Търсене в текстове за 'без злоба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 242 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен.

Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно.

Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза.

Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумливо сърце!

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.

Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.

Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл.

Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.

Но тези майки не са създавани без Добродетел.

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.

Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.

Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.

Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.

Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества.

Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика.

Границите на този закон са самата безпределност на вечността.

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.

И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.

На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен.

3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.

Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.

Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея.

”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр.

Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?

6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.

11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията.

Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.

[20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл.

Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.

2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.

„Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26]

А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.

Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.

Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно.

4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.

Без това ú качество тя произвежда:

Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.

Граница на този закон е самата безпределност на вечността.

10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69].

Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи.

17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава.

Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен.

Царството на този закон е безпределно.

Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение.

1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.

И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.

Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”

[7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност.

Когато етерът създава налягане в безконечното пространство, се образуват слънчевите системи. Т.е.

За мене думата „Бог” е малко обезсоляла.

Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада.

Без ум и сърце душата не може да се прояви.

В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени.

[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.

Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас.

Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга...

Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.

В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.

Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне.

Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна.

Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света.

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.

Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.

Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.

То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно.

Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите.

Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата.

Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.

Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.

Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна.

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.

Без тия елементи силата няма значение самата по себе си.

То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.

Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.

И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?

Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.

„Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка.

Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.

То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.

В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.

Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.

Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.

4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.

За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна.

6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.

Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката.

Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.

15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.

Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.

Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.

Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята.

17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.

2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.

4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно.

4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите.

Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата.

3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата.

5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.

За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена.

Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна.

Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък.

10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората.

Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно.

Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл.

Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.

С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.

Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея.

6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.

Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?

Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен?

Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно.

– безчестието;

Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние.

8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка.

3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език.

Но човешкият дух не стои без работа.

То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.

Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение.

Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата.

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.

Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.

Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел.

Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им.

Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен.

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.

Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.

Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.

Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си.

Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим.

Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма.

Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина.

Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.

Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.

Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно.

Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.

Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива?

Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива?

Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените?

Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?

Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение.

Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност.

Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик.

В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят.

Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни.

Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа.

Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота.

Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие.

7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство.

Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество.

1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената.

3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен.

Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание.

Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството.

Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената.

Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре!

6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма.

8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието.

– Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно?

Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина.

10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока.

1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало.

Без ума нищо не би съществувало.

Без Него нищо не може да съществува.

Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване.

14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно.

15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.

А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия.

23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива?

Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива?

Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените?

И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!

2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми.

6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга.

На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно.

Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни.

В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е.

Огромни галактики, извори на безбройни светове, развиват своите спирали.

6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]

Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Да, безъ всѣко съмнение.

Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години.

Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ.

Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу.

Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта на нечестивитѣ.

Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ?

Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.

Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта?

Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония.

Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление.

Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.

Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ.

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Да, без всяко съмнение.

Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години.

Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.

Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.

Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.

В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето?

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.

Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?

Те са синове на заблуждения и чада на беззакония.

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.

Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден.

Няма правда и не обитава святост без Негова Дух.

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко.

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.

Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно.

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.

Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.

Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.

Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство.

Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.

Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде.

7. Разговор Първий. Упътвание

Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб.

Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни.

Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия.

Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.

Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се.

Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред.

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки.

Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.

Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро.

Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

9. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш.

Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа.

10. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно.

Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.

Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове?

Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?

Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.

Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.

Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога.

11. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Да, без всяко съмнение.

Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица.

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?

Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?

Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.

Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено.

12. Разговор Седмий. Заключение

Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно.

Без вяра не може да се угоди на Бога.

Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.

13. ТРИТЕ НЕЩА

Тогава какво те още безпокои, отношението на другите?

Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.

14. Неподправеният Петър Дънов

Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.

Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения.

15. Писмо № 2

Любез.[ний] ми д-р Миркович.

Имам неотложима заповед отгоре която Ви и предавам да изпълните без да се бавим.

Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка.

16. Писмо № 3

Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.

17. Писмо № 4

момче, което страда от хроническа треска, през два, през три дни се го хваща и то сутрин, без треперание, а само огън го обхваща.

18. Писмо № 5

Нека не се безпокоим.

19. Писмо № 9

Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение.

20. Писмо № 11

Любез.[ний] д-р Миркович.

21. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се ухитриха против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон.

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов в всяка минута да им подам ръката си на помощ.

Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него.

