Търсене в текстове за 'разбира '

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Копие на оригинала Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“ Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се
към текста >>

5. Разговор Третий. Храната и Словото

що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш
към текста >>

6. Писмо № 10

май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други мисли имам в
към текста >>

7. УВОД

тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати. 2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни. Ако приемем, че числата пред записите са дати от съответния месец, то за м. юни положението е следното: от с. 34 до с. 68 са разположени записите от 1 юни до 28 юни 1899г. Изведнъж този порядък се нарушава и на с. 68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите
към текста >>

8. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него. Ето, това е то, което те обърква тебе,
към текста >>

9. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно. Еврейският проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В децата изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва. Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на природата, тласкани и оборвани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че
към текста >>

10. 13.Червено тефтерче

на своите благости. О, Господи, ти който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да влезе при тебе, при твоя престол, при твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си. Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом така и стори, о, Господи! Господи, Боже мой, ти разбираш, което с думи не мога да ти изкажа. За моите велики нужди, за подкрепата на моята душа, ти бодърствай, както си бодърствал до сега. Дай ми сила, която да ме подкрепи в моята человеческа немощ. Господи, остани с мене, ходи с мене и ме учи във всичките, във вечните неща на твоето царство. Амин. * * * 5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух. (Учителят) 6 февруари Аз съм Господ Бог Твой, заповедта ми излезе. Стой непоколобим в пътя ми. Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще
към текста >>

11. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната
към текста >>

12. Петър Дънов - №1

и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898
към текста >>

13. Пеню Киров - №3

человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра. Твой бр. в Христа Господа: П. Киров Дано Бог ни събере пак. Същий ............... 13. Ерифили (1867/68-1933) е съпруга на П. Киров с баща Анастас Георгиев и майка Марийонка Тенева. (П.К., №3, 18.09.1898
към текста >>

14. Пеню Киров - №4

Бургас, 4 октомврий 1898 г. Любез. братко Дънов, Писмото ти от 26-и м. месец [септември] получих. Радостта ни, която ни Бог дава чрез теб, се молим Бог десетократно да ти я възвърне. Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети человек, е голяма. Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви дохождат навреме, когато [в]се има нужда от Божията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога. По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си
към текста >>

15. Пеню Киров - №5

отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа. От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпращам и едно писмо от бр. Тодора. Поздрави д-р Мирковича от мен. Като те поздравлявам най-сърдечно, оставам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа. Твой брат в Христа Господа: Пеню Киров Явяваш, че си пратил на Козлова писмо, значи писал Ви е. Ний не сме получили друго писмо, освен онова, което ти явих. Същий Понеже казваш, че Д-рът ще си отиде в Сливен, моля, яви как да ти изпращаме писмата, направо ли?22 Същий .................. 19. В семейната йерархия с „дядо" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев. (П.К., №5, 16.10.1898 г.) 20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил
към текста >>

16. Петър Дънов - №16

и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2] Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благоволи, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин. Ваш верен: П. К Дънов ................... 69. Не се разбира дали става дума за видението на П. Киров или е цитат отнякъде. (У., №16, 14.03.1899 г.) 70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.) 71. Хотанца - село в Русенско. Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899
към текста >>

17. Петър Дънов - №23

3 ав[густ] 1899 г. Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро. Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча
към текста >>

18. Пеню Киров - №23

9 септемврий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше
към текста >>

19. Петър Дънов - №30

да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26) Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'. (Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина". (Йоан. 17:17) Да освети кого? Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан.
към текста >>

20. Петър Дънов - №45

врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него. Приближаването ни при Бога зависи от послушанието ни. Колкото повече сме готови да слушаме Негова глас и да изпълняваме Неговата воля, толкова сме Му по-благоприятни. Колкото нашата вяра е по-чистосърдечна, по-искрена и на лице приятна, толкова повече Божията любов в сърцата ни е пълна и съвършена.Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Oтца Си. Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. (Деян. 22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат. 4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време
към текста >>

21. Пеню Киров - №45

Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост. Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не
към текста >>

22. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти. Те имаха една-две седмици съживление. Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне. Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква власт. Защото Христос ни призова в свобода. И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка духовна симпатия. Твоето писмо от 27 ноемврий получих. Следваме изискваното се от нас. Мисля да се запиша за чужд поданик165 [зачеркнато от П.К.]. Сега в това положение сме. С поздрав, твои верни в Христа Господа: Пеню и Тодор Честитя ви Рождество Господне — денят. ....................... 165. Вероятно зачеркнатото идва като отражение от размишленията
към текста >>

23. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.) № 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8 Люб. бр. Киров, Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал Михаил9. Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9]. Ето, Небесната светлина иде и мракът , който обвива света и вашите умове , ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на
към текста >>

24. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

1899 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ви от 21 януарий т[ази] година получихме навреме, обаче позабавих от да ти отговоря, защото всяка мисъл в него не ни беше възможно да разберем, та чаках Бог да ни даде разум, да разберем напълно писаното ти. И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас. То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма". Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране мислите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема. Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме. Той ни много измъчва, но Бог за преголямата Си Любов ни крепи и пази. Ний сега не можем да се съобщаваме с Божиите вестители и служители, за да ни ободряват в Бога, което немалко пречи за преуспеванието ни. Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва. Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме. Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в
към текста >>

25. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26) Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'. (Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина". (Йоан. 17:17) Да освети кого? Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан.
към текста >>

26. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

се разхвърлят всичките букви на Призванието, понеже така било заповядано от горе. А вместо това Призвание ще се даде друго към Нова година - подпълнено и разяснено и по-хубаво от сегашното. Затова ще моля да пишете на братя Велчеви да разхвърлят буквите и да не изпущат нищо навън. Защото те казаха, „че ний можем и до неделя [да] ги разхвърли[м], защото сега имаме работа". Но аз се боя да не отпечатат от тях, защото някои подигравки от разни чиновници се отправят към нас, от което се разбира, че има нещо съобщено от тях. Относително за вестника, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява Архангел Божий: „Д-рът голяма отговорност има. Съдържанието на списанието ще е религиозно. Пишете на Д-ра, списанието има доволно материал от Бога Живаго. Дерзайте, рабчета, Небесните сили са с вас. Списанието ще носи название „Утро". Съдържанието ще има отбран материал. Отначало три хиляди. Михаил взема грижата за вас. Харизвайте от имотите си на бедните." 5. XII. 1898 г. Времето не ни позволи повече да питаме. Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка. Както знаете, аз и без това съм притеснен. Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено.
към текста >>

27. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка
към текста >>

28. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

него докторът, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него". Взе книгите този младеж, отиде някъде и не се върна вече. Казва Велчев: „Не се върна вашият човек". Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде". Поусмихна се Докторът и казва за този момък: „Е, няма нищо! Духовете тъй казаха, ще го търпим. Влюбил се е сигурно, намерил една млада мома. Духовете ще оправят тази работа. Той е мил, но не разбира още какво му говорят духовете". Аз харесвах тази черта у д-р Миркович - че има голяма вяра. „А - казваше той - духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право." Той не казваше: „Тъй рекъл Господ", но „Тъй рекли духовете". Блажени верующите! Отивам един ден в книжарницата на Велчев, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди". „ Колко ти дължим? Момък е, стават тия работи. Не искаме да те подяждаме, ние ще ги платим, считай, че все едно той ти е платил. Този момък може би още не е продал книгите, намира се в трудно положение. Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим." Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва". Велчев беше много взискателен, точно дава и взема. Друг евангелист да му заеме пари назаем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата!". Отваря касата и казва: „Толкоз пари, колкото ти искаш, не мога да ти дам. Понеже ако ти не платиш, аз трябва да ги
към текста >>

29. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на
към текста >>

30. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

изпълнение на особени задължения или служба (воен.), вкл. молитвена програма, молебен. Нейсе (тур. разг.) - както и да е. Немарене, немара (книж.) - немарливост. Нему (ост.) - дателен падеж от него; на него. Нине (ост.) - сега. Обдирвам (ост.) - търся навсякъде. Обленявам (ост.) - ставам ленив. Относително (ост.) - относно. Преидат (ост.) - преминават. Преломване (ост.) - разчупване, пречупване. Придирям (ост.) - изисквам много. По (ост.) - след. Повидимому (рус.) - както изглежда, разбира се. Повинен (ост.) - виновен. Повседневно (диал.) - всекидневно. Поминувам (ост.) - живея, прекарвам. Потон (ост.) - дървен под. Предида (ост.) - идвам преди др. някой, предшествам го. Прежен (ост.) - предишен. Прикосна се (книж.) - допра се, докосна се. Причастник (ост.) - участник в нещо. Прощение (ост.) - прошка. Раб, рабче (ост.) - става дума за раб Божи; предан човек на Бога. Разправям (диал.) - уреждам, разпореждам се с нещо. Разтленен - разложен, гнил. Разумение (ост.) - разбиране, проумяване. Ревност, ревнувам (ост.) - голямо залягане над работа; усърдие, грижливост. Рикая (книж.) - надавам животински вик, рева. Свеня се - срамувам се, стеснявам се. Свише (цсл.) - отгоре, от небесните висини, от Бога. Сеанс (фр.) - 1. спектакъл; 2. определено време, в което се извършва нещо; 3. събиране, заседание. Себили, себят - обсебват, завладяват, присвояват. Сетнина (ост.) - последствие, резултат. Скратявам (диал.) - съкращавам. Слог (рус.) - 1. сричка. 2. стих. Снизхождение (рус.) -
към текста >>

31. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

ги следвам, все не сбърквам. Но това, че не мога да ги написвам [e], защото щом ще ги пиша, разбъркват ми се мислите. И то затуй желая това, защото бр. Тодор не обича да се съобщаваме. Яви ми, ти ли водеше спиритическите сеанси в гр. Шумен? Съкращавам писмото си, защото виждам, че всичко не може с писмо. То казвам ти, че чакам Господа и Царството Му на земята, защото виждам, че времената се изпълват. И дано Бог на мира ни даде дял в Царството Му тук. О, това человечество! Мъчно разбира истината и дълга си и нито то се събужда, нито пък дава свобода на тези, които се пробуждат. Приеми сърдечните ни братски целувания. Твой верен в Христа Господа брат: Пеню Бог на Любовта да те благослови и делото си чрез тебе. С[ъщий] _________________________________________ Обяснителни бележки: 19 Георги Курустов се появява като име в писмата на П. Киров още няколко пъти до края на 1901 г. След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г. 20 Мелкон Партомян. 21 В писмо до д-р Миркович от 5.12.1898 г. П. Киров иска заем от 200 златни лева. Вж. писмата на П. Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>

32. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас
към текста >>

33. №71 (Пеню Киров)

го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София. Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме. Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108. И друго, че нашия Тодор не го бива вече за самичък. Поразмисли отгде да му намерим другарка. Това е и мое, и негово запитване. Мелкон изяви желание да вземе „Тайна вечеря“109 с протестантите. А на моите предложения да направим това ний по Коледа, замълчаха. Тъй прочее стоят работите в нас и аз сега се скитам и не зная още какво да почна. Не мога да попитам и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две. Така че да си Господен, трябва да страдаш. Къде мислиш да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам? С искрен братски поздрав оставам твой
към текста >>

34. №93 (Петър Дънов)

жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия
към текста >>

35. №77 (Пеню Киров)

се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия. В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително Откровението, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят. Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш. Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото Откровение, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат. Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата. Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. Имам едно момче от Стралджа, Ямболско. Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии. Той е като Павловия Тимотей155. Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря. Същий
към текста >>

36. №83 (Пеню Киров)

бр. Дънов, Моля, направете ми една услуга, и то ако Ви е възможно. Попитайте А. Велчев170, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато. Той имаше от тях тази пролет. Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили. Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга. Засега ще търпя171. Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме. Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива. Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 170 Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя Велчеви. Живее и работи във Варна като книжар и издател. Издава и продава календари, учебници, географски карти и др. Книжарница „А. В. Велчев“ е
към текста >>

37. №91 (Пеню Киров)

трупат на душата ми безброй грешки. Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам. Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали. Според съобщението Ви на Д-ра, който с писмото си от 11-и миналия [месец] ми явява, че Вий ми препоръчвате три неща: търпение, послушание и непоколебима вяра. При това с никакви неща да не помрачавам ума си и да следвам начертания път Отгоре, без никакво колебание. Сега, търпението в мен е чакание. Послушанието – за да мога да бъда спокоен – подчинявам на разума. Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога. И тук стои спънката. Заради това, тъй както се намирам, нищо още не съм почнал да работя от страх да не сбъркам нещо. Макар че изново около 10 пъти бях канен от дядо ми за същата работа, а така и за друга. Даже и при Тодор бе се отворила една работа, на която по-преди бях, но не направих никаква стъпка все по същите причини.
към текста >>

38. №102 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 12 октомврий 1907 г. [до] гр. София Любез. бр. Петре, Получих писмо от нашия приятел Петка231, който искаше да явим как сме разбрали ний в събора наредбата относително петъците. Затова тука по-долу излагам подробно нашето разбирание. Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата232, като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св. Троица, като им поменуваме тайнствените имена233. През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано. Ако обаче други членове от семейството си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем. Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си. В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата
към текста >>

39. Речник на остарели и чужди думи

температура; тифус или пневмония, блатна треска и др. околия (ост.) административна териториална единица, включваща определен брой селища. омофор (гр.) част от архиерйско облекло, което обхваща врата и раменете. опущение (рус.) пропускане поради недоглеждане; грешка. относително (ост.) относно. отправо (рус.) отдясно. пищеварителен канал (рус.) хранопровод. преломване (ост.) разчупване, пречупване. придирям (ост.) изисквам много. по (ост.) след. повидимому (рус.) както изглежда, разбира се. повинен (ост.) виновен. повседневно (диал.) всекидневно. поминувам (ост.) живея, прекарвам. пост-рестант (фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване. потон (ост.) дървен таван. права ръка (рус.) дясна ръка правдини (ост.) човешки, обществени права за мирен и творчески живот. предида (ост.) идвам преди друг някой, предшествам го. прежен (ост.) предишен. прение (рус.) препирня, разискване. привременно (ост.) временно. прикосна се (книж.) допра се, докосна се. причастник (ост.) участник в нещо. прощение (ост.) прошка. раб, рабче (ост.) става дума за раб Божий; предан човек на Бога. радо (ост.) драго. развяска (рус.) развръзка. разправям (диал.) уреждам, разпореждам се с нещо. разтлян (ост.) разложен, изгнил, развален. разумение (ост.) разбиране, проумяване. ревност, ревнувам (ост.) голямо залягане на работа; усърдие, грижливост. рикая (книж.) надавам животински вик, рева. свеня се срамувам се, стеснявам се. свише
към текста >>

40. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М.
към текста >>

41. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

му последователи. К. Иларионов умира в София през 1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Не пуши!“, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с. 188 Това писмо се публикува за първи път. 189 Работата му е била комисионер при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник. През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. 190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П. Киров често присъства змията като символ на злото. 191 В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е
към текста >>

42. 17 ПИСМО

(... ) Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате във всяко отношение по-добре. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И мисълта, казва, борба непрестанна и този наш живот по тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайната на вътрешния живот, който се върши незабелязано. Защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителни. Те са предпазителни мерки и благословия за общото добро. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото Си писмо. Днес приех един мой приятел, който ви вече, надявам се, е писал. Приемете искрения ми поздрав. Ваш П. К.
към текста >>

43. 23 ПИСМО

допитаме от Господа и да обмислим делото, съобразно с Волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ние можем да изберем местото или в Н. пазар или пък във Варна, гдето е угодно Господу нашему. Нека да пазим думите на Христа: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото „Духът е, който дава живот". „Думите, които ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителя ни. Йоан 6, 63 с. „И когато дойде Утешителят Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще Ви научи всичко". Той ще свидетелствува за мен. Йоан 15, 26. Ще ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в Любовта Ми, както и Аз съм държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата Любов." Йоан 15, 10. И като познава Духа и нуждите ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята Истина". Йоан 17, 17. Да освети всички онези, които вярват и Го Любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос Господ Наш продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешната смисъл на тия думи, които ще ви приведа: „Ако пребъдете в Мене, и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите, и ще ви бъде". Йоан 15, 17. Сега, где се крие слабостта на
към текста >>

44. 34 ПИСМО

врагът на нашето спасение се ползува. Да се прославим в Христа, значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него. Приближаването ни към Бога зависи от послушанието ни. Колкото повече сме готови да слушаме Негова глас и да изпълняваме Неговата Воля, толкова сме Му по-благоприятни. Колкото нашата вяра е по-чистосърдечна и по-искрена и нелицеприятна, толкова повече Божията Любов в сърцата ни е пълна и съвършена. Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Отца си. Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. Деян. 22, 15, 16. Христос казва на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна, и при това трудна. Но Господ е казал, ако е някой оскуден от Мъдрост, нека проси. Този, който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро. Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ние ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости Повикването на Емануила и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: да не земаш Името на Господа Бога твоего напразно. И не разбирате ли още, че „Емануил" е едно от светите Имена Божии. Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има
към текста >>

45. 45 ПИСМО

от 21 март, както и това от седми април, получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук. Всичко, което вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но верното е, че те се случват по някои наши опрощения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души и според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участвуваме. Всяка душа е подобна на един свят космически и населен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките
към текста >>

46. 98 ПИСМО

15 ноем. получих преди два-три дена. Ний излязохме от Варна на 28 окт., спряхме се в Разград за 7-8 дена, от там в Силистра, гдето се бавихме за около 10 дена, и сега сме в Русе, гдето мислим да се побавим още за няколко време. Тук е засега на гости и брат Тихчев. Той ви нарочно поздравлява. Ний му четохме вашето писмо. Вашата сестра не съм още виждал, но ако ми се падне случай, ще я срещна. Аз се радвам, че 136 сте имали дадени от Господа толкова добри неща, особено неговото явяване. Разбира се, ний ще бъдем зрители на много неща, които има да се извършат в тия малко години. Разбирам добре болката на тоя наш народ и ще сторим все, що е угодно на Бога, нашия Баща. Има се нужда да бодърствуваме винаги и да се молим всичко да се благоустрои за добро. Ако имате нещо още съобщено в последните си сеанси, съобщете ми. Ний имахме едно съобщение на 12 дек., което мисля да ви го чета, когато мина през Търново. В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно към по-обширното познание на Истината. Тази велика благост ний я виждаме и опитваме всеки ден. Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината, към която вашата душа се стреми. Аз мисля да се спра през идущата година в Търново да ви видя и да разменим некои мисли върху делото, което имаме и надявам се всичко да се благоустрои добре. Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре.
към текста >>

47. 104 ПИСМО

1904 г. ул. Дунав, N 244. III учас. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно запята. Но разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили. Ний има вече две седмици как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина из помежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот. Ако пътят ви се отвори, ще видите до колко духът е проникнал сърцата на вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете. Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилвание. И любовта е чиста и безкористна. Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят. Само нека възлагат упованието си горе. Нека търсят първом Царството Божие и всичко друго ще им се
към текста >>

48. 107 ПИСМО

преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар, а за другата половина Господ ще се погрижи. Кажете на сестра Недялкова да има търпение. Доброто, което Господ готви за нея, тя не го разбира още. Но времето ще хвърли виделина. Син й трябва да мине под дисциплина. По-добре сега, отколкото после. От него може да излезе и много добър момък, и много лош. По-добре злото да се предотврати в началото. Ако тя би виждала бъдещето, тя би се радвала за това, което сега изпитва. Господ от нея иска малко жертви и те ще бъдат благословение за децата й. Нека се попита вътрешно - Господи, какво искаш? - и отговор ще й се даде. Положете вярата за основа и всичко може да се съгради. Вяра, сестри, вяра, всичко ще излезе на добър край. Вложете дълбоко тая мисъл в сърцето си Изпитвайте какво е благоугодно Богу. И когато Господ ви е ръководител и защитник, няма от кого да се плашите. Търпение, само тогава ще можем да изправим злото и да дадем място на доброто. Да се въздигне една душа, да се облагороди едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа. Помнете това. Иска се време, иска се труд и постоянство. От моя страна аз ще помогна на г-жа Недялкова. Нека има тихо упование и няма да бъде
към текста >>

49. 121 ПИСМО

постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите. Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за
към текста >>

50. 152 ПИСМО

При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е. полагате грижи да уредите лозето. Всяко лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина. Защото умен и Мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вие всички желаете да го влагате все на сигурно. Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои. И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат на това, че хората не са сигурни. Сигурност може да има само горе. Когато человек богатее душевно, той е радостен и весел. Моят поздрав на всички ви. Ваш П. К.
към текста >>

51. 163 ПИСМО

всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на живота все си грее и все еднакво изпраща своята светлина и топлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. Окото на Небесния Баща еднакво гледа на всички свои деца и всекиму дава, което му се пада. На големите братя големи гащи, на малките малки. На големите сестри големи рокли, на малките малки. Всекиму според възрастта. Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. За пример не може да се довери една ценна книга на малко дете, понеже ще я оцапа и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се довери? Не, ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме
към текста >>

52. 168 ПИСМО

1912 г. Люб. г-жа Е. И. Получих вашето писмо. В сегашното положение на нещата вие учите една нова опитност. Важно е человек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно. Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух. А това е най-мъчното за мнозината. Защото те всичко знаят, но не и Истината, те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става, че като е
към текста >>

53. 192 ПИСМО

1915 г. Любез. Е. И. В усилните времена се показва и изпитва человешкият характер. Само при такива условия се проявява человешкият Дух. Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот. Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни с вяра да посрещнете което небето е отредило. Земята е само условие за живота на Небето, гдето се реализира. Тук е всичко преходно, а горе е постоянното. Гледайте на всичко от горе, както Бог гледа. В света законът за личността, за душата, за народите, за человечеството е един и същ. Само онзи се повдига, облагородява, който го пази. Неправдата не ползува. Господ е жив и Той въздава всекиму според каквото заслужава безразлично. Ваш В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>

54. 230 ПИСМА до д-р Дуков

Получих писмото ви. Аз разбирам как стоят работите. Ще бъдете добър да чакате. Времето ще хвърли виделина върху всичко. Яйцата трябва да се излюпят, за да се покаже съдържанието на живота, който е бил скрит в зародиш. Важно е не само как започват нещата, но и как свършват. Не само е важно как человек разбира живота, но как го живее в себе си. Господ по разни начини говори, говори чрез сърцето ни, говори чрез ума ни, говори чрез душата ни, говори чрез Духа ни, говори и посредством природата, говорил е и през хилядите години на миналото, говори и сега и ще говори за в бъдеще. Този говор евреите го разбираха по един начин, християните по друг, сегашните спирити, теософи - и те го разбраха по своему. Така и Н. Бонев, който е минал през тия две школи. Сега той е в областта на християнското разбиране, но и там има всевъзможни схващания. Всяка свещ от светлината си ще покаже нейната сила. Христос е светлина. И тази светлина за душата, сърцето и ума е тъй потребна, както светлината и топлината във физическия свят. Физическата светлина и топлина еднакво действуват на всички същества, но не всички от тях еднакво проявяват своя живот. Така и Христос, и Той еднакво действува върху всички человешки души, но не всички еднакво Го разбират в умствено отношение - това е по отношение на формата. За да разбере някой Христа, още повече Отца, потребно е да е завършил своята карма и да е влязъл в съгласие с Любовта, защото кармичният закон не е нищо друго освен отклонение от Закона на Любовта.
към текста >>

55. 234 ПИСМО

1910 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи? Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под
към текста >>

56. 240 ПИСМО

Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Бъдете смели и решителни. Когато става въпрос да се защити истината, трябва да бъдем готови на всички жертви. Аз ще се постарая да изправя допуснатите грешки. За в бъдеще вий ще имате по-голяма опитност. Животът в много отношения е борба на земята и человек трябва да знае как да се бори и да разбира противоположното направление на противодействующите сили. Сега на всички вас ви трябва присъствие на Духа. Каквото направление и да вземе тая борба, аз ще бъда на своето място. Мен са известни всичките пътища. В края на краищата всичко ще излезе за добро. Вратата адова не ще преодолеят върху Истината. Аз ще накарам и нейните противници да работят за нейно преуспяване. Мир на всички ви, бурята ще утихне и след нея ще настане ясно време за работа. Не се бойте за последствията. Трябва доброта, умение и сила. (Свещеният
към текста >>

57. 271 ПИСМО

земята. Ж. в своите опити не е спазил някои основни правила и е попаднал в засада. Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза. Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото семейство и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел. В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси. Ако в тоя промеждутък те успеят да осъществят своите намерения, то работата ще вземе друг край. Разбира се, в света трябва да се прераждат духовете, но за тях трябва да се създадат благоприятни условия, за да бъде добре тям и на помагачите им. Вий няма защо да се смущавате. Пътят е за хора по-подигнати духовно. Царството Божие не е за невежите. То е за чистосърдечните, светлите умом, крепките духом. Защото светило на душата е сърцето и ако сърцето е чисто, то всичката душа светла ще бъде, и ако душата е светла, то умът ще бъде възвишен да схване Истината, която показва пътя на живота. И ако сърцето е нечисто, то всичката душа тъмна ще бъде и умът ще стане по-мрачен. И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута. Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата. Доброто изключва злото и злото - доброто.
към текста >>

58. Сегашното положение на човечеството

идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на
към текста >>

59. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната,
към текста >>

60. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата. Следователно тя му дава болести и страдания, за
към текста >>

61. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава този човек се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко. А с мляко се хранят само децата. Казал е Великият Учител на човечеството: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите
към текста >>

62. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните
към текста >>

63. Повече светлина

– това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината,
към текста >>

64. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог. Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде
към текста >>

65. Към великата цел.

