НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
84
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за
просвещението
и духовното повдигане на бедните класи.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за
просвещението
и духовното повдигане на бедните класи.
Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
към текста >>
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за
просвещението
.
Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за
просвещението
.
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
към текста >>
Във всякой век духът на
просвещението
е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък.
Във всякой век духът на
просвещението
е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление!
към текста >>
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно
просвещение
и въздигане.
Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно
просвещение
и въздигане.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
към текста >>
Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни
просвещение
.
Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни
просвещение
.
Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди.
към текста >>
От това правилно разбиране зависи истинското ни
просвещение
.
Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
От това правилно разбиране зависи истинското ни
просвещение
.
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане.
към текста >>
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и
просвещението
.
На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и
просвещението
.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
към текста >>
Самата дума развитие и
просвещение
подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
Самата дума развитие и
просвещение
подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си.
към текста >>
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на
просвещението
.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на
просвещението
.
От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>
Духът на
просвещението
винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.
6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък.
Духът на
просвещението
винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.
9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.
към текста >>
– духовно
просвещение
;
6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове: – мир; – благоденствие; – успех;
– духовно
просвещение
;
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
към текста >>
5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и
просвещението
.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и
просвещението
.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
към текста >>
[18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското
Просвещение
.
Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар. софизми, т.е. всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност
[18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското
Просвещение
.
Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н.
към текста >>
Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от
първосвещениците
– само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички
посвещения
.
„свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание.
Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от
първосвещениците
– само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички
посвещения
.
Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
А тази благородна цел включава по естество духовното
просвещение
и подобрение на членовете в обществото.
Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
А тази благородна цел включава по естество духовното
просвещение
и подобрение на членовете в обществото.
Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи!
към текста >>
Сега за постигането на това подобрение и
просвещение
необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала.
Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Сега за постигането на това подобрение и
просвещение
необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
към текста >>
Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на
просвещението
.
Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на
просвещението
.
За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.
към текста >>
Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите
първосвещеници
при олтара на человеческата душа.
Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.
Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите
първосвещеници
при олтара на человеческата душа.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
към текста >>
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено
просвещение
, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено
просвещение
, духовно въздигане.
То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за
просвещението
.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за
просвещението
.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното
просвещение
.
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното
просвещение
.
Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.
към текста >>
И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно
просвещение
.
Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек.
И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно
просвещение
.
6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд.
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
към текста >>
5.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Важното е твоето
просвещение
да познаваш Истината, която е сам Бог.
За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен.
Важното е твоето
просвещение
да познаваш Истината, която е сам Бог.
Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време.
към текста >>
6.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Важното е твоето
просвещение
, да познаваш истината, която е сам Бог.
Ако милостта му е голяма, то и правдата му е подобна. Ако любовта му е велика, то и святостта му е на равно също. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща не са за теб най-важните - да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен.
Важното е твоето
просвещение
, да познаваш истината, която е сам Бог.
Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред неговото лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време. И не ще има нещо невъзможно за тебе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш.
към текста >>
7.
12.Кожено тефтерче
Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти
освещение
, а в целостта на три и четири: числото седем - служение.
КОЖЕНО ТЕФТЕРЧЕ ОБЕЩАНИЕТО ГОСПОДНЕ
Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти
освещение
, а в целостта на три и четири: числото седем - служение.
Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, чистота, вяра, надежда и любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>
8.
13.Червено тефтерче
И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд.
И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста)
към текста >>
9.
Петър Дънов - №22
„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез
освещението
на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
Щемпел от Варна 15.V11. 99 г., получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.]
„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез
освещението
на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.
към текста >>
10.
Петър Дънов - №30
Шестата фаза е
Посвещението
, онова, което се предшества от Новораждането.
Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
Шестата фаза е
Посвещението
, онова, което се предшества от Новораждането.
Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението.
към текста >>
И след като ги издържи, той добива
Посвещение
, т.е.
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
И след като ги издържи, той добива
Посвещение
, т.е.
съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението.
към текста >>
При
Посвещението
човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
При
Посвещението
човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>
Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и
Посвещението
.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и
Посвещението
.
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му.
към текста >>
11.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез
освещението
на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
Щемпел от Варна 15.V11. 99 г., получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.]
„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез
освещението
на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.
към текста >>
12.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Шестата фаза е
Посвещението
, онова, което се предшества от Новораждането.
Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
Шестата фаза е
Посвещението
, онова, което се предшества от Новораждането.
Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението.
към текста >>
И след като ги издържи, той добива
Посвещение
, т.е.
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
И след като ги издържи, той добива
Посвещение
, т.е.
съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението.
към текста >>
При
Посвещението
човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
При
Посвещението
човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>
Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и
Посвещението
.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и
Посвещението
.
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му.
към текста >>
13.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за
посвещенията
на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен.
Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повели да му се даде тялото. И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой гроб, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на гроба на вратата, отиде си". Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".
В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за
посвещенията
на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен.
Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване.
към текста >>
14.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Тогава се зарича да работи за
просвещението
на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си.
Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
Тогава се зарича да работи за
просвещението
на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си.
През 1849 г. Миркович постъпва в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател. През 1851 г.