Аз все присътствувам, Аз все действувам и то постоян[н]о, без никое прекъсвание.

Гласът на когото и да е, от каквато и дълбочина или безпредел-

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия.

Ето, трудът ви няма да остани, без да принесе своята заплата.

Тъзи е една истина, която никой не би оспорвал без вреда на себе си.

С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ.

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля.

Нито се опасявай, че нещо може да се извърши без той да знае.

Те са непостижими в своята безпределност.

И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие.

Безпокойствието днес е общо навред.

Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш.

Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което си сам създава.

На безумния страданията му докарват умът в главата.

Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят.

Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта.

И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.

Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое-

И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра.

Тя действува по всичките безпределни граници на вселената.

В него, ако не внимаваме, може да изникне кога да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие.

Дай място в душата си на великудушието и повикай неговите чада - безкористието и смирението, и повикай от далеч искреността и я украси

челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасно място на своя дом.

Каква полза, че говорим или пишем много, когато всичко е безсъдържателно, което не принося никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете.

По-добре две думи с разум и два реда с смисъл, отколкото десет хиляди думи без связ и десет хиляди

реда без съдържание.

Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си мислил, без да си разсъждавал в себе си добре.

Безнадежно е нашето положение.

Моя живот е изминал в празнота и в бездействие.

Всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие - суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки.

Макар и да извърших всичко, което можех, да се приближа до теб, но усилията ми останаха безплодни.

Без теб животът чезни, духът се губи.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.

22. УВОД

Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките.

В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.

Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.

Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно.

Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт.

23. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон.

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ.

Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.

Аз все присъствам, все действам, без никакво прекъсване.

Гласът от каквато и дълбочина и безпределност да идва, аз го чувам отведнъж.

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия.

Ето трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно.

Това е една Истина, която никой не би оспорвал без вреда за себе си.

С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ, а в това число е и Господ.

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища, и знай, че там, дето Господ участва, нищо зло не може да се случи без неговата воля.

Нито се опасявай, че нещо може да се извърши, без той да знае.

Неговите съдби и неговите пътища се различават от всички други и те са непостижими в своята безпределност.

Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели.

Безпокойствието днес е общо и навред.

Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш.

Такъв безразсъден человек е достоен за своето страдание, което сам си създава.

На безумния страданията му докарват ума в главата.

Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.

И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот.

Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини.

И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра.

Тя действа по всичките безпределни граници на вселената.

В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие.

Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом.

Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете.

По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание.

Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да помислиш, без да си разсъждавал в себе си добре.

Безнадеждно е нашето положение.

Моят живот е изминал в празнота и бездействие.

Ето, аз не съм по-добър от другите пред тебе, всяко усилие е безнадеждно, всяко предприятие — суетно, направил си всичко прах и пепел, скъсал си всички връзки.

Макар и да извърших всичко, което можах да се приближа до тебе, усилията ми останаха безплодни.

Без теб животът чезне, духът се губи.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.

24. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Нямат ли разум всички, които правят беззаконие?

Без да се допитва, казва Бог, от устата ми (Исайя 30:2).

Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28).

Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).

Това е върхът на световното безумство.

Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5).

И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля".

Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от един человек грешен?

Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото.

Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност.

Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно.

25. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренебрегнат без щета на самаго тебе.

26. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Искам да ти говоря ясно и без заобикалки.

Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.

Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той те е благославял и е поразявал злото още на място и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро, и сега аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепвам постоянно.

Хвала на твоето име и слава на тебе, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място.

27. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Всяка душа, преди да се облече в дрехата на любовта, на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят.

Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те приеме в своето царство като Син на Истината, когото определя да му служиш.

Без това вътрешно променение и това вътрешно обединение Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа.

28. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно.

Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината.

Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.

Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него.

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове?

Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото, и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота?

Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея.

И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни.

Такава душа, такъв человек е подобен на житен клас без зърна.

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.

Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението.

Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога.

Безнадеждието, упадъкът са предизвестители на неговото идване.

29. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица.

Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?

Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самият Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.

На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнината на нощта, когато си легнеш в земята да си починеш, както мислиш, отсега ти казвам, человече Божии, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на небето, защото там е най-доброто и най-безопасно, благословено място гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

30. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен?

Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен.

Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.

Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е.

