Търсене в текстове за 'Умствени способности'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие.
Част 1 Общо въведение Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.
към текста >>

Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин.
Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен.
към текста >>

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
към текста >>

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У.
към текста >>

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.
Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят.
към текста >>

Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности.
Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата.
към текста >>

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
към текста >>

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
към текста >>

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
към текста >>

Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили.
„Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума.
Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
към текста >>

Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
към текста >>

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.
Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
към текста >>

Три течения в умствения свят
2. Областта на науката Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос Три течения в умствения свят „Научни истини” и „научен скептицизъм” Общо въведение Част І[1] „Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.
към текста >>

Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие.
І. Наука и възпитание 1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.
към текста >>

Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.
Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).
към текста >>

2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех.
Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието.
към текста >>

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>

Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
към текста >>

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
към текста >>

И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
към текста >>

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>

2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност.
към текста >>

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
към текста >>

– съгражда и развива умствения като среда;
Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм.
към текста >>

– в умствения – заблуждение и мрак;
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк.
към текста >>

” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
към текста >>

1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума.
20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина.
към текста >>

2.5. Три течения в умствения свят
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието);
към текста >>

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.
– материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
към текста >>

– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е.
Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм;
към текста >>

способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма;
Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;
към текста >>

4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.
2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест.
към текста >>

Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности.
Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря.
към текста >>

Силно били развити математическите и творческите му способности.
До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство.
към текста >>

Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после. Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък. Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери. Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия. Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай.
към текста >>

Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят.
И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.
към текста >>

Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
към текста >>

С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
към текста >>

Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ?
към текста >>

Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
към текста >>

От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа.
Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази.
към текста >>

Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди.
Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло.
към текста >>

Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити.
По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.
към текста >>

Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност.
Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители.
към текста >>

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.
Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
към текста >>

И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон.
И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка.
към текста >>

Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили.
Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо.
към текста >>

Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина;
към текста >>

Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
– добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>

В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности.
От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм 1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери. Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. 2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95]
към текста >>

Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят.
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
към текста >>

14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове.
Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият.
към текста >>

3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
към текста >>

16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ?
към текста >>

Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот;
към текста >>

6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.
към текста >>

1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди.
Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият.
към текста >>

– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те;
1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
към текста >>

Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно.
към текста >>

Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители.
към текста >>

Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото.
9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня. Нещо повече – по никакъв начин не може да извади страданията ú от ума си. Не може, разбира се! Понеже негова милост, господарят, се е убедил вече от личен опит, че само от доброто състояние на всички клетки зависи неговото здраве, успех и щастие. 10. Едни от тези клетки образуват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха, пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и т. н. Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.
към текста >>

15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.
13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее.
към текста >>

Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили.
[83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум.
към текста >>

Умът съдържа всички тия способности у себе си.
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж.
към текста >>

3. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
І. Общи положения. Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти. Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент.
към текста >>

Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни].
фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение. 1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите. 2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг. 9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и кръвоносните съдове. Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице.
към текста >>

Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически.
2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг. 9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и кръвоносните съдове. Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите. 3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.
към текста >>

Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи.
Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите. 3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума. Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението.
към текста >>

Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.
Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент. Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити. 2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело.
към текста >>

Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.
В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент. Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити. 2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения.
към текста >>

В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>

4. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов.
Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива?
към текста >>

5. Повече светлина

Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.
Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.
към текста >>

Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура.
Тези, които обръщат внимание на цвета на облеклото, пак спазват горните закони, само че те действуват повече подсъзнателно. Даже някои лекари са дошли до лекуване чрез цветовете. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела, се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка.
към текста >>

6. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Това ще бъде един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще предадете от вашите енергии, които ще се кръстосват.
Това е най-малкото, което могат да направят. Ония от вас, които са в духовния съвет, най-малкото, което може да направят, е следното: да намерят трима души, да ги убедят да изправят по три грешки в живота си. Ония, от просветния съвет, да намерят трима души, да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги. Онези, които влизат в примирителния съвет, да намерят трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели. (179 стр.) Това ще бъде един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще предадете от вашите енергии, които ще се кръстосват. Има някои, у които природният ум е силно развит, затова те ще придадат част от своята енергия на други, у които природният ум и способностите са слабо развити. Ще има придаване на енергии у всинца ви и тогава ще започне едно вътрешно движение. Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са слабо енергични, тъй щото, ще почне обмяна на енергиите; но ако не разбирате закона, ще действате един на друг по контраст и тези енергии ще се неутрализират. (141-142 стр.) Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката.
към текста >>