към текста >>
Същевременно френската култура и
Просвещението
стават негов идеал.
Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина".
Същевременно френската култура и
Просвещението
стават негов идеал.
Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.
към текста >>
Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е
просвещението
, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает.
Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е
просвещението
, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция.
към текста >>
15.
№88 (Петър Дънов)
Трудете се за доброто и
просвещението
на другите и сами ще се просветите.
Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]". Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен. Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех.
Трудете се за доброто и
просвещението
на другите и сами ще се просветите.
По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.
към текста >>
16.
ПРЕДГОВОР
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на
посвещение
, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на
посвещение
, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на
посвещение
, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на
посвещение
, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>
17.
16 ПИСМО
А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез
освещението
на Духа и вярванието в Истината.
(...), 12. VII. 1899 г.
А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез
освещението
на Духа и вярванието в Истината.
2. Сол. 2, 13. Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата Любов, с която ни е възлюбил още отдавна.
към текста >>
18.
18 ПИСМО
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето
просвещение
.
Люб. бр. Киров, Днес писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето
просвещение
.
,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите тяготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочината на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда.
към текста >>
19.
66 ПИСМО
Трудете се за доброто и
просвещението
на другите и сами ще се просветите.
„Мисли и упътвания", но Е. Г. Д. ... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен. Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех.
Трудете се за доброто и
просвещението
на другите и сами ще се просветите.
По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя Дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко. Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове и ще ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб и после сиренето, чесновият лук, салата, лук зелен.
към текста >>
20.
92 ПИСМО
Господ е, Който извършва спасението, а Негова Дух изработва вътрешното
освещение
.
Изисква се търпение и вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията воля е вечното добро, а познанието, Негова живот вечен. Трябва да чакате, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте изпълнението на онзи вътрешен дълбок глас.
Господ е, Който извършва спасението, а Негова Дух изработва вътрешното
освещение
.
Странници и пришелци сме тука. Нашето Отечество е горе. Ще се видим пак. Трябваше да тръгна по-рано, отколкото предполагах, понеже имаше да извърша нещо, което беше належащо. Тук може би ще се бавя по-дълго.
към текста >>
21.
170 ПИСМО
Направете оброк, направете
посвещение
на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу.
Засега вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкрати ония, които враждуват. Сега е време за духовна работа.
Направете оброк, направете
посвещение
на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу.
И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват вашия подем, отстранете. Дайте място на добрите желания, на добрите мисли, да се възцарят във вашата душа и чрез тях да се въдвори във вас Господ. Не само във вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост и веселие.
към текста >>
22.
174 ПИСМО
Те значат Бог, борба,
посвещение
.
Да представим тая философска работа в проста ученическа задача. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10. Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават?
Те значат Бог, борба,
посвещение
.
А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря „право", то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път.
към текста >>
23.
177 ПИСМО
Разбирате ли сега думите Бог, Борба,
Посвещение
?
Царство, сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови. Дребнавото ще се замени с великото и благородното. Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате.
Разбирате ли сега думите Бог, Борба,
Посвещение
?
Да имате вече ясна представа. От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определена годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата.
към текста >>
24.
200–250
След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на
Посвещението
!
Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време.
След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на
Посвещението
!
202 Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203 Съмнението.
към текста >>
25.
250–300
Посвещение
.
„Моят Мир да бъде с вас.“ 297 Чистота и светлина. Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина. 298
Посвещение
.
Посвещението почва от страданията. Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа. 299 Вода и огън. Ученикът трябва да мине през огън и вода!
към текста >>
Посвещението
почва от страданията.
297 Чистота и светлина. Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина. 298 Посвещение.
Посвещението
почва от страданията.
Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа. 299 Вода и огън. Ученикът трябва да мине през огън и вода! През вода, за да се очисти, а през огън, за да светне!
към текста >>
26.
350–400
Посвещение
.
Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно свободен. 363
Посвещение
.
За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението. 364 Любовта. Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота.
към текста >>
Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде
посвещението
.
За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно свободен. 363 Посвещение. За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования.
Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде
посвещението
.
364 Любовта. Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога. Това е за оня, който разбира!
към текста >>
27.
450–500
Невъзможно е
посвещение
без Учител!
458 Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459 Учителят.
Невъзможно е
посвещение
без Учител!
Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности. 460 Страданието.
към текста >>
28.
Молитвена хранилница
Така говори Духът Святи: на трети стана възвание, на четвърти -
освещение
, а в целостта на три и четири, числото седем - служение.
Молитвена хранилница ОБЕЩАНИЕТО ГОСПОДНЕ
Така говори Духът Святи: на трети стана възвание, на четвърти -
освещение
, а в целостта на три и четири, числото седем - служение.
Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам. Правда, Чистота, Вяра, Надежда и Любов не търпи никое двоумение, нито двуеличие. Вън всяка гневли вост! Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>
29.
Да се подвизаваш вътрешно
И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които се намират в хармония с мен. Молете се един за друг. Светлите духове са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.
И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш. Отец наш от веки.
към текста >>
30.
Обещанието Господне
На трети стана възвание, на четвърти -
освещение
, а в целостта на три и четири, числото седем — служение.
