Търсене в текстове за 'вечен живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен.

То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.

Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин.

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.

Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство.

Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.

От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.

А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.

Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни.

Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?

Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота.

въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители.

Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.

Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.

Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот.

За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.

Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.

Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.

Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.

Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.

Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.

Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.

Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.

От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.

Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.

Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен.

Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?

Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.

Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.

Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.

И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.

Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.

То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.

2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.

Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.

Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.

По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.

Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело.

В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек.

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].

От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.

1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.

3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.

Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.

Главни подтици в живота и днес още са:

Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23]

6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.

1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]

4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи!

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.

Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.

Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]

Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.

Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.

5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.

Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.

8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.

2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?

И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.

Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.

2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.

Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:

– започва с физическия живот като основа;

1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.

Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50]

3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.

4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен.

Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!

Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.

– душата е животът (смисълът).

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.

1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.

Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.

И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.

7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.

Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.

Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото.

и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев.

Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І.

До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена.

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.

Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.

Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни.

Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.

Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.

Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни.

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”

Повече за умствено-душевния живот – вж.

[50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж.

[57] Биос (гр.) – живот.

Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.

Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.

се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си.

Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.

Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.

А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.

И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.

Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.

Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.

А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.

То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни.

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.

– Трябва да се избягва злото в живота.“

Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.

Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност.

Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.

Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.

Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.

Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил.

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).

В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот.

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.

От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.

От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.

От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени.

От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.

Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.

Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.

Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.

Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.

Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.

Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.

„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.

Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени.

Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна.

С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.

А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.

Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.

Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.

И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.

Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.

То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.

В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.

Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.

В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.

Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?

Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.

За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.

Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

изгубена халка, която го е свързала с долните животни.

Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота.

Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.

Но за жалост в ежедневния живот това не е така.

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.

Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.

Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.

Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.

Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.

Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.

Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.

Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.

И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.

„Животът е най-голямата важност“, казва един философ.

Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.

Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.

Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот.

От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.

Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.

Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.

То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.

Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.

Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.

Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.

Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.

Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.

Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота.

Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.

Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.

Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.

Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.

Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.

Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.

Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.

В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.

Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.

Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.

Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.

Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот.

Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

от чувството на разумния Живот.

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.

Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.

10. Подобряване живота на човечеството

6. Живот за Цялото

6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.

– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.

Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички.

5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.

6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!

3. Същото се отнася и за нравствения живот.

6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.

Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни.

Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.

10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота.

Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.

Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.

4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.

3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие.

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.

7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат.

Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал.

5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.

В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот.

В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.

От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност.

7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите.

8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота.

Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.

10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.

11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви.

12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.

Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.

15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.

Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.

19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия.

Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен.

Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.”

1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:

Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.

Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.

Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.

Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.

12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.

Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.

Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.

Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.

Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.

Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.

Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.

Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества.

Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?

Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот.

Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.

Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.

– нов живот;

Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.

2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.

5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.

Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.

– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.

За жалост във всекидневния живот това не е така.

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?

8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.

9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.

В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.

Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.

единствено за задоволяване на животинските си нужди.

За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.

Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.

2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.

Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.

Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите.

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].

Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото.

Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.

8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.

11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.

Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога.

3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота.

„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.”

Човекът е една велика лаборатория на живота.

В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.

7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.

– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;

В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.

10. Подобряване живота на човечеството

7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.

То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.

Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.

Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.

Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.

И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).

Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.

В него не живее вече човешки дух, а животински.

6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.

Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.

4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.

То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.

7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни.

Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?

1. В живота има два центъра на деятелност:

2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.

3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот.

7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.

Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.

10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.

6. Живот за Цялото[128]

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.

2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.

Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.

Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.

17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща.

18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”.

от разумния живот.

1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.

6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.

В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.

9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]

10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.

И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.

подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.

След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета.

Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.

За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ

Външните условия на Живота

Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът.

Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.

Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.

За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си.

От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота.

Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.

Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.

Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.

Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.

Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.

Има философи, които гледат с презрение на Живота.

Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.

Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата.

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.

Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.

Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.

Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва.

Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.

Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.

Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.

Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане?

Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“

Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки.

Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов

Външните условия на живота

1. Произходът на живота

1. Животът е една от най-големите загадки.

2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]

3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.

4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133]

Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие.

6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.

Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота.

4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота.

Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре!

3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.

Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота.

6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.

Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.

7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота.

8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота.

9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.

Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.

И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение.

Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.

„Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът.

Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот.

1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.

Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.

– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;

8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.

Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]

Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!

