Търсене в текстове за 'Философия на Живота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1079 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.
Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието?
към текста >>

Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания.
към текста >>

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>

От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
към текста >>

Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
към текста >>

Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота.
Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
към текста >>

Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
към текста >>

Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
към текста >>

Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.
Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро. За благородни цели се изискват и благородни средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината. Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро.
към текста >>

За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
към текста >>

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове.
към текста >>

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
към текста >>

Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.
Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете.
към текста >>

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
към текста >>

Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
към текста >>

Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
към текста >>

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
към текста >>

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило.
към текста >>

По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
към текста >>

Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата.
към текста >>

В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек.
Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
към текста >>

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>

От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
към текста >>

3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
към текста >>

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата;
към текста >>

Главни подтици в живота и днес още са:
9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи.
към текста >>

2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.
За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро.
към текста >>

1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
към текста >>

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
към текста >>

Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]
8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.
към текста >>

Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
към текста >>

5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>

Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
към текста >>

8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>

2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50]
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен.
към текста >>

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят
към текста >>

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>

Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000).
към текста >>

Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността. В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1.
към текста >>

Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І.
През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе.
към текста >>

До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена.
В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности.
към текста >>

Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
към текста >>

[50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж.
Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел. № 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12. [50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж. бел № 20. [51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов.
към текста >>

Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат.
към текста >>

Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание. Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр.
към текста >>

Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.
„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.
към текста >>

се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си.
Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
към текста >>

В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания.
„свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг.
към текста >>

Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
към текста >>

През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.
Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти.
към текста >>

Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството.
През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка.
към текста >>

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний.
към текста >>

– Трябва да се избягва злото в живота.“
– Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
към текста >>

Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
към текста >>

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
към текста >>

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
към текста >>

От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.
към текста >>

От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
към текста >>

От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.
Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука.
към текста >>

Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
към текста >>

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
към текста >>

А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.
Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие.
към текста >>

Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.
То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
към текста >>

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
към текста >>

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
към текста >>

Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота.
В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило.
към текста >>

Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
към текста >>

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време.
към текста >>

Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.
към текста >>

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
към текста >>

Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
към текста >>

„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач?
към текста >>

Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.
към текста >>

Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота.
„Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
към текста >>

Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
към текста >>

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
към текста >>

В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
към текста >>

Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
към текста >>

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
към текста >>

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
към текста >>

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
5. Егоизмът – майка на всички пороци 6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото
към текста >>

6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
към текста >>

6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
към текста >>

Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота. 9. – Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже аз живея във вас, вашата участ е също и моя участ. – Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво?
към текста >>

10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота.
– Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание.
към текста >>

Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.
– се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме.
към текста >>

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане.
към текста >>

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>

От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност.
Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва.
към текста >>

8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота.
Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.
към текста >>

10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
към текста >>

Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.
– образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
към текста >>

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
към текста >>

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове.
към текста >>

Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
към текста >>

Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
към текста >>

Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум.
към текста >>

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
към текста >>

Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>

5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика.
към текста >>

– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.
”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така.
към текста >>

8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.
към текста >>

9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
към текста >>

В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой.
към текста >>

Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
към текста >>

Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
към текста >>

2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>

Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това?
към текста >>

Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите.
7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там!
към текста >>

Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото.
И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
към текста >>

8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят
към текста >>

3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота.
9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота.
към текста >>

Човекът е една велика лаборатория на живота.
3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща:
към текста >>

– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща.
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
към текста >>

4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?!
към текста >>

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
към текста >>

И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали.
към текста >>

Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>

7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни.
Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото
към текста >>

1. В живота има два центъра на деятелност:
8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
към текста >>

Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв.
към текста >>

Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.
към текста >>

Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.
Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
към текста >>

17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща.
Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот.
към текста >>

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>

6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
към текста >>

В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
към текста >>

Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Външните условия на Живота
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
към текста >>

Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.
към текста >>

От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота.
От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ.
към текста >>

Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>

Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.
Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие.
към текста >>

Има философи, които гледат с презрение на Живота.
Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години.
към текста >>

Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
към текста >>

Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата.
За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта.
към текста >>

Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.
към текста >>

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>

Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>

Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
към текста >>

Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане?
Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение.
към текста >>

Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е.
към текста >>

Външните условия на живота
Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество.
към текста >>

1. Произходът на живота
Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
към текста >>

Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота.
Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена.
към текста >>

4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота.
видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
към текста >>

5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия.
Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
към текста >>

Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота.
Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило.
към текста >>

7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота.
5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
към текста >>

8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота.
6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
към текста >>

9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21).
към текста >>

Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер.
към текста >>

1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
към текста >>

Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
към текста >>

– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
– свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
към текста >>

8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!
към текста >>

Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва:
към текста >>

Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала
към текста >>

и любовта на живота към тебе не е угаснала.”
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта 1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес. Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене.
към текста >>

1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта 1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес. Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е.
към текста >>

[137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода.
11:1-9, където след потопа синовете на Ной и техните племена се събрали на едно място и решили да издигнат във Вавилон кула (стълп) до небето. Бог се разгневил на това начинание и разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си. Така те се пръснали по света, без да могат да продължат строежа на кулата. [136] Закон на Нютон за гравитацията – всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Например силата на привличане (F) между двe материални точки с маси M1 и M2 на разстояние S една от друга се изразява с F=G.M1.M2/S2, където G е гравитационна константа. [137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на Рода. Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж. дял трети – 9:3. [138] „Изход” – втора книга от Петокнижието на Мойсей, описваща двата възлови момента в историята на Израил като народ: бягството от Египет и даването на Закона. Като конкретно събитие „Изход” ознаменува раждането на израилтяните като народ, след като в продължение на 430 г. живеят в Египет, а при две от династиите дори са били роби.
към текста >>

4. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл.
Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално.
към текста >>

В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.
Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
към текста >>

За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум.
Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
към текста >>

Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци.
За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
към текста >>

Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
към текста >>

5. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си.
Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено. Затова не ме оставяйте в това трудно положение, отървете ме от него. Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър. А Бог на Силите нека ти отплати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си. Прочее, очаквам помощта Ви с нетърпение. Ний засега като няма где да работим и [да] се молим, ходим понякога в лозята да работим и съобщението за вестника е в лозята съобщено. Защото стаята, която знаеш, що има Теодош, не е свободна и за двама ни. Такива наставления имаме от горе, а при това и тъй се споразумя Теодош с хазяите. Разбира се, това тъй ще иде, докато намерим друга стая или пък заминем за Варна.
към текста >>

на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери.
Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни. То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза. Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и попречва да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний. Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа".
към текста >>

6. №74 (Пеню Киров)

Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи.
От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото. Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи. Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип133 и двама ви. Очаквам отговора Ви тук, чрез г-н Бъчваров. Ваш верен в Христа Господа: П. Киров Яви ми, Мелкон ходи ли някъде134. Същий
към текста >>

Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д.
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
към текста >>

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

7. №93 (Петър Дънов)

100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
към текста >>

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>

„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>

„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
към текста >>

8. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
От какво страдаме и где е церът? “, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.; „Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П.
към текста >>

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.
„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.; „Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
към текста >>

„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А.
„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. 025]Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,
към текста >>

„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-
„Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. 025]Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“, прев. от англ., София, В.
към текста >>

9. БЕЛЕЖКИ

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.
Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да не ти открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух ... " „Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряка връзка с тоя живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите удобрения... " „Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб... " „Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъствуващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето коренът на греха... " Разговор втори, 30 юни 1900 г. „Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-век сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива.
към текста >>

И ето, че се ражда криза в техния живот ... " „И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за ръководител ... " „Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.
Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъствуващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето коренът на греха... " Разговор втори, 30 юни 1900 г. „Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-век сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот ... " „И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за ръководител ... " „Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар..." Разговор трети, 1 юли 1900 г. „Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго сво-его както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.
към текста >>

Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш.
" Разговор четвърти, 5 юли 1900 г. „Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от Негова Дух. Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб ... " Разговор пети, 6 юли 1900 г. „Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.
Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от Негова Дух. Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб ... " Разговор пети, 6 юли 1900 г. „Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..." Разговор шести, 8 юли 1900 г. „Попитай оня червей, защо се влече? И той ще ти отговори защо.
към текста >>

„Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.
„Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп. „Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година. Установява се за дълго в САЩ. 19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители.
към текста >>

„Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота.
15 август, Търново, 1912 г.". Учителя работи дълго върху книгата - подбира пасажи от Библията като ги групира в зависимост от вибрациите, които съответстват на даден цвят от дъгата. Съответствието между трептенията на тон, цвят, число, дума и др. е наричано от окултистите „Божествено", „златно сечение". Книгата има важно значение за разбиране на космологията на учението - светът (космосът) е единен, в своя първообраз - хармоничен и се ръководи от общи закони и принципи. „Заветът .. " завършва с послание на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, Любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." С тази книга са работили първите, а и следващите ученици. 33. На заминаващите за фронта ученици Учителя препоръчва да носят винаги със себе си преписи от 91 Псалм и „Добрата молитва". Независимо от тежките условия и премеждия всички се завръщат живи. 34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето Човекът", „Житно зърно" и „Явлението на Духа".
към текста >>

Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството.
През 1916 г. събор не се е състоял. 37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970). Като младеж е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.). Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г.
към текста >>

Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа.
45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа. Този пост е редактиран от Albena: 18 октомври 2011 - 01:04
към текста >>

10. Сегашното положение на човечеството

Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави.
Сегашното положение на човечеството Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново становище, което да хвърли повече светлина върху него. Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре.
към текста >>

Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота.
Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв.
към текста >>

Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе. Нека като този старовременен пророк всеки да изказва това мощно слово с вяра от ума си, с любов от душата си, с надежда от сърцето си.
към текста >>

И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа.
Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе. Нека като този старовременен пророк всеки да изказва това мощно слово с вяра от ума си, с любов от душата си, с надежда от сърцето си. Това е великото бъдеще, което предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество – законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин на работа.
към текста >>

11. 450–500

Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята.
Плодове. Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства. И с това ще се развие и волята му. След 100 години ще се измени кухнята. Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята. А мъжете работят само за храната. 458 Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459
към текста >>

Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.
Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459 Учителят. Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности. 460 Страданието. Страданието на земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци.
към текста >>

Ученикът не трябва да желае в живота си повече страдания и повече радости, отколкото трябва.
462 Страдания и Истина. Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината. 463 Излишното. Ученикът не трябва да желае в живота си повече страдания и повече радости, отколкото трябва. Те са излишни. Страданията внасят повече влага, а радостите повече светлина и топлина. 464 Страданията. Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях.
към текста >>

Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му.
Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича. Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания! 483 Важното. Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му. 484 Източната школа. На ученика от източната школа са създавали изкуствени изпитания, и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи. Дойде някой и те нагруби: бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом! “
към текста >>

Философия.
487 Доброто. Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога! 488 Философия. Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика. 489 Божественото училище.
към текста >>

Философия се изисква от живота на ученика.
Доброто. Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога! 488 Философия. Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика. 489 Божественото училище. В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени.
към текста >>

12. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Шестото течение е течението на Живота.
В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката. Второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енер-гия.Третото течение е свързано с човешкото чувство. Четвъртото - с човешката мисъл. Петото - със съзнанието на човека. Шестото течение е течението на Живота. Седмото течение е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух. Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
към текста >>

Светлината, например, не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота.
Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината, например, не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят. Страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем.
към текста >>

Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.
Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно." Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда. Само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си.
към текста >>

И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота.
Но вие имате физическо зрение и физически слух. Една стъпка напред - и ще се яви ас-тралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че астралният свят е различен от този, обаче, вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав. Астралният свят е далече стотина километри над земята. Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесните съкровища. И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата „добър човек"? Когато казваме,добър човек", подразбираме, че неговите мускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък. Добрият човек не може да бъде болен, а всякога е здрав. Когато говорим за добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече.
към текста >>

Земната душа е, която ви препятс-твува в Живота, и тя е, която ви държи надолу.
И затова сега е нужно да ви се напомни. Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова добродетел и леност са две неща несъвместими. Ако бихте видели един възвишен дух каква енергия, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите. Ако някой от вас сполучи да по-дигне някого, повдигате себе си и това е вашата награда. Земната душа е, която ви препятс-твува в Живота, и тя е, която ви държи надолу. Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от стра-хуване. Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из Пътя. Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите.
към текста >>

Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие.
Но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има неговото желание? - Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина. И така, да живее человек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виде-лината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските. Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
към текста >>

И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав.
към текста >>

Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят? Да любите, това не значи да се удоволствате. Да любите значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: 1/ в стремление, което значи Правда, 2/ в единство, което значи Добродетел, 3/ в образ, който значи Живот.
към текста >>

Господи, Ти, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота Си пред че-ловеците.
Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота Си пред че-ловеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и человека, когото Си направил според подобието Си.
към текста >>

Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са тия облекла, в които Си ни обгърнал!
В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и человека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние Твои чада днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала " (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В девет и половина часа наново се събрахме около масата в салона.
към текста >>

13. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.
И един от Веригата, а именно Ми-халаки Георгиев от София, беше определено да бъде с тях, а другите дойдоха по-рано, за да устроят пътя. Господин Дънов прочете от своето тефтерче за Десетте свидетелства на Веригата*, които каза да препишем, за да ги прочитаме. Тези Десет свидетелства са следните: Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, за да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка). Отговорете с пълнотата на сърцата и ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, Който е говорил?
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, Който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка). Отговорете с пълнотата на сърцата и ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, Който е говорил? Отговор: Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и Спасител, Който ти говоря сега? Отговор-. Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Отговор:
към текста >>

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на
**Божието обещание е записано от Учителя Беинса Дуно през 1899 г. във Варна и достига до нас като текст на писмо до Пеньо Киров от 24 февруари 1899 г. Виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Отговор: Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко колебание?
към текста >>

Аз Съм, Аз Господ, Който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее както утринното слънце на Живота.
Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверниш Името Ми и да не опетниш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестоко-сърдечието се огорчавам. Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си. Аз Съм, Аз Господ, Който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее както утринното слънце на Живота. След прочитането на Десетте закона на Веригата, г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа. Но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем. Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие. Това е свидетелството, което аз нося. (Тази молитва е в джобното джузданче* на г-н Дънов.) Има друга молитва, която е една от най-съдържателните - една особена молитва, която ще бъде първа и последна.
към текста >>

Затова, ние трябва да му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него.
А г-н Дънов най-сетне прочете 23 Псалом и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият Живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии, Господ е приготвил такава трапеза. Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото человечество Любовта Му е еднаква. Затова, ние трябва да му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Аз Съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото Име.
към текста >>

Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота.
Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото человечество Любовта Му е еднаква. Затова, ние трябва да му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Аз Съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото Име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза:
към текста >>

Бъдете носители на Светлината и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото Име.
Затова, ние трябва да му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Аз Съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото Име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца.
към текста >>

Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал.
Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца. Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова, изказахме следната молитва: Благодарим ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал. Благодарим ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които си турил като основа на нашия живот. Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал.
към текста >>

Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал.
Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал. Благодарим ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които си турил като основа на нашия живот. Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, Който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 11 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
към текста >>

Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта.
Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши. Но пристъпете към една по-сложна работа -работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на человека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна - нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази. Всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел сега?
към текста >>

Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка -кукла, която е потребна сега само на деца.
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде положението му като на жабока сега спрямо човека; такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа и Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности; и доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове -ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка -кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа. Вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света.
към текста >>

Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота.
Па и нали казва Христос „търсете, искайте, хлопайте". И Господ ще ви отговори. Ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Като искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате. Така, за да можете правилно да се развивате и за да могат материалните ви работи да се управляват, трябва съблюдение на известни правила. И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и асъл, материалното богатство е само за добрите хора.
към текста >>

И ние ще слезем от философията към практическото приложение.
И Господ ще ви отговори. Ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Като искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате. Така, за да можете правилно да се развивате и за да могат материалните ви работи да се управляват, трябва съблюдение на известни правила. И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и асъл, материалното богатство е само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашата душа, с нашия ум, т.е.
към текста >>

Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота.
Почивка няколко минути. В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години. След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да предаде нито една педя живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата, обаче, на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов.
към текста >>

И какво ти е нужно за живота?
Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? - Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? - Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
към текста >>

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.
Но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? - Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинската отрова. Добре вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното - като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му. Храни се с дървото на Живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум.
към текста >>

Храни се с дървото на Живота и ще изцелееш.
То беше истинската отрова. Добре вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното - като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му. Храни се с дървото на Живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов." Прочее, и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание.
-Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините й в ръцете Си? - Не. Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите.
към текста >>

Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-бла-городно и по-добро. Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Ръката му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали.
към текста >>

Обаче, за да се даде действителност на живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Ръката му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали. Пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш. Господ е Сам, Който те въвежда, и ще бъде с тебе винаги. Ти не ще бъдеш лишаван от Неговото присъствие.
към текста >>

В живота мъчнотии ще се дават.
В 7 ч. вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата. Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава 10-та, стиховете 1 и 2, и от 16-ия до края. След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, астралното или мен-талното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в три полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са свършили и довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.
към текста >>

И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаяте в живота.
Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно, никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всичките с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаяте в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието въз-гордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но
към текста >>

Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота се с този девиз.
След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си. Това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди. Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота се с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които, след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава" и след като запитаният отговаряше „обещавам", г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: 1/ най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасва-нето на лентата; 2/ подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи; 3/ трета беше Гина Гумнерова (също не отбелязани думите); 4/ не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Дим.
към текста >>

Голов; 5/ и тъй, на петия човек, Елена Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела"; 6/ на Илия Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота!
Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които, след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава" и след като запитаният отговаряше „обещавам", г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: 1/ най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасва-нето на лентата; 2/ подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи; 3/ трета беше Гина Гумнерова (също не отбелязани думите); 4/ не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Дим. Голов; 5/ и тъй, на петия човек, Елена Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела"; 6/ на Илия Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота! " 7/ на Анастасия Желязкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш! "; 8/ на Тодор Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време! "; 9/ Конст. Иларионов: „Работи за славата на Господа! "; 10/на Петко Ив.
към текста >>

" 7/ на Анастасия Желязкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш!
Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които, след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава" и след като запитаният отговаряше „обещавам", г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: 1/ най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасва-нето на лентата; 2/ подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи; 3/ трета беше Гина Гумнерова (също не отбелязани думите); 4/ не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Дим. Голов; 5/ и тъй, на петия човек, Елена Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела"; 6/ на Илия Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота! " 7/ на Анастасия Желязкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш! "; 8/ на Тодор Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време! "; 9/ Конст. Иларионов: „Работи за славата на Господа! "; 10/на Петко Ив. Гумнеров: „Ходи в пътя на Истината и да се не боиш от никого!
към текста >>

"; 11/ на Михалаки Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в живота си!
"; 8/ на Тодор Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време! "; 9/ Конст. Иларионов: „Работи за славата на Господа! "; 10/на Петко Ив. Гумнеров: „Ходи в пътя на Истината и да се не боиш от никого! "; 11/ на Михалаки Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в живота си! " За тринадесетата лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа Мария Казакова: „Аз ще и я предам. След време ще можете да знаете коя е тя." По-нататък г-н Дънов прибави: Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда. Когато сте в нужда само ще опасвате лентите, защото опасването им означава воюване.
към текста >>

Тази картина е философията на Веригата.
Посочи на всинца ни, где е мястото в картината, което представлява равноденствието и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исайя са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна.
към текста >>

Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота.
Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исайя са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна. Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът - тези са добродетелите, които представлява тази картина.
към текста >>

" При раздаването на водата каза: „ Това е водата на Живота.
Пред него са прострени розовата, синята и жълтата ленти. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали. " При раздаването на водата каза: „ Това е водата на Живота. " Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! " Всички едновременно подехме: „Амин". Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата. Ще се молите за всичките членове на Веригата, ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им.
към текста >>

14. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.
След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
към текста >>

Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота.
Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем.
към текста >>

Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.
Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно.“ Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда – само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си. И всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви, и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно.
към текста >>

И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота.
Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Но вие имате физическо зрение и физически слух; една стъпка напред – и ще се яви астралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че Астралният свят е различен от този, обаче вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав. Астралният свят е далече стотина километри над Земята. Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесните съкровища. И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата добър човек? Когато казвамедобърчовек,подразбираме,ченеговитемускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък. Добрият човек не може да бъде болен, а всякога е здрав. Когато говорим за Добродетел, винаги разбираме човешката личност, но тя обема нещо повече.
към текста >>

Земната душа е, която ви препятства в Живота, и тя е, която ви държи надолу.
И затова сега е нужно да ви се напомни. Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова Добродетел и леност са две неща несъвместими. Ако бихте видели един възвишен дух каква енергия, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите. Ако някой от вас сполучи да повдигне някого, повдигате себе си и това е вашата награда. Земната душа е, която ви препятства в Живота, и тя е, която ви държи надолу. Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от страхуване. Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из Пътя. Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите.
към текста >>

Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие.
Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено, само една дума, но Истината е един акт. Когато Господ иска да разкрие Своя творчески акт, да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание? Това Негово желание спрямо нас ние го наричаме Истина. И така, да живее човек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи. Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските. Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
към текста >>

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към текста >>

Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия Живот, как очаквате другите да го любят? Да любите, това не значи да се удоволствате. Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стрем- ление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот.
към текста >>

Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците.
Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти Си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим. Господи, Ти, който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, който Си ни дал Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му.
към текста >>

Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В 9,30 ч.
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в живота си.
На това, което е велико в Природата, не може да му се тури форма. Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно. Буквата на закона са обрядите, а Истината е в духа на нещата. Животът – това е безформеното. Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в живота си. Има два момента в живота – когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действаме, опорният пункт е Небето, а когато ние пасуваме, Небето работи върху вас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеене. Аз ви говоря това, защото на вас, които се водите от Духа, работата ви трябва да бъде внимателна и тогава тя ще бъде много поуспешна.
към текста >>

Има два момента в живота – когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.
Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно. Буквата на закона са обрядите, а Истината е в духа на нещата. Животът – това е безформеното. Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в живота си. Има два момента в живота – когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действаме, опорният пункт е Небето, а когато ние пасуваме, Небето работи върху вас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеене. Аз ви говоря това, защото на вас, които се водите от Духа, работата ви трябва да бъде внимателна и тогава тя ще бъде много поуспешна. Не е важно колко ще посеете, а важно е колко ще поникне и колко ще пожънете.
към текста >>

Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите.
към текста >>

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.
фиг. 6 Г-н Дънов прочете от своето тефтерче за Десетте свидетелства на Веригата48, които каза да препишем, за да ги прочитаме. Тези Десет свидетелства са следните: Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, за да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка). Отговорете с пълнотата на сърцата и ума си, без всяко стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, който е говорил?
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед явна пред Неговия Свидетел (Пророка). Отговорете с пълнотата на сърцата и ума си, без всяко стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на Живота, който е говорил? Отговор: ... Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, който ти говоря сега? Отговор: ... Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и благ Дух, който изработва твоето спасение?
към текста >>

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: ... Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: ... Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: ... Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Отговор: ... Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш
към текста >>

Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на Живота.
Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверниш Името Ми и да не опетниш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. Мисли всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш50, когато ядеш, когато пиеш, каквото и вършиш, за всичко трябва да благодариш Богу в сърцето си. Аз Съм Господ, който ще те утвърди във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на Живота. След прочитането на Десетте закона на Веригата г-н Дънов прочете и една Молитва на българския народ, продиктувана от Духа, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем. Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие. Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в джобното джузданче на г-н Дънов). Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде.
към текста >>

Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него.
А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква. Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име.
към текста >>

Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота.
Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква. Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза:
към текста >>

Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца.
към текста >>

Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал.
Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца. Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58: Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които Си турил като основа на нашия живот.59 Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи.
към текста >>

Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал.
Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил у нас. Благодарим Ти за благодеянията, които Си турил като основа на нашия живот.59 Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 10 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
към текста >>

Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта.
Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел.
към текста >>

Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца.
Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание.
към текста >>

Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота.
Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него. Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже. Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате. Така, за да можете правилно да се развивате и за да могат материалните ви работи да се оправят84, трябва съблюдаване на известни правила. И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и аслъ материалното богатство е само за добрите хора.
към текста >>

И ние ще слезем от философията към практическото приложение.
Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже. Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате. Така, за да можете правилно да се развивате и за да могат материалните ви работи да се оправят84, трябва съблюдаване на известни правила. И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и аслъ материалното богатство е само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашата душа, с нашия ум, т.е.
към текста >>

Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота.
Почивка няколко минути. В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години. След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов.
към текста >>

86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло?
Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти; и обратно – измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
към текста >>

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво.
Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши.
към текста >>

Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова.
към текста >>

Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“ Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
към текста >>

Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо.
към текста >>

Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш.
към текста >>

В живота мъчнотии ще се дават.
вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата. Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава 10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края. След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават. Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.
към текста >>

И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота.
Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.
към текста >>

В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз.
Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата. След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас. Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П.
към текста >>

Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота!
Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи. Трета беше Г. Гумнерова (също не са отбелязани думите); не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Д. Голов. И тъй, на петия човек, Е. Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела.“ На И. Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота! “ На А. Железкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш! “ На Т. Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време! “ На К. Иларионов:
към текста >>

Железкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш!
Гумнерова (също не са отбелязани думите); не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Д. Голов. И тъй, на петия човек, Е. Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела.“ На И. Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота! “ На А. Железкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш! “ На Т. Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време! “ На К. Иларионов: „Работи за славата на Господа! “ На П.
към текста >>

Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в живота си!
„Работи за славата на Господа! “ На П. Ив. Гумнеров: „Ходи в пътя на Истината и да се не боиш от никого! “ На М. Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в живота си! “ За тринадесетата лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М. Казакова: „Аз ще й я предам. След време ще можете да знаете коя е тя.“ По-нататък г-н Дънов прибави: Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда.
към текста >>

Тази картина е философията на Веригата.
Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93. Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна.
към текста >>

Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота.
Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93. Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна. Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина.
към текста >>

След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа.
към текста >>

Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота.
Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г-н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен - хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота. Гина каза: Такива хора са много рядко. Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев103, дядо Петър Тихчев.
към текста >>

Евангелието е една велика наука - наука за Живота.
За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва - да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.
към текста >>

Гумнеров: към живота.
36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров: основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота. 40 Да влезе – в протокола на П. Гумнеров: да види. 41 Да се избави – в протокола на П. Гумнеров: да се усъвършенства. 42 С душата – в протокола на П.
към текста >>

Гумнеров: бъдете светила в живота си.
Гумнеров: Йоанна 14:1-21. 55 Римляном 5:15, 16 – в протокола на П. Гумнеров: Римляном 5:15. 56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д. Голов. 57 Бъдете носители на Светлината – в протокола на П. Гумнеров: бъдете светила в живота си. 58 Следната молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Благодарствена молитва. 59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П. Гумнеров: Благодарим Ти за Добро- детелта, която... 60 Божественият ум е свръх всичките същества – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

90 Място на Живота да се развива – в протокола на Д.
Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П. Гумнеров: разните занимания. 89 Ще те укроти – в протокола на П. Гумнеров: ще те укрепи. 90 Място на Живота да се развива – в протокола на Д. Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П. Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч.
към текста >>

Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента.
Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:
към текста >>

В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в Живота, докато дясната страна е тесният път.
Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното, или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни; но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен - то е пък друга крайност. В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в Живота, докато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой - от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.
към текста >>

Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също като птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от С. Драганов Учителя отговори: Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде316 и ние можем да бъдем като овчаря или като Мойсей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни. Верни - да не лъжете, а истинни - да ви не лъжат.
към текста >>

Тия животни са петото тяло 319 на Живота, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему".
А понеже човек в своето слизане е отишъл много далеч, Слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И през тия четири години знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор. А след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога (чете Битие 1:19-25). Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло 319 на Живота, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему". Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията (чете Битие 1:25-31). В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие.
към текста >>

Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното уголемяване и когато узрее - тогава ще знаете и вида и, големината и, вкуса и. Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете. Т. Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно тия елементи сега са ни господари - те владеят нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и за нас единственият околен път е да възпитаме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога. Това правило е най- порядъчният терк и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска. И всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царствата на ундините и силфите.
към текста >>

Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената?
И всичкият този процес, описан в първата глава на Битие, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си." 322 Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи: Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора. Така и сърцето трябва да го изпратим в другите хора, та да дойде в съприкосновение със сърцата на другите, тъй като, ако искате да узнаете за сърцето на някого, вие трябва да влезете в сърцето си в съприкосновение с неговото.
към текста >>

Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на присаждането 324. Ще настъпят и няколко степени. Първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и. И следователно вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред - или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад.
към текста >>

Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете Псалом 133, като каза: Забележете този псалом. На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас.
към текста >>

А твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено.
Та примерът, който вадим от този човек, е този, за който сега приказваме. Този стих иска да ни каже: на тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи. Прочее, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та да ви въздигне и помогне. От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание. А твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така пъргавият човек например не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната Чистота в нас.
към текста >>

И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи.
Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете Псалом 75 и от Евангелието на Йоанна глава 3-та, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат Вяра без съмнение - детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее. И действително хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията.
към текста >>

В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота.
Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде.
към текста >>

Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си.
Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега в това отношение. Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони.
към текста >>

Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота.
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
към текста >>

По-добре е в живота да не се допуща да правим опит.
подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите.
към текста >>

Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме.
към текста >>

Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." 353 Ако ли пък сте много бедни, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва и вие да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
към текста >>

С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух - изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
към текста >>

Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си.
" Не само това, но се и уча от Него. И така, при сегашните условия по-ефикасна и по- силна дума от думата Любовь няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има Вяра, без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на някого. Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си. Думата Любовь знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто и и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. Например вашите очи са превод на Истината, следователно има съотношение между очите и Истината. Едно пояснение: забележете, че в думата мамо буквата м има366 два ъгъла нагоре и два надолу. Значи трябва да слизаме и да се качваме.
към текста >>

Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени.
Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет- петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по- силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към текста >>

В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране - значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра, вдъхновение, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега да вземем думата вярност; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие - тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения.
към текста >>

Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас.
Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Вземете една майка - защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца." Всинца имате деца - ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му.
към текста >>

Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това.
Има там много хора, които страдат - готов ли си да отидеш да им помогнеш? " Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време." Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша." 373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." 374 И бъдете уверени, че Славата Божия 375 няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.
към текста >>

Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света.
Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала.
към текста >>

Доста философия!
Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените - вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." 378 Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала.
към текста >>

Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам.
Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените - вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." 378 Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.
към текста >>

По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377.
Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените - вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." 378 Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам. Ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите.
към текста >>

Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.
Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." 378 Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам. Ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора - тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите - ще ги турим да бъдат дежурни.
към текста >>

Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те, мен са учудили със своята философия.
Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. Г. Давидов: За греха? - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те, мен са учудили със своята философия. П. Ковачев: За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? - Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. П. Ковачев: Но най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе? - Когато се бориш с лоши хора, ще направиш кръга и ще влезеш в него. И. Стойчев: Ще опишем ли кръга и после ще влезем?
към текста >>

В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов.
Виждате глистите - нямат очи, уши, уста като нас; едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем - нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш"; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината - ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи.
към текста >>

Сега - вие страдате в Живота - как можете да приложите закона?
Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата"; но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар." Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите бяла вар подразбираме да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силното отражение. Сега - вие страдате в Живота - как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата", и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият Дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече", и се чудите каква хитрост да употребите.
към текста >>

Това е лъжливо схващане на Живота.
" Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия Дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас - тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга" - микроб лош е влязъл в нея, това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на Живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моя мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си - то е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете." И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат какво ще стане. Ще събори старата къща и ще съгради нова.
към текста >>

Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави.
към текста >>

18. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Гумнеров: към живота.
6, София, 1996). 36 Серафим Шиваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца, работил като чиновник. 37 Сава Великов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял във Варна. 38 Основата – в протокола на П. Гумнеров:основанията. 39 Към работата – в протокола на П. Гумнеров: към живота. 40 Да влезе – в протокола на П. Гумнеров: да види. 41 Да се избави – в протокола на П. Гумнеров: да се усъвършенства. 42 С душата – в протокола на П.
към текста >>

Гумнеров: бъдете светила в живота си.
Гумнеров:Йоанна 14:1-21. 55 Римляном 5:15, 16 – в протокола на П. Гумнеров:Римляном 5:15. 56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д.Голов. 57 Бъдете носители на Светлината – в протокола на П. Гумнеров: бъдете светила в живота си. 58 Следната молитва – по-късно текстът ¢ става основа на т.нар. Благодарствена молитва. 59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П. Гумнеров: Благодарим Ти за Добро- детелта, която... 60 Божественият ум е свръх всичките същества – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

90 Място на Живота да се развива – в протокола на Д.
Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П. Гумнеров:разните занимания. 89 Ще те укроти – в протокола на П. Гумнеров: ще те укрепи. 90 Място на Живота да се развива – в протокола на Д. Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П.Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
към текста >>

Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г.
към текста >>

Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П. Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско семейство, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави.
към текста >>

19. 1 Вместо увод

Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи.
Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П.
към текста >>

Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил.
към текста >>

Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща! Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот, и възприемане „тесния път" на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога, чрез пълно изпълнение на неговата воля.
към текста >>

20. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш".
към текста >>

В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път.
Следователно, ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме, от кое око произтичат нашите желания, дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясна страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясна страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен – то е пък друга крайност. В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи, кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой, от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.
към текста >>

– Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори: – Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. – Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. – Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни. Верни – да не лъжете, а истинни – да ви не лъжат.
към текста >>

Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията.
И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. А понеже човек, в своето слизане, е отишъл много далеч, слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И преэ тия четири години, знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията. (Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й.
към текста >>

Така е и с живота.
(Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете... Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. – Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма...
към текста >>

Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
„Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете... Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. – Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма... Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк1 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите.
към текста >>

Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на прераждането, ще настъпят и няколко степени. И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба й. И следователно, вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред – или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него.
към текста >>

Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете 133 Псалом, като каза: Забележете този псалом. На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя; а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? По видимому, в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек.
към текста >>

Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно.
Всякой един християнин трябва да падне върху Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та примерът, който вадим от този човек, е този, за който сега приказваме. Този стих иска да ни каже: на тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи. Прочее, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та да ви въздигне и помогне. От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука, и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно. Защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна, да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е – да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро.
към текста >>

И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи.
Иларионов и Деньо Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза: Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят.
към текста >>

В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота.
Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

21. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към текста >>

В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.
към текста >>

Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо".
Земете една майка; защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всинца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо". Казвате: „Колко е приятен днешният ден". То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат. То е закон, две мнения по него не може да има.
към текста >>

Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота.
Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова Воля? Някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота. Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път.
към текста >>

Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света.
Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
към текста >>

Доста философия!
Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените – вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията. И ви сърадвам. Но в едно куцате всички – практически не знаете колкото мене. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика.
към текста >>

Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията.
Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените – вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията. И ви сърадвам. Но в едно куцате всички – практически не знаете колкото мене. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен.
към текста >>

По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете.
И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията. И ви сърадвам. Но в едно куцате всички – практически не знаете колкото мене. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала. Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам.
към текста >>

Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам.
По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала. Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме: "това не е така", "онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите.
към текста >>

Мене са учудили със своята философия.
Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. (Г.Давидов): За греха... (Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия. (П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? (Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. (П.Ковачев): Но най-напред ще се направи ли кръгът, и после ще се влезе? (Учителя): Когато се бориш с лоши хора, ще направите кръга и ще влезете в него. (Ил.Стойчев): Ще опишем ли кръга и после ще влезем?
към текста >>

В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов.
Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби.
към текста >>

Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона?
Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение. Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата" и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече".
към текста >>

Това е лъжливо схващане на живота.
Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга". Микроб лош е влязъл в нея. Това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моят мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си. То е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете". И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване.
към текста >>

22. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия.
" Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха.
към текста >>

Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално.
А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна.
към текста >>

Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им!
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово.
към текста >>

23. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Този твой брат, който има толкова дарби, е посветил десет живота в труд и постоянство, а нищо не е придобил така.
И сега аз ви поздравлявам така: „Давам ви половината от любовта, която Господ ми е дал". (110 стр.) Дарбите Всеки от вас, каквато и най-малка дарбица да има, да не я пренебрегва, дайте й място, тя ще се развие, тя е отлична. Не се опирайте да казвате: "Този мой брат е по-талантлив, на мене Господ нищо не е дал". Този твой брат, който има толкова дарби, е посветил десет живота в труд и постоянство, а нищо не е придобил така. (223-224 стр.) Всеки да се старае да развие в себе си някоя малка дарбица. Всеки един от вас да се стреми да бъде особен в известни моменти, всеки да има по една особеност, която у другите да я няма, да не сте еднакви. (229 стр.) Всеки един от вас да пази тази особена черта и да не искате да бъдете еднакви; например, всички да не бъдете еднакво смирени.
към текста >>

Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, по някаква табела ли ще ви познаят?
По никой начин няма му давате ума си под аренда, под наем. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа. Туй е девизът на учениците на Бялото Братство! (202-203 стр.) В бъдеще трябва да започнете да се чувствувате, че сте ученици на Бялото Братство. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, по някаква табела ли ще ви познаят? Всеки брат трябва да ходи прав като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика от Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия да блика от тях, да светят и денем, и нощем, светлина да блика от тях; гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така, хилави; лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели; устата, устните да бъдат отворени, да се вижда, че в тях има живот, а не така притворени. Някой казва за някого: „Какво мисли той? " – Нищо не мисли. Така искам – лицата ви на всички да говорят.
към текста >>

Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, той ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия".
Да, но те са много умни, знания има у тях, те могат да ви измамят, те могат да ви спънат от вашия път. Сега, туй не ви казвам да се плашите и да мислите, че когото срещнете, когото видите, е от черното братство. Бъдете спокойни, няма какво да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, турени в своята еволюция, те изпълняват своята мисия, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки един да стои на мястото си и като срещне такъв брат, ще му кажем: "Твоето движение е друго, нашето движение е друго, посоката, в която ние отиваме, е права и посоката, в която вие отивате, е права". Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, той ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия". Но речеш ли да го обърнеш към Господа, ти се поставяш на крива посока. Всяка душа сама трябва да се обърне към Господа, към Божественото Слънце, не можеш ти да я обърнеш. Евангелието казва, че ти можеш да я обърнеш към Господа, но само, ако тя иска. Всяка сама трябва да се обърне към Господа, защото тя си има орбита в своето движение и тя трябва сама да се обърне към Слънцето. Докато тя се отдалечава от Слънцето, докато си върви по своята орбита, трябва да се остави да си измине своя път.
към текста >>

Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им.
Също и върху нашите тела се отразяват известни събития – индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. (45 стр.) Аз няма да се спирам, да обяснявам от що произтичат борбите в света. За мене те произтичат по един естествен начин. Аз ги обяснявам със следния пример: вземете две дървета, близко посадени едно до друго.
към текста >>

Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще се продължи още повече.
Някои питат: колко време ще трае тази 6уря? Една буря може да трае 24 часа, 48 часа, най-много три дни и всички листа ще дойдат след това в покой. Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и глави, и крака счупени. Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след 45 години, но само ако хората поумнеят. Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще се продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен, без разлика на това, дали човек вярва или не. (33-34 стр.) В личното тефтерче на Иларионова с дата 24 септември 1921 г, Търново, е дадена следната формула, под която се е подписал Учителя: Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове.
към текста >>

24. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
към текста >>

Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>

Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено.
към текста >>

25. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

– Основата на вашето учение, на вашата философия, г. Д?
ИНТЕРВЮТА, ДАДЕНИ НА СЪБОРА ОТ УЧИТЕЛЯ* Интервю с редактора на в.„Неделно утро" - бр.29 от 17 юли 1922 г. Въпрос: – Основата на вашето учение, на вашата философия, г. Д? – Това е Любовта – отговаря Д. – Ние се сремим към истина в душата. Тя ще донесе свобода, дълбочина в ума. Тя ще създаде условия за живот. Чистота в сърцето; тя ще даде сила на човека, за да приложи великите закони на живота.
към текста >>

Чистота в сърцето; тя ще даде сила на човека, за да приложи великите закони на живота.
– Основата на вашето учение, на вашата философия, г. Д? – Това е Любовта – отговаря Д. – Ние се сремим към истина в душата. Тя ще донесе свобода, дълбочина в ума. Тя ще създаде условия за живот. Чистота в сърцето; тя ще даде сила на човека, за да приложи великите закони на живота. Това са трите основни положения в нашето учение. Ние искаме да градим, да творим. Да събаряш, това е лесно, но да събаряш, това значи да вдигаш само прах. Ние не искаме да изправяме църквата, нито да се месим в нейните вътрешни порядки. Църквата, обаче, ни гони.
към текста >>

Аз за пръв път в живота си
За Д. съм чувал от мнозина, че по линиите на ръцете и главно посредством известни измервания на главата, определял характера на събеседника си, а на оня, който се интересува, отгатва бъдещето, разкрива миналото и настоящето. Д. хвана ръката ми, взря се в нейните линии, разглежда ги с лупа. Аз за пръв път в живота си се срещам с този човек и, нека си призная, определи с голяма точност маса черти из моя характер. – В какво се състои конфликтът между вас и църквата? – продължих своите въпроси. – Ние не сме против вярата и против нейните догми.
към текста >>

26. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота.
Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото.
към текста >>

" Ще продължим живота ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години, за да да учите, а можем и да го съкратим.
Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.) Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази Школа както трябва. Не мислете, че само две години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи? " Ще продължим живота ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години, за да да учите, а можем и да го съкратим. И едното, и другото можем да направим. (115 стр.) Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата.
към текста >>

Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения?
към текста >>

В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати.
Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? (265-266 стр.)
към текста >>

Казвам; туй ли ви е всичката философия?
– Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния език на Природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите си. (114 стр.)
към текста >>

" – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете.
Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях, когато говоря, другояче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. (304 стр.) Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство? " – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство.
към текста >>

Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни.
Ще работим най-първо в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен (бел. ред. един час на ден, определен за работа за Господа тази година), тези 365 часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 часа сутринта. От 5 до 6 часа сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. (361-362 стр.) Учителя и учениците И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене.
към текста >>

И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас.
Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем".
към текста >>

приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел.
И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа.
към текста >>

И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен.
Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът.
към текста >>

Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя.
към текста >>

Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота. (115-116 стр.) В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.
към текста >>

И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната.
Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.) Има да се изглаждат спорове между вас.
към текста >>

Всички ще придобият нов смисъл за живота.
Такъв е великият закон там. (Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може. Който е готов да продаде всичко, може. (304-305 стр.) В Общите класове всички ще присъствате, там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват. Всички ще придобият нов смисъл за живота. После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас.
към текста >>

И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има; следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи. (95-96 стр.) Но вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега.
към текста >>

27. 1922_22 Молитви и формули

Ти Си венец и слава в живота ни!
Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни! Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме първи път „Молитва на Духа", като коленичихме с десния крак на земята и с дясна ръка, вдигната нагоре). Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата - да дойде да се реализира сега в душите ни.
към текста >>

Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни.
Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние зачеваме новия Живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината си на новия Живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни.
към текста >>

Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит.
То е вече акт или действие на Любовта. Сега, вие търсите само издигането нагоре. Първото е слизане надолу. И слабата страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям.". Без окаляне няма качване, работа не става. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината се състои в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме? " и започват и двамата да се дърпат. Окалят се и двамата и казват: "Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме".
към текста >>

Тази философия е вярна и в най-малките неща.
Сега, вие търсите само издигането нагоре. Първото е слизане надолу. И слабата страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям.". Без окаляне няма качване, работа не става. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината се състои в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме? " и започват и двамата да се дърпат. Окалят се и двамата и казват: "Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме". Няма какво да се обичат.
към текста >>

В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме?
И слабата страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям.". Без окаляне няма качване, работа не става. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината се състои в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме? " и започват и двамата да се дърпат. Окалят се и двамата и казват: "Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме". Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а за падналите е. Пита: „Обичаш ли ме?
към текста >>

Туй е положителна философия.
Обичта не е за тях, а за падналите е. Пита: „Обичаш ли ме? " Няма какво да се обичате, вие сте излезли от Любовта, имате достатъчно любов, ще хванете падналия, ще издигнете ръцете си нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете. В туй е недоразумението. Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича". Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа - плода, го вземам и занасям горе". (14-16 стр.) Окултната музика В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз — тъй Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения Живот, чистия, святия, неопетнения Живот.
към текста >>