Обещанието Господне Така говори Духът Святи:
На трети стана възвание, на четвърти -
освещение
, а в целостта на три и четири, числото седем — служение.
Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Святи, Дух силен, бързам да помагам. Правда, чистота, вяра, надежда и любов не търпи никое двоумение, нито двуличие. Вън всяка гневливост! Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността.
към текста >>
31.
Да се подвизаваш вътрешно
И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които се намират в хармония с мен. Молете се един за друг. Светлите духове са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията любов, за да ни се открият.
И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълнят сърцата ви. И Бог на истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в дух и истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки.
към текста >>
32.
Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя
Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет
посвещения
.
От царуването на добродетелта да придобия прилежание към доброто и добре да постъпвам винаги. От царуването на мъдростта да придобия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му. Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него.
Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет
посвещения
.
Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция.
към текста >>
Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет
посвещения
са изразени символично.
Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа.
Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет
посвещения
са изразени символично.
Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>
33.
Формули 406 - 415 Прибежище в скръбни времена
• Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване,
просвещение
, разум.
С изброените думи можем да направим известни упражнения. Но трябва не само да ги произнесем, а да намерим и тяхната сила и да я внесем в себе си, да ни оживотвори. •Думи, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. •Думи, които изявяват живота, са: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. •Под думата „цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост.
• Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване,
просвещение
, разум.
• В категорията „разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. • В индивидуализирането на душата влизат и следните неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. • В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. • В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. •Думите, които обясняват вярност: съзвучие, хубост, невинност, смирение, сладост.
към текста >>
34.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си
просвещение
, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство.
Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински - човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи манастира „Свети Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6 август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствали всички разпалени българи.
След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си
просвещение
, и им обещал, че на следнята година непременно ще се открие славянска черква в град Варна с издръжката на руското правителство.
Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриването на българско училище. Единодушно се решава да се открие училище и веднага се събрали на 6 август 1860 г. помощи за издръжката му. Най-големи суми са записали следните лица и еснафите: Йеромонах Теодоси, игумен на манастира „Св. Димитър" 2000 лв.* Атанас Чорбаджи от с. Николаевка
към текста >>
35.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на
освещението
на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно.
Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари.
Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на
освещението
на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно.
И Всетителят присъвокупил, че между всички славянски народи Бог храни едно особено благоволение към най-много страдалото между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите: Ето това е пътят, от Светото Провидение приготвен за това славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар-пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе"** и тогава тоя злочест град, отечество на славянските просветители, ще бъде нов славянски Втори Йерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно... О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?...
към текста >>
36.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при
първосвещениците
, се приобщи към тях и стана като тях?
(74): „ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..." Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща. Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.
Нима дванадесетгодишният Исус, когато отиде в храма при
първосвещениците
, се приобщи към тях и стана като тях?
Нима Учителя, който бе в света сред хората на земята, се приобщи към тях и стана като тях? Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта. А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения. Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него.
към текста >>
На езика на езотерическата наука то се нарича
посвещение
.
След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
На езика на езотерическата наука то се нарича
посвещение
.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
към текста >>
някакво
посвещение
, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.
в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г.
някакво
посвещение
, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.
Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините.
към текста >>
Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво
посвещение
.
Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя.
Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво
посвещение
.
Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93): „Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К.
към текста >>
- годината на неговото
посвещение
."
В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.
- годината на неговото
посвещение
."
Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата.
към текста >>
Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и
посвещение
пета степен.
Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.
Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и
посвещение
пета степен.
Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.
към текста >>
37.
Втора част СЛОВОТО
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд.
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за
просвещението
на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
към текста >>
38.
ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА
Той иска
посвещението
на целия ви живот.
Вие сами изопачавате думите Ми. Когато Аз говоря, вие не се вслушвате добре. Ако Аз говоря за духовния хляб, вие ме разбирате за хляба на плътта. Когато Бог иска вашите сърца да му служат, вие мислите, че Той иска данък от вас. Бог иска нещо повече.
Той иска
посвещението
на целия ви живот.
Да ви не съблазняват Моите думи, нито да ви плашат. Вие, види се, се страхувате да не заграбя вашия живот и да ви лиша от свободата ви. Аз не дойдох да търся живот, но да дам Живот; не дойдох да заграбя свободата на хората, но да им дам Свобода. Всеки самоволно се лишава от живота и свободата си. Който не люби Бога и Мене, няма ни Свобода, ни Живот в себе си.
към текста >>
39.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**
Господ е, Който извършва спасението, а Неговият Дух изработва вътрешното
освещение
.
Изисква се търпение и вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието - Негов живот вечен. Трябва да чакаме, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате,ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте шепненето на онзи вътрешен дълбок глас.
Господ е, Който извършва спасението, а Неговият Дух изработва вътрешното
освещение
.
Странници и пришълци сме тук. Нашето отечество е горе. Ще се видим пак. Трябваше да тръгна по-рано, отколкото предпола-гах, понеже имаше да извърша нещо, което беше належащо. Тук, мо-
към текста >>
40.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
1888-1939", Варна, Печатница „
Просвещение
", 1940).
