Търсене в текстове за 'заобич обич'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НЕПОСЛУШАНИЕ

Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си.
Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Мария Тодорова Един младеж се влюбил в бедна, но красива мома на село. Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори.
към текста >>

А той обича бедната мома и сега пита какво да прави.
Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
към текста >>

Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада.
Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богата мома.
към текста >>

Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература.
Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали.
към текста >>

Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце.
Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец.
към текста >>

Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях.
Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Георги Куртев Последните думи на Учителя бяха: "Рекох, узаконете нещата.
към текста >>

Старите приятели обичаха много парадността.
Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха.
към текста >>

2. МУЗИКА

Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата. Учителят свиреше на цигулка. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? - Учителят свири така, както си знае.
към текста >>

Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си.
Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия!
към текста >>

Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее.
Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това".
към текста >>

Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си.
Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14. Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят. Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото.
към текста >>

Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му?
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна.
към текста >>

Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.
Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач.
към текста >>

Всички ги обичахме.
Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия. Придружаваха ни и обикаляха кръга. Всички ги обичахме. Те бяха много гальовни и мили същества. Но на този ден някакъв горски ги уби и двете. Ние чухме как квичаха. Нашите сестри се разтревожиха и започнаха да викат. Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние.
към текста >>

Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина.
Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на Изгрева, на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше.
към текста >>

Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт.
към текста >>

Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич.
Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич. Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
към текста >>

Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му.
Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава.
към текста >>

Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири.
Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше си ушите и излизаше вън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. Аз съм посветил на музиката цели 10 години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли какво представя едно разумно движение или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения - един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мен. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми.
към текста >>

Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам.
Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират.
към текста >>

Обичам те, Господи.
Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми.
към текста >>

Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал.
Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал.
към текста >>

Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания.
Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате.
към текста >>

3. Единадесета част

Когато Любовта не се прилага правилно, тя внася тъмнина... Само човекът, който следва Бога, ви обича, и щом дойде при вас, ще внесе светлина в ума ви.
Вярно, че условията на Земята са трудни, но ще живеем така, както растението живее и постоянно се трансформира. В деня, в който повярвате, че Любовта всичко може да направи за вас, ще стане едно велико преобразувание... Щом приложим Божията Любов, нашите лица ще засияят и ще бъдем доволни от себе си. Тогава ще почувстваме една радост, която ще ни направи силни и мощни и ще произнесем словата: Всичко стана чрез Христа. Кой Христос? Не историческият и не Христос на плътта, а Христос, в който обитаваше Божественият Дух, Духът на Любовта! Когато Любовта не се прилага правилно, тя внася тъмнина... Само човекът, който следва Бога, ви обича, и щом дойде при вас, ще внесе светлина в ума ви. Това е едно от качествата на истинската Любов. Аз не казвам, че не познавате Христа, а че още не сте приложили учението на вашия Учител. Две хиляди години откакто е дошъл, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите неговото учение. Вие все казвате: "Учителю, почакай малко." И две хиляди години отлагате приложението му. Но понеже настъпва последният цикъл на този начин на живот, Христос ще ви каже: "Затварям училището." Тогава какво следва да правите?
към текста >>

Ако двама души могат да се обичат и в душите им няма никаква лъжа, те могат да са щастливи.
Каква е нашата цел на Земята? Каква е задачата, която трябва да решим? Целта може да бъде и много близка, и много далечна; може да е лесна и трудна за разрешение, може да бъде и математическа като уравнение с едно неизвестно и пр., но всички вие искате да сте щастливи тук. Питам сега: Щастието нещо физическо ли е? Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се обичат и в душите им няма никаква лъжа, те могат да са щастливи. Ако тези щастливци, заобичат други двама, в душите на които също няма никаква лъжа и користолюбие, тогава тези четирима души могат заедно да бъдат щастливи... Всяка дума, която изричаме, трябва да е истина, и всяко обещание, което даваме, трябва да се реализира. Когато ви говоря, че има невидим свят, имам предвид, че той е хиляди пъти по-реален и по-неизменчив от този. И един ден ще дойде на Земята, но не на сегашната. На нея щастие не може да има, защото условията, при които сега живеят хората, не са благоприятни. А за да станат такива, необходим е морал.
към текста >>