Там, гдето Той царува, има ред и тишина и всички живеят в безопасност.

Как ония безбройни светове, които се намират под негово управление, ни изпращат свойта светлина.

Колкото и да си обезсърчен, колкото и да са те натиснали грижите и да са те нападнали изкушенията и лошите мисли, знай, че Господ е близо и може да те изцели от всяка душевна болест, стига да му се довериш искрено.

Добре, какво точно те безпокои?

Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й.

Без него нито съвършенството се постига, нито любовта, нито мисълта.

Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си?

Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.

Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие.

Така той ще стъпче всички, които вършат беззакония и са неверни.

Ето аз те призовавам, за да им въздам според беззаконните им дела, за да се осветя всред земята.

31. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека са възможни у Бога.

Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия.

Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.

Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление.

Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете негови ще повика.

32. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Днес ако са, утре ги няма, изчезват безследно.

Без вяра не може да се угоди Богу.

Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае.

33. 13.Червено тефтерче

Земята ще бъде вече обкръжена от всички страни и волята ми ще бъде извършена безпрекословно.

Злобата на деня тържествува.

Отче праведни и благи, който търпиш престъпленията ни и заличаваш прегрешенията ни, помилвай ни, защото сме изгубени без тебе.

Неговите водители и учители помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми.

Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и суетност в сърцето си.

Ето, ще ги науча, че не могат безнаказано да престъпват закона ми, защото аз съм Господ свят, който твори и създава всичко.

Часът е близо и твоят страшен изпит ще дойде, без обаче да те пита.

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.

Знае Господ безумството на света и неговата суета.

А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло.

V. Святата Божия воля ще изпълнявам всякога без колебание.

Слава да бъде на теб, чест и поклонение, велик си и славен и безкрайно любезен към онези, които предават сърцето си на теб.

Враговете му са паднали вече, веригата за беззаконие е готова и бездната чака да го приеме и да го държи за тисящи години.

Вашите размишления са суета пред мене и постановленията ви са беззаконие против благия дух.

Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията да не би да ви намери този ден и да ви постигне участта на нечестивите.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат.

В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в мое име?

Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно.

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите без да разбирате, и ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и широчина, тогава где стои превъзходството на вашия ум?

Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият, и то без да знаят за вашата мъдрост, че това е то целта?

Те са синове на заблуждения и чада на беззаконие.

Ще осуетя помислите на сърцето им, ще им се посмея и поругая и ще ги направя плашливи и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките им на собствената им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание, защото в размишленията си и пътищата си не ме поменаха, но приложиха беззаконие върху беззаконие, престъпление върху престъпление и туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата ми.

Когото благослови, ще бъде благословен и към когото се повдигне неговото негодувание и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв.

Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух.

Само познай беззаконията си, че си отстъпил от Господа Бога твоего.

И да се не върнат в безумие.

Защото ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден.

Братя, не бивайте по ум деца, но бивайте младенци по злобата, а по ум - съвършени мъже (Коринтяни 14:14,20).

3. Който прощава всичките беззакония, изцелява всичките ти болести.

И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще познае това, което свирят със свирката или китарата?

Духът ми ще се излее и всичко нечисто ще помете и завлече в самата бездна.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и пълнотата на ума си без всяко съмнение и стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост.

Ще ли изпълниш волята на единия, истинен и праведен Бог без колебание?

Ще си ли готов да изпълниш моите заповеди без всяко съмнение?

Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат.

Слушайте, любезни синове на Бога живаго, който ви е родил за своята слава и величие, който ви е въздигнал в сила и крепост да предходите пред неговото лице, който е подчинил на вас всичките безбройни светове, на когото любовта възлиза от всичките безпределни пространства и царства, на които славата и величието е слава и величие вечно.

Мога ли, мои любезни братя, да се уповавам на вашата подкрепа, да ви призова, както на Бога, моя благ баща.

Неправдата им и беззаконието им върху мен тежи.

Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем.

Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.

34. БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ

Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса.

Публикуваме ги без каквито и било промени, надявайки се, че бъдещето ще постигне тяхното разбиране.

35. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.

Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.

Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.

Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите.

36. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни.

Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.

Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура.

Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.

Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.

Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие.

Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.

Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.

Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека.

На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.

Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.

Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил.

Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П.

генерира култура без институции (поне досега).

Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание.

37. Пеню Киров - №2

Любезний ми Дънов,

38. Пеню Киров - №3

Любезний ми братко Дънов,

39. Петър Дънов - №2

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

40. Пеню Киров - №4

Любез. братко Дънов,

Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза.

Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши.

41. Петър Дънов - №3

Любез. бр. Киров,

Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение".

42. Пеню Киров - №5

Любез. бр. Дънов,

Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".

43. Пеню Киров - №6

Любезний ми братко Дънов,

44. Пеню Киров - №7

Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.

Но сега, любез.

45. Петър Дънов - №7

Любез. ми бр. Киров,

Не се обезсърчавайте, братя.

Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела.

36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.

46. Петър Дънов - №9

Любезни ми братя,

Той е наша канара и спасение, на Когото можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място.

47. Пеню Киров - №9

Любез. ми братко Дънов,

48. Пеню Киров - №10

Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце.

49. Петър Дънов - №11 (отворена карта)

* Писмото е без обръщение.

50. Пеню Киров - №11

Любез. ми братко Дънов,

Аз съм все без работа, защото така ме задържаха светите служители Божии, но сега ми казват да почна привременна работа, и то затуй, защото не съм в добро положение.

51. Петър Дънов - №12

Любез. бр.

52. Пеню Киров - №12

Любезний ми братко Дънов,

53. Петър Дънов - №13 (отворена карта)

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.

* Писмото е без обръщение.

54. Пеню Киров - №13

Любезний ми братко Дънов,

55. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Любез. бр. Киров,

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал".

56. Пеню Киров - №14

Любез. бр. Дънов,

Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез.

В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.

Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание.

Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение.

57. Пеню Киров - №15

Любез. бр. Дънов,

Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение.

58. Петър Дънов - №17

Поздрави Тодора, нашия любезен приятел.

59. Пеню Киров - №16

Любезний ми бр. Дънов,

60. Петър Дънов - №19

Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно.

Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).

Да, любезни мои

Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание.

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.

61. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

* Писмото е без обръщение.

62. Пеню Киров - №17

Любезний ми братко Дънов,

От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител.

63. Пеню Киров - №18 (отворено писмо)

Любез. ми бр. Дънов,

64. Пеню Киров - №20

Любез. ми бр. Дънов,

65. Петър Дънов - №22

От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.

И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.

66. Пеню Киров - №21

Любез. ми бр. Дънов,

67. Пеню Киров - №22

Любез. ми бр. Дънов,

Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство.

68. Петър Дънов - №23

Писмото е без обръщение.

* Писмото е без обръщение.

69. Пеню Киров - №23

Любез. ми бр. Дънов,

70. Пеню Киров - №24

Любезний ми бр. Дънов,

71. Петър Дънов - №25

* Писмото е без обръщение.

Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.

Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К.

72. Петър Дънов - №26

* Писмото е без обръщение.

73. Пеню Киров - №25

Любезний ми бр. Дънов,

И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.

А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.

Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза.

74. Пеню Киров - №27

Любез. ми бр. Дънов,

75. Петър Дънов - №28 (отворена карта)

* Писмото е без подпис.

76. Петър Дънов - №30

Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.

Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.

77. Петър Дънов - №31

Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове.

78. Пеню Киров - №28

Любез. ми бр. Дънов,

И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога.

79. Пеню Киров - №29

Любез. ми бр. Дънов,

В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".

80. Петър Дънов - №33

Любез. бр. Киров,

81. Петър Дънов - №34

Любез. бр. Киров,

82. Пеню Киров - №32

Любез. ми бр. Дънов,

83. Пеню Киров - №33 (отворено писмо)

Любез. бр. Дънов,

84. Пеню Киров - №34

Любез. ми бр. Дънов,

85. Петър Дънов - №37

Другояче то е без съдържание.

Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее.

86. Пеню Киров - №35

Любез. ми бр. Дънов,

" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора.

А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу".

Стоянов, в едно съобщение каза ни се, че името му било Доне123 и че той бил любезен Богу и че Духът не го оставял да стои на едно място.

От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно.

87. Пеню Киров - №36 (отворено писмо)

Любез. бр. Дънов,

88. Петър Дънов - №39

Любез. бр. Киров,

Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг.

