Търсене в текстове за 'Съзнателен Живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1127 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ
Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
към текста >>

Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
към текста >>

И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.
Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
към текста >>

Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
към текста >>

Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка.
към текста >>

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.
към текста >>

А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.
Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите?
към текста >>

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.
Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?
към текста >>

То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни.
Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя.
към текста >>

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний.
към текста >>

– Трябва да се избягва злото в живота.“
– Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
към текста >>

Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
– Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
към текста >>

Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност.
Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>

Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
към текста >>

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
към текста >>

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение.
към текста >>

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
към текста >>

Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието. А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
към текста >>

Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените.
към текста >>

Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил.
“ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити. Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
към текста >>

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
към текста >>

В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот.
Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
към текста >>

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
към текста >>

От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.
към текста >>

От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
към текста >>

От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени.
Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
към текста >>

От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.
Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука.
към текста >>

Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
към текста >>

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки.
към текста >>

Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
към текста >>

Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
към текста >>

Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.
Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята.
към текста >>

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
към текста >>

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.
към текста >>

Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.
Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
към текста >>

„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.
Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
към текста >>

Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени.
А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
към текста >>

Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна.
И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.
към текста >>

С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
към текста >>

А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.
Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие.
към текста >>

Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло.
към текста >>

Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове.
към текста >>

И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е.
към текста >>

Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.
Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност.
към текста >>

То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.
Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
към текста >>

В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
към текста >>

Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.
То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
към текста >>

В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.
към текста >>

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
към текста >>

Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.
В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
към текста >>

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане.
към текста >>

Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум.
към текста >>

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
към текста >>

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
към текста >>

За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.
към текста >>

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
към текста >>

Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.
към текста >>

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
към текста >>

изгубена халка, която го е свързала с долните животни.
В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.
към текста >>

Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота.
В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило.
към текста >>

Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.
изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки?
към текста >>

Но за жалост в ежедневния живот това не е така.
Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един.
към текста >>

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.
От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един. Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?
към текста >>

Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
към текста >>

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
към текста >>

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това?
към текста >>

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой.
към текста >>

Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество.
към текста >>

Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време.
към текста >>

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.
Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига.
към текста >>

Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.
към текста >>

Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче.
към текста >>

Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.
Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования.
към текста >>

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
към текста >>

Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
към текста >>

И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем.
към текста >>

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
към текста >>

„Животът е най-голямата важност“, казва един философ.
Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво.
към текста >>

Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.
към текста >>

Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
към текста >>

Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот.
Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката.
към текста >>

От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.
Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
към текста >>

Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
към текста >>

Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди.
към текста >>

То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
към текста >>

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.
към текста >>

Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
към текста >>

Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.
към текста >>

Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.
Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства.
към текста >>

Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота.
„Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
към текста >>

Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание.
към текста >>

Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада).
към текста >>

Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
към текста >>

Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
към текста >>

Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.
Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление.
към текста >>

Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.
към текста >>

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
към текста >>

Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.
Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли.
към текста >>

В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
към текста >>

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
към текста >>

Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата.
към текста >>

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.
Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско?
към текста >>

Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.
Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.
към текста >>

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.
Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва.
към текста >>

Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот.
Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
към текста >>

Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
към текста >>

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
към текста >>

от чувството на разумния Живот.
Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
към текста >>

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
към текста >>

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
към текста >>

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори .
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
5. Егоизмът – майка на всички пороци 6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото
към текста >>

6. Живот за Цялото
1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност 6. Живот за Цялото 7. Закон на развитието Дял втори Двата велики закона на развитието І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82]
към текста >>

6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
към текста >>

– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.
Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
към текста >>

Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички.
Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
към текста >>

5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва;
към текста >>

6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
към текста >>

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!
– добра почва; – благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество. 3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение.
към текста >>

3. Същото се отнася и за нравствения живот.
Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите.
към текста >>

6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция?
към текста >>

Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни.
И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
към текста >>

Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота. 9. – Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже аз живея във вас, вашата участ е също и моя участ. – Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво?
към текста >>

10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота.
– Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание.
към текста >>

Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.
– Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
към текста >>

Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.
– се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме.
към текста >>

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
към текста >>

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане.
към текста >>

4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
към текста >>

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>

3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие.
5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
към текста >>

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.
към текста >>

6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.
Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите?
към текста >>

7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат.
Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
към текста >>

Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал.
2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
към текста >>

5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност.
към текста >>

В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот.
4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
към текста >>

В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.
към текста >>

От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност.
Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва.
към текста >>

7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите.
Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата.
към текста >>

8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота.
Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.
към текста >>

Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.
В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
към текста >>

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието.
към текста >>

10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви.
Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж.
към текста >>

12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим.
към текста >>

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.
към текста >>

Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
към текста >>

15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.
към текста >>

Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.
18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение
към текста >>

19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия.
казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:
към текста >>

Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен.
С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна;
към текста >>

Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.”
Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна.
към текста >>

1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:
19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
към текста >>

Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.
– образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
към текста >>

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
към текста >>

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
към текста >>

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове.
към текста >>

Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове.
към текста >>

Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
към текста >>

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
към текста >>

Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род.
към текста >>

12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.
10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
към текста >>

Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
към текста >>

Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.
13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
към текста >>

Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
към текста >>

Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
към текста >>

Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум.
към текста >>

Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества.
За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
към текста >>

Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?
1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване.
към текста >>

Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот.
2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум.
към текста >>

Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
към текста >>

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
към текста >>

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
към текста >>

Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му:
към текста >>

– нов живот;
Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
към текста >>

Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>

2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
– истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
към текста >>

3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.
– добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
към текста >>

5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика.
към текста >>

Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило.
към текста >>

– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.
”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така.
към текста >>

За жалост във всекидневния живот това не е така.
– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
към текста >>

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието?
към текста >>

8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.
към текста >>

9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
към текста >>

В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум.
към текста >>

Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой.
към текста >>

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
към текста >>

Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
към текста >>

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото. Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм.
към текста >>

единствено за задоволяване на животинските си нужди.
Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата
към текста >>

За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.
Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
към текста >>

Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
към текста >>

2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>

Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това?
към текста >>

Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите.
7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там!
към текста >>

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].
Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът.
към текста >>

Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото.
И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
към текста >>

Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>

8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят
към текста >>

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.
7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
към текста >>

11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме.
към текста >>

3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота.
9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота.
към текста >>

„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.”
2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.
към текста >>

Човекът е една велика лаборатория на живота.
3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща:
към текста >>

В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел.
към текста >>

7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.
„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.
към текста >>

– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща.
към текста >>

В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.
7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена.
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
към текста >>

7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.
5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
към текста >>

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
към текста >>

То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.
В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му.
към текста >>

Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
към текста >>

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.
3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35)
към текста >>

Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.
В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.
към текста >>

И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали.
към текста >>

Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

В него не живее вече човешки дух, а животински.
„Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея.
към текста >>

6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.
5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
към текста >>

Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание.
към текста >>

4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>

То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
към текста >>

7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни.
Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото
към текста >>

Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?
8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?! 3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен?
към текста >>

1. В живота има два центъра на деятелност:
8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
към текста >>

2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи. Трябва да знаем кои са причините за: – лъжата; – подлостта; – безчестието; – грабителството;
към текста >>

3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот.
– безчестието; – грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
към текста >>

7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв.
към текста >>

10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?!
към текста >>

6. Живот за Цялото[128]
Нима това е християнско?! Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга.
към текста >>

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.
Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло.
към текста >>

2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
към текста >>

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.
А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси.
към текста >>

Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.
към текста >>

Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.
Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
към текста >>

17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща.
Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот.
към текста >>

18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”.
Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието
към текста >>

от разумния живот.
17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки.
към текста >>

1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.
Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто.
към текста >>

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.
Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.
към текста >>

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
към текста >>

В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
към текста >>

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж.
към текста >>

9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6.
към текста >>

И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
[82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума.
към текста >>

подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат.
към текста >>

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104. [106] Homo sapiens (лат.) – разумно, мислещо същество. [107] Т.е. като първообраз.
към текста >>

След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета.
също дял втори – ІІІ.3. [112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека. [113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
към текста >>

Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>

За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.
Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие. [128] Вж.
към текста >>

2. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени.
към текста >>

Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето.
С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата.
към текста >>

Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази.
И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа?
към текста >>

Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.
Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение.
към текста >>

Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен.
Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
към текста >>

Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверил откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето.
към текста >>

Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии".
И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
към текста >>

Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.
Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
към текста >>

3. 267 ПИСМО

Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.
Вестникарите говорят това, което те знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка.
към текста >>

Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще.
Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка. Поздрав на всички. М.Б. Н. В.
към текста >>

Това са съотношенията на съзнателния живот.
Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка. Поздрав на всички. М.Б. Н. В. П. К. Дънов
към текста >>

4. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение).
към текста >>

Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек.
Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено.
към текста >>

Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота.
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено. Ядрените нишки (хромозоми) вземат подковообразна форма и се нареждат по екватора на вретеното; така образуват нещо като звезда (астер) (фигура 7). След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия.
към текста >>

Това има аналогия с живота на човечеството.
Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
към текста >>

Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>

Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля.
към текста >>

Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е.
Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
към текста >>

Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля.
Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.
към текста >>

В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е.
към текста >>

В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява.
проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено.
към текста >>

Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>

Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес.
Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност.
към текста >>

Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.
към текста >>

Сега то развива самосъзнателния живот.
Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен.
към текста >>

Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот.
Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса.
към текста >>

Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме.
Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.
към текста >>

Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма.
Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма.
към текста >>

От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.
Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
към текста >>

Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот.
Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят.
към текста >>

А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът.
към текста >>

Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
към текста >>

За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот?
Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
към текста >>

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>

И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е.
Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>

5. Към великата цел.

Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот.
Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „Късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „Идете, работете. Каквото се пада и на вас, ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на идеите, вложени в тоя митически разказ. Всички раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още добре не е очертана в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното само да намерим почва, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага ѝ е нужна, за да може да поникне и расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод. От качеството, именно, на тоя ѝ плод, ще се определи отношението ѝ към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя – той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
към текста >>

Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж.
А Христос им отговорил: „Идете, работете. Каквото се пада и на вас, ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на идеите, вложени в тоя митически разказ. Всички раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още добре не е очертана в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното само да намерим почва, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага ѝ е нужна, за да може да поникне и расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод. От качеството, именно, на тоя ѝ плод, ще се определи отношението ѝ към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя – той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човек е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на Закона на Любовта.
към текста >>

че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот.
Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е.
към текста >>

Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека – че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: „От хиляди векове насам всичките ножове де са? Нали трябва да се правят всяка година все нови ножове и точила? “ И ножът и точилото се изхабяват.
към текста >>

И в живота на славяните има ред доказателства за потвърждение на тая истина.
– И то се изтрива и се смалява. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът – това е една човешка система, измислена, която не е създадена от природата, няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат. И в живота на славяните има ред доказателства за потвърждение на тая истина. Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели? Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия. Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война?
към текста >>

Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата.
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
към текста >>

Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света.
Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
към текста >>

Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
към текста >>

6. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Любовта е следствие на Живота.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит.
към текста >>

Животът е, който се покварява, а душата не се покварява.
И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез добро, а подир това, ако се не взема от доброто, последва наказание.
към текста >>

Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3).
Обаче бде-нието остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
към текста >>

И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот.
подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие.
към текста >>

Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват.
10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот.
подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога.
към текста >>

Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
към текста >>

Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата, например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи, те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му - да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове - в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили.
към текста >>

И това е Животът.
Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е.
към текста >>

- Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот.
Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност.
към текста >>

Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот?
Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен.
към текста >>

Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща.
Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен. Собствената сфера е Христос, когато е пратен.
към текста >>

А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва. Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите.
към текста >>

Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот.
От прочетения сега стих (Иоана: 10; 12) искам да вземете следующия урок: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате. Защото такава мисъл не е Божествена, а такива мисли са на тези духове, които са хванати и които са наемници и следва да се провождат на своето си място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори: Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата Воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли.
към текста >>

Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа. Мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук, например, мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и пр. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма. Прочее, как вие трябва да действате?
към текста >>

Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот -минал и настоящ.
Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, Който всички обича еднакво, обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени. Защо? - Защото желанията не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде? Да не е желал лозя, нива, пари, учение, а да му са дадени? Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот -минал и настоящ. Затова за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, Който се явява в тях и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието. Вие трябва да дадете гърнето, а маслото ще ви се даде, защото в ръцете на Бога има в изобилие масло.
към текста >>

Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсър-чени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав.
Ето, ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души. Само тогава Господ ще оплодотво-ри и създаде всичко във вас. Затова и Христос казва: „Невъзможното за человека за Бога е възможно", т.е. това, което е невъзможно за человеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсър-чени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие като се мислите глупави, всичките человеци за вас ще са глупави и затова никой человек няма да има добър за вас. В света има две положения за человека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на Майката. А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак.
Щом той се моли, изведнъж провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната". Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима, събрани в Мое име". При всички стари Учители и кабалисти думата „име" е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да са съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато като книжен кон, то ще ви разочарова с последствията.
към текста >>

Духът е онова, което дава Живота.
Събрахме се в десет и половина часа, когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза: Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима - това искам, Любов непрестанна - това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-та глава на Иоана. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.
към текста >>

Чрез тази вяра се развива техният слаб живот.
От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-та глава на Иоана. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга.
към текста >>

Тя е силата и вдъхновението на техния живот.
Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание.
към текста >>

Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива.
Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма.
към текста >>

И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник?
Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма. Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето.
към текста >>

Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето.
И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма. Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш.
към текста >>

Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
- Няма. Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш. Ако брат ти се подвизава в Любовта и вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно.
към текста >>

Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш. Ако брат ти се подвизава в Любовта и вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите по равно се разпределят.
към текста >>

Ако брат ти се подвизава във вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш.
Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш. Ако брат ти се подвизава в Любовта и вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите по равно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш; с това на себе си ще помогнеш. Ако брат ти се подвизава във вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и ползва всичко за добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание. Търсете Ме чрез вяра, чрез Любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни.
към текста >>

В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота.
Ако брат ти греши, гледай да го изправиш; с това на себе си ще помогнеш. Ако брат ти се подвизава във вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и ползва всичко за добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание. Търсете Ме чрез вяра, чрез Любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни. Те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари.
към текста >>

Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие.
Търсете Ме чрез вяра, чрез Любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни. Те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата.
към текста >>

Защото както лозаринът очаква от лозето, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния. Или будни, или спящи - едно от двете. Защото както лозаринът очаква от лозето, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането - за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба.
към текста >>

Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
Грешките са за глухите и падането - за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието.
към текста >>

Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен.
Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли - на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите.
към текста >>

В промяната на нещата е и хармонията на Живота.
Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца.
към текста >>

Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща.
- Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие.
към текста >>

Дойде един человек при вас в дома ви или при вас; изслушайте го, тайната на Живота е там.
Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един човек е по-добър, а друг - по-лош. Защото Господ присъства, а там, гдето Господ присъства, няма страх. Да ви не е страх от нищо - нито от хората, нито от никого, защото Господ присъства. Нали искате повдигане? Тази година ще ви повдигат. Дойде един человек при вас в дома ви или при вас; изслушайте го, тайната на Живота е там. Може да дойде един человек да си разправи болката на вас; изслушайте го тихо и спокойно. (Ан. Бойнов): Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава? И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори. Вие все слушайте тихо и спокойно.
към текста >>

И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва.
Ами че и там има вулкани, които пък образуват человеците на земята. И тези са, например, събитията в Египет и пр. И затова те горе, за да бъдат свободни, стараят се да прекратят човешката деятелност тук на Земята, която им препятствува да се повдигнат нагоре. И вие ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ да слезем и видим суматохата на Земята". Человек трябва да познава своето гражданство. И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки, по известно течение. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените - вечерно време. Те са позитивно и негативно течение. Това по-казва, че и идването на духовете тук на Земята не може да става по едно и също време. Всичко е математически разпределено.
към текста >>

7. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Любовта е следствие на Живота.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит.
към текста >>

Животът е, който се покварява, а душата не се покварява.
И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез Добро, а подир това, ако се не взема от Доброто, последва наказание.
към текста >>

Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3).
Обаче бдението остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
към текста >>

И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот.
подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие.
към текста >>

Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват.
10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот.
подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога.
към текста >>

Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
към текста >>

Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили.
към текста >>

„И това е Животът“ – как трябва да живеете?
Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари.
към текста >>

Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот.
Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност.
към текста >>

Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот?
Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен – собствената сфера е Христос, когато е пратен.
към текста >>

Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща.
Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен – собствената сфера е Христос, когато е пратен. Значи трябва да има Учител, който да ви учи.
към текста >>

А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите.
към текста >>

Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот.
От прочетения сега стих (Йоанна 10:12) искам да вземете следующия урок: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате. Защото такава мисъл не е Божествена, а такива мисли са на тези духове, които са хванати и които са наемници, и следва да се провождат на своето си място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори – Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли.
към текста >>

Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
Филип казва, че двеста динарии хляб нямало да достигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук например мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и прочее. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма. Прочее, как вие трябва да действате?
към текста >>

Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот – минал и настоящ.
Бог разпределя всичко и Той е, който всички обича еднакво. Обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени – защо? Защото желанията не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде? Да не е желал лозя, нива, пари, учение, а да му са дадени? Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот – минал и настоящ. Затова, за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, който се явява в тях, и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието. Вие трябва да дадете гърнето, а маслото ще ви се даде, защото в ръцете на Бога има в изобилие масло.
към текста >>

Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсърчени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав.
Ето ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души. Само тогава Господ ще оплодотвори и създаде всичко във вас. Затова и Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно“, т.е. това, което е невъзможно за човеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсърчени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие, като се мислите глупави, всичките човеци за вас ще са глупави и затова никой човек няма да има добър за вас. В света има две положения за човека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак.
Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж Провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме, или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима събрани в мое име.“ При всички стари Учители и кабалисти думата име е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да се съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие, и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато като книжен кон, то ще ви разочарова с последствията. Всякога, когато се призовава Името Божие, трябва да се приеме, че се призовава Сила.
към текста >>

Духът е онова, което дава Живота.
Събрахме се в 10,30 ч., когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза: Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима – това искам, Любов непрестанна – това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници.
към текста >>

Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат.
Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима – това искам, Любов непрестанна – това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.
към текста >>

Тя е силата и вдъхновението на техния Живот.
На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание.
към текста >>

Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.
Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта.
към текста >>

И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник?
Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
към текста >>

Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето.
Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят.
към текста >>

Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш.
към текста >>

Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро.
към текста >>

Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш.
Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие.
към текста >>

В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота.
Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата.
към текста >>

Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие.
Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята.
към текста >>

Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот.
Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
към текста >>

Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието.
към текста >>

Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен.
При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите.
към текста >>

В промяната на нещата е и хармонията на Живота.
Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца.
към текста >>

Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща.
Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие.
към текста >>

Дойде един човек при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там.
Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един човек е по-добър, а друг – по-лош. Защото Господ присъства, а там, гдето Господ присъства, няма страх. Да ви не е страх от нищо – нито от хората, нито от никого, защото Господ присъства. Нали искате повдигане? Тази година ще ви повдигат. Дойде един човек при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там. Може да дойде един човек да си разправи болката на вас – изслушайте го тихо и спокойно. Анастас Бойнов: Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава? И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори – вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди.
към текста >>

И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва.
Вулканите в Средиземно море, като Етна, Везувий и прочее, са, които издигат тези средноземни същества. Представете си Астралната сфера над нас, гдето живеят астралците – ами че и там има вулкани, които пък [се] образуват [от] човеците на Земята (и тези са например събитията в Египет и прочее). И затова те горе, за да бъдат свободни, стараят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препятства да се повдигнат нагоре. И вие ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ: Да слезем и видим суматохата на Земята.“25 Човек трябва да познава своето гражданство. И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки, по известно течение. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените– вечерно време; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време – всичко е математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч. се започва идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч.
към текста >>

8. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Любовта - това е Животът; тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство.
В тази Истина Аз пребъдвам - така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете: скърбите - това са Божията повдигаща се ръка за вас; мъчнотиите - това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта - това е Животът; тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на Живота. Вашите тела - това са храм на Бога; вашите души - това са камъните, които образуват Небето; вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята - те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте Мир в душата си - не мира на света, но Божествения мир.
към текста >>

Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на Живота.
Помнете: скърбите - това са Божията повдигаща се ръка за вас; мъчнотиите - това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта - това е Животът; тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на Живота. Вашите тела - това са храм на Бога; вашите души - това са камъните, които образуват Небето; вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята - те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте Мир в душата си - не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.
към текста >>

Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си.
Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта - това е Животът; тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на Живота. Вашите тела - това са храм на Бога; вашите души - това са камъните, които образуват Небето; вашите духове - това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята - те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте Мир в душата си - не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете, не сте свои си - вие сте раби на Бога Живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе Си вам. Само тогава ще Ме познаете, както Аз ви познавам.
към текста >>

Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине.
Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духът, който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъдва във вас. Той ще направи всичко светло 159 и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога"160. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз Съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине. Помнете - този кораб не потъва. В света може да станат много промени, много изменения, но Отец, който ръководи това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души! Аз ще ви дам този Мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка Радост и Веселие.
към текста >>

Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията Правда, да възтържествува Божията Любов и да се прояви, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца Вашего, на Бога Моего и Бога Вашего - да се възцари Той и да бъде все и вся.
Помнете - този кораб не потъва. В света може да станат много промени, много изменения, но Отец, който ръководи това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души! Аз ще ви дам този Мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка Радост и Веселие. Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията Правда, да възтържествува Божията Любов и да се прояви, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца Вашего, на Бога Моего и Бога Вашего - да се възцари Той и да бъде все и вся. Чада, имайте Любов помежду си. Любовта дълго- търпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности.
към текста >>

Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот!
Аз ще ви дам този Мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка Радост и Веселие. Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията Правда, да възтържествува Божията Любов и да се прояви, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца Вашего, на Бога Моего и Бога Вашего - да се възцари Той и да бъде все и вся. Чада, имайте Любов помежду си. Любовта дълго- търпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности. Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате.
към текста >>

Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот.
Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка Радост и Веселие. Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията Правда, да възтържествува Божията Любов и да се прояви, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца Вашего, на Бога Моего и Бога Вашего - да се възцари Той и да бъде все и вся. Чада, имайте Любов помежду си. Любовта дълго- търпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности. Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света.
към текста >>

Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ.
Чада, имайте Любов помежду си. Любовта дълго- търпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности. Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и Волята на Отца Моего.
към текста >>

Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете.
преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 ч. след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в 4,30 ч. заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено". Във време на бдение - добави г-н Дънов - всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ", затова който от вас се почувства недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там да си навлича отговорност. И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. Религиозен живот не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме.
към текста >>

Религиозен живот не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме.
Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ", затова който от вас се почувства недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там да си навлича отговорност. И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. Религиозен живот не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй, да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете. Но те са и [тези], които могат да ни осакатят.
към текста >>

С нашите мисли трябва да окуражим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се стремим и то е намерението ни.
Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум. Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползват от тях. С нашите мисли трябва да окуражим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се стремим и то е намерението ни. Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че на физическото поле ви трябва широка основа, докато в Духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „ С нами Бог" 161 и „ Ангел вопияше" събранието се преустанови до довечера, когато в 8,25 ч. то наново се продължи.
към текста >>

Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота.
Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък, за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога, и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея.
към текста >>

Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца.
Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва.
към текста >>

Смисълът на човешкия Живот е в служенето на Бога.
11 август, четвъртък В 9,30 ч. сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва" и изпяването на „Воскресение Твое, Христе Спасе", прочитането от г-н Дънов на Псалом 105, изпяването на песента „Да изправится молитва моя".166 Г-н Дънов каза следното: Тази сутрин ще ви говоря върху служенето. Смисълът на човешкия Живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на Живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по- лесно нещо от това, да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим?
към текста >>

Когато човек разбере смисъла на Живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват.
В 9,30 ч. сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва" и изпяването на „Воскресение Твое, Христе Спасе", прочитането от г-н Дънов на Псалом 105, изпяването на песента „Да изправится молитва моя".166 Г-н Дънов каза следното: Тази сутрин ще ви говоря върху служенето. Смисълът на човешкия Живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на Живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по- лесно нещо от това, да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? " Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи.
към текста >>

Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в Живота, той всякога ще я повтаря.
Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека. И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на човешкото повдигане. Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. Да се научим и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме - това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в Живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господ, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце, а пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да действаме с нашето сърце. И затова нашите чувства са, които ще повикат хората. Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората, е, че трябва да подготвим нашите умове за посвещение. Излиза, че има нужда от два вида работници.
към текста >>

Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава.
Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябвало да не изпущат, докато не намерят друга. Друго - някои казват, че в Книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време." Тук трябва да сте внимателни - кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог преобръща в Добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползвате в Живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен - не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината (сочи Пентаграма, Фиг.
към текста >>

И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни.
Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог преобръща в Добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползвате в Живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен - не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината (сочи Пентаграма, Фиг. 10), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата.
към текста >>

А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползвате в Живота, без ни най-малко да се повръщате назад.
Та преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог преобръща в Добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползвате в Живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен - не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината (сочи Пентаграма, Фиг. 10), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането.
към текста >>

Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
10), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона за Правдата, книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата - Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В - ръководител, У - учител, 172 спасител, Ж - царстващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината; то е: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом. На въпроса, зададен от С.
към текста >>

В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
Обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод. Така трябва да се стараем да [ се] изработваме, щото да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка например искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдат във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към Добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата.
към текста >>

Вярата е първата стъпка 176 в съзнателния Живот.
Ние имаме задължения към всичките духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате как и защо - на това само Бог ще може да отговори, защото е вечен и безкраен. А ние нека изпълним, което можем - да премахваме из нас лошите мисли. Аз желая през годината да схванете добре и разберете що е Вяра, Надежда и Любов - какво нещо са те и да можете да ги развиете. Вярата е първата стъпка 176 в съзнателния Живот. И Вярата, и Надеждата, и Любовта са у вас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълнота ще дойде и Вярата. Постарайте се през тази година да усилите Вярата. Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон.
към текста >>

Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност.
Аз желая през годината да схванете добре и разберете що е Вяра, Надежда и Любов - какво нещо са те и да можете да ги развиете. Вярата е първата стъпка 176 в съзнателния Живот. И Вярата, и Надеждата, и Любовта са у вас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълнота ще дойде и Вярата. Постарайте се през тази година да усилите Вярата. Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон. Най- първото нещо в Живота е послушанието. Затова когато чуеш Господа, винаги тръгни, без да се съобразяваш с другия глас в теб, който ти внушава може би: „Стой, стой! " Всички вие трябва да слушате и с осторожно внимание да слушате, защото няма случай в Живота, гдето за една лоша постъпка Господ най-малко поне три пъти да не ни предупреди. Той предупреждава всекиго три пъти за лошата му постъпка.
към текста >>

Най- първото нещо в Живота е послушанието.
И Вярата, и Надеждата, и Любовта са у вас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълнота ще дойде и Вярата. Постарайте се през тази година да усилите Вярата. Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон. Най- първото нещо в Живота е послушанието. Затова когато чуеш Господа, винаги тръгни, без да се съобразяваш с другия глас в теб, който ти внушава може би: „Стой, стой! " Всички вие трябва да слушате и с осторожно внимание да слушате, защото няма случай в Живота, гдето за една лоша постъпка Господ най-малко поне три пъти да не ни предупреди. Той предупреждава всекиго три пъти за лошата му постъпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на по-добре и се оправят. Да, аз искам тук, на физическото поле, да бодърствате.
към текста >>

" Всички вие трябва да слушате и с осторожно внимание да слушате, защото няма случай в Живота, гдето за една лоша постъпка Господ най-малко поне три пъти да не ни предупреди.
Постарайте се през тази година да усилите Вярата. Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон. Най- първото нещо в Живота е послушанието. Затова когато чуеш Господа, винаги тръгни, без да се съобразяваш с другия глас в теб, който ти внушава може би: „Стой, стой! " Всички вие трябва да слушате и с осторожно внимание да слушате, защото няма случай в Живота, гдето за една лоша постъпка Господ най-малко поне три пъти да не ни предупреди. Той предупреждава всекиго три пъти за лошата му постъпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на по-добре и се оправят. Да, аз искам тук, на физическото поле, да бодърствате. И аз много добре зная защо сега, в този момент, вие спите. Спите, защото искате да се оправдаете, но за вас е по-добре да бъдете будни.
към текста >>

Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в Живота.
В 9 ч. вечерта събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Иван Русев, който с позволение отсъства. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков 179, които също с позволение присъстват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя" 180 г-н Дънов каза: Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в Живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си.
към текста >>

Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела.
И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела. В трите тия тела - във физическото, Жизненото и в Тялото на плътта - се е развила Надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с Тялото на Любовта. Всички знаете какво нещо е Любов, но що е Любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство.
към текста >>

Втората стъпка, на която приличат горните три велики стъпки в Живота, е Покаянието или преглеждането на стари сметки, т.е.
Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на Земята - по-добре да си седеше в Небето. Той е дошъл тук, на Земята, да се повдига, а пък ще се повдига само чрез страдания, също както страда и Господ. А че страда Господ, явства от това, че ние Го наричаме дълготърпелив. И така, първата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е Любовта. Тия три стъпки съответстват в Християнството на седем стъпки: първата е пътят към Обръщането, което значи да изменим посоката на своето движение. 182 Втората стъпка, на която приличат горните три велики стъпки в Живота, е Покаянието или преглеждането на стари сметки, т.е. да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да изпълни. Третата стъпка, то е Спасението, т.е. придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е Възраждането. Петата стъпка е [Новораждането] - да се новороди човек от Дух и вода.
към текста >>

Да, да, нужен е добър живот, добри човеци, защото с добрия живот и с добрите мисли ние градим своето Духовно тяло.
Но за тия четиридесет и девет стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните седем стъпки на Християнството човек еволюира, страда, а в другите три се възражда, т.е. в четирите човек страда, а в трите си почива. Има и други стъпки, за четирите полета например: те са двадесет и осем стъпки - за всяко поле по седем. Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него. Да, да, нужен е добър живот, добри човеци, защото с добрия живот и с добрите мисли ние градим своето Духовно тяло. И затова колкото повече добри мисли имате, толкова по-скоро и по-добре градите своето Духовно тяло. Така в триста и шестдесет дни, ако проектирате по една добра мисъл, ще имате триста и шестдесет добри мисли в годината. И тези мисли, като се съединят с другите мисли, те оживяват и добиват динамическа сила за човешката еволюция. А щом изпращаме лоши мисли, ще дойде лош дух и ще се въплъти в тях. Та, за да имаме съобщение с добрите духове, непременно трябва да бъдем чисти, а за тази чистота Господ постоянно праща Своята сила и помощ, ако ние постоянно и да се каляме.
към текста >>

Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел.
След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 13 август, събота В 9 ч. сутринта всички се настанихме по местата си. След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна: Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за Свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването и чрез острото на ножа. При все това обаче всички още не са я придобили, а Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала, и изгубила нишката. И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
към текста >>

По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот."185 Истината е център и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни.
И когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна Пълнота, от която сега имате нужда. Само Истината е, която внася в душата Мир и спокойствие; когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете например едно дете в тъмнина - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на Истина - гдето няма Истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенства и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот."185 Истината е център и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни. Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея." Значи Истината е врата за влизане и излизане от материалния свят в Духовния и от Духовния - в материалния. През нея влизат и излизат. На мнозина от вас тия думи не са живи, но тия думи ще оживеят, когато призовете Истината на помощ и тя започне да действа във вашия ум. И ако искате да знаете дали Истината е във вас, питайте себе си дали сте мирни и дали не се колебаете - това е мерилото.
към текста >>

Истината трябва да я пуснем в Живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади.
Няма по-лесно нещо на света от това, да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят Истината, а другите - не. Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху рохка земя, те попиват. Така е с Истината: когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в Живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но когато в душата ни остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате Истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално. Виждате, аз свързвам и материалното благословение с възприемането на Истината. После, друго важно нещо трябва да знаете, а то е, че краят на работата е важен, а не началото. Може да подкачите зле, но ако свършите добре, само тогава работата ви се приема.
към текста >>

Плашим се от много работи, когато трябва да имаме Истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в Живота.
Ако така действате, аз мога да ви съдействам. Мнозина искат да им съдействам, но те не са съгласни с мен, не действат в съгласие с мен и тогава как ще им помагам? Затова най-първо, аз искам между Веригата да дойде Истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете и същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем, всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме Вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме Истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в Живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе ще наложите данък. Да, има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а то трябва да я имаме.
към текста >>

Страданията в Живота са едно кипене, в което се извършва реакцията, която причинява осоляването на човешкия Дух.
Сега, Истината е киселината, която трябва да реагира в човека, за да причини осоляването. Щом ние изгубим Истината и останем без Бога, такива по Божие повеление се изнасят навън, за да се не засмърдяват. Следователно причината за падането на човешката душа е, защото е изгубила Истината в Небето. Затова мисията на Христа е да осоли хората. А пък човек, който не се нагорещи отдолу и не влезе огън под него, не може да се осоли. Страданията в Живота са едно кипене, в което се извършва реакцията, която причинява осоляването на човешкия Дух. Прочее, сега трябва да ви поосолим. „Но - казват някои от вас - нека се поспрат малко страданията! " Не, една реакция трябва да стане, и то да стане напълно, цялата, само до половина няма полза. И ето сега Христос ви пита: „Мога ли да ви осоля, ако вие вярвате в Мене? " (Всички отговарят: Може.) Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли.
към текста >>

", и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат." Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото, ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме.
Ватев, който на масата бе десетият човек, избра числото 793.) Много твърдо число избрахте. Нека дванадесетият човек избере. (И. Русев избра числото 705.)186 Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света? ", и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат." Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото, ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме. Ние можем и имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействат да се задържи осоляването. Вие имате нужда постоянно да ви осолява Христос - Той много пъти ви е осолявал. Има нужда постоянно да Го призоваваме, за да ни осолява, защото има опасност всякога да се обезсолим. През тази година вие ще трябва да палите - да бъдете като един въглен, с който постоянно да палите другите, да може огънят да се задържи у вас като въглен. А думата запалите остава за вас една загадка, която вие трябва да си разгадаете.
към текста >>

185 Аз съм пътят към Истината в този живот – перифраза на Йоанна 14:6: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не отива при Отца, тъкмо чрез мене.
181 Да се отдалечи – в протокола на П. Гумнеров: да се отдели. 182 На своето движение – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 183 Hоliness people (англ.) – хора на светостта. 184 Истината ще ви направи свободни – цитат на Йоанна 8:32. 185 Аз съм пътят към Истината в този живот – перифраза на Йоанна 14:6: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не отива при Отца, тъкмо чрез мене. 186 Числото 705 – в протокола на П. Гумнеров: числото 785. 187 „Яко с нами Бог“ – православно литургично песнопение. 188 Сине Мой, дай на Мене сърцето си – цитат на Притчи Соломонови 23:26. 189 В 21,30 ч.
към текста >>

Това е езикът Господен: „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас."
Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действат колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действаме, като се молим Господ да работи. (Тъкмо когато говореше г-н Дънов тия поучения, в същия този момент гърмеше и преваляваше ситен дъжд навън.) Ето нС, с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици Отгоре тъкмо в този момент са за вас, а не за мен. Това е езикът Господен: „Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна и ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас." В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на Силата Божия - Бог ще бъде Силата, а ние проводниците. По отношение на шегите между вас, ще кажа да държите правилото: каквото не искате да ви правят хората, не го правете и вие тям. Всичко това, което се говори сега, се санкционира от Бога чрез постоянните гърмежи. (Навън постоянно вали и гърми.) А че това е тъй, явства обстоятелството, че винаги годишните наши събрания са се отличавали с ясни и чисти дни - никога не сме имали гърмежи като тази година.
към текста >>

Аз искам да не изгубите най-важния случай, който се дава в живота ви - такъв случай рядко става.
Всичко това, което се говори сега, се санкционира от Бога чрез постоянните гърмежи. (Навън постоянно вали и гърми.) А че това е тъй, явства обстоятелството, че винаги годишните наши събрания са се отличавали с ясни и чисти дни - никога не сме имали гърмежи като тази година. Всички по-стари приятели знаят това. Днешният ден е ден на благословение. Господ присъства - това, 197 което става, Той ще го обърне за добро. Аз искам да не изгубите най-важния случай, който се дава в живота ви - такъв случай рядко става. Имайте, прочее, вяра, защото Господ е близо, та ще ви чуе и помага. Тази година гледайте да я не изгубите. Гледайте да приемете всичките благословения, които Господ иска да ви даде - благословение умствено, благословение материално, да помогне във всички мъчнотии в живота ви и да ви дари милост, благост и всички блага. Защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен. Изобщо тази година искам да бъдете свободни, и то дотам свободни, като както когато ви се дава царство.
към текста >>

Гледайте да приемете всичките благословения, които Господ иска да ви даде - благословение умствено, благословение материално, да помогне във всички мъчнотии в живота ви и да ви дари милост, благост и всички блага.
Днешният ден е ден на благословение. Господ присъства - това, 197 което става, Той ще го обърне за добро. Аз искам да не изгубите най-важния случай, който се дава в живота ви - такъв случай рядко става. Имайте, прочее, вяра, защото Господ е близо, та ще ви чуе и помага. Тази година гледайте да я не изгубите. Гледайте да приемете всичките благословения, които Господ иска да ви даде - благословение умствено, благословение материално, да помогне във всички мъчнотии в живота ви и да ви дари милост, благост и всички блага. Защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен. Изобщо тази година искам да бъдете свободни, и то дотам свободни, като както когато ви се дава царство. И да знаете, че Господ е с вас. А когато ви говори Той през годината, да се не плашите. Искам да бъдете свободни, та Духът във вас да действа във всички ви.
към текста >>

Защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен.
Господ присъства - това, 197 което става, Той ще го обърне за добро. Аз искам да не изгубите най-важния случай, който се дава в живота ви - такъв случай рядко става. Имайте, прочее, вяра, защото Господ е близо, та ще ви чуе и помага. Тази година гледайте да я не изгубите. Гледайте да приемете всичките благословения, които Господ иска да ви даде - благословение умствено, благословение материално, да помогне във всички мъчнотии в живота ви и да ви дари милост, благост и всички блага. Защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен. Изобщо тази година искам да бъдете свободни, и то дотам свободни, като както когато ви се дава царство. И да знаете, че Господ е с вас. А когато ви говори Той през годината, да се не плашите. Искам да бъдете свободни, та Духът във вас да действа във всички ви. Той, Духът, нарочно ви изпитва, за да види какво ще мислите заради Него - това често става в Живота.
към текста >>

Той, Духът, нарочно ви изпитва, за да види какво ще мислите заради Него - това често става в Живота.
Защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен. Изобщо тази година искам да бъдете свободни, и то дотам свободни, като както когато ви се дава царство. И да знаете, че Господ е с вас. А когато ви говори Той през годината, да се не плашите. Искам да бъдете свободни, та Духът във вас да действа във всички ви. Той, Духът, нарочно ви изпитва, за да види какво ще мислите заради Него - това често става в Живота. Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни, не се ограничавайте! Оставете Господ да действа според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. Господнята вечеря В 7 ч. вечерта се събрахме всички в заседателния салон по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
към текста >>

Хлябът означава Живота, който Господ ни изпраща.
Голов - от Йоанна 6:53-58,199 М. Попов - от Йоанна 13:1-29,200 Т. Стоименов - Първо Коринтяном 11:23-32, Римляном 5:15 се прочете най- после пак от П. Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава Живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното - това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подейства съвсем другояче. Един човек, който пие виното с Вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, който дава благата, чрез които ще ни възкреси.
към текста >>

И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот.
Стоименов - Първо Коринтяном 11:23-32, Римляном 5:15 се прочете най- после пак от П. Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава Живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното - това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подейства съвсем другояче. Един човек, който пие виното с Вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде.
към текста >>

Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа.
Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действа, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в Радост и Веселие. Всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
към текста >>

„Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи" 201 - тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята.
А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица В 9,25 ч. се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи" 201 - тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и Дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както Земята я възприема от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло, и да бъдем активни - това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>

Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа.
15 август, понеделник, Св. Богородица В 9,25 ч. се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи" 201 - тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и Дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както Земята я възприема от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло, и да бъдем активни - това е мъжката страна, Божественият принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата - съкровище на душата, то е сърцето.
към текста >>

Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар.
Също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги. И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде. Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня." Да, така е. Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на Живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно.
към текста >>

Искам да кажа с това, че условията на Живота ние не можем да изменим.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде. Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня." Да, така е. Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на Живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота." Но понеже то, като животно, като добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям. Обаче нашите отношения не са такива спрямо Бога, както на коня спрямо неговия господар. Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
към текста >>

Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота." Но понеже то, като животно, като добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям.
Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на Живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота." Но понеже то, като животно, като добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям. Обаче нашите отношения не са такива спрямо Бога, както на коня спрямо неговия господар. Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях.
към текста >>

С това аз представям най-мрачния аспект на Живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора.
Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще я понесем - ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! " Може да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на Живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим - както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави."203 Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Прочее, гледайте на Живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
към текста >>

Прочее, гледайте на Живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
С това аз представям най-мрачния аспект на Живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим - както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави."203 Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Прочее, гледайте на Живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>

Например аз чувствам вашия вътрешен подсъзнателен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно.
Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като е тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често пъти допускаме. Например аз чувствам вашия вътрешен подсъзнателен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели. За уверение на това вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив - например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат.
към текста >>

Умът ви да бъде съсредоточен към духовния Живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна.
На други въпроси г-н Дънов отговори: Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога - всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това. Г-н Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния Живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит, но аз искам да направя опит, с който да писнат ушите на всякого. Няма да правя опит за любопитството на който и да е. Аз искам да направя опит, който ще бъде в полза на България. Ама ще каже някой: ,Ами че най-първо дали ти си изпратен от Господа? " Всякой е свободен да вярва или да не вярва.
към текста >>

чрез претърпяването на страданията Животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
Външният кръг в картината представлява светът - опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът обаче показва Силата - значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази Сила нищо не можете да направите. След като имате тази Сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която (понеже прилича на цвят, защото има формата на лале) показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията Животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по- нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата Светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. А тогава вече ще отидем при закона за Правдата - при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е.
към текста >>

Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в Пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на Живота.
Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. А тогава вече ще отидем при закона за Правдата - при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е. при своята Сила, която сега ще влезе в твоето сърце. И ще отидеш при Добродетелта - ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в Пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на Живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие бяхте. 207 А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби (защо именно Господ е наредил така света) и там ще разберете.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, 208 гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие бяхте. 207 А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби (защо именно Господ е наредил така света) и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, 208 гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко, изложено дотук, иде вторият кръг, 209 когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото забуквите вкартината, те сатриинициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е В, която значи Ръководител в Небето; с втората буква У е известен като Спасител; а с третия инициал Ж е известен като Царствующия Господ, който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на Земята. Тези са те буквите на Христа, който е ръководител на Веригата.
към текста >>

Ходете в пътя на Истината и живота, в който Аз пребъдвам.
Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалом 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 , 10 211 със същите стихове, 12:3, 14:5, 15:4, 20:2, 21:3, 24:6, 30:3, 35:8, 36:9, 40:4, 41:5, 50:5, 51:6, 60:6, 64:10, 71:8, 75:3, 82:1, 91:10 и 100:1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми - Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! Разделихме се радостни и весели по своите местожителства и се разотидохме всички, крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие и съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната ни среща, която в това отношение значително надминаваше последните няколко годишни срещи.
към текста >>

Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро.
Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми - Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! Разделихме се радостни и весели по своите местожителства и се разотидохме всички, крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие и съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната ни среща, която в това отношение значително надминаваше последните няколко годишни срещи. Всички се чувствахме в благоразположението на апостол Петра, готови да възкликнем: „Господи, добро е да сме тука! " (Матея 17:4). Край и Богу слава!
към текста >>

9. Писма до Мария Казакова

Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
В най-ранна възраст Той е говорил със звук. В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си. „Чух гласа ти, казва Адам, но се убоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство. Тъй щото, бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род и да постави Ноя за начатък на нов род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на горящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”.
към текста >>

Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето.
Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в дома на Нашия Небесен Баща има много жилища, определени за нази.
към текста >>

Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в дома на Нашия Небесен Баща има много жилища, определени за нази.
Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в дома на Нашия Небесен Баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не, Господ казва: „Имам още много неща да Ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината, Който Аз ще Ви пратя от Отца, слезе да живее във вашите сърца, Той ще Ви научи и припомни всичко, що съм ви казал.” И тъй, действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля, е необходима. Пред нас стои Истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа, чий Син е?
към текста >>

Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателно.
Само в Неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел — да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на Своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателно. Думата внушение е средство, по което една мисъл може да ни се придаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение, много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ние сме ги приели по внушение.
към текста >>

Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен.
Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателно. Думата внушение е средство, по което една мисъл може да ни се придаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение, много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ние сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение? Внушението е от няколко степени: първо, в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие; и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
към текста >>

Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити, както помежду нас, тъй и помежду духовете, става така, че една мисъл минава през много среди, докато вземе форма най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ние ги приемаме в обратна форма? Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ние приемаме чрез силата на ума, а съдържанието — чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето — тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето — Бог. Има два начина на съждения: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето.
към текста >>

Те се познават по своята животворяща сила.
И въпреки всичкото неверие и невежество, душата не може да избегне от постоялото течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстояние. По тази причина нещата на духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, че „Не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.” Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждание да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае от по-близо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своето послание, че бил въздигнат до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человешки език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.
към текста >>

Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.
Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, че „Не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.” Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждание да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае от по-близо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своето послание, че бил въздигнат до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человешки език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, Който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да пренесат Божествената мисъл, която се отправя към всекиго едного от нас. „Днес ако чуете гласа Му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си”, т.е. ако Господ Ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма като наука: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
към текста >>

Има много неща в живота неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разяснение.
* * * Две години по-късно, на 2.06.1902 г., Учителя пише на Мария Казакова: Варна, 2.VІ.1902г. Уважаема госпожо Казакова, Пътищата на Господа са неизследими. Има много неща в живота неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разяснение. Изисква се търпение и Вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието — Негов живот вечен. Трябва да чакаме, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте шепненето на онзи вътрешен дълбок глас.
към текста >>

Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието — Негов живот вечен.
Варна, 2.VІ.1902г. Уважаема госпожо Казакова, Пътищата на Господа са неизследими. Има много неща в живота неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разяснение. Изисква се търпение и Вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието — Негов живот вечен. Трябва да чакаме, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте шепненето на онзи вътрешен дълбок глас. Господ е, Който извършва спасението, а Неговият Дух изработва вътрешното освещение. Странници и пришълци сме тук.
към текста >>

Търпението в живота е добродетел.
Люб. М. Казакова, От дълго време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай. Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно.
към текста >>

Това сме опитали и разбираме смисъла на живота.
От дълго време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай. Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас.
към текста >>

Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов.
към текста >>

А добродетелта е благото на живота.
Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов. И Аз зная, че Той ще стори това, за да имате Неговия мир и Неговата радост.
към текста >>

Изпитите на Вашия живот са били стъпала, които да Ви доведат по-близо до Истината и до Тогова, Който Ви Люби.
Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов. И Аз зная, че Той ще стори това, за да имате Неговия мир и Неговата радост. А това е велико благословение. Мене ми е казано да Ви съобщя това. И Аз бързам да Ви принеса тази радост. Изпитите на Вашия живот са били стъпала, които да Ви доведат по-близо до Истината и до Тогова, Който Ви Люби. Да, пътищата Господни са чудни! И Аз се радвам като съзирам Вашето вътрешно стремление към Истината на живота. Дерзайте, прочее! Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте ума си, времената са зрели. Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов.
към текста >>

И Аз се радвам като съзирам Вашето вътрешно стремление към Истината на живота.
А това е велико благословение. Мене ми е казано да Ви съобщя това. И Аз бързам да Ви принеса тази радост. Изпитите на Вашия живот са били стъпала, които да Ви доведат по-близо до Истината и до Тогова, Който Ви Люби. Да, пътищата Господни са чудни! И Аз се радвам като съзирам Вашето вътрешно стремление към Истината на живота. Дерзайте, прочее! Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте ума си, времената са зрели. Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов. Всички онези, които спират неговия напредък, ще се премахнат. Ние ще бъдем свидетели на Неговия Дух.
към текста >>

10. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

„Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦА В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни.
към текста >>

Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦА В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
към текста >>

Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар.
Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги. И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде. Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим.
към текста >>

Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим.
Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям. Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо.
към текста >>

Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям.
Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. Само Господ изменя тези условия и когато Той ги изменя, там е лесно. Затова, когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, та особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отмени ми хомота.“ Но понеже то като животно, като добитък е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние видим, че действително хомотът му е голям. Обаче, нашите отношения не са такива спрямо Бога, както е конят спрямо неговия господар Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, та да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е и казано „Не се съпротивете злому“ и това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече.
към текста >>

С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора.
Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
към текста >>

Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>

Например, аз чувствувам вашия вътрешен подсъзнателен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно.
Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често пъти допускаме. Например, аз чувствувам вашия вътрешен подсъзнателен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели. За уверение на това, вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои.
към текста >>

Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна.
На други въпроси г-н Дънов отговори: Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това. Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит. Но аз искам да направя опит, с който да писнат ушите на всякого. Няма да правя опит за любопитството на който и да е. Аз искам да направя опит, който це бъде за в полза на България. Ама ще каже някой: „Ами че най-първо дали ти си изпратен от Господа?
към текста >>

чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре.
към текста >>

която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота.
Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам.
Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ
към текста >>

Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро.
— Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 ГОДИНА КОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ
към текста >>

11. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Несъзнателен живот е бил тогава.
Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та, през тази година, вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели, с хиляди години, заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста, или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение.
към текста >>

Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи!
- Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи! Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение! " Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение!
към текста >>

Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате.
Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение! " Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека.
към текста >>

Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа.
Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас.
към текста >>

Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота.
Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно"... Това е вярата, която Бог разработва. Христовите ученици разбираха много добре закона.
към текста >>

И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни!
Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога! И Любовта да бъде една връзка помежду ни - не само между нас, но между всички на земята; не само между всички на земята, но и между всички на Небето. И всички, които живеят на земята и на Небето, да бъдат всички едно. - Амин! Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта.
към текста >>

Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов.
И всички, които живеят на земята и на Небето, да бъдат всички едно. - Амин! Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот.
към текста >>

Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота.
Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни.
към текста >>

Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта.
И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа.
към текста >>

Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот.
Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов.
към текста >>

Този Живот ще разшири вашето сърце.
Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати.
към текста >>

Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни.
Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси.
към текста >>

Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов.
Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител.
към текста >>

Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели.
Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача.
към текста >>

И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо?
Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „тъй ми каза Господ", аз чувствам една малка скръб.
към текста >>

Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви.
Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „тъй ми каза Господ", аз чувствам една малка скръб. В думата „казва" има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата „з" дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади.
към текста >>

Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот.
Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво. И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите.
към текста >>

Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си.
И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището.
към текста >>

Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота.
Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището. Господ да бъде с вас и вие да бъдете с Господа! (29 - 32 стр.) МОЛИТВАТА През цялата година вие ще четете „Добрата молитва" много пъти.
към текста >>

Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота.
Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползува нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко.
към текста >>

Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота.
Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим?
към текста >>

Без молитва Животът е затворен за тебе.
- Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск!
към текста >>

Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат.
към текста >>

Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! " Коя молитва ще прочетеш?
към текста >>

Запример, в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме" - ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това?
Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва", тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Запример, в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме" - ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас. (230-233 стр.) Ще ви направя една бележка.
към текста >>

Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни средоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува.
към текста >>

Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни средоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден.
към текста >>

В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате.
Тъй бързо отсича българинът. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията!
към текста >>

Знайте, че в живота не трябва да се бърза.
Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия.
към текста >>

Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите.
- Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите, дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита.
към текста >>

Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота.
Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи.
към текста >>

Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората.
Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите. И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора.
към текста >>

И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора.
Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите. И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора. Колко станаха? - Всичко 40. Вие ще ме запитате: „Дали ще имаме време? " Дали ще имате време, аз не се интересувам от това. Ще правите научни изследвания.
към текста >>

3. Пътят на живота
Такива е имало всяка година, но сега се дават и материали за самостоятелно четиво. Неделя, 23 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Бог е Любов" 3. Пътят на живота 4. „Духът Божий" 5. „Благословен Господ Бог наш" 6. „Отче наш" Лозинка за през деня: Бог е Любов. Бог е Живот.
към текста >>

Бог е Живот.
3. Пътят на живота 4. „Духът Божий" 5. „Благословен Господ Бог наш" 6. „Отче наш" Лозинка за през деня: Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух. Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном, 6 глава от Евангелието от Йоана, 5 глава от Евангелието от Матея и цялата 20-та беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум.
към текста >>

Мъдростта е най-великата сила в живота.
4. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих). Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея, 9 глава от Марка, 15 глава от Лука, 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22-ра беседа „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
към текста >>

Истината съдържа най-красивия живот в себе си.
Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих). Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея, 9 глава от Марка, 15 глава от Лука, 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22-ра беседа „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задайте си въпроса, без да си отговаряте.
към текста >>

Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха! " Туй, обаче, не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл.
към текста >>

Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото.
По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: "Мога ли да бъда добър? " Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
към текста >>

Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си.
Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот. 6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.)
към текста >>

Животът, значи, носи Истината в себе си.
Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот. 6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва
към текста >>

Без Истината няма Живот.
Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот. 6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва
към текста >>

3. Пътят на живота
(Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Духът Божий" 3. Пътят на живота 4. „Благословяй, душе моя, Господа" 5. Молитвата на Духа - на Царството 6. „Бог е Любов" 7. Плодовете на Духа 8. „В начало бе Словото"
към текста >>

Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот.
6. „Бог е Любов" 7. Плодовете на Духа 8. „В начало бе Словото" 9. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш". Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща в радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика.
към текста >>

- Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си.
Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5,10,15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си, аз се глобявам." Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като се глобиш 4-5 дена и платиш 100-ина лева, ще почнеш да се замисляш. Така правят и най-възвишените духове. Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? - Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та, виждате ли, какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон.
към текста >>

Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив.
Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? - Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та, виждате ли, какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон. Той е следният: прави добро най-първо на онзи, когото обичаш. Сутрин, като станеш, направи добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него доброто, ти ще можеш да го направиш и на този, когото не обичаш. Тази каса ние ще я наречем „к а с а на д о б р о т о".
към текста >>

Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания.
от Марка, 17 гл. от Лука, I-ва гл. от Йоана и 25-та беседа „Ръката съблазнява". (Наряд и упътвания, 48 стр.) Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща са ви необходими за придобиване на сила. Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек, в пълния смисъл на думата, той ще бъде анормален човек. Тия три неща са необходими. (53 стр.)
към текста >>

Това е същественото вътре в живота.
Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. (Наряд и упътвания, 58 стр.)
към текста >>

Духът носи Живот.
(Наряд и упътвания, 58 стр.) Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде Мир, ще дойде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добре ще излезе. 4. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 61 стр.) През месец ноември Учителя най-вероятно е минал пак през Търново, защото в личното тефтерче на Иларионова, с дата 10 ноември, 1925 г., Търново, е дадена следната формула, под която е подписа на Учителя: Духът носи Живот. Живейте в Духа.
към текста >>

12. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството.
в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му - тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
към текста >>

спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ.
По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия.
към текста >>

При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни.
Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности.
към текста >>

През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството.
Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя.
към текста >>

А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности.
При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш?
към текста >>

До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ.
Разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа! " Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ. Този случай бе описан от Никола Гръблев. Бе описан от няколко човека. Никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам. Това лично ми го е разказвал Гръблев.
към текста >>

13. ПОСТ

Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята.
Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание.
към текста >>

Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на 10 дни механичен пост.
Ако и това не помогне, нека да пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри да не работи няколко дни. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три дни нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини. За да бъде здрав и силен, човек отвреме-навреме трябва да се подлага на пост доброволно. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на 10 дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко. На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее.
към текста >>

В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си.
Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри да не работи няколко дни. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три дни нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини. За да бъде здрав и силен, човек отвреме-навреме трябва да се подлага на пост доброволно. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на 10 дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко. На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот.
към текста >>

Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот.
В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко. На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Има болести, които не се поддават на никакво лекуване, а се лекуват само с глад. Когато се лекуваш с глад, не бива да се тревожиш, ще си потопен само в добро, мир и молитва. Ако човек гладува и се тревожи, тогава положението ще се влоши. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или друга болест, можеш да се лекуваш с глад.
към текста >>

Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот.
От друга страна, постът е нужен за почивка на организма - външна и вътрешна. Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята.
към текста >>

Той е причината за големите злини в живота.
Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете.
към текста >>

Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си.
Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята.
към текста >>

В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат.
Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат. Стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам да постите по 2-3 дни. През това време ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След това ще ядете умерено. Стомахът обича почивката.
към текста >>

14. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви.
Две неща спъват хората: Първо, те не обичат Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второ, те не обичат ближния си, както себе си. При това положение, каквото да четете, каквато наука и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени.
към текста >>

Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния. Те са един закон, който се проявява. Божията Любов изисква от хората взаимно уважение и почитание. Само като обичате Бога, Той ще ви научи как да обичате хората. Без любов към Бога, никого не можете да обичате.
към текста >>

Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри.
След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: "Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат". Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: "Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог - всички можем" и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота.
към текста >>

Доброто е съзнателен, а не механически процес.
Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: "Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог - всички можем" и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък.
към текста >>

Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота.
Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: "Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог - всички можем" и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията.
към текста >>

Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота.
Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Волята Божия, човек дава място на дявола в себе си.
към текста >>

Тази е великата Истина в живота.
Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората не искат да знаят какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта. Някой казва: Защо Бог ни, дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Ако любите Бога, Земята няма да се тресе. Ако не любите Бога, Земята ще се тресе. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят.
към текста >>

Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на Небето.
Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и да прилагаме мислите си в служба Нему, т.е. като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и въздържание към вашия дух, за да станете наследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Каквото да правим, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има.
към текста >>

Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
като мислим за Него, да се ползваме от Него, също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и въздържание към вашия дух, за да станете наследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Каквото да правим, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има. Съвременните хора могат да проверят този закон.
към текста >>

И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога или любов към Бога.
Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има. Съвременните хора могат да проверят този закон. Ако те биха живели по Бога, любовно - гладни години за тях нямаше да има, болести нямаше да има, земетресения, катаклизми нямаше да има. Забележете: гладните години, морът, всичко това са резултати от нарушението на онзи велик Божествен закон на Любовта, която ражда хармонията. И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога или любов към Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човек ще стане. Чрез страха, човек ще придобие мъдрост, която ще го спаси. Чрез любовта пък, той ще влезе в закона на благодатта. Любовта е път на най-малките съпротивления. По този път и децата вървят.
към текста >>

Това трябва да прилагате всеки момент в живота си.
- Кога ще мислите като Бога? - Когато Го възлюбите. Новото Учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване. Първо ще възприемете Божиите мисли, ще ги опитате, а после ще обикнете Господа и своя ближен. Вложете в ума си следната мисъл: Почит към себе си, обич към ближния, любов към Бога. Това трябва да прилагате всеки момент в живота си. Да обичаш Бога, това значи да Го виждаш в хората. Ще обичаш хората заради Бога в тях. Любовта ви към Бога определя любовта на ближните ви към вас. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат. Божията Любов е извор, от който постоянно тече.
към текста >>

И затова в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията Любов във вашата мисъл, във всяко ваше чувство.
Божията Любов е извор, от който постоянно тече. Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят. Да обичаме Господа, това значи да обичаме всичко, което Той е създал. Когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби любовта си, всичко в него става невъзможно. Следователно, и наука, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта. И затова в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията Любов във вашата мисъл, във всяко ваше чувство. Без любов сърцето никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без Любов.
към текста >>