Ако тези щастливци, заобичат други двама, в душите на които също няма никаква лъжа и користолюбие, тогава тези четирима души могат заедно да бъдат щастливи... Всяка дума, която изричаме, трябва да е истина, и всяко обещание, което даваме, трябва да се реализира.
Каква е задачата, която трябва да решим? Целта може да бъде и много близка, и много далечна; може да е лесна и трудна за разрешение, може да бъде и математическа като уравнение с едно неизвестно и пр., но всички вие искате да сте щастливи тук. Питам сега: Щастието нещо физическо ли е? Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се обичат и в душите им няма никаква лъжа, те могат да са щастливи. Ако тези щастливци, заобичат други двама, в душите на които също няма никаква лъжа и користолюбие, тогава тези четирима души могат заедно да бъдат щастливи... Всяка дума, която изричаме, трябва да е истина, и всяко обещание, което даваме, трябва да се реализира. Когато ви говоря, че има невидим свят, имам предвид, че той е хиляди пъти по-реален и по-неизменчив от този. И един ден ще дойде на Земята, но не на сегашната. На нея щастие не може да има, защото условията, при които сега живеят хората, не са благоприятни. А за да станат такива, необходим е морал. Какво е морал?
към текста >>

Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат спокойно заради огъня край тях...
Знаем какво е ад, сега се намираме в него. Не съм виждал по-голям пъкъл от земния. И аз изпитвам неговия огън. Моето положение често напомня на това, на малкото ангелче, което, като слушало разказите за хората, казало на един голям ангел: "Я ме заведи при онези, които Бог създал по свой образ и подобие, да видя какво нещо е Земята." Големият ангел изпълнил молбата му, но когато ангелчето видяло как хората се биели навсякъде и как страдали, рекло на големия ангел: "Нали ти казах да ме заведеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме докара в пъкъла." Ангелът му пояснил, че това са хората в сегашния им етап на развитие... Между учители, между свещеници и вярващи навсякъде "гори огън". Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат спокойно заради огъня край тях... Затова най-напред трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дявола на лъжливите неща, с които животът не може да е щастлив... Питам: Какво ще спечели младата жена, която се оставя да я убеждават да се омъжи за някой богаташ, и тя приеме да се омъжи за него, казвайки: "Слава Богу, най-после страданията ми ще престанат? " Но след четири месеца я гледат, че е обляна в сълзи, а тя не иска да признае грешката си и казва, че плаче от щастие... Всички все от "щастие" плачат и въздишат... Ние проповядваме за един Господ и една Любов, която ще уреди живота ви и ще покаже, че щастието и на Земята е възможно, ама не на тази, а на друга. И апостол Петър казва, че Земята ще изгори. И аз се радвам, защото ще има нова Земя и ново Небе.
към текста >>

И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете, е Той... Така и в Писанието се казва, че "когото Господ обича, на него дава страдания", за да научи уроците си...
Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е един и същ. Когато страдате, Той казва: "Съжалявам, че не сте постъпили съгласно моя закон, изправете поведението си." И щом го послушате, радост изпълва душата ви, защото и Бог се радва с вас. И когато казвам, че трябва да се радвате и в страданието, то е, защото Господ ви говори. В страданието вие не Го разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия, и в другия случай Бог е, който ви говори вътре във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете, е Той... Така и в Писанието се казва, че "когото Господ обича, на него дава страдания", за да научи уроците си... След хиляда години от света, в който сте сега, и следа няма да остане. Аз съм казал и на учените, че черепите на съвременните хора ще ги търсят в музеите. Чрез тях ще различаваме новите типове същества, които ще се появят, но на обновената Земя. Сега ще попитате защо едни трябва да живеят по един начин, а другите по друг? Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изсвири?
към текста >>

И когато Истината дойде в нашите души, няма да има залъгване и няма да ви казват: "Ти ми обеща, трябва да го направиш." А ще кажа: "Братко, ако обичаш, ако твоята Любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го." Това ще е закон.
И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие. Бъдещата култура, която сега идва, ще бъде култура на благочестивите. Говоря ви на вашия език, че трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да притежавате такова чисто сърце, че всеки в него да може да се огледа. Да имате душа, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато Истината дойде в нашите души, няма да има залъгване и няма да ви казват: "Ти ми обеща, трябва да го направиш." А ще кажа: "Братко, ако обичаш, ако твоята Любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го." Това ще е закон. И аз, каквото моята Любов ме учи, ще го направя. Няма да казвам: "Ти си длъжен, обеща ми, срамота е", а в името на Любовта всичко ще направя. Тогава ще имаме един прекрасен свят и лицата ни ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да разчита на проповедник за изясняване на истината, както сега прави, казвайки: "Посплаши малко жена ми в една твоя беседа." Пристигне и жена му и тя ми казва, че същото иска да направя по отношение на мъжа й. Това се повтаря и с бащата, и с майката, които искат да проповядвам пред техните деца... Но оставете вашия благороден син и вашата благородна дъщеря, в които умът им е на място, сърцето и душата им също оставете ги да вървят, както Бог ги ръководи.
към текста >>