Едва в протокола от 1906 г. тя е назована Верига. От трета страна, налице са документални доказателства, че през историческата 1898 г. във Варна съществува благотворително дружество, наречено „Майка", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год. Дейност на д-во „Майка" - Варна.
1888-1939", Варна, Печатница „
Просвещение
", 1940).
То е основано на 30 декември 1888 г. по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г.
към текста >>
41.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Тогава се зарекъл да работи за
просвещението
на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си.
Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
Тогава се зарекъл да работи за
просвещението
на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си.
След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие.
към текста >>
Същевременно френската култура и
Просвещението
станали негов идеал.
Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина".
Същевременно френската култура и
Просвещението
станали негов идеал.
След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора.
към текста >>
Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било
просвещението
, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква.
поради участието си в народните работи. После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М. Чайковски (Садък паша) и двамата създали проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает.
Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било
просвещението
, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква.
Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе. Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция.
към текста >>
42.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората, е, че трябва да подготвим нашите умове за
посвещение
.
Да се научим и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме - това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в Живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господ, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце, а пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да действаме с нашето сърце. И затова нашите чувства са, които ще повикат хората.
Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората, е, че трябва да подготвим нашите умове за
посвещение
.
Излиза, че има нужда от два вида работници. Ще гледате да нямате лошо разположение, когато предавате Истината у хората, защото това ваше разположение ще го предадете на хората мотамо. Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за Истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянства, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци.
към текста >>
на верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистването на човешкото сърце; петия - за
просвещението
на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия Дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и дълголетието 177 на верующите; а дванадесетия ще употребите в съзерцание на Божествената Любов.
Г-н Дънов съобщи: Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е този: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по четиридесет часа, а които не могат, да постят по двадесет и четири часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на Земята; втория - за осъществяването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е.
на верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистването на човешкото сърце; петия - за
просвещението
на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия Дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и дълголетието 177 на верующите; а дванадесетия ще употребите в съзерцание на Божествената Любов.
Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили - ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате, откогато искате, от който час желаете - имате свободата на Духа, който ще присъства с вас и ще ви ръководи.
към текста >>
Шестата стъпка, това е
Посвещението
; в тази сфера на състояние се намират т.нар.
придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е Възраждането. Петата стъпка е [Новораждането] - да се новороди човек от Дух и вода. Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени. Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото, щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред.
Шестата стъпка, това е
Посвещението
; в тази сфера на състояние се намират т.нар.
haliness people,183 хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече Възкресението. Като премине човек тия седем стъпки, той вече е готов за Небето. Тези седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога.
към текста >>
43.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Първосвещеник
значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос.
И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли.
Първосвещеник
значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос.
Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е.
към текста >>
276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой
първосвещеник
се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат.
276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой
първосвещеник
се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието й на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г.
към текста >>
Първосвещеник
значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос.
И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли.
Първосвещеник
значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос.
Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е.
към текста >>
44.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване,
просвещение
, разум.
Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по- силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост.
Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване,
просвещение
, разум.
В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране - значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра, вдъхновение, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия помагала.
към текста >>
45.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой
първосвещеник
се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат.
276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой
първосвещеник
се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието ¢ на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г.
към текста >>
46.
Писма до Мария Казакова
Господ е, Който извършва спасението, а Неговият Дух изработва вътрешното
освещение
.
Изисква се търпение и Вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието — Негов живот вечен. Трябва да чакаме, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте шепненето на онзи вътрешен дълбок глас.
Господ е, Който извършва спасението, а Неговият Дух изработва вътрешното
освещение
.
Странници и пришълци сме тук. Нашето отечество е горе. Ще се видим пак. Трябваше да тръгна по-рано, отколкото предполагах, понеже имаше да извърша нещо, което беше належащо. Тук, може би, ще се бавя по-дълго.
към текста >>
47.
Спомени на Елена Иларионова -1905
Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето
посвещение
.
” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше.
Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето
посвещение
.
Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго. На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни. Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа.
към текста >>
48.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за
посвещение
.
Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господ, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце; а пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да действуваме с нашето сърце. И затова нашите чувства са, които ще повикат хората.
Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за
посвещение
.
Излиза, че има нужда от два вида работници. Ще гледате да нямате лошо разположение, когато предавате истината у хората, защото това ваше разположение ще го предадете на хората mot a mot1. Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянствува, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци.
към текста >>
49.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Петия — за
просвещението
на човешкия ум.
Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята. Четвъртия — за очистването на човешкото сърце.
Петия — за
просвещението
на човешкия ум.
Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото.
към текста >>
Шестата стъпка, това е
освещението
.
Третата стъпка — то е спасението, т.е., придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането. Петата стъпка е да се новороди човек от дух и вода. Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени. Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред.
Шестата стъпка, това е
освещението
.
В тази сфера на състояние се намират така наречените Holiness people 3 , хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като примине человек тия седем стъпки, той вече е готов за небето. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е., всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на человечеството.
към текста >>
50.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Първосвещеник
значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос.
По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли.
Първосвещеник
значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос.
Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим.
към текста >>
51.
1 Вместо увод
Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез
посвещения
в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
ВМЕСТО УВОД
Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез
посвещения
в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Исуса „тесен път". Ето защо те основаха истински братски общежития, които просъществуваха около три столетия. Ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от дивите зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено.