да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение
към текста >>

66. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без
към текста >>

67. ***

е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния ! Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е Той дошъл Сам. Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА. Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него. Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа. За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си. Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот. Тези Думи са за трудолюбивите ученици. На тях ще се проговори
към текста >>

68. 1–50

Си към тебе. Обичай Този, който ти е дал живота и всички условия. 5 Трите принципа. Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекота. Любовта изключва всяко насилие. 6 Светлина. Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. 7 Истина. „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. 8 Чистота. Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа. 9 Пътят на ученика. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната Светлина – носителка на Любовта. 10 Бог. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи – е Бог. 11 Любов към Учителя. Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя. 12 Огънят. Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти. 13 Радостта на Учителя. Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си. 14 Правият път. Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав. Той е път към Бога. 15 Разумност. Ученикът всякога обмисля постъпките си. Разумността предшествува Мира. 16 Добро. Знай: Ученикът всякога има
към текста >>

69. 50–100

процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога. 59 Закон. Ученикът се радва и съдействува за растенето на всяка душа. В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат! 60 Вътрешен начин. Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път. Отвънка не всякога има условия. 61 Готовност. Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде. 62 Съотношение. Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов ѝ се дава. Това е закон у Бога. 63 Взаимност. Първият свещен закон: Любовта царува само в чистите сфери на свободата. Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. 65 Обединение. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. 66 Божественото. Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост. 67 Друго име. Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота. Там Учителят им дава друго Име. 68 Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за
към текста >>

70. 100–150

в която Бог се изявява. 109 Мистичен разговор. – Аз съм Пътят! – И Светлината, която ме води по този Път! 110 Молитва – Вяра. Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111 Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама. А всичко това може да стане и изведнъж. Зависи от ученика. 112 Молитва – чистота. Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота. 113 Правило. Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на Учителя. Те всякога трябва да го повдигат и хранят. 114 Закон. Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон: Всичко в живота се превръща в Добро! 115 Живот. Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва. Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото. 116 Смелост. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога! 117 Радост. Бъди радостен винаги. Връзката с идеалния свят прави ученика радостен. 118 Вяра, Надежда, Любов. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във
към текста >>

71. 150–200

има не само морален стремеж, но и морален устой. 168 Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169 Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171 Раждане от Духа. Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята. 172 Волята Божия. Трябва да живеем съгласно Волята Божия! Тя включва благото на всички живи същества. 173 Желание. Желай, което е разумно! Желай, което е добро за всички! Желай, което желае Бог! 174 Свобода – ограничение. Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия. 176 Знание и Вяра. Знанието е достояние на мъдрите хора. Който вярва, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага. В знанието има нещо красиво. Знание без вяра не може да се развива. 177 Естественост. Светлината в душата на ученика иде като
към текста >>

72. 200–250

Ученикът може да почне своя пост, когато е във възходяща степен на Духа си. Тогава той по-лесно може да се издигне над материалното. 201 Съмненията. Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението! 202 Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203 Съмнението. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. За туй той трябва сам да прекара нощта на съмнението и сам да го победи. 204 Светът на Любовта. Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. 205 Мъчнотии. Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него; той трябва да върви все напред! 206 Примирение. Да се примириш с Бога, то значи да приемеш Неговата Любов. 207 Методите на Бога. Да любиш Бога, то значи да употребиш всички методи, които Той употребява. 208 Бог. Да разбираш Бога, то значи да си послужиш с Божествената Светлина. 209 Познание на Бога. Можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш.
към текста >>

73. 300–350

на цветята. Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре. 308 Светлина. Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден. 309 Божественото. Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си. Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички. 310 Себе си. Общественият живот ученикът може да проучи в себе си. Познаваш ли себе си, познаваш и обществото. 311 Кръщението. Кръщението е акт на Духа. То е нещо вътрешно. 312 С Бога. В Любовта няма страх. Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога. 313 Църквата. Църквата на ученика трябва да бъде вътре. „Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“ 314 Сила и светлина. Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане. 315 Душата. Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите. 316 Учение. Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам. Процесът на учението е труден, но приятен. 317 Началото. По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне. 318 Придобивка. Във
към текста >>

74. 350–400

да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина. 354 Страдание. Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. До дето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ти ще превърнеш страданието си в хармония. 355 Любов. Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. 356 Стабилност. На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно. Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота. 357 Практическо приложение. Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използува. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот. 358 Любовта. Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа – механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират. Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а
към текста >>

75. 400–450

Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря. 401 Строг. Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си. Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг. Ученикът трябва да схваща и разбира това. 402 Езикът. Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери. 403 Красота. Красотата на ученика трябва да седи в това – той да говори Истината! Красотата е облекло на Истината. 404 Престореност. У ученика не трябва да има никаква престореност. По това той се отличава. Защото всичко в неговия живот е естествено. 405 Растеж. Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте. Ученикът трябва да расте! 406 Воля, сърдце и ум. Задачата на ученика е трояка: Да развие и уякчи волята си; Да облагороди и изчисти сърдцето си; Да просвети и укрепи ума си. 407 Любов и чистота. Ученикът като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата. 408 За ученика. Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит. 409 Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика. 410 Науката за Любовта. Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411 Бъдеще. Животът на
към текста >>

76. Светът на великите души

противоречия. Начало има само там, дето всичко е в съгласие. Светът е това , в което всичко се проявява. Търси произхода на всички неща, за да намериш истинския Бог в душата си. Той се нарича силният в силните и силният в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. Дето е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко. Скръб е това, което не се разбира. Радост е това, което се разбира. Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание. Вода, която се сгрява и изстива, не е вода. Вода е това, което нито се сгрява , нито изстива. Туй, което не се хваща, е светлина. Туй, което не се разбира, е любов. Туй, което не се постига, е свобода. Неуловимото е светлината. Неразбраното е любовта. Непостижимото е свободата. Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минават през нея. Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение. Посрещай този, който слиза. Изпращай този, който възлиза. Търси това, което не губи сладчината си. Търси това, което не губи светлината си. Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На сухо дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано. На
към текста >>

77. РЕД ЗА ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ ПРЕЗ ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА

Божията Любов. (Произнася се три пъти) Дадена от Учителя на 20.XII.1944 г. *** НЕДЕЛЯ — под управлението на Слънцето 1. Песен "В начало бе Словото" 2. Добрата молитва (с. 9) 3. Псалми: 91, 23 и 61 4. Молитва "Отче наш" МОТО за всеки неделен ден Господи на Любовта, Ти си изпълнение на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега, за през всичките векове. Казва се сутрин преди почване на молитвата. Но ако нямате Любов, не можете да произнасяте това мото. Под "неделен ден" се разбира само денят, когато живеем в закона на Любовта. *** ПОНЕДЕЛНИК — под управлението на Луната 1. Песен "Благославяй, Душе моя, Господа" 2. Молитва на Царството 3. Псалми: 91, 23 и 143 4. Молитва "Отче наш" *** ВТОРНИК - под управлението на Марс 1. Песен "Ще се развеселя" 2. Молитва "Пътят на живота" 3. Псалми: 91, 23 и 27 4. Молитва "Отче наш" *** СРЯДА — под управлението на Меркурий 1. "Песен на светлия път" 2. "Молитва на Братството" 3. Псалми: 91, 23, 19 и 103 4. Молитва "Отче наш" *** ЧЕТВЪРТЪК - под управлението на Юпитер 1. Песен "Той иде" 2. "Молитва за Плодовете на Духа" 3. Псалми: 91, 23 и 112. 4. Молитва "Отче наш" *** ПЕТЪК - под управлението па Венера 1. Песен "Фир-фюр-фен" 2. "Молитва на Триединния Бог" 3. Псалми: 91, 23 и 44 4. Молитва "Отче наш" *** СЪБОТА - под управлението на Сатурн 1. Песен "Бог е Любов" 2. "Малката молитва" 3. Псалми: 91, 23, 25 и 132 4. Молитва "Отче наш" *** МОТО Милостта Божия да пребъдва в нас през всичките дни на нашия
към текста >>

78. ПСАЛОМ 61 - Неделя

песнопея винаги на Твоето име, за да изпълнявам обричанията си всякой ден. *** НЕДЕЛЯ — под управлението на Слънцето 1. Песен "В начало бе Словото" 2. Добрата молитва (с. 9) 3. Псалми: 91, 23 и 61 4. Молитва "Отче наш" МОТО за всеки неделен ден Господи на Любовта, Ти си изпълнение на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега, за през всичките векове. Казва се сутрин преди почване на молитвата. Но ако нямате Любов, не можете да произнасяте това мото. Под "неделен ден" се разбира само денят, когато живеем в закона на
към текста >>

79. ФОРМУЛИ - Всички

Чрез Божията Любов всичко се постига. (три пъти) Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига. (три пъти) формула 34 Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: Любовта иде! Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: Любовта иде! Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това, да съзнае, че Любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. формула 35 Да възлюбим Господа Бога Нашего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 36 Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота на нашите души! формула 37 Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) формула 38 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки
към текста >>

80. ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'

Чрез Божията Любов всичко се постига. (три пъти) Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига. (три пъти) формула 34 Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: Любовта иде! Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: Любовта иде! Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това, да съзнае, че Любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. формула 35 Да възлюбим Господа Бога Нашего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 36 Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота на нашите души! формула 37 Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) формула 38 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки
към текста >>

81. До обичните ученици

да става по дух, в него да участват умът, сърцето и душата. А главният подтик на служенето е Любовта. Само тя едната, като първи плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва: "Сине мой, дай ми сърцето си", аз превеждам: сине мой, отвори ми сърцето си. Защо? За да влезе тази жива сила. Онези, които не разбират Небесния език, предали са криво вътрешния смисъл на Любовта. "Отворй" подразбира приготвй условията, тъй както земеделецът приготвя своята нива. Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посвещава всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон. До обичните ученици, "Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни" е казал Единият учител, който е отделил стария живот от новия. Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли вие размерите на тая всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на господарите; на Учителя на учителите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който
към текста >>

82. Peg за духовно подвизаване през дните на седмицата

се прославят Белите братя в Божията любов. (произнася се три пъти) Дадена от Учителя на 20 декември 1944 Неделя под управлението на Слънцето • песен „В начало бе Словото" • Добрата молитва (с. 11) • Псалом 61 (с. 112) Мото за всеки неделен ден Господи на любовта, Ти си изпълнение на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега, за през всичките векове. Казва се сутрин преди почване на молитвата. Но ако нямате любов, не можете да произнасяте това мото. Под „неделен ден" се разбира само денят, когато живеем в закона на любовта. Понеделник под управлението на Луната • песен „Благославяй, Душе моя, Господа" • Молитва на Царството (с. 14) • Псалом 143 (с. 112) Вторник под управлението на Марс • песен „Ще се развеселя" • молитва „Пътят на живота" (с. 12) • Псалом 27 (с. 114) Сряда под управлението на Меркурий •Песен на светлия път •Молитва на Братството (с. 13) •Псалом 19 и Псалом 103 (с. 116, 117) Четвъртък под управлението на Юпитер •песен „Той иде" •Молитва за плодовете на Духа (с. 31) •Псалом 112 (с. 119) Петък под управлението на Венера •песен „фир-фюр-фен" •Молитва на Триединния Бог (с. 26) •Псалом 44 (с. 120) Събота под управлението на Сатурн •песен „Бог е любов" •I. Малката молитва (с. 30) •Псалом 25 и Псалом 132 (с. 122,
към текста >>

83. Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта

Чрез Божията любов всичко се постига. (три пъти) Чрез Божията любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига, (три пъти) формула 40 Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: Любовта иде! Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: Любовта иде! Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това да съзнае, че любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. формула 41 Да бъде благословен Господ на любовта в нашите души! формула 42 Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 43 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на любовта, мъдростта и истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е любов. И нашата любов да бъде като Божията любов. формула 44 Любовта разкрива Бога в нас. формулата се произнася три пъти със следните движения. В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе
към текста >>

84. Формули 416 - 430 Аз съм хлябът на живота

ми открива да познавам пътищата Му. Той ме е изкупил със Своята драгоценна кръв да Го любя. формула 422 Силата на Духа покорява плътта и ние приемаме Духа на Христа, който ни извежда от робството на закона и ни въвежда в чудната свобода, за да живеем не вече по закон, а по любов. Това, което върши Духът на избавление, т.е. да ни освободи от владичеството на плътта, това ще стане, когато се изявят синовете Божии. формула 423 Освети ни чрез приношението Христово! Блажен е онзи, който разбира словото Божие и го прилага в неговата пълнота. Неговото сърце ще обитава в мир с Господа. Размишление Имаш ли нужда, иди при Господа Исуса и Му кажи твоите нужди, и Господ ще те послуша. Стани една от пръчките на Неговата лоза, и Гоcnog ще те благослови. Не се двоуми, нито се съмнявай. Помни, че спасението от Него иде. формула 424 С простота на сърцето си приемайте думите на Бога и Спаса нашего. Основата на всяко величие, то е непоколебимата вяра. формула 425 „Защото, дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях" Ев. М. 18:20 Всякога, когато се обезсърчите, казвайте: Господи, Ти си казал „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях"! И тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. Забележете, че Христос не казва „дето е събран един", защото единицата не се събира, тя е извор и представлява Безконечния Бог, който твори и създава всичко. Числото две представлява всички духове, които са излезли първоначално от Бога. За да се изяви
към текста >>

85. Писма

трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният подтик на служението е любовта. Само тя едната, като първия плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва „Сине мой, дай ми сърцето си"; Аз превеждам „Сине мой, отвори ми сърцето си". Защо? Да влезе тази жива сила. Онези, които не разбират небесния език, предали са криво вътрешния смисъл на Любовта. „Отвори" подразбира приготви условията, тъй както земеделецът приготвя своята нива. Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посветява всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон. ДО ОБИЧНИТЕ
към текста >>

86. ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА

в растителен и плоден материал, тъй и Божествената виделина превръща мислите и желанията ни в добри дела - плодовете на душата. Това значи да сме синове на Виделината - т.е. да я използваме, да използваме дадените ни от Бога условия за живеене, да дадем душевен плод чрез Виделината. Като синове на Виделината, имаме различни отношения към нейния източник - Бога. В различните времена Бог ни дава различни условия за развитие. И синовните ни отношения към Бога душата ни разбира различно - съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим като най-добър възпитател, да ги използваме, за да се разбираме, да станем добри. За да влезем в Небесното царство, трябва да бъдем спасени, ала само спасението не е достатъчно - трябва да се възползваме от него. Спасението се състои в това, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашите душа, ум и сърце не могат да се развиват, и ни поставя в други, при които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи на неговото развитие, парализиращи го, и го поставяме в други, благоприятни за него, но по-нататък спасеният сам трябва да се развива, да разработи, използвайки условията, знания и опитности. Иначе, макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Така че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни условия, и сме поставени в нови - Виделината и благодатта, които
към текста >>

87. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

пространство. Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица,
към текста >>

88. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостроени черкви по селата (например в село Гюн догду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради усложнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински - човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство. Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г. помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на манастира „Св. Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка 1000 лв. Стоянчо
към текста >>

89. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

г. са прости по нов стил, но високосни по стар 1900 г. 2000 г. - високосна и т. н. В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г. се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския. При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене. КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ За периода от 5.X.1582 г. до 29.II.1700 г. включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил. Например: 1.I.1700 г. (стар стил) съответства на 11.I.1700 г. (нов стил). Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1.III. Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например: 28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил) 29.II.1700 (стар стил) 10 дни - 11.III. 1700 (нов стил) 1.III. 1700 (стар стил) 11 дни> 12.III.1700 (нов стил) Аналогично през 1800 г. се натрупва още един ден разлика между календарите. Така вече имаме 12 дни корекция. Например: ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен
към текста >>

90. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината, например, не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение,
към текста >>

91. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата, например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи,
към текста >>

92. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание. Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В человека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината?", по който г-н Дънов каза следните мисли: Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И от тази дреха всичкото създание се радва, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е и казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, който съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, като съгреши, повикаха го, но и той сам каза „Гол съм, Господи", при все, че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (от дясно наляво): 77. К. Дънов, Тод. Бъчваров, Дим. Голов, Никола Ватев, Васил Узунов, Анастасия Желязкова, Константин Иларионов, Елена Иларионова, Гина Гумнерова, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Ив. Дойнов, Петко Епитропов, Серафим
към текста >>

93. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми. Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното. Аз зная, че Господ ще промисли. Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се въз-противяват. „Но дерзайте, Аз побе-дих света", казва Господ Бог наш. С поздрав: ваш верен 77. К. Дънов Нови пазар, 25 март 1900 г. Любезни брат Киров, Писмото ти от 16-того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога, значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко. „Невъзможното за човека, казва Христос в едно от Своите Слова, е възможно за Бога". С една дума, за Бога няма нещо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само нашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукавого. Аз ти съобщих и по-преди, че по-видимо има мъчнотии непреодолими, но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е Волята Божия, щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш мъчнотии, които чакаш Бог да ги отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или преди Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-ми април сутринта рано и ще пристигна с Божия помощ около 10 и половина часа. За вас остават две числа,
към текста >>

94. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**

съобщя. Мир да бъде с Вас. Ваш верен: П. К. Дънов *Става дума за Тодор Бъчваров от София, ученик на Учителя от 1905 г. (бел. ред.) **Виж „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", I том, Алфиола, Варна, 1995 (бел. състав.) Накопление (рус.) - натрупване, насъбиране (бел. ред.) Варна, 8 юни 1904 г. ул. „Дунав"244, III участък. Любезна сестра М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно занята. Но, разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление* на нови сили. Ние има вече две седмици, как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина изпомежду жените и мъжете, които търсят Истината и Вечния живот. Ако пътят Ви се отвори, ще видите доколко Духът е проникнал сърцата на Вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на Вас искам да Ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за Вашата Душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в Него няма измяна. Проверявайте, изпитвайте духовете. Когато Господният Дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилване. И Любовта е чиста и безкористна. Може да Ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото,
към текста >>

95. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство. Разказаха ми за интересни явления, проявени през време на сеансите. В мен се яви голямо желание да присъствам и помолих семейството, когато дойде Петко Епитропов, да ми съобщят. И наистина, това ми желание се изпълни в скоро време. Всичко, което видях и чух през време на опита, за мене беше непонятно явление. Имах нужда да бъда запознат с материята и с истинността на явленията. Но все пак, колкото и да не разбирах терминологията на спиритичните явления, аз можах по вътрешен, интуитивен път да асимилирам многото представи и предположения. Не е лесно да се примириш с невидимото и отвлеченото, което не се поддава лесно на проверка. Така се създаде спиритическа група от около дванадесет души -предимно младежи и няколко възрастни. В отсъствието на Петко Епи-тропов сбирките продължаваха. От време на време идваше шуменският гражданин-окултист Цани Боз-дуганов. Започна се доста интензивна работа. Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за
към текста >>

96. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г. посещава Индия, на 17 юни се среща там с Бабаджи и приема името Омраам Микаел Ай-ванхов. Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове. И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993). Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван
към текста >>

97. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна. Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция. Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя?" Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата?"* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна. Силата е в тайната". Срещала съм в една своя лекция Учителя да казва: „Цялата необятност е Школа. Всички Слънца са Школи. На земята има толкова много школи - духовни, научни и какви ли не. Всички те са създадени, за да се усъвършенства човешката душа". Работата продължи с изключение на двама-трима, които не се
към текста >>

98. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

понякога и времето не позволяваше. Затова се заговори, че добре ще бъде, ако се събираме някъде по-близо до града. Налагаше се да се купи някое лозе. * * * Имаше един брат, Васил Ставрев се казваше. Беше скулптор. Имаше сръчни ръце. Правеше фонтани, митологични фигури и красеше къщите на заможни стопани с листа от аканта. Брат Васил беше добър, умен, услужлив и шегаджия. Имаше и ясновиждане. Всички го обичаха. Брат Васил имаше за приятел Жоро - Георги Йорданов от София. Те много се разбираха и когато бяха заедно, често правеха излети с колела из околността. Един ден Жоро казал на Васил, че иска да купи лозе и да го подари на Братството. За тази цел те се качили към местността, наречена „Сотира" (място на спасението или Спасител). Срещнали пазача. Той ги завел при един стопанин, който продавал лозето си. Уговорили се след два дни да уредят всичко. В това време съобщили на Учителя за тази покупка. Учителя я одобрил и ги посъветвал да побързат, защото имало и други кандидати. След два дни двамата приятели отишли при продавача. Там заварили двама други кандидати за парцела. След кратък спор стопанинът на лозето признал, че най-напред обещал на нашите приятели. И така покупката станала. Аз помня първото братско лозе. В близкия към града край растеше една ябълка с едри, червени плодове. И днес през няколко парцела още расте край пътя за минералната вода една слива с червеникаво-зелени листа. Там беше лозето на Ставреви. Учителя поощрявал и други от Братството да купуват лозя. Скоро
към текста >>

99. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение,
към текста >>

100. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи те
към текста >>

101. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Истината и Животът.“ Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този
към текста >>

102. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза: Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. Времето днес е навсякъде ясно, никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи. А всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините, правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова,
към текста >>

103. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

[действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. 7 януари 1911 г., Велико Търново Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата148. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителст- вото им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се
към текста >>

104. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки. Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието и скъперничеството. Затова когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно. И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва
към текста >>

105. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са като тези на Христос, който страдаше в Себе Си - защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем. Прочете стр. 5, 6 и 7 от книжката „Завета на цветните лъчи на Светлината", като разясни: Дух Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казвасе: „Бъдете съвършени и вие" 308, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник309 означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци - пророците, за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването
към текста >>

106. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

една картина и я завърши, и счете, че няма никакъв недостатък, излага я на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред Разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всякой ден, час след час Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото - и се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на
към текста >>

107. Писма до Мария Казакова - 1903

поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов Ако можете да дойдете във Варна, ще ни бъде приятно да се видим. Но нека се уреди всичко отгоре - това е добре, най-добре. Поздравете всички други приятели. Същи * * * Варна, 6.IХ.1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери бодра и весела духом. Мен Ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките Ви четох със задоволство. Абоба* представлява в много неща интересно място за този, който разбира - може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человеческите дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тука се мени - само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото: „Делата им ще ходят след тях". „Зидете се на дом неръкотворен, на свещенство свято", казва Господ. Не е тук целта на живота. Този свят е училище, нареден за нашето възпитание. И слушай, що казва Духът Господен, защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изражда** живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия
към текста >>

108. Писма до Мария Казакова - 1904

и за всинца Ви. Този, Който Ви обича, Който Ви съчувствува и споделя всичко добро и зло с Вази. Радвайте се, веселете се, пейте и бъдете бодри духом, изпълнени с всяка надежда, с всяка благост, защото това е Божията воля. В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания. Възлизания нагоре и слизане надолу. Има радост, има и скръб. В много неща може да се разочароваме. Нека да бъдем щастливи в нещастията си и щастието ни никой няма да отнеме. Скърбите по Дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота. Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * * * Чирпан, 20.ІІІ.1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15-того аз потеглих от Габрово за през Балкана. Времето беше облачно. Ние пътувахме с пощата до Червени бряг и оттам с коне с един другар взехме нагоре към върха Св.Никола. Пътувахме нагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е Спасителният дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо, Да, това е за Вази - каза той, Небето е особено благоразположено към Вази. Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем. Ний
към текста >>

109. Писма до Мария Казакова - 1905

се възползуват лукавите за ваша щета. Укрепвайте във вярата, дръжте се крепко за Истината. Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата Любов да се усилва към Господа, вашия Ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът на живота. Желая да имате мир и задружност помежду всинца ви. Мен ми са неприятни вътрешните раздори. Не казва ли Отец, че вам е благоволил да ви даде Царство. И трябва да бъдите всички готови за това, което ви се готви. Наоколо ви има радост и веселие. Не разбирате ли, че Небето Ви се радва. А тази земя, и тя трябва да стане място на живеение. И в нея трябва да се изпълнява Волята Божия, тъй както и горе на Небето. Аз ще ви изпратя на всинца ви моите благословения и ще приемете Мира ми, моя Мир. Всяко добро дело трябва да расте постоянно. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София, 11.ІІ.1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Вашето писмо получих. Разбирам Вашето положение. В тоя живот человек да е готов на всичко. Има горчиви истини в тоя свят, които носят скърби и страдания, но това е участта на всички добри хора. Земният живот е училище и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре. Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е Великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи
към текста >>

110. Писма до семейство Иларионови - 1907

въздух и добрата вода не може и да бъде другояче. Вий с Елена полагате усилия да уредите лозето. Всякое лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно, който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Зярвам всички да прекарвате добре в доброта, в правда, в любов, в мъдрост и истина. Защото умен и мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вий всички желаете да го влагате все на сигурно. Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои. И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат на това, че хората не са смъртни. Сигурност може да има само горе. Когато человек богатее душевно, той е радостен и весел. Моят поздрав на всички ви. Ваш: П.К.Дънов * * * София, 18.VІ.1907 г. Люб. К; Иларионов, На 20-того, в сряда, ще тръгна за Търново. Поздрави всички приятели. Надявам се да ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари. Да се гради и повдига животът на душата е най-великата работа. На земята който сега сее, после ще жъне изобилно. Ваш верен: П.К.Дънов * * * Картичка за именния ден на Елена Иларионова, изпратена от Учителя на 20 юли 1907 г. На лицето на картичката е снимка от освещаването на Варненското пристанище. 1.VIII.1907 г. Тръгнете на 12. VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст: за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. В същия плик е сложена и следната бележка: Няма
към текста >>

111. ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА На тази среща Учителя обяснява какво се разбира под думата Верига и определя нейните основни закони: ... Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва в Библията: „И привлякоха ви с нишките на Любовта“. Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да вземе защита от нея, защото е немислимо сами да воювате. Обръщение към центъра на Веригата значи обръщение към Господа за помощ. И ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня... Веригата си има свои домове; Всичките подразделения на християнството са домове на Веригата. Трите закона на Веригата са: 1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие и своето блаженство. 2. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето поведение. 3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага. На 17 август вечерта сред събралите се ученици присъства и духът на наскоро заминалата си М. Казакова, а така също и духовете на д-р Миркович и ап. Павел (М. Казакова много е обичала неговите послания и затова той я придружавал). ДУХЪТ НА МАРИЯ КАЗАКОВА ЧРЕЗ Г-Н ДЪНОВ Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния ― тяхното лице... Моята деятелност между вас е известна. Всичките ми погрешки ― също, но
към текста >>

112. ОЛТАРА

на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“ Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски. На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи. При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара. Учителя определял начина, по който ставало влизането в олтара: по колко човека, времетраенето, за какво да е молитвата (напр. за
към текста >>

113. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на Живота все си грее и все еднакво изпраща своята топлина и светлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. ОКОТО НА НЕБЕСНИЯ БАЩА ЕДНАКВО ГЛЕДА НА всички свои деца и всекиму това дава, което му се пада. На големите братя – големи гащи, на малките - малки. На големите сестри - големи рокли, на малките - малки. Всекиму според възрастта. Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат към всичките родове. Запример, не може да се добери една ценна книга на малко дете, понеже ще я омаца и скъса. И ако животът е една много ценна книга, може ли всекиму да се добери? Не. Ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот“ има значение в себе си. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истиннаго Бога.“ Под думата „познавам“ аз разбирам да се всели Господ в нас и да се вселим ний в Него. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица в тоя деликатен стрък. То възприема живота на слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: „Аз те познавам. Когато чух твоя зов отгоре, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах да те видя и да ти се радвам. Аз ти
към текста >>

114. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Бог може да го победи. Пет — то сме ние. Нищо не може да ни победи, освен любовта. По-нататък двете като се приложат, бразува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника. В астралния мир половете не са както на физическия. Там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте духовния.свят от физическия, за щото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по 32 милиона хора, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, македонците ако умират, нека умират. Тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък провидението не иска такива. Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света. Не е лоша тази мисъл, напротив, тя е Божествена, но все таки пак не бива да се бърза. И други път съм ви казвал и сега ще го повторя: не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът, хората около вас, нека ви лапнат; вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опастност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро
към текста >>

115. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото две, което трябва да страда, защото винаги този, който седи между хората, не е най-обичаният. Този, който раздава правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че майка ми ме е научила така“. В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда“ в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва
към текста >>

116. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

от нашето благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на
към текста >>

117. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом. На въпроса, зададен от Сим. Драганов, г-н Дънов отговори: Че Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде. Но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век. На въпроса от Ан. Бойнов г-н Дънов отговори: Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на
към текста >>

118. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране.“ Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение* ете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват.“ Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледне. От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла. Виждате: това лято последваха 5 милиона, напр. загуби, а 20 милиона други дадоха. Заради нас, които живеем добре в и между този народ, Господ го държи и поддържа. И като е щастлив народът,
към текста >>

119. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и ще следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, -олкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на Конст. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползувайте от тях през течението на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 17, 18, 19, 27, 91 отбягвайте: те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте изобщо и числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18 и 19. Числото 100 е числото на ангелите общение с ангелите и светиите. Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е
към текста >>

120. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

ИЛАРИОНОВИ Във времето, когато не е в Търново, Учителя поддържа редовна връзка с Иларионови чрез писма: Бургас, 23.І.1912 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Пътят, по който вървите сега, е добър. Този път носи в себе си всичките благословения за жаждущата душа. Търсете Истината и тя ще ви направи свободни. Търсете Божията Любов и тя ще ви научи как да слугувате на своите ближни и да изпълните волята на благия Отец. Търсете Мъдростта и тя ще ви просвети умовете, да разбирате Неговите наредби. Всяка нова година носи по нещо добро в себе си. Така и тези горните букви имат особен смисъл в себе си, т.е. буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч. Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси. Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържа на тия изпити, нека се поотдалечи от Търново временно, докато
към текста >>

121. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата. На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи: — Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може и да присъствуваме на такива събрания по 7 дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъствуваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто християнско гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вътре или вънка. Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не
към текста >>

122. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползува ли? Не, то ще ви ползува само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това — те започват много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне. Да, Истината за да се провери, трябва търпение; за да проверите истината, изискват се години. А вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от
към текста >>

123. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

опасности. Молете се Господ да съкруши онези, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк. Направете посвещение на Вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват1 Вашия подем, отстранете. Дайте място на добрите желания, на добрите мисли да се възцарят във Вашата душа и чрез тях да се въдвори във Вас Господ. Не само във Вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост, веселие. Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм не може да падне от главата й. Извор - това е сладка дума на Небето. Извор - това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е сложна дума, която разхлажда засъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм“, каза Господ ваш на кръста. Каква велика дума е „извор“! В Какъв велик оригинал е тя в Небето! Тук на земята преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя извор отвън вътре и Вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл! Извор, Извор, Извор, при планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота - далече. В смирените сърца ти избираш чист, сладък; в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на теб земята живота дължи, всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса, всички
към текста >>

124. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ

създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново: Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши
към текста >>

125. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както тези на Христос, Който страдаше в Себе Си. Защото не страдаше Той от камшиците, които My удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние, по този начин, ще пострадаме вътрешно – ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем. Прочете страниците 5, 6 и 7 от книжката „Завета на цветните лъчи на светлината", като разясни: – Духът вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и ви", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата My ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на человечеството ще бъде такъв. „Златният светилник" означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо, бързо и неуморно, ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. Аз искам, на първо място, да имате вътрешно спокойствие, защото ние, в сегашно време, сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри человеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за
към текста >>

126. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Сега, на Христа се казваше, че дошли елини. Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи; също както днешните свещеници, с широките ръкави, които приличат на Халдейските маги, но не знаят, защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът, само като узрее, се пуква; но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия. Коя е Волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази Воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще огрубеем, ще оглупеем. Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. А пък, за да можем да следваме Господа, трябва ни ум. Една жена, която иска да
към текста >>

127. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

йеромонах Амбросий. Той заема тази длъжност от 1913 г. до 1918 г. СПОМЕНИ НА ИВАН ДАНАИЛОВ ОТ ЯМБОЛСКО През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия. Вярно е, че Учителя каза това пред една трупа от пет-шест души, между които бях и аз, разбира се, поверително. Този радославист съобщил това на търновския комендант и той наредил да разтурят събора ни и така стана. Даде се заповед всички събрани, които не са търновци, да напуснат Търново в срок от 24 часа. Учителя замина с група казанлъчани за Казанлък. На гара Царева ливада, като се разделихме, аз уведомих, че водя със себе си нашия брат от Търново Минко Костакиев – отличен медиум, който при сеансите изпада в пълен транс и Духът говори чрез него. И той беше един от поканените на този събор. Казал за Учителя: „Пратен съм от Бога. Трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Пратен съм от Бога за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез
към текста >>

128. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

извожда своето дело в победа. Идат дни, когато лицето на земята ще се обнови и небето отгоре ще се проясни, и ще има път отборен от небето за земята. Отваряйте сърцата си всяка заран пред Господа и Той постоянно ще Ви обновява с Духа на Любовта Си. Велика е Любовта на Отца, Която разширява и Възкресява душите на своите чада. Той говори във всички вътре. Слушайте внимателно Негова глас. Изпълнявайте Волята Му драговолно. Моето Желание е Вие да бъдете крепки и силни в Господа, с широки разбирания за Живота. Аз Ви изпращам всичкото добро отгоре. Но всичко, което сега става в света, е за добро. Така гледайте и така мислете и ще опитате и проверите тая Истина. Когато се минат 42 месеца, 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши. Тия три числа имат отношение към едно и също събитие, което показва целия кръг на това: откато почне, докато се свърши. Не се плашете от нищо. Смели бъдете докрай. Господ Бог Мой е с Нас. Неговите светли духове, Неговото войнство е с всички ония по лицето на земята, от всички народи, и Господ обединява сега своя народ, Божия народ. Радвайте се, че сте достигнали до тази епоха, за която Христос преди 2 000 хил. години е казал: „От нине3 ще Видите ангелите Божии да слизат и Възлизат над Сина човеческаго". Блажени са Вашите очи, които ще видят това. Блажени са ония, които виждат поникването на Делото Божие, Неговото възраствание, Неговото цъфтене и зрелия My плод. Блажени са тия, които вкусват зрелите плодове на Божията Любов. Привет и поздрав на
към текста >>

129. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

една картина и я завърши и счете, че няма никакъв недостатък, излага се на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания, и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всеки ден, час след час, Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не My благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на
към текста >>

130. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

силно се чувства. Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството. Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че
към текста >>

131. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

за въдворяване по-скоро на Божествен ред на нещата? – Засега и двете течения, и лявото, и дясното, действат в съгласие с Божествения план, но те не могат да съградят света – ние ще го съградим: десните държат главата, левите – краката, а ние ще извършим операцията... – Може ли човек, духовно развит, да се нагърби да управлява един народ? – Човек духовно развит, у когото има Любов, може да управлява един народ. – С какви закони ще си служи? Трябва ли да премахне сегашните? – Разбира се, той ще премахне сегашните и ако е умен, ще може да управлява. Но този човек всякога ще бъде един колективен човек; сиреч – ще представлява не единица, а цяло общество от хора, високо просветени. Един от тях ще изпъкне като водител, а останалите ще му бъдат помощници. – Това управление монархическо ли ще бъде? Теократическо ли? – Да не ви спъва тази мисъл. Пак ще си послужа с пример. Представете си голямо колело, което има, да кажем, 5000 зъбци, скачено с друго зъбчесто колело така, че зъбците на едното влизат в междините на другото колело и се докарват взаимно в движение; единият зъбец е достатъчен, за да подкара цялото колело; всички останали зъбци му помагат, но и всеки зъбец отделно управлява. Такъв е законът и при хората. Един цар управлява, например, 20 години, умира; после, вместо него, дохожда син му, който е един от зъбците на колелото. А онзи, който ще оправи света, е вънка от колелетата и трябва да бъде вън от света. Вие не можете да извадите един човек, който е потънал в
към текста >>

132. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата?" Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте?" Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна
към текста >>

133. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

ясновидци и светци. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна, специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...) Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира пред художник? Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи – в позата на съзерцание и съсредоточение. И те гледат и мижат, докато те прилъжат с приказки за това или онова. Подхванеш се, започнеш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той имал дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания,
към текста >>

134. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си
към текста >>

135. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297) Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в
към текста >>

136. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

да се приближи към Христа. (6, 3) Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252) Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174) Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17) Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12) После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а
към текста >>

137. 1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)

кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174) След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199) Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12) Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5) В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на
към текста >>

138. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе,
към текста >>

139. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

всичко, каквото Господ изисква от него; и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по любов – за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате „мога ли или не мога". През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действаме. (4-5 стр.) Ще опитаме Истината и тя ще ни опита. Един Божествен опит ще направим. Като казвам да коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене; ще коленичим с душата си, ще вдигнем ръцете на своя дух и ще призовем Господа. Ще го призовем в Неговата милост и Той ще ни отговори. (6 стр.) Сега ще коленичим и ще дадем в себе си онова тържествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво разбирам под „една година". Една година, която няма да ви ограничи. Тази една година ще бъде година само на чистене – да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от телата си; и след една година ще се намерите обновени. (7-8 стр.) Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви се покажат нови методи за работа. Другояче колкото и да ви разправям, няма да го
към текста >>

140. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Утре сутринта ще дойдем пет - шест души. – Добре, утре сутринта ще ви чакам – каза шефът. – Ами, за изплащането на цвеклото, което ви помолих; може ли да се надявам на нещо? – Господин Вешин, – обърна се той към помощника си – идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега. След проверката се оказа, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и, разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джулюница (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене ме изпратиха в село Драганово, на 10-12 км. североизточно от Г. Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотреби (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По няколкостотин коли минаваха дневно. Така хармонично вървеше работата три - четири дни. На четвъртия ден дойде при мене един цвеклопроизводител –целият дрипав, ризата му дупка до дупка, съдрана, панталонът му - също. Повика ме настрани и ме заговори: – Господин Камбуров, както виждаш, положението ми е окаяно. Работя с цялото си семейство – четири деца,
към текста >>

141. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА През 1925 година се състоя последният събор в Търново. Учителя ме повика и ми каза: - Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш и ще спечелиш много пари. Разбира се, съгласих се, но рекох: - Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ти, бе?" Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките.
към текста >>

142. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта - да се образува тази връзка. (16 - 18 стр.) И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта. Без нея вие няма да се разбирате. Вие ще имате за мен едно понятие, ще кажете: „Учителя прави, каквото иска." И аз за вас ще кажа: „Тия мои ученици си правят каквото искат." Не е така, аз не правя каквото си искам. Аз започвам с първото положение. Аз правя това, което Бог изисква. Като стана сутрин, казвам: „Господи, какво искаш да направя сега?" Където ме прати Господ, там отивам. Аз съм готов да направя всичко, което ми каже Господ. Вие трябва да знаете и второто положение, че и Господ прави за мен всичко, което аз искам. Защо? - Понеже и аз живея в Него. Няма нищо, което аз да поискам, и Бог да не го направи. Когато Бог обърне лицето Си към мене, Той мисли какво да направи за мене. Следователно, Той и аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: „Какво да направя, Господи?" Той ми каже да направя някои малки работи - да посетя някого; направям го веднага. Ето, аз съм ви събрал тук. За кого? - За Господа. Господ е казал, да се съберат тия ученици. И ето, аз ви събирам, разправям ви това, което Бог ми казва. Той ми
към текста >>

143. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха? Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим. Българското царство – допълва същият автор – обаче е бивало най-вече обезсилвано от своите собствени недъзи. Срещу социалната разюзданост на болярството и срещу нравствения упадък на църковенството се възправя с особена сила богомилството, което раздвижва народните маси, буди и внася борчески дух срещу беззаконията на царедворци и църковници. Светската и църковната власт обявяват богомилството за ерес и срещу
към текста >>

144. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П. Маврудиев, адресирано до Петко Р. Славейков, писано два-три дни след тези събития. С факта на официалното откриване на църквата “Св. Арахангел Михаил” се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна. Този революционен акт на варненци, разбира се, не е могъл да бъде отминат безнаказано от гръцка страна. В това отношение отец Константин, който вече бил напуснал окончателно варненската гръцка митрополия, поел върху себе си цялата отговорност. Излагайки се на редица опасности, които той посрещал с твърдост и такт, успял да обезпечи на варненските българи църковна независимост. С това отец Константин фактически започва да изпълнява функциите на областен духовен глава и застава начело на всички църковни и битови дела, свързани с българите и българщината във Варна и Варненско. Тази дейност на отец Константин съвпада с идването във Варна на новия гръцки митрополит
към текста >>

145. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

обичаше да отлага нещата. При Него разхищение на времето нямаше. Според Него губенето на времето е престъпление. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Учителят не се усмихваше често, но беше разположен, ведър и бодър винаги. И всекиго можеше да ободри. Излишни движения на израза на лицето Му нямаше. Усмивки на възторг - не, екзалтация - такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се, към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и чистота и най-главното - Истина и Свобода. Учителят не обичаше да се налага, да изисква, да командва. Той действаше по закона на Свободата и отстояваше човешките души да се изявяват по закона на Любовта. Правило ми е впечатление, че когато Учителят държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както, когато говореше за Бога. Заговореше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от Него. Така беше, когато държеше беседите си; така беше и когато говореше с другите. В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Как се набираха тези книги? Някой Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката. Освен на български, имаше и книги на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос,
към текста >>

146. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една
към текста >>

147. УЧЕНИЦИ

гледам чичо ми Слави Камбуров, който беше широк социалист - атеист, пристигнал от Нова Загора. Той водеше сериозен спор с пристигналия от София брат Тодор Бъчваров. Чичо ми поддържаше материалистическия възглед, като по най- убедителен начин аргументирано доказвал, че първичният принцип, това е материята. Тодор Бъчваров пък по още по-убедителен начин доказвал, че Духът е първичното начало. Тати каза, че този спор между двамата продължил три дни по три часа и не могли да дойдат да разбирателство. Накрая, когато чичо Слави си тръгвал за Нова Загора, казал на баща ми: " Като дойде господин Дънов в Стара Загора да ми телеграфираш да дойда. Искам да се срещна с него, да му задам три кардинални въпроса и ще го оборя!" Баща ми обещал. След известно време Учителят идва. Баща ми телеграфирал на чичо Слави и с първия влак той пристига. Учителят щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев. Тати представя чичо ми на Учителя. Учителят казал, че след беседата ще го приеме. След беседата разговорът се състоял. Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя?" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми
към текста >>

148. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

важен закон за ученика." Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци". Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам?" Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш". Борис Николов Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат
към текста >>

149. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от Луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества.[/left] Ако ти мислиш, че Луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително. Ти можеш да мислиш, че това е мъртво, но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае, дали има хора на Луната или не. Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или други неща, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растеж на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растеж, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, започва и растежа на растението. Значи, светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растението т.е. спира растежа на растението. Същият закон се отнася и до растежа на човека. Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната,
към текста >>

150. БОЯН БОЕВ

1883-23. VII. 1963) Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля?" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов!" И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?" Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на
към текста >>

151. КАТЯ ГРИВА

заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър!" Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаше как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя
към текста >>

152. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията. Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. Затова едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират и се издигат от околната среда, всякога е имало завист и озлобление. В това отношение, срещу мен се породи голяма завист. Хора, които ми се представяха за приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и бях взет под око, тъй като, според тях, имах необходимите елементи, за да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден съм на Изгрева в беседката. Учителят дойде и седна до мен. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна
към текста >>

153. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

кон, който не можел да се обязди. Хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон от чистокръвна порода. Гръблев решил да направи опит да го обязди. Хвърлил се върху гърба му. Конят започнал да прави всичко възможно да се отърве от ездача си, но не успял. В луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Насочил се към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст. В този момент Гръблев разбира, че конят ще полети в пропастта заедно с него. Не може да откачи краката си от стремето и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той извикал: "Учителю!" и в този момент вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня. В следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака коня, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл. Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон
към текста >>

154. РАДИ ТАНЧЕВ

а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: "Вземи, колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: "Учителю, брат Ради купува от пазара продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните?" Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам. И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и мъката. Като му дам парите, аз го поглеждам в очите и по тях разбирам, че той не може да ме излъже. И да иска, не може да ме излъже, защото той разбира от пари, а пък аз разбирам от очи. И така се разбираме. Досега нито един не ме е излъгал. Те всички знаят, че аз не разбирам от пари. Но те всички знаят, че аз рзбирам от селския труд, защото сме от една и съща черга. Те си продават стоката, аз им помагам да я купя и така си помагаме взаимно". Брат Ради се казваше Ради Танчев и си замина на 12 май 1955 година. Борис Николов Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Но Той беше обещал да отиде у някой хора на гости и не можеше да използва билетите. Извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Ангел тръгнал да
към текста >>

155. МИХАИЛ ИВАНОВ

бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й. Отивам в неделя на беседа и какво да видя - Михаил придружава тази същата сестра, която сънувах. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във
към текста >>

156. ЖЕНИТБА

живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът Му беше: "Ако виждате, че нямате търпение, направете го". "Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години, живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха докрай. Ето, сега съм на 84 години, пиша тези неща и разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма, са необходими знания и методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя. Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона, в столовата преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Ние живеехме в града в различни квартали. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз запитах: "Защо, сестра, така мислите?" А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния
към текста >>

157. НЕПОСЛУШАНИЕ

отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление!" Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави. И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова
към текста >>

158. ПОСЛУШАНИЕ

говори Учителят?" И така тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може!" След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целия случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт. Драга Михайлова Работех като оксиженист на ж.п. гара София. След бомбардирането на София хората се пръснаха. Поисках си безсрочен отпуск с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам Учителя. "В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово?" - "Първото"- каза Учителят. Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел. Спомних си за срещата ми с Учителя и защо ми бе казал: "Първото", т.е. в София да остана. Ако не бях послушал, щях да платя с живота си. Лазар Опев Беше започнала II-та Световна война. Хитлер начело на
към текста >>

159. ПАНЕВРИТМИЯ

ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем". Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и зли сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат". "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си?" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга
към текста >>

160. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

ден. Учителят казваше: "Пий вряла вода. Почувстваш ли, че иде треска изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще я предотвратяваш". Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта. "Който прави това упражнение, няма да боледува от туберкулоза". През ваканциите прекарвах на палатка. Тогава имаше стаи, нямаше квартирна криза и аз можех да си взема под наем стая за лятната ваканция, но Той казваше: "На палатка, на палатка, рекох. По е здравословно". Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал с тези Негови съвети, които аз изпълнявах. Наталия Накова Георги Радев е болен от туберкулоза. Като работи с
към текста >>

161. ХРАНЕНЕ

казваше да не обличат кожуси, кожени изделия, защото са чувствителни от влиянията на убитите животни. Галилей Величков Току-що бях влязла в Братството. Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха как да Го посрещнат, какво да приготвят да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят
към текста >>

162. РАБОТА

2-3 часа за учене; 2-3 часа за благотворителност Сам ще правиш леглото си, сам ще си услужваш във всичко. Какво значи вяра? Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи. И с гладки ръце влизат в гроба, и с груби ръце влизат в гроба, но за предпочитане е да работиш. Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата! За всеки човек трябва да се създаде работа. Под работа аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърцето взимат участие. Работата е най-красивото нещо в живота. Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че работата унижава човека, ти си създаваш най-лошите условия. Какво значи смърт? Когато умът ти, сърцето ти и волята ти престанат да работят. Не мислете за парите си в банката; не мислете, че сте осигурени. Всеки на работа! За да се ползваш от благата на живота, и ти трябва да си работил за тяхното придобиване. И вие трябва да научите по един занаят и да бъдете доволни от положението си. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите. Човек може да си създаде в света някаква работа, която да го задоволява. Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална. Запример, всеки човек не може да меси хляб; всеки човек не може да готви. Всеки човек не може да бъде учен, писател, философ, музикант и т.н. Човек трябва да се изучава, да знае за каква работа е
към текста >>

163. ДИШАНЕ

беседите на Учителя Божественият живот прониква в нас чрез въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Понеже въздухът е наситен със светлина и храна, като диша, човек приема тези два елемента необходими за кръвта. Съвременните хора минават през различни болезнени състояния. Една от съществените причини за това е неправилното дишане. Не е достатъчно човек само да диша дълбоко, но и с радост да диша. Правилното дишане подразбира пълна хармония между десния и ляв дроб. Не можеш да дишаш добре, ако не мислиш право. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Каквато е мисълта на човека, такова е и дишането му. Има мисли, които са полезни, но някои не са полезни. Всяка мисъл, която носи светлина, е полезна. Използвайте въздуха като носител на блага. Използвайте и светлината като носител на блага. При дишането, стремете се да благодарите за всичко, което ви е дадено. По този начин от въздуха ние можем да възприемем достатъчно количество енергия. Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите. Конценрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл и ще се наситите. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, нисши мисли, от които трябва да се освободим. И тъй, сега вие трябва да се занимавате и с въздуха като животворна, вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто,
към текста >>

164. ЯСНОВИДСТВО

молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт. Тодор Божков За Учителя нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме. Понякога Той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше. Помощта идваше по най-естествен начин. За Него всичко беше открито и животът на човека беше бяла хартия. Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения. Той едновременно присъстваше навсякъде в едно и също време. На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден. Спомням си, разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямало какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, че това е обикновена хитрост и тук на "Изгрева" не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна, изпросена по този начин, по- добре да вземе
към текста >>

165. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз. Наведох се и почнах да плевя магданоза. Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес да наберем ягоди за гостите за обяд". "Гостите" бях аз. Нямаше други гости този ден, освен мене. Аз се бях забавила в Стара Загора и пристигнах две седмици по-късно от другите. Обърна се към мен: "Те, рекох, вече доста дни има, откак са постъпили в клиниката и се чувстват много добре. Ти къде беше досега? Всички неразположения ще отидат в земята. Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия. Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас". Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за обяда. Ред години тази клиника функционираше. Здрави и болнави, млади и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен
към текста >>

166. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Мария Тодорова Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя. Какво говореха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги. Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние я познавахме добре и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея. Тази лечебна разходка, така я нарекох, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше. Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо! Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я
към текста >>

167. ЧУДОТВОРСТВО

братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата. Понеже къщата ни беше паянтова, свиренето горе се чуваше. Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: "Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън". Баща ми слиза долу и казал му: "Горе имаме гости, моля ти се, изкарай го навън този гайдар, да не ни смущава, защото горе много се чува". Той казал: "Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога да го изгоня". Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми. Тя е много смутена. Гайдарят продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже на кръчмаря да го изгони навън. И кръчмарят пак му казва: "Не мога да го изгоня, защото той е клиент". Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно, без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири?" В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала. Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна". В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее. Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели
към текста >>

168. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

отиват горе и започват да се грижат за болните. А това холерата е страшна работа. Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това, спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло. Целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и да не пиеш цял ден, това не е лесна работа. Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. Оттам
към текста >>

169. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: Когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато Той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но която багра от спектъра и да доминираше, останалите, повече или по-малко, бяха запазени. Така че, ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна. Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали. Паша Теодорова Когато Слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва. А изгревът беше особен. С първите лъчи на Слънцето видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на цигулка. След малко, в едно ново избликване на светлина, пак виждам същото: Учителят свири с цигулка. За трети път същото на хоризонта. А иначе, Учителят беше сред нас в общата молитва, която произнасяхме по Неговото указание. Като свърши молитвата и се греехме на огъня, Учителят ме гледаше по особен начин. Той знаеше какво съм видяла. Бях видяла Истинския Изгрев. Димитрина Антонова Бях чиновник в БНБ, София. Всяка неделя след обяд отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите. Веднъж Учителят ме покани в приемната си да седна на
към текста >>

170. БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА

всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. Где е Бог? - Не ти е необходимо да знаеш где е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Ако искате да познавате Бога, трябва предварително да Го обичате. Като любите Бога, Той ще ви се открие, ще Го познаете. Вие търсите Господа на небето, но Той не е там; когато пъшкате и страдате, Той е във вас. Ние се разбираме, докато Бог живее в нас. Щом не живее в нас, никакво разбирателство не можем да имаме. Дето е неразбирането, там не е Бог. Той живее там, дето е кротостта, въздържанието, смирението, любовта. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области, ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са - Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там, дето Бог присъства. Има един прост закон: Едно престъпление става, когато Бог не е в нас - всякога тогаз ще стане престъпление. Щом Бог е у нас, никакво престъпление не може да стане. Вън от Бога е безсмислието на живота! Там е адът, там е нещастието. Там е
към текста >>

171. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си - и в радости, и в скърби - ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува. Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си и остава назад в развитието си, не прогресира. Да не се интересувате от Бога, подразбира да не се интересувате от това, което учителите ви преподават, Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроците си, бяга от училище и в края на краищата остава невежа. Такова е положението на всеки, който не се интересува от Бога. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората. Животът, въпреки големите си разнообразия, има една обща цел. Той е един общ велик център, който направлява всичките му много сложни функции. Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество. Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Между неразумните хора не
към текста >>

172. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

книга навремето изигра своята роля. Учителят каза за Ганди така: "Ако имах още един ученик като Ганди, бих обърнал света." Методи Константинов Учителят веднъж каза: "Не гледайте и не се съблазнявайте в тези, които са близко около Мене. Близък е до Мене онзи, който слуша Словото Ми и Го изпълнява отлично, навреме, с чистота и Божествен порядък. Това са Моите ученици, другите са Мои последователи." ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Питат ме: Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират. - Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях - не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. И ако ви питат защо обичате даден човек, кажете: Защото пръв Бог го обича. Търсете новия живот. За да влезете в този живот, вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която трябва да го обичате. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг. Да се образува една среда на Любовта, за да може от този център да се изпратят мощни вълни на Любовта в целия свят. Да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на хората и да ги събуди. Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в следващите векове проводници. Ще ви се дадат знания,
към текста >>

173. ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА

на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Тази духовна придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете оттам, откъдето сте спрели. При такива условия ще ви поставят. Всеки, който влезе в Братството, му се прави хороскоп, който почти елиминира кармата и му създава вътрешни условия да разбира и прилага Словото. Ако искате да жънете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. И предсказаните и определените неща могат да се отложат или отменят. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си. За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи човек да изпълни Волята Божия. Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава. Ако един човек е светия, но наруши нещо, то светийството не му помага. Ако на един грешник му кажат, че му предстои лошо бъдеще и той се стресне и се оправи, ще предотврати лошото си бъдеще. Никога не изпращайте лоши мисли към един добър човек, защото тези мисли ще се върнат към вас. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в
към текста >>

174. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Спомени на ученици Един път Учителят ми говори: "Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече" - "Как да разбираме, Учителю, това нещо? Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам?" - "Ще ти кажа. Помисли си, че се качваш от пристанището Ливърпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището!" Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието - това са висши светове, това са висши съзнания. Те реализират онова, което ти си пожелал. Затова пожелай нещо и го тури в подсъзнанието - то ще се реализира." Пеньо Ганев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В света човек трябва да научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка. Човек е силен, докато той мисли. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помогнат. Човек, който мисли, всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Сполети ви нещастие, туй показва, че
към текста >>

175. УЧЕНЕ

беседите на Учителя Важен въпрос за всички е въпросът за ученето. Човек трябва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Учението е един стимул от Бога. Развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно, видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите и вие може да изпаднете в такива лоши условия. В една беседа Учителят казва, че Питагор отишъл в Египет и престоял 15 години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище като Питагорова теорема. Според нея, хипотенузата на квадрат е равна на сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение. Учителят разглежда триъгълника - неговите катети и хипотенуза - като проекция на човешката личност. Единият катет представлява
към текста >>

176. ЧИСЛА И БУКВИ

знаете, че всички числа не съдържат благоприятни сили в себе си. Следователно, вие не можете всякога да се ползвате от числата, както не можете на всяко време да правите добро. Има моменти в живота, когато доброто, което човек прави, е на място. Човек не може да прави добро непрекъснато и безразборно. Прави ли непрекъснато добро, това значи да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т.е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятстват, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите числа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. И в тия числа има изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая номер 13; ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13. Числото 13 е фатално. Христос имаше 12 ученици и с него ставаха 13, но беше разпнат. Навсякъде, дето има едно съчетание от 13 души на физическото поле, тази работа няма да успее. Ако имате 12 добри мисли и вие станете с тях 13, непременно ще ви сполети съдбата на Христа. Какви бяха тия 12 ученици на Христа? Кой беше 12-ия? - Юда. Той беше и касиер, той пазеше парите. След заминаването на Юда, учениците
към текста >>

177. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. "Люби Бога!" Научи и детето си да люби Бога. Това изисква новият живот. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да бдят над тях (децата), да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Забелязано е, че деца, които са бити от майка си, са даровити. Дете, което не е бито от майка си, не е много даровито. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това те трябва да ги научат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа. Каква идея се крие в динята, в пъпеша, в ябълката, крушата, сливата, черешата? Когато детето види червени череши, веднага става активно. И ябълката е червена, но не събужда такава активност, както черешата. Ябълката събужда в детето нещо по-фино, по-деликатно от черешата. При вида на ябълката, детето има един израз
към текста >>

178. ДОБРО И ЗЛО

Записки от беседите на Учителя В човека живеят две същества - едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава; дето богатството се намалява, и сиромашията намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват. Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т.е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Някой ще каже: "Злото Бог не е направил. Така че лошото влияние да не се разпространява". Тогаз и доброто не щеше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, то всякога влиянието на доброто ще е по- голямо. Макар и лошите хора да са повече, то добрите хора са по-силни. Хиляда души, които
към текста >>

179. РАДОСТ И СКРЪБ

страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика. Ние страдаме, защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност; на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страдат повече. Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял. Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина. Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията? Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят. Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито и се съдържа в разумността. Неразумността е червив плод,
към текста >>

180. ИСТИНА

когато говориш Истината, ние сме заобиколени от светли духове, които ни запазват и това, което е определено, то ще стане. Когато говори за себе си или за другите хора, човек трябва да говори Истината. Само чрез Истината човек може да разреши въпросите на живота. Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо. И тъй, силата на човека седи в приложението на Истината. Ако не може да разбере и приложи Истината, човек всякога ще си остане слаб и немощен. Който е придобил Истината, той разбира защо страда. Едно ви е нужно - знание, да се научите да говорите Истината. Никога не допущайте в ума си една неверна мисъл, в сърцето си - едно неверно чувство и в душата си - една неверна постъпка. Не давайте ухо на всичко, което се говори отвън. Някой слуша всичко, каквото се говори отвън и го приема сто на сто вярно. Човек, в когото Божественото работи, той никога не може да бъде излъган. Сърцето не се лъже, то знае. Щом страда, излъгано е. Щом умът се помрачи,излъган е. Първата крачка към Любовта е: "Никаква лъжа!" Щом се домогнете до Истината, вие ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Тя освобождава човека от всички огорчения, в които се е
към текста >>

181. ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ

Записки от беседите на Учителя Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо, първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението. Човек трябва да признае в себе си, че малко неща знае и му предстои да учи, да придобива знания. Човек не трябва да мисли всякога за себе си, трябва да е скромен. Това е закон за придобиване на енергия. Който иска да стане голям, той трябва да се смали. Законът е такъв: Щом желаеш велики работи, ще те смалят; щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: "Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Всички противоречия трябва да изчезнат от душата ти. Душата ти трябва да бъде така отворена, че да приемеш всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можеш да почувстваш Бога. Ти отиваш при Бога и се съмняваш дали ще те приеме или не - сам си поставяш преграда. Досега в аналите на окултната наука няма случай смирен човек да е изпъден от Бога, но горделивците много често са изпъждани. Бог държи горделивците далеч от Себе Си, не че не иска да се разговаря с тях, но като неприготвени да издържат Неговите вибрации, в тях стават големи експлозии, които причиняват големи пакости. Никога не се сравнявай с другите хора; не мисли, че си
към текста >>

182. ЛИЧЕН ЖИВОТ

от беседите на Учителя Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели. Уединен, усамотен, отдалечен от хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човек от хората, това значи да се откаже от злото в тях и да заживее с доброто, с тяхната любов. Това значи да се свърже човек с Бога. А тъй, да се отдалечи от хората, изобщо, това подразбира да остане той с едно голо съзнание. Каква по-голяма сиромашия от тази? В самотията няма никакво повдигане. В свързването с Бога е смисълът на живота. В изпълнение на Божията Воля е силата на човека. Всички хора - добри и лоши, са проводници на Божието благословение. Закон е: Ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. Който каже, че няма нужда от другиго, то е от лукаваго. Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето повдигане. Всички хора, които влизат във вашата сфера, това са възможности за вас. Всички хора, които ви ограждат и вие попадате в тяхната сфера, вие сте възможности за тях, те са за вас условия. Така и вие не можете да подигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Под думата "религиозен живот" не значи само да сме в религиозно настроение и да вярваме. Някои приятели като
към текста >>

183. ТЪРПЕНИЕ

от това, колко време може да задържате въздуха. Някои от вас, които нямат търпение, ще ви кажа един малък метод, за да бъдете търпеливи. Когато искаш да проявиш търпение, пипни с пръстите върха на носа. Като говориш за търпението, трябва да си представиш една канара, която от хиляди години стои изправена на височината! Гордо гледа. Това е търпението. Един човек, който не може да си представи търпението като една планина, като една скала, която с хиляди години стои и чака, той не разбира търпението. Търпението е път, метод за постигане на всичко онова, което човешката душа желае. Търпението е активната страна на човека. То показва, че човек работи. Когато ни предизвикват, трябва да мълчим. Победата е в
към текста >>

184. БЛАГОДАРНОСТ

си, и Бог ще бъде недоволен. Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от всички блага, които Бог ти е дал, ти си един негодяй! Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи първо трябва да се справиш със себе си. Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна - никой друг да я няма. В първо време искам да освободите умовете си от разни грижи за разнообразни, несбъднали се мисли и желания; от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас,
към текста >>

185. УСПЕХ

си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е. с целия разумен и възвишен свят. За да се ползва един народ от благодатта на Бога, за това има причини. Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителите си. На същото основание, ако човек не се ползва с благоволението на Божествения свят, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек
към текста >>

186. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

"Деветдесет и първи Псалом". Юрданка Жекова Разказаха ми за един случай на необикновено преживяване на наш офицер във войната. Попада в плен в ръцете на противниковата армия. Същата отстъпва, а нашата армия я преследва. Пленниците също отстъпват заедно с противниковата армия. След три дни противникът решава да се освободи от пленниците като ги избие. Те са били пет-шест човека. Извеждат ги една сутрин късно през есента в полето, нареждат ги в една редица, за да бъдат застреляни. Те разбират намеренията на противника и знаят, че е дошъл краят на живота им. Офицерът се обръща към един от противниковите войници и му казва: "Зная какво ме очаква, но моля ти се, преди да ме застреляте, дайте ми възможност да се помоля на Бога и да направя последната си молитва. Аз съм християнин." Противниковият войник се замислил, гледа го в очите, но нищо не му казва. Нашият офицер повтаря молбата си. Войникът мълчи и трети път офицерът се обръща към него със същата молба. Противниковият войник му казва: "Бягай!" Той почва да тича, отдалечава се от мястото на екзекуцията и отпаднал, изморен, не ял три дни, след тези силни преживявания, пада на земята изнемощял и безсилен. В този момент чува гърмежите и разбира, че другарите му са избити. Той лежи, едва диша и започва да плаче сърцераздирателно и неутешимо. След един ден армията пристига и го прибира при своите близки. Тодор Божков Когато германците окупирали Латвия, при една акция били заловени 13 души и осъдени от военния съд на разстрел. Дошъл
към текста >>

187. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя." "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага Воля без никакво изключение." - Ще си служите с тази формула всеки момент: Като си буден и като спиш; като ядеш и като работиш. Щом изговориш тази формула, ти си вече на своето място. "Благослови ме, Боже, да разбирам Твоя Божествен план и да бъда един скромен съработник във Великото дело на Земята." "Господи, научи ме да бъда търпелив, да бъда милостив и чист." Формули за ограждане Господи, огради ме с Благия Си Дух, да мога да изпълня Твоята Свята Воля. Господи, огради ме с Благия Си Дух, да осветя Твоето Име на Земята. Господи, огради ме с Благия Си Дух, да работя за идването на Твоето Царство на Земята. Да бъде благословен Господ Бог Мой. Амин Господи, огради ни с Благия Си Дух на Твоята Вечна Виделина, да осветим Твоето Име на Земята. Господи, огради ни със Святото Твое Слово, да работим за идването на Царството Ти на Земята. Господи, огради ни с Живата Си Любов, да можем да изпълним Твоята Свещена Воля. Да бъде благословен Господ Бог наш! Амин Господи, огради ме с Небесния Си покрив, с диамантената Си стена и с кръга на Любовта. В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа. (3 пъти) Формули преди заспиване Когато заспиваш, ще пазиш следните правила: Ще се освободиш от всички тревоги и
към текста >>

188. ЗАДАЧА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ

УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават Добродетелите. Най-хубави ръкавици на ръцете означават Правдата. Най-хубава шапка на главата означава Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на Любовта, на съвършената Любов! През този ден човек да забрави личния си живот. През целия ден да не ти се наруши мирът. През целия ден да сте реално в Рая! В този ден ще познаете какво нещо е Възкресението! В такъв ден всички низши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии. Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на Земята! Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела. Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло. Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие. И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да
към текста >>

189. РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи, може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото, когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням, когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: Не огорчавайте Божествения Дух. Ние можем да Го огорчим с много дребни работи. И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Сега ще ви дам едно негативно правило: За една седмица няма да се поздравлявате; кой как мине покрай някого, няма да го поздравлява. Ще минавате един покрай друг, като че сте чужди, непознати хора помежду си. Колко души
към текста >>

190. ОТВЪДЕН СВЯТ

има и друг свят, който ние с нашите физически очи не виждаме, защото той е по-ефирен. Село Тополица, 1940 г, Димитър Славов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ На Земята няма деца, а има дечурлига. А на Небето има деца. На Земята няма старци, има старуци. Божественото Учение отрича старостта, отрича и смъртта. Според нас, смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Ако старата ви дреха е нечиста, скъсана и окаляна, няма ли да я съблечете? Ще я съблечете, разбира се. Ако има възможност да се закърпи, ще я закърпите, а след това ще я оперете. Ако не може да се кърпи и пере, ще я изгорите и ще облечете нова, чиста дреха. Има ли нещо лошо в събличането на старата дреха и в обличането на нова? - Къде е онзи свят? - Пред тебе, но ти не го виждаш. Този и онзи свят са на едно и също място, но хората са слепи, не виждат нещата ясно. - Далеч ли е онзи свят? - Близо е. Колкото е разстоянието от мравешкия до човешкия свят, толкова е и от този до онзи свят. Физическият свят е подобен на астралния, но последният е по-хубав. Астралният е около 100 км над земната повърхност - Божествените съкровища - местата, където възвишените духове си оставят телата, които им служат. Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на Слънчевата система. Заминалите хора отиват там. Какво нещо е раят? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии; една земя, пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с
към текста >>

191. ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ, ДАДЕНИ С ДВИЖЕНИЯ

над главата под ъгъл. "Благославяй" - Двете ръце отиват на двете страни с длани, обърнати навън. "Благославяй и не забравяй" - Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг.) Същата песен се повтаря като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. АУМЕН "Аум" - Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. "Ом" - Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. "Ом" - Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. "Ау-" - Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. "-мен" - Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу. Цялата песен се повтаря три пъти. За песента "Фир-Фюр-Фен": правя я от години с движения, но са малко по-различни. Показаха ми я преди доста години братя и сестри. Естествено, описанието трябва да е вярното, но виждам някакво несъответствие: "Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен" се пее 2 пъти и после Благославяй пак 2 пъти? А тук е посочено така, че все едно се пее Фир-Фюр-Фен заедно с Благославяй и после цялото още веднъж Във варианта, който знам,
към текста >>

192. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

"Л" - означава това, което българинът носи от Горния свят. Четвъртият елемент - "Г" - е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата "А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - "Р" - показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Какво значи думата "българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбока древност. Под "българин" разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата "българин". Като българин, намери своя велик Учител и кажи: "Велики Учителю на Светлината, Ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш." Значи, българин е всеки, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи Неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. "Българин ли съм?" - Ако ме разбираш, българин си; ако не ме разбираш, не си българин. Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя правилно със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справи с мъчнотиите си, не е българин. Кръвта, която тече в един народ, създава известни елементи, общи за всички хора от този народ. Кръвта на различните народи е различна. Кръвта на българина се отличава от кръвта на всички останали народи. Българинът е смесица от няколко народа. У него преобладава славянската кръв. Чист тип ще се намери в Родопите. У българина има
към текста >>

193. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдите, самоосъждат се и ще погинат. На славяните препоръчваме четири неща. Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и
към текста >>

194. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

и да е работа, ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете. Има някой някаква беда - съберете се две, три сестри и си помагайте и ще ви помогне Господ. Ако не може двама, трима, съберете се четирима, пет и така ще се облекчите, без разлика кой е. Живейте всички в едно! Един човек, едно семейство, едно общество сами нищо не могат да направят. Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват. И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на Земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Така и вие не можете да подигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Кога хората се радват наедно? - Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света - вечна и неизменна - Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да
към текста >>

195. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

казва: Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си; а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си. Следователно, вие като християни, трябва да премахнете частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист и мистик специално, който иска да проучва тайните на Природата. Частната собственост е велико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия жи- зот, трябва да се откаже от частната собственост. За да не изпада в изкушения, светията не трябва да има никаква собственост. Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде. Ползвайте се от всичко като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен - нищо да не те смущава. Извадете тази греда, т.е. частната собственост от окото си. Христос казва: Извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи светът. Тогава малките спънки, малките сламчици ще изчезнат. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. Ако човек може да изменя всеки ден своите части на тялото, да управлява желанията и действията на своите органи, както и на мозъка си с всичките му центрове, той ще бъде отличен човек. Кажи си: "Сега не ми трябват никакви къщи, ниви, това е за бъдещата култура." Земята е само една работилница, на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е едно велико
към текста >>

196. БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Под култура аз разбирам известно познаване на Бога. Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят. Престане ли да ги прилага, той губи светостта си. Това показва, че човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия дух. Докато мисли, чувства и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение. Престане ли човек да мисли, да чувства и да постъпва според Великите закони на Битието, всичко се опълчва против него. Мисли ли човек, че може да живее, както разбира и пак ще бъде здрав, щастлив, той е на крив път. Това никога не е било и няма да бъде. Здравето, доброто, щастието се обуславят от спазване на Великите Божии закони. Прогресът на един народ зависи от това, доколко е спазил моралните, обществените и духовните закони. Това са едни и същи закони - закони на Битието, на разумната Природа или Божествени закони, но хората са ги разделили на категории, според разбиранията си. Не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. Същата идея можем да поясним и по следния начин: Всичките хора говорят за Бога, без обаче да
към текста >>

197. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

като по-свободни с Учителя, започнаха да Му задават въпроси. Аз мълча и само слушам. Те задават въпроси, Той отговори с две-три думи и заговаряше за нещо, което няма връзка с въпроса им, а отговаря на нещо, което мене интересува, над което съм мислила и съм се вълнувала, може би и тревожела, но не съм имала възможност да Го питам като бях толкова далеч от Него. Така протече целият разговор. И разбрах, че тази среща и този разговор бяха дадени за мен. Какво те разбраха, не зная. Разбира се, и те са се ползвали от този разговор, и те са се радвали на тази среща. Но моята радост беше голяма! Да се интересува от едно малко, слабо същество, да знае какво го интересува, какво го вълнува и да издебне случай да му хвърли светлина и да му създаде радост. Това беше Той - Великият - Братът на най-малките! Наталия Чакова До Изгрева имаше една фабрика, където изработваха гуменки по онези гладни военни години. Няколко наши сестри работеха там. Решили да направят един чифт гуменки за Учителя и да Му ги подарят за рождения ден - 12 юли, Петровден. Решили също, че докато ги правят, ще пеят непрекъснато песни от Учителя. Гуменките били готови, завили ги в пакет и Ана Шишкова ги поднесла на Учителя за рождения Му ден от името на цялата група. Учи- телят благодарил. На самия ден - Петровден, Учителят е бил облечен строго официално - със светъл костюм, но за изненада на всички, бил обут с бели гуменки, а не с официалните си обувки. Всички се чудели. Само сестрите, направили подаръка, гледали,
към текста >>

198. БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ

държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото живо Слово. Този, Който ми диктува, е Елохим - Един от Великите Князе на Небето, Велик Служител Божий, Който е нарочно пратен от Господа на Силите, да изпълни Неговата Воля. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора. Чрез това, което ви говоря, искам да ви изведа при Извора, при реалността. Човек като не разбира разумните планове, страда, защото е извън реалността. А светът на реалността е без скърби и страдания. Вие трябва да следвате или Моисея, или Исуса, или мене. Ние сме едно. Моисеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение, и Моето. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението от Бога. Аз ви уча на законите на Природата, това е днешното Учение. Онзи Божествен Дух, Който бе над Моисея и Който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е в мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете. Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е Свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, Които са връз мене и в мен и това е Всемировият Учител. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез мене. Идеите, които излагам в беседите, са взети от Божественото.
към текста >>

199. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най- различни слухове за поведението на Учителя. Българската общественост се отнесе враждебно към Него. Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му. Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите Му. Дори правеха опит да Го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха, поради липса на доказателства. Оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които й вярваха. Как се отнесе Учителят към тази мълва? - Мнозина от последователите изказваха желание да отговорят на клеветите във вестниците. И ако някой от приятелите много настояваше, Учителят му казваше: "Напиши, пък ела да ми го прочетеш." Но след като го прочиташе, Учителят казваше: "Истината няма нужда от защита!" Като чух тези думи, аз почувствах, че са от друг свят. Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила те ми напомняха Христовите думи на кръста: "Господи, прости им, защото не знаят какво правят!" Елена Андреева Срещу Учителя са завеждани наказателни дела. Спомням си, че имаше едно наказателно дело №146 от 1926 г. Друго наказателно дело бе №284 от 1936 г. Многократно Учителят бе викан за разпит в
към текста >>

200. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера на човека. И накрая зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си. А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обяд около салона. А може би Учителят е подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие Учителя с юмруци по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. След уточняване, се разбира кой е побойникът - рожденият брат на ротния командир на Гради Минчев. Казва се Райков. Той е цанковист. Лулчев имаше приятел в полицията, който беше шеф на Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът е намерен и арестуван. След разпит той си признал, че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания, както законът повелява и вместо този човек да го питат кой и защо го е изпратил, да разнищят цялата тази история, те направиха голяма глупост. Лулчев и шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на Изгрева и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че, вместо да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Аз не съм присъствала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости." Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но рекъл същите думи. Аз знаех, че мотивът е
към текста >>

201. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

"Как не можа това писмо да се забави още един ден, та да го набием!" Той беше много духовит. Впоследствие, този поп пострада по своя вина. Разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов. Има една поговорка: "Език мой, враг мой." Попът предизвика Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото - според приказките и според делата. Верка Куртева Преди години в село Брястовец имало един отговорник по зърнодостав- ките, който познавал бай Киро като човек с духовни разбирания и му поискал някоя от неговите книги, но не толкова да чете и да научи нещо, колкото да го изпита дали го е страх, или не. Бай Киро му казва, че ще му даде - няма от какво да се страхува. Живеел близо до общината. Отива си, взема една книга и му я дава. Отговорникът взел книгата, отгърнал я оттук, оттам и я захвърлил в краката му. Навел се бай Киро, взел томчето, измъчен от това незачитане и гавра със Словото и си отишъл без да каже нищо. Знаел той, че който се гаври със Словото, жар си сипва на главата. Мълчал и чакал да види какво ще стане с хулителя. Не се минали и две недели, и отговорникът бил уволнен от служба, уличен в злоупотреба. Хвърлил Словото, но и него изхвърлили. Такъв е законът на справедливостта в Природата. За всичко се плаща. Георги Събев Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. Олга Славчева се вредила да взема при него уроци, за да й открие тайните на стихоплетството. Интересно е да отбележим, че
към текста >>

202. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота?" Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава. Затова именно, тия условия са и най-добрите. По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада. Съвременното човечество се намира там заедно с децата си, с говедата си. То минава сега през царството на тъмните духове, с които е в постоянна борба, в голямо сражение. Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. Астралният свят е вече очистен. Земята е вече арена и оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята и Земята ще се очисти. Злото е, че ние сме снели ада тук, на Земята, и го опитваме с всичкия му огън и ужас. Щом сте грозни, лоши, недъгави, мисълта ви не е Божествена, чувствала и постъпките ви не са Божествени. Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите -
към текста >>

203. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Има други фактори, не сме ние факторите. Ние, хората, сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем. Земята е създадена от Бога, а хората, които са дошли да живеят на нея, са дошли да учат. Един ден като свършат училището си, те ще се върнат в отечеството си като в бащин дом. Земята е временен приют за хората, а Небето е бащин дом за нас. Там трябва всеки да се върне. Казано е, че Земята ще бъде наследена от праведните. Това не подразбира грешната Земя. Земята, на която сега живеем, ще мине през огън, за да се пречисти. Тя ще се прости с хората, ще ви каже: "Вие сгрешихте и аз сгреших, Вместо мене ще дойде нова Земя, която ще се насели с праведни хора." Не с Любов, а с бой ще се изправи човекът. Сега и праведни и грешни торят, та златото да се отдели от рудата за украшения. Всички хора - добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете - да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огън е започнал вече. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен огънят, който идва да пречисти света. Колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-силен става. Страданията каляват човека, правят го силен да носи. Някои страдания са действителни, а някои - фиктивни. Каквито и да са страданията на човек, той трябва да издържа. Непослушанието на хората е причина да бъде унищожаван малко по малко светът. И затова огън идва. Всички хора ще
към текста >>

204. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

без да очакват сами, ще бъдат обкръжени и пленени там." Така и стана. Това беше доста преди Сталинградската операция. Минаха месеци, започна битката за Сталинград. След жестоки, небивали в историята сражения, германците бяха спрени, постепенно те бяха изтощени, неподкрепени с пресни сили; върху тях се изсипа огромна руска военна сила и техника, бяха обкръжени, а след това пленени. Явно беше, че Хитлер повече не можеше да разчита на успех с пълна и окончателна победа над Русия. Разбира се, че и руското превъзходство не беше още на онази висота, на която можеше да разчита за капитулация от страна на Германия. При тази обстановка си спомням за следното изказване на Учителя при един случай, когато бях сам при Него: "Сега е време Германия да поиска мир от Русия, докато не е късно." Познавах гордостта и непреклонността на германците, казах на Учителя, че според мен германците няма да се съгласят на такова унижение - те първи да поискат мир и то от Русия, която те мразят и считат за долна раса. Учителят каза: "Ако сега те не се съгласят и не поискат мир, по-късно те ще бъдат унижени още повече, отколкото са сега и ще трябва да искат мир при много по-унизителни за тях условия. Освен това, Германия ще бъде разделена тогава на две и то за дълго време." В тогавашната обстановка никой не можеше да си представи как ще се развият нещата след 1-2 години и че Германия ще бъде унизена до такава степен, че да се съгласи на безусловна капитулация, а освен това и да бъде разделена на две.
към текста >>

205. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

това ще стане Ще има Европейска федерация. И тогава всички народи ще бъдат свободни. След войната ще се заговори за Съединени Европейски щати и тази идея ще се осъществи. След сто години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ще дойде време, когато цялата Земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени щати, с общ парламент, общи граници и свобода за всички. Но още преди това, трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят. Хората искат да знаят какъв ще бъде бъдещият международен строй. В бъдещия строй силните народи ще бъдат слуги на слабите народи. Всички народи ще се обединят и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките и така ще престане борбата между народите. Всеки народ ще се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям - да владее и управлява малките народи. Паневритмията ще бъде въведена в бъдеще в Германия и в Русия. Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия. И тъй, нова карта се чертае на човечеството. Аз зная каква е последната карта. Тя ще освободи хората от страданията им. За това време е казано в Писанието: "И ще бъде една държава, едно стадо, един пастир." Тогава ще има
към текста >>

206. ШЕСТАТА РАСА

братството. В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас. Когато дойде Шестата раса, всички хора на Земята ще образуват едно общество, като едно голямо семейство и царствата на Земята ще станат Царства на Господа Исуса Христа. Това ще стане постепенно, всичко е определено. Всички стари форми ще се разрушат. Хората няма да забележат как ще израснат, как ще станат нови хора с нови разбирания. Сега се изработват нови органи. Сегашната форма е една от последните форми, но не и последната, до която човек е дошъл. Характерно нещо за Шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има. Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Всички хора от Шестата раса ще образуват едно общество. Няма да работят много. Семейството няма да бъде както сега. Няма да има застой, а пътуване. В който град отидеш, ще работиш два часа и пак ще вървиш еди къде си. Дрехи, всичко ще имаш на разположение. В който град влезеш, ще бъдеш член на града. Цялата Земя ще бъде като една кооперация. В бъдеще, когато Доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. Сега всички работят поотделно. Като работят заедно, няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява най-великите синове на
към текста >>

207. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

хора. Тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега страдат и лошите. Ще ги турим да бъдат дежурни. Що се отнася до злото, до лошите хора, вие не се тревожете, Бог ще ги обуздае. Няма да мине дълго време и законите на живота ще се изменят. Тогава, който обича, той господар ще стане, който мрази - слуга ще стане. За лошите хора настъпва черен период. Тъмната епоха изтича. Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на Земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане помен от тях. Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: "Всяка плът ще слави Господа." Какво се разбира под Възкресение за осъждание? - На едни ще се пробуди съзнанието и ще страдат заради престъпленията си. Тогава грешните ще се преобразят. Всичката им смелост ще изчезне като дим. Всички лоши духове ще минат през вратата - Черно море. Оттам се чисти светът, затова е черно. То ще погълне лошите духове. В бъдеще, в новата епоха няма да се позволява на нисшите души да се въплътяват на Земята. Както е казано: "Кротките ще наследят Земята." И това е почнало вече. В бъдеще няма да дохождат лоши хора на Земята, няма условия за тях. Те ще изчезнат така, както изчезнаха големите допотопни животни. Занапред, неготовите хора няма да им се позволи да се прераждат. Ще се забрани да идат на Земята престъпни
към текста >>

208. ВЕХТОТО ПРЕМИНА

от беседите на Учителя Казано е в Писанието: "Когато дойде денят Господен, Слънцето ще потъмнее." Който чете по буква, той ще разбере нещата буквално; който чете и разбира по дух, в тези думи той ще разбере друго нещо. "Слънцето ще потъмнее" - подразбира, че великите държави, които сега управляват, ще изчезнат. Светската власт ще потъмнее. Луната пък означава всички видове религии, всички религиозни системи. И наистина, всички религии в света губят ума и дума, не знаят как да напътват хората. Няма религия днес, която може да посочи на хората правия път. Всяка църква казва: "Елате при нас и ще се спасите." Те разглеждат спасението като процес на бъдещето. Спасението не е въпрос нито на миналото, нито на бъдещето; то не е извън времето и пространството. То е въпрос на настоящето, въпрос на времето и пространството. Пророкът казва: "Ако чуете гласа Му още днес, не отлагайте, защото така само ще се спасите." Като се казва, че денят Господен ще изгори Земята, това подразбира, че той ще лиши хората от последните средства за развитие. Кои хора? - Онези, които са закъснели в своята еволюция. Той ще ги доведе дотам, че няма да имат условия за развитие. Слънцето представя общия порядък, който сега съществува в света. Луната представя сбор от всички религиозни системи. Звездите пък са великите хора, които ще паднат и няма да светят, ще потъмнеят, ще изгубят светлината си. Казано е: "Небето ще се поколебае и знанието на Сина Человечески ще се яви." Отде ще дойде? - Отвън ще Го
към текста >>

209. НОВ ЖИВОТ

да бъдат в такова ограничено количество, което създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос. По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществувание. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще ще се грижат един за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време. Върху Земята ще има един нов пласт. Ние ще се дигнем малко по-високо, а старите хора ще живеят на долния пласт. Има места на Земята, които хората не виждат и учените хора не ги знаят. Там ще живеят новите хора. В бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които стават на хиляди километри от него. При това сегашното радио още не е усъвършенствано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разговарят по радиото - един ще пее от едно място, друг ще му отговаря. При това, те ще могат да влизат в разговор
към текста >>

210. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

ще се родят, други ще се вселят. И ние ще видим как хората, които управляват, ще станат други. Тези напреднали същества ще управляват света, а вие ще бъдете техни помощници - вие, които следвате пътя на Христа, пътя на Доброто. Не се смущавайте за последствията. Никоя сила не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огъня и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исайя, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук под думата "вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити зъби и нокти. Който не разсъждава, а само души и хапе, той не е човек, а вълк. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на Земята. Ние искаме да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца; всички мъже и жени да станат деца - синове на Царството Божие и да заживеят на Земята, както трябва. Какво ще атакуваме? - Ще гоним сиромашията, неправдата, лъжата, грубостта - с една дума, всички несгоди в света. И като прогоним неприятеля, ще възстановим Царството Божие на Земята. Тогава ще сложим трапези и всеки ще слугува на себе си. Защо? - Защото в Царството Божие всеки е слуга, няма кой на кого да слугува. В който ден всеки започне да слугува на себе си, дошло е Царството Божие на Земята. Царството Небесно е наближило, Бог е, Който иде в света, да се изяви в света. Имаме едно зазоряване. Един ден туй, което е невидимо, ще стане видимо. Когато изгрее духовното слънце, целият свят ще се промени, състоянието на хората ще се измени. Тия
към текста >>

211. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната ръка към купа от телеграми и взема първата, която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма, но ръката му взема онази, която е адресирана до Георги Димитров. Предава я веднага. Получава сигнал, че телеграмата е приета и тутакси връзката отново прекъсва. Зима е това - страшни бури, снегове са блокирали Румъния, Украйна и Русия. От целия куп телеграми, този ден той препраща само тази. Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя, но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя. Минават четири дни. През това време тялото на Учителя е положено за поклонение в салона на Изгрева. Приятелите всеки ден ходят при есперантиста в пощата и чакат отговор на телеграмата. Но няма никаква връзка с Москва и затова няма отговор. Ами сега? Ще се чака, няма как. Ние на Изгрева сме обезпокоени. Тялото на Учителя вече четвърти ден е положено за поклонение. Запазено е - има дъх на чистота и пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. На четвъртия ден. Изведнъж връзката с Москва на телеграфа се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам, е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на Изгрева. След като се получава тази телеграма, връзката отново се прекъсва за няколко дни. Това е първата телеграма-от-
към текста >>

212. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят. Братският съвет реши да предаде на Панайот Ковачев от Стара Загора 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари и прави свинарник - започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели. А той беше вегетарианец. Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика! А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се, свинете и добитъкът не му донасят печалба, а дори започва да губи, И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., преспива у Антов и какво са се разговаряли, никой не знае. По-късно Жечо Панайотов иска да се възстанови сумата, а той отговаря, че няма пари и че не може да върне нищо. Тази сума не бе върната. Братският съвет отказа да търси тази сума по съдебен ред, защото реши, че Братството има други принципи. За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин. Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен свинарник на онзи, който беше залепен на гърба на салона, откъдето се носеше смрад до стаята на Учителя. Панайот Ковачев в 1955-1956 г. заболя от тежка форма на атеросклероза, стана бреме за семейството си и поука за останалите. След това получи удар, парализира се и няколко години лежа на легло. Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия
към текста >>

213. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

българският народ, човечеството и учениците на тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Юрданка, а в това, че в този момент българският народ, учениците изпратиха своето невежество да бъде представител пред Великия Учител. Всеки от нас правеше, каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от томчето "Начало на Мъдростта": "Мнозина от вас казват: "Ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувстваме, както разбираме." - Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мене! Защо? Аз ви посочвам Пътя, Който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път! Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и да постъпвате, както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Волята Божия, ще бъде вън от Царството Божие! Законът е строг и безпощаден!" При една среща на Начо Петров с Учителя в последните Му дни, Учителят казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата ми от 1 юни 1932 г." В тази беседа четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? - За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за мене? Аз не искам да ми правите паметници, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в Името на Бога и Христа. Бог не обича лъжата." По онова време, освен непослушанието на учениците към Учителя, мнозина не знаеха какво представлява Бялото
към текста >>

214. УЧИТЕЛЯ В МЕН

Предисловие към трето издание Всяко поредно преиздаване на текст е всъщност своеобразна поредна негова интерпретация – като се започне от полиграфичната физиономия на книгата и се стигне до обяснителните бележки или азбучния показател накрая. Най-същественото, разбира се, се случва между кориците и приложенията – там автор, текст и читател се опитват да вникнат един в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не
към текста >>

215. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва: Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели. Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя. Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество – изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето. Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид. Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна
към текста >>

216. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

гори и планини, събрани заедно. Вие не подозирате какво богатство носите. Като развиете това богатство, ще влезете в досег с Природата, за да разберете Божия Дух, Който работи в нея. Божият Дух живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава майката, бащата, учителя. Той разпределя всички блага, както намери за добре. Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас като наш Баща, а ние – като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране. Кой може да каже докъде се простират възможностите на душата, докъде са границите на нейните постижения? Понякога в Своите беседи Учителя отвежда слушателите Си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове. Нашата Слънчева система е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само един уд от тази всемирна система, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Центърът на тази всемирна система – това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената. Силата му е сто милиона пъти по- голяма от тази на нашето Слънце. Ние виждаме как се усмихват трезвите и самоуверени хора, здраво стъпили на земята, които познават добре собственото си тегло и обем, ала ние знаем, че никой не е смогнал досега да затвори човешкия Дух в яката коруба на материалния свят. Неуловим и свободен, той се надсмива над всички ограничения и затвори. Той е излязъл неуязвим, възроден и силен от всички изпитания и ограничения.
към текста >>

217. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

някои от тях: 1. Хората на Земята са забравили, че са деца на Великото Разумно начало. Учениците на Всемирното Бяло Братство през всички времена са се наричали братя и сестри. Тази традиция премахва племенните и класови различия и съдейства за прекратяване на всички борби, които са причинили неизброими беди на човечеството. Тази традиция се възстанови и освети всред учениците на Учителя. 2. Друга свещена традиция на Всемирното Бяло Братство са общежитията. Тук под общежитие разбираме не известно външно подражание, но онези живи извори на чист духовен живот, които се наричат оазис в пустинята на живота. Общежитията се реализират в Братството под разни форми. Те всякога подразбират единство на Духа и единство в работата за Цялото. Те са основани на Любовта и Свободата. 3. Друга от вековните традиции на Всемирното Бяло Братство е братската вечеря. Тя е символ на общение с Братството. Мистично значение е скрито в братската вечеря. Традицията на братската вечеря ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство. 4. Възлизане на планината. Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре, към висините на Духа. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, където човек възлиза, за да почерпи Сили и Светлина за своя земен път. Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно движение,
към текста >>

218. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Така той се ползва пълно от Божествените блага, вложени в храната. Учителя сядаше да се храни със свещено чувство. Яденето е едно от великите тайнства на Живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме Сила, Живот и Знание. Учителя дава следното правило: Яж хляба с Любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с Любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с Любов и мисли, че Бог е в него. Приемай светлината с Любов и мисли, че Бог е в нея. Под думата Любов разбираме Бога. А Бог е навсякъде. Хлябът, водата, въздухът и светлината са проводници на Живота. Учителя обичаше Слънцето. Той обичаше всички моменти на живота, в които Слънцето участваше. “Когато Слънцето грее, всичко Добро може да се случи” – казва Той. Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов. Учителя обичаше светлината – обилната светлина. Около Него всякога имаше Светлина – и в пряк, и в преносен смисъл. Обстановката, при която живееше и работеше Учителя, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче беше щедър. Знаеше кога и как да дава. Използваше всеки случай, за да предаде един урок на учениците. Само така имаха за Него смисъл материалните блага. Иначе, сами по себе си, като обект за постижение, те нямаха значение. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителя казва: Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън. Около Учителя царуваше атмосфера на чистота и святост, която всеки, който
към текста >>

219. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

съзнателни връзки с Великата реалност. Онова, което определя ученика като ученик, е Любовта му към Бога, към неговия Учител. Любовта създава условия за учене. Докато ученикът е свързан със своя Учител, той може да учи. Ученик е онзи, който се стреми към един съвършен живот. В който момент изневери на този живот, ученикът става обикновен като всички хора. Да бъдеш Учител, значи да родиш някого. Думата Учител има отношение към Духовния свят. Божият Дух е Учителят. Затова под Учител разбираме човек, в когото Бог живее с Духа Си. Учителят съзнателно се свързва с ученика, за да може със силата на тази връзка да го въведе един ден в Своя свят. Ученикът живее във вечен стремеж към своя Учител, ала той никога не може да го достигне. Когато дойде там, където е бил неговият Учител, последният вече е отишъл далеч по пътя на съвършенството. Ученикът трябва да срещне своя Учител, за да съзре своя идеал във физическия, Духовния и Божествения свят. Най-хубавите отношения, които съществуват в Живота, са отношенията между Учител и ученик. Затова Христос, като посочва учениците Си, казва: “Ето тези са Моите братя и сестри, които вършат волята на Отца Ми.” За да бъдеш брат или сестра на Христа, Любовта Божия трябва да изпълва сърцето, душата и Духа ти. Като приложиш този принцип, тогава ще бъдеш ученик. Който иска да бъде ученик, не трябва да мисли за своята воля. Който иска да бъде ученик, трябва да мисли за Разумната Природа, която го е допуснала в своя дом. Ученикът, който иска да учи, е
към текста >>

220. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите на своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я
към текста >>

221. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

цел, е включен в Любовта. В минути на прозрение човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота. Той вижда красотата на пътя, по който всички същества вървят от тъмнина към Светлина, от слабост към Сила, от скръб към Радост, от низините към върховете. Той чувства, че Великата Майка – Любовта – обгръща своите деца и ги изпълва с Живот. Тя бди над тях. Провидението – това е Любовта, която движи Всемира. Учителя казва: Под думите Разумно начало ние разбираме Любовта, която носи Живот. Тя е най-великото нещо в Битието. Тази Любов е канара в живота на човека. Някой казва: “Никой не ме обича.” Има Един, Който ви обича. Ако Той не ви обичаше, вие не бихте могли да живеете в този свят. Щом живеете, значи Бог ви обича. Да мислите, че никой не ви обича, това е първата лъжа в света. И при най-неблагоприятните условия бъдете благодарни, че живеете. При всички блага, които ви са дадени, вие се осмелявате да питате обича ли ви Бог. Това е все едно да питате обича ли ви майка ви. Ако Бог не ви обичаше, не щеше да ви изпрати на Земята да се учите. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения. Има за какво да живее човек! Има кой да го люби и кого да люби! Няма по-велико нещо за човека от това да намери Онзи, Който го люби. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че има Един, Който го люби и Когото люби. Ти си посърнал, обезсърчил си се и не знаеш какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се
към текста >>

222. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВТА В света вие може да любите най-първо Бога – нищо повече. Това е великата истина. После може да любите ближните си и най- после – себе си. И онзи човек, който не започва живота си с Любовта към Бога, от него нищо не може да стане. У ч и т е л я Няма същество в света, което да не разбира Живота, да не го цени и да не се стреми с всички сили към него. Космичният живот не е нещо отделно. И най-малкото същество, и най-голямото служат единствено на него. Противоречия може да има в отделните части и сфери на Живота, но като единство Животът е съвършена хармония. Човек има три връзки с Живота: Любов към Вечното начало, Любов към ближния и Любов към себе си. ПЪРВАТА ВРЪЗКА – ЛЮБОВ КЪМ ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО Бог е Любов, Разумно начало, Което е вложило всичко в Живота. Умът, сърцето, душата и Духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на Живота се заключава в Любовта към Бога. У ч и т е л я Първата връзка на човека, която е най-съществената, това е Любовта му към Цялото, към Бога. Единствената връзка между човешката душа и Бога е Любовта. Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Обикне ли човек Великото Разумно начало с всичкото си същество, той е постигнал идеала на своята душа, знае защо е дошъл на Земята и защо живее. Така той идва до най- високата точка в своя живот.
към текста >>

223. ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

може да се нарече човек и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа. Добрият човек представлява красива статуя, изработена от виден скулптор. А лошият човек е груб, прост камък. За незнаещия този камък нищо не струва, обаче за онзи, който знае – скулпторът, този камък е условие за изработване на една красива статуя. Всяко същество разбира езика на Любовта. Една ученичка на Учителя от Рига, Латвия, през 1937 г. искаше да държи сказка там пред затворниците и помоли Учителя да й даде тема. Той й даде следната тема: Значението на разумните страдания за човека. Сказката е имала голям успех. Втори път тя поиска от Него тема, за да говори на политическите затворници, болшинството от които бяха материалисти. Този път нейната задача беше по-трудна, понеже в първата сказка тя е изхождала от духовния светоглед, а сега ще говори на материалисти. Учителя й препоръча следната тема: Любовта като фактор за обединението на човечеството. И втората сказка е имала голям успех. Любовта е език, който всяко човешко сърце разбира, без разлика на светоглед. Любовта е единствената Сила в света, която е разбрана от всички – човека, птичката, дръвчето, цветето. В глъбините си всяка душа има знание за красотата, величието и светостта на Любовта. Методите на Любовта са написани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от
към текста >>

224. ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА – ЛЮБОВТА Е НЕДЕЛИМА

сърце. Доброто в човека е Бог. Разумността в човека е Бог. Силата в човека е Бог. Любовта, от който човек и да идва, трябва да я оценяваме, защото Бог е, Който се проявява. Човек трябва да каже: “Любовта, която е в мен, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мен, за да се прояви чрез мен.” У ч и т е л я Законът на Любовта е вътрешен. Ако човек няма вътрешен подтик да прояви Любовта, никаква външна причина не може да го застави да направи това. Под вътрешен подтик се разбира Вечното начало. Учителя казва: Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Бога. Учителя казва: Любовта е докосване на Бога до човешката душа. При първия момент на съприкосновение на човека с Бога Любовта блясва в човешката душа. Всяко докосване на Бога до една душа означава откриване на един велик свят. Тогава човек може да каже: “Аз живея в тази велика Любов, дишам Светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи Свобода и простор за душата.” Не трябва да правим деление в Любовта. Трябва да имаме цялостна представа за нея. Който и да те обича, съзнавай, че Бог те обича. Когото и да обичаш, съзнавай, че Бог обича чрез теб. Единственото същество, което ни обича, е Бог. Който обича и когото обичат, доброволно дават място на Бога да се прояви чрез тях. Любовта не седи във външната форма. За да изяви Любовта Си, Бог се проявява чрез всички същества. Учителя казва: Любовта на това
към текста >>

225. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него. Когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави. Пее ли, свири ли, ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Това е закон. Обичаме ли някого, и глупостите му търпим. Не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: “Това нищо не струва.” Без Любовта опознаване е невъзможно. Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между съществата. Такава връзка е възможна само при Любовта. Значи имате ли Любовта, ще познавате нещата. Нямате ли я, нищо не можете да познаете. Учителя казва: Бога ние чрез Любовта трябва да Го познаем. Същият закон трябва да се приложи и между вас. Вие трябва да приложите Любовта един към друг като един велик закон, за да се познавате. Велико нещо е да познавате един човек. Ако вие познавате и най-обикновения човек с Любовта, ще се учудите на голямото невежество, което хората имат за него. Такова велико богатство се крие във всяка душа. Затворена е тази душа! Вие мислите, че тя е нищо. Не, един велик свят има във всяка душа. Да я познаеш със закона на Любовта, това значи да познаваш света, в който тя живее. Без Любовта хората си остават непознати, чужди едни на други. Когато виждаш в един човек неговите недъзи, слабости, отрицателните му качества, нисшето в него, ти не го познаваш. Защото нисшето, неорганизираното в един човек, това е нещо външно в него. Това
към текста >>

226. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

човек внесе ревността, тя ще бъде спънка. При ревността ти мислиш, че този, когото обичаш, могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, ще го намразиш и като го намразиш, ще се разрушиш. Омразата, неверието разрушават. Всички отрицателни неща разрушават. Отначало не е така, но крайният резултат е разрушението. Ревността съществува от грехопадението. У ч и т е л я Ако човек не разреши този въпрос, не може да има едно духовно схващане, едно разбиране на Любовта. Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и прочее. Той може да обича когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най-трудните задачи. Когато този, когото обичаш, обича друг, кажи: “Радвам се, че този човек ме обича, защото като обича друг, обича мен, тъй като аз съм в онзи и онзи е в мен. Радвам се, че този човек, когото обичам, обича, значи изявява Великото Разумно начало!” Ревността се явява в любовта, когато последната изгуби онова направление, което Първичната причина й е дала първоначално. Докато ревнува, човек нито може да възприеме Любовта, нито може да я приложи. При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! Този закон Учителя обяснява и със следните думи: При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш. ПОСТОЯНСТВО В ЛЮБОВТА Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А
към текста >>

227. ЛЮБОВ И ОБИЧ

любят, от пасивен става активен и започва да люби. Така че след време онзи, който дава Любовта, започва да я приема, а който я приема, започва да я дава. Положителните сили дават, а отрицателните вземат. Който се е научил правилно да взема, той ще може и правилно да дава. Когато двама души се обичат, между тях трябва да става правилна обмяна – единият ще дава, а другият ще взема. За да изявят Любовта правилно, те трябва да се сменят в даването и вземането. Божествената Любов подразбира смяна на полюсите. Учителя казва: Който люби, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които той люби, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а първият, който е бил любещ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна ще има в Живота. Тази непрекъсната смяна на полюсите е закон във всички области на Природата. Той важи и за Любовта. Любовта ражда Любов, но който пръв обикне, е по-силният. Учителя казва: Който люби, е по-силен от онзи, когото
към текста >>

228. ЛЮБОВТА Е СЛУЖЕНЕ

Като придобиете Божията Любов, какво ще правите? Който придобие Любовта, Бог ще го прати на работа! Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. Колкото повече обичаш, толкова повече ще слугуваш. Колкото повече те обичат, толкова повече ще слугуваш. Любовта изисква едно велико самопожертване. В бъдеще, когато хората достигнат до съвършенство, няма да говорят много за Любовта, но ще се жертват един за друг. Под Любов се разбира служене на Бога! У ч и т е л я В какво се заключава истинската Обич и истинското приятелство? Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора да се напиете с чиста вода, в това се заключава истинската Обич и истинското приятелство. Който ви обича, той всякога желае вашето добро. Когато вие успявате, той се радва; когато не успявате, той скърби. Който люби, трябва да поощрява своя възлюбен към придобиване на знания, на всякакво изкуство. В Любовта винаги има това качество – човек да повдигне онзи, когото люби. Да обичаш, това значи да дадеш подтик на всяка душа да се повдига; да не се встрастяваш и да не ограничаваш! Милосърдието е висш израз на Любовта. Само онзи е придобил Любовта, който влиза в положението на всички страдащи на Земята и им се притича на помощ. Учителя казва: По отварянето на човешкото сърце към страдащите се познава дали някой човек люби, или не. Ако някой казва, че люби, че сърцето му гори, а не е готов да помага на страдащите, ще знаете, че
към текста >>

229. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

и за Любовта. Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си. Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея. Те не възприемат и не прилагат Любовта еднакво, вследствие на което и проявите й се различават. Като казваме еволюция в Любовта, трябва да разбираме еволюция във възприемчивостта на съществата към Божествената Любов. Според степента на развитие на човека ще бъде и схващането му за Любовта. Всяко същество възприема от Любовта толкова, колкото може да прояви и обработи. Като
към текста >>

230. ЛЮБОВТА НОСИ ВСИЧКИ ПОСТИЖЕНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ

е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят, печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от Светлина в Светлина, от Сила в Сила, от Слава в Слава и дейността им ще се увеличава. При Любовта човек вижда нещата, има правилно разбиране за тях. Учителя казва: Когато човек долови само един лъч от Любовта, в него настава такова разширение, че той веднага разбира отношенията си към хората и не се страхува от нищо. Дойде ли Любовта в човека, той казва: “Сега вече аз мога всичко да направя.” Омразата разрушава, Любовта гради. Любовта укротява злото и поощрява
към текста >>

231. ЛЮБОВТА РАЗРЕШАВА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ

ВЪПРОСИ Който люби всички същества, не може да бъде нещастен. Той всяка секунда, всяка минута ще бъде свързан със сърцата и душите на онези, които обича и които го обичат. У ч и т е л я Започне ли човек да люби, разбира какво нещо е Животът и неговата Красота. Учителя казва: Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко – богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без Любовта Свободата се превръща в робство, Знанието – в невежество, Радостта – в мъчение. Като дойде Любовта в човека, Слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава Ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! Ако човек мисли, че може и трябва да живее само за себе си, ще се натъкне на философия, която носи нещастие. Щастието на човека седи в това да обича и да бъде обичан. А най-голямото нещастие на човека се заключава в това, когато престане да обича и когато другите не го обичат. Учителя казва: Няма по-голямо нещастие от това, да видиш Любовта и да я нямаш. Когато някой се оплаква, че никой не го обича, казвам: “Щом никой не те обича, ти обичай!” Който възприеме Божията Любов, оправя всичките си работи – лични, семейни, обществени и прочее. Учителя казва: Ако приемете Бога, ако приложите Любовта в живота си, ще бъдете щастливи. Единственият
към текста >>

232. ЛЮБОВТА РАЗВИВА ДАРБИТЕ

се събуди известна дарба или талант, който постепенно ще се разраства. Който работи с Любов, в една година само може да се научи да свири като някой от видните цигулари. Чрез Любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните – светии, а светиите – Учители. Това са велики процеси в Космоса, за постигането на които се изискват стремеж и големи усилия. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, може да събуди съзнанието на философа, да разбира красотата и величието на Божественото в света. От друга страна, може да събуди съзнанието на поета, който възприема Красотата в Природата. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от Любовта. Всеки човек, бил той философ, поет, музикант, художник, който иска да бъде велик, трябва да почне с Любовта. Ако поетът, ученият, музикантът възприемат Любовта, техните произведения ще имат силата да преобразят човека. Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с Любов, ще се преобрази. У него ще стане преврат. Ако писателят е проникнат от тази велика Любов, като топне перото си в мастилото, ще напише нещо велико и красиво. Ако един художник изпълни малкия закон на Доброто, може да нарисува велики картини. Някой иска да пише по известни въпроси. Преди да пише каквото и да е, трябва да се запита има ли диплома на Любовта. Нека свърши по Любовта и тогава да пише. Поетите трябва да възпяват Любовта, но по какъв начин? Каква Любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Който
към текста >>

233. ЛЮБОВТА НОСИ СВОБОДА ЛЮБОВТА ОСВОБОЖДАВА

ЛЮБОВТА ОСВОБОЖДАВА Ако повикате Любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ. У ч и т е л я Понятието свобода трябва да се разбира в широк смисъл на думата. Като се каже, че Любовта носи Свобода, разбира се не само, че тя освобождава човека от външните ограничения, но се разбира още че го освобождава от робството на нисшата му природа, от неговите погрешки, слабости и недъзи и го прави духовно свободен. Който има слабости, е роб на слабостите. Който има недъзи, е роб на недъзите. Естеството на Божествената Любов е такова, че тя освобождава. Човек, който възприеме тази Любов, става свободен. От него падат всички връзки и ограничения. Той живее и се движи в света, но е свободен от него. Дето е Любовта, там е Истината, а дето е Истината, там е Свободата. Любовта, която ограничава, е човешка. Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на
към текста >>

234. ЛЮБОВТА ПРЕВРЪЩА НЕДЪЗИТЕ В СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

дух влезе в човека, последният изпитва страх. Когато човек не вярва и не люби, тогава идат нисшите същества. И най-лошите същества отстъпват пред лицето на Любовта. И най-лошите духове тя обръща в бягство. Когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши. Те принадлежат на съвършено чужд на вашето битие свят, който има съвсем други стремежи, цели и намерения. Когато човек долови само един лъч от Любовта, у него настава разширение, той разбира отношенията си към хората. Само Любовта може да направи човека силен. Силата на човека не се крие в самия него, но в Любовта, в Бога! Страхливите, глупавите, жестоките хора са хора без Любов. Любещият не се страхува нито от злото, нито от смъртта. Който се страхува, той не познава Любовта, не познава Бога. За да бъде човек без страх, душата му трябва да е пълна с Любов. Всички Учители, които са идвали в света, са искали от ученика да добие безстрашие. От вас се иска безстрашие. Любовта носи безстрашие. Тя прави човека герой. Никоя сила не може да го сломи. Волев човек е онзи, който има Любов. Волята без Любов не може да се прояви. Дето е безлюбието, там се проявява своеволието, а не
към текста >>

235. СТРАДАНИЕТО

Небето и Земята.” Той каза тези думи, след като изпи горчивата чаша. Велик и мощен е човекът на Любовта – както на Небето, така и на Земята. Страданията са път за освобождение. Те изпъждат злото от сърцето. Господ казва: “Не считайте мъчнотиите в Живота за наказание. Те са бич на благословение. Не считайте несгодите в Живота за наказание. Те са подтик за повдигане. Не считайте нещастията в Живота за наказание. Те са целителен балсам в ръката, която повдига.” Чрез страданието човек разбира какво нещо е да служи на Великата Любов, която направи всичко в света. Като помълча малко, Учителя каза: Единственият път, който води към Живота, е Любовта. Единственият път, който води към Знанието, е Мъдростта. Единственият път, който води към Свободата, е Истината. Това са трите пътя, по които трябва да ходите, за да придобиете Живота, Знанието и Свободата. Слънчевите отблясъци играеха край бреговете на езерото Махарзи – първото езеро, а навътре водите стояха дълбоки и неподвижни... Страданието е плуг, чрез който се изорава човешката почва и след това тя се посява с чисти мисли и чувства. Страданията и скърбите чистят и приготвят човека за Великия Божествен живот, който иде на Земята. Страданието е огън, в който изгарят всички неправилни мисли и чувства, всички заблуждения, с които човек е живял в миналото, и тогава той става възприемчив към Любовта. В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезе човек от едно нисше състояние и да влезе в едно висше.
към текста >>

236. ЧИСТОТАТА

и човешката душа. Учителя казва: Докато човек е чист, всеки може да го обича. Ако искате да бъдете обичани, необходима ви е Чистота. Чистотата е една необходимост, за да може да се прояви във вас Разумната любов. Вън от Чистотата Любов и Разумност не могат да съществуват. Докато имам само една свещена мисъл – да любя Бога и чрез тази Любов да обичам всички, аз имам Чистота в себе си. Живата чистота е качество на Разумната любов. Ученикът трябва да бъде чист, за да възприема и разбира Любовта. Любовта е Сила, която се развива само при Чистотата. Затова Учителя казва: Вложи Чистотата в сърцето си и Любовта ще се изяви. Човек трябва да си каже: “Аз трябва да бъда абсолютно чист в мисли, чувства и действия, за да задържа Любовта.” Между Чистотата и Любовта има тясна връзка. Имаме и обратното действие: Любовта, приета от човека, може да го пречисти моментално. Затова Учителя казва: Както едно престъпление може да опорочи човека, така в един момент Любовта може да го пречисти и повдигне. Всеки, който се е докоснал до извора на Любовта, все е получил нещо от него. За да изчистите Живота си, пуснете през него силна струя от вода. Тази силна вода, това силно течение е Божествената Любов. Пуснете я да тече през вас, за да ви приготви за Новия живот. Любовта е силна струя, която отнася всички мътилки и нечистотии. Характерен белег на Любовта е, че тя носи Чистота. Едно от качествата на Любовта е Абсолютната чистота. Чистотата представлява броня, която пази
към текста >>

237. СЛУЖЕНЕ

на Цялото, на Бога, човек учи законите и методите на Любовта. След служенето иде Любовта. Само чрез работа човек разбира Вярата, Надеждата и Любовта. Станете добри работници, за да получите великото благословение. У ч и т е л я Един от методите за развитие на Любовта е служенето. Да служиш на Бога, това значи да служиш на
към текста >>

238. ОПИТИ

Великия Живот, надпреварвайте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимно почитание и уважение. Това са първите опити за прилагане на Любовта. У ч и т е л я Учителя препоръчва да се правят опити с Любовта, чрез които се добиват познания за нейните закони и методи. Животът в своето разнообразие предлага всеки ден случаи за такива опити. Чрез тях човек може да провери методите на Любовта и да съди за нейната мощ, както и за степента, до която е дошъл в разбирането и приложението й. Учителя казва: Най-простият занаят, който практикувате, не е нищо друго освен една възможност да се срещнете и запознаете с душите, които обичате и които ви обичат. Някой става професор, за да се срещне и запознае в университета с някои души. Заслужава човек да посвети целия си живот на университета, за да срещне душите, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне душите, които обича. Ученикът може да се запознае в училището с душите, които обича и които го обичат. Заслужава човек да бъде готвач или каквото и да е, само да се срещне с тези души, които обича и които го обичат. Може би работиш с мотиката. Тя е временно в ръката ти, а не за цял живот. Тя може да послужи на човека за запознаване с някоя душа, която го обича – да послужи като средство за сближение на две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Професията, която човек изпълнява, между другото има и тази задача. Задачата на човека е
към текста >>

239. КУЛТУРА НА ЛЮБОВТА

Чрез Любовта ще дойде Новата култура, която ще обедини всички хора. Любовта обединява всички същества в една велика хармония. Любовта не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност. Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна Сила, която единствено е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е Сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. Хората на Новата култура наричам братя на човечеството или синове на Любовта. Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за Природата и ще се внесат нови методи за възпитание. Които вървят в Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя! У ч и т е л я Любовта разрешава всички въпроси в света. Тя ще спаси света. Съвременните хора говорят за страданията на обществото, за оправянето на света и търсят нови методи за това, но не се спират върху Любовта като велика мощна Сила, която може да преустрои целия свят. Единствената Сила, която може да изправи човешкия Живот, е Любовта. Учителя казва: Любовта е единственият стимул, който може да даде насока на всяка култура. Приложете Любовта и Животът ви сам по себе си ще се изправи. Коя
към текста >>

240. ПРЕД ИДВАНЕ НА ЛЮБОВТА

бъде основа на новия свят, който се създава. Това е ново не само за вас, но и за всички Напреднали същества, както и за Ангелите. Сега любовта е в нова фаза – във фазата на Божествената Любов. Затова който иска да осмисли своя вътрешен Живот, трябва основно да проучи Любовта. Не я ли проучи, ще заживее в старото Небе и в старата Земя. У ч и т е л я Сега иде откровението на новата Любов. Учителя казва: Майка ви иде! Стихът, в който се казва: “Ще изпратя Духа Си да ви научи”, подразбира именно Божествената Майка, т.е. Любовта. Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, остава сам. Тя се отдалечава от него. В Новата култура Любовта трябва да се внесе като нова фаза на Живота. Това може да се постигне при условие човек да има пълно доверие във Всеобемащата Любов, в Бога! Бъдещата Култура на Любовта, бъдещото Ново човечество носи надпис Любов към всички! Днешното човечество се намира пред изворите на Живота. Любовта представлява изворите на Живота. Тя ще пресъздаде човека, ще го преобрази и ще съгради Новата култура. Днешната епоха на големи страдания и пертурбации представлява родилните мъки за една нова култура. Всред шума и страданията на днешната епоха ще се роди у човека идеята за Мировата Любов и ще протекат мощните й струи през човешките сърца. Това иде по законите на развитието. Съзнанието на човека, като дойде до една степен на своето развитие, се превръща в Любов! Тази нова вълна е новата Божествена енергия, която се явява в света. А пък законът е:
към текста >>

241. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

смърт. Живот без Любов е нощ. Живот без Любов е робство, ограничение. Посещението на Любовта – това е пробуждане. Пробуждането на човешката душа представлява запознаването й с Божествената Любов. Аз говоря за първия момент, когато Любовта се проявява в душата на човека и го заставя да обикне всички хора, да ги почувства като братя и да каже: “Господи, благодаря Ти за първия лъч на Любовта, с който ме огря!” Щом познаеш Любовта, ти ще напишеш с ръката си: “Първият момент на Любовта подразбира първата стъпка към Вечния Живот и към абсолютната Вяра.” Когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, застанете пред Бога като децата, обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час. Имайте готовност да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време и вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта на Бога, Който ще почне да ви говори. Любовта посещава човека, когато е сам, от всички изоставен и забравен, когато мисли, че всичко с него е свършено. От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в Любовта, носителка на Живота. Несгодите, мъчнотиите и страданията, които човек преживява, са път, за да се запознае с Любовта. Ти питаш: “Защо се разболях?” За да опиташ Божията Любов! – “Защо осиромашах?” За да опиташ Божията Любов! – “Защо изгубих общественото си положение?” За да опиташ Божията Любов! Ако човек може да даде път на Любовта в душата си да бликне като извор и да напоява всичко живо, той е дошъл до прага на Царството
към текста >>

242. МЪДРОСТТА КАТО ПРАВА МИСЪЛ И РАЗУМНОСТ

МИСЪЛ И РАЗУМНОСТ УСЛОВИЯ ЗА ПРАВАТА МИСЪЛ Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред теб ще се отвори, всичко ще разбираш. Каква е задачата на човека в Живота? Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в света. Работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се, човек трябва да знае, че е проводник на Божественото начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: “Скръбта ви ще се превърне в радост.” Кога? Когато човек даде път на Божественото начало в себе си! У ч и т е л я Бог е Любов. Всяка Любов е проява на Бога. Бог е Мъдрост. Всяка права мисъл, всяка разумност е проява на Бога. Колкото човек напредва в своето развитие, толкова по-съвършено, по-чисто и по- пълно приема и изявява Божията мисъл. И колкото по-добре изявява Божията мисъл, толкова неговата мисъл е по-права. Учителя казва: Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! Да мисли право – това е най-красивото! Правата мисъл може да уреди Живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл!?
към текста >>

243. РАЗУМНОСТ

разумна постъпка влиза в човека като една малка тухла в неговото здание. Така тя е като градивен елемент и в общочовешкия живот. Ако постъпвате разумно, цялата Природа ще ви съдейства. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в Природата. Вие знаете какви са последствията от тези сили. У ч и т е л я Учителя казва: Животът е първото условие за проява на Разумното. Разумното е вътрешната Светлина, която направлява Живота на човека и го осмисля. Чрез нея той разбира себе си и другите хора. Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли Светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли Светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли Светлина, техният живот остава непонятен за него. Разумността, това е гласът на Божественото в нас. Учителя казва: Имате ли това Разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго истиннаго Бога.” Това подразбира: придобиеш ли Разумното, това е Живот Вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност. Не оставяйте свещения път, който Бог ви е начертал. Това е пътят на Разумното във вас. Учителя казва: Първият велик закон, върху който се гради Разумният живот, е Любов към Бога. Щом дойде Разумният живот, ще знаете да приложите първата заповед на Любовта. Само един разумен човек
към текста >>

244. НОВА НАСОКА НА НАУКАТА

и повече измерения. Разкриха се нови области и необятни перспективи. Почти във всички области науката се докосна до този Невидим свят – в психологията, биологията, физиката, химията. Постиженията на всички се допълват. Всички те се докоснаха до видимия свят и почнаха да търсят методи да го изследват. Изкуството също заговори за него. Днес човек се намира на границите на един тайнствен, невидим, непознат, неизмеримо по-обширен свят от видимия. Движението към този свят не подразбира движение в някаква посока в триизмерен смисъл на думата. То е едно ново движение. Първата и най-близка област на Невидимия свят е четириизмерният свят. Движението към него наричаме четириизмерно, за него не може да се каже, че става напред, назад, нагоре или надолу. Идея за движение в четириизмерния свят може да даде приблизително следният пример: като посеем една семка, от нея израства дърво, развива се и дава плод. В този плод се намира пак семката. Този процес от семката до дървото и от дървото до семката е движение в четвърто измерение. Всички качества, сили, възможности на семката се изявяват навън. Преди това те са били в Невидимия свят. Като се съчетаят с условията на външния свят, те стават видими, проявяват се. След това всички качества, сили и възможности на дървото се събират отново в една малка семка, т.е. дървото пак се връща в невидимия, четириизмерния свят. От най-дълбока древност е известно, че човек има някои способности, чрез които може да проникне в Невидимия свят, т.е.
към текста >>

245. ЖИВАТА НАУКА

което Природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в чистия разум на Кант, или в десетте повеления на Трисмегист, написани на златната плоча. Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора, и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант.” Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” Той разбира външната страна на науката. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкресява човека. Истинско знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен. То преобразява човека. Формата – това е само дрехата на вътрешния живот на Природата. Днес отношенията между Природата и човека са станали механични. У ч и т е л я Но понеже сега сме в началото на нов период в историята на човечеството, в бъдеще човек все повече ще се свързва с вътрешния живот на Природата. Учителя казва: Съвременната наука е предговор на Божественото учение. Вие още не сте в Природата. Говоря алегорично. Природата е още затворена за вас. Вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят. Същественото в света, което трябва да знаете, не го знаете още. Всичко знаете, но същественото не знаете. Аз мога математически да ви докажа, че не знаете същественото. Не само вие, но и целият културен свят не знае същественото. Чрез по-дълбоко
към текста >>