и любовта на живота към тебе не е угаснала.”

1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.

В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.

Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня.

А славата на отца е истинската слава на живота.

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.

Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.

Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота?

Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ?

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.

Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?

Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.

Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.

Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь.

Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.

Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота.

Азъ съмъ пѫтя и Живота.

Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си.

Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ.

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.

Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.

Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си?

Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ.

Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота.

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.

И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ?

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Любовта е извор; тя живота ражда.

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.

А Славата на Отца е истинската Слава на Живота.

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.

Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова.

Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.

От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.

Аз съм Пътят и Животът.

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.

Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.

Твоите думи са Живот Вечен.

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.

Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?

Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.

Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.

И размисли за живота си: от где иде?

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.

Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.

В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.

Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.

Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят.

Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.

Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота.

Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.

Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота.

В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви.

За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.

7. Разговор Първий. Упътвание

Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.

И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност.

Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб.

И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване.

Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.

В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска.

Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота.

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.

И ето, че се ражда криза в техния живот.

Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.

И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител.

Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

Те са нещата на бъдещия живот.

Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на един живот като твоя.

Животът не седи в тях.

Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно.

Твоят живот има по-високо назначение.

Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.

9. Разговор Третий. Храната и Словото

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.

Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния.

С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.

То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.

Ето опасността на человеческия живот.

Техният живот е отпаднал.

А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.

Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота.

Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти.

Тя е опасното място на живота.

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Животът и възраждането

Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.

Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб.

Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота.

Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост.

Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов.

Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си.

Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.

Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва.

Истината съм Аз Господ твой и животът съм Аз Бог твой и Духът ми е твоя ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш.

Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш Моите дела и да познаваш Моите истини на живота.

Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш.

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.

Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.

Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.

В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.

Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи.

Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата.

Този е общ и неумолим закон на живота.

Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух.

Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.

Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?

Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел.

Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.

И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.

Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род?

Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот.

И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш.

И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.

Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом.

Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди?

Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.

Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?

Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си.

Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота.

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.

Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.

И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде.

Но този живот е сам Господ на живота.

Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш.

И Господ се възцарява и животът придобива значение.

Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.

Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.

Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?

13. Разговор Седмий. Заключение

Не разбирате ли още значението на вашия живот?

Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.

Те са сега още деца в начинающия се Господен живот.

Вашият живот трябва да се промени.

Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си.

Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии.

Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения.

Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.

Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази.

И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот.

14. ТРИТЕ НЕЩА

21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.

Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота.

Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота.

Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.

Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов.

И какво ти е нужно за Живота?

Що са тревогите, смущенията на тоя живот?

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.

Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината.

15. Поздрав на всички

Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота.

В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо.

Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено.

Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за вас е оставил.

16. Биографични бележки

Началата на человеческий живот”.

Това събитие предопределя живота му.

Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар.

17. Неподправеният Петър Дънов

В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”

18. Писмо № 1

Минутите на живота сега, особено при тия пълни с важност събития, са пълни и скъпоценни за всекого.

19. Писмо № 3

Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.

По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.

20. Писмо № 4

Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот.

21. Писмо № 6

По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух.

” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време.

22. Писмо № 9

Познанието на Бога го изисква вътрешния живот на душата ни.

Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни.

Да си близо при този който е и извора на животът?

23. Писмо № 11

Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.

Целтът на животът не е щастието, а усъвършенствуванието.

24. Биографични бележки

Началата на человеческий живот”.

Това събитие предопределя живота му.

Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар.

25. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се ухитриха против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон.

Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно себепожертвование на своя живот са дали всичко, за да въстържествува един ден великата и блага

на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита.

Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него.

Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му,

Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка.

От него се пази, защото всичките нещастия в живота си водят началото от Негов[и]а извор.

Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот.

в пътя на живота.

В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимни отношения.

Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.

Знай, че сумата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот.

Кажи им - Аз съм, които ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота.

Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух.

И ще ме прославиш, и ще те прославя, защото всички на тебе длъжат животът си.

Аз [съм] този единия, истинен и вечен Бог, на когото лицето никой не е виждал, но който живея и се изявявам в всички.

Те всички дишат вечен живот.

Една вътрешна светлина, която вече прониква в най- тъмните и потаени места на человеческия живот, ще изведе всичко наяве .

Тя е неридовния живот.

Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила.

Този вечен ред е битието на Бога, който по само себе си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в себе си.

1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в животът.