Тогава мъжът ще обича жена си като себе си и жената мъжа по същия начин...
И аз, каквото моята Любов ме учи, ще го направя. Няма да казвам: "Ти си длъжен, обеща ми, срамота е", а в името на Любовта всичко ще направя. Тогава ще имаме един прекрасен свят и лицата ни ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да разчита на проповедник за изясняване на истината, както сега прави, казвайки: "Посплаши малко жена ми в една твоя беседа." Пристигне и жена му и тя ми казва, че същото иска да направя по отношение на мъжа й. Това се повтаря и с бащата, и с майката, които искат да проповядвам пред техните деца... Но оставете вашия благороден син и вашата благородна дъщеря, в които умът им е на място, сърцето и душата им също оставете ги да вървят, както Бог ги ръководи. Тогава мъжът ще обича жена си като себе си и жената мъжа по същия начин... И когато дойде Божият ден, и ние сме подготвени за него, ще видим лицето на Господа усмихнато, а Той ще ни каже: "Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото Небе и новата Земя, живейте в мир и радост! Живейте и се радвайте на всички блага, защото старото премина, а в новото с песни ще служите на Истината." Вие може да ми зададете въпроса: "Ти ни говориш за новото Небе и новата Земя, но какво трябва да правим сега? " Това е едно уравнение, което вие ще разрешите, и настоящето мигновено може да промените. Как ще стане това?
към текста >>

Сега много хора казват: "Да има някой да ме обича." Представете си, че са сложили въшка на главата ви и тя ви е обикнала, ще започне да ви чопли и само ще ви повтаря: "Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб." Е, колко години трябват на една въшка да смуче кръвта ви, за да стане като вас?...
На всички невежи, които са мислили тук, че са много знаещи, като идат на Небето, ще им кажат: "Ние тук нямаме такива заведения, такива забавачници, върнете се на Земята да си довършите своето учение." ... Някои от съвременните хора са стигнали до отчаяние. Един плаче за хлебец, друг за баща и майка, а трети че е изгубил смисъла на живота си. Как го е загубил, като още не го е намерил? А ако намерите вашия възлюбен, какво очаквате да ви даде той? Сега много хора казват: "Да има някой да ме обича." Представете си, че са сложили въшка на главата ви и тя ви е обикнала, ще започне да ви чопли и само ще ви повтаря: "Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб." Е, колко години трябват на една въшка да смуче кръвта ви, за да стане като вас?... Силата не е в това да ви любят. Аз ви казвам една велика истина, че няма човек в света, който да ви обича. Някой може да стане проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света е Бог в своята цялост. И ако искате да ви обича някой, значи трябва да пожелаете да ви люби Господ.
към текста >>

Аз ви казвам една велика истина, че няма човек в света, който да ви обича.
Един плаче за хлебец, друг за баща и майка, а трети че е изгубил смисъла на живота си. Как го е загубил, като още не го е намерил? А ако намерите вашия възлюбен, какво очаквате да ви даде той? Сега много хора казват: "Да има някой да ме обича." Представете си, че са сложили въшка на главата ви и тя ви е обикнала, ще започне да ви чопли и само ще ви повтаря: "Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб." Е, колко години трябват на една въшка да смуче кръвта ви, за да стане като вас?... Силата не е в това да ви любят. Аз ви казвам една велика истина, че няма човек в света, който да ви обича. Някой може да стане проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света е Бог в своята цялост. И ако искате да ви обича някой, значи трябва да пожелаете да ви люби Господ. А Той, за да ви обикне, трябва да избере един човек, който да стане проводник, за да го познаете. Ако мислите, че онзи, чрез когото Любовта се проявява, е само негова, вие ще бъдете в положението на самоубиеца, който е решил да се хвърли в реката, за да се удави.
към текста >>

И ако искате да ви обича някой, значи трябва да пожелаете да ви люби Господ.
Сега много хора казват: "Да има някой да ме обича." Представете си, че са сложили въшка на главата ви и тя ви е обикнала, ще започне да ви чопли и само ще ви повтаря: "Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб." Е, колко години трябват на една въшка да смуче кръвта ви, за да стане като вас?... Силата не е в това да ви любят. Аз ви казвам една велика истина, че няма човек в света, който да ви обича. Някой може да стане проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света е Бог в своята цялост. И ако искате да ви обича някой, значи трябва да пожелаете да ви люби Господ. А Той, за да ви обикне, трябва да избере един човек, който да стане проводник, за да го познаете. Ако мислите, че онзи, чрез когото Любовта се проявява, е само негова, вие ще бъдете в положението на самоубиеца, който е решил да се хвърли в реката, за да се удави. По-добре е да кажете така на съществото, което ви е обикнало: "Когато Господ мен обикне, и теб ще обикне, и ако той прояви своята Любов към мен, аз ще му спомена и за теб. Той може всички да обича." А Господ ще ви каже: "Изори сърцето си, след това посей най-хубавите семена в него и когато те израснат и плодовете узреят, ти ще вкусиш от благата на великата Любов"... Сега учените ни учат, че светлината имала седем цвята, но ако ние не знаем как да се ползваме от тях, какво значение има за нас този факт?
към текста >>