Всяка сутрин и вечер, точно в осем часа, казвате си, където и да сте: "Ще живея по Любов, тъй както е писал Господ Исус Христос, че животът ще се оправи с Любов.
Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Може съвършено да изключите страданието! - Как? - Обичайте Бога! Всяка сутрин и вечер, точно в осем часа, казвате си, където и да сте: "Ще живея по Любов, тъй както е писал Господ Исус Христос, че животът ще се оправи с Любов. Както е писал Господ, ще живея по Неговия закон." Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно. И тъй, запишете си следното правило: Докато Бог ви люби, вие ще имате всичко, каквото душата ви желае.
към текста >>

В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага.
Закон първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Закон втори: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето повдигане. Закон трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага. Двата закона: Щом любиш хората (брата си), с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. Седем свещени думи: Люби Бога!
към текста >>

15. МЛАДОСТ И СТАРОСТ

В практическия живот дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.
- Злото. Млад - това е да бъдеш добър. Стар - това е да бъдеш зъл. И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила вътре в човека, то е злото. Щом дойде злото, човек остарява. В практическия живот дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен. Дръж злото настрани! Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото. Законът на доброто е закон на подмладяване. Законът на злото е закон на остаряване. Които искат да се подмладят, да правят добро.
към текста >>

Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят.
Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като ти турят стотина връзки, ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват от една неразбраност в света. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, работливите - никога. Човек остарява като не пее. Той казва: "Остарях, остарях!
към текста >>

Да живее като Христа, това значи всеки ден (човек) да внася по нещо ново в живота си.
Всеки човек, който се възвръща към Любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Да живее като Христа, това значи всеки ден (човек) да внася по нещо ново в живота си. В това седи истинското подмладяване. Бог е, Който превръща старите в млади. На младите дава подтик да се учат. Старите ще се молите Господ да ви измени, да ви промени. Като ти каже нещо Господ, два пъти да го не повтаря.
към текста >>

Внеси мекота в живота си - то е подмладяване.
Можем да направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата. Постенето е начин за обновяване на организма. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Човек, който иска де се подмлади, трябва винаги да услужва. Когато ти даваш повече, отколкото вземаш, ти си в процеса на подмладяването. Внеси мекота в живота си - то е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. С поправянето на една погрешка, ти се подмладяваш. С придобиването на една добродетел, ти се подмладяваш. В душата се крие алхимическият закон за подмладяването, там е силата на лекуването. Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си.
към текста >>

Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
Постенето е начин за обновяване на организма. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Човек, който иска де се подмлади, трябва винаги да услужва. Когато ти даваш повече, отколкото вземаш, ти си в процеса на подмладяването. Внеси мекота в живота си - то е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. С поправянето на една погрешка, ти се подмладяваш. С придобиването на една добродетел, ти се подмладяваш. В душата се крие алхимическият закон за подмладяването, там е силата на лекуването. Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си. И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш.
към текста >>

Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота.
- "Винаги съм на 33 години." Сега, аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10-15 деня, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега, по-висшите същества - ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота. Тъй щото, в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Ако сте човек на 50-60 години, всяка вечер, когато си лягате, кажете на себе си: "Утре ще бъда с пет години по-млад, отколкото днес". Правете този опит една седмица.
към текста >>

Тъй щото, в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки.
Сега, аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10-15 деня, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега, по-висшите същества - ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота. Тъй щото, в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Ако сте човек на 50-60 години, всяка вечер, когато си лягате, кажете на себе си: "Утре ще бъда с пет години по-млад, отколкото днес". Правете този опит една седмица. Ако сте успели да вложите тази мисъл в подсъзнанието си, в края на седмицата наистина ще бъдете с пет години по-млад.
към текста >>

16. УСПЕХ

Веднъж, при разговор с Учителя споменах мъката си, че не ми върви в живота.
УСПЕХ Спомени на ученици Веднъж, при разговор с Учителя споменах мъката си, че не ми върви в живота. Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам. Той се усмихна и каза: "Всеки човек идва на земята с благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре.
към текста >>

А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат.
Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80% от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. А той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния живот и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават покрай него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако един човек навреме използва слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява глада, а не вкуса си и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, Който му казва: "Стани, тръгни, работи, навреме гради! ", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви. Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак!
към текста >>

Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на живота."
Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но работи сериозно и продължително, без срокове, докато имаш постижения. Започнеш ли да работиш над някое свое качество, заживей с вибрациите му неотклонно, работи, работи, докато в тялото ти се реконструират съответните клетки. Това се казва работа. Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на живота." Милка Периклиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какво е нужно на човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес.
към текста >>

Здравето е мярка в живота.
ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какво е нужно на човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло, човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения.
към текста >>

Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите.
- Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло, човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния.
към текста >>

Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне.
Без здраво тяло, човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него.
към текста >>

Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения.
Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е.
към текста >>

Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот.
Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е. с целия разумен и възвишен свят.
към текста >>

Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния.
Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е. с целия разумен и възвишен свят. За да се ползва един народ от благодатта на Бога, за това има причини.
към текста >>

И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния.
Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е. с целия разумен и възвишен свят. За да се ползва един народ от благодатта на Бога, за това има причини. Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители.
към текста >>

Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него.
Ако физическият живот на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот - върху вярата, а Божественият - върху Любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата - на духовния, а любовта - на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическия живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е. с целия разумен и възвишен свят. За да се ползва един народ от благодатта на Бога, за това има причини. Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителите си.
към текста >>

Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители.
И обратно: Който не разбира духовния, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е. с целия разумен и възвишен свят. За да се ползва един народ от благодатта на Бога, за това има причини. Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителите си. На същото основание, ако човек не се ползва с благоволението на Божествения свят, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свят му заповяда. Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото.
към текста >>

Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото.
Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителите си. На същото основание, ако човек не се ползва с благоволението на Божествения свят, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свят му заповяда. Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате.
към текста >>

Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри.
На същото основание, ако човек не се ползва с благоволението на Божествения свят, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свят му заповяда. Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към ближния си. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас.
към текста >>

Доброто е съзнателен, а не механически процес.
Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свят му заповяда. Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към ближния си. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта.
към текста >>

Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота.
Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към ближния си. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Помнете: Умният, добрият, силният и справедливият човек, дето и да отиде, пътят му е отворен.
към текста >>

Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате.
Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна Любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към ближния си. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Помнете: Умният, добрият, силният и справедливият човек, дето и да отиде, пътят му е отворен. Царството Божие е пред него.
към текста >>

- Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път.
Да бъдеш умен, добър, силен и справедлив, това значи да бъде пътят ти отворен. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества й навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете дали сте в човешкия или в Божествения път? - Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път. Една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре.
към текста >>

За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората.
Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете дали сте в човешкия или в Божествения път? - Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път. Една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш.
към текста >>

Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот.
Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете дали сте в човешкия или в Божествения път? - Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път. Една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш. Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга.
към текста >>

Изпусне ли благоприятните условия на живота си, човек се натъква на неблагоприятни условия.
Помнете, че в този път можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка. Чрез точността се развиват ценни качества. Който е точен, никога не може да изгуби благоприятните условия. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс, Изпусне ли благоприятните условия на живота си, човек се натъква на неблагоприятни условия. От него зависи да използва добрите условия и да подобри своя живот. Късметът е едно изключително условие. Например, вземеш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне?
към текста >>

От него зависи да използва добрите условия и да подобри своя живот.
Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка. Чрез точността се развиват ценни качества. Който е точен, никога не може да изгуби благоприятните условия. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс, Изпусне ли благоприятните условия на живота си, човек се натъква на неблагоприятни условия. От него зависи да използва добрите условия и да подобри своя живот. Късметът е едно изключително условие. Например, вземеш един билет на късмет. Желаеш да ти се падне печалбата. Може ли да ти се падне? Колко години като вземаш билет, ще ти се падне нещо?
към текста >>

Ако не обръщаш внимание на малките работи, ти не можеш да разрешиш задачите на своя живот.
Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? - Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. Ако не обръщаш внимание на малките работи, ти не можеш да разрешиш задачите на своя живот. Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат. Всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Ако не побутнеш брадата си няколко пъти на ден, нищо не можеш да постигнеш. Ако учиш нещо и гледаш към земята, нищо няма да придобиеш.
към текста >>

Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни.
- Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. Ако не обръщаш внимание на малките работи, ти не можеш да разрешиш задачите на своя живот. Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат. Всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Ако не побутнеш брадата си няколко пъти на ден, нищо не можеш да постигнеш. Ако учиш нещо и гледаш към земята, нищо няма да придобиеш. Ако мислиш и гледаш към земята, мисълта ти ще остане безплодна. Видите ли, че някой мига бързо, ще знаете, че той е страхлив човек. Повече от две минути няма да се въздържате в мигането.
към текста >>

Напишете думите "обич, живот, знание".
Каквото пожелае човек, може да го постигне. Достатъчно е да се свърже с клетките на очите, ушите, носа, устата си като с разумни, интелигентни същества и им предаде желанието си. Онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее. Следователно, и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци. Напишете думите "обич, живот, знание". Произнесете ги няколко пъти и вижте какво влияние ще окажат върху вас. Когато някой изучава музика или някаква наука, но нещо не му върви, нека напише думите "търпение, разумност, мисъл, правда, работа, труд, постоянство" и като ги изговори няколко пъти, да види коя от тях ще му даде подтик за работа. Сега да ви дам едно правило: Никога не си сключвайте ръцете, защото тогава си носиш своето нещастие в себе си. Такъв човек не може да разреши никога правилно нещата. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад.
към текста >>

17. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
Досега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата култура. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, се изисква една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на "точилото и ножа". И точилото, и ножът се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи - израждат се.
към текста >>

Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата.
Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи - израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдите, самоосъждат се и ще погинат. На славяните препоръчваме четири неща. Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света.
към текста >>

Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си.
Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилието и неправдите, самоосъждат се и ще погинат. На славяните препоръчваме четири неща. Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството.
към текста >>

Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота.
Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно.
към текста >>

Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им.
Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие.
към текста >>

2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата.
Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Славяните наближават златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали, поради неспазване на тези закони в Природата.
към текста >>

Западът организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота.
У западните народи умът е развит. В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството. Западът организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота. Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, където ще се проявят техните положителни качества. Мисията на славяните е да внесат Любов и Добро. Славяните днес са израснали духовно и те са най-подходящият материал за работа на Духа. Ето защо бъдещето е на славянството.
към текста >>

Животът минава в нова фаза.
У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало. Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта. Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живот за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Днес всички се интересуват за съдбата на славянството.
към текста >>

В Русия се изработват нови форми на живот за бъдещето.
Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта. Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живот за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Днес всички се интересуват за съдбата на славянството. Русия, като представителка на славянството, ще мине през големи изпитания, през специфичен път на развитие. Отсега нататък идат за нея изпитания. Ако сте живи до това време, ще видите през какви изпитания ще мине тя - разумни изпитания.
към текста >>

" Има и друг път в живота!
Отсега нататък идат за нея изпитания. Ако сте живи до това време, ще видите през какви изпитания ще мине тя - разумни изпитания. Това се отнася не само за Русия, но и за Европа, за цялото човечество. Всички ще минат през разумни изпитания. Като минат през големите изпитания, хората ще кажат: "Не се живее така! " Има и друг път в живота! Тази промяна, която сега става в Русия, се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези същества, които слизат сега в славянството, именно те докарват тяхното обединение и работят за мисията им. Тези идеи, които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията. Русия е връзката между Изтока и Запада.
към текста >>

Славянин е този, който слага Великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща.
Бог извика славяните да съдействат за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите! Те ще оправят всички народи! България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага Великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата Воля. Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдиното коляно, чрез което Христос проповядва. Славянството е олтарът на Новата култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята. До края на XX век слизат да работят чрез славянството 8 000 адепти.
към текста >>

18. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
към текста >>

Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него.
В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение.
към текста >>

Разумният живот се проявява музикално.
Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания.
към текста >>

В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух.
към текста >>

Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот.
Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази.
към текста >>

Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота.
Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази. Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал.
към текста >>

Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот.
Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора. Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й. Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение. По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
към текста >>

Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място.
към текста >>

Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот.
Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.
към текста >>

Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място.
Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
към текста >>

По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
към текста >>

Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.
Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение.
към текста >>

Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.
към текста >>

Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота.
В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов. В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят.
към текста >>

Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот.
Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците.
към текста >>

С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката.
Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука.
към текста >>

Тя е неразделно свързана с живота на учениците.
Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага.
към текста >>

За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.
Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите.
към текста >>

Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота.
Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
към текста >>

Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила.
То има ритъма, чистотата, простотата и красотата на планински поток, който скача по камъчетата надолу. Идеята е изразена приблизително. Природата е жива. Това е мажорен мотив. Темпът е жив, ободряващ. Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила. Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини. Учителя казва: Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.
към текста >>

грижите на живота са товар безполезен...
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра.
към текста >>

Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.
После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра... като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение. Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.
към текста >>

Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота.
От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила. Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други. Учителя казва: Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши.
към текста >>

Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила.
Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва: Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо. Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл. Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето,
към текста >>

Носи Радост за Живота тя.
Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл. Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето, праща светлина. Носи Радост за Живота тя. Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява: Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата.
към текста >>

Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота.
Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява: Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния. В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.
към текста >>

Даването е начало на съзнателен живот.
Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния. В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот. Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.
към текста >>

Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот.
Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот. Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.
към текста >>

Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.
Даването е начало на съзнателен живот. Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други.
към текста >>

Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците.
към текста >>

Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.
Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния. Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее.
към текста >>

Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление.
Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея. Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души. Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика. В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове.
към текста >>

Животът беше за Него музика.
Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души. Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика. В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика.
към текста >>

Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Учениците той съветва: Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате.
към текста >>

Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота.
Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:
към текста >>

Те освобождават човека от живота на миналото.
за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване.
към текста >>

Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:
Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване.
към текста >>

Готовност за работа в съзнателния живот.
До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:
към текста >>

Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.
Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.
към текста >>

Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.
Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа. Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание.
към текста >>

Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.
Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа. Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя.
към текста >>

Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа. Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание.
към текста >>

Музика Учителя нарича съзнателния Живот.
Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва: Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната. Музика Учителя нарича съзнателния Живот. В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете. Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл. Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето.
към текста >>

Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот.
Учителя казва: Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната. Музика Учителя нарича съзнателния Живот. В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете. Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл. Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг.
към текста >>

Разумният Живот се проявява по законите на музиката.
Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата. Музиката е дреха на Доброто. Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее. Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.
към текста >>

Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента: Първо, трябва да произтича от разумната Любов. Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. Задачата на музиката Учителя поставяше ясно: Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.
към текста >>

Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента: Първо, трябва да произтича от разумната Любов. Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. Задачата на музиката Учителя поставяше ясно: Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
към текста >>

Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота.
В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота. Тя същевременно укрепва човека. Където ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има съотношение. Колкото по-музикален е той, толкова разсъдителните му способности са по-силно развити. Най-възвишеният израз на Любовта е музиката.
към текста >>

Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот.
Така ще настане Мир и Радост на Земята. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно. Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота.
към текста >>

Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други.
Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно. Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии.
към текста >>

Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота.
Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
към текста >>

Това са трудните места на Живота.
За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва:
към текста >>

Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш.
към текста >>

Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя.
към текста >>

Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение. Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.
към текста >>

Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека.
Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира.
към текста >>

То е израз на онзи висш живот на
Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.
към текста >>

Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира.
Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.
към текста >>

Върху нея се гради Разумният живот.
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.
към текста >>

Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.
Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света.
към текста >>

Хармония, в която Любовта внася Живот.
Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални.
към текста >>

Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа.
Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални. Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата. У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила. Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства.
към текста >>

Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот.
Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете. Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм. Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива.
към текста >>

Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот.
Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални. Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно. Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната.
към текста >>

Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота.
Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие.
към текста >>

На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
към текста >>

Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.
Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия.
към текста >>

Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше.
Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха след това като елементи в нея. Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше. От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя – от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона.
към текста >>

Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот.
Опитваха и записваха мелодиите, после на поляната упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши обикновените си задължения и да дойде тук. Учителя даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с Любов и тази Любов се предаде на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията; имаше музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната. Чуваха се звуците на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.
към текста >>

Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега.
Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение. Мелодиите са ясни, слънчеви, жизнерадостни. Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония. Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега. Паневритмията внася хармония в участващите. Човек изпитва радост, вътрешно облекчение, когато е в хармония със своите близки. Ритъмът и движенията в Паневритмията са взети от Природата. Те хармонизират и тонират човека с нея. Обновяват го и го укрепяват.
към текста >>

Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.
Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили.
към текста >>

Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота.
Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял.
към текста >>

В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа.
В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял. Паневритмията е начин той да възстанови връзките си с Природата, да общува с нея. Това общение трябва да става правилно, хармонично, по законите на музиката. В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни. Чрез красивите и хармонични движения човек се свързва с творческите сили и ги възприема.
към текста >>

Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.
В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни. Чрез красивите и хармонични движения човек се свързва с творческите сили и ги възприема. На това се дължи обновителното въздействие на Паневритмията. Има движения на даване, има движения на приемане. Има движения на слизане, има движения на възлизане. Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането. Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.
към текста >>

Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.
След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно. Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз.
към текста >>

Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.
Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно. Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова
към текста >>

За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
към текста >>

Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.
към текста >>

Светлината носи Словото на живота.
демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
към текста >>

Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
към текста >>

И като я възприеме, да я прeдаде в Живота.
С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли. Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.
към текста >>

Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота.
Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли. Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод. Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода.
към текста >>

Между тези два полюса се проявява Животът.
Тогава той принася плод. Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът. Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм.
към текста >>

Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми.
Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът. Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център.
към текста >>

Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство.
Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът. Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма.
към текста >>

От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна. Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така: От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път. Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение.
към текста >>

Така колелото на Живота се привежда в движение.
Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
към текста >>

Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.
към текста >>

Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа.
към текста >>

Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава:
към текста >>

Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава: Умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение.
към текста >>

Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг.
Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва:
към текста >>

Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.
Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва: Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите. Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г.
към текста >>

Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния.
Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва: Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите. Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
към текста >>

19. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Така се поддържа общият живот в Природата.
Има нещо характерно за Разумността. Във всичките й необозрими прояви и където да се срещнем с нея, не можем да я смесим с нищо друго. Тя се проявява навсякъде. Разумността координира своите прояви във всички природни царства. Нейните прояви се допълват и съчетават в съвършено единство. Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата.
към текста >>

Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис.
Разумността координира своите прояви във всички природни царства. Нейните прояви се допълват и съчетават в съвършено единство. Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата. Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните. Учителя казва: Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава.
към текста >>

Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата.
Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата. Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните. Учителя казва: Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите.
към текста >>

Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните.
Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата. Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните. Учителя казва: Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите. Между Разумността, която е създала тези трансформатори, и тая, която поддържа живота на Земята, има координация, чрез която се поддържа общият ред и хармония в Природата.
към текста >>

Между Разумността, която е създала тези трансформатори, и тая, която поддържа живота на Земята, има координация, чрез която се поддържа общият ред и хармония в Природата.
Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните. Учителя казва: Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите. Между Разумността, която е създала тези трансформатори, и тая, която поддържа живота на Земята, има координация, чрез която се поддържа общият ред и хармония в Природата. Навсякъде в Природата виждаме прояви на Разумността. Във всички тях има координиране и единство. Това единство в Разумността и това координиране в нейните прояви показва, че тя иде от един Велик център в Природата. Този висш Център на Разумността в Природата ние наричаме Първична причина, Разумно начало, Вечно начало, Безграничния, Бог. Тази дума събужда у много хора реакция.
към текста >>

Това е вече преход към съзнателен Живот.
И те са прави. Те разбират под тази дума заблужденията на миналото. Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме. Това Разумно начало действа и в човека. У последния вече се заражда вътрешен стремеж да познава Разумната Природа, да я изучава. Това е вече преход към съзнателен Живот. Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва: Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо? Чрез нея той влиза в общение с онази Висша интелигентност, която я е създала. Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях.
към текста >>

Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа!
Те разбират под тази дума заблужденията на миналото. Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме. Това Разумно начало действа и в човека. У последния вече се заражда вътрешен стремеж да познава Разумната Природа, да я изучава. Това е вече преход към съзнателен Живот. Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва: Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо? Чрез нея той влиза в общение с онази Висша интелигентност, която я е създала. Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях. Тази Интелигентност, тази Разумност е чувствителна и отзивчива.
към текста >>

Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях.
Това е вече преход към съзнателен Живот. Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва: Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо? Чрез нея той влиза в общение с онази Висша интелигентност, която я е създала. Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях. Тази Интелигентност, тази Разумност е чувствителна и отзивчива. Човек може да влезе в общение с нея. Нашите мисли и чувства, нашата Любов намират отзвук в растенията. Учителя препоръчва разни опити с растенията. Посадете в една градина две ябълкови фиданки.
към текста >>

След тях идат животните.
Разумността на разните същества е на степени. Зависи на какво разстояние се намират те от Великия Разумен център. Най-отдалечени са минералите. Те имат само воля за форма. После идат растенията – те са по-близо до Разумния център. След тях идат животните. След това иде човекът – той е най-близо до този Център. Трябва да правим разлика между методите на Разумната Природа и проявите на несъвършените същества – нейни деца. Много същества се проявяват по несъвършен начин и това зависи от степента на тяхното развитие. Може едно същество да се проявява несъвършено, но в него Природата работи по един съвършен начин. Например, когато това същество се нарани някъде, зарастването на раната става по най-мъдър, най-целесъобразен начин.
към текста >>

20. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото. У ч и т е л я Човек при своята инволюция се е индивидуализирал.
към текста >>

Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот.
Човек при своята инволюция се е индивидуализирал. В крайната точка на своята индивидуализация той е почнал да се чувства като същество, отделно от Цялото, от великия организъм. Еволюционният период се отличава с пробуждане на Любовта в човека. Какво постига Любовта, какво цели? Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм. Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот. Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот.
към текста >>

Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена.
Еволюционният период се отличава с пробуждане на Любовта в човека. Какво постига Любовта, какво цели? Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм. Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот. Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината.
към текста >>

Той е влязъл в съзнателния Живот.
Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм. Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот. Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината. Или радостта на онзи, който чувства първия свеж лъх на пролетта и вижда първите пролетни цветя. Нещо детско и чисто възкръсва в него.
към текста >>

Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот.
Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот. Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината. Или радостта на онзи, който чувства първия свеж лъх на пролетта и вижда първите пролетни цветя. Нещо детско и чисто възкръсва в него. Той е богат, понеже се чувства брат на всички същества.
към текста >>

Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен.
Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината. Или радостта на онзи, който чувства първия свеж лъх на пролетта и вижда първите пролетни цветя. Нещо детско и чисто възкръсва в него. Той е богат, понеже се чувства брат на всички същества. Всичко е негово.
към текста >>

21. НОВИТЕ УСЛОВИЯ

Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека.
Сега започва възходящият път на Слънчевата система. Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна. Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта.
към текста >>

Създават се вече условия за един по-възвишен живот.
Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна. Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството.
към текста >>

Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството.
Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея. Физическият свят вече се подготвя за идването на Новата култура.
към текста >>

Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата.
В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея. Физическият свят вече се подготвя за идването на Новата култура. Разумният свят, Разумните същества вече действат и започват да пречистват физическия свят, да създават по-добри условия, при които човек може да расте, да се развива и работи. Както лозето се пречиства, като се премахват развалените листа, сухите клони и паразитите, тъй и Невидимият свят е почнал вече да подготвя по-добри условия за онези, които искат да живеят според неговите закони. Където тези Разумни същества работят, това се отразява и върху външната природа.
към текста >>

Един нов живот незабелязано прониква.
Както лозето се пречиства, като се премахват развалените листа, сухите клони и паразитите, тъй и Невидимият свят е почнал вече да подготвя по-добри условия за онези, които искат да живеят според неговите закони. Където тези Разумни същества работят, това се отразява и върху външната природа. Климатът се смекчава и облагородява, плодовете се подобряват, болестите намаляват. Самото небе става по-ясно, чисто и лазурно. В съзнанието на хората проникват нови мисли, нови чувства, нови идеи. Един нов живот незабелязано прониква. Човек става по-отзивчив за Доброто. Започва да вижда нещата в една нова светлина, да ги разбира правилно. Човечеството се подготвя за една нова култура. Учителя описва тази епоха вдъхновено. Той я съзерцава като пророк и я облича в най-хубавите поетични образи на човешкия език:
към текста >>

Има вече системи, които са извън лошите условия на Живота, и съществата там водят Ангелски живот.
Започва да вижда нещата в една нова светлина, да ги разбира правилно. Човечеството се подготвя за една нова култура. Учителя описва тази епоха вдъхновено. Той я съзерцава като пророк и я облича в най-хубавите поетични образи на човешкия език: Във Великия Божи закон се крие разнообразието на цялата Вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на Живота, и съществата там водят Ангелски живот. Нашата система обаче още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на Тринадесетата сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за Земята ще стане такова посрещане, каквото светът никога не е виждал. Ангелите ще развяват своите знамена и ще слизат и възлизат нагоре, и песни ще пеят, и музики ще свирят, и навред Радост ще цари. Един ден, когато стане това, всички ще повярват и ще кажат: “Казано е било някога това.” Велико ще бъде посрещането на Земята.
към текста >>

Когато говорим за Новата култура, не разбираме само известни външни форми на Живота, но разбираме едно ново съзнание, едно ново отношение към Великото Разумно начало.
Онова, което става с въглена, който се превръща в диамант, ще стане и с хората. Божественото е мекият елемент, който иде сега в света. Този елемент работи у славяните. Той ги подготвя да изявят Любовта, защото Любовта ще бъде подбудителната причина в Новата култура. Божественият Дух има да изяви нещо ново в света чрез славяните. Когато говорим за Новата култура, не разбираме само известни външни форми на Живота, но разбираме едно ново съзнание, едно ново отношение към Великото Разумно начало. Разбираме един нов принцип, който ръководи Живота – принципа на Любовта, който действа вече в човешките души. Той ще създаде новите форми и новите отношения. Учителя казва: Иде Любовта в света. Нейната Топлина и Светлина не са механически, но органически – всичко пречистват.
към текста >>

Разбираме един нов принцип, който ръководи Живота – принципа на Любовта, който действа вече в човешките души.
Божественото е мекият елемент, който иде сега в света. Този елемент работи у славяните. Той ги подготвя да изявят Любовта, защото Любовта ще бъде подбудителната причина в Новата култура. Божественият Дух има да изяви нещо ново в света чрез славяните. Когато говорим за Новата култура, не разбираме само известни външни форми на Живота, но разбираме едно ново съзнание, едно ново отношение към Великото Разумно начало. Разбираме един нов принцип, който ръководи Живота – принципа на Любовта, който действа вече в човешките души. Той ще създаде новите форми и новите отношения. Учителя казва: Иде Любовта в света. Нейната Топлина и Светлина не са механически, но органически – всичко пречистват. Да мине човек през Светлината и Топлината на Любовта, това значи да мине през страдания, които пречистват и обновяват.
към текста >>

В съвременния живот няма вече материал.
Учителя казва: Иде Любовта в света. Нейната Топлина и Светлина не са механически, но органически – всичко пречистват. Да мине човек през Светлината и Топлината на Любовта, това значи да мине през страдания, които пречистват и обновяват. Светът, в който сега човек живее, е крайно обеднял свят. В съвременния живот няма вече материал. Всички хора трябва да се повдигнат по-нагоре, в един по-висок свят, където функционират Божествените енергии, от които човек може да черпи. Сегашният живот ще послужи за основа на бъдещия. Целият съвременен живот, тъй както е съграден, не е лош, но трябва да се съгради нещо ново върху него. Смисълът не е в това, да се разруши старото и отпосле да се гради. Природата не върши такова нещо.
към текста >>

Сегашният живот ще послужи за основа на бъдещия.
Нейната Топлина и Светлина не са механически, но органически – всичко пречистват. Да мине човек през Светлината и Топлината на Любовта, това значи да мине през страдания, които пречистват и обновяват. Светът, в който сега човек живее, е крайно обеднял свят. В съвременния живот няма вече материал. Всички хора трябва да се повдигнат по-нагоре, в един по-висок свят, където функционират Божествените енергии, от които човек може да черпи. Сегашният живот ще послужи за основа на бъдещия. Целият съвременен живот, тъй както е съграден, не е лош, но трябва да се съгради нещо ново върху него. Смисълът не е в това, да се разруши старото и отпосле да се гради. Природата не върши такова нещо. Тя не разрушава изведнъж, но постепенно гради новото, а старото само по себе си отпада. Всъщност Новата култура е реализирана, тя съществува, трябва само да се снеме на Земята.
към текста >>

Целият съвременен живот, тъй както е съграден, не е лош, но трябва да се съгради нещо ново върху него.
Да мине човек през Светлината и Топлината на Любовта, това значи да мине през страдания, които пречистват и обновяват. Светът, в който сега човек живее, е крайно обеднял свят. В съвременния живот няма вече материал. Всички хора трябва да се повдигнат по-нагоре, в един по-висок свят, където функционират Божествените енергии, от които човек може да черпи. Сегашният живот ще послужи за основа на бъдещия. Целият съвременен живот, тъй както е съграден, не е лош, но трябва да се съгради нещо ново върху него. Смисълът не е в това, да се разруши старото и отпосле да се гради. Природата не върши такова нещо. Тя не разрушава изведнъж, но постепенно гради новото, а старото само по себе си отпада. Всъщност Новата култура е реализирана, тя съществува, трябва само да се снеме на Земята. Има един Божествен план, който е реализиран.
към текста >>

Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния Живот.
Учителя казва: Божественият свят е реалният свят. Ние трябва да го реализираме чрез една идея, която може да се схване. Хората няма да възприемат новото отвън. Единствен Бог може да обърне хората, защото Той работи отвътре. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния Живот. Сега то развива самосъзнателния. Постепенно хората ще влязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен Живот, който обединява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде направление на човешката еволюция.
към текста >>

Постепенно хората ще влязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен Живот, който обединява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.
Ние трябва да го реализираме чрез една идея, която може да се схване. Хората няма да възприемат новото отвън. Единствен Бог може да обърне хората, защото Той работи отвътре. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния Живот. Сега то развива самосъзнателния. Постепенно хората ще влязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен Живот, който обединява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде направление на човешката еволюция.
към текста >>

22. КЛЮЧЪТ

Главната цел на живота е да се научим да мислим, както Бог мисли!
Дето няма Любов. Що е лъжа? Дето няма Истина. Това са празни места, пропасти. Омразата и лъжата са пропасти, а пък Любовта, Мъдростта и Истината са градини, насадени с най-хубавите плодни дръвчета. Главната цел на живота е да се научим да мислим, както Бог мисли! Понеже Бог мисли, затова и аз мисля. Някой път казваш: „Господи, не виждаш ли какво аз правя? “ Господ ти казва: „Ти трябва да видиш какво Аз правя.“
към текста >>

Бог ще ти каже: „Люби Бога, люби ближния си.“ В интонацията на тези думи всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота.
“ Господ ти казва: „Ти трябва да видиш какво Аз правя.“ Онзи, Който във всеки момент ти показва как да постъпяш, това е Бог. Няма по-хубаво нещо в света от това, Бог да ти каже две думи само! Много ангели са чули от Бога само две думи и върху тях работят. Бог ще ти каже: „Люби Бога, люби ближния си.“ В интонацията на тези думи всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота. Някой казва: „Много ми урониха престижа пред хората.“ Оставете това. Най-напред гледайте да възстановите вашия престиж пред Бога, после пред себе си и после пред хората, пред животните, пред воловете, овцете и пр. Най-напред турите ли за основа престижа пред Бога, тогава другите неща ще ги направите. Бог не може да слезе, но Той се вселява в нас, и като отидем да работим, Бог работи, навсякъде ходи и слугува на хората чрез нас. Като носим в себе си великия съзнателен живот, то е единственото качество, в което Бог постоянно функционира.
към текста >>

Най-напред гледайте да възстановите вашия престиж пред Бога, после пред себе си и после пред хората, пред животните, пред воловете, овцете и пр.
Онзи, Който във всеки момент ти показва как да постъпяш, това е Бог. Няма по-хубаво нещо в света от това, Бог да ти каже две думи само! Много ангели са чули от Бога само две думи и върху тях работят. Бог ще ти каже: „Люби Бога, люби ближния си.“ В интонацията на тези думи всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота. Някой казва: „Много ми урониха престижа пред хората.“ Оставете това. Най-напред гледайте да възстановите вашия престиж пред Бога, после пред себе си и после пред хората, пред животните, пред воловете, овцете и пр. Най-напред турите ли за основа престижа пред Бога, тогава другите неща ще ги направите. Бог не може да слезе, но Той се вселява в нас, и като отидем да работим, Бог работи, навсякъде ходи и слугува на хората чрез нас. Като носим в себе си великия съзнателен живот, то е единственото качество, в което Бог постоянно функционира. Това, Което периодически идва и дава направление на живота ни, е Светият Дух, това е Бог. Исус постави Петра на изпит, Петър каза: „Не Го познавам.“ След като плака, той видя Бога по- добре, отколкото по-рано.
към текста >>

Като носим в себе си великия съзнателен живот, то е единственото качество, в което Бог постоянно функционира.
Бог ще ти каже: „Люби Бога, люби ближния си.“ В интонацията на тези думи всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота. Някой казва: „Много ми урониха престижа пред хората.“ Оставете това. Най-напред гледайте да възстановите вашия престиж пред Бога, после пред себе си и после пред хората, пред животните, пред воловете, овцете и пр. Най-напред турите ли за основа престижа пред Бога, тогава другите неща ще ги направите. Бог не може да слезе, но Той се вселява в нас, и като отидем да работим, Бог работи, навсякъде ходи и слугува на хората чрез нас. Като носим в себе си великия съзнателен живот, то е единственото качество, в което Бог постоянно функционира. Това, Което периодически идва и дава направление на живота ни, е Светият Дух, това е Бог. Исус постави Петра на изпит, Петър каза: „Не Го познавам.“ След като плака, той видя Бога по- добре, отколкото по-рано. А като го поставиха на мъчение, видя Го още по-добре. Вашата сила се състои в това, че Бог действа чрез вас. Силата е в Него.
към текста >>

Това, Което периодически идва и дава направление на живота ни, е Светият Дух, това е Бог.
Някой казва: „Много ми урониха престижа пред хората.“ Оставете това. Най-напред гледайте да възстановите вашия престиж пред Бога, после пред себе си и после пред хората, пред животните, пред воловете, овцете и пр. Най-напред турите ли за основа престижа пред Бога, тогава другите неща ще ги направите. Бог не може да слезе, но Той се вселява в нас, и като отидем да работим, Бог работи, навсякъде ходи и слугува на хората чрез нас. Като носим в себе си великия съзнателен живот, то е единственото качество, в което Бог постоянно функционира. Това, Което периодически идва и дава направление на живота ни, е Светият Дух, това е Бог. Исус постави Петра на изпит, Петър каза: „Не Го познавам.“ След като плака, той видя Бога по- добре, отколкото по-рано. А като го поставиха на мъчение, видя Го още по-добре. Вашата сила се състои в това, че Бог действа чрез вас. Силата е в Него. Всеки човек, в когото Бог действа, е мощен.
към текста >>

Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота.
На една сестра, която боледува и беше оздравяла, Учителят каза: Ти много работи, но работи отвън, а сега трябва да работиш и вътре. У човека трябва да има дълбоко убеждение да служи на Бога. Тогава, каквото придобие, ще върви с него във вечността. То ще остане с човека завинаги. Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота. Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо. Служете на Бога с мисъл, любов и воля. Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека с Бога. Ще кажете, че когато уредите работите си, тогава ще служите на Бога. Започнете сега да служите на Бога без оглед на своите работи.
към текста >>

Каква трябва да бъде целта на нашия живот?
Започнете сега да служите на Бога без оглед на своите работи. Онзи, който служи на Бога, не трябва да има две противоположни мисли в душата си. Има един закон: В Божествените работи няма раздвояване, а в човешките има. Божественото обединява ума и сърцето. Всяка работа, при която няма раздвояване, ще стане. Каква трябва да бъде целта на нашия живот? Да вършим волята Божия! Намерите ли този ключ, вие сте дошли до същественото, във вас ще се създаде нещо ново! Има един закон: Ако човек не върши волята Божия, изпада в изкушения. Да служиш на Бога, това е най-важното, първото нещо. След това ще се научиш да служиш на другите хора.
към текста >>

Трябва да има хора в света, които да са готови в името на Великата Любов да пожертват живота си, да се отрекат от доволството, от всичките блага за едно висше благо, за човечеството.
Онзи, който служи на Бога, има всичко. Да служиш на Бога, това значи да имаш всички благоприятни условия за работа, както онази жена, която има вкъщи всичко: вълна, хурка, стан и може да изтъче хубаво платно. Като станеш сутрин кажи: Господи, готов съм всичко да направя днес за тебе. Ще се молиш на Бога и ще работиш. Ако се молиш и не работиш, дълги години ще стоиш в затвора. Трябва да има хора в света, които да са готови в името на Великата Любов да пожертват живота си, да се отрекат от доволството, от всичките блага за едно висше благо, за човечеството. Това учение изисква целия човек. То изисква ние да служим на другите, а не на нас да служат. Когато човек приеме нещо, когато има някои придобивки, трябва да ги сподели с другите. Трябва да ги преработи и да ги даде на другите. Не да ги задържи за себе си.
към текста >>

И в живота важи този закон.
И той те препоръчва. В Природата има един закон за самоотричане. Ако ти живееш в една форма, ще се оттеглиш от нея, ще я напуснеш и ще дойдат други да я вземат. Двадесет и пет години ще притежаваш нещо и след това ще трябва да го оставиш, за да се ползват други от него. Отиваш в една гостилница, служиш си с един сервиз и после го оставяш. И в живота важи този закон. Онова, от което се ползваш, ще го оставиш след време, друг да се ползва след тебе. Едно време на вас слугуваха, а сега вие ще слугувате. Това е Христовият закон. Една сестра каза, че ще направи нещо за всички. Учителят каза:
към текста >>

23. 15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично

Тези думи на Христос дават израз и смисъл на човешкия живот на земята.
15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично Този е последният ден на нашия събор."Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се даде". Тези думи на Христос дават израз и смисъл на човешкия живот на земята. Царството Божие това е целият човешки живот на земята и включва в себе си всички стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, в ума, сърцето и духа на човека. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлина, както земята я възприема от слънцето. Царството Божие в човешката душа означава също да разрушим всичко, което е зло и да бъдем активни.
към текста >>

Царството Божие това е целият човешки живот на земята и включва в себе си всички стремежи на човешката душа.
15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично Този е последният ден на нашия събор."Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се даде". Тези думи на Христос дават израз и смисъл на човешкия живот на земята. Царството Божие това е целият човешки живот на земята и включва в себе си всички стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, в ума, сърцето и духа на човека. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлина, както земята я възприема от слънцето. Царството Божие в човешката душа означава също да разрушим всичко, което е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна на Божествения принцип.
към текста >>

С това аз ви представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали и минават хиляди и хиляди добри хора.
Не трябва да се боим за това, защото и да се боим, пак ще я понесем. Ето такава е голата действителност. За това трябва да сме винаги готови на най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: бийте! Може да сме деликатни и крехки, но като те бият, питат ли те дали си деликатен или слаб? Така ако разсъждавате, вие ще бъдете юнаци. С това аз ви представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали и минават хиляди и хиляди добри хора. Затова ние трябва да сме смели. Някои път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим... Ние трябва да отхвърлим всички глупости, които светът прави, защото не можем да се върнем назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да издаваме нашите планове и позиции, защото, ако светът ги узнае, ще ги развали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>

Аз усещам например вашия вътрешен подсъзнателен страх, вашето униние и вашата отпадналост.
Някои път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим... Ние трябва да отхвърлим всички глупости, които светът прави, защото не можем да се върнем назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да издаваме нашите планове и позиции, защото, ако светът ги узнае, ще ги развали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А щом като е така, няма място за толкова охкане, което често допускаме. Аз усещам например вашия вътрешен подсъзнателен страх, вашето униние и вашата отпадналост. Но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато у вас се появяват тези страхове, това показва и състоянието на света, защото на съвременните хора дори и гащите треперят от страх, макар и да се представят пред вас за смели. За да се уверите в това, вземете им парите и ще видите що за хора са те, ще видите, че те са влечуги. Затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Например, когато има запалена свещ от нея дяволът много се бои.
към текста >>