Има някои, у които природният ум е силно развит, затова те ще придадат част от своята енергия на други, у които природният ум и способностите са слабо развити.
Ония от вас, които са в духовния съвет, най-малкото, което може да направят, е следното: да намерят трима души, да ги убедят да изправят по три грешки в живота си. Ония, от просветния съвет, да намерят трима души, да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги. Онези, които влизат в примирителния съвет, да намерят трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели. (179 стр.) Това ще бъде един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще предадете от вашите енергии, които ще се кръстосват. Има някои, у които природният ум е силно развит, затова те ще придадат част от своята енергия на други, у които природният ум и способностите са слабо развити. Ще има придаване на енергии у всинца ви и тогава ще започне едно вътрешно движение. Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са слабо енергични, тъй щото, ще почне обмяна на енергиите; но ако не разбирате закона, ще действате един на друг по контраст и тези енергии ще се неутрализират. (141-142 стр.) Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката. Ние искаме само да използваме свободното време и да не оставаме празни, та да влизаме в грях.
към текста >>

И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления; може да се явят между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.
Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите аз ги избирам, затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. (181 стр.) (към всички) През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления; може да се явят между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено. (131 стр.) (предпоследния ден) Сега всички онези от вас, които имат спешна работа, не могат да чакат, след братския обяд са свободни. Широк е пътят им. Пращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят така, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят, колкото време искат: от вътрешно побуждение.
към текста >>

Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят.
Друг не може да заеме твоето място. (125-126 стр.) После, ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъствате тук. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят. Нека от вас самите да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се съберат двама, трима или петима души, да се съгласят да разменят чрез писма мисли, как да работят във физическо отношение: да засаждат градини с плодове - ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо, навсякъде да се проявява вашата инициатива. (124 стр.) Най-първо, в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини.
към текста >>

Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларнети и пр.
Заемете се да правите маси, каци, приложете, каквото изкуство владеете, през свободното си време и каквото придобиете, ще може да го продавате. Всички занаяти, които имате, постарайте се да ги сложите в действие. Някой е педагог; да събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас нека се сдружат по 2-3 души, да превеждат книги; ето културна работа! Някои нека образуват класове за четене на книги, съчинения на видни писатели, учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларнети и пр. И като се съберем, всякога да има между нас едно голямо разнообразие. Да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска от всичко по малко да знаем, та да кажат другите, че: тези хора знаят всичко. (145-146 стр.) Идеи за комуна
към текста >>

7. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма.
(116 стр.) И като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам – в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. (78 стр.) Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма. Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което са ви дали, ще ви се иска отчет, как сте го употребили. (258-259 стр.)
към текста >>

Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени.
Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)
към текста >>

Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите.
(14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.) Класове и задачи
към текста >>

Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате.
Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа.
към текста >>

И сега, тия опити, които ще правим, те са мистически наредени, те са просто то за уякване на вашите способности.
(355 стр.) И аз казвам: за Специалните класове ще употребим най-малкото празно време – туй, което не можем да употребим за друго. Обаче, време има. Туй време ще употребим за окултната Школа, за да не кажете един ден: „Откъде намери тази школа, тя ни спъва." С най-малките разноски искам да следвате тази Школа и с най-малките опити, микроскопическите. (118 стр.) И сега, тия опити, които ще правим, те са мистически наредени, те са просто то за уякване на вашите способности. Запример, ще излизате нощно време, през мрачни нощи – да се концентрира вниманието ви. Ако вие всяка нощ излизате през мрачни нощи, вашите очи ще се подобрят. Подобрение става! Та сега, тия опити са просто за концентриране. Онези от вас, които имат туй концентриране, нямат нужда от тия опити.
към текста >>

Всеки ще учи според своите способности, там е спасението.
На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вървят. Състезание да има, но не и спънки! Да не мислите, че има някаква привилегия. Не, всеки от вас си решава задачата и според разрешението й, всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства и вие ще проверявате. (114-115 стр.) Всеки ще учи според своите способности, там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички, според степента на развитието им. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В Природата цъфти само оная пъпка, на която й е времето, която е готова.
към текста >>

И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си.
На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатъчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. (72 стр.) Работа за фонда Ние ще образуваме един фонд от средствата, които са добити чисто от нашия труд. За пример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си.
към текста >>

като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати.
Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари са вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. (69 стр.) Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати. (75 стр.) Сега, в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи, в годината 360 часа за Школата или за „Божественото училище", както аз го наричам. (71 стр.) Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична.
към текста >>

8. ЖЕЛАНИЯ И ЧУВСТВА

Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства.
Достатъчно е да се види в огледалото, за да се ужаси от себе си. Като знаете това, не допущайте в ума и сърцето си нищо отрицателно. Дръжте отрицателните мисли и чувства далеч от себе си. Дойдете ли до положителни мисли и чувства, оставете ги да влязат в ума и в сърцето ви, да ви облагородят. Ученият, добрият, разумният човек има особени, красиви черти. Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страдание. Според желанието е и следствието. Когато нещо пожелаеш с целия си ум, с цялото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух, с непреодолимо желание, то ще се реализира, ти ще го получиш. Каквото мисли човек, това става. Каквото пожелае, сбъдва се, но гледайте да не се сбъдне преждевременно.
към текста >>

Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят - сърцето, а китката - умствения свят, ума.
Сърцето - това са чувствата, душата, животът. Умът - това са човешкият дух, мисълта, мъдростта. Волята - това е физическата сила, тялото; добродетел, правда. Когато тия три сили дойдат в хармония у човека, ще се развие ясно- видството, слухарството и окултните дарби. Разстоянието от рамото до лакътя представлява материалния, физическия свят или стомаха. Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят - сърцето, а китката - умствения свят, ума. Седалището на духа е в главата на човека, на душата - в белите дробове, а на материалното - в стомаха. С други думи казано - главата представя Божественото начало в човека, гърдите - духовното, а стомахът - физическото. Някои са развили своя наблюдателен ум - долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част - разсъдителните способности, паметта. Които са разбрали духовната страна - средната част на челото е развита.
към текста >>

Някои са развили своя наблюдателен ум - долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част - разсъдителните способности, паметта.
Когато тия три сили дойдат в хармония у човека, ще се развие ясно- видството, слухарството и окултните дарби. Разстоянието от рамото до лакътя представлява материалния, физическия свят или стомаха. Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят - сърцето, а китката - умствения свят, ума. Седалището на духа е в главата на човека, на душата - в белите дробове, а на материалното - в стомаха. С други думи казано - главата представя Божественото начало в човека, гърдите - духовното, а стомахът - физическото. Някои са развили своя наблюдателен ум - долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част - разсъдителните способности, паметта. Които са разбрали духовната страна - средната част на челото е развита.
към текста >>

9. ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието.
Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив.
към текста >>

10. ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА БЯЛАТА РАСА МИСИЯТА НА КУЛТУРИТЕ И РАСИТЕ

Той е нямал развити умствени способности, не е могъл да направи и най- елементарното пресмятане.
У тях съществувало предание, че западно от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население. Когато испанците откриха Америка, те влязоха в досег с туземните племена на Мексико, Перу и прочее. Последните разказали на испанците за едно предание, съхранено от тях, а именно, че източно от земите им имало в старо време голяма суша, която после била погълната от вълните на океана. Останки от Атлантската раса са днес монголската и туранската раси30 в Азия, червенокожите племена в Америка , ескимосите, лапландците31 и прочее. Човек през по-голямата част от Атлантската епоха не е могъл да казва за себе си Аз. Той е нямал развити умствени способности, не е могъл да направи и най- елементарното пресмятане. Мисията на цялата Атлантска епоха е била все по-ясното развитие на самосъзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно същество. 30 Монголската и туранската раси - тук са употребени термини, неравностойни от гледна точка на съвременната наука. Монголската или монголоидната раса е една от трите раси, които днес населяват Земята, докато тураните са урало-алтайската група народи, които принадлежат към същата тази раса и се състоят от фино-угри и тюрко-монголи. 31 Лапландците - става дума за саахите, населяващи областта Лапландия, разположена в Северна Европа между Скандинавския полуостров и Мурманска област в Русия.
към текста >>

11. МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА

И тя завърши тази мисия – умствените способности на човека са развити.
МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА Мисията на Бялата раса е развитието на ума и очертаването на личността, индивидуалността. За да може да се постигне това, човечеството е трябвало временно да се откаже от преките връзки с Невидимия свят, нужно е било съзнанието му да потъва все повече в материята, културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от древноиндийско време до днес. Значи потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя завърши тази мисия – умствените способности на човека са развити. Днес и този, който няма образование, пак умее да смята, да разсъждава. В училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. В живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т.е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер.
към текста >>

В училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности.
За да може да се постигне това, човечеството е трябвало временно да се откаже от преките връзки с Невидимия свят, нужно е било съзнанието му да потъва все повече в материята, културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от древноиндийско време до днес. Значи потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя завърши тази мисия – умствените способности на човека са развити. Днес и този, който няма образование, пак умее да смята, да разсъждава. В училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. В живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т.е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранното развитие на всички душевни заложби.
към текста >>

Развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването.
Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т.е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранното развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек става една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпва на собствените си крака. Тази самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по-нататъшната му еволюция. Защото новата форма на Любовта, която иде сега, трябва да свързва помежду им свободни личности. В Бялата раса влизат индусите, персите, арабите, евреите, египтяните, гърците, римляните, латинските, англосаксонските и славянските народи, келтите, латвийците, литовците и прочее. Главните епохи или култури, през които е минала Бялата раса, са:
към текста >>

12. УЧЕНИКЪТ

Човек идва на Земята със известни способности.
УЧЕНИКЪТ Днес е неделя. Мнозина от приятелите са дошли от София специално за този ден. Някои са пътували през цялата нощ, за да присъстват на утринното Слово на Молитвения връх. След беседата при палатката на Учителя почна разговор: Човек идва на Земята със известни способности. Те трябва да се развиват чрез дейност, така както работим с инструменти – трион, чук, длето, свредел – и добиваме сръчност. Има положения в света, които приличат на положението на младата мома, която се готви за бал. Тя маже лицето си с масло, изписва веждите и устните си. Но важното не седи във външната дреха и външните обикновени разговори, които води, но в ума във вътрешното, което носи. Законът е такъв: в оборота, който прави човек, важна е печалбата, която остава.
към текста >>