към текста >>
52.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и
просвещение
, разум.
Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост.
Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и
просвещение
, разум.
В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование.
към текста >>
53.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Павел) посъветва побелелите си колеги
първосвещеници
от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап.
Павел) посъветва побелелите си колеги
първосвещеници
от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
54.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Това са петте
посвещения
, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.
Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция.
Това са петте
посвещения
, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.
Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА
към текста >>
Това е изпит за добиване на
Просвещение
.
Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога. Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит.
Това е изпит за добиване на
Просвещение
.
Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17) ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
към текста >>
55.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Това беше
посвещение
за ученик.
(15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12) Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя.
Това беше
посвещение
за ученик.
(16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения.
към текста >>
56.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
отец Константин организира във Варна ученическото дружество “
Просвещение
”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г.
отец Константин организира във Варна ученическото дружество “
Просвещение
”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина. От 1876 г.
към текста >>
57.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и
просвещение
на българите.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и
просвещение
на българите.
В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
към текста >>
58.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
А мрачните пещери на всевъзможните
посвещения
в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си.
Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата.
А мрачните пещери на всевъзможните
посвещения
в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си.
Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов
към текста >>
59.
РАДИ ТАНЧЕВ
Върху двата билета има подпис с
посвещение
от режисьора на балета.
" - "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек? " Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано". Вторачва се служителката върху билетите и какво да види?
Върху двата билета има подпис с
посвещение
от режисьора на балета.
Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.
към текста >>
60.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Името Аверуни е
посвещение
.
Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни.
Името Аверуни е
посвещение
.
Това е първото посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик! Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта. Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път.
към текста >>
Това е първото
посвещение
на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни. Името Аверуни е посвещение.
Това е първото
посвещение
на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик! Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта. Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел.
към текста >>
61.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло
посвещение
.
Георги Събев Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Той и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито е чел нещо от Него, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед. А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят. А ето, един турчин Мустафа, като зърна Учителя, разбра, че това е Божият човек.
Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло
посвещение
.
Борис Николов По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в салона в Търново, където Учителят държал беседи. Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор.
към текста >>
62.
УЧЕНЕ
В една беседа Учителят казва, че Питагор отишъл в Египет и престоял 15 години при египетските жреци, само и само да получи
посвещение
.
Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно, видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите и вие може да изпаднете в такива лоши условия.
В една беседа Учителят казва, че Питагор отишъл в Египет и престоял 15 години при египетските жреци, само и само да получи
посвещение
.
Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище като Питагорова теорема. Според нея, хипотенузата на квадрат е равна на сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище.
към текста >>
63.
ЧИСЛА И БУКВИ
Когато човек минава през известно
посвещение
, турят му такова име, което да отговаря на неговите астрологически аспекти.
С буквите се занимава кабалата. За пример, някой човек носи едно име, което той сам не харесва и с което изобщо не му върви в живота. Какво трябва да направи, за да тръгнат работите му напред? Да промени името си, да си измисли такова, което да хармонира на състоянието му. Действително, като се вслушате в имената на хората, ще забележите, че звуковете са така съчетани, че дразнят ухото ви.
Когато човек минава през известно
посвещение
, турят му такова име, което да отговаря на неговите астрологически аспекти.
Кабалата трябва да се преведе според законите на геометрията. Всяка буква, както и всяко име означават известно състояние, известна черта на човека. Ето защо, човек, за да облагороди характера си, трябва да измени реда на буквите в името си или да смени някои букви, едни да отхвърли, други да прибави. Човек, като идва на Земята, не е господар да избере своите майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но сам може да си тури име, което само той ще знае - никой друг. При най-неблагоприятните минути в живота си, произнасяйте това име - то ще работи за вас.
към текста >>
64.
РАДОСТ И СКРЪБ
Аз изнасям страданията като условие за
посвещение
.
Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията си, но разумно се справяйте с тях. Като страдате и се радвате, ангели ви посещават. И тъй, това, което говоря, се отнася за силните.
Аз изнасям страданията като условие за
посвещение
.
Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданията на Йова е първото посвещение, а на Христа -второто. Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества.
към текста >>
Окултната наука ги разглежда като първо и второ
посвещение
.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията си, но разумно се справяйте с тях. Като страдате и се радвате, ангели ви посещават. И тъй, това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията като условие за посвещение.
Окултната наука ги разглежда като първо и второ
посвещение
.
Страданията на Йова е първото посвещение, а на Христа -второто. Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието.
към текста >>
Страданията на Йова е първото
посвещение
, а на Христа -второто.
Не се страхувайте от страданията си, но разумно се справяйте с тях. Като страдате и се радвате, ангели ви посещават. И тъй, това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение.
Страданията на Йова е първото
посвещение
, а на Христа -второто.
Докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието. Онзи, който е минал през голямата скръб, е разбрал вече Любовта.
към текста >>
65.
РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ
Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и
просвещение
, разум.
Думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост.
Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и
просвещение
, разум.
В категория "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съобразяване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование.
към текста >>
66.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
Истина ви казвам:
освещение
с вода ще ви освободи от всички тези болести.