Това не е една философия за Небето.
И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака, да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще възстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за Небето. Небето е тук. Туй, което Бог е създал, трябва да го възстановим — да повърнем тази първоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради. (192 стр.) Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то са сега нашите.
към текста >>

„Aumen" съдържа всичко за Живота.
Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика.
към текста >>

28. 001. За книгата и нейния автор

Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие.
001. За книгата и нейния автор Летописът за българските възрожденци свещeник Константин Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи е написан в периода 1981-1985 г. Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години.
към текста >>

Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ.
Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов.
към текста >>

Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи.
Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите. То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у хората, което е в състояние да опази и развие живота върху планетата Земя като част от вселен-ския организъм. Изхождайки от принципите на приемствеността, ние вярваме, че предлаганият летопис, макар и публикуван 20 години след написването му, може да породи размисъл и вдъхновение у всеки човек със светли убеждения, познания, разбирания и желание да служи за изграждането на онова бъдещо човешко общество, в което хората ще живеят като братя и сестри на майката Земя и Небесния Творец. Марта Александрова Георгиева
към текста >>

То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у хората, което е в състояние да опази и развие живота върху планетата Земя като част от вселен-ския организъм.
По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите. То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у хората, което е в състояние да опази и развие живота върху планетата Земя като част от вселен-ския организъм. Изхождайки от принципите на приемствеността, ние вярваме, че предлаганият летопис, макар и публикуван 20 години след написването му, може да породи размисъл и вдъхновение у всеки човек със светли убеждения, познания, разбирания и желание да служи за изграждането на онова бъдещо човешко общество, в което хората ще живеят като братя и сестри на майката Земя и Небесния Творец. Марта Александрова Георгиева Ева Александрова Георгиева
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ

Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика.
" - "Вечерите за какво са? " - отговаряше той. Любопитно ни беше как си разпределя времето. Оказа се и тук, че той използва цялото си свободно време извън училище изключително в четене. Четеше в училище, четеше в читалището, в библиотеката, у дома, дори по улицата и планината, когато отиваше на излети. Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика. И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение.
към текста >>

Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно.
И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение. Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри. Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли.
към текста >>

По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота.
След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството.
към текста >>

Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека.
Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности".
към текста >>

Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта.
Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен. Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта. От 1900 до 1912 Учителят дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга. Няколко години Той работи върху Библията и изважда думите Господни, като ги стъкмява в отделна книжка - "Заветът на Цветните Лъчи на Светлината". През август 1912 г. се оттегля в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху "Завета на Цветните лъчи на светлината".
към текста >>

Обичай съвършения път на Истината и живота.
На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(Откровение на Йоана, гл.З, ст.1). ЕЛОХИМ е Бог на Боговете и Отец на Светлините.
към текста >>

Между червения, аления и основния тон на живота има отношение.
Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият цвят кредитира жълтия, жълтият - зеления и т.н. Трябва да изучавате светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно тона "до". Между червения, аления и основния тон на живота има отношение. Има един червен цвят като огън. Гледаш ли или се обливаш с червения цвят, ще оздравееш. Гледаш ли разгорял се голям огън, ще оздравееш. Ако са ви нужни пари, приложете зелената краска, т.е.четене на съответните стихове и обливания с тази краска. За свежест, за благополучие, за растене, използвайте този цвят.
към текста >>

Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си.
Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения. Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството.
към текста >>

Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората.
на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г.
към текста >>

30. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство.
Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях.
към текста >>

Това бяха епохи от живота на човечеството.
Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова
към текста >>

Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония.
Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи. Нещата в Природата логически не се нареждат. Звездите не са наредени по величина в пространството. Образите, с които си служа в беседите, са извадени от Природата. Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това". Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете".
към текста >>

Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието.
Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички, разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде. Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох". Когато произнеса думата "рекох", тогава духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците.
към текста >>

Божествената Школа се образува да знаят хората как да живеят, че да използват живота.
Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух". Учителят Божествената Школа се образува да знаят хората как да живеят, че да използват живота. /Учителят/
към текста >>

31. УЧЕНИЦИ

Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога.
Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате." Димитър Шишков Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го водеше на Изгрева. Той трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога. И тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно.
към текста >>

Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво.
Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: "За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева. Кина Рангелова
към текста >>

" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва:
към текста >>

(Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова)
- Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна. (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога. Цели девет месеца аз непрекъснато се молих Бог да ми се изяви и да ми помогне материално, понеже бях много затруднена.
към текста >>

Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него.
Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята.
към текста >>

Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота.
Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев Бях чел за Братството и познавах някои от братята, но още не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братята Араджиеви ми казаха: "В Търново ще има събор. Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата.
към текста >>

А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си.
Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя. Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях голям християнин. Стреснах се да отида в Търново на събора, понеже не познавах нито Учителя, нито братята. Но по настояване на Араджиеви, реших да отида - те ми казаха, че всичко ще се уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. В града пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя. Брат Иванов, който беше ръководител на Братството във Варна, беше отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братята Араджиеви: "Защо сте довели тоя човек, той е още нов, а тука идват улегнали братя? " Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха.
към текста >>

В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята.
Вие сте по-учени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е, Учителю, вече съм спокойна". А Той продължава: "Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов
към текста >>

Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота.
Знам само как жилите. Това опитвам от вас. А знаете ли как народът казва? Не ти искам нито жилото, нито меда! " Учителят вече е сериозен. Ние се оглеждаме и вече не се облизваме, защото с лъжицата мед, която изядохме, ни бе предаден един урок, че Словото на Учителя трябва да се прилага в живота. Следващата година кошерите пак минаха под грижите на Колю Каишев и други братя, които се интересуваха от пчеларство, но такава пчелна реколта не се повтори вече. Борис Николов Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя.
към текста >>

32. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри.
Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов
към текста >>

Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си.
Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото. Вижда го и ахва: "Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи. "Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми. Беше след обяд.
към текста >>

Еликсирът на живота е горещата вода.
Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвообращението се подобрява. Няма по-хубаво лекарство от горещата вода. Хининът не струва нищо пред горещата вода. Другите лекарства само подпушват болестите. Най- мощното лекарство в света е горещата вода. Еликсирът на живота е горещата вода. Хининът пресича треската, но не я лекува. Вместо да употребявате хинин, пийте три дена гореща вода без да се храните и треската ви ще мине. Така се лекува и хремата. Чумата се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода.
към текста >>

Тази е най-простата философия, която осмисля живота.
Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на два часа да пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си. Мисълта обновява организма. Сега вие правите точно обратното, бързо ядете, бързо пиете вода, бързо работите, бързо се движите. Казвам, никога не бързайте - нито в мисълта, нито в храненето, нито в говоренето. Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота. Лятно време топлете вода на слънце и се измивайте със слънчева вода. Вода, която е огряна от слънце, особено до обяд, е лековита, както за пиене, така и външно. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не преяжда и да пие гореща вода, която помага за разтварянето на утайките, които се образуват при храненето.
към текста >>

Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си.
Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота. Лятно време топлете вода на слънце и се измивайте със слънчева вода. Вода, която е огряна от слънце, особено до обяд, е лековита, както за пиене, така и външно. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не преяжда и да пие гореща вода, която помага за разтварянето на утайките, които се образуват при храненето. От друга страна, горещата вода предизвиква изпотяване, при което чрез потта се отделят токсините в организма. Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните. Ако някой страда от коремоболие, нека направи следния опит: сутрин да пие по 10 глътки гореща вода, на всеки 5 минути. Като правите това няколко пъти, коремоболието ще изчезне.
към текста >>

33. ХРАНЕНЕ

Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля.
Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали останаха някои да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух.
към текста >>

Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си.
Не зная дали останаха някои да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата - сърцето, а чрез въздуха - ума.
към текста >>

Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце.
Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Въздухът има отношение към човешкия ум, водата - към живота, а хлябът - към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата - сърцето, а чрез въздуха - ума. Това всеки е изпитал и проверил. Чистата храна усилва волята, чистата вода - сърцето, а чистият въздух - ума.
към текста >>

Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си.
Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната. Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят.
към текста >>

Яденето е едно от най-великите тайнства на живота.
Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната. Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш да не виждаш никъде нито една грешка.
към текста >>

Ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота , не можеш да бъдеш здрав.
Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота , не можеш да бъдеш здрав. Яденето е свещена работа. Когато човек се храни, не трябва да говори и мисли за друго, освен за храната, която приема, как да я препрати горе в ума и сърцето и да я оползотвори за светли мисли и възвишени и благородни чувства. Всяка светла, права мисъл е храна за мозъка. Всяко право, възвишено чувство е храна за сърцето. Те са съществени неща, без които човек няма мир и спокойствие в себе си.
към текста >>

В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат.
Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическия свят. Той е най-добрият приятел на човека, но и най-големият му неприятел, от човека зависи как ще го приеме и как ще се справи с него." Човек, за да стане светия, той трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята, От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат. Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-голе- ми и хората трябва да изкупват тези жертви.
към текста >>

Който яде без да дъвче, съкращава живота си.
От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Който не дъвче добре храната си, страда. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре, да се яде с любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат. Който яде без да дъвче, съкращава живота си. Храната трябва да се задържа по-дълго в устата, за да може част от енергията й да се всмукне от езика. Чрез езика енергията се предава на мозъка, а оттам - на сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме. Понеже човек има 32 зъба, той трябва да дъвче всяка хапка поне 32 пъти - за всеки зъб по един път и храната да отива в стомаха смляна. На долната страна на езика има хиляди папили, които приемат праната и колкото по-дълго време се дъвче тя, толкова повече жизнена енергия отива за изграждането и поддържането на мозъка и сърцето.
към текста >>

Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Брашното - старо, маслото - старо, хлябът - недопечен, бързо ядете, не дъвчите храната, безпокоите се, когато се храните, за какво ли не мислите и искате да бъдете здрави. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата страна или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. На ученика не се позволява да яде бързо. Яденето е благрродна работа, ще я свършиш по всички правила. За сутрешната закуска трябва да употребявате половин час, за обяд - около 40-50 минути и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав.
към текста >>

Те трябва да са свършили правните науки, философия, да познават естествените науки и математиката.
Шоколадената кашица е едно модерно изобретение. Ако се храниш с българска пита, и професор, и художник, и музикант можеш да станеш. Какво седи зад този хляб? Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб за в бъдеще, трябва да са свършили четири факултета. Те трябва да са свършили правните науки, философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар. При това той трябва да бъде здрав, да не боледува никога. Трябва да бъде човек със свежи идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи да влязат в тебе и да просветят ума ти. В това отношение всяка мома преди да се ожени, трябва да е свършила четири факултета и да знае да меси хляба. За в бъдеще, в Шестата раса това ще бъде закон.
към текста >>

Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота.
Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюблени чисти и красиви. Когато готвите, изпейте три песни (като ври яденето). Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нужно да го пържите. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и пържен. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа.
към текста >>

Светията трябва да се храни от дървото на живота.
В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
към текста >>

Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота.
Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител.
към текста >>

34. КОЛКО ДА ЯДЕМ

Две неща продължават живота: разумното хранене, т.е.
КОЛКО ДА ЯДЕМ Две неща продължават живота: разумното хранене, т.е. спазването на известна диета, и нормалното страдание. Който не преяжда и не си дояжда, продължава живота си. Добре е, ако не си дояждаш. Нека всякога остава в стомаха ви поне една трета празно място. Това е едно от важните хигиенични правила и трябва да се спазва.
към текста >>

Който не преяжда и не си дояжда, продължава живота си.
КОЛКО ДА ЯДЕМ Две неща продължават живота: разумното хранене, т.е. спазването на известна диета, и нормалното страдание. Който не преяжда и не си дояжда, продължава живота си. Добре е, ако не си дояждаш. Нека всякога остава в стомаха ви поне една трета празно място. Това е едно от важните хигиенични правила и трябва да се спазва. Идеята, че с малко храна не може да се поддържа организмът, не е права. Малкото количество храна, добре асимилирана, дава повече енергия, отколкото многото храна, не добре обработена.
към текста >>

Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си.
Не ги ли храните, ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не седи в яденето, но в лакомията на човека много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за ония, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Да се храним по новия начин: с малко хляб - с живия хляб, слязъл от Небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината на различните болести.
към текста >>

Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции.
Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за ония, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Да се храним по новия начин: с малко хляб - с живия хляб, слязъл от Небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината на различните болести. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 кг, той трябва да употребява на ден само 150 гр храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане.
към текста >>

Яж малко, за да бъдеш истински човек, да вземе надмощие в тебе, в твоя живот Духът; за да преместиш центъра на живота си от стомаха в ума, в сърцето, във волята, в душата, в духа.
Колкото по- малко яде човек, толкова повече животът му се продължава. Яж малко, за да бъдеш здрав и силен. Яж малко, за да бъдеш красив, за да не изгубиш красотата си. Яж малко, за да имаш топло сърце, красиви и чисти чувства. Яж малко, за да можеш да мислиш, да можеш да обичаш, да можеш да чувстваш. Яж малко, за да бъдеш истински човек, да вземе надмощие в тебе, в твоя живот Духът; за да преместиш центъра на живота си от стомаха в ума, в сърцето, във волята, в душата, в духа. Яж малко, най-сетне, за да не гладуват други, за да можеш да отделиш от своя излишък по нещо за тия, които са гладни, които се нуждаят, които страдат. За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а за това трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е човек да знае как и колко трябва да яде. От хиляди години хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което нямат резултати.
към текста >>

Тази е философията на живота.
Многото ядене спъва духовния живот. Човек, колкото повече напредва, толкова по-малко се храни. Малкото ядене действа лечебно. За в бъдеще консервирана храна няма да се употребява. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освобидите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее.
към текста >>

35. ПОСТ

Постът за него не е вече философия, но знание.
Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш колко време може да постиш. - Три деня мога ли да постя? - Опитай! - Ами една седмица?
към текста >>

Той е причината за големите злини в живота.
Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете.
към текста >>

Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си.
Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята.
към текста >>

В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат.
Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат. Стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам да постите по 2-3 дни. През това време ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След това ще ядете умерено. Стомахът обича почивката.
към текста >>

36. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ.
Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя. Същото бе и на другите изпити. Преди да вляза в стаята за изпит, винаги преговарях онези въпроси, които ми даваха. Винаги така ми се случваше. Лиляна Младенова Преди изпита по философия Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас.
към текста >>

Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика.
Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание? " А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева. Тодорка Стоянова Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия.
към текста >>

Трябва да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб.
"Подпиши го! " Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Ако не беше изчистила чешмата, нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан. Трябва да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването. Борис Николов Идва един брат в Мърчаево и разказва на Учителя какви мъчнотии, какви несгоди е имал. Учителят мълчи, а навън е зима, сняг дълбок.
към текста >>

По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми.
Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него. Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него. И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах. По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми. Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях. Тази мъка не ме напущаше. Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение.
към текста >>

37. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Тогава, обърнете друга страница на живота: Не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
ВОЛЯТА БОЖИЯ Не е въпросът какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил законът, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо. Да, това е половина истина. Тогава, обърнете друга страница на живота: Не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае. Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой.
към текста >>

Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота.
Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Ако искате да прогресирате, изпълнявайте Волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога. Който иска да се освободи от нещастията, той трябва да обича себе си. Само онзи може да обича себе си, който се отличава с голяма разумност.
към текста >>

Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както я наричат "дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
Защо сме дошли на земята? - Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги - да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както я наричат "дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка. Съвременните хора страдат, мъчат се, благодарение на неизпълнени обещания. Те са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си. Обещае ли нещо, човек непременно трябва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успехът на човека зависи от изпълнение на Волята Божия.
към текста >>

Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си.
Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните Волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене, вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате Волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие, децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете.
към текста >>

38. НОВОТО УЧЕНИЕ

Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота.
Хиляди ще тръгнат след вас." Желю Танев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Божественото учение е учение на живия опит. За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш.
към текста >>

То е Учение на живота, не на буквата и не на сектанство, а Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще обнови целокупния живот.
Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички сърца и умове, да станат всички - и мъже, и жени, и деца - синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. Ние носим едно Всемирно Учение и не можем да го сравним с нищо. То е Учение на живота, не на буквата и не на сектанство, а Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще обнови целокупния живот. Времето ще покаже какво е. Ние не спорим. Сега за нашето учение някои казват: "Вие сте сектанти". Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия.
към текста >>

Ще посветя живота си в служене на Бога.
Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено. - Какъв опит да направим? - Някой заболее до смърт - нека се обърне към Бога с думите: "Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа." Ако объркаш сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: "Господи, ако това, което Учителят проповядва в Твое име, е вярно, помогни ми да си оправя сметките. Ще посветя живота си в служене на Бога. Ако обещаете, без да изпълните, положението ви ще се влоши и от вас нищо няма да излезе. Направете опита искрено, за да се убедите, че проповядвам велика, жива истина, която пръв аз съм проверил. Който направи опита искрено, чистосърдечно, сам ще се убеди, че Господ е жив. Аз искам да познаете този Господ и да се убедите в думите ми. Аз не искам да ви убеждавам има ли Бог или не.
към текста >>

Това значи да разбереш смисъла на живота и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на Небето, да разбереш хармонията на душата.
Искам и вие да бъдете свободни, и аз да бъда свободен. Аз влизам в положението ви и нямам намерение да ви критикувам. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината и Той ще ви освободи от тях. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта. Няма по-велико нещо за човека от това да живее в мир и съгласие с Бога. Това значи да разбереш смисъла на живота и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на Небето, да разбереш хармонията на душата. След това ще кажеш: Струва си човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото Име с всичкия си ум, сърце, сила и душа. Божественото Учение, което ви преподавам, е живо учение. Аз преподавам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, не на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст.
към текста >>

Моята наука е за живота, който хората са изгубили.
И като го турите, няма да изгори. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просветли ума, да разшири сърцето, да даде подтик на Духа. Към каквато и партия да принадлежиш, от който народ и да излизаш, използвай това Учение. Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега.
към текста >>

Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота.
Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга.
към текста >>

Ако не приложите туй Учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък са ви нужни 27 години да учите сериозно, без никакво отклоняване. Ако не искаш да влезеш в стълкновение със себе си, ще учиш най-малко 9 години. Три години ще учиш как да постъпваш; три години да знаеш как да прилагаш желанията си и три години - да мислиш право. Ако не приложите туй Учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота. Но трябва да се приложи туй Учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата.
към текста >>

Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота.
Но трябва да се приложи туй Учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете.
към текста >>

Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота.
Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своите резултати.
към текста >>

Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота.
Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своите резултати. И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй Велико Божествено Учение. Всинца да бъдете подобни на Христа: Да любите като Бога, и да обичате, както Бог обича.
към текста >>

39. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си съгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът и той вече е започнал. Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитание и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум. В новата култура трябва да се зачитат хората. И не се месете много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Следователно, всеки трябва да се остави да действа тъй, както желае.
към текста >>

Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си.
Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите дела са от Бога. Ела и виж как Аз живея и как Аз постъпвам и ти прави същото. Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Беседите, които са ви дадени от окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и про- учавайте Библията. Аз препоръчвам на всички ръководители /на братства/ да проучават добре Библията. Ще я прочетете 1, 2, 3 пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони.
към текста >>

И религията, и философията днес нямат никаква идея, никакъв морал.
Спрямо този свят сте длъжници да работите, затова не искам да ви вземам от света, а искам да работите, да подигнете и себе си, и околните. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Казвам: Всички трябва да бъдем извън църквите, да работим в света. Не поддържайте никоя страна. Разните религии, всички хора, всички партии, всичко това е користолюбиво. И религията, и философията днес нямат никаква идея, никакъв морал. Това е моят възглед. Не може да бъдете членове на никакви партии. Не се позволява помятане и убиване на деца, т.е. не се позволява да унищожаваме никоя мисъл или желание, била тя своя или чужда. Ти може да приемаш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да я унищожаваш.
към текста >>

Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука.
Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе и на другите. Като ученици, предстои ви вътрешна работа. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно. Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука. Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него - и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее и според възрастта си. Вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се върши всеки момент вътре във вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, то е вашият организъм.
към текста >>

От несгодите на живота те се озлобяват.
Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впускат в различни области и губят времето си напразно. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Старозаветните търсят богатство и имане. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство.
към текста >>

Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота.
Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото.
към текста >>

Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните.
За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствено Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си".
към текста >>

Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния.
Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си". Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот. Искам да постъпвам добре.
към текста >>

Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи.
Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си". Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш.
към текста >>

Затова трябва да бъдете сериозни в живота си.
Тия връзки, които сега имате, са за последен път. Всички души, които са по-напреднали, ще ги оставят да живеят в Астралния свят, в по-рядката материя, по-чиста материя, необезпокоявани от някакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци; изобщо ще ги поставят при по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото, учениците на окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане. За тях ще започне един нов етап. Затова трябва да бъдете сериозни в живота си. Засега три неща са ви необходими: Не се съмнявай! /В брата си/ Не осъждай! /Никого/ Бъди благодарен! /За всичко/ Три свещени правила: Първо правило - без отлагане; второ правило - с пълна вяра; трето правило - с чисто сърце.
към текста >>

40. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

" Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на живота си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана, не мърда.
Но както разбирам, тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителят недоволен, с една клечка чистеше по клонките на дръвчетата някакви паразити, които ги бяха нападнали. Отидох и аз и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителят беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всичките правила, особено, когато става въпрос за нещо на Изгрева. Тъкмо свърших, ето го Учителят при мен и ми каза: "Николай, лимоните са ти много благодарни! " Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на живота си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана, не мърда. Беше в една инвалидна количка и не можеше да говори. Николай Дойнов Понякога Учителят откупуваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това.
към текста >>

- Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота.
Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него. Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа. Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна.
към текста >>

- Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота.
Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него. Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа. Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен.
към текста >>

Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава Природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота.
Вие виждали ли сте какво нещо е Природата? Тя е една майка. Аз не съм виждал по-красива, по-мощна и по-сериозна жена от Природата. Да съберете всичките философи, които са живели на Земята от 8 000 години насам, не може да направят даже единия пръст на Природата. А те искат да й станат господари! Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава Природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на Природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това е един от нейните методи - тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето.
към текста >>

Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им.
Това е един от нейните методи - тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето. Следователно, вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина, онези хора, които не живеят, както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им. Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. - Защо?
към текста >>

Вземем едно животно и без то да иска, отнемаме му живота.
Когато лозите се развиват добре, и хората живеят добре. Мислите ли, че е добро за селяните или за даден народ, ако горите им изсъхнат? Не е добро за народа, ако горите изсъхнат и се изтребват. Има връзка между хората и горите. Сега ние сме оставили този Истинския Живот и вземаме един живот, който не е Негово изявление. Вземем едно животно и без то да иска, отнемаме му живота. Не го питаме съгласно ли е. То иска да живее, пък ние го изяждаме. Не, така не се живее. Големите нещастия, големите болести, неврастенията, охтиката, които се явяват в света, се дължат отчасти на избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Всички болести се дължат на неестественото положение, което си позволяваме в света.
към текста >>

Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт.
С право може да се каже, че хората днес действат като държава в държавата в света, че те действат като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да покорят, за да обсебят неговите богатства. Те използват безогледно минералните й богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. Те мислят дори, че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот. Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт. Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Някой мислят, че са господари на земното богатство, но те се лъжат. Знаете ли какво нещастие донесоха въглищата на човечеството? И добрият, и лошият живот на предпотопните животни, превърнали се вече във въглища, се внесе в човешкия живот.
към текста >>

Идат и блага в живота, когато се спазват природните закони.
В бъдеще хората трябва да заместят въглищата с електрическа енергия. Анормалната човешка мисъл е причина за земетресенията. Туй е под- пушване на естествените сили на земната кора. Ако ти не живееш и не мислиш, както трябва, Земята ще ви избълва. Когато не се спазват природните закони, идат страдания и противоречия. Идат и блага в живота, когато се спазват природните закони. Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната Природа, Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на индивидите е към разумната Природа, а после един към друг. Всички народи, всички държави са удове на Великия Божествен организъм. Следователно, ако не функционират в съгласие с този Велик организъм, те са осъдени на изчезване. Тази е причината, поради която много държави и народи са изчезнали от Земята. В далечното минало са съществували атлантска и лемурийска раси, но днес нищо не е останало от тях.
към текста >>

41. УЧЕНЕ

Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си.
УЧЕНЕ Записки от беседите на Учителя Важен въпрос за всички е въпросът за ученето. Човек трябва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Учението е един стимул от Бога. Развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др.
към текста >>

В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост.
Човек трябва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Учението е един стимул от Бога. Развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно, видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите и вие може да изпаднете в такива лоши условия.
към текста >>

Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти.
Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Учението е един стимул от Бога. Развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно, видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите и вие може да изпаднете в такива лоши условия. В една беседа Учителят казва, че Питагор отишъл в Египет и престоял 15 години при египетските жреци, само и само да получи посвещение.
към текста >>

Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др.
Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Учението е един стимул от Бога. Развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки - философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно, видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите и вие може да изпаднете в такива лоши условия. В една беседа Учителят казва, че Питагор отишъл в Египет и престоял 15 години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна.
към текста >>

42. ЛЮБОВ

Смисълът на живота е това - да обичаш и да те обичат.
Новораждането - това е влизането в Любовта. Единственото реално нещо в света е Любовта. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на Любовта, ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Смисълът на живота е това - да обичаш и да те обичат. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие Любовта. Що е Любовта? - Сила, която не допуща омразата. Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка ле- кост.
към текста >>

Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание.
Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш, ставаш красив. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание. Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни. Същността на живота е хората да се обичат един други. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах.
към текста >>

Същността на живота е хората да се обичат един други.
В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание. Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни. Същността на живота е хората да се обичат един други. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах. За мен този въпрос е безпредметен. За мене е важно обичаш ли хората, или не ги обичаш, обичаш ли ближните, или не.
към текста >>

Най-малкият подтик в живота, това е Любовта.
Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие. Минавате покрай някое дръвче - погалете го. Влизате в градината - радвайте се на цветята, на децата, на хората. Любов да блика от вас... Живейте с благодарност и любов. Сърцето ви да блика с любов и радост към всичко, към всички. Най-малкият подтик в живота, това е Любовта. Качества, в които Любовта се проявява: най-нежното чувство, най-ме- кият поглед, най-сладката дума. Любов е, когато всеки ден си благодарен и казваш: "Този е най-хубавият ми ден. Като този ден съм нямал." Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е Любовта. Каквото направи той, намираш добро в това - това е Любов.
към текста >>

Казвам ви: За да придобиете живота, най-великото благо на Земята, трябва ви Любовта.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с любов. За онзи, който не работи с любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. В Любовта има и друг един закон - да не ставаш чрезмерно лаком, за да не изгубиш всичко. Любовта желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Любовта дели и най-малките трошици, тя е готова да раздели всички блага. Казвам ви: За да придобиете живота, най-великото благо на Земята, трябва ви Любовта. А за нейното придобиване има само един път - мекотата. Мекотата е предверие на Любовта. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата - Любовта никога не бихте могли да приложите. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си.
към текста >>

Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си.
А за нейното придобиване има само един път - мекотата. Мекотата е предверие на Любовта. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата - Любовта никога не бихте могли да приложите. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си. Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Не може да има обич между хората, ако няма смирение. Дето умът не работи, там Любовта не може да се прояви. Закон е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат. Първото качество на Любовта е дълготърпението.
към текста >>

И въздухът, като елемент на живота, има съзнание.
Боли те стомах - тонирай стомаха си с Любов към хората. Вие възприемате въздуха, който носи скрита енергия в себе си. Той носи и топлина, и светлина. Ако не обичате въздуха, който дишате, нищо няма да ви даде - само ще влезе и ще излезе. Ако го обичате, ще остави нещо ценно във вас. И въздухът, като елемент на живота, има съзнание. Ти ходиш по земята, но ако стъпваш без любов, тя се затваря за тебе, нищо не ти дава. Ако ти е приятно да ходиш по нея и ходиш с любов, тя ще отнеме от тебе непотребното и ще ти даде потребното. Ако не обичаш светлината, и там е същият закон. Светлината има скрито богатство в себе си. Ако не я обичаш, тя няма да ти даде онова, което искаш.
към текста >>

И тогаз ти питаш: "Защо се случва в живота така и така?
Ако не я обичаш, тя няма да ти даде онова, което искаш. Всеки плод, изяден без любов; всяка шапка, турена на главата без любов; всяка обувка, турена на крака без любов; всяко палто, турено на гърба без любов, носи нещастие. Всяка шапка, турена на главата с любов; всяко палто, турено на гърба с любов; всяка обувка; всяка ябълка, изядена с любов; всеки срещнат човек с любов, носи щастие. Тъй седи сега законът. В закона на Любовта няма никакво изключение, а пък в закона на безлюбието всичко е изключение. И тогаз ти питаш: "Защо се случва в живота така и така? " Защото няма Любов! Любовта трябва да предшествува богатството, Любовта трябва да предшествува силата, красотата. С една дума: всичко, каквото желаем в света, трябва да се предшествува от любовта. Всичко трябва да се употреби за Любовта. Това трябва да се разбере.
към текста >>

Ако ти не можеш да употребиш всичко, каквото имаш, за любовта, ти не разбираш живота.
" Защото няма Любов! Любовта трябва да предшествува богатството, Любовта трябва да предшествува силата, красотата. С една дума: всичко, каквото желаем в света, трябва да се предшествува от любовта. Всичко трябва да се употреби за Любовта. Това трябва да се разбере. Ако ти не можеш да употребиш всичко, каквото имаш, за любовта, ти не разбираш живота. И самият живот трябва да се употреби за любовта. Богатство, сила, справедливост, милосърдие, красота, кротост, въздържание - всичко това трябва да се употреби за Любовта. Ти можеш да бъдеш каквото и да е друго животно, но без Любов човек не можеш да бъдеш. Можеш да носиш човешка форма, но човек да бъдеш, да бъдеш възлюбено дете на Бога, ти не можеш да бъдеш. Това трябва да го знаете!
към текста >>

При сегашните си разбирания на живота, жената препятства на своя мъж да обича друга жена и мъжът препятства на жена си да обича друг мъж.
Да мислиш как да му туриш гем и да го управляваш, това не е любов. Не се стремете да се завладявате едни други. Благото иде от Бога, а не от жената или мъжа. Всеки трябва да бъде на своето място и там да очаква благото, което му се пада. Следователно, не е въпрос за завладяване на нещата, но за тяхното разбиране. При сегашните си разбирания на живота, жената препятства на своя мъж да обича друга жена и мъжът препятства на жена си да обича друг мъж. Това е човешката страна. Мъжът не знае, че жена му не е дошла на Земята да бъде жена - тя трябва да бъде проява на един аспект на Божията Любов. Бог се проявява чрез жената. В който ден я ограничиш, ще съгрешиш. По-добре да греши, отколкото да те намрази.
към текста >>

Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря.
Бог се проявява чрез жената. В който ден я ограничиш, ще съгрешиш. По-добре да греши, отколкото да те намрази. Да те намрази е по-голям грях, отколкото да обикне друг. Да обичаш хората, но да не образуваш връзки. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с Него да отидете до онзи, когото обичате. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго. Стремете се да обичате хората, без да очаквате те да ви обичат.
към текста >>

Новата философия на живота поддържа възгледа, че двама души могат да се обичат, когато са далеч един от друг.
Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с Него да отидете до онзи, когото обичате. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго. Стремете се да обичате хората, без да очаквате те да ви обичат. Стойте далеч от този, когото обичате. Любовта изключва всякаква близост, всякакво прегръщане. Новата философия на живота поддържа възгледа, че двама души могат да се обичат, когато са далеч един от друг. Погрешката на хората се състои в това, че те искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл. Любовта сама по себе си е неразбрана.
към текста >>

Започнеш ли да изучаваш вътрешната Любов и да живееш в нея, ти ще се освободиш от всички несгоди и нещастия в живота.
Нито жената трябва да казва на мъжа си, че го обича, нито мъжът трябва да казва на жена си. Ако изказват любовта си, техният живот на Земята ще се съкрати. Всяка мома, която се излъже да каже на момъка, че го обича, тя е на погрешен път. Любовта не се определя във време и пространство. Всички хора, които изучават външната любов и живеят в нея, са недоволни, нещастни. Започнеш ли да изучаваш вътрешната Любов и да живееш в нея, ти ще се освободиш от всички несгоди и нещастия в живота. Почне ли да мисли за човешката любов, човек е вече извън Божията Любов и не може да бъде здрав, умен, добър и чист човек. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, Божията Любов е вода от чист планински извор. Човешката любов е причина за нечистата кръв в тялото. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не?
към текста >>

Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва и се измъчваме.
Живот - значи те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята Любов е Божествена! Ние сме се научили да обичаме себе си - малкия свят. Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва и се измъчваме. Законът е: Този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-ценна. А този, който обича всички, любовта му е най-силна. Непременно, когато обичаш само едного, ще се родят и злото, и доброто. Ако искате да избегнете този закон, ще обичате всички, понеже Бог, Който е благ, обича всички еднакво.
към текста >>

43. БЛАГОДАРНОСТ

Това става по два начина: или чрез страдание и мъчение, или когато се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота".
БЛАГОДАРНОСТ Спомени на ученици След един обяд с Учителя започнахме разговорите, Той взе една съвсем суха коричка хляб и рече: "Тази малка коричка е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек е непрекъснато недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдание и мъчение, или когато се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота". Една сестра от София много желаела да се срещне с Учителя, да разговаря с Него. Скоро желанието й се сбъднало. Тя останала много доволна от срещата. На следния ден запитала: "Учителю, как да Ви благодаря, дето вчера ме приехте на разговор? " - "Като проявите и вие същото внимание към другите."
към текста >>

Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота.
Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи първо трябва да се справиш със себе си. Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите.
към текста >>

Да благодарим за всичко, което срещаме в живота си.
Да благодарим за най-малкото Божествено Благо. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога! Всяка сутрин като ставаш от сън, благодари на Бога и искай да те посети Любовта, с която да работиш през целия ден. Вземи каква и да е книга, прочети я и благодари на Бога, че е пратил учени хора на земята да пишат такива книги. Прочети нещо от книгата, затвори я и пак благодари. Да благодарим за всичко, което срещаме в живота си. Не търсете щастието, но благодарете за всичко. Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно пострадало, да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Туй същество ще почувства твоята благодарност. Хич не влизаме в положението на страдащите.
към текста >>

За всяко благо, напредък в живота, повишение, оздравяване, трябва да се отблагодарим с някаква материална жертва.
Само хляб и сол да има, той пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя. Болният като благодари, болестта си отива. Значи самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. За всяко благо, напредък в живота, повишение, оздравяване, трябва да се отблагодарим с някаква материална жертва. Дебне ви някакво зло. Когато ви се отнеме някаква материална сума, когато ви се нанесе материална щета, това значи, че злото ще се размине. Изложен си на хиляди опасности, но благодари, че нещо те пази. Който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането.
към текста >>

Най-великото нещо е при най-големите страдания и противоречия в живота си да кажеш: "Благодаря Ти, Господи, добре ми е."
Следват четири закона в Природата:Когато благодариш на Бога за доброто, то расте.Когато благодариш на Бога за страданията, те си отиват.Когато не благодариш на Бога за доброто, то си отива.Когато не благодариш за страданието, то остава и расте. Най-важната и най-голямата жертва за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога - там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: "Добре ми е, Господи, че се наскърбих". Но не механически, а дълбоко вътрешно. Най-великото нещо е при най-големите страдания и противоречия в живота си да кажеш: "Благодаря Ти, Господи, добре ми е." Хората на Новата култура се отличават с това, че те са доволни на най- малкото, което им се дава. Винаги благодарете, за всичко се радвайте! Благославяй, душе моя, Господа, благославяй и благодари за всичко добро, което ти е дал, и тогава всякога ще бъдеш радостен и весел.
към текста >>

44. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Ако речете да разрешавате философията на водата защо тя излиза, това не е ваша работа; защо тя полива цветята, а това е нейна работа.
След това ще възприемете енергиите чрез лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто; през първия пръст - енергиите на Любовта; през средния пръст - енергиите на Правдата; през пръста на Слънцето - енергиите на Истината; през малкия пръст - на Мъдростта. Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е пробудено. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво седи тайната. Това упражнение ще го направите, както дигате лейката и изливате вода, няма да разсъждавате защо излиза вода през дупките на лейката; просто ще поливате цветята. Ако речете да разрешавате философията на водата защо тя излиза, това не е ваша работа; защо тя полива цветята, а това е нейна работа. А защо вие помагате, това е ваша работа. Всеки един от вас трябва да стане проводник, да изпратите енергиите на Доброто към всички добри хора, силите на Любовта - към всички добри хора, силите на Правдата - към всички добри хора; после силите на Истината и Мъдростта. Тези енергии вие изпращате повидимому през тая физическа ръка. Но има друга, духовна ръка. Има три направления, но вие ще оперирате с тая физическа ръка.
към текста >>

И всичките ви нещастия във живота произтичат от това именно, че сте разменили дните и часовете за работа.
В сряда ще учите. В четвъртък ще се поза- нимаете малко със своя характер, как да го облагородите; през този ден ще обиколите и своите приятели. В петък ще се занимавате малко с Любовта. В събота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Всеки ден, обаче, трябва да има определени часове за работа. И всичките ви нещастия във живота произтичат от това именно, че сте разменили дните и часовете за работа. Всякога, когато се предприеме една работа не навреме, има загуби. Всички работи, в каквото отношение и да са - в наука, в търговия, навсякъде, трябва да стават в точно определеното за тях време. Следователно, всеки от вас, който веднъж е влязъл в Школата, искам да работи над себе си. Като дойде понеделник, да каже; "Какво трябва да работя днес? - Ще очистя къщата си." Някой от вас ще каже; "Дотегна ми все да чистя." - Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето си, там има работа.
към текста >>

Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота.
Петък е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място. Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употреби неделята. Когато искаш да изобретиш нещо принципиално, някоя добродетел, избери неделята. Тя е ден за прогрес. Хубавите часове, веселите часове са в неделята.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота.
Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът? Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам - с градинарство.
към текста >>

Той от философия не се интересува, от поезия не се интересува, но българинът е крайно любознателен.
Българинът има три отличителни качества: обича духовното, мистичното - това е от благатите хора; обича да се самопожертва - това е славянска черта; той е мъжествен, храбър. Най-религиозни са евреите и славяните. Понеже българите са от славянски произход, те са били всички религиозни, но тъй като в България има примеси от други народности, затова някои българи не са религиозни. В българина има нещо добро вложено, той е музикален, но чувството му към Бога и благоговейното чувство не е развито в него и това ще му пречи. Аз съм изследвал българина. Той от философия не се интересува, от поезия не се интересува, но българинът е крайно любознателен. Като му споменеш за късмет, той веднага проявява интерес. Почти не съм срещал изключения. Познавам един от българските философи - студен, хладнокръвен - като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гаданието, даже и той се вълнува. Като се гадае на ръка и той си поглежда ръката, но тъй, че да не го видят.
към текста >>

За близки работи мисли, а за далечни не иска да мисли, няма философия за последствията.
" Щом обаче се оправят работите му, той казва: "То не беше нещо особено, аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост." И се отказва. Но не се мине време, Господ го стисне втори път за гушата, но вече така, че не може да произнесе тези думи, въздъхне, падне и умира. Тъй свършват всички онези, които казват "Господи, Боже! " и след това са се отрекли. Обективният ум у българина е силно развит, а философският - слабо. За близки работи мисли, а за далечни не иска да мисли, няма философия за последствията. У българина има чувство за ред. Религиозното чувство у него е недоразвито, то е в потенциално състояние. Богомилите са дошли тук, понеже българинът е твърд, има смелост, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият. Богомилите са дошли да развият религиозното чувство у българите. Българинът има едно чувство - много преувеличава.
към текста >>

Българинът много се кълне: в очите, в децата си, в жена си, в живота си.
За никакви блага човек не трябва да изтрива мръсните си ръце в Бога. Както и да ви предизвикват, не се кълнете, не кълнете и другите. И двете са крайно описани неща. Никаква лъжлива клетва не давайте! Клетвата, макар и в Името на Бога, подразбира отричане на Божието Име. Българинът много се кълне: в очите, в децата си, в жена си, в живота си. За предпочитане е да страдате, отколкото да се кълнете е Името на Бога. Каква нужда има от клетва там, дето царуват Любовта, Мъдростта и Истината? Там, дето моралът го няма, има клетви. Българският народ много се е свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята. Вижте сами, че българинът иска да има и свине, и кокошки, и кози, и овце, и говеда, когато казват, че един германец е доволен от един кон.
към текста >>

Всички лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека прилежно да учи.
Той всякога ще внесе нещо от себе си. Какво значи прилежание? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва ще трябва да се учи на прилежание. Той по своето естество не е прилежен. Всички лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека прилежно да учи. А обикновено, при неблагоприятни условия вие роптаете. Излишно е. Ти получаваш известен материал, който трябва да проучиш. Ще си дадеш малко труд да го разбереш. Лошото, което става в България, е за непослушанието на българите.
към текста >>

Можете да ускорите или затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коствува живота.
След това ще им кажа: "Сбогом! " Изворът все трябва да извира отнякъде. Един ден ще пусна крана да потече, сега ви приготовлявам инсталациите. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите или затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коствува живота. Това ме принуди да сляза Отгоре помежду ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я вам дължи. Такива са Божиите наредби - един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
към текста >>

46. СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ. НОВИ РАЗБИРАНИЯ

Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия.
СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ НОВИ РАЗБИРАНИЯ Записки от беседите на Учителя Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло. Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания са една мъглива област, в която не личат ясно предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота. Защо светът още не се е оправил? - Много естествено, светът е пълен с идеи, които хвърлят сянка в човешките умове и сърца, а с това пречат на светлината да ги озари. Кога ще се изправим?
към текста >>

Тия стари разбирания са една мъглива област, в която не личат ясно предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота.
Записки от беседите на Учителя Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло. Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания са една мъглива област, в която не личат ясно предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота. Защо светът още не се е оправил? - Много естествено, светът е пълен с идеи, които хвърлят сянка в човешките умове и сърца, а с това пречат на светлината да ги озари. Кога ще се изправим? - Когато изхвърлите старите идеи от умовете си и приемете новите идеи. Те хлопат вече на умовете ви, но вие не ги приемате.
към текста >>

Ще кажете, че искате идеален строй на живота.
Там е работата, че повечето хора ги разрешават по инволюционен начин. Не разрешавайте социалните въпроси! Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот.
към текста >>

Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария.
Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна.
към текста >>

Тая промяна в Природата може да стане последователно, но тя ще стане и в живота - или последователно, или моментално.
Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна. Тая промяна в Природата може да стане последователно, но тя ще стане и в живота - или последователно, или моментално.
към текста >>

47. БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят.
БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Под култура аз разбирам известно познаване на Бога. Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят. Престане ли да ги прилага, той губи светостта си. Това показва, че човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия дух. Докато мисли, чувства и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение.
към текста >>

Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: "Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате.
Всяко общество, което приема новата струя, ще се повдигне. Нему принадлежи бъдещето, то ще има всички благоприятни условия. Писанието казва: "Бог поругаем не бива. Кой каквото сее, това ще и да пожъне." Не че в Бога има някаква омраза или неразположение към когото и да е, но Бог гледа еднакво спрямо всички същества и народи. Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява Волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго; а когато един народ не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал. Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: "Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли обаче да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията ще се нижат едно след друго върху вас." Приложим ли Божия закон в живота си, всички нещастия и страдания ще избегнат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? - Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път, освен Божественият! Преди всичко, в света трябва да се роди такава религия, в която хората да повярват абсолютно.
към текста >>

Почнете ли обаче да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията ще се нижат едно след друго върху вас." Приложим ли Божия закон в живота си, всички нещастия и страдания ще избегнат от нас.
Нему принадлежи бъдещето, то ще има всички благоприятни условия. Писанието казва: "Бог поругаем не бива. Кой каквото сее, това ще и да пожъне." Не че в Бога има някаква омраза или неразположение към когото и да е, но Бог гледа еднакво спрямо всички същества и народи. Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява Волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго; а когато един народ не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал. Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: "Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли обаче да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията ще се нижат едно след друго върху вас." Приложим ли Божия закон в живота си, всички нещастия и страдания ще избегнат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? - Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път, освен Божественият! Преди всичко, в света трябва да се роди такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък.
към текста >>

- Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Кой каквото сее, това ще и да пожъне." Не че в Бога има някаква омраза или неразположение към когото и да е, но Бог гледа еднакво спрямо всички същества и народи. Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява Волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго; а когато един народ не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал. Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: "Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли обаче да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията ще се нижат едно след друго върху вас." Приложим ли Божия закон в живота си, всички нещастия и страдания ще избегнат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? - Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път, освен Божественият! Преди всичко, в света трябва да се роди такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на Земята.
към текста >>

Така само могат да се решат социалните въпроси в живота.
Божественото ще си пробие път в света и ще донесе на човечеството онова, което от хиляди години насам очаква. Вие сте изпратени на Земята като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, Който ви е пратил да учите. Ако изпълнявате Неговата Воля, ще дойдат другите благословения. Ако изпълнявате Неговата Воля, ще имате възлюблена, ще имате майка, ще имате баща, ще имате брат и сестра, ще имате приятели - всичко ще имате! Ако не изпълнявате Волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се решат социалните въпроси в живота. Колко култури са се образували досега, но понеже не са изпълнили Волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията Любов и не изпълни Неговата Воля, също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Някои системи искат да подобрят света по механичен начин. Това е една трета от Истината. Други системи искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин.
към текста >>

Нито една човешка философия досега не е могла да освободи един народ от мъчнотиите и изпитанията му.
Това е една трета от Истината. Други системи искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин. Това е духовният начин - друга трета, но това са двe трети от Истината. Божественият начин действа чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в хармония. Нито една човешка философия досега не е могла да освободи един народ от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една Вяра, една Любов, една Истина могат да повдигнат човека. Те са Вяра в Единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота. Било е време, когато чо- зек е вярвал в себе си. Това е било в инволюционния период.
към текста >>

Само една философия може да спаси човека - Божествената философия.
Други системи искат да въведат равенство и подобрение по вътрешен начин. Това е духовният начин - друга трета, но това са двe трети от Истината. Божественият начин действа чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в хармония. Нито една човешка философия досега не е могла да освободи един народ от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една Вяра, една Любов, една Истина могат да повдигнат човека. Те са Вяра в Единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота. Било е време, когато чо- зек е вярвал в себе си. Това е било в инволюционния период. Сега, обаче, във фазата на еволюцията, човек трябва да вярва във Висшето начало в себе си, т.е.
към текста >>

Те са Вяра в Единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота.
Божественият начин действа чрез Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в хармония. Нито една човешка философия досега не е могла да освободи един народ от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една Вяра, една Любов, една Истина могат да повдигнат човека. Те са Вяра в Единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота. Било е време, когато чо- зек е вярвал в себе си. Това е било в инволюционния период. Сега, обаче, във фазата на еволюцията, човек трябва да вярва във Висшето начало в себе си, т.е. в Бога в себе си. Човек е дошъл до фазата на обединяването, когато човек за човека трябва да бъде брат.
към текста >>

Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си, да приемем живота, светлината, свободата, която Бог ни дава.
За да постигне своите копнежи, човек се нуждае от малка светлина, както детето, което прохожда, се нуждае от малка подкрепа. Ако всички се бяха обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света. Кажи ни един начин, по който да го оправим! " Помолете Го от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си, да приемем живота, светлината, свободата, която Бог ни дава. Това трябва да бъде задачата на младото поколение. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях. Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй. Това са закони, без които всичко друго е празнота! Има Един в света, Който всякога помага.
към текста >>

Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях.
Кажи ни един начин, по който да го оправим! " Помолете Го от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си любов, която имаме в душата си, да приемем живота, светлината, свободата, която Бог ни дава. Това трябва да бъде задачата на младото поколение. Свещено да пазят живота, светлината и свободата и всичко да жертват за тях. Това разбирам религия, това разбирам държава, това разбирам обществен строй. Това са закони, без които всичко друго е празнота! Има Един в света, Който всякога помага. Ако всички хора се обърнат към Него, светът ще се оправи. Обаче хората не търсят този път.
към текста >>

48. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура!
Друго наказателно дело бе №284 от 1936 г. Многократно Учителят бе викан за разпит в Обществена безопасност. Стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше огорчен от българите, от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците, от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: "Ще накарам всички българи да познаят Бога! Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура! Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура! " Мария Тодорова През 1944 г. Учителят отбелязва, че няма помия и мръсотия в живота, които да не са изсипани върху Него чрез многобройните статии, писани от най-интелигентните българи.
към текста >>

Учителят отбелязва, че няма помия и мръсотия в живота, които да не са изсипани върху Него чрез многобройните статии, писани от най-интелигентните българи.
Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура! Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура! " Мария Тодорова През 1944 г. Учителят отбелязва, че няма помия и мръсотия в живота, които да не са изсипани върху Него чрез многобройните статии, писани от най-интелигентните българи. Най-лошото е това, че на този език, на който се даде Словото Божие, се написаха и най-скверните работи срещу Него. Тези отрицателни мисли и чувства се материализираха в бомби, които американците и англичаните започнаха да изсипват от 1943 г. над София. Ако не беше Учителят, от София нищо нямаше да остане. И сега още страда българският народ от безобразното отношение, което имаше българската интелигенция към Учителя и Братството.
към текста >>

С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота.
Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам.
към текста >>

За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота.
Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан.
към текста >>

Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството.
Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека като съвест. Всичките примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги той да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно.
към текста >>

Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда, само когато дойде Божественото благословение.
Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда, само когато дойде Божественото благословение. Аз съм ваш приятел и искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България, няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти.
към текста >>

Аз искам да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам.
Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе! Ще има плодородие, докато съм аз в България. Като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. И вие, учениците, като напуснете, тъй ще стане. Аз искам да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. Досега съм бил доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за Слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какъв ли не, идолопоклонник, самозванец, ругаха ме и затова да правят каквото искат, повече не се интересувам от тях. Употребих близо 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, а факт. Исках да напиша нещо върху тия изследвания, което щеше да ползва българите, това ще си остане за мене.
към текста >>

Досега съм бил доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за Слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какъв ли не, идолопоклонник, самозванец, ругаха ме и затова да правят каквото искат, повече не се интересувам от тях.
Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе! Ще има плодородие, докато съм аз в България. Като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. И вие, учениците, като напуснете, тъй ще стане. Аз искам да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. Досега съм бил доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за Слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какъв ли не, идолопоклонник, самозванец, ругаха ме и затова да правят каквото искат, повече не се интересувам от тях. Употребих близо 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, а факт. Исках да напиша нещо върху тия изследвания, което щеше да ползва българите, това ще си остане за мене. И затова, колкото научни данни съм събрал, ще ги задържа за себе си, може на някои посветени да ги дам, те да ги използват.
към текста >>

Такава е философията на живота.
" Лошото е, че аз няма да пукна. Защо? Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол! Докато аз съм във физическо тяло на Земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на Земята. Докато един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек! Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази си постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото - Онисабуро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: "Няма да вдигате шум против Божиите посланици." Всеки народ, който се е опитал да се противопостави, не е видял добро.
към текста >>

49. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ

Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет.
Накратко, отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки и общоизвестни, че да бъдат отричани. Те могат да бъдат прикрити и премълчани. Използвана литература: "Исус или смъртоносната тайна на тамплиерите", Робер Амбелен; "Светата кръв и свещения граал", Майкъл Бен- джънт, Ричард Пий, Хенри Линкълн; "Тайната на еретиците - Рен льо Шато", Жан Блу. Едмонд Бордо Шекли Едмонд Бордо Шекли е получил докторска степен в Парижкия университет, а другите си научни степени - във Виенския и Лайпцигския университети. Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите.
към текста >>

През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни.
Използвана литература: "Исус или смъртоносната тайна на тамплиерите", Робер Амбелен; "Светата кръв и свещения граал", Майкъл Бен- джънт, Ричард Пий, Хенри Линкълн; "Тайната на еретиците - Рен льо Шато", Жан Блу. Едмонд Бордо Шекли Едмонд Бордо Шекли е получил докторска степен в Парижкия университет, а другите си научни степени - във Виенския и Лайпцигския университети. Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли - превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море".
към текста >>

"Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота".
Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли - превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море". Ето какво пише във връзка с това преводачът му от оригинала Едмонд Шекли: "Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота". Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните - щастие. Неговите слова, наполовина забравени, бяха сверени едва няколко поколения след това поколение, при което те са били произнесени. Те са били недоразбрани, записани с грешки, сто пъти преправяни, сто пъти написани отново. При това обаче, ето вече 2000 години, продължават да живеят. И макар Неговите слова - тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на Запада.
към текста >>

50. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Целомъдрие, чистота и святост обгръщат Учителя в онова най-ранно време и после през всичките дни на живота Му тази атмосфера царува около Него.
Украсявам челото си с учтивостта, Доброто и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. П. Дънов след завръщането си от САЩ Отначало още Учителя е срещал голямо противодействие от традиционните разбирания на средата, в която се е движел. Обаче с благост и търпение е превъзмогвал всичко. Целомъдрие, чистота и святост обгръщат Учителя в онова най-ранно време и после през всичките дни на живота Му тази атмосфера царува около Него. За Своята мисия, за Божието дело Той говори със смирение и упование в Бога. В едно писмо от онова време Той говори така: Да бъдем верни на делото Му и Той ще промисли за Своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от подбуждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпваме във всичко, не според човешката Мъдрост, но според Бога; не според човешката сила, но според Божията.
към текста >>

Но все-таки някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите.
Те му помагат в Неговата работа. Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които стоят пред Него. С простота и скромност Той казва: Делото е трудно, съпроводено с много мъчнотии и страдания. Но все-таки някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите. Когато Учителя говори за Бога, за Великия, Вечния извор на Живота, Той казва: Моята Радост и Моят Мир почиват в Неговата Любов. Към 1898 г. Учителя влиза във връзка с първите свои ученици. С тях Той поддържа оживена кореспонденция.
към текста >>

Когато Учителя говори за Бога, за Великия, Вечния извор на Живота, Той казва:
Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които стоят пред Него. С простота и скромност Той казва: Делото е трудно, съпроводено с много мъчнотии и страдания. Но все-таки някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите. Когато Учителя говори за Бога, за Великия, Вечния извор на Живота, Той казва: Моята Радост и Моят Мир почиват в Неговата Любов. Към 1898 г. Учителя влиза във връзка с първите свои ученици. С тях Той поддържа оживена кореспонденция. През 1900 г., на 6 април9, Учителя призовава учениците Си – тогава само трима души – на среща в град Варна.
към текста >>

Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята.
Сказките Му привличат много слушатели. След като завършва една обиколка из северната част на страната, Той пише на един от учениците Си10: Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най- добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички. Цели дванадесет години Учителя обхожда страната, говори, поучава и едновременно с това проучва основно българина не само чрез пряк досег с него, но и чрез многобройни френологични изследвания, които прави. Всеки човек пази в душата си спомена за един далечен светъл и блажен живот и изпитва дълбок копнеж към него. Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята. Този копнеж понякога заглъхва, ала понякога неочаквано се пробужда с неудържима сила и отвежда човека по чудни пътища в непознати страни. Този стремеж един ден ще го изведе из противоречията на земния живот, из вълните на буйното житейско море на спасителния бряг. Един ден този стремеж ще заведе човека при Бога. Учителя казва: Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек Доброто.
към текста >>

Ала когато човек се смири, когато в душата му се пробуди желание да изправи живота си, когато се обърне към Бога и потърси Неговата подкрепа, тогава той непременно ще срещне своя Учител, Небесния пратеник, Който ще му даде ръка и ще го поведе в тесния път към онзи мечтан и далечен свят на Светлината, за който той пази спомен в душата си.
Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек Доброто. Човек не е изоставен сам и безпомощен в своя път. Светли Същества бдят над него и го пазят, упътват го и го ръководят. Колкото и непослушен да е човек, тяхното търпение и Любов превъзмогват неговото своенравие и упорство. Тези Същества могат да бъдат неговият баща, майка, брат, сестра, наставници, учители, всички добри хора, които могат да го срещнат в неговия път по един или друг начин. Ала когато човек се смири, когато в душата му се пробуди желание да изправи живота си, когато се обърне към Бога и потърси Неговата подкрепа, тогава той непременно ще срещне своя Учител, Небесния пратеник, Който ще му даде ръка и ще го поведе в тесния път към онзи мечтан и далечен свят на Светлината, за който той пази спомен в душата си. Според древните традиции на Великото Бяло Братство, което е ръководило човечеството в неговия път през вековете, Учителя потърси първо онези души, които са изпратени да Му помагат в делото. Тях призова Той. В своята обиколката из страната със Своите сказки и срещи Той ги призовава на работа за делото. Първата и най-съществена работа е работата над себе си. Учителя казва:
към текста >>

Временните промени в живота са преходни.
През всякого едного от вас ще минат известни сили на новата култура, необходими за нея. Затова всички бъдете верни и истинни, не се отклонявайте във второстепенни неща, но бъдете верни на призванието си и постоянни в молитвата си. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща Виделина, днешните страдания ще изработят бъдещото Добро. Радвайте се, че вашият Дух се приближава до Бога. Оставете се напълно Той да ви ръководи. Временните промени в живота са преходни. Те са както годишните времена. В живота не става това, което става и в Природата. Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта – те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден.
към текста >>

В живота не става това, което става и в Природата.
Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща Виделина, днешните страдания ще изработят бъдещото Добро. Радвайте се, че вашият Дух се приближава до Бога. Оставете се напълно Той да ви ръководи. Временните промени в живота са преходни. Те са както годишните времена. В живота не става това, което става и в Природата. Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта – те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден. Зорницата, която е на нашия хоризонт, го доказва. Той е славен ден, блажен ден на Живота.
към текста >>

Той е славен ден, блажен ден на Живота.
В живота не става това, което става и в Природата. Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта – те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден. Зорницата, която е на нашия хоризонт, го доказва. Той е славен ден, блажен ден на Живота. Ние сме пришълци и странници на този свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своята работа, ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. И тъй, мислете честно, чувствайте благородно и действайте безкористно. Идването на Учителя на Земята е съпроводено с големи промени, с големи катаклизми във вътрешния и външния живот на човека: в личния, обществения и международния живот.
към текста >>

Трябва да погледнем на Живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем онзи славен момент, онова обширно действие на Любовта, което озарява този мрачен хаос.
Силите, които са работили досега, трябва да отстъпят на новите сили, които сега идват. От това е и тази борба и промените, които настават. Но след това идват добри условия за работа. Той пише на учениците Си: Животът е училище, дето трябва да се придобие Знание и Мъдрост и да се научим да употребяваме благата на този Живот. Трябва да погледнем на Живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем онзи славен момент, онова обширно действие на Любовта, което озарява този мрачен хаос. Всяка душа е подобна на един свят неустроен и пуст, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя извиква към живот в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Докосва и призовава към живот в нас всички семена и зародиши на вечните възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Призовани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем и да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призовани да участваме. Животът е в нас, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така и го разбираме. От ученика се изисква много:
към текста >>

Неприятности има в живота, но трябва да се понасят с дух на търпение и благост.
Господ ще промисли най-добрия път и всичко ще уреди постепенно, но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование и непоколебима вяра. Бог е свят, Бог е Любов. Той изисква всички да бъдем такива. Животът постоянно поставя изпити на учениците. Учителя им пише: Неприятности има в живота, но трябва да се понасят с дух на търпение и благост. Това е правилото на всеобемащата Любов. Ние не служим на човеци, но на Този, Който ни е призовал в Живот и Виделина. Моята радост е вие да растете в Благодат и Сила и да сте разумни и мъдри във всичко. Бъдете всички верни и усърдни. Това е нашето дело.
към текста >>

Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на просвещението” (1899).
Началата на человеческий живот” е публикувана за първи път през 1896 г., Варна, Печатница на К. Николов (виж Учителя Петър Дънов, „Той иде”, Бяло Братство, София, 2005). 8 Според по-късни документални данни посоченият период от варненската биография на Учителя Беинса Дуно (1885-1900) всъщност е богат и на много обществени прояви. През 1896 г. той е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство пет сказки: „Произхождението на человека” (18 май 1897), „Преглед върху древнята и модерна философия” (8 ноември 1897), „Науката и философията” (15 ноември 1897), „Защо и как живеем” (1898) и „Основите на просвещението” (1899). През 1897 г. учредява със съмишленици във Варна “Общество за повдигание религиозния дух на Българский народ”, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворителното дружество “Майка” беседата “Призвание към народа ми”. 9 Всички дати до 31 март 1916 г.
към текста >>

51. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
към текста >>

Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него.
В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение.
към текста >>

В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух.
към текста >>

Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота.
Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази. Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал.
към текста >>

Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място.
към текста >>

Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.
Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение.
към текста >>

Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота.
В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов. В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят.
към текста >>

С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката.
Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука.
към текста >>

Тя е неразделно свързана с живота на учениците.
Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага.
към текста >>

За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.
Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите.
към текста >>

Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота.
Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
към текста >>

грижите на живота са товар безполезен...
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра.
към текста >>

Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.
После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра... като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение. Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.
към текста >>

Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота.
От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила. Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други. Учителя казва: Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши.
към текста >>

Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила.
Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва: Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо. Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл. Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето,
към текста >>

Носи Радост за Живота тя.
Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл. Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето, праща светлина. Носи Радост за Живота тя. Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява: Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата.
към текста >>

Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота.
Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява: Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния. В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.
към текста >>

Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.
Даването е начало на съзнателен живот. Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други.
към текста >>

Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление.
Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея. Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души. Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика. В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове.
към текста >>

Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Учениците той съветва: Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате.
към текста >>

Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота.
Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:
към текста >>

Те освобождават човека от живота на миналото.
за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване.
към текста >>

Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:
Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване.
към текста >>

Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.
Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа. Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание.
към текста >>

Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите.
Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата. Музиката е дреха на Доброто. Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее. Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
към текста >>

Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента: Първо, трябва да произтича от разумната Любов. Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. Задачата на музиката Учителя поставяше ясно: Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
към текста >>

Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота.
В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота. Тя същевременно укрепва човека. Където ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има съотношение. Колкото по-музикален е той, толкова разсъдителните му способности са по-силно развити. Най-възвишеният израз на Любовта е музиката.
към текста >>

Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота.
Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
към текста >>

Това са трудните места на Живота.
За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва:
към текста >>

Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя.
към текста >>

Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота.
Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие.
към текста >>

На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
към текста >>

Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше.
Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха след това като елементи в нея. Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше. От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя – от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона.
към текста >>

Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота.
Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял.
към текста >>

Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.
След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно. Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз.
към текста >>

Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.
Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно. Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова
към текста >>

За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
към текста >>

Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.
към текста >>

Светлината носи Словото на живота.
демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
към текста >>

Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
към текста >>

И като я възприеме, да я прeдаде в Живота.
С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли. Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.
към текста >>

Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота.
Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли. Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод. Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода.
към текста >>

От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна. Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така: От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път. Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение.
към текста >>

Така колелото на Живота се привежда в движение.
Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
към текста >>

Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.
към текста >>

Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава: Умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение.
към текста >>

52. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия.
Отношението на човека към Природата се изменя. Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна. Той се стреми към духовното, което смята за вечно и непреходно. Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва.
към текста >>

А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота.
Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят личните права на човека. Римското право, в основата на което лежат частната собственост, свободата и правата на отделната личност, е могло да се яви именно в Римската култура, а не и по-рано, когато колективното съзнание е било още силно. В древна Гърция индивидуализирането на съзнанието достига висока степен. В противовес на това колективното съзнание е вече съвсем отслабнало. А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът. Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната Западноевропейска култура.
към текста >>

53. ЛЮБОВТА РАЗРЕШАВА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ

Ако човек мисли, че може и трябва да живее само за себе си, ще се натъкне на философия, която носи нещастие.
Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без Любовта Свободата се превръща в робство, Знанието – в невежество, Радостта – в мъчение. Като дойде Любовта в човека, Слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава Ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! Ако човек мисли, че може и трябва да живее само за себе си, ще се натъкне на философия, която носи нещастие. Щастието на човека седи в това да обича и да бъде обичан. А най-голямото нещастие на човека се заключава в това, когато престане да обича и когато другите не го обичат. Учителя казва: Няма по-голямо нещастие от това, да видиш Любовта и да я нямаш. Когато някой се оплаква, че никой не го обича, казвам: “Щом никой не те обича, ти обичай!
към текста >>

Ако приемете Бога, ако приложите Любовта в живота си, ще бъдете щастливи.
Няма по-голямо нещастие от това, да видиш Любовта и да я нямаш. Когато някой се оплаква, че никой не го обича, казвам: “Щом никой не те обича, ти обичай! ” Който възприеме Божията Любов, оправя всичките си работи – лични, семейни, обществени и прочее. Учителя казва: Ако приемете Бога, ако приложите Любовта в живота си, ще бъдете щастливи. Единственият път за постигането на щастието е Любовта. Човекът на Любовта не гони щастието, но щастието го гони. Любовта е по-горе от щастието. Тя го включва в себе си. Хората на Земята живеят по Благодат, но не са щастливи. Защо?
към текста >>

54. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, застанете пред Бога като децата, обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час.
Посещението на Любовта – това е пробуждане. Пробуждането на човешката душа представлява запознаването й с Божествената Любов. Аз говоря за първия момент, когато Любовта се проявява в душата на човека и го заставя да обикне всички хора, да ги почувства като братя и да каже: “Господи, благодаря Ти за първия лъч на Любовта, с който ме огря! ” Щом познаеш Любовта, ти ще напишеш с ръката си: “Първият момент на Любовта подразбира първата стъпка към Вечния Живот и към абсолютната Вяра.” Когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, застанете пред Бога като децата, обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час. Имайте готовност да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време и вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта на Бога, Който ще почне да ви говори. Любовта посещава човека, когато е сам, от всички изоставен и забравен, когато мисли, че всичко с него е свършено. От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в Любовта, носителка на Живота. Несгодите, мъчнотиите и страданията, които човек преживява, са път, за да се запознае с Любовта.
към текста >>

От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в Любовта, носителка на Живота.
Щом познаеш Любовта, ти ще напишеш с ръката си: “Първият момент на Любовта подразбира първата стъпка към Вечния Живот и към абсолютната Вяра.” Когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, застанете пред Бога като децата, обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час. Имайте готовност да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време и вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта на Бога, Който ще почне да ви говори. Любовта посещава човека, когато е сам, от всички изоставен и забравен, когато мисли, че всичко с него е свършено. От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в Любовта, носителка на Живота. Несгодите, мъчнотиите и страданията, които човек преживява, са път, за да се запознае с Любовта. Ти питаш: “Защо се разболях? ” За да опиташ Божията Любов! – “Защо осиромашах? ” За да опиташ Божията Любов!
към текста >>

Празнотата на Живота е в безлюбието.
Тя е единственото реално нещо. При Любовта Животът е реален. Всяко същество извън Любовта не може да живее в Бога. Отнемете Любовта на кое да е същество и веднага ще престане да живее. Дето тя прониква, там е Животът, там е културата. Празнотата на Живота е в безлюбието. Без Любовта човек спи, неподвижен е. При нея човек влиза в Пълнотата на Живота. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна Сила, той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения светове. Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота. Любовта е Вечно начало, което обхваща всичко в себе си.
към текста >>

При нея човек влиза в Пълнотата на Живота.
Всяко същество извън Любовта не може да живее в Бога. Отнемете Любовта на кое да е същество и веднага ще престане да живее. Дето тя прониква, там е Животът, там е културата. Празнотата на Живота е в безлюбието. Без Любовта човек спи, неподвижен е. При нея човек влиза в Пълнотата на Живота. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна Сила, той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения светове. Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота. Любовта е Вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония.
към текста >>

Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота.
Дето тя прониква, там е Животът, там е културата. Празнотата на Живота е в безлюбието. Без Любовта човек спи, неподвижен е. При нея човек влиза в Пълнотата на Живота. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна Сила, той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения светове. Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота. Любовта е Вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония. При съпоставяне на Любовта и Мъдростта можем да кажем: С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота.
към текста >>

С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота.
Чрез нея човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Живота. Любовта е Вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония. При съпоставяне на Любовта и Мъдростта можем да кажем: С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота. Да любиш – това е начало на Новия живот. Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш – това значи да съградиш в душата си светилище, в което Бог да обитава. Вън от Любовта Живот не съществува. Вън от Любовта църква не съществува.
към текста >>

Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота.
Любовта е Божественият свят. Щом любиш, ти си в Божествения свят. Небето е навсякъде, дето има Любов, дето Животът е разумен. Раят е в Любовта! Любовта е музика. Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота. Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота.
към текста >>

Любовта е свещеният Огън на Живота.
Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота. Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота. Щастието на човека зависи от Знанието, което има за свещения Огън, за Любовта. Този Огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Когато душата се запали от него, ще почне да свети. Грешен човек е онзи, у когото свещеният Огън не е запален. Праведен е онзи, у когото този Огън гори и не изгасва.
към текста >>

И царе, и учени, и философи, и прости, и богати, и бедни – всички са изгубили и почести, и слава, и богатство, и в края на краищата – и живота си.
Когато душата се запали от него, ще почне да свети. Грешен човек е онзи, у когото свещеният Огън не е запален. Праведен е онзи, у когото този Огън гори и не изгасва. Свят човек е само онзи, който люби. Покажете един човек, който откак светът светува досега да е запазил онова, което е придобил. И царе, и учени, и философи, и прости, и богати, и бедни – всички са изгубили и почести, и слава, и богатство, и в края на краищата – и живота си. Какво остава от човека? Добрият живот! Само онова, което е станало с Любов, ще остане. Вечното Начало, което е най-разумното същество в света, което е родило всички същества, за Него се казва, че е Бог на Любовта. Следователно най- великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта.
към текста >>

Да живееш в Божествената Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство и музика.
Какво остава от човека? Добрият живот! Само онова, което е станало с Любов, ще остане. Вечното Начало, което е най-разумното същество в света, което е родило всички същества, за Него се казва, че е Бог на Любовта. Следователно най- великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. Да живееш в Божествената Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство и музика. Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. И дойде ли до това положение, човек изгубва Силата, Светлината на ума си и нищо не му остава, освен да прояви Любовта си. Как става това? Като отвори прозорците на сърцето и на душата си! Човешкият Дух копнее за Любовта.
към текста >>

Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си.
Добрият живот! Само онова, което е станало с Любов, ще остане. Вечното Начало, което е най-разумното същество в света, което е родило всички същества, за Него се казва, че е Бог на Любовта. Следователно най- великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. Да живееш в Божествената Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство и музика. Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. И дойде ли до това положение, човек изгубва Силата, Светлината на ума си и нищо не му остава, освен да прояви Любовта си. Как става това? Като отвори прозорците на сърцето и на душата си! Човешкият Дух копнее за Любовта. Единственото най-хубаво нещо на Земята е Любовта.
към текста >>

Смисълът на Живота седи в това – да любиш и да те любят.
Как става това? Като отвори прозорците на сърцето и на душата си! Човешкият Дух копнее за Любовта. Единственото най-хубаво нещо на Земята е Любовта. Да се обичат и да се любят душите, това е най-великото нещо в света. Смисълът на Живота седи в това – да любиш и да те любят. Прилагайте Любовта в живота си като смисъл на Целокупния живот. Вашият живот да бъде образ на Любовта. Кое е онова, което радва душите ни? Това е Любовта. Когато видиш своя брат, когото обичаш, ти се радваш.
към текста >>

Прилагайте Любовта в живота си като смисъл на Целокупния живот.
Като отвори прозорците на сърцето и на душата си! Човешкият Дух копнее за Любовта. Единственото най-хубаво нещо на Земята е Любовта. Да се обичат и да се любят душите, това е най-великото нещо в света. Смисълът на Живота седи в това – да любиш и да те любят. Прилагайте Любовта в живота си като смисъл на Целокупния живот. Вашият живот да бъде образ на Любовта. Кое е онова, което радва душите ни? Това е Любовта. Когато видиш своя брат, когото обичаш, ти се радваш. Желая всички да придобиете Веселието на Любовта!
към текста >>

Гледайте на Живота през очите на Любовта!
Желая всички да придобиете Веселието на Любовта! Всичко има смисъл в нейното присъствие. При Любовта човек проглежда за всички неща. Само любещият има отворени очи. Той вижда нещата, които с обикновени очи не се виждат. Гледайте на Живота през очите на Любовта! Погледът ви да бъде поглед на Любовта! Този поглед носи велико благословение. Който приеме вашия поглед, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас. Любовта трябва да бъде не само в ума ни, но по съдържание трябва да бъде в сърцето ни и по сила – в нашите души и в нашата воля. Ученикът започва с Любовта.
към текста >>

Когато този Огън влезе, внася Живот, а не разрушение на живота.
Любовта трябва да бъде не само в ума ни, но по съдържание трябва да бъде в сърцето ни и по сила – в нашите души и в нашата воля. Ученикът започва с Любовта. Чрез нея за човека се отваря ново поле, нов свят за работа. Докато човек е свързан с Вечното Начало, може да учи, да обича, да работи. Любовта е Огън с тридесет и пет милиона градуса. Когато този Огън влезе, внася Живот, а не разрушение на живота. И твоята душа ще трепне, както трепти душата на Ангел, и всички ще бъдете мощни с този Огън. Човешката душа трябва да е така отворена, че на всичко да се радва. Срещнете ли някой беден човек, паднал от глад на пътя, радвайте се, че сте го срещнали, защото ще има възможност да се прояви Божията Любов. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога си казвайте: “Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив. Всичко мога да преодолея и постигна с Божественото в себе си.”
към текста >>

Като знаете това, поддържайте страната на Живота и на Любовта.
В старо време човека на Любовта са наричали маг. За онзи, който е придобил Любовта, животът е лек. Който не е придобил Любовта, очаква на любовта на хората. Не съжалявайте, че обичате някого, че сте му направили някоя услуга. Животът е по-силен от смъртта, а Любовта – от омразата. Като знаете това, поддържайте страната на Живота и на Любовта. Когато дойде Любовта, има нещо велико, което не може да се разправи на човешки език. Но това, което не може да се разправи на човешки език, може да се опита. Според Разумната Природа бъдеще има само човекът на Любовта, само човекът на Вярата. Страшно е да се живее без Любов. Целият свят страда от безлюбие.
към текста >>

За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в Живота.
Целият свят страда от безлюбие. Има един начин на осигуряване. Той се заключава в служене на Бога. Ако станете проводници на Божията Любов, ще се осигурите, всички ваши неприятели ще ви напуснат. Днес всички хора търсят Любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в Живота. В желанието си да намери Любовта човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, които го поставят пред ред противоречия. Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за канарата на Живота. Коя е тази канара? Любовта! Докато вие се съмнявате, тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите славата вън, това не е Божествената Любов.
към текста >>

Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за канарата на Живота.
Той се заключава в служене на Бога. Ако станете проводници на Божията Любов, ще се осигурите, всички ваши неприятели ще ви напуснат. Днес всички хора търсят Любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в Живота. В желанието си да намери Любовта човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, които го поставят пред ред противоречия. Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за канарата на Живота. Коя е тази канара? Любовта! Докато вие се съмнявате, тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите славата вън, това не е Божествената Любов. Колко съмнения в Бога сте изживели, докато най-после сте дошли до новото верую, което не се събаря, до вечната Любов, с която сте познали Бога. Когато някое Възвишено, Разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята Любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава.
към текста >>

С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота.
Дето е Вярата, там са Любовта и Надеждата. Дето е Любовта, там са Вярата и Надеждата. Дето е Надеждата, там са Вярата и Любовта. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Надеждата ни дава подтик, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота. Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в градината на своя ум. Всички семенца на Надеждата посей в градината на своята воля. И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта.
към текста >>

И при радостите, и при скърбите, при красотата и при грозотата в Живота, обръщайте се към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал!
И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта. Да си благодарен и когато я предаваш. Сърцето ти да бъде пълно с Радост, че любиш, обичаш и служиш! Когато изпращаме Любовта към други, да се радваме, че можем да служим на Любовта! И при радостите, и при скърбите, при красотата и при грозотата в Живота, обръщайте се към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал! Всеки ден, когато намерите някоя погрешка, поправете я чрез Любовта. Защо е изпратен човек на Земята? За да се научи как да обича! Да обича човек – това е привилегия! Задачата на всеки човек е да дойде до най-високата степен на Любовта.
към текста >>

Да страдаш за Великото, за Любовта, това значи да осмислиш Живота си.
Да помогнеш на една мравка, да преместиш един камък, да полееш едно цвете в името на Любовта към Бога – това е Любов! Направете едно дело, в което да вложите всичката си Любов, всичкото си Знание, всичката си Сила. Ако ще умре някой, да умре за тази Велика Любов. И като ви питат на Небето: “Защо умряхте? ”, да кажете: “Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на Земята.” Да страдаш за Великото, за Любовта, това значи да осмислиш Живота си. Велико и славно е да живее човек за Любовта. Тогава Животът прилича на песен и молитва. Когато вие искате да познаете Волята Божия, след като четете Евангелието и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички препятствия и ще си кажете: “Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да изпълня всичко, каквото искаш от мен.” Работите на човека ще се оправят, когато дойде до пълно отчаяние, но и при това положение е готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос.
към текста >>

Не се страхувай от промените в Живота.
Желая всички да придобиете светлите мисли, чувства и постъпки на Любовта! Да възприемете Божията Любов, това е реализиране на Волята Божия, това е тясната врата, тесният път, през който всички трябва да минете. Някой казва: “Малка е любовта ми.” Колкото и да е малка, прояви я. Не затваряй сърцето си за Бога и за своя ближен. Дай път на Любовта си, за да се разшири. Не се страхувай от промените в Живота. Ще живееш и ще градиш, ще разширяваш къщата си, за да изявиш любовта на Онзи, Който те е създал. Когато имаш нужда от Любовта, кажи: “Господи, съедини ме с Любовта! ” Когато очакваме Божественото, трябва да бъдем като цветята, които очакват Слънцето. Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята. Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън и давайте като тях.
към текста >>

55. ЖИВАТА НАУКА

Дълбоката философия седи в това, което Природата е изработила.
ЖИВАТА НАУКА Дълбоката философия седи в това, което Природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в чистия разум на Кант, или в десетте повеления на Трисмегист, написани на златната плоча. Ти минаваш по една полянка и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора, и продължаваш да философстваш: “Тъй е казал Кант.” Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” Той разбира външната страна на науката. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкресява човека. Истинско знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен.
към текста >>

Науката, която изучава само формите, а не прониква в съдържанието и смисъла на нещата, не ни поставя в пряк досег с Живота, който е около нас, и не разширява Живота в нас.
Обаче човешкото съзнание вече се подготвя за една по-дълбока наука – Живата наука. Това е стремежът на житното зърно към светлината, към Слънцето. Това е онзи стрък, който пуска житното зърно над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината на Слънцето. Разработването на Живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие. Науката, която изучава само формите, а не прониква в съдържанието и смисъла на нещата, не ни поставя в пряк досег с Живота, който е около нас, и не разширява Живота в нас. Това, което може да се научи при изучаването на Природата само по форма, е ограничено. Има една граница, която тази наука не може да прекрачи, защото се занимава само с външните форми. И затова тя спира там, където започва Животът. Живата наука започва там, където спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва със самия Живот и така разширява Живота в нас.
към текста >>

Тя е жива, понеже ни свързва със самия Живот и така разширява Живота в нас.
Науката, която изучава само формите, а не прониква в съдържанието и смисъла на нещата, не ни поставя в пряк досег с Живота, който е около нас, и не разширява Живота в нас. Това, което може да се научи при изучаването на Природата само по форма, е ограничено. Има една граница, която тази наука не може да прекрачи, защото се занимава само с външните форми. И затова тя спира там, където започва Животът. Живата наука започва там, където спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва със самия Живот и така разширява Живота в нас. Науката, която изучава Природата само по форма, изследва само подвързията на книгата. Живата наука изучава съдържанието на книгата – мислите, вложени в нея. Чрез Живата наука ние влизаме във вътрешната лаборатория на Природата. Знание, добито само с изучаване на Природата по форма, няма сила да преобрази човека; по-дълбоките сили на душата остават незасегнати. Обаче те чакат своето развитие.
към текста >>

Във всички области на Живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа.
Ако пък вървиш по пътя на Живата наука, ще ти отворят по-скоро. И двата метода са потребни. Но единият съкратява пътя и усилията ни. Живата наука съдържа методите за реализиране на онова, към което се стремим. Тя има практическо приложение както в най-дребните наглед сфери на материалния живот, така и в най-възвишените области на Духа. Във всички области на Живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа. И този метод не е намерен чрез налучкване, а изхожда от дълбокото познание на действителността. Живата наука ни посочва методи за запазване на здравето, как да подобрим нашата нервна система, как да си създадем характер. Всички тези неща са възможни чрез Живата наука, понеже тя изучава Природата всестранно. Трябва да се знае, че нейните методи са най-точни. Те са плод на опит и могат да се проверят.
към текста >>

То разкрива Живота, осветлява всички негови области.
Само когато пристъпим към Природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето с теб и ще те остави да се занимаваш с външните форми. Учителя ни дава Знанието на тази Жива наука. Това Знание е изобилно. Знанието, което Учителя дава, е като светлината. То разкрива Живота, осветлява всички негови области. В това знание се чувства едно свещено присъствие, което дълбоко докосва душата, събужда в нея благоговение и желание да го опита, както добрия хляб. Това Знание носи Сила и Живот в себе си. Това Знание проявява качествата на самата душа. То я приобщава към Великото цяло, възвръща я към Единния, Вечния живот, от който тя е излязла. Това Знание разкрива законите на Живата Природа.
към текста >>

56. КУЛТУРАТА НА МЪДРОСТТА

Само Мъдростта може да ръководи в Живота.
КУЛТУРАТА НА МЪДРОСТТА ЗНАЧЕНИЕТО НА МЪДРОСТТА ПРИ СЪГРАЖДАНЕТО НА НОВАТА КУЛТУРА Само Мъдростта може да ръководи в Живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на Живата наука носи сила. Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия Живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния живот.
към текста >>

Има една велика наука, с която можем да изправим живота си.
ЗНАЧЕНИЕТО НА МЪДРОСТТА ПРИ СЪГРАЖДАНЕТО НА НОВАТА КУЛТУРА Само Мъдростта може да ръководи в Живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на Живата наука носи сила. Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия Живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния живот. У ч и т е л я Хората трябва да влязат в хармония с Природата. Учителя казва:
към текста >>

Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим Живота си.
Някои казват, че Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на Радост, ако животът се нареди в хармония със законите на Природата. Всяко същество, което не върви в хармония със законите на Природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите на Природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират Битието и Разумния живот. Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим Живота си. Мъдрият може да запази енергиите на своя организъм и тяхното равновесие, да запази онова, което е придобил, и да се стреми към нещо ново. Светът преминава вече в една нова култура. Всичко старо ще се стопи. Учителя казва: Не вярвайте, че сегашната култура може да ви спаси.
към текста >>

Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията.
Всичко старо ще се стопи. Учителя казва: Не вярвайте, че сегашната култура може да ви спаси. Тя е затвор. Аз ви казвам: излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в Живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират Живота на хората, съществуват само в Природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на Живота.
към текста >>

Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в Живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот.
Не вярвайте, че сегашната култура може да ви спаси. Тя е затвор. Аз ви казвам: излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в Живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират Живота на хората, съществуват само в Природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на Живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Само чрез Мъдростта могат да се оправят нещата.
към текста >>

Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират Живота на хората, съществуват само в Природата.
Аз ви казвам: излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в Живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират Живота на хората, съществуват само в Природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на Живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Само чрез Мъдростта могат да се оправят нещата. За да се оправят те, изисква се Разумност. А Разумността има връзка с Мъдростта.
към текста >>

Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на Живота.
Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в Живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират Живота на хората, съществуват само в Природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на Живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Само чрез Мъдростта могат да се оправят нещата. За да се оправят те, изисква се Разумност. А Разумността има връзка с Мъдростта. Учителя казва:
към текста >>

Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение.
Огражда здравето. Огражда малките придобивки на човека. Ако Знанието не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл. Знанието представлява възможностите на човешката душа. Хората трябва да се стремят към онова Знание, което носи Свобода на Духа и разширение на душата. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, дарбите на своята душа, силите си, както и всичко благородно и възвишено в своя Дух. Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света. Истинско Знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен – и може да преобрази човека. Знанието, което дава Учителя, има приложение. То има сила да преобрази света.
към текста >>

Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света.
Ако Знанието не може да огражда тия неща, то няма никакъв смисъл. Знанието представлява възможностите на човешката душа. Хората трябва да се стремят към онова Знание, което носи Свобода на Духа и разширение на душата. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкара от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, дарбите на своята душа, силите си, както и всичко благородно и възвишено в своя Дух. Теориите на новите учени са заимствани от тази велика книга на Живота, написана още преди създаването на света. Истинско Знание е това, което има приложение в Целокупния живот – външен и вътрешен – и може да преобрази човека. Знанието, което дава Учителя, има приложение. То има сила да преобрази света. Когато се яви в света Велик Учител, той носи нещо най-съществено, което е вложено в Живата Природа. Има инволюционна и еволюционна наука.
към текста >>

57. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

Това са новите възгледи за Живота.
С три думи може да се отговори на този въпрос: наблюдавай, изследвай, учи! Всеки стар възглед е или коренче, или цвят от цялото дърво и той е точно на своето място. Без него дървото не може да живее. Обаче едно е важно: дървото не може да живее само с това коренче, нито с този лист, нито с този цвят. Нови коренчета, нови листа са нужни за това дърво, за да продължи новия си живот. Това са новите възгледи за Живота. Между едните и другите няма никакво противоречие. Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете на Бога и за новите си възгледи. Не внасяй невежество в Знанието.
към текста >>

Топлината представлява Живота, Любовта.
Човек може да разграничи кога Бог желае нещо и кога той желае нещо. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: “Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.” Който е станал ученик, той трябва да намери Пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината. Светлината представлява Знанието, Мъдростта. Топлината представлява Живота, Любовта. Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат. Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа. Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб.
към текста >>

Най-важният въпрос в Живота е въпросът за най-малкото Добро.
Не питайте защо Господ е създал така света. Учете, работете. Важно за вас е да намерите най-малкото Добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото Добро – Бога в себе си. Потърси най-малкото Добро в себе си и поискай то да ти помогне. Най-важният въпрос в Живота е въпросът за най-малкото Добро. Най- малкото Добро е това, което във всеки даден момент може да ви помогне. Вие обичате един човек заради това, което ви дава. Вие обичате Бога за Живота, за благата, които всеки ден ви дава. Искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него.
към текста >>

Вие обичате Бога за Живота, за благата, които всеки ден ви дава.
Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото Добро – Бога в себе си. Потърси най-малкото Добро в себе си и поискай то да ти помогне. Най-важният въпрос в Живота е въпросът за най-малкото Добро. Най- малкото Добро е това, което във всеки даден момент може да ви помогне. Вие обичате един човек заради това, което ви дава. Вие обичате Бога за Живота, за благата, които всеки ден ви дава. Искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото Добро в себе си, което може да му помогне. Най-малкото Добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Дето няма закон, там има Свобода.
към текста >>

Най-малкото Добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си.
Вие обичате един човек заради това, което ви дава. Вие обичате Бога за Живота, за благата, които всеки ден ви дава. Искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото Добро в себе си, което може да му помогне. Най-малкото Добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Дето няма закон, там има Свобода. Дето има Свобода, там се проявява най-малкото Добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Мислете като Бога. Вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Някой казва: “Аз не съм добър човек.” Значи ти не си на мястото, на което Бог те е поставил.
към текста >>

Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота.
То е най-малкото Добро, вложено в душата на всеки човек. Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Знай, че пътищата на изгряващото Слънце и пътищата на залязващото Слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги – книгата на Живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на Живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като сочните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата Земя.
към текста >>

