Търсене в текстове за 'не съдете'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 2 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Книгата за теглене на PDF

Книгата за теглене на PDF

Книгата за теглене на PDF

Истина от земята ще прозябне:

Иправда от небето ще надникне.“

Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни.

Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие.

Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно.

Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо?

Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи.

Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.

То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.

Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала.

Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието.

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.

А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.

Та даже и днес, той не е още свободен.

Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления.

Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.

Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение.

Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза.

Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.

Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.

Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем.

Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея.

Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?

Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща!

Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина.

Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род.

Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.

Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.

Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда.

Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети.

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.

Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.

Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!

Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?

Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.

Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.

Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува.

Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.

На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.

На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.

Жесток природен закон действително, но все-таки истинен.

Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си.

Това правило е общ неизменяем закон на Природата.

Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.

Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените?

Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.

Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.

Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.

Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави.

Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.

Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието?

Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.

Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото.

И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания.

В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.

Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят.

От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.

А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.

Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.

Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото?

Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?

Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?

Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл.

Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото.

От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.

Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро.

Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние.

Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение.

Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота.

Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност.

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.

въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители.

Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.

Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.

Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство.

Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях.

Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината.

Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума.

Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още.

Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.

Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.

Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро.

За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.

Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро.

Не знаем ли, че всичките благодетели и добродетели в человечеството са се родили и произлезли от добри и благородни майки?

Нека ни докаже противното.

Но тези майки не са създавани без Добродетел.

За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.

Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.

Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.

Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни.

Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.

От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.

Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл.

В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата.

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.

Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители.

Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?

“ На това питане ще отговорим направо.

А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение.

Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий.

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.

Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни.

И не мислете да се оправдавате.

И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.

Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.

Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не.

Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.

Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.

Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело.

Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против.

Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.

Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.

Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.

Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието.

Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството!

И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й!

Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.

Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.

Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.

към началото на нещата.

Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.

Ако не това, то противното ще последва.

Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.

От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.

Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех.

Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.

От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане.

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.

Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.

Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.

Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.

На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки.

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.

Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.

Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме.

Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението.

Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.

Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.

Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности.

Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.

Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.

Има нещо чудно действително в Природата.

Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване.

Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.

Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.

Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.

Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд.

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?

Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.

От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.

Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.

Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.

Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.

Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен.

Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.

Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство.

Но да се повърнем на въпроса си.

Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността.

Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката?

Разбира се, че не.

Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили.

Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?

„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.

Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.

И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.

Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката?

Те са закона на теготенето, мисълта и биос.

Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата.

По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност.

Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.

Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон.

Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник.

Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.

От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта.

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.

Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.

Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.

Отгде почва и къде свършва ние не знаем.

Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение.

Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.

Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.

Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.

Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения.

Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала.

Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство.

Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.

Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система.

Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството.

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.

Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?

Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение.

Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана.

Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.

Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре!

Но да се повърнем на предмета си изново.

Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.

Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще.

Възможно е за един ум да мине през всичките.

Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене

Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.

Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа.

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.

А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“

Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.

Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове.

Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.

А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.

2. Сърце – възпитание, себевладеене

3. Неизменният ред в природата

4. Обуздаване на низшето естество

Необходимостта от добра храна

Закон на Всемирното притегляне (Гравитация)

Истина от земята ще прозябне[2]

и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11)

На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен.

2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.

3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята?

Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване.

4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача.

То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.

2. Сърце – възпитание, себевладеене

Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6].

А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.

Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна.

Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.

Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.

3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.

Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии.

4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи.

Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).

3. Неизменният ред в природата

Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение.

Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.

природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека.

2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент.

Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен.

Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея.

3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните поети и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?

И не издава ли разумът гласа си?

”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр.

4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина.

Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството.

Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род.

Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.

6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.

7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество.

Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда.

Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.

4. Обуздаване на низшето естество[13]

2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.

3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.

Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля.

1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?

2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.

Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.

Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?

Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение.

5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.

По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.

Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.

6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.

Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания.

„закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.

Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си.

9. Това правило е общ, неизменен закон в природата.

Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.

Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.

Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело.

10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени.

11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията.

Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.

Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.

Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе.

13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини.

Ние не отричаме това.

Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.

14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието?

В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек.

16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата.

Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават.

Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования.

17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].

Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света.

От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.

1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.

2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото?

Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие.

3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?

Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?

[20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл.

4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото.

Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството.

Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.

Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения.

5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.

6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него.

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.

Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.

9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието.

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.

Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!

10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината.

Главни подтици в живота и днес още са:

– егоизмът и стремежът към забогатяване.[22]

11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.

За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи.

Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23]

1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.

2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.

Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро.

Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината.

Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро.

Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното.

„Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26]

6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.

Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове:

– повдигане.

7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.

1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]

3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.

4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи!

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.

5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.