Той може всички да обича." А Господ ще ви каже: "Изори сърцето си, след това посей най-хубавите семена в него и когато те израснат и плодовете узреят, ти ще вкусиш от благата на великата Любов"...
Любовта в света е Бог в своята цялост. И ако искате да ви обича някой, значи трябва да пожелаете да ви люби Господ. А Той, за да ви обикне, трябва да избере един човек, който да стане проводник, за да го познаете. Ако мислите, че онзи, чрез когото Любовта се проявява, е само негова, вие ще бъдете в положението на самоубиеца, който е решил да се хвърли в реката, за да се удави. По-добре е да кажете така на съществото, което ви е обикнало: "Когато Господ мен обикне, и теб ще обикне, и ако той прояви своята Любов към мен, аз ще му спомена и за теб. Той може всички да обича." А Господ ще ви каже: "Изори сърцето си, след това посей най-хубавите семена в него и когато те израснат и плодовете узреят, ти ще вкусиш от благата на великата Любов"... Сега учените ни учат, че светлината имала седем цвята, но ако ние не знаем как да се ползваме от тях, какво значение има за нас този факт? Само този, който разбира закона на светлината, той ще се ползва от него по един или друг начин. И ние, ако не знаем как да използваме Божията Любов, всичко ще бъде напразно. Отново ще кажа: Любовта няма само седем цвята... Съвременната наука още не може да обясни при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете им се отличават по вкус и пр. Във всички плодове преобладават известни цветове, повече или по-малко, и затова във всеки един от тях има нещо особено.
към текста >>

И чуден е някой, като казва: "Ти не ме обичаш." Защо да те обичам?
Тогава ще научим само външната, ритуалната страна, че Христос бил велик човек, реформатор, че сега е трудно да се приложи Неговото учение на Земята, че не му е дошло времето, а че в бъдеще ще го разберем, когато човек еволюира по този или онзи начин... Не, Христовото учение трябва да се приеме, защото е основано на един велик Божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на Любовта. И той може да се приложи навсякъде. Любовта изисква да нахраниш гладния, да облечеш голия, невежия да научиш... "Ученикът казва Христос не е по-горен от учителя си", т.е. изявената Любов не може да бъде по-голяма от неизявената; граничната не може да е по-голяма от безграничната. И чуден е някой, като казва: "Ти не ме обичаш." Защо да те обичам? На какво основание съм длъжен да те обичам?... Любовта е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика или да казва но ученика: "Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че се намираш в моята школа? " Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен.
към текста >>

На какво основание съм длъжен да те обичам?...
И той може да се приложи навсякъде. Любовта изисква да нахраниш гладния, да облечеш голия, невежия да научиш... "Ученикът казва Христос не е по-горен от учителя си", т.е. изявената Любов не може да бъде по-голяма от неизявената; граничната не може да е по-голяма от безграничната. И чуден е някой, като казва: "Ти не ме обичаш." Защо да те обичам? На какво основание съм длъжен да те обичам?... Любовта е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика или да казва но ученика: "Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че се намираш в моята школа? " Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен. И ученикът също.
към текста >>

А ако обичате някого, но започвате да го ревнувате, тогава с ревността започва първото съмнение, което показва, че нямате вяра в моралните устои на вашата жена или мъж.
Отношенията на учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика или да казва но ученика: "Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че се намираш в моята школа? " Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен. И ученикът също. Следователно и двамата, ако живеят в тази велика свобода, няма да има дисхармония между тях. А ако обичате някого, но започвате да го ревнувате, тогава с ревността започва първото съмнение, което показва, че нямате вяра в моралните устои на вашата жена или мъж. И учителят може да ревнува своя ученик, ако е исгубил доверие в него. Е, питам: Ако ревнувате, какво ще спечелите? Ревност в Истината е едно, а ревност в Любовта е друго. Когато с последната ограничаваш човека във всички негови постъпки, то е безразсъдство, то е насилие. Следователно, когато ревнувате някого, разбирате, че имате да му плащате, а ако той ви ревнува, той има да ви плаща.
към текста >>

Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо?
Тя е проява между две възвишени и разумни същества. Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма. Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две същества, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля. Само такива две същества могат да се разберат. Любовта е като музика. Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо? И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта. Някой път ще слушате изпълнението им, но и това е благодат. Има разлика между свирене и свирене. Едно нещо е да вземеш цигулката на Любовта и заедно с Христа да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън.
към текста >>

0.12965202331543