Има две важни книги – книгата на Живота и книгата на смъртта.
Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Знай, че пътищата на изгряващото Слънце и пътищата на залязващото Слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги – книгата на Живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на Живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като сочните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата Земя. Не плачи за нейните разхвърляни листа. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
към текста >>

Листата от книгата на Живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват.
Знай, че пътищата на изгряващото Слънце и пътищата на залязващото Слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги – книгата на Живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на Живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като сочните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата Земя. Не плачи за нейните разхвърляни листа. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта. Ум, населен със светли мисли, сърце, обитавано от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто.
към текста >>

Умният човек започва с мъчнотиите в Живота.
Умен е онзи, който може да смени невежеството със Знание. Умен е онзи, който може да смени неправдата с Правда. Умен е онзи, който може да смени робството със Свобода. Умен е онзи, който може да смени смъртта с Живот. Умен е онзи, който в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. Умният човек започва с мъчнотиите в Живота. Мъчнотиите представляват най-добри условия за съграждане на човешкия характер. Мъчнотиите не са случайно нещо. Те са създадени нарочно от Възвишени и Разумни същества, както учените хора задават трудни задачи за учениците в училището. Оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за Живота, за благата, които ви е дал. Оставете вашата крива философия.
към текста >>

Оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за Живота, за благата, които ви е дал.
Умен е онзи, който в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. Умният човек започва с мъчнотиите в Живота. Мъчнотиите представляват най-добри условия за съграждане на човешкия характер. Мъчнотиите не са случайно нещо. Те са създадени нарочно от Възвишени и Разумни същества, както учените хора задават трудни задачи за учениците в училището. Оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за Живота, за благата, които ви е дал. Оставете вашата крива философия. Опретнете се разумно да служите на Бога. Доволство се изисква от хората. Казвам: ако човек търси Бога навсякъде в Природата, за него и мечката няма да бъде страшна. Това е новата философия на Живота, според която човек може да намери истинския път и Бога само във време на мъчнотии.
към текста >>

Оставете вашата крива философия.
Умният човек започва с мъчнотиите в Живота. Мъчнотиите представляват най-добри условия за съграждане на човешкия характер. Мъчнотиите не са случайно нещо. Те са създадени нарочно от Възвишени и Разумни същества, както учените хора задават трудни задачи за учениците в училището. Оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за Живота, за благата, които ви е дал. Оставете вашата крива философия. Опретнете се разумно да служите на Бога. Доволство се изисква от хората. Казвам: ако човек търси Бога навсякъде в Природата, за него и мечката няма да бъде страшна. Това е новата философия на Живота, според която човек може да намери истинския път и Бога само във време на мъчнотии. Човек бива обичан само за хубавото, което има в себе си.
към текста >>

Това е новата философия на Живота, според която човек може да намери истинския път и Бога само във време на мъчнотии.
Оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за Живота, за благата, които ви е дал. Оставете вашата крива философия. Опретнете се разумно да служите на Бога. Доволство се изисква от хората. Казвам: ако човек търси Бога навсякъде в Природата, за него и мечката няма да бъде страшна. Това е новата философия на Живота, според която човек може да намери истинския път и Бога само във време на мъчнотии. Човек бива обичан само за хубавото, което има в себе си. Същевременно и той трябва да обича хората за хубавото в тях. Да обичаш човека, това подразбира да откриеш в него една Добродетел. На религиозен език казано, значи да виждаш Бога в него. Виждаш ли Бога в него, това подразбира познаване на нещата, т. е.
към текста >>

Смисълът на Живота е да познаеш Бога в себе си.
Да обичаш човека, това подразбира да откриеш в него една Добродетел. На религиозен език казано, значи да виждаш Бога в него. Виждаш ли Бога в него, това подразбира познаване на нещата, т. е. виждаш ясно, без да се заблуждаваш. Щом видиш Слънцето, ти веднага ще го познаеш. Смисълът на Живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. Както чувствате Светлината на ума си и Топлината на сърцето си, така трябва да чувствате и Божието присъствие в себе си. Запомнете следното изречение: не затваряй прозореца на сърцето си, когато приятелят ти се усмихва! Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си.
към текста >>

Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода.
Влизането на хляба в устата подразбира приемането на Божественото учение в душата. Без хляб и вода Животът не е достъпен за живите същества. Живее само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Христос е казал: “Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето, и живата вода, която извира от човешките сърца.” Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода. Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб. Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици.
към текста >>

Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб.
Без хляб и вода Животът не е достъпен за живите същества. Живее само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Христос е казал: “Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето, и живата вода, която извира от човешките сърца.” Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода. Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб. Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота.
към текста >>

Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота.
Живее само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само онзи, при когото хлябът и водата присъстват. Христос е казал: “Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето, и живата вода, която извира от човешките сърца.” Добрите мисли и добрите чувства са водата на Живота – живата вода. Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб. Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил.
към текста >>

Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота.
Добрите постъпки са хлябът на Живота – живият хляб. Росата, която слиза ноще, и дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага – благата на Живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил. Доброто е Сила, с която човек може да постигне нещо. Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. Всяко богатство, което имате, трябва навреме да се приложи.
към текста >>

Пътят на Живота е път, в който Доброто царува.
Думата Виделина означава Знание. Думата Светлина означава проявения Бог. Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви. Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува. Пътят на Живота е път, в който Любовта царува. Пътят на Живота е път, в който Правдата царува. Пътят на Живота е път, в който Истината царува. Пътят на Живота е път, в който Мъдростта царува. Щом изгубиш Пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за
към текста >>

Пътят на Живота е път, в който Любовта царува.
Думата Светлина означава проявения Бог. Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви. Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува. Пътят на Живота е път, в който Любовта царува. Пътят на Живота е път, в който Правдата царува. Пътят на Живота е път, в който Истината царува. Пътят на Живота е път, в който Мъдростта царува. Щом изгубиш Пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта.
към текста >>

Пътят на Живота е път, в който Правдата царува.
Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви. Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува. Пътят на Живота е път, в който Любовта царува. Пътят на Живота е път, в който Правдата царува. Пътят на Живота е път, в който Истината царува. Пътят на Живота е път, в който Мъдростта царува. Щом изгубиш Пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта. Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път.
към текста >>

Пътят на Живота е път, в който Истината царува.
Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува. Пътят на Живота е път, в който Любовта царува. Пътят на Живота е път, в който Правдата царува. Пътят на Живота е път, в който Истината царува. Пътят на Живота е път, в който Мъдростта царува. Щом изгубиш Пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта. Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път. Спомниш ли си за Любовта, ти си в самия Път.
към текста >>

Пътят на Живота е път, в който Мъдростта царува.
Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува. Пътят на Живота е път, в който Любовта царува. Пътят на Живота е път, в който Правдата царува. Пътят на Живота е път, в който Истината царува. Пътят на Живота е път, в който Мъдростта царува. Щом изгубиш Пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта. Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път. Спомниш ли си за Любовта, ти си в самия Път. Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път.
към текста >>

Младостта е дреха на Живота.
Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Свободата е дреха на здравето. Дружи с това, което не остарява – Любовта. Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта. Дружи с това, което не ограничава – Истината.
към текста >>

Мислете върху изворите на Живота, на Знанието и на Свободата.
Дружи с това, което не ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенит на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи Свобода. Мислете върху изворите на Живота, на Знанието и на Свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява Духа, е Мъдростта.
към текста >>

58. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота.
Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е Живот на Цялото. У ч и т е л я Последните постижения на науката откриха общата основа на привидно различни едно от друго явления. По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина. Ще дадем няколко примера.
към текста >>

Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства.
Виждаме, че едни и същи закони се изразяват в разни области на Природата по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например седемте тона в музиката са аналогични със седемте основни цветове на слънчевия спектър. Същата периодичност откриваме и при химичните елементи. Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такива разстояния между тях, които отговарят на разстоянията на отделните планети от Слънцето – Меркурий, Венера, Земята и прочее. Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи. И те претърпяват съответни промени. Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее.
към текста >>

Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее.
Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи. И те претърпяват съответни промени. Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее. Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее. Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението. Също такава връзка – външна и вътрешна – съществува между всички същества. Учителя казва: Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота. Всички същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на различни места в това Дърво.
към текста >>

Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота.
Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее. Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее. Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението. Също такава връзка – външна и вътрешна – съществува между всички същества. Учителя казва: Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота. Всички същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на различни места в това Дърво. Цялото човечество, всички народи, всички същества представляват великото Дърво на Живота. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е в зависимост от Цялото. Ако заровим в земята върбово клонче или част от бегониев лист, то след време те ще дадат цялото растение. Значи върбовото клонче или бегониевият лист съдържат свойствата на целия организъм.
към текста >>

Цялото човечество, всички народи, всички същества представляват великото Дърво на Живота.
Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението. Също такава връзка – външна и вътрешна – съществува между всички същества. Учителя казва: Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота. Всички същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на различни места в това Дърво. Цялото човечество, всички народи, всички същества представляват великото Дърво на Живота. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е в зависимост от Цялото. Ако заровим в земята върбово клонче или част от бегониев лист, то след време те ще дадат цялото растение. Значи върбовото клонче или бегониевият лист съдържат свойствата на целия организъм. Всемирът е един велик организъм. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част.
към текста >>

Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството.
Какво трябва да правят в случая? Ако единият от тях не иска да седи на едно място с другия и скочи от гредата, то и двамата ще паднат в пропастта. Щастието и равновесието на всеки от тях зависи от другия. Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло. За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло. Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото.
към текста >>

Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото.
Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото. 29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г.
към текста >>

59. ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Така се изгражда философия на историята на съвсем нови основи.
Има три свята – физически, Духовен и Божествен. Духовният и Божественият светове съществуват и техните енергии вземат участие и играят роля в историческия процес, и то първостепенна. Тези три свята не действат отделно. Всъщност те са един свят. Енергиите им действат едновременно. Така се изгражда философия на историята на съвсем нови основи. Тя си служи с други методи на изследване. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за слизане и възлизане на културите, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на общочовешкия възход. Тези култури не трябва да се разглеждат откъслечно, а от гледището на великия Божествен план. И тогава вместо хаос в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Това по-дълбоко разбиране на историята дава задоволителен отговор на историческите проблеми.
към текста >>

Всяка нова вълна, приемайки в наследство всички ценни придобивки от миналите култури, разкрива нова страница във великата книга на Живота.
Тя продължава своя вечен, победоносен, възходящ път към съвършенство, към хармония, към добро. Има една приемственост на културите. Когато една култура, след като дойде до висшия си разцвет и пламне с мощна Светлина, която осветява целия свят, започва постепенно да изгасва, преди още да угасне напълно, пламва друга, следваща култура на друго място на земното кълбо. И тази следваща култура наследява от предишната всички богатства, които тя носи, и обогатена с повече мъдрост, с повече Светлина, продължава да се развива и да твори нови ценности, които ще прибави към придобитите от миналите култури. Така общочовешкият развой продължава. Всяка нова вълна, приемайки в наследство всички ценни придобивки от миналите култури, разкрива нова страница във великата книга на Живота. Тя идва с нови богатства, с нови културни ценности.
към текста >>

60. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота.
Съвременните народи работят много с малки придобивки, а пък им трябват два часа, за да си изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд, а не му остава време за нищо друго. По този начин човек, поставен при тази нова обстановка, ще може да се отдаде на своето духовно усъвършенстване, за което е имало малко условия в миналите култури. Още в 1919 г. Учителя каза, че след 1945 г. ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне.
към текста >>

После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание.
По този начин човек, поставен при тази нова обстановка, ще може да се отдаде на своето духовно усъвършенстване, за което е имало малко условия в миналите култури. Още в 1919 г. Учителя каза, че след 1945 г. ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека.
към текста >>

Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне.
ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека. В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее.
към текста >>

Човек много учен, запознат с философията, добил своето образование в най-добрите тогавашни академии, ходил в Индия и Египет, където се запознал с тайните науки.
Доказват се само материалните работи. Светлината има ли нужда от доказателства? В една от Своите беседи Учителя дава една малка легенда, в която, макар и на символичен език, Той дава някои черти и качества на човека на Новата култура: Във времето на Нерон живял някой римски патриций Онорций. Млад, 35- годишен, той бил един от най-благородните римляни на времето. Човек много учен, запознат с философията, добил своето образование в най-добрите тогавашни академии, ходил в Индия и Египет, където се запознал с тайните науки. Един ден, след като се завърнал в Рим, среща на улицата едно десетгодишно момиченце, много оцапано, много грозно и окъсано. Обаче в неговата душа се заражда милост към него и той пожелал да му помогне, без сам да си дава сметка за своето разположение. Хваща го за ръката и го завежда в дома си. Името на това момиченце било Амриха. Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време възпитание, с което римляните са разполагали.
към текста >>

От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе.
Като излезе, и къщата потъмнява. Влезе ли пак, цялата къща светва. Вие сте забравили, че сте били Светлина, и сега с ред доказателства трябва да ви убеждавам, че сте били Светлина. Шестата раса ще бъде раса на гениите, Седмата – на светиите. Иде една нова епоха, в която погрешните идеи, с които хората са живели досега, ще бъдат преобразени. От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе. Хората ще имат такива отношения едни към други, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сегашният свят е обречен на преобразувание. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание. Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си.
към текста >>

Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата.
Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

61. ВТИЧАНЕ И ИЗТИЧАНЕ

Според старата философия всичко е лошо, а според новата всичко е добро.
Тя ту се усилва, ту отслабва, като че се отварят и затварят невидими двери. Учителят седи в леко тръстиково кресло. На малката масичка пред Него са сложени плодове. Тук сме прекарвали незабравими часове в разговори с Него. Веднъж Той каза: Според старата философия всичко е лошо, а според новата всичко е добро. Една трета е добре, когато на стомаха е добре. Две трети е добре, когато на стомаха и на дробовете е добре. А пък три трети е добре, когато на стомаха, на дробовете и на главата е добре. Днес хората са дошли само до едно механическо разбиране на живота. Бъдете весели.
към текста >>

Днес хората са дошли само до едно механическо разбиране на живота.
Веднъж Той каза: Според старата философия всичко е лошо, а според новата всичко е добро. Една трета е добре, когато на стомаха е добре. Две трети е добре, когато на стомаха и на дробовете е добре. А пък три трети е добре, когато на стомаха, на дробовете и на главата е добре. Днес хората са дошли само до едно механическо разбиране на живота. Бъдете весели. Живеем в един разумен свят. Всичко говори: светлината говори и въздухът говори. Например, слушате чужд език да се говори, но не го разбирате и казвате: „Какъв неопределен шум! “ Същото е и по отношение на Природата.
към текста >>

Ако човек не изгубва равноветрието, мира си при разните противоречия в живота, това е едно мерило, по което се познава, до каква степен е организирано духовното му тяло.
Чрез Любовта, чрез служенето на Бога и чрез молитвата. Това са три метода, чрез които се организира духовното тяло. По какво се познава, че духовното тяло на един човек е организирано? Ако човек не изгубва равноветрието, мира си при разните противоречия в живота, това е едно мерило, по което се познава, до каква степен е организирано духовното му тяло. Всички сте подпушени като някои езера. Сега аз искам да изтичате. Това, което се втича, трябва да изтича навън. Ти се спираш и казваш: „Как да разбера това нещо, което говорите? “ Ще изтичате, за да го разберете.
към текста >>

Новата философия е: Всички хора трябва да станат извори, трябва да бликат, а не да бъдат щерни.
Някой казва: „Ние не сме добри хора.“ Никой няма право да се произнася за хората дали са добри или не. В света само Бог има право да се произнася за постъпките дали са добри или не. Един мисли, че е по-добър от другите. И друг мисли, че е по- добър от другите. Всеки има понятие за себе си, а няма понятие за другите. Новата философия е: Всички хора трябва да станат извори, трябва да бликат, а не да бъдат щерни. Всеки да казва: Ела при мен, почерпи, колкото искаш. Та да се чудиш от кой извор по-напред да пиеш. Всеки ден по един извор ще опитваш. Всеки ден по един ще те кани. За хиляда дни едва ли ще ги посетиш всичките.
към текста >>

Всичката философия е: ще чакаш, с голямо търпение ще чакаш.
Прилагайте закона на аналогията: ако една майка извади детето от утробата си на първия месец, то на нищо няма да прилича. На втория месец също. След няколко месеца може да прилича на риба. Трябва да чака деветия месец. И ние трябва да чакаме нещата да се родят в нас и тогава ще ги видим, както трябва. Всичката философия е: ще чакаш, с голямо търпение ще чакаш. Ако хората бяха изправни в изпълнение на Божията воля, Царството Божие щеше да дойде. В някои неща сме много изпълнителни. Как ще дойде Царството Божие? Когато почнем да изпълняваме Волята Божия, както военните. Те казват: „Иди.“ И отиваш.
към текста >>

62. ПОЕЗИЯТА

Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика.
Човек в душата си трябва да бъде поет, не външно. Вътре в себе си да пише и твори. Без поезия няма щастие. Лишен ли си от нея, ти не можеш да бъдеш щастлив. Сега, като се говори за поезия, хората разбират само външната, формалната страна. Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика. Тя да представлява вътрешната страна на неговия живот. В свободното си време може да изнася от тази философия и навън. Ще изнася от своя излишък, за да се ползват онези, които имат нужда. Когато посетите един поет от ангелския свят, ще видите как той пише. Неговите творения са красиви и вдъхновени.
към текста >>

В свободното си време може да изнася от тази философия и навън.
Без поезия няма щастие. Лишен ли си от нея, ти не можеш да бъдеш щастлив. Сега, като се говори за поезия, хората разбират само външната, формалната страна. Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика. Тя да представлява вътрешната страна на неговия живот. В свободното си време може да изнася от тази философия и навън. Ще изнася от своя излишък, за да се ползват онези, които имат нужда. Когато посетите един поет от ангелския свят, ще видите как той пише. Неговите творения са красиви и вдъхновени. Стихотворенията му имат сила. Те повдигат човека.
към текста >>

Няма по-красиво нещо в света от живота.
Стихотворенията му имат сила. Те повдигат човека. Всички ангели са поети. Най-малкият от тях с поезията си върши чудеса. Благодарение на нея ние живеем. Няма по-красиво нещо в света от живота. Това е красота, която носи образа на Бога в себе си! Няма по-хубаво нещо от това, човек да вижда поезията на живота. И трябва да я вижда! – Каква е ролята на изкуството? – Ролята на изкуството е да обединява и сближава хората.
към текста >>

Няма по-хубаво нещо от това, човек да вижда поезията на живота.
Всички ангели са поети. Най-малкият от тях с поезията си върши чудеса. Благодарение на нея ние живеем. Няма по-красиво нещо в света от живота. Това е красота, която носи образа на Бога в себе си! Няма по-хубаво нещо от това, човек да вижда поезията на живота. И трябва да я вижда! – Каква е ролята на изкуството? – Ролята на изкуството е да обединява и сближава хората.
към текста >>

63. БОЖЕСТВЕНИЯТ МОМЕНТ

Той трябва да изгрее в живота ти.
То е слабост. Потребно е да добиете навик за концентриране. Когато мислите са под властта на волята, човек може да се освободи от много ненужни неща. Щастието ти зависи от онзи момент, в който Бог присъства в твоя живот. Ако Бог не изгрее в твоя живот, ти не можеш да бъдеш щастлив. Той трябва да изгрее в живота ти. Тогава и най-малкото благо, което имаш, ще се увеличи. Не дойде ли Бог, тогава и голямото благо ще се съкрати. Няма ден, в който да не ви говори Господ. Той ще дойде сутринта и ще ви каже, какво има да ви се случи през деня, ще ви каже как да се пазите и как да се ползвате от тези условия. Учителят, като дойде сутринта в училище, нали казва: „С това ще се занимаваме днеска.“ Определя ви програма от изгрев до залез слънце.
към текста >>

Практическата философия е: Божествения момент не отлагай никога, понеже като го пропуснеш, не се връща.
Каквото направите в Името Божие, то ще принесе своя плод хилядократно. Направи добро и след това го забрави. То ще се върне при тебе с плод. Каквото направиш за себе си, от него няма да спечелиш. Едва ще вземеш това, което си сял. Практическата философия е: Божествения момент не отлагай никога, понеже като го пропуснеш, не се връща. Бог затова ни приготовлява, че като дойде този момент, да го ползваме. Аз сега искам, като дойде Божественото, да бъдете готови да го приемете и използвате. Този ден е за вас. И ако придобиете Божественото, ще бъде ден на радост.
към текста >>

64. ВЪВЕДЕНИЕ

Речем ли да потърсим корените на духовните ни феномени, регулирали живота ни и определяли достойнствата на историческата ни съдба, ще трябва да се върнем назад в прабългарската епоха още в пракултурните дълбини на митичното време, когато по нашите земи заживяват и се оформят мощни духовни течения: тангризма, тракийския орфизъм и богомилското учение, всяко едно ясно ориентирано във времето и пространството.
ВЪВЕДЕНИЕ Речем ли да потърсим корените на духовните ни феномени, регулирали живота ни и определяли достойнствата на историческата ни съдба, ще трябва да се върнем назад в прабългарската епоха още в пракултурните дълбини на митичното време, когато по нашите земи заживяват и се оформят мощни духовни течения: тангризма, тракийския орфизъм и богомилското учение, всяко едно ясно ориентирано във времето и пространството. Три мощни духовни вълни играли решаваща роля във вътрешния и външния ни живот, в най-интимните и най-грандиозни страници на историята ни. В целия този процес от духовни течения, още от дълбоката първооснова на националната ни култура и до днес продължават усилията за по-вярно разчитане и тълкуване на старата ни традиция. И въпреки широката и все по-добра историческа осведоменост, натрупана от времето, различните духовни нива на проблемите, подсказват трудността при разкриването им. Явления с по-висша еманация и синтези на творческия дух, със своята си логика за истина, изискват и по-широко езотерично тълкуване. Ако ролята на културата е да ги спасява, редно е да погледнем и към българските „спасени и недоспасени" явления, в нелеката ни историческа съдба, с така накъсаната й хронология.
към текста >>

Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни.
Ако ролята на културата е да ги спасява, редно е да погледнем и към българските „спасени и недоспасени" явления, в нелеката ни историческа съдба, с така накъсаната й хронология. Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация. Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме. Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно откровение и веротърпимостта. Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 години и говори за широки познания, за една истина, за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом юртата, е строена по посока изток-запад.
към текста >>

Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света.
Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация. Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме. Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно откровение и веротърпимостта. Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 години и говори за широки познания, за една истина, за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом юртата, е строена по посока изток-запад. Тя е била една обсерватория, в която прабългаринът се е ориентирал за движението на небесните светила; за смяната на годишните времена и най-вече е поддържала вярата му в космическата мъдрост.
към текста >>

Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме.
Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме. Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно откровение и веротърпимостта. Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 години и говори за широки познания, за една истина, за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом юртата, е строена по посока изток-запад. Тя е била една обсерватория, в която прабългаринът се е ориентирал за движението на небесните светила; за смяната на годишните времена и най-вече е поддържала вярата му в космическата мъдрост. Той идва до дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и днес неосъзнато от немалко духовни среди по света, където най-доктринерски се смесва алтернативата атеизъм-вяра, около която продължава да се гравитира, без да се държи сметка, че и тук нещата основно са се променили.
към текста >>

Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното.
Самата църква още по онова време се е отдалечила от християнската същност на духа. Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе. Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем навсякъде прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика. Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното. Говорим ли за този стремеж към космичното на праотците ни, дълбоко свързан с живителните сили на една космогония, неподатлива на спекулации; за генетичните им връзки с откровението на Духа, ние не можем да не направим една уговорка, даже едно сравнение, защото и в древността митовете са имали различни нива, носили са различни нравствени стойности, оставали са различни следи и е редно да ги разграничим или най-малко да не допуснем грешки на аналогията. Ако за миг приемем, че боговете на нашите праотци са били като олимпийските, то ние през вековете и до днес щяхме да си посипваме главите с пепел и да се извиняваме пред света, че нашите богове са носили толкова човешки слабости, ама са били безсмъртни. А такъв главен бог като Зевс с порочните си деяния предците ни не само не биха го приели, но не биха допуснали и сянката му да се мерне по пътя им. И все пак митичните видения подсказват, че орфическата лира притежава по-голяма власт от тази на Зевс Гръмовержеца... Отминават вековете, но прахът на забравата не покрива следите на Орфическите тайнства.
към текста >>

Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира".
За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината". Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г. излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си.
към текста >>

65. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота да се отдалечавате ли, или да се приближавате към някого, вие ще кажете, че това зависи от обстоятелството, дали обичате, или не обичате този човек.
Всеки от вас трябва да се стреми да дойде до това състояние, да чувствува и разбира тези връзки, тези отношения. Когато говоря в беседите си, аз ви давам закони, правила, по които трябва да живеете; аз ви говоря за човека, какви са били първичните човешки идеали, и какви трябва да бъдат хората в бъдеще. Има един момент, който определя отношенията на хората. Това се дължи на един неустроен свят, който е около вас. Но ако обичате господаря си, най-щастливият момент за вас ще бъде, след като сте ходили на лозето, да се върнете при него... Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота да се отдалечавате ли, или да се приближавате към някого, вие ще кажете, че това зависи от обстоятелството, дали обичате, или не обичате този човек. Това са факти от живота, отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потребно, т.е. потребно е да се отдалечавате, и да се приближавате. Когато сте нещо недоволни, природата ви приема любезно, усмихнато, и всичкото ви недоволство изчезва. Тя знае кому да дава и как да дава.
към текста >>

Това са факти от живота, отношения, а не максими и закони.
Когато говоря в беседите си, аз ви давам закони, правила, по които трябва да живеете; аз ви говоря за човека, какви са били първичните човешки идеали, и какви трябва да бъдат хората в бъдеще. Има един момент, който определя отношенията на хората. Това се дължи на един неустроен свят, който е около вас. Но ако обичате господаря си, най-щастливият момент за вас ще бъде, след като сте ходили на лозето, да се върнете при него... Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота да се отдалечавате ли, или да се приближавате към някого, вие ще кажете, че това зависи от обстоятелството, дали обичате, или не обичате този човек. Това са факти от живота, отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потребно, т.е. потребно е да се отдалечавате, и да се приближавате. Когато сте нещо недоволни, природата ви приема любезно, усмихнато, и всичкото ви недоволство изчезва. Тя знае кому да дава и как да дава. Това показва, че Господ познава всичките ни нужди и се отзовава точно на време.
към текста >>

Че съм аз, зная, но как е станало това, че толкова съм се опетнил, не зная." Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота.
И този ангел се вижда в чудо, мисли си, дали наистина някога е бил ангел, или е сънувал това! Туй състояние е много вярно от психологическа гледна точка, всички сте го изпитвали. Някой път мислите, че сте много праведни, вървите гордо, изправени, казвате си: „Аз съм стабилен човек, нищо в света не може да ме поклати." Да, така е, но докато си между праведни хора. Намерите ли се между грешни хора, така се опетнявате, че не може да се познаете. И тогава казвате: „Дали съм аз или не? Че съм аз, зная, но как е станало това, че толкова съм се опетнил, не зная." Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота. Има един вътрешен закон в природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тези грешки се натрупват на неговия гръб. И ние си мислим, че всичко това, което имаме в този си живот, представлява върха на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем различните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидила и начертала. Ние днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според неговия велик план, това е в реда на нещата.
към текста >>

И ние си мислим, че всичко това, което имаме в този си живот, представлява върха на живота.
Някой път мислите, че сте много праведни, вървите гордо, изправени, казвате си: „Аз съм стабилен човек, нищо в света не може да ме поклати." Да, така е, но докато си между праведни хора. Намерите ли се между грешни хора, така се опетнявате, че не може да се познаете. И тогава казвате: „Дали съм аз или не? Че съм аз, зная, но как е станало това, че толкова съм се опетнил, не зная." Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота. Има един вътрешен закон в природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тези грешки се натрупват на неговия гръб. И ние си мислим, че всичко това, което имаме в този си живот, представлява върха на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем различните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидила и начертала. Ние днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според неговия велик план, това е в реда на нещата. Кой човек е праведен? Какво е Правдата?
към текста >>

В тесен смисъл на думата, под УЧЕНИК се разбира този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота.
Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека... Сега ще взема 21. стих, 16. глава на Евангелието от Йоана: "Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света". Когато говоря за ученика, аз взимам думата УЧЕНИК в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под УЧЕНИК се разбира този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото му позволяват условията на този земен живот. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи тук на земята, в този свят, и горе на Небето, в другия свят. Той никога не напуска Школата денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на Небето учи теория, а долу на земята практика.
към текста >>

Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас.
Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си. Често и вие постъпвате като нея напишете някое писмо, и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, го забождате с една карфичка на някое от пердетата у вас. Като погледнете едно от тези писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмото си? " Недоволни сте и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас. Разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава. Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони.
към текста >>

Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия".
Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас. Разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава. Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони. Началото на новозаветния живот постави Мойсей. Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот. При него се оформи Законът. Няма да се спирам повече върху тези въпроси, понеже те ще ни отдалечат от главната мисъл, ще предизвикат спорове и разногласия, ще събудят противоречия в умовете ни.
към текста >>

Сега ще пренесем тази аналогия и в живота.
Когато една жена ражда, тя се намира в неблагоприятни условия, не знае как ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и детето умира. Но като се роди детето, майката забравя своята скръб и се радва, понеже човек се ражда в света. Аз взимам думата раждане в нейния най-хубав смисъл. Всяка мисъл, която може да родим, представлява бременното състояние на жената. Сега ще пренесем тази аналогия и в живота. Докато у човека не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Но в деня, когато зачене и у него дойде първата мисъл, той се напълва. Първата мисъл е Божествена. Той вече съзнава, че трябва да направи връзка с Бога. Първата мисъл е началото на истинския живот, а това е най-красивият живот.
към текста >>

Но без тази връзка, без Любов в живота, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания ще се оплаквате подобно на Соломон, на най-мъдрия човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета!
Той вече съзнава, че трябва да направи връзка с Бога. Първата мисъл е началото на истинския живот, а това е най-красивият живот. Този живот представлява първата връзка с Бога, първата връзка с Любовта, от която всичко произлиза. Направите ли тази връзка, животът ви тече като по вода, лее се като музика. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят. Но без тази връзка, без Любов в живота, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания ще се оплаквате подобно на Соломон, на най-мъдрия човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих.
към текста >>

Той изгуби Синовете Божии, след което се зае да изправя живота си.
Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко". В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки". Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби Синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от Служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. Христос казва: Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов.
към текста >>

Когато се оплакваме от живота, разбираме че Божията Любов не е с нас.
Той търсеше Любовта. Христос казва: Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов. Павел казва: „Бог е Любов". Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл... В първата беседа ви говорих за пътя на ученика. За да разберете пътя на ученика, трябваше да ви говоря за четирите вида живот.
към текста >>

Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучава съобразно с вашите нови възгледи.
Какъв трябва да бъде пътят на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него? Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Това са предмети, въпроси на изучаване. Ученикът на новия живот трябва всестранно да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта, а не тъй, както обикновените хора ги изучават. Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучава съобразно с вашите нови възгледи. Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен Живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в Новия живот и да работите със Закона на Любовта. Където има Любов, има и Светлина; Където има Светлина, има и Мир; където има Мир, има и Радост.
към текста >>

Без тази философия вие не можете да живеете, т.е.
Колко елемента трябва да влизат в него? Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Това са предмети, въпроси на изучаване. Ученикът на новия живот трябва всестранно да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта, а не тъй, както обикновените хора ги изучават. Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучава съобразно с вашите нови възгледи. Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен Живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в Новия живот и да работите със Закона на Любовта. Където има Любов, има и Светлина; Където има Светлина, има и Мир; където има Мир, има и Радост. И обратно където няма Любов, няма и Светлина; където няма Светлина, няма и Мир; където няма Мир, няма и Радост.
към текста >>

Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията.
Където има Любов, има и Светлина; Където има Светлина, има и Мир; където има Мир, има и Радост. И обратно където няма Любов, няма и Светлина; където няма Светлина, няма и Мир; където няма Мир, няма и Радост. Когато някой казва, че изгубил своята радост, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир. Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази радост, за която душата копнее. Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията Мисъл! Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави неща в нея, но ще бъдем обикновени хора. Дори ако имате всичкото знание на Соломон, ще бъдете обикновени хора и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета! " Някои религиозни, духовни хора пък казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят без да минем пътя на Соломон".
към текста >>

Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата.
И обратно където няма Любов, няма и Светлина; където няма Светлина, няма и Мир; където няма Мир, няма и Радост. Когато някой казва, че изгубил своята радост, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир. Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази радост, за която душата копнее. Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията Мисъл! Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави неща в нея, но ще бъдем обикновени хора. Дори ако имате всичкото знание на Соломон, ще бъдете обикновени хора и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета! " Някои религиозни, духовни хора пък казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят без да минем пътя на Соломон". Не, за да влезете в Божествения свят трябва непременно да минете пътя на Соломон, да придобиете знанията на света, и тогава ще имате известно предимство.
към текста >>

Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта.
Всички пазят, почитат тази статуя, а колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви? Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого? За Онзи, когото любим. Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-напред трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, той ни се вижда много обикновен лицето му дребно, очите хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, както ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана.
към текста >>

Най-после стигаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо.
Дето е Бог там е бъдещето. И тъй, на всеки, който не познава Любовта, казвам: Приложи Любовта в нейната пълнота! Докато в душата ти тече Божествената Радост, слез до най-големите дълбочини и ще разбереш, че Божията Любов е подействувала там, и ти си изпълнил Волята на Бога. И да кажем като псалмопевеца: Добре ми стана, че се наскърбих. Ние още не сме свободни хора. Най-после стигаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това е истинският живот. Искате ли да имате радост, искате ли да имате Божието Благословение, непременно трябва да имате и един ученик. Аз ви давам тези идеи, за да разбирате вашите душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще ги анализирате.
към текста >>

Навсякъде ще ви кажат, че първата стъпка в живота това е пътят на Любовта.
Този път е път на страдания, на скърби, но където има страдания и скърби там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е пътят на Светлината. Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният път пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, може целия свят да обиколите, да изучите всички школи на великите учители в света, които носят Божието Слово, но накрая ще узнаете, че всички те имат само една определена Божествена Идея и не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат, че първата стъпка в живота това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, този път е само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше че може да стане Учител на Израиля, изгради един храм, но колко пъти този храм трябваше да се събаря! Този храм показа че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почива на здрави основи. Та казвам: Колко пъти може да се събори вашето здание!
към текста >>

Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта нищо не е в състояние да го поклати.
Това показва че има Правда в света! Едно общество се събаря и пак се изгражда. Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят. Христос казва: "Аз съм съградил тази църква върху скала и злото няма да я поклати". Коя е тази канара? Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта нищо не е в състояние да го поклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, а за всичко онова, което живее дълбоко във вас. Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света. Започнете да раждате с любов. Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне в радост. Ако раждате без любов, то ще умре.
към текста >>

И в живота няма деление, а има разклоняване.
Само така може да бъдете носители на Божествения Живот. В света има развиване, разклоняване, но не и деление. В биологията се казва, че клетката се размножавала чрез деление. Не, в клетките не става никакво деление, а се извършва един вътрешен процес на разклоняване. Клетките растат и се размножават също тъй, както корените, клоните, цветовете и плодовете на едно дърво. И в живота няма деление, а има разклоняване. Това са закони. Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тези закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклоняването. Делението произвежда смърт, а разклоняването е процес на Великия Живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в процеса на разклоняването. По този начин божественото приижда в живота.
към текста >>

По този начин божественото приижда в живота.
И в живота няма деление, а има разклоняване. Това са закони. Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тези закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклоняването. Делението произвежда смърт, а разклоняването е процес на Великия Живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в процеса на разклоняването. По този начин божественото приижда в живота. И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията в живота. Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото и, тя забравя мъките си. Вие сте в последната фаза на това раждане, затова са ви нужни мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя дух. Когато великият музикант твори, той казва: „Дайте ми благоприятни условия!
към текста >>

И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията в живота.
Това са закони. Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тези закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклоняването. Делението произвежда смърт, а разклоняването е процес на Великия Живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в процеса на разклоняването. По този начин божественото приижда в живота. И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията в живота. Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото и, тя забравя мъките си. Вие сте в последната фаза на това раждане, затова са ви нужни мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя дух. Когато великият музикант твори, той казва: „Дайте ми благоприятни условия! "
към текста >>

Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите трудности в живота си чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не се бойте, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост." Но вие трябва да учите и да прилагате.
" Този стих има мистичен смисъл. Само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния като себе си и най-после да любиш и врага си. Като ученици, вие трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих. Това е ваша задача, която в бъдеще трябва да разрешите Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите трудности в живота си чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не се бойте, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост." Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има правилна мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици или не.
към текста >>

Такава е философията на живота.
Той ще се поусмихне и ще каже: Всеки който се влива в мен, се утаява u се избистря. В моите води всички мътни реки се утаяват, всички философски системи се утаяват, всички религиозни системи се утаяват и остава само великото, Божественото. Хората ще познаят, че само Бог управлява света и само Неговите Закони са вечни... Докато аз съм във физическо тяло на земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази си постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите Посланици".
към текста >>

66. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота?
7,00 часа сутринта Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче, човекът не искаше да пожертвува свободата си. Той се запита: „Защо Бог, който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко? " Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, някой друг ще трябва непременно да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни.
към текста >>

Когато вие не можете да разрешите някоя трудност в живота, спирате се и се чудите защо става така.
Когато един човек е свободен, някой друг ще трябва непременно да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, които не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това. Само ЦЯЛОТО е свободно. Но пожелаем ли да дадем свобода на частите цялото се ограничава. Когато вие не можете да разрешите някоя трудност в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: Всички трудности в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса, какво е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Вие ще видите този краен материализъм навсякъде. Навсякъде чувате думата „аз , „аз . Знаеш ли, какво мога да направя „аз"?
към текста >>

Казвам: Всички трудности в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса, какво е индивидуалният живот.
Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, които не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това. Само ЦЯЛОТО е свободно. Но пожелаем ли да дадем свобода на частите цялото се ограничава. Когато вие не можете да разрешите някоя трудност в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: Всички трудности в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса, какво е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Вие ще видите този краен материализъм навсякъде. Навсякъде чувате думата „аз , „аз . Знаеш ли, какво мога да направя „аз"? Знаеш ли, какво съм „аз"?
към текста >>

Оттук произлизат всички противоречия в живота.
Какво си направил ти? Това и това съм направил „аз". Питам: Когато земята се създаваше, ти, „аз"-ът, ли раздели тъмнината от Виделината? „Не зная тези неща". В това отношение „аз"-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както си мисли. Оттук произлизат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се засяга, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно. Но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправянето на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за засягането. Ако ти не познаваш своя характер и не можеш да го измениш, какъв човек си тогава?
към текста >>

Ето защо, като дойде знанието, то ще осмисли живота.
Но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправянето на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за засягането. Ако ти не познаваш своя характер и не можеш да го измениш, какъв човек си тогава? Когато ви говоря за Живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се установи обич, любов да се разбирате като живи Божествени книги, в които Бог е написал великите мъдрости на Битието. И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата свещена книга. Ето защо, като дойде знанието, то ще осмисли живота. От това гледище още от древността са изучавали редица науки, като астрологията, хирологията, кабалата. Астрологията е наука за формите на тази Свещена Книга на Живота. Какво изразява планетата Венера? Във Венера са скрити всички методи и начини, чрез които Любовта може да се прояви във всички светове. В нея са скрити начините за проява на Любовта към индивида, към ближните изобщо и най-после към Бога.
към текста >>

Астрологията е наука за формите на тази Свещена Книга на Живота.
Ако ти не познаваш своя характер и не можеш да го измениш, какъв човек си тогава? Когато ви говоря за Живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се установи обич, любов да се разбирате като живи Божествени книги, в които Бог е написал великите мъдрости на Битието. И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата свещена книга. Ето защо, като дойде знанието, то ще осмисли живота. От това гледище още от древността са изучавали редица науки, като астрологията, хирологията, кабалата. Астрологията е наука за формите на тази Свещена Книга на Живота. Какво изразява планетата Венера? Във Венера са скрити всички методи и начини, чрез които Любовта може да се прояви във всички светове. В нея са скрити начините за проява на Любовта към индивида, към ближните изобщо и най-после към Бога. Има ли човек тази Любов, той има любов и към ближния си, и към себе си. Най-ниско проявеният венерин тип ще бъде този, който има любов само към себе си.
към текста >>

Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика.
Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път по пътя на Любовта... Ще ви дам следната тема за размишление през годината „Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството". Аз искам на следния събор всички вие да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще я разработи, без да ползува чужди произведения. Ще разглеждате всеки въпрос от гледна точка на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика. По същия начин, от гледна точка на тези четири вида живот, ще разгледате методите за възпитание на обществото и на човечеството. Така, че ще развиете темата по дванадесет начина, които представляват дванадесетте астрологически зодии. Значи в пътя на своето самовъзпитание индивидът трябва да направи кръг, да премине през дванадесет свята. Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на частта към цялото, т.е.
към текста >>

Ето защо ние казваме: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини.
отношението на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението й спрямо цялото, а след това и какво е отношението и към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който определя нашите разбирания. Всички трябва да бъдем чистосърдечни, великодушни, защото само no този начин ще имаме Божието Благословение. Ето защо ние казваме: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини. Всичко, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш, ще имаш. И тогава ще кажеш като псалмопевецът: Когато видя Твоето Лице, когато видя онази вечна красота, ще бъда напълно доволен от живота си. Пожелавам ви да имате опитността на псалмопевеца, да имате опитността на думите: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Всички може да имате тази опитност. Само Божията Любов носи пълния живот.
към текста >>

И тогава ще кажеш като псалмопевецът: Когато видя Твоето Лице, когато видя онази вечна красота, ще бъда напълно доволен от живота си.
Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който определя нашите разбирания. Всички трябва да бъдем чистосърдечни, великодушни, защото само no този начин ще имаме Божието Благословение. Ето защо ние казваме: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини. Всичко, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш, ще имаш. И тогава ще кажеш като псалмопевецът: Когато видя Твоето Лице, когато видя онази вечна красота, ще бъда напълно доволен от живота си. Пожелавам ви да имате опитността на псалмопевеца, да имате опитността на думите: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Всички може да имате тази опитност. Само Божията Любов носи пълния живот. „Аз явно говорих на света винаги говорих на площада и в храма, където юдеите се събират, и нищо не съм казал тайно". Евангелие от Йоана 18:20
към текста >>

Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и трагедиите.
Само Божията Любов носи пълния живот. „Аз явно говорих на света винаги говорих на площада и в храма, където юдеите се събират, и нищо не съм казал тайно". Евангелие от Йоана 18:20 Прочетената глава от евангелието аз наричам глава на драми и трагедии. Такива глави трябва да се четат рядко, защото те развалят разположението на човека. Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и трагедиите. Христос казва: „Аз явно говорих на света". Попитайте когото и да е от съвременните хора, било някоя майка, или някой баща или учител или ученик или свещеник или съдия или слуга, защо са дошли на земята, какво е тяхното предназначение. Всеки ще ви даде някакъв отговор. При все това, този въпрос все още остава неразрешен. Когато попитаха Исуса, защо е дошъл на земята, защо се е родил, каза: „Аз се родих и дойдох на този свят, за да свидетелствувам за Истината".
към текста >>

" Така е, в живота често се срещат драматични и трагични положения.
Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми. Казвам: Пътят на всекиго, който е дошъл да засвидетелствува Истината, е трагичен и драматичен. И ако сега ме попитате, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да застелете пътя на Истината. Вие ще бъдете живите камъни, с които ще се застеле пътя, където Истината ще мине. Ще кажете: „Нас ли намериха за тази работа? " Така е, в живота често се срещат драматични и трагични положения. Питам: Защо невидимият свят позволи едни от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-сетне разпънат на кръст? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано нищо повече. Не се знаят дълбоките причини, защо и за какво става това. Някои казват, че то трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Ти си беден, пропадаш в живота, имаш трудности, страдания, хората не те разбират това е външната страна от живота на Исуса.
Не се знаят дълбоките причини, защо и за какво става това. Някои казват, че то трябвало да стане, за да се спаси света. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, той не каза, че е дошъл да умре, а казва: Аз се родих, за да свидетелствувам за Истината. И всеки, който служи на Истината ще бъде на моето място. Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте че това не е нашата задача, това са външните материални условия на света. Ти си беден, пропадаш в живота, имаш трудности, страдания, хората не те разбират това е външната страна от живота на Исуса. Когато той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша". Но тази чаша не се отмени така беше отредено от невидимия свят, но от горе изпратиха един ангел да му помага. Защо разпънаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощ Любовта. Тя не взе участие в неговия живот, а там дето няма Любов, става винаги разпъване.
към текста >>