246. ОПИТИ

се разбира вътрешният език на Природата, Божественият език на нещата. Любовта учи човека на този език. Мъдростта учи човека на този език. Истината учи човека на този Божествен език. У ч и т е л я Мъдрецът проучава великата Книга на Природата. Той черпи знания от нея. Природата е една велика Книга, отворена пред очите на мъдреца. Основните Божествени идеи са написани в тази Книга. Всеки може да чете от нея, стига да иска. Учителя казва: Аз черпя своите принципи от една много голяма Книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и прочее. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче. В тревата, цветето, камъка са написани великите закони на Божията Мъдрост. Великото Знание, великата Мъдрост съществува. Напредналите Същества са я запазили. При получаването на това знание човек не е пасивен, а активен. Всяко Знание, за да бъде живо в човека, трябва да се усвои с участието на самия човек. Той трябва да прави сам усилия да го добие. То да стане негова опитност. Само тогава това Знание ще бъде живо за него, ще бъде негов вечен капитал и ще може да се прилага успешно. Човек, който гладува за Мъдростта, ще бъде упътван да прави
към текста >>

247. ЗАКОН ЗА ВЗАИМОПОМОЩТА. ТОНИРАНЕ

Ние живеем в един разумен свят. Когато се наведеш и подадеш ръка на някого, който е по-долу от теб, за да го повдигнеш, създава се възможност Същества, по-горни от теб, да се наведат към теб и да ти подадат ръка, за да те повдигнат. ТОНИРАНЕ Любовта е най-мощният трансформатор на силите. Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на Природата. У ч и т е л я Тонирането е влизане в пулса на Божествения живот, влизане в ритъма на Живота в Природата. Учителя дава много методи за тониране и за трансформиране на състоянията. Той казва: По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението. Ако имате причина за плач, идете при тези, които плачат, и като изтриете техните сълзи, ще се изтрият и вашите. Когато човек е обезсърчен, обезверен, нека намери някой по-обезсърчен от него, да му направи услуга и ще стане радостен. Когато правиш Доброто, Великото Разумно начало се изявява чрез теб и ще ти остави своя Мир, Радост и Хармония. Учителя дава и много други методи за тониране и трансформиране на състоянията. Когато човек е гневен, у него има излишни, разрушителни енергии. Тогава нека отиде да копае земята. Така той ще ги прати в земята и ще се успокои. Или може да реже дърва. Така ще похарчи тия енергии и ще дойде до вътрешна хармония. Други методи за тониране, които дава Учителя, са музиката, молитвата, екскурзии в планината и
към текста >>

248. ГРЕДАТА

греда, т.е. частната собственост, от окото си. Христос казва: “Извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи светът.” Тогава малките спънки, малките сламчици ще изчезнат. Кое е новото, което се очаква? Какво носи Новият живот, какви блага носи той? Той превръща гъсеницата в пеперуда; освобождава човека от идеята за частната собственост. В Божественото право няма никаква собственост. Който разбира Любовта, порядъка и смисъла на нещата, дохожда до такова разширение, че всичко в света счита за свое, а всичко свое – за притежание на Бога. У ч и т е л я На 18 май 1919 г. Учителя държа една важна беседа – Гредата. В нея Той разгледа следния стих: “Извади първо гредата от своето око и тогава щеш чисто виде, за да извадиш сламчицата от братовото си око” (Евангелие от Матей 7: 5). Учителя казва: Ако има нещо, което спъва нашия Живот, то е учението за собствеността. Греда в окото си има този човек, на когото окото е съсредоточено във физическия свят, потънал е съвършено в материята. Христос казва: “Извади гредата от своето око, а греда са ревността, подозрението, омразата, алчността, завистта и прочее. На всички тези чувства основата е желанието за частна собственост. Гредата – това е частната собственост. Ако ме попитат кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се извади тази греда от окото ви. А кога ще се извади тази греда? Когато се възцари Любовта. Човек има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква Бог от нас. Това изисква Любовта.
към текста >>

249. ТЯЛОТО Е ИЗРАЗ НА ПСИХИЧНИ СИЛИ

СИЛИ Истинското Знание седи в това, да схванем, че всички наши удове, както и цялото ни тяло, са проекция, израз на психични сили. У ч и т е л я Учителя в много лекции и беседи е разглеждал формата на черепа, чертите на лицето и тяхната връзка с душевния живот. Той е дал в това отношение изобилен материал. Ще приведем някои важни съотношения: Ако ширината на главата е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. Под ширина на главата се разбира разстоянието по права линия от едното ухо до другото. Ако от ушния отвор прекараме радиуси към предната и горната част на главата, то от дължината на тези радиуси ще можем да съдим коя природа е по-силна в човека (виж фигурите). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, в човека преобладава физическото естество. Ако радиусът ОВ е по-голям от другите, човек е разсъдителен, повече мисли. Ако радиусът ОС е по-голям от другите, преобладава висшата морална природа. Дължината на радиусите определя също и степените в интензивността на Любовта. Ако от ушния отвор прекараме радиус до горната точка на главата и друг радиус до темето, то първият радиус (ОD) е линия на моралните чувства, а вторият (ОС) – линия на личните чувства. Ако ОD е по-голям от ОС, в човека преобладават моралните чувства. Ако ОС е по-голям, преобладават личните чувства. Учителя казва: Центърът, който се намира на горната част на главата, показва, че в света съществува Любовта – Любов към Великото Разумно начало. Ако мислено
към текста >>

250. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

станал ученик, той трябва да намери Пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината. Светлината представлява Знанието, Мъдростта. Топлината представлява Живота, Любовта. Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат. Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа. Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Човек трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и сърцето си. Невежият се мъчи. Ученикът се труди. Добрият, посветеният работи. Бог е в най-малкото Добро, което може да ви помогне в даден случай да излезете от една голяма мъчнотия. Де е Бог? В най-малкото Добро у вас. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ сам да го отваряш и затваряш. Само на едного ти можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно на най- малкото Добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Не питайте защо Господ е създал така света. Учете, работете. Важно за вас е да намерите най-малкото Добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото Добро – Бога в себе си. Потърси най-малкото Добро в себе си и поискай то
към текста >>

251. СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН

по-кратко, Правдата – това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Законите на Справедливостта са написани в човешката душа. Затова тя има едно вътрешно знание за тях. Учителя казва: Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон. Справедливостта е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Учителя разглежда подробно положенията на Справедливостта. Първото от тях Той формулира така: Абсолютната Божия Справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква. Второто положение на Справедливостта Учителя формулира така: Животът на всяко същество е Живот на Бога. Всяко същество има своето място и значение в Живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога. Справедливостта е, която определя отношенията между хората. Когато виждаме Божественото в човека, тогава идат хубавите отношения. Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората,
към текста >>

252. ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА

НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА Учителя в Своите беседи и лекции е засегнал всестранно въпроса за Истината и Свободата. За тях Той е дал важни закони и методи. Тук ще споменем само някои от тях. ИСТИНАТА Истината е висшата Реалност. Истината съдържа началото и края на нещата. У ч и т е л я Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие. Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните факти около нас. Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи Светлина. Тя разкрива същината. Истината – това е Бог. Тя е същината на Бога. Учителя казва: Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия Разумен живот. Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина. Без Истината не можем да познаем Бога. Само чрез нея можем да знаем какво нещо е Бог. Учителя казва: В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност. Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея. По същия закон
към текста >>

253. ИСТИНАТА ОСВОБОЖДАВА

от едно робство и е попадал в друго. Според степента на познанието на Истината е и Свободата на човека. Все по-нагоре и по-нагоре, към по-светли простори се е издигал той , воден от своя Дух – от Божия Дух. Днес човек пак води тази вечна борба за Истината и Свободата. За да добие вътрешната си Свобода, човек трябва да се освободи от всички заблуждения на старата култура, които го ограничават. Учителя казва: Не вярвайте на сегашната култура, че тя може да ви спаси. Под Свобода се разбира освобождение от всички идеи на старата култура. Това става чрез познаване на Истината. Учителя казва: Съвременните хора търсят Свободата си, без да знаят, че тя се определя от Истината. Единственото Същество в света, Което е свободно, е Бог. Само Той е абсолютно свободен. Вън от Него няма Свобода. Вън от Бога царува насилие. Единственото Същество, Което може да освободи напълно човека, е само Бог. Следователно, когато познаем Истината и я приемем, когато приемем Бога в себе си, ще бъдем свободни. Учителя казва: Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. За да бъдем свободни, трябва да бъдем в хармония с Бога, т.е. да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна Свобода и Хармония. Ето защо Учителя казва: За да бъде свободен, човек трябва да пази връзката си с Бога и с всички Възвишени същества. Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде
към текста >>

254. ЕСТЕСТВОТО НА СВОБОДАТА

Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е Свобода? Що изисква Свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, Знание и разширение без никакво ограничение, не е Свобода. У ч и т е л я Свободата трябва да се разбира външна и вътрешна. Ако нозете, ръцете, очите и прочее на човека са здрави, той е физически свободен. Но той може да не е свободен умствено или сърдечно, може да е в умствено или сърдечно робство. Свободата има три отношения към човека – отношение физическо, отношение умствено и сърдечно и отношение духовно. Когато говорим за Свободата, трябва да знаем за коя свобода говорим. Учителя казва: Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика Свобода, към която душата се стреми. Човешкият Дух изисква всички видове свобода – физическа, умствена, сърдечна и духовна. Учителя казва: Всички съвременни хора и народи воюват за Свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен. Съвременните хора говорят за култура, за свобода, но се намират в голям затвор. Учителя казва: Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода. Свободен е онзи, който има Свобода на мислите, чувствата и
към текста >>

255. СВОБОДАТА Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Кой е свободен? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната причина от теб? Тя изисква да се примирите всички. У ч и т е л я Само който върши Волята Божия, може да влезе в света на Свободата. Когато служи на Бога, човек добива своята Свобода – всички вериги се разтопяват, всички ограничения изчезват. За да бъде човек свободен, трябва да бъде във всеки момент готов да върши това, което Бог изисква. Учителя казва: Човек трябва да знае в кой момент каква е Волята на Бога и да я направи. Изпълнението Волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например Бог ти казва: “Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят.” Направи го! Няма по-красиво нещо от това, човек да изпълнява Волята Божия. Изпълнението на Волята Божия носи Свобода. Тогава Великото Разумно начало се проявява чрез човека и човек влиза в Свободата, в която То живее. Всеки да се хармонизира с Цялото, да намери своето място и да стане съработник на Цялото – в това е Свободата. Това е закон за съвършенство. Всяко същество е необходим елемент за Цялото. И по един вътрешен закон трябва да се приобщи към Живота на Цялото. Животът е изпълнение на един велик Божествен план. Свободата седи именно във влизане в Живота на
към текста >>

256. ЕДНА ЧЕРТА НА НОВАТА КУЛТУРА

НОВАТА КУЛТУРА Свободата е право на човека. Без Свобода култура не може да съществува. У ч и т е л я Новата култура ще бъде свободна от всякакъв вид насилие. Учителя казва: Ако мъдрецът иска да живее със закон, става нещастен. И ако глупавият иска да живее без закон, става също нещастен. Да се живее без закон, в дълбокия смисъл на думата, се разбира следното: подтикът към действие у човека да излиза отвътре, от висшата му природа, т.е. да бъде в абсолютна хармония с принципите на Живота, които стоят над
към текста >>

257. ТРИТЕ ОСНОВИ НА НОВАТА КУЛТУРА

може да влезе в света без тях. Любовта обединява. Тя е онзи принцип, чрез който човек започва да съзнава, че е клонче от един велик организъм и взема правилно отношение към Цялото. От Любовта иде подбудата, подтикът за действие, за развитие. Мъдростта – това са всички методи на Божията Любов. Знанието, Мъдростта дава методите за приложение на Любовта и Справедливостта. Мъдростта гради и организира нещата. Тя влиза в основата на Новата култура, защото човек трябва да има знания, да разбира законите на Разумната Природа. А Истината дава сила за реализиране великите задачи на Любовта и Мъдростта. Истината носи постиженията. Учителя казва: За да се разреши правилно загадката на Живота, турете за основа Любовта, почнете с нея. После ще дойде Мъдростта на помощ. И най-после ще дойде Истината, за да очертае пътя, по който могат да се постигнат техните цели. Дойдете ли до тези три принципа, те ще разрешат тази велика загадка, ще разрешат всички противоречия. Светът може да се поправи само с тях. Вън от тях човек е осъден на страдание и мъчение. Човек може да реализира само онези свои желания, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Казано е в Писанието: “Да се освети името Божие. Да се въдвори царството Божие и Неговата правда. Да се изпълни волята Божия.” Да освети човек Името Божие – това значи да даде място на Любовта в Живота. Да работи за въдворяването на Царството Божие и Неговата Правда – това значи да си служи с Мъдростта, с истинското Знание. Да изпълни Волята
към текста >>

258. ВИСОКИЯТ ПЛАНИНСКИ ВРЪХ

на Истината. Това, което не може да се определи, това е Истината. Защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се обгърне, е Истина. Това, което не може да се постигне, е Истина. Това, което не дава щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Истината е правата насока на Живота. Гори ли Истината в човека, Любовта ще дойде. Истината е, която дава Свобода. Когато Истината завладее света, тя ще ни направи свободни. Тя подразбира процес на разширение, на Свобода и простор. В Духовния свят нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята – да разберете нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате своя Живот. Когато във вас се яви разочарование, съмнение, подозрение, вие сте в пътя на Истината. При най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии вие сте най-близо до Царството Божие. Вие сте близо до разрешението на задачата. Истината е там, дето нещата стават ясни. Ако вие, съвременните хора, не извадите лъжата от себе си, каква наука имате? В Истината се крие сила, която побеждава всичко. Докато си в Истината, не можеш да започваш по един начин и да свършваш по друг. Както започваш, така ще свършиш. Истинолюбив е онзи човек, който не се колебае, не се обезсърчава. Като трябва да направи нещо, той не го отлага. И за последствията не мисли. Защото знае, че всичко, каквото става в името на Истината, е
към текста >>

259. ПРИ РАБОТАТА ИМА ЕДНА ОСНОВНА ИДЕЯ

ЕДНА ОСНОВНА ИДЕЯ Истинската работа е само в служене на Бога. Под работа се разбира изпълнение на Волята Божия. Христос казва: “Отец Ми работи, и Аз работя.” Всички трябва да работят за Бога, а не за себе си. Това е идейна работа. У ч и т е л я Учителя казва: Ако направите връзка с Бога, ще бъдете силни и мощни. Щом имате външни и вътрешни връзки с Бога, и Бог ще направи външни и вътрешни връзки помежду ви. Тогава ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме вътрешно един общ организъм и ще се разбираме. Само по такъв начин Небето ще има към нас правилни отношения, ще ни посещават напредналите наши Братя. Те се интересуват от тези вътрешни връзки. Когато говорим за един колектив, трябва да има един Божествен център, около който да се съгради колективът. Този Божествен център е душата на колектива. Всеки колектив, който няма такъв център, не е колектив. Той е механичен колектив, без душа, той е механизъм. Свобода има, само когато Божият Дух ръководи едно начинание. Нашият организъм представлява един велик колектив. И ако нямаше Разумното начало, Което работи в организма, този организъм би бил машина, робот, автомат. Колективът, в който има разумна душа, има смисъл. Изобщо днешните колективи са механични. Ние сме за колективна работа, при която една основна Божествена идея да лежи в основата й. И всички да служат от Любов към тази Божествена идея. Какво значи Божествена идея? Във великия цялостен Божествен план на Природата всеки организъм съществува, понеже е
към текста >>

260. НОВАТА ВЪЛНА

Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен Мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания. От вълната, която иде сега, всеки да вземе това, което му трябва. Тази вълна втори път няма да дойде. Ще дойде друга вълна. Когато говорим за една нова вълна, разбираме, че в света иде нещо велико, което не е идвало досега. Трябва да схванем Божественото, което иде. У ч и т е л я Един Божествен подтик дава началото на всяка култура. Откъде иде този мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? Тази духовна вълна има живата сила в себе си да разгори сърцата, да възпламени умовете, да даде подтик на волята. Този жив подтик коренно променя съзнанието на хората и има силата да насочи човечеството към нови хоризонти. И наистина, в зората на Индийската култура стои Рама, който влива нови духовни сили в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нов живот, нова наука, музика, поезия, архитектура. В зората на Египетската култура стои Хермес, който внесе нови духовни идеи, събуди в душите сили, които после намериха своя израз в културата на Египет. В началото на Персийската култура стои Зороастър, на Еврейската – Мойсей, на Гръко-римската – Орфей. Учителя казва: Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Този ритъм иде от един Велик Разумен център в Природата. Посветените, които са писали Свещеното Писание, само тук-там са вдигали крайчеца на завесата, за да насочат
към текста >>

261. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи вътре в нея Своята светлина и Своята Любов. Тъй че всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяване на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте дошли и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе в целия свят. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаване с Божията Любов. Само пробудената човешка душа познава Бога. Само тя познава качествата на Божията Любов. Разцъфтяването на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на Любовта. Разцъфтяването или пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички Ангели, всички Възвишени Разумни същества се радват на това събитие. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички тези Ангели, служители на Бога, ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, Божественото в човека. А със своето идване те ще внесат Новата култура, която ние наричаме Култура на Божествената Любов. Искам да остане у вас една съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, върху която вашето съзнание трябва да бъде силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви. Няма
към текста >>

262. НОВИТЕ УСЛОВИЯ

подготвя по-добри условия за онези, които искат да живеят според неговите закони. Където тези Разумни същества работят, това се отразява и върху външната природа. Климатът се смекчава и облагородява, плодовете се подобряват, болестите намаляват. Самото небе става по-ясно, чисто и лазурно. В съзнанието на хората проникват нови мисли, нови чувства, нови идеи. Един нов живот незабелязано прониква. Човек става по-отзивчив за Доброто. Започва да вижда нещата в една нова светлина, да ги разбира правилно. Човечеството се подготвя за една нова култура. Учителя описва тази епоха вдъхновено. Той я съзерцава като пророк и я облича в най-хубавите поетични образи на човешкия език: Във Великия Божи закон се крие разнообразието на цялата Вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на Живота, и съществата там водят Ангелски живот. Нашата система обаче още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на Тринадесетата сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за Земята ще стане такова посрещане, каквото светът никога не е виждал. Ангелите ще развяват своите знамена и ще слизат и възлизат нагоре, и песни ще пеят, и музики ще свирят, и навред Радост ще цари. Един ден, когато стане това, всички ще повярват и ще кажат: “Казано е било някога това.” Велико ще бъде посрещането на Земята. Тя е красива мома, която носи в обятията си хиляди и милиарди деца. Като се яви при Господа, тя ще каже: “Господи, Ти ми даде тия деца да ги отгледам,
към текста >>

263. ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ

Шестата раса ще има нови пътища за съобщение с Разумния свят – невидим за сегашните хора. Хората на Шестата раса или на Новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят. В Новата култура човек ще развие онези сетива, с които да схваща и най-фините прояви на Природата. Ще развие своята чувствителност и деликатност, лесно да разбира и да се досеща. Като придобие тези качества, той пръв ще се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и сърцето. Учителя казва: Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени в такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате
към текста >>

264. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

РАСА Да бъдете Синове Божии, значи да чувствате импулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света. У ч и т е л я Когато говорим за хората на Новата култура, разбираме онези същества, които са дошли на Земята да работят, да творят, да съграждат, а не да ядат и пият. Те са хора и на перото, и на науката, и на изкуството. И на нивата ако отидете, и там ще ги намерите. Те орат, копаят, съграждат. Те са добри работници. Каквото мине през тяхната ръка, оживява, възкръсва. Учителя казва: И сега има представители на Шестата раса между всички народи. След днешните събития ще има много повече представители на Шестата раса. Тогава тя ще стане по-активна и ще почне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света. Тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие. От друга страна, ще дойдат важни научни постижения. Новата култура ще бъде една бездимна култура. Последните нови открития в това направление са първите проблясъци за онези бъдещи колосални технически открития, които ще освободят човечеството от икономическото робство. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин материалните блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага – светлината, въздухът и водата,
към текста >>

265. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук долу на Земята! Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде. Ти плачеш, защото търсиш нещо. Ти плачеш, защото има един, който не те обича. Не, има някой, който те обича. И всеки човек се огорчава, когато не го обичат хората. Като не разбира Любовта, човек я търси там, където няма да я намери. Душата има едно понятие от небето, че там с нея са се отнасяли много благородно. А тук на Земята не се отнасят така. Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас. Трябва да възприемем Любовта или да отпушим изворите, които сме запушили. От душите ни трябва да извират изворите на Любовта. Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: „Бог е любов“, подразбираме същината, от която е произлязло всичко. За да обичате някого, трябва първо да обичате Бога! Човек се ражда на Земята, за да обича Бога. Постигне ли това, всичко друго е постижимо. Това е зачатъкът на онзи вътрешен, велик опит. Докато любовта ви към временните, преходни неща е по-силна от любовта ви към Бога, вие всякога ще се намирате във временния, преходния живот и няма да постигнете това, което желаете. В момента, в който Любовта ви към
към текста >>

266. ЗАКОНИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО

У всинца ви трябва да има желание, като правите едно упражнение, да вървите прогресивно в неговото изпълнение и сами да сте доволни. Друг закон за движението гласи: Доколкото участва съзнанието ви в едно упражнение, дотолкова се ползвате. Инак то е един механически процес. Докато сме тук, ще изправим упражненията. Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Онова, което правите, то е за вас. Ако правите едно паневритмично упражнение добре, вие ще се ползвате. Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим. След това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа. Сега вие сте дошли на планината. Каква е вашата идея за планината? Планината е голям аристократ. Ако не спазвате нейните правила, тя казва на своите служители да ви изпратят, от дето сте дошли. Вие се качвате на някой камък и си давате мнението, че този камък не е на мястото си. Вие не знаете защо е създадена тази планина. Ако измените плоскостите на планините, ще изместите целия бит на българите. Всяка една плоскост, всяко едно сечение тук има отражение върху съзнанието на хората. Някой камък искате да го търкаляте. Спрете се и вижте в себе си дали трябва да го търкаляте или не. Ако го търколите, когато не трябва, ще ви сполети нещо лошо. Аз не искам сега да вземете буквата на нещата. Онези, които са работили тези скали тук, не са били глупави, те са били много умни. Тези същества правят сега едно преустройство на планината. Планините са
към текста >>

267. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

хората са недоволни, кисели, понеже има голяма промяна, свиване в капилярите. Когато има подобрение на времето, в капилярите има разширение и хората са разположени, весели. Явяването на бодежи в раменеата, на гърба, в краката и пр. пак е свързано с метеорологическите промени. Това означава разваляне на времето. И може да се знае, каква метеорологическа промяна означава, според това в кой орган е болката. Болките в зъбите са свързани с резките промени на времето. Онзи, който разбира астрология, ще гледа в какво положение се намират планетите и по това ще познае промяната на времето. Пръстите са свързани с планетите и по промените в пръстите може да се познае какви промени, какви положения имат планетите на небето. Някой път този или онзи пръст ще ви заболи, например показалецът, средният пръст ще трепне, ще усетите бодежи или болка. Това е свързано все с планетни влияния. И от пръстите си можете да предскажете явленията. И ако вашите предсказания се сбъдват, това е вече наука. Има течения от планетите към слънцето и от слънцето към планетите. Тези две течения минават през човека. А това течение, което иде от слънцето, трябва да го схванем и да приемем живота. После трябва да се разбере и другото течение, което иде от планетите, минава през Земята и отива към слънцето. Трябва да се знае през кои дни тези течения действат – има дни, когато се очакват тези приливи в Природата. Но една наука трябва да се разбира. Щом не се разбира, тя става суеверие. Фатализъм няма в
към текста >>

268. ЕЗЕРОТО МАХАБУР

не може да се прелива от Бога в човека. Това преливане се нарича инфлукс. Човек не трябва да прекъсва този приток на живота от Бога в него. Когато любим Бога, има втичане от Бога в нас. Между Бога и тебе има постоянно преливане на силите! Любовта е и изтичане. Като любиш, ти изтичаш и няма да се вкиснеш. Ако не любиш, ще се вкиснеш. Защото, ако ти не изтичаш, и в тебе няма да се втича. Щом любиш, изтича нещо от тебе, но започва тогава и втичането. Така като се разбира законът на Любовта, има смисъл. Защо трябва да любиш? Ще изтичаш, за да се втича в теб! Когато ти обичаш, получаваш половината от живота. Когато те обичат, получаваш другата половина от живота. А когато обичаш и те обичат, тогава имаш пълнотата на живота. Тогава става обмяна на Божественото. Всяко съзнание, което е пробудено, дава от себе си. То е един извор. От него тече нещо към тебе. Когато се отвори изворът на Любовта, става преливане между душите. От две места става преливане на Божествените енергии. В това преливане е Любовта! Това преливане иде от Духа! Всяка среща с някой човек е благо. Всеки човек, когото срещнеш, носи, без да знае, едно велико благо за теб от Бога! Любещият казва: „Аз всичко давам и всичко вземам.“ Като обичаш някого, от тебе излиза струя вода, която полива неговата градина. Той пък прави пътека, за да тече водата в градината му. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите! Любовта е правилна обмяна между душите! Когато двама
към текста >>

269. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

сте се влюбили заради парите. В Любовта има степени. Противоречията произтичат от това, че вие събуждате само външната страна на Любовта. Човек органически трябва да стане проводник на Любовта. Да се приспособи към нея. Онзи, който ви изгаря, това не е вашия възлюблен. Тава са неговите слуги, пажове, значи човешкото в него. Вие се влюбвамте във външните форми и разрушавате Любовта. Хората познават човешката любов. А аз говоря за Божествената Любов, която едва сега почват да разбират. По-велико учение от Любовта няма – който я разбира. Не земната любов. Любовта, за която хората говорят, е само павиран път, по който Божествената Любов, Божественият живот ще мине и ще дойде. Земната любов, всичкото земно знание, което учат сега всички адепти, ще образува само един павиран път, по който ще мине и ще дойде това Божествено знание. Във времето на Христа, е имало магове, адепти, както например Симон магът. И сега има. Истински адепти аз наричам само братята на Любовта! Другите са псевдоними. Хората досега все са опитвали любовта, зад която има страдание, но онази Любов, зад която няма страдание, тепърва трябва да се опита. Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът. Вие сте имали обикновена любов, но онази Любов, която освобождава човека, не сте я опитали! Често ми казват: „Любовта изгори сърцето ми, счупи ми се сърцето.“ Не, Любовта не е направила това. Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това, което гори и не
към текста >>

270. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

сте се влюбили заради парите. В Любовта има степени. Противоречията произтичат от това, че вие събуждате само външната страна на Любовта. Човек органически трябва да стане проводник на Любовта. Да се приспособи към нея. Онзи, който ви изгаря, това не е вашия възлюблен. Тава са неговите слуги, пажове, значи човешкото в него. Вие се влюбвамте във външните форми и разрушавате Любовта. Хората познават човешката любов. А аз говоря за Божествената Любов, която едва сега почват да разбират. По-велико учение от Любовта няма – който я разбира. Не земната любов. Любовта, за която хората говорят, е само павиран път, по който Божествената Любов, Божественият живот ще мине и ще дойде. Земната любов, всичкото земно знание, което учат сега всички адепти, ще образува само един павиран път, по който ще мине и ще дойде това Божествено знание. Във времето на Христа, е имало магове, адепти, както например Симон магът. И сега има. Истински адепти аз наричам само братята на Любовта! Другите са псевдоними. Хората досега все са опитвали любовта, зад която има страдание, но онази Любов, зад която няма страдание, тепърва трябва да се опита. Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът. Вие сте имали обикновена любов, но онази Любов, която освобождава човека, не сте я опитали! Често ми казват: „Любовта изгори сърцето ми, счупи ми се сърцето.“ Не, Любовта не е направила това. Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това, което гори и не
към текста >>

271. БОЖЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА

ти казва отвътре: „Не бой се, не се обезсърчавай.“ Бог е, Който говори в нас, но трябва да имаме беззаветна Любов. Има Един в света, Който може да вземе участие във вашия живот. Той е с вас при всички положения на живота ви. Даже и най-големите противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Това са възможности за проявлението на Бога! Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е велик Бог, ще познаете Неговата Любов. Велико нещо е светът за онзи, който го разбира. Когато човек има Любов към Бога, всичко е възможно. Вие нямате понятие за съзнанието на Бога, който трепти с Любов и нежност към всички същества! Всички нещастия в света започват със съмнението в Бога. Законът за жертвата е атрибут само на Бога. Затова у всеки едного, който се жертва, Бог живее, Бог се проявява в него. Единствената запалка за разумната човешка душа е да помисли, че Бог е Любов. От тази запалка може да започнете. Човек е важен дотолкова, доколкото е носител на една Божествена идея. Идеята за Бога е за човешката душа, каквото е изгряващото слънце за Земята. Когато човек има тази идея, той може да расте и да се развива. За Бога казвате, че е Абсолютен, Всемъдър, Всезнаещ и пр. Добре, но ще ви кажа: Какво ви ползва, че знаете тези неща, а пък сте болен? Но ако имате връзка с Първичната Причина, ръката ви, очите ви, сърцето ви ще бъдат здрави, животът ще се проявява правилно у вас. И тогава ще схващате живота в неговата целокупност, от най-малките явления до
към текста >>

