Търсене в текстове за 'виждане '

от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията и са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх. И ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - Любовта. Да, Любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е Любов. Вяра - що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите тази краска 249. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници..." Да, грешници, които не могат да се ползват от дадени добродетели. Па и да искат, не могат, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията - затова именно е и умен. Христос е, който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Душата и Духът да бъдат свободни 250. Сърцето, умът и тялото - това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато
към текста >>

защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички,
към текста >>

език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите. То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у хората, което е в състояние да опази и развие живота върху планетата Земя като част от вселен-ския организъм. Изхождайки от принципите на приемствеността, ние вярваме, че предлаганият летопис, макар и публикуван 20 години след написването му, може да породи размисъл и вдъхновение у всеки човек със светли убеждения, познания, разбирания и желание да служи за изграждането на онова бъдещо човешко общество, в което хората ще живеят като братя и сестри на майката Земя и Небесния Творец. Марта Александрова Георгиева
към текста >>

в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми?" Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир
към текста >>

партията. Като беше тук Учителят и го питам: "Учителю, да седим ли у партията или да излезем навреме?" Той казва: "Рекох, ще поседиш още малко, па ще излезнеш". И така, като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно момче, работеше у София, интерии правеше, дойде на събрание и казва: "Абе защо е Темелко тука, той е стар фашист. Тука не му е мястото". И аз, билетът беше у мене, казвам: "Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист". Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия. "Стой, той не ти знае делата, не ти знае работите, той не е в течение на твоята работа, затова така приказва. Не го слушай, седи си тука на место!" Но аз се развълнувах, казвам: "Жертва съм дал за партията и сега да ме ругае едно дете, не съм съгласен. Довиждане". И хвърлих им билетчето и излезнах. Всички негодуваха, но аз излезнах. По такъв начин излезнах. Толкова за моето членство у партията като комунист. Темелко Стефанов Учителят е дошъл в Мърчаево на 11.01.1944 година. Още същия ден излязохме на една поляна. Там засадиха по-късно борова гора. Сега там има борове около петдесет метра високи, но полянката са я оставили без да знаят нищо за нея. На тая полянка Учителят държа първата беседа. На тая полянка после играехме Паневритмия всеки празничен ден. Брат Темелко е имал четири деца, от които Косена е най-голямата. След нея Костадин, който убили на Божурище, след него Велин и най-малката е
към текста >>

желаеше да извърши това. Те са още деца, каква вина имат? Войниците не искат да убият момчетата. Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят! По тях възстановява онова, което се е случило. Никой не знаеше за това и никой не можеше да предвиди докъде стига влиянието на Учителя. Докъде стига Неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на времето. Вчера, днес и утре - времето е едно за Господния Дух на Силите, Които направляват живота на Земята и на Небето. Мировият Учител управлява и Земята, и Небето. Борис Николов Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и му се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и й казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те, какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и отива при приятели. Още при първите бомбардировки на София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след това дъщерята на Борис Малджиев и съпругът
към текста >>

от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от Шестата раса и тези от петата раса е тази, че човек от Шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе; този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение. В Шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство. За в бъдеще почти всички хора със своето вътрешно виждане или чрез вътрешното си радио ще схващат неща, които стават на хиляди километри от тях и така ще могат да си помагат. Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето. В бъдеще ще бутнеш един бутон и ще видиш на филм как са живели хората едно време. В бъдеще ще виждате на филм какъв е бил животът на Земята преди милиони години, какви са били дърветата, хората и пр. Всичко се филмува. И сега се филмуват нещата. Всичко е запазено. Та когато станете по-големи, ще ви се покаже как светът се е развивал. Това ще ви се покаже на филм. Ще има нагледно учение. Ще ви покажат как се е образувала цялата Слънчева система. Та много работи има да учите. Трябва да бъдете от добрите, умните деца. Днес човешката култура и наука е в своите пелени. Ще дойде ден, когато всеки ще може да посещава Луната, Слънцето и другите планети. Но иска се работа, време... В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото и да се говори, съвременните хора не
към текста >>