Вървете в Пътя на Истината и Живота, в които Аз пребъдвам.
В еврейския език например Той има 34-35 имена. И когато ние призоваваме Христа под името Исус, това означава, че трябва да се научим на търпение. А под сегашното си име, Христос е Син Божи. Думите, които Господ отправя към вас, са тези: Вярвайте в Думите Ми: аз ще бъда с всеки един от вас, Моя Мир ви давам, Моя Мир ви оставям. Работете на нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Вървете в Пътя на Истината и Живота, в които Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите Щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще обърна всичко в добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко...
към текста >>

Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще обърна всичко в добро.
Думите, които Господ отправя към вас, са тези: Вярвайте в Думите Ми: аз ще бъда с всеки един от вас, Моя Мир ви давам, Моя Мир ви оставям. Работете на нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Вървете в Пътя на Истината и Живота, в които Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите Щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще обърна всичко в добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко...
към текста >>

24. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
ГЛАВА 9 СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ Един от големите мистици на нашето време Рене Генон, казва: „ Учителят Беинса Дуно не е дошъл да създаде една нова църква, защото има много църкви; не е дошъл да създаде нова религия, защото има много религии; или да създава ново Движение, защото има много Движения; а като един божествен магнит да привлече учениците си и будните души за идването на една нова духовна култура". Учението на Учителя Беинса Дуно е наука за живота. Школата му не беше тясно затворена за чисто окултни проблеми, а широко обхваща световната култура и цивилизация. Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери. Ученикът е морално задължен да се посвети на някоя област на науката или на изкуството, и да бъде най-добър в професията си.
към текста >>

Учението на Учителя Беинса Дуно е наука за живота.
ГЛАВА 9 СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ Един от големите мистици на нашето време Рене Генон, казва: „ Учителят Беинса Дуно не е дошъл да създаде една нова църква, защото има много църкви; не е дошъл да създаде нова религия, защото има много религии; или да създава ново Движение, защото има много Движения; а като един божествен магнит да привлече учениците си и будните души за идването на една нова духовна култура". Учението на Учителя Беинса Дуно е наука за живота. Школата му не беше тясно затворена за чисто окултни проблеми, а широко обхваща световната култура и цивилизация. Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери. Ученикът е морално задължен да се посвети на някоя област на науката или на изкуството, и да бъде най-добър в професията си. Критерият за „високият идеал" се отнася за всички негови постижения. Интелигентността бе качеството, което Учителят най-много ценеше.
към текста >>

Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери.
ГЛАВА 9 СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ Един от големите мистици на нашето време Рене Генон, казва: „ Учителят Беинса Дуно не е дошъл да създаде една нова църква, защото има много църкви; не е дошъл да създаде нова религия, защото има много религии; или да създава ново Движение, защото има много Движения; а като един божествен магнит да привлече учениците си и будните души за идването на една нова духовна култура". Учението на Учителя Беинса Дуно е наука за живота. Школата му не беше тясно затворена за чисто окултни проблеми, а широко обхваща световната култура и цивилизация. Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери. Ученикът е морално задължен да се посвети на някоя област на науката или на изкуството, и да бъде най-добър в професията си. Критерият за „високият идеал" се отнася за всички негови постижения. Интелигентността бе качеството, което Учителят най-много ценеше. Педагогическият му метод на пълна свобода, предпазваше ученика от двойнственост в обходата и изявите и осигуряваше искреността във взаимоотношенията ученик-учител. В последната част от книгата си, сме се стараели да покажем многообхватността и многообразието от теми, намерили отражение в хилядите страници от Словото на Учителя.
към текста >>

Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и небето.
Това, което умира, не е човекът. Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се разсъждава, да се спори за него. В такъв случай той би представлявал само една вещ, един предмет, който утре ще се разсипе на прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Човек не е нищо друго, освен божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам от векове е писал своето съдържание. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и небето. Всичко, което е станало и става на земята и небето, е написано върху човека. Човешкият дух е слязъл на земята преди около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил тогава в това състояние, в което се намира днес. Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието.
към текста >>

Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна фактите на живота.
Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна фактите на живота. За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела те имат.
към текста >>

Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизточник на живота.
Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела те имат. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизточник на живота. Тяхната мъдрост е тъй велика, че културата на хората в сравнение с културата на човешките същества, например на Сириус, е още в детски пелени. Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва.
към текста >>

Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината.
Не е важно какви тела те имат. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизточник на живота. Тяхната мъдрост е тъй велика, че културата на хората в сравнение с културата на човешките същества, например на Сириус, е още в детски пелени. Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък...
към текста >>

И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота.
Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизточник на живота. Тяхната мъдрост е тъй велика, че културата на хората в сравнение с културата на човешките същества, например на Сириус, е още в детски пелени. Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.
към текста >>

Докато дойде до това състояние човек минава през физическия живот, животът на ограниченията.
Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Човешкото тяло е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества... И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае кои сили действуват в съгласие с него и кои са против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с духа, който е над доброто и злото. Докато дойде до това състояние човек минава през физическия живот, животът на ограниченията. Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят.
към текста >>

Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.
Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с духа, който е над доброто и злото. Докато дойде до това състояние човек минава през физическия живот, животът на ограниченията. Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави.
към текста >>

Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса.
Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важното е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него.
към текста >>

Любовта в човека е извор на неговия живот.
Чрез моралните си чувства, човек възприема топлината от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората. Възвишените чувства и мисли не са нищо друго освен проява на човешката душа. Любовта в човека е извор на неговия живот. Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител. Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога. Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител.
към текста >>

Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота.
Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората. Възвишените чувства и мисли не са нищо друго освен проява на човешката душа. Любовта в човека е извор на неговия живот. Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител. Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога. Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена.
към текста >>

Животът на всеки човек представлява възел, в който се кръстосват неговото минало, настояще и бъдеще.
Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно. По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той живее в настоящето. Под настояще аз разбирам вечно божество... Животът на всеки човек представлява възел, в който се кръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. У разумния човек има едно особено душевно разположение той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Моралът е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света. Разумен човек може да бъде само добродетелният човек.
към текста >>

Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", които са видели „Царството Божие".
То не е слабост. Смиреният човек е най-гъвкавият, най-пластичният човек в света. Той може да издържа всичко и болести, и бедност, дори и смърт. Той е истински силният човек. Слабият, малодушният човек не е смирен. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", които са видели „Царството Божие". Който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността.
към текста >>

Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представя капитала, с който хората могат да изплатят дълговете си.
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността. „Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата истина, умен като самата мъдрост, любящ като самата любов. За този човек, за „родения от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави". Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда нейната красота, да възприема величествената й хармония. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представя капитала, с който хората могат да изплатят дълговете си. Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Всеки, който иска да влезе в Божествения път и да стане „човек" в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава е смирението. Третото качество, което характеризира човека като истински човек е справедливостта. Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него.
към текста >>

Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота;
Под думата морал ние разбираме „Хигиена на човешкия мозък". Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш! Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота; после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват.
към текста >>

после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота.
Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш! Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота; после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
към текста >>

От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата.
Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш! Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота; после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо.
към текста >>

Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот.
Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш! Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота; после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят.
към текста >>

Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот.
Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Щастието на човека не е на земята. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята. Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава. Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен.
към текста >>

Практическият живот налага правила на човека, макар и временни.
Щастието на човека не е на земята. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята. Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава. Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
към текста >>

За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце.
Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята. Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна. Човек расте по благодат, но не се спасява. Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло.
към текста >>

В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил.
Стреми се да отговаряш на това име! Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в битието. Туй отделяне е известно в духовния свят като „зазоряване на човешката душа". Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи какво представлява душата. Тя е онова мощно възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.
към текста >>

Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.
В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава. Душата е нещо отделно от човека. В човека тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото. Следователно, душа има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната природа на ума; в духовния свят чрез вътрешната проява на сърцето; във физическия свят като вътрешна сила на тялото.
към текста >>

Дори само една единствена душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в трудностите на живота.
Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена. И когато душата посети човека, той става вдъхновен, благороден и велик. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Който иска да се занимава с човешката душа трябва да има велик ум и да е в състояние да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Затова човек трябва да направи тялото си годно, за да престоява душата по-дълго време в него. Дори само една единствена душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в трудностите на живота. Главната задача на ученика е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот. Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава. Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в различни епохи и време, за да научи великия закон на битието; да разбере, че вселената е една велика школа. Живот има, защото има дух.
към текста >>

Главната задача на ученика е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот.
И когато душата посети човека, той става вдъхновен, благороден и велик. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Който иска да се занимава с човешката душа трябва да има велик ум и да е в състояние да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Затова човек трябва да направи тялото си годно, за да престоява душата по-дълго време в него. Дори само една единствена душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в трудностите на живота. Главната задача на ученика е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот. Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава. Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в различни епохи и време, за да научи великия закон на битието; да разбере, че вселената е една велика школа. Живот има, защото има дух. Духът е внесъл живота.
към текста >>

Живот има, защото има дух.
Дори само една единствена душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в трудностите на живота. Главната задача на ученика е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот. Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава. Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в различни епохи и време, за да научи великия закон на битието; да разбере, че вселената е една велика школа. Живот има, защото има дух. Духът е внесъл живота. Всяка форма на духа е написан лист от великата книга на живота. Духът носи всички неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог. Духът е най-великата реалност. От гледна точка на физическия свят той е невидим, но от гледна точка на Божествения той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
към текста >>

Духът е внесъл живота.
Главната задача на ученика е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот. Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава. Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в различни епохи и време, за да научи великия закон на битието; да разбере, че вселената е една велика школа. Живот има, защото има дух. Духът е внесъл живота. Всяка форма на духа е написан лист от великата книга на живота. Духът носи всички неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог. Духът е най-великата реалност. От гледна точка на физическия свят той е невидим, но от гледна точка на Божествения той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота.
към текста >>

Всяка форма на духа е написан лист от великата книга на живота.
Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава. Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Той се явява в различни епохи и време, за да научи великия закон на битието; да разбере, че вселената е една велика школа. Живот има, защото има дух. Духът е внесъл живота. Всяка форма на духа е написан лист от великата книга на живота. Духът носи всички неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог. Духът е най-великата реалност. От гледна точка на физическия свят той е невидим, но от гледна точка на Божествения той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота. Проявата на духа, това е нашата душа.
към текста >>

Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот.
Всички възвишени мисли, чувства u пожелания на човека са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога. Дойде ли духът, в съзнанието на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват. Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот. Духът ще ви покаже, как трябва да живеете, какво и как да правите. Приготви се за неговото идване! И не забравяй, че когато духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори. Не отваряй вратата, преди духът да е дошъл!
към текста >>

И тогава човек ще разбере, че се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания.
Приготви се за неговото идване! И не забравяй, че когато духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена. Когато духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори. Не отваряй вратата, преди духът да е дошъл! Не затваряй вратата, преди духът да е влязъл! И тогава човек ще разбере, че се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото не забравяйте това възлюбленият на човешката душа това е само Бог. Ти, който се домогваш да станеш Син Божий, постави си като идеал да имаш: Сърце чисто като кристал. Ум светъл като слънцето.
към текста >>

И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората.
Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас* на земята, знаят какво е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико същество, от което струи любовта, повдигаща и крепяща целия космос. И ако ги попитате, къде е и какво е Бог, те ще ви отговорят на вашия език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание.
към текста >>

Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога.
Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога.
към текста >>

Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа.
Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога. Песен: Бог е любов, вечна, безгранична,
към текста >>

пълна с живот живот на благия Божи дух,
Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога. Песен: Бог е любов, вечна, безгранична, пълна с живот живот на благия Божи дух, дух на святостта, дух на благостта, дух на пълен мир и радост на всяка душа... Молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа от векове още носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човек трябва да се моли на Бога той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога.
към текста >>

Тя е велик огън, който внася живот.
Любовта като стремеж се движи към центъра на земята това са корените на любовта. Любовта като чувство се движи към слънцето това са клоните. Любовта като сила се проявява само у високо развитите същества. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Докато любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея. Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата.
към текста >>

Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица.
Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Докато любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея. Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи.
към текста >>

Най-великото изкуство в живота е любовта.
Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила. Без любов никой, никого не може да познае. Смисълът на живота се заключава в обичта да обичаш и да те обичат. Обичта осмисля нещата.
към текста >>

Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила. Без любов никой, никого не може да познае. Смисълът на живота се заключава в обичта да обичаш и да те обичат. Обичта осмисля нещата. Силно е злото, но то има една слаба страна; не може да издържи на топлината на любовта.
към текста >>

Смисълът на живота се заключава в обичта да обичаш и да те обичат.
Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила. Без любов никой, никого не може да познае. Смисълът на живота се заключава в обичта да обичаш и да те обичат. Обичта осмисля нещата. Силно е злото, но то има една слаба страна; не може да издържи на топлината на любовта. По труден път от мъдростта на съществува. И по-лесен път от любовта не съществува. Ето защо, който е слаб да отиде при любовта; който е невежа да отиде при мъдростта; който е онеправдан да отиде при правдата, а който иска да бъде съвършен да отиде при истината.
към текста >>

Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети.
Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта. Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Само светлият път на мъдростта води към истината. Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни"! Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.
към текста >>

Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот.
Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Само светлият път на мъдростта води към истината. Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни"! Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата.
към текста >>

Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината.
И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще и светът да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност. Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
към текста >>

Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш.
Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност. Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Доброто е първата връзка в живота.
към текста >>

Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност. Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Доброто е първата връзка в живота. Злото и доброто са сили в живата природа, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използува. Когато пък доброто е отвътре и надделява, а злото е отвън, тогава „небето" управлява и доброто владее. „Адът" е мястото, където злото е и отвътре и отвън.
към текста >>

Доброто е първата връзка в живота.
Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност. Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Доброто е първата връзка в живота. Злото и доброто са сили в живата природа, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използува. Когато пък доброто е отвътре и надделява, а злото е отвън, тогава „небето" управлява и доброто владее. „Адът" е мястото, където злото е и отвътре и отвън. А човешкият живот е „мястото", където понякога отвътре е доброто, а отвън злото.
към текста >>

А човешкият живот е „мястото", където понякога отвътре е доброто, а отвън злото.
Доброто е първата връзка в живота. Злото и доброто са сили в живата природа, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използува. Когато пък доброто е отвътре и надделява, а злото е отвън, тогава „небето" управлява и доброто владее. „Адът" е мястото, където злото е и отвътре и отвън. А човешкият живот е „мястото", където понякога отвътре е доброто, а отвън злото. Добрите хора са истински силните хора в света. Стремежът към доброто никога не може да спре, защото процесът на доброто е вечен. Доброто това са безкрайните възможности да виждаме тъй нещата, както Бог ги е създал. Доброто е принципът, при който съществуват всички възможности и няма никакви ограничения. Щом се проявят най-малките ограничения, вече се създава злото в света.
към текста >>

Истинското добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода.
Невъзможно е да се прави добро без любов. Всяко нещо, направено без любов е зло, и обратно всяко нещо, направено с любов е добро. Когато говорим за добро, за добра постъпка, ние винаги подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират. Истинското добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Животът идва чрез любовта; светлината идва чрез мъдростта; а свободата чрез истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три божествени свята. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползуват всички.
към текста >>

Животът идва чрез любовта; светлината идва чрез мъдростта; а свободата чрез истината.
Всяко нещо, направено без любов е зло, и обратно всяко нещо, направено с любов е добро. Когато говорим за добро, за добра постъпка, ние винаги подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират. Истинското добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Животът идва чрез любовта; светлината идва чрез мъдростта; а свободата чрез истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три божествени свята. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползуват всички. Затова казвам да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята доброта, в своята любов, мъдрост и истина.
към текста >>

Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда.
Пазете силата на духа си! Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си! Всички добри хора имат „звезди". И това не е само поетична фигура, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровището на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина.
към текста >>

Тази звезда е съкровището на неговия живот.
Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си! Всички добри хора имат „звезди". И това не е само поетична фигура, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровището на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Колко велико е сърцето на светлината!
към текста >>

Щом се прояви любовта, се ражда животът.
То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. Светлината това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Въпросното за същността на светлината е въпрос за високо напреднали хора, които са по-различно устроени от съвременните. Дълго време е нужно, докато телата на хората дойдат до такава степен на развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинския им вид. Щом се прояви любовта, се ражда животът. А щом животът се яви, явява се светлината. А тази светлина има много степени на проява. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.
към текста >>

А щом животът се яви, явява се светлината.
Светлината това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Въпросното за същността на светлината е въпрос за високо напреднали хора, които са по-различно устроени от съвременните. Дълго време е нужно, докато телата на хората дойдат до такава степен на развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинския им вид. Щом се прояви любовта, се ражда животът. А щом животът се яви, явява се светлината. А тази светлина има много степени на проява. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ясновидците, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
към текста >>

Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина.
И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлината. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. В тази непрекъсната, безгранична светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител. Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек сам по себе си е светлина. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото.
към текста >>

И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител.
Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. В тази непрекъсната, безгранична светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител. Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек сам по себе си е светлина. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината.
към текста >>

И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло.
Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос. Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи. Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност. Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра.
към текста >>

движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра.
И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа. Живата природа обхваща всичко в своята аура.
към текста >>

В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот.
Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа. Живата природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага.
към текста >>

Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество.
Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание, но в това мълчание има дълбок смисъл, понеже се заражда една велика идея. И докато тази идея се оформи и роди, великата природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество. Бог определя за всяка душа моментът, когато тя трябва да се прояви. Всеки трябва да бъде готов за този велик момент. Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот.
към текста >>

Не взимайте миналото за идеал на своя живот.
Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество. Бог определя за всяка душа моментът, когато тя трябва да се прояви. Всеки трябва да бъде готов за този велик момент. Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот. Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си! Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред. Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад.
към текста >>

От векове насам хората не живеят един разумен живот.
Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред. Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието. Който не е страдал, не може да говори за знание.
към текста >>

Животът ще получи ново направление.
Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието. Който не е страдал, не може да говори за знание. Страданията са първото условие за поумняване на всеки. Колкото и да страдате, радвайте се, ако тези страдания са послужили като повод да намерите онзи, който ви обича. Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големи страдания и противоречия.
към текста >>

Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието.
Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието. Който не е страдал, не може да говори за знание. Страданията са първото условие за поумняване на всеки. Колкото и да страдате, радвайте се, ако тези страдания са послужили като повод да намерите онзи, който ви обича. Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големи страдания и противоречия. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е стигнал до границата на онази любов, към която душата му се стреми.
към текста >>

Естественият път за осмисляне на живота е в търсенето на истината.
И обратно: Ако доброволно приемете малкото добро и голямото добро ще дойде. Следователно, откажете ли се от малкото страдание, голямото страдание непременно ще дойде. Приемете малкото страдание като привилегия, която ще ви избави от голямото страдание. Вие искате да не страдате и пак да се ползувате от Божията любов. Това е невъзможно. Естественият път за осмисляне на живота е в търсенето на истината. Страданията идват като последствие от нежеланието на човека да търси истината. Човек, който може да издържа страданията, има по-силна воля от този, който може да издържа радостта. Чрез страданията се проверява доколко нервната система е добре организирана. Гениалният не се смущава от тях. Когато някой се ожесточава при страданията, това показва, че едвам сега той започва да се развива.
към текста >>

Те са поставили божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си.
А в други отношения радостта е предговор на скръбта. Радостта и скръбта това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си. В света има и без друго достатъчно страдания не прибавяйте нито косъм повече върху тях. Съмнението, недоверието, подозрението, са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте само, защото те ще донесат други, по тежки страдания. Трябва да знаете, че грехът, престъплението съществува във всички хора, като зародиш от миналото, и ако искат да не грешат, те трябва да се освободят от греха още докато е в зародиш. Условията, при които живеете сега, са трудни, и за да издържите на тях, трябва да имате броня, да се пазите. Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с вашите висши мисли.
към текста >>

Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива.
Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с вашите висши мисли. Това е една естествена броня. Ще имате мъчнотии, но сами трябва да се освободите от тях. Вие сами ги създадохте, сами ще се разтоварите. Ако Бог ви е създал някакви мъчнотии, той сам ще ви освободи от тях. Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива. След всяко страдание иде радост. След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието създава мъдрост.
към текста >>

Страдайте, за да придобиете живота.
След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието създава мъдрост. Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека. В този смисъл, задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Всичко, което разбирате, е ваше, а това, което не разбирате, не е ваше.
към текста >>

Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм.
Талантливите имат вярвания, а обикновените суеверие. Вярата е връзката, по която протичат божествените сили в нашите души. Вярата подразбира още съкращение на процесите. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.
към текста >>

Духовният живот подразбира разширение на съзнанието.
Вярата подразбира още съкращение на процесите. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено.
към текста >>

Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение.
Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си... Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае защо е създадена земята. Напреднала душа е душата, която е чиста. Тя знае, защо е създадена водата.
към текста >>

Убедите ли се във вярата на Бога у вас, вие вече сте намерили своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите.
Напреднала душа е душата, която мисли правилно. Тя знае, защо е създаден въздухът. Напреднала душа е душата, която ходи във верния път. Тя знае, защо е създадена светлината. Светлината това е писмо, изпратено от Бога. Убедите ли се във вярата на Бога у вас, вие вече сте намерили своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният огън е огънят на любовта.
към текста >>

Любовта носи свещения огън, в който е скрит животът.
В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният огън е огънят на любовта. Любовта носи свещения огън, в който е скрит животът. Възвишените души ще дойдат да дадат пример. Светът се нуждае от образци. Всеки учител носи свещен огън от невидимия свят. Какъвто е огънят му, по това се различава от другите. Бог се изявява във форма на някакъв скрит вътрешен идеал; вътрешна светлина в човека.
към текста >>

Защото божият живот е вътре в вас.
И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само, че в по-малък кръг хора. Сега се очаква това да обхване цялата земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпените ще останат за в бъдеще. Не чакайте да станете добри. Вие сте родени добри. Защо? Защото божият живот е вътре в вас. Ако искате да придобиете честност, трябва да обикнете англичаните. Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците. Ако искате да служите на Бога и развиете религиозните си чувства, обикнете славяните. Ако искате да бъдете изящни по маниери обикнете французите. Ако искате да станете музикални обикнете италианците.
към текста >>

Добрият живот е изпълнението на Божията воля.
Лошите работи нямат начало, имат край. Добрите работи имат начало, нямат край. Три неща изисква Духът Божий: Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Храненето е приемане на Божието слово. Добрият живот е изпълнението на Божията воля. А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията любов. Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на любовта. Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва. Външното изявление на истината е красотата. Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората.
към текста >>

Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва.
Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Храненето е приемане на Божието слово. Добрият живот е изпълнението на Божията воля. А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията любов. Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на любовта. Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва. Външното изявление на истината е красотата. Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Няма по-велик акт в света от този, да се направи завет, договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества. Ще любиш Бога, за да живееш и ще любиш ближния си, за да растеш.
към текста >>

Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества.
Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на любовта. Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва. Външното изявление на истината е красотата. Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Няма по-велик акт в света от този, да се направи завет, договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества. Ще любиш Бога, за да живееш и ще любиш ближния си, за да растеш. Човек трябва да мине от областта на вярването в областта на вярата. В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината.
към текста >>

В живота на ученика думата „ако" не съществува.
Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени. В живота на ученика думата „ако" не съществува. В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение. Ние сме в края на една епоха. Тя е завършена. Казано е: „Слънцето ще потъмнее".
към текста >>

Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
Настъпващата култура се изразява с това правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Новото учение разбива всички окови. Мнозина искат да знаят, кое учение е право. Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа". Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място.
към текста >>

Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага.
Новото учение разбива всички окови. Мнозина искат да знаят, кое учение е право. Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа". Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно.
към текста >>

Не махайте преждевременно преградата между животното и човека.
Щом е Божествено, то е право учение. Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа". Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно. Ученикът трябва да използува настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Щом сте родени на земята, всички условия са създадени за вас. Едно съзнание бди над вас.
към текста >>

Ученикът трябва да използува настоящия живот заради далечните цели на бъдещия.
Това подразбира „готова душа". Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно. Ученикът трябва да използува настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Щом сте родени на земята, всички условия са създадени за вас. Едно съзнание бди над вас. Иде вълната на шестата раса, за която всички трябва да бъдат готови. Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В шестата раса всички ще са ясновидци.
към текста >>

Планът на сегашния ваш живот е предвиден преди милиони години.
Те са много силни. Затова човек трябва да бъде много внимателен. Искам да станете така чисти, както тези езера (става въпрос за 7-те рилски езера). Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма като тази, която направихме. Планът на сегашния ваш живот е предвиден преди милиони години. И всички ваши съвременни нещастия, несполуки, неразбирания, се дължат на това, че вие си правите все нови и нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живота седи в добродетелта, която ще се прояви чрез физическия ви живот. Работете с мировата любов. Работете с любовта като велика вълна, която действува в света.
към текста >>

И всички ваши съвременни нещастия, несполуки, неразбирания, се дължат на това, че вие си правите все нови и нови планове за живота.
Затова човек трябва да бъде много внимателен. Искам да станете така чисти, както тези езера (става въпрос за 7-те рилски езера). Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма като тази, която направихме. Планът на сегашния ваш живот е предвиден преди милиони години. И всички ваши съвременни нещастия, несполуки, неразбирания, се дължат на това, че вие си правите все нови и нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живота седи в добродетелта, която ще се прояви чрез физическия ви живот. Работете с мировата любов. Работете с любовта като велика вълна, която действува в света. Христос казва: „Моите овци слушат моя глас".
към текста >>

Схемата на сегашния ви план на живота седи в добродетелта, която ще се прояви чрез физическия ви живот.
Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма като тази, която направихме. Планът на сегашния ваш живот е предвиден преди милиони години. И всички ваши съвременни нещастия, несполуки, неразбирания, се дължат на това, че вие си правите все нови и нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живота седи в добродетелта, която ще се прояви чрез физическия ви живот. Работете с мировата любов. Работете с любовта като велика вълна, която действува в света. Христос казва: „Моите овци слушат моя глас". Онзи, който те люби, става олтар на свещения огън на любовта и на светлината му ти можеш да четеш свещената книга. Ти ставаш способен да четеш от нея.
към текста >>

В неразбирането й седи красотата на живота.
Онзи, който те люби, става олтар на свещения огън на любовта и на светлината му ти можеш да четеш свещената книга. Ти ставаш способен да четеш от нея. Онзи, който отвори тази книга и чете от нея, веднага става свободен. Тази свещена книга е самият човек. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й седи красотата на живота. Обичайте неща, които никой не може да ви отнеме. Римската империя създаде известни закони. Днес европейските народи изучават римското право. Но римското право не спаси Римската империя. И сегашните народи създават известни закони, но светът по този начин не може да се оправи.
към текста >>

Душата носи живота.
Умът на тоя човек работи, той се чувствува като с криле. Когато духът започне да работи в сърцето на човека, той се чувствува мощен, готов всичко да направи, една приятна топлина излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля, човек е готов и най-мъчните работи да направи с радост. Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл. Душата носи живота. Да можем да възприемем трептенията на по-висшите светове Божествените трептения това е целта на развитието на главния мозък. Грамадна е разликата между мозъка у един адепт и у един обикновен човек. Сега Христос ще дойде в умовете на хората. Христос казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до окончанието на века". „Скончанието на века" това е този век на егоизма, който скоро ще си отиде.
към текста >>

Нека десет души от вас да започнат новия живот или поне трима да внесат тази велика мисъл в живота ви и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока.
Христос казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до окончанието на века". „Скончанието на века" това е този век на егоизма, който скоро ще си отиде. Ние казваме: „Дошло е вече Царството Божие. Ставайте и влизайте в него! " Нека десет души от вас да започнат новия живот или поне трима да внесат тази велика мисъл в живота ви и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока. Завъртете ключа на Божията любов! Отворен е вече шестият клас, класът на разумното добро сърце, на любовта и който ще влезе, изпит ще държи! Вие казвате: „Какво мисли нашият учител? " Аз мисля да ви предам Божията любов!
към текста >>

Аз не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот.
Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите вие и сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я откриете. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа. А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Аз не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Цели 40 години предупреждавах българите за онова, което ги очаква. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползува, да ви даде подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо.
към текста >>

Моята наука е за живота, който хората са изгубили.
Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я откриете. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа. А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Аз не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Цели 40 години предупреждавах българите за онова, което ги очаква. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползува, да ви даде подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. Най-напред да не спъна Божието дело, второ да не спъна себе си и трето, да не спъна вас.
към текста >>

В един живот той може да преживее велики неща на този свят.
Това учение го започвам в България не по мое желание, а по внушение от невидимия свят, от Бога. Всички пречки ще бъдат преодоляни. Това дело не е човешко, а Божествено, и един ден то ще успее. Цвете, изложено на светлина, расте. Когато човешката душа дойде под Божествените лъчи на любовта, тя се разцъфтява и човек има едно велико преживяване. В един живот той може да преживее велики неща на този свят. Мъчно може да се опише това състояние. ЛСогато то дойде, идва онази енергия, която пречиства душата. Един момент на любовта преживян, се нарича спасение от греховете... Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл.
към текста >>

25. Шеста част

но да има живот вечен."
Шеста част "Защото Бог moлкoвa възлюби света, щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." /Евангелие от Йоан, 3:16/ Ако искате да разберете някой автор на съвременни книги, трябва да прочетете въведението към тях, то е най-интересно. А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето.
към текста >>

А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно.
щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." /Евангелие от Йоан, 3:16/ Ако искате да разберете някой автор на съвременни книги, трябва да прочетете въведението към тях, то е най-интересно. А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили.
към текста >>

Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот?
за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." /Евангелие от Йоан, 3:16/ Ако искате да разберете някой автор на съвременни книги, трябва да прочетете въведението към тях, то е най-интересно. А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота?
към текста >>

То е предисловие към физическия живот.
/Евангелие от Йоан, 3:16/ Ако искате да разберете някой автор на съвременни книги, трябва да прочетете въведението към тях, то е най-интересно. А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело.
към текста >>

Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили.
А това означава, че според степента на развитие, на която се намираме, въведението на живота е най-важно. Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето. Те са вратата към умствения живот.
към текста >>

Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота?
Какво представлява встъплението към сегашното битие или настоящия живот? Три неща са съществени в него: Първото е храненето. То е предисловие към физическия живот. Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето. Те са вратата към умствения живот. Но най-великото предисловие е молитвата.
към текста >>

А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето.
Следователно, каквато и философия да имате, каквото и да разисквате, храната оставя най-приятно впечатление. Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето. Те са вратата към умствения живот. Но най-великото предисловие е молитвата. Някой ще попита защо трябва да се молите? Ще четете това въведение, за да разберете вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот... Евангелист Йоан казва: "Защото Бог moлкoвa възлюби света, щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен."
към текста >>

Те са вратата към умствения живот.
Аз я определям като въведение в подсъзнателния и съзнателния живот, което е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, вие все го учите, прочитате го, и още не сте го проучили. Щом толкова хиляди години се иска, за да го разберете, каква ще бъде тогава първата глава на живота? Аз ви давам само символи, върху които трябва да мислите. Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето. Те са вратата към умствения живот. Но най-великото предисловие е молитвата. Някой ще попита защо трябва да се молите? Ще четете това въведение, за да разберете вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот... Евангелист Йоан казва: "Защото Бог moлкoвa възлюби света, щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." Това не е един акт на чувствувания, а един акт на най-възвишената Божествена мисъл.
към текста >>

Ще четете това въведение, за да разберете вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот...
Храненето е първото въведение към природата, най-необходимото дело. А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето. Те са вратата към умствения живот. Но най-великото предисловие е молитвата. Някой ще попита защо трябва да се молите? Ще четете това въведение, за да разберете вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот... Евангелист Йоан казва: "Защото Бог moлкoвa възлюби света, щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." Това не е един акт на чувствувания, а един акт на най-възвишената Божествена мисъл. Вярата е принцип на ума едно състояние, което, за да изживеете, трябва да сте преминали вече през първото предисловие храненето и да сте влезли във второто, това на музиката. Тогава може да разберете, че Бог е възлюбил света. Щом се появи Любовта, човек веднага започва да пее.
към текста >>

Евангелист Йоан казва: "Защото Бог moлкoвa възлюби света, щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен."
А най-приятните неща в самосъзнателния живот са музиката и пеенето. Те са вратата към умствения живот. Но най-великото предисловие е молитвата. Някой ще попита защо трябва да се молите? Ще четете това въведение, за да разберете вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот... Евангелист Йоан казва: "Защото Бог moлкoвa възлюби света, щото даде Сина Своего Еднородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." Това не е един акт на чувствувания, а един акт на най-възвишената Божествена мисъл. Вярата е принцип на ума едно състояние, което, за да изживеете, трябва да сте преминали вече през първото предисловие храненето и да сте влезли във второто, това на музиката. Тогава може да разберете, че Бог е възлюбил света. Щом се появи Любовта, човек веднага започва да пее. Всяко същество, колкото и малко да е то, прави усилие да покаже какво е пеенето.
към текста >>

То започва да пее, за да разбере смисъла на новия живот.
Това не е един акт на чувствувания, а един акт на най-възвишената Божествена мисъл. Вярата е принцип на ума едно състояние, което, за да изживеете, трябва да сте преминали вече през първото предисловие храненето и да сте влезли във второто, това на музиката. Тогава може да разберете, че Бог е възлюбил света. Щом се появи Любовта, човек веднага започва да пее. Всяко същество, колкото и малко да е то, прави усилие да покаже какво е пеенето. То започва да пее, за да разбере смисъла на новия живот. Но не мислете, че те са същността на живота. Те са само встъпление към вечното... Четем в Писанието: "За да възлюби Бог света." Значи е имало нещо в този свят. Какво ще възлюби в него? В света са всички онези духове, които са излезли от Бога.
към текста >>

Но не мислете, че те са същността на живота.
Вярата е принцип на ума едно състояние, което, за да изживеете, трябва да сте преминали вече през първото предисловие храненето и да сте влезли във второто, това на музиката. Тогава може да разберете, че Бог е възлюбил света. Щом се появи Любовта, човек веднага започва да пее. Всяко същество, колкото и малко да е то, прави усилие да покаже какво е пеенето. То започва да пее, за да разбере смисъла на новия живот. Но не мислете, че те са същността на живота. Те са само встъпление към вечното... Четем в Писанието: "За да възлюби Бог света." Значи е имало нещо в този свят. Какво ще възлюби в него? В света са всички онези духове, които са излезли от Бога. "И изпрати Любовта си, за да може да повярват", т.е.
към текста >>

да приложат този принцип, за да имат вечен живот Това е Божественото желание да направи всички безсмъртни, какъвто е Той.
Те са само встъпление към вечното... Четем в Писанието: "За да възлюби Бог света." Значи е имало нещо в този свят. Какво ще възлюби в него? В света са всички онези духове, които са излезли от Бога. "И изпрати Любовта си, за да може да повярват", т.е. да приложат този принцип, за да имат вечен живот Това е Божественото желание да направи всички безсмъртни, какъвто е Той. Но това безсмъртие не се дава отвън. За да станеш безсмъртен, Йоан казва, че трябва да повярваш в Божия син. А Синът е израз на цялата Божествена мъдрост, която е скрита в Него. Това не може да се разбере лесно. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие вечния живот като награда...
към текста >>

Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие вечния живот като награда...
да приложат този принцип, за да имат вечен живот Това е Божественото желание да направи всички безсмъртни, какъвто е Той. Но това безсмъртие не се дава отвън. За да станеш безсмъртен, Йоан казва, че трябва да повярваш в Божия син. А Синът е израз на цялата Божествена мъдрост, която е скрита в Него. Това не може да се разбере лесно. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие вечния живот като награда... Следователно трябва да имаме едно велико, дълбоко разбиране да сме разбрали защо трябва да се храним, да пеем и да се молим. Храненето, казвал съм и друг път, е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго, трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се нахраните, ще започнете да пеете и по този начин ще трансформирате умствената енергия в духовна... А какво представлява молитвата? И тя е закон за трансформиране на умствените енергии.
към текста >>

Енергията, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използува само от ония, които водят съзнателен живот.
След като се нахраните, ще започнете да пеете и по този начин ще трансформирате умствената енергия в духовна... А какво представлява молитвата? И тя е закон за трансформиране на умствените енергии. Защо трябва да се молите? За да бъдете силни... Енергията, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използува само от ония, които водят съзнателен живот. След като се свържете с Божествения закон, тази енергия ще потече във вашата душа... Всяко нещо, което възпрепятствува да намерите великата Любов и пречи на съзнанието да се домогне да стане Божествено, да придобие Божията мъдрост, трябва да се отстрани веднага. В Писанието още се казва: "Да възлюбим Господа Бога Твоего с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и сърце." Четири неща трябва да научите, за да възлюбите и ближния си като себе си. Докато не възлюбите Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, не се женете. Някой ще попита: 'Как ще живеем?
към текста >>

Животът ще дойде само с Любовта!
Всяко нещо, което възпрепятствува да намерите великата Любов и пречи на съзнанието да се домогне да стане Божествено, да придобие Божията мъдрост, трябва да се отстрани веднага. В Писанието още се казва: "Да възлюбим Господа Бога Твоего с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и сърце." Четири неща трябва да научите, за да възлюбите и ближния си като себе си. Докато не възлюбите Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, не се женете. Някой ще попита: 'Как ще живеем? " Всички хора, които са вън от Бога, те са мъртви! Животът ще дойде само с Любовта! Следователно вие не живеете, защото сте мъртви без Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете. И всички седите в тях със своите надписи, защото се стремите към осигуряване. Да, ще се осигурите, но с някой голям кръст!... Само във вечния живот може по друг начин да изучаваме Любовта и Мъдростта.
към текста >>

Само във вечния живот може по друг начин да изучаваме Любовта и Мъдростта.
Животът ще дойде само с Любовта! Следователно вие не живеете, защото сте мъртви без Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете. И всички седите в тях със своите надписи, защото се стремите към осигуряване. Да, ще се осигурите, но с някой голям кръст!... Само във вечния живот може по друг начин да изучаваме Любовта и Мъдростта. Той може да ни даде единствените условия да ги проучим. Решите ли да се промените, ще почувствате едно разширение на ума и сърцето и ще станете силни. Но щом малко се усъмните и се запитате: "Аз ли съм? ", токът на Любовта ще прекъсне. Ако водите съзнателен живот и сте настроени любовно към всички живи същества, ще трансформирате енергията в "акаша" и ще усетите у себе си, че приятна Божествена музика изпълва цялото ви тяло като един силен трепет.
към текста >>

Ако водите съзнателен живот и сте настроени любовно към всички живи същества, ще трансформирате енергията в "акаша" и ще усетите у себе си, че приятна Божествена музика изпълва цялото ви тяло като един силен трепет.
Само във вечния живот може по друг начин да изучаваме Любовта и Мъдростта. Той може да ни даде единствените условия да ги проучим. Решите ли да се промените, ще почувствате едно разширение на ума и сърцето и ще станете силни. Но щом малко се усъмните и се запитате: "Аз ли съм? ", токът на Любовта ще прекъсне. Ако водите съзнателен живот и сте настроени любовно към всички живи същества, ще трансформирате енергията в "акаша" и ще усетите у себе си, че приятна Божествена музика изпълва цялото ви тяло като един силен трепет. Тогава ще поискате да предадете енергията си на всички хора. Чрез тази енергия се предават мислите на всички разумни същества. И животът на тези, които обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от тази на слънчевия лъч. Така ще се почувствате като граждани на духовното царство. И като го погледнете, ще изпитате неописуема радост.
към текста >>