272. КЪМ НОВА КУЛТУРА

стават тор. Има толкова невидими слънца във вселената, колкото и видими. И енергията, която те излъчват, не може да се види. Само по-напреднали същества я виждат. Няколко пъти е имало промяна на земните полюси. Четири пъти слънцето е изгрявало от тази точка, която сега е запад. Значи полюсите са били на други места. Полюсите ще се преместят и в бъдеще. Един ден точката, която сега е полюс, ще стане тропическо място, а друго място ще стане полюс. Под инволюция се разбира процесът на слизане, за да се почерпи опитност, значи събиране на опитност. Под еволюция се разбира процесът на възлизане, на чистене. Първите раси са били гиганти. В сравнение с тях ние изглеждаме съвсем дребни. Черната или третата раса се е отличавала с чрезмерното развитие на чувствата. Едно време са господствали черните. Тогава в човечеството не е царувал законът на справедливостта, но на личните съображения. После черната раса се е изродила. Дошли червената и жълтата раси. Те са развили устойчивостта, донесли са известно смекчаване. Сега по-напредналите, по-събудените души на човечеството са започнали процеса на еволюцията или възлизането. Той почва от идването на Христа. Горе астралният свят се очисти. Христос спечели в борбата. Сега слиза, за да воюва тук и да спечели борбата. В края на краищата Той ще победи. Победата е на доброто, на Любовта. Казано е: „Даде Ми се ключът на ада.“ Христос има ключа. Римската империя създаде известни закони. Днес европейските народи изучават
към текста >>

273. ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

по-низка среда, лицето става грозно. Вие слизате и се изкачвате от един свят в друг. Водата, когато слиза в студа, замръзва; когато влезе в топлината, се размръзва. Ако искате да развиете милосърдието, проектирайте ума си към центъра на милосърдието, който е два сантиметра над челото. Тогава там ще дойде повече енергия. Ако искате да развиете музикалността, проектирайте ума си към музикалния център – едно място на челото над външния край на веждите – и музикалността ще се развие. Разбира се, нужно е и занимание с музика. Когато човек наруши хармонията с другите хора, лицето му, пръстите му и пр. се деформират. Гледайте да не огрубява вашето лице. Щом то огрубява, това показва, че огрубяват вашите мисли и чувства. Ще работите, за да възстановите пластичността на своето лице, да започне да излиза от него известна светлина. Трябва да имате желание лицето ви да стане възприемчиво към Божественото в целия свят. Кога става загрубяването? Когато възприемате отрицателни мисли и чувства. Някои хора погрозняват, когато мислят или говорят лошо за хората. Желая идващата година лицата ви да станат красиви. Ние сме красиви, когато нашият дух работи. Изправете гръбначния стълб на човека и неговите постъпки ще бъдат правилни. Щом почне да се изкривява гръбначният стълб на човека, почват да се изкривяват неговите мисли и постъпки. Гръбнакът е цяла азбука. Когато се изкриви, някой прешлен в човека, трябва да се види кой е този прешлен; това показва какво е изкривено вътре в
към текста >>

274. ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА

Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава в състояничта на всички тези животни. Но като човек още не се е проявил. При днешния ред на нещата Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се та ми слугувай, после и ти ще ядеш.“ Това как ще го изтълкувате? Значи, животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата. Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е
към текста >>

275. СВОБОДАТА

е свободен. Вие искате да бъдете свободни. Човек трябва да извоюва своята свобода. Никой не може да ограничи никого. Човек трябва сам себе си да ограничава. Ако ви турят халат на затворник, ще се убедите ли, че сте престъпник? Проповядвали сте Словото Божие и са ви затворили. Ще се убедите ли, че сте престъпник? Аз ще превърна затвора в палат; през цялата нощ ще се разговарям с приятелите си, запалвам всички затворници. Тогава има смисъл да се седи в затвора. Това е правилно разбиране. Да се седи там и да се проклинат годините, това не е правилно разбиране. Ако обичаш Истината, онзи, който те варди, ще дойде при тебе и ще се разговаря с тебе през цялата нощ, а на сутринта ще стои да те пази. Същото ще направи и началникът. Сега вие сте в затвора. Тези окови могат да паднат. Когато помисля за Бога, в мен нищо старо не остава. Всички отрицателни мисли изчезват. Природата е един от най-хубавите институти за самовъзпитание. Всеки е свободен да прави, каквото иска, но като го направи, сам се ограничава. Тогава разбира, че свободата трябва да бъде разумна. Има закон: Когато ти ограничаваш Бога в себе си, не даваш да се прояви, разумната Природа те ограничава отвън. Свободен е онзи, който е здрав, умен и добър. Да кажем, че сте болен; кажете: „Ставам да работя за Бога.“ Като познавате Бога, болките и всяко неразположение изчезват. Но ще кажете, че трябва време. Време трябва за човешките и ангелските работи, а за Божествените трябва само миг. В Божествените
към текста >>

276. БЪДИ БЛАГОДАРЕН

Бъди при всички условия, благодарен и доволен. Някога времето е облачно. А ти искаш да бъде слънчево, ясно. Някой път искаш да бъде облачно, а пък е слънчево. Когато човек благодари за живота, за любовта, за мъдростта, които му са дадени, той добива своята свобода. Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всичките му прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи да разбира света, както Бог го е създал. Той знае какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави. Първото нещо е да се изпълни съзнанието ви с вътрешна благодарност, че сте се родили на Земята. Да благодарим за малките страдания, които ни идат. Има закон: Ако не благодарим за тях, ще дойдат големите страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите благословения. И като работи, и като си почива, човек трябва непременно да благодари. Радвайте се на краката си, на ръцете си, на главата си, на вашия ум, сърце и воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Някой иска да бъде щастлив. Но той трябва да остави себе си и своето щастие и да свърши Божията работа, и като свърши работата на всички други, чак тогава да помисли за себе си. Човек, който не е господар на себе си, не разбира живота. Лошата дума, която чувате, е отзвук, който вие сте оставили някъде и сега се връща назад към вас. Някого хората не обичат. И той не е обичал
към текста >>

277. ЗАКОНИ ЗА ДОБРОТО

градина, са ви станали приятели. Затова е хубаво торбите ви да са пълни с круши. Някои са добри от немай-къде. Дайте на един човек сила, власт, богатство и тогава ще се види добър ли е. Частично доброто е присъщо на много същества. Например, и хищните животни са добри към своите малки. Богат е онзи, който е умен, добър, способен и даровит, красив и здрав. Сиромах е онзи, който е лишен от тия неща. Който има тези неща, да отиде при онези, които са лишени от тях и да ги повдигне. Разбира се, той ще се оцапа, но нищо от това. Като се оцапа, все едно, че посява жито на нивата. То ще порасне и той ще бере плодове. Иначе той може да си стои чист и свет, да няма допирни точки с почвата, но няма да има и плодове. Абсолютно добро в света е да бъдем добри за всички. Трябва да се научим да бъдем внимателни и нежни с малките растения, малките животни. Това, което вършите на другите, вършите го на Бога! Добър човек е онзи, който и при най-лошите условия се стреми да върши волята Божия. Вие сте в началото на съвършенството. Никой да не мисли, че е към края на своята еволюция. Онзи, който е близо до съвършенството, има грамадни заложби. Който отиде горе, пак ще се върне на Земята. Не можем да се освободим, докато цялото човечество не завърши своята еволюция. Защото, като завършим своята еволюция, ще слизаме да помагаме да другите. Един ден всички ще се излюпят и като цяло ще влязат в нова фаза. Един светия, когато иска да помогне на стотина грешници, взема греховете им. Всички
към текста >>

278. УЧЕНИКЪТ

бъдеще ще бъдат отлични работници и ще помагат. Не е важно дали Учителят преподава на малки или на големи. Когато човек влиза в духовния свят, всички негови мисли и чувства се реализират. Те са много силни. Затова човек трябва да бъде много внимателен. Духовните школи в света са много, но повечето от тях вървят по старому. Новото тепърва трябва да се организира. Планът на сегашния ваш живот е предвиден преди милиони години. И всички ваши съвременни нещастия, несполуки, неразбирания, се дължат на това, че вие си правите все нови и нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живота седи в добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот. Христос казва: „Моите овце слушат моя глас.“ В това слушане и разбиране на Любовта Христова седи силата за реализиране задачите на човешката душа – да може тя да развие необходимите качества, които са потребни за следващия по-обширен живот, който ви предстои. Не можеш да бъдеш ученик, докато не отвориш торбата си и раздаваш. Торбата е сърцето. Великите Божествени Истини трябва да се приложат и опитат. Необходим е опит, за да се разберат. Трябва да се стремим към опит. Една школа има три класа. Вие сте в единия клас – във физическия свят. Има още един клас в астралния свят и още един в умствения свят. За да получиш шесторка като ученик, две неща са нужни: Учителят да те обича и ти да Го обичаш. После, Той да е много учен и ти да си много способен. Връзката, която
към текста >>

279. СПРАВЕДЛИВОСТТА

да стане господар, а не слуга. Съдържанието на сиромашията е Любовта, а съдържанието на богатството е Истината. Ако не разбереш Любовта, сиромашията ще бъде без съдържание и ще се превърне за тебе в мъчение. Когато хората са в личния живот, спорят един с друг. Например спорят за места – кой да седне по-близо до огнището. Един лош човек е канара, която се търкаля надолу. Благодари на Бога, че не те е засегнала. Какво ще разбере канарата, като ª говориш? Тя се търкаля надолу. Тя не разбира и религиозните хора. Те трябва да се махнат от пътя на канарата. Та в нас има нещо неразумно, което като се откърти, влече те след себе си. Днес всички хора се намират в противоречия, които не произтичат от Божествения порядък, а от човешкия. Ако искат да се освободят, трябва да излязат от човешкия порядък. Земята ни носи някъде. Накъде ни носи? И ние не знаем. Ние пътуваме в пространството. Откъде сме дошли, не знаем. И къде отиваме, не знаем. Отиваме някъде. Никой не е бил там. За пръв път отиваме там. Бог е там, но ние не сме били там. Животните живеят в закона на безправието. У тях правото е на силния. Това е безправие. В отношенията на хората насилието е аномалия. Насилието е неестествен процес. То е болезнен процес. В разумния свят правото е на слабия. Там насилието се сменява със справедливостта. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на справедливост. Дайте на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за
към текста >>

280. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

при чешмата. Коригираме някои работи. Донасяме още камъни за попълване на някои празнини. След това със съдове изгребваме всичката вода от басейна, измиваме всички камъни. Чешмата е окончателно готова. Обменят се мисли за работата, която ще предприемем утре, определя се с направата на кои пътеки за почнем и постепенно разговорът преминава към духовни въпроси и специално за значението на молитвата. Учителят почва да говори: В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. В същата молитва се говори за прощаването. Как да простим на своя враг? Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича. Заради Любовта, с която онзи ангел ви обича, направете добро на този, когото не обичате. Направете му добро, заради Онзи на небето, който обича него и тебе. Тогава има смисъл. Затова ще простиш и ще възлюбиш. В същата молитва се говори за изкушение. Изкушението идва винаги, когато човек не изпълни волята Божия. Когато дойде едно нареждане от Бога и не го изпълниш, идва изкушението. Бог ти казва да дадеш нещо на един беден човек. Ти не го правиш. Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече. Така ще дойде страданието. Когато Бог ти казва нещо, изпълни го. Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш
към текста >>

281. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

като туристи група журналисти. Като се срещнаха с Учителя, зададоха му следния въпрос: – Кажете ни нещо за целта, задачите и основите на вашето движение. – Човечеството е влязло в нова фаза на развитие. Досега то е слизало, било е в своята инволюция, а сега иде еволюционният път. При това възкачване трябва да се внесе нещо ново, нови принципи: братство и свобода. – Тогава, одобрявате ли Вие принципите на Великата френска революция? – Под братство се разбира великия закон на Любовта. Под свобода не разбираме само физическата свобода. Когато има другата свобода, която произтича от Истината, физическата лесно ще дойде. На хората трябва знание. Тези постижения в науката и техниката са стимули на самата Природа. Ние подражаваме на Природата. Днес хората искат да завладеят Природата. Това не е съгласно с нейните закони. Природата не позволява да я владеем. А трябва да я изучаваме. Любовта е основа. От Мъдростта произлиза светлината, а от Истината – свободата. Духовната Любов внася безсмъртие. Човек не умира – изчезват само дрехите му. Това е едно сравнение. Старите възгледи и схващания са консерви. А това, което ние учим, това са свежи плодове, сега откъснати. В Природата има един жив език; като го изучим, всички недоразумения, които сега съществуват между хората, ще престанат. Трябва да имаме връзка с Онзи, Който ни е дал живота. Ние имаме допирни точки един с друг, но с един вълк вървим дотогава, докато той не разкъса овцата. Тогава
към текста >>

282. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

не можеш да растеш. Защо трябва да обичаш? За свое собствено добро и за доброто на тия, които обичаш. Обичай и не се страхувай. По-безопасно е да обичаш, отколкото да не обичаш. От нас се иска да прекопаваме лозето си. Лозето – това са нашите сили и способности, които трябва да обработваме. За тази обработка е необходима Любовта. Там, дето има Любов, човешките способности растат и се развиват правилно. Дето няма Любов, те се парализират. Когато говоря за Божествената Любов, подразбирам онези възможности, които са скрити във всяко живо зрънце, във всяко живо семенце. Като дойде Любовта, тя им дава възможност да растат и да се развиват. Любовта представлява същината на живота, а Мъдростта – формите на хармонията в света. Ако се приближите при Любовта, ще придобиете такова знание, каквото не сте имали, и ще се облечете в дрехи, каквито не сте носили. Някои казват, че Любовта е неразумна. Не, най-разумният акт в света – това е Любовта. Когато в нас влезе идеята за Любовта – най-великата идея в света – ставаме смели и решителни. Ние още нищо не сме разбрали от Любовта. Най-великата сила в света е съзнателната Любов и когато тя влезе в човека, у него се развиват скритите сили, за които копнее душата. Ти трябва да обичаш, защото чрез Любовта получаваш енергия, която може да оползотвориш. Щом почне да намалява твоята Любов, ти се приближаваш към смъртта. Нито един автор не е писал за Любовта като същина. Върху предисловието на Любовта е писано много, но за нейната
към текста >>

283. ПЪРВОТО УСЛОВИЕ

трябва да обича и никого другиго. Любовта изключва частната собственост. Тя включва всичко в себе си. Тя включва и частната собственост, но само като временен метод. Когато се пробуди съзнанието, тогава няма да има частна собственост: всички материални блага ще бъдат общи. Тогава ще съзнаваме, че всичко е собственост на Бога! – Писано е в Библията: „Земята не трябва да се продава, защото е Моя“ (Трета книга от Мойсея. 24, 23). – Така е. Дето се продава Земята, това са човешки разбирания. Някой казва, че хубаво е прекопал дините, обаче виждаме, че те са изсъхнали. Някой казва, че проповядвал хубаво някому, обаче оня станал лош. Това показва, че първият не е проповядвал хубаво. Някой човек вътрешно е лош, а външно се проявява добре и проповядва на другия хубави работи. Обаче другият приема доброто отвън, но и лошото отвътре и остава порочен. Дойде ти скръб. Значи, отклонил си се някъде от законите на разумната Природа. Предупреждават те: „Това не е хубаво.“ Това е скръбта. В Невидимия свят не търпят никакви погрешки. Разумните Същества извиняват всичко, но не търпят погрешки. И като направиш някоя погрешка, те казват: „Това ще го изчистиш.“ Като влезеш в онзи свят, никаква нечистота не трябва да носиш със себе си. Любовта не е лесна работа. Защото, който не знае, ще налее вода в пукната стомна и всичката ще изтече. На земеделеца ще кажеш: „Този вол ще оре шест часа на ден. После като поостарее – по четири часа, додето дойде да оре по три часа на ден.“ Ние от
към текста >>

284. КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА

Веднъж възлизахме с нашия обичен Учител към петото езеро по малките пътечки, които се вият край езерния поток и разговаряхме. Учителят каза: – Бог съединява хората. Това прави Неговата Любов. Докато хората не се озарят от Божествената Любов, невъзможно е да се осмисли животът. Днес всички са затворници. В затвора няма Любов. Съвременният живот, това е затвор. Искам да ви извадя от затворите. Когато се говори за Любовта ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов подразбира вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тия неща придобиват смисъл. Изгубите ли я, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Началото на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината седи Любовта. Зад силата седи Любовта. Зад недоволството, зад греха, пак седи Любовта. Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта. Казвате: „Възможно ли е Любовта да седи зад греха?“ Любовта седи зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом я познае, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезне. Смисълът на живота седи във вечното постигане на Любовта? Единствената основа, върху която можем да градим, това е Божествената Любов. Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце. Той е
към текста >>

285. НОВОТO

има сила, по-малка или по-голяма. Някой път страдате. Защо? Защото сте казали нещо, което не сте направили. А пък друг път се радвате, защото сте казали нещо и сте го направили. Божественото е: като кажеш, да го направиш. Езикът на посветените има сила. Той е творческо слово. Искате да знаете кой е първоначалният, Божественият език. Като изговорите една дума от този език, ако сте скръбен, скръбта изчезва; ако сте болен, болестта изчезва; ако сте беден, беднотията изчезва. Тялото разбира този език. Песента „Махар Бену“ не можете да изпеете вярно, ако не слезете да помагате. Слизате да помагате между тези, които Бог благославя. – Забелязано е, че песните на някои народи, които дълги години са били под робство, са повечето тъжни. – Има друго робство по-тежко. Това е робството на греха, в което човечеството е от много хиляди години. Сега вече е наближил краят на това робство. Божествената светлина е проникнала Земята, но трябва възприемател у човека. В неговото съзнание вече се образува нова мрежа, с която да хваща тази светлина. Тази мрежа се образува у всички духовни хора и някои от тях почват да долавят известни неща от Невидимия свят. Когато новата мрежа почне да се образува, челото се повдига постепенно нагоре. В бъдеще разстоянията от ухото до окото (АО) и от ухото до горната част на главата (СО) ще станат по- големи. А пък тази част, която е под носа, ще отиде навътре. Значи животинското в човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. У животните
към текста >>

286. ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

да ви науча да служите първо на растенията и после на хората. Защото растенията ще ви оценят. Човек, който е готов да полива няколко дървета, той е готов и на много хора вода да поднесе. Верният в малкото е верен и многото. Всеки един от вас, който иска да бъде обичан, трябва да има в себе си Живота, Чистотата и Разумността, която Бог има. Има ли човек тия три качества, той всякога ще бъде обичан и ще има условия да проявява Любовта. В това няма изключение. Любовта подразбира съвършенство. Щом направиш някоя погрешка, Любовта не може да се прояви! Важен метод за развитие на Любовта е служенето на Бога. Онзи, който служи на Бога, е в състояние да възприеме Любовта на Бога, става възприемчив към нея. Като служите на Бога, Той ще ви научи как да любите! Служете, за да усилите Любовта си! Да служиш на Бога, това значи да оставиш Божественото да минава през тебе безпрепятствено. Кога ангелите слизат при вас? Когато служите на Бога. Друг метод е следният: във всеки човек, когото срещнете намерете добрите неща, които Бог е вложил в него. Първото нещо, което изисква Любовта е: като срещнете някого, да намерите поне една възвишена черта в неговия характер, за която да го обикнете. Мислете добре за другите! Човек като мисли добре за другите, мисли добре и за себе си.; Ехото на всяка ваша мисъл ще се върне при вас. Вие ще я чуете един ден. Ако държите в ума си лошата черта на някого, тя ще остави отпечатък във вашия мозък и вие ще заприличате на този човек. Не ще
към текста >>

287. ЕДИНСТВОТО

на Монблан. Големите изпитания са качвания на високите планини в духовния живот. Благодарете, че сте слезли от Монблан. Работете с книгата: „Свещени думи на Учителя.“ Избирайте от нея изречения и размишлявайте върху тях. Старайте се, когато ви се случат неприятности, да намирате в тях добрата страна, да ги погледнете така, както скулпторът гледа към един камък и мисли как да изкара нещо хубаво от него. – Какво ще кажете за целомъдрието? – Целомъдрието иде от правилното разбиране на живота. Целомъдрие значи да служите на Бога, на всички. Ще ви кажа коя е най-добрата работа в света: Да се сеят семената на Любовта и да се оставят те сами да се проявят. Обичайте тези хора, върху които работите. Изпращайте струя от Любов към хората, за чието повдигане работите. Божествената Любов освобождава човека от ограниченията на миналото. Децата обичат плодовете. Понеже Любовта е плод на Божествения Дух, всички същества в света се интересуват от нея. Много пчели умират в меда. Привличат се от него. Затова в меда трябва да се турят отгоре сламки, да не потъват пчелите. Ще преведа този символ: когато човек не разбира Любовта, може да се удави в нея. В бъдеще благополучието ще бъде за онези народи, които вървят по пътя на разумната Любов, на разумното Право и на разумното Добро. Всички народи са повикани да изпълнят Божията Воля. Всеки народ в Невидимия свят има свое ръководство; стига народите да бъдат верни на това ръководство, всичко ще се уреди добре.
към текста >>

288. ЦЕННИ ПРАВИЛА

който най-много обичате. След това се спрете на втори цвят, на трети и т. н. Така ще се научите да се концентрирате. От друга страна чрез действието на краските ще се подобри здравето ви. Как да превръщаме дисхармоничните ни отношения с някои хора в хармонични? Тези, които човек не обича, в миналото са му направили голяма пакост. Ще ви дам едно правило: правете услуги на този, към когото имате антипатия. Тогава антипатията ви ще се превърне в симпатия. – Как трябва да се разбира щастието: като нещо физическо или духовно? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е нещо Божествено! Трябва да се отличават реалните неща от сенките в живота. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от Любовта никакво щастие не съществува. Щастието иде изключително от Бога. Човек може да бъде щастлив само ако държи в мисълта си Бога. Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в свой ближен. Уповавай на Божественото в себе си и на Божественото в своя ближен. Ако вървиш по човешкия път, лицето ти постоянно ще потъмнява. Ако вървиш по Божествения път, лицето ти постоянно ще се просветлява ще изпуща светлина. Вие искате да бъдете щастливи. Само по закона на доброто човек може да бъде щастлив. За да станеш щастлив, трябва да бъдеш полезен на всички разумни същества. Сега си нещастен, понеже не си им полезен. Полезен ли си, те ще те обичат. Като те обичат, щастието ще дойде от само себе си. Трябва да обичаш Бога, да вярваш в Бога, за да
към текста >>

289. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ'

на човешката душа може да се мени по форма и степен, в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. На този, именно, факт се дължи обстоятелството, че това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е до висша степен противорелигиозно за православния и протестанта. Този факт се потвърждава, впрочем, и от постоянните стълкновения на религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени. Това обстоятелство ни навежда на заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положение, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета. Обаче, тия частни интереси упражняват голямо влияние, върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му растене. Ето защо е необходимо да подлагаме на преоценка всяко религиозно произведение, за да видим, дали почива на истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразено с истината, наш дълг е да го отхвърлим, като човешка заблуда. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни частни, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени според вътрешните нужди. Всичко расте и се развива, съобразно онзи вечен закон на живота, който изменя и
към текста >>

290. 18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта

някаква работа, без да получите какъвто и да е резултат. Следователно, за да извърши някаква работа, човек трябва да има прицелна точка. Ние трябва да имаме правилно отношение към нещата в света, т.е. да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме изпратени да се учим. Но какво отношение има това учение към бъдещето на света? Ако успеем да отговорим на този въпрос, ние ще придобием един вътрешен импулс... Щом се докоснем до Библията, разбираме, че тя е една книга, излязла от опитността на вековете, и истините в нея са изкристализирали от тези опитности... Моят възглед е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всички души съществуват в Него и притежават известно съзнание и тези души са, които заставят Бога да твори света. Нека дойдем до първоначалното състояние на света, на материята. Няма съмнение, че при това първоначално състояние материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна среда нищо не може да се обособи. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. За това как е създаден светът съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: цялата Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин
към текста >>

291. 20 август 1912, понеделник

я осъзнаете и усвоите. За нейното откриване не са нужни лампи, не е нужна светлина, защото истината сама по себе си е светлина, а светлината предава своите вибрации. Но светлината трябва да се яви най-напред в душата ви, за да слезе след това и в тялото. Оттук става ясно защо тези хора, които живеят в Истината, се наричат светии или, както ги наричат в Индия, бяло братство. Който е разбрал Истината, разбрал е и любовта. Настъпи ли този миг, страданията изчезват, защото те идват от неразбирането на Истината. И думата духовност не значи нещо друго освен това, че всичко в нас трябва да стане духовно и уста, и нос, и ръце, и всичко останало. Съмняването в духовния свят показва, че човек ходи като слепец с пипане. Това е истинското определение ни повече, ни по-малко. Като е така, по-добре да се хванем с вяра за тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Искам у вас да остане следната мисъл: Да се одухотворят очите ви. Това означава да получите духовно зрение, да намерите духовно обяснение на вашите зрителни впечатления. Например, срещате хора, които ненавиждате защо ги ненавиждате? Защото някога те са ви излъгали. У вас се е създало определено отношение към тях. Не се лъжете от външните форми, търсете навсякъде вътрешното съдържание, а Христос е този, който ще ви го даде. Затова той е казал, че старите форми трябва да се махнат. И той казва също, че „ново вино в стари мехове не може да се тури". Не може да поставите вашите рамки на дяволските столове. Кои са старите мехове?
към текста >>

292. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

година, сутринта, понеделник Ние трябва да знаем и разбираме основния закон на познанието трябва да намерим двете крайни точки от развитието на един предмет: неговото начало и крайната точка на развитието му, неговата пълна цялост, а така също трябва да изследваме междината на тези крайни точки. Във връзка с познаването ще ви говоря сега върху първите две глави на Битието, което е Битие на човешката душа. Там се казва: Отначало Бог създаде Небето и Земята, т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като направил небето и земята. Тук се подразбира не тази земя, която виждаме, защото в сравнение със земята, за коя то аз ви говоря, тя е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на Слънцето, за което тук става дума, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената виделина. Тези светила, които виждаме, са поставени да осветяват само съществата, които са около тях. Под думата небе се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и човешките души. Земята е човешката душа. „А Земята беше неустроена и пуста; и над бездната се пpocтираше Тъмнина; и Дух Божи витаеше над водата. И рече Бог: Да бъде Виделина! И настъпи Виделина. И Бог нарече Виделината Ден, и Тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро ден първи." Върху Земята значи нямало ред и порядък, била неустроена и пуста, но Бог рекъл: Да
към текста >>

293. 16 август 1914 година, събота

принципите, към които аз се придържам и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, те ще преобразят вашия живот... Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за него ви предстои да извършите велики дела. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало... Преди всичко ние трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, а така също и причините, които разяждат нашия живот. Вие се намирате в едно училище и аз искам от вас да наблюдавате човешките глави, защото човека може да познаете първо по формата на главата му. Изучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са едно писмо, което говори: очите, носът, устата, езикът, ушите всичко това говори на този, който разбира техния език. За него е достатъчно само да погледне ухото или окото ви, за да разбере що за човек сте. Преди две хиляди години са изказани много истини, които обществото не е било готово да приеме. Дори и съвременното общество още не е готово да ги приеме, да приеме Христа. Това, което ви говоря за него и за неговия живот не интересува еднакво всички вас. Но, ако започна да ви разказвам романи и разни истории за придобиване на пари, очите ви веднага ще се ококорят. За това, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари, а когато искам да ги приспя говоря им за небето. По такъв
към текста >>

294. 4 август 1915, вторник

своята правда, своята любов, своята мъдрост, своята истина, своя живот. Значи всички тези черти у нас трябва да изявят Славата Божия. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания имаше да мине, каза: „Готов съм да понеса тези страдания, мека се прослави името Ти!" Ако беше се отказал да страда, ние сега нямаше да бъдем тук. Страданията и любовта съединяват човешките души. Сега помислете какво място ще заемете, когато отидете на небето. Разбира се, това, което вършим на земята, е само една сянка, то не може да даде представа за величието на духовния живот. А духовният живот подразбира живи хора, не мъртви. Колкото у вас съзнанието е по-живо и по-будно, толкова вие повече се доближавате до Славата Божия. За нас е необходимо да се запознаем с това име, което носи Спасението. Старите мистици и кабалисти никога не са произнасяли това име. Човешкият език не е тъй гъвкав, за да може да го изговаря правилно. Така е и с думата любов, тя изгубва силата си. Ако тази дума бъде наситена с необходимите вибрации, тя може да внесе голяма сила. Някой казва: „Аз те обичам!", но думите му не могат да произведат ефект. За интензивността на нашия живот можем да съдим по това, доколко можем да облагодетелствуваме хората. Искате ли да знаете дали обладавате сила, приближете се до някой страдащ човек, произнесете думи и вижте, дали те ще произведат в душата на този човек някаква любов. Ако произведат, това означава, че имате любов. Ако обаче те не
към текста >>

295. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ. Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава. Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния... Праведният живее с новото време. Обича правовия ред и го защитава. Склонен е да помага на другите и се стреми към почит и
към текста >>

296. 20 август 1927, 7 часа сутринта

7,00 часа сутринта Ако някой иска конкретно да се определи, в какво се проявява разумният живот, за него могат да се дадат много дефиниции. На всеки от вас може да се даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата разумност ние разбираме способността за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествената връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проява на това зло, което криете в себе си. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги влезли във вагона, заели първите места. На второ място седят новозаветните, на трето праведните, а на последно учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: Тук има ли едно местенце и за мен? Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, не можеш да бъдеш ученик. Христос е разбирал този закон и го е изказал със следните думи: "Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почетен гост. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите". Като ученик, ти ще заемеш последното
към текста >>