89. Петър Дънов - №40 (отворена карта)

Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек на никаква работа не може да се хване.

90. Петър Дънов - №41

Любез. бр. Киров,

Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.

91. Пеню Киров - №40

Любез. ми бр. Дънов,

Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.

Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина.

След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.

А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда.

Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика.

Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си.

18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.

92. Пеню Киров - №42

Любез. ми бр. Дънов,

93. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света.

94. Петър Дънов - №48

Любез. бр. Киров,

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

95. Пеню Киров - №43

Любез. ми бр. Дънов,

Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата.

96. Пеню Киров - №44 (Съобщение на Пеню и Тодор)

Отивам си, мои любезни.

97. Петър Дънов - №49

Любез. бр. Киров,

98. Петър Дънов - №50

Любез. бр.

" Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа.

И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече".

„Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога.

Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.

(8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа".

99. Пеню Киров - №45

Любез. ми бр. Дънов,

Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно.

Не може, не може без милостта Божия да се живее.

100. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Любез. ми бр. Дънов,

Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".

101. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Любезний ми Дънов,

Любезний ми братко Дънов,

Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

Любез. братко Дънов,

Тодора се молим Богу да Ви благослови още повече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви наставления не са без полза.

Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши.

Любез. бр. Киров,

Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение".

Любез. бр. Дънов,

Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".

Любезний ми братко Дънов,

Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33.

Но сега, любез.

Любез. ми бр. Киров,

Не се обезсърчавайте, братя.

Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела.

36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.

Любезни ми братя,

Той е наша канара и спасение, на Когото можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място.

Любез. ми братко Дънов,

102. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце.

* Писмото е без обръщение.

Любез. ми братко Дънов,

Аз съм все без работа, защото така ме задържаха светите служители Божии, но сега ми казват да почна привременна работа, и то затуй, защото не съм в добро положение.

Любез. бр.

Любезний ми братко Дънов,

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.

* Писмото е без обръщение.

Любезний ми братко Дънов,

Любез. бр. Киров,

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал".

Любез. бр. Дънов,

Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез.

В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.

Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание.

Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение.

Любез. бр. Дънов,

Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение.

Поздрави Тодора, нашия любезен приятел.

Любезний ми бр. Дънов,

Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно.

Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).

Да, любезни мои

Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание.

август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.

* Писмото е без обръщение.

Любезний ми братко Дънов,

От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител.

Любез. ми бр. Дънов,

Любез. ми бр. Дънов,

От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.

И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.

Любез. ми бр. Дънов,

Любез. ми бр. Дънов,

Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство.

Писмото е без обръщение.

* Писмото е без обръщение.

Любез. ми бр. Дънов,

Любезний ми бр. Дънов,

* Писмото е без обръщение.

Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.

Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К.

* Писмото е без обръщение.

Любезний ми бр. Дънов,

И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.

А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.

Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза.

Любез. ми бр. Дънов,

* Писмото е без подпис.

103. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.

Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.

Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове.

Любез. ми бр. Дънов,

И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога.

Любез. ми бр. Дънов,

В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".

Любез. бр. Киров,

Любез. бр. Киров,

Любез. ми бр. Дънов,

Любез. бр. Дънов,

Любез. ми бр. Дънов,

Другояче то е без съдържание.

Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее.

Любез. ми бр. Дънов,

" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора.

А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу".

Стоянов, в едно съобщение каза ни се, че името му било Доне123 и че той бил любезен Богу и че Духът не го оставял да стои на едно място.

От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно.

Любез. бр. Дънов,

Любез. бр. Киров,

Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг.

Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек на никаква работа не може да се хване.

Любез. бр. Киров,

Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.

Любез. ми бр. Дънов,

Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.

Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина.

След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.

А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда.

Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика.

Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си.

18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света.

Любез. бр. Киров,

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Любез. ми бр. Дънов,

Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата.

Отивам си, мои любезни.

Любез. бр. Киров,

Любез. бр.

" Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа.

И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече".

„Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога.

Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.

(8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа".

Любез. ми бр. Дънов,

Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно.

Не може, не може без милостта Божия да се живее.

Любез. ми бр. Дънов,

Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".

104. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Както знаете, аз и без това съм притеснен.

Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър.

Този, последният, под булото на добро много пъти се труди да заблуди жертвата и да я зароби, която без помощта на Небесния ни Баща - Господа Исуса Христа - всякога е слаба.

Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай.

От първото Ви писмо твърде много се наскърбих, но няма що да правя, понеже съм в оскъдност и положението ми без да искам ме хвърли в неволя.

105. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя.

от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших.

- Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2.

Второ - великодушие с безкористие и смиреност.

Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела".

Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата.

„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си.

Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения."

106. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци.

Заточеници и затворници лекува безплатно.

Д-р Миркович пръв публично говори за възможностите на хомеопатията и е първият лечител у нас, който пропагандира метода на малките и безвредни лечебни дози.

То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др."

Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м.

д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова.

Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове.

107. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.

Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.

Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.

Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско".

Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.

На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква.

Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа?

Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов."

Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.

За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.

Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество.

108. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Любезен (ост.) - мил, любим.

109. 1900_08_31 Пеню Киров - №41

Любез. бр. Дънов,

110. ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ ЧАСТ І І 1 901 – 19 17

Безплатно разпространение

111. №47 /Пеню Киров/

Любез. ми бр. Дънов,

Исках разяснение що е черни жени, но черни като смола, които без страх идеха насреща ми, но и аз, уповающ на Господа, знаех, че нищо зло не могат да ми направят.

112. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

Любез. ми бр. Дънов,

113. № 49 /Пеню Киров/

Любез. ми бр. Дънов,

И то тъй ме изпъдиха – само един человек, без да ми дадат нещо, една кърпа поне.

114. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Любез. ми бр. Дънов,

115. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.

За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.

Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“.

116. №51 /Пеню Киров/

Любез. ми бр. Дънов,

117. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Любез. бр. Киров,

Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок.

118. №52 /Пеню Киров/

Любез. ми бр. Дънов,

ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.

За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.

Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“.

119. №59 /Петър Дънов/

Любез. бр. Киров,

Господ ще ни даде всичките Свои благословения, стига да сме Му верни винаги и да ходим пред Него с правотата на сърцето си, без да търсим своите щения.

120. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош.

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.

121. №64 (Петър Дънов)

Възлагайте всичко без колебание на Него и Той ще извърши делото.

“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ.

122. №55 /Пеню Киров/

Любез. ми бр. Дънов,

Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост.

123. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Любез. бр. Киров,

124. №54 /Пеню Киров/

Любез. ми бр. Дънов,

125. № 56 /Пеню Киров/

Любез. ми бр. Дънов,

126. №57 /Пеню Киров/ [отворено писмо]

Любез. ми бр. Дънов,

Аз сега при работа, пак без работа съм.

127. №58 /Петю Киров/

1. ризи от средна величина без пасти и миникети –20 ст.;

4. нагръдници с пасти и нагръдници без пасти, но из около с краища – 15 ст.;

5. нагръдници без пасти и без краища – 10 ст.;

128. №59 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

Всичко туй разбирам и искам да бъда и аз безгрижен.

129. №60 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

130. №61 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

131. №71 (Петър Дънов)

Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е.

Господ няма [да] остави безплодни нашите усилия за добро.

Само искам да Ви не стават отегчение, защото и без това Вие доста сте сторили.

132. №62 (Пеню Киров) [отворена карта]

Любез. ми бр. Дънов,

133. №63 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Любез. ми бр.

134. №64 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

135. №76 (Петър Дънов)

Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни.

136. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Любез. бр. Дънов,

137. №79 (Петър Дънов)

И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват.

138. №66 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

139. №83 (Петър Дънов)

Никога не се обезсърчавайте.

140. № 67 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева.

141. №68 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

Ти бъди добър, любезен всякога, и не забравяй нас, твоите по- слаби братя.

142. №69 (Пеню Киров) [отворена карта]

Любез. ми брате,

143. № 70 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

144. №88 (Петър Дънов)

Любез. брат Киров,

Туй тя върши без умора непрестанно.

Благодат е на света тя безконечна.

145. №71 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят.

146. №89 (Петър Дънов)

Съжалявам, че вие, без да искате и без да съзнавате, че като се спорите и състезавате един с друг, [на] мене вредите повече.

Ще си навлече иго на врата без време.

147. №72 (Пеню Киров) [отворена карта]

Любез. ми бр. Дънов,

148. №91 (Петър Дънов)

При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванието на Светия Дух може ли да има успех?

