Търсене в текстове за 'ученост учени учен научност научно'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 164 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй.

Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените?

Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.

Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще.

Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.

Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.

Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще.

По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма.

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.

Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.

„Научни истини” и „научен скептицизъм”

10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени.

3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.

Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.

11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.

Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.

17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава.

Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората.

2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм”

2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.

4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.

6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.

От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.

По този въпрос е работил един от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г.

В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието.

Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания.

Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници.

Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане.

За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.

[51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория.

същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34.

същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74.

Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).

[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение.

Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка.

Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център.

В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в.

Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.

Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение.

Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд.

Обучението е по последната дума на медицинската наука.

Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.

Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици.

Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.

Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin).

Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените.

Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.

Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното.

Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.

Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.

„Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица.

Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука.

Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.

И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека.

„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.

От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.

Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър.

Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.

Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада).

Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер.

Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.

12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?

13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.

14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове.

С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ.

„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.

6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат.

С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.

3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери.

1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители.

9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер.

Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо.

През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.

Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.

Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина.

Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа.

Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста.

Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е.

Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.

Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина.

Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре!

5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа.

Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина.

8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума.

Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че учението на материалиста не почива на здрава основа.

Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста?

11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е.

12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност.

13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.

6. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.

Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.

7. Разговор Третий. Храната и Словото

То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.

Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.

В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.

Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази.

Вие всички сте ученици Христови.

8. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.

Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.

9. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.

10. Биографични бележки

През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях.

На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.

11. Неподправеният Петър Дънов

В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.

Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно.

Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.

Известно е, че това са записаните от учениците му слова.

Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици.

Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му.

12. Писмо № 5

Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище.

13. Писмо № 9

Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни.

14. Биографични бележки

През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях.

На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.

15. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

дай внимание на поученията на Моя Дух.

30 Блажен е всякой, който слуша и приема поучение от Господа.

6. ю[ни, 1899] Основни начала, съвети, поучения и наставления.

И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Господа твоего и слушай везден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.

16. УВОД

писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В.

Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4

Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.

Писма до първите ученици.

Писма до първите ученици...

Писма до първите ученици.

Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.

Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12

Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.

датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.

Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П.

Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.

Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство".

- годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена.

Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения.

в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов.

Живот и учение.

- Писма до първите ученици.

Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата

Живот и учение.

Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в.

Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П.

17. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов.

август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.

1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр.

1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.

1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.

Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.

В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство.

- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта.

Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.

1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас.

1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".

1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.

1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".

Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей).

18. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух.

30. Блажен е всеки, който слуша и приема поучения от Господа.

6. Основни начала, съвети, поучения и наставления

И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Господа твоего и слушай весден неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.

19. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици" (Йоан 15:6-8).

Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13).

Спасителят ни ясно казва на своите ученици, че всичко това ще им сторят заради неговото име, защото светът не знае тогози, който го е проводил.

20. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите.

Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ.

21. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето.

Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.

В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.

Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.

Вие всички сте ученици Христови.

22. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

И който ги чува и възприема, бива научен от Бога.

23. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

РАЗГОВОРИ И ПОУЧЕНИЯ

„Ще бъдат научени от Господа"

Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.

Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина.

24. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.

25. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума.

Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици.

Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа.

Ние ще го познаваме всички от малък до голям и не ще има нужда да казваме: Познай Господа, защото всички ще бъдат научени от него.

26. 12.Кожено тефтерче

Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух.

27. 13.Червено тефтерче

Не гледай на света, не се увличай в неговите учения, те са горчива измама.

Слушай думите на моя Свят Дух и давай внимание на неговите поучения.

Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран.

Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му.

28. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България.

Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.

29. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли.

Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик.

Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм.

Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик.

За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П.

Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.

Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П.

30. Пеню Киров - №2

Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край.

31. Петър Дънов - №2

Получено на 28. IX.

При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

32. Пеню Киров - №5

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

33. Петър Дънов - №5

Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал.

34. Петър Дънов - №16

Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г.

35. Петър Дънов - №19

В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).

36. Петър Дънов - №21

Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него.

37. Петър Дънов - №22

получено на 19.V11.

Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г.

38. Пеню Киров - №21

Там се среща със съученика на П.

39. Петър Дънов - №24

Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.

40. Пеню Киров - №25

И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител.

Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св.

41. Пеню Киров - №27

да го отделят от здравото учение Господне.

42. Петър Дънов - №30

Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.

43. Петър Дънов - №32

Получено на 13.III. [бел.

Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.

44. Петър Дънов - №33

Получено на 21.

1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.)

45. Петър Дънов - №34

Получено на 29.

46. Пеню Киров - №32

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

47. Петър Дънов - №39

Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха.

Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява.

48. Пеню Киров - №40

Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.

49. Петър Дънов - №45

4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.

50. Петър Дънов - №46

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

51. Петър Дънов - №48

дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).

52. Пеню Киров - №43

Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155.

Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско училище в Свищов (1881-1886).

Дънов - още ученици в последния клас на училището).

53. Петър Дънов - №50

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

Поместеният край на писмото е взет от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", С., 1999 г., с.

54. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край.

Получено на 28. IX.

При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал.

55. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г.

В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).

Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него.

получено на 19.V11.

Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г.

Там се среща със съученика на П.

Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.

И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител.

Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св.

да го отделят от здравото учение Господне.

56. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.

Получено на 13.III. [бел.

Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.

Получено на 21.

1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.)

Получено на 29.

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха.

Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява.

Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.

За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества.

4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.

„Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).

Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155.

Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско училище в Свищов (1881-1886).

Дънов - още ученици в последния клас на училището).

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

Поместеният край на писмото е взет от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", С., 1999 г., с.

57. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Пеню Киров - първият ученик на Учителя Петър Дънов

Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню.

Приеха ме за ученик в IV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най-много ми заръчаха да изуча естествена история.

Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела".

Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони.

Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.

Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.

Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".

58. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици.

Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост.

Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.

Завършва го, като остава много доволен от обучението.

Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г.

Тримата са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори.

Искаше да приложи Новото учение.

На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко".

Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване?

Това не е разбрано учение.

59. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Той е научен да спазва законите на държавата.

За Учителя Петър Дънов и Учението

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.

Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.

Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии.

60. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

е събирателно понятие, обозначаващо всички учения и практики, с които се влиза във връзка с духовете, както и с мъртвите.

61. №53 /Петър Дънов/

Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот.

62. №52 /Пеню Киров/

37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.

63. №63 (Петър Дънов)

Получено на 3 септемврий 1901 г.

64. №59 (Пеню Киров)

Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш.

65. №60 (Пеню Киров)

Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“.

68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ.

66. №71 (Петър Дънов)

Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е.

в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.

67. №76 (Петър Дънов)

А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух.

68. №85 (Петър Дънов) [отворена карта]

получена сумата [бел.

69. №72 (Пеню Киров) [отворена карта]

Желая да зная дали е получено.

70. №74 (Пеню Киров)

Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П.

Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.

Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението.

Множество последователи намират Учението чрез него.

Дънов дава на свой ученик, в случая – П. Киров.

71. №93 (Петър Дънов)

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

72. №75 (Пеню Киров)

досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.

73. №94 (Петър Дънов)

И техните ученици са подобни тям.

74. №78 (Пеню Киров)

Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед.

75. №80 (Пеню Киров) (отворено писмо)

157 Писмото не е получено, защото П.

76. №95 (Пеню Киров)

Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.

77. №96 (Пеню Киров)

Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал.

Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение.

78. № 98 (Пеню Киров)

Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история.

79. №101 (Пеню Киров)

заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици.

80. №104 (Пеню Киров)

Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов.

81. №124 (Петър Дънов)

Писма до първите ученици.

82. Речник на остарели и чужди думи

спиритуализъм (лат.), спиритус „дух“; Спиритуализъм е събирателно понятие, обозначаващо всички учения

83. ПОСЛЕСЛОВ

Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет.

През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението.

Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели.

Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.

Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др.

С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П.

При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание религиозния дух на Българский народ“, а остатъка е дарявал на дружествата за издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици.

В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П.

84. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П.

85. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“.

86. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ.

„Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.

87. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Освен като ученик на Учителя П.

Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.

Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението.

Множество последователи намират Учението чрез него.

Дънов дава на свой ученик, в случая – П. Киров.

88. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922.

„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.

89. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

157 Писмото не е получено, защото П.

90. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.

91. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история.

92. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

цел е да подпомага бедните ученици.

93. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов.

Дънов. Писма до първите ученици.

94. ПРЕДГОВОР

Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.

Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.

По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.

Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици.

Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.

Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен.

Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.

Писмата до първите ученици са строго индивидуални.

По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера.

Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.

На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.

на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.

Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина.

И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.

Учението е програма за живот за цели исторически периоди.

Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.

Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя.

Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път.

Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство.

Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани.

По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система.

Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици.

Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.

Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен.

Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.

Писмата до първите ученици са строго индивидуални.

По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига",

Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.

На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.

на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.

Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина.

И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.

Учението е програма за живот за цели исторически периоди.

Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал.

Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя.

Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път.

95. 02 ПИСМО

При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено поручение да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

96. 05 ПИСМО

Аз Му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал.

97. 15 ПИСМО

Ще бъдат научени, казва Той, всички от него.

98. 18 ПИСМО

Има даже и наши братя, които биха ми казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило".

99. 25 ПИСМО

Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.

100. 34 ПИСМО

Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.

101. 37 ПИСМО

Аз ти пиша тия неща в братски Дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасне в учението", Пр.

102. 41 ПИСМО

Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот.

103. 54 ПИСМО

Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е.

104. 59 ПИСМО

А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух.

105. 64 ПИСМО

Съобщете ми кога 1 получена.

106. 71 ПИСМО

И техните ученици са подобни тем.

107. 93 ПИСМО

„Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици.

108. 95 ПИСМО

Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето.

109. 109 ПИСМО

Господ ви е дал добро поучение чрез онзи сън.

110. 111 ПИСМО

Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите.

Той ви се е явявал много пъти, някой път сте го познавали, някой път не, както учениците в пътя на Емаус.

111. 126 ПИСМО

Когато слезе Христос от планината, заповяда на учениците си да не казват никому това, което са чули и видели до онзи час.

112. 137 ПИСМО

Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото учение като деца, блажени сте.

113. 143 ПИСМО

Всякой, който е послушен на Божията Воля, краят излиза благополучен.

114. 147 ПИСМО

Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.

115. 174 ПИСМО

Да представим тая философска работа в проста ученическа задача.

Второ, учение и работа: 5+6 =11.

116. 184 ПИСМО

Така са угодни Божиите пътища и поучения.

117. 188 ПИСМО

Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов.

118. 201 ПИСМО

Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа.

МИР, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето учение.

119. 212 ПИСМО

Аз се радвам, когато приятелите, братята и учениците живеят в Любовта, а когато правят грешки и грешат, там ний обръщаме погледа си на друга посока.

120. 214 ПИСМО

и всички приятели и ученици на Божествената школа.

121. 217 ПИСМО

Но трябва учение и сила в живота.

122. 220 ПИСМО

Всеки ученик на Любовта трябва да се научи да служи на Бога с всичкото си сърце.

Тя в много случаи е спънка голяма за ученика.

123. 225 ПИСМО

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата.

124. 236 ПИСМО

Христос дойде между евреите, те го отхвърлиха и разпнаха, като се убояха от Неговото учение, да не би да стане причина за разрушението на техния народ.

125. 249 ПИСМО

Ще бъдат научени от Господа, казва Словото.

126. 272 ПИСМО

Това е вътрешният смисъл на Новото Учение, което Божият Дух носи в тоя свят.

127. 274 ПИСМО

Ето Божественото учение.

128. 275 ПИСМО

Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа.

129. 277 ПИСМО

С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.

130. 283 ПИСМО

До всички приятели малки и големи и на добрите ученици.

131. 284 ПИСМО

Моите поздрави на всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя на светлината.

132. 285 ПИСМО

Поздрав на всички добри приятели, малки и големи, на всички добри ученици и бедни, и богати.

133. 286 ПИСМО

До всички ученици в София.

До обичните ученици.

А знаете ли вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на Боговете, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка"?

134. БЕЛЕЖКИ

4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу учението, емигрира в САЩ.

В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".

В първите години, а и по време на школата, последователи на учението на Бялото братство се увличат по спиритическите практики.

Почти всички първи ученици са имали развити окултни способности, а някои от тях са били и медиуми.

Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци.

Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство.

в Бургас от Учителя и първите трима ученика.

Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом.

Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици.

Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове.

По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.

Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа.

„Погрешаващите във вярата" са разделени на две категории - едните са се увлекли в пътя на безверието, а другите са се отдали на лъжеучения.

12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците.

Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни..." „Вие всички сте ученици Христови.

„Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.

Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици.

Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език.

Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи.

Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици.

33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва".

В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа.

Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година.

Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.

135. 31 ПИСМО

Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява както на учениците, които отиват в Емаус, те не го познават.

136. За учениците на Всемирното Бяло Братство (17.09.1920)

За учениците на Всемирното Бяло Братство (книга от Учител... Category: Текстове от Учителя

137. За Ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство - формули

Ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство

138. Факсимиле на оригиналния документъ

Благодаримъ на всички души, които съдѣйстваха и съдѣйстватъ, тѣзи скрижали на Духа да стигнатъ до ученицитѣ на Христа!

139. Влиянието на Слънчевата Енергия

Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените „етер“.

Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи Земята около нейната ос.

Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати.

140. Сегашното положение на човечеството

И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата.

141. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Много учени не подозират за инволюцията.

142. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане.

Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти, но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе.

Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие?

143. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна.

Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.

144. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно.

145. Повече светлина

Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.

По какво се отличава ученият?

да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.

146. Към великата цел.

Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“.

Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.

Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята.

147. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?

148. ***

Вечният Завет На Духа - Послание Към Учениците

Послание към ученицитe

Тая книга е за ученика.

Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик.

Вселената е предметно учение заради него, за да се учи.

Хората са ученици, а пък ангелите – служители.

Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува.

Служенето е по-високо от учението.

Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.

ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования.

Когато ученикът минава през противоречия, трябва му светлина.

149. ***

Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.

През този път ученикът може да мине само със своя Учител.

150. ***

Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух.

Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта.

151. ***

Силата на ученика се познава при изпитание.

152. ***

Ученикът трябва да бъде герой, който след като пада и става много пъти.

Изпитва се любовта на ученика.

Изпитва се знанието на ученика.

Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните.

Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя.

Щом стоите в Светлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама.

Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа.

Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ.

Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън.

Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.

Ученикът трябва да изнесе товара си до край.

Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си.

Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра.

Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.

Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика.

Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист,

Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си.

Тези Думи са за трудолюбивите ученици.

Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта.

Учителят е всякога на страната на добрите ученици.

Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя Учител.

Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота!

153. Свещени думи на Учителя- Том 1,2,3

Послание към учениците Category: Текстове от Учителя

154. Когато слънцето грее

Тая книга е за ученика!

Защото всеки ученик е дошъл на земята, за да се учи.

Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик.

Вселената е предметно учение заради него.

Хората са ученици, а пък ангелите – служители.

За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик.

Служенето е по-високо от обикновеното учене.

Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.

Ученикът се учи, а Учителят служи!

155. 1–50

Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре – към това вечно благо.

Учителят сам извиква своите ученици.

И учениците познават гласа Му.

Ученикът.

Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога.

Ученикът започва с Любовта.

Ученикът живее в Светлината.

Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага.

Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа.

Пътят на ученика.

Пътят на ученика е път на зазоряване.

Ученикът има Любов към Учителя си.

Ученикът обича Учителя.

Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти.

Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика.

Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл.

Ученикът всякога обмисля постъпките си.

Знай: Ученикът всякога има възможност да прави добро.

Ученикът минава през изкушението, за да се изпитат убежденията му.

Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието.

Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва.

Когато е намерил своя Учител и когато Учителят е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота.

Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога!

Ученикът трябва всичко да преживява като душа, жива душа, която люби Бога.

Те не смущават ученика.

Съзнанието на ученика.

Ученикът е винаги в клас.

Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик.

Ученикът се моли и сам.

Ученикът е взискателен към себе си при изпълнение на Божествените Закони.

Съзерцанието – това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика.

На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си.

На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне.

Чистотата е среда, в която живее ученикът.

Няма по-хубаво нещо за ученика от нея!

Моралът на ученика е Божествената Любов!

Душата на ученика расте само в Божията Любов!

Ученикът има характер, когато не изменя Любовта си.

В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога.

Ученикът трябва да живее чист девствен живот!

Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика.