Закачете тиквата на едно дърво, застанете на колене на земята пред Ангела на водата и потърпете, докато тиквеното стъбло проникне във вашия анус, докато водата потече във вашите черва. Останете на колене на земята пред Ангела на водата и молете Бога на Живота да ви прости всички ваши минали грехове и молете Ангела на водата да освободи вашето тяло от всички нечистотии и болести, напълващи го. След това изпуснете водата от вашето тяло, за да отстраните от вашето тяло всичко, което произлиза от сатаната, всичко нечисто и зловонно. И вие ще видите със собствените си очи и ще почувствате със собствения си нос всички мерзости и нечистотии, които оскверняват храма на вашето тяло. И ще разберете вие също колко грехове са обитавали във вас и са ви терзали с безчислени болести.
Истина ви казвам:
освещение
с вода ще ви освободи от всички тези болести.
Всеки ден от вашия пост повтаряйте това очистване с вода до този ден, в който ще видите, че водата, излизаща от вашето тяло, е толкова чиста, колкото пяната в реката. Тогава потопете своето тяло в течащите вълни на реката и благодарете на Живия Бог, Който ви е освободил от всички грехове. И това свято очистване от Ангела на водата означава Възкресение за нов живот. Защото от това време вашите очи ще започнат да виждат, а ушите ви да слушат. Обаче след това очистване, не грешете повече, за да може в течение на цяла вечност Ангелите на въздуха и водата да обитават във вас и да ви служат във всеки час.
към текста >>
67.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като
Първосвещеник
.
Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна.
Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като
Първосвещеник
.
Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота? " Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава. Затова именно, тия условия са и най-добрите. По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада.
към текста >>
68.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват
посвещение
, подготовка за разбиране на Истината.
Всички, които Го очакват, ще станат за работа. Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат.
Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват
посвещение
, подготовка за разбиране на Истината.
Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата. Звездите символизират авторитетите във всички области на живота. Тази книга има задачата да покаже начините, методите, които дава Учителя и чрез които човек непосредствено може да схване основния тон на Живота.
към текста >>
69.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на
просвещението
” (1899).
Началата на человеческий живот” е публикувана за първи път през 1896 г., Варна, Печатница на К. Николов (виж Учителя Петър Дънов, „Той иде”, Бяло Братство, София, 2005). 8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви. През 1896 г. той е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р.
Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на
просвещението
” (1899).
През 1897 г. учредява със съмишленици във Варна “Общество за повдигание религиозния дух на Българский народ”, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворителното дружество “Майка” беседата “Призвание към народа ми”. 9 Всички дати до 31 март 1916 г.
към текста >>
70.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде
Първосвещеник
.
Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви.
Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде
Първосвещеник
.
Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето предназначение. Свободен от външните форми и догми, Учителя смело възвестяваше Истината. Мнозина очакват Христос да се роди отвън. Ако Христос се роди, трябва в душите ви да се роди.
към текста >>
71.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
Това е
посвещение
, това е пробуждане на човека в един по-висок свят.
Решава да се върне при Баща си. Това е начало на възхода, на еволюцията. От този момент именно започва неговата еволюция. Заколването на угоеното теле означава побеждаване на животинското начало в човека. Пръстенът, който турят на ръката му, означава новите сили, които се пробуждат в него.
Това е
посвещение
, това е пробуждане на човека в един по-висок свят.
Връщането на блудния син при баща си, това значи излизане от живота на отделността и влизане в Живота на Цялото, връщане към Цялото. Какво означава бедността, мизерията на блудния син? Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията. Учителя казва: Христос даде тласъка или подтика за еволюцията.
към текста >>
72.
ЛЮБОВ КЪМ ВРАГА. МИЛОСТТА
Учителя обяснява в какво се състои Трето и Четвърто
посвещение
.
Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и е направил ред пакости? От Божествено гледище той ви е направил голямо Добро – той е изгорил старата ви къща, за да направи нова; взел е книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Имате да вземате от някого пари; кажете: “Заради Онзи, Който живее в мен, ще простя дълга на своя ближен.” Ако можете да простите дълга на ближния си заради Любовта си към Онзи, Който живее във вас, Той ще ви посочи да отидете някъде, дето дядо ви е заровил гърне със злато.
Учителя обяснява в какво се състои Трето и Четвърто
посвещение
.
Това са изпити, които човек ще срещне в своя път: Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще вдигне завесата на вашето минало, за да ви покаже какви са отношенията на всички хора, едни от които са ви правили Добро, а други – зло. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред онези, които не са ви обичали и само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете Третото посвещение.
към текста >>
И ако можете да простите, ще минете Третото
посвещение
.
Учителя обяснява в какво се състои Трето и Четвърто посвещение. Това са изпити, които човек ще срещне в своя път: Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще вдигне завесата на вашето минало, за да ви покаже какви са отношенията на всички хора, едни от които са ви правили Добро, а други – зло. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред онези, които не са ви обичали и само са ви пакостили.
И ако можете да простите, ще минете Третото
посвещение
.
След това Бог ще ви постави пред онези, които са ви обичали, които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през Четвъртото посвещение. МИЛОСТТА Когато намериш добра черта в някого, ти го обикваш. Ти обичаш Истината, която Великото Разумно начало е вложило в едно същество.