По- добре двама в Дух, отколкото много без Него.

Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат.

149. №73 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

150. №74 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

151. №92 (Петър Дънов)

В Любовта няма страх и в надеждата – обезсърчение.

152. №75 (Пеню Киров)

Любез. ми бр.Дънов,

Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах.

И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко.

153. №76 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум.

154. №77 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

155. №78 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи.

А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител.

Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата.

156. №79 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

157. №80 (Пеню Киров) (отворено писмо)

Любез. ми бр. Дънов,

158. №98 (Петър Дънов)

При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават.

Гледайте на бъдещето нанапред с окото на вярата и което Провидението Ви отрежда, работете го без колебание.

159. № 81 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.

между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор.

160. № 82 (Пеню Киров)

Любез. ми бр. Дънов,

161. №83 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

Велчев170, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато.

162. №84 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

163. №85 (Пеню Киров)

Любез. брате Дънов,

Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная.

О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините!

За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха.

164. №104 (Петър Дънов)

Любезни бр. Пеньо,

165. №86 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

Само че един зъб намерих, закачен малко и останал на нея, който извадих и захвърлих, без да имам някоя болка.

166. №87 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

167. №106 (Петър Дънов)

Любез. бр. Киров,

168. №88 (Петър Дънов)

Любез. бр. Дънов,

169. №89 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

Чакам, защото няма живот без Него.

170. №108 (Петър Дънов)

Да те не обезпокоява поведението на приятелите.

Съвършенството не се постига без погрешки и усилия.

171. №90 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

172. №91 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.

Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.

Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали.

При това с никакви неща да не помрачавам ума си и да следвам начертания път Отгоре, без никакво колебание.

Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога.

Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни.

173. №92 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

174. №93 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

175. №94 (Пеню Киров)

Любезни бр. Дънов,

176. №95 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

Впрочем аз само гласа слушах, без да разбирам думите.

177. №96 (Пеню Киров)

Любез. бр. Дънов,

178. №97 (Пеню Киров)

Любезни бр. Петре205,

179. № 98 (Пеню Киров)

Любез. бр. Петре,

180. №99 (Пеню Киров)

Любезни брате Петре,

181. №100 (Пеню Киров)

Любез. бр. Петре,

Получих любезната ти картичка, благодаря ти.

182. №101 (Пеню Киров)

Любез. бр. Петре,

Любезното Ви писъмце получих днес и Ви отговарям.

183. №102 (Пеню Киров)

Любез. бр. Петре,

184. №103 (Пеню Киров)

Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения.

185. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.

186. №104 (Пеню Киров)

Любез. бр. Петре,

Тодор се намерил в неловко положение и му казал без заобикалки, че в такава бърканица той не взема участие.

187. №124 (Петър Дънов)

Любез. Пеньо,

3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие.

и ден „вторник“, без указано местописане.

П.“, което би могло да означава„Любезни Пеню“.

„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието.

188. №125 (Петър Дънов)

Любез. Пеню,

189. Речник на остарели и чужди думи

любезен (ост.) мил, любим.

190. ПОСЛЕСЛОВ

При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание религиозния дух на Българский народ“, а остатъка е дарявал на дружествата за издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици.

191. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

„Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова

„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.

Целта му е „да помага на бедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова

192. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош.

193. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.

194. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ.

195. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

Туй тя върши без умора непрестанно.

Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна.

196. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум.

197. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.

остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор.

198. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.

и ден „вторник“, без указано местописане.

„Любезни Пеню“.

199. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието.

200. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Без местоизд., Българско библейско дружество –ООД, 1994.

201. ПРЕДГОВОР

След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.

След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.

202. 02 ПИСМО

Аз само, мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, и да сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път. Откр.

203. 06 ПИСМО

Любез. ми бр. Киров,

Не се обезсърчавайте, братя.

Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и Славни са Неговите дела.

Любезни ми братя: 77

Той е наша канара и спасение, на която можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място.

204. 08 ПИСМО

Любез. бр.

205. 09 ПИСМО

Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно.

206. 10 ПИСМО

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост.

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и праведен Бог без колебание?

