.
към текста >>
На следващия ден
Учителят
ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.
Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо.
На следващия ден
Учителят
ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.
Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите.
към текста >>
А около
Учителя
са застанали приятелите и слушат.
Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно.
А около
Учителя
са застанали приятелите и слушат.
Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани.
към текста >>
Учителят
го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?
Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си.
Учителят
го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?
" - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет.
към текста >>
Учителят
се смее.
" - "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показва как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно. След това той започва да описва балета с подробности, с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради разбира от балет.
Учителят
се смее.
Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?
към текста >>
Учителят
се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?
Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две заучени изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята.
Учителят
се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?
" А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце.
към текста >>
" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа
Учителят
как се смее и той накрая се засмива.
Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че ли са изровили едно съкровище от земята. Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък? " А брат Ради говори ли, говори. Една от сестрите казва: "Ама защо ние не стенографирах- ме думите му? Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета!
" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа
Учителят
как се смее и той накрая се засмива.
След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона".
към текста >>
Върнаха се и споделиха с
Учителя
: "
Учителю
, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!
Каква статия щеше да излезе като рецензия за балета! " Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет.
Върнаха се и споделиха с
Учителя
: "
Учителю
, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!
" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание.
към текста >>
"
Учителят
се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона".
" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!
"
Учителят
се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона".
Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот.
към текста >>
Учителят
продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.
Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме! " Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона". Онези приятели свиват рамене и мълчат.
Учителят
продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.
За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте". "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа".
към текста >>
Учителят
ми каза да науча гамата.
"Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа". Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля. Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка.
Учителят
ми каза да науча гамата.
Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата.
към текста >>
Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на
Учителя
.
Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля. Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата.
Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на
Учителя
.
Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи."
към текста >>
Рекох: "
Учителю
, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая!
Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя.
Рекох: "
Учителю
, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая!
" А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи." Станка Тотева
към текста >>
" А
Учителят
тракна и затвори вратата без да ме погледне.
В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ. Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма мъка. Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая!
" А
Учителят
тракна и затвори вратата без да ме погледне.
И аз не можах да копая с тази мотика. Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази мъка, че не можах да науча гамата. Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи." Станка Тотева
към текста >>
71.
МИЛКА ГОВЕДЕВА
От леля ми бях чула, че Игнат Котаров апострофирал
Учителя
.
МИЛКА ГОВЕДЕВА род. 1912 г.
От леля ми бях чула, че Игнат Котаров апострофирал
Учителя
.
И аз искам да го апострофирам! Да каже, защо заблуждава народа. Отивам един неделен ден на беседа, влизам, и Учителят, както говореше, само леко ме погледна и продължи да говори. Препълнен е салонът. Аз се поогледах къде да седна, но нямаше място и таман да се обадя, и почна да ми става лошо.
към текста >>
Отивам един неделен ден на беседа, влизам, и
Учителят
, както говореше, само леко ме погледна и продължи да говори.
МИЛКА ГОВЕДЕВА род. 1912 г. От леля ми бях чула, че Игнат Котаров апострофирал Учителя. И аз искам да го апострофирам! Да каже, защо заблуждава народа.
Отивам един неделен ден на беседа, влизам, и
Учителят
, както говореше, само леко ме погледна и продължи да говори.
Препълнен е салонът. Аз се поогледах къде да седна, но нямаше място и таман да се обадя, и почна да ми става лошо. Лошо, лошо, лошо, ще падна. Търся място да седна, няма място и трябваше да изляза навън. Ама така ми е лошо, че трябва да легна.
към текста >>
На третата неделя, когато ми стана съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: "А, не, не мога с тоя човек да се справя." И се отказах вече да апострофирам
Учителя
.
Ама така ми е лошо, че трябва да легна. И стоях легнала, докато свърши беседата. Щом свърши беседата, все едно нищо не ми е било. Не можех да разбера защо става така. Мисля си: "Аз сега не можах, но другата неделя, ще му кажа на него." Втората неделя, третата неделя: същото нещо се повтаря - става ми лошо и аз трябва да излизам навън.
На третата неделя, когато ми стана съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: "А, не, не мога с тоя човек да се справя." И се отказах вече да апострофирам
Учителя
.
Един път отидох при Учителя и Го попитах: "Учителю, докога ще ме гонят като комунистка? Дотука ми дойде! " - "Да ти кажа, ти едно време гонеше богомилите. Затова те гонят сега като комунистка. Нищо, ще мине и това." За съжаление, ще кажа още нещо.
към текста >>
Един път отидох при
Учителя
и Го попитах: "
Учителю
, докога ще ме гонят като комунистка?
И стоях легнала, докато свърши беседата. Щом свърши беседата, все едно нищо не ми е било. Не можех да разбера защо става така. Мисля си: "Аз сега не можах, но другата неделя, ще му кажа на него." Втората неделя, третата неделя: същото нещо се повтаря - става ми лошо и аз трябва да излизам навън. На третата неделя, когато ми стана съвсем лошо, легнах на пейките и казвам: "А, не, не мога с тоя човек да се справя." И се отказах вече да апострофирам Учителя.
Един път отидох при
Учителя
и Го попитах: "
Учителю
, докога ще ме гонят като комунистка?
Дотука ми дойде! " - "Да ти кажа, ти едно време гонеше богомилите. Затова те гонят сега като комунистка. Нищо, ще мине и това." За съжаление, ще кажа още нещо. После започнаха да ме гонят като дъновистка.
към текста >>
Отивам при
Учителя
и казвам: "Нещо много важно." Казва: "Малко съм зает." - "Ама аз,
Учителю
, две минути, няма да ви отнема..." Влязох.
А сега пък нашите братя, за съжаление пак: "Ах, остави я тая комунистка, какво имаме общо с нея? " Въпреки че си хвърлих билета, пак не ме приемат. Много неприятно. Просто ме боли сърцето за това. Боли ме.
Отивам при
Учителя
и казвам: "Нещо много важно." Казва: "Малко съм зает." - "Ама аз,
Учителю
, две минути, няма да ви отнема..." Влязох.
Това, за което отидох, изфиряса от главата ми и почнах с глупости да Го занимавам и се чудя за какво дойдох. И това беше много пъти. За какво дойдох, защо забравих? И вместо две минути, стават два часа. Той в една беседа казва: "Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." - "Ех, Милке, това е за тебе!
към текста >>
Кажи: "
Учителю
, аз искам туй, туй, туй." Сега чета и казвам: "
Учителю
, защо не си жив, сега бих Те питала за много, много неща."
За какво дойдох, защо забравих? И вместо две минути, стават два часа. Той в една беседа казва: "Идват някои сестри и казват: За две минути, а ми отнемат ценно време по часове." - "Ех, Милке, това е за тебе! " Та много пъти съм била при Него, така, като се запаля от беседата. Ами запиши си го та иди, питай!
Кажи: "
Учителю
, аз искам туй, туй, туй." Сега чета и казвам: "
Учителю
, защо не си жив, сега бих Те питала за много, много неща."
Милка Говедева Една наша сестра, която беше с комунистически идеи след 9.IX.1944 година завърши гимназия и в университета следваше. Изглежда преподавателите са разбрали, че тя се движи в нашето общество и когато държи изпит по социални науки, професорът, който я изпитвал, пита: "Вие вярвате ли в Бога? " Тя отговорила - Не - защото се уплашила. А тя и сега е религиозна.
към текста >>
С брат Боев вървяхме: "Брат Боев, кажете на
Учителя
, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Брат Боев ми пише писмо, че
Учителят
отговорил: "Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч.
А тя и сега е религиозна. Тя знае, че ако каже пред професора, че вярва, няма да прогресира. Когато тя разказа тази случка, една сестра й каза: "Ами ти, ако за този момент си дошла на земята да признаеш, че вярваш в Бога? " В това има една истина, една дълбочина, рядко човек ще се сети така да й каже. Елена Андреева
С брат Боев вървяхме: "Брат Боев, кажете на
Учителя
, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Брат Боев ми пише писмо, че
Учителят
отговорил: "Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч.
Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил Учителят. Значи хубавите картини отдалеч се гледат. Милка Говедева
към текста >>
Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил
Учителят
.
Тя знае, че ако каже пред професора, че вярва, няма да прогресира. Когато тя разказа тази случка, една сестра й каза: "Ами ти, ако за този момент си дошла на земята да признаеш, че вярваш в Бога? " В това има една истина, една дълбочина, рядко човек ще се сети така да й каже. Елена Андреева С брат Боев вървяхме: "Брат Боев, кажете на Учителя, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Брат Боев ми пише писмо, че Учителят отговорил: "Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч.
Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил
Учителят
.
Значи хубавите картини отдалеч се гледат. Милка Говедева
към текста >>
72.
СТАРАТА ПОПОВА
Но тя беше яка и стар, непоклатим дух бе в нея, много бойка и с пълна вяра в
Учителя
.
СТАРАТА ПОПОВА Имаше една сестра на има Попова. Наричахме я старата Попова и така остана името й през време на Школата. Тя беше най-възрастната сестра по това време - беше на 75, че стигна 80 години.
Но тя беше яка и стар, непоклатим дух бе в нея, много бойка и с пълна вяра в
Учителя
.
Старата Попова отиваше на беседа и слушаше Учителя. По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните.
към текста >>
Старата Попова отиваше на беседа и слушаше
Учителя
.
СТАРАТА ПОПОВА Имаше една сестра на има Попова. Наричахме я старата Попова и така остана името й през време на Школата. Тя беше най-възрастната сестра по това време - беше на 75, че стигна 80 години. Но тя беше яка и стар, непоклатим дух бе в нея, много бойка и с пълна вяра в Учителя.
Старата Попова отиваше на беседа и слушаше
Учителя
.
По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон.
към текста >>
Че пречеше и на
Учителя
, това се подразбираше.
Тя беше най-възрастната сестра по това време - беше на 75, че стигна 80 години. Но тя беше яка и стар, непоклатим дух бе в нея, много бойка и с пълна вяра в Учителя. Старата Попова отиваше на беседа и слушаше Учителя. По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона.
Че пречеше и на
Учителя
, това се подразбираше.
Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я.
към текста >>
Когато ние пеехме песни на
Учителя
преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните.
Но тя беше яка и стар, непоклатим дух бе в нея, много бойка и с пълна вяра в Учителя. Старата Попова отиваше на беседа и слушаше Учителя. По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше.
Когато ние пеехме песни на
Учителя
преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните.
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света".
към текста >>
Тогава братята отидоха при
Учителя
и поискаха разрешение да я махнат от салона.
По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон.
Тогава братята отидоха при
Учителя
и поискаха разрешение да я махнат от салона.
Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно.
към текста >>
Учителят
го изгледа и каза: "Оставете я.
Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева.
Учителят
го изгледа и каза: "Оставете я.
Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова.
към текста >>
Това изказване на
Учителя
бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света".
Това изказване на
Учителя
бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини.
към текста >>
Любопитните граждани, дошли да чуят
Учителя
, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки
Учителя
.
Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно.
Любопитните граждани, дошли да чуят
Учителя
, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки
Учителя
.
Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки. После те ни се усмихваха подигравателно.
към текста >>
Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път
Учителя
.
Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова.
Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път
Учителя
.
А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки. После те ни се усмихваха подигравателно. Мария Тодорова Старата Попова беше болна и Учителят я изцели.
към текста >>
Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за
Учителя
и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки.
Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини.
Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за
Учителя
и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки.
После те ни се усмихваха подигравателно. Мария Тодорова Старата Попова беше болна и Учителят я изцели. Целия този случай Той го разказа на една съборна беседа на 23 август 1925 г. и се намира на стр.
към текста >>
Старата Попова беше болна и
Учителят
я изцели.
Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки. После те ни се усмихваха подигравателно. Мария Тодорова
Старата Попова беше болна и
Учителят
я изцели.
Целия този случай Той го разказа на една съборна беседа на 23 август 1925 г. и се намира на стр. 26- 28 от томчето "Две свещени положения" - 1925 г. и ще цитираме дословно: "Ще ви приведа един пример, да видите какво прави вярата.
към текста >>
Те чакат
Учителят
да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен
Учител
е Той.
В София имаше една болна сестра. Един ден тази сестра отива на Витоша, но се връща оттам болна. Сираче е тя, сама в къщи. Цяла година боледува. Пращам сестри да я наглеждат, казвам им: идете при нея, подкрепете я.
Те чакат
Учителят
да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен
Учител
е Той.
Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някой й казват: "Нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? " Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия в къщи не били благоприятни за нея, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен.
към текста >>
Някой й казват: "Нали вашият
Учител
всичко може, защо не те дигне тогава?
Цяла година боледува. Пращам сестри да я наглеждат, казвам им: идете при нея, подкрепете я. Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен Учител е Той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава.
Някой й казват: "Нали вашият
Учител
всичко може, защо не те дигне тогава?
" Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия в къщи не били благоприятни за нея, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: Тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си. Казвам й: Ще кажете на тази сестра да дойде при мене! - Учителю, защо си тъй жесток?
към текста >>
-
Учителю
, защо си тъй жесток?
Някой й казват: "Нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? " Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия в къщи не били благоприятни за нея, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: Тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си. Казвам й: Ще кажете на тази сестра да дойде при мене!
-
Учителю
, защо си тъй жесток?
Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш. Казвам: Тая сестричка ще дойде при мене! Как ще дойде? - Ще пълзи и ще дойде. Един ден тя дойде.
към текста >>
- Ама,
Учителю
, краката ми... Гледам, зъбите й са здрави, казвам: Нищо, ще се оправи тази работа.
Казвам: Тая сестричка ще дойде при мене! Как ще дойде? - Ще пълзи и ще дойде. Един ден тя дойде. Казвам й тъй: Слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.
- Ама,
Учителю
, краката ми... Гледам, зъбите й са здрави, казвам: Нищо, ще се оправи тази работа.
Тя очаква да туря ръцете си отгоре й, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: Не мога да ходя, слаба съм. Казвам й: В една седмица отгоре ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш. Тя ме гледа.
към текста >>
Учителят
И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина. На втората седмица й казах: Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш на Витоша. Тя отиде на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук между нас."
Учителят
Веднъж Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и започна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше, в този момент си беше забравил тетрадката. А до Попова лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се безпомощно.
към текста >>
Веднъж
Учителят
почва да говори.
На втората седмица й казах: Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш на Витоша. Тя отиде на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук между нас." Учителят
Веднъж
Учителят
почва да говори.
Попова вдигна ръце и започна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше, в този момент си беше забравил тетрадката. А до Попова лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се безпомощно. Изведнъж пред очите му блеснаха белите листи на тетрадката.
към текста >>
Боян Боев, който винаги придружаваше
Учителя
и всичко записваше, в този момент си беше забравил тетрадката.
Тя отиде на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук между нас." Учителят Веднъж Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и започна да прави своите обичайни движения.
Боян Боев, който винаги придружаваше
Учителя
и всичко записваше, в този момент си беше забравил тетрадката.
А до Попова лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се безпомощно. Изведнъж пред очите му блеснаха белите листи на тетрадката. Сграби тетрадката на Попова и в следващия миг вече записваше. Попова продължаваше да си прави нейните движения, а Боян Боев записваше в нейната тетрадка.
към текста >>
Учителят
заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се безпомощно.
Учителят Веднъж Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и започна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше, в този момент си беше забравил тетрадката. А до Попова лежеше на стола нейната тетрадка.
Учителят
заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се безпомощно.
Изведнъж пред очите му блеснаха белите листи на тетрадката. Сграби тетрадката на Попова и в следващия миг вече записваше. Попова продължаваше да си прави нейните движения, а Боян Боев записваше в нейната тетрадка. Всички около тях се усмихнаха, но Боян беше вече спокоен - той записваше Словото на Учителя. След като свърши беседата, Боян вижда, че тетрадката е нова.
към текста >>
Всички около тях се усмихнаха, но Боян беше вече спокоен - той записваше Словото на
Учителя
.
А до Попова лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се безпомощно. Изведнъж пред очите му блеснаха белите листи на тетрадката. Сграби тетрадката на Попова и в следващия миг вече записваше. Попова продължаваше да си прави нейните движения, а Боян Боев записваше в нейната тетрадка.
Всички около тях се усмихнаха, но Боян беше вече спокоен - той записваше Словото на
Учителя
.
След като свърши беседата, Боян вижда, че тетрадката е нова. Бръкна в джоба си, извади стотинки и ги набута в ръцете на Попова. Тя ги прибра и не попита нито за какво са, нито пък попита за тетрадката, която бе оставила на стола до нея. После някой говореха, че с тези движения тя била сложила началото на Паневритмията. Това не е вярно.
към текста >>
Нали за това
Учителят
спря приятелите да не я закачат, защото щяло да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни.
Тя ги прибра и не попита нито за какво са, нито пък попита за тетрадката, която бе оставила на стола до нея. После някой говореха, че с тези движения тя била сложила началото на Паневритмията. Това не е вярно. Който познава Паневритмията и е чел за нея, знае, че Паневритмията е общение на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова.
Нали за това
Учителят
спря приятелите да не я закачат, защото щяло да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни.
Какви ли не истории имаше по наше време. И винаги зад една такава проява стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик. Учителят с голяма любов и търпение изнесе нашите грешки, стигащи понякога до нетърпимост. Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен отвътре и отвън. Борис Николов
към текста >>
Учителят
с голяма любов и търпение изнесе нашите грешки, стигащи понякога до нетърпимост.
Който познава Паневритмията и е чел за нея, знае, че Паневритмията е общение на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова. Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяло да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време. И винаги зад една такава проява стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик.
Учителят
с голяма любов и търпение изнесе нашите грешки, стигащи понякога до нетърпимост.
Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен отвътре и отвън. Борис Николов
към текста >>
73.
ГЕОРГИ РАДЕВ
Ние не питахме
Учителя
как да разрешим този въпрос с дипломите.
Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо.
Ние не питахме
Учителя
как да разрешим този въпрос с дипломите.
По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия.
към текста >>
По-късно
Учителят
каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите.
По-късно
Учителят
каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи.
към текста >>
Когато Мария споменала за наредбата на Цанков,
Учителят
казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог".
Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
Когато Мария споменала за наредбата на Цанков,
Учителят
казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог".
Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата.
към текста >>
Учителят
не искаше да отделяме всичкото си време за Школата.
В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата.
Учителят
не искаше да отделяме всичкото си време за Школата.
Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си.
към текста >>
Има една необикновена снимка на Георги Радев с
Учителя
, заснети до един камък.
Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си.
Има една необикновена снимка на Георги Радев с
Учителя
, заснети до един камък.
В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно.
към текста >>
В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия
Учител
, слезнал на земята в човешко тяло.
Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия
Учител
, слезнал на земята в човешко тяло.
Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.
към текста >>
Без да пита
Учителя
, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра.
Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев.
Без да пита
Учителя
, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра.
Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят.
към текста >>
Всичко това той направи, без да пита
Учителя
, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева.
Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него.
Всичко това той направи, без да пита
Учителя
, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева.
Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
към текста >>
Когато питаха след това
Учителя
за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа.
Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева.
Когато питаха след това
Учителя
за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа.
Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя.
към текста >>
Жорж реши да се коригира и издаде една книга "
Учителят
говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало.
Жорж реши да се коригира и издаде една книга "
Учителят
говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
към текста >>
Учителят
хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на
Учителя
.
Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
Учителят
хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на
Учителя
.
По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят.
към текста >>
По-късно
Учителят
заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа.
Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя.
По-късно
Учителят
заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа.
За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
към текста >>
Когато запитаха
Учителя
защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза.
Когато запитаха
Учителя
защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи.
към текста >>
Учителят
му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи.
Учителят
му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен.
към текста >>
Отива отново при
Учителя
: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят?
Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи.
Отива отново при
Учителя
: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят?
Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие.
към текста >>
Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на
Учителя
, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен.
Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен".
Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на
Учителя
, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен.
Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя.
към текста >>
Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на
Учителя
, че Жорж е откупен с голяма цена.
Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен.
Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на
Учителя
, че Жорж е откупен с голяма цена.
Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог.
към текста >>
А сега обяснява на
Учителя
, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине.
Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие.
А сега обяснява на
Учителя
, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине.
Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш".
към текста >>
Плаче пред
Учителя
.
Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине.
Плаче пред
Учителя
.
Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя.
към текста >>
Учителят
му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог.
Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя.
Учителят
му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог.
Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато".
към текста >>
Жорж обяснява на
Учителя
, а
Учителят
добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог".
Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато".
Жорж обяснява на
Учителя
, а
Учителят
добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог".
Но съветите на Учителя не бяха спазени. Борис Николов
към текста >>
Но съветите на
Учителя
не бяха спазени.
Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог".
Но съветите на
Учителя
не бяха спазени.
Борис Николов
към текста >>
74.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат
Учителя
, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА (1901 - 1945) Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка.
Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат
Учителя
, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено.
На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни! " Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче.
към текста >>
На гарата слиза
Учителят
, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА (1901 - 1945) Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено.
На гарата слиза
Учителят
, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка.
Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни! " Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя.
към текста >>
"
Учителят
я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни!
(1901 - 1945) Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам!
"
Учителят
я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни!
" Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!
към текста >>
Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при
Учителя
.
На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни! " Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче.
Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при
Учителя
.
Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: "Хубаво.
към текста >>
Тереза присъства на една беседа, на която
Учителят
казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!
" Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни! " Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли?
Тереза присъства на една беседа, на която
Учителят
казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!
" Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: "Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе.
към текста >>
" Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при
Учителя
.
" Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!
" Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при
Учителя
.
Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: "Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред.
към текста >>
Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "
Учителю
, тя е определена да служи на Бога.
Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя.
Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "
Учителю
, тя е определена да служи на Бога.
Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: "Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки.
към текста >>
Предавам Ви я и Вие се грижете за нея."
Учителят
се усмихва и казва: "Хубаво.
Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога.
Предавам Ви я и Вие се грижете за нея."
Учителят
се усмихва и казва: "Хубаво.
Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити.
към текста >>
Когато
Учителят
се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе.
Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: "Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става.
Когато
Учителят
се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе.
Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години.
към текста >>
Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около
Учителя
.
Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята. Галилей Величков
Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около
Учителя
.
Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е, Учителю? " - "Не четеш" - беше отговорът. "Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори! " Тя стоеше смутена и объркана.
към текста >>
Учителят
се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок".
Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята. Галилей Величков Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя.
Учителят
се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок".
Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е, Учителю? " - "Не четеш" - беше отговорът. "Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори! " Тя стоеше смутена и объркана. Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите.
към текста >>
Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е,
Учителю
?
А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята. Галилей Величков Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок".
Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е,
Учителю
?
" - "Не четеш" - беше отговорът. "Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори! " Тя стоеше смутена и объркана. Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство.
към текста >>
"Но аз,
Учителю
, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори!
Галилей Величков Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е, Учителю? " - "Не четеш" - беше отговорът.
"Но аз,
Учителю
, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори!
" Тя стоеше смутена и объркана. Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин да я озапти.
към текста >>
Савка беше онази сестра, която
Учителят
допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите.
Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е, Учителю? " - "Не четеш" - беше отговорът. "Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори! " Тя стоеше смутена и объркана.
Савка беше онази сестра, която
Учителят
допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите.
В характера си носеше немския оттенък на майка си - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена.
към текста >>
Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на
Учителя
.
" - "Не четеш" - беше отговорът. "Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори! " Тя стоеше смутена и объркана. Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство.
Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на
Учителя
.
Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея.
към текста >>
Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и
Учителят
намираше начин да я озапти.
"Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори! " Тя стоеше смутена и объркана. Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя.
Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и
Учителят
намираше начин да я озапти.
Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие.
към текста >>
Още в първата година на Общия Окултен клас,
Учителят
разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото.
Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори.
Още в първата година на Общия Окултен клас,
Учителят
разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото.
Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя.
към текста >>
Савка без да пита
Учителя
беше започнала да пости.
Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов
Савка без да пита
Учителя
беше започнала да пости.
Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето?
към текста >>
Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до
Учителя
.
Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости.
Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до
Учителя
.
Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост.
към текста >>
Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше
Учителя
.
Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя.
Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше
Учителя
.
А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата.
към текста >>
А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми
Учителя
.
Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя.
А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми
Учителя
.
Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост?
към текста >>
Минават няколко дни, а
Учителят
е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри.
Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя.
Минават няколко дни, а
Учителят
е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри.
На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости?
към текста >>
" - "
Учителю
, Савка влезе в пост.
Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето?
" - "
Учителю
, Савка влезе в пост.
Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине?
към текста >>
Учителят
тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам.
Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено.
Учителят
тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам.
Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста. Мария Тодорова Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!
към текста >>
Учителят
нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава.
Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам.
Учителят
нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава.
Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста. Мария Тодорова Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи! " - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя.
към текста >>
Учителят
бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!
Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам. Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста. Мария Тодорова
Учителят
бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!
" - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка".
към текста >>
" - "Но това е много,
Учителю
" - възкликнала тя.
Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста. Мария Тодорова Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!
" - "Но това е много,
Учителю
" - възкликнала тя.
"Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила.
към текста >>
Българи, четете Словото на
Учителя
, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български.
Така Савка постепенно излиза от поста. Мария Тодорова Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи! " - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас.
Българи, четете Словото на
Учителя
, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български.
Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден.
към текста >>
Учителят
след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка.
Мария Тодорова Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи! " - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български.
Учителят
след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка.
Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик.
към текста >>
Ние смятахме тогава, че
Учителят
ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила.
" - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка".
Ние смятахме тогава, че
Учителят
ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила.
Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни.
към текста >>
Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до
Учителя
и бе Негов ученик.
Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден.
Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до
Учителя
и бе Негов ученик.
Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни. Името Аверуни е посвещение. Това е първото посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела.
към текста >>
Учителят
й бе дал духовното име Аверуни.
Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна.
Учителят
й бе дал духовното име Аверуни.
Името Аверуни е посвещение. Това е първото посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик! Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта.
към текста >>
Имаше период, когато
Учителят
я викаше много рано - към 5 часа сутринта.
Учителят й бе дал духовното име Аверуни. Името Аверуни е посвещение. Това е първото посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик!
Имаше период, когато
Учителят
я викаше много рано - към 5 часа сутринта.
Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел. Тя стенографираше мислите на Учителя, а понякога ги записваше на български ръкописно. Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г. Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете.
към текста >>
Тя стенографираше мислите на
Учителя
, а понякога ги записваше на български ръкописно.
Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик! Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта. Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел.
Тя стенографираше мислите на
Учителя
, а понякога ги записваше на български ръкописно.
Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г. Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете. Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга.
към текста >>
Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на
Учителя
" през 1938г.
Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик! Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта. Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел. Тя стенографираше мислите на Учителя, а понякога ги записваше на български ръкописно.
Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на
Учителя
" през 1938г.
Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете. Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност.
към текста >>
Когато книжката излезе от печат,
Учителят
беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете.
Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта. Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел. Тя стенографираше мислите на Учителя, а понякога ги записваше на български ръкописно. Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г.
Когато книжката излезе от печат,
Учителят
беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете.
Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка.
към текста >>
Отначало не можехме да си обясним тази радост на
Учителя
.
Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел. Тя стенографираше мислите на Учителя, а понякога ги записваше на български ръкописно. Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г. Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете.
Отначало не можехме да си обясним тази радост на
Учителя
.
Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка. А тя, след като издаде първата книжка, трябваше да издаде и другите книжки.
към текста >>
Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че
Учителят
дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга.
Тя стенографираше мислите на Учителя, а понякога ги записваше на български ръкописно. Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г. Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете. Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка.
Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че
Учителят
дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга.
Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка. А тя, след като издаде първата книжка, трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше свободно да се печата. Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на Учителя.
към текста >>
Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на
Учителя
за учениците по нейна благосклонност.
Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г. Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете. Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга.
Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на
Учителя
за учениците по нейна благосклонност.
Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка. А тя, след като издаде първата книжка, трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше свободно да се печата. Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на Учителя. Тя се подхлъзна и по друг начин.
към текста >>
Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от
Учителя
и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на
Учителя
.
Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка. А тя, след като издаде първата книжка, трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше свободно да се печата.
Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от
Учителя
и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на
Учителя
.
Тя се подхлъзна и по друг начин. Учителят й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име. Тя написа на всички свои тетрадки, книги, снимки така: "Савка-Аверуни". А на няколко места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя.
към текста >>
Учителят
й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име.
Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка. А тя, след като издаде първата книжка, трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше свободно да се печата. Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на Учителя. Тя се подхлъзна и по друг начин.
Учителят
й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име.
Тя написа на всички свои тетрадки, книги, снимки така: "Савка-Аверуни". А на няколко места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя. С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея.
към текста >>
Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и
Учителя
.
Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на Учителя. Тя се подхлъзна и по друг начин. Учителят й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име. Тя написа на всички свои тетрадки, книги, снимки така: "Савка-Аверуни". А на няколко места само Аверуни.
Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и
Учителя
.
С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога.
към текста >>
С това име, дадено от
Учителя
, тя парадираше, че ето, само на нея
Учителят
е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света.
Тя се подхлъзна и по друг начин. Учителят й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име. Тя написа на всички свои тетрадки, книги, снимки така: "Савка-Аверуни". А на няколко места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя.
С това име, дадено от
Учителя
, тя парадираше, че ето, само на нея
Учителят
е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света.
Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име.
към текста >>
Минаха години и
Учителят
веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик.
Тя написа на всички свои тетрадки, книги, снимки така: "Савка-Аверуни". А на няколко места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя. С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея.
Минаха години и
Учителят
веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик.
Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот. Мария Тодорова
към текста >>
Това знание, което ни даде
Учителят
, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име.
С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога.
Това знание, което ни даде
Учителят
, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име.
Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот. Мария Тодорова Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине.
към текста >>
Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на
Учителя
, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот.
Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име.
Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на
Учителя
, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот.
Мария Тодорова Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г, Той вкарва духа й в Савка Керемидчиева и се обръща към нея с името "Добра", което е името на майка му.
към текста >>
Според спомените на Лиляна Табакова,
Учителят
е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му.
Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот. Мария Тодорова
Според спомените на Лиляна Табакова,
Учителят
е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му.
Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г, Той вкарва духа й в Савка Керемидчиева и се обръща към нея с името "Добра", което е името на майка му. А защо я е вкарал? Тя е била неписмена и я вкарал, за да се обучава в Школата.
към текста >>
Но тя го разглеждала като свой син, когото може да напътства, да контролира, да се държи като майка към син и да му се бърка в работата на
Учител
.
Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г, Той вкарва духа й в Савка Керемидчиева и се обръща към нея с името "Добра", което е името на майка му. А защо я е вкарал? Тя е била неписмена и я вкарал, за да се обучава в Школата.
Но тя го разглеждала като свой син, когото може да напътства, да контролира, да се държи като майка към син и да му се бърка в работата на
Учител
.
Това е правело впечатление на всички и най-много е реагирала на това Мария Тодорова. Вергилий Кръстев
към текста >>
75.
СИМЕОН АРНАУДОВ
Когато дойдох в София и отидох за първи път при
Учителя
на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик
Учител
".
Когато бях юноша на 14-16 години, като дойде Страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. През цялата тази седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. Тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мен с цялото си величие и трагедия. Това ставаше всяка година, докато дойда в София.
Когато дойдох в София и отидох за първи път при
Учителя
на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик
Учител
".
Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт.
към текста >>
Учителят
ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт.
Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа.
Учителят
ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт.
Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата.
към текста >>
А
Учителят
много ме поддържаше и помагаше.
Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна.
А
Учителят
много ме поддържаше и помагаше.
Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната Академия.
към текста >>
Веднъж
Учителят
ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас.
Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Тогава Той ми каза да стана дякон.
Веднъж
Учителят
ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас.
Като пеех, кънтяха стените на църквата. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната Академия. Учителят ме приемаше по всяко време, докато другите чакаха. Той дойде, вземе ме под ръка и се разхождаме.
към текста >>
Учителят
ме приемаше по всяко време, докато другите чакаха.
Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната Академия.
Учителят
ме приемаше по всяко време, докато другите чакаха.
Той дойде, вземе ме под ръка и се разхождаме. През това време ми говори. Качим се горе в стаята Му. После слезе да ме изпрати. Вървим, вървим и Той все ми говори.
към текста >>
Вижте сега отношението на
Учителя
към една жива душа и към най-незначителния човечец, какъвто бях аз.
После слезе да ме изпрати. Вървим, вървим и Той все ми говори. Аз слушам, но от едното ухо влиза, от другото излиза. Такъв бях. Колко време ми отделяше и колко време Му губех!
Вижте сега отношението на
Учителя
към една жива душа и към най-незначителния човечец, какъвто бях аз.
Понякога съм идвал облечен с расо, като дякон. Веднъж ми каза: "Тя, църквата, е вече свършила и още 10-15 години ще трае и ще приключи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората.
към текста >>
При друг разговор
Учителят
отново заговори за църквата: "В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа.
Сега ще дойде езотеричното учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистият Дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят."
При друг разговор
Учителят
отново заговори за църквата: "В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа.
Те взеха Христа, та Го разпънаха и същите тези сили след това взеха това разпятие и с кръста заблуждават света. И от кръста на разпятието направиха идол. А Христос го пое, носи го до известно време и го хвърли, за да го носят по-нататък човеците. Те трябва да го носят. А пътят е показан от Христа.
към текста >>
Учителят
отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос.
Те трябва да го носят. А пътят е показан от Христа. Всеки човек вътрешно се разпъва, минава през страдания, идва до Голгота и след Голгота трябва да дойде Възкресението. А Възкресението е пробуждане на съзнанието. Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека."
Учителят
отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос.
Той ме изслуша и каза: "Симеоне, всеки ден разговарям с Христос. Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Него." При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората.
към текста >>
Нещо в мене говореше: "
Учителят
,
Учителят
".
Как стана така, не зная, но направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж почувствах, че падам от висините, стремглаво се насочвам към низините, оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най-нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева.
Нещо в мене говореше: "
Учителят
,
Учителят
".
Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешният човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край.
към текста >>
Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "
Учителю
, аз съгреших!
Бурята на обладанието премина и изведнъж почувствах, че падам от висините, стремглаво се насочвам към низините, оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най-нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: "Учителят, Учителят".
Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "
Учителю
, аз съгреших!
Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешният човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа!
към текста >>
Учителят
ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа!
Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешният човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил? " Разказах Му всичко от край до край.
Учителят
ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа!
Спал си с една крава! " Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "Учителю, излязох от ада! " Той ме погледна и мълчеше.
към текста >>
Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "
Учителю
, излязох от ада!
" Разказах Му всичко от край до край. Учителят ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа! Спал си с една крава! " Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята.
Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "
Учителю
, излязох от ада!
" Той ме погледна и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих. Учителят ме освободи. Ако не беше сторил това, аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях паднал в нея. Кой ме бе тикнал натам?
към текста >>
Учителят
ме освободи.
" Нещо в мене трепна. Някакъв лъч проблесна във въздуха, насочи се към мен и в дълбините на пропастта, в която бях паднал, този лъч ме намери и аз полека-лека започнах по него да се изкачвам и накрая излязох на повърхността на земята. Въздъхнах и поех дълбоко въздух: "Учителю, излязох от ада! " Той ме погледна и мълчеше. Някаква голяма тежест, която бе върху мен и в мен се махна и аз се освободих.
Учителят
ме освободи.
Ако не беше сторил това, аз не знаех как ще се справя - беше се отворила бездната в мене и аз бях паднал в нея. Кой ме бе тикнал натам? Същия ден прочетох в Негова беседа следното: "Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която трябва да помогне на падналия Адам. А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане новата Ева.
към текста >>
Не можех да се справям и отидох при
Учителя
да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен.
А да стане това, жената трябва да се повдигне и да стане новата Ева. Новото Учение е за Новата Ева и за Новия Адам." Това беше обяснението на този случай. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновение и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех за минути в сладострастие към женската плът.
Не можех да се справям и отидох при
Учителя
да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен.
Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея.
към текста >>
"
Учителят
ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха.
Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновение и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе!
"
Учителят
ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха.
Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно.
към текста >>
" Аз седя пред
Учителя
и немея.
Не можех да се справям и отидох при Учителя да Го питам какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне?
" Аз седя пред
Учителя
и немея.
Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава.
към текста >>
Не можех да разбера какво
Учителят
иска да каже с това.
Той ме гледа строго и казва: "Виж, какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно "Пфуй" - така, както локомотивът изпуска парата си, за не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея.
Не можех да разбера какво
Учителят
иска да каже с това.
Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе.
към текста >>
Друг път
Учителят
ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно.
" Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котелът ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. "Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това.
Друг път
Учителят
ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно.
Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената." След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления?
към текста >>
След известно време се ожених,
Учителят
ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива.
"Разбра ли ме, Симеоне? " Аз седя пред Учителя и немея. Не можех да разбера какво Учителят иска да каже с това. Друг път Учителят ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила, изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената."
След известно време се ожених,
Учителят
ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива.
Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления? С пост и молитва през останалото време. С какъв пост?
към текста >>
Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които
Учителят
бе дал за учениците в Школата.
Решението е следното: Ще спиш един път седмично с жена си." Аз кимвам с глава. Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления? С пост и молитва през останалото време. С какъв пост?
Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които
Учителят
бе дал за учениците в Школата.
Някои могат да ме обвинят, че злепоставям Учителя с тези неща. Моля ви се, та парният котел ще се пукне и човек ще се разруши, ако няма знание. Но моят влак не стигна доникъде, понеже машинистът не спазваше никакво разписание и влакът закъсня по гарите и накрая на една гара го сложиха на девета глуха линия. Учителят е говорил за брака много пъти. Тези неща са отпечатани в различни томчета.
към текста >>
Някои могат да ме обвинят, че злепоставям
Учителя
с тези неща.
Даде ми наставления, като сляза надолу, след като от клапана излезе парата на котела, как да се кача отново горе. Питате какви са тези наставления? С пост и молитва през останалото време. С какъв пост? Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които Учителят бе дал за учениците в Школата.
Някои могат да ме обвинят, че злепоставям
Учителя
с тези неща.
Моля ви се, та парният котел ще се пукне и човек ще се разруши, ако няма знание. Но моят влак не стигна доникъде, понеже машинистът не спазваше никакво разписание и влакът закъсня по гарите и накрая на една гара го сложиха на девета глуха линия. Учителят е говорил за брака много пъти. Тези неща са отпечатани в различни томчета. Но когато Той говори, трябва да има ученици, които да слушат и изпълняват.
към текста >>
Учителят
е говорил за брака много пъти.
С какъв пост? Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които Учителят бе дал за учениците в Школата. Някои могат да ме обвинят, че злепоставям Учителя с тези неща. Моля ви се, та парният котел ще се пукне и човек ще се разруши, ако няма знание. Но моят влак не стигна доникъде, понеже машинистът не спазваше никакво разписание и влакът закъсня по гарите и накрая на една гара го сложиха на девета глуха линия.
Учителят
е говорил за брака много пъти.
Тези неща са отпечатани в различни томчета. Но когато Той говори, трябва да има ученици, които да слушат и изпълняват. Той говори на ученици, а се оказаха обикновени слушатели. Какво чули, какво недочули, но нищо не изпълнили. Същото се случи и с мен.
към текста >>
Учителят
взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално.
Същото се случи и с мен. Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Дадоха ни една барака и там се подслонихме.
Учителят
взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално.
В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена.
към текста >>
В един разговор
Учителят
ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш".
Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Дадоха ни една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално.
В един разговор
Учителят
ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш".
Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена".
към текста >>
Отивам при
Учителя
да Му се оплача.
Дадоха ни една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално. В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал.
Отивам при
Учителя
да Му се оплача.
"Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена". Наистина, тя е добра жена, с прекрасен характер, но аз не съм си на мястото. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен, просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля.
към текста >>
Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но
Учителят
продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена".
В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена.
Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но
Учителят
продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена".
Наистина, тя е добра жена, с прекрасен характер, но аз не съм си на мястото. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен, просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му и Той ми отговори: "Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най-голямата привилегия на ученика".
към текста >>
Отивам отново при
Учителя
при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля.
Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена. Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена". Наистина, тя е добра жена, с прекрасен характер, но аз не съм си на мястото. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен, просто се чудя.
Отивам отново при
Учителя
при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля.
Разказвам Му и Той ми отговори: "Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най-голямата привилегия на ученика". Вече получих друг поглед за човешкото страдание. Симеон Арнаудов Учителят лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан.
към текста >>
Учителят
лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан.
Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му и Той ми отговори: "Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най-голямата привилегия на ученика". Вече получих друг поглед за човешкото страдание. Симеон Арнаудов
Учителят
лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан.
Внимавай да не повториш същата грешка, защото ще бъде фатална за теб." Ние само се досещахме кой може да бъде. Веднъж го попитах: "Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието? " Той кимна с глава: "Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. /Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена.
към текста >>
Разбрах какво значи съдба на човека пред нозете на Всемировия
Учител
Беинса Дуно.
Внимавай да не повториш същата грешка, защото ще бъде фатална за теб." Ние само се досещахме кой може да бъде. Веднъж го попитах: "Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието? " Той кимна с глава: "Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. /Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена.
Разбрах какво значи съдба на човека пред нозете на Всемировия
Учител
Беинса Дуно.
Видях неговия път от преди 2 000 г., видях го и сега. Мария Тодорова
към текста >>
76.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Моето дълбоко желание да посетя лично
Учителя
не ме напускаше.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Моето дълбоко желание да посетя лично
Учителя
не ме напускаше.
Избрах Михаил като негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя. Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост.
към текста >>
Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при
Учителя
.
МИХАИЛ ИВАНОВ Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като негов най-добър ученик да ме заведе при Него.
Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при
Учителя
.
Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути.
към текста >>
Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу
Учителя
.
МИХАИЛ ИВАНОВ Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя.
Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу
Учителя
.
Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше между Учителя и Михаил.
към текста >>
Учителят
беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант.
МИХАИЛ ИВАНОВ Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя. Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя.
Учителят
беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант.
Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мен.
към текста >>
Разговорът се водеше между
Учителя
и Михаил.
Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути.
Разговорът се водеше между
Учителя
и Михаил.
Учителят само един път отправи Своя поглед към мен. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден! Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя.
към текста >>
Учителят
само един път отправи Своя поглед към мен.
Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше между Учителя и Михаил.
Учителят
само един път отправи Своя поглед към мен.
Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден! Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи.
към текста >>
Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в
Учителя
.
Разговорът се водеше между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мен. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден!
Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в
Учителя
.
След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрият ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм "единствената, определена от съдбата" душа. Обаче една нощ сънувам, че Михаил има и друга "единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й.
към текста >>
Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрият ученик и най-близък до
Учителя
.
Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден! Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи.
Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрият ученик и най-близък до
Учителя
.
Също вярвах на неговите уверения, че аз съм "единствената, определена от съдбата" душа. Обаче една нощ сънувам, че Михаил има и друга "единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й. Отивам в неделя на беседа и какво да видя - Михаил придружава тази същата сестра, която сънувах. Изпитах ужас!
към текста >>
Как може най-добрият ученик на
Учителя
да лъже?
Също вярвах на неговите уверения, че аз съм "единствената, определена от съдбата" душа. Обаче една нощ сънувам, че Михаил има и друга "единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й. Отивам в неделя на беседа и какво да видя - Михаил придружава тази същата сестра, която сънувах. Изпитах ужас!
Как може най-добрият ученик на
Учителя
да лъже?
Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач.
към текста >>
Какъв е този
Учител
, какво е това учение?
Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й. Отивам в неделя на беседа и какво да видя - Михаил придружава тази същата сестра, която сънувах. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно?
Какъв е този
Учител
, какво е това учение?
Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици.
към текста >>
Най-после отидох при
Учителя
и Му разправих всичко с плач.
Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам.
Най-после отидох при
Учителя
и Му разправих всичко с плач.
Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие.
към текста >>
Учителят
само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила.
Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач.
Учителят
само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила.
Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева.
към текста >>
Там аз разреших за себе си въпроса, че нито
Учителят
, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици.
Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила.
Там аз разреших за себе си въпроса, че нито
Учителят
, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици.
Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида.
към текста >>
Отивам при
Учителя
да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила".
Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида.
Отивам при
Учителя
да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила".
Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение, но повярвах.
към текста >>
Каза ми, че
Учителят
го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция.
Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж.
Каза ми, че
Учителят
го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция.
Аз останах много учудена и в пълно неведение, но повярвах. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши да посещавам също и беседите в сряда и петък. Виола Йорданова Михаил Иванов бе за мен шмекер.
към текста >>
Учителят
ми разреши да посещавам също и беседите в сряда и петък.
Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение, но повярвах. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи.
Учителят
ми разреши да посещавам също и беседите в сряда и петък.
Виола Йорданова Михаил Иванов бе за мен шмекер. Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме на Витоша. Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина.
към текста >>
Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христов са били порицани по време на първите събори от
Учителя
в Търново, затова нямах никакво доверие в тях.
Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме на Витоша. Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да философства.
Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христов са били порицани по време на първите събори от
Учителя
в Търново, затова нямах никакво доверие в тях.
Михаил по едно време с висок глас каза: "Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим. После го поканихме на трапезата ни. Ядохме всички, той също, защото беше гладен, а си бил взел малко храна. Времето бе хубаво, слънчево.
към текста >>
На Изгрева разказахме всичко на
Учителя
.
Нали можеш? " А той със самочувствие отговори: "Аз го извиках със сила и с това се изразходвах, та сега още нямам и не ми остана сила, с която да го спра да вали. И затова ще вали до довечера". Ние се захласнахме от смях. Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях.
На Изгрева разказахме всичко на
Учителя
.
Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Симеон Арнаудов На 13 юли 1925 г. на екскурзия на Братството с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов. Бият се пред очите на Учителя.
към текста >>
на екскурзия на Братството с
Учителя
на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов.
Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях. На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Симеон Арнаудов На 13 юли 1925 г.
на екскурзия на Братството с
Учителя
на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов.
Бият се пред очите на Учителя. Никой не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при Него.
към текста >>
Бият се пред очите на
Учителя
.
На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Симеон Арнаудов На 13 юли 1925 г. на екскурзия на Братството с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов.
Бият се пред очите на
Учителя
.
Никой не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при Него. Той е сърдит и ядосан.
към текста >>
След като са вече паднали на земята и се душат с ръце,
Учителят
дава знак и ги разделят.
На 13 юли 1925 г. на екскурзия на Братството с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов. Бият се пред очите на Учителя. Никой не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток.
След като са вече паднали на земята и се душат с ръце,
Учителят
дава знак и ги разделят.
Учителят нарежда да дойдат при Него. Той е сърдит и ядосан. Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил Иванов побягва и се скрива. Учителят налага с бастуна гърба и задника на Методи. Пита: "Къде е Михаил?
към текста >>
Учителят
нарежда да дойдат при Него.
на екскурзия на Братството с Учителя на Мусала, заради една жена красавица, се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов. Бият се пред очите на Учителя. Никой не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят.
Учителят
нарежда да дойдат при Него.
Той е сърдит и ядосан. Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил Иванов побягва и се скрива. Учителят налага с бастуна гърба и задника на Методи. Пита: "Къде е Михаил? " - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай.
към текста >>
Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към
Учителя
, а Михаил Иванов побягва и се скрива.
Никой не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при Него. Той е сърдит и ядосан.
Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към
Учителя
, а Михаил Иванов побягва и се скрива.
Учителят налага с бастуна гърба и задника на Методи. Пита: "Къде е Михаил? " - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа. Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи.
към текста >>
Учителят
налага с бастуна гърба и задника на Методи.
Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при Него. Той е сърдит и ядосан. Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил Иванов побягва и се скрива.
Учителят
налага с бастуна гърба и задника на Методи.
Пита: "Къде е Михаил? " - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа. Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи. Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи.
към текста >>
" - "Избяга,
Учителю
." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта
Учителят
държи беседа и разглежда този случай.
Учителят нарежда да дойдат при Него. Той е сърдит и ядосан. Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил Иванов побягва и се скрива. Учителят налага с бастуна гърба и задника на Методи. Пита: "Къде е Михаил?
" - "Избяга,
Учителю
." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта
Учителят
държи беседа и разглежда този случай.
Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа. Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи. Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи. И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева."
към текста >>
Учителят
изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи.
Приготвя си бастуна, но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил Иванов побягва и се скрива. Учителят налага с бастуна гърба и задника на Методи. Пита: "Къде е Михаил? " - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа.
Учителят
изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи.
Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи. И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева." Същото Учителят прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов. Учителят го изпраща във Франция.
към текста >>
Цели 17 години
Учителят
му плаща издръжката, за да живее там и да учи.
Учителят налага с бастуна гърба и задника на Методи. Пита: "Къде е Михаил? " - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа. Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи.
Цели 17 години
Учителят
му плаща издръжката, за да живее там и да учи.
И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева." Същото Учителят прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов. Учителят го изпраща във Франция. Вергилий Кръстев
към текста >>
И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред
Учителя
, че хранят някого 17 години, то
Учителят
му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева.
Пита: "Къде е Михаил? " - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа. Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи. Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи.
И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред
Учителя
, че хранят някого 17 години, то
Учителят
му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева.
Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева." Същото Учителят прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов. Учителят го изпраща във Франция. Вергилий Кръстев До 1937 г.
към текста >>
Същото
Учителят
прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов.
Така че, Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на черната ложа. Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи. Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи. И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева."
Същото
Учителят
прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов.
Учителят го изпраща във Франция. Вергилий Кръстев До 1937 г. Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението.
към текста >>
Учителят
го изпраща във Франция.
Учителят изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи. Цели 17 години Учителят му плаща издръжката, за да живее там и да учи. И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева." Същото Учителят прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов.
Учителят
го изпраща във Франция.
Вергилий Кръстев До 1937 г. Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път.
към текста >>
Учителят
не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път.
Учителят го изпраща във Франция. Вергилий Кръстев До 1937 г. Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението.
Учителят
не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път.
Михаил Иванов замина за Парижкото изложение и остана там. Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това.
към текста >>
Сестрите, които се грижеха за стаята на
Учителя
, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на
Учителя
, но се чудят как да направят това.
Учителят не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Михаил Иванов замина за Парижкото изложение и остана там. Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали.
Сестрите, които се грижеха за стаята на
Учителя
, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на
Учителя
, но се чудят как да направят това.
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира.
към текста >>
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на
Учителя
, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му.
Михаил Иванов замина за Парижкото изложение и остана там. Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това.
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на
Учителя
, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му.
Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
към текста >>
Учителят
влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването.
Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му.
Учителят
влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването.
Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това.
към текста >>
Учителят
хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата.
Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук".
Учителят
хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата.
"Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много.
към текста >>
Тя е очаквала от
Учителя
да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира.
Тя е очаквала от
Учителя
да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
към текста >>
Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита
Учителя
за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на
Учителя
, когато им дойде ред за това.
Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита
Учителя
за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на
Учителя
, когато им дойде ред за това.
А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те бързо-бързо изнасят купа с книгите.
към текста >>
Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може
Учителят
да ги види колко са много.
Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж.
Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може
Учителят
да ги види колко са много.
Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне.
към текста >>
Учителят
посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там.
Учителят
посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
" Те бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова, а другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова.
към текста >>
Много пъти
Учителят
е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа.
А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те бързо-бързо изнасят купа с книгите.
Много пъти
Учителят
е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа.
Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова, а другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички.
към текста >>
Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия
Учител
, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него.
Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне.
Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия
Учител
, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него.
Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова, а другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички. Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес.
към текста >>
Така те работят срещу
Учителя
.
Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова, а другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички. Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес.
Така те работят срещу
Учителя
.
Борис Николов Така че, драги приятели, тия там във Франция не са в Школата, те са изключени. Аз не съм фактор, но според мен и вие сте се изключили от Школата, които ходите и целувате ръка на тия изключените. И се дойде дотам, че да ходят през 1996 г. да се продават във Франция, и то на един, който е изключен от Учителя от Школата на Бялото Братство.
към текста >>
да се продават във Франция, и то на един, който е изключен от
Учителя
от Школата на Бялото Братство.
Така те работят срещу Учителя. Борис Николов Така че, драги приятели, тия там във Франция не са в Школата, те са изключени. Аз не съм фактор, но според мен и вие сте се изключили от Школата, които ходите и целувате ръка на тия изключените. И се дойде дотам, че да ходят през 1996 г.
да се продават във Франция, и то на един, който е изключен от
Учителя
от Школата на Бялото Братство.
Ето това не мога да разбера, как може да си го позволят. Ако тези 25 души, които са отишли във Франция, са от това Учение, то те автоматически са се изключили от него, защото тия там са изключени от Бялото Братство. Ами вземете и прочетете беседата, която е държана 1925 година под Мусала. Тодор Ковачев-внук Един ден ме извика Люба, рождената сестра на Ванга, и започна да ми разказва, че дошъл Михаил Иванов с една французойка и със сестра си на гости при Ванга.
към текста >>
Отишла Люба при Ванга и я пита: "Дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител е на Братството във Франция и иска да се срещне с теб." Ванга отговорила: "Нека дойде." Влиза Михаил, целият облечен в бяло, с бяла брада, с бяла коса, нагласил се досущ като образа на
Учителя
.
Ето това не мога да разбера, как може да си го позволят. Ако тези 25 души, които са отишли във Франция, са от това Учение, то те автоматически са се изключили от него, защото тия там са изключени от Бялото Братство. Ами вземете и прочетете беседата, която е държана 1925 година под Мусала. Тодор Ковачев-внук Един ден ме извика Люба, рождената сестра на Ванга, и започна да ми разказва, че дошъл Михаил Иванов с една французойка и със сестра си на гости при Ванга.
Отишла Люба при Ванга и я пита: "Дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител е на Братството във Франция и иска да се срещне с теб." Ванга отговорила: "Нека дойде." Влиза Михаил, целият облечен в бяло, с бяла брада, с бяла коса, нагласил се досущ като образа на
Учителя
.
Влиза и веднага казва на Ванга: "Аз съм Мировият Учител. Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият Учител." Ванга е свикнала като дойде някой при нея, да дойде смирено и тя да води разговора. Люба през това време слуша и е цяла настръхнала, защото знае, че ще се случи нещо - тя познава сестра си как реагира на такива бабаити.
към текста >>
Влиза и веднага казва на Ванга: "Аз съм Мировият
Учител
.
Ако тези 25 души, които са отишли във Франция, са от това Учение, то те автоматически са се изключили от него, защото тия там са изключени от Бялото Братство. Ами вземете и прочетете беседата, която е държана 1925 година под Мусала. Тодор Ковачев-внук Един ден ме извика Люба, рождената сестра на Ванга, и започна да ми разказва, че дошъл Михаил Иванов с една французойка и със сестра си на гости при Ванга. Отишла Люба при Ванга и я пита: "Дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител е на Братството във Франция и иска да се срещне с теб." Ванга отговорила: "Нека дойде." Влиза Михаил, целият облечен в бяло, с бяла брада, с бяла коса, нагласил се досущ като образа на Учителя.
Влиза и веднага казва на Ванга: "Аз съм Мировият
Учител
.
Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият Учител." Ванга е свикнала като дойде някой при нея, да дойде смирено и тя да води разговора. Люба през това време слуша и е цяла настръхнала, защото знае, че ще се случи нещо - тя познава сестра си как реагира на такива бабаити. Ванга го пресича: "Кой си ти, бре, и що сакаш?
към текста >>
Аз съм Мировият
Учител
." Ванга е свикнала като дойде някой при нея, да дойде смирено и тя да води разговора.
Един ден ме извика Люба, рождената сестра на Ванга, и започна да ми разказва, че дошъл Михаил Иванов с една французойка и със сестра си на гости при Ванга. Отишла Люба при Ванга и я пита: "Дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител е на Братството във Франция и иска да се срещне с теб." Ванга отговорила: "Нека дойде." Влиза Михаил, целият облечен в бяло, с бяла брада, с бяла коса, нагласил се досущ като образа на Учителя. Влиза и веднага казва на Ванга: "Аз съм Мировият Учител. Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец.
Аз съм Мировият
Учител
." Ванга е свикнала като дойде някой при нея, да дойде смирено и тя да води разговора.
Люба през това време слуша и е цяла настръхнала, защото знае, че ще се случи нещо - тя познава сестра си как реагира на такива бабаити. Ванга го пресича: "Кой си ти, бре, и що сакаш? " - "Аз съм Михаил Айванов и съм ръководител на Великото Бяло Братство. Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно." Ванга скача на крака и ръкомаха срещу него: "Как не те е срам, бе лунгур с лунгур. Ами Той Петър Дънов ти е дал акъла в главата.
към текста >>
Ти не си Миров
Учител
, а си Миров Лъжец.
Той ти е дал книги да четеш. Той ти е дал песни да пееш. А ти не Му споменуваш името дори и Му викаш Петър, като че ли е най-долният простак. Ама простак си ти и я ми се махни от главата. Що народ е минал през мене, а ти си най- големият лъжец, що съм видяла.
Ти не си Миров
Учител
, а си Миров Лъжец.
Това да знаеш от мен." И Ванга го изгонила. Като чух това от Люба, отидох при Ванга и я питам: "Верно ли е това, дето ми каза Люба? " - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров Учител" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно. После тръгнах по цяла България да разказвам тази случка, за да се знае кога Михаил е идвал в България и как е ругал Учителя по най-долен начин. Онези, които го познаваха от времето на Учителя, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега.
към текста >>
" - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров
Учител
" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно.
Ама простак си ти и я ми се махни от главата. Що народ е минал през мене, а ти си най- големият лъжец, що съм видяла. Ти не си Миров Учител, а си Миров Лъжец. Това да знаеш от мен." И Ванга го изгонила. Като чух това от Люба, отидох при Ванга и я питам: "Верно ли е това, дето ми каза Люба?
" - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров
Учител
" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно.
После тръгнах по цяла България да разказвам тази случка, за да се знае кога Михаил е идвал в България и как е ругал Учителя по най-долен начин. Онези, които го познаваха от времето на Учителя, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат." Някой ще попита какво значи лунгур. По нашия край това е най-долната и най-мръсна дума, която може да се каже за един човек - скитник, безделник, непрокопсаник.
към текста >>
После тръгнах по цяла България да разказвам тази случка, за да се знае кога Михаил е идвал в България и как е ругал
Учителя
по най-долен начин.
Що народ е минал през мене, а ти си най- големият лъжец, що съм видяла. Ти не си Миров Учител, а си Миров Лъжец. Това да знаеш от мен." И Ванга го изгонила. Като чух това от Люба, отидох при Ванга и я питам: "Верно ли е това, дето ми каза Люба? " - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров Учител" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно.
После тръгнах по цяла България да разказвам тази случка, за да се знае кога Михаил е идвал в България и как е ругал
Учителя
по най-долен начин.
Онези, които го познаваха от времето на Учителя, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат." Някой ще попита какво значи лунгур. По нашия край това е най-долната и най-мръсна дума, която може да се каже за един човек - скитник, безделник, непрокопсаник. Крум Божинов
към текста >>
Онези, които го познаваха от времето на
Учителя
, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега.
Ти не си Миров Учител, а си Миров Лъжец. Това да знаеш от мен." И Ванга го изгонила. Като чух това от Люба, отидох при Ванга и я питам: "Верно ли е това, дето ми каза Люба? " - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров Учител" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно. После тръгнах по цяла България да разказвам тази случка, за да се знае кога Михаил е идвал в България и как е ругал Учителя по най-долен начин.
Онези, които го познаваха от времето на
Учителя
, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега.
Но другите не го знаят и се подвеждат." Някой ще попита какво значи лунгур. По нашия край това е най-долната и най-мръсна дума, която може да се каже за един човек - скитник, безделник, непрокопсаник. Крум Божинов Запознах се с учението на Михаил Иванов през 1989 г, посещавайки неговия център в Оен, близо до Ватерлоу.
към текста >>
Иванов и нямах нито едно томче на
Учителя
.
По нашия край това е най-долната и най-мръсна дума, която може да се каже за един човек - скитник, безделник, непрокопсаник. Крум Божинов Запознах се с учението на Михаил Иванов през 1989 г, посещавайки неговия център в Оен, близо до Ватерлоу. Видях в залата, където се провеждат конференциите, един голям портрет на Михаил Иванов и пред него запалена свещ. По това време четях книгите на М.
Иванов и нямах нито едно томче на
Учителя
.
Когато имах някакъв труден въпрос, аз задавах въпрос и отварях Библията и гледах какво ще ми се падне. Един ден след като се върнах от центъра на М. Иванов вкъщи, исках да разбера какво ще каже Невидимият свят по отношение на неговата школа. Отворих Библията и ми се падна: "Не замествай никога Бога с образ на човек и Слънцето със свещ". М.Иванов умира от рак на черния дроб и в предсмъртния си час прави едно признание пред сестра си: "Това, което направих в моя живот, не беше добро за Учителя." Това ми го разказа брат Атанас Янчев, който е разговорял със сестра му.
към текста >>
М.Иванов умира от рак на черния дроб и в предсмъртния си час прави едно признание пред сестра си: "Това, което направих в моя живот, не беше добро за
Учителя
." Това ми го разказа брат Атанас Янчев, който е разговорял със сестра му.
Иванов и нямах нито едно томче на Учителя. Когато имах някакъв труден въпрос, аз задавах въпрос и отварях Библията и гледах какво ще ми се падне. Един ден след като се върнах от центъра на М. Иванов вкъщи, исках да разбера какво ще каже Невидимият свят по отношение на неговата школа. Отворих Библията и ми се падна: "Не замествай никога Бога с образ на човек и Слънцето със свещ".
М.Иванов умира от рак на черния дроб и в предсмъртния си час прави едно признание пред сестра си: "Това, което направих в моя живот, не беше добро за
Учителя
." Това ми го разказа брат Атанас Янчев, който е разговорял със сестра му.
Христо Балабанов, 19.08.2005, Рила, Езерата
към текста >>
77.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Приятел на Лулчев го завежда на беседа на
Учителя
.
Бие се смело и е награден с ордени за храброст, но бива тежко ранен. Продължително го лекуват в болница, откъдето излиза с 80% инвалидност. През 1919г. се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба. Тодор Маринчевски
Приятел на Лулчев го завежда на беседа на
Учителя
.
Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. "Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго" - си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория.
към текста >>
В това време
Учителят
спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
Тодор Маринчевски Приятел на Лулчев го завежда на беседа на Учителя. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. "Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго" - си мисли той.
В това време
Учителят
спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали". Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации.
към текста >>
Лулчев е шокиран от това, че
Учителят
прочита мисълта му и веднага му отговаря.
"Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго" - си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали".
Лулчев е шокиран от това, че
Учителят
прочита мисълта му и веднага му отговаря.
Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: "Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител." Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен. Връща се и казва на Учителя: "Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал." Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа.
към текста >>
Учителят
разговаря скромно с него и не показва нищо особено.
Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали". Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации.
Учителят
разговаря скромно с него и не показва нищо особено.
Лулчев си тръгва, като си казва: "Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител." Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен. Връща се и казва на Учителя: "Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал." Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. "А какъв ще бъда в този живот? " - пита любознателния офицер. - "Ще бъдете мой ученик".
към текста >>
Лулчев си тръгва, като си казва: "Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският
Учител
." Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен.
Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали". Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено.
Лулчев си тръгва, като си казва: "Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският
Учител
." Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен.
Връща се и казва на Учителя: "Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал." Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. "А какъв ще бъда в този живот? " - пита любознателния офицер. - "Ще бъдете мой ученик". Това било много за свободолюбивия офицер.
към текста >>
Връща се и казва на
Учителя
: "Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал."
Учителят
му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа.
Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: "Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител." Скоро неговата интуиция му подсказва, че е измамен.
Връща се и казва на
Учителя
: "Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал."
Учителят
му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа.
"А какъв ще бъда в този живот? " - пита любознателния офицер. - "Ще бъдете мой ученик". Това било много за свободолюбивия офицер. "Всичко това или ще ми го докажете..." - и той побутнал възбудено пистолета си.
към текста >>
"Мога да ти покажа - разсмял се
Учителят
- но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш." - "Какво трябва да направя?
"А какъв ще бъда в този живот? " - пита любознателния офицер. - "Ще бъдете мой ученик". Това било много за свободолюбивия офицер. "Всичко това или ще ми го докажете..." - и той побутнал възбудено пистолета си.
"Мога да ти покажа - разсмял се
Учителят
- но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш." - "Какво трябва да направя?
" - "Първо ще свалиш тези мар- сови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода." Лулчев козирувал и казал: "Слушам! " След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: "Готов ли си? " - "Готов съм." Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията.
към текста >>
" След две седмици идва при
Учителя
доста смирен и Той го пита: "Готов ли си?
"Всичко това или ще ми го докажете..." - и той побутнал възбудено пистолета си. "Мога да ти покажа - разсмял се Учителят - но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш." - "Какво трябва да направя? " - "Първо ще свалиш тези мар- сови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода." Лулчев козирувал и казал: "Слушам!
" След две седмици идва при
Учителя
доста смирен и Той го пита: "Готов ли си?
" - "Готов съм." Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провеждат дълги разговори. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде.
към текста >>
" - "Готов съм." Влизат в стаята,
Учителят
я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията.
"Мога да ти покажа - разсмял се Учителят - но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш." - "Какво трябва да направя? " - "Първо ще свалиш тези мар- сови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода." Лулчев козирувал и казал: "Слушам! " След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: "Готов ли си?
" - "Готов съм." Влизат в стаята,
Учителят
я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията.
Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провеждат дълги разговори. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде. Лулчев Му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него.
към текста >>
Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на
Учителя
с голямо благоговение.
Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода." Лулчев козирувал и казал: "Слушам! " След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: "Готов ли си? " - "Готов съм." Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот.
Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на
Учителя
с голямо благоговение.
След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провеждат дълги разговори. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде. Лулчев Му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите.
към текста >>
След тази среща брат Лулчев често посещава
Учителя
и провеждат дълги разговори.
И второ, две седмици на хляб и вода." Лулчев козирувал и казал: "Слушам! " След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: "Готов ли си? " - "Готов съм." Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение.
След тази среща брат Лулчев често посещава
Учителя
и провеждат дълги разговори.
След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде. Лулчев Му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването и го оставили на мира.
към текста >>
След свършване на разговора,
Учителят
питал Лулчев по кой път ще си отиде.
" След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: "Готов ли си? " - "Готов съм." Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провеждат дълги разговори.
След свършване на разговора,
Учителят
питал Лулчев по кой път ще си отиде.
Лулчев Му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо Му благодарил за десетките пъти, при които е спасявал живота му.
към текста >>
Лулчев Му отговарял, но
Учителят
му посочвал съвсем друг път от избрания от него.
" - "Готов съм." Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провеждат дълги разговори. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде.
Лулчев Му отговарял, но
Учителят
му посочвал съвсем друг път от избрания от него.
Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо Му благодарил за десетките пъти, при които е спасявал живота му. По изява Лулчев беше един честолюбив и амбициозен човек, много начетен и със задълбочена мисъл.
към текста >>
Лулчев отива при
Учителя
и горещо Му благодарил за десетките пъти, при които е спасявал живота му.
След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев по кой път ще си отиде. Лулчев Му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването и го оставили на мира.
Лулчев отива при
Учителя
и горещо Му благодарил за десетките пъти, при които е спасявал живота му.
По изява Лулчев беше един честолюбив и амбициозен човек, много начетен и със задълбочена мисъл. Имаше и други качества, работеше с окултни сили. Мнозина изгревяни се убедиха в това, понеже в един или друг случай се запознаваха с тях, както в положителната, така и в отрицателната им страна. Тези негови способности бяха известни на обществото в града. Той обичаше да ги демонстрира като човек, който не само знае, но и умее да работи с такива сили.
към текста >>
Получава едно сплитане в стомаха и щял да си замине, ако
Учителят
не го е спасил.
Той обичаше да ги демонстрира като човек, който не само знае, но и умее да работи с такива сили. Веднъж Игнат Котаров решава да се справи с Лулчев и виждайки го на поляната, се отправя към него. Лулчев имаше силна интуиция и владееше природните сили. Веднага прочита мислите на Игнат, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и Игнат се изтъркулва няколко пъти на земята. Става и побягва.
Получава едно сплитане в стомаха и щял да си замине, ако
Учителят
не го е спасил.
Светозар Няголов След убийството на жена му, Лулчев окончателно се установи на Изгрева. Отиде да живее при Невена Неделчева. Той се настани в нейната барака, като до нея пристрои една по-широка барака и други помещения, в които се настани Невена. Там той гледаше на ръка на всички, които отиват при него.
към текста >>
Лулчев разговарял с
Учителя
.
Отиде да живее при Невена Неделчева. Той се настани в нейната барака, като до нея пристрои една по-широка барака и други помещения, в които се настани Невена. Там той гледаше на ръка на всички, които отиват при него. В това време вече се говореше за него в обществото като ясновидец. Елена Андреева
Лулчев разговарял с
Учителя
.
Учителят го пита: "Колко е висок Мусала? " Лулчев като един ученик, който си е научил урока, отговаря: "2927 метра". Учителят го пита: "Как измервате? " Лулчев обяснява всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра".
към текста >>
Учителят
го пита: "Колко е висок Мусала?
Той се настани в нейната барака, като до нея пристрои една по-широка барака и други помещения, в които се настани Невена. Там той гледаше на ръка на всички, които отиват при него. В това време вече се говореше за него в обществото като ясновидец. Елена Андреева Лулчев разговарял с Учителя.
Учителят
го пита: "Колко е висок Мусала?
" Лулчев като един ученик, който си е научил урока, отговаря: "2927 метра". Учителят го пита: "Как измервате? " Лулчев обяснява всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра". Лулчев пита: "А Вие как измервате?
към текста >>
Учителят
го пита: "Как измервате?
В това време вече се говореше за него в обществото като ясновидец. Елена Андреева Лулчев разговарял с Учителя. Учителят го пита: "Колко е висок Мусала? " Лулчев като един ученик, който си е научил урока, отговаря: "2927 метра".
Учителят
го пита: "Как измервате?
" Лулчев обяснява всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра". Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра". Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства.
към текста >>
Учителят
се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра".
Лулчев разговарял с Учителя. Учителят го пита: "Колко е висок Мусала? " Лулчев като един ученик, който си е научил урока, отговаря: "2927 метра". Учителят го пита: "Как измервате? " Лулчев обяснява всички научни методи за измерване.
Учителят
се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра".
Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра". Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си.
към текста >>
Магнетични течения има, които ги чувства
Учителят
, но Лулчев не ги чувства.
Учителят го пита: "Как измервате? " Лулчев обяснява всички научни методи за измерване. Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра". Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра".
Магнетични течения има, които ги чувства
Учителят
, но Лулчев не ги чувства.
Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказа: "Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса". Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника.
към текста >>
Скача той зарадван да се похвали на
Учителя
, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си.
Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра". Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра". Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м.
Скача той зарадван да се похвали на
Учителя
, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си.
Лулчев ми разказа: "Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса". Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало.
към текста >>
Лулчев ми разказа: "
Учителят
, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене.
Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра". Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си.
Лулчев ми разказа: "
Учителят
, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене.
Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса". Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина.
към текста >>
Не се смирил пред знанието на
Учителя
, но решил да му се похвали с новината от вестника.
Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказа: "Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса".
Не се смирил пред знанието на
Учителя
, но решил да му се похвали с новината от вестника.
Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
към текста >>
Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията,
Учителят
го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов
Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията,
Учителят
го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. Борис Николов Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден.
към текста >>
Това беше един метод на
Учителя
, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи.
Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
Това беше един метод на
Учителя
, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи.
Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. Борис Николов Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка.
към текста >>
Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на
Учителя
.
Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи.
Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на
Учителя
.
Борис Николов Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги със забележка да му ги върна.
към текста >>
Веднъж
Учителят
ми каза: "Любомир може да устои на жена, колкото бучка захар на вода." Това изказване не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя.
Елена по-късно не съм я виждала, но в младите години беше също негова приятелка. Милка Говедева В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето чувство към него изпълваше всичко грапаво и всички кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскърбление, че постъпва така, но все вярвах, или може би ми се искаше, той да се оправи.
Веднъж
Учителят
ми каза: "Любомир може да устои на жена, колкото бучка захар на вода." Това изказване не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя.
Казах си: Значи така текат силите в него и той не може да бъде господар на себе си. Това е робство на плътта. Аз не виждах той да страда от това. Веднъж не чух да си направи упрек за това свое поведение. Даже си спомням един случай, който той ми разказа още в началото на нашата дружба.
към текста >>
Тогава
Учителят
го бяха викали в Държавна сигурност да дава показания.
Така ме завладяваше това желание, че аз хем не исках, и пак отивах. Елена Андреева През 1936/37г. Лулчев беше закачал едно малолетно момиче. Стана скандал.
Тогава
Учителят
го бяха викали в Държавна сигурност да дава показания.
И Лулчев го викат, понеже за малолетните законите са много строги. Той дойде при мен и ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: "Данче, Лулчев, което е направил, не съм съгласна с него, но заради Учителя, да не правим скандали. Бъди така добра, ти си казала на тези хора, на майка си, но ще стане един по-голям скандал, тебе ще намесят повече. Много хора ще кажат: Тя казва това, ама кой знае какво е станало. И тебе ще оклеветят.