към текста >>
Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през Четвъртото
посвещение
.
Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще вдигне завесата на вашето минало, за да ви покаже какви са отношенията на всички хора, едни от които са ви правили Добро, а други – зло. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред онези, които не са ви обичали и само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете Третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред онези, които са ви обичали, които са ви правили добрини.
Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през Четвъртото
посвещение
.
МИЛОСТТА Когато намериш добра черта в някого, ти го обикваш. Ти обичаш Истината, която Великото Разумно начало е вложило в едно същество. Ти обичаш Първичната причина и всичко, което Тя е създала. Има и друга една подбуда да обичаш.
към текста >>
73.
МЕТОДИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЛЮБОВТА НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ НА ЛЮБОВТА
При всяко
посвещение
вие трябва да имате едно ново проявление на Любовта.
Вътрешният смисъл на Любовта е една велика задача, която трябва да проучавате. Искрени и честни трябва да бъдат съвременните хора. Каква наука трябва да изучават преди всичко? Науката на Любовта! Бъдещият идеал е да изучавате какво нещо е Любовта.
При всяко
посвещение
вие трябва да имате едно ново проявление на Любовта.
Засега вие знаете само една от формите на Любовта. А колко форми, колко прояви има Божествената Любов! У ч и т е л я Великата наука на Любовта включва в себе си всички други науки. Като е дошъл на Земята, човек трябва да се домогне до великата наука на Любовта, да разбере своето предназначение.
към текста >>
74.
ПРИРОДАТА Е ЖИВ ОРГАНИЗЪМ
Посвещението
е влизане във връзка с тия Напреднали същества.
Светлината, която изпраща Слънцето, е резултат на множество Разумни същества, които изпращат своята Разумност във вид на светлина. Когато говорим за културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети – отделните народи, четвърти – водите, пети – растителността в света, и т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко от тия Същества изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени с тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.
Посвещението
е влизане във връзка с тия Напреднали същества.
Учителя казва: Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в Природата е форма на Божията мисъл – Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът. Щом всичко е форма на Божията мисъл, то чрез формата можем да се свържем с Божията мисъл, с Бога!
към текста >>
75.
УЧЕНИКЪТ
Едно време, когато в Египетските пирамиди ставало
посвещение
, един от великите адепти поставил един ученик на изпитание, но той се смутил, не могъл да разреши задачата си и си казал: „Ще си ударя главата о стената.“ И като я ударил, стената се отворила.
До когато си в училището, имаш безпокойство: да учиш добре. Като свършиш, имаш друго безпокойство: къде да приложиш знанието. Когато си в пашкула, Бог работи в тебе. Ти ще чакаш, докато Бог свърши своята работа. Като съпоставиш бубата и какавидата с човешкия живот, идеята става ясна.
Едно време, когато в Египетските пирамиди ставало
посвещение
, един от великите адепти поставил един ученик на изпитание, но той се смутил, не могъл да разреши задачата си и си казал: „Ще си ударя главата о стената.“ И като я ударил, стената се отворила.
Когато дойдете до най-голямото изпитание, останете верни и ако издържите, ще влезете в новите условия! Вие още не сте в трудния път. Някой казва, че е много страдал. Кръв още не е излизала от порите ви. Малко не сте си дояли или дрехите ви не са толкова хубави, или къщата ви не е толкова хубава.
към текста >>
76.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ХРИСТОС
Когато Христос беше на Земята, искаше да провери закона на „Четвъртото
посвещение
", за това извика Лазара, защото само той беше минал това
посвещение
.
Той съдържа целостта на Божествената светлина. Като дойде на Земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна. Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето" И дава начин как може да се принесе богатството от земята на небето. Вие грешите като очаквате царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света.
Когато Христос беше на Земята, искаше да провери закона на „Четвъртото
посвещение
", за това извика Лазара, защото само той беше минал това
посвещение
.
Той чу думите на Христа и излезе от гроба, върна се от онзи свят и каза: „Каквото ми заповядаш, Господи, ще изпълня! " Това, което Христос е говорил се пази. Един ден неговите слова ще се възпроизвеждат. В природата нищо не се губи.
към текста >>
77.
12 август 1911 г., петък
Шестата стъпка е
освещението
(
посвещението
).
придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането, петата стъпка е новораждането от Дух и вода. Всички, които са родени в Христа, вече не грешат, защото у този, който притежава новия зародиш, тъканите са се изменили. У вас може да се роди мисълта: А ние от кои сме? Но това да не ви плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред.
Шестата стъпка е
освещението
(
посвещението
).
В сферата на това състояние се намират така наречените Hollines People хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че в духовно отношение те са тяхното украшение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като премине човек тези седем стъпки, той вече е готов за Небето. Сега тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е. всяка от тях се разделя по на седем стъпки.
към текста >>
78.
4 август 1915, вторник
Мъдростта включва следните думи: равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и
просвещение
, разум.
Да вземем думата живот, кои думи влизат в нейната категория? Мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост в българския език са слаби. Думата победа е по-силна, думата радост също е по-силна, но думата цялост има най-дълбок смисъл. В думата цялост се съдържат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост.