Някои казват, че Любовта създава драмите и трагедиите в живота.
Защото Любовта е там. Някой пита: „Защо съм нещастен? " Защото нямаш Любов. Това не показва че ти не я искаш просто ти нямаш Любов. Следователно където любовта не взима участие, там има най-големи драми и трагедии. Някои казват, че Любовта създава драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не създава драми и трагедии създава ги надпреварването, състезанието за нея. Любовта създава навсякъде Живот, Светлина, Мир, Радост и Веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да поставят името Любов, не е Любов. Това е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правилния живот, от Великия Божи Закон, от Любовта.
към текста >>

Всичко обикновено в живота, на което хората искат да поставят името Любов, не е Любов.
Следователно където любовта не взима участие, там има най-големи драми и трагедии. Някои казват, че Любовта създава драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не създава драми и трагедии създава ги надпреварването, състезанието за нея. Любовта създава навсякъде Живот, Светлина, Мир, Радост и Веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да поставят името Любов, не е Любов. Това е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правилния живот, от Великия Божи Закон, от Любовта. Защо е така? Защото Бог му даде възможността, само да се разпорежда със своя живот. Хората си позволиха неща, които нито са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога.
към текста >>

Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъда издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.
За този акт днес свидетелствуват страданията на цялото човечество, а всички тези страдания трябва да изчезнат, да не остане никакъв спомен от тях. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тези нови образи няма да остане и помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък върху камък няма да остане". Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъда издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. Аз наричам този живот живот на безлюбие. Хората се раждат без любов и умират без любов, страдат без любов и се радват без любов, развиват се без любов, учат без любов, живеят без любов. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо Господ не е направил света другояче? " Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите.
към текста >>

Това е трагичното и драматичното в живота.
Казано е: „Камък върху камък няма да остане". Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъда издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. Аз наричам този живот живот на безлюбие. Хората се раждат без любов и умират без любов, страдат без любов и се радват без любов, развиват се без любов, учат без любов, живеят без любов. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо Господ не е направил света другояче? " Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта. И за него е казано: Всеки, който дойде при мен, няма да бъде изпъден.
към текста >>

Вечният Живот подразбира красивото, хубавото в живота.
Ученикът всякога може да бъде награден. Който ходи в Божиите пътища, очаква го хубаво бъдеще. Такъв е и сегашният му живот. Христос казва: Няма човек, който, като остави майка си и баща си заради Господа, да не получи стократно онова, което е загубил. Той придобива Вечния Живот. Вечният Живот подразбира красивото, хубавото в живота. Към него се стреми всеки човек. Как може да се сравни тоз живот с благата на Вечния Живот? Казвате: „Празна работа е това! Ще умрем и нищо повече." Не е така. Всеки човек, който живее според Закона на Любовта, където и да отиде в Америка, в Англия, в Китай, в Япония ще намери хора, които ще го приемат в дома си по християнски и ще му намерят работа.
към текста >>

И тъй, Божественото учение има приложение в живота и то трябва да се приложи.
Любовта не може да се описва, тя само се чувствува. Някой казва: „Аз искам да зная всичко." Не, малко ще знаеш, но добре. Това е правило. Когато някой каже че знае много, аз вече зная, какво е неговото физическо състояние. Добрите хора знаят малко, но добре го знаят. И тъй, Божественото учение има приложение в живота и то трябва да се приложи. Ако вие имате Божествената Любов в себе си, ще намерите в този свят хора, с които да сте в хармония и които ще ви съдействуват. Но трябва да работите за Бога. Има три начина, по които може да се работи. Например аз пиша една книга. За кого я пиша?
към текста >>

И тогава стихът: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог със цялото си сърце, със целия си ум, със целия си дух и със цялата си душа, а ближния си като себе си", представлява два противоположни полюса на живота.
За кого я пиша? Мога да я пиша за себе си; мога да я пиша за някой човек, когото обичам, и най-после, мога да я пиша за Бога това е правилното разрешение на въпроса. В този случай аз ще взема второто място, ще имам вътрешна връзка с Бога. Ако пиша книгата за този, когото обичам, тогава аз ще бъда вътрешната връзка между него и Бога. В този случай аз съм третото лице. И тогава стихът: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог със цялото си сърце, със целия си ум, със целия си дух и със цялата си душа, а ближния си като себе си", представлява два противоположни полюса на живота. Ако човек не разбира тези два закона, Божията Любов не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовта към Бога на земята? Аз, човекът, който обичам, мога да стана връзка във Великия Божи Закон. И ако мога да направя тази връзка, аз съм почтен човек. И тогава аз ще имам на своя страна и ангелите, и светците, и праведните, и добрите хора, и всички ученици.
към текста >>

Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това не трябва да бъде цел в живота ви.
И ако мога да направя тази връзка, аз съм почтен човек. И тогава аз ще имам на своя страна и ангелите, и светците, и праведните, и добрите хора, и всички ученици. Всички тези хора ще ми изпращат всяка сутрин по една светла и чиста мисъл, която ще внесе в душата ми радост и веселие. Казвам: Като ученици на тази Велика Школа, вие трябва да се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тия отношения, няма да търсите хора, които да ви обичат, а вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това не трябва да бъде цел в живота ви. Ето защо, още през древността е казано в Писанието: Да възлюбиш Господа, твоя Бог, и да възлюбиш ближния си. Така е казано, но не се 4 прилага. Кой не го прилага? Светът. Но верующите в миналото са го прилагали. Под верующи аз разбирам онези, които обичат Бога.
към текста >>

Да мислите, че Божият Закон подлежи на еволюция това е лъжлива философия.
Ако вие обичате някого обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешният стремеж при всички ваши подбуди. Постъпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бъдещо щастие, вашето благо. Някои казват: „Този закон може да се измени". Не, Божият Закон не може да се изменя. Да мислите, че Божият Закон подлежи на еволюция това е лъжлива философия. Еволюцията не изменя същността на нещата. Някои казват: „Еволюцията изменя реда на нещата. Всичко в света ще се измени, ако възприемете Закона на Божията Любов. Живеете ли по вашия закон няма еволюция. Дето владее човешкият закон, там няма еволюция и владее смъртта.
към текста >>

Често и вие изпадате в малодушие и казвате: „Тези идеи са ненавременни, те няма да се наложат в живота.
С всичко ще се занимавате, но по Закона на Истината. Няма да бързате. Ако ви дам сега като задача постигането на великия идеал, как ще я разрешите? Ще започнете от малкото. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Често и вие изпадате в малодушие и казвате: „Тези идеи са ненавременни, те няма да се наложат в живота. Не, това е заблуждение. Единственото нещо, което ще се наложи в света, това е Любовта, това е Знанието, Мъдростта, Божественият живот, справедливостта, съвестта, Правдата, Добродетелта. Всичко, което е добро, възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, която е родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее.
към текста >>

Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега нито един велик учител или адепт, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин, различен от този, който Бог е предвидил.
Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква, защо всичко става така, а не по друг начин нищо няма да разреши. Не може ли по друг начин? Не може. Досега никой не е разрешил въпросите по друг начин, нито пък вие ще ги разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега нито един велик учител или адепт, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин, различен от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Незнайни са Божиите пътища! Следователно няма защо да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. Писанието ни дава почетното място да бъдем съработници на Великия Божи План, на Великата Идея, която Той прокарва, на Великото Царство, което Той сега въвежда в света, на Великия Божествен Дом, който Той сега изгражда.
към текста >>

В сегашния живот носим само неволи и страдания, опитваме живота на миналите си съществувания.
По такъв начин всеки от нас ще има определено място. Тъй разбирам аз новите условия да живеем по Закона на Любовта, където царува редът и порядъкът на нещата. Какво ще бъде тогава? Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот носим само неволи и страдания, опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот трябва да му бъдете благодарни. Ако пък търсите великото благо на живота това е пътят на ученика. Има два пътя или два живота: животът на света и животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото учение пътят на ученика. Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно, мислите са друго.
към текста >>

Ако пък търсите великото благо на живота това е пътят на ученика.
Какво ще бъде тогава? Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот носим само неволи и страдания, опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот трябва да му бъдете благодарни. Ако пък търсите великото благо на живота това е пътят на ученика. Има два пътя или два живота: животът на света и животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото учение пътят на ученика. Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно, мислите са друго. Със сърцето си чувствате едно, с ума си мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, а понякога има хармония.
към текста >>

Има два пътя или два живота: животът на света и животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото учение пътят на ученика.
Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот носим само неволи и страдания, опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот трябва да му бъдете благодарни. Ако пък търсите великото благо на живота това е пътят на ученика. Има два пътя или два живота: животът на света и животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото учение пътят на ученика. Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно, мислите са друго. Със сърцето си чувствате едно, с ума си мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно.
към текста >>

Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща.
Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот носим само неволи и страдания, опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот трябва да му бъдете благодарни. Ако пък търсите великото благо на живота това е пътят на ученика. Има два пътя или два живота: животът на света и животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото учение пътят на ученика. Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно, мислите са друго. Със сърцето си чувствате едно, с ума си мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото Училище, вие трябва да носите в ума си светлата идея да бъдете доволни от сегашния си живот.
към текста >>

Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно.
Има два пътя или два живота: животът на света и животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото учение пътят на ученика. Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно, мислите са друго. Със сърцето си чувствате едно, с ума си мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото Училище, вие трябва да носите в ума си светлата идея да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, каквото и да придобиете, колкото и малко да е то, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. И ако сте стари да се стремите да се подмладите, ако нямате знание да се стремите да го придобиете; ако сте болни да се стремите да оздравеете; ако сте страхливи да се стремите да станете герои. Изобщо вие трябва да се стремите към онова, което може да ви направи хора, да създаде у вас характер. За това Христос говори в 18.
към текста >>

Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие ще живеем според Божията Любов.
Онези, които живяха преди 2000 години и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: Аз се родих, за да свидетелствувам за Истината. Бъдещето е негово, светът е негов, Правдата е негова. Той е носител на Великата Истина. И аз казвам: Всички трябва да бъдем носители на Великата Божия Истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие ще живеем според Божията Любов. Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите всичко в света е създадено за онези, които са родени, за да свидетелствуват за Истината. От това гледище, хубавите, красивите неща са онези, които любят Господа. Затова Христос казва: „Отче, където съм аз, там искам да бъдат и онези, които си ми дал". Къде ще бъде той?
към текста >>

67. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Съблюдавайте следните четири неща в живота си:
ГЛАВА 10 СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА", ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г. Съблюдавайте следните четири неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са наградата на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал! Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.
към текста >>

Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си!
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА", ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г. Съблюдавайте следните четири неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са наградата на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал! Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява.
към текста >>

За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия.
Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава. Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава. Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария. Младият е любовта, възрастният истината, старият мъдростта. Бъди като тях!... За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето.
към текста >>

Вие си представяте живота на небето като този на земята.
Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария. Младият е любовта, възрастният истината, старият мъдростта. Бъди като тях!... За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги откриете на земята. И най-хубавия, най-красивия рай да ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята.
към текста >>

Роденият от Духа не се влияе от икономическите условия на живота.
Той ще бъде обран от разбойници, както обират богатия. Като не разбирате закона, мнозина се утешават с мисълта, че когато заминат за другия свят, тогава поне ще бъдат на небето, при добри, богати условия. Влизането в небето, при богати условия е и във връзка със закона на новораждането. Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Само роденият от Духа е господар на условията. Роденият от Духа не се влияе от икономическите условия на живота. Болният се нуждае от чужда помощ, а не здравият. Здравият е свободен човек. Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща. Остави на почивка в дома си всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в себе си, а ти тръгни по широкия път да работиш без тях. Животът има смисъл в съвместимото.
към текста >>

Това значи, че идеята за доброто трябва да се приложи първо в живота, а после в хората.
Това са новите правила, които трябва да следвате. Ако ги следвате, ще близнете от щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелин, от който ще се вгорчите. За да се освободите от горчивината, трябва да я повърнете назад. Мнозина очакват първо животът да се подобри, а после те да станат добри. Това значи, че идеята за доброто трябва да се приложи първо в живота, а после в хората. Това е невъзможно. Хората очакват да дойде Царството Божие отвън някъде и да влезе в тях. Не, това никога няма да стане. Царството Божие е в човека, а не вън от него... Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Къде ще търсите това Царство?
към текста >>

Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда.
Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа означава идването му на земята. Не го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т.н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот живот на външните вярвания. Светостта е вътрешно качество на човека. Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношения към човешкия ум. Върху нея се гради знанието.
към текста >>

Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота.
Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще водят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл. Следователно може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът светъл, волята силна, душата пълна с любов. Това са качества на истинския човек.
към текста >>

Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност?
Това са качества на истинския човек. Като ученици работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално.
към текста >>

Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат.
Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието каквото намислите и както го намислите, така да стане. Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума. Когато говори, човек трябва да има предвид първо себе си, като че на себе си говори. Ако той сам хареса избора на думите си, речта му ще се отрази добре и върху слушателите. Всеки трябва да знае, че говори на себе си.
към текста >>

Така той ще разбере какво е нужно в живота му и какво не е нужно.
Един ден, когато свърши своята работа, когато изучи света, човек отново ще се върне при своя създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му. След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти фотографи, които от сутрин до вечер правят снимки на всички положения на човека: кога и как става, как и в какви дрехи се облича, как мисли, какви чувства го вълнуват, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човек сам ще разбере погрешките си и ще се коригира. Така той ще разбере какво е нужно в живота му и какво не е нужно. Засега човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят.
към текста >>

Откакто смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие.
Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на божествените закони. От божествено гледище сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живее, а не да умира. Откакто смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т.е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е. от смъртта и да влезе в безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън.
към текста >>

Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си.
Като не разбирате закона, казвате: „Муха е това; житно зърно е това; малко желъдче е това". По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб. Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не' може да използува благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи.
към текста >>

Смисълът на живота се заключава в това да обичаш, а не да те обичат.
Несъвършеното не може да се обича. Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода? Смисълът на живота се заключава в това да обичаш, а не да те обичат. Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас?
към текста >>

Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим".
В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже как да обичаме. Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим". Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив.
към текста >>

Това е началото на живота.
Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже как да обичаме. Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим". Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права.
към текста >>

Тази е философията на моя живот.
Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже как да обичаме. Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим". Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичат, вие се вкисвате.
към текста >>

Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права.
Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичат, вие се вкисвате. Когато вие обичате, щастливи ставате. Всички искат да знаят защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни.
към текста >>

Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов.
Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота.
към текста >>

Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе.
Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота. Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него.
към текста >>

Този е правият път в живота.
Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота. Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него. Какво показва това? Това показва, че те са вън от любовта, т.е. обичат Христа отвън. Докато търсите Христа отвън, докато очаквате той да ви обича, вие ще бъдете на крив път.
към текста >>

Любов към Първата Причина, към Божественото Начало на живота.
Как е възможно при това положение да бъдете нещастни? Значи вие сте излезли от великия свят и търсите щастието си вън от него. Ако сте гладни и живеете в Бога, помислете за него и топлият хляб ще дойде. Бедни сте, нямате пет пари в джоба си, помислете за онзи, в когото живеете, и парите ще дойдат. Какво се изисква за това? Любов към Първата Причина, към Божественото Начало на живота. Само при това условие вие ще влезете в контакт със съществата на висшия свят, които ще ви се притекат на помощ. Ако няма това първо условие във вас любов към Бога всичко, каквото Христос е казал, ще остане затворена книга за вас. Всичко, каквото Христос е казал, е вярно и по буква, и по дух. Проверете го и ще опитате силата на Христовите думи. Днес всички проповедници, всички религиозни говорят за Христа, за Първата Причина на нещата, описват качествата й, но като се намерят в трудно положение и им се помогне да излязат от него, те всякога отдават това на този или онзи силен човек и бързат да му изкажат своята благодарност.
към текста >>

Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота.
Нещастието на съвременните хора се заключава в това, че те не проявяват любовта си, не обичат, чакат другите да ги обичат. Който иска любов от другите, а сам не дава, той не може да бъде обичан. Нека пръв той даде любовта си и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърцето си, всякога ще бъдете далеч от любовта. Сега аз ви навеждам на тия мисли, за да намерите любовта, да се ползувате от нея. Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота. По тази причина ще обичате всичко в света: и животни, и растения, и всяко камъче. Всичко обичайте, но нищо не обсебвайте. Където и да видите проявена великата Любов в житното зърно, в слънчев лъч или в човека пазете я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това в чистота, вие сте влезли в пътя, в който всичко може да ни се открие. В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си.
към текста >>

Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да не се разколебава в любовта.
В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си. Тогава няма да питате как ще се оправи светът. Защо? Ще знаете, че светът, в който живеете, е оправен. Светът, в който всеки човек отделно живее, не е оправен no причина на неговата користна любов. Обаче вън от него светът няма какво да се оправя. Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да не се разколебава в любовта. Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте"... От всички хора днес се иска да проявят онази любов, с която ги обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота.
към текста >>

И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота.
Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да не се разколебава в любовта. Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте"... От всички хора днес се иска да проявят онази любов, с която ги обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота. Ако обичате себе си повече от мене, вие на разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния като себе си". Значи любовта към себе си е взета като мярка. Който обича ближния си, както себе си, той е на прав път. В любовта трябва да има надпреварване.
към текста >>

Ако обичате себе си повече от мене, вие на разбирате живота.
Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте"... От всички хора днес се иска да проявят онази любов, с която ги обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота. Ако обичате себе си повече от мене, вие на разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния като себе си". Значи любовта към себе си е взета като мярка. Който обича ближния си, както себе си, той е на прав път. В любовта трябва да има надпреварване. Някой се оплаква, че хората не го обичали.
към текста >>

Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията.
Например, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия. Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога/Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина.
към текста >>

И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека.
Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога/Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина. Въпреки това те очакват тя да ги обича.
към текста >>

„Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде.
Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога/Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина. Въпреки това те очакват тя да ги обича. Днес светът се нуждае от работници, служители на Великото дело, носители на щастие за всички живи същества. Следователно искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и с всичкия си ум, и ближния си като себе си".
към текста >>

„Божият Дух носи всичките блага на живота."
Ако го обичате и вас ще обичат. Не го ли обичате и вас няма да обичат. „Бог е Дух, и които му се кланят, да се кланят в Дух и Истина." Казвам: „Бог е Любов, и които му се кланят, с любов да му се кланят. От първия до последния слънчев лъч благодарете за всичко, което ви е дадено. Това значи да намерите щастието, което търсите." „Божият Дух носи всичките блага на живота." Любовта е принцип, който теоретически не може да се обясни, вследствие на което остава неразбрана. Казвате: „Любов е това". Обаче за любовта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измервате с термометър. Вие само констатирате, че даденото тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете. Термометърът знае повече от вас.
към текста >>

Страхът е причина за големи злини в живота.
Вие само констатирате, че даденото тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете. Термометърът знае повече от вас. Като не разбират любовта, хората се натъкват на ред страдания. Три фактора има в света, които създават страдания на хората: гладът, страхът и човешката любов. Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления. Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си да стане невежа. Този е неестествения страх, от който хората трябва да се освободят.
към текста >>

Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота.
Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си да стане невежа. Този е неестествения страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх страха от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас. Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма какво да яде да пие. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората. Днес всички хора се безпокоят все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповедници, майки, бащи, управници всички се безпокоят, какво ще стане със света, какво ще стане с народите; какво ще стане с българския народ. Да се страхувате от мисълта, какво ще стане във вас след сто години, това показва, че не разбирате законите на природата. Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов.
към текста >>

Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов.
Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма какво да яде да пие. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората. Днес всички хора се безпокоят все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповедници, майки, бащи, управници всички се безпокоят, какво ще стане със света, какво ще стане с народите; какво ще стане с българския народ. Да се страхувате от мисълта, какво ще стане във вас след сто години, това показва, че не разбирате законите на природата. Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов. Хората говорят теоретически за любовта: говорят за Божествена любов, без да я разбират. Говорят за човешката любов, и нея не разбират. Кой човек, в света е опитал плода на своята любов? Опитал ли е той, благото на своите синове и дъщери? Не е достатъчно човек само да обича, но любовта му трябва да даде плод.
към текста >>

Гладът е подтик в живота.
Защото в техния живот има нещо анормално. Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да я избегне. Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Който не разбира страха в този смисъл, той може да си причини големи злини. За пример, много религиозни хора се отказват от своето верую, от своето убеждение от страх, да не ги подложат на страдания, на мъчения. Това са обикновени работи, с които хората не могат да се справят понеже се надяват на друг живот.
към текста >>

Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие.
Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да я избегне. Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Който не разбира страха в този смисъл, той може да си причини големи злини. За пример, много религиозни хора се отказват от своето верую, от своето убеждение от страх, да не ги подложат на страдания, на мъчения. Това са обикновени работи, с които хората не могат да се справят понеже се надяват на друг живот. Те искат други да работят заради тях.
към текста >>

От средния пръст на човека зависят неговите разсъждения за право и криво в живота.
Петте пръста на ръцете и на краката показват петте правила, според които човек трябва да постъпва. Всеки пръст на човешката ръка е свързан с известни сили в него. Ако не знае, как да движи показалеца си, човек не може да бъде благороден, не може да бъде чист. Ако не знае, как да движи средния си пръст, той няма да бъде справедлив, няма да бъде и религиозен. Той ще бъде горделив, ще си служи с насилието. От средния пръст на човека зависят неговите разсъждения за право и криво в живота. На този пръст могат да набучат човека. Ако не знае, как да движи четвъртия, безименния си пръст, човек не може да бъде учен, не може да разбира красивото и великото в живота. Ако не знае, как да движи малкия си пръст, човек никога няма да бъде практичен, никога няма да свърши работата си. Най-после, ако не знае, как да движи палеца си, човек няма да бъде господар на себе си. Забелязано е, че когато волята на човека се парализира, едновременно с това се парализира и неговия палец.
към текста >>

Ако не знае, как да движи четвъртия, безименния си пръст, човек не може да бъде учен, не може да разбира красивото и великото в живота.
Ако не знае, как да движи показалеца си, човек не може да бъде благороден, не може да бъде чист. Ако не знае, как да движи средния си пръст, той няма да бъде справедлив, няма да бъде и религиозен. Той ще бъде горделив, ще си служи с насилието. От средния пръст на човека зависят неговите разсъждения за право и криво в живота. На този пръст могат да набучат човека. Ако не знае, как да движи четвъртия, безименния си пръст, човек не може да бъде учен, не може да разбира красивото и великото в живота. Ако не знае, как да движи малкия си пръст, човек никога няма да бъде практичен, никога няма да свърши работата си. Най-после, ако не знае, как да движи палеца си, човек няма да бъде господар на себе си. Забелязано е, че когато волята на човека се парализира, едновременно с това се парализира и неговия палец. Велика наука е да знае човек, как да движи и управлява пръстите си. Когато палецът се парализира, човек не е господар и на своя ум.
към текста >>

Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота.
Тези обещания са свещени. Бъдете точни към своите свещени обещания и никога не ги отлагайте. Какво ще кажат хората, това да не ви интересува. Каквото те кажат, това е тяхно право. Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота. Изпълни обещанието си към Него и не мисли какво ще кажат хората или какво ще кажат домашните ти. Един български свещеник разправя една своя опитност със сина си. Един ден казвам на сина си: „Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата. Виж, тате, вино не пия и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса.
към текста >>

Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота.
Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва. Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътниците се спасяват благодарение на сигнала, който потъващият кораб дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трябва да направите? Дайте сигнал, т.е. помолете се, обърнете се към висшия свят да ви изпратят помощ. В скоро време помощта ще дойде и вие ще бъдете вън от всякаква опасност.
към текста >>

Щом приложите любовта в живота си и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас.
Желая сега на всички да говорите с любов, да мислите с любов, да работите с любов! Живеете ли с любов, всички ще знаете, че живеете по Бога. Какво ще стане тогава с вас? Работите на всички ще се оправят. Обаче за това се изискват две условия: любов към Бога и любов към ближния. Щом приложите любовта в живота си и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас. Обаче любовта не търпи пресилени работи. Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Проверявайте нещата и вижте кога не успявате. Дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото начало.
към текста >>

Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа.
Какво ще стане тогава с вас? Работите на всички ще се оправят. Обаче за това се изискват две условия: любов към Бога и любов към ближния. Щом приложите любовта в живота си и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас. Обаче любовта не търпи пресилени работи. Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Проверявайте нещата и вижте кога не успявате. Дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото начало. Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас. Сега вие сте влезли в пътя на непреривната любов в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания.
към текста >>

Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човек не се подчинява на великото начало в живота.
Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас. Сега вие сте влезли в пътя на непреривната любов в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания. Тази любов изключва всички погрешки. В преривната, т.е. в човешката любов се вършат ред грешки и престъпления. Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човек не се подчинява на великото начало в живота. Един закон има в света и който се отклони от този закон, той неизбежно е изложен на страдания и нещастия. Правили ли сте опит за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си? Ако цял ден е много, направете опита за един час, да видите може ли през този час злото да не се вмъкне във вас. Как е дошло злото в света? Това е въпрос, по който не е позволено да се говори.
към текста >>

Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е.
Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. Те не разбират любовта на баща си на Духа; те не разбират и своята любов. Тази е причината, дето хората изживяват трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърцето и противоречие на волята. Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека. Като разрешите тези противоречия, ще разберете какво значи да любиш. Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш равновесието на своите мисли. Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура огънят на любовта, и под голямо налягане налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще станат лесно поносими.
към текста >>

68. Втора част

Имате хиляди случаи да се съедините с Бога и да направите живота си щастлив.
Никога не спасява лошите и глупавите хора. Той спасява умните и добрите, които слушат и изпълняват неговото учение. На първо място Христос ни учи как трябва да работим за себе си. Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Пътят това е метод, Истината е вашият ум, чрез който вие трябва да се запознаете с нещата, кои са добри и кои лоши, а Животът това е изкуство, с което вече знаете как да изтъчете плата, за да се облечете с него. Първото нещо е да се научите да обичате Господа и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Бога и да направите живота си щастлив. И когато се съедините и влезете във вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй поставете си за задача първоначално за две минути. после за пет, да изпъдите чуждите мисли от ума си и след като останете сами, започнете в това дълбоко съзерцание да размишлявате върху въпросите: Защо сте на Земята? Защо сте неразположени? Защо нямате благородни мисли и чувства?
към текста >>

И не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме в живота си.
Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: "Ще се борим с нея." Може да поискат да ви турят в затвора, тогава кажете в себе си: "Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас чрез Единнаго Истиннаго Бога." Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат, вие не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие... "Колко по-горе стои човек от овца? "Има един основен принцип, който трябва да имаме предвид, а именно че съществуват известни закони, които трябва да разбираме. И не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме в живота си. Без това приложение всяко учение и всяка религия са безплодни. Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсне, да се развие, да цъфне, да завърже плод, но този плод трябва и да узрее. Само когато плодът узрее, постигната е целта на това растение. Следователно по същия закон човек може да се роди, расте, развие и завърже. но ако не узрее в него плодът, живот му е безплоден.
към текста >>

Започне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота му стават възможни.
Тя произлиза от санскритската дума "манас", която означава същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. 1/1 бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. Щастлив е този, който започне да се възкачва. Докато не започне да мисли и разсъждава, той е нещастен. Започне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота му стават възможни. Скритата мисъл, която Христос влага в тези думи, има за нас велико значение. Когато Бог е казал в първата глава на Битието, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, и да има воля. А подобие означава да уподобяваме нещата, сиреч да правим разлика между доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и не действа, както Бог му повелява, няма образ Божи, той е като овца...
към текста >>

Тези две характеристики се преплитат и изпъкват в живота на всички.
Да мислим и действаме това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и не действа, както Бог му повелява, няма образ Божи, той е като овца... В света живеят два вида хора митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Вие може да спадате или към едните, или към другите безразлично дали сте свещеници или не, дали сте философи, мъже или жени. Тези две характеристики се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителни типове в човешката история. Изкуството на Христа се състои именно в това, че Той с много малко думи е съумял да ги изрази и представи нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, с висок ръст: 175-180 сантиметра по-висок от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец дълъг и симетричен признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалецът е равен с безименния и показва, че щом се зароди в него някаква идея, той я реализира до крайните й предели.
към текста >>

Прилича на човек, който е живял дълго време и има опитност в живота.
навършил е 45 години. Раменете му са малко възкръгли, лице леко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена, с брада продълговата и заострена признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста средна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните стоят малко издигнати, разкриващи лека усмивка на презрение, която показва, че хората за него са тълпа. Очите му са сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени като клоните на старо дърво. Прилича на човек, който е живял дълго време и има опитност в живота. Челото му е хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области са средно развити. Ушите са правилни и близко прилепнали при главата белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени разкриват импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; притежаващ религиозно чувство, но развито едностранчиво.
към текста >>

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Човек със силна вяра. но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита и уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Иисуса Христа, а неговия собствен портрет. А на мястото на Света Богородица, Йоан Кръстител и на другите светии са наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви, и повтаря, че славен и велик е неговият род. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век. Той е човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил като мома или момък в своя портрет, който, където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ!
към текста >>

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век.
Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Иисуса Христа, а неговия собствен портрет. А на мястото на Света Богородица, Йоан Кръстител и на другите светии са наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви, и повтаря, че славен и велик е неговият род. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век. Той е човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил като мома или момък в своя портрет, който, където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Не е лошо да има високо мнение за себе си, стига то да е право и да няма никакъв примес от горчивина. Фарисеят се обръща към Бога не за да му помогне да изглади някои грапавини в неговия характер, а само да благодари, че не е бил като другите: хулител, крадец, убиец, прелюбодеец... Когато срещнем някои хора, които стоят примерно по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, но да извлечем поука и да потърсим причините, които са ги довели до това положение, и ако има нещо от тях в нас самите, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: Не съдете, за да не бъдете съдени." В тези думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнап до великия закон на човешкото благо...
към текста >>

Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: Не съдете, за да не бъдете съдени." В тези думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнап до великия закон на човешкото благо...
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век. Той е човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил като мома или момък в своя портрет, който, където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Не е лошо да има високо мнение за себе си, стига то да е право и да няма никакъв примес от горчивина. Фарисеят се обръща към Бога не за да му помогне да изглади някои грапавини в неговия характер, а само да благодари, че не е бил като другите: хулител, крадец, убиец, прелюбодеец... Когато срещнем някои хора, които стоят примерно по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, но да извлечем поука и да потърсим причините, които са ги довели до това положение, и ако има нещо от тях в нас самите, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: Не съдете, за да не бъдете съдени." В тези думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнап до великия закон на човешкото благо... Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, в която хората се отличават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон. Китай, Персия, Юдея, Гърция и Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че в своите основи е нещо лошо, а че формата винаги трябва да има в себе си известно съдържание.
към текста >>

Правилно разбира живота, понеже има отличен ум, лишен от софистика, но със силно развита съвест, която му показва грешките, а и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
Слепоочните му области са силно развити; ушите възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който взема, но и дава. Той си мисли: "Баща ми и майка ми крадеха, хайде аз да дам, като облагодетелствам другите, пък дано Господ да ни прости греховете." Митарят е с кафяви или винени очи, белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Главата му е правилно оформена като главата на Сократ. Притежава отлично развити домашни, обществени и религиозни чувства. Отзивчив е и милосърден. Правилно разбира живота, понеже има отличен ум, лишен от софистика, но със силно развита съвест, която му показва грешките, а и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма фалшиви възгледи за своето благородство. Има религия и в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Винаги вярва, че този добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в него, отколкото в себе си. Притежава правилна философия и без да се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, казва: "Господи, като гледам Теб, ангелите и светиите, какво съм аз?
към текста >>

Притежава правилна философия и без да се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, казва: "Господи, като гледам Теб, ангелите и светиите, какво съм аз?
Правилно разбира живота, понеже има отличен ум, лишен от софистика, но със силно развита съвест, която му показва грешките, а и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма фалшиви възгледи за своето благородство. Има религия и в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Винаги вярва, че този добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в него, отколкото в себе си. Притежава правилна философия и без да се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, казва: "Господи, като гледам Теб, ангелите и светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, да бъда като Теб. Грешник съм! Дедите, прадедите и аз човеци не станахме. Ям и пия и съм станал като свиня. Прости ми, че не мога да използвам благата, които си ми дал." А какво казва Христос?
към текста >>

Другите, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден и независимо че ги сполетява несполука след несполука в живота, проявяват постоянство и след години придобиват знания и стават видни хора.
Ям и пия и съм станал като свиня. Прости ми, че не мога да използвам благата, които си ми дал." А какво казва Христос? Този човек, който осъзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да стане това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи и нищо не работят.Те само бистрят политиката и обществения живот. Другите, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден и независимо че ги сполетява несполука след несполука в живота, проявяват постоянство и след години придобиват знания и стават видни хора. Сега между вас, ще ме извините, има и от двата типа. Христос дава два противоположни полюса, но аз ви съветвам да вземете доброто от единия и от другия, за да формирате благородния фарисейски и митарски характер едновременно. Така ще се прояви третият тип на християнина, на новия човек. Тази е моята мисъл. Ще попитате: "Толкова грешен ли съм в моя живот, как мога да съм фарисей?
към текста >>

Когато дойде нещастие в живота, задавате въпроса: "Защо, Господи, ме сполетя това нещастие?
Христос дава два противоположни полюса, но аз ви съветвам да вземете доброто от единия и от другия, за да формирате благородния фарисейски и митарски характер едновременно. Така ще се прояви третият тип на християнина, на новия човек. Тази е моята мисъл. Ще попитате: "Толкова грешен ли съм в моя живот, как мога да съм фарисей? " Ще бъда откровен с вас. Когато дойде нещастие в живота, задавате въпроса: "Защо, Господи, ме сполетя това нещастие? Има други, които са по-големи грешници от мене? " Тогава не заемате ли мястото на фарисея, този, който спори с Господа? Господ ще ви отговори: "Ти си много праведен, но знаеш ли колко безобразия са извършили твоите деди, с които едно време си бил съдружник? " Като дойде нещастието, благодарете и кажете: "Малко е то." Тогава ще бъдете на мястото на митаря. И от Христос ще чуете съкровените слова: "Вие ще отидете в дома на Отца."
към текста >>

" Днес и двамата и фарисеят, и митарят, имат нужда да изправят живота си.
Всяко помръдване с пръст на фарисея, че не е сготвила хубаво, е последвано от мъмрене Такава проста, невъзпитана жена аз не искам, изрича фарисеят и я разплаква. На друго място жената пък е фарисей, а мъжът митар. Тя е от богата фамилия, а баща й е издигнал мъжа й, който бил чирак при него. Жената често му повтаря: "Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела? Не знаеш ли как да се обличаш, как да си сложиш връзката? " Днес и двамата и фарисеят, и митарят, имат нужда да изправят живота си. Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, се подразбира, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той смирява горделивите, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тези двамата фарисея и митаря... Седем са стъпките, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове.
към текста >>

Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, се подразбира, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея.
На друго място жената пък е фарисей, а мъжът митар. Тя е от богата фамилия, а баща й е издигнал мъжа й, който бил чирак при него. Жената често му повтаря: "Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела? Не знаеш ли как да се обличаш, как да си сложиш връзката? " Днес и двамата и фарисеят, и митарят, имат нужда да изправят живота си. Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, се подразбира, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той смирява горделивите, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тези двамата фарисея и митаря... Седем са стъпките, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината.
към текста >>

И затова казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото." Ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота.
Как може да се даде такава власт на някой, който едва се е обърнал към Него и не си е прегледал сметката? Още не са му простили, още не се е възродил, а вече иска да управлява света! Това не може да стане... Съществуват две крайности в християнството едни се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а други пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност. И едното е крайност, и другото. И затова казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото." Ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа не бива да има страх, ни боязън, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са несъвместими неща в човешкия дух, в духа на истинския човек.
към текста >>

В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа не бива да има страх, ни боязън, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота.
Съществуват две крайности в християнството едни се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а други пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност. И едното е крайност, и другото. И затова казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото." Ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа не бива да има страх, ни боязън, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са несъвместими неща в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, където е Любовта, страха го няма. А там, където е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство на всички сили, чувства и способности у човешкия дух, а страхът е признак на отсъствие на вътрешната хармония на душевния мир.
към текста >>

С тебе и в смъртта има смисъл; без теб и в живота няма цел.
Идеалът на геройството се изразява в това, когато те поставят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания и позор, всички хули, злорадства и обвинения на окръжаващите, пък било то и на целия свят, и да кажеш на майка си: "За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В любовта ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживелица. Аз не се боя, защото те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С тебе и в смъртта има смисъл; без теб и в живота няма цел. В смъртта или в живота бъди ти винаги светлият венец за моя дух"... Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща в книгата на живота са за разумните хора Те не са за по-нисшите същества, които не разбират тия закони. Сега може някой да попита какво разбираш под думата "вечен живот". Тази дума има външен и вътрешен смисъл.
към текста >>

В смъртта или в живота бъди ти винаги светлият венец за моя дух"...
В любовта ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживелица. Аз не се боя, защото те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С тебе и в смъртта има смисъл; без теб и в живота няма цел. В смъртта или в живота бъди ти винаги светлият венец за моя дух"... Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща в книгата на живота са за разумните хора Те не са за по-нисшите същества, които не разбират тия закони. Сега може някой да попита какво разбираш под думата "вечен живот". Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под "вечен живот" някои разбират: дълъг безграничен, непрекъснат живот... Често се смесва "вечен живот" със съществуването на човека.
към текста >>

Писаните неща в книгата на живота са за разумните хора Те не са за по-нисшите същества, които не разбират тия закони.
Аз не се боя, защото те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С тебе и в смъртта има смисъл; без теб и в живота няма цел. В смъртта или в живота бъди ти винаги светлият венец за моя дух"... Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща в книгата на живота са за разумните хора Те не са за по-нисшите същества, които не разбират тия закони. Сега може някой да попита какво разбираш под думата "вечен живот". Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под "вечен живот" някои разбират: дълъг безграничен, непрекъснат живот... Често се смесва "вечен живот" със съществуването на човека. Той може да съществува и без да живее. В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се променят, три главни принципа, върху които той се гради.
към текста >>

Условията, които спомагат за проявяването на живота, се намират в Духа Свети.
В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се променят, три главни принципа, върху които той се гради. Те се срещат и в граматиката, в логиката и в математиката. Например в граматиката децата учат, че изреченията имат подлог, сказуемо и допълнение... Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме и да направим...Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. А елементът, който носи живот в себе си, е Христос. Условията, които спомагат за проявяването на живота, се намират в Духа Свети. От това стигаме до следното заключение: Пътят е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата. Животът е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа, а Истината е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е. на ангелите. То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността.
към текста >>

Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“...
То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“... И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото." Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра.
към текста >>

В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото."
Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“... И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото." Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима било положителна или отрицателна. Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна.
към текста >>

Тя е основата в живота.
Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото." Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима било положителна или отрицателна. Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева проявяват принципа на неверие в Бога, когато влязъл Луцифер в райската градина. Повярвали са в него и са оставили Бога. Вследствие на това е станало грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..."
към текста >>

Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало.
Законът на подобието е закон на Небето, а другият е законът на Земята, на органическия свят, на плътта... И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение. Единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията и щастието... Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки. Ако бащата и майката са под въздействието на закона на подобието, ще имат много благороден син или дъщеря, с добре развит ум. Така действат тези велики закони. Първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след грехопадението са ги забравили... Тези два закона действат на Земята.
към текста >>

Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки.
И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение. Единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията и щастието... Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки. Ако бащата и майката са под въздействието на закона на подобието, ще имат много благороден син или дъщеря, с добре развит ум. Така действат тези велики закони. Първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след грехопадението са ги забравили... Тези два закона действат на Земята. Подобното с подобно винаги се отблъсква.
към текста >>

Да се самоотречете не означава да изгубите живота си, ни най-малко.
На небето законът е друг, но на Земята е така. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, винаги ще има нещастие. Защо? Защото липсва обмяна... Затова Господ прати хората на Земята. У всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа и законът на контрастите и затова сте нещастни. Трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречете не означава да изгубите живота си, ни най-малко. Ще замените само една служба с друга... Христос слезе на Земята, за да установи закона на подобието. Той казва: "Аз не искам да господарувам над вас, а искам да ви науча как да бъдете щастливи и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити..." Христос казва: "Да се отречем от себе си." Това означава да се отречем от своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. Излезте и идете на ония места, където можете да намерите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце.
към текста >>

Законът на контрастите в живота е неумолим.
Христос слезе на Земята, за да установи закона на подобието. Той казва: "Аз не искам да господарувам над вас, а искам да ви науча как да бъдете щастливи и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити..." Христос казва: "Да се отречем от себе си." Това означава да се отречем от своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. Излезте и идете на ония места, където можете да намерите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да сторите това, ако живеете според закона на противоположностите... Законът на контрастите в живота е неумолим. Той действа в нашите мисли, в нашите сърца и в нашите тела. Милиардите клетки, от които сме сглобени, попадат в известен период от време под влияние на тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях има прилив и отлив. А както казва апостол Павел, плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание. По закона на подобието злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. "Старата злоба не може да бъде нова добродетел." Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е.
към текста >>

Младостта и старостта са двете опорни точки на живота.
Трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение. Да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме... Когато Христос е казал: "Аз съм Пътят и Истината", е посочил двете опорни точки, а "Животът" е процес, който произтича от Пътя и от Истината. Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти във физическо тяло, а този на детето, е израстването. Чрез него то тръгва от една точка, стига до известна височина и започва да слиза, като образува крива линия, която свършва при друга точка. Младостта и старостта са двете опорни точки на живота. Има хора, които само кръстосват, но никога не съграждат. Върху двете опорни точки трябва да се постави крива линия. Това изисква не само законът на движението, който се изразява в човешката мисъл, но и законът на полагане, на трупане на материал върху тия две точки... При оформянето на човека в майчината утроба най-напред се образуват крайниците му и по-късно се създава белият дроб. Когато дихателната система е напълно завършена, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля.
към текста >>

Тогава ще почувстваме великото съзвучие на живота в своя дух, ще преминем в чина на ангелите и ще се приближим до Небето.
А Христос е Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва... Мъжът и жената това са двете опорни точки, върху които се гради животът. Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича, да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори. Това не е любов, това е незнание, това е паразитство... За да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце и на своя характер. Тогава ще почувстваме великото съзвучие на живота в своя дух, ще преминем в чина на ангелите и ще се приближим до Небето. Това е то. новото основание на човека. В живота на Христа има три периода, които са важни има ги във всеки живот: раждане, смърт и възкресение. Когато Христос се роди, ангелите се явиха на Небето и възвестиха 'мир между человеците". Значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт.
към текста >>

В живота на Христа има три периода, които са важни има ги във всеки живот: раждане, смърт и възкресение.
Това не е любов, това е незнание, това е паразитство... За да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце и на своя характер. Тогава ще почувстваме великото съзвучие на живота в своя дух, ще преминем в чина на ангелите и ще се приближим до Небето. Това е то. новото основание на човека. В живота на Христа има три периода, които са важни има ги във всеки живот: раждане, смърт и възкресение. Когато Христос се роди, ангелите се явиха на Небето и възвестиха 'мир между человеците". Значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. Пита се: защо трябваше така да умре? .. Ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света?
към текста >>

Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото".
Когато Христос се роди, ангелите се явиха на Небето и възвестиха 'мир между человеците". Значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. Пита се: защо трябваше така да умре? .. Ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото". В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе. Той е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. А как се е родила смъртта? По най-естествен път.
към текста >>

В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе.
Значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. Пита се: защо трябваше така да умре? .. Ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото". В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе. Той е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. А как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане ?
към текста >>

Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния Поток на живота, в обратния процес, който наричаме възкресение За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението за Отца и Сина, и Светаго Духа.
Той е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. А как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане ? Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния Поток на живота, в обратния процес, който наричаме възкресение За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението за Отца и Сина, и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? Учението на Божествената мъдрост. Под Сина? - Учението на Божествената любов. Под Духа?
към текста >>

Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота.
Човек може да възкръсне така, както може и да умре. Това са две относителни неща. Влезеш ли в противоречие със силите, които действуват в природата, твоята форма ще се разруши. Не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан... Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват в нашите души. Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота. Няколко души моряци напуснали парахода, за да се разходят из един европейски град. Обикаляли насам-нататък из града, влизали в разни кръчми и се напили. На връщане се качили в лодките, но забравили да ги развържат от колците, за които били привързани, и започнали с веслата да гребат. Гребали цяла нощ, като мислили, че наближават парахода. На сутринта обаче видели, че все на брега стоят... Хората не могат да възкръснат именно по тази причина защото са завързани за колеца... Така са вързани всички човеци.
към текста >>

Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота.
Нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове пием, не умират и не се жертват за нас? Но те казват: "Ние умираме, стига вие да станете хора." Колко милиарди същества ни слугуват? А какво правим сега на Земята? Занимаваме се със схоластични въпроси като ония стари богослови в средните векове, които философствапи колко дяволи играят на върха на един нож. Все с това се занимаваме и ние... Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Между две велики епохи винаги има една низина. Ако разгледаме нашия мозък, ще видим, че и той има вдлъбнатина и издатина. Благодарение на тия бразди може да циркулира човешката мисъл ... Ще има слизане и качване, докато се разбере, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче, след като човек изучи Христовото учение за кръговото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре и надолу, а ще бъде в кръг. От друга страна, учението на Духа, е учение реално, което съвременните хора отричат.
към текста >>

Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота.
Благодарение на тия бразди може да циркулира човешката мисъл ... Ще има слизане и качване, докато се разбере, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче, след като човек изучи Христовото учение за кръговото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре и надолу, а ще бъде в кръг. От друга страна, учението на Духа, е учение реално, което съвременните хора отричат. Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единството и множеството. Отец е сътворил нещата. Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота. Духът символизира условията, в които живеем. Сега ние сме мъртви. В Небето сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, за да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и като минем през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата. Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отдалеча от темата си, а това няма да ви ползва.
към текста >>

Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота.
Най-напред трябва да разберем кой живот ни води към спасението. След това трябва да минем през друг процес, за който Той казва: "Ако се родиш свише, ще видиш Царството Божие." И на Никодим е казал, че ако се роди от вода и дух, ще може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес, в който има прекъсване. Законът на новото раждане се състои в това човек да изпълни волята Божия. И не е мъчно да я изпълни. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. У съвременните хора има склонност да критикуват и да виждат грешките на другите.. Настъпил е последният час! Всички трябва да възкръснем и ще възкръснем. И при това възкресение трябва да се запитаме не дали е възкръснал Христос, а дали е наближило нашето време да възкръснем това е въпросът. Питат ме дали Христос е лежал три дни в гроба.
към текста >>

Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията.
Отговарям им: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам, и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията. Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом? Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо. Хората не трябва да са еднакви. Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание.
към текста >>

Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом?
Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията. Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом? Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо. Хората не трябва да са еднакви. Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание. Винаги трябва да съществува разлика между тях.
към текста >>

Това, което може да промени вашия живот, то е разбирането на Божествения закон и приложението му в живота.
Да се разпне човек, от това по-лесно нещо няма четири гвоздея стигат... И Христос, като дойде на Земята, не дойде да спасява благородните и праведните, а онези остри "пясъчета", за които слезе в ада, за да ги извади навън. И за да се извадят бисерите от мидата, трябва тя да се вземе и разтвори. Според същия закон се "хващат" хората на Небето. И като се "разтворят" и се намери в тяхната душа бисер, той се изважда... Това, което може да промени вашия живот, то е разбирането на Божествения закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, ще правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди. Той ще ви прости уверявам ви, че ще ви прости, ако научите Божествения закон и работите. Но ако след сто грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви го прости... И когато Христос каза на Петра: "Давам ти ключовете на Царството Божие", Той имаше предвид дълбокия вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има винаги едно съществено различие. В това различие стои основата на обичта, която изпитва мъжът спрямо жената.
към текста >>

която във всички случаи в живота остава неизменна или една и съща Няма да се спирам сега подробно върху разликата.
По-благородно и по-светло учреждение от дома няма и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Наистина има много бащи и майки на Земята, но те всъщност са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля, тъй като с кръвта си предават на децата качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от способностите, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата "кръв" подразбирам не обикновената кръв, а онази. която във всички случаи в живота остава неизменна или една и съща Няма да се спирам сега подробно върху разликата. Едно само мога да кажа, че тя не е оная преходна кръв, а друга, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и има истинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която по-късно се развива и разнася благоухание у окръжаващите на порасналото вече дете. След това нищо не може да се вложи и посее у човека. Това, което съвременните хора наричат "възпитание", то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена.
към текста >>

Да бъдеш духовен, ще рече да си в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия елементите, които създават живота.
На Земята един между ангелите е Учителят, а между боговете е Бог. Нека всички българи се обърнат към Бога. Аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред. Но ако продължат да носят сегашните глави, по 39 тояги ще получат. Така е писано в Божествената книга. Да бъдеш духовен, ще рече да си в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия елементите, които създават живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето и душата му са в максимално развитие... Познавам хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят да ги прилагат поне за своето собствено развитие... Казваме, че сме венец на създанието на света. Да не лъжем и себе си, и Бога ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие. Ние, които още "крякаме в блатото", не сме друго освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието, а венец на падението, на ада.
към текста >>

69. Трета част

Понякога това, което ни се случва в живота, което е странно за нас, го тълкуваме неправилно и в резултат на това създаваме с течение на времето в редица поколения една странна философия, че всичко в света е произволно, т.е.
И така не бойте се: вие от много врабчета сте по-добри." /Евангелие от Лука, 12:7/ С много аргументи, факти и логически заключения трябва да се убеждават съвременните хора, че има Божествен промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от тях. Понякога това, което ни се случва в живота, което е странно за нас, го тълкуваме неправилно и в резултат на това създаваме с течение на времето в редица поколения една странна философия, че всичко в света е произволно, т.е. че няма ред и порядък и че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Като изучаваме живота на Христа, виждаме, че Той винаги е обръщал внимание върху малките неща. Като е казвал на учениците Си: "Не бойте се, вашият живот е осигурен", им е давал примера с петте врабчета и как нито едно не паднало на земята без волята на Отца. Защо в този пример Христос не е говорил за едно врабче, а е взел числото пет?
към текста >>

Като изучаваме живота на Христа, виждаме, че Той винаги е обръщал внимание върху малките неща.
С много аргументи, факти и логически заключения трябва да се убеждават съвременните хора, че има Божествен промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от тях. Понякога това, което ни се случва в живота, което е странно за нас, го тълкуваме неправилно и в резултат на това създаваме с течение на времето в редица поколения една странна философия, че всичко в света е произволно, т.е. че няма ред и порядък и че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Като изучаваме живота на Христа, виждаме, че Той винаги е обръщал внимание върху малките неща. Като е казвал на учениците Си: "Не бойте се, вашият живот е осигурен", им е давал примера с петте врабчета и как нито едно не паднало на земята без волята на Отца. Защо в този пример Христос не е говорил за едно врабче, а е взел числото пет? Тук Той разкрива един закон, при който всеки намиращ се под неговото влияние и на числото пет "пада" без волята на Отца. За да можем да мислим правилно и логически, трябва да разбираме източника на нещата. Ако има нещо разумно в съвременните науки, то е това, че те установяват, че в света съществуват принципи, които регулират отношенията между елементите и телата.
към текста >>

Когато и вие повдигнете погледа си, веднага духът ви ще започне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота.
Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар. И всеки от вас, който иска да бъде господар, първо трябва да се научи да бъде слуга слуга на Бога. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага духът ви ще започне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота. Да откриеш смисъла на живота, това значи да имаш център, около който да се движиш, а той от своя страна всеки ден да изпраща необходимото за теб. И така Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта. Те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но знанието, когато се натрупва и не се прилага, образува известни утайки, и хората започват да се притесняват какво да правят...
към текста >>

Да откриеш смисъла на живота, това значи да имаш център, около който да се движиш, а той от своя страна всеки ден да изпраща необходимото за теб.
И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар. И всеки от вас, който иска да бъде господар, първо трябва да се научи да бъде слуга слуга на Бога. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага духът ви ще започне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота. Да откриеш смисъла на живота, това значи да имаш център, около който да се движиш, а той от своя страна всеки ден да изпраща необходимото за теб. И така Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта. Те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но знанието, когато се натрупва и не се прилага, образува известни утайки, и хората започват да се притесняват какво да правят... Когато искате да следвате Божествената истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа и тогава ще разберете живота в друг смисъл.
към текста >>

Когато искате да следвате Божествената истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа и тогава ще разберете живота в друг смисъл.
Да откриеш смисъла на живота, това значи да имаш център, около който да се движиш, а той от своя страна всеки ден да изпраща необходимото за теб. И така Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта. Те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но знанието, когато се натрупва и не се прилага, образува известни утайки, и хората започват да се притесняват какво да правят... Когато искате да следвате Божествената истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа и тогава ще разберете живота в друг смисъл. Вие ще развиете други способности и ще видите, че около вас има много по-велики същества, които ви говорят, и тогава ще кажете: "Колко сме били слепи! "... И така Господ е създал всички светове. В Млечния път има 18 милиона слънца Всяко едно от тях се движи по определен път. Между слънцата има 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване.
към текста >>

Много сложни са задачите ви в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към друг, отношения към обществото, към човечеството и т.н.
И така Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте непреодолима вяра в този велик принцип, който живее в Мария; имайте вяра и в принципа, който живее в Марта. Имайте вяра и в Христа, защото Той ги съединява. Съединете и вие тези три принципа: вашия дух, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година с тях... Аз съм ясновидец и като гледам вашето бъдеще, виждам Как едни вървят по пътя, а други криволичат, но всички в края на краищата ще бъдат добре, само че ще има лъкатушене и закъсняване... Много сложни са задачите ви в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към друг, отношения към обществото, към човечеството и т.н. Много задължения имате. Как ще ги изпълните? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не, тъкмо обратното, християнинът има повече задължения и трябва да ги изпълни много добре. И когато завършва деня трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало да свърши, а което не е направил, да го сложи в програмата си за другия ден.
към текста >>

70. Шеста част

А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно.
щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." /Евангелие от Йоан, 3:16/ Ако искате да разберете някой автор на съвременни книги, трябва да прочетете въведението към тях, то е най-интересно. А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили.
към текста >>

Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление.
Ако искате да разберете някой автор на съвременни книги, трябва да прочетете въведението към тях, то е най-интересно. А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето.
към текста >>

Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота?
Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето. Те са вратата към умствения живот. Но най-великото предисловие е молитвата.
към текста >>

Но не мислете, че те са същността на живота.
Вярата е принцип на ума едно състояние, което, за да изживеете, трябва да сте преминали вече през първото предисловие храненето и да сте влезли във второто, това на музиката. Тогава може да разберете, че Бог е възлюбил света. Щом се появи Любовта, човек веднага започва да пее. Всяко същество, колкото и малко да е то, прави усилие да покаже какво е пеенето. То започва да пее, за да разбере смисъла на новия живот. Но не мислете, че те са същността на живота. Те са само встъпление към вечното... Четем в Писанието: "За да възлюби Бог света." Значи е имало нещо в този свят. Какво ще възлюби в него? В света са всички онези духове, които са излезли от Бога. "И изпрати Любовта си, за да може да повярват", т.е.
към текста >>

Такава душа е взела изпита на живота и не иска да бяга от Земята, а казва: "Сега ще живея тук при всички условия .
Това е новият живот... Бог е възлюбил този свят и чрез Неговата любов ще достигнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които животът съществува. Един от тях гласи, че колкото повече давате, толкова повече отгоре ще получите. Ако това не можете да разберете, как ще разберете по-абстрактните истини. Под "събудена душа" разбирам душата, в която се е пробудило Божественото съзнание. Такава душа е взела изпита на живота и не иска да бяга от Земята, а казва: "Сега ще живея тук при всички условия . Така ще живея, както Господ иска."... А под думата "закон" аз имам предвид закона не на правата линия, а закона на квадрата. Защото всички творчески енергии при съвременната еволюция се движат в квадрат. А той е най-ужасното нещо и изисква голямо хладнокръвие. За тези, които не го разбират, е много опасен. Но има и живи квадрати.
към текста >>

При хората съществуват два възгледа за живота, а при животните и растенията само един.
Тя е създала човешкия мозък, мисълта и звука. Второто й проявление индусите наричат "ваю", от санскритския глагол "ва", който означава да движиш нещата. То е едно видоизменение или обръщане на тази енергия в инволюционен процес, надолу... И така, ако у вас чувствата прекомерно се развият и станат силни, значи, че тази енергия се усилва, ако отслабва, означава, че чувствата се притъпяват... А когато мисълта отслабне, вие трябва да отправите вашия ум към Слънцето и да възприемете първичната прана, за да му създадете едно абсолютно спокойствие. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Както и да ви оскърбяват, да не ви трепва окото и сърцето. При хората съществуват два възгледа за живота, а при животните и растенията само един. И затова човек се нарича човек, а първоначалното значение на тази дума е "същество на противоречията". За да започне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на противоречие. Онези деца, които не срещат противоречия, и не мислят, както и възрастните хора, които живеят в лукс, притежават само един възглед. Философите обясняват противоречията по един начин, а религиозните по друг. Прагматичните хора също имат свои възгледи.
към текста >>

" И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота.
Нямам предвид обикновените любов и мъдрост, а Божествените. Правият път е в Божествената истина!... Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Той е основата на битието. И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам! " И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота. А сега цените живота само от свое гледище. Например жената казва: "Като моите деца няма и като моя мъж няма." Тя се радва. И мъжът казва: "Като моята жена няма тук." Не, не, твоята жена не е тук, а "горе". А "горе" какво е? Неопетненото. Опетнил ли си святото у себе си, чакай, докато станеш чист.
към текста >>

А сега цените живота само от свое гледище.
Правият път е в Божествената истина!... Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Той е основата на битието. И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам! " И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота. А сега цените живота само от свое гледище. Например жената казва: "Като моите деца няма и като моя мъж няма." Тя се радва. И мъжът казва: "Като моята жена няма тук." Не, не, твоята жена не е тук, а "горе". А "горе" какво е? Неопетненото. Опетнил ли си святото у себе си, чакай, докато станеш чист. Защо трябва да се очистим?
към текста >>

А по-късно добавя: "В последния ден аз ще го възкреся." Така че в първата фаза, когато хората "ядат и пият", смисълът на живота все още не е ясен.
/Евангелие от Йоана 6:54/ Ще говоря върху този стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Той им каза: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Факт е, че месото и кръвта на всички животни на гъски, на пуйки, и на агънца, с които хората се хранят, е тялото на Христа, казано в буквален смисъл. От 8 хиляди години насам те си похапват така. Но по отношение на Неговото учение има нещо по-съществено, изразено в думите Му: "Ако вие не ядете от тази плът и не пиете от кръвта ми, няма да имате живот вечен", т.е., ако не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. А по-късно добавя: "В последния ден аз ще го възкреся." Така че в първата фаза, когато хората "ядат и пият", смисълът на живота все още не е ясен. Кога ще стигнат до него? В последния ден, в деня на възкресението, когато човечеството измени този ред на нещата. Кой е последният ден? Онзи, от който всички се плашат. Последният ден е деня, в който започва новият живот.
към текста >>

Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието.
Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен към съзнателен и свръхсъзнателен живот. В сегашния живот самосъзнанието ви е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Животът ви не е онзи, който очаквате. Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание. Това е възкресението, новият живот. Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето. "Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся." Защо? Има дълбоки причини.
към текста >>

Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени!
Има дълбоки причини. Христос не искаше да изгуби своя капитал Словото му да остане безплодно. Казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Вие сега сте в последния ден. Ако се решите днес да пробудите вашето самосъзнание, можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много тела възкръснаха заедно с него и се явиха на мнозина свои приятели, като ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. У съвременнците висшият не е още развит. Теософите го наричат "висш манас". В ущърб на него се е развивал низшият, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас.
към текста >>

Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си.
Този принцип ще видите и при двата пола. Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединяват. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример с много майки и бащи, на които измират децата. Причината е, че те са били съединени и вследствие на това отравят организма на своите деца... Защото, ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Ако мъж и жена цял ден се целуват и постоянно си повтарят: "Колко те обичам, за тебе умирам" децата им гладни ще умрат. Днес и мъжете и жените се оплакват, че нямало любов в света. Така е, защото искат да се съединяват.
към текста >>

Това е една философия, която има приложение в живота.
Това не го формулирам като абсолютен закон. Ако нямахте деца, бих казал да се съединявате. Но за благото на децата ви казвам: Няма да се съединявате, защото ще пожертвате техния живот. Логично ли е това? Да, разсъждавам логично. Това е една философия, която има приложение в живота. Когато не я разбирате, питате: "Защо са тези нещастия? Защото има не смешения, а съединения. Всички експлозии произтичат все от съединения. И в съвременния европейски живот е доказано, че след всяко съединение, когато народите се съюзят, са започвали най-големите войни... Следователно при тези условия, при които живеем, съединение не се позволява. Има само един закон, той е следният: ние имаме право да се съединяваме само с Бога и с никого другиго в света.
към текста >>

Тази картина се наблюдава и в живота там, където хората са станали егоисти и чрезмерно алчни, интелигентността бяга. Защо?
Някои ме питат: "Как можем да разберем великите закони, които управляват света, и как може да станем господари на положението? " Всички искат по нещо, но никой не се заема да работи по Божествения начин. Съвременните хора още проявяват културата на мравките. Тя е по-опасна и от тази на змиите. Факт е, че там, където има мравки, и змиите бягат, понеже мравките със своята киселина ги прогонват. Тази картина се наблюдава и в живота там, където хората са станали егоисти и чрезмерно алчни, интелигентността бяга. Защо? Тази алчност е в състояние да разруши клетките на благородството, тъй като алчния човек може да го подкупите и с хиляда лева... Това умно ли е? Култура ли е? Следователно съвременните европейски народи се намират в тази фаза. И те не могат да предвидят, че идва нещо ужасно. За това и не мислят.
към текста >>

71. Седма част

Всички познавате живота, усещате го, чувствате го той е реалното, същественото.
" Ако мислиш да възкръснеш по тяло, това е краят на нещата. Под възкресение хората подразбират физическата страна на явлението възкресяване в материалния свят, докато в Писанието означава нещо по-дълбоко оживяване! Животът е единственото нещо, което познавате на Земята. А какво нещо е възкресение, вие не знаете. Слушате за него и се въодушевявате. Всички познавате живота, усещате го, чувствате го той е реалното, същественото. И Христос казва сега: "По-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." Словото това е единственото нещо, разумният живот, за който трябва да живеем. В какво се изявява той? В разумното изпълнение... Словото Божие е великото в света. Аз бих го превел на вашия език.
към текста >>

Изложил е нови закони и правила, приложими в живота на учениците.
И мисълта влезе ли в ума ни, тя няма да излезе вече от него. Следователно вие сте причината да изпъдите Любовта и мисълта навън. Ще кажете: "Господ така е направил", Бог не е направил това. Той е създал света така, че е оставил вие да носите отговорността... И Христос казва: "По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази." Много повече неща е казал той, но не са писани. Изложил е нови закони и правила, приложими в живота на учениците. Във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват да обичате мене. Но моята душа виждали ли сте я, сънували ли сте я? Като срещнете моята душа, тя ще бъде светла като Слънцето и ще носите светлината ми с хиляди години и векове! А сега, като видите някой човек с потури, бели гащи и калпак, казвате, че сте срещнали Учителя.
към текста >>

И това било философия!
Във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват да обичате мене. Но моята душа виждали ли сте я, сънували ли сте я? Като срещнете моята душа, тя ще бъде светла като Слънцето и ще носите светлината ми с хиляди години и векове! А сега, като видите някой човек с потури, бели гащи и калпак, казвате, че сте срещнали Учителя. И това било философия! Учителят е като Слънцето. Като срещнете моята душа, това слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея. От това слънце ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говор и ще кажете: "Сега разбирам какво нещо е животът, който изтича от Бога! " Не искам да ви обезсърчавам от вашия начин на живот, не, аз гледам много разумно на нещата. Господ е направил Земята като едно възпитателно заведение, една забавачница с всичките й приспособления.
към текста >>

Това е великата философия на ангела, който казва на ап.
Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата жена, за най-богатата, но колко са в света, които биха се оженили за жена болна от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: "Едва ли ще се намери праведен да умре, заради праведен. Христос умря заради нас, които сме грешници." Какво означава това? Това е великата философия на ангела, който казва на ап. Петър: "Стани! Не се заблуждавай. Стани, ти си свободен! Ще бъдеш свободен днес! " Става ап.
към текста >>

И тогава ще разберете новата философия и ирационалните числа на висшата математика.
Невидимият свят е сит от молитви... Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил голям приятел. Но, когато си замина, не искам никакви паметници, и, ако ми направите такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, всички да се обичат, като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, проповедник, учител и майка това трябва да се втълпи братство и сестринство са необходими в света! И тогава ще разберете новата философия и ирационалните числа на висшата математика. Това е велика наука... Любовта не заробва! И, когато някой ми каже, че сърцето му горяло от Любов, станал разсеян, казвам това не е Любов. Любовта не прави хората разсеяни. Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих и приятен, че в него се развиват най-великите мисли.
към текста >>

Той казва: "Ако това учение, от две хиляди години насам, беше приложено в живота, щеше да даде резултат, но такъв няма.
И сега, когато Христос дойде да царува на Земята, всички свещеници ще пристигнат, както тази китайка, за да поискат да живеят с него. Но и Христос ще излее чашата и ще им каже: "Съберете този нектар." Аз не говоря за сегашните свещеници, те са праведни, а говоря за големите грешници, които са умрели. С умрелите лесно се справям, но живите не ги закачам, с тях не се разправям. Те са като кошер с пчели, и, ако ги бутнеш, ще те ужилят.Не бутайте пчелите!... Днес християнството е на изпит, светът го съди. Той казва: "Ако това учение, от две хиляди години насам, беше приложено в живота, щеше да даде резултат, но такъв няма. Следователно това учение е неприложимо." Светът е прав. Учението Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че, ако днес дойде Христос, той ще проповядва по същия начин, както едно време? Ако дойде днес, Христос ще проповядва най-напред Любов, братство и равенство. Защо? Защото сега еволюцията на човечеството изисква това.
към текста >>

" Не зная с колко лица е Господ с тази философия не съм се занимавал но зная едно нещо, че, който познава Бога на Любовта, той оживява.
И каквото има да каже Господ, аз ще го премълча, защото той скоро ще го каже и целият свят ще го чуе. Няма да остане нито една глава, която да не разбере това, което Той ще каже. И пред тази велика истина ще замълчим. Това, което Той има да каже, всички умове и сърца ще го възприемат, защото то е така необходимо за нас, както слънчевата светлина и храната. Сега в умовете ви може да възникне въпроса: "Господ едноличен ли е, или е с две лица, или с три? " Не зная с колко лица е Господ с тази философия не съм се занимавал но зная едно нещо, че, който познава Бога на Любовта, той оживява. За него животът придобива пълен смисъл и той става гражданин на Великото Царство, и в материалния и в духовния свят. До сега се проповядваше, че човек като стане християнин, трябва да напусне търговията, и всички да станат свещеници. Аз проповядвам обратното не свещеници, попове и професори да бъдем, ами всички да сме слуги на великия Господ на Любовта. Разбирате ли? Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който сега живее вътре в нашите души във всяко наше благородно проявление, това е то живият Христос.
към текста >>

Причината е в едно свързване: ако "вържем" нещо на Земята, "вързано" ще бъде и на небето и обратното, ако "развържем" нещо на земята, "развързано" ще бъде и на небето това е последицата... Тези думи могат да ви звучат малко отвлечено, но скритите работи в живота са приятни.
И този Господ на Любовта, който е в нас, да заживее във всички сърца. Не трябва да има повече безверници, прави и криви сърца. "Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде и на Небето; и каквото развържете на Земята, развързано ще бъде и на Небето". Това означава, че каквото правим на Земята, това ще ни направят и "горе", защото Господ точно така постъпва. Това е законът за причините и последствията. Причината е в едно свързване: ако "вържем" нещо на Земята, "вързано" ще бъде и на небето и обратното, ако "развържем" нещо на земята, "развързано" ще бъде и на небето това е последицата... Тези думи могат да ви звучат малко отвлечено, но скритите работи в живота са приятни. Това, което е скрито, е ценно, а което е далече, е чисто. Близките и външните неща са обезценени. И когато искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика и безгранична. Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея... Следователно всичко, което "връзваме", и всичко, което "развързваме" в живота, ще бъде вързано и развързано. Разбирате ли сега?...
към текста >>

Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея... Следователно всичко, което "връзваме", и всичко, което "развързваме" в живота, ще бъде вързано и развързано.
Това е законът за причините и последствията. Причината е в едно свързване: ако "вържем" нещо на Земята, "вързано" ще бъде и на небето и обратното, ако "развържем" нещо на земята, "развързано" ще бъде и на небето това е последицата... Тези думи могат да ви звучат малко отвлечено, но скритите работи в живота са приятни. Това, което е скрито, е ценно, а което е далече, е чисто. Близките и външните неща са обезценени. И когато искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика и безгранична. Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея... Следователно всичко, което "връзваме", и всичко, което "развързваме" в живота, ще бъде вързано и развързано. Разбирате ли сега?... За да направя своята мисъл малко по-ясна, ще ви припомня аритметиката. Занимавали сте се с делението на числата, нали?. Всяко число на колко се дели? Например, числата от 1 до 10 на колко се делят?
към текста >>

Мъжът и жената са символи на онези закони и сили, които работят в живота.
Там, където едно число се дели, се вижда слабата му страна. Например слабата страна на 4 е двойката. Четири представлява символ на един мъж, устойчив, богат и скъперник, и пет пари за нищо не дава, но щом дойде една жена и започне "да го дели", цялото богатство излиза от кесията му, защото се оказва, че е делим на две. Мъжът и жената са символи. Не взимайте това сравнение в буквален смисъл. Мъжът и жената са символи на онези закони и сили, които работят в живота. Следователно, всеки трябва да намери това, на което се "дели". Ония хора, които могат да се "делят", в химията им казват неустойчиви съединения. На такива съединения не може да се разчита... От осем хиляди години мъжете и жените са започнали да се отдалечават от природата. И толкова са се отдалечили сега, че нито жената е жена, нито мъжът е мъж.
към текста >>

Ако се скараш с всички твои добри приятели, един ден, когато дойдат страдания в живота, кой ще ти помогне?
Русите казват, че славянинът мисли със задния си ум. Славянинът, значи, знае да "връзва", но не знае да "развързва". Ако вържеш всичките си приятели, когато те нападне неприятеля, кой ще воюва за теб? Как ще вържеш неприятелите си? Омразата е пак една връзка. Ако се скараш с всички твои добри приятели, един ден, когато дойдат страдания в живота, кой ще ти помогне? Следователно, езикът трябва да се превъзпита чрез закона на Любовта. А ключът на развръзката е Божествената Мъдрост. Като не давате ключа, значи, нямате вяра в приятелите, а като нямате вяра, не може да ги обичате. Човек, който не ми вярва, не може да ме люби. Ако вие сте държавници и внесете добри закони, за да се подобри положението на обществото, аз ще вярвам във вас.
към текста >>

72. Осма част

И така, трябва да приложим учението Христово в живота си.
Това са думите Христови, който е казал: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи... и аз ще бъда с вас до скончанието на века." То е сега, за тази епоха се отнасят думите ми. Следователно, той "връзва" и "развързва". И ако Христос живее във вашите сърца, и вие ще "връзвате" и "развързвате" заедно с Него. Ще научите новия закон... И така, трябва да приложим учението Христово в живота си. То не е за Небето там други работи ще ви дадат. Това учение е за Земята. Ами, че ако ние не можем сега да живеем с Любов, как ще живеем в съгласие в другия свят?... Вложете мисълта, че всеки един от вас може да "връзва" и "развързва". Всички сте силни да "връзвате".
към текста >>

И щом приложите тези два принципа в живота си, аз ще ви разкрия чудни неща... И така, "връзвайте" брата си с Любов, "развързвайте" го с Мъдрост, и му съдействайте с добро.
Да се хванем с двете си ръце, за да вложим и Мъдростта и Любовта. Божественото трябва да се предава и да минава навсякъде... От всички вас искам две неща, по които да се отличавате: да бъдете хора на Любовта и Мъдростта. Онзи, който не спазва тези два закона, не може да бъде от новото учение... Следователно, към две неща ще се стремите: да бъдете хора на Любовта да "връзвате", и хора на Мъдростта да "развързвате". От това се нуждае съвременното общество. И щом приложите тези два принципа в живота си, аз ще ви разкрия чудни неща... И така, "връзвайте" брата си с Любов, "развързвайте" го с Мъдрост, и му съдействайте с добро. Това е то учението, което трябва да прилагаме навсякъде... Първоначално човек, когато е излязъл от Бога, е започнал да произнася думата "Любов" много правилно; обаче, като се е отдалечил от Него, тази дума като съдържание започнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и, когато човекът слязъл до дъното на Битието, почти нищо не останало от нея... Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", т.е. да възлюбиш ближната, сродната душа. Имайте предвид, че когато взимам думата "душа", аз я употребявам като една мярка.
към текста >>

Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота.
В българския език има два глагола: "възлюбвам" и "любя". Думата "възлюбвам" е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа.
към текста >>

да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва...
" За себе си. Ще кажете: "Това е криво схващане." Да, за себе си. Ние го опорочихме и той за да се очисти от нашите пороци и грехове, трябваше да се самопожертва, за да придобие първоначалната си чистота. А това на човешки език означава: Господ се пожертва за себе си, та, като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е. да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Тогава ще ви запитам намерили ли сте тази ваша сродна душа? Може би ще ми зададете въпроса: "Ами сега с тия наши жени, с тези наши мъже какво да правим? " Този въпрос не го обсъждам. Това е все едно да ме питате: "Какво да правим с нашия костюм?
към текста >>

Това не означава, че трябва да се разделим с живота си ни най-малко...
Но щом влезете в епохата на истинското развитие пречистени, и законът на жененето и раждането вече ще се промени. Хората няма повече да се женят, да се раждат и да се въплъщават по този начин, както е било досега. И Господ го потвърждава с думите си: "Ще се вселя между тях и ще живея в тях." И всички ние ще започнем да идваме тук чрез вселяване, а не чрез раждане. Когато се утвърди законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и тогава ще дойде истинското разбиране да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, която настъпва. Това не означава, че трябва да се разделим с живота си ни най-малко... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Под това "себе", което теософите наричат висше "Аз", се разбира да се пробудиш, да любиш тази своя близка душа. Само като прилагате този закон, ще започне да се въдворява хармонията между вас... Както протича сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, аз я наричам "изплащане на кармата". Ние вървим по правилен път и няма да се мине много време, ще влезем в пътя на Божествената еволюция.
към текста >>

Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света...
Някой път у вас дойде някакво възбуждение и мислите, че вече сте в рая, но след половин час, като мине настроението ви, имате чувството, че сте в ада... Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идат моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши и скърбите за тях. Те са чужди, няма за какво да се радвате и скърбите за чуждото... Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света... Евреите от две хиляди години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе. Евреите казват: "Колко са будали тези християни! " Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни критикуват и да възразят: "Вие казвате, че вярвате в Христа, но ние сме поне по-искрени.
към текста >>

Положителна философия трябва човек да има, за да види Христа.
Евреите могат да ни критикуват и да възразят: "Вие казвате, че вярвате в Христа, но ние сме поне по-искрени. Не вярваме, но и не лъжем. Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си право: не вярваме в Христа, не искаме да приложим Неговото учение." А християните само повтарят думите на Христос, че това казал, онова казал, но не прилагат Неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разкрил нещо за своето учение? Положителна философия трябва човек да има, за да види Христа. Това чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, но по друг начин. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С това подразбира, че двата принципа мъжкият и женският, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание. И така не считайте, че всяка жертва е Любов.
към текста >>

" те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание. И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата. Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си! " те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа.
към текста >>

Цялата философия е в това да познаем Бога в неговото есенциално проявление, както той самият се познава; да го познаем в неговото субстанциално проявление и да го познаем във всички негови материални проявления в света.
Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Затова е необходимо да се подготвим да изнесем великото Божията Любов. Ако тази, която беше въодушевила Мария Магдалена, като целуваше краката на Христа, хората я приложат, светът днес би се спасил. Цялата философия е в това да познаем Бога в неговото есенциално проявление, както той самият се познава; да го познаем в неговото субстанциално проявление и да го познаем във всички негови материални проявления в света. Ето това е велика наука. И всички съвременни борби, които сега съществуват, не са нищо друго освен познаване на онзи истински Бог, който ще внесе великата Любов, която служи за растене, за цъфтене, за връзване и узряване на този плод. Върху вътрешния смисъл на Любовта няма да се спирам, понеже това е основна задача, която вие трябва да проучвате. Да говоря за нея, то е така безсмислено, както да ви говоря за трансцеденталната математика. Всички числа имат свои съотношения.
към текста >>

Върху тях почива философията на цялата съвременна наука.
Тогава вие ще сте нагласени като една китара или цигулка и ще дойде великият артист да свири на нея... Няма по-хубаво нещо да прозреш след едно страдание смисъла на несполуките. Те може да са малко, но в такъв един момент на тишина и дълбок размисъл човек като че ли разговаря с ангелите, с всички разумни същества и тогава и той се извисява. Този миг струва повече, отколкото всичките богатства на Земята... Целият живот зависи от редица въпроси: защо, за какво, и как? Върху тях почива философията на цялата съвременна наука. Тя не е отговорила още на въпроса за сътворението на света, а философите нямат отговор на въпроса "Защо светът е създаден? " Такива важни въпроси се пораждат у всички умове. Но може ли да им се даде правилен отговор?... Великите учители в света говорят на своите ученици когато те са готови да разберат тяхното учение. Един гениален музикант разкрива на ученика си висшата математика в музиката, вътрешния й смисъл, едва, когато той е в състояние да я разбере.
към текста >>

Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл...
Един гениален музикант разкрива на ученика си висшата математика в музиката, вътрешния й смисъл, едва, когато той е в състояние да я разбере. А при тези ученици, които сега започват да изучават гамите, при тях се явяват само обикновени учители... Знание, знание трябва! На Бога не Му трябват невежи хора. Той иска всички негови деца да са умни, както Той е умен; любящи, както Той е любящ; истинолюбиви, както Той е истинолюбив; правдиви, както Той е правдив, и така благи и добри, както Той е благ и добър. Нищо повече! Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл... Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас. Питам тогава в какво се изразява нашето учение? Силата ни не трябва да се проявява като при онези паднали духове, които седят в кафенето или в кръчмата и повтарят само: "Ха, наздравеГЧовек за един ден светия не става, както и за една година. Светия е този, който е научил как да поддържа светлината у себе си и да дава от нея на околните. Това означава да си светия: със своя ум и със своята душа да показваш пътя... Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от тщеславието.
към текста >>

Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас.
А при тези ученици, които сега започват да изучават гамите, при тях се явяват само обикновени учители... Знание, знание трябва! На Бога не Му трябват невежи хора. Той иска всички негови деца да са умни, както Той е умен; любящи, както Той е любящ; истинолюбиви, както Той е истинолюбив; правдиви, както Той е правдив, и така благи и добри, както Той е благ и добър. Нищо повече! Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл... Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас. Питам тогава в какво се изразява нашето учение? Силата ни не трябва да се проявява като при онези паднали духове, които седят в кафенето или в кръчмата и повтарят само: "Ха, наздравеГЧовек за един ден светия не става, както и за една година. Светия е този, който е научил как да поддържа светлината у себе си и да дава от нея на околните. Това означава да си светия: със своя ум и със своята душа да показваш пътя... Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от тщеславието. Тщеславният човек изключва всякакво страдание и по това аз го познавам...
към текста >>

73. Девета част

Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, се изразява в това, че мислим, че разполагаме с живота си така, както искаме.
Христос запитал: "Можете ли да пиете от чашата, от която аз трябва да пия? "... Отговорили Му утвърдително. И добавил: "И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " "Можем". "Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мен, не е мое правото да дам, а на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми." Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, се изразява в това, че мислим, че разполагаме с живота си така, както искаме. Това е голямо заблуждение... В света всички сме изпратени да служим вярно на Бога. Но как ще изпълним своята длъжност? Най-напред трябва да имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към ближните ни. Ако разбираме отношението си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия, и останалите два закона не можем да изпълним.
към текста >>

А касата може да е пълна само при едно условие: когато сме свързани с Великия извор на живота.
Даже и майките не са безпристрастни, и те имат обич повече към някое от своите деца. И бащата може да обича повече единия си син. Много лесно е да кажем: "Обичай! " Но когато дойде ред до прилагането на закона, мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ни е пълна, можем да дадем много, щедри сме, но ако в нея няма и пет пари, каква сума ще дадем? А касата може да е пълна само при едно условие: когато сме свързани с Великия извор на живота. Тогава ще разрешим всички въпроси по най-разумния начин. Спасението идва чрез вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете вътрешния си глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който го чуете, ще решите всеки проблем. То няма да бъде обикновено слушане, а ще бъде като известие от онзи, който донася радостната вест, че сте наследник на десет милиона, и ви връчва съобщението.
към текста >>

Ние създаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент.
Човешката природа се нуждае от три велики неща : искане, търсене и хлопане.Така се е изразил Христос преди 2000 години на един класически език, а преведени на нашия език, тези думи ще имат друг смисъл. За да се появи у нас желанието да искаме, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни, т.е. причината, която заставя детето да иска хляб от майка си, е разумна. Но причината, която кара алкохоликът да иска вино е неразумна. Ние създаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата това е Истината. Тя моментално влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно някой ще каже, че условията на еволюцията изискват да познаем истината. Аз пък наричам това забавление, представление или развлечение в театъра... Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага търсенето. Затова Христос казва: "Търсете и ще намерите." Аз отнасям търсенето към сърдечния процес.
към текста >>

Аз оспорвам тази философия.
Защото всички недоразумения в света произлизат от едно вътрешно неразумно тълкуване, което хората наричат "смесване на интереси". Но когато се намираме в един Божествен свят, който е свят на хармония, където правовите отношения са верни, няма от какво да се страхуваме. Умът ви трябва да се упражнява така, както българинът оре със своето рало. То винаги е гладко и светло, когато се употребява, а когато остане без работа, ръждясва. Българите обичат да казват, че много не бива да се мисли, че от много мислене човек може да изгуби ума си. Аз оспорвам тази философия. Ако българите искат да кажат, че тревогите трябва да се избягват, това е по-правилно. И прави са, от многото безпокойства човек изгубва ума си... Някои български поговорки не се тълкуват правилно, например: "Бог дава, но в кошара не вкарва", "Лозето не иска молитва, а мотика." Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая лозето, но не работя ли, а само се моля, не може да има резултат. Винаги молитвата подразбира работа... "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори." Нашите искания трябва да са разумни.
към текста >>

Тогава Мохамед си казал: "Ако една мравка може 99 пъти да слиза и се изкачва, за да постигне целта си, значи и аз ще успея." И аз казвам: Това е истината в живота.
Когато той се обезсърчил, виждайки, че е невъзможно да прокара своето учение, затворил се в една пещера. Там видял как една мравка носела товар 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Искала да го пренесе от едно място на друго. Издигала го донякъде, но той все падал и тя наново започвала да го вдига. Това се повторило 99 пъти, но на 100-ия път мравката го изнесла на другата страна. Тогава Мохамед си казал: "Ако една мравка може 99 пъти да слиза и се изкачва, за да постигне целта си, значи и аз ще успея." И аз казвам: Това е истината в живота. Господ ще ви опита 99 пъти и на 100-ия път ще каже: "Заслужавате да ви помогна да преминете на другата страна." Но две деветки са необходими мъже и жени. Жената е едната деветка, а мъжът другата. А всяка деветка от какво е създадена? 3 х З колко прави? Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е.
към текста >>

И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота.
Жената е едната деветка, а мъжът другата. А всяка деветка от какво е създадена? 3 х З колко прави? Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е. три пъти трябва да влязат "искането", "търсенето" и "хлопането". И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33. Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления...
към текста >>

Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена.
Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е. три пъти трябва да влязат "искането", "търсенето" и "хлопането". И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33. Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления... И отново да се върнем към казаното от Христос за търсенето на Царството Божие. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката ?
към текста >>

Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота?
Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката ? Детето. Какъв е обектът на учителя? Ученикът. Но не е все едно дали търсим, или се стремим към независимо каква да е посока, тъй като всички стремежи имат различни последици. Те могат да бъдат индивидуални, семейни, обществени и т.н. Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота? " Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето. Някои живеят в стария живот. Щом на младини са яли и пили, тогава на старини постоянно ще се оплакват от болести. И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него...
към текста >>

74. Десета част

В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, което аз наричам Божествено.
" /Ев. Матея -17:5/ Слушането е едно от качествата на реалния свят. Във физическия свят забелязваме три състояния, през които човек преминава: едното е чисто механично, състояние само на движение; второто е чувстване, а третото е състояние на мисъл.Човек може да си помръдне крака несъзнателно, механично, а може да чувства, без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувства и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, което аз наричам Божествено. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността на онези неща, които не съдържат у себе си Божественото. Семките сами себе си отричат. Това, което се появява и изгубва е преходно. Следователно, дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва.
към текста >>

Човек, който се лишава от Божественото, изгубва смисъла на живота.
Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; не можете да уповавате на едно ваше действие, което е преходно. "Слушайте него! " Кого? Божественото вътре у вас. Това е, което създава характера. Човек, който се лишава от Божественото, изгубва смисъла на живота. Той не може да има никаква философия и не разбира живота в нито една сфера. Съвременният живот зависи от много малки неща, които, ако не разбираме могат да разрушат цялото ни щастие. И при това учените, съвременните философи, религиозните и духовните хора искат да ни уверят, че животът на Земята е нещо реално. Аз нямам нищо против, реален е, но докато детето живее, майката е щастлива. А в деня, в който си замине едничкото й дете, тя става нещастна.
към текста >>

Той не може да има никаква философия и не разбира живота в нито една сфера.
"Слушайте него! " Кого? Божественото вътре у вас. Това е, което създава характера. Човек, който се лишава от Божественото, изгубва смисъла на живота. Той не може да има никаква философия и не разбира живота в нито една сфера. Съвременният живот зависи от много малки неща, които, ако не разбираме могат да разрушат цялото ни щастие. И при това учените, съвременните философи, религиозните и духовните хора искат да ни уверят, че животът на Земята е нещо реално. Аз нямам нищо против, реален е, но докато детето живее, майката е щастлива. А в деня, в който си замине едничкото й дете, тя става нещастна. Ако касата на богатия е пълна, той е щастлив, но в деня, в който богатството му излезе от касата навън, той е нещастен.
към текста >>

Следователно, ако най-ученият от нас влезе в ангелския свят, той ще започне от живота на бебето и ще бъде толкова невежа там, колкото са невежи децата на гаргата.
И формите, които съществуват в света, са форми, през които Божественият Дух минава. За всички Той се грижи. Ако телата се променят, това не означава промяна в техния дух, а само изменение на физиката. Когато една морска звезда създава тялото си, тя употребява всички възможности, които са скрити в нейната форма. Но ако реши да премине в една по-висша форма, тя трябва да започне да живее отново. Следователно, ако най-ученият от нас влезе в ангелския свят, той ще започне от живота на бебето и ще бъде толкова невежа там, колкото са невежи децата на гаргата. Следователно трябва да имаме търпение да учим и да знаем в какво се състои истинската наука. Тя ни задължава да се научим да любим. Кого? Този, който живее у нас. Можеш ли да бъдеш винаги готов заради Него, никой да не обидиш? Можеш ли заради Този, който живее в теб, да не убиеш никого?
към текста >>