2. На това питане ще отговорим направо.

Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.

Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.

Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.

6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго.

Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта.

Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.

8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не.

Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда.

9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения.

Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]

10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.

Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина.

Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.

11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.

Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.

12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.

13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието.

Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко.

Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата!

Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!

14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!

Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.

Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]

към началото на нещата.

Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.

4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.

5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.

От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.

Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.

То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40]

8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.

9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.

2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?

Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.

Нейният образ, т.е.

Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е.

3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.

В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.

И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.

4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].

Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно.

Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.

5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.

Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.

6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената.

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.

1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.

Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр.

2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.

3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли.

4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.

1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение.

Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.

2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.

В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години.

Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта.

Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.

2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?

Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.

1.5. Необходимостта от добра храна

1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.

2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм.

– в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.

3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.

Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.

4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен.

5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.

Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство.

Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността.

Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката?

Разбира се, че не.

Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.”

” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили.

Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!

3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света.

Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]

4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.

Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.

И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.

В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.

Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.

– Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55];

2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация)

Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже.

Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000.

3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система.

Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти.

Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61]

5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна.

Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години.

8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга.

Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика).

9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е.

Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър.

11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?

13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена:

– Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас;

Ако вземем предвид епохите от време, през които се е развивала нашата Земя[71], това предположение не изглежда особено достоверно.

Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство към нас;

– Обширното пространство, което разделя нашата вселена от нейния най-близък съсед, вероятно поглъща светлината от външната вселена.

14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система.

15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените.

Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата.

на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина.

Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок.

17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава.

Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен.

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.

Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана.

20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре?

21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.

Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина.

– точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния център.

4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон.

На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник.

5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин.

Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.

2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза.

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.

Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.

1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:

Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.

6. Умът на човека може да мине и през трите влияния.

Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.

1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.

Никой не може да живее извън тия закони.

Срещу остена на съдбата никой не може да рита.

Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.

И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.

2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.

Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.

При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.

3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?

За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.

4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.

Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”

5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.

Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове.

6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.

То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.

От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж.

Този проект не е осъществен от Учителя.

[2] Прозябне (арх.) – поникне.

[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”).

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.

[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.

Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.

Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.

Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.

до идването на Христос).

Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.

Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.

V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.).

След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.

”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.

Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха.

Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.

При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка.

Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.

[14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е.

изработване на пълния му и съвършен душевен образ.

Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания.

Възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята.

Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха.

Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.

Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде власт на Небето и Земята.

Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.”

[17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар.

Роден в Женева, син на беден часовникар.

Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони.

Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.”

[23] Днес ролята на ”златния телец” според Учителя се изпълнява от парите.

Създаден по време на сериозната заплаха за католицизма от Реформацията и протестантизма, той имал за цел да се бори за пълно признаване на непоклатимостта на католическата вяра.

Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите.

За постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството.

За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793).

той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г.

Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята.

Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало.

Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря.

Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.)

Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.”

– небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира.

Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.

Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.

Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята.

Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат.

Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат.

„Тер” е това, което отглежда нещата на земята.

Нещата едно друго се проникват.

Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така.

Слънцата са центрове на етерни енергии.

Налягането на етера образува слънцата.

Където има слънца, налягането на етера е най-голямо.

Когато етерът създава налягане в безконечното пространство, се образуват слънчевите системи. Т.е.

това налягане не е еднакво навсякъде.

Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет.

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.

При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.

Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.

Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.

Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.

Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.

Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята.

Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.”

Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога.

Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание.

Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.

Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”).

Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили.

За мене думата „Бог” е малко обезсоляла.

Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана.

Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли.

Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост.

При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.

Сега аз искам да ви дам едно обяснение.

това, което създава нещата.

Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението.

Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън.

Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада.

Без ум и сърце душата не може да се прояви.

Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.

За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята.

Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух.

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”

За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3.

Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието.

За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически.

Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.

Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека.

Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”

Представители на това схващане са Т.

Фехнер, според когото целият свят е одушевен.

[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.

Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение.

Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане.

Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.

За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.

Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.

След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро).

същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34.

[53] Вероятно става дума за Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал.

През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал.

става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк.

В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).

същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74.

[55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата.

Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й.

– под-стоене) свят или свят на закони. 3.

Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях.

Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие.

Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила.

Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата.

Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.

Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.

Занимава се с разработки върху теорията за движението на планетите и техните спътници.

доказва, че двата компонента на звездата „61 Лебед” представляват физически двойна система.

[65] Йохан Хенрих Медлер (29.05.1794–14.03.1874), немски астроном.

Създадената от него т.нар.

„Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.

[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.

като първенец на випуска и получава диплома за инженер.

Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас.

В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.

В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката.

В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система.

Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.

Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия.

Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер.

Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).

[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.

[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение.

В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.

a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света.

[80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител.

Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер.

Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.

Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др.

В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.

Непознатият Петър Дънов

Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно.

Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга...

Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка.

В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в.

Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.

в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка.

Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.

Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън.

От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех.

Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите.

Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.

Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози.

Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството.

Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно.

Работата по нея вероятно е започната още в Америка.

Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него.

Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.

Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г.

Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството.

Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.

Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.

Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.

Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.

Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.

Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.

Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание.

Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.).

Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.).

С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции.

Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него.

Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход.

Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката.

С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство.

Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност.

Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания.

Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост.

Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор.

За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е.

За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани.

Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти.

Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области.

Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.

Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в.

Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя.

В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество.

Тази книга остава неразбрана в края на XІX в.

Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в.

Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната наука!

са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици?

Не, разбира се.

Защо тогава книга като Науката и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки?

Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга.

Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ.

Днес тя е по-актуална от всякога досега.

Днес тя ще бъде разбрана от повече хора.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Книгата за теглене на PDF

Книгата за теглене на PDF

Книгата за теглене на PDF

По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.

А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.

Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.

Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.

Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.

От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство.

Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас.

Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак.

В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.

И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.

Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни.

Не, при това трябва да сме и дейци.

Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго.

Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.

Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.

Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала.

Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.

Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка.

Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.

В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.

Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни?

Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване?

Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.

– Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме.

– „Тъй също и аз не желая“ – казва тя.

– „Не зная – казва тя.

Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.

Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне.

Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме.

Но нека се повърнем пак на предмета си.

Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания.

Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети.

Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.

Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.

закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest).

Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.

А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество.

От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека.

Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.

Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.

Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери.

Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.

Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна.

Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е.

Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел?

Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно.

Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго.

Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг?

И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят?

По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум?

Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените.

Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици.

Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?

Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят.

Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли?

Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема.

„Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица.

Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов.

Още един загадъчен въпрос има да подигнем, който начесто ни се представя.

– „Какво нещо е тя?

Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света.

Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща?

Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт.

Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият.

В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот.

Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира.

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.

От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени.

От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.

Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.

Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.

Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.

Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.

И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване.

Това мнение се поддържа от естествените науки.

Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.

И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.

Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.

Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.

А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия.

Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята.

Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.

А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.

„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.

Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени.

Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.

А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.

Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.

Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.

Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.

Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие.

И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.

Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло.

Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове.

Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.

Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.

В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е.

То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.

Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност.

Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат.

В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.

Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.

Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението.

То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище.

Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.

И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.

И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност.

В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.

Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други.

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.

Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.

Защо е сторила това не знаем.

Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.

Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили.

Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане.

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.

В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.

Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов.

Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт.

Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.

За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.

Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.

Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.

В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.

От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар.

Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.

И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно.

Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота.

Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.

Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.

Разбира се от самото естество, че не може.

От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта.

Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо.

Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм.

От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни.

Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите.

Но за жалост в ежедневния живот това не е така.

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.

Има ли поне един пример в историята?

Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?

Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност.

Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.

Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.

По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.

– „Може ли да има нещо по-добро от това?

Разбира се, че не може да има за подобно същество.

Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога.

Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци.

Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски.

Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.

Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ.

Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“.

Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.

Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.

Честният труд днеска се счита унизителен.

Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.

От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.

Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна.

Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава.

Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си.

За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували.

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.

Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят.

Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.

Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.

Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига.

Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата.

Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.

Не може да бъде другояче.

С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга.

С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта.

Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.

Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.

И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро.

В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство.

Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.

Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение.

Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.

Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди?

Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.

Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.

От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.

Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази.

От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели.

А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази.

Христос много ясно показва към тази необорима Истина.

Дървото се очаква да принесе своя плод.

Че това е цяла истина, няма никакво съмнение.

Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.

Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.

Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството.

Какво става с тази енергия не знаем.

Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.

И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума.

Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.

Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво.

Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.

Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.

В нея има последователност и ред.

Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина.

За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката.

Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.

Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство.

Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно.

Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“.

Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.

Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация.

Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината.

От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.

Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.

Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.

Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние.

Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.

Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.

Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм.

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване

Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.

Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.

Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни.

В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.

Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава.

Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.

Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.

Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш?

“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?

Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.

По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци.

Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.

Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.

Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити.

Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада).

Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.

От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.

Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление.

Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.

И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?

Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.

Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.

Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината.

Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света?

Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа.

В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни.

От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми.

В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.

Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено.

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.

Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат.

„Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка.

И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини.

Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер.

Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.

Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.

Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите.

Не, да не бъде!

Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок.

То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло.

За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро.

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.

Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.

Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите.

Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата.

Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси.

Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва.

И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.

Не може, зер!

Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.

Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък.

Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет.

Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части.

Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.

Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.

Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.

Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

0.58399295806885