Търсене в текстове за 'Христова църква'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 232 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №25

Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин?
към текста >>

2. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр.
към текста >>

Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г.
55. Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
към текста >>

В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св.
(П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г.
към текста >>

57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)
към текста >>

От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.
към текста >>

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].
към текста >>

Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г.
Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г.
към текста >>

в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).
От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола.
към текста >>

Тихчев прекратя членството си в Методистката църква.
- помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца. В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г.
към текста >>

Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова.
Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не искам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще". Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова. Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов. Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота. Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата. Пишете от моя страна на Х[а]раламби и го поздравете нарочно.
към текста >>

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас.
в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.).
към текста >>

Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне.
На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
към текста >>

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква.
Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. ....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна.
към текста >>

Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска.
№27 Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г. Люб. бр. Киров, Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва. Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта.
към текста >>

Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин?
към текста >>

И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им.
Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр.
към текста >>

106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в.
Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба. Честитя Ви деня Рождество Господне. Целувам те. Същий ..................... 106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 107. Вероятно М. Партомян. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)
към текста >>

3. 121 ПИСМО

Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили.
Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите. Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили. Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде. Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето.
към текста >>

4. За Христовата слава

За Христовата слава
За Христовата слава Въ начало бѣ Словото; и Словото бѣ у Бога; и Словото бѣ Богъ. То въ начало бѣ у Бога. Всичко чрѣзъ него стана; и което е станало, нищо безъ него не стана. Въ него бѣ живота, и живота бѣ видѣлина на человѣцитѣ. И видѣлината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе.
към текста >>

И той е глава на тѣлото, на църквата, който е начатъкъ, първороденъ изъ мъртвитѣ, за да има той първенство въ всичко;
Който въ образъ Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образъ и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по образъ както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на кръстъ. За това и Богъ го прѣвъзвиши, и подари му име което е надъ всѣко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всѣко колѣно отъ небеснитѣ и земнитѣ и подземнитѣ, и всѣки езикъ да изповѣда че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца. Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съмъ при васъ, но сега много повече като не съмъ при васъ, изработвайте спасението си съ страхъ и трепетъ; Фил. 2; 6, 12 Който е образъ на невидимаго Бога, пър- вороденъ прѣди вситѣ твари; понеже чрѣзъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, прѣстоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрѣзъ него и заради него се създаде; и той е прѣди всичко, и всичкото чрѣзъ него състои. И той е глава на тѣлото, на църквата, който е начатъкъ, първороденъ изъ мъртвитѣ, за да има той първенство въ всичко; Кол. 1; 15, 18 А когато пъкъ въвожда Първороднаго въ вселенната казва: И да му се поклонятъ всичкитѣ ангели Божии. Евр. 1; 6. Тѣ ще се биятъ съ Агнето; и Агнето ще ги побѣди, защото е Господъ на господаритѣ и Царь на царетѣ; и които сѫ съ него звани сѫ и избрани и вѣрни. Откр. 17; 14.
към текста >>

5. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български
Т. И. Бъчваров Издание на редакцията на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София Мистична случка Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил...
Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш."
към текста >>

— Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора.
— С всяко благодарение - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влязох при гроба на свети Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ?... И защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н..." Но ето, че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение. А най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... — Драгий ми синко - рече.
към текста >>

— Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.
— Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него дали ги познавам.
към текста >>

Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!...
О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети, що говори: даровете и призванието Божии са неотложна отрасл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото, ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, наверно Бог ще ги послуша. Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!... След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия.
към текста >>

****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К.
руският император Николай I Павлович превзел Варна от турците и лично влязъл в града, произнесъл знаменитата фраза: „Смъртта на Владислав е отмъстена" (бел. състав.) * Буквите на рибата - в езотеричното християнство гръцката дума IHTUS (риби) символизира съкращението Isus Hristos Тео Unis Soter (Исус Христос, Син Божи, Спасител) (бел. ред.) *(църковнославянски): Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите (бел. ред.) **Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса. Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.) *****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.) * (църковнославянски): „Защото както тялото е едно, а има много удове (органи), и вейте удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са“, Първо Коринтяном, 12: 12 (бел. ред.) ** (църковнославянски): „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
към текста >>

Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.)
*(църковнославянски): Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите (бел. ред.) **Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса. Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.) *****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.) * (църковнославянски): „Защото както тялото е едно, а има много удове (органи), и вейте удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са“, Първо Коринтяном, 12: 12 (бел. ред.) ** (църковнославянски): „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “, Псалм 133; 1 (бел. ред.) *** Родовете от Авраам до Давид, от Давид до Вавилонското преселение и от Вавилонското преселение до Исус Христос са цитирани в Евагелие от Матея: 1; 1-17 (бел. ред.)
към текста >>

6. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй.
Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика. Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия. Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй. Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не и остана време да се занимае с това „зло". ВЪВ ВАРНА През януари 1912 г. трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота.
към текста >>

Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква.
Посрещнаха ме много любезно. Георги имаше три дъщери-моми, които ми направиха силно впечатление, защото бяха облечени в черни рокли и черни забрадки. Това характеризираше разбиранията на домакина. file:///C:/Users/Vatev/Desktop/Uchitelia_vav_Varna_files/Uchitelia_vav_Varna-266.png Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам. Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-сво-бодна и демократична по религиозните въпроси. Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи гроб. Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб. През септември 1914 г.
към текста >>

Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова.
Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи гроб. Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб. През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас. Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе ; поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията-Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела".
към текста >>

животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква.
Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература. Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето Човекът". Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя.
към текста >>

Ходенето на църква се почти прекрати.
През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература. Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето Човекът". Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св.
към текста >>

Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св.
Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и.
към текста >>

Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол.
За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението.
към текста >>

Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата.
Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето семейство в село Голяма Франга, Варненско (днес с. Каменар, бел. ред.). Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне. Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата. Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги.
към текста >>

Също така като нея работеше и Виктория Христова.
Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов. Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г. се запозна с окултната наука и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска. Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя.
към текста >>

7. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове.
Слънцето силно изгря. В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза: Ще взема 21-вия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той и рече: „Що ищеш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво до тебе." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове. Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете и да седне отдясно, а другият - отляво. Желанието и беше добро, но просбата и беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но за да седнеш отляво и отдясно, знаете ли какво значи?
към текста >>

ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди.
Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч.
към текста >>

Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник Времето сутринта бе студено, но след изгрева на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
към текста >>

Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея.
" - „Духовете не се връщат" - добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат - връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо П.
към текста >>

В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете.
Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат - връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо П. Тихчев: Слава на Господа, това е така, опитал съм го!
към текста >>

Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас.
И сега има много наши приятели, които са тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо П. Тихчев: Слава на Господа, това е така, опитал съм го! Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл.
Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X. Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X. Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш. Например един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

Богородица ходихме в Православната църква.
Сутринта Слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 ч. подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в Православната църква. В 11 ч. се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч. подир обед. В 4,25 ч.
към текста >>

Но где ще ги намерите, в църквата ли?
Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място - в сърцето и в ума на човека; тези кадилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамян и кадилница в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да задържите за кадилницата, която е завързана за Божествената воля.
към текста >>

Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място - в сърцето и в ума на човека; тези кадилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамян и кадилница в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да задържите за кадилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кадилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.
към текста >>

Ами че Любов има във вас, стоплете я - тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде.
Така че на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Човеческого в нас, веднага ще захвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, възлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Ами че Любов има във вас, стоплете я - тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мнозина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ. Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини - ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? "
към текста >>

И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот.
Например да кажете някога, че вашите умове са изопачени и прочее - аз зная причината защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи - то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб - то е Божествено. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божествено344. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят.
към текста >>

Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божествено344. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят. Обаче за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: „Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата помилуй съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане и затова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път346.
към текста >>

Аз ви питам какво сте научили от Църквата?
Ти трябва да изпъдиш дявола от себе си, защото в теб се борят Христос и един лош дух. Аз не искам мен да почиташ. Аз, като дохождам тук в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа - иначе вие грешите. Ако се съмнява някой в мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам какво сте научили от Църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.
към текста >>

С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Аз не искам мен да почиташ. Аз, като дохождам тук в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа - иначе вие грешите. Ако се съмнява някой в мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам какво сте научили от Църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас - слушате гласа Му, но Го не видите.
към текста >>

Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри.
Преди години в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос ни най-малко да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се оглежда и да пожелава всякога да се оглежда във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри. Но иконата и свещта - това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного. На всекиго едного Бог е дал особена форма и план, в които всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля - да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате.
към текста >>

Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен.
Когато се преподава едно учение, опитайте го - опитайте го, също както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз. Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни, но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. „Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка.
към текста >>

Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам.
Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре.
към текста >>

Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към Църквата и към ближните си?
Обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение, че ви лъжа, защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към Църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. Всички изговарят: Амин. А когато се занимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм - по този въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз?
към текста >>

Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изиска от дявола първом да каже: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и грешен." Дяволът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." 349 А с това Господ е искал [дяволът] да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе 350 последствията на онова, което е правил. Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг - друго; един - по- умен, а друг - по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

Това искам да го кажете и на Църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено.
Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправим делото? " Какви сте? Вие сте непослушни синове, които искам да въведа в Рая. А когато дойдат Синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едноносители на Великата истина. Това искам да го кажете и на Църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз - дали съм самозван, или изпратен. Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос. Но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето.
към текста >>

Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат, и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от Любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа...", и ще му кажеш да се освободи356; а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а пък то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да завежда стадото „при тихи води и при зелени пасища"357. Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници." Аз съм срещал много хора свещеници без джубета и калимавки - те саистинските свещеници. Вземете например врачките - при тях отиват много повече, отколкото при поповете. И в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се помирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към текста >>

Това е именно, което се проповядва днес в Църквата.
А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но след като му попродължат мястото и след като малко поживеем при Него, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде да поработи." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че сам Господ не е сега в Рая - Той е излязъл из Рая и ето иде на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е именно, което се проповядва днес в Църквата. Има един пример от Северноамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин.
към текста >>

Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин.
Това е именно, което се проповядва днес в Църквата. Има един пример от Северноамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат; казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин можем да изясним много от нашите страдания.
към текста >>

Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли.
Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат; казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат по-добре.
Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму - нека се учат другите да бъдат сами трудолюбиви. Даже ето и аз сега няма да ви кажа как да произнасяте думата Любовь - това ще ви покаже вашият Дух. И затова отсега вие започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да научите да произнасяте думата Любовь. И като се съберем втори път, бих желал да зная колко сполучливи опити сте имали, защото от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата Любовь. А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат по-добре. Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума както трябва, ще престанат да се карат. Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй, ето така трябва да проповядваме. С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем?
към текста >>

Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем.
Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй, ето така трябва да проповядваме. С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем? Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но свободен е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата Любовь, той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата Любовь аз те връзвам - питам те кое е по-хубаво.
към текста >>

Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат.
А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй, ето така трябва да проповядваме. С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем? Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но свободен е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата Любовь, той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата Любовь аз те връзвам - питам те кое е по-хубаво. С. Драганов: По-хубаво е, като вържеш мен, да вържеш и дявола.
към текста >>

Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как?
Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството.
към текста >>

Гумнеров: Христовата църква.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква. 347 Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате – в протокола на Д. Голов: Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме. 348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението.
към текста >>

351 Църквата Божия – в протокола на П.
348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението. 350 Не ще понесе – в протокола на П. Гумнеров: нека понесе. 351 Църквата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Царството Божие. 352 Мускули – в протокола на Д. Голов: плът. 353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на Откровение 3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене. 354 Не можем – в протокола на П.
към текста >>

8. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Някой: Формите, които има Църквата, четенето на разни молитви - ако се преведат на български, ще имат ли сила?
И. Стойчев: Ще опишем ли кръга и после ще влезем? - Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега - същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания - това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила. Някой: Формите, които има Църквата, четенето на разни молитви - ако се преведат на български, ще имат ли сила? - Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла. Същият: Значи по-хубаво е да научим славянски. - Ново трябва да създадем.
към текста >>