Има още един клас в астралния свят и още един в умствения свят.
Великите Божествени Истини трябва да се приложат и опитат. Необходим е опит, за да се разберат. Трябва да се стремим към опит. Една школа има три класа. Вие сте в единия клас – във физическия свят. Има още един клас в астралния свят и още един в умствения свят. За да получиш шесторка като ученик, две неща са нужни: Учителят да те обича и ти да Го обичаш. После, Той да е много учен и ти да си много способен. Връзката, която съединява Учителя и ученика е Любовта! Когато има това съчетание, ще имаш бележка шест.
към текста >>

13. Свещеният час

Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека.
Говори се да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил?
към текста >>

Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа.
Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум.
към текста >>

Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности.
Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Например умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате? Разбирам да се съмнявате в един невежа, но да се съмнявате в един велик мъдрец, в един велик учен това е немислимо.
към текста >>

Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива.
С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. той иска да ви упъти във вярната посока на живота. Например някой иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той вече се приближава към един по-висш свят. Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без Волята на Бога." И тъй, беседите, които ви са дадени в Окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си.
към текста >>

14. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства.
Светлината на човека, човешкият ум е свързан с човешкото сърце и с човешката воля. Душата е свързана с висши същества, с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога. И когато искате да се молите, Трябва да се изкачите при духа си. Като дойде душата ви, тогава произнесете молитва. Ако умът, сърцето и волята ви не могат да ви препоръчат, никой не може да ви помогне. Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлината от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприеме, толкова по-добре ще бъдат развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлината от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш.
към текста >>

Колкото повече светлина възприеме, толкова по-добре ще бъдат развити умствените му способности.
И когато искате да се молите, Трябва да се изкачите при духа си. Като дойде душата ви, тогава произнесете молитва. Ако умът, сърцето и волята ви не могат да ви препоръчат, никой не може да ви помогне. Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлината от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприеме, толкова по-добре ще бъдат развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлината от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората. Възвишените чувства и мисли не са нищо друго освен проява на човешката душа.
към текста >>

В душата се крият всички дарби и способности на човека.
Тя е онова мощно възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава. Душата е нещо отделно от човека. В човека тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото.
към текста >>

Следователно, душа има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната природа на ума; в духовния свят чрез вътрешната проява на сърцето; във физическия свят като вътрешна сила на тялото.
Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава. Душата е нещо отделно от човека. В човека тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото. Следователно, душа има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната природа на ума; в духовния свят чрез вътрешната проява на сърцето; във физическия свят като вътрешна сила на тялото. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена. И когато душата посети човека, той става вдъхновен, благороден и велик. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Който иска да се занимава с човешката душа трябва да има велик ум и да е в състояние да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.
към текста >>

Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи.
Всъщност, в природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос. Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи. Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност. Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност.
към текста >>

И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа.
На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа. Живата природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуват навред по света великата музика на природата. Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи.
към текста >>

Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят.
Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека. В този смисъл, задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Всичко, което разбирате, е ваше, а това, което не разбирате, не е ваше. В разбирането седи различието между вашите и чуждите работи. В света има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят. Стремете се към голямото, но прилагайте малкото. Има такъв закон: нещата трябва да се проверят, за да се вярва напълно в тях. Вие мислите, че благото, което приемате, някой може да го вземе. Това е невъзможно. Трябва да знаете, че няма сила в света, която може да отклони човека от пътя, който Бог му е определил.
към текста >>

Има още един клас в астралния свят, и още един в умствения свят.
Образци не на думи, а на дела! Не можеш да бъдеш ученик, докато не отвориш торбата си и да раздаваш. Торбата е сърцето. Една школа има три класа. Вие сте в единия клас във физическия свят. Има още един клас в астралния свят, и още един в умствения свят. Великите божествени истини трябва да се приложат и опитат. Необходим е опит, за да се разберат. Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите вие и сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я откриете. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа.
към текста >>

15. Основи на Паневритмията

Ето защо можем да кажем, че Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените процеси в човека.
движения без смисъл и без положително действие. Нейните движения са най-икономични. Те са най-целесъобразните движения, с които се постига най-голям резултат. В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност. По този начин Паневритмията се явява като стимулатор за извикване към живот на физическите и духовните сили на човека. Ето защо можем да кажем, че Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените процеси в човека. Можем да я наречем наука на хармоничните движения във връзка с човешките мисли и чувства. При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно! Ако движенията не се свържат с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително и освежително действие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека! Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм. Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото.
към текста >>

Защото трябва да знаем, че човешкото естество крие в себе си велики сили и способности, които са още в началото на своето събуждане и разцъфтяване.
Радиото е средство, условие за обмяна между народите. Също така и Паневритмията е условие за приемане мислите на тия гениални души. Паневритмията действа по няколко пътища върху човека: 1. Поставя го в контакт с тия същества на висша интелигентност. 2. Събужда силите, заложбите, дарбите, вложени в човека. Защото трябва да знаем, че човешкото естество крие в себе си велики сили и способности, които са още в началото на своето събуждане и разцъфтяване. Човек не е още това, което крие в глъбините на своето естество. Знае се, че човекът е висшето проявление на Земята. Камъните са най-нисшето проявление. Растителното и животинското царство са преходни степени. Постепенно Природата отива към по-висше свое проявление чрез природните царства.
към текста >>