към текста >>
Той дойде при мен и ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: "Данче, Лулчев, което е направил, не съм съгласна с него, но заради
Учителя
, да не правим скандали.
През 1936/37г. Лулчев беше закачал едно малолетно момиче. Стана скандал. Тогава Учителят го бяха викали в Държавна сигурност да дава показания. И Лулчев го викат, понеже за малолетните законите са много строги.
Той дойде при мен и ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: "Данче, Лулчев, което е направил, не съм съгласна с него, но заради
Учителя
, да не правим скандали.
Бъди така добра, ти си казала на тези хора, на майка си, но ще стане един по-голям скандал, тебе ще намесят повече. Много хора ще кажат: Тя казва това, ама кой знае какво е станало. И тебе ще оклеветят. Нямаш никакъв интерес да те клеветят." Когато дойде време да се яви в съда, пак й поприказвах и детето каза, каквото аз й бях говорила. Така Лулчев беше оправдан.
към текста >>
На Изгрева идваха редовно по време на ваканциите няколко
учителки
, които работеха по селата.
Бъди така добра, ти си казала на тези хора, на майка си, но ще стане един по-голям скандал, тебе ще намесят повече. Много хора ще кажат: Тя казва това, ама кой знае какво е станало. И тебе ще оклеветят. Нямаш никакъв интерес да те клеветят." Когато дойде време да се яви в съда, пак й поприказвах и детето каза, каквото аз й бях говорила. Така Лулчев беше оправдан.
На Изгрева идваха редовно по време на ваканциите няколко
учителки
, които работеха по селата.
Една от тях беше Наталия Чакова. Идваха тук през ваканциите, научаваха новините и запомняха всичко. Та този случай ми го разказа Наталия. По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница.
към текста >>
Тогава
Учителят
срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: "Ожени се за нея!
Идваха тук през ваканциите, научаваха новините и запомняха всичко. Та този случай ми го разказа Наталия. По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница. След време той й се наситил и я изоставил, а тя преминала през голяма психическа криза.
Тогава
Учителят
срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: "Ожени се за нея!
" Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала.
към текста >>
" Но младият момък се поколебал, тогава
Учителят
прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея.
Та този случай ми го разказа Наталия. По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница. След време той й се наситил и я изоставил, а тя преминала през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: "Ожени се за нея!
" Но младият момък се поколебал, тогава
Учителят
прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея.
Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала. Така изпълнил молбата на Учителя.
към текста >>
Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на
Учителя
.
По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница. След време той й се наситил и я изоставил, а тя преминала през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: "Ожени се за нея! " Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея.
Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на
Учителя
.
Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала. Така изпълнил молбата на Учителя. Драган Петков
към текста >>
Така изпълнил молбата на
Учителя
.
" Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала.
Така изпълнил молбата на
Учителя
.
Драган Петков Едно момиче на Изгрева се влюби в Лулчев, защото беше сладкодумен, както казваше Паша, кадифян глас имаше. Това момиче се обеси заради него на прозореца в стаята, в която живееше. Учителят беше много недоволен и каза: "Той ме свързва с едно самоубийство". Но така стана, че никой не обърна внимание на това.
към текста >>
Учителят
беше много недоволен и каза: "Той ме свързва с едно самоубийство".
Постепенно тя се стабилизирала. Така изпълнил молбата на Учителя. Драган Петков Едно момиче на Изгрева се влюби в Лулчев, защото беше сладкодумен, както казваше Паша, кадифян глас имаше. Това момиче се обеси заради него на прозореца в стаята, в която живееше.
Учителят
беше много недоволен и каза: "Той ме свързва с едно самоубийство".
Но така стана, че никой не обърна внимание на това. Елена Андреева По време на Балканската война българите превземат Одрин. Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица. За това той не казва на никой.
към текста >>
При един разговор
Учителят
му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея.
Но така стана, че никой не обърна внимание на това. Елена Андреева По време на Балканската война българите превземат Одрин. Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица. За това той не казва на никой.
При един разговор
Учителят
му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея.
Тогава той я подарява на жена си Ангелина Радойкова. Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимева на 18 май 1930 г. Светозар Няголов Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше.
към текста >>
Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как
Учителят
слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше.
При един разговор Учителят му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея. Тогава той я подарява на жена си Ангелина Радойкова. Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимева на 18 май 1930 г. Светозар Няголов Бях веднъж при Лулчев в бараката му.
Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как
Учителят
слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше.
Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше.
към текста >>
А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на
Учителя
: "Аз не искам да се впрегна в колата на
Учителя
и не искам да се свързвам".
Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимева на 18 май 1930 г. Светозар Няголов Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение.
А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на
Учителя
: "Аз не искам да се впрегна в колата на
Учителя
и не искам да се свързвам".
Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна.
към текста >>
Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на
Учителя
.
Светозар Няголов Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам".
Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на
Учителя
.
Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна.
към текста >>
Той се усъмни в чистотата на
Учителя
, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че
Учителят
е едно същество Висше.
Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя.
Той се усъмни в чистотата на
Учителя
, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че
Учителят
е едно същество Висше.
Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна. На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
към текста >>
Той допускаше, че
Учителят
прави това, което и той правеше.
Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше.
Той допускаше, че
Учителят
прави това, което и той правеше.
Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна. На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох? " Веднага се сетих, че той е направил нещо.
към текста >>
Учителят
, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но
Учителят
каза, че е недоволен и си тръгна.
А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака.
Учителят
, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но
Учителят
каза, че е недоволен и си тръгна.
Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна. На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох? " Веднага се сетих, че той е направил нещо. Рекох: "Ти да не си направил нещо? " - "Ех, направих нещо." - "Какво направи?
към текста >>
Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна
Учителя
и какво Му е казал, не знам, но
Учителят
се върна.
Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна.
Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна
Учителя
и какво Му е казал, не знам, но
Учителят
се върна.
На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох? " Веднага се сетих, че той е направил нещо. Рекох: "Ти да не си направил нещо? " - "Ех, направих нещо." - "Какво направи? " Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя.
към текста >>
На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че
Учителят
не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна.
На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че
Учителят
не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
" Веднага се сетих, че той е направил нещо. Рекох: "Ти да не си направил нещо? " - "Ех, направих нещо." - "Какво направи? " Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя. Елена Андреева
към текста >>
" Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към
Учителя
, за да Го изпита, а това било пакостно за
Учителя
.
Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна. На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох? " Веднага се сетих, че той е направил нещо. Рекох: "Ти да не си направил нещо? " - "Ех, направих нещо." - "Какво направи?
" Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към
Учителя
, за да Го изпита, а това било пакостно за
Учителя
.
Елена Андреева Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: "Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него.
към текста >>
Имаше един случай, когато
Учителят
изказа едно недоволство от Любомир.
" Веднага се сетих, че той е направил нещо. Рекох: "Ти да не си направил нещо? " - "Ех, направих нещо." - "Какво направи? " Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя. Елена Андреева
Имаше един случай, когато
Учителят
изказа едно недоволство от Любомир.
Каза ми: "Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това.
към текста >>
Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че
Учителят
иска да скъса с него.
" Не ми каза точно какво, но изпратил някаква енергия към Учителя, за да Го изпита, а това било пакостно за Учителя. Елена Андреева Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: "Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството?
Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че
Учителят
иска да скъса с него.
Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше. Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни.
към текста >>
Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше
Учителят
към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на
Учителя
.
Елена Андреева Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: "Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него.
Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше
Учителят
към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на
Учителя
.
Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше. Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените.
към текста >>
Учителят
беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше.
Каза ми: "Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това.
Учителят
беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше.
Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев". Какво, той Изгрева ли иска да разруши?
към текста >>
Един ден
Учителят
извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев".
Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше. Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените.
Един ден
Учителят
извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев".
Какво, той Изгрева ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той проявява послушание и ги маха. Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството. Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле.
към текста >>
" Елена отива и предава думите на
Учителя
.
Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев". Какво, той Изгрева ли иска да разруши?
" Елена отива и предава думите на
Учителя
.
Той проявява послушание и ги маха. Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството. Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и познания да прави такива неща.
към текста >>
Уплашил се от това, че
Учителят
е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството.
Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев". Какво, той Изгрева ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той проявява послушание и ги маха.
Уплашил се от това, че
Учителят
е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството.
Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото беше насочено срещу делото на Учителя.
към текста >>
Защото беше насочено срещу делото на
Учителя
.
Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството. Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения?
Защото беше насочено срещу делото на
Учителя
.
Мария Тодорова Лулчев още през 1920 г. ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: "Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! " Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета.
към текста >>
Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу
Учителя
, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец.
Мария Тодорова Лулчев още през 1920 г. ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: "Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! " Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета.
Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу
Учителя
, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец.
Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга. Учителят ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини. Какво иска, Изгревът ли иска да разруши? " Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом Учителят казва да ги махне, значи нехармонични са. Аз добросъвестно отидох и му казах.
към текста >>
Учителят
ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини.
ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: "Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! " Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета. Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец. Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга.
Учителят
ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини.
Какво иска, Изгревът ли иска да разруши? " Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом Учителят казва да ги махне, значи нехармонични са. Аз добросъвестно отидох и му казах. Той се засмя: "Добре, ще ги махна, но тази горе ще я оставя". Той махна само тези на прозорците, но не махна тази, която беше над вратата.
към текста >>
" Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом
Учителят
казва да ги махне, значи нехармонични са.
" Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета. Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец. Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга. Учителят ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини. Какво иска, Изгревът ли иска да разруши?
" Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом
Учителят
казва да ги махне, значи нехармонични са.
Аз добросъвестно отидох и му казах. Той се засмя: "Добре, ще ги махна, но тази горе ще я оставя". Той махна само тези на прозорците, но не махна тази, която беше над вратата. Елена Андреева Братството е на Рила и лагера е устроен, братският живот продължава така, както е от години.
към текста >>
Един преди обед идва Любомир Лулчев при
Учителя
и казва: "
Учителю
, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за Братството.
Аз добросъвестно отидох и му казах. Той се засмя: "Добре, ще ги махна, но тази горе ще я оставя". Той махна само тези на прозорците, но не махна тази, която беше над вратата. Елена Андреева Братството е на Рила и лагера е устроен, братският живот продължава така, както е от години.
Един преди обед идва Любомир Лулчев при
Учителя
и казва: "
Учителю
, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за Братството.
Затова трябва веднага всички да слезем в града." Учителят го гледа строго и му казва: "Аз няма да сляза! " Лулчев се обижда, обръща се и тръгва. Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава и след това казва много строги думи.
към текста >>
Затова трябва веднага всички да слезем в града."
Учителят
го гледа строго и му казва: "Аз няма да сляза!
Той се засмя: "Добре, ще ги махна, но тази горе ще я оставя". Той махна само тези на прозорците, но не махна тази, която беше над вратата. Елена Андреева Братството е на Рила и лагера е устроен, братският живот продължава така, както е от години. Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: "Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за Братството.
Затова трябва веднага всички да слезем в града."
Учителят
го гледа строго и му казва: "Аз няма да сляза!
" Лулчев се обижда, обръща се и тръгва. Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава и след това казва много строги думи. За Елена каза: "Тя няма защо да дохожда повече тук!
към текста >>
Учителят
наблюдава и след това казва много строги думи.
Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: "Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целия лагер и ще бъде пагубна за Братството. Затова трябва веднага всички да слезем в града." Учителят го гледа строго и му казва: "Аз няма да сляза! " Лулчев се обижда, обръща се и тръгва. Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера.
Учителят
наблюдава и след това казва много строги думи.
За Елена каза: "Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина, Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителства в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата, наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята.
към текста >>
" И наистина,
Учителят
престана да я приема.
" Лулчев се обижда, обръща се и тръгва. Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава и след това казва много строги думи. За Елена каза: "Тя няма защо да дохожда повече тук!
" И наистина,
Учителят
престана да я приема.
За наказание тя отиде да учителства в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата, наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: "Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки". Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била.
към текста >>
За наказание тя отиде да
учителства
в едно далечно село Макоцево.
Взема със себе си Елена Андреева и Невена Неделчева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава и след това казва много строги думи. За Елена каза: "Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина, Учителят престана да я приема.
За наказание тя отиде да
учителства
в едно далечно село Макоцево.
След като си заминаха тримата, наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: "Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки". Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце.
към текста >>
На сутринта Методи Константинов отиде при
Учителя
и Му докладва пораженията на бурята.
Учителят наблюдава и след това казва много строги думи. За Елена каза: "Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина, Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителства в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата, наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки.
На сутринта Методи Константинов отиде при
Учителя
и Му докладва пораженията на бурята.
Казва Му: "Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки". Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващия ден Методи пита: "Учителю, защо вчера не спряхте бурята?
към текста >>
Казва Му: "
Учителю
, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки".
За Елена каза: "Тя няма защо да дохожда повече тук! " И наистина, Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителства в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата, наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята.
Казва Му: "
Учителю
, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки".
Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващия ден Методи пита: "Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " - "Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците.
към текста >>
Учителят
излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била.
" И наистина, Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителства в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата, наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: "Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки".
Учителят
излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била.
След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващия ден Методи пита: "Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " - "Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате." И наистина, този пример остана единствен.
към текста >>
На следващия ден Методи пита: "
Учителю
, защо вчера не спряхте бурята?
На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: "Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки". Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава.
На следващия ден Методи пита: "
Учителю
, защо вчера не спряхте бурята?
" - "Първо, тези сили, които предизвикаха бурята, трябваше да изтекат; и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате." И наистина, този пример остана единствен. Борис Николов Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи. Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева.
към текста >>
Учителят
ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания.
Друг път такъв пример няма да имате." И наистина, този пример остана единствен. Борис Николов Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи. Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева. Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на Братството.
Учителят
ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания.
Граблашева ми каза: -Ти не разбираш, че Учителят иска да те изпитва! Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество! А за Лулчев и групата му казваше: - Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа.
към текста >>
-Ти не разбираш, че
Учителят
иска да те изпитва!
Към моите спомени за Братството трябва да отнеса опитите, които се правеха в интимните групи. Такива групи бяха образувани от сестра Маркова, Янакиева, Лулчев, Граблашева. Трябва да призная, че дейността на Лулчев би имала сериозни последици, защото Лулчев беше умен и силен дух и би причинил разделение на Братството. Учителят ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания. Граблашева ми каза:
-Ти не разбираш, че
Учителят
иска да те изпитва!
Но как ще иска да ме изпитва, когато Той не е дошъл само заради някоя групичка, не е дошъл само заради българите, дошъл е заради цялото човечество! А за Лулчев и групата му казваше: - Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева
към текста >>
По този начин салонът се изпразни и при
Учителя
останаха 3-4 човека.
А за Лулчев и групата му казваше: - Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси.
По този начин салонът се изпразни и при
Учителя
останаха 3-4 човека.
Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда.
към текста >>
Един ден, сряда,
Учителят
слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас.
- Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси. По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека.
Един ден, сряда,
Учителят
слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас.
В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си.
към текста >>
Учителят
излиза и се оглежда.
Мария Милева Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси. По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека. Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори.
Учителят
излиза и се оглежда.
Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти.
към текста >>
Точно по това време брат Ради минава покрай
Учителя
и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев.
Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси. По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека. Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда.
Точно по това време брат Ради минава покрай
Учителя
и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев.
Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към салона, влиза вътре и сяда на един стол.
към текста >>
Подминава
Учителя
, все едно, че не Го вижда.
По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека. Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев.
Подминава
Учителя
, все едно, че не Го вижда.
Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака.
към текста >>
Учителят
го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си.
Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда.
Учителят
го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си.
Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака. След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в салона.
към текста >>
Изпълват салона и
Учителят
започва да държи редовната си беседа.
Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака. След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в салона.
Изпълват салона и
Учителят
започва да държи редовната си беседа.
А преди това отивали при Лулчев, като дори и стенографките Паша, Савка и Елена са били там. Защо са ходили там ли? Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре. Постепенно Учителят ги откъсва от него. Останаха при него една малка група около 10-15 човека.
към текста >>
Постепенно
Учителят
ги откъсва от него.
След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в салона. Изпълват салона и Учителят започва да държи редовната си беседа. А преди това отивали при Лулчев, като дори и стенографките Паша, Савка и Елена са били там. Защо са ходили там ли? Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре.
Постепенно
Учителят
ги откъсва от него.
Останаха при него една малка група около 10-15 човека. Наричаха се "Упанишадите". Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като свършеше беседата на Учителя, заобикаляха Лулчев. Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези от Упанишадата не разбираха.
към текста >>
Те също присъстваха на лекции на
Учителя
, но след като свършеше беседата на
Учителя
, заобикаляха Лулчев.
Защо са ходили там ли? Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре. Постепенно Учителят ги откъсва от него. Останаха при него една малка група около 10-15 човека. Наричаха се "Упанишадите".
Те също присъстваха на лекции на
Учителя
, но след като свършеше беседата на
Учителя
, заобикаляха Лулчев.
Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези от Упанишадата не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Драга Михайлова Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате?
към текста >>
Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже
Учителят
в своята беседа.
Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре. Постепенно Учителят ги откъсва от него. Останаха при него една малка група около 10-15 човека. Наричаха се "Упанишадите". Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като свършеше беседата на Учителя, заобикаляха Лулчев.
Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже
Учителят
в своята беседа.
Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези от Упанишадата не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Драга Михайлова Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате? Ако трябваше, аз щях да ги създам".
към текста >>
Значи всички други разбираха какво е искал да каже
Учителят
, а тези от Упанишадата не разбираха.
Постепенно Учителят ги откъсва от него. Останаха при него една малка група около 10-15 човека. Наричаха се "Упанишадите". Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като свършеше беседата на Учителя, заобикаляха Лулчев. Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа.
Значи всички други разбираха какво е искал да каже
Учителят
, а тези от Упанишадата не разбираха.
Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Драга Михайлова Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате? Ако трябваше, аз щях да ги създам". Мисля си: "Това, ако не е за Лулчев, името ми да не е Милка".
към текста >>
Учителят
изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате?
Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като свършеше беседата на Учителя, заобикаляха Лулчев. Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези от Упанишадата не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Драга Михайлова
Учителят
изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате?
Ако трябваше, аз щях да ги създам". Мисля си: "Това, ако не е за Лулчев, името ми да не е Милка". Един ден отивам при сестра Паша и питам: "Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу? ". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо. Милка Говедева
към текста >>
". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което
Учителят
говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо.
Драга Михайлова Учителят изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате? Ако трябваше, аз щях да ги създам". Мисля си: "Това, ако не е за Лулчев, името ми да не е Милка". Един ден отивам при сестра Паша и питам: "Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу?
". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което
Учителят
говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо.
Милка Говедева Един случай ще ви разкажа от Рила. Имаше една голяма скала. Един следобяд, Учителят се беше облегнал на скалата. И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя.
към текста >>
Един следобяд,
Учителят
се беше облегнал на скалата.
Един ден отивам при сестра Паша и питам: "Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу? ". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо. Милка Говедева Един случай ще ви разкажа от Рила. Имаше една голяма скала.
Един следобяд,
Учителят
се беше облегнал на скалата.
И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: 10,20,30 - много хора отидоха при Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава! Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи!
към текста >>
Учителят
гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава!
Един случай ще ви разкажа от Рила. Имаше една голяма скала. Един следобяд, Учителят се беше облегнал на скалата. И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: 10,20,30 - много хора отидоха при Лулчев, около 30 души.
Учителят
гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава!
Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи! А това не е простено." Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев. Пеню Ганев Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо.
към текста >>
Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като
учител
!
Имаше една голяма скала. Един следобяд, Учителят се беше облегнал на скалата. И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: 10,20,30 - много хора отидоха при Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава!
Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като
учител
!
Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи! А това не е простено." Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев. Пеню Ганев Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата.
към текста >>
А това не е простено." Така се изказа
Учителят
за поведението на Лулчев.
И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: 10,20,30 - много хора отидоха при Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава! Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи!
А това не е простено." Така се изказа
Учителят
за поведението на Лулчев.
Пеню Ганев Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата. Приятелите бяха против тази група, но ние от групата не бяхме съгласни с тях. Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в Братството.
към текста >>
Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на
Учителя
всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата.
Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи! А това не е простено." Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев. Пеню Ганев Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо.
Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на
Учителя
всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата.
Приятелите бяха против тази група, но ние от групата не бяхме съгласни с тях. Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в Братството. За доказателство ми приведе думите на Учителя, който като погледнал групата на Лулчев, казал: "Това змийско гнездо ще се разтури! " Аз изтръпнах и се уплаших. Йордан Бобев
към текста >>
За доказателство ми приведе думите на
Учителя
, който като погледнал групата на Лулчев, казал: "Това змийско гнездо ще се разтури!
Пеню Ганев Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Беренде- ев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Беса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та много приказки се изприказваха за тази група, защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляхме брат Лулчев, който ни разяснявяше беседата. Приятелите бяха против тази група, но ние от групата не бяхме съгласни с тях. Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в Братството.
За доказателство ми приведе думите на
Учителя
, който като погледнал групата на Лулчев, казал: "Това змийско гнездо ще се разтури!
" Аз изтръпнах и се уплаших. Йордан Бобев В 1926 г. Лулчев иска среща с цар Борис и я получава. Между другото, Лулчев казва на цар Борис: "Вие не сте цар за мене.
към текста >>
Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли
Учителя
какво да правиш?
Беше човек с достойнство. Той седеше по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Николай Дойнов Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет.
Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли
Учителя
какво да правиш?
" - "Попитах го." - "Какво ти каза Учителят? " - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това? " Защото от думите на Учителя се разбира, че той няма да има успех в тази работа. Той ми отговори: "Искам да опитам". Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци".
към текста >>
" - "Попитах го." - "Какво ти каза
Учителят
?
Той седеше по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Николай Дойнов Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет. Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли Учителя какво да правиш?
" - "Попитах го." - "Какво ти каза
Учителят
?
" - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това? " Защото от думите на Учителя се разбира, че той няма да има успех в тази работа. Той ми отговори: "Искам да опитам". Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци". От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не.
към текста >>
" - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал
Учителя
." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това?
Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Николай Дойнов Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет. Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли Учителя какво да правиш? " - "Попитах го." - "Какво ти каза Учителят?
" - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал
Учителя
." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това?
" Защото от думите на Учителя се разбира, че той няма да има успех в тази работа. Той ми отговори: "Искам да опитам". Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци". От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър.
към текста >>
" Защото от думите на
Учителя
се разбира, че той няма да има успех в тази работа.
Николай Дойнов Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет. Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли Учителя какво да правиш? " - "Попитах го." - "Какво ти каза Учителят? " - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това?
" Защото от думите на
Учителя
се разбира, че той няма да има успех в тази работа.
Той ми отговори: "Искам да опитам". Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци". От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение.
към текста >>
Учителят
беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци".
Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли Учителя какво да правиш? " - "Попитах го." - "Какво ти каза Учителят? " - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това? " Защото от думите на Учителя се разбира, че той няма да има успех в тази работа. Той ми отговори: "Искам да опитам".
Учителят
беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци".
От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота. Ако беше послушал Учителя, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят.
към текста >>
Ако беше послушал
Учителя
, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят.
Учителят беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци". От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота.
Ако беше послушал
Учителя
, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят.
Всъщност Учителят много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал! " Това се отнасяше за Лулчев и беше истина. Учителят няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина. Учителят говореше винаги истината. Елена Андреева
към текста >>
Всъщност
Учителят
много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал!
От разговора, който имах с Любомир, разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър и кого не. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота. Ако беше послушал Учителя, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят.
Всъщност
Учителят
много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал!
" Това се отнасяше за Лулчев и беше истина. Учителят няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина. Учителят говореше винаги истината. Елена Андреева Когато се срещнах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя.
към текста >>
Учителят
няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина.
В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота. Ако беше послушал Учителя, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят. Всъщност Учителят много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал! " Това се отнасяше за Лулчев и беше истина.
Учителят
няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина.
Учителят говореше винаги истината. Елена Андреева Когато се срещнах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление, че езикът, на който са говорили, не е на висота и го попитах: "Ама така ли говориш с царя, както на мене ми казваш, с тия думи? " Той потвърди, че така говорел с него.
към текста >>
Учителят
говореше винаги истината.
Това беше едно тщеславие от негова страна и това му коства живота. Ако беше послушал Учителя, нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят. Всъщност Учителят много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал! " Това се отнасяше за Лулчев и беше истина. Учителят няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина.
Учителят
говореше винаги истината.
Елена Андреева Когато се срещнах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление, че езикът, на който са говорили, не е на висота и го попитах: "Ама така ли говориш с царя, както на мене ми казваш, с тия думи? " Той потвърди, че така говорел с него. Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни и отговорни въпроси.
към текста >>
Учителят
накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Аз се въздържах и с никого не споделях това, което той ми казваше за разговорите си с царя. Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него. Елена Андреева Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил.
Учителят
накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството.
към текста >>
Учителят
говореше строго за това, което той по своя воля бе направил.
Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него. Елена Андреева Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Учителят
говореше строго за това, което той по своя воля бе направил.
С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството. Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят.
към текста >>
С една дума, той не предаваше думите на
Учителя
, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
Изглежда се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него. Елена Андреева Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил.
С една дума, той не предаваше думите на
Учителя
, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството. Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България.
към текста >>
Учителят
заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към
Учителя
доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към
Учителя
.
Елена Андреева Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
Учителят
заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към
Учителя
доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към
Учителя
.
Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството. Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината.
към текста >>
Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои
Учителят
.
Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството.
Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои
Учителят
.
А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик.
към текста >>
Според
Учителя
, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе
учител
на черната ложа и противник на Бялото Братство.
А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик.
Според
Учителя
, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе
учител
на черната ложа и противник на Бялото Братство.
Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Борис Николов През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Тези хора бяха: Учителят, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души.
към текста >>
Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на
Учителя
.
Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство.
Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на
Учителя
.
Борис Николов През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Тези хора бяха: Учителят, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души. Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра.
към текста >>
Тези хора бяха:
Учителят
, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души.
Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Борис Николов През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя.
Тези хора бяха:
Учителят
, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души.
Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме над Близнаците, чак на равното поле. Там набрахме много гъби печурки. Иван седна да ги готви.
към текста >>
Учителят
приятелски отива при него и казва: "Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?
Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме над Близнаците, чак на равното поле. Там набрахме много гъби печурки. Иван седна да ги готви.
Учителят
приятелски отива при него и казва: "Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?
" А Иван Дойнов беше майстор по гъбарство. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: "Ще направя, Учителю! " Така си приказваха приятелски. Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя Учителя да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше).
към текста >>
Казва: "Ще направя,
Учителю
!
Там набрахме много гъби печурки. Иван седна да ги готви. Учителят приятелски отива при него и казва: "Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите? " А Иван Дойнов беше майстор по гъбарство. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци.
Казва: "Ще направя,
Учителю
!
" Така си приказваха приятелски. Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя Учителя да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше). Учителят имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място. Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза.
към текста >>
Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя
Учителя
да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше).
Учителят приятелски отива при него и казва: "Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите? " А Иван Дойнов беше майстор по гъбарство. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: "Ще направя, Учителю! " Така си приказваха приятелски.
Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя
Учителя
да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше).
Учителят имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място. Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза. И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере.
към текста >>
Учителят
имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място.
" А Иван Дойнов беше майстор по гъбарство. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: "Ще направя, Учителю! " Така си приказваха приятелски. Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя Учителя да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше).
Учителят
имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място.
Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза. И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере. На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере.
към текста >>
Ха да излезе
Учителят
, ха да излезе,
Учителят
не излиза.
Казва: "Ще направя, Учителю! " Така си приказваха приятелски. Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя Учителя да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше). Учителят имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място. Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе.
Ха да излезе
Учителят
, ха да излезе,
Учителят
не излиза.
И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере. На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере. Аз пак: "Учителю, моля Ви се, оставете това! " Най-по- сле Учителят остави.
към текста >>
И полека надникнах да видя какво прави
Учителят
.
" Така си приказваха приятелски. Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията на мястото, определено за баня и да поканя Учителя да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше). Учителят имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място. Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза.
И полека надникнах да видя какво прави
Учителят
.
А Той клекнал и се пере. На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере. Аз пак: "Учителю, моля Ви се, оставете това! " Най-по- сле Учителят остави. А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя.
към текста >>
На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "
Учителю
, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере.
Учителят имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място. Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза. И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере.
На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "
Учителю
, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере.
Аз пак: "Учителю, моля Ви се, оставете това! " Най-по- сле Учителят остави. А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш!
към текста >>
Аз пак: "
Учителю
, моля Ви се, оставете това!
Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза. И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере. На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере.
Аз пак: "
Учителю
, моля Ви се, оставете това!
" Най-по- сле Учителят остави. А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш! " И го повтори това изречение много пъти.
към текста >>
" Най-по- сле
Учителят
остави.
Ха да излезе Учителят, ха да излезе, Учителят не излиза. И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере. На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере. Аз пак: "Учителю, моля Ви се, оставете това!
" Най-по- сле
Учителят
остави.
А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш! " И го повтори това изречение много пъти. Лулчев иска да каже нещо и Учителят го пресича.
към текста >>
А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на
Учителя
.
И полека надникнах да видя какво прави Учителят. А Той клекнал и се пере. На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере. Аз пак: "Учителю, моля Ви се, оставете това! " Най-по- сле Учителят остави.
А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на
Учителя
.
Той е царски съветник. Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш! " И го повтори това изречение много пъти. Лулчев иска да каже нещо и Учителят го пресича. "Пътят, по който ти вървиш, няма да те изведе на добър край!
към текста >>
Обаче като тръгна,
Учителят
много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш!
На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере. Аз пак: "Учителю, моля Ви се, оставете това! " Най-по- сле Учителят остави. А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник.
Обаче като тръгна,
Учителят
много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш!
" И го повтори това изречение много пъти. Лулчев иска да каже нещо и Учителят го пресича. "Пътят, по който ти вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири!
към текста >>
Лулчев иска да каже нещо и
Учителят
го пресича.
" Най-по- сле Учителят остави. А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш! " И го повтори това изречение много пъти.
Лулчев иска да каже нещо и
Учителят
го пресича.
"Пътят, по който ти вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири! " А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш! " И не му даде на Лулчев да каже нито дума.
към текста >>
" А той иска да каже нещо,
Учителят
пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш!
" И го повтори това изречение много пъти. Лулчев иска да каже нещо и Учителят го пресича. "Пътят, по който ти вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири!
" А той иска да каже нещо,
Учителят
пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш!
" И не му даде на Лулчев да каже нито дума. Учителят отиде в палатката си, а той - след Него и си отиде, защото Учителят не го прие, той видя, че не прие вече да говори. Учителят беше много недоволен от него. Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя." Пеньо Ганев
към текста >>
Учителят
отиде в палатката си, а той - след Него и си отиде, защото
Учителят
не го прие, той видя, че не прие вече да говори.
"Пътят, по който ти вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири! " А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш! " И не му даде на Лулчев да каже нито дума.
Учителят
отиде в палатката си, а той - след Него и си отиде, защото
Учителят
не го прие, той видя, че не прие вече да говори.
Учителят беше много недоволен от него. Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя." Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва." Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора.
към текста >>
Учителят
беше много недоволен от него.
Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири! " А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш! " И не му даде на Лулчев да каже нито дума. Учителят отиде в палатката си, а той - след Него и си отиде, защото Учителят не го прие, той видя, че не прие вече да говори.
Учителят
беше много недоволен от него.
Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя." Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва." Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора. Учителят го посочи: "Виж как постъпва!
към текста >>
Учителят
беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя."
Ти си една горда душа, която трябва да се смири! " А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш! " И не му даде на Лулчев да каже нито дума. Учителят отиде в палатката си, а той - след Него и си отиде, защото Учителят не го прие, той видя, че не прие вече да говори. Учителят беше много недоволен от него.
Учителят
беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя."
Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва." Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора. Учителят го посочи: "Виж как постъпва! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него".
към текста >>
Учителят
казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва."
" И не му даде на Лулчев да каже нито дума. Учителят отиде в палатката си, а той - след Него и си отиде, защото Учителят не го прие, той видя, че не прие вече да говори. Учителят беше много недоволен от него. Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя." Пеньо Ганев
Учителят
казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва."
Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора. Учителят го посочи: "Виж как постъпва! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките факти, които стават. Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше.
към текста >>
Веднъж седим с
Учителя
на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора.
Учителят отиде в палатката си, а той - след Него и си отиде, защото Учителят не го прие, той видя, че не прие вече да говори. Учителят беше много недоволен от него. Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя." Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва."
Веднъж седим с
Учителя
на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора.
Учителят го посочи: "Виж как постъпва! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките факти, които стават. Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше. Методи Константинов
към текста >>
Учителят
го посочи: "Виж как постъпва!
Учителят беше много недоволен от него. Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя." Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва." Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора.
Учителят
го посочи: "Виж как постъпва!
Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките факти, които стават. Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше. Методи Константинов В края на август 1944 г.
към текста >>
Невена Неделчева, като разбира, че се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където бе
Учителят
и му казва: "
Учителю
, вече три дни от двореца се вдига пушек, защо се горят царските архиви?
Методи Константинов В края на август 1944 г. софиянци забелязват, че от двора на двореца се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори своите архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака Съветска Русия да навлезе с войските си в България.
Невена Неделчева, като разбира, че се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където бе
Учителят
и му казва: "
Учителю
, вече три дни от двореца се вдига пушек, защо се горят царските архиви?
Брат Лулчев също има архив на Изгрева и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев. Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще спаси главата му.
към текста >>
Учителят
я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник.
Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака Съветска Русия да навлезе с войските си в България. Невена Неделчева, като разбира, че се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където бе Учителят и му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защо се горят царските архиви? Брат Лулчев също има архив на Изгрева и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев.
Учителят
я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник.
Нека сега да видим дали неговият дневник ще спаси главата му. Нали затова го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Разговорът приключва. Невена изпълнява волята на Учителя. На 9 септември 1944 руските войски навлизат в България и комунистите завземат властта в страната.
към текста >>
Невена изпълнява волята на
Учителя
.
" Невена Неделчева е близка с Лулчев. Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще спаси главата му. Нали затова го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Разговорът приключва.
Невена изпълнява волята на
Учителя
.
На 9 септември 1944 руските войски навлизат в България и комунистите завземат властта в страната. Започват арести на всички управляващи. Арестуван е и Любомир Лулчев. Започват разпити. Още при първия разпит, за да докаже, че е невинен и е работил за доброто на България, казва, че има написан дневник по всички въпроси и който се интересува, може да го вземе от бараката му на Изгрева.
към текста >>
Така че, ние проверихме думите на
Учителя
, дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе ли слава.
Новата власт бе създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 г. и регент, както и Богдан Фи- лов - министър-председател, също регент. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт.
Така че, ние проверихме думите на
Учителя
, дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе ли слава.
За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които всички, без изключение, обърка и те се отклониха от Школата. Борис Николов
към текста >>
За непослушанието си към
Учителя
и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка.
Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 г. и регент, както и Богдан Фи- лов - министър-председател, също регент. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че, ние проверихме думите на Учителя, дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе ли слава.
За непослушанието си към
Учителя
и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка.
Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които всички, без изключение, обърка и те се отклониха от Школата. Борис Николов Отивам при Учителя вечерта.
към текста >>
Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с
Учителя
.
и регент, както и Богдан Фи- лов - министър-председател, също регент. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че, ние проверихме думите на Учителя, дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе ли слава. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим.
Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с
Учителя
.
Той имаше свои последователи, които всички, без изключение, обърка и те се отклониха от Школата. Борис Николов Отивам при Учителя вечерта. Той не искаше да ме приеме. Аз бях свикнал да ме приема всякога.
към текста >>
Отивам при
Учителя
вечерта.
За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които всички, без изключение, обърка и те се отклониха от Школата. Борис Николов
Отивам при
Учителя
вечерта.
Той не искаше да ме приеме. Аз бях свикнал да ме приема всякога. Стана ми много мъчно и започнах да се разхождам из поляната на "Изгрева". Разхождах се, пък по едно време, кой знай защо, отидох при Любомир Лулчев и виждам двама човека с пистолети, които дошли да го арестуват. Той ме видя и ме поздрави.
към текста >>
Първата ми грижа бе да отида при
Учителя
на Изгрева.
Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарях. Мъж трудно може да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен". Аз излязох, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Бях свободен и си тръгнах.
Първата ми грижа бе да отида при
Учителя
на Изгрева.
Там беше Савка Керемидчиева. В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно. Накрая ми каза: "При мене бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни.
към текста >>
Същевременно Деметра (Димитрина Захариева - приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали
Учителя
.
Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква". Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха." След като ни арестуваха, Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, донесла едно одеало да го занесат на Лулчев.
Същевременно Деметра (Димитрина Захариева - приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали
Учителя
.
Тогава Учителят казал на Невена: "Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен: "Няма да му трябва. Той ще се върне". Това ми го разказаха и двете след като се завърнах. Действително, моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева.
към текста >>
Тогава
Учителят
казал на Невена: "Дай им одеалото да го занесат на Лулчев.
Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква". Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха." След като ни арестуваха, Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, донесла едно одеало да го занесат на Лулчев. Същевременно Деметра (Димитрина Захариева - приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали Учителя.
Тогава
Учителят
казал на Невена: "Дай им одеалото да го занесат на Лулчев.
Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен: "Няма да му трябва. Той ще се върне". Това ми го разказаха и двете след като се завърнах. Действително, моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева. Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах.
към текста >>
Учителят
беше казал, че ще се върна и аз се върнах.
Тогава Учителят казал на Невена: "Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен: "Няма да му трябва. Той ще се върне". Това ми го разказаха и двете след като се завърнах. Действително, моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева.
Учителят
беше казал, че ще се върна и аз се върнах.
Защо Го беше направил, това не зная. Дали да изпита моята вяра или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Методи Константинов Когато арестуваха Лулчев, Учителят каза: "Арестували Любомир!
към текста >>
Когато арестуваха Лулчев,
Учителят
каза: "Арестували Любомир!
Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го беше направил, това не зная. Дали да изпита моята вяра или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Методи Константинов
Когато арестуваха Лулчев,
Учителят
каза: "Арестували Любомир!
". За първи път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи урока си! Учителят каза: "Той не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това." Елена Андреева Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли Учителя да го спаси. Учителят каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично.
към текста >>
Учителят
каза: "Той не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това."
Дали да изпита моята вяра или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка. Методи Константинов Когато арестуваха Лулчев, Учителят каза: "Арестували Любомир! ". За първи път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи урока си!
Учителят
каза: "Той не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това."
Елена Андреева Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли Учителя да го спаси. Учителят каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично. Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам! " Тогава Лулчев казал: "Да, аз ще си изплатя кармата"
към текста >>
Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли
Учителя
да го спаси.
Методи Константинов Когато арестуваха Лулчев, Учителят каза: "Арестували Любомир! ". За първи път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи урока си! Учителят каза: "Той не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това." Елена Андреева
Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли
Учителя
да го спаси.
Учителят каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично. Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам! " Тогава Лулчев казал: "Да, аз ще си изплатя кармата" Ние всичките бяхме на процеса. Когато Лулчев го питаха: "Така ли ви учеше Учителят ви, да лъжете?
към текста >>
Учителят
каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично.
Когато арестуваха Лулчев, Учителят каза: "Арестували Любомир! ". За първи път не се помолих за него и казах: Господи, нека научи урока си! Учителят каза: "Той не искаше да се впряга в моята кола, нека сега сам да опита това." Елена Андреева Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли Учителя да го спаси.
Учителят
каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично.
Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам! " Тогава Лулчев казал: "Да, аз ще си изплатя кармата" Ние всичките бяхме на процеса. Когато Лулчев го питаха: "Така ли ви учеше Учителят ви, да лъжете? " - той отговори: "Ако бях слушал Учителя, аз нямаше да съм тук, на подсъдимата скамейка." Призна си официално.
към текста >>
Когато Лулчев го питаха: "Така ли ви учеше
Учителят
ви, да лъжете?
Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, Невена Неделчева ходеше да моли Учителя да го спаси. Учителят каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично. Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам! " Тогава Лулчев казал: "Да, аз ще си изплатя кармата" Ние всичките бяхме на процеса.
Когато Лулчев го питаха: "Така ли ви учеше
Учителят
ви, да лъжете?
" - той отговори: "Ако бях слушал Учителя, аз нямаше да съм тук, на подсъдимата скамейка." Призна си официално. Милка Говедева Брат Темелко ми разказваше как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. Той обикаля отвън под прозорците на стаята на Учителя. През това време Учителят стои на прозореца и гледа към двора и към околните дървета.
към текста >>
" - той отговори: "Ако бях слушал
Учителя
, аз нямаше да съм тук, на подсъдимата скамейка." Призна си официално.
Учителят каза: "Аз мога да го спася, но това е кармично. Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам! " Тогава Лулчев казал: "Да, аз ще си изплатя кармата" Ние всичките бяхме на процеса. Когато Лулчев го питаха: "Така ли ви учеше Учителят ви, да лъжете?
" - той отговори: "Ако бях слушал
Учителя
, аз нямаше да съм тук, на подсъдимата скамейка." Призна си официално.
Милка Говедева Брат Темелко ми разказваше как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. Той обикаля отвън под прозорците на стаята на Учителя. През това време Учителят стои на прозореца и гледа към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев защо обикаля, а той му обяснява.
към текста >>
Той обикаля отвън под прозорците на стаята на
Учителя
.
Ние всичките бяхме на процеса. Когато Лулчев го питаха: "Така ли ви учеше Учителят ви, да лъжете? " - той отговори: "Ако бях слушал Учителя, аз нямаше да съм тук, на подсъдимата скамейка." Призна си официално. Милка Говедева Брат Темелко ми разказваше как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев.
Той обикаля отвън под прозорците на стаята на
Учителя
.
През това време Учителят стои на прозореца и гледа към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев защо обикаля, а той му обяснява. "Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя?
към текста >>
През това време
Учителят
стои на прозореца и гледа към двора и към околните дървета.
Когато Лулчев го питаха: "Така ли ви учеше Учителят ви, да лъжете? " - той отговори: "Ако бях слушал Учителя, аз нямаше да съм тук, на подсъдимата скамейка." Призна си официално. Милка Говедева Брат Темелко ми разказваше как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. Той обикаля отвън под прозорците на стаята на Учителя.
През това време
Учителят
стои на прозореца и гледа към двора и към околните дървета.
Темелко пита Лулчев защо обикаля, а той му обяснява. "Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя? " - "Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може и че всичко му е позволено.
към текста >>
Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като
Учителя
?
Той обикаля отвън под прозорците на стаята на Учителя. През това време Учителят стои на прозореца и гледа към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев защо обикаля, а той му обяснява. "Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек.
Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като
Учителя
?
" - "Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен. Драга Михайлова Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево, Учителят беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото. Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на Учителя по 2-3 часа.
към текста >>
Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево,
Учителят
беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото.
Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя? " - "Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен. Драга Михайлова
Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево,
Учителят
беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото.
Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на Учителя по 2-3 часа. Учителят не го приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо. Един ден казвам си: Ще следим защо Учителят не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен. И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък.
към текста >>
Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на
Учителя
по 2-3 часа.
Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя? " - "Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен. Драга Михайлова Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево, Учителят беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото.
Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на
Учителя
по 2-3 часа.
Учителят не го приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо. Един ден казвам си: Ще следим защо Учителят не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен. И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. А Учителят му вика: "Ще те затрия.
към текста >>
Учителят
не го приемаше.
" - "Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен. Драга Михайлова Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево, Учителят беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото. Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на Учителя по 2-3 часа.
Учителят
не го приемаше.
Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо. Един ден казвам си: Ще следим защо Учителят не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен. И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. А Учителят му вика: "Ще те затрия. Вдън земята ще те затрия." И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал.
към текста >>
Един ден казвам си: Ще следим защо
Учителят
не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен.
Драга Михайлова Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево, Учителят беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото. Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на Учителя по 2-3 часа. Учителят не го приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо.
Един ден казвам си: Ще следим защо
Учителят
не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен.
И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. А Учителят му вика: "Ще те затрия. Вдън земята ще те затрия." И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал. И го питам: "Брат Лулчев, защо Учителят не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот? " Той каза така: "Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо".
към текста >>
И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред
Учителя
и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък.
Когато братята бяха евакуирани заради бомбардировките в Мърчаево, Учителят беше у дома, а Лулчев беше в друга къща в селото. Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на Учителя по 2-3 часа. Учителят не го приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо. Един ден казвам си: Ще следим защо Учителят не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен.
И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред
Учителя
и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък.
А Учителят му вика: "Ще те затрия. Вдън земята ще те затрия." И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал. И го питам: "Брат Лулчев, защо Учителят не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот? " Той каза така: "Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо". И така продължаваше.
към текста >>
А
Учителят
му вика: "Ще те затрия.
Лулчев идваше сутринта в 8 часа и чакаше пред вратата на Учителя по 2-3 часа. Учителят не го приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо. Един ден казвам си: Ще следим защо Учителят не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен. И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък.
А
Учителят
му вика: "Ще те затрия.
Вдън земята ще те затрия." И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал. И го питам: "Брат Лулчев, защо Учителят не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот? " Той каза така: "Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо". И така продължаваше. Един ден пак дойде по това време.
към текста >>
И го питам: "Брат Лулчев, защо
Учителят
не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот?
Най-после принуждаваше се и го приема, ама винаги като излезе Лулчев, аз видим, че напрежение има нещо. Един ден казвам си: Ще следим защо Учителят не го приема и защо кога излезе, толкова е уморен. И така един ден, щом влезе тука, веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. А Учителят му вика: "Ще те затрия. Вдън земята ще те затрия." И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал.
И го питам: "Брат Лулчев, защо
Учителят
не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот?
" Той каза така: "Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо". И така продължаваше. Един ден пак дойде по това време. Учителят ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене. Лулчев дойде по това време и каза: "Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо.
към текста >>
Учителят
ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене.
Вдън земята ще те затрия." И кога излезе Лулчев, бе измъчен, изпотен до кости, дрехите му бяха мокри, като че от баня излезнал. И го питам: "Брат Лулчев, защо Учителят не Ви пуска толкова време, седите на вратата и сега като излизате, толкоз сте измъчени и измокрени от пот? " Той каза така: "Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо". И така продължаваше. Един ден пак дойде по това време.
Учителят
ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене.
Лулчев дойде по това време и каза: "Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо. Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко". Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща? " Той казва: "Обичам германците.
към текста >>
Но като гледам отсреща
Учителят
води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че
Учителят
е велик Дух, защо идеш насреща?
Един ден пак дойде по това време. Учителят ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене. Лулчев дойде по това време и каза: "Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо. Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко". Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците.
Но като гледам отсреща
Учителят
води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че
Учителят
е велик Дух, защо идеш насреща?
" Той казва: "Обичам германците. И ще видиш моята присъда, защото Учителят не ми прощава. Ето, всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш, каква съдба ще имам". И така, като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най-после го хвърлиха под един руски танк да го сгази.
към текста >>
И ще видиш моята присъда, защото
Учителят
не ми прощава.
Лулчев дойде по това време и каза: "Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо. Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко". Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща? " Той казва: "Обичам германците.
И ще видиш моята присъда, защото
Учителят
не ми прощава.
Ето, всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш, каква съдба ще имам". И така, като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най-после го хвърлиха под един руски танк да го сгази. Това му беше присъдата. Това зная за него.
към текста >>
Ето, всеки ден се моля, ама
Учителят
прошка не ми дава.
Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко". Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща? " Той казва: "Обичам германците. И ще видиш моята присъда, защото Учителят не ми прощава.
Ето, всеки ден се моля, ама
Учителят
прошка не ми дава.
И ще ме видиш, каква съдба ще имам". И така, като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най-после го хвърлиха под един руски танк да го сгази. Това му беше присъдата. Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен.
към текста >>
Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с
Учителя
в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен. Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже. Темелко Стефанов
Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с
Учителя
в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Срещата става и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев.
към текста >>
Срещата става и
Учителят
му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си.
Някои казват, че Лулчев е обесен. Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже. Темелко Стефанов Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Срещата става и
Учителят
му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си.
Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените.
към текста >>
Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: "Моят
Учител
ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля." Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент.
е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на Съдебната палата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: "Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя.
Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: "Моят
Учител
ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля." Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент.
Светозар Няголов Най-довереното лице на Лулчев беше Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню. На времето Аню Андреев беше написал книга за Хитлер и го беше изкарал гений.
към текста >>
Аню отива при
Учителя
и Му показва каква книга е написал.
Светозар Няголов Най-довереното лице на Лулчев беше Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню. На времето Аню Андреев беше написал книга за Хитлер и го беше изкарал гений.
Аню отива при
Учителя
и Му показва каква книга е написал.
Учителят му казва строго: "Хитлер беше един глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, щом пишеш за него". Като чул това, той скъсал книгата. Ако не беше я скъсал и беше я издал, то щеше заради тази книга да му хвръкне главата. Така Учителят го спаси. Аню решил да напише книга за Любомир Лулчев.
към текста >>
Учителят
му казва строго: "Хитлер беше един глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, щом пишеш за него".
Най-довереното лице на Лулчев беше Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню. На времето Аню Андреев беше написал книга за Хитлер и го беше изкарал гений. Аню отива при Учителя и Му показва каква книга е написал.
Учителят
му казва строго: "Хитлер беше един глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, щом пишеш за него".
Като чул това, той скъсал книгата. Ако не беше я скъсал и беше я издал, то щеше заради тази книга да му хвръкне главата. Така Учителят го спаси. Аню решил да напише книга за Любомир Лулчев. Писал, що писал и приготвил тази книга.
към текста >>
Така
Учителят
го спаси.
На времето Аню Андреев беше написал книга за Хитлер и го беше изкарал гений. Аню отива при Учителя и Му показва каква книга е написал. Учителят му казва строго: "Хитлер беше един глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, щом пишеш за него". Като чул това, той скъсал книгата. Ако не беше я скъсал и беше я издал, то щеше заради тази книга да му хвръкне главата.
Така
Учителят
го спаси.
Аню решил да напише книга за Любомир Лулчев. Писал, що писал и приготвил тази книга. Но решил да търси помощта на Лулчев от оня свят. Умувал, що умувал, решил, че тази работа ще я свърши само Ванга. Той си взе открит лист за Петрич за десет дена и дойде при мене да ми гостува.
към текста >>
" Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветна у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул
Учителят
що му рекъл: "Вдън земя ще те затрия!
Мина сума време и я питам: "Що стана със срещата ти с Лулчев? " Тя ми каза: "Абе, търсих го на седмото небе - нема го. Търсих го по затворите, търсих го у карцерите - никъде не можах да го срещна. Дали в дъното на земята не е влязъл? Дали вдън земя не се е затрил?
" Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветна у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул
Учителят
що му рекъл: "Вдън земя ще те затрия!
" Тръгнах си и умувам. Думите на Учителя ги чух чрез устата на Ванга, а тя не знае тази история с Лулчев. Та всичко накрая се събра в едно. Който трябваше, вдън земя влезна, а който си е глупак - глупак остана. Минаха години и по разни списания почнаха да издават дневника на Лулчев, че и книга му направиха.
към текста >>
Думите на
Учителя
ги чух чрез устата на Ванга, а тя не знае тази история с Лулчев.
Търсих го по затворите, търсих го у карцерите - никъде не можах да го срещна. Дали в дъното на земята не е влязъл? Дали вдън земя не се е затрил? " Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветна у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул Учителят що му рекъл: "Вдън земя ще те затрия! " Тръгнах си и умувам.
Думите на
Учителя
ги чух чрез устата на Ванга, а тя не знае тази история с Лулчев.
Та всичко накрая се събра в едно. Който трябваше, вдън земя влезна, а който си е глупак - глупак остана. Минаха години и по разни списания почнаха да издават дневника на Лулчев, че и книга му направиха. Всичко това е хубаво. Ама аз знам за разказа на Темелко и неговата история се събра и потвърди с разказа на Ванга.
към текста >>
78.
ИВАН АНТОНОВ
А сестрата занесла питката на
Учителя
.
Пристигнал към 11-12 ч, изморен от горещината, когато беседата била свършила. В раницата му, както винаги, нямало нищо, освен канчето за вода и малко чай. Сипва си гореща вода и пие едно, второ, трето канче. Този ден една сестра донесла брашно и на Витоша омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва. Когато сестрата извадила питката от жарта, бай Иван я видял и си помислил: "Ех, сега да имам половината от тази питка, много хубаво ще ми дойде".
А сестрата занесла питката на
Учителя
.
Учителят я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата. След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда. Учителят му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката? " Бай Иван отговаря: "О, Учителю, великолепна беше!
към текста >>
Учителят
я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата.
В раницата му, както винаги, нямало нищо, освен канчето за вода и малко чай. Сипва си гореща вода и пие едно, второ, трето канче. Този ден една сестра донесла брашно и на Витоша омесила питка, сложила я в жарта, образувана от изгорелите дърва. Когато сестрата извадила питката от жарта, бай Иван я видял и си помислил: "Ех, сега да имам половината от тази питка, много хубаво ще ми дойде". А сестрата занесла питката на Учителя.
Учителят
я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата.
След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда. Учителят му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката? " Бай Иван отговаря: "О, Учителю, великолепна беше! " Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш.
към текста >>
Учителят
му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката?
Когато сестрата извадила питката от жарта, бай Иван я видял и си помислил: "Ех, сега да имам половината от тази питка, много хубаво ще ми дойде". А сестрата занесла питката на Учителя. Учителят я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата. След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда.
Учителят
му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката?
" Бай Иван отговаря: "О, Учителю, великолепна беше! " Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езикът, а стомахът. Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му.
към текста >>
" Бай Иван отговаря: "О,
Учителю
, великолепна беше!
А сестрата занесла питката на Учителя. Учителят я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата. След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда. Учителят му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката?
" Бай Иван отговаря: "О,
Учителю
, великолепна беше!
" Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езикът, а стомахът. Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му. Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка.
към текста >>
"
Учителят
му казва: "Не бързай да се произнасяш.
Учителят я увил в една кърпа, която Му донесла сестрата. След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда. Учителят му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката? " Бай Иван отговаря: "О, Учителю, великолепна беше!
"
Учителят
му казва: "Не бързай да се произнасяш.
Фактор за храната не е езикът, а стомахът. Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му. Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка. Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено.
към текста >>
Тогава отива при
Учителя
и казал резултата от яденето на тая питка.
" Бай Иван отговаря: "О, Учителю, великолепна беше! " Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езикът, а стомахът. Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му.
Тогава отива при
Учителя
и казал резултата от яденето на тая питка.
Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено. Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си". Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче.
към текста >>
Учителят
му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено.
" Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езикът, а стомахът. Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му. Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка.
Учителят
му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено.
Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си". Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели.
към текста >>
Веднъж
Учителят
казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората".
Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си". Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели.
Веднъж
Учителят
казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората".
Никой обаче нямал такъв кураж. Но бай Иван решил да се справи с това куче. Мислил, мислил как да стане това и най-после намерил начин, но му трябвал още един партньор. Намерил един наш приятел, който се съгласил. Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето.
към текста >>
Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от
Учителя
и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре.
Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали.
Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от
Учителя
и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре.
Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява. В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане. Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на обществена баня.
към текста >>
Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от
Учителя
, се стремял да ги изпълнява.
Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре.
Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от
Учителя
, се стремял да ги изпълнява.
В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане. Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на обществена баня. Тогава всеки квартал на София имаше баня и те се ползваха много от софиянци.
към текста >>
В една от школите лекции,
Учителят
направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане.
Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява.
В една от школите лекции,
Учителят
направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане.
Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на обществена баня. Тогава всеки квартал на София имаше баня и те се ползваха много от софиянци. След банята по тялото й се появила екзема.
към текста >>
Отива да търси помощ от
Учителя
.
Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани. Веднъж Стоянка Илиева отива на обществена баня. Тогава всеки квартал на София имаше баня и те се ползваха много от софиянци. След банята по тялото й се появила екзема. Опитала се да я лекува, но безуспешно.
Отива да търси помощ от
Учителя
.
"Защо посещавате градските бани? Ще се къпете у дома. Колко пъти съм говорил, но никой не ме слуша. А сега търсите лек от мен". Учителят й дал съвет и тя оздравяла.
към текста >>
Учителят
й дал съвет и тя оздравяла.
Отива да търси помощ от Учителя. "Защо посещавате градските бани? Ще се къпете у дома. Колко пъти съм говорил, но никой не ме слуша. А сега търсите лек от мен".
Учителят
й дал съвет и тя оздравяла.
Но никога повече не стъпила в градската баня. Бай Иван слушал съвета за частично измиване на тялото и си казва: "Аз не мога да го изпълня, защото нямам възможности никакви. И на части, и на цяло, не мога да изпълня тая задача". Така си казва той и не мисли да я изпълнява. Отива след тази беседа на баня и започва да се къпе.
към текста >>
Лулчев се вклинил там и доста задачи е трябвало
Учителят
да решава с него.
Влизаше в тоя казан и се къпеше в него. Така той реши въпроса с къпането вкъщи. А лятно време, в големите горещини, топлеше вода на слънцето. По тоя начин той успя да изпълни задачата. Между многото, които са живели на Изгрева, е имало един, известен на всички - Любомир Лулчев.
Лулчев се вклинил там и доста задачи е трябвало
Учителят
да решава с него.
Много от последователите на Учителя, които са мислели себе си за последователи, са били и последователи на Лулчев. Тия същите приятели той ги издърпвал, така да се каже, и ги е занимавал отделно. Интересното е, че своите лекции той държал в долния край на Изгрева, където са били тоалетните. На Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и Иван Антонов. Игнат е бил с голяма физическа сила, но неорганизирана, не била канализирана и я използвал и за неприятни цели.
към текста >>
Много от последователите на
Учителя
, които са мислели себе си за последователи, са били и последователи на Лулчев.
Така той реши въпроса с къпането вкъщи. А лятно време, в големите горещини, топлеше вода на слънцето. По тоя начин той успя да изпълни задачата. Между многото, които са живели на Изгрева, е имало един, известен на всички - Любомир Лулчев. Лулчев се вклинил там и доста задачи е трябвало Учителят да решава с него.
Много от последователите на
Учителя
, които са мислели себе си за последователи, са били и последователи на Лулчев.
Тия същите приятели той ги издърпвал, така да се каже, и ги е занимавал отделно. Интересното е, че своите лекции той държал в долния край на Изгрева, където са били тоалетните. На Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и Иван Антонов. Игнат е бил с голяма физическа сила, но неорганизирана, не била канализирана и я използвал и за неприятни цели. Той влиза в конфликт с Лулчев, разчитайки на силата си.
към текста >>
Станало е някакво развиване на пъпа и ако
Учителят
не се е намесил, може би Игнат е щял да си замине.
Интересното е, че своите лекции той държал в долния край на Изгрева, където са били тоалетните. На Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и Иван Антонов. Игнат е бил с голяма физическа сила, но неорганизирана, не била канализирана и я използвал и за неприятни цели. Той влиза в конфликт с Лулчев, разчитайки на силата си. Но Лулчев е бил свързан със силите на черната ложа и е владеел някакви такива закони, че Игнат е пострадал - за малко не си е отишъл от този свят.
Станало е някакво развиване на пъпа и ако
Учителят
не се е намесил, може би Игнат е щял да си замине.
Интересното е, че Лулчев не е смеел да се справи по същия начин с бай Иван. Нещо повече, бай Иван е имал такова негативно отношение и презрителност към него, че даже не му говорел. Често Лулчев е минавал край бараката му и го поздравявал, но бай Иван не го поздравявал. Веднъж даже е минал с цялата си така наречена "упанишада" и Лулчев поздравява бай Иван, а другите не го поздравяват. Бай Иван им извикал: "Ей, калпазани такива, не виждате ли, че тарторът ви ме поздравява, а вие мълчите като риби и минавате като говеда!
към текста >>
Бай Иван обаче се ядосва, че Лулчев така се вмъква в живота на Изгрева и губи много от времето на
Учителя
.
Друг път да поздравявате". И така ги стреснал, но Лулчев не смеел с нищо да реагира. От което аз правя заключение, че Лулчев владеел някакви тъмни сили, но си е знаел мястото и не смеел да нагазва в територията на бай Иван. Държал се на почтено разстояние. Какво е знаел за бай Иван, то си е негова работа, но се е държал настрана.
Бай Иван обаче се ядосва, че Лулчев така се вмъква в живота на Изгрева и губи много от времето на
Учителя
.
Учителят е казвал много пъти, че никой няма право да Му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината. Това за петте минути в годината за първи път го чувате. Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: Учителят е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева. Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея.
към текста >>
Учителят
е казвал много пъти, че никой няма право да Му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината.
И така ги стреснал, но Лулчев не смеел с нищо да реагира. От което аз правя заключение, че Лулчев владеел някакви тъмни сили, но си е знаел мястото и не смеел да нагазва в територията на бай Иван. Държал се на почтено разстояние. Какво е знаел за бай Иван, то си е негова работа, но се е държал настрана. Бай Иван обаче се ядосва, че Лулчев така се вмъква в живота на Изгрева и губи много от времето на Учителя.
Учителят
е казвал много пъти, че никой няма право да Му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината.
Това за петте минути в годината за първи път го чувате. Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: Учителят е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева. Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея. Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на Учителя.
към текста >>
Знае обаче и друго:
Учителят
е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева.
Какво е знаел за бай Иван, то си е негова работа, но се е държал настрана. Бай Иван обаче се ядосва, че Лулчев така се вмъква в живота на Изгрева и губи много от времето на Учителя. Учителят е казвал много пъти, че никой няма право да Му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината. Това за петте минути в годината за първи път го чувате. Бай Иван това го знае.
Знае обаче и друго:
Учителят
е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева.
Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея. Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на Учителя. Виждайки, че Лулчев отнема времето на Учителя, меси се в братския живот, стават много неприятности, бай Иван взема решение да ликвидира Лулчев с брадвата. Било студен зимен ден. Наточва си брадвата, слага я под палтото и отива до оградата.
към текста >>
Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на
Учителя
.
Учителят е казвал много пъти, че никой няма право да Му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината. Това за петте минути в годината за първи път го чувате. Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: Учителят е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева. Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея.
Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на
Учителя
.
Виждайки, че Лулчев отнема времето на Учителя, меси се в братския живот, стават много неприятности, бай Иван взема решение да ликвидира Лулчев с брадвата. Било студен зимен ден. Наточва си брадвата, слага я под палтото и отива до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата. Проучванията му са, че Лулчев ще се мерне на Изгрева и сигурно ще влезе при Учителя.
към текста >>
Виждайки, че Лулчев отнема времето на
Учителя
, меси се в братския живот, стават много неприятности, бай Иван взема решение да ликвидира Лулчев с брадвата.
Това за петте минути в годината за първи път го чувате. Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: Учителят е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева. Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея. Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на Учителя.
Виждайки, че Лулчев отнема времето на
Учителя
, меси се в братския живот, стават много неприятности, бай Иван взема решение да ликвидира Лулчев с брадвата.
Било студен зимен ден. Наточва си брадвата, слага я под палтото и отива до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата. Проучванията му са, че Лулчев ще се мерне на Изгрева и сигурно ще влезе при Учителя. Стои и чака, ходи напред-назад, но става така, че Лулчев влиза в Изгрева без бай Иван да го види.
към текста >>
Проучванията му са, че Лулчев ще се мерне на Изгрева и сигурно ще влезе при
Учителя
.
Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на Учителя. Виждайки, че Лулчев отнема времето на Учителя, меси се в братския живот, стават много неприятности, бай Иван взема решение да ликвидира Лулчев с брадвата. Било студен зимен ден. Наточва си брадвата, слага я под палтото и отива до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата.
Проучванията му са, че Лулчев ще се мерне на Изгрева и сигурно ще влезе при
Учителя
.
Стои и чака, ходи напред-назад, но става така, че Лулчев влиза в Изгрева без бай Иван да го види. Вижда го, когато вече влиза в приемната на Учителя. Бай Иван си казва: "Сега ще го дебна и той няма да излезе без да го видя." Застава край чешмичката с картината, на която пишеше: "Храни се добре, мисли добре, работи добре! " Разхожда се напред-назад и чака Лулчев да излезе. Чака го час, два, три.
към текста >>
Вижда го, когато вече влиза в приемната на
Учителя
.
Било студен зимен ден. Наточва си брадвата, слага я под палтото и отива до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата. Проучванията му са, че Лулчев ще се мерне на Изгрева и сигурно ще влезе при Учителя. Стои и чака, ходи напред-назад, но става така, че Лулчев влиза в Изгрева без бай Иван да го види.
Вижда го, когато вече влиза в приемната на
Учителя
.
Бай Иван си казва: "Сега ще го дебна и той няма да излезе без да го видя." Застава край чешмичката с картината, на която пишеше: "Храни се добре, мисли добре, работи добре! " Разхожда се напред-назад и чака Лулчев да излезе. Чака го час, два, три. Лулчев не излиза. А е студено, бай Иван премръзнал, но не си напуска поста.
към текста >>
След четири часа, на вратата се показва
Учителят
и вика бай Иван.
Бай Иван си казва: "Сега ще го дебна и той няма да излезе без да го видя." Застава край чешмичката с картината, на която пишеше: "Храни се добре, мисли добре, работи добре! " Разхожда се напред-назад и чака Лулчев да излезе. Чака го час, два, три. Лулчев не излиза. А е студено, бай Иван премръзнал, но не си напуска поста.
След четири часа, на вратата се показва
Учителят
и вика бай Иван.
"Ела, рекох, бързо." Бай Иван тича при Него. Извадил от джоба си банкноти, подава ги на бай Иван и му поръчва: "Тичай бързо до магазина да вземеш пирони! Три килограма ми трябват." Бай Иван грабва парите и хуква към Цариградското шосе, където имало магазин и купува пирони. А брадвата е в него и не я изпуща. Тича бързо, да не изтърве Лулчев.
към текста >>
Да, но през това време
Учителят
го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата.
"Ела, рекох, бързо." Бай Иван тича при Него. Извадил от джоба си банкноти, подава ги на бай Иван и му поръчва: "Тичай бързо до магазина да вземеш пирони! Три килограма ми трябват." Бай Иван грабва парите и хуква към Цариградското шосе, където имало магазин и купува пирони. А брадвата е в него и не я изпуща. Тича бързо, да не изтърве Лулчев.
Да, но през това време
Учителят
го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата.
Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои. Тогава Учителят го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете. Черния му дроб беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава Учителят. Бай Иван бил тъй вкочанясал, че, а-ха, да си замине. Учителят му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата.
към текста >>
Тогава
Учителят
го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете.
Три килограма ми трябват." Бай Иван грабва парите и хуква към Цариградското шосе, където имало магазин и купува пирони. А брадвата е в него и не я изпуща. Тича бързо, да не изтърве Лулчев. Да, но през това време Учителят го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои.
Тогава
Учителят
го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете.
Черния му дроб беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава Учителят. Бай Иван бил тъй вкочанясал, че, а-ха, да си замине. Учителят му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата. Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад". Защо му казва Илия?
към текста >>
Черния му дроб беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава
Учителят
.
А брадвата е в него и не я изпуща. Тича бързо, да не изтърве Лулчев. Да, но през това време Учителят го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои. Тогава Учителят го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете.
Черния му дроб беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава
Учителят
.
Бай Иван бил тъй вкочанясал, че, а-ха, да си замине. Учителят му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата. Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад". Защо му казва Илия? Защото бай Иван е прероденият пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци.
към текста >>
Учителят
му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата.
Да, но през това време Учителят го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои. Тогава Учителят го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете. Черния му дроб беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава Учителят. Бай Иван бил тъй вкочанясал, че, а-ха, да си замине.
Учителят
му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата.
Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад". Защо му казва Илия? Защото бай Иван е прероденият пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци. Та така е завършила тази случка с бай Иван, със свети Илия със секира- та. Да, секирата не е могла да влезе в действие.
към текста >>
Учителят
е взел мерки да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин.
Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад". Защо му казва Илия? Защото бай Иван е прероденият пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци. Та така е завършила тази случка с бай Иван, със свети Илия със секира- та. Да, секирата не е могла да влезе в действие.
Учителят
е взел мерки да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин.
Бай Иван не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго становище. Оставя го да си върви по своя път. Трябвало е да започне да се връща назад по своя път на пророк Илия, за да стане ученик на Учителя. Бай Иван нямаше пенсия, не получаваше никаква пенсия и интересно е, че през време на комунизма се провеждаха избори, пародия на изборите, и на него му носеха редовно някакви формуляри. Всички данни трябваше да се попълнят: име, положение семейно, социално и т.н., не можеше да идеш дори да гласуваш, без да ти знаят родословието напред и назад.
към текста >>
Трябвало е да започне да се връща назад по своя път на пророк Илия, за да стане ученик на
Учителя
.
Та така е завършила тази случка с бай Иван, със свети Илия със секира- та. Да, секирата не е могла да влезе в действие. Учителят е взел мерки да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин. Бай Иван не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго становище. Оставя го да си върви по своя път.
Трябвало е да започне да се връща назад по своя път на пророк Илия, за да стане ученик на
Учителя
.
Бай Иван нямаше пенсия, не получаваше никаква пенсия и интересно е, че през време на комунизма се провеждаха избори, пародия на изборите, и на него му носеха редовно някакви формуляри. Всички данни трябваше да се попълнят: име, положение семейно, социално и т.н., не можеше да идеш дори да гласуваш, без да ти знаят родословието напред и назад. Всичко трябваше да се попълни и бай Иван, там, където пишеше социално положение, пишеше "Боледува и гладува, благодарение на народната власт". Наистина, той нямаше никаква пенсия. Материално не беше обезпечен, не знаеше, кога ще получи средства.
към текста >>
79.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
В нашето село (Мърчаево) имаше една
учителка
Елена Григорова, на Пеню Ганев първата жена.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ (1896-1990)
В нашето село (Мърчаево) имаше една
учителка
Елена Григорова, на Пеню Ганев първата жена.
Тя беше даскалица тук и живееше у нашия брат Симеон. Веднъж, когато тя е на занятие в училището, той взема шперц и отваря вратата на стаята й. Намира там беседи от Учителя. Започнал да чете. Веднъж той я проследил като отива в София при Учителя на беседа и тъй той научил къде живее и къде държи беседи Учителя.
към текста >>
Намира там беседи от
Учителя
.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ (1896-1990) В нашето село (Мърчаево) имаше една учителка Елена Григорова, на Пеню Ганев първата жена. Тя беше даскалица тук и живееше у нашия брат Симеон. Веднъж, когато тя е на занятие в училището, той взема шперц и отваря вратата на стаята й.
Намира там беседи от
Учителя
.
Започнал да чете. Веднъж той я проследил като отива в София при Учителя на беседа и тъй той научил къде живее и къде държи беседи Учителя. Но за това никому не казал. Една вечер, събота, се събираме у кръчмата да пием и Симеон каза: "Сега няма да пием тая вечер. Утре ви чакам в три часа през нощта горе при черквата и че идеме у София".
към текста >>
Веднъж той я проследил като отива в София при
Учителя
на беседа и тъй той научил къде живее и къде държи беседи
Учителя
.
В нашето село (Мърчаево) имаше една учителка Елена Григорова, на Пеню Ганев първата жена. Тя беше даскалица тук и живееше у нашия брат Симеон. Веднъж, когато тя е на занятие в училището, той взема шперц и отваря вратата на стаята й. Намира там беседи от Учителя. Започнал да чете.
Веднъж той я проследил като отива в София при
Учителя
на беседа и тъй той научил къде живее и къде държи беседи
Учителя
.
Но за това никому не казал. Една вечер, събота, се събираме у кръчмата да пием и Симеон каза: "Сега няма да пием тая вечер. Утре ви чакам в три часа през нощта горе при черквата и че идеме у София". И ние на определеното време събрахме се при черквата и тръгнахме. Тогава нямаше превозни средства.
към текста >>
По едно време току дойде
Учителят
.
" Пак той казва: "Търпете". На пейките седиме, вода тече от нас. Измръзнахме. Току дойде една жена при нас и каза: "Братя, заповядайте! " Симеон вика: "Хайде да идеме по тая жена, да видим какво има там." И тъй, тя напред, ний по нея и седнахме на първите столове в една стая. Събра се народ, напълни се салона, почнаха да пеят.
По едно време току дойде
Учителят
.
Всички станаха на крак, изкараха молитвите и Учителят започна беседа. Най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа Учителят. Като свърши беседата, всички започнаха да си излизат и ние си излезнахме. Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя. Пак се качихме на трамвая и слезнахме в Княжево.
към текста >>
Всички станаха на крак, изкараха молитвите и
Учителят
започна беседа.
На пейките седиме, вода тече от нас. Измръзнахме. Току дойде една жена при нас и каза: "Братя, заповядайте! " Симеон вика: "Хайде да идеме по тая жена, да видим какво има там." И тъй, тя напред, ний по нея и седнахме на първите столове в една стая. Събра се народ, напълни се салона, почнаха да пеят. По едно време току дойде Учителят.
Всички станаха на крак, изкараха молитвите и
Учителят
започна беседа.