Ще излезете всинца пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта.
Плодовете изискват светлина, за да узреят - то е закон много добре обоснован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби - направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън" (обаждат се: Амин). Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор; като излезем, ще ни се повредят очите." - няма да им се повредят очите. - „Да ни турят превръзки" - никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега - научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работи има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта.
към текста >>

9. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

131 Популярна религиозна песен в Евангелската петдесятна църква.
Гумнеров: да се не прави. 128 Непотребни изкушения – в протокола на П.Гумнеров: непотребни изключения. 129 Който е тялото, а вие сте душата – в протокола на Д. Голов: който е тялото, душата. 130 Ако те са извън Веригата, непременно – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 131 Популярна религиозна песен в Евангелската петдесятна църква. 132 Съединен с памук – става дума за метода за производство на нитроцелулоза (от памучни влакна, сярна и азотна киселина), която заедно с нитроглицерин е главна съставка на динамита. 133 Перифраза на Йоанна 14:13: И каквото попросите в мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 134 Перифраза на Матея 6:33: Но търсете първом царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи. 135 „Достойно ест“ – популярно църковно православно песнопение.
към текста >>

Гумнеров: Христовата църква.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква. 347 Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате – в протокола на Д. Голов: Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме. 348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението.
към текста >>

351 Църквата Божия – в протокола на П.
348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението. 350 Не ще понесе – в протокола на П. Гумнеров: нека понесе. 351 Църквата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Царството Божие. 352 Мускули – в протокола на Д. Голов: плът. 353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на Откровение 3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене. 354 Не можем – в протокола на П.
към текста >>

10. Писма до Мария Казакова - 1903

Ако решите да я оставите при Вази си заради Любовта Христова за една година повече, добре ще сторите.
Ще стане прелом в живота й. Тя има добро бъдеще, но има и голяма опасност да го не разруши сама. Ако вярата й в Бога се усили, ако Любовта за доброто и саможертвеността вземе върх, тя ще спечели. А ако не, има да продължава своето земно съществувание. Оставят на ваше разположение да я вземете или не. Ако решите да я оставите при Вази си заради Любовта Христова за една година повече, добре ще сторите. Христос ще Ви покаже що трябва да вършите, а от своя страна и аз ще Ви дам своето съдействие, да знаете как да постъпите. С г-жа М. Попова не съм имал възможност да се срещна. Ако това е угодно на Бога, ще сторим и него. Вашето миналогодишно писмо получих.
към текста >>

Православната църква има нужда от Вази.
Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага. Аз зная, Този, Който Ви води, е верен, в Него няма измяна. Уповавайте Нему. И според Неговия благ глас изпълнявайте благата Му Воля. Той ще отваря пътя Ви. Православната църква има нужда от Вази. Трябва да я любите и да живеете за нея. Дайте моите искрени поздравления на г-жа Недялкова. Господ ще и даде според желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за по-после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново.
към текста >>

11. Писма до Мария Казакова - 1905

Бъдете светила в Православната църква.
Опитът ще научи хората, че да се в ърши злото е вредно за самите тях. Те постоянно ядат от забраненото дърво. Търсят щастието от Временните неща; ако е там, нека го намерят. Ето измамата на человеческите умове. Стойте всички твърди и непоколебими в Истината. Бъдете светила в Православната църква. Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София, 11.ІV.1905.г. Люб. сестро М. Казакова,
към текста >>

Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за Православието.
Те са Божественият остен. Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани. Не се плашете от дявола. Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа; без нея той е тъй слаб, както последният страхливец. Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ. Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за Православието. Днешните времена са времена на изпити и пресявания. Бог ще пресее и очисти всичко под Своето сито. Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго, освен Истината и добрият Живот. На хората е потребна чиста и здрава храна. Ако небесните Жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание.
към текста >>

12. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените, и между всички учени класи има все спорове.
Към 10 часа слънцето силно изгря. В 10 часа, когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Марка, г-н Дънов каза: Ще взема 21-ия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А Той й рече: „Що искаш? " Казва My: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво..." Често ние се запитваме, от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените, и между всички учени класи има все спорове. Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а другият – отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но, за да седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи?
към текста >>

Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди.
Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. 12 АВГУСТ, ВТОРНИК
към текста >>

Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея.
Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат. Връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! "
към текста >>

В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете.
Връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
към текста >>

Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа.
И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го! – Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл.
Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х". Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш. Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

13. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква.
15 АВГУСТ, ПЕТЪК, СВЕТА БОГОРОДИЦА Времето – отлично. Сутринта слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове".
към текста >>

В църквата ли?
Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите? В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля.
към текста >>

Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите? В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.
към текста >>

Ами че любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде.
Така че, на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Ами че любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мноэина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? " (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови.
към текста >>

И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот.
За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему."
към текста >>

Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя".
Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл.
към текста >>

Аз ви питам, какво сте научили от църквата?
Ти трябва да изпъдиш дявола от себе си, защото в теб се борят Христос и един лош дух. Аз не искам мене да почиташ. Аз, като дохождам тук, в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа – иначе, вие грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам, какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите.
към текста >>

С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Аз не искам мене да почиташ. Аз, като дохождам тук, в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа – иначе, вие грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам, какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа.
към текста >>

Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного; на всекиго едного Бог е дал особена форма, план, в който всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света. Много и много ви бих казал, но умовете ви трябва да са готови.
към текста >>

Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен.
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз! Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница.
към текста >>

Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата.
Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи!
към текста >>

Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си?
Обичайте жените си както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както що първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото, който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за Този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изговарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм – по тоэи въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз? Не, защото когато водолазът действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
към текста >>

Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия, да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако му иска да се моли за него, то светията да иэиска от дявола първом да каже, че е мерзост на эапустението. Значи, да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок2, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг – друго; един – по-умен, а друг – по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено; кажете им, че Христос иде.
Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: "Какви сме ние, та да оправим делото? " Какви сте? Вие сте непослушни синове, които искам да въведа в Рая. А когато дойдат синовете на Обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едноносители на Великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено; кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозван или изпратен? Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос; но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите: напротив, смъквате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И като сваля и мене, аз му възлагам половината от товара си, и му каэвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение!
към текста >>

Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не. Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета5 и калимавки – те са истинските свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ на такива ще тури расо.
към текста >>

Това е, именно, което се проповядва днес в църквата.
Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е, именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин2, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият".
към текста >>

Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал.
Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин2, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал. Поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат.
към текста >>

Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква".
Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква". Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли.
Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква". Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.
към текста >>

А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре.
Нека се учат другите да бъдат сами трудолюбиви. Даже ето, и аз сега няма да ви кажа, как да произнасяте думата „Любов". Това ще ви покаже вашият дух и затова, отсега вие започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да научите думата „Любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная, колко сполучливи опити сте имали, защото, от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата „Любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре. Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума, както трябва, ще престанат да се карат. Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме.
към текста >>

Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем.
А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме. (Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?) – Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл. Юд. 1;9). Но свободен е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
към текста >>

Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат.
Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме. (Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?) – Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл. Юд. 1;9). Но свободен е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата „Любов", той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям.
към текста >>

Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как?
И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
към текста >>

14. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

(Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила?
(Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега, същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания. Това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила. (Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила? (Учителя): Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла. (Същият): Значи, по-хубаво е да научим славянски. (Учителя): Ново трябва да създадем.
към текста >>

Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта.
Направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън". (Обаждат се: „Амин".) Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите". Няма да им се повредят очите. „Да ни турят превръзки". Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега, научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работа има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта.
към текста >>

15. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

За събитията и църквата
СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. Актуални проблеми и задачи за работа през годината от книгата „Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите на „Бялото Братство" на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново." Беседата в читалище „Надежда" е публикувана в брошурата „Новото човечество", 1921 г. За събитията и църквата За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето.
към текста >>

Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка.
„Новото човечество") Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстой, който бе глас на Бога живаго. „Ако не можеш да живееш един чист, по-честен живот, какво ще стане с нашите църкви? " И духовенството доведе болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. И днес Той ни пита: „Това ли създадохте в толкова години? " Христос е, който действува в Русия, а не някакъв сатана. Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на живото; който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките. Но туй не влиза в моята реч.
към текста >>

Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква.
Тези неща ще ги имате предвид. Гледайте да не попаднете в съмнение и да се запитвате: „На прав път ли съм? " Правило е: щом живееш по закона Божи и Неговата Любов, на прав път си. Щом си в мир с всички хора, ти си в Божия, в Христовия път. (49-50 стр.) Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква. Самарянката казваше на Христа: „Евреите казват, че трябва да се молят в Ерусалим, ние казваме, че трябва да се молим на тази гора, а ти какво ще кажеш? " Христос й отговори: Тъй е било досега, но иде време, когато истинските поклонници няма да се кланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще се кланят в Дух и Истина на Отца си и това ще бъде навсякъде". Питам: къде сме непоследователни и дали те или ние сме непоследователни? (52 стр.) И днес свещениците ни казват: „Върнете се в църквата!
към текста >>

И днес свещениците ни казват: „Върнете се в църквата!
Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква. Самарянката казваше на Христа: „Евреите казват, че трябва да се молят в Ерусалим, ние казваме, че трябва да се молим на тази гора, а ти какво ще кажеш? " Христос й отговори: Тъй е било досега, но иде време, когато истинските поклонници няма да се кланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще се кланят в Дух и Истина на Отца си и това ще бъде навсякъде". Питам: къде сме непоследователни и дали те или ние сме непоследователни? (52 стр.) И днес свещениците ни казват: „Върнете се в църквата! " А то е все едно кажеш на свободния човек: „Върни се в затвора! " Или все едно да кажеш свободния вол: „Сложи си ярема! " Да допуснем, че ще се върнем в църквите. Какво обещават да ни дадат свещениците? — Спасение.
към текста >>

И църквата не е ваша собственост".
Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание. Със свещениците няма да влизате в спор, а като видите да говорят неверни неща, ще си кажете: „Не сте прави." Ще ги оставите изкажат всичко лошо, а после ще вземете кошовете, ще натоварите всичкия им смет и ще им дадете да си го носят. Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие.
към текста >>

Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка.
Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог.
към текста >>

Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички.
Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога.
към текста >>

Нашата идея не е църквата, а царството Божие.
И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице.
към текста >>

Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея.
Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение".
към текста >>

И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение".
Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение". Никаква Православна църква! Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците
към текста >>

Никаква Православна църква!
Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение". Никаква Православна църква! Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците Това учение е учение за братството.
към текста >>

16. 1922_1 1922 година

Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа.
1922 година Годината 1922 е кардинална в историята на Бялото Братство. Учителя на 24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци.
към текста >>

проблемът с църквата достига своята критическа развръзка.
Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шлятер. Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма лечебна сила. Съборът продължава от 19 до 25 август. През 1922 г. проблемът с църквата достига своята критическа развръзка. На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр.
към текста >>

На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се.
Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма лечебна сила. Съборът продължава от 19 до 25 август. През 1922 г. проблемът с църквата достига своята критическа развръзка. На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед.
към текста >>

През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед.
На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот". По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута. Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов.
към текста >>

17. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
към текста >>

Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение.
към текста >>

Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
към текста >>

От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>

Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
„еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя.
към текста >>

Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
към текста >>

Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати.
В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на:
към текста >>

Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп.
Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя.
към текста >>

Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина.
„Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
към текста >>

Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ.
Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос.
към текста >>

Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
към текста >>

А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>

Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922).
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
към текста >>

Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф.
към текста >>

То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше.
към текста >>

Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>

На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ.
към текста >>

Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др.
към текста >>

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.
Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
към текста >>

ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).
към текста >>

ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка.
към текста >>

Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>

Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква.
22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
към текста >>

Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл.
Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
към текста >>

Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое.
към текста >>

18. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

018. Откровението в църквата „Св.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски” Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните. За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески.
към текста >>

За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски” Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните. За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27
към текста >>

На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски” Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните. За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ?
към текста >>

“На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св.
Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора.
към текста >>

— Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора.
“На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар.
към текста >>

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.”
Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон.
към текста >>

Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св.
Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи. Нима той не се е запитвал дали в корабокрушението, станало два-три дни преди тази среща, не се крие някаква поличба, чрез която Небето е искало да му покаже неправилното му решение за бягство от живота? Човек няма възможност да установи дали има и до каква степен съществува детерминираност, и откъде започва проявлението на неговата свободна воля. На практика всеки има възможност да определя своето поведение, като по личен избор възприема или отхвърля предлаганите му от обстоятелствата възможни варианти за осъществяване. Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля.
към текста >>

Откровението в църквата “Св.
Нима той не се е запитвал дали в корабокрушението, станало два-три дни преди тази среща, не се крие някаква поличба, чрез която Небето е искало да му покаже неправилното му решение за бягство от живота? Човек няма възможност да установи дали има и до каква степен съществува детерминираност, и откъде започва проявлението на неговата свободна воля. На практика всеки има възможност да определя своето поведение, като по личен избор възприема или отхвърля предлаганите му от обстоятелствата възможни варианти за осъществяване. Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля. Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството.
към текста >>

Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството.
Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти.
към текста >>

За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец.
Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква.
към текста >>

В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан.
Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св.
към текста >>

Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица.
Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж.
към текста >>

С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква.
За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св.
към текста >>

При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185.
към текста >>

Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит.
Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
към текста >>

“За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св.
Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.).
към текста >>

В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата.
Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата.
към текста >>

Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува.
Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка.
към текста >>

Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата.
В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност.
към текста >>

Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква.
Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св.
към текста >>

Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св.
Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св.
към текста >>

Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св.
Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
към текста >>

Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св.
Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>

19. 019. Обет за духовна служба

С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра.
Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година. В антиминса фигурира числото 153. Това число е взето от Евангелието на Йоана, гл. 21, ст. 11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу.
към текста >>

Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини.
21, ст. 11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г.
към текста >>

Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св.
11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани.
към текста >>

в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани.
Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден. Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне.
към текста >>

През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква.
Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден. Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне. Девойката го наближила и му рекла: “Преподобни старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви проводена съм с тия трима набожници – мъчениците Димитрий (вероятно Св.
към текста >>

Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден.
За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден. Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне. Девойката го наближила и му рекла: “Преподобни старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви проводена съм с тия трима набожници – мъчениците Димитрий (вероятно Св. Димитрий Солунски, б.
към текста >>

а.), мъченик Мина, а на третия името му няма да съобщя (вероятно третият е същият стар свещеник, който се явява на Константин Дъновски в солунската църква “Св.
Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне. Девойката го наближила и му рекла: “Преподобни старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви проводена съм с тия трима набожници – мъчениците Димитрий (вероятно Св. Димитрий Солунски, б. а.), мъченик Мина, а на третия името му няма да съобщя (вероятно третият е същият стар свещеник, който се явява на Константин Дъновски в солунската църква “Св. Димитрий”, б. а.), за да ви предам волята на Пресвета Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, за нашия окаян народ християнски.”
към текста >>

20. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна.
Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г.
към текста >>

През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа.
През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад.
към текста >>

Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>

Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето.
В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха? Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. “Българското царство – казва Шафарик – даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили – Византия и Римската империя, Цариград и Рим. Българското царство – допълва същият автор – обаче е бивало най-вече обезсилвано от своите собствени недъзи.
към текста >>

“С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им.
За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37
към текста >>

Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица.
През втората половина на ХІ и в началото на ХІІ век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.”36 Продължителните гонения разгромяват богомилското движение и се идва до шестването на неограничената светска и църковна власт на царедворци и духовници, които довеждат България до робство. “С унищожаването на богомилското движение в средните векове – пише Клинчаров – българската реакция не само убива жизнените сили на българския народ, от които той е имал нужда, за да се брани против похитителите на неговата свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се пречупи кълнът и зарядът на българската култура.”36 Носителите на този светъл заряд от прогресивни идеи обаче бяха смазани, унищожени и пропъдени от българската църква и държава, което стана причина за разрастване на разложението им. По този начин от носител на прогресивни идеи средновековна България се превръща в изоставаща робска земя, която се сгромолясва под тежестта на своите грешки и изпада в неколковековно робство. Безпристрастна преценка за обстановката, срещу която реагират богомилите, ни дава историкът Григорий Цамблак в неговото “Похвално слово за Патриарх Евтимий”, където се казва: “Край град Търново се простира една местност, отделена от него само с една река... В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в него се събираше народът от целия град, заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела, понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението на блудниците и поради това си навличаха божието негодувание”.37 За мястото и ролята на богомилите се спира и проф. Димитър Ангелов, позовавайки се на един твърде важен паметник за нашата история, на който досега не бе обръщано достатъчно внимание.38 Става дума за ”Българския апокрифен летопис”, съставен към средата на ХІ век от неизвестен автор, който е имал за цел да предаде накратко историята на българския народ от най-старо време, представена като смес от православни и богомилски легенди, където българите били представени като предопределен от Бога народ.
към текста >>

За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във властта на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква.
За да угоди обаче на властническите капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата. На законния престолонаследник Иван Страцимир той дава управлението на Видинската област, а на втория си син Иван Шишман предоставя централ-ната част на държавата като Търновско българско царство. Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор). Всичко това улеснява разгромяването на България от османците. В тази епоха България се сочи като факлоносец на прогресивното начало и една от първите държави в Източна Европа, които след Византия въвеждат християнството като обща народностна религия. За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във властта на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква. За такива им били проводени братята Кирил и Методий, които през 862-863 г. утвърж-дават в Моравско християнството от източноправославен тип. Междувременно русите от Киевска Рус са въз-прие-ли християнството чрез Византия, но поради езикови различия то им стояло като чужд придатък. Едва когато учениците на братята Кирил и Методий ги обучават на славянската писменост и ги снабдяват с разбираемата за тях славянска църковна книжнина, те почувствали силата на Христовото Слово. Поляците възприемат християнството през 966 г.
към текста >>