16. Паневритмия 1938

Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени.
Но има нѣщо важно: човѣкътъ на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателность въ известни области на подсъзнателния животъ. Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость. Ето защо, при тия упражнения трѣбва да се мисли. Всѣко движение безъ мисъль нѣма смисълъ. При тѣхъ е нуждно едно вѫтрешно концентриране. При движенията силата на човѣка седи въ концентрирането!
към текста >>

А пъкъ такъвъ центъръ освенъ това отговаря и на известни висши духовни способности, напримѣръ на милосърдие, любовь, вѣра, надежда, умствени способности, наклонность къмъ музика, математика и пр.
Всѣки центъръ на мозъка е свързанъ съ особенъ висшъ свѣтъ и съ Сѫществата, които живѣятъ въ него. Като правимъ тия или ония движения съ тѣлото си, ние привеждаме въ активность известенъ мозъченъ центъръ и чрезъ него се свързваме съ особенъ висшъ свѣтъ и Сѫществата, които живѣятъ въ него. По този начинъ, чрезъ движения на рѫцетѣ, краката и пр. ние правимъ връзка съ висшитѣ мирове и съ Сѫществата, които живѣятъ тамъ, и това много допринася за получаването на енергия и подкрепа отъ тия висши мирове. 2. Като движимъ нашитѣ органи: крака, рѫце и пр., ние привеждаме въ активность тия мозъчни центрове, които имъ съответствуватъ; съ туй последнитѣ привличатъ повече кръвь и повече енергии и съ това се развиватъ. А пъкъ такъвъ центъръ освенъ това отговаря и на известни висши духовни способности, напримѣръ на милосърдие, любовь, вѣра, надежда, умствени способности, наклонность къмъ музика, математика и пр. И тъй, чрезъ тия движения, ако сѫ правилни, ние можемъ да работимъ за развиването на нашитѣ мозъчни центрове, за излизането имъ отъ спещото положение, и по този начинъ можемъ да развиемъ и тия духовни дарби, които имъ съответствуватъ. Паневритмичнитѣ движения, особено ако е спазенъ горниятъ законъ за съответствията, като проникватъ въ нервната система, префиняватъ я и правятъ да трепти въ хармония съ възвишенитѣ божествени идеи, чийто изразъ сѫ даденитѣ движения въ случая. 3. Отъ друга страна всѣки отъ тия мозъчни центрове е въ връзка съ особенъ органъ на тѣлото. Всѣки органъ си има особено мѣсто въ мозъка. И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции.
към текста >>

Ако човѣкъ направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответниятъ мозъченъ центъръ ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази върху здравословното състояние на органа, който този центъръ дирижира, тъй и върху духовнитѣ способности и дарби на човѣка.
Всѣки органъ си има особено мѣсто въ мозъка. И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции. Много е важно, какви сѫ движенията, които прави човѣкъ. Нѣкой мисли, че движенията на човѣка сѫ произволни, че нѣматъ голѣмо значение. Напротивъ, всѣко движение има мощно действие върху нервната система и върху цѣлокупния духовенъ животъ. Ако човѣкъ направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответниятъ мозъченъ центъръ ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази върху здравословното състояние на органа, който този центъръ дирижира, тъй и върху духовнитѣ способности и дарби на човѣка. По всички горни причини чрезъ паневритмията освенъ че се постига духовенъ подемъ, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива животъ, здраве, сила въ всички органи на тѣлото! Ето защо, паневритмията подмладява! Отъ всичко гореказано е ясно, защо човѣкъ следъ паневритмичнитѣ упражнения е преобразенъ! Ясно е, защо чрезъ паневритмията се влива изобиленъ животъ, животворни струи въ всички органи. Ясно е отъ горното, защо тия упражнения иматъ и дълбоко психично действие!
към текста >>

Видѣхме, какъ паневритмията спомага за развитието на човѣшкитѣ способности и заложби, висшитѣ морални чувства.
Преди всичко тѣ будятъ у човѣка чувство на радость; свежесть, хармония. Това е, защото човѣкъ усѣща, че придобива нѣщо, че се влива нѣщо въ него при тия упражнения. Следъ упражнението презъ цѣлия день му идватъ нови идеи, нови потици. Творческитѣ му сили се разцъвтяватъ. Понеже при паневритмията има вѫтрешна връзка между движение, музика и идея, то изворитѣ на всичко възвишено и благородно се отварятъ въ човѣка чрезъ тия упражнения. Видѣхме, какъ паневритмията спомага за развитието на човѣшкитѣ способности и заложби, висшитѣ морални чувства. Чрезъ паневритмията човѣкъ е вече по-готовъ да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Свѣтлина, която идва въ свѣта! Паневритмията можемъ да употрѣбимъ и като методъ за трансформиране на състоянията си. Когато човѣкъ е обезнадежденъ, разтревоженъ, обезвѣренъ, опечаленъ, тия състояния може да ги трансформира чрезъ паневритмията. Чрезъ нея се развива между другото и естетичното чувство. Преди всичко се развива усѣтъ за ритъмъ и музикалното чувство.
към текста >>

Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо.
Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на любовьта. Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота. При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта. 13. ТЪКАНЕ. Туй движение изразява органическия процесъ въ природата.
към текста >>

Туй движение ни свързва съ умствения свѣтъ; ние встѫпваме въ него.
И всѣки органъ има полюси. Туй упражнение отъ една страна ни води къмъ осъзнаване дейностьта на съграждащия принципъ въ природата и отъ друга страна, то е правиленъ пѫть за внасяне на хармония и ритъмъ въ този процесъ, както въ насъ, тъй и вънъ отъ насъ, въ живота на човѣчеството. 14. МИСЛИ. Бавно движение на рѫцетѣ отъ дѣсно на лѣво и обратно. После, тръгване напредъ съ движение на рѫцетѣ на загребва не и движението имъ въ страни, като че ли се крепи нѣщо. Туй движение ни свързва съ умствения свѣтъ; ние встѫпваме въ него. Чрезъ туй движение се внася въ организма ритъмътъ, който иде отъ областьта на разумния свѣтъ, отъ свѣта на правата, възвишената мисъль. Първата часть на упражнението, съ бавно движение на рѫцетѣ на лѣво и дѣсно, — туй е възприемане на това, що се праща отъ умствения свѣтъ. А втората часть, това е внедряване на възприетото въ живота, въ дейностьта. 15. АУМЪ. Има едно течение, което иде отъ слънцето и минава презъ центъра на земята, и друго едно течение, което изхожда отъ земята и минава презъ слънцето.
към текста >>

Първата часть на упражнението, съ бавно движение на рѫцетѣ на лѣво и дѣсно, — туй е възприемане на това, що се праща отъ умствения свѣтъ.
14. МИСЛИ. Бавно движение на рѫцетѣ отъ дѣсно на лѣво и обратно. После, тръгване напредъ съ движение на рѫцетѣ на загребва не и движението имъ въ страни, като че ли се крепи нѣщо. Туй движение ни свързва съ умствения свѣтъ; ние встѫпваме въ него. Чрезъ туй движение се внася въ организма ритъмътъ, който иде отъ областьта на разумния свѣтъ, отъ свѣта на правата, възвишената мисъль. Първата часть на упражнението, съ бавно движение на рѫцетѣ на лѣво и дѣсно, — туй е възприемане на това, що се праща отъ умствения свѣтъ. А втората часть, това е внедряване на възприетото въ живота, въ дейностьта. 15. АУМЪ. Има едно течение, което иде отъ слънцето и минава презъ центъра на земята, и друго едно течение, което изхожда отъ земята и минава презъ слънцето. Когато си протегнемъ едната рѫка нагоре подъ ѫгълъ 45 градуса, то чрезъ нея възприемаме божественото. Чрезъ този кракъ, съ който стѫпваме, приемаме земни енергии.
към текста >>

Петáта отговаря на физичния свѣтъ, а пръститѣ — на умствения.
Съ три фигури: Полукрѫгови движения на единия кракъ предъ другия. Люлѣйни стѫпки последователно върху двата крака. И паралелни движения на рѫцетѣ и нозетѣ. Съ първата фигура се хармонизиратъ силитѣ въ човѣшкия организъмъ. При втората фигура стѫпваме ту на петитѣ, ту на пръститѣ на краката. Петáта отговаря на физичния свѣтъ, а пръститѣ — на умствения. Когато стѫпваме на петитѣ, възприемаме отъ физичния свѣтъ, а когато стѫпваме на пръститѣ, — отъ умствения. И въ двата свѣта уреждаме противоречията, които сѫществуватъ. И тритѣ фигури отварятъ пѫть за правилно използуване на даденитѣ отъ природата блага. 27. ДИШАНЕ. Чрезъ тия музикални дихателни упражнения човѣкъ се приучва на музикалния методъ, съ който той трѣбва да си служи въ живота.
към текста >>

Когато стѫпваме на петитѣ, възприемаме отъ физичния свѣтъ, а когато стѫпваме на пръститѣ, — отъ умствения.
Люлѣйни стѫпки последователно върху двата крака. И паралелни движения на рѫцетѣ и нозетѣ. Съ първата фигура се хармонизиратъ силитѣ въ човѣшкия организъмъ. При втората фигура стѫпваме ту на петитѣ, ту на пръститѣ на краката. Петáта отговаря на физичния свѣтъ, а пръститѣ — на умствения. Когато стѫпваме на петитѣ, възприемаме отъ физичния свѣтъ, а когато стѫпваме на пръститѣ, — отъ умствения. И въ двата свѣта уреждаме противоречията, които сѫществуватъ. И тритѣ фигури отварятъ пѫть за правилно използуване на даденитѣ отъ природата блага. 27. ДИШАНЕ. Чрезъ тия музикални дихателни упражнения човѣкъ се приучва на музикалния методъ, съ който той трѣбва да си служи въ живота. Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ хармония съ природата.
към текста >>

17. Паневритмия 1941г.

Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка.
движения безъ смисълъ и безъ положително действие. Нейнитѣ движения сѫ най-економични. Тѣ сѫ най-целесъобразни движения, съ които се постига най-голѣмъ резултатъ. Въ паневритмията всѣка линия на движение строго съответствува на известни сили на човѣшкия организъмъ и на човѣшкото съзнание и ги събужда къмъ дейность, къмъ активность. По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка. Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка. Можемъ да я наречемъ наука на хармоничнитѣ движения въ връзка съ човѣшкитѣ мисли и чувства. При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото.
към текста >>

Защото трѣбва да знаемъ, че човѣшкото естество крие въ себе си велики сили и способности, които сѫ още въ началото на своето събуждане и разцъвтяване.
Радиото е срѣдство, условие за обмѣна между народитѣ. Сѫщо така и паневритмията е условие за приемане мислитѣ на тия гениални души. Паневритмията по нѣколко пѫтища действува върху човѣка: 1. Поставя го въ контактъ съ тия сѫщества на висша интелегентность. 2. Събужда силитѣ, заложбитѣ, дарбитѣ, вложени въ човѣка. Защото трѣбва да знаемъ, че човѣшкото естество крие въ себе си велики сили и способности, които сѫ още въ началото на своето събуждане и разцъвтяване. Човѣкъ не е още това, което крие въ глѫбинитѣ на своето естество. Знае се, че човѣкъ е висшето проявление на земята. Камънитѣ сѫ най-низшето проявление. Растителното и животинското царства сѫ преходни степени. Постепенно природата отива къмъ по-висше свое проявление чрезъ природнитѣ царства.
към текста >>

18. 5. БЛАГОСЛАВЯНЕ КЛЕТКИТЕ НА ТЯЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между духовния и умствения свят и да преминавам правилно от единия в другия. 7.
Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката: Господи, благодаря Ти за хубавите крака, които Си ми дал, чрез които ходя и развивам добродетелите си. 2. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво тяло, което Си ми дал, за да се подвизавам в този свят. 3. Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави ръце, които Си ми дал, чрез които върша най-хубавата Твоя работа и изявявам Великата Твоя Правда. 4. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Душата, като милваме гърлото отдолу нагоре: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво гърло, за ларинкса, които Си ми дал, чрез който пея и Те славословя навсякъде, където ходя, и говоря най-хубави сладки думи за Теб и пея най-хубавите песни, които Ти Си ми определил да е за Твоята Слава. 5. Движим палеца, показалеца и средния пръст от основата на носа надолу.: Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който живота влезе. 6. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между духовния и умствения свят и да преминавам правилно от единия в другия. 7. Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави очи, които Си ми дал, за прозорците на моята душа, с които виждам красотата и величието на този свят, възприемам красотата и величието Ти и служа на Истината. Нека Твоята Истина да бъде основа в живота ми. 8. Обикаляме ушите по външния им ръб от горе до долу с двата показалеца: Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам, пък и аз да бъда разбран. 9. Дясната ръка със събрани пръсти върху устните: Вложи, Господи, Любовта Си в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изявя Твоята Любов. 10. Дясната ръка със събрани пръсти на брадата: Господи, благодаря Ти за прекрасната хубава брада, която Си ми дал, чрез която възприемам Твоята Воля и я проявявам в живота си.
към текста >>

Движим ръцете със събрани пръсти от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво чело, което Си ми дал, чрез което развивам правата си мисъл, развивам музикалните си дарби и способности и съм винаги весел и доволен от живота. 12.
Нека Твоята Истина да бъде основа в живота ми. 8. Обикаляме ушите по външния им ръб от горе до долу с двата показалеца: Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам, пък и аз да бъда разбран. 9. Дясната ръка със събрани пръсти върху устните: Вложи, Господи, Любовта Си в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изявя Твоята Любов. 10. Дясната ръка със събрани пръсти на брадата: Господи, благодаря Ти за прекрасната хубава брада, която Си ми дал, чрез която възприемам Твоята Воля и я проявявам в живота си. Да бъде, Господи, Твоята Воля за всичко в живота ми. 11. Движим ръцете със събрани пръсти от средата на челото към края: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво чело, което Си ми дал, чрез което развивам правата си мисъл, развивам музикалните си дарби и способности и съм винаги весел и доволен от живота. 12. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, благодаря Ти за прекрасните хубави коси, които Си ми дал, за антените на моята душа, чрез които възприемам космическите енергии и ги преработвам в себе си. 13. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, благодаря Ти за прекрасната хубава глава, която Си ми дал, чрез която разрешавам правилно всичките си мъчни и трудни въпроси, справям се с трудностите и противоречията и помагам на моите братя и ближни. 14. Издигаме двете ръце перпендикулярно, успоредни с длани една сресцу друга и казваме: Господи, Творец на Вселената, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. (3 пъти) (Сваляме ръцете надолу, като обливаме главата и ги поставяме върху центъра на Душата.) Нека Твоето благословение да дойде върху моята душа. 15. Изтегляме долната част на ушите надолу: Господи, желая да бъда здрав, желая здравето на всички хора по лицето на Земята.
към текста >>