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

207. 12 ПИСМО

Поздравете Тодора, нашия любезен приятел, поздравляват ви и всички други тук.

208. 14 ПИСМО

Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод, и то изобилно.

Но неговото време се е свършило, негова час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Откр.

Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече.

Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание.

209. 16 ПИСМО

Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.

И викам искреността на помощ и украсявам челото с учтивостта и доброто и незлобието, и като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която Ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.

Мир вам, пак ви казвам, любезни Мои братя, радост на душата Ми.

210. 23 ПИСМО

Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.

211. 24 ПИСМО

Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките деятели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове.

212. 26 ПИСМО

Любезни бр. Киров,

213. 29 ПИСМО

Другояче то е без съдържание.

Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее.

214. 32 ПИСМО

Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло, гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.

215. 33 ПИСМО

Но изпитът все ще трябва да се мине, без него човек на никаква работа не може да се хване.

216. 36 ПИСМО

Онова, което Той изисква от нази, него и трябва да вършим, без никакви съобщения на света.

217. 37 ПИСМО

Любез. бр. Киров,

Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо, на моята слабост, и аз казах в душата си посред тази безнадеждност, Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила.

218. 39 ПИСМО

Любез. бр.

„Бог толкова възлюби света, щото даде сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него." Защото тези добрини, които се намират у вас и които се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безсолни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа.

Каква блажена мисъл: „Ще вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им", и „Греховете им и беззаконията им няма да спомена вече".

„Без вяра не може да се угоди на Бога." Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят.

Малко цветове сме ние, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпровожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.

219. 45 ПИСМО

До когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок.

220. 46 ПИСМО

Господ ще ни даде всичките Свои благословения, стига да сме Му верни винаги и да ходим пред Него с правотата на сърцето си, без да търсим своите щения.

221. 48 ПИСМО

Възлагайте всичко без колебание на Него и Той ще извърши делото.

222. 54 ПИСМО

Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е.

Господ няма да остави безплодни нашите усилия за добро.

Само искам да ви не стават отегчение, защото и без това вие доста сте сторили.

223. 59 ПИСМО

Любовта има преимущество и тя е наш водител в пътя на този живот, пълен с изпити, безпокойство, скърби, страдания и болезни.

224. 61 ПИСМО

И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дни през седмицата, и то без да хапват.

225. 62 ПИСМО

Никога не се обезсърчавайте.

226. 67 ПИСМО

Съжалявам, че вие без да искате и без да съзнавате, че като се спорите и състезавате един с друг, мене вредите повече.

227. 69 ПИСМО

При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванията на Светия Дух може ли да има успех?

По-добре двама в Дух, отколкото много без Него.

Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат.

228. 75 ПИСМО

При другото помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават.

Гледайте на бъдещето направо с окото на вярата и което Провидението ви отрежда, работете го без колебание.

229. 82 ПИСМО

Да те не обезпокоява поведението на приятелите.

Съвършенството не се постига без погрешки и усилия.

230. 90 ПИСМО

Любез Пеньо,

То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждане чрез възкресение и безсмъртие.

231. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Любезна госпожо М. Казакова,

Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата.

Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.

Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.

232. 94 ПИСМО

Любезна Г-жо М. Казакова,

Любовта е неугасима, злобата, тлеюща.

233. 95 ПИСМО

Любезна сестро М. Казакова,

234. 96 ПИСМО

Любезна сестро М. Казакова,

235. 97 ПИСМО

Любезна сестро М. Казакова,

236. 98 ПИСМО

Любезна сестро М. Казакова,

237. 101 ПИСМО

Любезна сестро М. Казакова,

238. 103 ПИСМО

Любезна сестро Мария Казакова,

Аз съм взел мерки да възбраня на всички лоши влияния да ви не спъват и ще ви заобиколя с името Господне, за да бъдете в безопасност от измамите на лукавите.

Като приемете настоящето, пишете ми да зная как отива вашето дело там и има ли още нещо да ви безпокои.

239. 104 ПИСМО

И любовта е чиста и безкористна.

240. 107 ПИСМО

Любезна сестро М. Казакова,

Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно.

241. 108 ПИСМО

Те имат търпение, и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия?

242. 109 ПИСМО

Любезна сестро М. Казакова,

Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте.

Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща.

Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие.

НАГОРЕ

2.3739380836487