Любовта е виждане на Бога! Само по пътя на Любовта можем да дойдем в съприкосновение с Бога. Няма по-красиво същество от Бога! Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Когато в човека не можеш да виждаш Бога, ти си в кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в теб, той не може да ти бъде приятел. Всеки, в когото не можеш да видиш Бога, и той не може да ти бъде приятел. Не само той да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб. Когато двама се обичат, всеки от тях се разговаря с Божественото в другия. У ч и т е л я Човешката душа търси нещо в света, копнее за нещо. Това, което човек търси в хилядите форми, в цялото разнообразие на Живота, е Вечното начало. Който търси Любовта, той търси Бога. Учителя казва: Когато казваме, че трябва да любим, с това разбираме, че трябва да търсим Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, понеже Бог е Любов. Заложбите на истинско Знание, Богатство и Сила са вътре в човека. Любовта представлява животворните слънчеви лъчи за разцъфтяване на човешката душа. Всяко същество в свещени минути на своя живот се стреми към красивото, възвишеното и Вечното, към един свещен идеал. Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена. Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно познание за този Център. Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият. Защото копнежът към Вечната Красота и Истина, към Вечния Живот съществува у всеки човек. Никой не може да го заглуши.
към текста >>

за да станеш Любов! Има нещо повече от това да любиш. Това е да станеш Любов! Смисълът на тези думи е следният: Човек може да люби, но често пъти има мисли, чувства, подтици, които противоречат на Любовта. А какво значи да станеш Любов? Това значи да нямаш мисли, чувства, подтици, които са в разрез с нея. Да познаем своя ближен, това значи да познаем, че този, същият Господ, Когото обичаме, живее в него. Учителя казва: Да възлюби човек някого с Божествена Любов, това е мигновено виждане на Бога и това струва повече от хиляди живота. Следователно, както обичаме да служим на Бога, трябва да служим и на своя ближен! Казано е за Бога: “Възлюбил си Истината в човека.” Следователно Истината, т.е. Божественото в човека, е повод за Любовта. Понеже Истината живее в човека, то и най-лошият човек все има нещо, което може да се обича. Учителя казва: Често хората казват, че този или онзи не заслужавали да бъдат обичани. Това е неразбиране на Любовта. Някой пита: “Онзи, когото обичам, заслужава ли моята любов? Той заслужава твоята любов, защото ти обичаш Вечното Начало в него. Ето защо Любовта към когото и да е е винаги на място. Всеки човек, когото обичаш, е достоен за Любовта. Учителя казва: Истината, т.е. Божественото, е обект на Любовта. Единственият обект, без който никаква Любов не може да се прояви, е Истината. Хората на Земята са сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на онзи, когото обичате. Тя има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие
към текста >>

проникват отвъд границите на сетивния свят, те го поставят във връзка с необятните светове на Вселената, с великата реалност на Битието. В бъдеще, в Шестата раса, човек свободно и по свое желание ще напуска тялото си и ще се връща пак в него. Това ще бъде постижение на Шестата раса. Физическото зрение е ограничено, а духовното – неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане не може да се обясни. Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него. Човекът на Шестата раса ще вижда навсякъде – и отпред, и отзад, и близо, и далеч, и нагоре в небесното пространство, и под Земята. Той ще разбира какво става и в най-отдалечените кътчета на света по суша и по море. Ще вижда какво става на Луната, на Слънцето, на планетите. Какво става на слънцата по Млечния път и други звездни вселени. Мозъкът му ще бъде устроен като най-фин апарат, той ще може да долавя и най- късите вълни. Ще чува хармонията на сферите, хармонията на Разумния живот, който се гради във Всемира. Тялото на бъдещия човек ще бъде по-фино от сегашното. Той ще може да живее и в етера. Тогава той ще пътува свободно по Земята, до Луната, защото пространството между планетите е изпълнено с етер. Човек ще бъде нагоден да живее в него. Обаче сегашният човек не може да отиде на Луната, не е нагоден за там,
към текста >>