Най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа Учителят. Като свърши беседата, всички започнаха да си излизат и ние си излезнахме. Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя. Пак се качихме на трамвая и слезнахме в Княжево. И почнахме пак пеша нагоре.
към текста >>
Най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа
Учителят
.
Току дойде една жена при нас и каза: "Братя, заповядайте! " Симеон вика: "Хайде да идеме по тая жена, да видим какво има там." И тъй, тя напред, ний по нея и седнахме на първите столове в една стая. Събра се народ, напълни се салона, почнаха да пеят. По едно време току дойде Учителят. Всички станаха на крак, изкараха молитвите и Учителят започна беседа.
Най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа
Учителят
.
Като свърши беседата, всички започнаха да си излизат и ние си излезнахме. Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя. Пак се качихме на трамвая и слезнахме в Княжево. И почнахме пак пеша нагоре. Ама брат Симеон каза: "Който има цигари, да ги хвърли.
към текста >>
Учителят
току влезна през вратата - заключената врата.
" Аз си повдигнах главата от кревата, ама нищо не виждам. Трети път пак извика много силно: "Ставай! " Почнах да ставам и изведнъж нещо ми олекна, олекна, ама страхът ме държи. Държа се за кревата, свлякох си краката и полека, полека, та до масата има стол и седнах на стола и почнах да размишлявам: "Отдека е този глас? " Таман това размишлявах и видях как
Учителят
току влезна през вратата - заключената врата.
Влезна, мина покрай мене и през прозореца си излезна. Така оздравях и сега съм жив пред вас. Иначе щяхме да се разминем и нямаше кой да ги запише тези работи, които ги разказвам вече над 30 години. Живеехме там, гдето сега е новата къща на сина ми. Там имаше стара къща.
към текста >>
Ние като намерихме вече
Учителя
, почнахме да идеме на беседи и една сестра ми даде портрет от
Учителя
.
" - "Слушай, татко, при мене идва един дедо, пък седи до кревата и ми разправя много хубави работи, ще му носим столчето да седне, да не стои прав". А я не разбирах нищо от такива работи и й казвам: "Какъв старец, някой дявол те лъже! " Но детето ме не слуша. Вечер отнася столчето и сутрин си го донася пак горе. И продължаваше така.
Ние като намерихме вече
Учителя
, почнахме да идеме на беседи и една сестра ми даде портрет от
Учителя
.
Донесох тоя портрет и го оставих на масата, а детето беше навънка. Като влезна Косена, а тя беше тогава 10-11 годишна, уплаши се. Питам я: "Защо се плашиш? "- "Откъде намери този портрет? " Казвам: "Купих го".
към текста >>
И тогава разбрах, че
Учителят
е тука.
"- "Откъде намери този портрет? " Казвам: "Купих го". Излъгах я. "Ето този, дето идва и седи и ме учи, а ти не даваш стол да му носим да седне. Той е същият".
И тогава разбрах, че
Учителят
е тука.
Кога да дойде Учителят в Мърчаево, дъщеря ми Косена ме предупреди: "Татко, изпразнете вашата стая, защото Учителят иска да седи у нея, ще дойде да седи тука". Казвам: "Втори път да не съм те чул. Ние не сме достойни хора да посрещнеме един велик Учител". А тя пак: "Казвам ти, изпразнете стаята". Мина се една седмица, тя повтори това: "Учителят си върза багажа, всичко е готово, ще дойде!
към текста >>
Кога да дойде
Учителят
в Мърчаево, дъщеря ми Косена ме предупреди: "Татко, изпразнете вашата стая, защото
Учителят
иска да седи у нея, ще дойде да седи тука".
" Казвам: "Купих го". Излъгах я. "Ето този, дето идва и седи и ме учи, а ти не даваш стол да му носим да седне. Той е същият". И тогава разбрах, че Учителят е тука.
Кога да дойде
Учителят
в Мърчаево, дъщеря ми Косена ме предупреди: "Татко, изпразнете вашата стая, защото
Учителят
иска да седи у нея, ще дойде да седи тука".
Казвам: "Втори път да не съм те чул. Ние не сме достойни хора да посрещнеме един велик Учител". А тя пак: "Казвам ти, изпразнете стаята". Мина се една седмица, тя повтори това: "Учителят си върза багажа, всичко е готово, ще дойде! " Пак я не послушах.
към текста >>
Ние не сме достойни хора да посрещнеме един велик
Учител
".
"Ето този, дето идва и седи и ме учи, а ти не даваш стол да му носим да седне. Той е същият". И тогава разбрах, че Учителят е тука. Кога да дойде Учителят в Мърчаево, дъщеря ми Косена ме предупреди: "Татко, изпразнете вашата стая, защото Учителят иска да седи у нея, ще дойде да седи тука". Казвам: "Втори път да не съм те чул.
Ние не сме достойни хора да посрещнеме един велик
Учител
".
А тя пак: "Казвам ти, изпразнете стаята". Мина се една седмица, тя повтори това: "Учителят си върза багажа, всичко е готово, ще дойде! " Пак я не послушах. На третата седмица сме в големата стая събрани на обед целото семейство. А втория ми син, по-малкият, беше войник и дохожда тука и казва: "Наздраве, татко, добре, че обедвате, ама какви ти гости идват".
към текста >>
Мина се една седмица, тя повтори това: "
Учителят
си върза багажа, всичко е готово, ще дойде!
И тогава разбрах, че Учителят е тука. Кога да дойде Учителят в Мърчаево, дъщеря ми Косена ме предупреди: "Татко, изпразнете вашата стая, защото Учителят иска да седи у нея, ще дойде да седи тука". Казвам: "Втори път да не съм те чул. Ние не сме достойни хора да посрещнеме един велик Учител". А тя пак: "Казвам ти, изпразнете стаята".
Мина се една седмица, тя повтори това: "
Учителят
си върза багажа, всичко е готово, ще дойде!
" Пак я не послушах. На третата седмица сме в големата стая събрани на обед целото семейство. А втория ми син, по-малкият, беше войник и дохожда тука и казва: "Наздраве, татко, добре, че обедвате, ама какви ти гости идват". - "Какви гости, бе? " - "Вашият Учител иде и по него има върволица, петдесет души".
към текста >>
" - "Вашият
Учител
иде и по него има върволица, петдесет души".
Мина се една седмица, тя повтори това: "Учителят си върза багажа, всичко е готово, ще дойде! " Пак я не послушах. На третата седмица сме в големата стая събрани на обед целото семейство. А втория ми син, по-малкият, беше войник и дохожда тука и казва: "Наздраве, татко, добре, че обедвате, ама какви ти гости идват". - "Какви гости, бе?
" - "Вашият
Учител
иде и по него има върволица, петдесет души".
На мене ми се вдигна косата нагоре. Ха сега, защо не послушах дъщерята. Стаята не е готова. Излезнахме. Тука има пътечка отгоре и Учителят идва. Като го видяхме, цялото семейство слезна долу на стълбището.
към текста >>
Тука има пътечка отгоре и
Учителят
идва.
- "Какви гости, бе? " - "Вашият Учител иде и по него има върволица, петдесет души". На мене ми се вдигна косата нагоре. Ха сега, защо не послушах дъщерята. Стаята не е готова. Излезнахме.
Тука има пътечка отгоре и
Учителят
идва.
Като го видяхме, цялото семейство слезна долу на стълбището. Той дойде най-напред при мене и си подаде ръката. И Му целунах ръка и по мене цялото семейство. Тръгна Той напред, а ние останахме по Него и право отиде в голямата стая. Аз отворих тогава тоя прозорец отгоре и едно по едно изхвърлих всичко низ прозореца, а жена ми по мене чисти.
към текста >>
През време на евакуацията, когато
Учителят
беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри.
Тръгна Той напред, а ние останахме по Него и право отиде в голямата стая. Аз отворих тогава тоя прозорец отгоре и едно по едно изхвърлих всичко низ прозореца, а жена ми по мене чисти. Изчистихме стаята и Той влезна. И тука стоя десет месеца. Тука посреща, изпраща, беседи у големата стая прави и така изкара десет месеца и си замина.
През време на евакуацията, когато
Учителят
беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри.
Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови, като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на Учителя, едната отляво, другата отдясно. Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна, те пак седят. Казвам им: "Сестри, защо притеснявате Учителя. Цял ден седите на вратата Му! " И те влезнаха и казват на Учителя: "Учителю, брат Темелко ни пъди".
към текста >>
Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови, като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на
Учителя
, едната отляво, другата отдясно.
Аз отворих тогава тоя прозорец отгоре и едно по едно изхвърлих всичко низ прозореца, а жена ми по мене чисти. Изчистихме стаята и Той влезна. И тука стоя десет месеца. Тука посреща, изпраща, беседи у големата стая прави и така изкара десет месеца и си замина. През време на евакуацията, когато Учителят беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри.
Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови, като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на
Учителя
, едната отляво, другата отдясно.
Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна, те пак седят. Казвам им: "Сестри, защо притеснявате Учителя. Цял ден седите на вратата Му! " И те влезнаха и казват на Учителя: "Учителю, брат Темелко ни пъди". Учителят затвори вратата.
към текста >>
Казвам им: "Сестри, защо притеснявате
Учителя
.
И тука стоя десет месеца. Тука посреща, изпраща, беседи у големата стая прави и така изкара десет месеца и си замина. През време на евакуацията, когато Учителят беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри. Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови, като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на Учителя, едната отляво, другата отдясно. Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна, те пак седят.
Казвам им: "Сестри, защо притеснявате
Учителя
.
Цял ден седите на вратата Му! " И те влезнаха и казват на Учителя: "Учителю, брат Темелко ни пъди". Учителят затвори вратата. Три дена не пуска никого вътре. Ни храна приема, нищо.
към текста >>
" И те влезнаха и казват на
Учителя
: "
Учителю
, брат Темелко ни пъди".
През време на евакуацията, когато Учителят беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри. Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови, като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на Учителя, едната отляво, другата отдясно. Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна, те пак седят. Казвам им: "Сестри, защо притеснявате Учителя. Цял ден седите на вратата Му!
" И те влезнаха и казват на
Учителя
: "
Учителю
, брат Темелко ни пъди".
Учителят затвори вратата. Три дена не пуска никого вътре. Ни храна приема, нищо. И аз се чудя, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде.
към текста >>
Учителят
затвори вратата.
Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови, като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на Учителя, едната отляво, другата отдясно. Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна, те пак седят. Казвам им: "Сестри, защо притеснявате Учителя. Цял ден седите на вратата Му! " И те влезнаха и казват на Учителя: "Учителю, брат Темелко ни пъди".
Учителят
затвори вратата.
Три дена не пуска никого вътре. Ни храна приема, нищо. И аз се чудя, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство.
към текста >>
С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще чукам на вратата, че искам извинение от
Учителя
, понеже не разбирам нещата".
Три дена не пуска никого вътре. Ни храна приема, нищо. И аз се чудя, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство.
С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще чукам на вратата, че искам извинение от
Учителя
, понеже не разбирам нещата".
Почуках и Учителят отвори вратата. Казвам: "Учителю, не знам какво правят тези сестри пред вратата Ви и им казах: "Защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата". Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора.
към текста >>
Почуках и
Учителят
отвори вратата.
Ни храна приема, нищо. И аз се чудя, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство. С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще чукам на вратата, че искам извинение от Учителя, понеже не разбирам нещата".
Почуках и
Учителят
отвори вратата.
Казвам: "Учителю, не знам какво правят тези сестри пред вратата Ви и им казах: "Защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата". Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри.
към текста >>
Казвам: "
Учителю
, не знам какво правят тези сестри пред вратата Ви и им казах: "Защо притеснявате
Учителя
, цял ден седите на вратата".
И аз се чудя, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство. С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще чукам на вратата, че искам извинение от Учителя, понеже не разбирам нещата". Почуках и Учителят отвори вратата.
Казвам: "
Учителю
, не знам какво правят тези сестри пред вратата Ви и им казах: "Защо притеснявате
Учителя
, цял ден седите на вратата".
Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри. Ето това е да страдаш от сестри и братя.
към текста >>
Учителят
си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена.
Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство. С жена ми се съветвахме и казвам: "Ще чукам на вратата, че искам извинение от Учителя, понеже не разбирам нещата". Почуках и Учителят отвори вратата. Казвам: "Учителю, не знам какво правят тези сестри пред вратата Ви и им казах: "Защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата".
Учителят
си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена.
А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри. Ето това е да страдаш от сестри и братя. Я бех комунист у партията.
към текста >>
Като беше тук
Учителят
и го питам: "
Учителю
, да седим ли у партията или да излезем навреме?
А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри. Ето това е да страдаш от сестри и братя. Я бех комунист у партията.
Като беше тук
Учителят
и го питам: "
Учителю
, да седим ли у партията или да излезем навреме?
" Той казва: "Рекох, ще поседиш още малко, па ще излезнеш". И така, като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно момче, работеше у София, интерии правеше, дойде на събрание и казва: "Абе защо е Темелко тука, той е стар фашист. Тука не му е мястото". И аз, билетът беше у мене, казвам: "Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист". Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия.
към текста >>
Учителят
е дошъл в Мърчаево на 11.01.1944 година.
И хвърлих им билетчето и излезнах. Всички негодуваха, но аз излезнах. По такъв начин излезнах. Толкова за моето членство у партията като комунист. Темелко Стефанов
Учителят
е дошъл в Мърчаево на 11.01.1944 година.
Още същия ден излязохме на една поляна. Там засадиха по-късно борова гора. Сега там има борове около петдесет метра високи, но полянката са я оставили без да знаят нищо за нея. На тая полянка Учителят държа първата беседа. На тая полянка после играехме Паневритмия всеки празничен ден.
към текста >>
На тая полянка
Учителят
държа първата беседа.
Темелко Стефанов Учителят е дошъл в Мърчаево на 11.01.1944 година. Още същия ден излязохме на една поляна. Там засадиха по-късно борова гора. Сега там има борове около петдесет метра високи, но полянката са я оставили без да знаят нищо за нея.
На тая полянка
Учителят
държа първата беседа.
На тая полянка после играехме Паневритмия всеки празничен ден. Брат Темелко е имал четири деца, от които Косена е най-голямата. След нея Костадин, който убили на Божурище, след него Велин и най-малката е Тодорка. Темелко разказва: Костадин е този, що го убиха.
към текста >>
Сутринта вземам брат Симеон и право при
Учителя
.
На 18 години беше. Той отиде войник да служи в Божурище, на летището. Там прекара повече от година и една вечер ми го докараха тука труп, убит. "Любовен характер, убил се, хвърлил се под влака." Това ми казаха ония, що го докараха. "Но по заповед на командира да го погребете още тая вечер, защото телото е развалено." Но аз не го погребах.
Сутринта вземам брат Симеон и право при
Учителя
.
Той ме посреща, аз плачех. Той се изправи, усмихна се, каза: "Не плачи! Той е убит като войник на бойното поле. Но да не плачеш, защото ще дойде пак във вашия дом. Аз няма сега тука да му разправям историята.
към текста >>
" - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един
Учител
, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете".
После спря. Синът ми Велин беше войник, когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 година. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син?
" - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един
Учител
, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете".
Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е". Почукаха, Учителят им отвори и цял час ги държа. Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта.
към текста >>
Почукаха,
Учителят
им отвори и цял час ги държа.
Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син? " - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете". Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е".
Почукаха,
Учителят
им отвори и цял час ги държа.
Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта. По едно време оръдията се чуят близко, бият се. Съветваме се с жена ми: "Ние загубихме един син, ето чуват се оръдията, знам какво нещо е войната. Дошло ми е да ида ще си разправи всичко".
към текста >>
" - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един
Учител
, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете".
После спря. Синът ми Велин беше войник, когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 година. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син?
" - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един
Учител
, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете".
Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е". Почукаха, Учителят им отвори и цял час ги държа. Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта.
към текста >>
Почукаха,
Учителят
им отвори и цял час ги държа.
Дойдоха значи тука у нас, а ротният му беше по чин капитан. И моята жена го пита: "Къде ще водиш моя син? " - "Ще идем, бабо, да бием германците." - "Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете". Тоя офицер каза: "Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е".
Почукаха,
Учителят
им отвори и цял час ги държа.
Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта. По едно време оръдията се чуят близко, бият се. Съветваме се с жена ми: "Ние загубихме един син, ето чуват се оръдията, знам какво нещо е войната. Дошло ми е да ида чак на фронта да видя жив ли е".
към текста >>
Но она беше по-умна от мене и казва: "Защо ще идеш на фронта, когато
Учителят
е тука.
Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта. По едно време оръдията се чуят близко, бият се. Съветваме се с жена ми: "Ние загубихме един син, ето чуват се оръдията, знам какво нещо е войната. Дошло ми е да ида чак на фронта да видя жив ли е".
Но она беше по-умна от мене и казва: "Защо ще идеш на фронта, когато
Учителят
е тука.
Я да почукаме, да го попитаме. Той все ще ни каже нещо добро". Я помислих и казвам: "Добре". Почукахме и влязохме при Учителя. Казваме: "Учителю, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другият е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е".
към текста >>
Почукахме и влязохме при
Учителя
.
Дошло ми е да ида чак на фронта да видя жив ли е". Но она беше по-умна от мене и казва: "Защо ще идеш на фронта, когато Учителят е тука. Я да почукаме, да го попитаме. Той все ще ни каже нещо добро". Я помислих и казвам: "Добре".
Почукахме и влязохме при
Учителя
.
Казваме: "Учителю, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другият е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е". А Той каза: "Ще те пусна, ама не можеш го намери и да отидеш. Сега германците са го заобиколили околовръст, заграден е, в засада, пък нашите войски с аероплан му пускат храна отгоре, но някой път падне при него, та хапне, но рядко пада при него. Ама има едно дере при него, има диви киселици, та яде диви киселици. Той е малко нетърпелив, та го учат на търпение.
към текста >>
Казваме: "
Учителю
, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другият е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е".
Но она беше по-умна от мене и казва: "Защо ще идеш на фронта, когато Учителят е тука. Я да почукаме, да го попитаме. Той все ще ни каже нещо добро". Я помислих и казвам: "Добре". Почукахме и влязохме при Учителя.
Казваме: "
Учителю
, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другият е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е".
А Той каза: "Ще те пусна, ама не можеш го намери и да отидеш. Сега германците са го заобиколили околовръст, заграден е, в засада, пък нашите войски с аероплан му пускат храна отгоре, но някой път падне при него, та хапне, но рядко пада при него. Ама има едно дере при него, има диви киселици, та яде диви киселици. Той е малко нетърпелив, та го учат на търпение. Но бъди спокоен, няма косъм да падне от главата му.
към текста >>
" Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал
Учителят
, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше
Учителева
приказка.
Той е малко нетърпелив, та го учат на търпение. Но бъди спокоен, няма косъм да падне от главата му. След десет дена нашите войски ще настъпят и ще го освободят и ще му дадат 24 часа отпуска, да дойде да ти каже вярно ли говоря или не". И ние броим дните с жената. На десетия ден към 12 часа той пристига и вика: "Тате, дойдох си и косъм от главата ми не падна!
" Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал
Учителят
, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше
Учителева
приказка.
Та каквото каже един Учител, това става. Неговата дума се не цепи. Шинелът му, всичко изгоряло от патрони, косата му изгоряла. Казвам: "Бе, Велине, да не си беглец, ето твоята дружина се бият, а ти да не си избягал? " - "Не, татко, дадоха ми 24 часа отпуска, утре заран си отивам.
към текста >>
Та каквото каже един
Учител
, това става.
Но бъди спокоен, няма косъм да падне от главата му. След десет дена нашите войски ще настъпят и ще го освободят и ще му дадат 24 часа отпуска, да дойде да ти каже вярно ли говоря или не". И ние броим дните с жената. На десетия ден към 12 часа той пристига и вика: "Тате, дойдох си и косъм от главата ми не падна! " Гледаме го, целият обгорен, ама си спомних какво беше казал Учителят, че косъм от главата му нема да падне, та да се чудиш, че със същата приказка ме посрещна, гдето беше Учителева приказка.
Та каквото каже един
Учител
, това става.
Неговата дума се не цепи. Шинелът му, всичко изгоряло от патрони, косата му изгоряла. Казвам: "Бе, Велине, да не си беглец, ето твоята дружина се бият, а ти да не си избягал? " - "Не, татко, дадоха ми 24 часа отпуска, утре заран си отивам. Само дойдох да ме видите, че съм жив".
към текста >>
Учителят
каза за Темелко: "Той е същият, който навремето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития.
Ама имаше диви киселици, та си отядох на диви киселици. Само на диви киселици прекарах. Утре си вече отивам". Та това е за него. Темелко Стефанов
Учителят
каза за Темелко: "Той е същият, който навремето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития.
Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците.
към текста >>
Учителят
беше Божествения център, около Който той се разви.
Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците.
Учителят
беше Божествения център, около Който той се разви.
Братя и сестри държаха много изпити в дома на Темелко пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната.
към текста >>
Братя и сестри държаха много изпити в дома на Темелко пред
Учителя
.
Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения център, около Който той се разви.
Братя и сестри държаха много изпити в дома на Темелко пред
Учителя
.
Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
към текста >>
Учителят
бе много огорчен от събитията.
В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения център, около Който той се разви. Братя и сестри държаха много изпити в дома на Темелко пред Учителя.
Учителят
бе много огорчен от събитията.
Той виждаше безумието на войната. Говореше малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин.
към текста >>
Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но
Учителят
излизаше сутрин.
Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден.
Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но
Учителят
излизаше сутрин.
Той никога не се застояваше в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общия обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Беше селски човек, здрава, разумна и работлива, със сръчни ръце.
към текста >>
Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на
Учителя
.
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общия обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на
Учителя
.
Беше селски човек, здрава, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички.
към текста >>
Тя переше, гладеше и чистеше стаята на
Учителя
.
Той никога не се застояваше в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общия обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Беше селски човек, здрава, разумна и работлива, със сръчни ръце.
Тя переше, гладеше и чистеше стаята на
Учителя
.
Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети.
към текста >>
Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до
Учителя
и всички възможни кътчета бяха заети.
Тя переше, гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора.
Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до
Учителя
и всички възможни кътчета бяха заети.
Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапезария, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости.
към текста >>
Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до
Учителя
.
Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети.
Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до
Учителя
.
В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапезария, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник.
към текста >>
В съседство с малката стая на
Учителя
имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапезария, за общите обеди и вечери.
Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя.
В съседство с малката стая на
Учителя
имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапезария, за общите обеди и вечери.
Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше.
към текста >>
Той беше неотклонно до
Учителя
и стенографираше всичко, което Той говореше.
В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапезария, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник.
Той беше неотклонно до
Учителя
и стенографираше всичко, което Той говореше.
В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пасха на Учителя с учениците Му. Борис Николов
към текста >>
В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около
Учителя
винаги имаше изобилие.
Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше.
В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около
Учителя
винаги имаше изобилие.
Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пасха на Учителя с учениците Му. Борис Николов
към текста >>
Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на
Учителя
, така че на братската трапеза имаше изобилие.
Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие.
Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на
Учителя
, така че на братската трапеза имаше изобилие.
Всички участваха в последната пасха на Учителя с учениците Му. Борис Николов
към текста >>
Всички участваха в последната пасха на
Учителя
с учениците Му.
При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие.
Всички участваха в последната пасха на
Учителя
с учениците Му.
Борис Николов
към текста >>
80.
КОМУНИ
Сестрата занесе писмото на
Учителя
и Той го прочете.
Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната.
Сестрата занесе писмото на
Учителя
и Той го прочете.
Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме. Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева!
към текста >>
Не бях виждала
Учителя
така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме.
Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и Той го прочете.
Не бях виждала
Учителя
така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме.
Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха.
към текста >>
" Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил
Учителя
да се върнат веднага обратно, но не се върнаха.
Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме. Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева!
" Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил
Учителя
да се върнат веднага обратно, но не се върнаха.
Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя.
към текста >>
Не изпълниха това, което им бе наредил
Учителя
, а защо ли?
Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха.
Не изпълниха това, което им бе наредил
Учителя
, а защо ли?
Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева.
към текста >>
Първо, за тях думата на
Учителя
в онези години още нищо не значеше.
Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли?
Първо, за тях думата на
Учителя
в онези години още нищо не значеше.
Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Това беше в 1922 г.
към текста >>
Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат
Учителя
и смятаха, че могат сами да се оправят.
" Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше.
Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат
Учителя
и смятаха, че могат сами да се оправят.
Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо.
към текста >>
Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към
Учителя
.
" Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат.
Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към
Учителя
.
Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо. Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора.
към текста >>
Онзи, който получи отговор на писмото си от
Учителя
и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева.
Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя.
Онзи, който получи отговор на писмото си от
Учителя
и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева.
Това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо. Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани.
към текста >>
Учителят
беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо.
Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Това беше в 1922 г.
Учителят
беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо.
Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: "Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: "На сила хубост не става".
към текста >>
Жечо Вълков и той присъства и
Учителят
му прави забележка: "Всички пресилени неща не са полезни.
Това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо. Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани.
Жечо Вълков и той присъства и
Учителят
му прави забележка: "Всички пресилени неща не са полезни.
При вас на село нали говорите така: "На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало.
към текста >>
Отивам при
Учителя
да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна.
Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите.
Отивам при
Учителя
да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна.
Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух.
към текста >>
Учителят
ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот.
След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна.
Учителят
ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот.
Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме.
към текста >>
След като аз и една сестра писахме писмо на
Учителя
, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво.
Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме.
След като аз и една сестра писахме писмо на
Учителя
, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво.
Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни.
към текста >>
Учителят
извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни.
След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това.
Учителят
извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни.
За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта.
към текста >>
На първия Младежки събор
Учителят
каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта.
Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов
На първия Младежки събор
Учителят
каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта.
И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам този план наготово. В противен случай вие можете да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и Аз, за да го начертая." Записки от беседите на Учителя Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам този план наготово. В противен случай вие можете да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и Аз, за да го начертая."
Записки от беседите на
Учителя
Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно?
към текста >>
"
Учителят
каза: "Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред Природата на групи по няколко семейства - на по-голе- ми или по-малки групи.
Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат един до друг и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята." Запитахме : "А дотогава как ще живеем?
"
Учителят
каза: "Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред Природата на групи по няколко семейства - на по-голе- ми или по-малки групи.
Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Когато се пробуди българското съзнание след 300 години, тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот. Вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук?
към текста >>
81.
СПИРИТИЗЪМ
Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на
Учителя
; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта)
Учителят
ще ги повтори.
По едно време беше се прочула сестрата на Граблашева като голяма медиумка. Започнаха да се тълпят около нея, отначало нашите по-наивни, а после и по-сериозните сестри и братя. Поканиха и мен. И аз, от любопитство, отидох. Нейните събрания ставаха във вторник вечер.
Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на
Учителя
; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта)
Учителят
ще ги повтори.
Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея. Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева.
към текста >>
Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че
Учителят
говори чрез нея.
Започнаха да се тълпят около нея, отначало нашите по-наивни, а после и по-сериозните сестри и братя. Поканиха и мен. И аз, от любопитство, отидох. Нейните събрания ставаха във вторник вечер. Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на Учителя; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта) Учителят ще ги повтори.
Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че
Учителят
говори чрез нея.
Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали.
към текста >>
Една вечер тя ми каза от името на
Учителя
:
И аз, от любопитство, отидох. Нейните събрания ставаха във вторник вечер. Медиумката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на Учителя; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта) Учителят ще ги повтори. Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея. Започнах редовно да посещавам събранията и.
Една вечер тя ми каза от името на
Учителя
:
- Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори.
към текста >>
Аз се малко изненадах, защото зная, че
Учителят
не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори
Учителят
духом - Духът говори.
Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените.
Аз се малко изненадах, защото зная, че
Учителят
не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори
Учителят
духом - Духът говори.
А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря!
към текста >>
А физическият
Учител
ще си говори в салона на по-обикновените слушатели.
- Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори.
А физическият
Учител
ще си говори в салона на по-обикновените слушатели.
Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях,
към текста >>
Но на
Учителя
не казвахме нищо.
Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там.
Но на
Учителя
не казвахме нищо.
Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз!
към текста >>
Един ден
Учителят
ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече:
А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо.
Един ден
Учителят
ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече:
- И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз! Зная го аз кой е!
към текста >>
- Ама,
Учителю
, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта?
Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях,
- Ама,
Учителю
, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта?
- Не, не съм аз! Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова. Той ми краде Словото и учениците. Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си.
към текста >>
И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на
Учителя
.
- Не, не съм аз! Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова. Той ми краде Словото и учениците. Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си.
И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на
Учителя
.
Салонът се напълни веднага пак и "висшата школа" се затвори. Да не вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва.
към текста >>
Спомням си, когато веднъж в беседа
Учителят
каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство."
Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си. И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на Учителя. Салонът се напълни веднага пак и "висшата школа" се затвори. Да не вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят.
Спомням си, когато веднъж в беседа
Учителят
каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство."
Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва. Мария Милева Аз не знаех, че съм удобна да бъда медиум, пишещ медиум. Пръв се спря върху мене брат Стойчев. Както знаете, Учителят не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати.
към текста >>
Както знаете,
Учителят
не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати.
Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва. Мария Милева Аз не знаех, че съм удобна да бъда медиум, пишещ медиум. Пръв се спря върху мене брат Стойчев.
Както знаете,
Учителят
не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати.
- Няма защо - казваше Той - да си правим дрехи от индийски плат, който е предназначен за други цели. Аз самата чувствах как чрез мене работи чуждо на самата мене съзнание, което нямаше нищо общо с мене. Започнаха да ме използват като гледачка, да искат чрез мене да знаят какво ще им се случи, как ще се нареди работата им, дали ще вземат изпитите си или не. От друга страна, аз чувствувах огромната отговорност, която лежеше върху мене, ако вмъкна макар и малко от моето собствено мнение, от моето отношение към зададените често съдбоносни въпроси. Как може аз да знам какво ще се случи, с моето ограничено знание, с моите човешки възможности?
към текста >>
Един ден
Учителят
каза:
А изискванията ставаха все по-големи. Един ден Любомир Лулчев ми каза: - Чрез тебе иска да се прояви един голям пророк! Друг път починалата сестра на Георги Радев писа: "Ние сме толкова много доволни, че ни се помагаше чрез тебе да се свързваме с нашите близки от физическия свят! " Но аз намерих за добре да прекъсна тая опитност с невидимия свят!
Един ден
Учителят
каза:
- Децата умират поради безлюбието на родителите си! Друг път ми каза: - Заминалите ти деца се оплакват от тебе: "Два пъти се опитвахме да се свържем с нея, а не можахме! " Може би и така беше.
към текста >>
След обеда
Учителят
каза:
Впрочем не преуспя и уредникът на сеансите, брат Стойчев. Той се залови да гори въглища от горите на Странджа и да ги праща в Турция, заболя от рак и наскоро почина. Мария Милева 1944 година. Обед в малкия салон.
След обеда
Учителят
каза:
- Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси. В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена.
към текста >>
В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата
учителка
влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите!
1944 година. Обед в малкия салон. След обеда Учителят каза: - Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси.
В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата
учителка
влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите!
" Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата.
към текста >>
Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и
учителката
се освободи и успокои, не удряше вече масата.
В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката.
Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и
учителката
се освободи и успокои, не удряше вече масата.
Тогава те, които бяха неверующи, се увериха, че има духове. И вие скоро ще четете "Отче наш" на колене. Ана Шишкова Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм.
към текста >>
Старите братя бяха първите ученици на
Учителя
.
Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата. Тогава те, които бяха неверующи, се увериха, че има духове. И вие скоро ще четете "Отче наш" на колене. Ана Шишкова
Старите братя бяха първите ученици на
Учителя
.
Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни.
към текста >>
Учителят
не ги насърчаваше, но не ги и възпираше.
Ана Шишкова Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете.
Учителят
не ги насърчаваше, но не ги и възпираше.
Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка.
към текста >>
Веднъж на един сеанс поканили и
Учителя
, а сеансът ръководи брат Димитър Голов.
Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни.
Веднъж на един сеанс поканили и
Учителя
, а сеансът ръководи брат Димитър Голов.
Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята.
към текста >>
Учителят
седи настрани на една масичка.
Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията.
Учителят
седи настрани на една масичка.
През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират.
към текста >>
Учителят
напуска стаята.
Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика.
Учителят
напуска стаята.
Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: "Учителю, помогни ни!
към текста >>
Тогава Голов идва при
Учителя
и Му казва: "
Учителю
, помогни ни!
Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала.
Тогава Голов идва при
Учителя
и Му казва: "
Учителю
, помогни ни!
Не знаем какво да правим! " Учителят препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха.
към текста >>
"
Учителят
препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш".
Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала. Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: "Учителю, помогни ни! Не знаем какво да правим!
"
Учителят
препоръчва: "Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата "Отче наш".
Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духа си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
към текста >>
Този път се осветява от Словото на
Учителя
.
Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: "Какво става с мене? " Имаше някои от присъстващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духа си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
Този път се осветява от Словото на
Учителя
.
Борис Николов В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров, чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят.
към текста >>
Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете, се сещат, че
Учителя
е в гр.
ръце, да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват крилете си, т.е. ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, понеже се хранят с тяхната енергия. Видели се в чудо.
Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете, се сещат, че
Учителя
е в гр.
Казанлък в този ден и е бил отседнал в дома на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: "Да прочетат молитвата "Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас "Отче наш" и полека-лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време, наподобяващи крила на птици. Няколко дни ги боляли ръцете и не могли да хванат никаква работа.
към текста >>
Но ако не беше
Учителят
можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят.
Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: "Да прочетат молитвата "Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас "Отче наш" и полека-лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време, наподобяващи крила на птици. Няколко дни ги боляли ръцете и не могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване.
Но ако не беше
Учителят
можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят.
Сега вижте какъв е въпросът. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най- интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата.
към текста >>
Учителят
е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при
Учителя
и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват
Учителя
, а приемат Духа на Заблуждението.
Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време, наподобяващи крила на птици. Няколко дни ги боляли ръцете и не могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпросът.
Учителят
е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при
Учителя
и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват
Учителя
, а приемат Духа на Заблуждението.
Ето, това беше най- интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок.
към текста >>
Дошли са при
Учителя
, а след това се отклоняват.
Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпросът. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най- интересното през време на Школата.
Дошли са при
Учителя
, а след това се отклоняват.
Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги Куртев иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техния медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора.
към текста >>
Първата среща на
Учителя
с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок.
Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най- интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов
Първата среща на
Учителя
с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок.
Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги Куртев иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техния медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора. Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях. Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спи- ритическия сеанс.
към текста >>
Поканват Го на кръжока, но
Учителят
не сяда при тях.
Повличаха и онези, които трябваше да дойдат в Школата. Борис Николов Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги Куртев иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техния медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора.
Поканват Го на кръжока, но
Учителят
не сяда при тях.
Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спи- ритическия сеанс. Те са събрани в кръг около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса. Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос.
към текста >>
Но сега
Учителят
седи настрана.
Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спи- ритическия сеанс. Те са събрани в кръг около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса. Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос.
Но сега
Учителят
седи настрана.
Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява никакъв дух и медиумът мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение. Излагат се пред Учителя. Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление?
към текста >>
Излагат се пред
Учителя
.
Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос. Но сега Учителят седи настрана. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява никакъв дух и медиумът мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение.
Излагат се пред
Учителя
.
Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление? " Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира до останалите на масичката. Накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я питат. Тя почва да се търкаля.
към текста >>
Учителят
му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление?
Но сега Учителят седи настрана. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява никакъв дух и медиумът мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение. Излагат се пред Учителя. Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление".
Учителят
му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление?
" Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира до останалите на масичката. Накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я питат. Тя почва да се търкаля. А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към Учителя, застава пред Него без да има човек до нея. А те именно за това се чудят.
към текста >>
А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към
Учителя
, застава пред Него без да има човек до нея.
Брат Георги казва отчаяно: "Г-н Дънов, днес нямаме проявление". Учителят му отговаря: "Ами Моето идване тук в Айтос не е ли проявление? " Брат Георги вдига рамене и нищо не разбира, и пак се прибира до останалите на масичката. Накрая решават да си турят ръцете над масичката и тя започва да се клати без да я питат. Тя почва да се търкаля.
А тя е трикрака масичка и върви на трите си крака като отива към
Учителя
, застава пред Него без да има човек до нея.
А те именно за това се чудят. Масичката три пъти се покланя пред Него. Навежда се пред Него, покланя Му се и се изправя. Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти.
към текста >>
Учителят
чуква един път с моливчето си на Неговата масичка.
Навежда се пред Него, покланя Му се и се изправя. Масичката пак се навежда и се изправя. Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо.
Учителят
чуква един път с моливчето си на Неговата масичка.
И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът".
към текста >>
Учителят
чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти.
Така три пъти. Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане.
Учителят
чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти.
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю".
към текста >>
Учителят
поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът".
Учителят чуква един път с моливчето си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат.
Учителят
поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът".
Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик.
към текста >>
Тогава приятелите разбраха какво нещо е
Учителят
и каква власт има над духовете.
И от масичката пред Него, която Му се покланя, се чува едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът".
Тогава приятелите разбраха какво нещо е
Учителят
и каква власт има над духовете.
Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си.
към текста >>
Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "
Учителю
".
Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти. Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете.
Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "
Учителю
".
Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос.
към текста >>
Без
Учител
в духовния път не може да се върви.
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в кръг. Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю".
Без
Учител
в духовния път не може да се върви.
Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите.
към текста >>
Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на
Учителя
.
Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви.
Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на
Учителя
.
Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него.
към текста >>
Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е
Учителят
и оттогава стана Негов предан ученик.
Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: "Това послание се дава тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя.
Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е
Учителят
и оттогава стана Негов предан ученик.
А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха.
към текста >>
Брат Георги започва да изпълнява нарядите на
Учителя
и създава братството в Айтос.
Оттогава в Айтос започнаха да Му викат "Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви. Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си.
Брат Георги започва да изпълнява нарядите на
Учителя
и създава братството в Айтос.
Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
към текста >>
По препоръка на
Учителя
много приятели след това се отказаха от него.
Тук има тайни, които седят пред ученика, но те ще му се открият постепенно в неговия път чрез Словото на Учителя. Така брат Георги Куртев разбра какво нещо е Учителят и оттогава стана Негов предан ученик. А няколко от другите още продължаваха да правят сеанси до края на живота си. Брат Георги започва да изпълнява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите.
По препоръка на
Учителя
много приятели след това се отказаха от него.
Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер".
към текста >>
Учителят
бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата.
Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята.
Учителят
бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата.
Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
към текста >>
Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на
Учителя
.
Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума.
Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на
Учителя
.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
към текста >>
А
Учителят
развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс.
Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
А
Учителят
развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс.
Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
към текста >>
Учителят
лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
Учителят
лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва.
към текста >>
Имаше и други какви ли не случки, обидни за
Учителя
.
Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
Имаше и други какви ли не случки, обидни за
Учителя
.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му.
към текста >>
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с
Учителя
.
Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с
Учителя
.
Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
към текста >>
Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори
поучителни
слова.
Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет.
Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори
поучителни
слова.
Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите.
към текста >>
На следващия ден Методи Шивачев е при
Учителя
и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват.
На следващия ден Методи Шивачев е при
Учителя
и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха.
към текста >>
Накрая Методи се досеща и разказва на
Учителя
за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Накрая Методи се досеща и разказва на
Учителя
за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов
към текста >>
Учителят
го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на
Учителя
и създава братството в Айтос.
По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
Учителят
го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на
Учителя
и създава братството в Айтос.
Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите. По препоръка на Учителя много приятели след това се отказаха от него. Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
към текста >>
По препоръка на
Учителя
много приятели след това се отказаха от него.
Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия За- нява нарядите на Учителя и създава братството в Айтос. Спиритизмът беше тогава едно много разпространено явление между приятелите.
По препоръка на
Учителя
много приятели след това се отказаха от него.
Но другите не го сториха и мнозина пострадаха. Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер".
към текста >>
Учителят
бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата.
Борис Николов На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята.
Учителят
бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата.
Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
към текста >>
Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на
Учителя
.
Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума.
Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на
Учителя
.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
към текста >>
А
Учителят
развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс.
Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
А
Учителят
развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс.
Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
към текста >>
Учителят
лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
Учителят
лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва.
към текста >>
Имаше и други какви ли не случки, обидни за
Учителя
.
Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата.
Имаше и други какви ли не случки, обидни за
Учителя
.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му.
към текста >>
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с
Учителя
.
Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше и се скарал, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с
Учителя
.
Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъства на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
към текста >>
Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори
поучителни
слова.
Той се съгласява. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет.
Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори
поучителни
слова.
Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител.
към текста >>
На следващия ден Методи Шивачев е при
Учителя
и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му. След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват.
На следващия ден Методи Шивачев е при
Учителя
и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
към текста >>
Накрая Методи се досеща и разказва на
Учителя
за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас. По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.
Накрая Методи се досеща и разказва на
Учителя
за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство.
към текста >>
Учителят
го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата.
По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
Учителят
го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата.
Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам.
към текста >>
Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия
Учител
.
Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - и се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия Завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата.
Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия
Учител
.
Това е едно, а второто е , че тези, които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата.
към текста >>
Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия
Учител
.
Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години. Така чрез Мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде Посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез мен днес се дава Словото на Бога.
Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия
Учител
.
Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време."
към текста >>
Всемировият
Учител
днес е пред теб и ти Му целуна ръката.
Така чрез Мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде Посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител.
Всемировият
Учител
днес е пред теб и ти Му целуна ръката.
Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев.
към текста >>
Всемировият
Учител
дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество.
Това е ангел Господен. Той даде Посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката.
Всемировият
Учител
дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество.
Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма.
към текста >>
Всички ръководители на тези групи правеха много бели на
Учителя
и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това.
А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти.
Всички ръководители на тези групи правеха много бели на
Учителя
и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това.
Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания.
към текста >>
Много от писмата на
Учителя
до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата.
Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това.
Много от писмата на
Учителя
до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата.
Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели.
към текста >>
Била съм свидетел на "Изгрева", когато
Учителят
се е карал на спиритистите със строг тон.
На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма.
Била съм свидетел на "Изгрева", когато
Учителят
се е карал на спиритистите със строг тон.
Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя.
към текста >>
Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при
Учителя
за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.
Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон.
Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при
Учителя
за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.
Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша.
към текста >>
Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от
Учителя
.
Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред.
Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от
Учителя
.
Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. Мария Тодорова
към текста >>
Учителят
ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша.
Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя.
Учителят
ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша.
А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. Мария Тодорова В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа".
към текста >>
Те идваха заради
Учителя
, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания.
Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото. Мария Тодорова В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа". Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева.
Те идваха заради
Учителя
, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания.
Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете.
към текста >>
Имаше много младежи и почти всички стенографки на
Учителя
бяха там.
Мария Тодорова В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа". Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духовете.
Имаше много младежи и почти всички стенографки на
Учителя
бяха там.
През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева.
към текста >>
През деня бяха при
Учителя
и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо.
В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са "Школа". Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там.
През деня бяха при
Учителя
и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо.
Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя.
към текста >>
За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с
Учителя
, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата.
Хвалеха се с много и различни проявления на духовете. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете.
За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с
Учителя
, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата.
И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл.
към текста >>
Много грижи създаваха тези спиритисти на
Учителя
.
През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева.
Много грижи създаваха тези спиритисти на
Учителя
.
Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума.
към текста >>
Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на
Учителя
.
Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя.
Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на
Учителя
.
Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления!
към текста >>
Веднъж поканили
Учителя
на сеансите им: "
Учителю
, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме".
Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават света на духовете. За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя.
Веднъж поканили
Учителя
на сеансите им: "
Учителю
, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме".
Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място.
към текста >>
Учителят
се съгласил и отишъл.
За тях беше простено, че не знаеха, но онези, възрастните приятели, с толкова много опитности с Учителя, като мнозина дори знаеха кой е Той и все пак те правеха сеанси, увличаха и другите и ги отклоняваха от пътя на Школата. И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме".
Учителят
се съгласил и отишъл.
Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява".
към текста >>
Учителят
седнал встрани.
И това ставаше на Изгрева. Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл.
Учителят
седнал встрани.
Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява". Учителят го изслушал и казал: "А Моето
към текста >>
Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред
Учителя
и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява".
Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място.
Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред
Учителя
и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява".
Учителят го изслушал и казал: "А Моето Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно? " После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си.
към текста >>
Учителят
го изслушал и казал: "А Моето
Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява".
Учителят
го изслушал и казал: "А Моето
Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно? " После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъстващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота.
към текста >>
След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при
Учителя
и искат помощ.
Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно? " После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъстващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота.
След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при
Учителя
и искат помощ.
Примери много. Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си остригала косата, ходила с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така и наредили. Елена Андреева също изпълнявала подобни нареждания на духове. След това идва драматична развръзка.
към текста >>
Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от
Учителя
за едно такова отклонение.
" После станал и си тръгнал. Оттогава кръжокът се разпаднал от само себе си. Тези случаи са много интересни, защото всеки един от присъстващите е получавал специални задачи от духовете, след което повече или по-малко се увреждат и им се влошава здравето и им се обърква живота. След като се повредят и психически разцентроват, те ходят при Учителя и искат помощ. Примери много.
Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от
Учителя
за едно такова отклонение.
Савка Керемидчиева си остригала косата, ходила с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така и наредили. Елена Андреева също изпълнявала подобни нареждания на духове. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете, явяващи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители.
към текста >>
Настъпи жестока разправа, защото духовете, явяващи се на спиритическия сеанс казваха, че
Учителят
е бил само един от многото
Учители
.
Дори и Мария Тодорова е търсела помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си остригала косата, ходила с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така и наредили. Елена Андреева също изпълнявала подобни нареждания на духове. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата.
Настъпи жестока разправа, защото духовете, явяващи се на спиритическия сеанс казваха, че
Учителят
е бил само един от многото
Учители
.
И всички участници вярваха в това. Беше времето, когато Духът на Заблуждението властваше и отклони много хора. За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко:
към текста >>
Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на
Учителя
- така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е
Учителят
.
И всички участници вярваха в това. Беше времето, когато Духът на Заблуждението властваше и отклони много хора. За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко:
Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на
Учителя
- така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е
Учителят
.
Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма.
към текста >>
Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на
Учителя
, когато Той бил в София.
За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко: Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите.
Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на
Учителя
, когато Той бил в София.
Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство.
към текста >>
Сега, като чета това писмо, дето
Учителят
казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога,
Учителя
, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство.
Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили.
Сега, като чета това писмо, дето
Учителят
казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога,
Учителя
, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство.
Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност.
към текста >>
Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша
Учителя
, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене.
Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство. Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе.
Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша
Учителя
, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене.
Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност. И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"?
към текста >>
И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за
Учителя
, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал.
Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност.
И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за
Учителя
, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал.
Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя.
към текста >>
Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият
Учител
- може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"?
Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене. Аз пострадах, огреших се, но нека бъде знайно това на всички, които идват след мене, та да не съгрешават, да се предпазват и спасят, да бъдат будни и внимателни, да не грешат като мене... Един брат от Пловдив сподели с мене същата опитност. И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил.
Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият
Учител
- може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"?
И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора.
към текста >>
- Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на
Учителя
.
И той се заблудил чрез някой медиум, на който духът се представял за Учителя, но той го запитал да му обясни 9-и стих от 6-а глава на Матея - от Евангелието: какво пише, че не го разбирал. Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене:
- Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на
Учителя
.
Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът?
към текста >>
Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на
Учителя
, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение...
Духът мълчал, нищо не отговорил и се бил разсърдил, задето му бил задаван такъв въпрос, и си отишъл - сеансът се развалил. Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя.
Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на
Учителя
, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение...
Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали.
към текста >>
Тогава разбрах, че не е нашият
Учител
, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора.
Братът ми казва, че разбрал, че това не е нашият Учител - може ли, ако беше Той, да не знае този стих от Евангелието на Матея: Господнята молитва - "Отче наш"? И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение...
Тогава разбрах, че не е нашият
Учител
, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора.
Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни.
към текста >>
Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за
Учителя
.
И повече не стъпил при тая група на медиума. Друг случай: Един брат от Айтос сподели с мене: - Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора.
Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за
Учителя
.
Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае.
към текста >>
- Като си наш
Учител
, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът?
- Ходехме ние, една група в провинцията, при един медиум, чрез който се обажда духът на Учителя. Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал:
- Като си наш
Учител
, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът?
Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св.
към текста >>
Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият
Учител
- и го напуснали.
Но веднъж го чувам да казва да не четем вече беседите на Учителя, защото те са стари, а да слушаме неговите беседи и да си ги записваме и да ги четем, това било неговото учение... Тогава разбрах, че не е нашият Учител, че съм попаднал в заблуждение и тогава напуснах групата и медиума - завърши братът разговора. Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът?
Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият
Учител
- и го напуснали.
Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
към текста >>
Понеже са разбрали, че няма по-Велик
Учител
от Нашия
Учител
- защото всичко знае.
Разказваха ми един случай, подобен, наши братя, които се събрали около една медиумка, чрез която се явил духът и се представил за Учителя. Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни.
Понеже са разбрали, че няма по-Велик
Учител
от Нашия
Учител
- защото всичко знае.
А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет...
към текста >>
А онези, които се представят за
учители
от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят.
Но един от младежите, по-пробуден и начетен, го запитал: - Като си наш Учител, кажи ми точно сега, в този момент, колко е часът? Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае.
А онези, които се представят за
учители
от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят.
В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>
Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и
лъжеучители
- пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
Чакали те, но духът не можал да отговори и те разбрали, че не е бил нашият Учител - и го напуснали. Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св.
Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и
лъжеучители
- пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание! " Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>
Учителят
в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание!
Според мене, правилно са постъпили всички братя и сестри, които не се занимават вече с медиуми и други подобни. Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н.
Учителят
в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание!
" Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински Учител в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет... Д-р Стефан Кадиев
към текста >>
" Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински
Учител
в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет...
Понеже са разбрали, че няма по-Велик Учител от Нашия Учител - защото всичко знае. А онези, които се представят за учители от Негово име, ясно се разбирало, че каквото ги запитвали, нищо не отговорили - защото нищо не знаят. В Свещеното Писание, Христос и Св. Апостоли казват, че ще се навъдят много лъжепророци и лъжеучители - пазете се от тях, за да не се заблудите и да ви прелъстят в корист и разпътство и т.н. Учителят в Своите беседи и лекции по няколко пъти повтаря: "Бъдете всякога с будно съзнание!
" Ако бяхме слушали и изпълнявали думите и съветите на нашия Истински
Учител
в беседите и лекции, никога нямаше да дойдем до това грехопадение... За което ще даваме сметка и отчет...
Д-р Стефан Кадиев
към текста >>
82.
ЖЕНИТБА
Който е искал съвет от
Учителя
и не Го е послушал, скъпо е заплатил.
ЖЕНИТБА Спомени на ученици
Който е искал съвет от
Учителя
и не Го е послушал, скъпо е заплатил.
Но Наталия е послушна ученичка на Учителя. Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза? " - попитал я Учителят.
към текста >>
Но Наталия е послушна ученичка на
Учителя
.
ЖЕНИТБА Спомени на ученици Който е искал съвет от Учителя и не Го е послушал, скъпо е заплатил.
Но Наталия е послушна ученичка на
Учителя
.
Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза? " - попитал я Учителят. - "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето.
към текста >>
Отива при
Учителя
и Му казва: "
Учителю
, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза?
Спомени на ученици Който е искал съвет от Учителя и не Го е послушал, скъпо е заплатил. Но Наталия е послушна ученичка на Учителя. Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му.
Отива при
Учителя
и Му казва: "
Учителю
, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза?
" - попитал я Учителят. - "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето. За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не? " Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят.
към текста >>
" - попитал я
Учителят
.
Който е искал съвет от Учителя и не Го е послушал, скъпо е заплатил. Но Наталия е послушна ученичка на Учителя. Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза?
" - попитал я
Учителят
.
- "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето. За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не? " Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им."
към текста >>
- "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас."
Учителят
доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето.
Но Наталия е послушна ученичка на Учителя. Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза? " - попитал я Учителят.
- "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас."
Учителят
доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето.
За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не? " Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова
към текста >>
За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "
Учителю
, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не?
Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза? " - попитал я Учителят. - "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето.
За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "
Учителю
, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не?
" Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос?
към текста >>
"
Учителят
отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде.
Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза? " - попитал я Учителят. - "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето. За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не?
"
Учителят
отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде.
Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос? " Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени.
към текста >>
Веднъж Наталия вървяла с
Учителя
и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал
Учителят
по този въпрос?
За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не? " Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова
Веднъж Наталия вървяла с
Учителя
и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал
Учителят
по този въпрос?
" Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени. Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. "Женитбата не е за всеки - казал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад. И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг.
към текста >>
"
Учителят
веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени.
" Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос?
"
Учителят
веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени.
Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. "Женитбата не е за всеки - казал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад. И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг. Учителят й казал: "Той има тежка карма!
към текста >>
Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца."
Учителят
направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени.
Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос? " Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени.
Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца."
Учителят
направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени.
"Женитбата не е за всеки - казал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад. И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг. Учителят й казал: "Той има тежка карма! " Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа.
към текста >>
И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при
Учителя
да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг.
Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос? " Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени. Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. "Женитбата не е за всеки - казал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад.
И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при
Учителя
да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг.
Учителят й казал: "Той има тежка карма! " Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа. Магдалина Григорова Ние бяхме млади, хубави, и през вратата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно.
към текста >>
Учителят
й казал: "Той има тежка карма!
" Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени. Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. "Женитбата не е за всеки - казал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад. И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг.
Учителят
й казал: "Той има тежка карма!
" Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа. Магдалина Григорова Ние бяхме млади, хубави, и през вратата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици.
към текста >>
Учителят
още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно.
И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг. Учителят й казал: "Той има тежка карма! " Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа. Магдалина Григорова Ние бяхме млади, хубави, и през вратата на изкушението преминаха мнозина.
Учителят
още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно.
Ние още не бяхме ученици. Мария Тодорова Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита Го, а Той отговаря: "Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва.
към текста >>
Отива при
Учителя
, пита Го, а Той отговаря: "Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата".
Ние бяхме млади, хубави, и през вратата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици. Мария Тодорова Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи.
Отива при
Учителя
, пита Го, а Той отговаря: "Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата".
Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата. Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава Учителя със своя брак. Нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева. Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от живота си дотук, развил се поради нейното непослушание.
към текста >>
Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава
Учителя
със своя брак.
Мария Тодорова Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита Го, а Той отговаря: "Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата.
Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава
Учителя
със своя брак.
Нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева. Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от живота си дотук, развил се поради нейното непослушание. Едно е да не питаш Учителя и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш, както си знаеш. Вторият случай се наказва много строго. Мария Тодорова
към текста >>
Отива при
Учителя
, за да пита, но не се оплаква вече от живота си дотук, развил се поради нейното непослушание.
Отива при Учителя, пита Го, а Той отговаря: "Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата. Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава Учителя със своя брак. Нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева.
Отива при
Учителя
, за да пита, но не се оплаква вече от живота си дотук, развил се поради нейното непослушание.
Едно е да не питаш Учителя и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш, както си знаеш. Вторият случай се наказва много строго. Мария Тодорова На една млада сестра й дошло време за женитба. Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених.
към текста >>
Едно е да не питаш
Учителя
и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш, както си знаеш.
Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата. Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава Учителя със своя брак. Нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева. Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от живота си дотук, развил се поради нейното непослушание.
Едно е да не питаш
Учителя
и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш, както си знаеш.
Вторият случай се наказва много строго. Мария Тодорова На една млада сестра й дошло време за женитба. Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених. Единият имал едно, но нямал друго.
към текста >>
Отишла на Изгрева, за да пита
Учителя
кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених.
Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от живота си дотук, развил се поради нейното непослушание. Едно е да не питаш Учителя и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш, както си знаеш. Вторият случай се наказва много строго. Мария Тодорова На една млада сестра й дошло време за женитба.
Отишла на Изгрева, за да пита
Учителя
кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених.
Единият имал едно, но нямал друго. Вторият имал другото, но нямал третото. А първото, второто и третото, както и четвъртото и т.н. ги била набелязала като неотменими изисквания и не трябвало да отстъпи от тях. Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки приказки и тя забравила за какво отишла.
към текста >>
Като се върнала у дома, чак тогава се сетила, че е ходила на Изгрева да пита
Учителя
.
Единият имал едно, но нямал друго. Вторият имал другото, но нямал третото. А първото, второто и третото, както и четвъртото и т.н. ги била набелязала като неотменими изисквания и не трябвало да отстъпи от тях. Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки приказки и тя забравила за какво отишла.
Като се върнала у дома, чак тогава се сетила, че е ходила на Изгрева да пита
Учителя
.
Тогава решила да хвърли жребий и на който се падне, той да бъде жених. Така и направила. След женитбата започнали големите й страдания. Не посмяла да отиде при Учителя от срам. Изпратила една своя близка при Него.
към текста >>
Не посмяла да отиде при
Учителя
от срам.
Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки приказки и тя забравила за какво отишла. Като се върнала у дома, чак тогава се сетила, че е ходила на Изгрева да пита Учителя. Тогава решила да хвърли жребий и на който се падне, той да бъде жених. Така и направила. След женитбата започнали големите й страдания.
Не посмяла да отиде при
Учителя
от срам.
Изпратила една своя близка при Него. А Той казал: "Тя не трябваше да се жени нито за него, нито за другия". Получила отговора и решила да си носи страданието. И до днес го носи. Мария Райчева
към текста >>
Майката на Мария Златева, когато отивала при
Учителя
, Му казала: "
Учителю
, нека да се съберат децата!
Получила отговора и решила да си носи страданието. И до днес го носи. Мария Райчева Мария Златева дружала с Митко Сотиров. Двамата се събирали, пеели, свирели и т.н., изобщо имали хубава дружба.
Майката на Мария Златева, когато отивала при
Учителя
, Му казала: "
Учителю
, нека да се съберат децата!
" Учителят казал: "Те нека си дружат, но да не се женят! " Друг път след време тя пак запитала Учителя за същото, Учителят повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят! " И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат. Борис Николов Сестра ми Надя беше учителка в Скопие.
към текста >>
"
Учителят
казал: "Те нека си дружат, но да не се женят!
И до днес го носи. Мария Райчева Мария Златева дружала с Митко Сотиров. Двамата се събирали, пеели, свирели и т.н., изобщо имали хубава дружба. Майката на Мария Златева, когато отивала при Учителя, Му казала: "Учителю, нека да се съберат децата!
"
Учителят
казал: "Те нека си дружат, но да не се женят!
" Друг път след време тя пак запитала Учителя за същото, Учителят повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят! " И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат. Борис Николов Сестра ми Надя беше учителка в Скопие. Там беше командирована.
към текста >>
" Друг път след време тя пак запитала
Учителя
за същото,
Учителят
повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят!
Мария Райчева Мария Златева дружала с Митко Сотиров. Двамата се събирали, пеели, свирели и т.н., изобщо имали хубава дружба. Майката на Мария Златева, когато отивала при Учителя, Му казала: "Учителю, нека да се съберат децата! " Учителят казал: "Те нека си дружат, но да не се женят!
" Друг път след време тя пак запитала
Учителя
за същото,
Учителят
повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят!
" И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат. Борис Николов Сестра ми Надя беше учителка в Скопие. Там беше командирована. Качва се на влака в София и пътува за Скопие.
към текста >>
Сестра ми Надя беше
учителка
в Скопие.
Майката на Мария Златева, когато отивала при Учителя, Му казала: "Учителю, нека да се съберат децата! " Учителят казал: "Те нека си дружат, но да не се женят! " Друг път след време тя пак запитала Учителя за същото, Учителят повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят! " И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат. Борис Николов
Сестра ми Надя беше
учителка
в Скопие.
Там беше командирована. Качва се на влака в София и пътува за Скопие. Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет. Защо е нямала, това не зная. Може би е решила да не си купи билет, за да спести някой лев.
към текста >>
Аз отивам там
учителка
, да уча такива като теб учили недоучили." Така тя се запознава с него.
Качва се на влака в София и пътува за Скопие. Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет. Защо е нямала, това не зная. Може би е решила да не си купи билет, за да спести някой лев. Кондукторът иска да я глоби: "Какво ще ме глобиш бе, момче?
Аз отивам там
учителка
, да уча такива като теб учили недоучили." Така тя се запознава с него.
Той я харесал и не я глобил. В Скопие започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея. Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София. Казваме, че тя е гимназиална учителка с висше образование, а ще се жени за кондуктор.
към текста >>
Казваме, че тя е гимназиална
учителка
с висше образование, а ще се жени за кондуктор.
Аз отивам там учителка, да уча такива като теб учили недоучили." Така тя се запознава с него. Той я харесал и не я глобил. В Скопие започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея. Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София.
Казваме, че тя е гимназиална
учителка
с висше образование, а ще се жени за кондуктор.
Ние не сме съгласни и казваме да прави каквото иска. "Поне отиди и питай Учителя! " Тя се съгласи, че това е разумно и отива при Учителя на Изгрева да Го пита. Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него.
към текста >>
"Поне отиди и питай
Учителя
!
В Скопие започнал да се върти около нея и искал да се жени за нея. Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София. Казваме, че тя е гимназиална учителка с висше образование, а ще се жени за кондуктор. Ние не сме съгласни и казваме да прави каквото иска.
"Поне отиди и питай
Учителя
!
" Тя се съгласи, че това е разумно и отива при Учителя на Изгрева да Го пита. Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него. Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че Учителят е наведен и намръщен и нещо чете. Тя стои пред прозореца и само отвреме навреме поглежда към стаята.
към текста >>
" Тя се съгласи, че това е разумно и отива при
Учителя
на Изгрева да Го пита.
Тя ни написа писмо и ни разказа всичко. После дойде в София. Казваме, че тя е гимназиална учителка с висше образование, а ще се жени за кондуктор. Ние не сме съгласни и казваме да прави каквото иска. "Поне отиди и питай Учителя!
" Тя се съгласи, че това е разумно и отива при
Учителя
на Изгрева да Го пита.
Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него. Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че Учителят е наведен и намръщен и нещо чете. Тя стои пред прозореца и само отвреме навреме поглежда към стаята. По едно време Учителят излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: "Има някои, които си търсят белята.
към текста >>
Учителят
е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него.
Казваме, че тя е гимназиална учителка с висше образование, а ще се жени за кондуктор. Ние не сме съгласни и казваме да прави каквото иска. "Поне отиди и питай Учителя! " Тя се съгласи, че това е разумно и отива при Учителя на Изгрева да Го пита. Надя е третата ми рождена сестра.
Учителят
е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него.
Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че Учителят е наведен и намръщен и нещо чете. Тя стои пред прозореца и само отвреме навреме поглежда към стаята. По едно време Учителят излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: "Има някои, които си търсят белята. Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива.
към текста >>
Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че
Учителят
е наведен и намръщен и нещо чете.
Ние не сме съгласни и казваме да прави каквото иска. "Поне отиди и питай Учителя! " Тя се съгласи, че това е разумно и отива при Учителя на Изгрева да Го пита. Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него.
Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че
Учителят
е наведен и намръщен и нещо чете.
Тя стои пред прозореца и само отвреме навреме поглежда към стаята. По едно време Учителят излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: "Има някои, които си търсят белята. Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива. Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея.
към текста >>
По едно време
Учителят
излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: "Има някои, които си търсят белята.
" Тя се съгласи, че това е разумно и отива при Учителя на Изгрева да Го пита. Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди как да влезе при Него. Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че Учителят е наведен и намръщен и нещо чете. Тя стои пред прозореца и само отвреме навреме поглежда към стаята.
По едно време
Учителят
излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: "Има някои, които си търсят белята.
Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива. Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея. Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята.
към текста >>
Не се интересувам от такива."
Учителят
говори на себе си и се разхожда пред нея.
Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че Учителят е наведен и намръщен и нещо чете. Тя стои пред прозореца и само отвреме навреме поглежда към стаята. По едно време Учителят излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: "Има някои, които си търсят белята. Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива.
Не се интересувам от такива."
Учителят
говори на себе си и се разхожда пред нея.
Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната. Връща се у дома и ни казва: "Учителят така и така ми каза. Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре.
към текста >>
Връща се у дома и ни казва: "
Учителят
така и така ми каза.
Аз не се занимавам с такива. Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея. Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната.
Връща се у дома и ни казва: "
Учителят
така и така ми каза.
Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие онзи там кондуктор продължава да настоява и тя се омъжва за него. Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор и то 16 години по-млад от нея. Не живееше добре с него.
към текста >>
Значи не е съгласен да се женя." А
Учителят
беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре.
Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея. Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната. Връща се у дома и ни казва: "Учителят така и така ми каза.
Значи не е съгласен да се женя." А
Учителят
беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре.
Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие онзи там кондуктор продължава да настоява и тя се омъжва за него. Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор и то 16 години по-млад от нея. Не живееше добре с него. Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо.
към текста >>
Не послуша
Учителя
и се ожени за кондуктор и то 16 години по-млад от нея.
Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната. Връща се у дома и ни казва: "Учителят така и така ми каза. Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие онзи там кондуктор продължава да настоява и тя се омъжва за него.
Не послуша
Учителя
и се ожени за кондуктор и то 16 години по-млад от нея.
Не живееше добре с него. Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо. Нямаха деца. Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво. Създаде им много ядове.
към текста >>
Така приключи живота на сестра ми, след като не послуша
Учителя
, защото сама си търсеше белята и сама си я намери.
Нямаха деца. Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво. Създаде им много ядове. Детето се рзболя от грип и понеже тя много го обичаше, целуваше го по устата и го прегръщаше. Така тя се зарази от него, разболя се и след това бърже почина на петдесет години.
Така приключи живота на сестра ми, след като не послуша
Учителя
, защото сама си търсеше белята и сама си я намери.
После белята дойде и накрая я отвлече и замъкна на онзи свят. Драга Михайлова Казвам се Цветанка и съм родена на 19.10.1908 година в град Бургас. Майка ми се казваше Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев.Аз се запознах с Учението на Учителя чрез родителите ми, а те - чрез Боян Боев. Бяхме млади, много млади и красиви.
към текста >>
Майка ми се казваше Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев.Аз се запознах с Учението на
Учителя
чрез родителите ми, а те - чрез Боян Боев.
Така тя се зарази от него, разболя се и след това бърже почина на петдесет години. Така приключи живота на сестра ми, след като не послуша Учителя, защото сама си търсеше белята и сама си я намери. После белята дойде и накрая я отвлече и замъкна на онзи свят. Драга Михайлова Казвам се Цветанка и съм родена на 19.10.1908 година в град Бургас.
Майка ми се казваше Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев.Аз се запознах с Учението на
Учителя
чрез родителите ми, а те - чрез Боян Боев.
Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим. Но аз преди това реших да отида и да питам Учителя какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос. А и майка ми настояваше много за това. Отидох и разказах на Учителя за двама ни с Никола.
към текста >>
Но аз преди това реших да отида и да питам
Учителя
какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос.
Драга Михайлова Казвам се Цветанка и съм родена на 19.10.1908 година в град Бургас. Майка ми се казваше Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев.Аз се запознах с Учението на Учителя чрез родителите ми, а те - чрез Боян Боев. Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим.
Но аз преди това реших да отида и да питам
Учителя
какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос.
А и майка ми настояваше много за това. Отидох и разказах на Учителя за двама ни с Никола. А Учителят ми зададе един въпрос: "Можеш ли да издържиш? Никола Нанков има много тежка карма". Аз се стъписах.
към текста >>
Отидох и разказах на
Учителя
за двама ни с Никола.
Майка ми се казваше Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев.Аз се запознах с Учението на Учителя чрез родителите ми, а те - чрез Боян Боев. Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим. Но аз преди това реших да отида и да питам Учителя какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос. А и майка ми настояваше много за това.
Отидох и разказах на
Учителя
за двама ни с Никола.
А Учителят ми зададе един въпрос: "Можеш ли да издържиш? Никола Нанков има много тежка карма". Аз се стъписах. Отидох си. Цяла нощ не можах да спя.
към текста >>
А
Учителят
ми зададе един въпрос: "Можеш ли да издържиш?
Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим. Но аз преди това реших да отида и да питам Учителя какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос. А и майка ми настояваше много за това. Отидох и разказах на Учителя за двама ни с Никола.
А
Учителят
ми зададе един въпрос: "Можеш ли да издържиш?
Никола Нанков има много тежка карма". Аз се стъписах. Отидох си. Цяла нощ не можах да спя. Питах се дали ще мога да издържа.
към текста >>
Но когато на Никола започнаха много препятствия в живота му, все си спомнях думите на
Учителя
: "Той има много тежка карма".
Цяла нощ не можах да спя. Питах се дали ще мога да издържа. Накрая реших, че мога да издържа. Любовта ми беше голяма. Омъжих се на 31.10.1935 година.
Но когато на Никола започнаха много препятствия в живота му, все си спомнях думите на
Учителя
: "Той има много тежка карма".
Минаха години. Никола катастрофира с една кола и почина в болницата. Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му. Цветанка Нанкова
към текста >>
Веднъж бях отишла при
Учителя
, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак.
Минаха години. Никола катастрофира с една кола и почина в болницата. Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му. Цветанка Нанкова
Веднъж бях отишла при
Учителя
, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак.
Отговорът Му беше: "Ако виждате, че нямате търпение, направете го". "Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години, живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха докрай.
към текста >>
"Търпение ли,
Учителю
?
Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му. Цветанка Нанкова Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът Му беше: "Ако виждате, че нямате търпение, направете го".
"Търпение ли,
Учителю
?
Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години, живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха докрай. Ето, сега съм на 84 години, пиша тези неща и разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма, са необходими знания и методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя.
към текста >>
Един от тези методи ми бе даден от
Учителя
.
"Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години, живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха докрай. Ето, сега съм на 84 години, пиша тези неща и разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма, са необходими знания и методи.
Един от тези методи ми бе даден от
Учителя
.
Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка.
към текста >>
И благодаря на
Учителя
и на Бога, че всичко изтърпях.
Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха докрай. Ето, сега съм на 84 години, пиша тези неща и разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма, са необходими знания и методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя. Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го.
И благодаря на
Учителя
и на Бога, че всичко изтърпях.
Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона, в столовата преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед.
към текста >>
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на
Учителя
в салона.
Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка.
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на
Учителя
в салона.
Повечето пъти пеехме в салона, в столовата преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Ние живеехме в града в различни квартали. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили".
към текста >>
"Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на
Учителя
.
Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз запитах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва:
"Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на
Учителя
.
Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното - нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. Един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете?
към текста >>
Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с
Учителя
, за което много съм му благодарна.
Аз запитах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя.
Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с
Учителя
, за което много съм му благодарна.
И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното - нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. Един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре.
към текста >>
След което пък решихме следното - нека да питаме по-напред
Учителя
, да видим Той какво ще ни каже.
И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим.
След което пък решихме следното - нека да питаме по-напред
Учителя
, да видим Той какво ще ни каже.
Един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно".
към текста >>
Един ден се явихме пред
Учителя
и Му казахме: "
Учителю
, имаме намерение да се оженим.
Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното - нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже.
Един ден се явихме пред
Учителя
и Му казахме: "
Учителю
, имаме намерение да се оженим.
Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно". Учителят замълча.
към текста >>
"
Учителят
отговори: "Поотделно сте добре.
Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното - нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. Един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете?
"
Учителят
отговори: "Поотделно сте добре.
Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно". Учителят замълча. И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се.
към текста >>
" Тогава аз му казах: "Но,
Учителю
, ще си отстъпваме взаимно".
След което пък решихме следното - нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. Един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ!
" Тогава аз му казах: "Но,
Учителю
, ще си отстъпваме взаимно".
Учителят замълча. И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се. Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това, решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа. Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин.
към текста >>
Учителят
замълча.
Един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно".
Учителят
замълча.
И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се. Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това, решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа. Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме.
към текста >>
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях
Учителя
да стои пред салона, като че ли чакаше мен.
Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо.
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях
Учителя
да стои пред салона, като че ли чакаше мен.
От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
към текста >>
"- "
Учителю
, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш?
Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете?
"- "
Учителю
, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш?
" Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде? " "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари."Учителят продължи: "Не си направила добре. Трябваше да се разделите по взаимно споразумение." Учителят се обърна и не искаше повече да говори с мен. И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев.
към текста >>
Учителят
ме попита: "Как се разделихте и къде?
От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
Учителят
ме попита: "Как се разделихте и къде?
" "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари."Учителят продължи: "Не си направила добре. Трябваше да се разделите по взаимно споразумение." Учителят се обърна и не искаше повече да говори с мен. И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев. Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение. Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай.
към текста >>
" "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари."
Учителят
продължи: "Не си направила добре.
Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде?
" "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари."
Учителят
продължи: "Не си направила добре.
Трябваше да се разделите по взаимно споразумение." Учителят се обърна и не искаше повече да говори с мен. И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев. Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение. Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай. Радвайте се, че сте решили да не се жените в този живот."
към текста >>
Трябваше да се разделите по взаимно споразумение."