Ние го наричаме още "слънцето на живота".
В Писанието се казва: "Агнето и вълкът заедно ще пасат трева." Веднъж руските князе извикали онзи русин Арабишапка и го попитали: "Как ще ни обясниш този стих, може ли вълкът и агнето да живеят заедно? " "Може, може, вие сте вълците, аз съм агнето и братски можем да живеем." И право им е казал. Когато Божественото влезе у вас, можем да си подадем ръка, но ако то изчезне, ще се яви разединение. Културата на шестата раса зависи само от този закон. Тогава като те срещна, ще те погледна и ще те попитам: Носиш ли у себе си, Божественото? Ние го наричаме още "слънцето на живота". Докато това, Божественото, говори у нас, умът и сърцето ни ще бъдат в прекрасно състояние. Някой път се зараждат хубави чувства у вас не ги унищожавайте. Искреният човек трябва да е искрен в душата си, да няма задна мисъл и когато се доближа до него, какъвто и да е, мъж или жена, да бъде толкова чист, че да имам цялото желание да постъпя с него така, както бих постъпил със себе си. В това се изразява великият закон, който гласи: "Постъпвайте с хората така, както искате те да постъпват с вас." Някои казват: "Велико е това учение." Велико е, но може ли да го приложите?
към текста >>

Това е смешна философия.
Затова пише в Евангелието: "Ще им дам ново сърце." Защо ние да не възприемем новото учение? Не само да казваме ново учение, а да пристъпим към прилагането му. Онези земеделци, които искат да обработват някоя култура, започват с малки опити. И аз казвам на всички християни, които са израснали в тази страна, че могат да си подадат ръка и да влязат в това Божествено учение... Човек живее с представата, че светът ще се оправи след неговата смърт. Това е смешна философия. Като изгубите богатството си, с какво ще помогнете на бедните? Душата ви трябва да е пълна с Любов и тази Любов трябва да я жертвате. Това е учението, което от хиляди години се проповядва. Това е учение на абсолютна свобода и велико търпение, а не на насилие... И аз вярвам, братя, че ще поумнеете и ще станете добри.
към текста >>

Затова Христос се обърна към Петър с думите: "Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп." Ако останете в шатрите, вие сте още в учението на Мойсей и Илия, а ако живеете според учението на Христа, целият свят е ваш дом...
Кои са те? Те символизират трите църкви: едната е евангелската, другата православната, а третата католическата. Според тях всеки, който не е в една от тях, не е християнин. Католиците например казват: "В нашата шатра е спасението! " Не, не влизайте в никакви шатри! Затова Христос се обърна към Петър с думите: "Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп." Ако останете в шатрите, вие сте още в учението на Мойсей и Илия, а ако живеете според учението на Христа, целият свят е ваш дом... "Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина." /Ев. Йоана -17:17/ Този стих е един от дълбоките, един от великите стихове на Евангелието: Той съдържа такава грандиозна истина, която мъчно може да се опише. Само природата е майстор и тя има тази възможност, да направи от големите работи малки и от малките големи.
към текста >>

А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е.
Следователно всички се движим към Бога. Хората тогава защо питат: "Какво е Бог? " За Бога имаме две понятия: когато излизаме от Него, ние Го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си. Тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното и вечното, към онова, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото... Всяка душа и всеки индивид в света играят важна роля в Божествения организъм и само човекът, който носи Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот. Тази насока в религията наричат Бог и спорят за Него. В Писанието се казва: "Бога никой никога не е видял." Само Единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил.
към текста >>

Но решите ли да служите на Бога, абсолютно наложително е да поставите в ума си Истината... Сега вие се борите за 1000 метра земя, карате се и се сърдите, а аз казвам: Не си тровете живота, един ден Бог ще ви даде цяла планета като тази да ви бъде собственост.
Човек за да разбере Истината, най-напред умът му трябва да бъде освободен от всички заблуждения. Ако човек направи някой грях и не иска да го поправи, значи не вижда, че е сгрешил. Е, добре, но ако днес се заблудиш, утре пак, след няколко дни отново повториш грешката си, ще повредиш целия си живот... В Истината не се допуска и за миг колебание. Всяко разколебаване е грях, защото вашето движение е свързано с други движения и може да попадне на някоя катастрофа, тъй като има много пресичания по пътищата на вселената... Само Божествената наука ще ни научи да живеем и ще ни покаже кое е глава на Истината... Вън в света можете да лъжете колкото искате. Но решите ли да служите на Бога, абсолютно наложително е да поставите в ума си Истината... Сега вие се борите за 1000 метра земя, карате се и се сърдите, а аз казвам: Не си тровете живота, един ден Бог ще ви даде цяла планета като тази да ви бъде собственост. Тя ви очаква в пространството... Вие трябва да знаете, че съзнанието ви не се ограничава от вашето тяло. То може да мине в един момент в друга посока и тогава да разберете съзнанието на ангелите, което е по-голямо от вашето. Когато влезем в това съзнание, умът ни ще се разшири и ще се озовем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват. И така Истината има отношение към нашата глава и тя, като влезе в съзнанието, ще направи ума ни светъл, на сърцето ще даде вътрешен мир, а на мускулите сила.
към текста >>

А това, че едни били в рая, а други в пъкъла, едните учени, а другите невежи е наша философия.
Съвременният християнски свят може да има повече от петстотин хиляди пророци, като нямаме предвид мохамеданските, будистките и тем подобни, които викат постоянно: "Прави правете Божиите пътища! " Но те прави не стават. Не казвам, че между пророците няма искрени хора, има, но когато човек изкаже това изречение, той трябва да разбира вътрешния смисъл на думите, да има знание, много знание. Сегашните хора казват: вярата, вярата и вярата е, която управлява. Но тя е като един непостижим обект... В Божественото или всички трябва да сме щастливи, или всички да бъдем нещастни. А това, че едни били в рая, а други в пъкъла, едните учени, а другите невежи е наша философия. Тези лъжливи положения са създадени от религията... Прави трябва да са пътищата в нашите мисли. Правото е право във всички народи. Всички благородни черти имат Божествен произход, а всички лоши човешки... В света съществуват две велики учения.
към текста >>

Между бедните има герои, които побеждават, а богатите, които се радват на всички условия, поднесени им от живота, слизат надолу, защото са слаби души.
Вие все сте недоволни и учени, и богати. Защо? В края на краищата ще кажете, че в света има един Господ, който е милостив и всемъдър, Бог на Любовта, който обича грешните и е велик учител на невежите. Когато някой е невежа, той е готов да го учи... Сега най-силните души, най-мощните души са въплътени в бедните хора. В богатите са хилавите души. Между бедните има герои, които побеждават, а богатите, които се радват на всички условия, поднесени им от живота, слизат надолу, защото са слаби души. И нашето учение не е на богатите, не е и на учените, тъй като между учените не се намират най-силните души. Ако запитате някой учен дали има Господ, той няма да има доблестта да каже знае ли или не, а ще отговори: "Е, науката това още не го е доказала"... Най-напред човек трябва да познава Бога! Нищо повече! Също така и Слънцето, за да има свежа мисъл... Когато осъзнаете, че цялата вечност е на ваше разположение, първото нещо, което трябва да направите, е да се освободите от мисълта, че има смърт.
към текста >>

При тази философия и религиозни вярвания, които имате, щастие не може да има.
Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духа, и Бог няма да дойде. Вътрешното, великото просветление на ума става постепенно. Всички искате да живеете щастливо на Земята, но по земен начин. Може ли да се живее така? При тази философия и религиозни вярвания, които имате, щастие не може да има. Човек може да бъде щастлив само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е великата победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има... Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произход, както и нашата душа и тази на Христос. И когато се питаме можем ли да бъдем като Христа, поставяме нелогичен въпрос... Благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието.
към текста >>

Това е великата победа в живота!
Вътрешното, великото просветление на ума става постепенно. Всички искате да живеете щастливо на Земята, но по земен начин. Може ли да се живее така? При тази философия и религиозни вярвания, които имате, щастие не може да има. Човек може да бъде щастлив само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е великата победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има... Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произход, както и нашата душа и тази на Христос. И когато се питаме можем ли да бъдем като Христа, поставяме нелогичен въпрос... Благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти знаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своя произход... Сега аз не съм се проявил още, не съм проявил от себе си и една стотна част.
към текста >>

Аз ви занимавам с една философия, която е само едно предисловие.
Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има... Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произход, както и нашата душа и тази на Христос. И когато се питаме можем ли да бъдем като Христа, поставяме нелогичен въпрос... Благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти знаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своя произход... Сега аз не съм се проявил още, не съм проявил от себе си и една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е само едно предисловие. Има нещо велико в света, един жив опит, който може да проверите не след сто години, а още днес. Като внесем огъня на Любовта, всичко можем да направим, и то веднага. Тогава ще се открият условия за следващите дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл. Казвам: философията на живота е тази, да познаете, че сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратил преди милиони години на Земята.
към текста >>

И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
Сега аз не съм се проявил още, не съм проявил от себе си и една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е само едно предисловие. Има нещо велико в света, един жив опит, който може да проверите не след сто години, а още днес. Като внесем огъня на Любовта, всичко можем да направим, и то веднага. Тогава ще се открият условия за следващите дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл. Казвам: философията на живота е тази, да познаете, че сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратил преди милиони години на Земята. Но само по закона на Любовта можете да изпълните Неговата воля, понеже Той е Любов. Там е и Духът, това, което движи силите. В индуската философия го наричат "прана". Във всичките си проявления тя е материя, която прониква във всичко и вечно се движи.
към текста >>

Казвам: философията на живота е тази, да познаете, че сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратил преди милиони години на Земята.
Аз ви занимавам с една философия, която е само едно предисловие. Има нещо велико в света, един жив опит, който може да проверите не след сто години, а още днес. Като внесем огъня на Любовта, всичко можем да направим, и то веднага. Тогава ще се открият условия за следващите дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл. Казвам: философията на живота е тази, да познаете, че сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратил преди милиони години на Земята. Но само по закона на Любовта можете да изпълните Неговата воля, понеже Той е Любов. Там е и Духът, това, което движи силите. В индуската философия го наричат "прана". Във всичките си проявления тя е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Известни са няколко нейни названия: "прана", "акаша" това са сили, които са в потенциално състояние.
към текста >>

В индуската философия го наричат "прана".
Тогава ще се открият условия за следващите дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл. Казвам: философията на живота е тази, да познаете, че сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратил преди милиони години на Земята. Но само по закона на Любовта можете да изпълните Неговата воля, понеже Той е Любов. Там е и Духът, това, което движи силите. В индуската философия го наричат "прана". Във всичките си проявления тя е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Известни са няколко нейни названия: "прана", "акаша" това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат "татвас". Но акашите са първото проявление на тази татвическа материя в света. Индусите имат свои термини, но трябва да променят философията си.
към текста >>

Индусите имат свои термини, но трябва да променят философията си.
В индуската философия го наричат "прана". Във всичките си проявления тя е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Известни са няколко нейни названия: "прана", "акаша" това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат "татвас". Но акашите са първото проявление на тази татвическа материя в света. Индусите имат свои термини, но трябва да променят философията си. А съвременните християнски теоретици трябва да почерпят опитност от източните, за да започнат оттам. където те са спрели в развитието си. Всичко, което е вярно в православната и евангелската църква, ние го приемаме, но това, което е лъжливо, го изоставяме... В новото учение всяко действие, мисъл и чувство, всяка проява на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на душата ни, от дълбините на нашето сърце. Аз проповядвам Любов за онези, които нямат Любов в света, които са в дисхармония с нея.
към текста >>

Пет минути, прекарани в Любов, струват повече, отколкото хиляди години без нея и всичко останало в живота.
Народът се примирява, но свещениците и служителите, които водят паството, не могат да се примирят... А Христос е казал, че в света има само една цел да се приближат хората към Бога, от когото излиза Духът, даващ животи, и този Бог е Любов, а Любовта му съдържа в себе си всички методи, всички начини и условия, чрез които човешката душа може да се развие, за да бъдат хората щастливи и радостни. Когато казвам да се обичаме, обикновено ми задавате въпроса: "Е, нима не познаваме обичта и не знаем ли, че трябва да се обичаме? " Не я познавате. Трябва да се научите да обичате. Пет минути, прекарани в Любов, струват повече, отколкото хиляди години без нея и всичко останало в живота. Разбирате ли?
към текста >>

75. Единадесета част

Но ако разкриете живота им и сравните културата, ще разберете, че такава липсва.
Единадесета част Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не бива да си правим илюзии, че това е храната. Съвременните хора казват, че живеят културно. Но ако разкриете живота им и сравните културата, ще разберете, че такава липсва. Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия. Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение.
към текста >>

Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия.
Единадесета част Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не бива да си правим илюзии, че това е храната. Съвременните хора казват, че живеят културно. Но ако разкриете живота им и сравните културата, ще разберете, че такава липсва. Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия. Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение. Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет.
към текста >>

А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората.
Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение. Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет. А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н. Трябва ли тези външни пречки да ни спъват да вървим напред към целта.
към текста >>

Когато разберем как те употребяват светлината, за да създават своите сладки плодове, тогава ще подобрим живота си.
А като кажем: "Бог е Мъдрост", във вашия ум пак по същия начин трябва да изпъкнат най-великите мисли. Каква е била задачата на Христа на Земята? Задачата Му е била да изяви Бога като Любов и като Мъдрост. Да Го изяви външно и освен това да даде методите и начините, чрез които да се приложат в света... Всички растения си имат методи, а ние, съвременните хора, които искаме да подобрим своя живот, нямаме такива. Когато разберем как те употребяват светлината, за да създават своите сладки плодове, тогава ще подобрим живота си. Който иска да стане добър, трябва да изучава живота на черешата, на гроздето, на смокинята и на много други растения, за да види по кой начин те правят плодовете си сладки. Бащата всичко може да даде на своя син, както и неговият учител, но те не могат да учат вместо сина. Бащата и учителят всичко могат да дадат на детето, но не могат да се хранят вместо него. А някои съвременници искат да ни научат да мислим вместо други умове. Не, това е грехота!...
към текста >>

Който иска да стане добър, трябва да изучава живота на черешата, на гроздето, на смокинята и на много други растения, за да види по кой начин те правят плодовете си сладки.
Каква е била задачата на Христа на Земята? Задачата Му е била да изяви Бога като Любов и като Мъдрост. Да Го изяви външно и освен това да даде методите и начините, чрез които да се приложат в света... Всички растения си имат методи, а ние, съвременните хора, които искаме да подобрим своя живот, нямаме такива. Когато разберем как те употребяват светлината, за да създават своите сладки плодове, тогава ще подобрим живота си. Който иска да стане добър, трябва да изучава живота на черешата, на гроздето, на смокинята и на много други растения, за да види по кой начин те правят плодовете си сладки. Бащата всичко може да даде на своя син, както и неговият учител, но те не могат да учат вместо сина. Бащата и учителят всичко могат да дадат на детето, но не могат да се хранят вместо него. А някои съвременници искат да ни научат да мислим вместо други умове. Не, това е грехота!... Сега ще ви разкажа един разказ, който се отнася за индуски адепт, когото аз наричам Тагор-Бил Ра, знаменит учител на една школа и служител на един от видните индуски храмове.
към текста >>

Той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на самоусъвършенстването т.е.
Бащата всичко може да даде на своя син, както и неговият учител, но те не могат да учат вместо сина. Бащата и учителят всичко могат да дадат на детето, но не могат да се хранят вместо него. А някои съвременници искат да ни научат да мислим вместо други умове. Не, това е грехота!... Сега ще ви разкажа един разказ, който се отнася за индуски адепт, когото аз наричам Тагор-Бил Ра, знаменит учител на една школа и служител на един от видните индуски храмове. Той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на самоусъвършенстването т.е. да не се жени. Но една млада жена, жрица в храма, се влюбила в него. Той не й обръщал внимание, ала след дълги години, тя му казала следното: "Ако дойда при теб и приложим Любовта заедно, ти по-скоро ще завършиш своето самоусъвършенстване." Той повярвал на думите й и се влюбил в нея, но в момента, когато се влюбил, тя го разлюбила. В гнева си, че тя го спряла в пътя на развитието му, той я проклел и жрицата се превърнала в змия. Тогава й казал: "И като змия от този храм никога да не излезеш вече." Защо тя го е разлюбила?
към текста >>

Тогава човек ще живее под своята "смокиня" и ще може да каже: "Добър е Господ, заслужава да се живее." А сега всеки от нас, като преживее 50 60 години, казва: "Дотегна ми животът, искам да ида при Господа." Всички са недоволни, защото схващат живота само материално.
Под думите му подразбирам,че той е имал предвид Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме помежду си. Голямо изкуство е това. Не е лесно да се живее братски. Като казвам да живеете като братя и сестри, зная, че е трудно да го осъществите. Приложи ли се веднъж, ще имаме едно общество, един народ, едно човечество. Тогава човек ще живее под своята "смокиня" и ще може да каже: "Добър е Господ, заслужава да се живее." А сега всеки от нас, като преживее 50 60 години, казва: "Дотегна ми животът, искам да ида при Господа." Всички са недоволни, защото схващат живота само материално. В него всичко търсим, но не и Божията Любов... Съвършени трябва да станем. А това ще постигнем, когато усвоим методите на тази Любов. Едва сега започваме да работим с великите методи на Христовото учение... Питам: Ние за Христа какво сме направили? За себе си какво сте направили? Грехота е при това благословение, което сега иде в света, човек да остави душата си да страда.
към текста >>

Ние проповядваме за един Господ и една Любов, която ще уреди живота ви и ще покаже, че щастието и на Земята е възможно, ама не на тази, а на друга.
Моето положение често напомня на това, на малкото ангелче, което, като слушало разказите за хората, казало на един голям ангел: "Я ме заведи при онези, които Бог създал по свой образ и подобие, да видя какво нещо е Земята." Големият ангел изпълнил молбата му, но когато ангелчето видяло как хората се биели навсякъде и как страдали, рекло на големия ангел: "Нали ти казах да ме заведеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме докара в пъкъла." Ангелът му пояснил, че това са хората в сегашния им етап на развитие... Между учители, между свещеници и вярващи навсякъде "гори огън". Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат спокойно заради огъня край тях... Затова най-напред трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дявола на лъжливите неща, с които животът не може да е щастлив... Питам: Какво ще спечели младата жена, която се оставя да я убеждават да се омъжи за някой богаташ, и тя приеме да се омъжи за него, казвайки: "Слава Богу, най-после страданията ми ще престанат? " Но след четири месеца я гледат, че е обляна в сълзи, а тя не иска да признае грешката си и казва, че плаче от щастие... Всички все от "щастие" плачат и въздишат... Ние проповядваме за един Господ и една Любов, която ще уреди живота ви и ще покаже, че щастието и на Земята е възможно, ама не на тази, а на друга. И апостол Петър казва, че Земята ще изгори. И аз се радвам, защото ще има нова Земя и ново Небе. А според моите схващания всяка една болница след четиридесет години трябва да изгори. Защо? В болниците има толкова пъшкания и страдания, просмукани са с такива болезнени мисли и миризми, че който влезе в тях, здрав вече не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните.
към текста >>

Аз съм готов да ви платя всичките дългове само ако изпъдите напълно лъжата от живота си; в домовете ви да царува мир и Любов, свобода и правда, а мъжете и жените да бъдат радостни.
И затова Христос казва: "Ако не се родите отново", т.е ако не измените посоката на вътрешната си Божествена струя, тъй като от формите сами по себе си нищо не може да излезе. Това е велик закон в света, според който гласи, че новото трябва да дойде у вас... Днес малцина са християните, които биха пожертвали съзнателно всичко заради Христа, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един или два милиарда, ще постави условие да се запише името му в човешката история. Такова учение аз не проповядвам. Аз съм готов да ви платя всичките дългове само ако изпъдите напълно лъжата от живота си; в домовете ви да царува мир и Любов, свобода и правда, а мъжете и жените да бъдат радостни. Ако българите се съгласят, ще видят дали това учение е право или не. Ето Господ иска да ви направи едно добро... Сега на всички ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ... Щом като Бог е вложил истината у самите вас, тогава лъжата е недопустима.
към текста >>

Вие се нуждаете от подобряване на живота си и всички неща в живата природа са създадени за душите, които са въплътени тук на Земята.
Учителят е написана книга, от която хората се учат, а от ненаписаната никой не може да се учи, но всеки може да излага своите забележки. Питам сега, ако онова, което сте научили от вашия учител, няма място в тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито и той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба къде да ги сложите, тогава това жито какво ще ви ползва? С една шепа не може да се нахраните... Под думата "учител" Христос разбира един завършен процес, а под думата "ученик" един процес, който сега започва. Следователно, когато слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемате всичко онова, което е принципно и вярно, и да го приложите. Вие се нуждаете от подобряване на живота си и всички неща в живата природа са създадени за душите, които са въплътени тук на Земята. Чрез кого и как Бог изпраща нещата, то не е толкова важно. Когато слънцето изпраща своето благословение чрез слънчевите лъчи, те идват съединени като бяла светлина. Съвременната наука ни казва, че бялата светлина не е само една, а има няколко събрани светлини, но между тях няма спор с какво име да се изявят. Например има червена, жълта, зелена, ясносиня, тъмносиня, виолетова и други има, но нито една от тях не си слага някакво име, казвайки: "Моето име трябва да фигурира тук." Щом минат през призмата, те се разделят в една цветна гама, но като прекараме тези лъчи през втора призма, отново се събират... Затова е смешно, ако учениците заставят учителя си да мисли така, както те искат... Следователно първото нещо, което всички вие трябва да разберете, е да осъзнаете отношението си като ученици.
към текста >>

Един плаче за хлебец, друг за баща и майка, а трети че е изгубил смисъла на живота си.
Ако вие не знаете как да четете книгата на природата, ще ви връщат на Земята, докато се научите да я четете правилно. На Небето няма да ви научат азбуката на Земята. Прераждането е закон, чрез който вие се прераждате в тази забавачница, наречена Земя. На всички невежи, които са мислили тук, че са много знаещи, като идат на Небето, ще им кажат: "Ние тук нямаме такива заведения, такива забавачници, върнете се на Земята да си довършите своето учение." ... Някои от съвременните хора са стигнали до отчаяние. Един плаче за хлебец, друг за баща и майка, а трети че е изгубил смисъла на живота си. Как го е загубил, като още не го е намерил? А ако намерите вашия възлюбен, какво очаквате да ви даде той? Сега много хора казват: "Да има някой да ме обича." Представете си, че са сложили въшка на главата ви и тя ви е обикнала, ще започне да ви чопли и само ще ви повтаря: "Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб." Е, колко години трябват на една въшка да смуче кръвта ви, за да стане като вас?... Силата не е в това да ви любят. Аз ви казвам една велика истина, че няма човек в света, който да ви обича.
към текста >>

Днес ще ви припомня и друг факт от живота му: В Евангелието пише, че Той намерил едно осле и го възседнал.
И то така, както никой не е говорил. И ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. "Да не осъждаме", казва Христос. Съгласен съм с него да не съдим. Но Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът", и добавя: "Идете и предайте тази Истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея да ме видят и да разговарят с мен." Днес ще ви припомня и друг факт от живота му: В Евангелието пише, че Той намерил едно осле и го възседнал. Защо Христос възседна ослето? Ослето е емблема на едно същество, което е горделиво и тщеславно. Христос най-напред възседна магаре, с което искаше да покаже, че трябва да подчини човешката гордост и тщеславието чрез своето слово и да ги впрегне на работа, и то велика работа... И казва Христос: "Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите." Ако нашето сърце не може да се трогне от страданията, през които преминава съвременното човечество; ако нашата мисъл не може да се развълнува от мислите, които го съсипват, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали и са останали само мъртви кости?
към текста >>

И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате.
Нищо няма да чуете. Но под тях има и друга гама в света... Ние още не сме достигнали до Божествената логика. За Небето ние нямаме логика. Когато говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях... И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате. Той се изразява в друга насока, а това, че трябва да ви говоря, е само едно задължение. Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта. Да започнат да туптят вашите сърца и умове с Любов, да сте готови да се жертвате. Ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия любов и като ви попитат на Небето защо умряхте, да кажете: "Умряхме, за да се възцари Божията любов на Земята." Ако всички онези българи, които загинаха на бойното поле, бяха умрели заради нея, България нямаше ли да се въздигне?
към текста >>

76. Дванадесета част

Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят.
/Ев. Йоана -15:8/ В какво се изразява разумният живот на човека? Природата отговаря на този въпрос в плода. Там, където има плод, има разумен живот, а където няма, няма и разумен живот. Плодовете в природата се различават по качеството, по състава, по силата, която съдържат в себе си. Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят. Днешната култура прилича на играта билярд, при която цялото внимание е съсредоточено върху топката с пръчката и цяла нощ играчите могат да играят, като че съдбата на света зависи от тези топки. И като ги търкалят, ще кажат: "Играхме и победихме! " Какво са победили?... Природата признава само приложението на Божествените идеи. И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони.
към текста >>

За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение.
И в деня, в който осъзнаем, че в Него живее нашият Отец на Любовта, това Небе ще ни се усмихне, както и всички цветя, а животните ще ни проговорят... "Онзи" свят не е за живеене, светът е тук, един е светът. Вие сте в Божия свят, в рая, но сте болни, като оздравеете, ще видите, че светът е един... Той се разделя вече със старата култура и тя ще се "стопи" напълно... "И знаем, че неговата заповед е живот вечен." /Евангелие от Йоана -12:50/ Законът е първото ограничение в разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите "движение" и "стремеж" подразбирам две различни идеи. Стремежът е вътрешен разумен подтик, а движението е физическата страна на нещата. Христос казва: "...И знаем, че Неговата заповед е живот вечен", значи вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-напред установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи.
към текста >>

Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат...
Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви, и всеки от нас, който възприеме мисълта, че трябва да познае, както казва Христос, "Неговия закон", ще придобие вечен живот. Само при такава форма и такъв закон силите на природата ще ни помогнат... Сега седим, правим си планове и мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. Например онези същества, ангелите, които са преминали през човешката еволюция и които са на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат... Понякога се опасявам да говоря много за Истината. Когато човек говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса: единият, който разрушава, и другият, който гради. Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен.
към текста >>

Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи.
Когато човек говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса: единият, който разрушава, и другият, който гради. Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи. Той може да се изяви по три начина: като един механичен закон като колело, което, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса. Може да му се молиш, но то няма съзнание. В някои случаи до него може да има разумно същество, което да го регулира, и ти като му се помолиш, ако те хване зъбецът, то ще го спре и ще ти каже: "По-далеч стой от колелото! " Съвременните хора са влезли в един свят, където всички колелета са механични, без да има кой да ги пази. Затова, щом излезете от дома си, трябва веднага да се свържете с невидимия свят, умът ви да потърси Бога, а в душите ви да сте изправни... Някои казват, че Господ ще уреди света, а светските хора мислят, че те ще го оправят.
към текста >>

Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога.
Всичко, което пожелаете, можете да получите в името на този закон, в който Любовта действа, но прилагайки го спрямо себе си, трябва да го приложите и спрямо ближните си. Не трябва да ви смущава обществото, то не може да ви пречи. Всички хора живеят според своите разбирания... Вие разговаряли ли сте с вашия Господ вътре у вас, питахте ли Го: "Господи, каква е Твоята воля? Господи, може ли да изпълня Твоя закон? " Вие ще кажете: "Трябва някой добър човек да ни научи." Да, трябва добър човек да ви каже, но как ще разберете този добър човек?... Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога. Те са живи същества злото те упътва по един начин, доброто по друг. Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени.
към текста >>

Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се!
" Вие ще кажете: "Трябва някой добър човек да ни научи." Да, трябва добър човек да ви каже, но как ще разберете този добър човек?... Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога. Те са живи същества злото те упътва по един начин, доброто по друг. Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие.
към текста >>

" А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени.
Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога. Те са живи същества злото те упътва по един начин, доброто по друг. Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него.
към текста >>

От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги. Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето. Да бъда съработник с Теб и да служа с Теб заедно! " Следователно ще станете съработници и ще влезете във великото училище...
към текста >>

Като дойдат тези елементи, ще пречистят съвременния свят, ще внесат в живота ни една нова мисъл и философия и ще поставят основата на великия закон, който трябва да се прояви.
Две неща искам да останат във вашите умове от тази беседа: не изнасилвайте никого и не оклеветявайте никого в душата си. Можете ли да приложите тези две елементарни неща? След тях ще последват и други блага, които ще опитате. Христовият закон на Любовта идва вече в света и носи други два елемента: духа и огъня. Духът е свързан с пречистването на мисълта, а огънят с пречистването на нещата. Като дойдат тези елементи, ще пречистят съвременния свят, ще внесат в живота ни една нова мисъл и философия и ще поставят основата на великия закон, който трябва да се прояви. Следователно трябва да носим това широко разбиране в душата си... ... Колко е трудно, ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта. Много трудно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, изведнъж става крайно взискателен.
към текста >>

И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота.
Второ, българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с цялата си душа и сила. И, трето българинът трябва да обикне чистотата на сърцето си и да се стреми към нея с цялата си душа, с целия си ум, сила и сърце. Ако се приложат тези три неща в България, за една година тя ще има съвършено нова култура и ще бъде с хиляда години напред пред другите народи. Тогава лицето на българина ще се промени и той ще придобие много правилен профил и нос, ушите му ще се изменят, както и цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него. И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота. Ако сега можехте да се отделите от физическото си тяло и да влезете с духовното в невидимия свят, щяхте да видите, че в цялото пространство има проточени нишки. И то ще ви изглежда така преплетено от тях, като една обвита мрежа, че ще се чудите как да избегнете заплитането си в тези нишки. Цяло изкуство е, да не допуснете това заплитане. Сега Христос идва да разплете всички тези нишки, в които са се оплели ученици, свещеници, съдии, владици, учители, бащи и майки... Но за да разберете Христовите думи, трябва да "ремонтирате" своя мозък изцяло.
към текста >>

Той е дал форми и методи, за да може човек да изправи живота си.
В Писанието се казва, че "плът и кръв не могат да наследят Царството Божие"... Когато Христос казва, че са "блажени, които гладуват и жадуват", е имал предвид не тези, които "гладуват" на физическото поле за къщи, ниви и пари, а онези, които "жадуват" за великия принцип на правдата. И те ще се "наситят". Гладни са всички онези хора, които са недоволни и на които животът е станал безсмислен. Христос дава едно правило: Само който гладува и жадува за правдата, той ще се насити и ще бъде доволен. Той е дал форми и методи, за да може човек да изправи живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал евангелския стих, посветен на блаженствата? Не че богословите не искат да разберат смисъла на нещата, но необходимо е учение и интелигентност, за да се тълкуват вярно словата на Христос. Как ще опитате блаженствата на светиите, като и те не са ги опитали? Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството. Не мислете, че отричам вашата опитност, не, но ви казвам да не спирате там, където сте стигнали, защото вие сте още в началото на пътя.
към текста >>

Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството.
Христос дава едно правило: Само който гладува и жадува за правдата, той ще се насити и ще бъде доволен. Той е дал форми и методи, за да може човек да изправи живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал евангелския стих, посветен на блаженствата? Не че богословите не искат да разберат смисъла на нещата, но необходимо е учение и интелигентност, за да се тълкуват вярно словата на Христос. Как ще опитате блаженствата на светиите, като и те не са ги опитали? Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството. Не мислете, че отричам вашата опитност, не, но ви казвам да не спирате там, където сте стигнали, защото вие сте още в началото на пътя. Ако посеете в природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5 6 пъти. И в психическо отношение е необходимо присаждане. Да допуснем, че правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета и четвърта, но чак на петата присадка ще получите плод. Ами знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод?
към текста >>

Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството".
Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството". Съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух? В чие име са говорили пророците?
към текста >>

Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота.
Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати. Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
към текста >>

Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен. Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше?
към текста >>

Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го.
Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е в самоотричането и в самопожертването, а в даването. Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не. Например за мухите друг свят освен техния не съществува... Христос дойде на Земята, за да пробуди човешката душа, като я освободи от всички лоши условия, които й пречеха на това пробуждане. Религията и учението за нас не са едно забавление.
към текста >>

В този смисъл Любовта ще роди живота, той ще даде знания, знанията ще донесат Мъдрост, а след нея ще дойде истината.
Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не. Например за мухите друг свят освен техния не съществува... Христос дойде на Земята, за да пробуди човешката душа, като я освободи от всички лоши условия, които й пречеха на това пробуждане. Религията и учението за нас не са едно забавление. Всеки, който иска да живее, първо трябва да положи Любовта като основа. Имате ли Любов, вече имате почва и условия, при които може да живеете. В този смисъл Любовта ще роди живота, той ще даде знания, знанията ще донесат Мъдрост, а след нея ще дойде истината. Но Мъдростта и Истината извън Любовта нямат никакви съотношения... Бъдете уверени, че в света има само една сила Любовта. Тя е, която ще повдигне света. Всичко друго е суета! Цялата материя на Земята показва, че има една култура на насилие, а насилието ражда насилие... Често казвам, че жените ще спасят света.
към текста >>

77. Дванадесета част

Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят.
/Ев. Йоана -15:8/ В какво се изразява разумният живот на човека? Природата отговаря на този въпрос в плода. Там, където има плод, има разумен живот, а където няма, няма и разумен живот. Плодовете в природата се различават по качеството, по състава, по силата, която съдържат в себе си. Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят. Днешната култура прилича на играта билярд, при която цялото внимание е съсредоточено върху топката с пръчката и цяла нощ играчите могат да играят, като че съдбата на света зависи от тези топки. И като ги търкалят, ще кажат: "Играхме и победихме! " Какво са победили?... Природата признава само приложението на Божествените идеи. И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони.
към текста >>

За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение.
И в деня, в който осъзнаем, че в Него живее нашият Отец на Любовта, това Небе ще ни се усмихне, както и всички цветя, а животните ще ни проговорят... "Онзи" свят не е за живеене, светът е тук, един е светът. Вие сте в Божия свят, в рая, но сте болни, като оздравеете, ще видите, че светът е един... Той се разделя вече със старата култура и тя ще се "стопи" напълно... "И знаем, че неговата заповед е живот вечен." /Евангелие от Йоана -12:50/ Законът е първото ограничение в разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите "движение" и "стремеж" подразбирам две различни идеи. Стремежът е вътрешен разумен подтик, а движението е физическата страна на нещата. Христос казва: "...И знаем, че Неговата заповед е живот вечен", значи вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-напред установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи.
към текста >>

Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат...
Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви, и всеки от нас, който възприеме мисълта, че трябва да познае, както казва Христос, "Неговия закон", ще придобие вечен живот. Само при такава форма и такъв закон силите на природата ще ни помогнат... Сега седим, правим си планове и мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. Например онези същества, ангелите, които са преминали през човешката еволюция и които са на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние да изменят живота ни, когато искат и както искат... Понякога се опасявам да говоря много за Истината. Когато човек говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса: единият, който разрушава, и другият, който гради. Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен.
към текста >>

Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи.
Когато човек говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моите мисли и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да са в хармония или в дисхармония с нея, могат да вървят към Бога или вън от Него и така се явяват два процеса: единият, който разрушава, и другият, който гради. Процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен. Следователно, ако не сте готови да зачитате Божествения закон, значи, че у вас са се задействали силите, които ще разрушат не само вас, но и вашите деца, пари и къщи и от тях помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота, не сте го съградили върху този велик закон, който опреде пя каква може да бъде истинската форма на живота, който е вечен... Това не е догма, но показва как законът работи. Той може да се изяви по три начина: като един механичен закон като колело, което, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса. Може да му се молиш, но то няма съзнание. В някои случаи до него може да има разумно същество, което да го регулира, и ти като му се помолиш, ако те хване зъбецът, то ще го спре и ще ти каже: "По-далеч стой от колелото! " Съвременните хора са влезли в един свят, където всички колелета са механични, без да има кой да ги пази. Затова, щом излезете от дома си, трябва веднага да се свържете с невидимия свят, умът ви да потърси Бога, а в душите ви да сте изправни... Някои казват, че Господ ще уреди света, а светските хора мислят, че те ще го оправят.
към текста >>

Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога.
Всичко, което пожелаете, можете да получите в името на този закон, в който Любовта действа, но прилагайки го спрямо себе си, трябва да го приложите и спрямо ближните си. Не трябва да ви смущава обществото, то не може да ви пречи. Всички хора живеят според своите разбирания... Вие разговаряли ли сте с вашия Господ вътре у вас, питахте ли Го: "Господи, каква е Твоята воля? Господи, може ли да изпълня Твоя закон? " Вие ще кажете: "Трябва някой добър човек да ни научи." Да, трябва добър човек да ви каже, но как ще разберете този добър човек?... Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога. Те са живи същества злото те упътва по един начин, доброто по друг. Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени.
към текста >>

Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се!
" Вие ще кажете: "Трябва някой добър човек да ни научи." Да, трябва добър човек да ви каже, но как ще разберете този добър човек?... Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога. Те са живи същества злото те упътва по един начин, доброто по друг. Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие.
към текста >>

" А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени.
Доброто и злото не са съществени неща в живота, защото и двете са слуги, които те упътват към Бога. Те са живи същества злото те упътва по един начин, доброто по друг. Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него.
към текста >>

От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги. Но ако я използвате, спасени сте,бъдещето е ваше. Тогава ще кажете: "И познавам, че твоят закон е вечен живот. Господи, в мен две мисли няма да има, а само един свещен ум, само едно чисто и свещено сърце, една свещена душа, и един дух да извършва Твоята велика воля през всичките векове на бъдещето. Да бъда съработник с Теб и да служа с Теб заедно! " Следователно ще станете съработници и ще влезете във великото училище...
към текста >>

Като дойдат тези елементи, ще пречистят съвременния свят, ще внесат в живота ни една нова мисъл и философия и ще поставят основата на великия закон, който трябва да се прояви.
Две неща искам да останат във вашите умове от тази беседа: не изнасилвайте никого и не оклеветявайте никого в душата си. Можете ли да приложите тези две елементарни неща? След тях ще последват и други блага, които ще опитате. Христовият закон на Любовта идва вече в света и носи други два елемента: духа и огъня. Духът е свързан с пречистването на мисълта, а огънят с пречистването на нещата. Като дойдат тези елементи, ще пречистят съвременния свят, ще внесат в живота ни една нова мисъл и философия и ще поставят основата на великия закон, който трябва да се прояви. Следователно трябва да носим това широко разбиране в душата си... ... Колко е трудно, ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта. Много трудно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, изведнъж става крайно взискателен.
към текста >>

И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота.
Второ, българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с цялата си душа и сила. И, трето българинът трябва да обикне чистотата на сърцето си и да се стреми към нея с цялата си душа, с целия си ум, сила и сърце. Ако се приложат тези три неща в България, за една година тя ще има съвършено нова култура и ще бъде с хиляда години напред пред другите народи. Тогава лицето на българина ще се промени и той ще придобие много правилен профил и нос, ушите му ще се изменят, както и цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него. И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота. Ако сега можехте да се отделите от физическото си тяло и да влезете с духовното в невидимия свят, щяхте да видите, че в цялото пространство има проточени нишки. И то ще ви изглежда така преплетено от тях, като една обвита мрежа, че ще се чудите как да избегнете заплитането си в тези нишки. Цяло изкуство е, да не допуснете това заплитане. Сега Христос идва да разплете всички тези нишки, в които са се оплели ученици, свещеници, съдии, владици, учители, бащи и майки... Но за да разберете Христовите думи, трябва да "ремонтирате" своя мозък изцяло.
към текста >>

Той е дал форми и методи, за да може човек да изправи живота си.
В Писанието се казва, че "плът и кръв не могат да наследят Царството Божие"... Когато Христос казва, че са "блажени, които гладуват и жадуват", е имал предвид не тези, които "гладуват" на физическото поле за къщи, ниви и пари, а онези, които "жадуват" за великия принцип на правдата. И те ще се "наситят". Гладни са всички онези хора, които са недоволни и на които животът е станал безсмислен. Христос дава едно правило: Само който гладува и жадува за правдата, той ще се насити и ще бъде доволен. Той е дал форми и методи, за да може човек да изправи живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал евангелския стих, посветен на блаженствата? Не че богословите не искат да разберат смисъла на нещата, но необходимо е учение и интелигентност, за да се тълкуват вярно словата на Христос. Как ще опитате блаженствата на светиите, като и те не са ги опитали? Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството. Не мислете, че отричам вашата опитност, не, но ви казвам да не спирате там, където сте стигнали, защото вие сте още в началото на пътя.
към текста >>

Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството.
Христос дава едно правило: Само който гладува и жадува за правдата, той ще се насити и ще бъде доволен. Той е дал форми и методи, за да може човек да изправи живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал евангелския стих, посветен на блаженствата? Не че богословите не искат да разберат смисъла на нещата, но необходимо е учение и интелигентност, за да се тълкуват вярно словата на Христос. Как ще опитате блаженствата на светиите, като и те не са ги опитали? Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството. Не мислете, че отричам вашата опитност, не, но ви казвам да не спирате там, където сте стигнали, защото вие сте още в началото на пътя. Ако посеете в природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5 6 пъти. И в психическо отношение е необходимо присаждане. Да допуснем, че правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета и четвърта, но чак на петата присадка ще получите плод. Ами знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод?
към текста >>

Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството".
Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството". Съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух? В чие име са говорили пророците?
към текста >>

Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота.
Следователно, ако вие като една пъпка се разпукате, ще "цъфнете", ще "завържете" и ще придобиете новия плод. Нима мислите, че с онези тела, с които ни заравят в пръстта, ще възкръснем? Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати. Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
към текста >>

Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен. Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше?
към текста >>

Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го.
Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е в самоотричането и в самопожертването, а в даването. Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не. Например за мухите друг свят освен техния не съществува... Христос дойде на Земята, за да пробуди човешката душа, като я освободи от всички лоши условия, които й пречеха на това пробуждане. Религията и учението за нас не са едно забавление.
към текста >>

В този смисъл Любовта ще роди живота, той ще даде знания, знанията ще донесат Мъдрост, а след нея ще дойде истината.
Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не. Например за мухите друг свят освен техния не съществува... Христос дойде на Земята, за да пробуди човешката душа, като я освободи от всички лоши условия, които й пречеха на това пробуждане. Религията и учението за нас не са едно забавление. Всеки, който иска да живее, първо трябва да положи Любовта като основа. Имате ли Любов, вече имате почва и условия, при които може да живеете. В този смисъл Любовта ще роди живота, той ще даде знания, знанията ще донесат Мъдрост, а след нея ще дойде истината. Но Мъдростта и Истината извън Любовта нямат никакви съотношения... Бъдете уверени, че в света има само една сила Любовта. Тя е, която ще повдигне света. Всичко друго е суета! Цялата материя на Земята показва, че има една култура на насилие, а насилието ражда насилие... Често казвам, че жените ще спасят света.
към текста >>

78. Тринадесета част

В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието неговият ум.
Кои хора днес са осигурени? Които са умствено развити. Ето защо най-напред човек трябва да развие своя ум и да облагороди сърцето си. Това не се постига само с желязна воля, а и с познаване на духовните закони. Истинският християнин трябва да притежава диамантена воля, за да преодолява с нея всички мъчнотии и страдания... В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието неговият ум. Следователно без Любов животът не може да се прояви. Щом той се прояви, и съзнанието се изявява. Живите същества се отличават едно от друго по степента на съзнание. Колкото на по-долно стъпало е определено същество, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да направи най-големите добрини, чрез своите добродетели.
към текста >>

И сега, ако приложите това учение в себе си, ще можете да пораснете... Христос е имал друга задача чрез смъртта да покаже на хората начин, чрез който да се освободят от ограничителните условия на живота.
Един народ както и цялото човечество представляват космическият човек, развит в своята цялост. Малкият орех е равен на големия. И според окултната математика частта е равна на цялото. Малкият орех, паднал от дървото, е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, той ще стане голям като дървото. И сега, ако приложите това учение в себе си, ще можете да пораснете... Христос е имал друга задача чрез смъртта да покаже на хората начин, чрез който да се освободят от ограничителните условия на живота. А смъртта съществува навсякъде: в нашите сърца, умове и воля. Следователно съвременните хора страдат от това, че нямат Любов. Изгубили са Любовта, надеждата и вярата... Вие вярвате в щастието като последица, а в причината на нещата, т.е. в Бога, не вярвате. Добре, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул... Невъзможните неща за обикновения свят са възможни за света на Любовта.
към текста >>