по римокатолическия обред и минават в лоното на Римокатолическата църква.
За такива им били проводени братята Кирил и Методий, които през 862-863 г. утвърж-дават в Моравско християнството от източноправославен тип. Междувременно русите от Киевска Рус са въз-прие-ли християнството чрез Византия, но поради езикови различия то им стояло като чужд придатък. Едва когато учениците на братята Кирил и Методий ги обучават на славянската писменост и ги снабдяват с разбираемата за тях славянска църковна книжнина, те почувствали силата на Христовото Слово. Поляците възприемат християнството през 966 г. по римокатолическия обред и минават в лоното на Римокатолическата църква. Като носители и разпространители на Христовото учение между славяните (с изключение на поляците) се явяват българските християнски просветители. А прогресивното начало в развитието по това време на културното човечество се провеждало чрез християнството.
към текста >>

21. 031. Период след Освобождението

получава в солунската църква “Св.
031. Период след Освобождението След освобождението на България отец Константин застава начело на смесения епархийски съвет. От този му пост той се отдава на обществена дейност за уредба на народностните работи в епархията. Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско. Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива, вдъхновяван от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г. получава в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение. Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар.
към текста >>

Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир.
Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност.
към текста >>

След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва.
През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св.
към текста >>

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св.
След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София.
към текста >>

Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата.
Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”.
към текста >>

По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”.
Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война. За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков.
към текста >>

По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18
Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна. Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>

Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>

22. УЧИТЕЛЯТ

две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква.
градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето."
към текста >>

като Христова Година.
Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък." Тази книжка е завършена на 12 август 1912г. Тази дата се намира отпред на първата страница на книжката. С излизането на тази книжка се ознаменува годината 1912г. като Христова Година. Защото през 1912г. слиза Христовия Дух и се вселява в Учителя. А мъчнотиите срещу излизането на стиховете на Господнята книга са преди слизането на Христовия Дух. Необходим е дълъг и подготвителен период. Времето наближава, за което съдим по Неговите Думи, дадени на 1 април 1912 г: "Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо до България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствате Неговото идване.
към текста >>

Година свята и Христова.
Да се вселят в Него тези два различни Духа, са необходими два развити различни мозъчни центрове. Петър Дънов ги има. На 48 години в Него е оформено тялото на Мъдростта. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На годишната среща на членовете на Синархическата Верига от 15-21 август 1912г. Той казва: "Аз ви поздравявам от името на Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предадено, говорено и опитано от хиляди години".
към текста >>

23. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали.
Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Кога хората се радват наедно? - Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света - вечна и неизменна - Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.
към текста >>

Една църква съществува в света - вечна и неизменна - Христовата църква.
Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Кога хората се радват наедно? - Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света - вечна и неизменна - Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.
към текста >>

Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи.
Кога хората се радват наедно? - Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света - вечна и неизменна - Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.
към текста >>

24. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

По това време аз бях дякон и имах рано сутринта служба в църквата.
" Учителят е знаел, очаквал е събитието, допускал го е, за да може да го разреши по такъв начин, че да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализирана ръка на Рила написва: "Бог е Любов." Тодор Ковачев - внук Годината беше 1936. По това време аз бях дякон и имах рано сутринта служба в църквата. В този ден имах голямо напрежение в себе си, като че ли ще се пръсна. Беше петък. След свършване на службата в църквата, където пеех, хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева. Този ден нещо ме накара да се кача там. Ту бързах, ту забавях.
към текста >>

След свършване на службата в църквата, където пеех, хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева.
Тодор Ковачев - внук Годината беше 1936. По това време аз бях дякон и имах рано сутринта служба в църквата. В този ден имах голямо напрежение в себе си, като че ли ще се пръсна. Беше петък. След свършване на службата в църквата, където пеех, хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева. Този ден нещо ме накара да се кача там. Ту бързах, ту забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно. Пристигнах на Изгрева в строго определеното време за мен и веднага разбрах, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение над Него.
към текста >>

Стойна Христова и аз тази година отидохме по-късно на езерата.
Обикновено седеше на леглото в палатката и от време на време полягваше на припек отпред върху одеало. Говореше трудно и малко. Езикът му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси, фъфлейки. Елена Андреева Стойна Христова и аз тази година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши, плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме да я целунем. Много се умъчлихме и плакахме, Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Учителят започна лекцията Си с Христовата проповед на планината (Матея, гл.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО Спомени на ученици Учителят започна лекцията Си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 ст.). Прочете бавно едно по едно блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете от 6 гл. на Евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: "Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва колко е по-пълен споменът на онзи, който лично е преживял дадено събитие."
към текста >>

Тя, църквата, е вече свършила и още 10-15 години ще трае и ще приключи.
Христос още не се е проявил напълно. Когато Христос напълно се прояви, страданията ще изчезнат. Докато не дойде мирът на Земята, не е проявен Христос; понеже и у вас няма мир, и вие не сте напълно проявени. Преди 2000 години Христос дойде на Земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха Учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Тя, църквата, е вече свършила и още 10-15 години ще трае и ще приключи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо.
към текста >>

Тези форми на църквата задържат развитието на живота, затова те ще отпаднат.
Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистият Дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят! Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат Учението и така мислят, няма от какво да се плашим.
към текста >>

Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата?
Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистият Дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят! Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат Учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта или вземи чук и начукай камъка, влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
към текста >>

В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа.
Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е станало пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стоя- на. Навсякъде прилагат мненията на хората, а не мнението на Христос. В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа. Те взеха Христа, та Го разпънаха и същите тези сили след това взеха това разпятие и с кръста заблуждават света. И от кръста на разпятието направиха идол. А Христос го пое, носи го до известно време и го хвърли, за да го носят по- нататък човеците. Те трябва да го носят. А пътят е показан от Христа.
към текста >>

Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека.
Те трябва да го носят. А пътят е показан от Христа. Всеки човек вътрешно се разпъва, минава през страдания, идва до Голгота и след Голгота трябва да дойде Възкресението. А Възкресението е пробуждане на съзнанието. Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека. Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси. Не е така! Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото. Мойсей даде заповедта: "Не убивай! " Неговите последователи го измениха: "Зъб за зъб, око за око!
към текста >>

Само тази църква може да ви спаси.
А пътят е показан от Христа. Всеки човек вътрешно се разпъва, минава през страдания, идва до Голгота и след Голгота трябва да дойде Възкресението. А Възкресението е пробуждане на съзнанието. Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека. Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси. Не е така! Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото. Мойсей даде заповедта: "Не убивай! " Неговите последователи го измениха: "Зъб за зъб, око за око! " Велико е било Учението на Моисея, но след смъртта му, неговите ученици го изопачили.
към текста >>

Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото.
А Възкресението е пробуждане на съзнанието. Възкресението се отнася до Божествения Дух и до пробуждане на съзнанието у човека. Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси. Не е така! Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото. Мойсей даде заповедта: "Не убивай! " Неговите последователи го измениха: "Зъб за зъб, око за око! " Велико е било Учението на Моисея, но след смъртта му, неговите ученици го изопачили. Разбиранията на учениците му били ограничени, вследствие на което те несъзнателно изопачили Учението на Моисея и създали особено учение - моисеизъм. Така постъпиха и учениците на Христа с Учението на своя Учител.
към текста >>

26. ВЪВЕДЕНИЕ

От въпросите им към римския папа се разкриват непримиримите противоречия и конфликти с догмата и порядъка на църквата.
Тя е била една обсерватория, в която прабългаринът се е ориентирал за движението на небесните светила; за смяната на годишните времена и най-вече е поддържала вярата му в космическата мъдрост. Той идва до дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и днес неосъзнато от немалко духовни среди по света, където най-доктринерски се смесва алтернативата атеизъм-вяра, около която продължава да се гравитира, без да се държи сметка, че и тук нещата основно са се променили. Разграничаването на духовното от религиозното е един мироглед със своето самоопределение и заангажираност към два принципа веротърпимост и антиклерикализъм, играли съдбовна роля в историята ни. При идването на българите на Балканите, Тангра не измества Перун и не се възпира разширяващото се християнизиране на полуострова. Тази веротърпимост е осигурила доверието и е стопила бариерата между местните племена и новодошлите българи, които още с покръстването на новата държава проявяват антиклерикалния си дух. От въпросите им към римския папа се разкриват непримиримите противоречия и конфликти с догмата и порядъка на църквата. Самата църква още по онова време се е отдалечила от християнската същност на духа. Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе. Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем навсякъде прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика.
към текста >>

Самата църква още по онова време се е отдалечила от християнската същност на духа.
Той идва до дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и днес неосъзнато от немалко духовни среди по света, където най-доктринерски се смесва алтернативата атеизъм-вяра, около която продължава да се гравитира, без да се държи сметка, че и тук нещата основно са се променили. Разграничаването на духовното от религиозното е един мироглед със своето самоопределение и заангажираност към два принципа веротърпимост и антиклерикализъм, играли съдбовна роля в историята ни. При идването на българите на Балканите, Тангра не измества Перун и не се възпира разширяващото се християнизиране на полуострова. Тази веротърпимост е осигурила доверието и е стопила бариерата между местните племена и новодошлите българи, които още с покръстването на новата държава проявяват антиклерикалния си дух. От въпросите им към римския папа се разкриват непримиримите противоречия и конфликти с догмата и порядъка на църквата. Самата църква още по онова време се е отдалечила от християнската същност на духа. Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе. Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем навсякъде прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика. Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното.
към текста >>

Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви.
Нашият поглед е отправен към поведението, нравствените следи и духовните рефлекси на траките, наследили орфическото знание, като далечно предчувствие за учението на Христос. Траките са били миролюбци, вярвали са в преражданията, познавали са билките, с които са лекували; влияели са на природните стихии, въздействали са с музиката. Всички тия духовни прояви не рефлектират ли към едно друго време времето на X век векът, в който се оформи богомилската традиция, за да утвърди възгледите на началното християнство? Реализацията на християнството, това е богомилското учение, а неговото разпространение е процес, чиято цел се тълкува като подготовка на човешкото съзнание за идващата нова култура на Шестата раса, расата на светещите, на децата на Светлината. Изживеният опит показва, че всяка организация, оформила се в името на една възвишена идея, стига до познатия човешки порядък зараждане, развитие, кулминация, упадък, без възможността постоянно да я отстоява, а в практиката си дори се изправя често срещу нея. Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви. Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по естество е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското. Близко до душевните дълбини на българския народ, сякаш родени от него и за самия него, то скоро разкрива надмощието си над европейското схоластично мислене. Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане. Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много.
към текста >>

Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по естество е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското.
Траките са били миролюбци, вярвали са в преражданията, познавали са билките, с които са лекували; влияели са на природните стихии, въздействали са с музиката. Всички тия духовни прояви не рефлектират ли към едно друго време времето на X век векът, в който се оформи богомилската традиция, за да утвърди възгледите на началното християнство? Реализацията на християнството, това е богомилското учение, а неговото разпространение е процес, чиято цел се тълкува като подготовка на човешкото съзнание за идващата нова култура на Шестата раса, расата на светещите, на децата на Светлината. Изживеният опит показва, че всяка организация, оформила се в името на една възвишена идея, стига до познатия човешки порядък зараждане, развитие, кулминация, упадък, без възможността постоянно да я отстоява, а в практиката си дори се изправя често срещу нея. Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви. Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по естество е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското. Близко до душевните дълбини на българския народ, сякаш родени от него и за самия него, то скоро разкрива надмощието си над европейското схоластично мислене. Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане. Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират".
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ, ХРИСТОС И НИКОДИМ

2000 години след тези събития, Учителят наново постави въпроса за Никодим и участието му в Христовата мистерия (Беседата „Прояви на съзнанието", в томчето „Противоречия в живота" 1922 г.
„Тоя е ученикът (Йоан), който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно. Има още и много други дела, които извърши Иисус; но, ако се написваха едно по едно, струва ми се, че целия свят не щеше да побере написаните книги." Много неразгадани тайни останаха от събитията на Голгота. Кой беше разбойникът, на когото единствен Христос е казал: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рая." Не беше ли някой адепт сам приел тази съдба да бъде на кръста заедно с Божия син? Това, което е казал Лука и другите евангелисти за Йосиф от Ариматея може да се приеме със съмнение, защото Лука не е присъствувал на последните Христови страдания. 2000 години след тези събития, Учителят наново постави въпроса за Никодим и участието му в Христовата мистерия (Беседата „Прояви на съзнанието", в томчето „Противоречия в живота" 1922 г. Младежки окултен клас): „... Всяка сутрин и вечер четете 3 гл. от евангелието на Йоана, от 1-13 стих, включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодима. Постарайте се да го възстановите не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор.
към текста >>