Учителят
се обърна и не искаше повече да говори с мен.
Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде? " "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари."Учителят продължи: "Не си направила добре.
Трябваше да се разделите по взаимно споразумение."
Учителят
се обърна и не искаше повече да говори с мен.
И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев. Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение. Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай. Радвайте се, че сте решили да не се жените в този живот." Аз мълчах, слушах и се съгласих.
към текста >>
Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на
Учителя
трябва да се справя.
Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение. Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай. Радвайте се, че сте решили да не се жените в този живот." Аз мълчах, слушах и се съгласих. Какво значи да се раздвам?
Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на
Учителя
трябва да се справя.
Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Нестор Илиев Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и почтена. Тя е в отчаяние.
към текста >>
Знанието и методите за това са дадени в Словото на
Учителя
.
Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай. Радвайте се, че сте решили да не се жените в този живот." Аз мълчах, слушах и се съгласих. Какво значи да се раздвам? Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя.
Знанието и методите за това са дадени в Словото на
Учителя
.
Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Нестор Илиев Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и почтена. Тя е в отчаяние. Отива при Учителя и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене." - "Какво?
към текста >>
Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на
Учителя
.
Радвайте се, че сте решили да не се жените в този живот." Аз мълчах, слушах и се съгласих. Какво значи да се раздвам? Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя. Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя.
Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на
Учителя
.
Нестор Илиев Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и почтена. Тя е в отчаяние. Отива при Учителя и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене." - "Какво? Да не вземеш да правиш като другите жени - еснафки, да го ревнуваш, да му правиш сцени, скандали, да се развеждаш?
към текста >>
Отива при
Учителя
и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене." - "Какво?
Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Нестор Илиев Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и почтена. Тя е в отчаяние.
Отива при
Учителя
и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене." - "Какво?
Да не вземеш да правиш като другите жени - еснафки, да го ревнуваш, да му правиш сцени, скандали, да се развеждаш? Ще постъпиш благородно, по нов начин, по Новото учение. Ще го оставиш свободен. Ако той иска да се разведе, то е негова работа, но ти - не. Ще се запознаеш с тази жена.
към текста >>
Идва при
Учителя
една сестра и Му се оплаква: "Омъжих се по любов.
Хареса ме и тя и се сприятелихме. Един ден го подхваща: "Не те е срам. Да имаш такава красива, добра, благородна и възпитана жена и да ме лъжеш, че била грозна, лоша и не знам още каква. Да се махнеш и да вървиш при жена си и при децата си." Наталия Накова
Идва при
Учителя
една сестра и Му се оплаква: "Омъжих се по любов.
Ала сега отношенията ни са невъзможни. Той ходи с други жени и у дома е ад. Какво да правя? " Учителят мълча дълго време сериозен, после рече на сестрата: "Почни да четеш Евангелието! Всеки ден по три глави.
към текста >>
"
Учителят
мълча дълго време сериозен, после рече на сестрата: "Почни да четеш Евангелието!
Наталия Накова Идва при Учителя една сестра и Му се оплаква: "Омъжих се по любов. Ала сега отношенията ни са невъзможни. Той ходи с други жени и у дома е ад. Какво да правя?
"
Учителят
мълча дълго време сериозен, после рече на сестрата: "Почни да четеш Евангелието!
Всеки ден по три глави. Като изкараш първата година, мъжът ти ще се оправи 1/3, като изкараш втората година - 2/3. А като изкараш третата година, напълно ще се оправи и добрите ви отношения ще се възстановят." Сестрата приложи този съвет и стана тъй, както Учителят рече. В домът отново дойде топлинка. Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила.
към текста >>
А като изкараш третата година, напълно ще се оправи и добрите ви отношения ще се възстановят." Сестрата приложи този съвет и стана тъй, както
Учителят
рече.
Той ходи с други жени и у дома е ад. Какво да правя? " Учителят мълча дълго време сериозен, после рече на сестрата: "Почни да четеш Евангелието! Всеки ден по три глави. Като изкараш първата година, мъжът ти ще се оправи 1/3, като изкараш втората година - 2/3.
А като изкараш третата година, напълно ще се оправи и добрите ви отношения ще се възстановят." Сестрата приложи този съвет и стана тъй, както
Учителят
рече.
В домът отново дойде топлинка. Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила. А преди това бе задръстен от сажди, димеше и къщата се опушваше и затова мъжът й бягаше от запушения общ дом навън. Борис Николов Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
А като изкараш третата година, напълно ще се оправи и добрите ви отношения ще се възстановят." Сестрата приложи този съвет и стана тъй, както Учителят рече. В домът отново дойде топлинка. Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила. А преди това бе задръстен от сажди, димеше и къщата се опушваше и затова мъжът й бягаше от запушения общ дом навън. Борис Николов
Записки от беседите на
Учителя
Болният да не се жени. Само здравият физически, морално и умствено може да се жени, но само за да създаде поколение, а не и за удоволстване. Половата енергия да се използва за духовни цели, да се канализира разумно, да се препраща в по-горните центрове на тялото. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри.
към текста >>
83.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Учителят
каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар.
НЕПОСЛУШАНИЕ Спомени на ученици На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места.
Учителят
каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар.
За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха.
към текста >>
Учителят
имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
На Изгрева приятелите започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана".
Учителят
имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка.
към текста >>
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на
Учителя
.
Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на
Учителя
.
На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
към текста >>
На Братския просветен съвет
Учителят
беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар. За да не са близки постройките, а да имате място да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранваме. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя.
На Братския просветен съвет
Учителят
беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха доктор Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев.
към текста >>
Вместо да купят по един декар, както беше казал
Учителят
, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м.
Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха доктор Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м. на човек.
Вместо да купят по един декар, както беше казал
Учителят
, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м.
Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава.
към текста >>
И когато решиха да правят къщите, пак не питаха
Учителя
, а Той беше за ред и порядък.
Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава.
И когато решиха да правят къщите, пак не питаха
Учителя
, а Той беше за ред и порядък.
Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота.
към текста >>
Учителят
никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова".
Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си.
Учителят
никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова".
В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради!
към текста >>
Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на
Учителя
за живота.
И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички.
Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на
Учителя
за живота.
А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя.
към текста >>
Та това даде повод на
Учителя
след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради!
Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. Това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА".
Та това даде повод на
Учителя
след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради!
" Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
към текста >>
Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към
Учителя
.
Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя.
Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към
Учителя
.
Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това?
към текста >>
Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред
Учителя
.
Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда.
Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред
Учителя
.
Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов.
към текста >>
Когато тази свада приключи,
Учителят
дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя.
Когато тази свада приключи,
Учителят
дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
към текста >>
Това бе празник за
Учителя
, че са се примирили.
Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Това бе празник за
Учителя
, че са се примирили.
И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение.
към текста >>
Докторът отиде при
Учителя
да Го черпи за именния си ден, а
Учителят
му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков.
Докторът отиде при
Учителя
да Го черпи за именния си ден, а
Учителят
му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
" Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков.
към текста >>
Заради това
Учителят
ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение.
Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
Заради това
Учителят
ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение.
Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление!
към текста >>
Каква голяма радост видях в очите на
Учителя
!
И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение.
Каква голяма радост видях в очите на
Учителя
!
Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това".
към текста >>
Срамни истории пред
Учителя
.
Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави. И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда.
Срамни истории пред
Учителя
.
А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
към текста >>
Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на
Учителя
и бе казала: "
Учителю
, като правите нещо, една стая да ми направите".
И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре.
Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на
Учителя
и бе казала: "
Учителю
, като правите нещо, една стая да ми направите".
Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи.
към текста >>
Учителят
беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите".
Учителят
беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел.
към текста >>
Но стана не по вина на
Учителя
, а по вина на приятелите.
Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си.
Но стана не по вина на
Учителя
, а по вина на приятелите.
Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му.
към текста >>
Пред сестра Веска Козарева
Учителят
дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите.
Пред сестра Веска Козарева
Учителят
дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му. След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
към текста >>
Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия
Учител
".
Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел.
Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия
Учител
".
След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му. След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят? " Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая проговаря: "Имахме пари.
към текста >>
След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато
Учителят
ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза
Учителят
?
Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и се сбъднаха думите Му.
След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато
Учителят
ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза
Учителят
?
" Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая проговаря: "Имахме пари. Защо не ги купихме ли? Защото толкова разбирахме.
към текста >>
Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към
Учителя
?
И не купувахме, макар че селяните от тези места не ги оряха. Това беше Слатинска мера. Имаше много безстопанствени места. Не го направихме от неразбиране". Това не е извинение.
Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към
Учителя
?
Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос.
към текста >>
Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че
Учителят
разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща.
Това не е извинение. Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната.
Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че
Учителят
разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща.
Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие.
към текста >>
Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на
Учителя
, изказано по някой въпрос.
Ако нямаха разбиране, защо не го направиха поне от послушание на ученик към Учителя? Разбирането е едно и за него има оправдание. Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща.
Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на
Учителя
, изказано по някой въпрос.
По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха.
към текста >>
Когато отиваха да питат
Учителя
как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси.
Послушанието на ученика е нещо свещено и за него няма оправдание! Има една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал от духовни въпроси, но не разбирал от материални неща. Затова, като по-оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти.
Когато отиваха да питат
Учителя
как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси.
Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет.
към текста >>
Отива той със своя адвокат при
Учителя
за съвет.
Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен.
Отива той със своя адвокат при
Учителя
за съвет.
След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.
към текста >>
След като адвокатът излиза от стаята на
Учителя
, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе.
Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това салонът на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет.
След като адвокатът излиза от стаята на
Учителя
, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе.
И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева".
към текста >>
През 1926 г, освен приемната на
Учителя
, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра.
Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища. А всички, които бяха бедни, си бяха построили бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина.
През 1926 г, освен приемната на
Учителя
, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра.
Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия.
към текста >>
Учителят
не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия.
През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната.
Учителят
не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия.
Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева".
към текста >>
Учителят
искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани.
След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия. Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение.
Учителят
искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани.
Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя.
към текста >>
Така ставаха нещата -
Учителят
искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат.
дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при играта на Паневритмия. Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани.
Така ставаха нещата -
Учителят
искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат.
Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха.
към текста >>
Учителят
имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя.
Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята правеха, каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план.
Учителят
имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя.
Но не го осъществиха. Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на Учителя. Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета.
към текста >>
Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на
Учителя
.
Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева". Трябваше да има план. Учителят имаше план да се построи сграда с читалня, библиотека, със стаички за самотните сестри и братя. Но не го осъществиха.
Взеха, че си направиха малки къщички и после никой не искаше да си бута бараката за общия план на
Учителя
.
Да, това бе трагично - не искаха да си бутнат бараките за общия план на "Изгрева". Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета. Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни.
към текста >>
Учителят
ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него.
Там е истината! Да не говорим за това, че не взеха по един декар земя, а раздробиха всичко на парчета. Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни. Своеволия сме правили.
Учителят
ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него.
Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя.
към текста >>
Имахме
Учител
, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме.
Борис Николов и Славчо Славянски дори купиха общо една голяма нива и вместо да я направят по декар парцела, раздробиха на отделни малки парчета тази хубава нива. Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес.
Имахме
Учител
, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме.
Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили.
към текста >>
Освен че не Го питаха, а и онова, което
Учителят
каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни.
Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме.
Освен че не Го питаха, а и онова, което
Учителят
каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни.
Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това.
към текста >>
Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път
Учителя
.
Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина.
Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път
Учителя
.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
към текста >>
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на
Учителя
.
Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме. Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на
Учителя
.
Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот.
към текста >>
Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при
Учителя
именно заради това.
Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за устройството на "Изгрева", не се изпълни. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили.
Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при
Учителя
именно заради това.
Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните.
към текста >>
А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка,
Учителят
каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка.
А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка,
Учителят
каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
" Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя. Бодливата тел ги спря.
към текста >>
" Ето хубавата страна така, както
Учителят
я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това!
" Ето хубавата страна така, както
Учителят
я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот.
Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина.
към текста >>
Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с
Учителя
.
Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, който се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Ето хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните.
Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха с
Учителя
.
Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! Елена Андреева Иван Кавалджиев беше предан наш брат.
към текста >>
Жена му беше
учителка
.
Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! Елена Андреева Иван Кавалджиев беше предан наш брат.
Жена му беше
учителка
.
Нямаха деца. Подхвърлиха им някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава.
към текста >>
В такива случаи бе задължително да се пита
Учителя
, но те смятаха, че това е техен личен въпрос.
Елена Андреева Иван Кавалджиев беше предан наш брат. Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат.
В такива случаи бе задължително да се пита
Учителя
, но те смятаха, че това е техен личен въпрос.
Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
към текста >>
Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на
Учителя
.
Подхвърлиха им някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина.
Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на
Учителя
.
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата.
към текста >>
По този повод
Учителят
каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя.
По този повод
Учителят
каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето.
Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева
към текста >>
Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали
Учителя
, преди да направят тази стъпка.
Създаде големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца.
Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали
Учителя
, преди да направят тази стъпка.
Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя?
към текста >>
Отива една сестра при
Учителя
и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака.
Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева
Отива една сестра при
Учителя
и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака.
Какво да правя? " Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя.
към текста >>
"
Учителят
казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе.
Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя?
"
Учителят
казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе.
По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова
към текста >>
Ама нали бях млада и не послушах
Учителя
.
Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя? " Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда.
Ама нали бях млада и не послушах
Учителя
.
Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква.
към текста >>
Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на
Учителя
, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на
Учителя
.
По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова
Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на
Учителя
, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на
Учителя
.
Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост.
към текста >>
Отива при
Учителя
и Му се оплаква.
Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки.
Отива при
Учителя
и Му се оплаква.
Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо?
към текста >>
Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо,
Учителю
?
Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква.
Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо,
Учителю
?
" Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание.
към текста >>
След разговора с
Учителя
сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня.
Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост.
След разговора с
Учителя
сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня.
Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва.
към текста >>
Учителят
се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо?
Отива при Учителя и Му се оплаква. Той й казва: "Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите." - "Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало, както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлия спомен от нейната младост. След разговора с Учителя сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има и друго лице, което да слуша и да запомня.
Учителят
се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо?
Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края.
към текста >>
Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на
Учителя
, а после сестрата проверява десетки години казаното от
Учителя
и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края.
Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли, сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва.
Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на
Учителя
, а после сестрата проверява десетки години казаното от
Учителя
и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края.
Мария Тодорова Един младеж се влюбил в бедна, но красива мома на село. Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома.
към текста >>
Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на
Учителя
и Той ще му отговори.
Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра.
Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на
Учителя
и Той ще му отговори.
Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата.
към текста >>
Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава
Учителя
с неговата женитба.
Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори.
Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава
Учителя
с неговата женитба.
Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави.
към текста >>
Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на
Учителя
може да го чуят спокойно всички.
А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба.
Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на
Учителя
може да го чуят спокойно всички.
Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада.
към текста >>
Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на
Учителя
мислено.
Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички.
Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на
Учителя
мислено.
По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави.
към текста >>
По едно време
Учителят
спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна.
Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено.
По едно време
Учителят
спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна.
Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм?
към текста >>
"
Учителят
спрял да говори и си продължил своята беседа.
Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм?
"
Учителят
спрял да говори и си продължил своята беседа.
Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма".
към текста >>
Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че
Учителят
казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа.
Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че
Учителят
казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе, огън го изгаря".
към текста >>
Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза
Учителя
, че който с огън си играе, огън го изгаря".
Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целия си живот не видял бял ден и не видял светла нощ. Веднъж след едно поредно скарване с жена си, тя го обидила: "Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма".
Излезнал навън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: "Ех, право си каза
Учителя
, че който с огън си играе, огън го изгаря".
А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата, чувал как се пеят вътре песни, чува детски глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева.
към текста >>
Тогава
Учителят
им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор.
Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Мария Тодорова Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се.
Тогава
Учителят
им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор.
"Ще взема един от вас! " - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите.
към текста >>
" - казал
Учителят
, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война.
Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение, живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас!
" - казал
Учителят
, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война.
Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите. И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова.
към текста >>
Учителят
повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите.
Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас! " - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят.
Учителят
повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите.
И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят.
към текста >>
Учителят
препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа.
един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите. И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам.
Учителят
препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа.
Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажи. Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана.
към текста >>
Обаче Епитропов без да пита
Учителят
си направи къща на повече етажи.
Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два.
Обаче Епитропов без да пита
Учителят
си направи къща на повече етажи.
Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев
към текста >>
Учителят
след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там".
Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажи.
Учителят
след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там".
И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите.
към текста >>
Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита
Учителя
какво да прави с парите.
Учителят след туй каза: "Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там". И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев
Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита
Учителя
какво да прави с парите.
Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя така направи. Вложи ги в банката. По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. "Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка.
към текста >>
Учителят
й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите.
И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза. Остана празна и запустяла къща. Георги Добрев Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите.
Учителят
й каза да ги внесе в банката и да не начева "майката на парите", а да се ползва само от лихвите.
Тя така направи. Вложи ги в банката. По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. "Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката.
към текста >>
По този случай тя пита
Учителя
.
"Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи.
По този случай тя пита
Учителя
.
Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак й казва да отложи за още един месец. И така се забави цели три месеца. Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече".
към текста >>
Учителят
пак й казва да отложи за още един месец.
Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита.
Учителят
пак й казва да отложи за още един месец.
И така се забави цели три месеца. Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече". Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжът ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й.
към текста >>
Аз и казвам, че трябва да послуша
Учителя
, но тя отговаря: "
Учителят
разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече".
По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак й казва да отложи за още един месец. И така се забави цели три месеца.
Аз и казвам, че трябва да послуша
Учителя
, но тя отговаря: "
Учителят
разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече".
Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжът ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели. Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме.
към текста >>
Без позволение на
Учителя
етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме.
Аз и казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: "Учителят разбира духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжът ми) разбира повече". Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжът ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели.
Без позволение на
Учителя
етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме.
Брат ми почина на 23 години, а етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност.
към текста >>
Те са последствие на непослушанието на ученика към
Учителя
- първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните".
Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели. Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме. Брат ми почина на 23 години, а етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела.
Те са последствие на непослушанието на ученика към
Учителя
- първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните".
Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред, чак досега, с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават. А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към Учителя. Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти.
към текста >>
А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към
Учителя
.
Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред, чак досега, с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават.
А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към
Учителя
.
Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти. И досега сестра ми живее на таванския етаж на къщата и не минава месец да не се скараме за това наследство. Мария Младенова Беше даден наряд всеки от нас да отиде през една нощ до бивака на Витоша сам, без да говори с никого. Аз тръгнах нагоре.
към текста >>
Казах на
Учителя
.
- Не - каза той - аз ще Ви изпратя. Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене. Аз трябваше да се защитавам. Това ми струваше страшни усилия. Чувствах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена.
Казах на
Учителя
.
Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни. Сега Учителят каза: - Няма да се отбивате. Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват.
към текста >>
Сега
Учителят
каза:
Аз трябваше да се защитавам. Това ми струваше страшни усилия. Чувствах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена. Казах на Учителя. Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни.
Сега
Учителят
каза:
- Няма да се отбивате. Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват. В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него.
към текста >>
- Борила си се с дявола - рече
Учителят
.
- Няма да се отбивате. Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват. В продължение на две години кръчмата започна все повече да запада. А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него.
- Борила си се с дявола - рече
Учителят
.
Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането. -Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя. Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е. Наталия Накова
към текста >>
Случвало ми се е да ми каже
Учителят
някоя дума да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание, не съм го изпълнявала.
Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането. -Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя. Очевидно, Той е стоял буден и е мислил за нас, пазил ни е. Наталия Накова
Случвало ми се е да ми каже
Учителят
някоя дума да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание, не съм го изпълнявала.
След време аз виждам, че ако съм го изпълнила, щяла съм да имам някакъв добър резултат, а сега нямам. И съжалявам и си казвам: "Защо Той не го каза по-настойчиво? Защо не го повтори и потрети? " Но тогава щеше да бъде вече насилие. А Той беше за свободата.
към текста >>
Един младеж от провинцията отива да посети
Учителя
на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва.
Защо не го повтори и потрети? " Но тогава щеше да бъде вече насилие. А Той беше за свободата. Той казваше веднъж и ние трябваше да бъдем будни. Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли.
Един младеж от провинцията отива да посети
Учителя
на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва.
Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло?
към текста >>
Учителят
му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд".
А Той беше за свободата. Той казваше веднъж и ние трябваше да бъдем будни. Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли. Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва. Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето.
Учителят
му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд".
Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство.
към текста >>
Най-после той си спомнил, че
Учителят
го посъветвал да следва лесовъдство.
Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече.
Най-после той си спомнил, че
Учителят
го посъветвал да следва лесовъдство.
"А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората.
към текста >>
Друг младеж отива при
Учителя
с майка си - наша сестра, в последните дни на
Учителя
да се съветва също какво да следва.
Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен.
Друг младеж отива при
Учителя
с майка си - наша сестра, в последните дни на
Учителя
да се съветва също какво да следва.
Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце.
към текста >>
Учителят
му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората.
Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература.
Учителят
му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората.
Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
към текста >>
Той послушал
Учителя
, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и
Учителя
ръце.
Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве".
Той послушал
Учителя
, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и
Учителя
ръце.
Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец.
към текста >>
Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на
Учителя
, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на
Учителя
, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали.
Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на
Учителя
, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на
Учителя
, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
към текста >>
Когато
Учителят
разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода.
Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец.
Когато
Учителят
разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода.
Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма.
към текста >>
Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където
Учителят
им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода.
Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където
Учителят
им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не.
към текста >>
Вместо да се върнат да копаят на това място, където
Учителят
им показал, те отишли на 100-150 метра над това място.
Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла.
Вместо да се върнат да копаят на това място, където
Учителят
им показал, те отишли на 100-150 метра над това място.
И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук
към текста >>
Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което
Учителят
им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма.
Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили.
Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което
Учителят
им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма.
Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя.
към текста >>
Поне да проверят думите на
Учителя
. Не.
Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100-150 метра над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма.
Поне да проверят думите на
Учителя
. Не.
Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора.
към текста >>
Всеки ден се случваше, че някой идваше при
Учителя
да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
И там отново изгубили един месец да копаят и вода пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук
Всеки ден се случваше, че някой идваше при
Учителя
да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума.
към текста >>
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с
Учителя
.
Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит, не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Зарязали и не копали кладенец повече. Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си.
Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с
Учителя
.
Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше.
към текста >>
Друг път излизаха от приемната на
Учителя
, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали.
Тодор Ковачев - внук Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени.
Друг път излизаха от приемната на
Учителя
, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали.
Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си.
към текста >>
Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как
Учителят
го е разрешил.
Идваха, влизаха при Него и излизаха понякога преобразени в съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата - излизаха, тичаха, ръкомахаха, говореха радостни, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше.
Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как
Учителят
го е разрешил.
Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат.
към текста >>
Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при
Учителя
да го пита как да се справи с положението си.
Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излезнат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество.
Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при
Учителя
да го пита как да се справи с положението си.
Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила.
към текста >>
Учителят
му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът,
Учителю
?
Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си.
Учителят
му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът,
Учителю
?
" - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Непослушанието към Учителя има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика.
към текста >>
" - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на
Учителя
, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е.
Случаите бяха различни и случай със случай не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки от тях и го запитваше какъв му е бил проблемът и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше и в неговите тетрадки, ако са запазени и ако не са унищожени след обиските през 1957 г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество. Веднъж излиза един човек и обяснява, че отишъл при Учителя да го пита как да се справи с положението си. Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю?
" - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на
Учителя
, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е.
да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила. Непослушанието към Учителя има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика. В този случай, ако бе захвърлил въпросната раница, щеше да се освободи доброволно от много неща, щеше да промени живота си, да запази семейството си, да се съхрани физически и психически здрав и да бъде полезен и за себе си, и за другите.
към текста >>
Непослушанието към
Учителя
има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика.
Учителят му казал: "Твоето положение е много сериозно и ще се оправи само по един начин." - "Какъв е начинът, Учителю? " - "Да хвърлиш раницата, която носиш и остави други да я носят вместо тебе." Разпитват за каква раница се говори и се оказва, че братът бе богат и неприятностите му идваха от неговите търговски сделки и в случая, според съвета на Учителя, той трябваше сам, доброволно да се откаже от това, към което се е стремял цял живот, т.е. да бъде богат. Той обаче не послуша и неговото състояние се усложни, фалира, разби семейството си, психически се промени и накрая беше цяла развалина. Та не хвърли раницата доброволно, но му я свалиха насила.
Непослушанието към
Учителя
има големи последици и обхваща вътрешния и външния живот на ученика.
В този случай, ако бе захвърлил въпросната раница, щеше да се освободи доброволно от много неща, щеше да промени живота си, да запази семейството си, да се съхрани физически и психически здрав и да бъде полезен и за себе си, и за другите. А какво се случи? Случи се обратното и накрая представляваше жив труп. Мария Тодорова В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев.
към текста >>
Беше отишъл при
Учителя
и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене".
Случи се обратното и накрая представляваше жив труп. Мария Тодорова В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много.
Беше отишъл при
Учителя
и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене".
Учителят му казал: "Е, както намерите за добре". Той продължил да пие и накрая умря на оперната сцена на операта "Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата почина жена му, италианката.
към текста >>
Учителят
му казал: "Е, както намерите за добре".
Мария Тодорова В София имаше един оперен певец, казваше се Събчо Събев. Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и Той му бе казал: "Ако не престанете да пиете, то след две години ще си заминете от този свят." Събчо бе отговорил: "Господин Дънов, дори и след един месец да умра, не мога без пиене и без ядене".
Учителят
му казал: "Е, както намерите за добре".
Той продължил да пие и накрая умря на оперната сцена на операта "Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата почина жена му, италианката. Мария Тодорова
към текста >>
Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на
Учителя
да му помогне да оздравее.
Често бе пиян. Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен.
Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на
Учителя
да му помогне да оздравее.
Учителят казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода.
към текста >>
Учителят
казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било.
Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее.
Учителят
казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било.
И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен.
към текста >>
Моли леля ми да пише пак на
Учителя
за помощ.
По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен. Отново се разболява тежко.
Моли леля ми да пише пак на
Учителя
за помощ.
Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо". Мария Младенова
към текста >>
Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на
Учителя
, не писа втори път.
Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ.
Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на
Учителя
, не писа втори път.
Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо". Мария Младенова Когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден.
към текста >>
Когато Георги Радев заболя от туберкулоза,
Учителят
му препоръча да яде по едно яйце на ден.
Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: "По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога, се плаща скъпо". Мария Младенова
Когато Георги Радев заболя от туберкулоза,
Учителят
му препоръча да яде по едно яйце на ден.
Но той отказа, защото не искал да се върне към птичия свят и с това да се върне назад в своята еволюция. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови - трябва да бъде внесен отвън чрез храната. Понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в организма чрез мляко и млечни продукти или яйца. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина.
към текста >>
Учителят
казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности.
Но той отказа, защото не искал да се върне към птичия свят и с това да се върне назад в своята еволюция. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше, се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови - трябва да бъде внесен отвън чрез храната. Понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в организма чрез мляко и млечни продукти или яйца. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина.
Учителят
казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности.
Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
към текста >>
Отива при
Учителя
и Му казва: "
Учителю
, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра."
Учителят
отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз,
Учителю
, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си."
Учителят
пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа".
Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина. Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза.
Отива при
Учителя
и Му казва: "
Учителю
, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра."
Учителят
отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз,
Учителю
, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си."
Учителят
пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа".
Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра! " Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя.
към текста >>
Той отново, за трети път казал: "
Учителю
, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
Учителят казва, че животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа".
Той отново, за трети път казал: "
Учителю
, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
" Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева
към текста >>
"
Учителят
повече не казал нито дума.
Човек трябва да съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. Борис Николов Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
"
Учителят
повече не казал нито дума.
И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците.
към текста >>
Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на
Учителя
.
Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра." Учителят отговорил: "Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите." А той пак: "Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си." Учителят пак му казал: "Ние можем да променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: "Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра! " Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина.
Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на
Учителя
.
Станка Тотева На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение.
към текста >>
На една беседа
Учителят
говореше за непослушанието на учениците.
" Учителят повече не казал нито дума. И наистина той умря по това време. В Юндола почина. Държи се за хороскопа, не се пуска от него, та да се хване за Думата на Учителя. Станка Тотева
На една беседа
Учителят
говореше за непослушанието на учениците.
С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя.
към текста >>
Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на
Учителя
.
На една беседа Учителят говореше за непослушанието на учениците. С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо.
Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на
Учителя
.
Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев.
към текста >>
Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина,
Учителят
три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява.
С още по-голямо възмущение Той говори за непослушанието на един ученик: "И брат Георги Радев хич не Ме послуша. Аз му казах много неща и той нищо не изпълни." Много малко са хората, които можеха да изпълнят онова, което Той казва. А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя.
Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина,
Учителят
три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява.
Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев. Райна Стефанова
към текста >>
Три пъти го предупреждава
Учителят
, но не послуша нито един път.
А Той казваше прости и обикновени неща за изпълнение. Но ние хвърчахме нависоко, гонехме великите работи и накрая не хванахме нищо. Много е важно в даден момент, точно навреме да изпълниш волята на Учителя. Имаше един брат есперантист, който пътуваше в чужбина, Учителят три пъти го предупреждава да внимава с кого се среща, с кого говори и за какво се споразумява. Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха.
Три пъти го предупреждава
Учителят
, но не послуша нито един път.
Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев. Райна Стефанова Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи.
към текста >>
Обикновено
Учителят
не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска.
Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев. Райна Стефанова Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи.
Обикновено
Учителят
не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска.
Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя.
към текста >>
Имаше ръководител на поста, а това бе
Учителят
.
Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни.
Имаше ръководител на поста, а това бе
Учителят
.
Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден.
към текста >>
Но Колю си направи поста без да пита
Учителя
.
Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят.
Но Колю си направи поста без да пита
Учителя
.
На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко.
към текста >>
На 21-я ден той с големи усилия отива при
Учителя
и Му обяснява всичко.
Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя.
На 21-я ден той с големи усилия отива при
Учителя
и Му обяснява всичко.
Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе.
към текста >>
Очаква похвала от Него, но
Учителят
нищо не казва.
Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко.
Очаква похвала от Него, но
Учителят
нищо не казва.
Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи.
към текста >>
Съобщават на
Учителя
.
Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа, напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева. Приличал на човек, нахапан от пчели. Целият подут. Едвам се домъква до бараката си на Изгрева.
Съобщават на
Учителя
.
Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов
към текста >>
Веднъж доведоха един брат при
Учителя
за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена.
Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов
Веднъж доведоха един брат при
Учителя
за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена.
Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
към текста >>
Учителят
препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак.
Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена.
Учителят
препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак.
Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури.
към текста >>
Учителят
си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак.
Учителят
си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал.
към текста >>
Тогава, след като чухме съвета на
Учителя
, аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма.
Тогава, след като чухме съвета на
Учителя
, аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли, за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци наред, понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорил, възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко, колкото им глас държи: "Ей, какво са те направили и как са те украсили". Той заплаква от умиление, че рождените му дъщери се вайкат за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат- пат в годината я дойдат, я не дойдат.
към текста >>
Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита
Учителя
ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата.
Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал, можеше да живее, понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така родът го довърши. Мария Тодорова
Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита
Учителя
ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата.
Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят. Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване?
към текста >>
Тя предава тази негова молба, на която
Учителят
отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на
Учителя
, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога -
Учителя
, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят.
Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал, можеше да живее, понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така родът го довърши. Мария Тодорова Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата.
Тя предава тази негова молба, на която
Учителят
отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на
Учителя
, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога -
Учителя
, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят.
Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея!
към текста >>
Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам
Учителя
за твоето оздравяване?
Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят. Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си.
Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам
Учителя
за твоето оздравяване?
" - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е.
към текста >>
" Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при
Учителя
.
Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея!
" Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при
Учителя
.
"Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се.
към текста >>
"
Учителю
, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен.
Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя.
"
Учителю
, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен.
Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен.
към текста >>
Можете ли Вие да и помогнете,
Учителю
?
" - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е.
Можете ли Вие да и помогнете,
Учителю
?
" - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо.
към текста >>
Отива, казва това с радост, защото казаното от
Учителя
не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и.
Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен.
Отива, казва това с радост, защото казаното от
Учителя
не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и.
Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна."
към текста >>
Съобщила: "
Учителят
не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София.
Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и.
Съобщила: "
Учителят
не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София.
След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
към текста >>
След един месец
Учителят
заръчал на сестрата да дойде при Него и
Учителят
и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо.
Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София.
След един месец
Учителят
заръчал на сестрата да дойде при Него и
Учителят
и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо.
Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>
Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на
Учителя
, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари.
" - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо.
Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на
Учителя
, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари.
След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога. Нестор Илиев
към текста >>
След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на
Учителя
да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна?
Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари.
След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на
Учителя
да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна?
" - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога. Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя.
към текста >>
Послушанието към
Учителя
е условие за връзка на човека с Бога.
След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
Послушанието към
Учителя
е условие за връзка на човека с Бога.
Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше.
към текста >>
Дойде време да се срещна с
Учителя
.
След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието към Учителя е условие за връзка на човека с Бога. Нестор Илиев
Дойде време да се срещна с
Учителя
.
Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питах, дали да си правя операция заради хернията.
към текста >>
Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при
Учителя
.
Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше.
Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при
Учителя
.
Той ни прие и аз Го питах, дали да си правя операция заради хернията. Той ми отговори: "Рекох, недей да се оперираш, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе." Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и досега, та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза.
към текста >>
Така е по-добре за тебе."
Учителят
ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах.
Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински да ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питах, дали да си правя операция заради хернията. Той ми отговори: "Рекох, недей да се оперираш, носи бандаж за хернията.
Така е по-добре за тебе."
Учителят
ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах.
Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и досега, та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша? Та едно непослушание се изпитва от мене 50 години. Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила.
към текста >>
Ето така работи
Учителят
.
Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила. А Той ми каза: "Светли мисли оправят всички гърбици: и вътрешни, и външни". Каза ми го, но вече Го послушах. Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун.
Ето така работи
Учителят
.
Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80.
към текста >>
До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на
Учителя
.
Каза ми го, но вече Го послушах. Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод.
До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на
Учителя
.
Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя.
към текста >>
Така се запознах с Братството и с
Учителя
и доживях до тези години.
Вече съм на 80 години и си ходя изправен, не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всечки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя.
Така се запознах с Братството и с
Учителя
и доживях до тези години.
През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя.
към текста >>
Друга сестра е болна и съобщават на
Учителя
.
До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80. Крум Божинов
Друга сестра е болна и съобщават на
Учителя
.
Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо.
към текста >>
Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на
Учителя
.
Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години. През 1992 г. направих 80. Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя.
Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на
Учителя
.
Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот?
към текста >>
Освен това не вярва, че такова нещо може да каже
Учителят
.
Крум Божинов Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си.
Освен това не вярва, че такова нещо може да каже
Учителят
.
Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция.
към текста >>
Изпраща друга сестра при
Учителя
за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо.
Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят.
Изпраща друга сестра при
Учителя
за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо.
Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя.
към текста >>
Сестрата добавя: "
Учителю
, но тя е вегетарианка цял живот?
Той дава съвет: "Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо.
Сестрата добавя: "
Учителю
, но тя е вегетарианка цял живот?
" - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина.
към текста >>
А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на
Учителя
.
Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега в края на живота си. Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили.
А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на
Учителя
.
Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата.
към текста >>
Болната сестра разбира, че
Учителят
не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция.
Освен това не вярва, че такова нещо може да каже Учителят. Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя.
Болната сестра разбира, че
Учителят
не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция.
Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване.
към текста >>
Отказа се от съвета на
Учителя
.
Изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съветът е същият - трябва да яде месо. Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция.
Отказа се от съвета на
Учителя
.
Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно."
към текста >>
Не прие съвета на
Учителя
и си замина.
Сестрата добавя: "Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " - "Знам, но на нея и липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя.
Не прие съвета на
Учителя
и си замина.
Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Галилей Величков
към текста >>
Отива един приятел и заявява на
Учителя
, че иска да пости.
Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: "Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Галилей Величков
Отива един приятел и заявява на
Учителя
, че иска да пости.
Той не му разрешава. Братът пита: "Защо не мога да постя? " Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: "Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш". - "Та аз толкова ли съм важен? " - "За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички.
към текста >>
"
Учителят
е строг и ядосан от неговото вироглавство: "Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш".
А тази сестра си замина преждевременно." Галилей Величков Отива един приятел и заявява на Учителя, че иска да пости. Той не му разрешава. Братът пита: "Защо не мога да постя?
"
Учителят
е строг и ядосан от неговото вироглавство: "Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш".
- "Та аз толкова ли съм важен? " - "За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички. Минава време и отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост. Нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой.
към текста >>
Учителят
не разреши, беше крайно недоволен.
Минава време и отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост. Нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой. Постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат.
Учителят
не разреши, беше крайно недоволен.
Това бе проявено непослушание към Учителя. А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия.
към текста >>
Това бе проявено непослушание към
Учителя
.
Нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой. Постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен.
Това бе проявено непослушание към
Учителя
.
А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение.
към текста >>
А лично ние чухме какво
Учителят
му бе казал и какво го грози.
Започва пост без да пита никой. Постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен. Това бе проявено непослушание към Учителя.
А лично ние чухме какво
Учителят
му бе казал и какво го грози.
Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
към текста >>
Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики
Учители
с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози. Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение.
Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики
Учители
с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества.
към текста >>
Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези
Учители
са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература.
Така че го задигнаха онези сили, които смятаха, че той им пречи. Мария Тодорова Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези
Учители
са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература.
Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
към текста >>
Образите на тези
Учители
бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България.
Теософското движение водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за кавито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха за тела, които могат да се видят само от избраници.
Образите на тези
Учители
бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България.
Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
към текста >>
Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров
Учител
и за един нов Христос?
Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров
Учител
и за един нов Христос?
Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище.
към текста >>
Щом като не е един, а двама или трима са тези
Учители
, то тогава кой е техният истински
Учител
?
Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
Щом като не е един, а двама или трима са тези
Учители
, то тогава кой е техният истински
Учител
?
Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си.
към текста >>
Някой беше донесъл картичките с образите на тези
Учители
.
Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме.
Някой беше донесъл картичките с образите на тези
Учители
.
Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден.
към текста >>
Изведнъж гледам през прозореца на салона, че
Учителят
излиза от стаичката Си.
Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище.
Изведнъж гледам през прозореца на салона, че
Учителят
излиза от стаичката Си.
Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? "
към текста >>
Пред
Учителя
всякога бях свободен, естествен и непринуден.
Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него.
Пред
Учителя
всякога бях свободен, естествен и непринуден.
Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека.
към текста >>
Показах Му картичките и запитах: "
Учителю
, какво ще кажете за тези двама Велики
Учители
?
Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден.
Показах Му картичките и запитах: "
Учителю
, какво ще кажете за тези двама Велики
Учители
?
" Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал.
към текста >>
Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на
Учителя
.
Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години".
Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на
Учителя
.
Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература.
към текста >>
Но нещо ме караше да попитам още веднъж
Учителя
: "
Учителю
, тогава защо се продават тези портрети?
" Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал.
Но нещо ме караше да попитам още веднъж
Учителя
: "
Учителю
, тогава защо се продават тези портрети?
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение.
към текста >>
Учителят
погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са
Учители
на Черната ложа.
Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература.
Учителят
погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са
Учители
на Черната ложа.
И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята.
към текста >>
Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "
Учители
".
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение.
Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "
Учители
".
Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство.
към текста >>
Учителят
леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната.
И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители".
Учителят
леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната.
Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога".
към текста >>
Аз ги прескочих и тръгнах след
Учителя
към беседката, където се бяха събрали братя и сестри.
И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята.
Аз ги прескочих и тръгнах след
Учителя
към беседката, където се бяха събрали братя и сестри.
Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга.
към текста >>
Още в самото начало
Учителят
им забрани да правят това, но никой не го послуша.
И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево.
Още в самото начало
Учителят
им забрани да правят това, но никой не го послуша.
А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен.
към текста >>
А рядко
Учителят
забраняваше.
Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша.
А рядко
Учителят
забраняваше.
Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер.
към текста >>
След заминаването на
Учителя
, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на
Учителя
било фашистко и че
Учителят
бил фашист като Хитлер.
А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен.
След заминаването на
Учителя
, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на
Учителя
било фашистко и че
Учителят
бил фашист като Хитлер.
Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга.
към текста >>
Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на
Учителя
.
Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов.
Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на
Учителя
.
А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни.
към текста >>
А той не знаеше за възбраната на
Учителя
за тази книга.
След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя.
А той не знаеше за възбраната на
Учителя
за тази книга.
Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя.
към текста >>
Така че, развръзките бяха много драматични и
поучителни
.
Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната.
Така че, развръзките бяха много драматични и
поучителни
.
Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока.
към текста >>
Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на
Учителя
.
А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни.
Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на
Учителя
.
Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот.
към текста >>
В Школата на
Учителя
има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината.
Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиредесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях.
В Школата на
Учителя
има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината.
Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения. Школата на Великия Учител е Една!
към текста >>
Школата на Великия
Учител
е Една!
В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения.
Школата на Великия
Учител
е Една!
Словото на Великия Учител е Едно! Неговото име е Беинса Дуно! Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих.
към текста >>
Словото на Великия
Учител
е Едно!
Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история. Цената на заблудата, цената на отклонението и на опорочението е много висока. Тя бе заплатена с живот. А случаят на развръзката бе ви описан като поука за следващите поколения. Школата на Великия Учител е Една!
Словото на Великия
Учител
е Едно!
Неговото име е Беинса Дуно! Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов.
към текста >>
След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на
Учителя
за Мория.
Неговото име е Беинса Дуно! Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов.
След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на
Учителя
за Мория.
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България.
към текста >>
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на
Учителя
.
Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория.
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на
Учителя
.
По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово.
към текста >>
Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на
Учителя
в окултната литература от Запад или от Изток.
Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов
Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на
Учителя
в окултната литература от Запад или от Изток.
Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
към текста >>
Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше
Учител
, Който даваше Своето Слово.
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България.
Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше
Учител
, Който даваше Своето Слово.
Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят.
към текста >>
Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали
Учителят
казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено.
Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали
Учителят
казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година.
към текста >>
Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания
Учителят
.
Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания
Учителят
.
Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя.
към текста >>
А още през 1922 година на събора в Търново
Учителят
заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа.
Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги. Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят.
А още през 1922 година на събора в Търново
Учителят
заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа.
А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева".
към текста >>
Той не попита
Учителя
.
Така, някои искаха чрез тази чужда литература да претеглят и да измерят колко тежи и колко е висок в Своите знания Учителят. Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година.
Той не попита
Учителя
.
Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Борис Николов Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години.
към текста >>
Когато приятелите запитаха
Учителя
, Той каза, че този автор е от Черната ложа.
Искаха и да го проверят. А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя.
Когато приятелите запитаха
Учителя
, Той каза, че този автор е от Черната ложа.
Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Борис Николов Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп.
към текста >>
Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при
Учителя
и Му предлагат да я купят.
Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава.
Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при
Учителя
и Му предлагат да я купят.
Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди.
към текста >>
Учителят
ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят.
Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи.
Учителят
ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят.
Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа.
към текста >>
Учителят
им дава пари.
След кратко време и той умира. Жена му иска да се освободи от литературата и я продава. Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят.
Учителят
им дава пари.
Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това.
към текста >>
Влизат при
Учителя
и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди.
Методи Константинов и Неделчо Попов отиват при Учителя и Му предлагат да я купят. Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева".
Влизат при
Учителя
и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди.
Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят.
към текста >>
Учителят
няколко пъти ни е казвал това.
Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги догоре със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа.
Учителят
няколко пъти ни е казвал това.
Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи.
към текста >>
Учителят
ги кара да ги сложат на пода до вратата Му.
А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му.
Учителят
ги кара да ги сложат на пода до вратата Му.
Учителят седи и мълчи. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря.
към текста >>
Учителят
седи и мълчи.
Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му.
Учителят
седи и мълчи.
Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега?
към текста >>
Накрая
Учителят
смръщва вежди.
Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи. Те стоят прави.
Накрая
Учителят
смръщва вежди.
Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън.
към текста >>
След думите на
Учителя
те започват да виждат вече с други очи.
Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат.
След думите на
Учителя
те започват да виждат вече с други очи.
Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
към текста >>
Нали
Учителят
е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени.
Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат. След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги?
Нали
Учителят
е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени.
Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни.
към текста >>
След като
Учителят
се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов
След като
Учителят
се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени.
към текста >>
Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група
Учителят
бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни.
Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях.
Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група
Учителят
бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни.
Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя.
към текста >>
Думите на
Учителя
към ученика са свещени.
След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години.
Думите на
Учителя
към ученика са свещени.
Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни.
към текста >>
Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на
Учителя
.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени.
Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на
Учителя
.
Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях.
към текста >>
Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към
Учителя
.
Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя.
Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към
Учителя
.
Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога.
към текста >>
Дойдоха приятели да искат от
Учителя
съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души.
Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик.
Дойдоха приятели да искат от
Учителя
съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души.
Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание.
към текста >>
Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на
Учителя
и никой не се съмняваме в тях.
Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най-добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни.
Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на
Учителя
и никой не се съмняваме в тях.
Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева
към текста >>
Но не се намери някой, който да изпълни волята на
Учителя
, която е воля на Бога.
Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях.
Но не се намери някой, който да изпълни волята на
Учителя
, която е воля на Бога.
Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература.
към текста >>
Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към
Учителя
, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му.
Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога.
Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към
Учителя
, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му.
И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература.
към текста >>
И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на
Учителя
, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание.
Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: "В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваме в тях. Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му.
И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на
Учителя
, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание.
В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят.
към текста >>
Отидоха при
Учителя
и искаха от Него пари да я закупят.
И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева Имаше един брат, доктор Мавров, който имаше богата окултна литература. Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература.
Отидоха при
Учителя
и искаха от Него пари да я закупят.
Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха.
към текста >>
Това беше голямо изпитание за Всемировия
Учител
.
Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева".
Това беше голямо изпитание за Всемировия
Учител
.
Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха.
към текста >>
Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от
Учителя
и от Школата по различни причини.
Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха.
Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от
Учителя
и от Школата по различни причини.
Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи.
към текста >>
Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на
Учителя
е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева". Това беше голямо изпитание за Всемировия Учител. Той не каза нищо, остави ги свободни да си направят опита и те го направиха. Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре.
Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на
Учителя
е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева".
Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това. А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата.
към текста >>
А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на
Учителя
, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи.
Всички онези, които закупиха тази книги, по-късно се отклониха от Учението, от Учителя и от Школата по различни причини. Запомнете това добре. Те извършиха отклонение и нарушение на окултните закони, които управляват тази Школа - защото Словото на Учителя е Слово на Бога - и внесоха окултната литература на Черната ложа в библиотеката на "Изгрева". Така те внесоха разрушението отвътре, което след време ги разруши отвън и те се отклониха. След време те заплатиха жестоко за това.
А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на
Учителя
, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи.
Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след деситилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя.
към текста >>
И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с
Учителя
.
А тази литература стоеше по опис и мнозина смятаха, че това е литература на Учителя, от която Той чете, учи се, усвоява знания и по нея държи Своите беседи. Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след деситилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея.
И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с
Учителя
.
Това е от брат Борис. Борис Николов Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва.
към текста >>
Учителят
много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов
Учителят
много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата.
към текста >>
Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на
Учителя
.
То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на
Учителя
.
В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят".
към текста >>
Последните думи на
Учителя
бяха: "Рекох, узаконете нещата.
Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев
Последните думи на
Учителя
бяха: "Рекох, узаконете нещата.
Нещата да се узаконят". Значи редно беше след Учителя да се замислят, да се съберат и да узаконят всичко. Имало е възможност да оправят нещата. Като дойде инспекторът да прави ревизия, казали му: "Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество "Бяло Братство", ние горе на Небето даваме отчет." - "Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята?
към текста >>
Значи редно беше след
Учителя
да се замислят, да се съберат и да узаконят всичко.
В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят".
Значи редно беше след
Учителя
да се замислят, да се съберат и да узаконят всичко.
Имало е възможност да оправят нещата. Като дойде инспекторът да прави ревизия, казали му: "Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество "Бяло Братство", ние горе на Небето даваме отчет." - "Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята? " Какво невероятно разрешение на спора! Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред.
към текста >>
Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на
Учителя
.
Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред. Обаче Борис ударил на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне. Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха.
Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на
Учителя
.
И най-после го събориха. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев
към текста >>
И затуй аз съм чувал думите на
Учителя
, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат.
Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. И най-после го събориха.
И затуй аз съм чувал думите на
Учителя
, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат.
Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план.
към текста >>
Макар че
Учителят
държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък.
Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки.
Макар че
Учителят
държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък.
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
към текста >>
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон,
Учителят
държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
Георги Добрев Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък.
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон,
Учителят
държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.
към текста >>
Много по-късно, след заминаването на
Учителя
, запитвах възрастните приятели.
Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.
Много по-късно, след заминаването на
Учителя
, запитвах възрастните приятели.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество.
към текста >>
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че
Учителят
разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че
Учителят
разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
към текста >>
Смятахме, че ние разбираме светските неща, а
Учителят
е
Учител
за духовните неща.
Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.
Смятахме, че ние разбираме светските неща, а
Учителят
е
Учител
за духовните неща.
Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева".
към текста >>
И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал
Учителят
.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и Божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество.
И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал
Учителят
.
Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше.
към текста >>
Отидоха приятелите при
Учителя
и съобщиха своето решение.
Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата.
Отидоха приятелите при
Учителя
и съобщиха своето решение.
Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите.
към текста >>
Учителят
мълчеше.
И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение.
Учителят
мълчеше.
Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем.
към текста >>
Учителят
мълчи и нищо не казва.
Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева". До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение.
Учителят
мълчи и нищо не казва.
Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Бараките на приятелите никнеха като гъби.
към текста >>
Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на
Учителя
, светнаха лампи в бараките на приятелите.
Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го".
Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на
Учителя
, светнаха лампи в бараките на приятелите.
На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.
към текста >>
Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и
Учителят
, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.
Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". Прекараха електричество на "Изгрева", светна в салона и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем.
Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и
Учителят
, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.
Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума.
към текста >>
Отиват при
Учителя
и Му искат пари.
Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума.
Отиват при
Учителя
и Му искат пари.
Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът? " - "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса.
към текста >>
" - "
Учителю
, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят."
Учителят
намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!
Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът?
" - "
Учителю
, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят."
Учителят
намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!
Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство.
към текста >>
Излизаше така, че
Учителят
трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство.
" - "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо.
Излизаше така, че
Учителят
трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство.
Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
към текста >>
Не питаха
Учителя
.
Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева".
Не питаха
Учителя
.
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
към текста >>
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на
Учителя
.
Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя.
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на
Учителя
.
Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
към текста >>
Дори се стигна дотам да упрекват
Учителя
, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
Дори се стигна дотам да упрекват
Учителя
, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
към текста >>
И други неща изнесоха и пак упрекнаха
Учителя
.
Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
И други неща изнесоха и пак упрекнаха
Учителя
.
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.
към текста >>
Това беше бунт срещу Школата на
Учителя
.
Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули.
Това беше бунт срещу Школата на
Учителя
.
Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали.
към текста >>
Учителят
беше горе в стаята Си и не слезе долу.
И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
Учителят
беше горе в стаята Си и не слезе долу.
В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер.
към текста >>
В този салон, където
Учителят
сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.
В този салон, където
Учителят
сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.
към текста >>
Отидоха при
Учителя
и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.
Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Отидоха при
Учителя
и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.
Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам."
към текста >>
Учителят
ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали.
Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.
Учителят
ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали.
Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя.
към текста >>
Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на
Учителя
.
Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам."
Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на
Учителя
.
Всички посърнаха. Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща.
към текста >>
Никой не одобряваше метода на
Учителя
.
Всички посърнаха. Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща.
Никой не одобряваше метода на
Учителя
.
Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички.
към текста >>
А
Учителят
този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие.
Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство".
А
Учителят
този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие.
Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева".
към текста >>
Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за
Учителя
!
Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие.
Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за
Учителя
!
Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи.
към текста >>
При друг случай попитах
Учителя
за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички.
При друг случай попитах
Учителя
за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.
към текста >>
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията,
Учителят
бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията,
Учителят
бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен!
към текста >>
Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към
Учителя
.
Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората.
Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към
Учителя
.
Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
към текста >>
Веднъж
Учителят
, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път.
Веднъж
Учителят
, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.
Точно тогава става атентатът в църквата "Света Неделя". Поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 ранени. Властта обвини комунистите за този атентат.
към текста >>
А
Учителят
я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.
Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна.
А
Учителят
я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.
"Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
към текста >>
Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато
Учителят
е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото".
Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато
Учителят
е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
Тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, членски вноски, има изградена организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание.
към текста >>
У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само
Учителя
.
Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, членски вноски, има изградена организация с ръководство, а при нас няма?
У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само
Учителя
.
Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя.
към текста >>
А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на
Учителя
." Така мислят и решават приятелите, без знанието на
Учителя
.
У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство.
А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на
Учителя
." Така мислят и решават приятелите, без знанието на
Учителя
.
Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо.
към текста >>
С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред
Учителя
.
Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава.
С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред
Учителя
.
Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик.
към текста >>
Учителят
извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо.
А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя." Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва.
Учителят
извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо.
Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона".
към текста >>
Тодор Стоименов е един от първите ученици на
Учителя
.
Обаче Той знае какво мислят. Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо.
Тодор Стоименов е един от първите ученици на
Учителя
.
Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
към текста >>
Когато
Учителят
идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя.
Когато
Учителят
идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени.
към текста >>
Това е знак на уважението на
Учителя
към първия Му ученик.
С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
Това е знак на уважението на
Учителя
към първия Му ученик.
И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа.
към текста >>
Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че
Учителят
трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона".
Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че
Учителят
трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще го отворя и ще видите какво е написал". Със затаен дъх всички чакат.
към текста >>
Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри,
Учителят
днес няма да дойде на беседа.
Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени.
Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри,
Учителят
днес няма да дойде на беседа.
Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще го отворя и ще видите какво е написал". Със затаен дъх всички чакат. Той отваря плика. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете:
към текста >>
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към
Учителя
своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо?
"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. В салона настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към
Учителя
своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика".
към текста >>
Защото дълги години са слушали беседи на
Учителя
за абсолютната и безусловна свобода на човека.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. В салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи на
Учителя
за абсолютната и безусловна свобода на човека.
Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител.
към текста >>
Учителят
е дошъл да донесе нещо ново.
Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата.
Учителят
е дошъл да донесе нещо ново.
Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев.
към текста >>
Този път е даден в Словото на
Учителя
.
А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този път е даден в Словото на
Учителя
.
По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата.
към текста >>
По-късно, за тези три изречения
Учителят
свали и подходяща мелодия.
Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя.
По-късно, за тези три изречения
Учителят
свали и подходяща мелодия.
Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено.
към текста >>
А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на
Учителя
?
Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев.
А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на
Учителя
?
Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.
към текста >>
А именно в този момент, след заминаването на
Учителя
, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено.
По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата.
А именно в този момент, след заминаването на
Учителя
, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени.
към текста >>
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на
Учителя
, когато пеят тази песен.
Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на
Учителя
, когато пеят тази песен.
А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото.
към текста >>
Но добре, че
Учителят
ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха.
Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят.
Но добре, че
Учителят
ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха.
С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление.
към текста >>
С мъка преглътнаха този урок на
Учителя
.
Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха.
С мъка преглътнаха този урок на
Учителя
.
Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок.
към текста >>
Учителят
, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление.
Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света.
Учителят
, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление.
Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха.
към текста >>
Учителят
дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва".
Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности.
Учителят
дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва".
Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден.
към текста >>
И
Учителят
веднага пристъпи към беседата Си.
Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха.
И
Учителят
веднага пристъпи към беседата Си.
Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина.
към текста >>
Не бяха доволни от
Учителя
, защото не бе зачел трудът им.
Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо.
Не бяха доволни от
Учителя
, защото не бе зачел трудът им.
А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет и пет годишни.
към текста >>
Учителят
не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци.
А те отделиха много време в спорове, предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет и пет годишни.
Учителят
не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци.
А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така.
към текста >>
А ние бяхме освободени от
Учителя
от същия този капан от правила, измислени от човеци.
Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова програмата стана обемиста, след което се отпечата и бе раздадена на мнозина. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци.
А ние бяхме освободени от
Учителя
от същия този капан от правила, измислени от човеци.
Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа.
към текста >>
Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на
Учителя
, за да го прегледа.
А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така.
Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на
Учителя
, за да го прегледа.
Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли".
към текста >>
Наряда го бе съставил Петко без да пита
Учителя
и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват.
Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Борис Николов Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа.
Наряда го бе съставил Петко без да пита
Учителя
и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват.
По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар.
към текста >>
Поднасят наряда на
Учителя
, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това.
Един път Петко Епитропов беше направил наряд за събора на Братството в София и отдолу се беше подписал така: Петко Епитропов - от ръководителите на Бялото Братство. Има запазени такива негови наряди от различни години, може да проверите и да видите, че това е точно така. Веднъж един такъв напечатан екземпляр, подготвен, за да се разпространи в София и провинцията, бива представен на Учителя, за да го прегледа. Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител.
Поднасят наряда на
Учителя
, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това.
Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии.
към текста >>
Веднага бяха донесени на Петко думите на
Учителя
, стана му неприятно и едвам понесе този удар.
Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли".
Веднага бяха донесени на Петко думите на
Учителя
, стана му неприятно и едвам понесе този удар.
Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова
към текста >>
Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на
Учителя
, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около
Учителя
.
Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии.
Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на
Учителя
, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около
Учителя
.
Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки. Такъв опит бяха направили братята в Русе.
към текста >>
Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на
Учителя
, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин.
Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя.
Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на
Учителя
, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин.
Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки. Такъв опит бяха направили братята в Русе. С тези карти те си плащаха членския внос.
към текста >>
Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на
Учителя
.
И какво стана накрая? Комуната се разтури. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася.
Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на
Учителя
.
Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
към текста >>
На един от младежките събори
Учителят
каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева
На един от младежките събори
Учителят
каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция.
към текста >>
Учителят
строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският салон и мястото също ги направиха личен имот. Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
Учителят
строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква.
към текста >>
Учителят
искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели, както от младото, така и от възрастното поколение в онези години.
Учителят
искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита на направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
към текста >>
Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че
Учителят
е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение.
Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита на направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: "Ако от Моето учение направите религия, Аз ще я разруша." Елена Андреева
Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че
Учителят
е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение.
Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо. Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя. По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител".
към текста >>
Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на
Учителя
.
Елена Андреева Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение. Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо.
Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на
Учителя
.
По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора?
към текста >>
И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при
Учителя
и Той да им каже какво да правят.
Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет. И кой да е дванадесетият - дядо Благо. Тия 11 души викат и него и му казват какво са намислили - че са решили този Братски съвет да го предложат на Учителя. По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят.
И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при
Учителя
и Той да им каже какво да правят.
Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим.
към текста >>
Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че
Учителят
има някакво разположение към него.
По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител". Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора?
Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че
Учителят
има някакво разположение към него.
Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
към текста >>
Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "
Учителю
, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим.
Решили да бъдат ръководители, но не знаят по-нататък какво да правят. И следващата мъдрост, която измислили е, че ще трябва да отидат при Учителя и Той да им каже какво да правят. Избират подходящ момент, отиват и се представят. Но кой да започне разговора? Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него.
Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "
Учителю
, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим.
Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет.
към текста >>
Учителят
ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него. Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим. Та дойдохме да Ви питаме какво да правим. Как да ръководим? "
Учителят
ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре.
И разтурил образувания Братски съвет. Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал.
към текста >>
Искам да подчертая, че когато той е бил при
Учителя
с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "
Учителю
, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме".
Как да ръководим? " Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет. Продължаваме с дядо Благо.
Искам да подчертая, че когато той е бил при
Учителя
с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "
Учителю
, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме".
Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство.
към текста >>
Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на
Учителя
, пак се е са- моизбрал.
Учителят ги гледал, гледал и казал, че това, че са се събрали е много хубаво, но че Братството няма нужда от тяхното ръководство и без ръководство е още по-добре. И разтурил образувания Братски съвет. Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали.
Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на
Учителя
, пак се е са- моизбрал.
Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати.
към текста >>
В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от
Учителя
, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка.
Продължаваме с дядо Благо. Искам да подчертая, че когато той е бил при Учителя с групата от 12 приятели, които били решили да правят Братски съвет, точния израз е бил: "Учителю, ние тук 12-те се събрахме и се самоизбрахме". Подчертавам "само- избрахме", защото наистина те са се самоизбрали. Както и сегашния съвет се е самоизбрал, както и предишния след заминаването на Учителя, пак се е са- моизбрал. Всички те се самоизбират, никой не ги избира.
В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от
Учителя
, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка.
Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа?
към текста >>
И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал
Учителят
и да го прилагат в живота си.
Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни.
И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал
Учителят
и да го прилагат в живота си.
Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите.
към текста >>
Учителят
желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото.
Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук
Учителят
желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото.
Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат.
към текста >>
в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите,
Учителят
предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт.
и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г.
в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите,
Учителят
предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт.
Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
към текста >>
Учителят
не се намесва и оставя братята да направят своя опит.
Тодор Ковачев - внук Учителят желаеше на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите.
Учителят
не се намесва и оставя братята да направят своя опит.
Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата.
към текста >>
Учителят
е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските."
Когато към 1930г. в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат.
Учителят
е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските."
По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка.
към текста >>
По това време
Учителят
предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските."
По това време
Учителят
предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря.
към текста >>
Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а
Учителят
трябваше да търпи всичко това.
Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а
Учителят
трябваше да търпи всичко това.
Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря. Ако отговореше на всички въпроси, щяха да го приемат за член на Розенкройцерите.
към текста >>
Когато отначало брат ми Иван отиде при
Учителя
, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка.
Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание. Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов
Когато отначало брат ми Иван отиде при
Учителя
, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка.
Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря. Ако отговореше на всички въпроси, щяха да го приемат за член на Розенкройцерите. Брат ми е начетен и отговаря на всички въпроси. Те са учудени, че той знае толкова много неща. Той им пише, че е от Бялото Братство.
към текста >>
Един ден брат ми отива при
Учителя
и Го пита: "
Учителю
, Бялото Братство има ли средства?
Те са учудени, че той знае толкова много неща. Той им пише, че е от Бялото Братство. Те му отговарят с писмо, че трябва да се определи: или да бъде към Розенкройцерите, или да остане към Бялото Братство в София - не можело да членува в двете общества. Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция.
Един ден брат ми отива при
Учителя
и Го пита: "
Учителю
, Бялото Братство има ли средства?
" И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя.
към текста >>
А сега той ги показва на
Учителя
.
Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: "Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество.
А сега той ги показва на
Учителя
.
Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова.
към текста >>
Учителят
ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите.
" И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя.
Учителят
ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите.
Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш.
към текста >>
Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при
Учителя
, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н.
През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите.
Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при
Учителя
, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н.
Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко.
към текста >>
Учителят
ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н.
Учителят
ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава.
към текста >>
Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че
Учителят
го праща при него, а той го пъди.
Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава.
Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че
Учителят
го праща при него, а той го пъди.
Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя.
към текста >>
Срам го е да мине покрай приемната на
Учителя
и тръгва зад лешниците.
Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди.
Срам го е да мине покрай приемната на
Учителя
и тръгва зад лешниците.
В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов?
към текста >>
Но
Учителят
стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква.
Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам.
Но
Учителят
стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква.
Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства.
към текста >>
Брат ми отива при
Учителя
.
Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква.
Брат ми отива при
Учителя
.
"Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече.
към текста >>
Братството няма възможност да се строи."
Учителят
му казва: "Има средства.
Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш.
Братството няма възможност да се строи."
Учителят
му казва: "Има средства.
Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават.
към текста >>
Защото някои казват, че
Учителят
не разрешава и не дава средства да се строи.
" - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел.
Защото някои казват, че
Учителят
не разрешава и не дава средства да се строи.
Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите.
към текста >>
Не
Учителят
е този, който не дава.
Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: "Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи.
Не
Учителят
е този, който не дава.
Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните.
към текста >>
А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и
Учителя
.
Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават.
А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и
Учителя
.
Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни.
към текста >>
Аз бях чувала и от други хора, че
Учителят
е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите.
Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева.
Аз бях чувала и от други хора, че
Учителят
е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите.
Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
към текста >>
Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на
Учителя
, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума.
Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителя. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните.
Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на
Учителя
, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума.
Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора. Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това.
към текста >>
Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на
Учителя
ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя, Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Пазеха бели пари за черни дни. Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година.
Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на
Учителя
ги укриха и направиха две счетоводства - едно явно, официално за пред властите, а другото тайно и потайно за вътрешните хора.
Накрая всичко излезе на видело и се видя кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го разказвам, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука.
към текста >>
А тогава една заплата на един чиновник и на една
учителка
беше около 5-6 хиляди лева.
И сега на някои не им изнася. Но аз го разказвам, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука. Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите.
А тогава една заплата на един чиновник и на една
учителка
беше около 5-6 хиляди лева.
Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба.
към текста >>
Още са в ушите ми думите на
Учителя
, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Да бъде за поука. Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума.
Още са в ушите ми думите на
Учителя
, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо?
към текста >>
Не
Учителят
не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха.
Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: "Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Не
Учителят
не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха.
Много трудно Учителят е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу Учителя. Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо? Беше им жал за парите.
към текста >>
Много трудно
Учителят
е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу
Учителя
.
Пачки по хилядарки са наредени по куфари." Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка беше около 5-6 хиляди лева. Та направета си сметка какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили и хора имаше, които не даваха.
Много трудно
Учителят
е работил с тези хора, особено когато тези сили са действали чрез тях и са работили срещу
Учителя
.
Много Му се искаше да се построят училище, дом за братята и сестрите, магазин, малки работилници, в които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо? Беше им жал за парите. Пазеха парите.
към текста >>
Това идва оттам - няма смирение, няма послушание към
Учителя
и Словото Му.
Беше им жал за парите. Пазеха парите. А после ги изгориха всичките и след това се чудят защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички. Чудят се защо става така. Разцепление, разединение, че накрая се стигна до процеса през 1957 - 58 г.
Това идва оттам - няма смирение, няма послушание към
Учителя
и Словото Му.
Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание.
към текста >>
Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които
Учителят
бе започнал да работи в България?
Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание.
Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които
Учителят
бе започнал да работи в България?
А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството.
към текста >>
А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на
Учителя
, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България?
А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на
Учителя
, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова
към текста >>
Не
Учителят
не дава, а други са тези, които не дават".
Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава.
Не
Учителят
не дава, а други са тези, които не дават".
Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят.
към текста >>
Та като споменавам за
Учителя
, трябва да спомена и тези, които не даваха.
С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават".
Та като споменавам за
Учителя
, трябва да спомена и тези, които не даваха.
Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
към текста >>
Това бяха онези сили, които работеха срещу
Учителя
и Неговото дело.
С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: "Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха.
Това бяха онези сили, които работеха срещу
Учителя
и Неговото дело.
Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори.
към текста >>
Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва
Учителят
.
Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова
Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва
Учителят
.
Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук
към текста >>
Учителят
е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят.
Учителят
е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света?
". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Учителят
продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни".
Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори.
Учителят
продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни".
Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието.
към текста >>
Това е изказване на
Учителя
пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си.
Драга Михайлова Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни".
Това е изказване на
Учителя
пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си.
Тодор Ковачев - внук Записки от беседите на Учителя Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук
Записки от беседите на
Учителя
Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога. Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на Земята от човека.
към текста >>
84.
ПОСЛУШАНИЕ
Дълговете започнаха да ми тежат, ето защо реших да отида при
Учителя
, за да му кажа болката си.
ПОСЛУШАНИЕ Спомени на ученици Бях потънал в дългове, които не можех да изплатя от занаята си - подковачество. Намирах се в голямо затруднение.
Дълговете започнаха да ми тежат, ето защо реших да отида при
Учителя
, за да му кажа болката си.
Той ме изслуша спокойно и ми каза: "Рекох, наемете 5-6 декара нива и я засейте с жито." - " Нямам чифт, Учителю." - "Ще намериш. Но за да имаш добър резултат, ето как ще постъпиш: през месец август семето ще го поставиш върху чисти черги на открито три дни да се грее на Слънцето, като отвреме навреме ще го обръщаш, ще го преравяш с една лопата, тъй че да се изпече от всички страни, като вечер го покриваш или прибираш вкъщи. Така семето е готово за посев. Когато отидеш да го сееш, ще му пееш "Благославяй, душе моя, Господа", на четирите края и в средата ще четеш молитва. Когато почне да расте - също.
към текста >>
Той ме изслуша спокойно и ми каза: "Рекох, наемете 5-6 декара нива и я засейте с жито." - " Нямам чифт,
Учителю
." - "Ще намериш.
ПОСЛУШАНИЕ Спомени на ученици Бях потънал в дългове, които не можех да изплатя от занаята си - подковачество. Намирах се в голямо затруднение. Дълговете започнаха да ми тежат, ето защо реших да отида при Учителя, за да му кажа болката си.
Той ме изслуша спокойно и ми каза: "Рекох, наемете 5-6 декара нива и я засейте с жито." - " Нямам чифт,
Учителю
." - "Ще намериш.
Но за да имаш добър резултат, ето как ще постъпиш: през месец август семето ще го поставиш върху чисти черги на открито три дни да се грее на Слънцето, като отвреме навреме ще го обръщаш, ще го преравяш с една лопата, тъй че да се изпече от всички страни, като вечер го покриваш или прибираш вкъщи. Така семето е готово за посев. Когато отидеш да го сееш, ще му пееш "Благославяй, душе моя, Господа", на четирите края и в средата ще четеш молитва. Когато почне да расте - също. Ще обикаляш нивата с песен и молитва и ще видиш резултата".
към текста >>
Направих всичко, каквото ми каза
Учителят
и ето какво стана: докато нивите на съседите бяха до колене и класовете им с по няколко зърна, то моята нива бе израснала повече от метър, а класовете - големи и пълни.
Когато отидеш да го сееш, ще му пееш "Благославяй, душе моя, Господа", на четирите края и в средата ще четеш молитва. Когато почне да расте - също. Ще обикаляш нивата с песен и молитва и ще видиш резултата". Когато се ожъне и овършее, да се отдели десятък. Само тогава се благославя и идва изобилието.
Направих всичко, каквото ми каза
Учителят
и ето какво стана: докато нивите на съседите бяха до колене и класовете им с по няколко зърна, то моята нива бе израснала повече от метър, а класовете - големи и пълни.
Това не остана незабелязано и от съседните стопани, които казваха: "Уж Паню не е чифчия, а пък неговата нива е най-хубава". Опитност на брат Паню от Ямбол Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две години и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите.
към текста >>
Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като
Учителят
не препоръчваше ваксинациите и инжекциите.
Направих всичко, каквото ми каза Учителят и ето какво стана: докато нивите на съседите бяха до колене и класовете им с по няколко зърна, то моята нива бе израснала повече от метър, а класовете - големи и пълни. Това не остана незабелязано и от съседните стопани, които казваха: "Уж Паню не е чифчия, а пък неговата нива е най-хубава". Опитност на брат Паню от Ямбол Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две години и трябваше да я ваксинираме.
Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като
Учителят
не препоръчваше ваксинациите и инжекциите.
Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме, глобата беше голяма. Учителят ми каза: "Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди". И тъй направих, както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба.
към текста >>
Отидох с нея да питам
Учителя
какво да правя.
Това не остана незабелязано и от съседните стопани, които казваха: "Уж Паню не е чифчия, а пък неговата нива е най-хубава". Опитност на брат Паню от Ямбол Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две години и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите.
Отидох с нея да питам
Учителя
какво да правя.
Ако не я ваксинираме, глобата беше голяма. Учителят ми каза: "Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди". И тъй направих, както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден мъжът ми Крум срещнал в града Георги, сестриния си син.
към текста >>
Учителят
ми каза: "Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди".
Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две години и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме, глобата беше голяма.
Учителят
ми каза: "Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди".
И тъй направих, както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден мъжът ми Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и казал на Крум: "Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лева, защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта".
към текста >>
И тъй направих, както ми каза
Учителят
.
Нашата дъщеря Величка беше на две години и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме, глобата беше голяма. Учителят ми каза: "Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди".
И тъй направих, както ми каза
Учителят
.
Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден мъжът ми Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и казал на Крум: "Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лева, защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта". Тогава Крум разбрал думите на Учителя: "Не ваксинирайте детето, а за глобата ще се нареди".
към текста >>
Тогава Крум разбрал думите на
Учителя
: "Не ваксинирайте детето, а за глобата ще се нареди".
И тъй направих, както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден мъжът ми Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и казал на Крум: "Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лева, защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта".
Тогава Крум разбрал думите на
Учителя
: "Не ваксинирайте детето, а за глобата ще се нареди".
Стефка Няголова Учителят разправяше: "Една сестра от Търново ми каза: "Имам пари. Искам да направя къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: "Ако питаш Мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: "Но сега е евтин материала.