Защото успеха в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.

Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за напосле, те ще увенчаят краят на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и в всичко.

2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот.

Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие.

Живота на всички се определя от Него.

годе нужда и вътре в животът каква годе потреба за появяванието на известни действия.

И наказанието, което бъдащето носи в себе си ще докара умовете на местото на мнози[на], които са се отдалечили от верните и полезни неща на живота, в който се изисква зрелост и разсъдливост в всичките постъпки.

Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот.

И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.

добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш.

А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички добродетели.

И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.

Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот.

Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно.

Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.

знанието е потребно при животът като негово условие.

Послушанието е първата стъпка към виделината на живота.

Тя е мерилото, по което се измеря живота.

скрита вътре в твоя живот и ще накара да произрасте всяка истина и да даде своят си плод, на своето време.

вил слава и живот нескончаем.

Има часове в живота, които са пълни с скърби и смущения.

Има дни в живота, които са тъмни за душата, както тъмната нощ.

Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят.

Напиши през живота си по-добре два реда, да те разберат всички и да ти благодарят завинаги, че си им оставил нещо в наследство, отколко 10 000 хиляди реда, които утре всички ще забравят и

И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го-

Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил.

22. И Господ тогава ще предиди пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с мана от небето и пои с вода, която

Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов.

Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си.

Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя кръст като пожертвуваме своя живот за царството Божие.

Ето, що е животът ни в тоя свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкражават на всяка страна.

Животът ни ще вземи скоро един определен край.

когато той - Агнето на животът, ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на животът.

Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се.

Моя живот е изминал в празнота и в бездействие.

Дърво на живота е той, който днес ми се яви в своя славен стълб на скинията.

Без теб животът чезни, духът се губи.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.

26. УВОД

Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия.

Началата на человеческий Живот".14 През 1897г.

Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19

Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 г.

Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г.

Началата на человеческии живот.

Живот и учение.

Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г.

Живот и учение.

Над 30 години от живота си Л.

За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К.

Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов.

27. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".

28. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон.

Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата любов, която носи благословеното бъдеще в себе си.

Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.

Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.

Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот.

Не пренебрегвай гласа, който те води и упътва в пътя на живота.

В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения.

Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.

Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот.

Аз съм, който ги учи и упътва повседневно в пътя на живота.

Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух.

Ще ме прославиш и ще те прославя, защото всички на тебе дължат живота си.

Аз съм този, Единният, Истинен и Вечен Бог, на когото лицето никой не е виждал, но който живее и се изявява във всички.

Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве.

- Това е нередовният живот.

Този вечен ред е битието на Бога, който е сам по себе си вездесъщ и който прониква навсякъде със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в себе си.

1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш.

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.

Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко.

2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот.

Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония.

Животът на всички се определя от него.

Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия.

И наказанието, което бъдещето носи в себе си, ще докара умовете на мястото на мнозина, които са се отдалечили от верните и полезните неща на живота, за което се изисква зрелост и разсъдливост във всичките постъпки.

Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.

И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот.

Защото пълнотата на живота ти ще зависи от знанието как да живееш.

А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички добродетели.

Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си.

Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.

Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.

Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие.

Послушанието е първата стъпка към виделината на живота.

То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение.

И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време.

Не казва ли Неговото Слово, че когото люби, него наказва и се отнася като със син, комуто е приготвил слава и живот нескончаем.

Има дни в живота, които са тъмни, като тъмната нощ.

Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят.

Напиши през живота си само два реда да те разберат всички и да ти благодарят за винаги, че си им оставил нещо в наследство, отколкото 10 000 реда, които утре всички ще забравят, и които само молците и мишките може след време да ги разглеждат и четат, особено, ако си турил нещо мазно в тях.

И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил".

22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му.

Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си.

Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие.

Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред.

Животът ни ще вземе скоро един определен край.

Радостен ще бъде денят, когато Той - агнето на живота, ще ни заведе при бистрите извори, при зелените пасища на живота.

Моят живот е изминал в празнота и бездействие.

Без теб животът чезне, духът се губи.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.

29. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим.

Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене".

Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си.

Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).

Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие.

След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас.

„Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.

Веселието на живота ми се състои в познание на Истината.

Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот.

В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога.

Защото животът стои в познаването му.

Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели.

Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота.

Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови.

Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота.

Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот.

Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден.

То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.

Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин.

Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.

Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно.

За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота.

Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.

Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.

Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той.

30. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.

Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност.

31. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота.

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишения от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите.

И ето че се ражда криза в техния нравствен живот.

Знаеш ли, и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.

Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме, и аз за това съм дошъл да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за водител.

Аз съм ти казвал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.

А същинските и добри неща, това са вечните, те са нещата на бъдещия живот, вечното богатство, което принадлежи на твоята душа.

Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешната нерешителност са слабости и недъзи на един живот като твоя.

Откажи се, животът не седи в тях.

Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро.

Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.

32. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън.

Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот.

Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето.

Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.

Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва.

Злина си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти.

Тя е опасното място на живота.

33. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш.

Тия са думите на живота, които ти повтарям, и които нося в духът си за тебе.

Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота.

Този е той, единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благодатта на Духът си.

Те са думи на живот.

Духът е, който дава живот, буквата нищо не ползува.

Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш.

Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцавам моите дела и да познаваш моите истини на живота.

34. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.

„Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта.

В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.

Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.

Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него.

Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи.

Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата.

Това е общ неумолим закон на живота.

Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.

Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.

Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото, и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?

Не. Животът беше такъв, че в неговите граници не можеше да се вмести това, което беше възприел.

Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси.

И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.

Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род?

Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш.

Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот.

И ако минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, до сега за тебе непознат, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш.

И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познал.

35. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот.

Каква промяна днес виждаш в живота си?

Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.

Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?

Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота.

Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.

Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух.

И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва.

Но този живот е сам Господ на живота.

Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му.

Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.

Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?

Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея.

36. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.

О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми.

Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота.

Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.

да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека.

Той беше дървото на живота.

Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот.

„Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий.

Ето новата основа на нашия живот.

Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни.

Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини.

„Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус.

И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си.

Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това.

Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания.

За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма важност.

Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот.

Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни.

Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък.

Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот.

Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини.

Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот.

Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов.

Всяко нещо в живота се познава от плодовете си.

Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина.

Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса.

Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето.

Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов.

Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота.

Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота.

Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане.

Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов.

И какво ти е нужно за живота?

Що са тревогите и смущенията на този живот?

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди.

Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.

Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание.

Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот.

Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия.

Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота.

В това, което ще чуеш и прочетеш, стои животът.

Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота.

Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват.

Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия.

Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.

Богатството на живота е той и неговата любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси.

Вложил си в нас живот свой, облякъл си ни в любовта си, показал си ни благата си.

Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост.

Бъди свидетел, краят на всеки грешен живот ще е печален.

Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии.

Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.

И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето.

37. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване.

Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява.

В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска.

Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него.

38. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Не разбирате ли още значението на вашия живот?

Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва.

Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят вътрешните очи, да видят напълно Божията слава, неговата благодат и величие, те са сега още деца в начинаещия Господен живот.

Вашият живот трябва да се промени.

Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели и приятели на Господа Исуса да не поставят спънка сами на живота си.

Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии.

Неговите материални работи са го тъй оплели, казват той, щото ще бъда принуден да ходя да избавям живота му от затруднения.

Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.

И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот.

39. 12.Кожено тефтерче

Блажени, които го любят и са любени, защото е тяхно царството, мирът, радостта и животът.

Мъчнотиите не взимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка, скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа.

Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на живота ми.

Постоянно той въздига и внася живота в света.

Господ е всичката пълнота на живота на душата.

40. 13.Червено тефтерче

Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа.

Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот.

Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец.

Слушай вече моите думи, що ти говоря, положи ги за своя основа, те са думи на живота.

Ти си живота, силата и държавието всякога.

Събуди се духом, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти.

Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.

Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух.

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.

Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота.

Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение.

И тъй, възложете нему да подобри вашия живот.

I. Вярвам от сърце и душа в единния, вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил.

III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи.

VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост.

Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят.

Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.

Кой е велик, който действа във вид или който действа чрез дух и сила, за да произведе реда, да въдвори мира, да въведе любовта и да покаже славата на живота.

Има ли други, освен него, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си?

Ида пак не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка правда да посетя земята с жезъл железен да съкруша всякой горделив, що се надига и измета и промета всички, що господаруват с неправда.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат.

Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!

Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си.

НАГОРЕ

1.0156700611115