Мъдростта включва следните думи: равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и
просвещение
, разум.
В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съобразяване, внимаване, стремление. На български език няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат: лекуване, присъствие на духа, младост, растене. В растенето на живота влизат и други думи, които го обясняват: успех, оживотворяване, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В думата истина влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование.
към текста >>
79.
22 август 1927, 7 часа сутринта
Тук имаме един силен човек, герой, който знаеше всичко, което го очаква и можеше да избяга някъде, но той излезе срещу слугите на
първосвещениците
и фарисеите и им каза: „Кого търсите?
За това Христос говори в 18. глава на Евангелието от Йоана. „А Исус, понеже знаеше всичко, което предстоеше да му се случи, излезе и им рече: „Кого търсите? " Отговориха му: „Исус от Назарет". Исус им каза: „Аз съм".
Тук имаме един силен човек, герой, който знаеше всичко, което го очаква и можеше да избяга някъде, но той излезе срещу слугите на
първосвещениците
и фарисеите и им каза: „Кого търсите?
" „Исус от Назарет". „Аз съм". Христос казва:"Аз не дойдох, за да завладея този свят, а дойдох, за да дам живот, и то изобилен". Това значи: Аз дойдох да говоря на хората за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Ако те възприемат това учение, ще бъде добре за тях; ако не го приемат могат да ме съдят по техните закони, както искат.
към текста >>
80.
Първа част
Един народ чака с хиляди години своя избавител, своя цар да дойде, за да получи свобода, а в това време, когато Той се явява, еврейските
първосвещеници
и князе се обявяват против Него.
Вие не познавате неговия произход... То е една велика загадка в света...Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли към Бога... И затова Христос казва: "Аз съм Живият хляб, Който слиза от небето." А хлябът от какво се прави ? От житното зърно... Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните следното противоречие?
Един народ чака с хиляди години своя избавител, своя цар да дойде, за да получи свобода, а в това време, когато Той се явява, еврейските
първосвещеници
и князе се обявяват против Него.
Вие бихте възразили, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт. Вижте как постъпва мъжът с жена си и обратното, и ще разберете как щяхте да постъпите и с Христа. Когато Истината се появява в света, тя не се облича в празнична премяна, а в най скромни дрехи.
към текста >>
81.
Осма част
Това, което наричаме "
посвещение
", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици.
Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане.
Това, което наричаме "
посвещение
", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици.
Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли опорна точка, всичко е възможно. Както е казал Архимед: "Дайте ми опорна точка, за да поставя своя лост и ще вдигна цялата Земя.
към текста >>
82.
Беинса Дуно
Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му - отец Дъновски, е отслужил първото богослужение на български език в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и
просвещение
.
БЕИНСА ДУНО (УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ) Учителя Паневритмия на Изгрева Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година в с. Хадърча (сега Николаевка), Варненско, в семейството на свещеник Константин Дъновски. Потомък е на два български възрожденски рода.
Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му - отец Дъновски, е отслужил първото богослужение на български език в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и
просвещение
.
След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години. През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г. излиза книгата му „Науката и възпитанието“.
към текста >>
83.
Съдържание
МОЛИТВА ЗА
ПРОСВЕЩЕНИЕ
74.
МОЛИТВА, КОГАТО СМЕ НЕДОВОЛНИ 69. МОЛИТВА НА ДЕТЕТО 70. МОЛИТВА КЪМ ВЕЛИКОТО СЪЗНАНИЕ 71. МОЛИТВА ОБЕЩАНИЕ 72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА 73.
МОЛИТВА ЗА
ПРОСВЕЩЕНИЕ
74.
МОЛИТВА НА ВРЕМЕНАТА 75. МОЛИТВА ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО 76. МОЛИТВА ЗА БЛАГОВЕСТИЕ 77. МОЛИТВА ЗА СЛОВОСЛОВИЕТО 78. МОЛИТВА ПОМОГНИ НА СТРАДАЩИТЕ 79.
към текста >>
84.
73. МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ
73. МОЛИТВА ЗА
ПРОСВЕЩЕНИЕ
Просвети ме, о Преблагий Исусе, с Вътрешна Виделина и нека Твоята Виделина да осияе нашето сърце и да разгони всичката негова тъмнина.
73. МОЛИТВА ЗА
ПРОСВЕЩЕНИЕ
Просвети ме, о Преблагий Исусе, с Вътрешна Виделина и нека Твоята Виделина да осияе нашето сърце и да разгони всичката негова тъмнина.
Запри заблудения ни ум и сломи силата на тези постоянни изкушения. Покажи заради нас силата на ръката Си и укроти тия зверове, тия алчни желания, така щото да намерим мир в Твоята Сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася из Твоето Светилище - чистата съвест. Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да се не вълнува и на вятъра - не духай вече и ще стане голяма тишина. Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят Земята, защото аз съм тъмна и безплодна Земя, догдето не ме осветиш. Излей Твоята Благодат отгоре и ороси сърцето ми с небесната роса, излей на тази безводна Земя плодоносните води на чистата вяра, та да родим добри и спасителни плодове.
към текста >>
НАГОРЕ