към текста >>
Учителят
разправяше: "Една сестра от Търново ми каза: "Имам пари.
Един ден мъжът ми Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и казал на Крум: "Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лева, защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта". Тогава Крум разбрал думите на Учителя: "Не ваксинирайте детето, а за глобата ще се нареди". Стефка Няголова
Учителят
разправяше: "Една сестра от Търново ми каза: "Имам пари.
Искам да направя къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: "Ако питаш Мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: "Но сега е евтин материала. Ще построя, да вземам наем от новото здание. Но ще те послушам."
към текста >>
Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я построя." Ето какво значи послушание на ученика към
Учителя
.
Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: "Но сега е евтин материала. Ще построя, да вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори се старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми казва: "Много ти благодаря.
Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я построя." Ето какво значи послушание на ученика към
Учителя
.
Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка. Борис Николов На Изгрева живееше една сестра на име Ризова. Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж.
към текста >>
В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита
Учителя
, дали да се оженят двамата.
Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка. Борис Николов На Изгрева живееше една сестра на име Ризова. Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж.
В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита
Учителя
, дали да се оженят двамата.
Майката споделила това нещо със сестра Недка, майката на Станка. Последната й казала: "Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителя. Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак".
към текста >>
Последната й казала: "Попитай
Учителя
, да видим какво ще ти каже".
Борис Николов На Изгрева живееше една сестра на име Ризова. Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж. В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата. Майката споделила това нещо със сестра Недка, майката на Станка.
Последната й казала: "Попитай
Учителя
, да видим какво ще ти каже".
Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителя. Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби.
към текста >>
Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала
Учителя
.
На Изгрева живееше една сестра на име Ризова. Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж. В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата. Майката споделила това нещо със сестра Недка, майката на Станка. Последната й казала: "Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже".
Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала
Учителя
.
Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби. Мария Тодорова
към текста >>
Ето какви чудни работи знаеше
Учителят
и как оправяше човешките съдби.
Последната й казала: "Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителя. Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал.
Ето какви чудни работи знаеше
Учителят
и как оправяше човешките съдби.
Мария Тодорова Още от самото начало на Школата някои младежи правеха опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но списанията останаха неизкупени и така те финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание, трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща, казани от Учителя.
към текста >>
По този въпрос ще намерите много неща, казани от
Учителя
.
Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби. Мария Тодорова Още от самото начало на Школата някои младежи правеха опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но списанията останаха неизкупени и така те финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание, трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание.
По този въпрос ще намерите много неща, казани от
Учителя
.
Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец.
към текста >>
Споделиха идеята с
Учителя
.
Още от самото начало на Школата някои младежи правеха опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но списанията останаха неизкупени и така те финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание, трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща, казани от Учителя. Решават младежите да издават списание.
Споделиха идеята с
Учителя
.
Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец. Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г.
към текста >>
Не минава време и
Учителят
извика целия редакционен съвет на списанието.
Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец.
Не минава време и
Учителят
извика целия редакционен съвет на списанието.
Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите.
към текста >>
Всички са събрани и
Учителят
казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР.
Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец. Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г.
Всички са събрани и
Учителят
казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР.
Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите. Имаше англофили, германофили, русофили и русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР.
към текста >>
Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на
Учителя
.
Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец. Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР.
Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на
Учителя
.
Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите. Имаше англофили, германофили, русофили и русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР. След като се смени властта през 1944 г.
към текста >>
Ние бяхме свидетели как
Учителят
ни съхрани.
Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР. След като се смени властта през 1944 г. и комунистите дойдоха на власт, започнаха да издирват кой какво е писал срещу комунистите, срещу СССР и кой какви поразии е правил срещу тях. Всички тия лица бяха издирени, бяха открити и много от тях пострадаха, а някои платиха с живота си. А каквито бяха политикани приятелите от Младежкия Окултен Клас, непременно някой щеше да се увлече и да пишат срещу СССР и после щяха да пострадат като си платят за писанията, така както платиха другите.
Ние бяхме свидетели как
Учителят
ни съхрани.
За това Го послушахме. Но за друго не Го послушахме. Не питаха Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали, преведени от чужди автори. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра.
към текста >>
Не питаха
Учителя
какво да се помества в това списание.
Всички тия лица бяха издирени, бяха открити и много от тях пострадаха, а някои платиха с живота си. А каквито бяха политикани приятелите от Младежкия Окултен Клас, непременно някой щеше да се увлече и да пишат срещу СССР и после щяха да пострадат като си платят за писанията, така както платиха другите. Ние бяхме свидетели как Учителят ни съхрани. За това Го послушахме. Но за друго не Го послушахме.
Не питаха
Учителя
какво да се помества в това списание.
Всеки предлагаше материали, преведени от чужди автори. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра. Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт.
към текста >>
Така моят приятел Георги Радев без да пита
Учителя
в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра.
Ние бяхме свидетели как Учителят ни съхрани. За това Го послушахме. Но за друго не Го послушахме. Не питаха Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали, преведени от чужди автори.
Така моят приятел Георги Радев без да пита
Учителя
в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра.
Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт. Но това беше един етап, през който ние минахме. Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума.
към текста >>
Никой не пита
Учителя
, а дойде време
Учителят
да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа.
За това Го послушахме. Но за друго не Го послушахме. Не питаха Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали, преведени от чужди автори. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра.
Никой не пита
Учителя
, а дойде време
Учителят
да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа.
Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт. Но това беше един етап, през който ние минахме. Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот.
към текста >>
Никой не питаше
Учителя
, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт.
Не питаха Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали, преведени от чужди автори. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра. Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието.
Никой не питаше
Учителя
, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт.
Но това беше един етап, през който ние минахме. Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот. На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни. Борис Николов
към текста >>
Учителят
ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума.
Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра. Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт. Но това беше един етап, през който ние минахме.
Учителят
ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума.
Тя имаше цената на не един човешки живот. На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни. Борис Николов В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива при Учителя и търси Неговия съвет.
към текста >>
На зададен въпрос
Учителят
отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни.
Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт. Но това беше един етап, през който ние минахме. Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот.
На зададен въпрос
Учителят
отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни.
Борис Николов В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива при Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: "Не ти трябва. Остани си тук".
към текста >>
Баща ни отива при
Учителя
и търси Неговия съвет.
Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот. На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни. Борис Николов В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква.
Баща ни отива при
Учителя
и търси Неговия съвет.
Учителят казал: "Не ти трябва. Остани си тук". Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там.
към текста >>
Учителят
казал: "Не ти трябва.
Тя имаше цената на не един човешки живот. На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни. Борис Николов В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива при Учителя и търси Неговия съвет.
Учителят
казал: "Не ти трябва.
Остани си тук". Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите.
към текста >>
Баща ми разбрал, че
Учителят
не му разрешава и остава в България.
Борис Николов В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива при Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: "Не ти трябва. Остани си тук".
Баща ми разбрал, че
Учителят
не му разрешава и остава в България.
След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му, благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Величка Няголова
към текста >>
Чак тогава баща ми оцени съвета на
Учителя
, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите.
Учителят казал: "Не ти трябва. Остани си тук". Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там.
Чак тогава баща ми оцени съвета на
Учителя
, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите.
Така бе спасен живота му, благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Величка Няголова През есента на 1943 година група от пет-шест младежи си приготвят паспорти, за да заминат за Германия. Между тях е бил и Данчо Богданов от София. Радвали се всички, че отиват да следват, но все пак не били спокойни, без да знаят причината.
към текста >>
Така бе спасен живота му, благодарение на
Учителя
и на неговото послушание към съветите Му.
Остани си тук". Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите.
Така бе спасен живота му, благодарение на
Учителя
и на неговото послушание към съветите Му.
Величка Няголова През есента на 1943 година група от пет-шест младежи си приготвят паспорти, за да заминат за Германия. Между тях е бил и Данчо Богданов от София. Радвали се всички, че отиват да следват, но все пак не били спокойни, без да знаят причината. В уречения ден всички били на гарата.
към текста >>
Една от неговите лели била близка с
Учителя
.
- "Аз няма да пътувам" - им казал той. - "Как тъй, защо? " - питали го те. - "Отлагам пътуването си." - "А билета? " - "Ще го жертвам" - казал той.
Една от неговите лели била близка с
Учителя
.
Тя се била срещнала и питала за пътуването. "Да не пътува" - предупредил Учителят. Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е. от сръбските партизани. Тогава разбрали защо Учителят бе казал да не пътува.
към текста >>
"Да не пътува" - предупредил
Учителят
.
" - питали го те. - "Отлагам пътуването си." - "А билета? " - "Ще го жертвам" - казал той. Една от неговите лели била близка с Учителя. Тя се била срещнала и питала за пътуването.
"Да не пътува" - предупредил
Учителят
.
Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е. от сръбските партизани. Тогава разбрали защо Учителят бе казал да не пътува. Ето как бе спасен животът на Данчо Богданов. Който пита, трябва да слуша.
към текста >>
Тогава разбрали защо
Учителят
бе казал да не пътува.
Една от неговите лели била близка с Учителя. Тя се била срещнала и питала за пътуването. "Да не пътува" - предупредил Учителят. Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е. от сръбските партизани.
Тогава разбрали защо
Учителят
бе казал да не пътува.
Ето как бе спасен животът на Данчо Богданов. Който пита, трябва да слуша. А който слуша, печели.Той спечелва живота си, а неговите другари не се върнаха живи. Георги Събев Сестра ми Цвета беше учителка.
към текста >>
Сестра ми Цвета беше
учителка
.
Тогава разбрали защо Учителят бе казал да не пътува. Ето как бе спасен животът на Данчо Богданов. Който пита, трябва да слуша. А който слуша, печели.Той спечелва живота си, а неговите другари не се върнаха живи. Георги Събев
Сестра ми Цвета беше
учителка
.
Понеже другата ми сестра също беше учителка в Скопие. Цвета искаше да замине там и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място. Учителят казал: "Няма да отидеш!
към текста >>
Понеже другата ми сестра също беше
учителка
в Скопие.
Ето как бе спасен животът на Данчо Богданов. Който пита, трябва да слуша. А който слуша, печели.Той спечелва живота си, а неговите другари не се върнаха живи. Георги Събев Сестра ми Цвета беше учителка.
Понеже другата ми сестра също беше
учителка
в Скопие.
Цвета искаше да замине там и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място. Учителят казал: "Няма да отидеш! " "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка?
към текста >>
Цвета искаше да замине там и да бъде
учителка
в същия град.
Който пита, трябва да слуша. А който слуша, печели.Той спечелва живота си, а неговите другари не се върнаха живи. Георги Събев Сестра ми Цвета беше учителка. Понеже другата ми сестра също беше учителка в Скопие.
Цвета искаше да замине там и да бъде
учителка
в същия град.
Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място. Учителят казал: "Няма да отидеш! " "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " - "Няма да отидеш!
към текста >>
Отиде при
Учителя
да Го пита дали да приеме директорското място.
Георги Събев Сестра ми Цвета беше учителка. Понеже другата ми сестра също беше учителка в Скопие. Цвета искаше да замине там и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци.
Отиде при
Учителя
да Го пита дали да приеме директорското място.
Учителят казал: "Няма да отидеш! " "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " - "Няма да отидеш! ". Учителят е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил. Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда.
към текста >>
Учителят
казал: "Няма да отидеш!
Сестра ми Цвета беше учителка. Понеже другата ми сестра също беше учителка в Скопие. Цвета искаше да замине там и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място.
Учителят
казал: "Няма да отидеш!
" "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " - "Няма да отидеш! ". Учителят е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил. Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра?
към текста >>
" "Ама защо,
Учителю
, сестра ми е също там
учителка
?
Понеже другата ми сестра също беше учителка в Скопие. Цвета искаше да замине там и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място. Учителят казал: "Няма да отидеш!
" "Ама защо,
Учителю
, сестра ми е също там
учителка
?
" - "Няма да отидеш! ". Учителят е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил. Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра? " - "Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него.
към текста >>
".
Учителят
е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил.
Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място. Учителят казал: "Няма да отидеш! " "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " - "Няма да отидеш!
".
Учителят
е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил.
Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра? " - "Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя.
към текста >>
" - "
Учителят
не ми разрешава да отида в Скопие
учителка
." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него.
" "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка? " - "Няма да отидеш! ". Учителят е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил. Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра?
" - "
Учителят
не ми разрешава да отида в Скопие
учителка
." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него.
Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. "Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога? " - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг.
към текста >>
Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая
Учителят
ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при
Учителя
.
". Учителят е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил. Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра? " - "Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него. Аз така правя.
Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая
Учителят
ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при
Учителя
.
"Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога? " - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде Цвета, разказа ми всичко. Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят?
към текста >>
"
Учителю
, защо сестра ми може да бъде
учителка
в Скопие, а аз да не мога?
Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра? " - "Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя.
"
Учителю
, защо сестра ми може да бъде
учителка
в Скопие, а аз да не мога?
" - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде Цвета, разказа ми всичко. Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят? " И така тя не отиде.
към текста >>
Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност."
Учителят
този път бил още по-строг.
" - "Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. "Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога? " - "Няма да отидеш!
Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност."
Учителят
този път бил още по-строг.
Дойде Цвета, разказа ми всичко. Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят? " И така тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави.
към текста >>
Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори
Учителят
?
Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. "Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога? " - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде Цвета, разказа ми всичко.
Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори
Учителят
?
" И така тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може!
към текста >>
После я назначиха
учителка
в Прилеп.
" - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде Цвета, разказа ми всичко. Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят? " И така тя не отиде.
После я назначиха
учителка
в Прилеп.
Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
към текста >>
Тогава тя отиде при
Учителя
да Го пита какво да прави.
Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде Цвета, разказа ми всичко. Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят? " И така тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп.
Тогава тя отиде при
Учителя
да Го пита какво да прави.
А Той отговори само с две думи: "Може! Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие.
към текста >>
Получихме вест от другата ми сестра, която бе
учителка
в Скопие.
Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита.
Получихме вест от другата ми сестра, която бе
учителка
в Скопие.
Тя ни разказа най-подробно целия случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт.
към текста >>
Тогава сестра ми Цвета разбира защо
Учителят
не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци.
Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целия случай.
Тогава сестра ми Цвета разбира защо
Учителят
не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци.
Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт. Драга Михайлова Работех като оксиженист на ж.п.
към текста >>
Поисках си безсрочен отпуск с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам
Учителя
.
Ето това е опитност - живот или смърт. Драга Михайлова Работех като оксиженист на ж.п. гара София. След бомбардирането на София хората се пръснаха.
Поисках си безсрочен отпуск с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам
Учителя
.
"В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово? " - "Първото"- каза Учителят. Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел.
към текста >>
" - "Първото"- каза
Учителят
.
гара София. След бомбардирането на София хората се пръснаха. Поисках си безсрочен отпуск с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам Учителя. "В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово?
" - "Първото"- каза
Учителят
.
Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел. Спомних си за срещата ми с Учителя и защо ми бе казал: "Първото", т.е. в София да остана. Ако не бях послушал, щях да платя с живота си.
към текста >>
Послушах съвета на
Учителя
и останах в София.
След бомбардирането на София хората се пръснаха. Поисках си безсрочен отпуск с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам Учителя. "В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово? " - "Първото"- каза Учителят.
Послушах съвета на
Учителя
и останах в София.
На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел. Спомних си за срещата ми с Учителя и защо ми бе казал: "Първото", т.е. в София да остана. Ако не бях послушал, щях да платя с живота си. Лазар Опев
към текста >>
Спомних си за срещата ми с
Учителя
и защо ми бе казал: "Първото", т.е.
"В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово? " - "Първото"- каза Учителят. Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел.
Спомних си за срещата ми с
Учителя
и защо ми бе казал: "Първото", т.е.
в София да остана. Ако не бях послушал, щях да платя с живота си. Лазар Опев Беше започнала II-та Световна война. Хитлер начело на германската армия окупира цяла Европа.
към текста >>
Отива при
Учителя
и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише.
Хитлер начело на германската армия окупира цяла Европа. След това обяви война на Съветска Русия и войските му стигнаха до Москва. Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев. Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество.
Отива при
Учителя
и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише.
Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: "Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така, както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години, той още си живее.
към текста >>
Учителят
строго го погледнал и още по-строго му казал: "Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений".
След това обяви война на Съветска Русия и войските му стигнаха до Москва. Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев. Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише.
Учителят
строго го погледнал и още по-строго му казал: "Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений".
Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така, както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години, той още си живее. Борис Николов
към текста >>
Когато се разболях в Мърчаево,
Учителят
ми каза:
А ето изминаха 30 години, той още си живее. Борис Николов Сестра Цветана Арнаудова, актриса, разказва: "Изгубих мъжа си, а след мъжа си изгубих детето - дванадесет годишно: мъдрец го наричаха. За какво още имаше да живея? Нишките на живота ми бяха изтънели.
Когато се разболях в Мърчаево,
Учителят
ми каза:
-Рекох, ще трябва да си заминете. Това не ме наскърби. Напротив. Драго ми стана. Какво имаше да ме държи в живота? -Така ли, Учителю, няма да има за какво да живея?
към текста >>
-Така ли,
Учителю
, няма да има за какво да живея?
Когато се разболях в Мърчаево, Учителят ми каза: -Рекох, ще трябва да си заминете. Това не ме наскърби. Напротив. Драго ми стана. Какво имаше да ме държи в живота?
-Така ли,
Учителю
, няма да има за какво да живея?
- запитах аз полугласно. И заговорихме за театъра. Някои казват, че Учителят бил против театъра. Нищо подобно! Напротив!
към текста >>
Някои казват, че
Учителят
бил против театъра.
Драго ми стана. Какво имаше да ме държи в живота? -Така ли, Учителю, няма да има за какво да живея? - запитах аз полугласно. И заговорихме за театъра.
Някои казват, че
Учителят
бил против театъра.
Нищо подобно! Напротив! Само че Той не одобрява това, което театърът днес изнася: долни страсти, долна любов. Той иска театърът да представя нещо хубаво, възвишено. Той даде идеята на брат Константин Камбуров да напише драмата "Адам и Ева" - нещо прекрасно.
към текста >>
За трети път
Учителят
ми връщаше живота.
Какво само ми каза Той за театъра! Когато вече привършвахме разговора си, Той се замисли десетина минути и каза, като махна с ръка: - Живейте, тогава! Ще работите в областта на режисурата. И аз наистина оживях и оздравях.
За трети път
Учителят
ми връщаше живота.
Но ето Неговата мисъл: да живея заради театъра, заради режисурата." Очите на сестра Арнаудова горяха. Важното е всеки да налучка това, което го радва, което дава смисъл на живота му, което го свързва с неговото мощно течение. У сестра Арнаудова това беше театърът, режисурата. Тя наистина оживяваше.
към текста >>
Сестра Цветана Арнаудова, актриса, се е срещала много пъти с
Учителя
по различни поводи.
Очите на сестра Арнаудова горяха. Важното е всеки да налучка това, което го радва, което дава смисъл на живота му, което го свързва с неговото мощно течение. У сестра Арнаудова това беше театърът, режисурата. Тя наистина оживяваше. д-р Стефан Кадиев
Сестра Цветана Арнаудова, актриса, се е срещала много пъти с
Учителя
по различни поводи.
Но при една от най-сетните срещи Той й казал: "Рекох, заемете се да учите настойчиво руски." Тогава тя е била около 55-годишна. "Защо ми е руски? - се питала тя. - Но щом Учителят казва, ще почна да уча." Набавила си учебник и където и да ходела, учебникът бил все с нея, учела тя, колкото и трудно да й било.
към текста >>
- Но щом
Учителят
казва, ще почна да уча." Набавила си учебник и където и да ходела, учебникът бил все с нея, учела тя, колкото и трудно да й било.
Сестра Цветана Арнаудова, актриса, се е срещала много пъти с Учителя по различни поводи. Но при една от най-сетните срещи Той й казал: "Рекох, заемете се да учите настойчиво руски." Тогава тя е била около 55-годишна. "Защо ми е руски? - се питала тя.
- Но щом
Учителят
казва, ще почна да уча." Набавила си учебник и където и да ходела, учебникът бил все с нея, учела тя, колкото и трудно да й било.
Георги Димитров почина. Балсамираха го, след което усилено се заговори да се изготви филм за Георги Димитров. Артистът бил лесно намерен. Сега трябвало да се намери лицето, което ще изиграе ролята на баба Парашкева. Обявили конкурс, на който се явили няколко млади актриси.
към текста >>
55]Записки от беседите на
Учителя
Ето сега потрябвал руският език, за изучаването на който тя отдавна била сигнализирана. Филмът бе озаглавен: "Урок на историята." Георги Събев Във филма "Урок на историята", съветско-българска продукция за Лайпцигския процес от 1933 година срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години. На Х-я международен фестивал - Карлови Вари през 1957 година Цветана Арнаудова получава за "изключително артистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров" диплом и първа награда за женска роля.
55]Записки от беседите на
Учителя
За ученика най-важната добродетел е послушанието. Божественият Дух изисква абсолютно послушание. Покорява се онзи човек, който има воля.
към текста >>
85.
ПАНЕВРИТМИЯ
В първите години
Учителят
с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала.
ПАНЕВРИТМИЯ Спомени на ученици
В първите години
Учителят
с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала.
Методи Шивачев с една група пристигат на хижа "Мусала". Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило". Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците".
към текста >>
Разтворили раниците и някои братя казали: "
Учителю
, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило".
Спомени на ученици В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала. Методи Шивачев с една група пристигат на хижа "Мусала". Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена.
Разтворили раниците и някои братя казали: "
Учителю
, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило".
Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците". Но никой не казал, че ще остане. Тогава Учителят погледнал към Методий: "Добре, Учителю, ще свърша аз тази работа". Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато.
към текста >>
Учителят
рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците".
В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала. Методи Шивачев с една група пристигат на хижа "Мусала". Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило".
Учителят
рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците".
Но никой не казал, че ще остане. Тогава Учителят погледнал към Методий: "Добре, Учителю, ще свърша аз тази работа". Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато. Разпънал палатките, наклал от клековете голям огън и затоплил чайниците.
към текста >>
Тогава
Учителят
погледнал към Методий: "Добре,
Учителю
, ще свърша аз тази работа".
Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило". Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците". Но никой не казал, че ще остане.
Тогава
Учителят
погледнал към Методий: "Добре,
Учителю
, ще свърша аз тази работа".
Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато. Разпънал палатките, наклал от клековете голям огън и затоплил чайниците. Пристигнали братята от върха Мусала, почнали да се сушат на огъня и да пият гореща вода. А той си помислил, че докато се изсушат и пият вода, то той ще отиде до върха Мусала и ще се върне също по светло.
към текста >>
И без да се обажда на
Учителя
, той тръгнал.
Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато. Разпънал палатките, наклал от клековете голям огън и затоплил чайниците. Пристигнали братята от върха Мусала, почнали да се сушат на огъня и да пият гореща вода. А той си помислил, че докато се изсушат и пият вода, то той ще отиде до върха Мусала и ще се върне също по светло.
И без да се обажда на
Учителя
, той тръгнал.
Но много бързо се стъмнило и някаква светлинка започнала да му осветява камъчетата, по които стъпвал и му посочвала пътеката и така стигнал до върха, като през всичкото време пътят му бил осветен. Пристигнал на върха и вдигнал поглед нагоре да благодари на Бога. Вижда на небето очертан един голям кръг и двойки играят по него и една чудна музика свири, но двойките играят и кръгът е толкова правилен, както и разстоянието между двойките е еднакво. Методий ги гледал в захлас. Не смеел да си свали главата да не би да изчезне гледката.
към текста >>
Учителят
стоял край огъня и го чакал.
Не смеел да си свали главата да не би да изчезне гледката. Така гледал, докато се затвори небето и изчезне видението. Благодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели.
Учителят
стоял край огъня и го чакал.
Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу". И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята.
към текста >>
Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на
Учителя
какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу".
Така гледал, докато се затвори небето и изчезне видението. Благодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели. Учителят стоял край огъня и го чакал.
Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на
Учителя
какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу".
И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати.
към текста >>
И през същата тази година - 1934,
Учителят
даде Паневритмията за Бялото Братство.
Благодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели. Учителят стоял край огъня и го чакал. Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу".
И през същата тази година - 1934,
Учителят
даде Паневритмията за Бялото Братство.
Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати. След малко Учителят каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия.
към текста >>
След малко
Учителят
каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия.
И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати.
След малко
Учителят
каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия.
На тази мелодия какви стъпки ще дадете? " Учителят я изпя. Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи.
към текста >>
"
Учителят
я изпя.
Сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати. След малко Учителят каза: "Сега ще ви дам една малка мелодия. На тази мелодия какви стъпки ще дадете?
"
Учителят
я изпя.
Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука.
към текста >>
Тогава
Учителят
стана: "Аз ще ви покажа истинските стъпки".
Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука.
Тогава
Учителят
стана: "Аз ще ви покажа истинските стъпки".
Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията.
към текста >>
Учителят
се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си.
След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: "Аз ще ви покажа истинските стъпки". Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония.
Учителят
се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си.
Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията. А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ цигулката Му се чуваше. Така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение.
към текста >>
Учителят
уточняваше, поправяше, разработваше.
Така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение. Упражненията се раждаха едно след друго. Нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в Неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията.
Учителят
уточняваше, поправяше, разработваше.
Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения.
към текста >>
Учителят
го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения.
Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви.
Учителят
го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения.
Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре.
към текста >>
По времето, когато се даваше Паневритмията, когато
Учителят
я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: "
Учителю
, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала?
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов
По времето, когато се даваше Паневритмията, когато
Учителят
я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: "
Учителю
, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала?
" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? " - настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена.
към текста >>
"
Учителят
я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.
Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала?
"
Учителят
я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.
Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? " - настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето.
към текста >>
Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама
Учителю
, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?
Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Борис Николов По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше от Невидимия свят, присъства една сестра и Го запитва: " Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методий Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре.
Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят." - "Ама
Учителю
, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?
" - настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях.
към текста >>
А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-"
Учителю
, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала?
С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия.
А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-"
Учителю
, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала?
" - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934.
към текста >>
"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва
Учителят
.
А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-" Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата.
"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва
Учителят
.
Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша?
към текста >>
Учителят
извиква Олга Славчева, която бе поетеса.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-" Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни.
Учителят
извиква Олга Славчева, която бе поетеса.
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>
" Олга се стеснява: "Но
Учителю
, дали ще мога да ги напиша?
"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?
" Олга се стеснява: "Но
Учителю
, дали ще мога да ги напиша?
Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю". Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста.
към текста >>
Страх ме е,
Учителю
".
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
Страх ме е,
Учителю
".
Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения". Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество.
към текста >>
Учителят
се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем.
"Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю".
Учителят
се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем.
Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения". Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то?
към текста >>
Учителят
замълчава и се усмихва.
Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю". Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения".
Учителят
замълчава и се усмихва.
"Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.
към текста >>
Учителят
й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество.
То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения". Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? "
Учителят
й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество.
Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли?
към текста >>
Та тя ще има посещение от невидимия свят и то не на "гости", а по работа, дадена от
Учителя
.
С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по-възбудена от ден на ден. Това не е шега работа.
Та тя ще има посещение от невидимия свят и то не на "гости", а по работа, дадена от
Учителя
.
Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява , погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.
към текста >>
На следващата сутрин отива при
Учителя
и Му разказва всичко плачешком.
Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи.
На следващата сутрин отива при
Учителя
и Му разказва всичко плачешком.
Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
към текста >>
Учителят
я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили?
Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
Учителят
я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили?
Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига.
към текста >>
"
Учителю
, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат".
"
Учителю
, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога.
към текста >>
" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на
Учителя
.
На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си?
" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на
Учителя
.
Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
към текста >>
Учителят
се навежда и я повдига.
Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
Учителят
се навежда и я повдига.
"Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните.
към текста >>
С това
Учителят
приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията".
С това
Учителят
приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ?
към текста >>
Същия ден Олга отива при
Учителя
и Му поднася текста на Паневритмията.
Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки.
Същия ден Олга отива при
Учителя
и Му поднася текста на Паневритмията.
Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? '- "Зависи от теб.
към текста >>
Учителят
го одобрява.
Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията.
Учителят
го одобрява.
Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? '- "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея.
към текста >>
Учителят
кимва с глава.
Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита.
Учителят
кимва с глава.
"А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? '- "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб". Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен".
към текста >>
"А ще мога ли,
Учителю
, да я видя още веднъж?
Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава.
"А ще мога ли,
Учителю
, да я видя още веднъж?
'- "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб". Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира.
към текста >>
Учителят
в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения.
Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от Слънцето. Мария Тодорова Веднъж пристигнах от село за лятната ваканция сутринта в 7 часа.
Учителят
в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения.
Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная. Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал.
към текста >>
Учителят
се беше вече прибрал.
Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения. Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная. Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката.
Учителят
се беше вече прибрал.
Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии.
към текста >>
И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен
Учител
!
Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах.
И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен
Учител
!
" Наталия Накова Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види.
към текста >>
След Паневритмията, представят го на
Учителя
. Разговарят.
На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език.
След Паневритмията, представят го на
Учителя
. Разговарят.
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения.
към текста >>
Професорът казва на
Учителя
: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят.
Професорът казва на
Учителя
: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях.
към текста >>
Учителят
заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него.
Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях.
Учителят
заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него.
Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита:
към текста >>
Така, всяка ранна утрин, в кръг около
Учителя
, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика.
От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него.
Така, всяка ранна утрин, в кръг около
Учителя
, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика.
Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време?
към текста >>
Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при
Учителя
и задаваха въпроси.
Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика.
Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при
Учителя
и задаваха въпроси.
Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати.
към текста >>
Една сутрин на полянката
Учителят
пак бе заобиколен с хора.
След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси.
Една сутрин на полянката
Учителят
пак бе заобиколен с хора.
Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували.
към текста >>
Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на
Учителя
.
Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора.
Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на
Учителя
.
Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали.
към текста >>
- Тия упражнения - започна
Учителят
- могат да дадат големи резултати.
Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време?
- Тия упражнения - започна
Учителят
- могат да дадат големи резултати.
Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували. Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи Учителят - хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали. Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане.
към текста >>
Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи
Учителят
- хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали.
Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита: - Каква е целта и ползата от тия упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тия упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни и никога не биха боледували.
Време е вече цялото човечество да промени своя начин на живот - продължи
Учителят
- хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете до какво са достигнали.
Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане. - И кога ще стане това - попита един от гражданите - и как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини.
към текста >>
Когато двойките играят в кръга,
Учителят
бе казал, че между тях трябва да има разстояние от една ръка.
Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. Пеню Ганев За Паневритмията ще прочетете онова, което е написано и издадено. Аз ще спомена онова, което не се знае.
Когато двойките играят в кръга,
Учителят
бе казал, че между тях трябва да има разстояние от една ръка.
Преди да почне Паневритмията, те трябва да вдигнат ръцете си встрани и по този начин да се наредят в кръг и така да оформят големината на кръга. Та като почнат да играят, между двойките да има разстояние само една ръка. А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя.
към текста >>
Значи, това не е по
Учителя
.
Когато двойките играят в кръга, Учителят бе казал, че между тях трябва да има разстояние от една ръка. Преди да почне Паневритмията, те трябва да вдигнат ръцете си встрани и по този начин да се наредят в кръг и така да оформят големината на кръга. Та като почнат да играят, между двойките да има разстояние само една ръка. А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра.
Значи, това не е по
Учителя
.
А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките.
към текста >>
Тези пролуки
Учителят
ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти".
А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя. А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили.
Тези пролуки
Учителят
ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти".
Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията.
към текста >>
Веднъж една сестра запита: "
Учителю
, страшни ли са тези порти?
Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение.
Веднъж една сестра запита: "
Учителю
, страшни ли са тези порти?
" - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството". Това го спазвахме през времето на Учителя.
към текста >>
Това го спазвахме през времето на
Учителя
.
Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството".
Това го спазвахме през времето на
Учителя
.
Когато не го спазвахме, чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме. Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга.
към текста >>
Когато не го спазвахме, чувахме гласът на
Учителя
: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме.
" - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството". Това го спазвахме през времето на Учителя.
Когато не го спазвахме, чувахме гласът на
Учителя
: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме.
Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват.
към текста >>
Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на
Учителя
чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват.
Когато не го спазвахме, чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме. Днес също се играе Паневритмия, но никой не спазва това правило. Казвам им да затварят вратите на кръга, но никой не иска да ме слуша. Смятат ме за изкуфяла бабичка. Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга.
Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на
Учителя
чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват.
Така влизат другите сили, черните сили и така се разцепва Братството. Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията.
към текста >>
Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на
Учителя
?
Аз не съм изкуфяла, но други са силите, които са изсмукали акъла на онези, които разширяват кръга. Сега има една сестра Медникарова, която непрекъснато казва: "Разширявайте кръга, разширявайте кръга, за да може Учението на Учителя чрез разширения кръг да се пръсне по света." И те го разширяват. Така влизат другите сили, черните сили и така се разцепва Братството. Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега какво означава невежество?
Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на
Учителя
?
Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията. Драга Михайлова Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките. Той се изразяваше така: "Затворете вратите! " Той определяше тези разстояния като отворени врати.
към текста >>
Учителят
много държеше да няма голямо разстояние между двойките.
Ето защо Братството се разцепи. Ето, виждате ли сега какво означава невежество? Виждате ли сега какво значи непослушание към думите на Учителя? Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят как да се играе Паневритмията. Драга Михайлова
Учителят
много държеше да няма голямо разстояние между двойките.
Той се изразяваше така: "Затворете вратите! " Той определяше тези разстояния като отворени врати. Какво представляват тези врати? Кръгът на Паневритмията е жив кръг от сили и силово поле. Той се създава от играещите двойки.
към текста >>
Учителят
в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма!
Събираха се много музиканти и често Матей Калудов ни дирижираше с палка. В снимките от онова време ще намерите и моето лице. Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някой двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията.
Учителят
в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма!
Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"?
към текста >>
" Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и
Учителят
пак каже: "Оправете портата.
Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някой двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията. Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние!
" Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и
Учителят
пак каже: "Оправете портата.
Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"? " Учителят отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга. Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията.
към текста >>
След като свърши "Паневритмията", се събраха около
Учителя
и Го запитаха: "
Учителю
, какво трябва да се разбира под "порта"?
Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: "Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете! "
След като свърши "Паневритмията", се събраха около
Учителя
и Го запитаха: "
Учителю
, какво трябва да се разбира под "порта"?
" Учителят отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга. Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията. Защото на тази Паневритмия тук съответства друга Паневритмия над нас, която се изпълнява и се играе от други светли същества, които вие не виждате. Онова състояние, което вие изпитвате при играта на Паневритмията, се дължи на онази горната Паневритмия, чрез която слиза Божието Благословение върху нас. Този кръг от Паневритмията е жив кръг от светлина и е силово поле.
към текста >>
"
Учителят
отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга.
Движете се правилно, на еднакво разстояние! " Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: "Оправете портата. Портата оправете! " След като свърши "Паневритмията", се събраха около Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво трябва да се разбира под "порта"?
"
Учителят
отговори: "Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга.
Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията. Защото на тази Паневритмия тук съответства друга Паневритмия над нас, която се изпълнява и се играе от други светли същества, които вие не виждате. Онова състояние, което вие изпитвате при играта на Паневритмията, се дължи на онази горната Паневритмия, чрез която слиза Божието Благословение върху нас. Този кръг от Паневритмията е жив кръг от светлина и е силово поле. Като направите врата и порта, през тях влизат духове, които се закачат и крадат от жизнената сила, която слиза чрез Паневритмията.
към текста >>
Учителят
каза по тоя повод: "Там горе се играе всякой ден Паневритмия.
Като направите врата и порта, през тях влизат духове, които се закачат и крадат от жизнената сила, която слиза чрез Паневритмията. Ако затворите кръга и играете правилно, те не могат да влязат." Атанас Минчев Като играем правилно Паневритмия ние се свързваме с невидимите братя и сестри и тогава черпим от тях духовна сила. Затова братята и сестрите трябва да се стремят да има правилен кръг при Паневритмията, да се спазва разстоянието помежду им, за да отговаря земния кръг на Паневритмията на небесния кръг от небесната Паневритмия и да правим връзка с нея.
Учителят
каза по тоя повод: "Там горе се играе всякой ден Паневритмия.
И когато сте истински съсредоточени в нея и сте в молитва и болен да си, ако успееш да направиш връзка с нея, то ще оздравееш". Ние сега като играем Паневритмия не спазваме разстоянието, което трябва да има между двойките, което трябва да бъде най-много два метра. Трябва да играем в правилен кръг и да сме зад онази двойка, която е пред нас. Кръгът трябва да бъде правилен и да не бъде прекъсван. По време на игра трябва да бъдем съсредоточени, да не се говори и които знаят думите на Паневритмията да си я пеят в себе си.
към текста >>
Някой път, когато
Учителят
играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме.
Кръгът трябва да бъде правилен и да не бъде прекъсван. По време на игра трябва да бъдем съсредоточени, да не се говори и които знаят думите на Паневритмията да си я пеят в себе си. Тогава ще имаме и полза от Паневритмията. Юрданка Жекова Сега искам да спомена нещо много важно.
Някой път, когато
Учителят
играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме.
Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия.
към текста >>
В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели
Учителя
на Паневритмията.
Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия.
В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели
Учителя
на Паневритмията.
И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя.
към текста >>
И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а
Учителят
показва друго движение.
Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията.
И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а
Учителят
показва друго движение.
И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение.
към текста >>
И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото
Учителят
на тези снимки показва друго.
Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение.
И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото
Учителят
на тези снимки показва друго.
Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера.
към текста >>
Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на
Учителя
.
В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае?
Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на
Учителя
.
Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата.
към текста >>
И понеже, когато
Учителят
на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера.
И понеже, когато
Учителят
на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме.
към текста >>
Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на
Учителя
, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата.
Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената.
Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на
Учителя
, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата.
А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя.
към текста >>
Учителят
не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме.
И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава.
Учителят
не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме.
Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева
към текста >>
Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки,
Учителят
затваряше очи и наистина като че ли заспиваше.
През това време Той е другаде, защото трябва да присъства в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава, като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме.
Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки,
Учителят
затваряше очи и наистина като че ли заспиваше.
Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени.
към текста >>
Ето така седят нещата, когато
Учителят
играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.
Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място".
Ето така седят нещата, когато
Учителят
играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.
Елена Андреева Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите". Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството.
към текста >>
Учителят
каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите".
Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Елена Андреева Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени.
Учителят
каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите".
Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото Човечество. Добре че играхме Паневритмията. Като играхме Паневритмията облекчи се съдбата на българския народ и въпросите му се разрешиха добре".
към текста >>
Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то
Учителят
в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите."
И действително българският народ мина през толкова опасни места. По едно време България беше обявила война на целия свят: Англия,Франция,САЩ. Ние бяхме единственият народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение.
Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то
Учителят
в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите."
Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./
към текста >>
Един разговор в Мърчаево
Учителят
завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията".
По едно време България беше обявила война на целия свят: Англия,Франция,САЩ. Ние бяхме единственият народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите."
Един разговор в Мърчаево
Учителят
завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията".
Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища.
към текста >>
Това е една идея на
Учителя
за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.
А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката".
Това е една идея на
Учителя
за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.
Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева".
към текста >>
/Както се разбира,
Учителят
е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./
Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов
/Както се разбира,
Учителят
е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./
Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея. Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло.
към текста >>
Тази история е много интересна и
поучителна
.
Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища.
Тази история е много интересна и
поучителна
.
За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея. Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища.
към текста >>
През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че
Учителят
много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при
Учителя
за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на легло. Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища. Ето нейния разказ: "Имах приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговор.
През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че
Учителят
много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при
Учителя
за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията.
към текста >>
Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на
Учителя
за приемането на Паневритмията.
През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар.
Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на
Учителя
за приемането на Паневритмията.
А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни.
към текста >>
Милка разправяше, че по това време е била
учителка
в детска градина в София.
Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история.
Милка разправяше, че по това време е била
учителка
в детска градина в София.
Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка. На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет.
към текста >>
Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на
Учителя
Петър Дънов.
Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов.
Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на
Учителя
Петър Дънов.
Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка. На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Переклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година.
към текста >>
Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм
учителка
, как работя и прочее.
А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в Министерството и се явява при Борис Йоцов. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка.
Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм
учителка
, как работя и прочее.
Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата.
към текста >>
Казах му, че съм
учителка
в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм
учителка
и в детска градина при "Близкоизточната фондация".
Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в Министерството и се явява при Борис Йоцов. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена.
Казах му, че съм
учителка
в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм
учителка
и в детска градина при "Близкоизточната фондация".
Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област.
към текста >>
На това игрище идваха
учители
от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове.
"За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище.
На това игрище идваха
учители
от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове.
Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах.
към текста >>
Тези
учители
бяха насочени там от Министерството на просветата.
Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове.
Тези
учители
бяха насочени там от Министерството на просветата.
След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате?
към текста >>
Явих се при
Учителя
и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов.
Знаете ли за нея? " -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева".
Явих се при
Учителя
и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов.
Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".
към текста >>
Учителят
ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка?
" -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов.
Учителят
ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка?
Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите.
към текста >>
Учителят
сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България.
Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева". Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза".
Учителят
сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България.
Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия". Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра".
към текста >>
Аз възкликнах: "За Слава Божия,
Учителю
, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".
Явих се при Учителя и с възторг Му разказах за случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси".
Аз възкликнах: "За Слава Божия,
Учителю
, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".
Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията.
към текста >>
Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах
Учителя
в очите.
Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси". Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".
Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах
Учителя
в очите.
След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
към текста >>
За тази цел било необходимо да се организира курс за
учителите
по физкултура от цялата страна.
От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България.
За тази цел било необходимо да се организира курс за
учителите
по физкултура от цялата страна.
Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис.
към текста >>
Учителите
от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците.
Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна.
Учителите
от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците.
"След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов.
към текста >>
"След два дена занесох доклада на
Учителя
, прочетох Му го и Той го одобри.
След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците.
"След два дена занесох доклада на
Учителя
, прочетох Му го и Той го одобри.
Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров.
към текста >>
Госпожицата е дългогодишна
учителка
.
Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис. Трети занесох в Министерството при главния секретар Борис Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, подавайки му доклада, Йоцов каза: "Дайте ход на тази работа.
Госпожицата е дългогодишна
учителка
.
Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища". Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал. Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им.
към текста >>
Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на
Учителя
.
Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал. Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно.
Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на
Учителя
.
В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията".
към текста >>
Посрещнах Го и Му казах: "
Учителю
, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията".
Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева".
Посрещнах Го и Му казах: "
Учителю
, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията".
Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила.
към текста >>
Аз Му отговорих: "Тогава,
Учителю
, да занеса на началника цялата Паневритмията".
Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него".
Аз Му отговорих: "Тогава,
Учителю
, да занеса на началника цялата Паневритмията".
Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила. Подготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох в Министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов и двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване.
към текста >>
След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че
Учителят
му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила.
Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах.
След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че
Учителят
му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила.
Подготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох в Министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов и двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на Министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това". По това време стават неочаквани министерски промени.
към текста >>
Да се съберат
учители
от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища.
При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход и приложение на Паневритмията. Той си удържа на думата и ние си удържахме на думата. Значи сме квит". Така завърши един подготвителен етап. Оставаше най-лесното.
Да се съберат
учители
от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища.
И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни Милка в разговора, който имахме - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение.
към текста >>
"Аз като
учителка
и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища.
"Аз като
учителка
и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов".
Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата?
към текста >>
През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с
Учителя
.
А децата от училището били разпръснати по други училища. "Аз като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите.
През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с
Учителя
.
Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков".
към текста >>
" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че
Учителят
е казал: "Да става по-бързо".
Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата?
" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че
Учителят
е казал: "Да става по-бързо".
За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа.
към текста >>
Учителката
на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада
учителка
, каквато бях аз.
Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков".
Учителката
на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада
учителка
, каквато бях аз.
Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано.
към текста >>
Учителят
сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа.
" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз.
Учителят
сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа.
Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично.
към текста >>
Сега остава да се повикат на курс
учителите
от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците".
Те внасят бодрост, настроение, носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре.
Сега остава да се повикат на курс
учителите
от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците".
Този ход на работа беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът.
към текста >>
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред
учителските
среди като детска
учителка
, но да предавам на висшисти
учители
!
Този ход на работа беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът.
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред
учителските
среди като детска
учителка
, но да предавам на висшисти
учители
!
Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове.
към текста >>
Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и
учители
в курсове.
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители! Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах.
Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и
учители
в курсове.
Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
към текста >>
По този въпрос говорих няколко пъти с
Учителя
и с Лулчев.
" Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален.
По този въпрос говорих няколко пъти с
Учителя
и с Лулчев.
Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
към текста >>
Учителят
предлагаше да поема аз работата.
Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев.
Учителят
предлагаше да поема аз работата.
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина.
към текста >>
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом
Учителят
казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията.
Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата.
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом
Учителят
казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията.
Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя.
към текста >>
Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с
Учителя
и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията.
Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с
Учителя
и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
" Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш?
към текста >>
" Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска
учителка
, а в
учителската
йерархия има начални
учителки
, после - прогимназиални
учителки
и след това - гимназиални
учителки
.
Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
" Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска
учителка
, а в
учителската
йерархия има начални
учителки
, после - прогимназиални
учителки
и след това - гимназиални
учителки
.
Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
към текста >>
Всички
учители
по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки.
Всички
учители
по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
към текста >>
Те бяха висшисти, а аз - начална
учителка
на детска градина.
Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
Те бяха висшисти, а аз - начална
учителка
на детска градина.
Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка.
към текста >>
Това колебание го споделих с
Учителя
.
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина.
Това колебание го споделих с
Учителя
.
Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа.
към текста >>
Тогава с
Учителя
започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
Тогава с
Учителя
започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея.
към текста >>
Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с
Учителя
, когато Той ги даваше.
Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа.
Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с
Учителя
, когато Той ги даваше.
Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална!
към текста >>
Спряхме ce c
Учителя
на нея.
Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова.
Спряхме ce c
Учителя
на нея.
Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! "
към текста >>
"-"О, да,
Учителю
, много ми е приятна!
Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно?
"-"О, да,
Учителю
, много ми е приятна!
Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията.
към текста >>
Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с
Учителя
.
Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно? "-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! "
Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с
Учителя
.
Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост.
към текста >>
Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за
учители
за летните детски училищни игрища.
Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията.
Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за
учители
за летните детски училищни игрища.
Срещнах се веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно!
към текста >>
Срещнах се веднага с
Учителя
и Му казах за това назначение.
Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учители за летните детски училищни игрища.
Срещнах се веднага с
Учителя
и Му казах за това назначение.
Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! "
към текста >>
Там бяха на пансион шестдесет млади
учители
от цяла България.
При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! " Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабад.
Там бяха на пансион шестдесет млади
учители
от цяла България.
Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката.
към текста >>
Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с
Учителя
.
Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят.
Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с
Учителя
.
Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урокът свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук! При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката.
към текста >>
Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от
учителите
по пеене.
Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, а след няколко дни, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат.
Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от
учителите
по пеене.
Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно.
към текста >>
Тогава всеки
учител
по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.
Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, а след няколко дни, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене.
Тогава всеки
учител
по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.
Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>
Учителят
беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него.
Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
Учителят
беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него.
Тогава Той ми каза: "Времето изтече! Сега ще гледаме какво ще стане! " Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло. Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде. Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше.
към текста >>
Затова когато отидохме да искаме от
Учителя
нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде.
Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах да отида при Него. Тогава Той ми каза: "Времето изтече! Сега ще гледаме какво ще стане! " Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло.
Затова когато отидохме да искаме от
Учителя
нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде.
Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше. Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах. Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! "
към текста >>
Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на
Учителя
и Неговата дейност в България.
Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 октомври 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на
Учителя
и Неговата дейност в България.
Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала.
към текста >>
Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова
Учителят
остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия.
Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения.
Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова
Учителят
остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия.
Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ.
към текста >>
Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че
Учителят
не току-така е бързал.
Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че
Учителят
не току-така е бързал.
Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България.
към текста >>
Защото
Учителят
бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България.
Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга.
Защото
Учителят
бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България.
Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място.
към текста >>
Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища,
Учителят
промени Божия План и пусна руснаците в България.
Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България.
Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища,
Учителят
промени Божия План и пусна руснаците в България.
Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това.
към текста >>
Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил
Учителят
преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България.
Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил
Учителят
преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло.
към текста >>
За непослушанието си към
Учителя
и за неизпълнението на тази задача, поставена от
Учителя
към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха.
И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
За непослушанието си към
Учителя
и за неизпълнението на тази задача, поставена от
Учителя
към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха.
Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички.
към текста >>
А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред
Учителя
да изпълни една задача и накрая я провали.
Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички.
А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред
Учителя
да изпълни една задача и накрая я провали.
Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това.
към текста >>
Затова написа своите спомени за Школата с
Учителя
.
Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края.
Затова написа своите спомени за Школата с
Учителя
.
А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование.
към текста >>
А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от
Учителя
е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си.
Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя.
А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от
Учителя
е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си.
Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри.
към текста >>
Веднъж присъства на една беседа, която
Учителят
завършва със следния стих:
Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот.
Веднъж присъства на една беседа, която
Учителят
завършва със следния стих:
"Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи".
към текста >>
По това време
Учителят
е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи".
Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила."
По това време
Учителят
е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи".
Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и Той дава своето разрешение. Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа. Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка.
към текста >>
Отива при
Учителя
и Той дава своето разрешение.
"Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи".
Отива при
Учителя
и Той дава своето разрешение.
Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа. Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап.
към текста >>
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от
Учителя
и след това бяха отпечатани в отделна книжка.
По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и Той дава своето разрешение. Следват дни на творчески подем и висше откровение на Духа.
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от
Учителя
и след това бяха отпечатани в отделна книжка.
Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор.
към текста >>
След като
Учителят
одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на
учителския
курс в Дианабад, тогава една сутрин
Учителят
извиква Милка и Весела на разговор.
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности.
След като
Учителят
одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на
учителския
курс в Дианабад, тогава една сутрин
Учителят
извиква Милка и Весела на разговор.
Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план.
към текста >>
Учителят
им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище.
Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор.
Учителят
им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище.
Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име.
към текста >>
Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на
учителите
по физкултура.
Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище.
Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на
учителите
по физкултура.
След като напускат Учителя, те заминават за Дианабад и започват работа с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга.
към текста >>
След като напускат
Учителя
, те заминават за Дианабад и започват работа с
учителите
по физкултура.
Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабад, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура.
След като напускат
Учителя
, те заминават за Дианабад и започват работа с
учителите
по физкултура.
Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Переклиева.
към текста >>
Милка забравя, че
Учителят
е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища.
Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса.
Милка забравя, че
Учителят
е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища.
Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отидох да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Переклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка.
към текста >>
Затова отива при
Учителя
и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев.
Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите".
Затова отива при
Учителя
и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев.
Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала.
към текста >>
Тя иска разрешение от
Учителя
да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите.
А освен това ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев.
Тя иска разрешение от
Учителя
да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите.
Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава.
към текста >>
Учителят
се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него.
Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Пери- клиева е от групата на Лулчев - "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите.
Учителят
се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него.
Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха.
към текста >>
Накрая Весела се връща при
Учителя
и му разказва какво му е казала.
Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава.
Накрая Весела се връща при
Учителя
и му разказва какво му е казала.
Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна.
към текста >>
Учителят
я изслушва и после я освобождава.
Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията. Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала.
Учителят
я изслушва и после я освобождава.
По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален.
към текста >>
Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията,
Учителят
не ги дава.
Лулчев се оправдава. Накрая Весела се връща при Учителя и му разказва какво му е казала. Учителят я изслушва и после я освобождава. По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години.
Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията,
Учителят
не ги дава.
Причината е ясна. Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена.
към текста >>
Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на
Учителя
.
По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха. Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален.
Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на
Учителя
.
Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина.
към текста >>
Когато Весела отива при
Учителя
и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече".
Така бе опазена Весела за следващите четиридесет и пет години. Ето защо, когато идва моментът на курсистите да се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава. Причината е ясна. Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя.
Когато Весела отива при
Учителя
и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече".
Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден.
към текста >>
Учителят
й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите
учители
по физкултура.
Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г.
Учителят
й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите
учители
по физкултура.
Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
към текста >>
Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично
Учителят
я бе поставил да свърши.
Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 г. Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден.
Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично
Учителят
я бе поставил да свърши.
Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>
Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на
Учителя
в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа.
Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на
Учителя
в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа.
Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая.
към текста >>
Това означава, че
Учителят
оцени по достойнство нейната работа.
Спомня си също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа.
Това означава, че
Учителят
оцени по достойнство нейната работа.
Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух.
към текста >>
Така завърши тази история,
поучителна
за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъства на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа.
Така завърши тази история,
поучителна
за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух. При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали същества.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения. Николай Дойнов
Записки от беседите на
Учителя
Вие тук сте в рая. Това в света го няма: музика с живот и чист въздух. При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали същества. Упражненията от Паневритмията трябва да ги свържете с дишането. Упражненията са най-добрите наши лечители.
към текста >>
86.
МУЗИКА
Малцина знаят, че
Учителят
е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
МУЗИКА Спомени на ученици
Малцина знаят, че
Учителят
е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера.
към текста >>
Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на
Учителя
, а останалите 152 са дадени от
Учителя
.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на
Учителя
, а останалите 152 са дадени от
Учителя
.
Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той.
към текста >>
Песните и танците на
Учителя
са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя.
Песните и танците на
Учителя
са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати.
към текста >>
Към музиката и високото художествено изпълнение,
Учителят
имаше едно подчертано уважение.
МУЗИКА Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
Към музиката и високото художествено изпълнение,
Учителят
имаше едно подчертано уважение.
Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност.
към текста >>
Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др.,
Учителят
отиваше на техните концерти.
Спомени на ученици Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение.
Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др.,
Учителят
отиваше на техните концерти.
Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона.
към текста >>
Когато големи музиканти изнасяха концерти в София,
Учителят
не пропускаше нито един техен концерт.
И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов
Когато големи музиканти изнасяха концерти в София,
Учителят
не пропускаше нито един техен концерт.
Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни.
към текста >>
Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с
Учителя
, когато бяха поканени в частни домове.
Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт.
Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с
Учителя
, когато бяха поканени в частни домове.
Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше.
към текста >>
Ние купувахме билети на
Учителя
и то по средата на първия балкон в зала "България".
Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове.
Ние купувахме билети на
Учителя
и то по средата на първия балкон в зала "България".
А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите.
към текста >>
А
Учителят
беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше.
Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни.
А
Учителят
беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше.
Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева".
към текста >>
В присъствието на
Учителя
всеки концерт минаваше по-особено.
Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше.
В присъствието на
Учителя
всеки концерт минаваше по-особено.
Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде.
към текста >>
Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от
Учителя
.
Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова
Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от
Учителя
.
Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже.
към текста >>
Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и
Учителят
им подсказваше и им даваше продължение.
Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде.
Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и
Учителят
им подсказваше и им даваше продължение.
Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше.
към текста >>
За тях Той бе музикант, а за нас -
Учител
.
Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него.
За тях Той бе музикант, а за нас -
Учител
.
На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя.
към текста >>
На Изгрева идваха много певци да пеят на
Учителя
, за да видят какво Той ще им каже.
Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител.
На Изгрева идваха много певци да пеят на
Учителя
, за да видят какво Той ще им каже.
И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят.
към текста >>
Учителят
ги прослушваше.
Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него. За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме.
Учителят
ги прослушваше.
Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България".
към текста >>
Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от
Учителя
.
За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева.
Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от
Учителя
.
По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
към текста >>
За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на
Учителя
за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство.
И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят.
За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на
Учителя
за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство.
Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка.
към текста >>
Любими композитори на
Учителя
бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов
Любими композитори на
Учителя
бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае.
към текста >>
Учителят
казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата.
По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
Учителят
казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата.
Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така.
към текста >>
Учителят
свиреше на цигулка.
За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата.
Учителят
свиреше на цигулка.
Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично.
към текста >>
Ето сега, вие ми показвате една снимка, където
Учителят
е заснет с цигулка и с лък.
Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка.
Ето сега, вие ми показвате една снимка, където
Учителят
е заснет с цигулка и с лък.
Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично. Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на цигулката, ги няма.
към текста >>
-
Учителят
свири така, както си знае.
Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме?
-
Учителят
свири така, както си знае.
При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично. Проблемите на тази лява ръка, с която работи по грифа на цигулката, ги няма. А има резултати и то фантастични, завидни просто и не мога да си обясня как става всичко това. Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога да превзема, а Той танцува по грифа и то много чисто.
към текста >>
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на
Учителя
на цигулка.
Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на
Учителя
на цигулка.
Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
към текста >>
Учителят
сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата.
Учителят
сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена.
"Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше.
към текста >>
Има няколко снимки, на които
Учителят
е застанал с цигулка.
А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той.
Има няколко снимки, на които
Учителят
е застанал с цигулка.
По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата.
към текста >>
Но
Учителят
така и свиреше.
Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар.
Но
Учителят
така и свиреше.
Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща.
към текста >>
Учителят
свиреше и на пиано, освен на цигулка.
" - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично.
Учителят
свиреше и на пиано, освен на цигулка.
Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
към текста >>
Гласът на
Учителя
беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър.
По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата.
Гласът на
Учителя
беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг.
към текста >>
С музикалния си гений
Учителят
можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева
С музикалния си гений
Учителят
можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор.
Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше.
към текста >>
Пътят на Великия
Учител
е друг.
Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това.
Пътят на Великия
Учител
е друг.
Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
към текста >>
Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който
Учителят
й предаваше.
Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше.
Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който
Учителят
й предаваше.
Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата.
към текста >>
Учителят
не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше.
Учителят
не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
към текста >>
Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си,
Учителят
отговаряше само с лека усмивка.
От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си,
Учителят
отговаряше само с лека усмивка.
Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха.
към текста >>
Учителят
не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
Учителят
не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова
към текста >>
Онова, което
Учителят
създаде, беше дадено за учениците от Школата.
Никои от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
Онова, което
Учителят
създаде, беше дадено за учениците от Школата.
Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ.
към текста >>
Учителят
създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата.
Учителят
създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея.
към текста >>
Като педагогически метод
Учителят
се ползваше от нея.
Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци. Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ.
Като педагогически метод
Учителят
се ползваше от нея.
Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата.
към текста >>
Тогава
Учителят
държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше.
Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти.
Тогава
Учителят
държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше.
Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня.
към текста >>
Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава
Учителят
започваше беседата.
Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше.
Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава
Учителят
започваше беседата.
Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов
към текста >>
Музиката съпътстваше работата на
Учителя
винаги.
Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона.
Музиката съпътстваше работата на
Учителя
винаги.
Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни.
към текста >>
Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с
Учителя
, а след това играехме и Паневритмия.
Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов
Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с
Учителя
, а след това играехме и Паневритмия.
На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят?
към текста >>
На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с
Учителя
, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал.
Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия.
На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с
Учителя
, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал.
В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение.
към текста >>
Бях недалеч от
Учителя
, Който също пееше.
В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение.
Бях недалеч от
Учителя
, Който също пееше.
Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни.
към текста >>
Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "
Учителю
, как измислихте тези песни с тази хармония?
Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество.
Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "
Учителю
, как измислихте тези песни с тази хармония?
" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.
към текста >>
Отново пеехме заедно с
Учителя
Неговите песни.
Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни.
Отново пеехме заедно с
Учителя
Неговите песни.
В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце. В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни.
към текста >>
В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако
Учителят
не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?
Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни.
В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако
Учителят
не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?
" Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце. В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни. Затова Аз не съм ги измислил.
към текста >>
" Застанах до
Учителя
и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.
Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?
" Застанах до
Учителя
и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.
Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце. В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни. Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята." Аз кимнах с глава, че съм разбрал.
към текста >>
Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на
Учителя
, светещ със светлината на Слънцето.
В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни. Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах.
Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на
Учителя
, светещ със светлината на Слънцето.
Това трая няколко мига. Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най-лъчезарно ми се усмихваше. Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой, освен мен, не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз чух и видях. Един от нас трябваше да засвидетелства за истината.
към текста >>
Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на
Учителя
, Който най-лъчезарно ми се усмихваше.
Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах. Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето. Това трая няколко мига.
Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на
Учителя
, Който най-лъчезарно ми се усмихваше.
Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой, освен мен, не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз чух и видях. Един от нас трябваше да засвидетелства за истината. Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма.
към текста >>
Когато
Учителят
живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма.
Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най-лъчезарно ми се усмихваше. Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой, освен мен, не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз чух и видях. Един от нас трябваше да засвидетелства за истината. Николай Дойнов
Когато
Учителят
живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма.
В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика.
към текста >>
Учителят
ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време.
Един от нас трябваше да засвидетелства за истината. Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма. В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи.
Учителят
ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време.
Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено.
към текста >>
Какво е свирил
Учителят
и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена.
Николай Дойнов Когато Учителят живееше във Варна, трябва да е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма. В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време.
Какво е свирил
Учителят
и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена.
Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене.
към текста >>
Този случай ще го намерите в една от беседите на
Учителя
.
В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало. Пречели Му да работи. Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика.
Този случай ще го намерите в една от беседите на
Учителя
.
Борис Николов Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. После всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу.
към текста >>
Учителят
даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено.
Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката Си и свири дълго, дълго време. Какво е свирил Учителят и как - не знам, но от тази вечер кръчмата опустяла и наскоро след това била затворена. Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика. Този случай ще го намерите в една от беседите на Учителя. Борис Николов
Учителят
даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено.
И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. После всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу. Но когото пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати.
към текста >>
Той каза, че ще съобщи това на
Учителя
.
Защото това, което е горе, слиза долу. Но когото пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати. Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа си, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам. Той ми изпя "Грее слънцето" и "Ти съзнавай", но със съвсем друг глас, много нежен и приятен!
Той каза, че ще съобщи това на
Учителя
.
Боян Боев Нашите дръвчета на Изгрева вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията - забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. Музиката стимулира растенията.
към текста >>
Има песни, дадени ни от
Учителя
, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Престана да се играе Паневритмията - забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат. Музиката стимулира растенията. Следователно, добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Борис Николов
Има песни, дадени ни от
Учителя
, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент.
към текста >>
Заслужава да се разгледа музиката на
Учителя
от това гледище.
Борис Николов Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни.
Заслужава да се разгледа музиката на
Учителя
от това гледище.
Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни.
към текста >>
И музиката на
Учителя
иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.
Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент.
И музиката на
Учителя
иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.
"Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
към текста >>
Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато
Учителят
ни изсвири няколко Негови песни.
Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова
Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато
Учителят
ни изсвири няколко Негови песни.
Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони.
към текста >>
Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията
Учителят
я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син".
Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията
Учителят
я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече.
към текста >>
Учителят
ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ.
Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули.
Учителят
ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ.
Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син.
към текста >>
Учителят
изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.
Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента.
Учителят
изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.
Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента! " Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти.
към текста >>
"
Учителят
мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента!
Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор?
"
Учителят
мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента!
" Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана. Нямаше кой да я запише. Загубихме я.
към текста >>
" Оттогава
Учителят
поддържаше тази мелодия.
Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента!
" Оттогава
Учителят
поддържаше тази мелодия.
Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана. Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия.
към текста >>
През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират
Учителя
във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната.
Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов
През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират
Учителя
във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната.
Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата.
към текста >>
Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година,
Учителят
живееше в хотел "Лондон".
Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната.
Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година,
Учителят
живееше в хотел "Лондон".
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
към текста >>
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка -
Учителят
се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше.
Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон".
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка -
Учителят
се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше.
Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
към текста >>
Там, на онова таванче,
Учителят
създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше.
Там, на онова таванче,
Учителят
създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха.
към текста >>
Учителят
пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
Учителят
пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена.
към текста >>
Учителят
, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.
Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели.
Учителят
, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.
Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
към текста >>
Учителят
изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти.
Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена.
Учителят
изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти.
Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят.
към текста >>
Учителят
казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента!
Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
Учителят
казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента!
Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
към текста >>
Ние бяхме свидетели, когато
Учителят
даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев
Ние бяхме свидетели, когато
Учителят
даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст.
към текста >>
След това
Учителят
разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството.
Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат.
След това
Учителят
разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството.
Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения.
към текста >>
И други песни на този древен език
Учителят
изпя.
Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст.
И други песни на този древен език
Учителят
изпя.
Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил.
към текста >>
Вижте какво скрито име даде
Учителят
.
Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения.
Вижте какво скрито име даде
Учителят
.
За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето действие по закони и пътища, които ние не познаваме. Борис Николов Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
към текста >>
Учителят
я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра".
За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето действие по закони и пътища, които ние не познаваме. Борис Николов Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
Учителят
я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра".
Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
към текста >>
Учителят
създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.
Учителят
създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше.
към текста >>
Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния
Учителят
създаде песни.
Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния
Учителят
създаде песни.
Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й.
към текста >>
Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на
Учителя
, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където
Учителят
живееше.
Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов
Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на
Учителя
, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където
Учителят
живееше.
Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек.
към текста >>
Учителят
влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия.
Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й.
Учителят
влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия.
Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов
към текста >>
Присъствах, когато
Учителят
даде песента "Духът ми шепне това".
Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, със снижено самочувствие и направо срината до земята.
Присъствах, когато
Учителят
даде песента "Духът ми шепне това".
Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше.
към текста >>
Учителят
е седнал пред пианото.
Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше. Елена Андреева Връщам се от града изморена. Надникнах през прозореца в Салона.
Учителят
е седнал пред пианото.
Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат.
към текста >>
Бяхме в околността на разходка."
Учителят
ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти.
По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета ученички. Той стана. И ние след Него излязохме. На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен.
Бяхме в околността на разходка."
Учителят
ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти.
Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение.
към текста >>
После
Учителят
им каза няколко мъдри слова.
Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите.
После
Учителят
им каза няколко мъдри слова.
Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
към текста >>
Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева,
Учителят
изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова
Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева,
Учителят
изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
към текста >>
Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на
Учителя
"Отче наш".
Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на
Учителя
"Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който
Учителят
създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който
Учителят
създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
Два пъти по различно време
Учителят
я изпя на Изгрева.
Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат.
Два пъти по различно време
Учителят
я изпя на Изгрева.
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
към текста >>
Всемировият
Учител
беше пред нас.
В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно.
Всемировият
Учител
беше пред нас.
Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори.
към текста >>
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият
Учител
за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият
Учител
за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин!
Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха.
към текста >>
Времето, прекарано при
Учителя
е всякога много ценно и приятно.
Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори.
Времето, прекарано при
Учителя
е всякога много ценно и приятно.
Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
към текста >>
Прибра се и
Учителят
горе в стаята си.
Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости. Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха.
Прибра се и
Учителят
горе в стаята си.
За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка.
към текста >>
Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на
Учителя
.
Водеха се интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията.
Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на
Учителя
.
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя.
към текста >>
В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на
Учителя
.
Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо.
В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на
Учителя
.
За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка".
към текста >>
Вратата се отвори,
Учителят
се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка?
Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата.
Вратата се отвори,
Учителят
се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка?
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
към текста >>
Не можех да допусна, че
Учителят
вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи.
Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан!
Не можех да допусна, че
Учителят
вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи.
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно".
към текста >>
Тогава
Учителят
рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири".
За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка".
Тогава
Учителят
рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири".
Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
към текста >>
Отиде сестра Янакиева горе след
Учителя
и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
Вратата се отвори, Учителят се обърна весело към мене и ме запита; "Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири".
Отиде сестра Янакиева горе след
Учителя
и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих.
към текста >>
Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето
Учителят
слезе и Той с цигулка и лък в ръка.
" Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце.
Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето
Учителят
слезе и Той с цигулка и лък в ръка.
"Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата.
към текста >>
След това започна преподаването на "Идилията" -
Учителят
изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе да донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка. "Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно.
След това започна преподаването на "Идилията" -
Учителят
изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз.
Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията!
към текста >>
После
Учителят
ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях.
"Ела - казва - сега да свирим заедно". Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата.
После
Учителят
ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях.
Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи.
към текста >>
Така се занимавахме с
Учителя
точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си.
Най-напред Той ме накара да Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях.
Така се занимавахме с
Учителя
точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си.
Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви.
към текста >>
Тези три часа, преживени с
Учителя
, за мене ще останат паметни през хилядолетията!
След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това още няколко пасажа, докато просвирихме цялата. После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си.
Тези три часа, преживени с
Учителя
, за мене ще останат паметни през хилядолетията!
В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
към текста >>
Но онова, което преживях при тази ми среща с
Учителя
, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи.
После Учителят ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята Си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка.
Но онова, което преживях при тази ми среща с
Учителя
, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи.
"Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
към текста >>
За тях
Учителят
казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви.
За тях
Учителят
казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
към текста >>
Онова, което
Учителят
е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи.
Онова, което
Учителят
е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. МЕР ХАИНЗИ ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ СИЛМЕН BE ХАНЗУ
към текста >>
Учителят
даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров
Учителят
даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
МЕР ХАИНЗИ ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ СИЛМЕН BE ХАНЗУ ХИДАР КОНЗУ ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ
към текста >>
В превод от
Учителя
това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
ХИДАР КОНЗУ ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ ЗИА КУК МЕХРЕНЗУ ТИА ЛУ ФАР ДАРУ ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР
В превод от
Учителя
това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
към текста >>
Това
Учителят
даде и облече в мелодия.
ТИА ЛУ ФАР ДАРУ ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини."
Това
Учителят
даде и облече в мелодия.
Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков.
към текста >>
Учителят
и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева
Учителят
и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я.
към текста >>
Учителят
казва: "Я изсвирете нещо ваше".
В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото.
Учителят
казва: "Я изсвирете нещо ваше".
Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
към текста >>
След малко в същата тоналност
Учителят
започва песента "Иде, иде, сам Той иде".
Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков.
След малко в същата тоналност
Учителят
започва песента "Иде, иде, сам Той иде".
Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
към текста >>
Учителят
и той работят до късно, песента все не се поддава.
Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
Учителят
и той работят до късно, песента все не се поддава.
Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента.
към текста >>
Учителят
изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва.
Учителят
изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
" Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя.
към текста >>
"
Учителят
продължава да работи цялата нощ, търси мелодията.
Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
"
Учителят
продължава да работи цялата нощ, търси мелодията.
Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците.
към текста >>
Сутринта, като идва Асен,
Учителят
дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията.
Сутринта, като идва Асен,
Учителят
дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта.
към текста >>
Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при
Учителя
.
Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов
Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при
Учителя
.
Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст?
към текста >>
Дошъл при
Учителя
и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта.
Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците.
Дошъл при
Учителя
и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта.
Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката!
към текста >>
Учителят
го слушал внимателно.
Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта.
Учителят
го слушал внимателно.
Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен.
към текста >>
Като разговаряли,
Учителят
извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на
Учителя
.
Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно.
Като разговаряли,
Учителят
извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на
Учителя
.
Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк.
към текста >>
Учителят
му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката!
Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата.
Учителят
му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката!
" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа.
към текста >>
Разделя се с
Учителя
и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк.
Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен.
Разделя се с
Учителя
и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк.
Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист.
към текста >>
Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от
Учителя
, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има.
Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк.
Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от
Учителя
, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има.
Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели.
към текста >>
Чете текста,започва да търси мотива на
Учителя
, който подхожда на песента.
" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа.
Чете текста,започва да търси мотива на
Учителя
, който подхожда на песента.
Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели. Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън. В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да си спасяваме кожите".
към текста >>
Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при
Учителя
, за да му занесе нотираната песен.
Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка стърчи сред разрушението. Оглежда се, няма никой. Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена.
Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при
Учителя
, за да му занесе нотираната песен.
Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал.
към текста >>
Учителят
го приема в стаичката си да седне.
Оглежда се, няма никой. Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен.
Учителят
го приема в стаичката си да седне.
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
към текста >>
Учителят
го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш.
Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение.
Учителят
го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш.
Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! "
към текста >>
Той още нищо не е казал, а ето
Учителят
знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал.
Той още нищо не е казал, а ето
Учителят
знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
към текста >>
Братът разбира, че
Учителят
го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
Братът разбира, че
Учителят
го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
" Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири.
към текста >>
Учителят
го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта.
Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! "
Учителят
го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта.
Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва.
към текста >>
Той пада на колене пред
Учителя
, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души".
Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта.
Той пада на колене пред
Учителя
, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души".
Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише.
към текста >>
Учителят
пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души".
Учителят
пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо.
към текста >>
Учителят
я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша.
" Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири.
Учителят
я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша.
Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война.
към текста >>
Пред него
Учителят
свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише.
Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва.
Пред него
Учителят
свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише.
Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички.
към текста >>
Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на
Учителя
.
Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо.
Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на
Учителя
.
Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си.
към текста >>
Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на
Учителя
, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички.
Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме.
Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на
Учителя
, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички.
И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов
към текста >>
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на
Учителя
.
Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си.
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на
Учителя
.
Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец.
към текста >>
Бяхме с
Учителя
на Ел Шадай - Витоша.
И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов
Бяхме с
Учителя
на Ел Шадай - Витоша.
Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
към текста >>
Учителят
беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък.
Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша.
Учителят
беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък.
Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си.
към текста >>
Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли
Учителя
: „
Учителю
, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка.
Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли
Учителя
: „
Учителю
, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента. Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят":
към текста >>
Учителят
беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си.
Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
Учителят
беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си.
Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента. Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": Странник съм във този свят.
към текста >>
Но
Учителят
все така с притворени очи запя песента.
Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя.
Но
Учителят
все така с притворени очи запя песента.
Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
към текста >>
Тя откри за нас
Учителя
в една нова светлина.
Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен.
Тя откри за нас
Учителя
в една нова светлина.
Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма.
към текста >>
Като свърши
Учителя
, настана благоговейно мълчание.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение.
Като свърши
Учителя
, настана благоговейно мълчание.
Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога.
към текста >>
Учителят
я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като
Учителя
да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух.
Учителят
я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като
Учителя
да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>
Присъствах на едно обръщение на
Учителя
, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на
Учителя
към Бога.
Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме.
Присъствах на едно обръщение на
Учителя
, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на
Учителя
към Бога.
Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева
към текста >>
Веднъж
Учителят
се обърна към мен и каза как да се пеят песните.
Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева
Веднъж
Учителят
се обърна към мен и каза как да се пеят песните.
За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга.
към текста >>
Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на
Учителя
една след друга.
Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието."
Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на
Учителя
една след друга.
Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата. Миг след това блесна и голямата ламба над балкона.
към текста >>
Излезе
Учителят
.
Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата. Миг след това блесна и голямата ламба над балкона.
Излезе
Учителят
.
Незабравим момент! Облечен в бяло с панамената шапка. Той пристъпи до перилата на балкона. Поогледа небето, поогледа земята и се прибра. Помислих си - може би е поканен на вечеря.
към текста >>
Учителят
настройваше цигулката си.
А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните.
Учителят
настройваше цигулката си.
Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето, че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо "ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия.
към текста >>
Учителят
запя в полуглас.
Тишина. Мир. Само пулсът ми напомняше за света на формите. Но и сърцето тупаше в пианисимо! Наново опитване на квинтите. Те звучаха чисто, прецизно.
Учителят
запя в полуглас.
Той пееше и свиреше. Вслушах се внимателно в текста. Непознат език. Мотивът източен, а текстът!... Песента ме завладя.
към текста >>
По това време
Учителят
държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14.
Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Галилей Величков В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство.
По това време
Учителят
държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14.
Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят.
към текста >>
Много често, когато
Учителят
излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка.
В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа.
Много често, когато
Учителят
излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка.
Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика.
към текста >>
Никога дотогава не бях виждал и слушал
Учителят
да свири така, нито пък съм слушал такава музика.
Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал.
Никога дотогава не бях виждал и слушал
Учителят
да свири така, нито пък съм слушал такава музика.
Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство.
към текста >>
Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и
Учителят
започна своята беседа.
Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика.
Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и
Учителят
започна своята беседа.
На другата сряда се повтори същото. Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене.
към текста >>
Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около
Учителя
и стана въпрос за музиката.
На другата сряда се повтори същото. Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене.
Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около
Учителя
и стана въпрос за музиката.
Близо бях до Него и Му казах: "Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас.
към текста >>
Близо бях до Него и Му казах: "
Учителю
, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това".
Пак извика Киселков и отново зазвуча вълшебната музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката.
Близо бях до Него и Му казах: "
Учителю
, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това".
Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил.
към текста >>
Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже
Учителя
с това.
По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство. Но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало достатъчно време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Близо бях до Него и Му казах: "Учителю, такава музика, каквато чух от Вас и Киселков не съм чул никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков".
Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже
Учителя
с това.
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих.
към текста >>
Още на следната сутрин след разговора с
Учителя
, го срещнах.
Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков". Това ме изненада, но разбрах, какво искаше да каже Учителя с това. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил.
Още на следната сутрин след разговора с
Учителя
, го срещнах.
Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му.
към текста >>
Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с
Учителя
в салона на улица "Оборище" преди беседата Му?
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих.
Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с
Учителя
в салона на улица "Оборище" преди беседата Му?
" Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна.
към текста >>
Вероятно
Учителят
бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му.
Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.
Вероятно
Учителят
бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му.
А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика. Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков.
към текста >>
А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на
Учителя
, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.
Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него.
А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на
Учителя
, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.
Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов
към текста >>
Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с
Учителя
, не беше Киселков.
Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него. А като си припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.
Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с
Учителя
, не беше Киселков.
Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта.
към текста >>
Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на
Учителя
бе ангажирана в Операта.
Да, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов
Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на
Учителя
бе ангажирана в Операта.
Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова.
към текста >>
Когато
Учителят
беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава.
Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но нямаше подготвени хора, които да запишат тази музика и тя отмина в пространството. Николай Дойнов Лиляна-Цветана Табакова беше оперна певица, следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя бе ангажирана в Операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет.
Когато
Учителят
беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че си заминава.
Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов.
към текста >>
Така те идваха двамата при
Учителя
в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
Но Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството.
Така те идваха двамата при
Учителя
в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
към текста >>
Кръстю стои на стол и слуша, а
Учителят
предава песните на Цветана Табакова.
Тогава Той извиква Лиляна Табакова. Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
Кръстю стои на стол и слуша, а
Учителят
предава песните на Цветана Табакова.
Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца.
към текста >>
Учителят
изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше.
Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова.
Учителят
изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше.
Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала.
към текста >>
След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред
Учителя
, песента е вече предадена.
Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните.
След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред
Учителя
, песента е вече предадена.
През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес.
към текста >>
През това време приятелите, които са непрекъснато около
Учителя
, слушат цигулката на
Учителя
и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от
Учителя
.
Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
През това време приятелите, които са непрекъснато около
Учителя
, слушат цигулката на
Учителя
и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от
Учителя
.
Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента.
към текста >>
Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а
Учителят
нарочно държеше отворен прозореца.
Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а
Учителят
нарочно държеше отворен прозореца.
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов.
към текста >>
По този начин
Учителят
даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому.
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов.
По този начин
Учителят
даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому.
При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни. Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана.
към текста >>
При своите посещения в стаичката на
Учителя
, тя Му бе показала как са нотирани някои песни.
Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому.
При своите посещения в стаичката на
Учителя
, тя Му бе показала как са нотирани някои песни.
Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше.
към текста >>
Когато
Учителят
дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на
Учителя
, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера.
Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни. Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому.
Когато
Учителят
дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на
Учителя
, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера.
Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
към текста >>
Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на
Учителя
, но дадени лично на нея.
Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях.
Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на
Учителя
, но дадени лично на нея.
И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея.
към текста >>
Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на
Учителя
, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от
Учителя
в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор.
Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък.
Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на
Учителя
, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от
Учителя
в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор.
Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова.
към текста >>
Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от
Учителя
на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала.
Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от
Учителя
на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката.
към текста >>
Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на
Учителя
без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на
Учителя
без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
към текста >>
Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е
Учителят
.
Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е
Учителят
.
Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария.
към текста >>
Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с
Учителя
и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази.
Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят.
Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с
Учителя
и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази.
Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците.
към текста >>
Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на
Учителя
.
Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази.
Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на
Учителя
.
Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока.
към текста >>
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от
Учителя
е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от
Учителя
е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на операта.
към текста >>
Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на
Учителя
.
Но под влиянието на Кръстю Христов тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и със своята кариера. Остана на Изгрева без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава.
Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на
Учителя
.
Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето".
към текста >>
Според
Учителя
в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това.
Тя скъса с операта и със своята кариера. Остана на Изгрева без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя.
Според
Учителя
в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това.
Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие".
към текста >>
От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на
Учителя
"Новото битие".
Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов
От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на
Учителя
"Новото битие".
Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене.
към текста >>
Учителят
е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето.
А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие".
Учителят
е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето.
Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония.
към текста >>
Такова изявление не зная
Учителят
да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие".
Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. Борис Николов От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото битие". Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето".
Такова изявление не зная
Учителят
да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие".
Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят.
към текста >>
Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред
Учителя
, работила е с Него, нотирала е Битието, за което
Учителят
се произнесъл, че това е 10-та симфония.
Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "Новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене.
Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред
Учителя
, работила е с Него, нотирала е Битието, за което
Учителят
се произнесъл, че това е 10-та симфония.
Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева
към текста >>
Тя често споменаваше, че
Учителят
е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години".
Филип Стоицев Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно, по неизвестни за мен причини, тя се отдели от мене. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят.
Тя често споменаваше, че
Учителят
е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години".
Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни.
към текста >>
Към българската народна музика
Учителят
имаше особен интерес.
Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева
Към българската народна музика
Учителят
имаше особен интерес.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни.
към текста >>
Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то
Учителят
преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от
Учителя
, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни.
Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то
Учителят
преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от
Учителя
, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани.
към текста >>
Когато беше в Мърчаево,
Учителят
работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни.
Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни.
Когато беше в Мърчаево,
Учителят
работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни.
Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
към текста >>
Учителят
обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни.
Учителят
обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач.
към текста >>
Обикновено
Учителят
изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока.
Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Обикновено
Учителят
изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока.
Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика.
към текста >>
Учителят
е работил дълги години върху българската народна музика.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач.
Учителят
е работил дълги години върху българската народна музика.
На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват.
към текста >>
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И
Учителят
даде ред образци на очистени български песни.
Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И
Учителят
даде ред образци на очистени български песни.
Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
към текста >>
Тази песен е един от опитите, които
Учителят
прави.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни.
Тази песен е един от опитите, които
Учителят
прави.
Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов
към текста >>
Думите са положителни, както
Учителят
ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци.
Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
Думите са положителни, както
Учителят
ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци.
Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни.
към текста >>
Учителят
остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци."
Учителят
остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен".
към текста >>
Песните на
Учителя
са дълбоко духовни.
Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов
Песните на
Учителя
са дълбоко духовни.
Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден.
към текста >>
През 1978 година бяхме се събрали на мястото на
Учителя
и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на
Учителя
.
Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място.
През 1978 година бяхме се събрали на мястото на
Учителя
и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на
Учителя
.
Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен".
към текста >>
Но аз знаех отпреди, че
Учителят
е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден.
Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента.
Но аз знаех отпреди, че
Учителят
е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден.
Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия.
към текста >>
Есента на 1944 година след войната
Учителят
се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано.
Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние. Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева
Есента на 1944 година след войната
Учителят
се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано.
Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно!
към текста >>
Учителят
беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен!
Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
Учителят
беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен!
Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! " Всички се смразиха и престанахме да пеем.
към текста >>
Желанието на
Учителя
бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните.
Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев.
Желанието на
Учителя
бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните.
Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат.
към текста >>
Музиката на
Учителя
се ценеше, защото въздействаше много благоприятно.
Но поради различни причини, това не се осъществи. По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен.
Музиката на
Учителя
се ценеше, защото въздействаше много благоприятно.
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева
към текста >>
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред
Учителя
.
По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно.
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред
Учителя
.
Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор.
към текста >>
Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на
Учителя
, преуспяха в музикалната си кариера.
От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му.
Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на
Учителя
, преуспяха в музикалната си кариера.
А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор. Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него.
към текста >>
Имахме добър хор, както по време на
Учителя
, така и след Него.
Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор. Преди него бе Симеон Симеонов.
Имахме добър хор, както по време на
Учителя
, така и след Него.
По-късно го ръководеше Ирина Кисьова в разстояние на няколко години. Не знам защо, но Братският съвет реши да го дирижира Лиляна Табакова. Дойде се до конфликт и ние, хористите, видяхме, че тя е много груба, дори се възмутихме от нея и хорът се разпусна. По времето на Учителя хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива. Имаше понякога много сполучливи опити.
към текста >>
По времето на
Учителя
хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива.
Преди него бе Симеон Симеонов. Имахме добър хор, както по време на Учителя, така и след Него. По-късно го ръководеше Ирина Кисьова в разстояние на няколко години. Не знам защо, но Братският съвет реши да го дирижира Лиляна Табакова. Дойде се до конфликт и ние, хористите, видяхме, че тя е много груба, дори се възмутихме от нея и хорът се разпусна.
По времето на
Учителя
хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива.
Имаше понякога много сполучливи опити. Даваха се концерти по братските празници. Учителят винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение. Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова
към текста >>
Учителят
винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение.
Не знам защо, но Братският съвет реши да го дирижира Лиляна Табакова. Дойде се до конфликт и ние, хористите, видяхме, че тя е много груба, дори се възмутихме от нея и хорът се разпусна. По времето на Учителя хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива. Имаше понякога много сполучливи опити. Даваха се концерти по братските празници.
Учителят
винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение.
Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
към текста >>
В Школата бе поставено едно условие от
Учителя
- че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
Учителят винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение. Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят.
В Школата бе поставено едно условие от
Учителя
- че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха.
към текста >>
Мнозина отиваха при частни
учители
да изучават солфеж.
Райна Стефанова С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалния й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
Мнозина отиваха при частни
учители
да изучават солфеж.
Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова
към текста >>
Учителят
, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание.
Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева".
Учителят
, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание.
Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони!
към текста >>
В салона той свиреше песните на
Учителя
на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести.
В салона той свиреше песните на
Учителя
на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! "
към текста >>
Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при
Учителя
и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие.
Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при
Учителя
и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи.
Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти.
към текста >>
Учителят
го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони!
Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи.
Учителят
го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони!
За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>
След един хубаво изнесен концерт
Учителят
възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.
" Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава.
След един хубаво изнесен концерт
Учителят
възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.
Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия.
към текста >>
Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от
Учителя
по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена.
Мария Златева През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.
Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от
Учителя
по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
към текста >>
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че
Учителят
ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта.
През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че
Учителят
ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта.
Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
към текста >>
Учителят
е давал Свои идеи за някои песни в думи.
Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев
Учителят
е давал Свои идеи за някои песни в думи.
На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".
към текста >>
Например,
Учителят
е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например,
Учителят
е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
Първият куплет го е дал
Учителят
, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".
Първият куплет го е дал
Учителят
, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг.
към текста >>
Учителят
дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят
дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня.
към текста >>
На
Учителя
се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета.
Елена Андреева Най-тържествен беше братския обед на Рила. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека.
На
Учителя
се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета.
Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера.
към текста >>
Те свиреха както класическа музика, така и песни от
Учителя
.
До огнището се донасяха два големи казана, откъдето се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка. След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Те свиреха както класическа музика, така и песни от
Учителя
.
В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно приповдигнато настроение. Борис Николов
към текста >>
Обикновено при такива случаи те се допитваха до
Учителя
и Той даваше своите съвети.
Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно приповдигнато настроение. Борис Николов На Изгрева се стекоха от цяла България много дарования. Тук се свиреше на цигулки и се чуваха гласове на даровити певици.
Обикновено при такива случаи те се допитваха до
Учителя
и Той даваше своите съвети.
Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за да вземат уроци по пеене. Имаше една сестра, която имаше невероятен глас. Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени. Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си.
към текста >>
Учителят
й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени.
На Изгрева се стекоха от цяла България много дарования. Тук се свиреше на цигулки и се чуваха гласове на даровити певици. Обикновено при такива случаи те се допитваха до Учителя и Той даваше своите съвети. Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за да вземат уроци по пеене. Имаше една сестра, която имаше невероятен глас.
Учителят
й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени.
Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си. Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно.
към текста >>
Отиде при
Учителя
да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а
Учителят
й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш.
Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за да вземат уроци по пеене. Имаше една сестра, която имаше невероятен глас. Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал да не се жени. Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си.
Отиде при
Учителя
да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а
Учителят
й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш.
Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно. Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на Учителя. След това започна да разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева. Съобщиха това на Учителя.
към текста >>
Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на
Учителя
.
Но тя се ожени и роди две деца. Покрай семейството и децата изостави музикалното си образование и занемари гласа си. Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно.
Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на
Учителя
.
След това започна да разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева. Съобщиха това на Учителя. А Той им каза: "Сестра Дора Дойнова има невероятен глас и е рядко надарена. Каквото й казах, не изпълни, защото е немарлива със себе си и с дарованието си. Сега си е намерила оправдание и си казва: "В този живот не постигнах нищо, защото имам карма да изплащам.
към текста >>
Съобщиха това на
Учителя
.
Отиде при Учителя да се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше да станеш певица, не биваше да се жениш. Сега имаш две деца, каква певица ще ставаш? Имаш глас, музикална си, но вече е късно. Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата си замина попарена от мнението на Учителя. След това започна да разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева.
Съобщиха това на
Учителя
.
А Той им каза: "Сестра Дора Дойнова има невероятен глас и е рядко надарена. Каквото й казах, не изпълни, защото е немарлива със себе си и с дарованието си. Сега си е намерила оправдание и си казва: "В този живот не постигнах нищо, защото имам карма да изплащам. Като си изплатя кармата, в следващия живот не само ще пея, ами и ще композирам". Така тя си мисли, ама не знае, че законът е друг.
към текста >>
Главно това се дължеше на непослушанието към съветите на
Учителя
.
Като си изплатя кармата, в следващия живот не само ще пея, ами и ще композирам". Така тя си мисли, ама не знае, че законът е друг. Каквото вържеш в този живот, в следващия ще го развържеш. Каквото насадиш в този живот, в другия живот ще му береш плода". Почти всички певици на Изгрева повече или по-малко не можаха да изявят своите таланти.
Главно това се дължеше на непослушанието към съветите на
Учителя
.
Драган Петков Катя Грива е изпратена от родителите си да следва в Италия Музикалната академия и да се подготви за оперна певица. Имала е чуден глас. Върнала се като школувана певица и всички й предсказвали бляскава кариера. Но тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук.
към текста >>
И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените, поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на
Учителя
.
Но тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук. Изпраща писмо до родителите си, в което писала да не съжаляват, че няма да стане оперна певица. Написала им, че има друг път. Катя Грива дойде на Изгрева и нейната генерална репетиция продължи десетилетия на Изгрева. И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена.
И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените, поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на
Учителя
.
Симеон Арнаудов Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно.
към текста >>
Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на
Учителя
.
И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена. И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените, поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на Учителя. Симеон Арнаудов Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери.
Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на
Учителя
.
Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо.
към текста >>
Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от
Учителя
.
Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо.
Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от
Учителя
.
Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт.
към текста >>
Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от
Учителя
и имаше такава пластичност, която учудваше.
Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни.
Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от
Учителя
и имаше такава пластичност, която учудваше.
Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя.
към текста >>
Спомням си как
Учителят
накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив.
И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше.
Спомням си как
Учителят
накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив.
Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо.
към текста >>
Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на
Учителя
.
Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт.
Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на
Учителя
.
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ.
към текста >>
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на
Учителя
.
Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя.
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на
Учителя
.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас.
към текста >>
Учителят
много обичаше да разговаря и да музицира с нея.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас.
Учителят
много обичаше да разговаря и да музицира с нея.
Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт.
към текста >>
Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което
Учителят
даваше.
Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт.
Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което
Учителят
даваше.
Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека!
към текста >>
Каквато и песен
Учителят
да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Каквато и песен
Учителят
да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си.
към текста >>
Тя е записала някои от песните на
Учителя
.
Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Тя е записала някои от песните на
Учителя
.
Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда.
към текста >>
Учителят
настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му.
Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура.
Учителят
настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му.
Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш.
към текста >>
Отиде при
Учителя
за съвет.
Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда.
Отиде при
Учителя
за съвет.
Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни.
към текста >>
Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша
Учителя
, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение.
Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш.
Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша
Учителя
, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение.
Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни.
към текста >>
Когато дойдох при
Учителя
, тогава се пееха само Братски песни.
Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева
Когато дойдох при
Учителя
, тогава се пееха само Братски песни.
Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме.
към текста >>
Имаше една-две песни от
Учителя
, но ние не обръщахме внимание тогава на това.
Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни.
Имаше една-две песни от
Учителя
, но ние не обръщахме внимание тогава на това.
Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните.
към текста >>
Чак когато
Учителят
отвори Школата и се оформиха класовете, тогава
Учителят
, започна да дава своите песни.
Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й. Мария Златева Когато дойдох при Учителя, тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това.
Чак когато
Учителят
отвори Школата и се оформиха класовете, тогава
Учителят
, започна да дава своите песни.
Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант.
към текста >>
Държеше връзка с
Учителя
, който обикновено него викаше да нотира някои песни.
Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и животът си бе посветил на музиката.
Държеше връзка с
Учителя
, който обикновено него викаше да нотира някои песни.
Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин.
към текста >>
Така че музиката на
Учителя
е запазена.
Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин.
Така че музиката на
Учителя
е запазена.
Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен.
към текста >>
Учителят
проверяваше песните как са записани и беше много взискателен.
Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начина с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена.
Учителят
проверяваше песните как са записани и беше много взискателен.
След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
към текста >>
Тогава
Учителят
взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона.
За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават.
Тогава
Учителят
взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона.
А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
към текста >>
Учителят
провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен.
Учителят
провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри.
към текста >>
Така че песните на
Учителя
са записани с Неговото участие.
След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Така че песните на
Учителя
са записани с Неговото участие.
Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя.
към текста >>
Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който
Учителят
държеше и на никого не го даваше.
Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие.
Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който
Учителят
държеше и на никого не го даваше.
Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
към текста >>
Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от
Учителя
и тя я записваше в тефтера.
Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни.
Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от
Учителя
и тя я записваше в тефтера.
Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази.
към текста >>
Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на
Учителя
.
Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри.
Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на
Учителя
.
Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива.
към текста >>
Само на Мария Тодорова
Учителят
даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя.
Само на Мария Тодорова
Учителят
даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич.
към текста >>
Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на
Учителя
.
Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази.
Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на
Учителя
.
Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители.
към текста >>
Тя бе голям музикант, певица и към песните на
Учителя
имаше голяма обич.
Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива.
Тя бе голям музикант, певица и към песните на
Учителя
имаше голяма обич.
Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
към текста >>
Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на
Учителя
.
Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич.
Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на
Учителя
.
Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така!
към текста >>
Приятелите като пееха песните на
Учителя
дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки.
Приятелите като пееха песните на
Учителя
дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката.
към текста >>
Учителят
не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така!
Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
Учителят
не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така!
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
към текста >>
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария,
Учителят
слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария,
Учителят
слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
към текста >>
Така той записа много от песните на
Учителя
.
Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира.
Така той записа много от песните на
Учителя
.
Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин.
към текста >>
Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе
учител
по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя.
Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе
учител
по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите.
към текста >>
На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов
Учителят
възложи да подготвят издание на Неговите песни.
Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов
Учителят
възложи да подготвят издание на Неговите песни.
Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер, както и две папки с оригинални нотни листове.
към текста >>
Учителят
бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала.
Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер, както и две папки с оригинални нотни листове. Та той издаде своята песнарка и даде песните така, както ги пееха приятелите, а не по оригинала. И оттук се дойде до големия спор.
Учителят
бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала.
Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове.
към текста >>
Но когато
Учителят
отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
И оттук се дойде до големия спор. Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала. Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях.
Но когато
Учителят
отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него.
Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал.
към текста >>
Един път
Учителят
слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона.
Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове.
Един път
Учителят
слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона.
Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?...
към текста >>
Обикновено преди беседа ние пеехме песни от
Учителя
.
Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона.
Обикновено преди беседа ние пеехме песни от
Учителя
.
В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?... Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка.
към текста >>
Никой от тях не можа да оцени музиката на
Учителя
.
По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове. Елена Андреева В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух.
Никой от тях не можа да оцени музиката на
Учителя
.
Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото.
към текста >>
Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на
Учителя
.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове. Елена Андреева В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни.
Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на
Учителя
.
Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение.
към текста >>
Първо човек трябва да се срещне със Словото на
Учителя
и след това с музиката Му.
В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена.
Първо човек трябва да се срещне със Словото на
Учителя
и след това с музиката Му.
Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова
към текста >>
Словото и музиката на
Учителя
вървяха заедно, но първо бе Словото.
Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му.
Словото и музиката на
Учителя
вървяха заедно, но първо бе Словото.
За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
към текста >>
За идването на Великия
Учител
, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при
Учителя
.
Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото.
За идването на Великия
Учител
, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при
Учителя
.
Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай.
към текста >>
Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу
Учителя
, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници.
Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение.
Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу
Учителя
, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници.
Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>
Учителят
свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова
Учителят
свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва.
към текста >>
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия
Учител
.
Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия
Учител
.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя.
към текста >>
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на
Учителя
, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия
Учител
.
Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на
Учителя
, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия
Учител
.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова.
към текста >>
Но те останаха в света и не дойдоха при
Учителя
.
Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител.
Но те останаха в света и не дойдоха при
Учителя
.
Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна.
към текста >>
Единствено Сашо Попов имаше отношение към
Учителя
, а
Учителят
беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята.
Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха.
Единствено Сашо Попов имаше отношение към
Учителя
, а
Учителят
беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята.
Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици.
към текста >>
Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към
Учителя
, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към
Учителя
.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята.
Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към
Учителя
, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към
Учителя
.
Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
към текста >>
Учителят
имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя. Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици.
Учителят
имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.
към текста >>
Учителят
имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни.
Една певица, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Учителят
имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни.
Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева".
към текста >>
Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на
Учителя
.
За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни.
Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на
Учителя
.
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си.
към текста >>
Но тя никога не се приближи до
Учителя
, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на
Учителя
.
Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя.
Но тя никога не се приближи до
Учителя
, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на
Учителя
.
Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
към текста >>
Дори нееднократно са я канили по молба на
Учителя
да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си.
Дори нееднократно са я канили по молба на
Учителя
да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Побоя се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви. Мария Тодорова И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>
Веднъж
Учителят
изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
Веднъж
Учителят
изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири.
След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава!
към текста >>
След това
Учителят
ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник.
Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири.
След това
Учителят
ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник.
И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ.
към текста >>
Но те седяха мълчешком, втренчени в
Учителя
и прехласнати.
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм сте- нографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента.
Но те седяха мълчешком, втренчени в
Учителя
и прехласнати.
Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света.
към текста >>
След беседа, отидох при
Учителя
и казах: "
Учителю
, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента".
Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят.
След беседа, отидох при
Учителя
и казах: "
Учителю
, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента".
Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
към текста >>
Учителят
ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова!
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента".
Учителят
ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова!
Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! "
към текста >>
По този начин
Учителят
освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! "
По този начин
Учителят
освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята.
към текста >>
Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на
Учителя
и не дойде на "Изгрева"!
И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на
Учителя
и не дойде на "Изгрева"!
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ.
към текста >>
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на
Учителя
.
А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на
Учителя
.
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
към текста >>
Учителят
сваляше и ни даваше песните.
Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! Елена Андреева
Учителят
сваляше и ни даваше песните.
Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала.
към текста >>
И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на
Учителя
се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! Елена Андреева Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат.
И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на
Учителя
се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката.
Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
към текста >>
И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на
Учителя
, съобразно теорията на музиката.
Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала.
И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на
Учителя
, съобразно теорията на музиката.
Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме.
към текста >>
Ако се спази тази теория и се записват песните на
Учителя
, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща.
Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката.
Ако се спази тази теория и се записват песните на
Учителя
, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща.
А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист.
към текста >>
А онзи, който за пръв път вижда песен на
Учителя
, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което
Учителят
бе пял и свирил.
И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща.
А онзи, който за пръв път вижда песен на
Учителя
, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което
Учителят
бе пял и свирил.
Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти.
към текста >>
Ние, от поколението, което беше в Школата при
Учителя
, правихме много пъти този опит.
Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
Ние, от поколението, което беше в Школата при
Учителя
, правихме много пъти този опит.
Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал.
към текста >>
Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на
Учителя
и те ги изсвирваха така, както бяха записани.
Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит.
Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на
Учителя
и те ги изсвирваха така, както бяха записани.
Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст.
към текста >>
Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на
Учителя
свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист.
Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме.
Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на
Учителя
свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист.
Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя.
към текста >>
Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал
Учителят
и което за нас бе оригинал.
Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти.
Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал
Учителят
и което за нас бе оригинал.
Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
към текста >>
Музиката на
Учителя
е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст.
Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал.
Музиката на
Учителя
е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст.
Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя.
към текста >>
Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на
Учителя
.
Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно.
Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на
Учителя
.
Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя.
към текста >>
Кирил Икономов, който беше издал песните на
Учителя
, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах.
Кирил Икономов, който беше издал песните на
Учителя
, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика.
към текста >>
Той беше застанал пред
Учителя
.
Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст. Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
Той беше застанал пред
Учителя
.
Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст.
към текста >>
Кирил държи учебник по теория на музиката пред
Учителя
, разгърнал го, чете нещо и коригира
Учителя
, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "
Учителю
, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на
Учителя
.
Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата.
Кирил държи учебник по теория на музиката пред
Учителя
, разгърнал го, чете нещо и коригира
Учителя
, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "
Учителю
, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на
Учителя
.
Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник.
към текста >>
Учителят
стои, гледа го и мълчи.
Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя.
Учителят
стои, гледа го и мълчи.
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря!
към текста >>
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през
Учителя
и се облича в музика.
Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи.
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през
Учителя
и се облича в музика.
И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо.
към текста >>
Затова
Учителят
мълчи.
Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст.
Затова
Учителят
мълчи.
Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата.
към текста >>
"
Учителят
мълчи, Той не казва нищо.
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря!
"
Учителят
мълчи, Той не казва нищо.
Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! "
към текста >>
Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на
Учителя
.
И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо.
Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на
Учителя
.
Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката!
към текста >>
Учителят
затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата.
Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя.
Учителят
затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата.
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов
към текста >>
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия
Учител
и пред лицето на Бога.
Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата.
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия
Учител
и пред лицето на Бога.
Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя.
към текста >>
Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не
Учителя
!
Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога.
Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не
Учителя
!
" Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават.
към текста >>
Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с
Учителя
, а не
Учителят
да се съобразява с теорията на музиката!
Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! "
Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с
Учителя
, а не
Учителят
да се съобразява с теорията на музиката!
Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.
към текста >>
Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при
Учителя
.
А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов
Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при
Учителя
.
Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало.
към текста >>
Дошъл Кирил Икономов и
Учителят
го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават.
Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя.
Дошъл Кирил Икономов и
Учителят
го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават.
Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това. А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните?
към текста >>
Учителят
смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.
Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал.
Учителят
смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.
А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява.
към текста >>
А трябвало да бъдат трима човека, които
Учителят
сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов.
Борис Николов Разправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила Консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издават. Той отговорил, че сам ги е написал. Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.
А трябвало да бъдат трима човека, които
Учителят
сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов.
Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това.
към текста >>
А че
Учителят
е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор.
Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това.
А че
Учителят
е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор.
Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
към текста >>
Учителят
ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.
" Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията.
Учителят
ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.
И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.
към текста >>
След заминаването на
Учителя
аз издадох една голяма песнарка "Песни на
Учителя
".
Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
След заминаването на
Учителя
аз издадох една голяма песнарка "Песни на
Учителя
".
От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли?
към текста >>
От мига, в който
Учителят
ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота.
Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя".
От мига, в който
Учителят
ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота.
Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това.
към текста >>
Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам
Учителят
ми нареди да го сторя.
Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота.
Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам
Учителят
ми нареди да го сторя.
Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин.
към текста >>
През време на Школата на
Учителя
, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на
Учителя
.
" Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова
През време на Школата на
Учителя
, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на
Учителя
.
Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст.
към текста >>
Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а
Учителят
ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това.
От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката да търся грешките в нея, започна моя път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. Мария Тодорова През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли?
Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а
Учителят
ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това.
А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха.
към текста >>
Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както
Учителя
я даваше, и така да я запишат в нотния текст.
През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни.
Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както
Учителя
я даваше, и така да я запишат в нотния текст.
Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин.
към текста >>
Учителят
говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон.
Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст.
Учителят
говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон.
А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха.
към текста >>
Учителят
говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при
Учителя
и ще попиташ: "
Учителю
, как да запишем тази песен?
И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание.
Учителят
говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при
Учителя
и ще попиташ: "
Учителю
, как да запишем тази песен?
" Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега.
към текста >>
Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на
Учителя
.
" Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега.
Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на
Учителя
.
Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал. Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя.
към текста >>
Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват
Учителя
като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал.
А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега. Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя.
Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват
Учителя
като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал.
Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти.
към текста >>
Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия
Учител
.
Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега. Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя. Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал.
Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия
Учител
.
За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти. Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя.
към текста >>
Минаха тридесет години от заминаването на
Учителя
.
Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя. Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал. Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев
Минаха тридесет години от заминаването на
Учителя
.
Дойдоха други поколения музиканти. Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя. Ние ги питаме, откъде са научили песните? Цитират някои имена. Ние се споглеждаме с Мария.
към текста >>
Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на
Учителя
.
Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични. Пеню Ганев Минаха тридесет години от заминаването на Учителя. Дойдоха други поколения музиканти.
Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на
Учителя
.
Ние ги питаме, откъде са научили песните? Цитират някои имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тя обяснява, че има песнопойка, която е издадена и като школувани музиканти по нотния текст могат да научат песента. А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката.
към текста >>
Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на
Учителя
.
А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката. Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас?
Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на
Учителя
.
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.
към текста >>
Всяка записана песен на нотен лист първо
Учителят
даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
Всяка записана песен на нотен лист първо
Учителят
даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
към текста >>
Учителят
много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.
Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов
Учителят
много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.
От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери.
към текста >>
Много от тези хармонизации бяха показвани на
Учителя
и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.
Много от тези хармонизации бяха показвани на
Учителя
и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова
към текста >>
За тези случаи
Учителят
предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели.
Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени.
За тези случаи
Учителят
предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели.
Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева".
към текста >>
Учителят
ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова
Учителят
ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст.
към текста >>
И бях под непрекъснатия контрол на
Учителя
и Неговото наблюдение.
Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева".
И бях под непрекъснатия контрол на
Учителя
и Неговото наблюдение.
През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма, творческа година.
към текста >>
През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация,
Учителят
ми казваше: "Всичко да записваш!
Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение.
През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация,
Учителят
ми казваше: "Всичко да записваш!
" Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма, творческа година. Направо чувах хармонизациите на песните в себе си и щях да ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги.
към текста >>
Ето ви един пример за непослушание на ученика към
Учителя
.
Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко. Всички разработки ми се изличаха от паметта. Бях разработила и "Битието". Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло. А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми.
Ето ви един пример за непослушание на ученика към
Учителя
.
Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя.
към текста >>
За това ще отговарям пред
Учителя
.
Ето ви един пример за непослушание на ученика към Учителя. Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша.
За това ще отговарям пред
Учителя
.
В салона седях и хармонизирах "Сила жива". Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен.
към текста >>
Учителят
беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя. В салона седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят
беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
" Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешки и грешки - сега ми се изправят косите от тая моя немарливост.
към текста >>
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на
Учителя
.
Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента.
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на
Учителя
.
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
към текста >>
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от
Учителя
чуха неодобрението Му за хармонизацията.
Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от
Учителя
чуха неодобрението Му за хармонизацията.
Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.
към текста >>
Учителят
направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му.
Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията.
Учителят
направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му.
Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова
към текста >>
Или, по-точно казано, че в песните на
Учителя
е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.
Или, по-точно казано, че в песните на
Учителя
е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова.
към текста >>
Това е Духът на Словото на
Учителя
, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
Това е Духът на Словото на
Учителя
, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.
Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо.
към текста >>
Учителят
чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона.
Учителят
чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>
Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на
Учителя
и смятахме, че всичко е позволено.
В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват.
Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на
Учителя
и смятахме, че всичко е позволено.
Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова.
към текста >>
Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на
Учителя
.
Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях.
Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на
Учителя
.
Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас.
към текста >>
Втората част започна от момента, в който се запознава с
Учителя
и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот.
Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му.
Втората част започна от момента, в който се запознава с
Учителя
и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот.
Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство.
към текста >>
Дори на един свой концерт изсвири песен от
Учителя
- "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот.
Дори на един свой концерт изсвири песен от
Учителя
- "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.
към текста >>
Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на
Учителя
.
Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на
Учителя
.
Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне.
към текста >>
Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на
Учителя
, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на
Учителя
и правеше с тях каквото му хрумне.
Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.
Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на
Учителя
, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на
Учителя
и правеше с тях каквото му хрумне.
Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.
към текста >>
Учителят
ме извика горе в стаята Си.
Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне.
Учителят
ме извика горе в стаята Си.
Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
към текста >>
Разказах му какво ми е казал
Учителят
и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.
Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена.
Разказах му какво ми е казал
Учителят
и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.
А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!
към текста >>
" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на
Учителя
и знаех, че тази реакция на
Учителя
ще доведе до големи последици върху много хора.
Когато влезнах, за пръв път Го видях така ядосан. Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават! " Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на
Учителя
и знаех, че тази реакция на
Учителя
ще доведе до големи последици върху много хора.
А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка.
към текста >>
Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на
Учителя
, че Асен се прави на важен.
" Аз излязох бързо и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос!
Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на
Учителя
, че Асен се прави на важен.
Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността.
към текста >>
Учителят
ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!
Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна на песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен.
Учителят
ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!
" Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността. Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него.
към текста >>
А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу
Учителя
.
" Не след дълго животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва да му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността. Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него.
А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу
Учителя
.
Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети.
към текста >>
А тук беше
Учителят
и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
И цялото си съмнение във верността на жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността. Накрая за всичките си несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него. А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева".
А тук беше
Учителят
и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна.
към текста >>
А съветите на
Учителя
не бяха прости съвети.
А след като се обърна срещу Братството, ожесточи се, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. Накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно.
А съветите на
Учителя
не бяха прости съвети.
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене.
към текста >>
Той не пожела да пита
Учителя
, събра си накрая багажа и напусна.
А тук беше Учителят и той спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би!
Той не пожела да пита
Учителя
, събра си накрая багажа и напусна.
Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така.
към текста >>
Точно в този момент минава
Учителят
покрай мене.
А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво.
Точно в този момент минава
Учителят
покрай мене.
Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне". А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така. Не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа.
към текста >>
Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но
Учителят
ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжета на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене.
Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но
Учителят
ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така. Не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това.
към текста >>
Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на
Учителя
, то всичко това можеше да му се размине.
А той беше пети в световната ранглиста като изпълнител на контрабас. И стана точно така. Не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него. Изчезна без следа. Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това.
Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на
Учителя
, то всичко това можеше да му се размине.
Но той не го прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
към текста >>
Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на
Учителя
, изразяващи се в музиката Му.
Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше да му се размине. Но той не го прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот.
Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на
Учителя
, изразяващи се в музиката Му.
За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя.
към текста >>
Такива случаи имаше често в Школата и
Учителят
много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката.
Но той не го прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
Такива случаи имаше често в Школата и
Учителят
много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката.
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора.
към текста >>
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от
Учителя
прегрешение.
И оттам му се объркаха всички неща. Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката.
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от
Учителя
прегрешение.
И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света.
към текста >>
И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и
поучителна
за другите.
Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение.
И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и
поучителна
за другите.
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия?
към текста >>
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с
Учителя
.
Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите.
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с
Учителя
.
Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия".
към текста >>
Като се наобядвахме, четохме молитва и
Учителят
каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на
Учителя
един атлас с всички държави на света.
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора.
Като се наобядвахме, четохме молитва и
Учителят
каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на
Учителя
един атлас с всички държави на света.
Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
към текста >>
Учителят
отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия?
И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света.
Учителят
отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия?
" Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат!
към текста >>
" Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза
Учителят
, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия".
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия?
" Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза
Учителят
, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия".
След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран.
към текста >>
След това
Учителят
отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори.
Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия".
След това
Учителят
отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори.
Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири?
към текста >>
Учителят
скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката.
Учителят
скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири? " - "Не му казвай". И действително, свърши се свиренето.
към текста >>
Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево,
Учителят
каза: "Не знае този брат какво зло си причинява!
" - "Не му казвай". И действително, свърши се свиренето. Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента "Вехади", и тя я свиреше. Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар и се разболя. Ние с Мичето Златева бяхме съседи.
Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево,
Учителят
каза: "Не знае този брат какво зло си причинява!
" Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада?
към текста >>
Понеже
Учителят
ми каза: "Не му казвай!
Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар и се разболя. Ние с Мичето Златева бяхме съседи. Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло си причинява! " Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави.
Понеже
Учителят
ми каза: "Не му казвай!
", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка.
към текста >>
" Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как
Учителят
се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов.
" Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада?
" Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как
Учителят
се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов.
Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев
към текста >>
Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на
Учителя
, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна.
" И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов.
Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на
Учителя
, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна.
Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Аз бях свидетел как
Учителят
с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка.
Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна.
Аз бях свидетел как
Учителят
с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка.
И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества.
към текста >>
Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето,
Учителят
на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му.
Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца.
Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето,
Учителят
на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му.
Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев
Записки от беседите на
Учителя
Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата.
към текста >>
При това положение аз не бързах, а нямаше и
учители
, които да свирят и предават добре.
Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа.
При това положение аз не бързах, а нямаше и
учители
, които да свирят и предават добре.
Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря.
към текста >>
Аз имах търпение да дочакам някой
учител
.
Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре.
Аз имах търпение да дочакам някой
учител
.
Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати.
към текста >>
Ще намериш някой
учител
.
Болест, при която можеш да пееш, лесно се лекува. Ще пееш. Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото. Казвате: "Не ми се пее." Ти ще заставиш себе си да пееш. Нека да се научиш.
Ще намериш някой
учител
.
Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш. Нито един от вас не е правил опит да премахне обезсърчението с музиката.
към текста >>
За песента "Фир-Фюр-Фен"
Учителят
каза: "Тази песен е с мощна сила.
Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те? "Киамет" да се пее за разрешаване на мъчнотиите, за да излезете от безизходни положения.
За песента "Фир-Фюр-Фен"
Учителят
каза: "Тази песен е с мощна сила.
Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: "Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем "Фир-Фюр-Фен". Ако искате да ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий". Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума.
към текста >>
87.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
Учителят
, когато някой се разболее, казваше: "Рекох, идете в санаториума!
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ Спомени на ученици
Учителят
, когато някой се разболее, казваше: "Рекох, идете в санаториума!
" А санаториумът беше братската градина, да покопаеш там, за да се излекуваш. "Идете в санаториума! ", пращаше ги да копаят. Или на лозето. Тука ще приложа няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Учителя.
към текста >>
Тука ще приложа няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от
Учителя
.
Учителят, когато някой се разболее, казваше: "Рекох, идете в санаториума! " А санаториумът беше братската градина, да покопаеш там, за да се излекуваш. "Идете в санаториума! ", пращаше ги да копаят. Или на лозето.
Тука ще приложа няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от
Учителя
.
На един обяд сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от един километър разстояние. За стомах: Да се пие мента - тревата. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. За треска: Три люти пиперки, вместо хинин.
към текста >>
"Няма неизлечима болест", ми каза веднъж
Учителят
, "но човек трябва да има силна вяра и бодър дух!
Бъбречни болести: Светли мисли, топли чувства и силни постъпки. Да се не колебаеш, когато постъпваш. Това е цяр и за всички болести. "Болестите тонират." Наталия Накова
"Няма неизлечима болест", ми каза веднъж
Учителят
, "но човек трябва да има силна вяра и бодър дух!
" Тези думи: "Ще мине! " бяха станали за мене и за мнозина магически. Щом кажеше Той: "Ще мине! ", значи ще мине.
към текста >>
Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил
Учителя
през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен?
А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине.
Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил
Учителя
през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен?
" Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Наталия Накова Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Но помня, какво Му казал след това
Учителя
: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила.
Но помня, какво Му казал след това
Учителя
: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
" Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Следвайте Моя път и всякаква болест от вас ще изчезне. - Ама не съм учен.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Наталия Накова
Записки от беседите на
Учителя
Следвайте Моя път и всякаква болест от вас ще изчезне. - Ама не съм учен. - Следвайте Моя път, и наука ще придобиете. - Как да го следвам? - Изучавайте ме.
към текста >>
88.
СЛЪНЦЕ
За ишиас, за ревматизъм, за сърце
Учителят
препоръчваше екскурзии.
СЛЪНЦЕ Спомени на ученици
За ишиас, за ревматизъм, за сърце
Учителят
препоръчваше екскурзии.
"Движение, движение, екскурзии. И Слънце." Особено и за всички болести препоръчваше Слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на Слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли, пръснати из всички беседи. "Няма болест, която да не може да я лекува Слънцето" - казва Учителят.
към текста >>
"Няма болест, която да не може да я лекува Слънцето" - казва
Учителят
.
За ишиас, за ревматизъм, за сърце Учителят препоръчваше екскурзии. "Движение, движение, екскурзии. И Слънце." Особено и за всички болести препоръчваше Слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на Слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли, пръснати из всички беседи.
"Няма болест, която да не може да я лекува Слънцето" - казва
Учителят
.
Но Той не позволяваше да се излагаме директно на Слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Наталия Накова От няколко месеца чувствах тежест в областта на сърцето. Ходих при лекар, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква. Това ме накара най-после да потърся помощта на Учителя.
към текста >>
Това ме накара най-после да потърся помощта на
Учителя
.
"Няма болест, която да не може да я лекува Слънцето" - казва Учителят. Но Той не позволяваше да се излагаме директно на Слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Наталия Накова От няколко месеца чувствах тежест в областта на сърцето. Ходих при лекар, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква.
Това ме накара най-после да потърся помощта на
Учителя
.
Срещнах се с Него и Му казах болката си, тогава Той ми каза: "През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище "Юнак", сега го наричат "Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръка на Учителя и оздравях. Това е, братя, моята опитност. Нестор Илиев Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно.
към текста >>
Срещнах се с Него и Му казах болката си, тогава Той ми каза: "През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище "Юнак", сега го наричат "Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръка на
Учителя
и оздравях.
Но Той не позволяваше да се излагаме директно на Слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Наталия Накова От няколко месеца чувствах тежест в областта на сърцето. Ходих при лекар, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква. Това ме накара най-после да потърся помощта на Учителя.
Срещнах се с Него и Му казах болката си, тогава Той ми каза: "През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище "Юнак", сега го наричат "Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръка на
Учителя
и оздравях.
Това е, братя, моята опитност. Нестор Илиев Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф.
към текста >>
Майка ми пита чрез писмо
Учителя
, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф.
Срещнах се с Него и Му казах болката си, тогава Той ми каза: "През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище "Юнак", сега го наричат "Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръка на Учителя и оздравях. Това е, братя, моята опитност. Нестор Илиев Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно.
Майка ми пита чрез писмо
Учителя
, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф.
Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха.
към текста >>
Нейната вяра и упование в думите на
Учителя
, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха.
Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца.
Нейната вяра и упование в думите на
Учителя
, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха.
Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева, Земният живот е велико училище.
към текста >>
Всяка казана дума от
Учителя
е хвърлен камък, както каже, тъй става.
Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова
Всяка казана дума от
Учителя
е хвърлен камък, както каже, тъй става.
Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева, Земният живот е велико училище. В него всяка душа влязла има да научи много уроци и да придобие ценни опитности, които са потребни за повдигане. Господ в Своя промисъл има всички предвид.
към текста >>
Ето и писмото от
Учителя
по този повод: "Л.
И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става.
Ето и писмото от
Учителя
по този повод: "Л.
К. Гешева, Земният живот е велико училище. В него всяка душа влязла има да научи много уроци и да придобие ценни опитности, които са потребни за повдигане. Господ в Своя промисъл има всички предвид. Той ще изведе всички на добър край.
към текста >>
(Ваш верен) Свещеният подпис на
Учителя
Излагайте гърба си и корема си на слънчевите лъчи преди обед от 9-12 часа, през дрехите. Слъчевата светлина лекува всичко. Упражнявайте добрата си воля. Господ ще ви помогне." София, 28.V.1919 г. В.В.
(Ваш верен) Свещеният подпис на
Учителя
През време на Владийските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най-малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул. "Св. Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакътя от снаряд. Семейство Ковачеви, състоящо се от четири дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9 месечно лекуване и четири несполучливи операции в Александровската болница, беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето вдигаше температура.
към текста >>
Това беше така наричаният тогава "господин Дънов", а после, "
Учителят
".
Ковачева и баща ни, Никола Д. Ковачев бяха силно вярващи християни. Те отправяха горещи молитви към Бога да спаси детето им. И спасението дойде! Сестрата на майка ни, Ана подполковник Стоянова, дойде с радостна вест, че на улица "Опълченска" 66 живее човек, който може да помогне.
Това беше така наричаният тогава "господин Дънов", а после, "
Учителят
".
Отидохме веднага. Аз придружавах майка и сестричката си Верка. Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от Учителя. Дойде и нашият ред. Майка почна да разбинтова ръката, но Той я спря, като каза: "Няма нужда, вашата вяра е силна.
към текста >>
Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от
Учителя
.
И спасението дойде! Сестрата на майка ни, Ана подполковник Стоянова, дойде с радостна вест, че на улица "Опълченска" 66 живее човек, който може да помогне. Това беше така наричаният тогава "господин Дънов", а после, "Учителят". Отидохме веднага. Аз придружавах майка и сестричката си Верка.
Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от
Учителя
.
Дойде и нашият ред. Майка почна да разбинтова ръката, но Той я спря, като каза: "Няма нужда, вашата вяра е силна. Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз, докато оздравее напълно". Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати. Тръгнахме си, окрилени от надежда и вяра във Всевишния.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Верка Николова порасна и се ожени. Сега се казва Манолова и е майка на син - Емануил. Тя работи в детски дом, радва се на добро здраве, добра християнка е, обича децата и хората като себе си. Целият й живот е низ от добри дела, славене на Всевишния и служене на доброто. Сестра й Богдана Николова Германова
Записки от беседите на
Учителя
Ако се отнесеш добре с първия лъч на светлината, всички лъчи ще те благославят. Не мисли, че само богатството ще те задоволи. Има нещо по- хубаво от богатството, от апартаментите. Стреми се към устойчивите неща, които са в самия тебе. В тях е реалността на живота.
към текста >>
89.
ВОДА И ИЗВОРИ
Когато
Учителят
дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави, бе да намерим вода.
ВОДА И ИЗВОРИ Спомени на ученици
Когато
Учителят
дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави, бе да намерим вода.
Там горе се очерта селище, за което трябваше вода. Тогава ние слязохме от Изгрева на юг към Витоша, към долината, където течеше малка рекичка в местността Дианабад и там дълго време търсихме вода. От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви. Учителят, като изследва долината на рекичката, намери един син пясък.
към текста >>
Учителят
, като изследва долината на рекичката, намери един син пясък.
Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави, бе да намерим вода. Там горе се очерта селище, за което трябваше вода. Тогава ние слязохме от Изгрева на юг към Витоша, към долината, където течеше малка рекичка в местността Дианабад и там дълго време търсихме вода. От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви.
Учителят
, като изследва долината на рекичката, намери един син пясък.
"В този пясък има вода." Като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние около 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително, в глината започна да се събира малко вода от синия пясък. Тънката струйка вода прерастна в струя, дебела колкото пръст. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега.
към текста >>
"Радиоактивна вода", я нарече
Учителят
.
Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега. Там ние, които бяхме строители, направихме една малка чешма. Аз работех при Бертоли и с него използвахме каквито камъни и плочи има. Приятелите, които живееха на Изгрева в палатки и бараки, идваха тук и си вземаха вода от чешмичката. Оказа се, че е много хубава и ценна.
"Радиоактивна вода", я нарече
Учителят
.
Така е, защото сините пясъци се дължаха на минерала голконит, който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори.
към текста >>
Тази вода
Учителят
препоръчваше да се пие.
Аз работех при Бертоли и с него използвахме каквито камъни и плочи има. Приятелите, които живееха на Изгрева в палатки и бараки, идваха тук и си вземаха вода от чешмичката. Оказа се, че е много хубава и ценна. "Радиоактивна вода", я нарече Учителят. Така е, защото сините пясъци се дължаха на минерала голконит, който е радиоактивен минерал.
Тази вода
Учителят
препоръчваше да се пие.
Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.
към текста >>
Учителят
често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите.
Приятелите, които живееха на Изгрева в палатки и бараки, идваха тук и си вземаха вода от чешмичката. Оказа се, че е много хубава и ценна. "Радиоактивна вода", я нарече Учителят. Така е, защото сините пясъци се дължаха на минерала голконит, който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие.
Учителят
често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите.
Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша.
към текста >>
Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от
Учителя
.
Така е, защото сините пясъци се дължаха на минерала голконит, който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори.
Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от
Учителя
.
Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея.
към текста >>
Учителят
обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша.
Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.
Учителят
обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша.
Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек.
към текста >>
За тази вода
Учителят
казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея.
При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя".
За тази вода
Учителят
казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея.
Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно". Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затворени полянки - красиво стана.
към текста >>
Учителят
обичаше да пие от нея.
Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея.
Учителят
обичаше да пие от нея.
Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно". Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затворени полянки - красиво стана. Столичани намират сега там условия за приятен отдих.
към текста >>
Там, дето стъпваше крака на
Учителя
, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички.
Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно". Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затворени полянки - красиво стана. Столичани намират сега там условия за приятен отдих.
Там, дето стъпваше крака на
Учителя
, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички.
Където и да ходеше Той, особено внимание се обръщаше най-напред на изворите. За Учителя изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост. Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас.
към текста >>
За
Учителя
изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост.
Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно". Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затворени полянки - красиво стана. Столичани намират сега там условия за приятен отдих. Там, дето стъпваше крака на Учителя, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички. Където и да ходеше Той, особено внимание се обръщаше най-напред на изворите.
За
Учителя
изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост.
Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
към текста >>
Ще ви разкажа как
Учителят
даде песента "Химн на Великата Душа".
Столичани намират сега там условия за приятен отдих. Там, дето стъпваше крака на Учителя, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички. Където и да ходеше Той, особено внимание се обръщаше най-напред на изворите. За Учителя изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост. Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави.
Ще ви разкажа как
Учителят
даде песента "Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
към текста >>
Веднъж
Учителят
каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята".
Където и да ходеше Той, особено внимание се обръщаше най-напред на изворите. За Учителя изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост. Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас.
Веднъж
Учителят
каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята".
Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г.
към текста >>
Учителят
добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
Учителят
добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>
Учителят
не беше много доволен от това разрешение.
Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото.
Учителят
не беше много доволен от това разрешение.
В един много хубав слънчев ден след беседа, Учителят каза: "Тук трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото". След малко един брат се провикна: "Тук, под канарата, има едно изворче". Всички прескочихме и отидохме при брата.
към текста >>
В един много хубав слънчев ден след беседа,
Учителят
каза: "Тук трябва да има един извор.
Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение.
В един много хубав слънчев ден след беседа,
Учителят
каза: "Тук трябва да има един извор.
Ние трябва да го намерим". После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото". След малко един брат се провикна: "Тук, под канарата, има едно изворче". Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче.
към текста >>
Учителят
видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче.
В един много хубав слънчев ден след беседа, Учителят каза: "Тук трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото". След малко един брат се провикна: "Тук, под канарата, има едно изворче". Всички прескочихме и отидохме при брата.
Учителят
видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче.
Под канарата извира". Веднага започнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки.
към текста >>
По едно време
Учителят
каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена".
След малко един брат се провикна: "Тук, под канарата, има едно изворче". Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага започнахме да го разчистваме.
По едно време
Учителят
каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена".
От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов.
към текста >>
Там имаше една полегнала скала, на която по идея на
Учителя
бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов.
По едно време Учителят каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала.
Там имаше една полегнала скала, на която по идея на
Учителя
бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов.
След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени от Учителя: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари,
към текста >>
След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете
поучителните
Слова, дадени от
Учителя
:
От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов.
След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете
поучителните
Слова, дадени от
Учителя
:
Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота,
към текста >>
учители
и ученици,
Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов. След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени от Учителя: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници,
учители
и ученици,
слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята.
към текста >>
Учителят
попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка?
бъдете като този извор! От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него.
Учителят
попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка?
" Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина.
към текста >>
Групата с
Учителя
вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше.
С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме.
Групата с
Учителя
вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше.
Учителят спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем. Като пристигнахме при тях, един брат попита Учителя дали тази вода е хубава. Учителят си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника. Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор!
към текста >>
Учителят
спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем.
Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше.
Учителят
спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем.
Като пристигнахме при тях, един брат попита Учителя дали тази вода е хубава. Учителят си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника. Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата.
към текста >>
Като пристигнахме при тях, един брат попита
Учителя
дали тази вода е хубава.
всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше. Учителят спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем.
Като пристигнахме при тях, един брат попита
Учителя
дали тази вода е хубава.
Учителят си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника. Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата. Девет месеца всеки ден аз ходех за вода.
към текста >>
Учителят
си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника.
Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше. Учителят спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем. Като пристигнахме при тях, един брат попита Учителя дали тази вода е хубава.
Учителят
си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника.
Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата. Девет месеца всеки ден аз ходех за вода. Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за Учителя.
към текста >>
Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за
Учителя
.
Учителят си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника. Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата. Девет месеца всеки ден аз ходех за вода.
Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за
Учителя
.
Тази задача изпълнявах до последния ден на Учителя. До идването на Учителя при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи. Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник.
към текста >>
Тази задача изпълнявах до последния ден на
Учителя
.
Той я опита и каза: "Водата е хубава". После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата. Девет месеца всеки ден аз ходех за вода. Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за Учителя.
Тази задача изпълнявах до последния ден на
Учителя
.
До идването на Учителя при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи. Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи.
към текста >>
До идването на
Учителя
при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи.
После се обърна към мене: "Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор! " На другия ден аз поех задачата. Девет месеца всеки ден аз ходех за вода. Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за Учителя. Тази задача изпълнявах до последния ден на Учителя.
До идването на
Учителя
при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи.
Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи. Стана цяло селище, което нарекоха Рударци.
към текста >>
Учителят
и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто".
След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи. Стана цяло селище, което нарекоха Рударци. В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание.
Учителят
и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто".
В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора бе направен друг голям извор.
към текста >>
В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят
Учителя
и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево.
Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи. Стана цяло селище, което нарекоха Рударци. В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание. Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто".
В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят
Учителя
и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево.
"Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора бе направен друг голям извор. Този извор Учителят нарече "Изворът на Мъдростта".
към текста >>
Този извор
Учителят
нарече "Изворът на Мъдростта".
В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора бе направен друг голям извор.
Този извор
Учителят
нарече "Изворът на Мъдростта".
За неговия външен вид и украса също се вложи много грижа и старание. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори. В селото водата беше варовита и неприятна за пиене. Водата на нашите извори се оказа мека, сладка и приятна. Като разбраха това селяните, всички започнаха да вземат вода за пиене от тях.
към текста >>
90.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Учителят
имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици
Учителят
имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата.
Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад. Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода.
към текста >>
Първата задача, която
Учителят
постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата. Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата".
Първата задача, която
Учителят
постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад.
Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода.
към текста >>
Четвърто:
Учителят
препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден.
Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода.
Четвърто:
Учителят
препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго.
към текста >>
Шесто:
Учителят
препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра.
Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак.
Шесто:
Учителят
препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра.
Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство.
към текста >>
Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от
Учителя
.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго.
Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от
Учителя
.
Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха.
към текста >>
Учителят
изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години.
Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство.
Учителят
изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години.
Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителят препоръча изпотяването при специални условия, които Той даде.
към текста >>
Затова
Учителят
препоръча изпотяването при специални условия, които Той даде.
Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване.
Затова
Учителят
препоръча изпотяването при специални условия, които Той даде.
Даде ни следното упражнение. Това беше през лятото на 1928 година. Много добре облечени, с дебели дрехи, да се носи вода с две стомни от чешмичката. Първият ден един път се носи вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане.
към текста >>
Изворчето в Дианабад го направихме, когато
Учителят
започна да живее на Изгрева.
Поради дебелите дрехи изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, може да се повтори това упражнение за още десет дена. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на човешката кожа. Веска Нейкова
Изворчето в Дианабад го направихме, когато
Учителят
започна да живее на Изгрева.
Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото.
към текста >>
Учителят
казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата.
Веска Нейкова Изворчето в Дианабад го направихме, когато Учителят започна да живее на Изгрева. Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът?
Учителят
казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата.
Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Учителят в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена.
към текста >>
Учителят
в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма.
Той ни даде една задача да носим вода. 1926 година вече я изпълнявахме. В какво се заключаваше тази задача и какъв е принциът? Учителят казваше, че водата съдържа в себе си магнетизъм и човек като носи вода, получава магнетизма от водата. Всеки да си вземе две стомнички от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден три пъти... десетия ден десет пъти до изворчето и, естествено, ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото.
Учителят
в 1924 година на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма.
Най-напред каза да правим по една потна баня 40 дена напред. После каза: много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача и такова хубаво нещо почувствах накрая на изпълнението на задачата. Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в чаша и пиеш лъжичка по лъжичка.
към текста >>
Учителят
не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания.
Задачата изпълнявах за около час и половина - два. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и с една мокра кърпа си обтрива цялото тяло, за да поеме потта и да се изчисти тялото. След това се обличаш и изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша се слага лимон, а лимонът беше само накрая.
Учителят
не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания.
Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием с топла вода. Ръцете да ги мием по много пъти на ден. И даже в "Пътят на ученика", ако си спомняте, дава съвети да си измием под мишниците. Той беше за една хигиена на тялото. Учителят даде този метод с врелите компреси.
към текста >>
Учителят
даде този метод с врелите компреси.
Учителят не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания. Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием с топла вода. Ръцете да ги мием по много пъти на ден. И даже в "Пътят на ученика", ако си спомняте, дава съвети да си измием под мишниците. Той беше за една хигиена на тялото.
Учителят
даде този метод с врелите компреси.
Взема се един пакет памук или пешкир, натопен във вряла вода, захващат се краищата да се поиз- цеди и се слага на болното място. Щом поизстине, се сменя. Това се прави най-малко 6 пъти, най-много 10 пъти. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция.
към текста >>
Веднъж за един брат
Учителят
ме прати да направя този компрес за синузит.
Той беше за една хигиена на тялото. Учителят даде този метод с врелите компреси. Взема се един пакет памук или пешкир, натопен във вряла вода, захващат се краищата да се поиз- цеди и се слага на болното място. Щом поизстине, се сменя. Това се прави най-малко 6 пъти, най-много 10 пъти.
Веднъж за един брат
Учителят
ме прати да направя този компрес за синузит.
На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителят какво да направим. Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания.
към текста >>
Аз попитах
Учителят
какво да направим.
Взема се един пакет памук или пешкир, натопен във вряла вода, захващат се краищата да се поиз- цеди и се слага на болното място. Щом поизстине, се сменя. Това се прави най-малко 6 пъти, най-много 10 пъти. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция.
Аз попитах
Учителят
какво да направим.
Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка.
към текста >>
Тези компреси
Учителят
ги даде за всички остри заболявания.
Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителят какво да направим. Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е".
Тези компреси
Учителят
ги даде за всички остри заболявания.
Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно. Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Елена Андреева
към текста >>
"Врялата вода - казва
Учителят
- разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират.
Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно. Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Елена Андреева
"Врялата вода - казва
Учителят
- разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират.
Така могат да се лекуват даже и холерата, чумата и туберкулозата. Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко". Учителят препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичката, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи.
към текста >>
Учителят
препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода.
Елена Андреева "Врялата вода - казва Учителят - разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират. Така могат да се лекуват даже и холерата, чумата и туберкулозата. Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко".
Учителят
препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода.
Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичката, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случки как да се употребява. Например: "Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода". На друго място казва: "Простудил си се или имаш треска, изпивашаш 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине".
към текста >>
Учителят
казваше: "Пий вряла вода.
Ние, нашите хора, така се лекуваме от много болести. Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм, без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно, а училището и квартирата - ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден.
Учителят
казваше: "Пий вряла вода.
Почувстваш ли, че иде треска изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще я предотвратяваш". Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная.
към текста >>
Слава на
Учителя
.
И така ще я предотвратяваш". Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода.
Слава на
Учителя
.
Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта.
към текста >>
Той отива при
Учителя
с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен.
По е здравословно". Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал с тези Негови съвети, които аз изпълнявах. Наталия Накова Георги Радев е болен от туберкулоза. Като работи с астрологията, се концентрира и вижда картините на своето бъдещо развитие и всички условия, при които ще си замине - силно проявена интуиция.
Той отива при
Учителя
с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен.
Ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма". Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път". Учителят му казва: "Над всичко е Бог.
към текста >>
Той започва да плаче пред
Учителя
и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път".
Като работи с астрологията, се концентрира и вижда картините на своето бъдещо развитие и всички условия, при които ще си замине - силно проявена интуиция. Той отива при Учителя с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен. Ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма".
Той започва да плаче пред
Учителя
и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път".
Учителят му казва: "Над всичко е Бог. Вземи две стомни по 10 литра и всеки ден носи по 3 пъти вода от извора в Дианабад, да се изпотяваш". Георги му отговаря: "Как ще нося вода, какво ще кажат хората за мен, такъв интелигентен човек, да носи вода". Проявява поредното непослушание. Разговорът го чува брат Генчо Алексиев, художник от Варна, който живееше в нашето кварталче и беше болен от туберкулоза.
към текста >>
Учителят
му казва: "Над всичко е Бог.
Той отива при Учителя с хороскопа си и Му казва: "Аз ще умра, изхвърлен, като някое псе отвън, няма да има никой при мен. Ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен. Това е карма". Той започва да плаче пред Учителя и Му казва: "Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път".
Учителят
му казва: "Над всичко е Бог.
Вземи две стомни по 10 литра и всеки ден носи по 3 пъти вода от извора в Дианабад, да се изпотяваш". Георги му отговаря: "Как ще нося вода, какво ще кажат хората за мен, такъв интелигентен човек, да носи вода". Проявява поредното непослушание. Разговорът го чува брат Генчо Алексиев, художник от Варна, който живееше в нашето кварталче и беше болен от туберкулоза. Грабва две стомни и повече от месец носи вода, изпотява се и се излекува.
към текста >>
Майка ми попита
Учителя
как да се излекувам.
Животът му се продължи повече от 20 години. Той нарисува хубавите картини на градината в Айтос като напусна Изгрева в 1940 година. Заминал си е на 10.Х.1956 година в град Пловдив. Светозар Няголов Страдах от възпаление на очите, но никакво лекуване не предприемах.
Майка ми попита
Учителя
как да се излекувам.
Той ми даде прости наставления - да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани с топла вода и с двете ръце да си обтривам корема. Като приложих този режим за около един месец възпалението на очите ми премина. Жечо Панайотов С възрастта си баща ми получи перде на окото. Не можеше да вижда.
към текста >>
Като чухме това, веднага се затичахме при
Учителя
.
После му направиха операция на окото и му махнаха пердето. Но така се случи, че той без да иска си напръска със сняг окото. Стана инфекция, окото почерня и се поду. Получи се голям оток. Извикахме лекар и той каза, че окото трябва да се извади.
Като чухме това, веднага се затичахме при
Учителя
.
Разказахме Му всичко. А Той ни каза: "Ще вземете чист съд. Ще вземете също една чиста кърпа. В чистия съд ще сложите гореща вода. Кърпата ще я топите във водата и ще я налагате на окото." Сестра ми Люба цяла нощ топи кърпата в легена с топла вода и я слагаше на окото на баща ми.
към текста >>
" Отговаряме, че
Учителят
го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи.
На сутринта отокът спадна. Окото се избистри. Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото. Вижда го и ахва: "Ама как стана? Как е възможно това?
" Отговаряме, че
Учителят
го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи.
"Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка.
към текста >>
Бях чувала, че
Учителят
препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него.
Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми. Беше след обяд.
Бях чувала, че
Учителят
препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него.
Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя.
към текста >>
Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при
Учителя
.
Беше след обяд. Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока.
Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при
Учителя
.
Реших да отида при Учителя. Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора.
към текста >>
Реших да отида при
Учителя
.
Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя.
Реших да отида при
Учителя
.
Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора. Отидох под вишната до стобора да чакам своя ред, измъчвана страшно от окото си.
към текста >>
По едно време
Учителят
излезе от къщата и тръгна да прекоси двора.
Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора. Отидох под вишната до стобора да чакам своя ред, измъчвана страшно от окото си.
По едно време
Учителят
излезе от къщата и тръгна да прекоси двора.
Като ме видя още отдалеч, се отби при мен и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. "С какъв чай - топъл или студен? " - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
към текста >>
Учителят
ме погледна отдалече и се усмихна.
Преди да си легна поставих чая в електрическия чайник до леглото си и си легнах. По едно време през нощта окото ми засмъдя нетърпимо. Промих го и варта падна. След няколко дена то съвсем се оправи и оздравя. Отидох отново на беседата.
Учителят
ме погледна отдалече и се усмихна.
Мария Райчева Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне.
към текста >>
Дойде ми на ум да отида при
Учителя
и да го помоля да ми помогне.
След няколко дена то съвсем се оправи и оздравя. Отидох отново на беседата. Учителят ме погледна отдалече и се усмихна. Мария Райчева Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки.
Дойде ми на ум да отида при
Учителя
и да го помоля да ми помогне.
Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето?
към текста >>
В отговор на моята молба,
Учителят
ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)".
Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден.
В отговор на моята молба,
Учителят
ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)".
- "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето? ". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях.
към текста >>
- "
Учителю
, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето?
Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)".
- "
Учителю
, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето?
". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев
към текста >>
".
Учителят
повтори думите си и повече нищо не ми каза.
Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето?
".
Учителят
повтори думите си и повече нищо не ми каза.
Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев Мен ме беше хванал ишиас.
към текста >>
До мен върви
Учителят
.
Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев Мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът отгоре до долу. След беседа отиваме към полянката за упражнения, аз вървя и накуцвам.
До мен върви
Учителят
.
Обръща се и ми казва: "Ангеле, един бомбелия те е яхнал". А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърба си. Отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си.
към текста >>
Отидох при
Учителя
да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си.
Бях простинал и ме болеше кракът отгоре до долу. След беседа отиваме към полянката за упражнения, аз вървя и накуцвам. До мен върви Учителят. Обръща се и ми казва: "Ангеле, един бомбелия те е яхнал". А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърба си.
Отидох при
Учителя
да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си.
Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни.
към текста >>
Слушали беседата от
Учителя
, от която останали доволни.
Отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърба си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца.
Слушали беседата от
Учителя
, от която останали доволни.
През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма.
към текста >>
През време на беседата
Учителят
казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства.
Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни.
През време на беседата
Учителят
казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства.
Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате?
към текста >>
Когато беседата привършила и
Учителят
бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "
Учителю
, ние имаме болни сърца.
Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували.
Когато беседата привършила и
Учителят
бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "
Учителю
, ние имаме болни сърца.
Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате? " - "Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден.
към текста >>
Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и
Учителят
й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш".
Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на изворчето "Дианабад" и ще ги поливате. Това е лекарството". Двете жени с дамаджани през цялото лято поливали цветните алеи на Изгрева. Когато дошла есен, отишли да се прегледат на лекар, който установил, че настъпило голямо подобрение. Георги Събев
Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и
Учителят
й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш".
Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали.
към текста >>
Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на
Учителя
, което обстоятелство огорчавало сина й.
Георги Събев Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и Учителят й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш". Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева
Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на
Учителя
, което обстоятелство огорчавало сина й.
Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла.
към текста >>
Тогава брат Петър отива в София, попитал
Учителя
за лекарство и Той му казал как да я лекува.
Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали.
Тогава брат Петър отива в София, попитал
Учителя
за лекарство и Той му казал как да я лекува.
Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя.
към текста >>
Тя повярвала и прилагала метода, даден от
Учителя
и оздравяла.
Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш".
Тя повярвала и прилагала метода, даден от
Учителя
и оздравяла.
Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя. Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването. Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя.
към текста >>
Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е
Учителя
.
Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор.
Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е
Учителя
.
Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването. Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя. Георги Събев Мама беше доста болна и аз писах да дойде при, мен на Рила малко на почивка.
към текста >>
Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към
Учителя
и Му благодарила за излекуването.
Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя.
Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към
Учителя
и Му благодарила за излекуването.
Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и Учителя. Георги Събев Мама беше доста болна и аз писах да дойде при, мен на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавият въздух и рилското слънце не помогнаха да се съвземе.
към текста >>
Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и
Учителя
.
Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя. Оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и Му благодарила за излекуването. Разказано ми е през 1952 година от брат Пампоров.
Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането й отваря път към Словото и
Учителя
.
Георги Събев Мама беше доста болна и аз писах да дойде при, мен на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавият въздух и рилското слънце не помогнаха да се съвземе. Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр.
към текста >>
Решихме мама незабавно да отиде в София при
Учителя
.
Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден.
Решихме мама незабавно да отиде в София при
Учителя
.
Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш?
към текста >>
Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при
Учителя
и му разказват всичко подробно.
Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине.
Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при
Учителя
и му разказват всичко подробно.
Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година.
към текста >>
Учителят
попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш?
Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно.
Учителят
попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш?
" - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година.
към текста >>
" - "
Учителю
, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама.
Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш?
" - "
Учителю
, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама.
Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева
към текста >>
Тогава
Учителят
затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция.
Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама.
Тогава
Учителят
затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция.
Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)". Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област.
към текста >>
Учителят
излекува майка ми в 1931 година.
Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)".
Учителят
излекува майка ми в 1931 година.
След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област. Построиха и палатка до гостните стаи и ние се виждахме много често. Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обяд с нея.
към текста >>
Аз знаех, че това лечение й е назначено от
Учителя
, но подробностите не знаех.
Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област. Построиха и палатка до гостните стаи и ние се виждахме много често. Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обяд с нея. След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това.
Аз знаех, че това лечение й е назначено от
Учителя
, но подробностите не знаех.
Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно.
към текста >>
Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при
Учителя
да Го питам.
След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле.
Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при
Учителя
да Го питам.
Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция".
към текста >>
Аз се върнах при
Учителя
и Му разказах какво ми е казал професорът.
Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно.
Аз се върнах при
Учителя
и Му разказах какво ми е казал професорът.
"Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция". Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето.
към текста >>
Учителю
, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция".
Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша.
Учителю
, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция".
Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той и слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава".
към текста >>
Учителят
се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш".
Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция".
Учителят
се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш".
И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той и слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава". Благодарих й и много се зарадвах за това чудодейно излекуване.
към текста >>
Така ми беше казал Той и слава Богу и на
Учителя
, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава".
Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция". Учителят се позамисли и каза: "Ако имаш вяра, можеш". И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата.
Така ми беше казал Той и слава Богу и на
Учителя
, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава".
Благодарих й и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Наталия Накова Живеехме с брат ми на Изгрева. Къщата му беше точно под поляната, на която играехме Паневритмия. Беше 15 май.
към текста >>
-
Учителят
.
Къщата му беше точно под поляната, на която играехме Паневритмия. Беше 15 май. Валеше хубав, ситен дъжд. Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната?
-
Учителят
.
И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе. Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот.
към текста >>
Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри,
Учителят
каза: "Рекох, майският дъжд е благословение!
Аз излязох на поляната да потичам на дъжда. И кой мислите се зададе откъм източната страна на поляната? - Учителят. И Той излизаше да се разходи по дъжда. Аз бях на седмото небе.
Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри,
Учителят
каза: "Рекох, майският дъжд е благословение!
" Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух. След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат.
към текста >>
След беседата
Учителят
се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но
Учителят
накарал другите да го спрат и да го върнат.
Обикаляхме поляната и след като хубаво ни намокри, Учителят каза: "Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух.
След беседата
Учителят
се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но
Учителят
накарал другите да го спрат и да го върнат.
Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд.
към текста >>
Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на
Учителя
.
Надежда Георгиева По време на една екскурзия до Бивака на Витоша денят бил много горещ и сух. След беседата Учителят се обърнал към всички и казал: "Никой да не бърза да си отива до 4 часа." Един брат се запътил да си ходи, но Учителят накарал другите да го спрат и да го върнат. Към три и половина всички се приготвили за път. Направили обща молитва и поели.
Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на
Учителя
.
Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов
към текста >>
Преди да се разделят,
Учителят
пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани."
Учителят
е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня.
Направили обща молитва и поели. Като стигнали голямата поляна под бивака, спрели по нареждане на Учителя. Отново направили обща молитва. Дотогава по небето само тук-таме се мяркали облачета, но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева.
Преди да се разделят,
Учителят
пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани."
Учителят
е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня.
Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Учителят
Към края на молитвата дъждът започнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода.
Учителят
Записки от беседите на Учителя Водата е едно от мощните средства за лекуване. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута. Като участва и мисълта, ще има и резултати.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Преди да се разделят, Учителят пояснил: "Една такава дъждовна баня през лятото, струва колкото 100 обикновени бани." Учителят е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на дъждовната баня. Влад Пашов Някой иска да знае къде има вода, затова ще ви кажа да вземете сериста вълна, да изкопаете малко и да я заровите в тази дупка, като отгоре я покриете с една паница. Има ли наблизо вода, вълната ще попие влага и ще омекне, няма ли влага, суха ли е, търсете на друго място вода. Учителят
Записки от беседите на
Учителя
Водата е едно от мощните средства за лекуване. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута. Като участва и мисълта, ще има и резултати. За опита ще вземеш чиста, планинска вода.
към текста >>
- "Но как - казва -
Учителю
, аз, старата жена, как ще нося вода!
Водата е добър проводник на магнетизма, ще мине в организма ти и ти ще се освободиш, ще се образува едно поле на деятелност. Ще опиташ два- три месеца като носиш. Тук имаше една сестра (сестра Маркова), тя беше дошла от запад някъде, с висока култура. Не може да се движи. Казвам: Ще носиш и ти вода.
- "Но как - казва -
Учителю
, аз, старата жена, как ще нося вода!
" - Ще носиш вода, ако искаш да се подмладиш. Най-първо с една стомна, после с две стомни ще носиш. Вижда се смешно на хората, но то е закон. Трябва да вярвате в ония Божествени закони, които съществуват, и да не ви е срам от никаква работа, която носи здраве. Всяко нещо, което носи здраве на човека, всяко нещо, което придава на неговата сила; което освежава в малка степен неговия ум и сърце, те са Божествени работи - няма какво да ни е срам.
към текста >>
91.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Екскурзиите до Витоша
Учителят
започва да ги прави с приятелите още през 1919 г.
ПЛАНИНИ Спомени на ученици Нашият братски живот беше свързан с живота на природата.
Екскурзиите до Витоша
Учителят
започва да ги прави с приятелите още през 1919 г.
Най-напред се отиваше до поляната до Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минавахме през село Драгалевци пеша. След това слизахме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни, на които се разполагахме - накладем огньове, възварим чайниците и прекарвахме целия ден. Това продължи две години.
към текста >>
След това
Учителят
предприе едно изкачване оттам по стръмния праг, който води по поляните над манстира - хубави поляни, обширни, с извори по тях, което беше много благоприятно за нас.
Най-напред се отиваше до поляната до Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минавахме през село Драгалевци пеша. След това слизахме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни, на които се разполагахме - накладем огньове, възварим чайниците и прекарвахме целия ден. Това продължи две години.
След това
Учителят
предприе едно изкачване оттам по стръмния праг, който води по поляните над манстира - хубави поляни, обширни, с извори по тях, което беше много благоприятно за нас.
Наоколо имаше клекове и много сухи дърва. Така имахме дърва за огрев и за чайниците, което беше най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. Оттам се вижда Балкана, Рила, равното Софийско поле. Там прекарвахме един ден в седмицата в продължение на две години.
към текста >>
Учителят
беше завел ред - един път в неделята се отива в планината.
Наоколо имаше клекове и много сухи дърва. Така имахме дърва за огрев и за чайниците, което беше най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. Оттам се вижда Балкана, Рила, равното Софийско поле. Там прекарвахме един ден в седмицата в продължение на две години.
Учителят
беше завел ред - един път в неделята се отива в планината.
Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори бивак. Този стръмен баир, от първия бивак догоре, до поляните, приятелите го нарекоха "Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Въпреки това, ние излизахме по него. Учителят постъпи много тактично.
към текста >>
Учителят
постъпи много тактично.
Учителят беше завел ред - един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори бивак. Този стръмен баир, от първия бивак догоре, до поляните, приятелите го нарекоха "Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Въпреки това, ние излизахме по него.
Учителят
постъпи много тактично.
Първо ни заведе до ниското, до равното, а когато свикнахме, започна да ни извежда по баира "Бери душа" до горните поляни. И така в продължение на две години - и зиме, и лете. Разполагахме се на поляните. Тук имаше няколко извора, на които ние направихме каптажи. Туризмът тогава не беше популярен.
към текста >>
Понякога в първите години на Школата
Учителят
ходеше сам на Витоша.
Гледаха на нас като на хора, които не са наред. На този лагер сме прекарали много хубави дни. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходехме в планината с онова облекло и обувки, които се носеха в града. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше там и бързо се засилваше с настъпване на мрака. Вечер буйният огън под звездното небе внасяше своя принос към богатите преживелици.
Понякога в първите години на Школата
Учителят
ходеше сам на Витоша.
Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство.
към текста >>
Той споменаваше в своите беседи, че
Учителят
работи с целия разумен свят на Небето и на Земята.
Вечер буйният огън под звездното небе внасяше своя принос към богатите преживелици. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем.
Той споменаваше в своите беседи, че
Учителят
работи с целия разумен свят на Небето и на Земята.
Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден.
към текста >>
Такъв бе методът на
Учителя
- постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и
Учителят
така работят.
Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство.
Такъв бе методът на
Учителя
- постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и
Учителят
така работят.
Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани.
към текста >>
Учителят
го нарече "Ел-Шадай".
Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем. Той споменаваше в своите беседи, че Учителят работи с целия разумен свят на Небето и на Земята. Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша.
Учителят
го нарече "Ел-Шадай".
Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят.
към текста >>
Учителят
и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх.
Следващият етап бе намиране на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани.
Учителят
и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх.
"Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета.
към текста >>
"Ето едно хубаво място" - отсече
Учителят
.
Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голямата група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх.
"Ето едно хубаво място" - отсече
Учителят
.
След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала.
към текста >>
По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на
Учителя
още работи.
Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша.
По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на
Учителя
още работи.
Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра.
към текста >>
Учителят
се облягаше до една скала.
"Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета.
Учителят
се облягаше до една скала.
Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра. Тази ограда беше нашето спасение от вятъра. Бивакът на Витоша се нарича Ел-Шадай.
към текста >>
на събора в Търново
Учителят
каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Когато човек споменава думата "Ел", споменава името Божие, без да иска. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА От 1922 г. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала. В 1922г.
на събора в Търново
Учителят
каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете.
към текста >>
При същите условия беше и
Учителят
, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана.
Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете.
При същите условия беше и
Учителят
, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана.
Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек". Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек". Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода. Тук спяхме на земята.
към текста >>
Учителят
лежеше на дясната си страна.
Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода. Тук спяхме на земята. Тогава нямаше палатки, спални чували и хижа. Каквото си занесеш на гръб, с него ще прекараш.
Учителят
лежеше на дясната си страна.
Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето. Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден.
към текста >>
Обикновено
Учителят
ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден.
Учителят лежеше на дясната си страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето.
Обикновено
Учителят
ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден.
Вечерта слизахме да спим на голата земя. Школата на Учителя е една сурова школа. Ученикът трябваше да бъде здрав физически, психически и духовно. Излизането на Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение, имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г, когато отидохме за пръв път на 7-те Рилски езера.
към текста >>
Школата на
Учителя
е една сурова школа.
Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето. Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден. Вечерта слизахме да спим на голата земя.
Школата на
Учителя
е една сурова школа.
Ученикът трябваше да бъде здрав физически, психически и духовно. Излизането на Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение, имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г, когато отидохме за пръв път на 7-те Рилски езера. Отначало за 7-те Рилски езера ние преминавахме през Дупница. Излизането се извършваше на два етапа.
към текста >>
Докладвахме на
Учителя
.
Излизането се извършваше на два етапа. Първия ден стигахме до Скакавица, където прекарвахме на открито, а втория ден пристигахме на езерата. Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва вдясно от второто езеро по склоновете на едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на Слънцето. Впоследствие, след като изучихме околността, ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше лесно да се отиде откъм билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето.
Докладвахме на
Учителя
.
Заведохме го и Той го одобри. Нарекохме го "Молитвен връх". Това бе през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите. Трудните места подкрепихме със зидове и пътеката за Молитвения връх направихме лесна и достъпна за изкачването на млади и стари.
към текста >>
Изпявахме песни и след това
Учителят
държеше кратка беседа.
Божественият лъч на всяка работа. Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо.
Изпявахме песни и след това
Учителят
държеше кратка беседа.
Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя.
към текста >>
Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на
Учителя
.
Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа.
Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на
Учителя
.
Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на Учителя. От това място Той държеше беседите си, а наоколо по камъните бяха насядали братя и сестри.
към текста >>
На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на
Учителя
.
Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството.
На самия връх на една скала приготвихме удобно място за сядане на
Учителя
.
От това място Той държеше беседите си, а наоколо по камъните бяха насядали братя и сестри. Понякога се събираха 100, 200 до 500 души. Много песни са изпяти на Молитвения връх и много молитви са отправени към Небето. Действително, изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше Слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък.
към текста >>
Учителят
обичаше да идва тук, независимо от времето.
Много песни са изпяти на Молитвения връх и много молитви са отправени към Небето. Действително, изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше Слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тук сме прекарали незабравими часове. На това място сме живели хубав братски живот, възвишен и свободен.
Учителят
обичаше да идва тук, независимо от времето.
Понякога духаха ветрове, случваха се и мъгли, дъжд и сняг, но никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх. В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия.
към текста >>
Това са формули, които
Учителят
ни е дал.
Понякога духаха ветрове, случваха се и мъгли, дъжд и сняг, но никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх. В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия.
Това са формули, които
Учителят
ни е дал.
Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
към текста >>
Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула
Учителят
казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще".
В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия. Това са формули, които Учителят ни е дал.
Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула
Учителят
казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще".
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол.
към текста >>
На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който
Учителят
сядаше.
Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си.
На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който
Учителят
сядаше.
Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство. Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват. Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била.
към текста >>
Затова
Учителят
го нарече "Езерото на Съзерцанието".
Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание.
Затова
Учителят
го нарече "Езерото на Съзерцанието".
Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат".
към текста >>
Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно
Учителят
нарече второто от седемте Рилски езера.
Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх.
Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно
Учителят
нарече второто от седемте Рилски езера.
Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
към текста >>
Езерото над нас - третото -
Учителят
нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат".
Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка".
Езерото над нас - третото -
Учителят
нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат".
Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата".
към текста >>
На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека",
Учителят
даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци".
На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека",
Учителят
даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата". "Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения.
към текста >>
От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с
Учителя
към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид.
"Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото: "Добре ми е", а второто значение: "Добре мие". Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро)
От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с
Учителя
към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид.
От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях.
към текста >>
Учителят
ги нарече "Салоните".
Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата.
Учителят
ги нарече "Салоните".
А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат.
към текста >>
А върхът между скалите
Учителят
нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки.
Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните".
А върхът между скалите
Учителят
нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки.
Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло.
към текста >>
Учителят
ядеше само тях.
От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки.
Учителят
ядеше само тях.
Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни.
към текста >>
Но после
Учителят
ни научи как да ги ядем.
Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване.
Но после
Учителят
ни научи как да ги ядем.
Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
към текста >>
Като спомен от общото летуване на Рила с
Учителя
ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни.
Като спомен от общото летуване на Рила с
Учителя
ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата". То се намираше от източната страна на връх Харамия. В началото пътуването между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите.
към текста >>
По нея излизахме към Езерото на Чистотата с
Учителя
, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията.
Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, започнахме работа. С кирки копаехме прагове и слагахме каменни стъпала. На други места укрепвахме земята с колове и правехме естествени стъпала. Пътеката минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, в началото удобна за почивка и наслада на окото. Тази пътека стана любима.
По нея излизахме към Езерото на Чистотата с
Учителя
, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията.
Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една пътека по тревите, човек излиза на голямата поляна. Оттук може да се съзерцава Езерото на Чистотата, неговата отворена и светла долина, огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни.
към текста >>
Тогава
Учителят
за първи път излезе по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: "Хубаво направихте пътеката!
Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не бе пострадал, макар че се срещаха до самите ни палатки. Ние също бяхме толерантни към тях и никой не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките в клека. След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото братство се източи по нея към върха.
Тогава
Учителят
за първи път излезе по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: "Хубаво направихте пътеката!
" Посочи също няколко места, където трябваше още малко да се подобрят стъпалата, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима при излизане към Езерото на Чистотата и оттам към Върха на Съзерцанието. Приятелите, които търсеха навсякъде символика, преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122. Попитахме Учителя: "Какво означават тези 122 стъпала? " - "Това е стълбата на Якова, която той видя насън и по която Божии ангели възлизаха и слизаха по нея.
към текста >>
Попитахме
Учителя
: "Какво означават тези 122 стъпала?
След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото братство се източи по нея към върха. Тогава Учителят за първи път излезе по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: "Хубаво направихте пътеката! " Посочи също няколко места, където трябваше още малко да се подобрят стъпалата, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима при излизане към Езерото на Чистотата и оттам към Върха на Съзерцанието. Приятелите, които търсеха навсякъде символика, преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122.
Попитахме
Учителя
: "Какво означават тези 122 стъпала?
" - "Това е стълбата на Якова, която той видя насън и по която Божии ангели възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: "Аз съм Господ, Бог на Отца ти Аврама и Бог на Иса- ка, земята, на която лежиш, ще ти я дам и на потомството ти." /Битие, гл.28, стр.12-17/. Днес е същото. Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: "Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия, на Бялото Братство.
към текста >>
На Мусала
Учителят
отиваше почти всяка година.
Времето, снегът ще изровят нашите стъпала. Но стъпалата на Яков остават и обещанието на Бога ще живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет: Поддържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде време да се изкачите на Рила. Братския живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството.
На Мусала
Учителят
отиваше почти всяка година.
Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на август в София, Учителят през септември отново за няколко дни излизаше на Мусала. Тогава Той излизаше с малка група, защото за голямата се изискваше много багаж и голяма организация. С него отивахме 5-6 братя, които носеха на гърба си всичко. Сестри тогава не се вземаха, защото не можеха да носят тежките раници. Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала.
към текста >>
Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на август в София,
Учителят
през септември отново за няколко дни излизаше на Мусала.
Но стъпалата на Яков остават и обещанието на Бога ще живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет: Поддържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде време да се изкачите на Рила. Братския живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството. На Мусала Учителят отиваше почти всяка година.
Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на август в София,
Учителят
през септември отново за няколко дни излизаше на Мусала.
Тогава Той излизаше с малка група, защото за голямата се изискваше много багаж и голяма организация. С него отивахме 5-6 братя, които носеха на гърба си всичко. Сестри тогава не се вземаха, защото не можеха да носят тежките раници. Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имаше тук хубави дни.
към текста >>
А сега, когато отивахме с
Учителя
, обикновено имаше хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха.
С него отивахме 5-6 братя, които носеха на гърба си всичко. Сестри тогава не се вземаха, защото не можеха да носят тежките раници. Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имаше тук хубави дни. Тези дни за изпитания, лошите дни, с които трябваше да се кали волята ни и които бяха предназначени за обучение, отдавна бяха преминали в нашата младост.
А сега, когато отивахме с
Учителя
, обикновено имаше хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха.
Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни. Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото".
към текста >>
Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към
Учителя
.
Отсядахме горе на голямата хижа Мусала и както ни е обичаят, излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имаше тук хубави дни. Тези дни за изпитания, лошите дни, с които трябваше да се кали волята ни и които бяха предназначени за обучение, отдавна бяха преминали в нашата младост. А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имаше хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха. Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни.
Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към
Учителя
.
Той Го приемаше като свой близък. Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото".
към текста >>
Учителят
предпочиташе да седне при "Окото".
Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме.
Учителят
предпочиташе да седне при "Окото".
Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час."
към текста >>
Като слезе
Учителят
при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята.
Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място.
Като слезе
Учителят
при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята.
Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са.
към текста >>
При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и
Учителят
предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат.
Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата.
При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и
Учителят
предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат.
Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са. Намерим хубаво място, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше едно от нашите най-хубави преживявания.
към текста >>
Една година тръгнахме с
Учителя
в тази долина.
Гледките към връх Манчо и към Олтарите са чудни. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. В първите години тук беше много диво. Стадо диви кози пасяха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях и те не се плашеха от нас, но все пак бяха предпазливи.
Една година тръгнахме с
Учителя
в тази долина.
Той каза само една дума, като вървеше пред мен: "Олта- рят". Тъй го рече. 'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор.
към текста >>
Това го бе казал
Учителят
в един друг разговор.
Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. Той каза само една дума, като вървеше пред мен: "Олта- рят". Тъй го рече. 'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей".
Това го бе казал
Учителят
в един друг разговор.
СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода.
към текста >>
Учителят
даде правила за излизане в планините.
Тъй го рече. 'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Учителят
даде правила за излизане в планините.
Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
към текста >>
Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "
Учителю
, ако няма топла вода, как да пием студената?
СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода.
Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "
Учителю
, ако няма топла вода, как да пием студената?
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка.
към текста >>
"
Учителят
ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената?
"
Учителят
ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя.
към текста >>
"
Учителят
го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на
Учителя
и отсече: "Не, не може!
Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?
"
Учителят
го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на
Учителя
и отсече: "Не, не може!
" С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя.
към текста >>
" С жест
Учителят
отсече въздуха.
Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!
" С жест
Учителят
отсече въздуха.
Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма.
към текста >>
Накрая и
Учителят
се засмя.
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка.
Накрая и
Учителят
се засмя.
Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията.
към текста >>
Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с
Учителя
на Витоша на екскурзия, но сестри да няма.
" С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя.
Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с
Учителя
на Витоша на екскурзия, но сестри да няма.
Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев.
към текста >>
Братята искаха да се проявят - те да се грижат за
Учителя
, сестрите да не им се бъркат.
Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност.
Братята искаха да се проявят - те да се грижат за
Учителя
, сестрите да не им се бъркат.
Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев. Палят огън, ври чайника. Само братята прислужват около Учителя.
към текста >>
Учителят
оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията.
Накрая и Учителят се засмя. Мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя. Една година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат.
Учителят
оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията.
Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев. Палят огън, ври чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат настрана.
към текста >>
Само братята прислужват около
Учителя
.
Братята искаха да се проявят - те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигат на Ел Шадай, разполагат се. Денят е хубав, слънчев. Палят огън, ври чайника.
Само братята прислужват около
Учителя
.
Сестрите държат настрана. След закуската и почивката започва разговор. Изпяват няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо - Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да правим!
към текста >>
Всички сядат около
Учителя
.
Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо - Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да правим! Слагат картофена супа. Тук свещенодейства брат Добрев от Сливен. Става обяд, супата е готова.
Всички сядат около
Учителя
.
Брат Добрев отива да донесе супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение се връща отново. Сестрите приготвят набързо някакъв обяд. Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може.
към текста >>
Учителят
се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може.
Всички сядат около Учителя. Брат Добрев отива да донесе супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение се връща отново. Сестрите приготвят набързо някакъв обяд.
Учителят
се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може.
Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя.
към текста >>
Учителят
обичаше нещата да стават естествено, просто.
Сестрите приготвят набързо някакъв обяд. Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни.
Учителят
обичаше нещата да стават естествено, просто.
При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме.
към текста >>
При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди
Учителя
.
Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто.
При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди
Учителя
.
Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря.
към текста >>
Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с
Учителя
и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят.
Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя.
Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с
Учителя
и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят.
Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица.
към текста >>
Учителят
не ни спря.
При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме.
Учителят
не ни спря.
Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата бе толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътеката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях!
към текста >>
Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на
Учителя
, потеглихме към хижа Скакавица.
Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря.
Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на
Учителя
, потеглихме към хижа Скакавица.
Мъглата бе толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътеката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога.
към текста >>
И
Учителят
сред тях!
Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата бе толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътеката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия!
И
Учителят
сред тях!
Беше смях и олелия до Бога. Къде сме се въртели цял час, за да се намерим там, откъдето сме тръгнали, не ни бе ясно. Махна с ръка Учителят пред нас. Раздра се мъглата, блесна Слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката.
към текста >>
Махна с ръка
Учителят
пред нас.
Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа случайно да не изпусне пътеката. Вървим, вървим, вървим... може би цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се озоваваме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога. Къде сме се въртели цял час, за да се намерим там, откъдето сме тръгнали, не ни бе ясно.
Махна с ръка
Учителят
пред нас.
Раздра се мъглата, блесна Слънцето. Ширна се поляната, очерта се пътечката. Ново сбогуване, ново целуване на ръка, смях, радост. И напред! Друг път 5-6 братя решихме да се надбягваме.
към текста >>
Но ето, че дойде
Учителят
и каза: "И аз ще тичам!
Друг път 5-6 братя решихме да се надбягваме. Бяхме млади, с буйна кръв и тя не ни даваше мира. А пък и трябваше да покажем пред младите сестри кой какво може и колко струва. Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг. Дойде един възрастен брат да даде сигнал за надбягването.
Но ето, че дойде
Учителят
и каза: "И аз ще тичам!
" Застана до нас и сякаш се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се сигнал. Ние полетяхме с буйната си кръв и младата си плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние.
към текста >>
Но
Учителят
изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние.
Но ето, че дойде Учителят и каза: "И аз ще тичам! " Застана до нас и сякаш се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се сигнал. Ние полетяхме с буйната си кръв и младата си плът.
Но
Учителят
изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние.
Как стана това, не можахме да разберем тогава и сега. Ние бяхме по на 25 години, а Учителят - на 60. Видяхме само как Той изхвърча, като се виждаха краката му като спици на колело - така бързо, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята."
към текста >>
Ние бяхме по на 25 години, а
Учителят
- на 60.
Вероятно се съсредоточаваше. Даде се сигнал. Ние полетяхме с буйната си кръв и младата си плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние. Как стана това, не можахме да разберем тогава и сега.
Ние бяхме по на 25 години, а
Учителят
- на 60.
Видяхме само как Той изхвърча, като се виждаха краката му като спици на колело - така бързо, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята." Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището.
към текста >>
Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на
Учителя
.
Как стана това, не можахме да разберем тогава и сега. Ние бяхме по на 25 години, а Учителят - на 60. Видяхме само как Той изхвърча, като се виждаха краката му като спици на колело - така бързо, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята."
Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на
Учителя
.
Той я посоли и я опече на огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него. Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо?
към текста >>
Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба
Учителят
почерпи толкова много хора.
Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и живота на земята." Веднъж брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече на огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст, на всички, които бяхме около Него.
Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба
Учителят
почерпи толкова много хора.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Тогава никому не направи впечатление, че с такава гъба Учителят почерпи толкова много хора. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов
Записки от беседите на
Учителя
Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила.
към текста >>
Затова всички велики същества, адепти и
учители
, които са посещавали Земята, са идвали на Рила да четат историята й.
А кой създаде Мусала? Бог създаде Мусала. Името Мусала е от арабски произход и значи "Близо до Бога" или Божи връх. На турски Мус-Аллах значи "носът на Бога". На Рила в Акаша е написана историята на Земята от създаването й до днешен ден.
Затова всички велики същества, адепти и
учители
, които са посещавали Земята, са идвали на Рила да четат историята й.
При своето пребиваване на Рила те са оставяли светлина и благословение. Така Рила с Мусала става благословена планина за разлика, например, от Пирин, за която се казва, че е окървавена планина. Тук идвам, защото Бог е идвал. Неговите стъпки са стъпвали тук. Нашето пребиваване на Рила се сравнява с историята на цялото човечество: излизането му от Рая, влизането му в гъстата материя и връщането му в Рая.
към текста >>
92.
ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО
Учителят
ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега?
И тъй, ако искате да се ползвате от благата на Природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то три пъти. Сутрин се мийте с топла вода, на обяд може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата.
Учителят
ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега?
Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От Слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени и няма животни в планината, то тя е свободна. Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късна зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да използвате праната, която е в изобилие".
към текста >>
93.
ХРАНЕНЕ
Учителят
въведе приятелите във вегетарианството.
ХРАНЕНЕ Спомени на ученици Отначало в първите години до 1918 г.
Учителят
въведе приятелите във вегетарианството.
Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядяха риба. Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов
към текста >>
Идва един момент, когато
Учителят
препоръчва да не се яде риба.
ХРАНЕНЕ Спомени на ученици Отначало в първите години до 1918 г. Учителят въведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядяха риба.
Идва един момент, когато
Учителят
препоръчва да не се яде риба.
На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци.
към текста >>
Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от
Учителя
.
Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядяха риба. Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов
Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от
Учителя
.
На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяваха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни.
към текста >>
На много от тях
Учителят
им препоръча да станат вегетарианци.
Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя.
На много от тях
Учителят
им препоръча да станат вегетарианци.
Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяваха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни. Галилей Величков
към текста >>
Научих се, че
Учителят
ще идва в Бургас да ни посети.
Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни. Галилей Величков Току-що бях влязла в Братството.
Научих се, че
Учителят
ще идва в Бургас да ни посети.
Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност.
към текста >>
Ще гостува
Учителя
у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство.
Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност.
Ще гостува
Учителя
у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство.
Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух.
към текста >>
Тогава всички ядяхме риба и казваха, че
Учителят
ядял риба или само така си предполагаха.
Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство.
Тогава всички ядяхме риба и казваха, че
Учителят
ядял риба или само така си предполагаха.
Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни.
към текста >>
Учителят
дойде.
Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени.
Учителят
дойде.
Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла?
към текста >>
Учителят
разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух.
Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри.
Учителят
разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух.
Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла? " - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва!
към текста >>
По едно време братът-домакин подканя
Учителя
: "Заповядайте,
Учителю
, че яденето ще изстине."
Учителят
продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "
Учителю
, заповядайте, яденето ще изстине."
Учителят
сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни.
По едно време братът-домакин подканя
Учителя
: "Заповядайте,
Учителю
, че яденето ще изстине."
Учителят
продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "
Учителю
, заповядайте, яденето ще изстине."
Учителят
сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла? " - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия.
към текста >>
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват...
Учителят
говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла?
Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват...
Учителят
говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла?
" - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата.
към текста >>
" - "Да,
Учителю
." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на
Учителя
.
Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла?
" - "Да,
Учителю
." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на
Учителя
.
Тогава Той казва: "Молитва! ", след което всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солницата и яде. Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали останаха някои да ядат.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Не близна нищо от хубавите, съблазнителни рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали останаха някои да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането Наталия Накова
Записки от беседите на
Учителя
Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови.
към текста >>
(
Учителят
ни учеше да посяваме семената и костилките на изядените плодове.)
Яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йод. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодовете и ги изучавайте. Не яжте семената на плодните растения.
(
Учителят
ни учеше да посяваме семената и костилките на изядените плодове.)
Черешата действа разхлабително на стомаха и организма. Ако искате да подобрите кръвообръщението си, яжте череши. Ябълките влияят добре за тониране на нервната система. Орехите влияят добре на мозъка като храна, а житото добре влияе на сърцето. Когато взема една ябълка, първо я прекарвам през пръстите си, да почувствам обича ли ме тя.
към текста >>
Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да
учителствате
, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав
учител
.
Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце.
Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да
учителствате
, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав
учител
.
към текста >>
94.
ПОСТ
Учителят
даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха.
ПОСТ Спомени на ученици
Учителят
даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха.
Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя.
към текста >>
А
Учителят
беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер.
ПОСТ Спомени на ученици Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни.
А
Учителят
беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер.
Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост.
към текста >>
И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на
Учителя
.
Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие.
И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на
Учителя
.
Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит.
към текста >>
Учителят
казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти.
Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя.
Учителят
казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти.
Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада.
към текста >>
Главно
Учителят
го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад.
Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост.
Главно
Учителят
го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад.
Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един възпитателен метод, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Това беше възпитателната страна.
към текста >>
По този начин, с такива упражнения,
Учителят
ни отучи от много неща.
Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един възпитателен метод, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Това беше възпитателната страна.
По този начин, с такива упражнения,
Учителят
ни отучи от много неща.
От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н. Той приложи една система, за да ни отучи от някои наши стари навици и предразсъдъци. Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни.
към текста >>
Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при
Учителя
и казах, че искам да постя десет дни.
По този начин, с такива упражнения, Учителят ни отучи от много неща. От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н. Той приложи една система, за да ни отучи от някои наши стари навици и предразсъдъци. Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости.
Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при
Учителя
и казах, че искам да постя десет дни.
"А, не! - каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости.
към текста >>
Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "
Учителю
, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност.
Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. "А, не! - каза - Първия месец ще изкараш един ден.
Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "
Учителю
, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност.
"А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави.
към текста >>
Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при
Учителя
да пита какво да прави.
Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода.
Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при
Учителя
да пита какво да прави.
Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат.
към текста >>
Учителят
казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки.
"А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави.
Учителят
казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки.
Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят.
към текста >>
Паша като отишла при
Учителя
, казала: "
Учителю
, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат.
Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение.
Паша като отишла при
Учителя
, казала: "
Учителю
, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат.
Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити.
към текста >>
Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал
Учителят
.
Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат.
Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал
Учителят
.
След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30 дни.
към текста >>
Но вижте,
Учителят
не е давал такива пости.
Някои са постили по 20, по 30 дни. Някои са си заминали. Знам, че един брат в провинцията пости 20 дни. Този брат каза, че последните дни, когато си е миел ръцете, клетките поглъщали водата. Значи така е зажадняло тялото.
Но вижте,
Учителят
не е давал такива пости.
Те сами са си правили опити. Той даваше до 10 дни. Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо.
към текста >>
Казали на
Учителя
, а тя не Го била попитала даже.
Те сами са си правили опити. Той даваше до 10 дни. Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо.
Казали на
Учителя
, а тя не Го била попитала даже.
Той й рекъл: "Тебе, кой ти каза да постиш? " - "Учителю, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки. Ти няма защо да постиш". Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост.
към текста >>
" - "
Учителю
, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки.
Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо. Казали на Учителя, а тя не Го била попитала даже. Той й рекъл: "Тебе, кой ти каза да постиш?
" - "
Учителю
, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки.
Ти няма защо да постиш". Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално.
към текста >>
По това време
Учителят
даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално.
" - "Учителю, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки. Ти няма защо да постиш". Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува.
По това време
Учителят
даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално.
Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
към текста >>
Запитва
Учителя
и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден".
Елена Андреева Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости.
Запитва
Учителя
и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден".
Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят.
към текста >>
Десет дни подред Катя ходела при
Учителя
и Той всеки ден й давал по една ябълка.
Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден".
Десет дни подред Катя ходела при
Учителя
и Той всеки ден й давал по една ябълка.
Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие.
към текста >>
Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на
Учителя
.
По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали.
Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на
Учителя
.
Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре.
към текста >>
Учителят
казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
Учителят
казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Елена Андреева
към текста >>
На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на
Учителя
и без Негово съдействие.
Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят.
На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на
Учителя
и без Негово съдействие.
Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Елена Андреева Аз също прилагах един пост, даден от Учителя. Той започваше така: първия месец се пости 24 часа.
към текста >>
Аз също прилагах един пост, даден от
Учителя
.
Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Елена Андреева
Аз също прилагах един пост, даден от
Учителя
.
Той започваше така: първия месец се пости 24 часа. Втория - 48 часа. Третия - три дни. Четвъртия - четири дни....десетия месец се пости десет дни. Почваше се всеки месец при разсип на Луната.
към текста >>
Необходимо е специално изучаване, защото
Учителят
в различните години на Школата даваше различни наряди за поста.
Първия ден се пие само една чаша. На втория ден се пие, но само водичката от картофена супа. На третия ден се пие също водичката, но от супа от моркови или картофи. Мария Тодорова Въпросът за поста е много сложен.
Необходимо е специално изучаване, защото
Учителят
в различните години на Школата даваше различни наряди за поста.
В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд.
към текста >>
Това е пост от 24 часа и
Учителят
го нарече почивка.
В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд.
Това е пост от 24 часа и
Учителят
го нарече почивка.
Беше известен в нарядите като пост - почивка. А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемане на плодове.
към текста >>
Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на
Учителя
и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от
Учителя
.
През всички тези етапи ние сме минавали. Принципът е следният: правиш пост в името на една идея; спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация.
Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на
Учителя
и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от
Учителя
.
По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
към текста >>
Учителят
е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален.
Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
Учителят
е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален.
Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание.
към текста >>
Обикновено
Учителят
беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста.
Обикновено
Учителят
беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост . Борис Николов
към текста >>
Учителят
не беше за продължителен пост.
По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
Учителят
не беше за продължителен пост.
Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост . Борис Николов Веднъж попитах Учителя: "Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето".
към текста >>
Веднъж попитах
Учителя
: "
Учителю
, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето".
Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост . Борис Николов
Веднъж попитах
Учителя
: "
Учителю
, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето".
Той ми отговори: "Постите, а пък ядете свински пържоли". Погледнах Го с недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала месо. Той продължи: "Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух. Мария Райчева
към текста >>
Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на
Учителя
.
Погледнах Го с недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала месо. Той продължи: "Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух. Мария Райчева С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие.
Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на
Учителя
.
След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие.
към текста >>
Учителят
го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече.
Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух. Мария Райчева С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние.
Учителят
го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече.
Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони. Влад Пашов
към текста >>
Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и
учител
, когато иска да работи с окултните закони.
След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие.
Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и
учител
, когато иска да работи с окултните закони.
Влад Пашов Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена.
към текста >>
Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при
Учителя
с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят.
Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони. Влад Пашов
Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при
Учителя
с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят.
Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята.
към текста >>
Учителят
отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни.
А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони. Влад Пашов Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят.
Учителят
отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни.
Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста."
към текста >>
Значи, може да се изпълни тази задача, която
Учителят
дава за поста."
Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята.
Значи, може да се изпълни тази задача, която
Учителят
дава за поста."
Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов
Записки от беседите на
Учителя
Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш колко време може да постиш. - Три деня мога ли да постя?
към текста >>
95.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Учителят
ми даде една задача, която сега ще ви разкажа.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ спомени на ученици
Учителят
ми даде една задача, която сега ще ви разкажа.
Ще вземете съвсем прясно жито, като се яде по сто грама всеки ден. Житото се накисва от вечерта. Порцията от сто грама се разделя на три - по 33 грама сутрин, обед и вечер. Пие се само топла вода. Прави се шест дни, а в неделя се отпоства със супа от картофи.
към текста >>
Учителят
ми казваше предварително кога да влизам в пост.
Житото се накисва от вечерта. Порцията от сто грама се разделя на три - по 33 грама сутрин, обед и вечер. Пие се само топла вода. Прави се шест дни, а в неделя се отпоства със супа от картофи. Карах този пост пет месеца - всяка седмица в дадения месец.
Учителят
ми казваше предварително кога да влизам в пост.
Излизаше се от него в хубаво състояние, с повдигнато самочувствие. Житото много трябва да се дъвче, за да се вземе всичко, което Природата е вложила в житното зърно. Здрави зъби се искат. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост". Един от най-приемливите за всички, бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната.
към текста >>
По-късно
Учителят
даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост".
Карах този пост пет месеца - всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние, с повдигнато самочувствие. Житото много трябва да се дъвче, за да се вземе всичко, което Природата е вложила в житното зърно. Здрави зъби се искат.
По-късно
Учителят
даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост".
Един от най-приемливите за всички, бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито десет дни, като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението. В Учителя имаше свобода - или по сто грама на ден, или повече, дали варено или накиснато. Всеки един от нас можеше сам да реши.
към текста >>
В
Учителя
имаше свобода - или по сто грама на ден, или повече, дали варено или накиснато.
Здрави зъби се искат. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече "житен пост". Един от най-приемливите за всички, бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито десет дни, като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението.
В
Учителя
имаше свобода - или по сто грама на ден, или повече, дали варено или накиснато.
Всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие, към житото някои прибавиха ябълки, мед и орехи. Така че, при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а метод с правила, подчиняващи се на духовни, окултни закони.
към текста >>
Учителят
препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало.
Всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие, към житото някои прибавиха ябълки, мед и орехи. Така че, при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а метод с правила, подчиняващи се на духовни, окултни закони.
Учителят
препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало.
Недоузрялото жито той препоръчва при диабет, а покълналите житни зърна, т. е. суровото жито издига в култ. Мария Тодорова За провеждане на житния режим от младите приятели е необходимо само жито един килограм, което да се накисва в гореща вода от предния ден и да се дъвче продължително, но не трябва да се прави с покълнало жито. Когато житото покълва, всичката му сила отива в кълна и човек не може да се ползва от силите на житото.
към текста >>
Тогава сестра Юрданка Жекова отива при
Учителя
и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да й даде някакъв съвет.
Житният режим може да се прави и за постигане на някои добродетели: смирение, кротост, въздържание, милосърдие, благост, търпение и др. Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режима се започва при нова Луна и трае пак 10 дни. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък. Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито.
Тогава сестра Юрданка Жекова отива при
Учителя
и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да й даде някакъв съвет.
Учителят казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода. След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето.
към текста >>
Учителят
казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода.
Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режима се започва при нова Луна и трае пак 10 дни. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък. Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито. Тогава сестра Юрданка Жекова отива при Учителя и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да й даде някакъв съвет.
Учителят
казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода.
След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето. Два часа след изяждане на житото да се пие гореща вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата.
към текста >>
Учителят
не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството.
Два часа след изяждане на житото да се пие гореща вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постиха по десет, а някои и по 20 дни.
Учителят
не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството.
Не ги насърчаваше, ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Правеше се колективен пост, който започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед, по една ябълка и три ореха. Вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. За онези, които отиваха на работа като работници или чиновници, не беше лесно.
към текста >>
Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита
Учителя
.
да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило, някои пострадаха.
Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита
Учителя
.
Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада.
към текста >>
При някои случаи след като съобщаваха на
Учителя
, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило,
Учителят
даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия.
Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило, някои пострадаха. Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия.
При някои случаи след като съобщаваха на
Учителя
, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило,
Учителят
даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия.
Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада. Един кг. жито (пшеница) се разделя на 10 части по 100 грама.
към текста >>
По време на режима
Учителят
препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота: да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др.
" (три пъти) След нея се казва формулата за житния режим: "Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни." (три пъти) Тази формула се казва при започване на житния режим, а при всяко хранене се казва първата формула. Сутрин трябва да се закусва след изгрева на Слънцето, а вечер да се вечеря преди залеза. Ако житото не се дъвче добре, то предизвиква болки в стомаха и затягане на червата, поради което човек не може да изкара докрай започнатия житен режим. Понеже чрез житния режим ние влизаме в лечебницата на Природата за 10 дни, добре е да го започнем от деня на Слънцето и Природата - сряда и да го завършим на десетия ден - в петък, който е шестият ден от Съзиданието, когато Бог е създал човека. Така ние работим да се изменим и създадем новия човек на Земята.
По време на режима
Учителят
препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота: да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др.
Храната, която бихме изяли през тези десет дни, ако не сме на житен режим, да се даде на бедни и нуждаещи се - те да я изядат. Така режимът се осмисля вътрешно и външно и има по-добър резултат. На десетия ден - петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, малко сол, магданоз. След това добре е три дни да се яде лека храна, главно ангелска супа, и постепенно да се премине към обща храна. Записки от беседите на Учителя
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
По време на режима Учителят препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота: да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др. Храната, която бихме изяли през тези десет дни, ако не сме на житен режим, да се даде на бедни и нуждаещи се - те да я изядат. Така режимът се осмисля вътрешно и външно и има по-добър резултат. На десетия ден - петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, малко сол, магданоз. След това добре е три дни да се яде лека храна, главно ангелска супа, и постепенно да се премине към обща храна.
Записки от беседите на
Учителя
Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8 000 научни години, които са процесии на Слънцето от 25 000 години. Дълго време житото е било храна на ангелите и когато хората на Земята стигат до падение, го изпращат с мисия - да промени лошите навици на хората и да спаси човечеството от загиване. То е малката Божия любов, която навсякъде минава и всичко оправя. Колкото една страна на Земята употребява повече жито, толково по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земния човек.
към текста >>
Аз не чух някой да го направи така, както го каза
Учителят
.
И така 100 гр. жито ще ядете през деня, нищо друго". Даде го за една седмица. След това ще ядете нормално една седмица, после още една седмица жито. Три пъти по една седмица да изкарате на жито./ Да ви кажа, почти никой не го направи.
Аз не чух някой да го направи така, както го каза
Учителят
.
Много мъчно беше. Елена Андреева. / Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за 2-3 месеца. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без никакъв прах. Този опит нека направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват.
към текста >>
Учител
си, родител си, имаш едно непослушно дете - остави го да яде една седмица сухо жито!
Питате: как ще се поправи светът? - Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито и ще ги видите как ще омекнат. Като се храни един месец човек със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобих една отлична идея, разбрах как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек!
Учител
си, родител си, имаш едно непослушно дете - остави го да яде една седмица сухо жито!
Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
към текста >>
96.
РАБОТА
Веднъж бе дошъл брат Васил от Айтос, да се оплаква на
Учителя
от брат Георги Куртев.
РАБОТА Спомени на ученици
Веднъж бе дошъл брат Васил от Айтос, да се оплаква на
Учителя
от брат Георги Куртев.
Васил бил назначен за пазач на градината и сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос, това е някъде от 1922 до 1927 г. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години.
към текста >>
и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при
Учителя
и да Му се оплаче от Георги Куртев.
Казвал: „Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на „Изгрева" през 1927 г.
и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при
Учителя
и да Му се оплаче от Георги Куртев.
Решава да помоли Учителя да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.
към текста >>
Решава да помоли
Учителя
да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване.
" И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на „Изгрева" през 1927 г. и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев.
Решава да помоли
Учителя
да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване.
Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос".
към текста >>
Само
Учителят
беше този, който можеше да променя местата на учениците.
Идва този брат на „Изгрева" през 1927 г. и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила.
Само
Учителят
беше този, който можеше да променя местата на учениците.
И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". „Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният.
към текста >>
И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а
Учителят
го слуша най-внимателно.
и като вижда, че на „Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя да го върне в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на Изгрева, нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците.
И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а
Учителят
го слуша най-внимателно.
Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". „Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш".
към текста >>
„Слушам,
Учителю
!
Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях. Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос".
„Слушам,
Учителю
!
" - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: „Отче Наш..." После се навеждаш, с двете си ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: „Който си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: „ да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: „да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: „да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: „както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: „така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: „както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: „но избави нас от лукаваго..." Копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин".
към текста >>
" - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на
Учителя
.
Всеки си имаше място на „Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". „Слушам, Учителю!
" - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на
Учителя
.
Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: „Отче Наш..." После се навеждаш, с двете си ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: „Който си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: „ да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: „да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: „да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: „както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: „така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: „както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: „но избави нас от лукаваго..." Копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва.
към текста >>
Учителят
започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният.
Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствам на целия този разговор и слушам как подробно разказва брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". „Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя.
Учителят
започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: „Методът е следният.
Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: „Отче Наш..." После се навеждаш, с двете си ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: „Който си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: „ да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: „да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: „да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: „както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: „така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: „както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: „но избави нас от лукаваго..." Копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: „Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено".
към текста >>
Учителят
го гледа сериозно.
На стотния път ще кажеш: „Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш, както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее.
Учителят
го гледа сериозно.
Братът се окопитва и казва: „Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли! Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал".
към текста >>
Братът се окопитва и казва: „
Учителю
, вие не ме разбрахте.
Ако искаш много да се подвизаваш, както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее. Учителят го гледа сериозно.
Братът се окопитва и казва: „
Учителю
, вие не ме разбрахте.
Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли! Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". „Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа".
към текста >>
Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината."
Учителят
го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев.
Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее. Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: „Учителю, вие не ме разбрахте.
Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината."
Учителят
го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев.
Иди и ти го помоли! Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". „Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". „По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света.
към текста >>
„Ама
Учителю
, аз искам да се подвизавам в Господа".
Братът се окопитва и казва: „Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: „И мен ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли! Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал".
„Ама
Учителю
, аз искам да се подвизавам в Господа".
„По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика".
към текста >>
Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как
Учителят
не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на „ Отче Наш" на езика на мотиката.
Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе.
Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как
Учителят
не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на „ Отче Наш" на езика на мотиката.
А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му.
към текста >>
Той гледа брата и вижда Величието на
Учителя
и Словото Му.
Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на „ Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му.
Той гледа брата и вижда Величието на
Учителя
и Словото Му.
Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
към текста >>
Вижда и как е разрешил
Учителят
задачата с брат Васил.
А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му.
Вижда и как е разрешил
Учителят
задачата с брат Васил.
Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев. Мария Тодорова
към текста >>
Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на
Учителя
- с молитва и мотика.
И къде е по-горен човекът от молитвата? Не пасват, не се свързват тези две неща, според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил.
Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на
Учителя
- с молитва и мотика.
Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев. Мария Тодорова Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден.
към текста >>
Словото на
Учителя
може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време.
Словото на
Учителя
може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
Мария Тодорова Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим малка дървена барака. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелето.
към текста >>
Учителят
мина и се спря, за да види как работим.
Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим малка дървена барака. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелето. На гредите, които бяха в четирите ъгъла, той накова две странични полегати бичмета, за да ги опаянти.
Учителят
мина и се спря, за да види как работим.
Като погледна, каза: "Тези две бичмета не са заковани на еднаква височина. Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра.
към текста >>
Записки от беседите на
Учителя
Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева (липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително)
Записки от беседите на
Учителя
Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да учи. Природата се е видяла в чудо, докато вкара в тази природа на човека движението, този пръв елемент на започващия порядък. Леността е от човека, работата - от Бога. На нивата орало, на лозето - мотика, а на жътвата - сърп.
към текста >>
Каквито и да сте по положение - свещеници,
учители
, съдии или земеделци - всички трябва да сте готови за работа.
Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните.
Каквито и да сте по положение - свещеници,
учители
, съдии или земеделци - всички трябва да сте готови за работа.
Този е пътят, по който българският народ може да се повдине. За да стане един народ велик, Бог на разума, на интелекта, на сърцето, на душата, на силата трябва да живее сред него и всички да бъдат доволни от труда и от работата си.
към текста >>
97.
ДИШАНЕ
Записки от беседите на
Учителя
ДИШАНЕ
Записки от беседите на
Учителя
Божественият живот прониква в нас чрез въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Понеже въздухът е наситен със светлина и храна, като диша, човек приема тези два елемента необходими за кръвта. Съвременните хора минават през различни болезнени състояния. Една от съществените причини за това е неправилното дишане.
към текста >>
През време на Школата,
Учителят
даде различни упражнения и обяснения по този въпрос.
по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. Сега като говоря за дълбоко дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично."
През време на Школата,
Учителят
даде различни упражнения и обяснения по този въпрос.
Ще ги намерите в Словото Му. Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум.
към текста >>
Някои приятели не послушаха
Учителя
, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха.
Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." През време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му.
Някои приятели не послушаха
Учителя
, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха.
Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца.
към текста >>
98.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ
УЧИТЕЛЯТ
ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ
УЧИТЕЛЯТ
ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ
ТОМ ВТОРИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов;
към текста >>
Книга за живота и учението на
Учителя
Петър Дънов
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ
Книга за живота и учението на
Учителя
Петър Дънов
За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя 2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на
към текста >>
1.Беседите на
Учителя
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани:
1.Беседите на
Учителя
2.Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов - Влад Пашов; 3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от
към текста >>
2.Необикновеният живот на
Учителя
Петър Дънов - Влад Пашов;
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ Книга за живота и учението на Учителя Петър Дънов За съставянето на книгата са използвани: 1.Беседите на Учителя
2.Необикновеният живот на
Учителя
Петър Дънов - Влад Пашов;
3."Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее - Вергилий Кръстев. С уважение и признателност на д-р Вергилий Кръстев за неговия епохален труд, който ни бе от изключителна полза при
към текста >>
ПЕТЪР ДЪНОВ:
УЧИТЕЛЯТ
, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ!
епохален труд, който ни бе от изключителна полза при съставянето на тази книга! Издателите Стара Загора, 2008
ПЕТЪР ДЪНОВ:
УЧИТЕЛЯТ
, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ!
ТОМ ВТОРИ Първо издание Формат 16/70x100 Тираж 350 броя Художник на корицата Христо ТАНЕВ Предпечатна подготовка и печат "Литера принт"
към текста >>
99.
ЯСНОВИДСТВО
Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от
Учителя
.
ЯСНОВИДСТВО Спомени на ученици Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо впечатление. Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение. При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много.
Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от
Учителя
.
По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва? " Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням.
към текста >>
По-късно аз поисках сам от
Учителя
да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва?
Спомени на ученици Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо впечатление. Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение. При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много. Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя.
По-късно аз поисках сам от
Учителя
да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва?
" Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата.
към текста >>
Учителят
ме запита, не помня ли нещо от молитвата.
При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много. Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя. По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва? " Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това.
Учителят
ме запита, не помня ли нещо от молитвата.
А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт.
към текста >>
Учителят
се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че
Учителят
ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това.
" Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата.
Учителят
се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че
Учителят
ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това.
За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт. Тодор Божков За Учителя нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме.
към текста >>
За
Учителя
нямаше скрито и покрито.
Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт. Тодор Божков
За
Учителя
нямаше скрито и покрито.
Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме. Понякога Той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше. Помощта идваше по най-естествен начин. За Него всичко беше открито и животът на човека беше бяла хартия. Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения.
към текста >>
Казва й: "
Учителят
ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка".
По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, че това е обикновена хитрост и тук на "Изгрева" не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка.
Казва й: "
Учителят
ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка".
Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието".
към текста >>
Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на
Учителя
и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от
Учителя
, и с Неговото пожелание.
Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка".
Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на
Учителя
и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от
Учителя
, и с Неговото пожелание.
Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова
към текста >>
Тя благодарила мислено на Господа и на
Учителя
, хапнала и сладко задрямала.
Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе беседа и да я прочете. По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание.
Тя благодарила мислено на Господа и на
Учителя
, хапнала и сладко задрямала.
На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката.
към текста >>
На сутринта отива и благодари на
Учителя
.
По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала.
На сутринта отива и благодари на
Учителя
.
Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика.
към текста >>
Казва Му: "
Учителю
, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка. Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя.
Казва Му: "
Учителю
, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика. Мина известно време, не се нарежда.
към текста >>
Учителят
се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието".
Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса череши и тази питка да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка". Милка не може да повярва, че не изминават минути, откакто е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
Учителят
се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието".
Мария Тодорова Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика. Мина известно време, не се нарежда. Колкото не се нарежда, толкова копнежът ми се усилва.
към текста >>
Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от
Учителя
.
Срокът за записване изтича, последният ден е, аз трябва да внеса таксата, а нямам пари. Брат ми беше в провинцията и не успя да се завърне до този ден, както ми беше обещал. Потърсих от приятели, от този, от онзи - нямат. Утре, в други ден, по-нататък може да се намерят пари, но днес няма. Притесних се силно.
Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от
Учителя
.
Като си дойде брат ми, ще Му ги върна. Макар и със стеснение, закрачих бързо, бързо към Него. Изкачих се по стълбата, почуках. Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръката си държеше един бял плик.
към текста >>
Учителят
веднага отвори, сякаш е бил до вратата.
Притесних се силно. Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от Учителя. Като си дойде брат ми, ще Му ги върна. Макар и със стеснение, закрачих бързо, бързо към Него. Изкачих се по стълбата, почуках.
Учителят
веднага отвори, сякаш е бил до вратата.
В ръката си държеше един бял плик. Преди да Му кажа и дума, Той ми подаде плика с думите: "Услужете си, рекох, и ги върнете. Тези пари не са Мои, те са дадени за Господа." Аз останах слисан. "Благодаря, Учителю, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика. Сумата беше точно толкова, колкото ми беше нужна, нито стотинка повече или по-малко.
към текста >>
"Благодаря,
Учителю
, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика.
Изкачих се по стълбата, почуках. Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръката си държеше един бял плик. Преди да Му кажа и дума, Той ми подаде плика с думите: "Услужете си, рекох, и ги върнете. Тези пари не са Мои, те са дадени за Господа." Аз останах слисан.
"Благодаря,
Учителю
, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика.
Сумата беше точно толкова, колкото ми беше нужна, нито стотинка повече или по-малко. Изумен и зарадван, аз благодарих още веднъж и литнах към академията. Атанас Минчев След свършването на събора през 1927 г. реших да си отивам, но нямах пари за пътни по влака.
към текста >>
Когато тръгнах към дома му, срещнах
Учителя
.
Изумен и зарадван, аз благодарих още веднъж и литнах към академията. Атанас Минчев След свършването на събора през 1927 г. реших да си отивам, но нямах пари за пътни по влака. Мина ми мисълта да поискам заем от брат Тодор Стоименов.
Когато тръгнах към дома му, срещнах
Учителя
.
На никого не бях казала къде отивам и защо. Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака. Така се върнах читава и здрава с плика. Иринка Славова Учителят знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице.
към текста >>
Тогава
Учителят
ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака.
След свършването на събора през 1927 г. реших да си отивам, но нямах пари за пътни по влака. Мина ми мисълта да поискам заем от брат Тодор Стоименов. Когато тръгнах към дома му, срещнах Учителя. На никого не бях казала къде отивам и защо.
Тогава
Учителят
ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака.
Така се върнах читава и здрава с плика. Иринка Славова Учителят знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице. Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню го пуснали в годишен отпуск.
към текста >>
Учителят
знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице.
Когато тръгнах към дома му, срещнах Учителя. На никого не бях казала къде отивам и защо. Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака. Така се върнах читава и здрава с плика. Иринка Славова
Учителят
знае нашите нужди и ни отговаря навреме, като ни помага пряко или чрез друго лице.
Непосредствено след Европейската война брат Пеню Ганев е бил войник в град Скопие, където по същото време са били и Боян Боев и Георги Куртев от Айтос. Брат Пеню го пуснали в годишен отпуск. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша. Пристигнал в София, минал през града и си купил книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговия вътрешен интерес.
към текста >>
Отива при
Учителя
на ул.
Брат Пеню го пуснали в годишен отпуск. Пътувал с влак, после влакът се бил развалил, пътувал с каруца, след това пеша. Пристигнал в София, минал през града и си купил книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговия вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя.
Отива при
Учителя
на ул.
"Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан.
към текста >>
След кратък разговор
Учителят
му казал: "Братът е купил много хубави книги".
Пристигнал в София, минал през града и си купил книги. Избирал ги да бъдат интересни и да отговарят на неговия вътрешен интерес. Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. Отива при Учителя на ул. "Опълченска" 66.
След кратък разговор
Учителят
му казал: "Братът е купил много хубави книги".
И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете."
към текста >>
Учителят
погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за да не се мокрят и да не се цапат по време на пътя. Отива при Учителя на ул. "Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет.
Учителят
погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед.
Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан. Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща. Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Мария Тодорова Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия.
към текста >>
Учителят
се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща.
"Опълченска" 66. След кратък разговор Учителят му казал: "Братът е купил много хубави книги". И му посочил с пръст завързания и опакован пакет. Учителят погледнал пакета и започнал да му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а да не говорим, че може да пропусне човешки поглед. Пеню стоял изумен, а вързопът е опакован и стои до стената неразвързан.
Учителят
се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща.
Малките неща са за човеците, а големите неща са за Боговете." Мария Тодорова Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: "След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там, ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се братът и се чуди, как ще отиде в София от фронта?
към текста >>
Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда
Учителя
- човекът от съня.
Като отидеш там, ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се братът и се чуди, как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера.
Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда
Учителя
- човекът от съня.
Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне! ". Симеон Му целува ръка.
към текста >>
Учителят
го приема и го пита: "Как се казваш?
Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня.
Учителят
го приема и го пита: "Как се казваш?
" Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне! ". Симеон Му целува ръка. Оттогава става наш приятел, неговите четирима братя също.
към текста >>
Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и
Учителят
мълчи.
Като оздравява, спомня си за съня. Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня. Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря.
Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и
Учителят
мълчи.
След малко Учителят се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне! ". Симеон Му целува ръка. Оттогава става наш приятел, неговите четирима братя също. На тяхното стопанство в Русе през 1923 г. направихме опит за братска комуна.
към текста >>
След малко
Учителят
се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне!
Той си е записал улицата и номера. Тръгва да ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня. Учителят го приема и го пита: "Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи.
След малко
Учителят
се обръща към него и казва: "Си- меоне, Симеоне!
". Симеон Му целува ръка. Оттогава става наш приятел, неговите четирима братя също. На тяхното стопанство в Русе през 1923 г. направихме опит за братска комуна. Това бе втората комуна и вторият опит на младежите от Школата.
към текста >>
В това време
Учителят
му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи".
Споделил с един свой приятел за огорчението си и той му казал, че имало друг човек, при който се събирали много хора и там не е нужно да имаш пари, за да влезеш и да слушаш. Методи отишъл на посоченото място, седнал и слушал. Казал си: "Това е, което търся". Когато влизал, си казвал, че ако не го приемат, той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки. Като свършила беседата, Методи се приближил към онзи, който проповядвал.
В това време
Учителят
му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи".
Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя. Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят.
към текста >>
Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на
Учителя
.
Когато влизал, си казвал, че ако не го приемат, той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки. Като свършила беседата, Методи се приближил към онзи, който проповядвал. В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова
Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на
Учителя
.
Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата.
към текста >>
Пристигна
Учителят
.
В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя. Салонът бе препълнен.
Пристигна
Учителят
.
Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата. Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми.
към текста >>
Отведнъж
Учителят
стана строг.
Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата.
Отведнъж
Учителят
стана строг.
Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон.
към текста >>
" След тези думи
Учителят
погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон.
Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли?
" След тези думи
Учителят
погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон.
По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев
към текста >>
По всичко личеше, че
Учителят
в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят.
Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон.
По всичко личеше, че
Учителят
в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят.
Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
към текста >>
Ясно бе, че за
Учителя
нямаше нищо скрито.
Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон. По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше.
Ясно бе, че за
Учителя
нямаше нищо скрито.
Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина.
към текста >>
Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на
Учителя
му изглеждал обикновена попщина.
Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на
Учителя
му изглеждал обикновена попщина.
Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини.
към текста >>
Само след секунди
Учителят
спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво".
Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов".
Само след секунди
Учителят
спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво".
Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене.
към текста >>
Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за
Учителя
и някой го посъветва да отиде и да се извини.
Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън.
Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за
Учителя
и някой го посъветва да отиде и да се извини.
Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува.
към текста >>
Учителят
му каза: "Ти не дойде от само себе си.
Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини.
Учителят
му каза: "Ти не дойде от само себе си.
Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
към текста >>
Учителят
му подава десницата си и той я целува.
Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен".
Учителят
му подава десницата си и той я целува.
Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! "
към текста >>
Една жена от провинцията, която била слушала за
Учителя
да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова
Една жена от провинцията, която била слушала за
Учителя
да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! " "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят.
към текста >>
Слушала как
Учителят
говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин!
Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува. Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа.
Слушала как
Учителят
говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин!
" "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството."
към текста >>
"Не, аз не съм шарлатанин", казал
Учителят
.
Мария Тодорова Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя да се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева. Било неделен ден и слушала беседа. Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! "
"Не, аз не съм шарлатанин", казал
Учителят
.
"Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството." Георги Събев Това ми го разказа една сестра - името й няма да кажа.
към текста >>
Тя слушала с радост думите на
Учителя
и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към
Учителя
: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме.
Тя отивала на беседите тогава, когато на душата й било тежко, когато нямала друга радост. Наистина, както това ставаше с всички нас, след беседата тя чувствала радост, която не могла да се сравни с нищо друго на света. Тоя ден тя била много умъчнена. Тежка мъка тежала на душата й. Около нея изглеждало непрогледно тъмно.
Тя слушала с радост думите на
Учителя
и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към
Учителя
: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме.
Ами Ти, който си съвършен и безгрешен, каква сила те принуди да дойдеш на тоя грешен свят и да страдаш заедно с нас? Твоите страдания от какво са заслужени? " Тя сподели с мен: "Като отправях тоя въпрос към Учителя, аз Го гледах право в очите. Погледна ме и Той и ми проговори ясно, като че беше до мене:
към текста >>
Тя сподели с мен: "Като отправях тоя въпрос към
Учителя
, аз Го гледах право в очите.
Около нея изглеждало непрогледно тъмно. Тя слушала с радост думите на Учителя и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към Учителя: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме. Ами Ти, който си съвършен и безгрешен, каква сила те принуди да дойдеш на тоя грешен свят и да страдаш заедно с нас? Твоите страдания от какво са заслужени? "
Тя сподели с мен: "Като отправях тоя въпрос към
Учителя
, аз Го гледах право в очите.
Погледна ме и Той и ми проговори ясно, като че беше до мене: - Питате: Защо съм дошъл на тая грешна земя? Дойдох заради вас! Дойдох да ви донеса светлина. Дойдох да ви помогна да не ходите в тъмнина.
към текста >>
Учителят
бил вече на катедрата.
По едно време от вратата излязли две сестри и хората направили шпа- лир. Изглежда са ги познали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат.
Учителят
бил вече на катедрата.
Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали.
към текста >>
Беседата започнала, като
Учителят
най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н.
Изглежда са ги познали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата.
Беседата започнала, като
Учителят
най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н.
до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави.
към текста >>
Отговорите били не само изчерпателни -
Учителят
говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали.
Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос.
Отговорите били не само изчерпателни -
Учителят
говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали.
Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж.
към текста >>
Учителят
свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо?
Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали.
Учителят
свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо?
" Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам".
към текста >>
Учителят
почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф.
до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави.
Учителят
почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф.
Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се раз- отишли.
към текста >>
Учителят
почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва.
Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам". Професорите навели глави, мълчали.
Учителят
почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва.
После хората се раз- отишли. Люба Стойкова Беше коледна ваканция. Дойдох да я прекарам в София. Гостувах у леля си в града и само за клас оставах у сестра Динова.
към текста >>
Бях си набелязала на едно листче няколко въпроса да питам
Учителя
.
После хората се раз- отишли. Люба Стойкова Беше коледна ваканция. Дойдох да я прекарам в София. Гостувах у леля си в града и само за клас оставах у сестра Динова.
Бях си набелязала на едно листче няколко въпроса да питам
Учителя
.
Така ме беше посъветвал Той в едно по-раншно посещение при Него: "Отбелязвайте си, рекох, на едно листче в село въпросите, които ви интересуват, та като дойдете при мене да не ги забравите." Отивам един ден при Него да Го питам, ще ме приеме ли. Отложи този ден за някой друг, че сега бил зает. Отивам друг ден - пак зает. Отивам трети ден - пак не се нарежда.
към текста >>
Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие
Учителят
- в какво съм се провинила, какво съм съгрешила.
Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта.
Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие
Учителят
- в какво съм се провинила, какво съм съгрешила.
Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път. Учителят дойде и започна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори.
към текста >>
На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо
Учителят
не ме прие цяла ваканция.
Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ.
На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо
Учителят
не ме прие цяла ваканция.
Това се случваше за пръв път. Учителят дойде и започна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори. По едно време чувам, долавям нещичко, с което ми се изяснява първия от написаните на листчето въпроси. Понадигнах главата си.
към текста >>
Учителят
дойде и започна да говори.
Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път.
Учителят
дойде и започна да говори.
Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори. По едно време чувам, долавям нещичко, с което ми се изяснява първия от написаните на листчето въпроси. Понадигнах главата си. След малко чувам отговор на втория въпрос, на третия, на четвъртия, петия... до последния. Как и кога ги видя и ги подреди последователно в лекцията си?
към текста >>
Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря,
Учителю
, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием.
След малко чувам отговор на втория въпрос, на третия, на четвъртия, петия... до последния. Как и кога ги видя и ги подреди последователно в лекцията си? Сякаш цялата лекция беше построена върху тези мои седем въпроса. Аз обаче имах отговорите, олекна ми на душата, изправих се бодро. И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите.
Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря,
Учителю
, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием.
Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция, която беше продължена до 20-21 януари, поради големия студ.
към текста >>
По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ,
Учителят
каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година.
Може би в годините 1929, 1930, 1931. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция, която беше продължена до 20-21 януари, поради големия студ. Наталия Накова Едно преживяване на брат Крюгер: "Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година.
По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ,
Учителят
каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година.
Аз като си направих тайна молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа. Още в началото, обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: "Някой искат да познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко."
към текста >>
След молитвата
Учителят
се качи на катедрата и започна беседа.
Наталия Накова Едно преживяване на брат Крюгер: "Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година. По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ, Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година. Аз като си направих тайна молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
След молитвата
Учителят
се качи на катедрата и започна беседа.
Още в началото, обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: "Някой искат да познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." Влад Пашов Бях седнала в салона.
към текста >>
Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и
Учителя
.
За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." Влад Пашов Бях седнала в салона. Събирахме се за беседа. Трябваше естествено да изпълним салона с добри, чисти и красиви мисли.
Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и
Учителя
.
Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си.
към текста >>
Само излагат
Учителя
и отблъскват външния свят от Учението!
Събирахме се за беседа. Трябваше естествено да изпълним салона с добри, чисти и красиви мисли. Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти!
Само излагат
Учителя
и отблъскват външния свят от Учението!
" През това време Учителят беше горе в стаята си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят.
към текста >>
През това време
Учителят
беше горе в стаята си.
Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! "
През това време
Учителят
беше горе в стаята си.
Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят. Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци! Тези идиоти!
към текста >>
Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и
Учителят
.
Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна.
Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и
Учителят
.
Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци! Тези идиоти! Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си.
към текста >>
Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо
Учителят
почна тъй странно беседата си с тези думи.
Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му.
Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо
Учителят
почна тъй странно беседата си с тези думи.
Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
към текста >>
По време на Европейската война
Учителят
даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира
Учителя
във Варна.
Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание.
По време на Европейската война
Учителят
даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира
Учителя
във Варна.
Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
към текста >>
Тогава
Учителят
ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна.
Тогава
Учителят
ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството.
към текста >>
Няколко младежи от местната гимназия чули, че
Учителят
гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
Няколко младежи от местната гимназия чули, че
Учителят
гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност.
към текста >>
Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на
Учителя
, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен.
Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на
Учителя
, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби.
към текста >>
Но след като си замина
Учителят
, се обяви срещу Него и срещу Братството.
Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
Но след като си замина
Учителят
, се обяви срещу Него и срещу Братството.
Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят.
към текста >>
Тогава, като младежи, те отишли при
Учителя
, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата".
Но се уговорили, че ако ги излъже и започне да говори разни небивалици, то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност.
Тогава, като младежи, те отишли при
Учителя
, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата".
Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата.
към текста >>
Те се сепнали, изненадани от това, че
Учителят
вече знае за техния план.
А между тях е бил и Елиезер Коен. Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата".
Те се сепнали, изненадани от това, че
Учителят
вече знае за техния план.
Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб.
към текста >>
Тогава
Учителят
се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби.
Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси. Но след като си замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план.
Тогава
Учителят
се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби.
На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива.
към текста >>
Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу
Учителя
, срещу Учението му и срещу школата.
Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу
Учителя
, срещу Учението му и срещу школата.
След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството.
към текста >>
Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил
учител
в същия град.
За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова
Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил
учител
в същия град.
И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона.
към текста >>
Почти всеки ден
Учителят
е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях.
Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева.
Почти всеки ден
Учителят
е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях.
Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа."
към текста >>
Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от
Учителя
да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона.
Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях.
Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от
Учителя
да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона.
Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева.
към текста >>
Но един ден след продължително посещение на
Учителя
при изграждането на бараките, аз се поосвободих.
И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона.
Но един ден след продължително посещение на
Учителя
при изграждането на бараките, аз се поосвободих.
Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание.
към текста >>
Той така, както беше много разположен, Му казвам: "
Учителю
, имам намерение да сменя професията си."
Учителят
стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец.
Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона. Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих.
Той така, както беше много разположен, Му казвам: "
Учителю
, имам намерение да сменя професията си."
Учителят
стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец.
Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
към текста >>
Следващия ден
Учителят
държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание.
Следващия ден
Учителят
държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя.
към текста >>
Учителят
усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му.
Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона.
Учителят
усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му.
Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя.
към текста >>
Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на
Учителя
.
Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона. Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева.
Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на
Учителя
.
Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила.
към текста >>
Ето защо много й се искало да я запознае с
Учителя
.
Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя.
Ето защо много й се искало да я запознае с
Учителя
.
Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала.
към текста >>
Учителят
я приел на разговор.
Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали.
Учителят
я приел на разговор.
Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите.
към текста >>
Но тъй като тя не проявила никакъв интерес,
Учителят
й задал още няколко въпроса и срещата свършила.
Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор.
Но тъй като тя не проявила никакъв интерес,
Учителят
й задал още няколко въпроса и срещата свършила.
На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек.
към текста >>
В това време
Учителят
праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на
учителката
, която току-що била при него.
На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома.
В това време
Учителят
праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на
учителката
, която току-що била при него.
Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек. Той чете мислите на хората. Аз на излизане от приемната видях тия хубави круши и си ги пожелах. Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам Учител.
към текста >>
Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят
Учител
не бил обикновен човек.
Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите.
Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят
Учител
не бил обикновен човек.
Той чете мислите на хората. Аз на излизане от приемната видях тия хубави круши и си ги пожелах. Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам Учител. Сега разбрах, че за Него няма нищо скрито. Той всичко вижда.
към текста >>
Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам
Учител
.
В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек. Той чете мислите на хората. Аз на излизане от приемната видях тия хубави круши и си ги пожелах.
Казах на себе си, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам
Учител
.
Сега разбрах, че за Него няма нищо скрито. Той всичко вижда. Всичко разбира и всичко знае. Той е велик като Христа." Георги Събев
към текста >>
Учителят
предприе екскурзия с Братството до Мусала.