Затова ученикът се познава само при изпитанията.

Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях.

Ученикът е строг към себе си!

Първа стъпка на ученика:

Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени.

Ученикът не очаква своето щастие от вън.

Мисълта на ученика.

Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една благородна мисъл:

Учител и ученик.

Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при него.

Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя.

Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика.

Ученикът се събужда и започва учението и възлизането.

Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност.

Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден.

156. 50–100

Един закон обединява Учителя и ученика:

Царството на ученика.

Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът.

Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава.

Учителят по име зове своите ученици.

Само Учителят дава Името на учениците си.

И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.

Ученикът винаги се радва.

Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини.

Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога.

Ученикът очаква този момент в своя живот.

Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.

Ученикът трябва всякога да се моли.

Ученикът се радва и съдействува за растенето на всяка душа.

Ученикът работи върху духовните си тела.

Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде.

Учителят дава тая свобода на ученика си.

И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си!

Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост.

Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.

Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко.

Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя.

Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината.

Интензивен е животът на ученика!

Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава.

Любовта на ученика.

Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят.

Ученикът е напълно естествен в живота си.

Учителят говори на ученика ясно и открито.

Ученикът възприема думите Му и ги разбира.

Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече.

Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света.

Ученикът обича цветята, поникнали в душата му.

Ученикът обича цветята, поникнали в неговата душа!

Ученикът е зает само с доброто.

Ученикът разпознава духовете.

Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта.

Ученикът може да търпи, защото знае да чака.

Ученикът може да търпи, защото разбира.

Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.

Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят.

Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.

Учител и ученик.

Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема.

Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика.

Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него.

Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг.

Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика!

Опитността, която ученикът има, е само за него.

157. 100–150

Всичко в живота на ученика да става под силния подтик на Духа, без да има примесено нещо човешко.

Работа на ученика.

Това е мярката на ученика.

Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика.

Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя.

За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела.

Връзката между ученика и Учителя е духовна.

Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.

Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно.

Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари.

И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама.

Зависи от ученика.

Ученикът се моли често.

Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на Учителя.

Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон:

Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото.

Ученикът трябва да бъде смел и решителен.

Връзката с идеалния свят прави ученика радостен.

Ученикът трябва да му даде ход.

Ученикът вярва всякога.

Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си.

Стремежът на ученика.

Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си:

Когато ученикът опази тялото си чисто, той дълго живее; опетни ли го, рано го сменя.

Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си.

В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист.

Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго.

Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят.

Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума.

Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна.

Така и Учителят говори на учениците си.

Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света.

Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог.

Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините.

Ученикът има сърдцето на дете.

Ученикът винаги се огражда мислено.

Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта.

Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика.

Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.

Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.

Учение.

Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи.

Който говори за себе си, не е ученик.

Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички условия; той знае, че то е за негово Добро.

Ученикът трябва да пие Вода само от Извора.

Само ученикът ще намери в живота си Учителя.

Само ученикът ще остане при Учителя.

Ученикът е винаги доволен от момента.

Ученикът трябва да бъде много умен.

158. 150–200

Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони.

Нищо не трябва да изненадва ученика.

В живота на ученика се изисква благоразумие!

Ученикът избягва всеки спор.

Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе.

Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.

Истинският дом на ученика е вътре в душата му.

Ученикът като люби Бога, се чисти.

Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия.

Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината.

Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден.

В своя Път ученикът трябва да е винаги буден.

Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му.

Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае.

Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане!

Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни.

Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой.

Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите.

Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие.

Ученикът трябва да се роди по Дух.

Ученикът е свободен; затова сам се ограничава.

Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл.

Светлината в душата на ученика иде като зазоряване.

Ученикът не трябва да иска нищо пресилено.

Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си!

Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно.

Учение.

Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава.

Само учението дава съдържание на живота му.

Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там.

Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае какво е мислил Бог.

Изпитът на ученика.

Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея.

Ученикът не трябва да губи своята чувствителност.

Необикновен е животът на ученика.

Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва.

Нежността е необходимо качество за ученика.

Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него.

Висок идеал изпълва съзнанието на ученика!

Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си!

Ученикът трябва да бъде чист.

Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света!

Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер.

Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното.

Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си.

Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика.

Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне.

Ученикът трябва всичко да разбира правилно.

Когато Учителят учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.

Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика.

Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.

159. 200–250

Ученикът може да почне своя пост, когато е във възходяща степен на Духа си.

Ученикът трябва да мине през съмненията.

Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно.

Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението.

Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат.

Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого.

Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората.

Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение.

Това е истинският морал в живота на ученика.

Морал – това е Любовта на ученика към Бога.

Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави.

Когато някои Божествени благословения се спират, причината лежи в ученика, а не в Бога.

Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда.

За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме.

Ученикът живее на земята, а мисли за небето.

Послушание и учение.

Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него.

Когато ученикът ги погледне, те му казват:

Ученикът не трябва да бъде мързелив.

Ученикът не трябва да има бели петна на ноктите си.

Ученикът трябва да бъде много тих всякога.

С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата си ще го каже.

Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена.

Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите.

Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни.

Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влиянието на изостаналите духове.

Ученикът трябва да има винаги права стойка.

След като е бил при Учителя, ученикът отива право у дома си, без да се отбива никъде.

Ученикът трябва да употребява предимно тях.

Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич.

Хубаво е ученикът да бъде буден до десет часа вечерта и след това да спи.

При лягане ученикът поставя всички противоречия през деня на мястото им, възстановява пълен мир и тишина и като новородено дете в най-късо време заспива.

Ученикът не трябва да боледува.

Ученикът трябва да разбира от природна медицина.

Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си.

Ученикът трябва да има чиста кръв.

Ученикът пази дрехите си, защото е прекарал част от аурата си в тях.

Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни.

Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура – да бъдат топли.

В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари.

Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта.

Ученикът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко правило на окултната школа.

I. (относно себе си) Ученикът никога не бива да иска пари за помощ.

II. (относно другите) Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ.

Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности.

Ученикът трябва да се вслушва в своята интуиция и да пази първата мисъл, която му идва.

160. 250–300

Ученикът трябва добре да разпознава хората.

Ученикът трябва да дружи с добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто.

Лошите духове са, които изкушават ученика.

Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него.

Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-напред от него, за да се учи от тях.

Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение.

Ученикът трябва да мисли само Доброто!

Ученикът трябва да го намери и извади.

Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света.

Средата на ученика.

Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила.

Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро.

Нищо материално не трябва да свързва ученика.

Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине.

Блаженство е, когато ученикът се освободи от ограниченията на света.

Ученикът трябва само да гледа през материята, но не и да живее в нея.

Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота.

Силата на ученика иде от горе.

Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и ѝ помогне.

Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика.

Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му.

Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой.

Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си.

Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.

Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота.

Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят.

Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си.

Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.

Учителят има за всеки ученик особен говор.

Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си.

Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ.

Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.

Служение и учение!

Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват.

Защото дълъг път на учение и работа го чака.

Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си!

Ученикът трябва да има вътрешен стимул, за да работи Божественото.

Ученикът не може да се оправдае с нищо, ако не направи това, което знае.

Законите и правилата на ученика са писани вътре в него.

Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта.

При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта.

Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре.

Страданието на ученика.

Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал.

Ученикът не може да направи една крачка в Божествената школа, докато в него има користолюбие.

С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога!

Ученикът, като не си знае урока – мълчи.

Ученикът, който много знае – много говори.

Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно.

Ученикът трябва да прекара през ума си най-лошите положения, за да види може ли да ги издържа.

Любовта на ученика трябва да бъде толкова голяма, че да издържа всичките положения, които ще му дойдат.

Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир.

Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.

Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа.

Ученикът трябва да мине през огън и вода!

161. 300–350

Ученикът трябва да е преминал първото състояние.

Ученик.

Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик!

Учителят може да помогне на ученика си само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното.

Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре.

Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин.

Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си.

Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.

Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога.

Църквата на ученика трябва да бъде вътре.

Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане.

Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите.

Учение.

Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи.

Процесът на учението е труден, но приятен.

По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага.

Във всеки живот ученикът трябва да има придобивка.

Ученикът трябва да гледа да придобие здрава основа в душата си, за да разбира живота правилно.

Ученикът трябва да има самоувереност в живота, за да има основа, на която да гради.

Първото и Велико нещо за ученика е да знае, че Бог е вечна хармония.

Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика.

Когато ученикът иска да направи някому нещо, той сам трябва да се постави в същото положение.

