Търсене в текстове за 'достойн достое'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел?
Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия. Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят?
към текста >>

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
към текста >>

Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си.
От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
към текста >>

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
към текста >>

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
към текста >>

Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза.
И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.
към текста >>

В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел?
Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. 2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него.
към текста >>

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.
към текста >>

2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?!
от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?! 3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен? Защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител?
към текста >>

18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”.
Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието
към текста >>

Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30).
Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
към текста >>

2. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>

Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.
към текста >>

Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен.
Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди.
към текста >>

За него няма достойнства на различия.
Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
към текста >>

3. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел.
Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям. Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, с.12 че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия.
към текста >>

Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което си сам създава.
Има ли смисъл в грижението или за скърбението на неща, които не са се родили! Не. Би ли одобрил постъпката на едного, ако го видиш да плачи за смъртта на едно свое дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам. Подобен е и всякой един, който зема грижа за неща, които не са му в работата. Такъв человек се товари с непотребни неща да носи. Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което си сам създава. Следователно няма и нужда да се жали. с.49 На безумния страданията му докарват умът в главата. И наказанието, което бъдащето носи в себе си ще докара умовете на местото на мнози[на], които са се отдалечили от верните и полезни неща на живота, в който се изисква зрелост и разсъдливост в всичките постъпки. Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят.
към текста >>

Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. с.57 Силата на избавлението 15. Свободата стои да сме свободни от злото, свободни от греха. Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърдцето трябва да се обработва и въспитава всякой ден. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, ръзсъди сам, може ли да бъде другояче.
към текста >>

4. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел.
Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух.
към текста >>

Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което сам си създава.
Има ли смисъл загрижеността или скръбта за нещо, което още не се е родило? Не. Би ли одобрил постъпките на едного, ако го видиш да плаче за смъртта на едно дете, което никога не се е раждало, но което той е видял на сън, че е умряло? Не вярвам. Подобно нещо е и с всеки един, който се грижи за неща, които не са му в работа. Такъв човек се товари с непотребни неща. Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което сам си създава. Следователно няма и нужда да се жали. На безумния страданията му докарват ума в главата. И наказанието, което бъдещето носи в себе си, ще докара умовете на мястото на мнозина, които са се отдалечили от верните и полезните неща на живота, за което се изисква зрелост и разсъдливост във всичките постъпки. Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят. Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота.
към текста >>

Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.
Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли. Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия. 16. Сърцето трябва да се обработва и възпитава постоянно. В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче.
към текста >>

5. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.
към текста >>

Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не.
към текста >>

Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен.
„Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешните ще се отсекат от земята на праведните. Ето, в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява своя закон.
към текста >>

6. 13.Червено тефтерче

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум?
Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и който като лъже от само себе си лъже? Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум? Че може да ставате учители, да заблуждавате другите, та какво знаете и какво ще учите? Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта?
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но станалото може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Господ, Бог, Цар и Отец, но като че ли надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведният да върши волята му, когато е впрегнат и натоварен с нечестиви? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата. Според послушанието, и благословението. Има ли себелюбието нещо общо с Господа? - Не.
към текста >>

А моята радост е да се окажа достоен в послушанието си.
Слушай, ти ми се кле в своята вярност, че ако и ада и небето да се опълчат против мен, пак няма да успеят, защото ти си с мене. И аз повярвах в твоите думи, защото ми станаха думи на живот. Аз повярвах и то с простотата на сърцето си. Никога не съм мислел друго, освен върху думите ти. Ето, и аз съм в твое разположение, готов да сторя всичко, което ти е угодно. А моята радост е да се окажа достоен в послушанието си. Да се окажа силен във вярата си, крепък в любовта си. О, Господи, Боже мой, има ли друг, подобен на тебе? - Няма. Ти си велик над всичките, силен над силните, крепък над крепките. Твоята мъдрост е непостижима, твоето знание е неизчерпаемо.
към текста >>

7. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници!
Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите. О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници! Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш. Казваш кога[то] остана свободен, тогава да ти пиша. Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него. Скърбим само, че сме сами, но като знаем, че Бог няма да ни остави, се утешаваме с това.
към текста >>

Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година.
Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора.
към текста >>

8. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.
Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. " [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора.
към текста >>

Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание.
Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима?
към текста >>

Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни.
Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление.
към текста >>

9. №124 (Петър Дънов)

Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.
Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя.
към текста >>

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П.
към текста >>

10. 90 ПИСМО

Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение.
Сега които плачат, нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя.
към текста >>

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен П.
към текста >>

11. 501 - 550

И кой каквото има, има го по заслуга, по достойнство.
Бог всичко изведнъж може да види. А ние постепенно можем да видим всичко. Имайте търпение. 526 Само при Истината всички са свободни. И кой каквото има, има го по заслуга, по достойнство. 527 Първият закон. "Ако Ме любите, ще опазите Моят закон" - Любовта съществува преди знанието. Най-първо ще любите Бога. Корените трябва да бъдат в почвата, но клоните и листата трябва да пребъдват в светлината.
към текста >>

Истината се казва само на онзи, който е достоен за нея.
Може да се обича само Едного - дървото - и покрай него всичките му листа. 528 Истината. Истината трябва да се казва с Любов. Истината може да се каже само когато има Любов. Истината се казва само на онзи, който е достоен за нея. Истината се казва само на онзи, когото обичаме. 529 Когато решиш да изпълниш Божията Воля, благословението ще дойде. 530 Радост.
към текста >>