Всичко разбира и всичко знае. Той е велик като Христа." Георги Събев "През 1926 г. съборът стана в София.
Учителят
предприе екскурзия с Братството до Мусала.
Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас!
към текста >>
Обадих се на
Учителя
, че искам и аз да тръгна с тях.
съборът стана в София. Учителят предприе екскурзия с Братството до Мусала. Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала.
Обадих се на
Учителя
, че искам и аз да тръгна с тях.
Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тук! " След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: "Не, ти трябва да останеш тук! " Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото.
към текста >>
" След малко поднових молбата си, но
Учителят
повтори: "Не, ти трябва да останеш тук!
Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тук!
" След малко поднових молбата си, но
Учителят
повтори: "Не, ти трябва да останеш тук!
" Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата.
към текста >>
Учителят
извади един галош и ми го даде.
Той ми нареди: "Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тук! " След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: "Не, ти трябва да останеш тук! " Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш да пазиш квартирата на "Опълченска" 66". Когато за четвърти път отидох да Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото.
Учителят
извади един галош и ми го даде.
Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях.
към текста >>
Тогава разбрах защо
Учителят
настояваше да остана в София.
Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете.
Тогава разбрах защо
Учителят
настояваше да остана в София.
Той беше подействал да не загубя конете си. Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение.
към текста >>
За това място
Учителят
казваше, че има голямо духовно посещение.
Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал да не загубя конете си. Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи.
За това място
Учителят
казваше, че има голямо духовно посещение.
Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа.
към текста >>
Имаше два бука големи, там сядаше
Учителят
и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше.
Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка.
Имаше два бука големи, там сядаше
Учителят
и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше.
Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена.
към текста >>
Учителят
ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене.
Учителят
ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях.
към текста >>
Умъчнена, отивам при
Учителя
и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена.
Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена.
Умъчнена, отивам при
Учителя
и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена.
Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го!
към текста >>
Този подарък от
Учителя
го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък".
Този подарък от
Учителя
го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото.
към текста >>
В началато на века
Учителят
е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме.
Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай.
В началато на века
Учителят
е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме.
Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото. Учителят го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя.
към текста >>
Учителят
го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре.
Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото.
Учителят
го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре.
Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си. Три дена нито мога да спя, нито мога да ям".
към текста >>
Учителят
се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си. Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара.
Учителят
се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Дядо поп тичешком отива в стаята, отваря Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията, пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. "Израил е лоза, която се разпростира и дава обилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си, умножи олтарите.
към текста >>
Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе
Учителят
.
А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: "Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет.
Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе
Учителят
.
Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко.
към текста >>
Вестта, че
Учителят
е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели.
В Писанието има един израз: "Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят.
Вестта, че
Учителят
е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели.
Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла.
към текста >>
Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и
поучително
.
Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели.
Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и
поучително
.
Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
към текста >>
Да,
Учителят
беше жива книга.
Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително.
Да,
Учителят
беше жива книга.
Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше?
към текста >>
Сестра Радева не искала да отиде при
Учителя
с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко.
Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш.
Сестра Радева не искала да отиде при
Учителя
с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко.
Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров
към текста >>
Като Му го дала,
Учителят
й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла.
Като Му го дала,
Учителят
й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата.
към текста >>
Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала,
Учителят
отгде знаеше?
Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала,
Учителят
отгде знаеше?
Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната.
към текста >>
Учителят
изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор.
Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров
Учителят
изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор.
Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
към текста >>
Учителят
получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София.
Учителят
получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш". Брат Куртев си казал: "Какво ли е станало сега? " и извикал брат Слави. "Я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал.
към текста >>
Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от
Учителя
писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш".
Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от
Учителя
писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш".
Брат Куртев си казал: "Какво ли е станало сега? " и извикал брат Слави. "Я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня.
към текста >>
Идва и при
Учителя
.
"Я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Гради Минчев Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше.
Идва и при
Учителя
.
Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него.
към текста >>
Учителят
ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение.
Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-мъка, си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Гради Минчев Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше. Идва и при Учителя.
Учителят
ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение.
Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя!
към текста >>
След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в
Учителя
!
Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него.
След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в
Учителя
!
Прочете ме като книга на светло." На Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки пророкува и никой не улучва. Питат Учителя защо не улучват. "Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите.
към текста >>
Питат
Учителя
защо не улучват.
Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки пророкува и никой не улучва.
Питат
Учителя
защо не улучват.
"Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи. И по тях чете. Но трябва да знае тази писменост."
към текста >>
Аз отидох при
Учителя
и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него.
Но трябва да знае тази писменост." Борис Николов Един случай разказва сестра В. И.: "През време на войната след 9.IX. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше.
Аз отидох при
Учителя
и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него.
Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи.
към текста >>
Учителят
се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих.
Един случай разказва сестра В. И.: "През време на войната след 9.IX. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми.
Учителят
се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих.
Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие. Значи Учителят е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи. Влад Пашов Още преди войната от 1938 г.
към текста >>
Значи
Учителят
е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи.
Аз отидох при Учителя и Му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително намерих момчето си там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше да се умие.
Значи
Учителят
е видял, че момчето си е дошло и ми го съобщи.
Влад Пашов Още преди войната от 1938 г. всички мъже у нас минаха запасно военно обучение. През 1941 г. получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас.
към текста >>
Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на
Учителя
.
Влад Пашов Още преди войната от 1938 г. всички мъже у нас минаха запасно военно обучение. През 1941 г. получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас.
Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на
Учителя
.
Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова. Казах й за моята повиквателна. Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на Учителя за моя случай. Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат". Наистина, когато се явих пред военната комисия, останах изненадан от резултата на прегледа.
към текста >>
Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на
Учителя
за моя случай.
През 1941 г. получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова. Казах й за моята повиквателна.
Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на
Учителя
за моя случай.
Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат". Наистина, когато се явих пред военната комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав. Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах.
към текста >>
Учителят
спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат".
получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова. Казах й за моята повиквателна. Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на Учителя за моя случай.
Учителят
спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат".
Наистина, когато се явих пред военната комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав. Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах. Всички, които бяха дошли, ги взеха, а само мен върнаха.
към текста >>
Редовно посещавах беседите на
Учителя
, макар и да живеех в Самоков.
Бях напълно здрав. Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах. Всички, които бяха дошли, ги взеха, а само мен върнаха. Николай Дойнов
Редовно посещавах беседите на
Учителя
, макар и да живеех в Самоков.
Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете!
към текста >>
Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся
Учителя
на Изгрева.
Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах. Всички, които бяха дошли, ги взеха, а само мен върнаха. Николай Дойнов Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков.
Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся
Учителя
на Изгрева.
Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат.
към текста >>
Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно
Учителя
!
Николай Дойнов Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево.
Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно
Учителя
!
Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него.
към текста >>
Тогава
Учителят
казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете!
Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя!
Тогава
Учителят
казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете!
". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител.
към текста >>
Вече съм при
Учителя
и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат".
Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат.
Вече съм при
Учителя
и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат".
И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител. Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам.
към текста >>
Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим
Учител
.
Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него.
Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим
Учител
.
Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх.
към текста >>
В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на
Учителя
в 5 часа.
А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител. Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова
В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на
Учителя
в 5 часа.
Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
към текста >>
Учителят
влиза, казват се молитви, пеят се песни и
Учителят
започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона.
Учителят
влиза, казват се молитви, пеят се песни и
Учителят
започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение.
към текста >>
Всички в салона се чудят какъв е този израз на
Учителя
.
Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
Всички в салона се чудят какъв е този израз на
Учителя
.
А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите.
към текста >>
А Божков разбира какво значат тия думи на
Учителя
, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото.
Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя.
А Божков разбира какво значат тия думи на
Учителя
, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото.
След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не!
към текста >>
След свършването на беседата той отиде да се извини на
Учителя
и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото.
След свършването на беседата той отиде да се извини на
Учителя
и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов
към текста >>
После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на
Учителя
, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му.
Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на
Учителя
, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му.
Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека.
към текста >>
Ние сме до чешмичката до
Учителя
с няколко човека.
После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов
Ние сме до чешмичката до
Учителя
с няколко човека.
По едно време минават покрай нас една група млади ученици и ни поглеждат. Учениците са любопитни и ни разглеждат. Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка. Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си.
към текста >>
Един се спира, отделя се от групата, идва при
Учителя
и Му целува ръка.
Според мен - не! Борис Николов Ние сме до чешмичката до Учителя с няколко човека. По едно време минават покрай нас една група млади ученици и ни поглеждат. Учениците са любопитни и ни разглеждат.
Един се спира, отделя се от групата, идва при
Учителя
и Му целува ръка.
Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си. Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава.
към текста >>
Учителят
обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен.
Учениците са любопитни и ни разглеждат. Един се спира, отделя се от групата, идва при Учителя и Му целува ръка. Той се наведе и му каза нещо. Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя си. Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас.
Учителят
обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен.
Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! "
към текста >>
Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия
Учител
!
Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа - сам, едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: "Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината.
Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия
Учител
!
" Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре".
към текста >>
Една седмица преди брат Цеко да си замине,
Учителят
го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш?
Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов
Една седмица преди брат Цеко да си замине,
Учителят
го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш?
" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може".
към текста >>
" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "
Учителю
, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет!
Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш?
" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "
Учителю
, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет!
" Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души.
към текста >>
"
Учителят
отговаря: "Добре".
Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет!
"
Учителят
отговаря: "Добре".
Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види.
към текста >>
Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не,
Учителю
, искам да се родя окултен ученик".
" Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре".
Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не,
Учителю
, искам да се родя окултен ученик".
Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент!
към текста >>
Учителят
му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра.
Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш? " И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик".
Учителят
му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра.
Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър.
към текста >>
Заедно с
Учителя
в Мърчаево имаше около 50-60 души.
" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет! " Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може".
Заедно с
Учителя
в Мърчаево имаше около 50-60 души.
Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал.
към текста >>
Един неделен ден брат Цеко отива при
Учителя
да го види.
" Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души.
Един неделен ден брат Цеко отива при
Учителя
да го види.
Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София.
към текста >>
Учителят
му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент!
Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види.
Учителят
му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент!
" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването.
към текста >>
"Няма таквоз нещо,
Учителю
!
Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър.
"Няма таквоз нещо,
Учителю
!
" Учителят нищо повече не му казал. Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано.
към текста >>
"
Учителят
нищо повече не му казал.
Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души. Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види. Учителят му казва: "Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. "Няма таквоз нещо, Учителю!
"
Учителят
нищо повече не му казал.
Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята.
към текста >>
В този момент
Учителят
е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса.
Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята.
В този момент
Учителят
е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса.
Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя.
към текста >>
Учителят
погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде!
Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса.
Учителят
погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде!
" После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат.
към текста >>
Те погледнали: "Няма го,
Учителю
!
Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите.
Те погледнали: "Няма го,
Учителю
!
" Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път.
към текста >>
Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при
Учителя
.
В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил.
Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при
Учителя
.
Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда.
към текста >>
Учителят
го вижда, другите не го виждат.
Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя.
Учителят
го вижда, другите не го виждат.
Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова
към текста >>
Имаше много писма на приятели, адресирани лично до
Учителя
, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път.
Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов
Имаше много писма на приятели, адресирани лично до
Учителя
, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път.
Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
към текста >>
Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от
Учителя
, макар че Му бяха поднасяни.
" Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път.
Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от
Учителя
, макар че Му бяха поднасяни.
Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш?
към текста >>
Достатъчно беше
Учителят
да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда.
Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя. Учителят го вижда, другите не го виждат. Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни.
Достатъчно беше
Учителят
да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда.
Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип.
към текста >>
Дядо Филип от Красно село бил приятел на
Учителя
, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.
Пеню Ганев, Иван Антонов Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова
Дядо Филип от Красно село бил приятел на
Учителя
, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.
Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час.
към текста >>
Веднъж
Учителят
посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.
Веднъж
Учителят
посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
към текста >>
Притеснявал се, а
Учителят
му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш?
Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че Му бяха поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да е отговорът и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.
Притеснявал се, а
Учителят
му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш?
" - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина.
към текста >>
Както казал
Учителят
, така станало.
Мария Тодорова Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина. Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип.
Както казал
Учителят
, така станало.
Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят.
към текста >>
Друг път дядо Филип копаел градината, когато
Учителят
го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака. Притеснявал се, а Учителят му казал: "Влакът ще закъснее с един час." - "Ти отгде знаеш? " - попитал дядо Филип. Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час.
Друг път дядо Филип копаел градината, когато
Учителят
го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.
"Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
към текста >>
"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал
Учителят
.
Както казал Учителят, така станало. Влакът имал закъснение цял час. Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.
"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал
Учителят
.
Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева.
към текста >>
Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае
Учителят
кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла. "Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина. Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си. "Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал.
Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае
Учителят
кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам.
към текста >>
бях при
Учителя
на Изгрева.
"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят. Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал. Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение. Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г.
бях при
Учителя
на Изгрева.
След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам. След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя. Тогава Той ми каза: "Вземете си хляб за три дни". Сбогувах се и си мислих: "Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни".
към текста >>
След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на
Учителя
.
Разказал дядо Филип на Г. Събев През 1943 г. бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с Него аз исках да тръгвам и отидох да Му се обадя. Той ми каза да не тръгвам.
След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на
Учителя
.
Тогава Той ми каза: "Вземете си хляб за три дни". Сбогувах се и си мислих: "Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни". Но ето какво се случи: На 15 километра от Добрич влакът спря и не тръгна. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам.
към текста >>
Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента,
Учителят
пожелал да я посети.
" Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Веса Петрова През 1918 и 1919 г. приятелите направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край Велико Търново.
Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента,
Учителят
пожелал да я посети.
След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя.
към текста >>
След като
Учителят
пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с
Учителя
.
След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Веса Петрова През 1918 и 1919 г. приятелите направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край Велико Търново. Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал да я посети.
След като
Учителят
пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с
Учителя
.
Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли.
към текста >>
След като млъкнал, искал да чуе и думата на
Учителя
.
Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал да я посети. След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час.
След като млъкнал, искал да чуе и думата на
Учителя
.
Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи? " - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи?
към текста >>
" - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал
Учителят
.
Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи?
" - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал
Учителят
.
Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи? " - попитал Учителят. - "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят.
към текста >>
" - попитал
Учителят
.
Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи? " - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи?
" - попитал
Учителят
.
- "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал.
към текста >>
"520 грама" - казал
Учителят
.
" - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи? " - попитал Учителят. - "Около 400 грама." - бил отговорът.
"520 грама" - казал
Учителят
.
Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал. Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя.
към текста >>
Тогава
Учителят
посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал.
" - попитал Учителят. - "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама.
Тогава
Учителят
посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал.
Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя. Отишъл си с понижено самочувствие. Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси.
към текста >>
Ораторът се зачудил на
Учителя
как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет.
- "Около 400 грама." - бил отговорът. "520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал.
Ораторът се зачудил на
Учителя
как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет.
След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя. Отишъл си с понижено самочувствие. Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси. Сега ще разкажа един интересен случай.
към текста >>
След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с
Учителя
.
"520 грама" - казал Учителят. Претеглили я. Излязла 520 грама. Тогава Учителят посочил трета дюля и тя излязла точно, колкото казал. Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може да определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет.
След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с
Учителя
.
Отишъл си с понижено самочувствие. Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси. Сега ще разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка.
към текста >>
Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за
Учителя
.
Горната случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петров- ден, 1962 г. от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси. Сега ще разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Беше дъщеря на ръководителя в Нова Загора - Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна.
Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за
Учителя
.
Посещавала редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често.
към текста >>
Искала да дойде в София, за да види
Учителя
, но кой ще пусне девойка сама по онези години.
Сега ще разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Беше дъщеря на ръководителя в Нова Загора - Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител.
Искала да дойде в София, за да види
Учителя
, но кой ще пусне девойка сама по онези години.
Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя.
към текста >>
Тогава прочела в една беседа на
Учителя
, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при
Учителя
да Го види.
Тя беше девойка и се казваше Ричка. Беше дъщеря на ръководителя в Нова Загора - Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години.
Тогава прочела в една беседа на
Учителя
, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при
Учителя
да Го види.
Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя.
към текста >>
Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с
Учителя
.
Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител.
Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с
Учителя
.
Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него. Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем.
към текста >>
Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с
Учителя
.
Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за да се сбъдне едно желание, човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя да Го види. Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя.
Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с
Учителя
.
Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него. Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано.
към текста >>
Учителят
извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него.
Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя.
Учителят
извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него.
Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона".
към текста >>
Когато влиза Ричка при
Учителя
, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите?
По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него.
Когато влиза Ричка при
Учителя
, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите?
Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя.
към текста >>
Ричка е необикновено възбудена от този разговор с
Учителя
.
Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона".
Ричка е необикновено възбудена от този разговор с
Учителя
.
Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя.
към текста >>
" - "
Учителю
, ще се омъжа ли скоро и за кого?
" Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш?
" - "
Учителю
, ще се омъжа ли скоро и за кого?
" Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
към текста >>
"
Учителят
я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал.
"Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона". Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого?
"
Учителят
я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал.
Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето.
към текста >>
Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред
Учителя
.
Ричка е необикновено възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо.
Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред
Учителя
.
През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди".
към текста >>
През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на
Учителя
.
Той я пита: "Има ли нещо да Ме питаш и да искаш? " - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя.
През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на
Учителя
.
След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко. Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо.
към текста >>
След около пет минути
Учителят
вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
" - "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка, Той заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: "Аз с глупавия си въпрос за женитбата го успах." Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя.
След около пет минути
Учителят
вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака.
към текста >>
Минават тези девет месеца и тя се запознава с един
учител
, който дошъл да преподава в гимназията.
Твоят жених сега е през девет морета, та в десето. Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака.
Минават тези девет месеца и тя се запознава с един
учител
, който дошъл да преподава в гимназията.
Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново отишла при Него. Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата.
към текста >>
Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита
Учителя
.
Има дълго да пътува, докато пристигне тук. След девет месеца ще се нареди". Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията.
Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита
Учителя
.
Отново отишла при Него. Учителят казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още.
към текста >>
Учителят
казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом.
Ричка си заминава за Нова Загора и никому не казва нищо. Мълчи и чака. Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново отишла при Него.
Учителят
казал: "Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом.
А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и идват в София с годеника си, за да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не си приличат. Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному".
към текста >>
Ричка изведнъж си спомня думите на
Учителя
, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета.
Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не си приличат. Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: "Ама не съм ли ти казал досега? Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах".
Ричка изведнъж си спомня думите на
Учителя
, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета.
Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде? " Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв.
към текста >>
Отива при
Учителя
и го пита: "
Учителю
, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде?
Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не си приличат. Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: "Ама не съм ли ти казал досега? Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах". Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета.
Отива при
Учителя
и го пита: "
Учителю
, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде?
" Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак.
към текста >>
"
Учителят
се усмихва и казва: "Този е".
Понеже била заета с покупките, не го разпитвала, но накрая го запитала: "Я ми кажи, откъде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: "Ама не съм ли ти казал досега? Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах". Ричка изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета. Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше да дойде и да премине девет морета и чак от десето море да дойде?
"
Учителят
се усмихва и казва: "Този е".
Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него.
към текста >>
Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита
Учителя
дали може тя да се ожени за него.
" Учителят се усмихва и казва: "Този е". Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак.
Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита
Учителя
дали може тя да се ожени за него.
Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка.
към текста >>
Боян Боев взима писмото, отива при
Учителя
, прочита го, а
Учителят
казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...".
Тя се усмихва, целува ръка и си заминава. Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него.
Боян Боев взима писмото, отива при
Учителя
, прочита го, а
Учителят
казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...".
Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството".
към текста >>
Това са били думите на
Учителя
и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти.
Този жених се казваше Методи Шивачев. След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...".
Това са били думите на
Учителя
и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти.
А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и животът му премина и се насочи в съвсем друга посока.
към текста >>
А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат
Учителя
.
След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти.
А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат
Учителя
.
А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и животът му премина и се насочи в съвсем друга посока. Накрая заплувал в арменски води и още е в техни води.
към текста >>
Учителя
казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка.
Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка.
Учителя
казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка.
Те са стара изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и животът му премина и се насочи в съвсем друга посока. Накрая заплувал в арменски води и още е в техни води. Ричка много пъти разказваше този случай с голямо огорчение. Мария Тодорова
към текста >>
Един ден той ме моли да разкажа на
Учителя
за него и Той да му даде съвет какво да прави.
Но дяволът си няма работа. Среща някаква жена, която му завърта главата и иска от него да се разведе с жена си и да се ожени за нея. Жена му научава. Той е объркан и не знае какво да прави. Споделя с мене, но аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет да му дам.
Един ден той ме моли да разкажа на
Учителя
за него и Той да му даде съвет какво да прави.
Аз съм стеснителен и му казвам: "Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена си, излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома. Влизаме в Изгрева. В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас. Аз ги представих.
към текста >>
В това време
Учителят
се задава насреща и се устремява към нас.
Споделя с мене, но аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет да му дам. Един ден той ме моли да разкажа на Учителя за него и Той да му даде съвет какво да прави. Аз съм стеснителен и му казвам: "Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена си, излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома. Влизаме в Изгрева.
В това време
Учителят
се задава насреща и се устремява към нас.
Аз ги представих. Учителят се усмихна и каза: "Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение Вие дължите на нея. Тя има голям капитал.
към текста >>
Учителят
се усмихна и каза: "Вие имате отлична другарка.
Аз съм стеснителен и му казвам: "Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена си, излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома. Влизаме в Изгрева. В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас. Аз ги представих.
Учителят
се усмихна и каза: "Вие имате отлична другарка.
Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение Вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на неин кредит. Без нея Вие не струвате пет пари.
към текста >>
Аз не бях казал нищо на
Учителя
.
Тя има голям капитал. Вие живеете на неин кредит. Без нея Вие не струвате пет пари. Без нея Вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати.
Аз не бях казал нищо на
Учителя
.
Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи.
към текста >>
Учителят
си подаде ръката за сбогом.
Вие живеете на неин кредит. Без нея Вие не струвате пет пари. Без нея Вие ще разсипете живота си." Ние и тримата останахме като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя.
Учителят
си подаде ръката за сбогом.
Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи. На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя?
към текста >>
Учителят
със спокойни крачки се отдалечи.
Аз не бях казал нищо на Учителя. Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял.
Учителят
със спокойни крачки се отдалечи.
На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя? " Аз му отговарям: "Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо". Той ме прегръща и се раз- целувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната.
към текста >>
На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал
Учителя
?
Учителят си подаде ръката за сбогом. Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му. Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви! " Аз стоях занемял. Учителят със спокойни крачки се отдалечи.
На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал
Учителя
?
" Аз му отговарям: "Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо". Той ме прегръща и се раз- целувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал.
към текста >>
" Бай Иван разбира, че се отнася за
Учителя
.
Валял пороен дъжд. А той е вътре в стаята си. Седнал там и пише нещо за вестника. Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек?
" Бай Иван разбира, че се отнася за
Учителя
.
Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват.
към текста >>
След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи
Учителят
и няколко братя и сестри.
Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват.
След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи
Учителят
и няколко братя и сестри.
Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи. Учителят й вика: "Стани, сестра". Тя обаче не става, коленичила и мълчи.
към текста >>
Жената пада на колене пред
Учителя
, гледа го с умоляващи очи и мълчи.
Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я.
Жената пада на колене пред
Учителя
, гледа го с умоляващи очи и мълчи.
Учителят й вика: "Стани, сестра". Тя обаче не става, коленичила и мълчи. Тогава Той я пита: "Какво има? " А тя му отговаря: "Ами ти знаеш! " Той пак я пита: "Какво има?
към текста >>
Учителят
й вика: "Стани, сестра".
Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи.
Учителят
й вика: "Стани, сестра".
Тя обаче не става, коленичила и мълчи. Тогава Той я пита: "Какво има? " А тя му отговаря: "Ами ти знаеш! " Той пак я пита: "Какво има? " - "Ти знаеш.
към текста >>
" Тогава
Учителят
си затворил очите, замислил се и може би след пет минути се обръща към нея: "Ами ти нали имаше мъж?
" Той пак я пита: "Какво има? " - "Ти знаеш. Ти всичко знаеш! " И третия път Той пак като я пита: "Какво има? "- тя пак отговаря: "Ти всичко знаеш!
" Тогава
Учителят
си затворил очите, замислил се и може би след пет минути се обръща към нея: "Ами ти нали имаше мъж?
" - "Имах, но във войната го убиха." - "Ами нали той обичаше да ти пее? " - "Обичаше и ми пееше." - "Нали той много те обичаше? " Тя му отговаря: "Много, много, много, много, много, много! " Тогава Учителят й казва: "Ами сега той пак ти пее". А тя зарадвана вика: "Ама той ли е?
към текста >>
" Тогава
Учителят
й казва: "Ами сега той пак ти пее".
"- тя пак отговаря: "Ти всичко знаеш! " Тогава Учителят си затворил очите, замислил се и може би след пет минути се обръща към нея: "Ами ти нали имаше мъж? " - "Имах, но във войната го убиха." - "Ами нали той обичаше да ти пее? " - "Обичаше и ми пееше." - "Нали той много те обичаше? " Тя му отговаря: "Много, много, много, много, много, много!
" Тогава
Учителят
й казва: "Ами сега той пак ти пее".
А тя зарадвана вика: "Ама той ли е? " - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла.
към текста >>
Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на
Учителя
.
" Тя му отговаря: "Много, много, много, много, много, много! " Тогава Учителят й казва: "Ами сега той пак ти пее". А тя зарадвана вика: "Ама той ли е? " - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе".
Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на
Учителя
.
Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
към текста >>
Учителят
показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща".
А тя зарадвана вика: "Ама той ли е? " - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла.
Учителят
показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща".
Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят.
към текста >>
Така е приключил случаят между тази жена и
Учителя
.
" - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе". Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща".
Така е приключил случаят между тази жена и
Учителя
.
Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха.
към текста >>
Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и
Учителя
от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук
Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и
Учителя
от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори.
към текста >>
Учителят
твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас!
Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
Учителят
твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас!
" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха.
към текста >>
" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше
Учителят
.
Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас!
" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше
Учителят
.
Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта.
към текста >>
Тогава
Учителят
взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта.
" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха.
Тогава
Учителят
взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта.
Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие.
към текста >>
Учителят
посочи някъде далече надолу: "Те са там!
Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта.
Учителят
посочи някъде далече надолу: "Те са там!
" Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел.
към текста >>
След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на
Учителя
и за погледа Му в това, което ще стане.
На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход.
След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на
Учителя
и за погледа Му в това, което ще стане.
В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта."
към текста >>
В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но
Учителят
не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие.
Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане.
В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но
Учителят
не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие.
Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова
към текста >>
Тогава
Учителят
ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв.
Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела.
Тогава
Учителят
ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв.
Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя.
към текста >>
Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети
Учителя
.
Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова
Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети
Учителя
.
Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там.
към текста >>
Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на
Учителя
.
Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака.
Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на
Учителя
.
Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски".
към текста >>
Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият
Учител
ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там.
Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине.
Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият
Учител
ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там.
Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си.
към текста >>
Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а
Учителя
Дънов поставил по-долу от себе си.
Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников.
Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а
Учителя
Дънов поставил по-долу от себе си.
Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>
Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям
учител
- Кръстников или Дънов.
Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си.
Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям
учител
- Кръстников или Дънов.
Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред.
към текста >>
Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина
Учител
, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете.
Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов.
Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина
Учител
, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете.
Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред".
към текста >>
Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина
Учител
." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския
Учител
.
Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников. Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката си, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете.
Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина
Учител
." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския
Учител
.
Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред". Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене".
към текста >>
Едва изрекли това и ето,
Учителят
се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене".
Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинския Учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред".
Едва изрекли това и ето,
Учителят
се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене".
А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата.
към текста >>
А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при
Учителя
.
Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. "Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред". Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене".
А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при
Учителя
.
Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят?
към текста >>
Учителят
погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее.
"Опълченска" 66. Там видели много хора, които чакали своя ред. Поогледали и си рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред". Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене". А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя.
Учителят
погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее.
Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо.
към текста >>
" След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за
Учителя
, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата.
Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при Мене". А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене?
" След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за
Учителя
, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата.
Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека".
към текста >>
Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е
Учителят
?
А те били най-отзад, едва тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата.
Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е
Учителят
?
" Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината.
към текста >>
Учителят
продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината".
Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил. След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо.
Учителят
продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината".
Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал.
към текста >>
Учителят
протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети.
След това се обърнал към нашия брат и смеейки се, го запитал: "А ти какво искаш от Мене? " След което посегнал с ръка, взел му книгата, която държал, отворил точно на страницата, на която пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината".
Учителят
протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети.
Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов.
към текста >>
Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на
Учителя
, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината.
Казал му: "Е, разбра ли сега къде е Истината и кой е Учителят? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: "Духът на Истината е Този, Който стои най-горе, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека".
Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на
Учителя
, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината.
След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка.
към текста >>
Казал му: "Сега разбрах кой е
Учителят
Дънов.
Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал.
Казал му: "Сега разбрах кой е
Учителят
Дънов.
Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя.
към текста >>
Той е
Учител
на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми".
Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало да проучи и да види как и откъде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Богатият съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал. Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов.
Той е
Учител
на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми".
А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам
към текста >>
Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с
Учителя
.
Казал му: "Сега разбрах кой е Учителят Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване.
Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с
Учителя
.
Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
към текста >>
Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на
Учителя
.
Мария Тодорова Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки.
Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на
Учителя
.
Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря.
към текста >>
Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с
Учителят
е неповторим, както никога досега.
Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, както бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо.
Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с
Учителят
е неповторим, както никога досега.
Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза.
към текста >>
Една сутрин
Учителят
излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила.
Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
Една сутрин
Учителят
излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила.
Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно.
към текста >>
Но
Учителят
беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме".
Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря.
Но
Учителят
беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме".
Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно. Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу.
към текста >>
Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо
Учителят
така бърза.
Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме".
Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо
Учителят
така бърза.
Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно. Той изпраща няколко пъти братя и сестри да ни подсещат, че няма време. Всички се запитват как така да няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта. Багажът бе натоварен и започнахме да се спускаме надолу. Бяха изпратени приятели да викат камиони от Самоков.
към текста >>
Ние изпискахме от уплаха,
Учителят
се обърна и каза на шофьора да побърза.
А горе на езерата се беше вече стъмнило, гърмеше, трещеше - буря и дъжд. Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно да се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше. Колите тръгнаха полека по коларския път. Дойдохме до една долина, където минаваше река, намерихме брод и трябваше да преминем. Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре.
Ние изпискахме от уплаха,
Учителят
се обърна и каза на шофьора да побърза.
Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът изгасна, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички.
към текста >>
Учителят
се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута".
Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило.
Учителят
се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута".
Мария Тодорова Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново. Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише? - "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието. Елена Иларионова
към текста >>
Когато убиха Стефан Стамболов,
Учителят
беше у нас в Търново.
Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше да помете целия камион и щеше да ни издави всички. Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: "Изпреварихме само с една минута". Мария Тодорова
Когато убиха Стефан Стамболов,
Учителят
беше у нас в Търново.
Той ни съобщи: "Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише? - "Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието. Елена Иларионова
към текста >>
100.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Сестра Елена си спомня времето на Първата световна война: "Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: "
Учителю
, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново.
ПРЕДСКАЗАНИЯ Спомени на ученици
Сестра Елена си спомня времето на Първата световна война: "Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: "
Учителю
, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново.
Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво." Учителят спокойно му казал: "Няма защо да ги пращаме в Беброво. Нито един румънски крак няма да стъпи тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и за това навлизане ще платят скъпо." Действително, румънските войници не дойдоха в Търново, а след няколко дни напуснаха България.
към текста >>
Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво."
Учителят
спокойно му казал: "Няма защо да ги пращаме в Беброво.
ПРЕДСКАЗАНИЯ Спомени на ученици Сестра Елена си спомня времето на Първата световна война: "Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: "Учителю, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново.
Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво."
Учителят
спокойно му казал: "Няма защо да ги пращаме в Беброво.
Нито един румънски крак няма да стъпи тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и за това навлизане ще платят скъпо." Действително, румънските войници не дойдоха в Търново, а след няколко дни напуснаха България. Елена Иларионова
към текста >>
По едно време дошло му на ума - "Защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при
Учителя
." Наистина, намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - при
Учителя
.
Ще ви разкажа един случай за брат Борис Димитров. Когато мобилизират всички, мобилизират и него. Той не би трябвало да подлежи на мобилизация, обаче военните не са обърнали внимание, че Борис е прегърбен, за никаква работа не е годен, не може да носи раница. Взели го на работа в канцеларията на поделението, но не му давали вегетарианска храна - бил на общия казан и братът гладувал. Минало седмица, две, той само хляб яде, никаква храна не му дават.
По едно време дошло му на ума - "Защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при
Учителя
." Наистина, намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - при
Учителя
.
Отива и Му разказва всичко: "Учителю, гладувам. Петнадесет дни вече ям само хляб и вода." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: "Ще се нареди." Връща се и се успокоява, че ще се нареди. "Един ден - разказва Борис - съм си свършил канцеларската работа и съм се допрял до вратата, хем се грея на слънце, хем си почивам. В туй време пристига файтон, в него една гранд-дама с монокъл. Спира файтонът, снема файтонджията 2-3 големи куфара и си заминава.
към текста >>
Отива и Му разказва всичко: "
Учителю
, гладувам.
Когато мобилизират всички, мобилизират и него. Той не би трябвало да подлежи на мобилизация, обаче военните не са обърнали внимание, че Борис е прегърбен, за никаква работа не е годен, не може да носи раница. Взели го на работа в канцеларията на поделението, но не му давали вегетарианска храна - бил на общия казан и братът гладувал. Минало седмица, две, той само хляб яде, никаква храна не му дават. По едно време дошло му на ума - "Защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при Учителя." Наистина, намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - при Учителя.
Отива и Му разказва всичко: "
Учителю
, гладувам.
Петнадесет дни вече ям само хляб и вода." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: "Ще се нареди." Връща се и се успокоява, че ще се нареди. "Един ден - разказва Борис - съм си свършил канцеларската работа и съм се допрял до вратата, хем се грея на слънце, хем си почивам. В туй време пристига файтон, в него една гранд-дама с монокъл. Спира файтонът, снема файтонджията 2-3 големи куфара и си заминава. Жената се оглежда наляво-надясно, да види кой да й помогне да пренесе куфарите.
към текста >>
Петнадесет дни вече ям само хляб и вода." Тогава
Учителят
помълчал малко и му рекъл: "Ще се нареди." Връща се и се успокоява, че ще се нареди.
Той не би трябвало да подлежи на мобилизация, обаче военните не са обърнали внимание, че Борис е прегърбен, за никаква работа не е годен, не може да носи раница. Взели го на работа в канцеларията на поделението, но не му давали вегетарианска храна - бил на общия казан и братът гладувал. Минало седмица, две, той само хляб яде, никаква храна не му дават. По едно време дошло му на ума - "Защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при Учителя." Наистина, намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - при Учителя. Отива и Му разказва всичко: "Учителю, гладувам.
Петнадесет дни вече ям само хляб и вода." Тогава
Учителят
помълчал малко и му рекъл: "Ще се нареди." Връща се и се успокоява, че ще се нареди.
"Един ден - разказва Борис - съм си свършил канцеларската работа и съм се допрял до вратата, хем се грея на слънце, хем си почивам. В туй време пристига файтон, в него една гранд-дама с монокъл. Спира файтонът, снема файтонджията 2-3 големи куфара и си заминава. Жената се оглежда наляво-надясно, да види кой да й помогне да пренесе куфарите. Като видях, че жената се оглежда и няма никой, аз отидох, и колкото ми беше по силите - тия куфари, за мойте сили ли са - и с голям зор ги понесох.
към текста >>
Както казал
Учителят
, че ще се нареди и наредило се.
Сетне жената ми каза: "Войниче, имаш ли от нещо нужда? " - "Госпожо, от нищо нямам нужда, само туй, че съм вегетарианец и гладувам, не ми дават вегетарианска храна." - "Тъй ли? " Тя веднага влязла в канцеларията, взела телефона и се обадила: "Ало, генералша еди-коя си." - затваря телефона. Взема втори и там не може, на трето място говори и до вечерта се урежда въпросът за неговото вегетарианство, осигуряват му храна. И не само това - осигуряват за цял живот да не го викат запас и го уволняват.
Както казал
Учителят
, че ще се нареди и наредило се.
Георги Събев Когато дойдохме с д-р Иван Жеков да живеем на Изгрева, направихме си малка двуетажна къщичка, за да имаме възможност да приемаме приятелите от провинцията. Наш съсед беше брат Петко Епитропов, който обикаляше провинцията, защото беше застрахователен агент и пътуваше служебно. Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с Учителя. Освен това всички съобщения за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов.
към текста >>
Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с
Учителя
.
И не само това - осигуряват за цял живот да не го викат запас и го уволняват. Както казал Учителят, че ще се нареди и наредило се. Георги Събев Когато дойдохме с д-р Иван Жеков да живеем на Изгрева, направихме си малка двуетажна къщичка, за да имаме възможност да приемаме приятелите от провинцията. Наш съсед беше брат Петко Епитропов, който обикаляше провинцията, защото беше застрахователен агент и пътуваше служебно.
Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с
Учителя
.
Освен това всички съобщения за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов. Той беше много деятелен. Веднъж един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов. Като чу това Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума.
към текста >>
Веднъж един брат от провинцията ме помоли да запитам
Учителя
получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов.
Когато дойдохме с д-р Иван Жеков да живеем на Изгрева, направихме си малка двуетажна къщичка, за да имаме възможност да приемаме приятелите от провинцията. Наш съсед беше брат Петко Епитропов, който обикаляше провинцията, защото беше застрахователен агент и пътуваше служебно. Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с Учителя. Освен това всички съобщения за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов. Той беше много деятелен.
Веднъж един брат от провинцията ме помоли да запитам
Учителя
получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов.
Като чу това Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми.
към текста >>
Като чу това
Учителят
стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума.
Наш съсед беше брат Петко Епитропов, който обикаляше провинцията, защото беше застрахователен агент и пътуваше служебно. Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с Учителя. Освен това всички съобщения за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов. Той беше много деятелен. Веднъж един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов.
Като чу това
Учителят
стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума.
Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии.
към текста >>
След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че
Учителят
бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки.
Освен това всички съобщения за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов. Той беше много деятелен. Веднъж един брат от провинцията ме помоли да запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов. Като чу това Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума. Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума.
След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че
Учителят
бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки.
За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии. Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите. За моя изненада там беше брат Епитропов.
към текста >>
Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде
Учителят
и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите.
Значи брат Петко Епитропов беше присвоил тази голяма сума. След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева да се правят само малки дървени бараки. За да реализира големия си строеж брат Епитропов без да поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж. Тази постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии.
Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде
Учителят
и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите.
За моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях, сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири. По случай това помирение Учителят каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба. Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно.
към текста >>
Но
Учителят
застана между нас и ни помири.
Тази постъпка ме огорчи и остави сянка в душата ми. Но беше причина и за много разправии. Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите. За моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях, сърцето ми трепна смутено.
Но
Учителят
застана между нас и ни помири.
По случай това помирение Учителят каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба. Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно. Брат Епитропов завърши къщата, с която подсигури децата си. Един ден Учителят дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна си и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и Учителят посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма да живее нито той с жена си, нито децата му". Както каза Учителят така и стана.
към текста >>
По случай това помирение
Учителят
каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба.
Но беше причина и за много разправии. Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите. За моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях, сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири.
По случай това помирение
Учителят
каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба.
Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно. Брат Епитропов завърши къщата, с която подсигури децата си. Един ден Учителят дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна си и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и Учителят посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма да живее нито той с жена си, нито децата му". Както каза Учителят така и стана. Семейството се пръсна, брат Епитропов замина за другия свят, а къщата я продадоха на чужди хора.
към текста >>
Един ден
Учителят
дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна си и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и
Учителят
посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма да живее нито той с жена си, нито децата му".
Като го видях, сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири. По случай това помирение Учителят каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба. Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно. Брат Епитропов завърши къщата, с която подсигури децата си.
Един ден
Учителят
дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна си и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и
Учителят
посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма да живее нито той с жена си, нито децата му".
Както каза Учителят така и стана. Семейството се пръсна, брат Епитропов замина за другия свят, а къщата я продадоха на чужди хора. Никой не живя в нея. На това място, където Учителят потропа с бастуна си, днес се построи голяма къща, а къщата на съседа по новия план бе определено да се разруши. Юрданка Жекова
към текста >>
Както каза
Учителят
така и стана.
Но Учителят застана между нас и ни помири. По случай това помирение Учителят каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба. Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно. Брат Епитропов завърши къщата, с която подсигури децата си. Един ден Учителят дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна си и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и Учителят посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма да живее нито той с жена си, нито децата му".
Както каза
Учителят
така и стана.
Семейството се пръсна, брат Епитропов замина за другия свят, а къщата я продадоха на чужди хора. Никой не живя в нея. На това място, където Учителят потропа с бастуна си, днес се построи голяма къща, а къщата на съседа по новия план бе определено да се разруши. Юрданка Жекова Във времето, когато Учителят пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат.
към текста >>
На това място, където
Учителят
потропа с бастуна си, днес се построи голяма къща, а къщата на съседа по новия план бе определено да се разруши.
Брат Епитропов завърши къщата, с която подсигури децата си. Един ден Учителят дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна си и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и Учителят посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма да живее нито той с жена си, нито децата му". Както каза Учителят така и стана. Семейството се пръсна, брат Епитропов замина за другия свят, а къщата я продадоха на чужди хора. Никой не живя в нея.
На това място, където
Учителят
потропа с бастуна си, днес се построи голяма къща, а къщата на съседа по новия план бе определено да се разруши.
Юрданка Жекова Във времето, когато Учителят пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканил да се качат. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: "Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза: "Е, ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим!
към текста >>
Във времето, когато
Учителят
пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат.
Както каза Учителят така и стана. Семейството се пръсна, брат Епитропов замина за другия свят, а къщата я продадоха на чужди хора. Никой не живя в нея. На това място, където Учителят потропа с бастуна си, днес се построи голяма къща, а къщата на съседа по новия план бе определено да се разруши. Юрданка Жекова
Във времето, когато
Учителят
пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат.
По едно време се задава каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканил да се качат. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: "Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза: "Е, ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги завлече по пътя.
към текста >>
Минават покрай едно ханче и
Учителят
казва на каруцаря: "Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза: "Е, ти от един облак ли се страхуваш?
Никой не живя в нея. На това място, където Учителят потропа с бастуна си, днес се построи голяма къща, а къщата на съседа по новия план бе определено да се разруши. Юрданка Жекова Във времето, когато Учителят пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканил да се качат.
Минават покрай едно ханче и
Учителят
казва на каруцаря: "Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза: "Е, ти от един облак ли се страхуваш?
Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги завлече по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят пита: "Абе ти защо не каза, че си пророк?
към текста >>
"
Учителят
добавя: "Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги слушат."
Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги завлече по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят пита: "Абе ти защо не каза, че си пророк?
"
Учителят
добавя: "Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги слушат."
Друг път край Варна Учителят като се разхожда, минава край един бостан. Казва на бостанджията: "Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: "Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." След няколко дни Учителят пак минава оттам. Бостанджията му се оплаква: "Щяхме да се издавим миналата вечер.
към текста >>
Друг път край Варна
Учителят
като се разхожда, минава край един бостан.
" И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги завлече по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят пита: "Абе ти защо не каза, че си пророк? " Учителят добавя: "Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги слушат."
Друг път край Варна
Учителят
като се разхожда, минава край един бостан.
Казва на бостанджията: "Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: "Ще изкрадат дините, а сега таман зреят." След няколко дни Учителят пак минава оттам. Бостанджията му се оплаква: "Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро.
към текста >>
След няколко дни
Учителят
пак минава оттам.
Каруцарят пита: "Абе ти защо не каза, че си пророк? " Учителят добавя: "Откакто свят светува пророците все говорят, а човеците все не ги слушат." Друг път край Варна Учителят като се разхожда, минава край един бостан. Казва на бостанджията: "Тази вечер да те няма тука! " Бостанджията е недоволен: "Ще изкрадат дините, а сега таман зреят."
След няколко дни
Учителят
пак минава оттам.
Бостанджията му се оплаква: "Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам?
към текста >>
"
Учителят
добавя: "И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на бостан и на дини."
Бостанджията му се оплаква: "Щяхме да се издавим миналата вечер. Такъв порой се изля, едва не ни завлече, 4-5 часа валя като из ведро. Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини. Три дни ги събираме по полето. Ама ти защо не каза, че си пророк, та да те послушам?
"
Учителят
добавя: "И пророк да ти говори, ти пак нямаше да послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на бостан и на дини."
Борис Николов Това беше през 1941 г. Бях в запас на турската граница. Там, където работех, ми плащаха заплата. Добре, ама ние бяхме в движение и записът от парите не можеше да ме настигне и чак в София ме настигна.
към текста >>
Видях себе си на Изгрева, когато веднъж
Учителят
бе казал: "Един от вас ще спечели на лотария!
Аз никога не съм имал мисъл да получа много пари заради нещо. Кой ще ми даде така пари заради нищо? А сега чантата ми е пълна с пари. Значи някой ми ги е дал и съм ги получил за нещо. Изведнъж като вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми.
Видях себе си на Изгрева, когато веднъж
Учителят
бе казал: "Един от вас ще спечели на лотария!
" Да, Учителят точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този. Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазара на Римската стена и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева.
към текста >>
" Да,
Учителят
точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този.
Кой ще ми даде така пари заради нищо? А сега чантата ми е пълна с пари. Значи някой ми ги е дал и съм ги получил за нещо. Изведнъж като вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми. Видях себе си на Изгрева, когато веднъж Учителят бе казал: "Един от вас ще спечели на лотария!
" Да,
Учителят
точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този.
Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазара на Римската стена и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях.
към текста >>
Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на
Учителя
, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях.
" Да, Учителят точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този. Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазара на Римската стена и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева.
Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на
Учителя
, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях.
С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации.
към текста >>
Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до
Учителя
на Изгрева.
Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазара на Римската стена и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева.
Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до
Учителя
на Изгрева.
Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации. Крум Въжаров Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления.
към текста >>
Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато
Учителят
посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления.
Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации. Крум Въжаров
Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато
Учителят
посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления.
Родителите й попитали Учителя, за децата си. Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й. На 14 години Цветана Щилянова е постъпила в рисувалното училище, което след пет години било превърнато в Академия. Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за висше образование.
към текста >>
Родителите й попитали
Учителя
, за децата си.
Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации. Крум Въжаров Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления.
Родителите й попитали
Учителя
, за децата си.
Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й. На 14 години Цветана Щилянова е постъпила в рисувалното училище, което след пет години било превърнато в Академия. Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за висше образование. По-късно е отишла в Париж на специализация за четири години.
към текста >>
Тогава майка й я посъветвала да нарисува
Учителя
, което може да й донесе благословение.
Имате рисунък. Търсете сега движение и грация. Сега за вас това е най-ва- жното. И работете често малки работи, например пейзажи, направени бързо за 1-2 часа." Въпреки сериозната й подготовка, тя нямала работа и не печелила нищо.
Тогава майка й я посъветвала да нарисува
Учителя
, което може да й донесе благословение.
Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно. Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанията Му. Той я посъветвал да даде изложба и казал: "Рекох, ти по този път ще успееш! " Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер.
към текста >>
Учителят
се съгласил и й позирал най-внимателно.
Търсете сега движение и грация. Сега за вас това е най-ва- жното. И работете често малки работи, например пейзажи, направени бързо за 1-2 часа." Въпреки сериозната й подготовка, тя нямала работа и не печелила нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение.
Учителят
се съгласил и й позирал най-внимателно.
Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанията Му. Той я посъветвал да даде изложба и казал: "Рекох, ти по този път ще успееш! " Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветана Щилянова
към текста >>
Учителят
бил на гости в едно село у наш приятел.
Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанията Му. Той я посъветвал да даде изложба и казал: "Рекох, ти по този път ще успееш! " Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветана Щилянова
Учителят
бил на гости в едно село у наш приятел.
Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: "Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и покривът на брата прокапал. Той трябвало да се качи на покрива да поправи, каквото може. Горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака.
към текста >>
Тогава
Учителят
му казал: "Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи!
" Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветана Щилянова Учителят бил на гости в едно село у наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо.
Тогава
Учителят
му казал: "Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи!
Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и покривът на брата прокапал. Той трябвало да се качи на покрива да поправи, каквото може. Горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Влад Пашов
към текста >>
Тогава си спомнил предупреждението на
Учителя
.
Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: "Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и покривът на брата прокапал. Той трябвало да се качи на покрива да поправи, каквото може. Горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака.
Тогава си спомнил предупреждението на
Учителя
.
Влад Пашов През 1902 г. Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството. Среща се във Варна с един адвокат Драгулев, виден общественик. Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на науката." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила.
към текста >>
Учителят
пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството.
Той трябвало да се качи на покрива да поправи, каквото може. Горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Влад Пашов През 1902 г.
Учителят
пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството.
Среща се във Варна с един адвокат Драгулев, виден общественик. Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на науката." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ.
към текста >>
Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на науката."
Учителят
отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила.
Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Влад Пашов През 1902 г. Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството. Среща се във Варна с един адвокат Драгулев, виден общественик.
Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на науката."
Учителят
отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила.
Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна, станала в душата му. "Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока.
към текста >>
След време изпраща дъщеря си с писмо до
Учителя
, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна, станала в душата му.
Среща се във Варна с един адвокат Драгулев, виден общественик. Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на науката." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ.
След време изпраща дъщеря си с писмо до
Учителя
, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна, станала в душата му.
"Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока. Тогава паднали оковите, които го придържали и той се видял в един нов свят. Борис Николов Учителят веднъж ни разказа следното: "Преди войната една госпожа от Пловдив, запозната с духовните науки, идва при мен за съвет. Казва: "Събрала съм материали, ще построя едно здание, имам и един-два милиона лева, ще го съградя." Казвам й: "Ако питаш Мен, не го гради сега.
към текста >>
Учителят
веднъж ни разказа следното: "Преди войната една госпожа от Пловдив, запозната с духовните науки, идва при мен за съвет.
Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна, станала в душата му. "Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока. Тогава паднали оковите, които го придържали и той се видял в един нов свят. Борис Николов
Учителят
веднъж ни разказа следното: "Преди войната една госпожа от Пловдив, запозната с духовните науки, идва при мен за съвет.
Казва: "Събрала съм материали, ще построя едно здание, имам и един-два милиона лева, ще го съградя." Казвам й: "Ако питаш Мен, не го гради сега. Ако искаш да градиш, ще имаш големи загуби." Това беше през 1913 г. Тя започна градежа, стана войната през 1914 г., строежът спря. После тя ми казваше: "Защо не ми каза? Сега имам вече големи загуби." - "Аз казах, но ти мен не слушаш, а слушаш другите, които са ти втълпили тази идея.
към текста >>
Учителят
пък бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски.
Борис Николов Била съм едва 4-5 годишна, когато съм се разболяла. Болестта ми всеки ден се влошавала. Почнала съм да губя съзнание. Майка ми, като видяла, че всички взети мерки са безрезултатни, вече приготвила дрехите ми и ги сложила до мен.
Учителят
пък бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски.
Баща ми научил за присъствието на Учителя, отишъл и Го посетил. След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен. Много му се искало да бъде до Учителя, колкото се може по-дълго, но не го сдържало. Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение. Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: "Как е детето?
към текста >>
Баща ми научил за присъствието на
Учителя
, отишъл и Го посетил.
Била съм едва 4-5 годишна, когато съм се разболяла. Болестта ми всеки ден се влошавала. Почнала съм да губя съзнание. Майка ми, като видяла, че всички взети мерки са безрезултатни, вече приготвила дрехите ми и ги сложила до мен. Учителят пък бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски.
Баща ми научил за присъствието на
Учителя
, отишъл и Го посетил.
След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен. Много му се искало да бъде до Учителя, колкото се може по-дълго, но не го сдържало. Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение. Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: "Как е детето? " - "Много е болно, Учителю.
към текста >>
Много му се искало да бъде до
Учителя
, колкото се може по-дълго, но не го сдържало.
Почнала съм да губя съзнание. Майка ми, като видяла, че всички взети мерки са безрезултатни, вече приготвила дрехите ми и ги сложила до мен. Учителят пък бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски. Баща ми научил за присъствието на Учителя, отишъл и Го посетил. След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен.
Много му се искало да бъде до
Учителя
, колкото се може по-дълго, но не го сдържало.
Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение. Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: "Как е детето? " - "Много е болно, Учителю. Вече сме го оставили в ръцете на Бога" - "Сега, като отидеш, ще го свариш право на прозореца и то ще ти се обади, ще ти каже: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм". Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както Учителят го казал само преди няколко минути.
към текста >>
Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при
Учителя
, но не казва нито дума за моето критично положение.
Майка ми, като видяла, че всички взети мерки са безрезултатни, вече приготвила дрехите ми и ги сложила до мен. Учителят пък бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски. Баща ми научил за присъствието на Учителя, отишъл и Го посетил. След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен. Много му се искало да бъде до Учителя, колкото се може по-дълго, но не го сдържало.
Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при
Учителя
, но не казва нито дума за моето критично положение.
Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: "Как е детето? " - "Много е болно, Учителю. Вече сме го оставили в ръцете на Бога" - "Сега, като отидеш, ще го свариш право на прозореца и то ще ти се обади, ще ти каже: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм". Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както Учителят го казал само преди няколко минути. Аз съм била права на прозореца и щом съм видяла, че баща ми влиза в двора, съм извикала: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм."
към текста >>
Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава
Учителят
го попитал: "Как е детето?
Учителят пък бил дошъл в Айтос и бил в дома на семейство Габровски. Баща ми научил за присъствието на Учителя, отишъл и Го посетил. След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен. Много му се искало да бъде до Учителя, колкото се може по-дълго, но не го сдържало. Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение.
Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава
Учителят
го попитал: "Как е детето?
" - "Много е болно, Учителю. Вече сме го оставили в ръцете на Бога" - "Сега, като отидеш, ще го свариш право на прозореца и то ще ти се обади, ще ти каже: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм". Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както Учителят го казал само преди няколко минути. Аз съм била права на прозореца и щом съм видяла, че баща ми влиза в двора, съм извикала: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм." Верка Куртева
към текста >>
" - "Много е болно,
Учителю
.
Баща ми научил за присъствието на Учителя, отишъл и Го посетил. След като се видели и поразговорили, той станал да си отива, защото тревожно било положението около мен. Много му се искало да бъде до Учителя, колкото се може по-дълго, но не го сдържало. Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение. Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: "Как е детето?
" - "Много е болно,
Учителю
.
Вече сме го оставили в ръцете на Бога" - "Сега, като отидеш, ще го свариш право на прозореца и то ще ти се обади, ще ти каже: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм". Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както Учителят го казал само преди няколко минути. Аз съм била права на прозореца и щом съм видяла, че баща ми влиза в двора, съм извикала: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм." Верка Куртева Скоро след революцията в Русия, през 1923 г.
към текста >>
Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както
Учителят
го казал само преди няколко минути.
Много му се искало да бъде до Учителя, колкото се може по-дълго, но не го сдържало. Излязъл той оттам и бързал за дома, за да ме види и пак се върнал при Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение. Върнал се и втори път, и когато за трети път искал да си излезе, чак тогава Учителят го попитал: "Как е детето? " - "Много е болно, Учителю. Вече сме го оставили в ръцете на Бога" - "Сега, като отидеш, ще го свариш право на прозореца и то ще ти се обади, ще ти каже: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм".
Баща ми си отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както
Учителят
го казал само преди няколко минути.
Аз съм била права на прозореца и щом съм видяла, че баща ми влиза в двора, съм извикала: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм." Верка Куртева Скоро след революцията в Русия, през 1923 г. един ентусиазиран младеж беше успял през Германия да отиде в новата Съветска страна. През първите две години той бил в контакт със семейството си, но след това изведнъж престанал да пише.
към текста >>
- "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам
Учителя
за Васил.
Цели двадесет години неговите близки не знаеха нищо за него. Нито чрез хора, нито чрез делегации можаха да разберат поне жив ли е. Един ден срещнах по-възрастния му брат. Той бе твърде загрижен. Считаше, че брат му не е сред живите.
- "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам
Учителя
за Васил.
Може би, все пак е жив! " Бяха изминали много години откак познавах Учителя и вярвах в Неговите големи възможности. Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него. За мен той бе фар в бурното море на живота. Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи.
към текста >>
" Бяха изминали много години откак познавах
Учителя
и вярвах в Неговите големи възможности.
Един ден срещнах по-възрастния му брат. Той бе твърде загрижен. Считаше, че брат му не е сред живите. - "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил. Може би, все пак е жив!
" Бяха изминали много години откак познавах
Учителя
и вярвах в Неговите големи възможности.
Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него. За мен той бе фар в бурното море на живота. Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че Той сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - "Питай го - отвърна Николай, но сега е 1943 г, а Васил замина за СССР през 1923 г.
към текста >>
Винаги
Учителят
намираше светли и обнадеждаващи думи.
- "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил. Може би, все пак е жив! " Бяха изминали много години откак познавах Учителя и вярвах в Неговите големи възможности. Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него. За мен той бе фар в бурното море на живота.
Винаги
Учителят
намираше светли и обнадеждаващи думи.
Знаех, че Той сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - "Питай го - отвърна Николай, но сега е 1943 г, а Васил замина за СССР през 1923 г. Цели двадесет години. Ако беше жив щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото й дете... Питай!
към текста >>
Няколко души чакаха
Учителя
.
Цели двадесет години. Ако беше жив щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото й дете... Питай! " - завърши той, опитвайки се да скрие от мен отронените сълзи. Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева.
Няколко души чакаха
Учителя
.
Чаках и аз. Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минути. Знаех, че Той винаги вечеряше преди залез слънце и се чувствах неудобно, задето го задържам. - "Извинете ме моля, но идвам по един важен въпрос." - Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно.
към текста >>
Възможностите на
Учителя
да вижда през разстояние бяха неограничени.
След няколко минути Той отвори очи и каза с тих и спокоен глас: "Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят." Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната новина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 г, Васил се завърна при своето семейство.
Възможностите на
Учителя
да вижда през разстояние бяха неограничени.
Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които, Той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им. И тъй, Учителят, нашият Учител продължава да ни помага. Милка Периклиева Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията. Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите.
към текста >>
И тъй,
Учителят
, нашият
Учител
продължава да ни помага.
Благодарих му и на следния ден казах невероятната новина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 г, Васил се завърна при своето семейство. Възможностите на Учителя да вижда през разстояние бяха неограничени. Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които, Той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им.
И тъй,
Учителят
, нашият
Учител
продължава да ни помага.
Милка Периклиева Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията. Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите. Обмисляли се мерки, планове, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите. След като съвещанието приключило, началникът на гарнизона се обърнал към брат Тахчиев, за чиито убеждения бил информиран, като му казал твърдо и заканително: "След като свършим с комунистите, ще почнем с вас, дъновистите." Братът нищо не му казал.
към текста >>
Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл края на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева при
Учителя
.
Милка Периклиева Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията. Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите. Обмисляли се мерки, планове, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите. След като съвещанието приключило, началникът на гарнизона се обърнал към брат Тахчиев, за чиито убеждения бил информиран, като му казал твърдо и заканително: "След като свършим с комунистите, ще почнем с вас, дъновистите." Братът нищо не му казал.
Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл края на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева при
Учителя
.
Разказал Му подробно за свиканото съвещание и за заканата на подполковника. Учителят, след като го изслушал, помълчал малко и казал: "Няма да им стигне времето." Братът, като чул думите на Учителя, чакал да види какво ще стане. Той не бил изненадан, когато на 8.IX. същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9.IX. минаха границата.
към текста >>
Учителят
, след като го изслушал, помълчал малко и казал: "Няма да им стигне времето." Братът, като чул думите на
Учителя
, чакал да види какво ще стане.
Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите. Обмисляли се мерки, планове, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите. След като съвещанието приключило, началникът на гарнизона се обърнал към брат Тахчиев, за чиито убеждения бил информиран, като му казал твърдо и заканително: "След като свършим с комунистите, ще почнем с вас, дъновистите." Братът нищо не му казал. Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл края на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева при Учителя. Разказал Му подробно за свиканото съвещание и за заканата на подполковника.
Учителят
, след като го изслушал, помълчал малко и казал: "Няма да им стигне времето." Братът, като чул думите на
Учителя
, чакал да види какво ще стане.
Той не бил изненадан, когато на 8.IX. същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9.IX. минаха границата. България бе окупирана от съветските войски. "Да - казал брат Тахчиев - на преследвачите на комунизма не им стигна времето.
към текста >>
Учителят
го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето да преследват и дъновистите.
Той не бил изненадан, когато на 8.IX. същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9.IX. минаха границата. България бе окупирана от съветските войски. "Да - казал брат Тахчиев - на преследвачите на комунизма не им стигна времето.
Учителят
го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето да преследват и дъновистите.
Георги Тахчиев Имаше един случай, много интересен. Това беше, когато се строеше големият храм-паметник "Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новия строеж. Приятелите споделили с Учителя, че се въздига нов храм за Бога.
към текста >>
Приятелите споделили с
Учителя
, че се въздига нов храм за Бога.
Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето да преследват и дъновистите. Георги Тахчиев Имаше един случай, много интересен. Това беше, когато се строеше големият храм-паметник "Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новия строеж.
Приятелите споделили с
Учителя
, че се въздига нов храм за Бога.
Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големи камбани, обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и натикала в земята. Мария Тодорова Преди да стане атентата на 16 април 1925 г. в църквата "Света Неделя", Учителят среща една група приятели и казва: "В България ще стане голямо събитие, тук в София, и ще пратим един от вас да види кое и как".
към текста >>
Учителят
минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма да се мине без жертви".
Георги Тахчиев Имаше един случай, много интересен. Това беше, когато се строеше големият храм-паметник "Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новия строеж. Приятелите споделили с Учителя, че се въздига нов храм за Бога.
Учителят
минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма да се мине без жертви".
Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големи камбани, обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и натикала в земята. Мария Тодорова Преди да стане атентата на 16 април 1925 г. в църквата "Света Неделя", Учителят среща една група приятели и казва: "В България ще стане голямо събитие, тук в София, и ще пратим един от вас да види кое и как". Изпраща се Начо Петров.
към текста >>
в църквата "Света Неделя",
Учителят
среща една група приятели и казва: "В България ще стане голямо събитие, тук в София, и ще пратим един от вас да види кое и как".
Приятелите споделили с Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големи камбани, обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и натикала в земята. Мария Тодорова Преди да стане атентата на 16 април 1925 г.
в църквата "Света Неделя",
Учителят
среща една група приятели и казва: "В България ще стане голямо събитие, тук в София, и ще пратим един от вас да види кое и как".
Изпраща се Начо Петров. Като голям чиновник в общината, той има пропуск и влиза в църквата "Св. Неделя" по време на погребалното опело на убития от комунистите запасен генерал Константин Георгиев, бивш началник щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. В три часа след пладне чудовищен трясък от поставена над централното кубе бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и цялото централно кубе се събаря върху главите на препълнената с хора черква.
към текста >>
Учителят
говори за нашето семейство.
Под развалините намират смъртта си над 150 човека, а ранените са двойно повече. Начо Петров е бил до един прозорец и само прах от мазилката поръсва главата му. Отворил прозореца и изскочил. Останал жив - видял атентата и пораженията от него. Николай Дойнов
Учителят
говори за нашето семейство.
Каза: "В едно гнездо има седем гълъбчета, славейчета. Едно от славейчетата ще си замине." Майка ми веднага разбрала и нещо като нож я прорязало. Първото славейче била най-голямата ми сестра, Цветанка, която си замина. Цветанка, беше се оженила и имаше две дечица. Верка Куртева
към текста >>
Минава
Учителят
, покрай Георги и го поглежда.
Цветанка, беше се оженила и имаше две дечица. Верка Куртева Друг случай ми разказваше Георги Томалевски. Майка му, като била вече в доста напреднала възраст, живеела при него и един ден заболяла. Георги бил на Изгрева, на поляната, където играехме Паневритмия.
Минава
Учителят
, покрай Георги и го поглежда.
Понеже мисълта му е заета за майка му, Учителят казва: "Ще мине, ще оздравее! " - и си заминава. Без Георги да пита Учителя. След няколко години вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, той пак е на Изгрева, но отново не задава въпрос. Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита Учителя.
към текста >>
Понеже мисълта му е заета за майка му,
Учителят
казва: "Ще мине, ще оздравее!
Верка Куртева Друг случай ми разказваше Георги Томалевски. Майка му, като била вече в доста напреднала възраст, живеела при него и един ден заболяла. Георги бил на Изгрева, на поляната, където играехме Паневритмия. Минава Учителят, покрай Георги и го поглежда.
Понеже мисълта му е заета за майка му,
Учителят
казва: "Ще мине, ще оздравее!
" - и си заминава. Без Георги да пита Учителя. След няколко години вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, той пак е на Изгрева, но отново не задава въпрос. Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита Учителя. Учителят минава покрай него и му казва: "Пътница е!
към текста >>
Без Георги да пита
Учителя
.
Майка му, като била вече в доста напреднала възраст, живеела при него и един ден заболяла. Георги бил на Изгрева, на поляната, където играехме Паневритмия. Минава Учителят, покрай Георги и го поглежда. Понеже мисълта му е заета за майка му, Учителят казва: "Ще мине, ще оздравее! " - и си заминава.
Без Георги да пита
Учителя
.
След няколко години вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, той пак е на Изгрева, но отново не задава въпрос. Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита Учителя. Учителят минава покрай него и му казва: "Пътница е! ". И наистина, след известно време тя почина. Нестор Илиев
към текста >>
Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита
Учителя
.
Минава Учителят, покрай Георги и го поглежда. Понеже мисълта му е заета за майка му, Учителят казва: "Ще мине, ще оздравее! " - и си заминава. Без Георги да пита Учителя. След няколко години вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, той пак е на Изгрева, но отново не задава въпрос.
Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита
Учителя
.
Учителят минава покрай него и му казва: "Пътница е! ". И наистина, след известно време тя почина. Нестор Илиев Една сестра в мое присъствие попита Учителя дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева. Той отговори: "Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде, а то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива?
към текста >>
Учителят
минава покрай него и му казва: "Пътница е!
Понеже мисълта му е заета за майка му, Учителят казва: "Ще мине, ще оздравее! " - и си заминава. Без Георги да пита Учителя. След няколко години вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, той пак е на Изгрева, но отново не задава въпрос. Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита Учителя.
Учителят
минава покрай него и му казва: "Пътница е!
". И наистина, след известно време тя почина. Нестор Илиев Една сестра в мое присъствие попита Учителя дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева. Той отговори: "Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде, а то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива? "
към текста >>
Една сестра в мое присъствие попита
Учителя
дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева.
След няколко години вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, той пак е на Изгрева, но отново не задава въпрос. Макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, не пита Учителя. Учителят минава покрай него и му казва: "Пътница е! ". И наистина, след известно време тя почина. Нестор Илиев
Една сестра в мое присъствие попита
Учителя
дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева.
Той отговори: "Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде, а то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива? " По-късно същата сестра се оплака на Учителя, че мъжът й и родителите й непрекъснато я спират да не ходи на беседи на Изгрева. Тогава казал: "Тези хора трябва да разберат, че ако вие престанете да ходите на беседи тук на Изгрева и да слушате Словото на Бога, то баща ви трябва да си замине от този свят". И стана точно така.
към текста >>
По-късно същата сестра се оплака на
Учителя
, че мъжът й и родителите й непрекъснато я спират да не ходи на беседи на Изгрева.
". И наистина, след известно време тя почина. Нестор Илиев Една сестра в мое присъствие попита Учителя дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева. Той отговори: "Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде, а то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива? "
По-късно същата сестра се оплака на
Учителя
, че мъжът й и родителите й непрекъснато я спират да не ходи на беседи на Изгрева.
Тогава казал: "Тези хора трябва да разберат, че ако вие престанете да ходите на беседи тук на Изгрева и да слушате Словото на Бога, то баща ви трябва да си замине от този свят". И стана точно така. Нейният баща се помина точно в такъв период, когато сестрата беше абсолютно възпрепятствана да посещава Изгрева от домашните си. По това време тя не обърна внимание на това. В един момент, при повторна забрана, си замина мъжът й.
към текста >>
Тогава тя си спомни думите на
Учителя
.
Тогава казал: "Тези хора трябва да разберат, че ако вие престанете да ходите на беседи тук на Изгрева и да слушате Словото на Бога, то баща ви трябва да си замине от този свят". И стана точно така. Нейният баща се помина точно в такъв период, когато сестрата беше абсолютно възпрепятствана да посещава Изгрева от домашните си. По това време тя не обърна внимание на това. В един момент, при повторна забрана, си замина мъжът й.
Тогава тя си спомни думите на
Учителя
.
Мария Райчева В Стара Загора живее богат брат със семейството си. Това е семейство Мечеви. Възрастният брат има двама сина и две дъщери. По едно време братът се разболя и наближава време да си замине от този свят.
към текста >>
Един ден, като пътува из България,
Учителят
идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат.
Но по-малкия син, любимецът на бащата, успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Казва му: "Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така, когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкият син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо.
Един ден, като пътува из България,
Учителят
идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат.
Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: "Защо ограби сестрите си? Поправи това, което си сторил, докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш, ще пипаш с тези ръце стените". Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко.
към текста >>
Учителят
го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: "Защо ограби сестрите си?
Казва му: "Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така, когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкият син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо. Един ден, като пътува из България, Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат.
Учителят
го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: "Защо ограби сестрите си?
Поправи това, което си сторил, докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш, ще пипаш с тези ръце стените". Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко. От голямо притеснение го хваща диабет и той ослепява.
към текста >>
Както каза
Учителят
, така и стана.
Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко. От голямо притеснение го хваща диабет и той ослепява. Като се движи из къщата, с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата.
Както каза
Учителят
, така и стана.
Ослепя и след това диабетът го довърши. А за сестрите му остана жив окултният закон за "Ограбеното родово наследство". Родовите връзки са кармични и кармата се разрешава с Любов и саможертва. Борис Николов Брат Матей Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция.
към текста >>
Отишъл при
Учителя
и Му казал: "
Учителю
, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко."
Учителят
го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригенстката пръчица." След тази среща брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно.
А за сестрите му остана жив окултният закон за "Ограбеното родово наследство". Родовите връзки са кармични и кармата се разрешава с Любов и саможертва. Борис Николов Брат Матей Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го и се отчаял.
Отишъл при
Учителя
и Му казал: "
Учителю
, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко."
Учителят
го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригенстката пръчица." След тази среща брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно.
След това той дълги години беше капелмайстор и се пенсионира като такъв. Дойде на Изгрева в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, където могат да се видят приятелите, играещи на поляната, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира - така, както му бе казал Учителят. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове.
към текста >>
Има много снимки, където могат да се видят приятелите, играещи на поляната, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира - така, както му бе казал
Учителят
.
Брат Матей Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го и се отчаял. Отишъл при Учителя и Му казал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригенстката пръчица." След тази среща брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След това той дълги години беше капелмайстор и се пенсионира като такъв. Дойде на Изгрева в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната.
Има много снимки, където могат да се видят приятелите, играещи на поляната, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира - така, както му бе казал
Учителят
.
Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителят. По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали.
към текста >>
Неочаквано при тях пристигнал
Учителят
.
Дойде на Изгрева в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, където могат да се видят приятелите, играещи на поляната, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира - така, както му бе казал Учителят. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси.
Неочаквано при тях пристигнал
Учителят
.
По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати.
към текста >>
По време на разговора д-р Миркович го запитал: "
Учителю
, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали.
Има много снимки, където могат да се видят приятелите, играещи на поляната, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира - така, както му бе казал Учителят. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителят.
По време на разговора д-р Миркович го запитал: "
Учителю
, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали.
Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят.
към текста >>
Искам да зная кога точно ще умра."
Учителят
го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш?
След сеанса се заговорили по различни въпроси. Неочаквано при тях пристигнал Учителят. По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа.
Искам да зная кога точно ще умра."
Учителят
го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш?
" Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Влад Пашов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
" Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава
Учителят
му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати.
Неочаквано при тях пристигнал Учителят. По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш?
" Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава
Учителят
му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати.
След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Влад Пашов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казвал.
към текста >>
След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл
Учителят
.
По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати.
След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл
Учителят
.
Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Влад Пашов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казвал. Първото беше на един мой приятел - д-р Миркович.
към текста >>
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА
УЧИТЕЛЯ
Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина, доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Влад Пашов
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА
УЧИТЕЛЯ
Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казвал. Първото беше на един мой приятел - д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре. Определих му деня и годината. Като му казах, като че ли го попарих с вряла вода.
към текста >>
НАГОРЕ