Например в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки.
Обаче в ума има толкова мисли, колкото в сърцето чувства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание. И на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл и всяка мисъл се реализира в своето желание. Това е закон, който съществува и в отношенията между хората. Например в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки. Това са полюси, които се привличат. Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена. Между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Където има приятелство, там има и вражда. Може ли човек сам със себе си да враждува?
към текста >>

Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота.
Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече. Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването. За да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш.
към текста >>

Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота.
Без Бога човек не може да се прояви. Като знаете това, не питайте какво представляват мислите, чувствата и постъпките на човека. Те са проява на Бога. Щом се стремите към нещо, трябва да имате определена цел. А за да я реализирате, това означава да дадете плод... Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота. Аз го разглеждам така, както Бог го е създал. Считам, че всичко в него е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили погрешни възгледи за живота. Всички трябва да се впрегнем на работа и да разберем защо живеем, защо се раждаме и умираме, защо се учим, защо съществува този или онзи строй. Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират, питат какво нещо е тя. Аз говоря за безграничната Любов.
към текста >>

Считам, че всичко в него е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили погрешни възгледи за живота.
Те са проява на Бога. Щом се стремите към нещо, трябва да имате определена цел. А за да я реализирате, това означава да дадете плод... Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота. Аз го разглеждам така, както Бог го е създал. Считам, че всичко в него е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили погрешни възгледи за живота. Всички трябва да се впрегнем на работа и да разберем защо живеем, защо се раждаме и умираме, защо се учим, защо съществува този или онзи строй. Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират, питат какво нещо е тя. Аз говоря за безграничната Любов. Тя е непроявената още Любов. В нея е Бог чрез която Той се проявява.
към текста >>

Безграничната няма начало и край, а граничната е човешката, която се е проявила и проявява в живота.
Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират, питат какво нещо е тя. Аз говоря за безграничната Любов. Тя е непроявената още Любов. В нея е Бог чрез която Той се проявява. Граничната Любов пък е проявената човешка обич. Безграничната няма начало и край, а граничната е човешката, която се е проявила и проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна или преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Ще кажете, че като е безграничен, Бог не може да се познае. Днес при сегашното ограничено човешко съзнание наистина Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия.
към текста >>

когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота.
Ето защо Бог се изявява различно, на всеки според степента на развитието му. Бог очаква хората да се облекат в своята нова премяна. Ще кажете, че светът и хората са грешни. Под "грешни" разбирам, че не са облечени както трябва. Бог казва: Когато хората се приготвят да ме посрещнат, т.е. когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. Тази е причината, че Бог се изявява на едни, а на други не се изявява. Първите са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови... Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така.
към текста >>

Движението е проява на живота, но самият живот не е движение.
Тази е причината, че Бог се изявява на едни, а на други не се изявява. Първите са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови... Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича.
към текста >>

Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо?
Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича. Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива? Казвайки, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Божествените възможности са вложени в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка.
към текста >>

Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете.
Мислите се изявяват чрез ума, чувствата чрез сърцето, а постъпките чрез волята. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква да е волята, за да се изяви Бог чрез тях?... Аз искам, като ви говоря, да мислите право. И като излезете оттук, пак да мислите. Като мислите право, ще подобрите и умовете, и сърцата си. Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете. От какво умират хората? От скука. Защо умира майката? От несбъднати мечти. Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години.
към текста >>

Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане.
Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години. Щом се омъжила, видяла, че мечтите й няма да се осъществят. Децата тръгнали по свой път. Като пораснали и получили образование, синът се оженил, дъщерята също и забравили майка си. И тя умряла от скука. Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане. Ще ви дам следния пример. Една богата американка се влюбила в красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели с него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее.
към текста >>

Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете".
Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб. Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб! ", заявила на съпруга си и оздравяла... Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си.
към текста >>

Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен.
Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб! ", заявила на съпруга си и оздравяла... Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек.
към текста >>

Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си.
Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек. "Станете да отидем! " Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип.
към текста >>

Където са целта и смисълът в живота.
Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек. "Станете да отидем! " Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота.
към текста >>

Вложете Любовта в живота си като жив принцип.
Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек. "Станете да отидем! " Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Това е закон.
към текста >>

Това е Питагоровата теорема в живота.
Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Това е закон. Не можеш да предадеш нещо вън от себе си, докато не е вложено в самия теб. И така мъжът е проява на възможностите на Божествената мъдрост, жената е проява на възможностите на Божията любов, синът е проява на възможностите на Божията истина, а дъщерята е проява на възможностите на Божията добродетел. Следователно у човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. Ако майката има Любов в себе си, синът й ще изявява Истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна.
към текста >>

Само така ще разберете вечната хармония на живота.
Новият човек човекът на бъдещето, ще се отличава коренно от сегашния. Главата му ще бъде красива и добре оформена; сърцето му ще бъде изпълнено с Любов; умът му ще е носител на светлината, а волята му ще бъде много силна. Срещнеш ли новия човек, ти ще го почувстваш като брат. Каквото обещае, той ще го изпълни. За да влезете в бъдещата култура, работете съзнателно върху себе си, като премахвате малките пречки по пътя си. Само така ще разберете вечната хармония на живота. Идва новото време! Как се познава идването на новото? Всички хора ще се променят. Всеки ще каже: Едно време бях сляп, сега виждам. Едно време мразех, сега обичам.
към текста >>

Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен.
Откъде ще дойде то? " Казвам: Този стих се отнася за съществата с високо съзнание, за съществата от висшия свят. Той не се отнася за невежите. За да го разберете, трябва да имате голяма култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате каква неумолимост съществува в тях. Знаете ли, че на о. Мартиника загина цял град от 40 50 хиляди души за една нощ? При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден.
към текста >>

Това е философия, която трябва да изучавате.
Тя забравя и майка си, и баща си, само за него мисли. За влюбените целият свят изчезва. Ако това не е вярно, можете да го опровергаете. И природата е съгласна с мен. Тя поддържа същата мисъл с формули. Това е философия, която трябва да изучавате. Но съвременните философи не я познават. Влюбените, като се срещат, образуват права линия. Силите им се съединяват. Щом се съединят два елемента, казваме, че се извършва известна реакция. Тя произвежда в тях вътрешно напрежение и те се сближават.
към текста >>

Като не им вървят работите в България, отиват в Америка, там да оправят живота си.
Зад този свят, зад "нищото", както някои го наричат, има друг свят, в който законите са обратни на земните. В духовния свят няма закон за престъпленията. Защо? Защото там няма условия за тях. Затова именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на Небето, там да живеят. Така правят и някои българи. Като не им вървят работите в България, отиват в Америка, там да оправят живота си. Едно трябва да знаете: И в онзи свят да отидете, и за Америка да заминете, всеки ще отиде със своите качества и навици, от които ще зависи дали ще успее или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но безуспешно. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И на онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Сега вие ще кажете, че това са измислици.
към текста >>

Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете.
И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки. Но животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало. Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато Господ ви изпрати едно страдание, ще се радвате, че сте удостоени с тази чест. Какво е страданието? То е една от най-великите науки. Не е ли най-доброто и най-приятното, когато осъзнавате вашите престъпления? Но не е само това.
към текста >>

Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отгледа добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина.
" А аз казвам на мъжа: Слушай, приятелю, направи едно "престъпление" в името на Бога и Христа. Нека жена ти се сърди и вика, но освободи се от нейния закон. Бръкни в кесията и дай на бедния, който си срещнал на пътя си. Кажи си: "Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господа." Това означава да направи мъжът "престъпление" по отношение на жена си. Отсега нататък страданията ви ще бъдат съзнателни, ще разбирате защо страдате и защо живеете. Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отгледа добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина. Истински син е този, който се вглежда в нуждите и страданията на баща си и винаги е готов да му помогне. Ако бащата заболее, той не оставя слугите да го гледат, но сам се грижи за него. Той нежно го целува и пита: "Татко, как си днес? " А какво виждаме в днешния живот? Майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, а когато остареят, то се обръща към тях с прозвището "дъртите", като гледа да се освободи от тях.
към текста >>

79. Четиринадесета част

Ще кажете, че това е философия.
Част от енергията е в нея, но друга е в почвата, във водата, във въздуха, в слънчевата светлина и топлина. Като се посее в земята, семката има възможност да събере енергията на всички тези елементи и да си направи една малка къща ябълковото дърво. Това показва, че в семката е скрита известна разумност. Значи в разумния живот се постигат всички желания. Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него. Ще кажете, че това е философия. Да, философия е, но тя ви е необходима. Казвате, че всичко зависи от човека. Не от човека, но от разумността в самия него и вън от него. Тази разумност наричаме Бог. Задачата на всеки е да си състави ясно понятие за Него.
към текста >>

Да, философия е, но тя ви е необходима.
Като се посее в земята, семката има възможност да събере енергията на всички тези елементи и да си направи една малка къща ябълковото дърво. Това показва, че в семката е скрита известна разумност. Значи в разумния живот се постигат всички желания. Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него. Ще кажете, че това е философия. Да, философия е, но тя ви е необходима. Казвате, че всичко зависи от човека. Не от човека, но от разумността в самия него и вън от него. Тази разумност наричаме Бог. Задачата на всеки е да си състави ясно понятие за Него. Не е достатъчно да четете какво са казали богословите и философите за Троеличния Бог, или за Бога като Любов.
към текста >>

Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат.
Българите имат лошо мнение за човек с две лица, а още по-лошо за такъв с три лица. Но като се казва, че Бог е троеличен, това считат за нещо свещено. Къде е скрито лошото: в идеята за троеличието или в човешкото разбиране? Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз се спирам на числото четири. То е Питагоровото число, с което се измерват нещата.
към текста >>

Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота.
Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката. Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на огъня му, превръща се в дим и пепел. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел. Ангелската Любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който носи ангелска любов в сърцето си, има топлина.
към текста >>

И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."...
Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добре за всички живи същества. Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."... Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква.
към текста >>

Кой ми е дал живота?
Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно и вие можете да се наречете синове Божи. Как, ще ми възразите веднага, да се наричаме синове Божи? Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им.
към текста >>

Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота.
Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им. Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/". Тогава къде е истината?
към текста >>

Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично?
Ти можеш да му възразиш, че няма честни хора на тази планета, но той ще ти отговори, че има и че ще ги намериш. "Не мога да спя, нервен съм", казваш ти. Ще спиш и ще се успокоят нервите ти, говори твоят учител. Нямам пари, жената и децата са боси и окъсани. Не се страхувай и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично? Той казва, че ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях.
към текста >>

Такъв човек се отличава с особен жълт цвят на лицето или със специфична червенина, които са израз на отрицателните сили в живота.
Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си. Житейските задачи трябва да се решават. Когато говорите за Любовта, но не я носите у себе си и постоянно променяте чувствата си, вие не изпитвате истинска любов. В този случай лъжете и себе си, и околните. Такъв човек се отличава с особен жълт цвят на лицето или със специфична червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. А какво представлява силата? Съединение, което трябва да разложите на съставните му елементи, за да извадите от него "корена". Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите излизат от Него. Или другояче казано: Бог е неделима сила, извън времето и пространството, но същевременно ги владее.
към текста >>

Всички индивиди, общества и народи се стремят да подобрят живота си.
Тя носи блага на хората... Може ли да кажете, че държавите на Земята са устроени идеално? Те постоянно усъвършенстват своите закони. Например българите работят върху тях в Народното събрание, а англичаните в двете камари. Навсякъде "коват" закон след закон, но в края на краищата те остават неприложими. Всички индивиди, общества и народи се стремят да подобрят живота си. Как ще стане това? За изясняване на мисълта ще си послужа със следния пример. Двама другари по неволя попаднали в затвора. Стаята, в която се намирали, била херметически затворена, със стъклени сводове. Най-напред те били весели, но после си казали, че става някаква промяна в техния живот.
към текста >>

Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско.
С вдишките и издишките те сами са си създали затруднението, като са отровили въздуха. Изводът какъв е? Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Не става въпрос за теоретическите разбирания... Съществуват и други разсъждения. Например математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство. Как е възможно тогава кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи ред точки заемат известно пространство, а точката сама по себе си е безпространствена.
към текста >>

Не отричам, че знаете тези математически правила, но не ги използвате в живота.
Защото хората имат светлина, а нямат виделина... Всички, които ме слушат днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои пред човека. Нека всеки се занимава с каквото иска, това не ме интересува. Най-напред трябва да разрешите важните проблеми. Ще ги решите, като се движите по права линия; после ще ги повдигнете в първа степен; след това във втора, в квадрат, и най-сетне в трета степен в куб. Не отричам, че знаете тези математически правила, но не ги използвате в живота. От вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос вие сами ще го решите. Христос казва: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Кой не е казвал същото, когато има страдания?
към текста >>

Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата Истина и я прилагат в живота си... Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете какво ви говори светлината?
Важно е дали говорите на Неговия език. Ключът на Божия език е Любовта. На коя любов? На безкористната... Опитайте се да кажете днес истината на някого. Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата Истина и я прилагат в живота си... Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете какво ви говори светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има тя, но на вашия език мъчно може да се предаде говорът й... Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за нея, искам да ви посоча правилен начин за възприемането й.
към текста >>

Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав.
Казано е в Писанието: "Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави изгубеното сърце. То трябва да се намери! А днес с каменните си сърца вие очаквате щастие на Земята. Казвам ви: При сегашните условия човек не може да бъде щастлив. Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи.
към текста >>

Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие?
Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави изгубеното сърце. То трябва да се намери! А днес с каменните си сърца вие очаквате щастие на Земята. Казвам ви: При сегашните условия човек не може да бъде щастлив. Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие.
към текста >>

Нека внесем в живота новите идеи.
Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата... Как трябва родът да се поддържа?
към текста >>

80. Петнадесета част

да даде живота си откуп на мнозина."
Петнадесета част "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп на мнозина." /Ев. Матея, 20:28/ Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т.е. да ги съгласува. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол?
към текста >>

Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето?
Форма, която, като стане жена, не изгубва своята мъжественост. Ще кажете, че това са противоречия. Не са противоречия. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума... Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето? Това е закон на ума. Някои казват вместо служене "слугуване". Така смесват и думите изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи? Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява.
към текста >>

Ето защо вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота.
Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава. Гледаш нещо хубаво, красиво отвън и желаеш да го опиташ, но след това ще видиш лъжата в него... Христос дойде да научи хората да живеят според великия закон, а те мислят, че са Го разбрали и приложили. Разбирането има отношение към прилагането. Ето защо вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. А начинът за прилагането на тези величини ще усвоите от изгряващото Слънце. Изведнъж ли Слънцето изгрява? Изведнъж ли човек се ражда? Днес вие градите вашите схващания върху относителните неща, а не върху абсолютните... Сега да се спрем на положителните прояви у човека.
към текста >>

Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи.
Това означава, че ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че тя се явява след триенето на два предмета. Значи триене или търкане е необходимо в света, за да дойде светлината. Но един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина. Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, чувствата са реални. В него те са субстанцията. За умствения свят пък мислите са реални, а за причинния причините. За света на Любовта реална е само Любовта.
към текста >>

Не, постът има отношение към философията и науката.
Мнозина искат да разберат Божественото учение. Който иска да Го разбере, първо трябва да се научи да пости. Това изискваше и старото калугерство. "Там ли ще ни връщате? " ще запита някой. Не, постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Като прави опити, човек ще види колко дни може да издържи без ядене. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава... Христос дойде да послужи.
към текста >>

Постът за него не е вече философия, но знание.
Това изискваше и старото калугерство. "Там ли ще ни връщате? " ще запита някой. Не, постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Като прави опити, човек ще види колко дни може да издържи без ядене. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава... Христос дойде да послужи. На кого? На нас.
към текста >>

"Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени." Според мен тези философи трябва да прочетат 12 стих от 12 глава на апостол Лука, където се казва: "Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете." В този стих е скрита една велика истина.
Някой казва: "Аз не съм толкова глупав, да вярвам в Бога както религиозните." Какъв е твоят Бог? Разговаряш ли с Него? "Не разговарям.Той е далеч от хората и не разговаря с такива прости люде, каквито сме ние. Аз само мисля за Господа, не разговарям с Него." Откъде знаеш това? Кой авторитет признаваш? "Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени." Според мен тези философи трябва да прочетат 12 стих от 12 глава на апостол Лука, където се казва: "Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете." В този стих е скрита една велика истина. Обаче хората приемат Христовите идеи механично, слагат им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане... Човек трябва да дойде до положението да сравнява нещата, да намира отношението, което съществува между тях. Да преведе пропорцията а:b = c:d по следния начин: Моят ум (a) се отнася към моето сърце (b), както волята ми (с) към моето тяло (d). Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста. Здравото тяло е резултат на силната воля, а оттам и чувствата на човека са устойчиви.
към текста >>

Изправете живота си и повече не грешете...
Под "живот" аз разбирам най-хубавите мисли, чувства и действия на човека... Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога. Те казват, че вярват в Троеличния Бог, но като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго освен груби търговци и банкери... Ако вашето сърце е фалшиво, мислите ли, че животът ви ще се подобри? Може ли фалшивото сърце да се превърне в скъпоценен камък? Може, но ако намерите добрия и благороден приятел, ако намерите Христа. Изправете живота си и повече не грешете... Нещата не стават изведнъж. За да се приложи новото учение при сегашните условия, най-малко 25 години са нужни. Казано е в Писанието: „Тисяща години за Бога са като един ден." Колко дни имат 25 години? 9,165 дни. Като прибавите три нули след това число, ще получите 9 165 000.
към текста >>

Това е най-краткото и благоприятно време да изправите живота си.
За да се приложи новото учение при сегашните условия, най-малко 25 години са нужни. Казано е в Писанието: „Тисяща години за Бога са като един ден." Колко дни имат 25 години? 9,165 дни. Като прибавите три нули след това число, ще получите 9 165 000. Щом определим срок от 25 години, имам предвид един кратък срок, вие може да ликвидирате кармата от 9 165 000 години. Това е най-краткото и благоприятно време да изправите живота си. Ще попитате какво ще правите след тези 25 години. Ще пътувате по звездите... Възвишеното и благородното у вас ще ви преобрази. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата... Величието Му не е в това, че Той създава слънца и вселени, които сътворява за един миг, а че като види някой тъжен и наскърбен човек, оставя работата си и насърчава този, когото всички подминават.
към текста >>

под "дихателна система", разбирам живота на чувствата.
Едно нещо е необходимо на човека да бъде здрав. Животът изисква здрави хора, безразлично какви са те. Стомахът, гърдите и мозъкът здрави ли са? Под "стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под "гърди", т.е. под "дихателна система", разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Сегашните хора мислят, че са много умни, дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата или самият той, вика други лекари. Защо? Защото сам не вярва в лечението си. Това показва, че дълбоко в себе си той е неуверен.
към текста >>

Питате: Кое е същественото в живота?
"Първото семе падна край пътя и птиците небесни го озобаха." Това семе не издържало изпита си. "Друго семе падна на камък и като изникна, изсъхна, защото нямаше влага." И то не издържало изпита си. "Трето падна сред тръните и като пораснаха те, заглушиха го." И то не издържало изпита си. "Четвъртото падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен." То издържало изпита си. Това са все отношения отразени и в космичния закон. Питате: Кое е същественото в живота? Това, което издържа при всички условия в живота. Щом дойдеш до него, няма да казваш: това мога да направя, онова не мога. Божественото начало у човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася у човека светлина, чистота и го прави свободен. Добрият живот подразбира добри резултати.
към текста >>

Това, което издържа при всички условия в живота.
"Друго семе падна на камък и като изникна, изсъхна, защото нямаше влага." И то не издържало изпита си. "Трето падна сред тръните и като пораснаха те, заглушиха го." И то не издържало изпита си. "Четвъртото падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен." То издържало изпита си. Това са все отношения отразени и в космичния закон. Питате: Кое е същественото в живота? Това, което издържа при всички условия в живота. Щом дойдеш до него, няма да казваш: това мога да направя, онова не мога. Божественото начало у човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася у човека светлина, чистота и го прави свободен. Добрият живот подразбира добри резултати. Светът страда от човешките учения.
към текста >>

След това ще посещавам бедни, болни и страдащи... Казано е да пожертвам живота си.
Затова се ръководя от принципа: в малкото се крие благословението. И вие го спазвайте. Духовенството се страхува от мен да не би един ден да заема мястото му. Не, аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си и първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни и страдащи... Казано е да пожертвам живота си. Кой от вас е пожертвал живота си? Ние още не сме служили на Любовта... Помнете: Великият закон на Любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има своето наследство, както и всяка лъжа своята реакция. Каквато и да е лъжата, тя винаги е лъжа, а истината е всякога истина.
към текста >>

Кой от вас е пожертвал живота си?
И вие го спазвайте. Духовенството се страхува от мен да не би един ден да заема мястото му. Не, аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си и първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни и страдащи... Казано е да пожертвам живота си. Кой от вас е пожертвал живота си? Ние още не сме служили на Любовта... Помнете: Великият закон на Любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има своето наследство, както и всяка лъжа своята реакция. Каквато и да е лъжата, тя винаги е лъжа, а истината е всякога истина. Доброто не може да расте в груба среда и при груби условия...
към текста >>

Те ще променят условията на живота и ще оправят света.
Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те се намират много далеч на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, където човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам... Вече слизат великите братя отгоре и носят мъдрост и знание. Те ще променят условията на живота и ще оправят света. Знаете ли какво могат да направят тези братя? Да вдигнат Земята в ръката си и да я носят в пространството. Възможно ли е това? Възможно е, разбира се. Как ще ме разберете, ако ви кажа,че тези велики братя носят Земята на ръцете си?
към текста >>

Великата разумност, която управлява всичко в света, осмисля живота.
Възможно е, разбира се. Как ще ме разберете, ако ви кажа,че тези велики братя носят Земята на ръцете си? Ще отговорите, че планетата се върти около оста си. Кое е по-вярно моето твърдение или това на учените? Чудни са хората, като искат да ме убедят, че Земята се върти, че Слънцето също се движи. Великата разумност, която управлява всичко в света, осмисля живота. Където се появи тя, всичко придобива друг израз, нова светлина. Когато светлите братя дойдат на Земята, отвсякъде ще потече благословение. Питам: Ще бъдете ли доволни от тях? Ще им благодарите ли?... Защо работите на българите не се нареждат добре?
към текста >>

Има една велика истина в живота.
И те не го ли питаха защо е дошъл? Аз казвам: Аз не дойдох, не съм дошъл още. Като дойда, работата ще стане опасна. Вие чувствате между вас Господа. Той се проявява между вас и казва: "Не вършите работите си както трябва." Има една велика истина в живота. Герои трябва да бъдете и всичко да понасяте. Мнозина обещават да направят нещо, но не го правят. Всички трябва да сме изпълнителни в обещанията си... При законите, при които ще живеете, трябва да бъдете искрени. Ще се пробуди вашето съзнание и ще видите всички ваши минали съществувания, всичко ще се разкрие пред вас. Отново повтарям: Вложете Любовта като основа, и от нейно гледище бъдете смели и в нищо не се самозаблуждавайте.
към текста >>

Щом се изявил в света, човек произнесъл първо думата "Любов" ключа на живота.
Можете ли да си представите каква грандиозна идея и какво необятно понятие е Бог! Съвременните учени си задават въпроса какво е щастие и се стремят да го обяснят научно. Други се питат какво представлява светът, а трети какво нещо е животът. Казвам: Щастието, светът и животът са загадки, сложни задачи, които трябва да се решават... Според окултната наука човек е бил велико същество с голяма разумност. Той знаел много повече от съвременните учени. Щом се изявил в света, човек произнесъл първо думата "Любов" ключа на живота. Къде е сега този ключ? Изгубен е. И до днес окултистите го търсят. Важно е да се знае истинското име на Бога, а в сегашната наука и религия то не е разбрано. Като казвам "обич", във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми.
към текста >>

Но не е позволено да споделям свещена идея или свещена дума с човек, който прекарва живота си в ядене и пиене и в задоволяване на своите слабости.
Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред. Ако спре някъде, скъпо ще плати. Всеки знае, че златното време на неговия живот е ученичеството. И ние трябва да сме ученици, за да научим първата дума, произнесена от Бога. Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази дума и съм я намерил. Но не е позволено да споделям свещена идея или свещена дума с човек, който прекарва живота си в ядене и пиене и в задоволяване на своите слабости. То е все едно да повериш богатството си на своя разпуснат син... Днес се проповядва на хората за спасението и кой щял да ги спаси. Никой никого не може да спаси. Казва се, че Христос спасявал хората. Видели ли сте Христа?
към текста >>

И в живота най-благоприятни условия представлява долината.
Той не се основава на принципа на щастието, а на принципа на висшата разумност... Често се запитвам: Като съм говорил и говоря толкова много на хората, чудя се защо не могат да приемат Истината, и след това си отговарям: Те не познават първоначалния смисъл на думата "Любов". Значи това не зависи от тях, а от вътрешните условия, при които живеят. Ето и житното зърно не може да живее навсякъде. Ако го посадите в долината, там ще израсне и плод ще даде, но не и в планината. И в живота най-благоприятни условия представлява долината. Ако искате да намерите свещената дума, което търсите, трябва да се освободите от всички връзки, които ви ограничават. Как ще я намерите? Като заемете последното място в света. То е до вратата на Царството Божие... Съвременното общество се нуждае от умни хора, които могат да прилагат великите закони на битието.
към текста >>

Те не познават законите на живота.
Като заемете последното място в света. То е до вратата на Царството Божие... Съвременното общество се нуждае от умни хора, които могат да прилагат великите закони на битието. За всички длъжности в света са нужни просветени, благородни хора. Има такива люде, но всяка служба и управление се опорочава от хора, които не знаят как да изпълняват своите задължения. Те не познават законите на живота. Църквата се опорочава пак от такива хора. А домът от майки и бащи, които не познават законите. Ето защо човек трябва да се върне към онова първоначално състояние, когато е познавал всички закони. Как ще осъществи това? Чрез диамантена воля.
към текста >>

81. Предисловие

Софийския университет с диплома по философия от Факултета по философия и педагогика.
Имаше изключителен такт и разбиране към музиката на Учителя, като често я превръщаше в съответни движения. Катя Грива бе хубава, елегантна, фина сестра, образована, с голям такт и усет за красивото и изтънченото в изкуството. Като от извор бликаха и се разливаха около нея красота и изящество и това бе приятно за всички, които я наблюдаваха. За нас, по-младите, тя беше образец, модел и учител за правилното изучаване на Паневритмията, защото ние знаехме, че я е научила директно от Учителя, тъй като Той преди всичко на нея гласува високото доверие да обучава другите ученици от Школата. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Завършва през 1923 г. Софийския университет с диплома по философия от Факултета по философия и педагогика. Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища. Учи също и стенография още като ученичка, а след това завършва и специализиран курс, което и дава право да работи като стенограф в Народното събрание. Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите му. Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя. Тя бе абсолютно честна, акуратна и рядко педантична в своите описания.
към текста >>

Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища.
Катя Грива бе хубава, елегантна, фина сестра, образована, с голям такт и усет за красивото и изтънченото в изкуството. Като от извор бликаха и се разливаха около нея красота и изящество и това бе приятно за всички, които я наблюдаваха. За нас, по-младите, тя беше образец, модел и учител за правилното изучаване на Паневритмията, защото ние знаехме, че я е научила директно от Учителя, тъй като Той преди всичко на нея гласува високото доверие да обучава другите ученици от Школата. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Завършва през 1923 г. Софийския университет с диплома по философия от Факултета по философия и педагогика. Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища. Учи също и стенография още като ученичка, а след това завършва и специализиран курс, което и дава право да работи като стенограф в Народното събрание. Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите му. Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя. Тя бе абсолютно честна, акуратна и рядко педантична в своите описания. Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението „Изгрява Слънцето“ още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя фактически записва думите на Учителя.
към текста >>

Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Завършва през 1923 г. Софийския университет с диплома по философия от Факултета по философия и педагогика. Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища. Учи също и стенография още като ученичка, а след това завършва и специализиран курс, което и дава право да работи като стенограф в Народното събрание. Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите му. Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя. Тя бе абсолютно честна, акуратна и рядко педантична в своите описания. Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението „Изгрява Слънцето“ още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя фактически записва думите на Учителя. Бори се с всички сили за запазване чистотата на Паневритмията от всякакви посегателства и допринася изключително много за това. МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва. И наистина, тя става брилянтен пианист с изключителни интерпретации върху музиката на Учителя.
към текста >>

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва.
Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите му. Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя. Тя бе абсолютно честна, акуратна и рядко педантична в своите описания. Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението „Изгрява Слънцето“ още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя фактически записва думите на Учителя. Бори се с всички сили за запазване чистотата на Паневритмията от всякакви посегателства и допринася изключително много за това. МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва. И наистина, тя става брилянтен пианист с изключителни интерпретации върху музиката на Учителя. За първи път среща Учителя през 1916 година и три години го посещава като „частна ученичка“ (както той се изразява). Редовното посещение на беседите му тя започва от 1920 година, а след откриването на редовната окултна Школа през 1922 година и до нейния край тя е неизменно на пианото в салона на Изгрева. Високообразована и мъдра сестра, безкрайно предана на своя Учител, много точна в преценките и описанията си, Мария Тодорова е и с високо чувство за отговорност. Строга, но справедлива, тя приема като своя лична задача правилното и точно описание на движенията в Паневритмията и тъй като е една от тези непосредствено обучени от Учителя сестри, допринася със своята висока култура и последователност изключително много за това.
към текста >>

се среща за първи път с Учителя и този първи кратък разговор променя коренно живота му.
След завършването на втората година се завръща в България и завършва психология в Софийския университет, както и английска филология. Работи върху психологията на движенията и има публикации по тази тема. Той е един от основателите на Института за стопанска рационализация, където завежда отдел „Професионално напътствие и подбор“. Бил е три години и председател на Централната комисия по трудови норми. През 1927 г. се среща за първи път с Учителя и този първи кратък разговор променя коренно живота му. След завръщането си в България, в духовен план той поема пътя на ученика в Школата на Учителя, като един от учениците в Младежкия окултен клас. По душа турист и любител на природата, той има изключителни заслуги и принос за добрата организация и ред в планинската школа на Учителя на Рила, както по време на Учителя, така и след неговото заминаване. Надарен с много добър организаторски талант, той и с личния си пример увличаше по-младите в работата за Делото. С добри философски познания и като задълбочен астролог, той ръководеше младежка група, която се интересуваше от тези области. По време на Учителя той е сравнително млад и не е от тези „учители по Паневритмия“, които Учителя лично е обучавал.
към текста >>

Нейното верую в живота бе: да живее за Господа и да служи на Господа.
Нейното семейство и роднините и са останали в Югославия. От малка останала сама и без възможност да ходи на училище, тя работи като прислужница. Силна и волева натура, тя се самообразова, подпомогната най-вече от Паша Теодорова; явява се на изпити и така завършва гимназия. След това завършва българска филология в Софийския университет и работи като гимназиална учителка по литература в редица градове из страната. Олга Славчева е една от абсолютно преданите и последователни ученици на Учителя и преминава през времето на цялата Школа - от 1922 до 1944 г. Нейното верую в живота бе: да живее за Господа и да служи на Господа. Надарена с ярък поетичен талант, тя участва в кръжока за начинаещи млади поети, ръководен лично от известния български писател и поет Иван Вазов. Има няколко стихосбирки, както и поетични текстове върху мелодии на Учителя. С вдъхновение и поетичен талант тя описва по неповторим начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа. Тя е един от учениците в Школата, които Учителя е ценял особено много. Сестра Олга беше слънчева, светла, жизнерадостна, енергична, работлива, всеобхватна и от нея бликаше светлина.
към текста >>

Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано.
Талантът на Олга Славчева и светлото вдъхновение и помагат да ни дари красивите и чисти думи, които и днес се пеят в Паневритмията. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА (1908-2002) Още като дете майка й я води на беседи на ул. „Опълченска“66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за „Елмайра колидж“, гр. Кантон в щата Ню Йорк - САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано. След четиригодишно обучение завършва висшето си образование през 1932 г. и се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя веднага отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвержените работници за Новото около Учителя.
към текста >>

Ето какво споделя тя в автобиографичната си книга „Път към светлината“: „След една беседа (през 1942 г.), на която Учителя бе дал следния завършек: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила“, ми дойде идея да напиша думи за упражненията „Слънчеви лъчи“ и да ги пеем.
По поръчение на Учителя разработва композиции по неговата музика. Като преводач прави преводи на посочени от него беседи на английски език. Той многократно й е подчертавал голямото значение и необходимост да се преведе Словото на английски език и по тази задача тя работи всеотдайно и безкористно до края на земния си път. Като музикант и надарена с природна пластичност и естетика, В. Несторова взима дейно участие и в Паневритмията и особено в „Слънчеви лъчи“. Ето какво споделя тя в автобиографичната си книга „Път към светлината“: „След една беседа (през 1942 г.), на която Учителя бе дал следния завършек: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила“, ми дойде идея да напиша думи за упражненията „Слънчеви лъчи“ и да ги пеем. Отидох на полянката и вдъхновено започнах да ги пиша. Но реших, че най-напред трябва да попитам Учителя дали е съгласен да напиша стиховете. Той одобри идеята и аз седнах сред полянката на Изгрева и започнах да пиша. Думите идваха леко, ритмично... Прочетох думите на Учителя, след като ги написах, и той ми каза да ги дам за печат. Много бях щастлива, че ми дадоха възможност да направя малък принос към братския живот“.
към текста >>

82. Основи на Паневритмията

Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу“.
Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските. Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота. Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни времена, прилив и отлив във вътрешния живот на човека и пр. 3. Принцип на трептенията или движенията.
към текста >>

Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота.
Принцип на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските. Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота. Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни времена, прилив и отлив във вътрешния живот на човека и пр. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този принцип гласи: Всичко е в движение, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това.
към текста >>

Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм.
По този начин Паневритмията се явява като стимулатор за извикване към живот на физическите и духовните сили на човека. Ето защо можем да кажем, че Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените процеси в човека. Можем да я наречем наука на хармоничните движения във връзка с човешките мисли и чувства. При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно! Ако движенията не се свържат с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително и освежително действие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека! Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм. Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно.
към текста >>

И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно.
Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм. Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно. И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмът, пулсът на Природата се предава нему така, както дейността на един сложен механизъм се предава на вървежа на всеки малък винт или колелце, които влизат като части в него. Но пита се, кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него Любовта, понеже Разумността и Любовта са основните принципи, които царуват в Природата. Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в Природата.
към текста >>

И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота.
Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно. И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмът, пулсът на Природата се предава нему така, както дейността на един сложен механизъм се предава на вървежа на всеки малък винт или колелце, които влизат като части в него. Но пита се, кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него Любовта, понеже Разумността и Любовта са основните принципи, които царуват в Природата. Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в Природата. Всичко в Природата е Любов и Разумност!
към текста >>

И те ще внесат нови елементи в живота.
Земята и цялата Слънчева система сега влизат в нова космична област, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено в човешкото естество. Трябва да знаем, че пространството е живо, че то е проникнато със сили. И не е безразлично през какви космични пространства се движи Слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледовете и снеговете днес се топят, цветята се разцъфтяват, идат прелетните птички от топлия юг! И те ще внесат нови елементи в живота. Понеже днес сме в зараждането на Шестата раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е израз на новата култура, която иде. Идеите на Шестата раса са включени, вградени в нейната музика и в нейните движения. И когато те се правят, в човека се събуждат силите и идеите на новата култура и се пращат в света. Участващите в живия кръг на Паневритмията събуждат тези нови сили в себе си и освен това стават като радиопредавателен център, който праща в света тези сили, тези идеи.
към текста >>

Чрез Паневритмията човек гради и твори нови ценности в себе си и в живота.
Идеите на Шестата раса са включени, вградени в нейната музика и в нейните движения. И когато те се правят, в човека се събуждат силите и идеите на новата култура и се пращат в света. Участващите в живия кръг на Паневритмията събуждат тези нови сили в себе си и освен това стават като радиопредавателен център, който праща в света тези сили, тези идеи. И последните достигат до всички души и намират отзвук в тях. Чрез тия движения живият кръг на Паневритмията праща красив зов в света за обнова, подем и възход! Чрез Паневритмията човек гради и твори нови ценности в себе си и в живота. Шестата раса, която иде, ще бъде изразителка на Паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на Природата - раса на ума. Шестата раса е раса на Любовта. Числото шест има връзка с Любовта. Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат действителност в Шестата раса.
към текста >>

По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите.
Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност. И въвеждането на Паневритмията в училището и в обществото на възрастните ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. Тя ще даде нов подтик, нови възможности, нови хоризонти за подрастващото поколение на учащите се, както и за възрастните. По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите. Днешните гимнастични упражнения и хореографията все са един тласък, път, подготовка за Паневритмията. Разбира се, Паневритмията не може да се изучава само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони, и същевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура.
към текста >>

В епохата, в която живеем, трябва да доловим кои са днес изгряващите сили и кое може да подтикне, да улесни тяхната проява в живота.
Чрез тия движения под ритъма на музиката участващите влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Природата и творят и градят великото бъдеще, което иде! Текстът на песните, който прилагаме в настоящото издание, е най-елементарният и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбок словесен израз, който ще се даде в бъдеще. В тая епоха има сили залязващи и изгряващи. Изгряващите сили приличат на новородения, който сега е слаб, безсилен, но нему принадлежи бъдещето. В епохата, в която живеем, трябва да доловим кои са днес изгряващите сили и кое може да подтикне, да улесни тяхната проява в живота. Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и подтиква към дейност. Кои са изгряващите сили? Те са следните: 1. Доброто.
към текста >>

Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота.
Текстът на песните, който прилагаме в настоящото издание, е най-елементарният и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбок словесен израз, който ще се даде в бъдеще. В тая епоха има сили залязващи и изгряващи. Изгряващите сили приличат на новородения, който сега е слаб, безсилен, но нему принадлежи бъдещето. В епохата, в която живеем, трябва да доловим кои са днес изгряващите сили и кое може да подтикне, да улесни тяхната проява в живота. Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и подтиква към дейност. Кои са изгряващите сили? Те са следните: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради какъвто и да е разумен живот.
към текста >>

Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота.
Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов!
към текста >>

Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот.
Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили.
към текста >>

По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота.
Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. ____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи път в книгата „Паневритмия” 1941 г. и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя. Паневритмия на поляната на Изгрева Паневритмия с Учителя на Рила Елена Андреева, Мария Тодорова, Борис Николов в кръга на Паневритмията
към текста >>

83. Паневритмия 1941г.

Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи.
Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка.
към текста >>

То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ.
Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата. Тия симптоми сѫ само букви, и по тѣхъ прозорливиятъ може да сѫди за дълбокитѣ процеси, които ставатъ въ глѫбинитѣ на обществото и за изгледитѣ на близкото бѫдеще.
към текста >>

Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр.
Принципъ на разумностьта. Той гласи: Всичко е умъ и разумъ. Всичко въ свѣта е разумно. 2. Принципъ на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3. Принципъ на трептенията или движенията.
към текста >>

Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота.
Принципъ на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3. Принципъ на трептенията или движенията. Този принципъ гласи: Всичко е въ движение. Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е въ покой.
към текста >>

Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ.
По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка. Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка. Можемъ да я наречемъ наука на хармоничнитѣ движения въ връзка съ човѣшкитѣ мисли и чувства. При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно.
към текста >>

И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно.
Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ? Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата.
към текста >>

И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота.
Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ? Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность!
към текста >>

И тѣ ще внесатъ нови елементи въ живота.
Земята и цѣлата слънчева система сега влизатъ въ нова космична область, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено въ човѣшкото естество. Трѣбва да знаемъ, че пространството е живо, че то е проникнато съ сили. И не е безразлично, презъ какви космични пространства се движи слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледоветѣ и снѣговетѣ днесъ се топятъ, цвѣтята се разцъвтяватъ, идатъ прелѣтнитѣ птички отъ топлия югъ! И тѣ ще внесатъ нови елементи въ живота. Понеже днесъ сме въ зараждането на шестата раса, туря се и нова основа на паневритмията. Тя е изразъ на новата култура, която иде. Идеитѣ на шестата раса сѫ включени, сѫ вградени въ нейната музика и въ нейнитѣ движения. И когато тѣ се правятъ, то се събуждатъ въ човѣка силитѣ и идеитѣ на новата култура, и тѣ се пращатъ въ свѣта. Участвуващитѣ въ живия крѫгъ на паневритмията събуждатъ тѣзи нови сили въ себе си и освенъ това ставатъ и радиопредавателенъ центъръ, който праща въ свѣта тѣзи сили, тия идеи.
към текста >>

Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота.
Идеитѣ на шестата раса сѫ включени, сѫ вградени въ нейната музика и въ нейнитѣ движения. И когато тѣ се правятъ, то се събуждатъ въ човѣка силитѣ и идеитѣ на новата култура, и тѣ се пращатъ въ свѣта. Участвуващитѣ въ живия крѫгъ на паневритмията събуждатъ тѣзи нови сили въ себе си и освенъ това ставатъ и радиопредавателенъ центъръ, който праща въ свѣта тѣзи сили, тия идеи. И последнитѣ достигатъ до всички души и намиратъ отзвукъ въ тѣхъ. Чрезъ тия движения живиятъ крѫгъ на паневритмията праща красивъ зовъ въ свѣта за обнова, подемъ и възходъ! Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота. Шестата раса, която иде, ще бѫде изразителка на паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на природата — раса на ума. Шестата раса е раса на Любовьта. Числото шесть има връзка съ Любовьта. Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса.
към текста >>

По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ.
Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность. И въвеждането на паневритмията въ училището и въ обществото на възрастнитѣ ще даде голѣмъ тласъкъ за вливане на нови културни ценности въ днешното общество. Тя ще даде новъ потикъ, нови възможности, нови хоризонти за подрастващето поколѣние на учащитѣ се, както и за възрастнитѣ. По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ. Днешнитѣ гимнастични упражнения и хореографията все сѫ единъ тласъкъ, пѫть, подготовка за паневритмията. Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса. За нейното проучване трѣбватъ школи, редъ лекции и курсове. Въ тѣзи курсове, които трѣбва да се откриятъ въ всички градове и села, тя ще трѣбва да се обоснове научно, ще трѣбва да се изучатъ нейнитѣ основни принципи и закони, и сѫщевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тѣзи курсове въ училището и обществото днесъ е една необходимость, за да се влѣятъ нови свежи струи въ днешната култура.
към текста >>

Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота.
Чрезъ тия движения, подъ ритъма на музиката, участвуващитѣ влизатъ въ контактъ съ свещенитѣ, кристално чисти и мощни извори на природата и творятъ и градятъ великото бѫдеще, което иде! Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ. Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ изразъ, който ще се даде въ бѫдеще. Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето. Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота. Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто.
към текста >>

Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота.
Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ. Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ изразъ, който ще се даде въ бѫдеще. Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето. Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота. Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъвъ да е разуменъ животъ.
към текста >>

Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота.
Свободата — това е отваряне на красиви перспективи за възходъ и постижения. 7. Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь!
към текста >>

Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ.
Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили.
към текста >>

По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота.
Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
Цвѣтенцата ароматъ сладостенъ пилѣятъ, птичкитѣ въ небесна ширь чуруликатъ, пѣятъ. И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади. Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14. МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади. Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14. МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи. 15.
Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17.
към текста >>

ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя .
Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи.
към текста >>

Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ.
Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти) 18. КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме. (Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2 пъти) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ. Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ. Грѣйнали лѫчи навредъ. Бистро изворче шурти. (Радость блика въ цѣлий свѣтъ. Птичка весело лети.) (повтаря се 2 пъти) 20. ПОБЕЖДАВАНЕ Деньтъ пристига следъ нощьта и радость иде следъ скръбьта.
към текста >>

Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость.
Пѣятъ ни птички съ веселъ гласъ. Лѣй се въ душата еликсиръ при изгрѣвъ слънце въ раненъ часъ. 21. РАДОСТЬТА НА ЗЕМЯТА Ликува цѣлата земя и се радва отъ сърдце, и тича тя по своя пѫть като девица възлюблена. Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ.
към текста >>

(Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви.
Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта.
към текста >>

(повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
към текста >>

(повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ.
Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста. (повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1103971004486