297. 21 август 1927, 7 часа сутринта

паметта си, той може да се ползува от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна. Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората. Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате то да се изпълни, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече във вас тъй, както водата тече през пясъчните пластове и чрез сонда излиза навън. Всичко ще дойде на своето време. Но законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние у човека. Какво значи това? По всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, за да се реализира тя, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи Законът на
към текста >>

298. 22 август 1927, 7 часа сутринта

пожертвува свободата си. Той се запита: „Защо Бог, който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко?" Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, някой друг ще трябва непременно да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, които не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това. Само ЦЯЛОТО е свободно. Но пожелаем ли да дадем свобода на частите цялото се ограничава. Когато вие не можете да разрешите някоя трудност в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: Всички трудности в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса, какво е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Вие ще видите този краен материализъм навсякъде. Навсякъде чувате думата „аз , „аз . Знаеш ли, какво мога да направя „аз"? Знаеш ли, какво съм „аз"? Какво си направил ти? Това и това съм направил „аз". Питам: Когато земята се създаваше, ти, „аз"-ът, ли раздели тъмнината от Виделината? „Не зная тези неща". В това отношение „аз"-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както си мисли. Оттук произлизат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се засяга, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не,
към текста >>

299. Свещеният час

система. Премахнете тези болести. Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички трудности и препятствия в живота си. Който иска да учи, не трябва да бъде болен, не трябва да бъде и беден. На обикновените ученици това е позволено, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната науха препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува". Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж предаден урокът от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили?" Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате. На мнозина от вас съм дал правила как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага. Как лекувате главоболието, или бодежите, или болките в кръста и т.н.? Не е достатъчно само да се
към текста >>

300. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

воюва за своите права. Само слабият воюва за правата си. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадство, и обвинения. Защото най-ценното у човека това е неговият характер. Човекът непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само, когато мине през този огън и устои на всичко, ще придобие ценен, устойчив, и непоколебим характер. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание от добродетели. Запомнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи могъщ е силата на неговите добродетели. Добродетелите са един огромен капитал, около който започват да действуват великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът от всички добродетели. Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико... Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека. Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса. Защото там, където има ограничения, има и страдания. Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек. Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек. Ако вие познавахте човека, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той.
към текста >>

301. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

влива. Младият се ражда, възрастният расте, старият умира. Младият пее, възрастният работи, старият пари събира. Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава. Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава. Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария. Младият е любовта, възрастният истината, старият мъдростта. Бъди като тях!... За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги откриете на земята. И най-хубавия, най-красивия рай да ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята. Вашият рай не е раят на небето. Раят, т.е. Божественият живот се отличава с необикновена красота и великолепие. Вие не можете да си представите такава красота! В Божествения свят няма нищо излишно. Там всяко нещо е на мястото си. Който отиде на небето, той ще се изгуби между съществата там, понеже всички си приличат. Кой е вашият приятел, вие не бихте го познали между другите. Всички са като един човек. Една възможност има да познаете приятеля си: ако го обичате.
към текста >>

302. Първа част

Земята, защото спасението е в общите ни молитви. Знаете, че съединението прави силата. Когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята... Иисус и днес седи пред вас и аз ви казвам : Ето Човека, Когото вие търсите, Човека, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум"... Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век.Но в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение означава Иисус, Човекът, който иде на Земята, Брат на страдащите. Иисус е дошъл да работи, а когато светлината идва, тя пристига тихо, без шум. И в бъдеще Той няма да дойде като гръмотевица, както някои го очакват. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания, а в Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. Ние не обичаме, но искаме хората да ни обичат. Това означава да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Сами трябва да имаме това гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Иисуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-после да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: Ще Го приемете ли или ще Го разпиете? Ще Го пуснете или ще кажете: "Не Го искаме. "Този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете : "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие ще разрешите въпроса и ще
към текста >>

303. Втора част

Може да поискат да ви турят в затвора, тогава кажете в себе си: "Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас чрез Единнаго Истиннаго Бога." Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат, вие не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие... "Колко по-горе стои човек от овца?"Има един основен принцип, който трябва да имаме предвид, а именно че съществуват известни закони, които трябва да разбираме. И не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме в живота си. Без това приложение всяко учение и всяка религия са безплодни. Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсне, да се развие, да цъфне, да завърже плод, но този плод трябва и да узрее. Само когато плодът узрее, постигната е целта на това растение. Следователно по същия закон човек може да се роди, расте, развие и завърже. но ако не узрее в него плодът, живот му е безплоден. Българската дума "мъж" има дълбоко съдържание. Тя произлиза от санскритската дума "манас", която означава същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. 1/1 бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. Щастлив е този, който започне да се възкачва. Докато не започне да мисли и разсъждава, той е нещастен. Започне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота му стават възможни. Скритата мисъл, която Христос влага в тези думи,
към текста >>

304. Трета част

думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг... Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите "мехове". Ако нямате нови "мехове", стойте настрана. Ще дойдат други хора и в тях ще се "налее" новото учение. И у вас може да стане, но първо трябва да продадете старите "мехове" да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват при възприемането на новото учение... И така, Духът е условие за свободата. Под думата "свобода" разбираме вътрешния смисъл на нещата и техните отношения отношенията на мислите, желанията и волевите подбуди, които се проявяват в света. Където има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия завет се казва: "Където е Духът Господен, там е свободата." А на друго място, че "Син Божи ще ви освободи". Синът и Духът са едно и също нещо. Синът е проявление на Бащата, а Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на Слънцето по нея го познаваме. А как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия. У религиозните хора съществува една опасност да станат два пъти по-лоши от светските хора. Затова понякога не се радвам, че хората са религиозни. Под думата "религиозен" разбирам човек, вързан за нещо, както са вързани с въже кравата, конят и другите животни. Например, като се каже за някой, че е свързан с къщата, значи е религиозен. Религия е и
към текста >>

305. Четвърта част

няма да влезете в Царството Божие", защото там се присаждат не дървета, а само семки... Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинността и чистотата на детето у себе си, не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашия ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот у себе си. Едно от най-големите заблуждения на съвременните духовни движения е това, че смятат, че големи знания имат и се величаят с тях... И така под думата "дете" Христос разбира особено вътрешно състояние, което да е в резонанс с духовния свят, с всички сили и с всички същества. Започнем ли да мислим, че сме велики създания, тези връзки изчезват. Ако един ангел, който е живял милиони и милиарди години и има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, и на когото историята е много по-величава от тази на целия човешки род, реши да слезе на Земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце и ще се смири. Оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова попитаха Христа: "Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?" И ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири, да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте си. Ако не придобиете вътре у себе си качествата на детето, а именно пластичност на ума и на сърцето, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Но вие сте много близо до Царството Божие. Междината, която дели този свят от
към текста >>

306. Шеста част

може да повярват", т.е. да приложат този принцип, за да имат вечен живот Това е Божественото желание да направи всички безсмъртни, какъвто е Той. Но това безсмъртие не се дава отвън. За да станеш безсмъртен, Йоан казва, че трябва да повярваш в Божия син. А Синът е израз на цялата Божествена мъдрост, която е скрита в Него. Това не може да се разбере лесно. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие вечния живот като награда... Следователно трябва да имаме едно велико, дълбоко разбиране да сме разбрали защо трябва да се храним, да пеем и да се молим. Храненето, казвал съм и друг път, е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго, трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се нахраните, ще започнете да пеете и по този начин ще трансформирате умствената енергия в духовна... А какво представлява молитвата? И тя е закон за трансформиране на умствените енергии. Защо трябва да се молите? За да бъдете силни... Енергията, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използува само от ония, които водят съзнателен живот. След като се свържете с Божествения закон, тази енергия ще потече във вашата душа... Всяко нещо, което възпрепятствува да намерите великата Любов и пречи на съзнанието да се домогне да стане Божествено, да придобие Божията мъдрост, трябва да се отстрани веднага. В Писанието още се казва: "Да възлюбим Господа Бога Твоего с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и сърце." Четири неща трябва да научите, за да
към текста >>

307. Седма част

изразя на съвременен културен или научен език краят на нещата, това е материалният свят, а началото духовният. Това са само думи за улеснение на нашия разговор... Христос казва: "По-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." А в какво се изразява пазенето на Словото Божие? На последната беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас започнаха да мислят така: "Дали съм възкръснал или не?" Ако мислиш да възкръснеш по тяло, това е краят на нещата. Под възкресение хората подразбират физическата страна на явлението възкресяване в материалния свят, докато в Писанието означава нещо по-дълбоко оживяване! Животът е единственото нещо, което познавате на Земята. А какво нещо е възкресение, вие не знаете. Слушате за него и се въодушевявате. Всички познавате живота, усещате го, чувствате го той е реалното, същественото. И Христос казва сега: "По-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." Словото това е единственото нещо, разумният живот, за който трябва да живеем. В какво се изявява той? В разумното изпълнение... Словото Божие е великото в света. Аз бих го превел на вашия език. Този израз "словото Божие" е непонятен, макар че сте го чели много пъти. Какво означава "словото Божие"? То е онзи първоначален момент, когато Божествената любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума на вашето дете, което говори разумно, то е словото Божие, а майката усеща една радост и вдъхновение. Или пък когато някой ден напишете няколко строфи и
към текста >>

308. Осма част

е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли опорна точка, всичко е възможно. Както е казал Архимед: "Дайте ми опорна точка, за да поставя своя лост и ще вдигна цялата Земя. Следователно, този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, трябва да бъде опорната точка, на която да сложиш своя лост. Кой лост? Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е преходно чувство. Преходни неща са само материалните, те са сенки. А сенките прехождат, защото
към текста >>

309. Девета част

да седнете отдясно и отляво на мен, не е мое правото да дам, а на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми." Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, се изразява в това, че мислим, че разполагаме с живота си така, както искаме. Това е голямо заблуждение... В света всички сме изпратени да служим вярно на Бога. Но как ще изпълним своята длъжност? Най-напред трябва да имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към ближните ни. Ако разбираме отношението си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия, и останалите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Всички съвременни хора трябва да започнат с първия закон, защото той ще оправи света. Ако не сме готови да изпълним волята Божия, то всички други условия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, но се подразбира от самата същност на нещата. Той е записан вътре във всяка душа... Това учение не е само на Христа, то е учение на самия живот. Приложим ли го, ще бъдем спокойни и здрави, не го ли приложим ще сме нещастни и болни. И ако някой попита защо идват болестите, ще отговоря: Понеже често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не бива да прекъсваме; където и да се намираме, тя трябва да бъде еднаква и да не е зависима от никое общество. Ако един човек е добър, защото се намира в религиозно общество, е разбираемо, но който в лошо обкръжение е добър, той наистина е добър човек. Да
към текста >>

310. Десета част

себе си отричат. Това, което се появява и изгубва е преходно. Следователно, дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; не можете да уповавате на едно ваше действие, което е преходно. "Слушайте него!" Кого? Божественото вътре у вас. Това е, което създава характера. Човек, който се лишава от Божественото, изгубва смисъла на живота. Той не може да има никаква философия и не разбира живота в нито една сфера. Съвременният живот зависи от много малки неща, които, ако не разбираме могат да разрушат цялото ни щастие. И при това учените, съвременните философи, религиозните и духовните хора искат да ни уверят, че животът на Земята е нещо реално. Аз нямам нищо против, реален е, но докато детето живее, майката е щастлива. А в деня, в който си замине едничкото й дете, тя става нещастна. Ако касата на богатия е пълна, той е щастлив, но в деня, в който богатството му излезе от касата навън, той е нещастен. Ученият е щастлив, докато знанието му е в главата, но един ден, когато знанието му изчезне, той става нещастен... Така че на всички хора щастието се крепи само върху една паяжина... Невидимият свят е широк свят, а този, който вие виждате, е съвсем микроскопичен. Наблюдавали ли сте под микроскоп светът в една капчица вода? Тогава в нашите очи той изглежда смешен. И когато един ангел реши да наблюдава човека под микроскоп (ние сме толкова големи, че ангелът трябва да ни сложи под
към текста >>

311. Единадесета част

както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н. Трябва ли тези външни пречки да ни спъват да вървим напред към целта. Плодовете и всичко на Земята зрее при слънчева светлина. Красивото и благородното в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов... Целият космос е едно живо същество, в което живеем и се движим. И тогава той може да бъде и безграничен, и краен, и велик, и малък. Това е свойство на вечното да произвежда каквито форми иска. Но за такива разсъждения трябва да имаме светъл ум, за да схванем Божествената идея... Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят по математика, започват да разискват върху трите степени на а: а1 ,a2 и а3, но те могат да се обяснят по три различни начина. Какво означава а на първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество и а на първа степен е човек, който се движи по права линия тази
към текста >>

312. Дванадесета част

приложението на Божествените идеи. И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони. Няма приложение нито в политическия живот на държавите, нито във физическия, нито в културния или вътрешния живот... Защо трябва постоянно да се извиняваме за грешките си, че така е било писано. Във великата Божествена книга е написано, че всеки, който изпълнява Божествения закон, е благословен, а всеки, който не го изпълнява, е наказан. Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята. Духът на един вол горе в Божествения свят е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек на планетата. И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с остена и клането, и казват: "Няма нищо,
към текста >>

313. Дванадесета част

приложението на Божествените идеи. И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони. Няма приложение нито в политическия живот на държавите, нито във физическия, нито в културния или вътрешния живот... Защо трябва постоянно да се извиняваме за грешките си, че така е било писано. Във великата Божествена книга е написано, че всеки, който изпълнява Божествения закон, е благословен, а всеки, който не го изпълнява, е наказан. Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята. Духът на един вол горе в Божествения свят е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек на планетата. И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с остена и клането, и казват: "Няма нищо,
към текста >>

314. Тринадесета част

народи не разбират символите, с които си служат източните. Без символи духовният живот не може да се изрази. Всеки език си има свои закони, по които се развива. Христос казва: "Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Питам: Християнските народи присадени ли са на тази лоза? Ще отговорите, че са присадени. Не оспорвам това, но казвам, че всичко ще се постави на опит, всички ще бъдат изпитани. Съвременните лозари отглеждат лозата с единствената цел да придобият грозде, да изкарат повече вино, за да спечелят много. Всеки лозар, който отглежда лозата, за да печели, няма Любов у себе си. Той е користолюбив човек. В този смисъл почти всички хора са лозари. Защо? Защото живеят с цел да печелят... Понеже лозата е емблема на човешката душа, аз правя сравнение между нея и човека. Така както филоксерата унищожава лозата, така и психичната филоксера руши човешката душа. Наистина филоксерата унищожи лозите в Европа. Днес тя се пренесе и в човешките души. За да запазят лозата от филоксерата, присаждат и американска, а отгоре и местна лоза. Само така тя вирее. За психическата още не са намерили подложка да и присадят, за да запазят човешката душа от нея. Единствено от небето може да дойде опитният, изкусен лозар. Като знаете това, трябва ли да оставите обработването, т.е. възпитанието, на човешката душа в ръцете на невежите? Не, начело трябва да излязат възвишените и благородните хора със светли умове и чисти души. В бъдеще майките, които ще раждат, трябва да са добри и
към текста >>

315. Четиринадесета част

Исус отговори и рече: "Не знаете що искате." /Ев. Матея 20:22 ст./ Всички хора разбират значението на глагола искам, но поставите ли пред него частицата "не", глаголът приема отрицателно значение. Казвате често пъти: Не искам, не знам, не разбирам. Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т.е. хора, които отричат знанието и се оправдават с израза, че човек не може да знае всичко. Коренът на думата гностик се крие в един стар език "гноси". Българинът казва "носи". Значи двете думи имат един и същ корен. Това е филологически въпрос, но един ден ще ви обясня какво представлява филологията от окултно гледище... Желанията на човека трябва да бъдат строго определени. Мислите и желанията са важен елемент в духовния свят. Целият свят може да оспорва съществуването му, но аз говоря за него положително като за свят, който познавам добре. Може някой да иска диспут с мен, готов съм. От гледището на всички науки ще докажа неговото съществуване. Но който иска да спори с мен, трябва да има знания... От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче невинаги правата линия подразбира прав път. Да вървите по права линия, това не показва, че сте в правия път. Понякога се движите по нея и сте в правия път, но това е съвпадение. И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия път. Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и
към текста >>

316. Петнадесета част

от една кръв или, както се казва, са създания на един Бог, говорят на различни езици? И досега се води спор между народите кой език да има господство над другите. Проследете например думата "любов" в различни езици руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни названия. Според мен Любовта винаги се проявява, но никога не се изявява... Що е Бог? Онова Начало, което всякога се самоограничава и вечно остава неограничено. Какво разбирате от този философски език? Значи Бог се ограничава, без да е ограничен. Сега и вие сте се събрали тук да ме слушате, но интересите ви са различни. Аз не ви вменявам това в грях. Понеже условията, при които живеете, са различни, другояче не може да бъде. Ще цитирам един поставян от вас афоризъм: Няма по-голям враг за мъжа от жената; и няма по-голям враг за жената от мъжа. Ще ви дам една контрастна мисъл на тази: Няма по-голям благодетел за мъжа от жената; и няма по-голям благодетел за жената от мъжа. Какво разбирате от тези фрази? Какво е жената? Тя е форма, която, като се превърне в мъж, никога не губи своята женственост. Какво е мъж? Форма, която, като стане жена, не изгубва своята мъжественост. Ще кажете, че това са противоречия. Не са противоречия. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума... Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си
към текста >>

317. Предисловие

в нея. По-системно обаче този процес започва през 1927 година и след известно прекъсване продължава в началото на тридесетте години. Така се появява и първото описание на паневритмичните движения от 1933 година от неизвестен засега автор. От това описание се вижда, че някои упражнения имат по няколко варианта, като постепенно те са отпаднали, а са въведени нови елементи, т.е. Паневритмията не е спусната в готова форма, а е процес в развитие и усъвършенстване. Всичко това, разбира се, се върши лично от Учителя с активната помощ на избрани от него ученици. През 1938 г. Братството официално издава книга „Паневритмия“, в която описанието на физическите движения е извършено самостоятелно и единствено от сестра Милка Периклиева (детска учителка). За това тя е поискала разрешение от Учителя. Самото описание е извършено около 1936 година. Да се опишат правилно движенията в Паневритмията е изключително трудно и изисква специализирано образование и работа в екип. Пред вид на това, съвсем естествено е, че тези описания са непълни, неточни, а има и допуснати някои грешки. Въпреки това трудът на Милка Периклиева е ценен, за което ние и дължим признателност, любов и благодарност. Ето какво казва по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени, публикувани в „Изгревът на Бялото Братство“, том I: „Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга „Паневритмия“. Но упражненията, описани от Боян Боев*, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе
към текста >>

318. Основи на Паневритмията

оживяват, добиват друг живот, почват да му разкриват едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозирал в тях; той долавя скритата потенциална мощ в думите и музиката. И самият той става друг, преобразява се. Думите, тоновете и движенията, така съчетани, упражняват един вид магично действие върху тялото, мислите, чувствата и волята му; те действат дълбоко на неговото естество и раздвижват всичките му сили - физически и духовни. В този момент той започва да разбира по-добре себе си, хората, Природата. Като че ли тогава всяка форма в Природата - звезда, камъче, тревичка, цвете, мушичка, човек - му говори и му разкрива скрития си смисъл. Движенията на Паневритмията са извлечени из самата Природа. И само тези движения са мощни, силни, обновителни, които са извлечени из нея. Законите на паневритмичните движения са написани в целия Всемир. Тези движения са основани на дълбокото познаване на силите, действащи в човешкия организъм и в цялото Битие. От друга страна съчетанието на паневритмичните движения с музиката, думите и идеите не е произволно, а е основано на втория от горните принципи - принципа на съответствието. Тези движения са в строга закономерна връзка с идеите и музиката. Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. Защото само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме онова възродително действие върху човека. Паневритмия съществува в цялата Природа. Земята се движи около
към текста >>

319. 4. Възлизане

които се сменят. Страданието е долина, а радостта - връх. Сиромашията е долина, а богатството - връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. След това отново се слага на земята. Това е слизане. И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на Живота. Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира Вечния път на Живота и да има правилно отношение към
към текста >>

320. II. Слънчеви лъчи - Принципи

в човешката душа. Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота - прозрение за великата идея, че всичко е Любов! Тя е създала всички неща. Ние сме потопени в нея. Тя иде от звездите, от всеки слънчев лъч, от всеки плод. И ние доброволно трябва да приемем Любовта отвън и отвътре. Тя е едничкият ключ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Новото разбиране, което днес се ражда в душите, е: всяко нещо, което се прави без любов, е престъпление; то не дава никакъв плод. Тя е като скъпоценен камък, който дълги години е стоял заровен в земните недра под голямо напрежение и налягане, издържал ги е и е излязъл вече на свобода и простор, за да поеме ръководството. Тя е новото, което спасява света от всички противоречия, страдания и разочарования. Любовта ще научи човека на нещо велико. Досега, от хилядолетия, всички са служили на себе си, а отсега нататък човек ще учи да служи на Цялото, на Великото Разумно Начало в света. Именно тая велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята лежи като основна идея в тия упражнения. Музиката, движенията и говорът им са проникнати от нея. С други думи: красивият, велик процес, който става днес в колективната душа на човечеството - процес на пробуждане, просветление и освобождение - намира своя външен израз, своя отглас в тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава през тях от началото до
към текста >>

321. Слънчеви лъчи 1942г.

душа. Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь! Тя е създала всички нѣща. Ние сме потопени въ нея. Тя иде отъ звездитѣ, отъ всѣки слънчевъ лѫчъ, отъ всѣки плодъ. И ние доброволно трѣбва да приемемъ любовьта отвънъ и отвѫтре. Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Новото разбиране, което днесъ се ражда въ душитѣ, е: Всѣко нѣщо, което се прави безъ любовь, е престѫпление ; то не дава никакъвъ плодъ. Тя е като скѫпоцененъ камъкъ, който дълги години е стоялъ заровенъ въ земнитѣ недра подъ голѣмо напрежение и налѣгане, издържалъ ги е и е излѣзълъ вече на свобода и просторъ, за да поеме рѫководството. Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико. До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея. Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения. Тая идея е червената нишка,
към текста >>

322. Паневритмия 1938

мѣсто леко се дига въ въздуха. (Точки 3 и 4 можемъ да ги наречемъ люлѣйна стѫпка на дѣсния и лѣвия кракъ). Стѫпване на дѣсния кракъ и повтаряне на точки 1—4. 5. Вѫтрешнитѣ рѫце на двойкитѣ заловени нагоре и съ замахъ напредъ, а външнитѣ рѫце сѫщо съ замахъ правятъ полукрѫгово движение отдолу напредъ нагоре. Едновременно стѫпваме на дѣсния кракъ, а лѣвиятъ на мѣсто леко се дига въ въздуха. 6. Дветѣ рѫце на двойкитѣ съ дѫгообразно движение минаватъ назадъ (разбира се, външнитѣ сѫ свободни, а вѫтрешнитѣ заловени). Едновременно тежестьта на тѣлото пада върху лѣвия кракъ, който си остава на мѣсто, а дѣсниятъ на мѣсто леко се дига въ въздуха. 7. Вѫтрешнитѣ рѫце, които си оставатъ заловени, едновременно съ външнитѣ свободни, правятъ полукрѫгово движение отдолу напредъ нагоре. Въ сѫщото време стѫпване на дѣсния кракъ, а лѣвиятъ леко минава напредъ въ въздуха. 8. Рѫцетѣ правятъ подемъ още по-нагоре. Едновременно стѫпване съ лѣвия кракъ напредъ, а дѣсниятъ на мѣсто леко се дига въ въздуха. 9. Дветѣ рѫце на двойкитѣ съ дѫгообразно движение минаватъ назадъ (разбира се, външнитѣ сѫ свободни, а вѫтрешнитѣ заловени). Едновременно тежестьта на тѣлото пада върху дѣсния кракъ, който си остава на мѣсто, а лѣвиятъ на мѣсто леко се дига въ въздуха. 10 Вѫтрешнитѣ рѫце, които си оставатъ заловени, едновременно съ външнитѣ свободни, правятъ полукрѫгово движение напредъ нагоре. Въ сѫщото време стѫпване на лѣвия кракъ, а дѣсниятъ леко минава напредъ въ
към текста >>

323. Паневритмия 1941г.

почватъ да му разкриватъ едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозиралъ въ тѣхъ; той долавя скритата потенциална мощь въ думитѣ и музиката. И самиятъ той става другъ, преобразява се. Думитѣ, тоноветѣ и движенията, така съчетани, упражняватъ единъ видъ магично действие върху тѣлото, мислитѣ, чувствата и волята му; тѣ действуватъ дълбоко на неговото естество и раздвижватъ всичкитѣ му сили — физични и духовни. Въ този моментъ той като че ли почва да разбира по-добре себе си, хората, природата. Като че ли тогава всѣка форма въ природата — звезда, камъче, тревичка, цвѣте, мушичка, човѣкъ — му говори и му разкрива скрития си смисълъ. Движенията на паневритмията сѫ извлечени изъ самата природа. И само тѣзи движения сѫ мощни, силни, обновителни, които сѫ извлечени изъ нея. Законитѣ на паневритмичнитѣ движения сѫ написани въ цѣлия всемиръ. Тѣзи движения сѫ основани на дълбокото познание на силитѣ, действуващи въ човѣшкия организъмъ и въ цѣлото битие. Отъ друга страна съчетанието на паневритмичнитѣ движения съ музиката, думитѣ и идеитѣ не е произволно, а е основано на втория отъ горнитѣ принципи — принципа на съответствието. Тѣзи движения сѫ въ строга закономѣрна връзка съ идеитѣ и музиката. Паневритмията се основава на законитѣ на съответствието между идея, дума, музика и движение. Защото само когато движенията строго съответствуватъ на думитѣ и музиката, ще имаме онова възродително действие върху човѣка. Паневритмия сѫществува въ
към текста >>

324. 136. Радост и скръб

скръб музика: Учителя текст: Учителя Слушал съм за тебе скръб, че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Не знаеш ли ти, че съм беден странник? Кажи, що искаш Ти от мене скръб, кажи? Кажи, що искаш, нека аз това да знам! Мъчно може мен някой да обича. Там е скръбта! Който мен обича и приема ме добре, само той може живота да разбира. Труден е и стръмен е пътя по който вървя. Мъчно може да ме следва някой там, а за смъртния невъзможно е почти. Някои пък да обича и добре да мисли за мен трябва той да бъде жител съвършено от друг свят. Радост и скръб, това са пътища да се разбира Великия Живот. Любовта еднакво и двете цени. Скръб и радост все едно, скръб и радост все едно, Любовта щом в тях цари. Правдата в скръбта се цени, а доброто в радостта. Тях да възприемем, дружно да вървим напред, Любовта еднакво и двете цени. Дадена на два пъти: 09.11.1933 г. и на 16.11.1933
към текста >>

325. ЗНАЧЕНИЕ НА ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

с правдата, Четвъртият - безименният - със света на изкуствата, красотата, а малкият пръст - интелигентността, умствените сили в човека. Коляното означава доброто. При това трето упражнение ти туряш своите духовни сили (пръстите) на една основа - доброто. Туряш доброто за основа на своя живот. Формулата, която изговаряш е следната: „Да възрастне в нас Божията правда.“ Някога аз ще говоря върху Правдата. Учителя хвърля голяма красота върху въпроса за Божията справедливост. Ние още не разбираме нашето тяло. Казва се, че тялото е храм на Бога. Във всяка негова част има Божествени сили. ЧЕТВЪРТОТО УПРАЖНЕНИЕ. Наричаме го още „косене“. То трябва да се прави по-бавно за да се диша дълбоко. Формулата е следната: „Ще служа Господу с всичката си душа. „Христос сравнява работника на Божията нива с жътвар. Под Божия нива разбира света. Много души има вече готови, остава много малко нещо да им кажеш, за да тръгнат по новия път. За това има нужда от много работници. С това упражнение, подобно на косенето, ние заявяваме пред Бога, че ще Му служим с всичката си душа. Желанието за служене става жива сила в нас. Защото знаете ли кой е окултния закон? Следният: Когато изговаряш една формула, придружена с движения, придобиваш магическа сила. В древността имало един посветен, велик мъдрец, който дал на един свой ученик в окултната школа една формула и му казал, че с нея може да укротява зверове. Това било в Индия. Ученикът запомнил формулата. Един ден минавал през гората и бил нападнат от тигър.
към текста >>

326. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", том първи) и четивото „Любовта". На третия ден, в неделя, в 10 часа, ще се прочете беседата „Вечно подмладяване" (от тома със същото заглавие). След обед свободно събиране по групи и обмяна на мисли. През трите дни ще има общ обед. В неделя, на третия ден, ще има братска вечеря, на която ще се повтори утринният ред без беседата, с трите четива. Всеки да послужи на Господа, както разбира и да Му принесе своя принос, тъй, както му се открива. Молим, съобщете настоящето на околните села, дето има кръжоци. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." С братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. 18. VII. 1945 г. Изгрев - София текстът за изтегляне на pdf ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО четено от Т. Стоименов на събора -10. VIII. 1945 г. - на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, София - Изгрев „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш на небесата." Това е зовът на безграничната Любов, да бъдем синове на виделината. Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли!" от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте
към текста >>

3.5183570384979