Даром се дава на достойните, а ленивият трябва да работи.
Истината се казва само на онзи, когото обичаме. 529 Когато решиш да изпълниш Божията Воля, благословението ще дойде. 530 Радост. Даром се дава на достойните, а ленивият трябва да работи. Това са отношения в света. Човек трябва да работи съобразно Божествените закони. Каква радост е, когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб. 531 Живият Христос.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка.
Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал.
към текста >>

Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който да заслужава нашето уважение?
Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска". При станалия разговор писателят Константин Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали против нас: "Е, добре - казваха там - докажете, че имате право на съществувание като народ! Дали ли сте поне един човек, който да има истинска човешка физиономия? Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който да заслужава нашето уважение? " Аз бях много затруднен да отговоря на този въпрос. Толкова трудно ми беше като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам достоен образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец. Това беше тогава. Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: "Да, ние имаме един достоен човек, човек, който е проявил характер и достойнство!
към текста >>

Толкова трудно ми беше като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам достоен образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец.
Всички бяха викнали против нас: "Е, добре - казваха там - докажете, че имате право на съществувание като народ! Дали ли сте поне един човек, който да има истинска човешка физиономия? Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който да заслужава нашето уважение? " Аз бях много затруднен да отговоря на този въпрос. Толкова трудно ми беше като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам достоен образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец. Това беше тогава. Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: "Да, ние имаме един достоен човек, човек, който е проявил характер и достойнство! Тоя човек е Петър Дънов! " Д-р Стефан Кадиев
към текста >>

Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: "Да, ние имаме един достоен човек, човек, който е проявил характер и достойнство!
Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който да заслужава нашето уважение? " Аз бях много затруднен да отговоря на този въпрос. Толкова трудно ми беше като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам достоен образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец. Това беше тогава. Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: "Да, ние имаме един достоен човек, човек, който е проявил характер и достойнство! Тоя човек е Петър Дънов! " Д-р Стефан Кадиев Около 1938 г. трима наши професори от Софийския университет - Петър Бонев, Михалчев и Консулов, отишли в Германия с някаква научна цел при професор Айнщайн.
към текста >>

13. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх.
След това отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Казал, че като човек и учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра, да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх. Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. Дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа. Инспекторът ме попита ходя ли на Изгрева, когато отивам в София. Отговорих, че ходя. Впоследствие разбрах, че при ревизията се установило, че аз имам тези идеи, но не ги пропагандирам.
към текста >>

При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага.
" Братята нищо не отговорили, а Учителят седял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни неща. Братята Ватев и Ковачев отворили стаичката, в която влизахме със свещен трепет само за молитва. Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка, подредена с изтънчен вкус. Осветена от седем кандила, които денонощно горяха, пред него сякаш засияла голямата величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и излязъл. Приближил беседката, изправил се пред Учителя и Го попитал: "Ти кой си? " - "Аз съм Дънов." - му отговорил Учителят. "Ти си арестуван! " - Му рекъл офицерът и Го повел с войниците към казармата.
към текста >>

14. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Всяко Негово движение беше красиво, всяка Негова постъпка – пълна с достойнство.
Когато Учителя започваше някоя работа, тя можеше да бъде и най-малката наглед, обаче добиваше значение и смисъл, тя влизаше в услуга на един Велик живот. Учителя работеше за идването на Царството Божие на Земята. Всяко нещо, което Той вършеше, беше служене на Бога. Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. Каквото работите, работете го заради Господа. Всяко Негово движение беше красиво, всяка Негова постъпка – пълна с достойнство. Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно начало. Велико е да се служи на Бога. При Бога винаги е хубаво. Волята Божия включва благото на всички живи същества. Желай, което е разумно!
към текста >>

Всеки, който мисли, че може да измени законите на Природата, ще се намери в положението на един откъснат лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен.
Този свят и онзи свят са един свят. Учителя имаше едно свещено правило: Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение. Всеки, който мисли, че може да измени законите на Природата, ще се намери в положението на един откъснат лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Това, което Учителя говореше на учениците, за Него беше Живот. Сила и Живот нарече Той Словото Си, защото всичко, което говореше, идваше от дълбок вътрешен опит. Всеки, който Го познаваше, чувстваше това. На това се дължеше неотразимото обаяние и обич, които изпитваха всички към Него. Словото и животът на Учителя се допълваха в едно цяло.
към текста >>

15. Тринадесета част

И мъжът, като се разсърди на жена си, казва, че не иска да й се подчини, да унижи своето достойнство. Защо?
Двете същества, които при движението си образуват плоскост, не могат да се приближат. Защо? Защото всяко придвижване, т.е. изместване на правата, създава ново измерение третото. Какво ще стане, ако някой измести двете линии, т.е двама непримирими врагове? Непримиримостта показва, че е във второто измерение. И мъжът, като се разсърди на жена си, казва, че не иска да й се подчини, да унижи своето достойнство. Защо? Ще се примириш. Щеш, не щеш, ще се "огънеш", т.е. плоскостта трябва да се огъне, а не ти. Ако единият е богат, а другият беден, ще се примирят. Бедният, като погладува няколко дни, започва да се "огъва" тук ще поиска нещо, там ще помоли за друго.
към текста >>

Когато Господ ви изпрати едно страдание, ще се радвате, че сте удостоени с тази чест.
Вие мислите само за целувки и прегръдки. Но животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало. Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато Господ ви изпрати едно страдание, ще се радвате, че сте удостоени с тази чест. Какво е страданието? То е една от най-великите науки. Не е ли най-доброто и най-приятното, когато осъзнавате вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил твоя брат, а жена му и децата му си огорчил.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20615792274475