Само в някои календари на католическата църква Никодим е вписан като мъченик.
То беше живо. Той отиде да откове четирите гвоздея от тялото си и го възкреси..." От това откровение се разбира, че Никодим е бил един от посветените ученици. Той не е канонизиран; може би заради това, че е бил от фарисейски среди или заради нощните му срещи с Христос, или това, че за него говори само един от евангелистите. В каноническата църковна йерархия, степен на посветен не съществува... Никодим остана скрит за канониците. Само в някои календари на католическата църква Никодим е вписан като мъченик. Това не е учудващо като се знае за каноническите промени, които са ставали на вселенските църковни събори. На други места в беседите учителят продължава да говори за Никодим. В томчето „Ключът на живота", изд. 1937 г. (беседата „Без прегради" стр. 101/102).
към текста >>

28. Втора част

Един казва: "Аз съм от православната църква", друг, че е от евангелската църква, трети от католическата, а четвърти, че е свободомислещ.
" Като дойде нещастието, благодарете и кажете: "Малко е то." Тогава ще бъдете на мястото на митаря. И от Христос ще чуете съкровените слова: "Вие ще отидете в дома на Отца." Критикувате някой път фарисеите и ги наричате неискрени хора, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи? Извадете поука за себе си, изучавайки характера на този фарисей, за да се освободите от неговите лоши черти, или ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите по пътя на негативния живот... И в религиозно отношение има фарисеи. Един казва: "Аз съм от православната църква", друг, че е от евангелската църква, трети от католическата, а четвърти, че е свободомислещ. Радвам се, че си православен, че си евангелист, че си католик, че си свободомислещ, но имаш ли благородните черти на Иисуса? "Нямам ги." Тогава не си православен, не си и евангелист, не си никакъв. Придобий ги, за да бъдеш такъв. "Ама аз съм свободомислещ." А притежаваш ли благородните черти на честните свободомислещи хора? Под думата "свободомислещ" разбирам човек, който е приятел на истината.
към текста >>

Няма сила в света, колкото мощна и да е, която да може да противодейства на Христовата.
А в Писанието се казва, че Христос е влязъл в ада и проповядвал там учението си, и всички, които го слушали, напуснали ада и дошли на Земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос? Бяхте, но сте забравили. И какво ви каза Христос, когато слезе за да ви извади от тъмнината? "Идете и не грешете вече, защото ще раждате черни деца и ще идват страдания след страдания." Но понеже Христос е на Земята, Той ще избави човечеството. Няма сила в света, колкото мощна и да е, която да може да противодейства на Христовата. Той казва: "Овците, които Отец Ми е дал, никой не може да вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего." И ако някой път проникне съмнение в душата ви, то е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста... Сега знаете ли защо страда Христос? Кръстът показва човешката къща. А кубът, когато е разгънат, представлява кръст, и Христос бе разпнат на този кръст.
към текста >>

Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста".
Той казва: "Овците, които Отец Ми е дал, никой не може да вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего." И ако някой път проникне съмнение в душата ви, то е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста... Сега знаете ли защо страда Христос? Кръстът показва човешката къща. А кубът, когато е разгънат, представлява кръст, и Христос бе разпнат на този кръст. Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста". Но този кръст трябва първо да се пречисти. Той е вътре в ума и в сърцето на всеки. Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира вечността. И ще направим от кръста едно колело или витло, за да се движи. Следователно Христос със своето учение иска да покаже основните закони, чрез които можем да променим реда на нещата.
към текста >>

" Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледище на църквата да не съм такъв.
Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си Мъдростта, и майка си Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина... Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички и мъже, и жени, и деца синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват, че големи нещастия са ги сполетели, аз им казвам: "Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото, ако от едно шише не се излее застоялата вода, не може да се сипе в него нова." Когато Христос дойде, евреите трябваше да се "пречистят" по същия начин и да заживеят нов живот, вместо това те Му заявиха: "Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме. Ти искаш да образуваш секта." Но Той, както виждате, не образува секта, макар че от еврейско гледище беше еретик... Някои ме питат: "Ти правоверен ли си? " Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледище на църквата да не съм такъв. И на Христа казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след 2000 години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? Нищо разпръснаха се по целия свят. Да се разпне човек, от това по-лесно нещо няма четири гвоздея стигат... И Христос, като дойде на Земята, не дойде да спасява благородните и праведните, а онези остри "пясъчета", за които слезе в ада, за да ги извади навън.
към текста >>

29. Тринадесета част

Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават.
Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде не идва помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: "Господи, от сега нататък аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя за Тебе, остави ме на Земята." Ако направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, и ще усетите подобрение... Само онзи опит излиза сполучлив, при който казваш: "Щом оздравея, аз ще служа на Господа." Но трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш... Нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория. Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават. За всяка задача са дадени специфични методи. Христовото учение изисква от човека микроскопични опити. Но всеки опит дава добър резултат... Сега ще говоря върху три дадени величини ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата жената, а третата Бог.
към текста >>

И в бъдеще да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля, и то не само от църквата, но от всички същества на Земята.
"Защо си ме оставил, Господи? " попита Синът. "Не съм те оставил, но те заковах, за да ти покажа, че има и друго движение в Любовта, че в Любовта има сили" отговорил Отец. И какво прошепнал тогава Христос? "Господи, в Твоите ръце предавам духа си." Ти, Който си Любов, да бъде Твоята воля, в Тебе се вливам. И в бъдеще да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля, и то не само от църквата, но от всички същества на Земята. "Сериозно нещо е животът, големи страдания ни чакат, ще се мре", казват някои. Да, докато не умреш, няма да оживееш. Странно е, но няма нещо по-приятно от смъртта. Да минеш от едно състояние в друго, да преминеш от физическия в духовния свят, за да научиш законите и на двата свята. И онзи свят е като този, и в него има материя, но по-ефирна и по-пластична.
към текста >>

НАГОРЕ

0.62965202331543