Десния показалец се движи по дясната вежда: Господи, моля Ти се, помогни ми да развия в себе си всички естествени показалецът отива вертикално нагоре от края на веждата, музикални показалецът отива на една четвърт в горния десен край на челото, логически, показалецът отива в средата на челото, философски плъзгаме показалеца наляво до края на челото, разсъдителни показалеца отива на центъра на духа, умствени показалецът от дясната страна на носа: и психически центрове.
Изтегляме долната част на ушите надолу: Господи, желая да бъда здрав, желая здравето на всички хора по лицето на Земята. Изтегляме горната част на ушите нагоре: Желая да бъда умен като всички умни хора живели преди мен. Изтегляме средните части на ушите. Желая да бъда активен, експедитивен в чувствата си. 16. С двата палеца разтриваме костите зад ушите надолу по врата: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво здраве, което Си ми дал, дай здраве на всички нуждаещи се по лицето на Земята, тъй както даваш и на мен. 17. Десния показалец се движи по дясната вежда: Господи, моля Ти се, помогни ми да развия в себе си всички естествени показалецът отива вертикално нагоре от края на веждата, музикални показалецът отива на една четвърт в горния десен край на челото, логически, показалецът отива в средата на челото, философски плъзгаме показалеца наляво до края на челото, разсъдителни показалеца отива на центъра на духа, умствени показалецът от дясната страна на носа: и психически центрове. Показалецът върху канала на дясното ухо. Моето ухо да слуша гласа Ти.” (3 пъти) Същото се повтаря до фразата „психическите центрове" (когато десният показалец отива отзад на главата на дупката на малкия мозък) и казваме: Всички нисши астрални същества десният показалец отива на центъра на Истината да се изкачат горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. (3 пъти) 18. Дясната ръка разтворена хоризонтално и левият показалец се движи по умствената линия наляво от Юпитеровия пръст - показалеца : Господи, моля Ти се, помогни ми да изправя, оформя и изпиша на ръката си линията на ума си, да мисля право, да разрешавам пра-вилно всичките свои умствени задачи, да печеля сърцата на хората и да помагам в изпълнението на Твоята Воля на Земята. (3 пъти) 19.
към текста >>

Дясната ръка разтворена хоризонтално и левият показалец се движи по умствената линия наляво от Юпитеровия пръст - показалеца : Господи, моля Ти се, помогни ми да изправя, оформя и изпиша на ръката си линията на ума си, да мисля право, да разрешавам пра-вилно всичките свои умствени задачи, да печеля сърцата на хората и да помагам в изпълнението на Твоята Воля на Земята.
С двата палеца разтриваме костите зад ушите надолу по врата: Господи, благодаря Ти за прекрасното хубаво здраве, което Си ми дал, дай здраве на всички нуждаещи се по лицето на Земята, тъй както даваш и на мен. 17. Десния показалец се движи по дясната вежда: Господи, моля Ти се, помогни ми да развия в себе си всички естествени показалецът отива вертикално нагоре от края на веждата, музикални показалецът отива на една четвърт в горния десен край на челото, логически, показалецът отива в средата на челото, философски плъзгаме показалеца наляво до края на челото, разсъдителни показалеца отива на центъра на духа, умствени показалецът от дясната страна на носа: и психически центрове. Показалецът върху канала на дясното ухо. Моето ухо да слуша гласа Ти.” (3 пъти) Същото се повтаря до фразата „психическите центрове" (когато десният показалец отива отзад на главата на дупката на малкия мозък) и казваме: Всички нисши астрални същества десният показалец отива на центъра на Истината да се изкачат горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. (3 пъти) 18. Дясната ръка разтворена хоризонтално и левият показалец се движи по умствената линия наляво от Юпитеровия пръст - показалеца : Господи, моля Ти се, помогни ми да изправя, оформя и изпиша на ръката си линията на ума си, да мисля право, да разрешавам пра-вилно всичките свои умствени задачи, да печеля сърцата на хората и да помагам в изпълнението на Твоята Воля на Земята. (3 пъти) 19. Левият показалец се движи от основата на ръката по линията на щастието съдбата.: Господи, моля Ти се, помогни ми да изправя, оформя и продължа линията на щастието, на съдбата си, да се свържа с Тебе, Господи Исусе Христе, и да бъда едно с Тебе както Ти с Отца. Амин (3 пъти) 20. Левият показалец се движи по линията на живота.: Господи, моля Ти се, помогни ми да изправя, оформя и продължа линията на живота си, за да свърша добре работата, която Си ми определил на Земята. (3 пъти) Господи, продължи живота ми да проповядвам, да пея и да свиря за Тебе.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13518214225769