Ако ученикът се води напълно по Божествените принципи в живота си, цялото Небе ще му съдействува.

Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.

Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата.

У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото!

Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа.

В живота на ученика трябва да се прояви Божественото.

Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.

Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.

Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости.

Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното.

Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си.

Ученикът не трябва да желае нищо земно.

Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството!

Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата.

Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот само ако живеят в чистота.

Ученикът трябва да има метода на пчелата.

Ученикът трябва да обича Светлината!

Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.

Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов.

162. 350–400

Но ученикът трябва да знае, че това е дело на Бога, на тази Разумна Сила във вселената, която помага, а сама винаги остава скрита; и постоянно да благодари в душата си Нему.

Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите.

Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко.

Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно.

Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот.

Ученикът трябва да различава Любовта.

Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов.

Ученикът, който люби, никога не трябва да бъде разсеян.

Ученикът трябва да прояви Любовта свободно.

Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне.

Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому.

За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист.

За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования.

Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището.

За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището.

Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик.

Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието.

Ученикът трябва да употребява синия цвят, за да бъдат вибрациите му по-духовни, по-бързи и по-нежни.

Ученикът трябва да преживее стиха: Бог е Любов, за да може отчасти да приеме и почувствува Любовта.

Ученикът трябва да върши всичко като пред Бога.

Всичко, което ученикът върши, го върши заради Бога.

Новото учение.

Новото учение е само за човека с пробудено съзнание.

Ученикът ще познае Бога само като живее в закона на Любовта.

Ученикът трябва да прави всичко от убеждение.

Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия.

Ученикът трябва да знае определено програмата на своя живот и да я изпълни правилно.

Към учениците.

Всички чувства на ученика трябва да бъдат във възходяща степен.

Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Любовта.

Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината.

Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите.

Ученикът трябва да бъде много прозорлив, да умее да хармонизира противоположните неща и да се поляризира веднага.

Душата на ученика трябва да бъде прозорлива.

Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива.

Качества на ученика са: безстрашие и решителност.

Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички.

Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден.

Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога!

Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил.

Към ученика.

За ученика послушанието е по-добро от искането.

Защото в послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика.

Учителят застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от Учителя за Бога.

Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му?

163. 400–450

Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря.

Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си.

Ученикът трябва да схваща и разбира това.

Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери.

Красотата на ученика трябва да седи в това – той да говори Истината!

У ученика не трябва да има никаква престореност.

Ученикът трябва да расте!

Ученикът трябва да расте!

Задачата на ученика е трояка:

Ученикът като люби, придобива чистота.

За ученика.

Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит.

Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя.

Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика.

Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето.

Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика.

Добрите ученици.

Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат.

Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно.

Учителят знае от какво има нужда ученикът.

Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред.

Учителят никога няма да остави ученика да се спре.

Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе.

Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.

Учение.

Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи.

Учението е преди всичко за ученика!

Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове.

Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия!

Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира.

Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него.

Ученикът не трябва да гледа другите!

Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си.

Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си.

За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно.

Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление.

Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън.

Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.

Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема.

Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина.

Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане.

Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика.

Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции!

Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.

Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата.

Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип.

Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.

Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват.

Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.

Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал.

Ученикът трябва да бъде последователен на природата си.

Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре.

Ученикът не трябва да мисли как ще израсне.

Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си.

Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето!

Чистотата на ученика.

Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни.

Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.

Ученикът, който жертвува, е добър.

Ученикът, който е мъдър, е добър!

Ученикът, който обича Истината, е добър.

Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си.

Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.

За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик.

Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му.

Ако ученикът люби, той ги издържа.

Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.

Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов.

Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:

И ако е ученик, той няма да излъже!

Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит.

Ученикът трябва да е готов да издържи Истината!

Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори.

Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.

Изпитва се само ученикът.

164. 450–500

Силен е ученикът само когато не прави зло.

Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов.

Ученикът трябва да бъде тих всякога.

Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства.

Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално.

Ученикът е силен не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази.

Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта.

Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове.

Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле.

Необходим е Учител за ученика.

Страданието на земята е най-великото нещо за ученика.

В страданието ученикът се повдига.

Обектът на ученика е вътре – Бог.

Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината.

НАГОРЕ

1.3531160354614