И животът на тези, които обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от тази на слънчевия лъч.
Но щом малко се усъмните и се запитате: "Аз ли съм? ", токът на Любовта ще прекъсне. Ако водите съзнателен живот и сте настроени любовно към всички живи същества, ще трансформирате енергията в "акаша" и ще усетите у себе си, че приятна Божествена музика изпълва цялото ви тяло като един силен трепет. Тогава ще поискате да предадете енергията си на всички хора. Чрез тази енергия се предават мислите на всички разумни същества. И животът на тези, които обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от тази на слънчевия лъч. Така ще се почувствате като граждани на духовното царство. И като го погледнете, ще изпитате неописуема радост. Това е новият живот... Бог е възлюбил този свят и чрез Неговата любов ще достигнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които животът съществува. Един от тях гласи, че колкото повече давате, толкова повече отгоре ще получите.
към текста >>

Това е новият живот...
Тогава ще поискате да предадете енергията си на всички хора. Чрез тази енергия се предават мислите на всички разумни същества. И животът на тези, които обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от тази на слънчевия лъч. Така ще се почувствате като граждани на духовното царство. И като го погледнете, ще изпитате неописуема радост. Това е новият живот... Бог е възлюбил този свят и чрез Неговата любов ще достигнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които животът съществува. Един от тях гласи, че колкото повече давате, толкова повече отгоре ще получите. Ако това не можете да разберете, как ще разберете по-абстрактните истини. Под "събудена душа" разбирам душата, в която се е пробудило Божественото съзнание. Такава душа е взела изпита на живота и не иска да бяга от Земята, а казва: "Сега ще живея тук при всички условия .
към текста >>

Бог е възлюбил този свят и чрез Неговата любов ще достигнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които животът съществува.
Чрез тази енергия се предават мислите на всички разумни същества. И животът на тези, които обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от тази на слънчевия лъч. Така ще се почувствате като граждани на духовното царство. И като го погледнете, ще изпитате неописуема радост. Това е новият живот... Бог е възлюбил този свят и чрез Неговата любов ще достигнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които животът съществува. Един от тях гласи, че колкото повече давате, толкова повече отгоре ще получите. Ако това не можете да разберете, как ще разберете по-абстрактните истини. Под "събудена душа" разбирам душата, в която се е пробудило Божественото съзнание. Такава душа е взела изпита на живота и не иска да бяга от Земята, а казва: "Сега ще живея тук при всички условия . Така ще живея, както Господ иска."... А под думата "закон" аз имам предвид закона не на правата линия, а закона на квадрата.
към текста >>

Такава душа е взела изпита на живота и не иска да бяга от Земята, а казва: "Сега ще живея тук при всички условия .
Това е новият живот... Бог е възлюбил този свят и чрез Неговата любов ще достигнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които животът съществува. Един от тях гласи, че колкото повече давате, толкова повече отгоре ще получите. Ако това не можете да разберете, как ще разберете по-абстрактните истини. Под "събудена душа" разбирам душата, в която се е пробудило Божественото съзнание. Такава душа е взела изпита на живота и не иска да бяга от Земята, а казва: "Сега ще живея тук при всички условия . Така ще живея, както Господ иска."... А под думата "закон" аз имам предвид закона не на правата линия, а закона на квадрата. Защото всички творчески енергии при съвременната еволюция се движат в квадрат. А той е най-ужасното нещо и изисква голямо хладнокръвие. За тези, които не го разбират, е много опасен. Но има и живи квадрати.
към текста >>

При хората съществуват два възгледа за живота, а при животните и растенията само един.
Тя е създала човешкия мозък, мисълта и звука. Второто й проявление индусите наричат "ваю", от санскритския глагол "ва", който означава да движиш нещата. То е едно видоизменение или обръщане на тази енергия в инволюционен процес, надолу... И така, ако у вас чувствата прекомерно се развият и станат силни, значи, че тази енергия се усилва, ако отслабва, означава, че чувствата се притъпяват... А когато мисълта отслабне, вие трябва да отправите вашия ум към Слънцето и да възприемете първичната прана, за да му създадете едно абсолютно спокойствие. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Както и да ви оскърбяват, да не ви трепва окото и сърцето. При хората съществуват два възгледа за живота, а при животните и растенията само един. И затова човек се нарича човек, а първоначалното значение на тази дума е "същество на противоречията". За да започне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на противоречие. Онези деца, които не срещат противоречия, и не мислят, както и възрастните хора, които живеят в лукс, притежават само един възглед. Философите обясняват противоречията по един начин, а религиозните по друг. Прагматичните хора също имат свои възгледи.
към текста >>

Земният ни живот е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или е едно съвпадение, възможност или вероятност.
Онези деца, които не срещат противоречия, и не мислят, както и възрастните хора, които живеят в лукс, притежават само един възглед. Философите обясняват противоречията по един начин, а религиозните по друг. Прагматичните хора също имат свои възгледи. Религиозните отдават всички противоречия на греха. Аз не поддържам нито едните, нито другите, а казвам това, което е. Земният ни живот е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или е едно съвпадение, възможност или вероятност. Сега се наблюдават тези два възгледа. Едните казват: всичко е случайно хората се раждат случайно, хранят се случайно, женят се случайно и умират случайно. А другите казват всичко е строго определено и нищо не е случайно... Следователно идеите са нещо, което трябва да разберем в света. И това става по пътя на противоречията.
към текста >>

Мъжете и жените трябва да живеят абсолютно чист и свят живот без никакъв примес от площаден морал.
Понеже, като сгрешите на Земята, вкарвате в грях и вашия мъж "горе" и така замърсявате великия принцип. Следователно вие сами си създавате своите нещастия. Сега някои мислят, че като са мъже, техният грях не се "хваща", а само грехът на жената. Да, но пък грехът на Небето се "хваща", там той е жена. Това, което на Земята не се "хваща", на Небето се "хваща", а това, което на Земята се "хваща", на Небето не се "хваща". Мъжете и жените трябва да живеят абсолютно чист и свят живот без никакъв примес от площаден морал. Мъжете казват: "Може и иначе." Може, но тогава ще си натрупат една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат откъде идват страданията им. Вие можете да си направите извода. И така всички мъже и жени сте равни. Едните "горе", а другите "долу". Жената, която е слаба на Земята, е силна на Небето, а мъжът, който е силен на Земята, е слаб на Небето.
към текста >>

И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам!
Правият път е в Любовта и в Мъдростта! Нямам предвид обикновените любов и мъдрост, а Божествените. Правият път е в Божествената истина!... Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Той е основата на битието. И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам! " И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота. А сега цените живота само от свое гледище. Например жената казва: "Като моите деца няма и като моя мъж няма." Тя се радва. И мъжът казва: "Като моята жена няма тук." Не, не, твоята жена не е тук, а "горе". А "горе" какво е?
към текста >>

" И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота.
Нямам предвид обикновените любов и мъдрост, а Божествените. Правият път е в Божествената истина!... Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Той е основата на битието. И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам! " И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота. А сега цените живота само от свое гледище. Например жената казва: "Като моите деца няма и като моя мъж няма." Тя се радва. И мъжът казва: "Като моята жена няма тук." Не, не, твоята жена не е тук, а "горе". А "горе" какво е? Неопетненото. Опетнил ли си святото у себе си, чакай, докато станеш чист.
към текста >>

А сега цените живота само от свое гледище.
Правият път е в Божествената истина!... Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Той е основата на битието. И когато този Дух дойде, Той ще донесе онези блага и онзи живот, в който ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: "Едно време бях сляп, а сега виждам! " И друг път съм казвал: Когато се "потопите" в Божествената любов и почувствате всички нейни вибрации, когато я възприемете, тогава ще разберете и симфонията на живота. А сега цените живота само от свое гледище. Например жената казва: "Като моите деца няма и като моя мъж няма." Тя се радва. И мъжът казва: "Като моята жена няма тук." Не, не, твоята жена не е тук, а "горе". А "горе" какво е? Неопетненото. Опетнил ли си святото у себе си, чакай, докато станеш чист. Защо трябва да се очистим?
към текста >>

Те, след като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава той така ще се префини, че ще се трансформира неговата материя, и ще придобие ново тяло, в което грехът няма да намери място... Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече като чешмата, за да може да вкусим от този живот.
И мъжът казва: "Като моята жена няма тук." Не, не, твоята жена не е тук, а "горе". А "горе" какво е? Неопетненото. Опетнил ли си святото у себе си, чакай, докато станеш чист. Защо трябва да се очистим? Горният мъж и горната жена представляват Божествената Мъдрост и Любов. Те, след като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава той така ще се префини, че ще се трансформира неговата материя, и ще придобие ново тяло, в което грехът няма да намери място... Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече като чешмата, за да може да вкусим от този живот. Ще ме извините, но женитбата, както сега се разбира и практикува, е един позор спрямо първоначалния закон на Божествения Дух, на Божествената любов, на Божествената мъдрост, истина, правда и добродетел. Съвременният брак е един позор! Хората не се раждат по Божествения закон на Любовта, а се раждат от похот и затова не идват хора отгоре, а от Земята. Ето защо светът сега е пълен само с престъпници. Затова старото трябва да си замине, нищо повече.
към текста >>

И като мине по пътя на вашия живот, всичките ви трудности ще изчезнат и ще заприличате на една цъфнала роза...
Сега ще кажете: "Вярно ли ни говориш? " Вярно е. На жената казвам: има един мъж да те обича, да! Той е верен, абсолютно верен, аз го приемам без никакво изключение. Има един, който ви обича, който е готов да жертва всичко за вас. И като мине по пътя на вашия живот, всичките ви трудности ще изчезнат и ще заприличате на една цъфнала роза... Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата и умовете, да станете силни и крепки, първото нещо е да приключите с лъжата и да не се борите с нея. Аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихот няма да подражавате. Вместо лъжата ще внесем истината. Вместо отрицанието ще търсим положителното в нещата.
към текста >>

Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата и умовете, да станете силни и крепки, първото нещо е да приключите с лъжата и да не се борите с нея.
" Вярно е. На жената казвам: има един мъж да те обича, да! Той е верен, абсолютно верен, аз го приемам без никакво изключение. Има един, който ви обича, който е готов да жертва всичко за вас. И като мине по пътя на вашия живот, всичките ви трудности ще изчезнат и ще заприличате на една цъфнала роза... Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата и умовете, да станете силни и крепки, първото нещо е да приключите с лъжата и да не се борите с нея. Аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихот няма да подражавате. Вместо лъжата ще внесем истината. Вместо отрицанието ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, а за истината.
към текста >>

На мнозина, които са идвали при мен, съм им давал тази сила, казвайки: "Ти ще живееш чист и свят живот!
Аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихот няма да подражавате. Вместо лъжата ще внесем истината. Вместо отрицанието ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, а за истината. На мнозина, които са идвали при мен, съм им давал тази сила, казвайки: "Ти ще живееш чист и свят живот! " Искам всички да носите Божието име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре във вас, и тогава ще станете силни, а животът ви ще придобие светлина и ще започнете да разбирате новата окултна наука по друг начин. Не че не мога да ви говоря, но трябва да се развият новите чувства, които изискват други органи. Сега употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време. Ако река да ви говоря една реч според вашия език, трябва ми цяла година да ви разправям на обикновен език.
към текста >>

Искам всички да носите Божието име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре във вас, и тогава ще станете силни, а животът ви ще придобие светлина и ще започнете да разбирате новата окултна наука по друг начин.
Вместо лъжата ще внесем истината. Вместо отрицанието ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, а за истината. На мнозина, които са идвали при мен, съм им давал тази сила, казвайки: "Ти ще живееш чист и свят живот! " Искам всички да носите Божието име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре във вас, и тогава ще станете силни, а животът ви ще придобие светлина и ще започнете да разбирате новата окултна наука по друг начин. Не че не мога да ви говоря, но трябва да се развият новите чувства, които изискват други органи. Сега употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време. Ако река да ви говоря една реч според вашия език, трябва ми цяла година да ви разправям на обикновен език. Аз ви казвам, че вселената е единство в разнообразието и в множеството. Така тя се проявява.
към текста >>

Ще ми кажете сега: "Свърши се, няма живот вече!
Бих се радвал, ако имате моя ум и моя стремеж... Светът ще загине! Но не физическият, а всички стари и криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат и нова култура ще дойде! И сегашните ви тела ще се променят. Ще имате нови тела и светът ще се измени. Ще ми кажете сега: "Свърши се, няма живот вече! " Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на Земята, за да заживеем в Любовта. Тогава, като каже мъжът на жена си една сладка дума, да й падне като мед на сърцето. "Който яде плътта ми и пие кръвта ми,
към текста >>

Отсега нататък иде животът.
Но не физическият, а всички стари и криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат и нова култура ще дойде! И сегашните ви тела ще се променят. Ще имате нови тела и светът ще се измени. Ще ми кажете сега: "Свърши се, няма живот вече! " Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на Земята, за да заживеем в Любовта. Тогава, като каже мъжът на жена си една сладка дума, да й падне като мед на сърцето. "Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден."
към текста >>

има живот вечен; и аз ще го възкреся
" Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на Земята, за да заживеем в Любовта. Тогава, като каже мъжът на жена си една сладка дума, да й падне като мед на сърцето. "Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден." /Евангелие от Йоана 6:54/ Ще говоря върху този стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Той им каза: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Факт е, че месото и кръвта на всички животни на гъски, на пуйки, и на агънца, с които хората се хранят, е тялото на Христа, казано в буквален смисъл. От 8 хиляди години насам те си похапват така.
към текста >>

Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Той им каза: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Факт е, че месото и кръвта на всички животни на гъски, на пуйки, и на агънца, с които хората се хранят, е тялото на Христа, казано в буквален смисъл.
"Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден." /Евангелие от Йоана 6:54/ Ще говоря върху този стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Той им каза: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Факт е, че месото и кръвта на всички животни на гъски, на пуйки, и на агънца, с които хората се хранят, е тялото на Христа, казано в буквален смисъл. От 8 хиляди години насам те си похапват така. Но по отношение на Неговото учение има нещо по-съществено, изразено в думите Му: "Ако вие не ядете от тази плът и не пиете от кръвта ми, няма да имате живот вечен", т.е., ако не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. А по-късно добавя: "В последния ден аз ще го възкреся." Така че в първата фаза, когато хората "ядат и пият", смисълът на живота все още не е ясен. Кога ще стигнат до него? В последния ден, в деня на възкресението, когато човечеството измени този ред на нещата.
към текста >>

Но по отношение на Неговото учение има нещо по-съществено, изразено в думите Му: "Ако вие не ядете от тази плът и не пиете от кръвта ми, няма да имате живот вечен", т.е., ако не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот.
в последния ден." /Евангелие от Йоана 6:54/ Ще говоря върху този стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Той им каза: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Факт е, че месото и кръвта на всички животни на гъски, на пуйки, и на агънца, с които хората се хранят, е тялото на Христа, казано в буквален смисъл. От 8 хиляди години насам те си похапват така. Но по отношение на Неговото учение има нещо по-съществено, изразено в думите Му: "Ако вие не ядете от тази плът и не пиете от кръвта ми, няма да имате живот вечен", т.е., ако не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. А по-късно добавя: "В последния ден аз ще го възкреся." Така че в първата фаза, когато хората "ядат и пият", смисълът на живота все още не е ясен. Кога ще стигнат до него? В последния ден, в деня на възкресението, когато човечеството измени този ред на нещата. Кой е последният ден? Онзи, от който всички се плашат.
към текста >>

А по-късно добавя: "В последния ден аз ще го възкреся." Така че в първата фаза, когато хората "ядат и пият", смисълът на живота все още не е ясен.
/Евангелие от Йоана 6:54/ Ще говоря върху този стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Той им каза: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Факт е, че месото и кръвта на всички животни на гъски, на пуйки, и на агънца, с които хората се хранят, е тялото на Христа, казано в буквален смисъл. От 8 хиляди години насам те си похапват така. Но по отношение на Неговото учение има нещо по-съществено, изразено в думите Му: "Ако вие не ядете от тази плът и не пиете от кръвта ми, няма да имате живот вечен", т.е., ако не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. А по-късно добавя: "В последния ден аз ще го възкреся." Така че в първата фаза, когато хората "ядат и пият", смисълът на живота все още не е ясен. Кога ще стигнат до него? В последния ден, в деня на възкресението, когато човечеството измени този ред на нещата. Кой е последният ден? Онзи, от който всички се плашат. Последният ден е деня, в който започва новият живот.
към текста >>

Последният ден е деня, в който започва новият живот.
А по-късно добавя: "В последния ден аз ще го възкреся." Така че в първата фаза, когато хората "ядат и пият", смисълът на живота все още не е ясен. Кога ще стигнат до него? В последния ден, в деня на възкресението, когато човечеството измени този ред на нещата. Кой е последният ден? Онзи, от който всички се плашат. Последният ден е деня, в който започва новият живот. Следователно всеки един от вас, който не стигне до този последен ден, не може да се доближи до великата Божествена наука, която Бог е отредил и вложил в недрата на природата, т.е. до ония блага, които са приготвени за Неговите избрани деца, които днес живеят на Земята. Досега са ви проповядвали все за Небето и всички се готвите все за него. Как си представяте рая, как си представяте ангелите и светиите? Всички тези образи не са ясни във вашите умове.
към текста >>

Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен към съзнателен и свръхсъзнателен живот.
Ще повторя пак израза на Христа: "И в последния ден ще го възкреся." От думата "възкресение" колко пермутации трябва да направите, за да се осмислят? Аз взимам за пример четири букви: a, b, с, d. От тях излизат 24 пермутации или математическите съотношения на елементите, които влизат в тая редица. Според този принцип колко съединения можете да образувате от думата "възкресение"? Аз бих желал да зная това. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен към съзнателен и свръхсъзнателен живот. В сегашния живот самосъзнанието ви е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Животът ви не е онзи, който очаквате. Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието.
към текста >>

В сегашния живот самосъзнанието ви е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно.
Аз взимам за пример четири букви: a, b, с, d. От тях излизат 24 пермутации или математическите съотношения на елементите, които влизат в тая редица. Според този принцип колко съединения можете да образувате от думата "възкресение"? Аз бих желал да зная това. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен към съзнателен и свръхсъзнателен живот. В сегашния живот самосъзнанието ви е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Животът ви не е онзи, който очаквате. Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание.
към текста >>

Животът ви не е онзи, който очаквате.
От тях излизат 24 пермутации или математическите съотношения на елементите, които влизат в тая редица. Според този принцип колко съединения можете да образувате от думата "възкресение"? Аз бих желал да зная това. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен към съзнателен и свръхсъзнателен живот. В сегашния живот самосъзнанието ви е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Животът ви не е онзи, който очаквате. Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание. Това е възкресението, новият живот.
към текста >>

Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението.
Според този принцип колко съединения можете да образувате от думата "възкресение"? Аз бих желал да зная това. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен към съзнателен и свръхсъзнателен живот. В сегашния живот самосъзнанието ви е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Животът ви не е онзи, който очаквате. Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание. Това е възкресението, новият живот. Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето.
към текста >>

Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието.
Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен към съзнателен и свръхсъзнателен живот. В сегашния живот самосъзнанието ви е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Животът ви не е онзи, който очаквате. Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание. Това е възкресението, новият живот. Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето. "Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся." Защо? Има дълбоки причини.
към текста >>

Това е възкресението, новият живот.
Животът ви не е онзи, който очаквате. Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание. Това е възкресението, новият живот. Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето. "Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся." Защо? Има дълбоки причини. Христос не искаше да изгуби своя капитал Словото му да остане безплодно. Казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Вие сега сте в последния ден.
към текста >>

Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето.
Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание. Това е възкресението, новият живот. Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето. "Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся." Защо? Има дълбоки причини. Христос не искаше да изгуби своя капитал Словото му да остане безплодно. Казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Вие сега сте в последния ден. Ако се решите днес да пробудите вашето самосъзнание, можете да възкръснете.
към текста >>

И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много тела възкръснаха заедно с него и се явиха на мнозина свои приятели, като ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният.
"Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся." Защо? Има дълбоки причини. Христос не искаше да изгуби своя капитал Словото му да остане безплодно. Казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Вие сега сте в последния ден. Ако се решите днес да пробудите вашето самосъзнание, можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много тела възкръснаха заедно с него и се явиха на мнозина свои приятели, като ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. У съвременнците висшият не е още развит. Теософите го наричат "висш манас". В ущърб на него се е развивал низшият, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм.
към текста >>

Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени!
Има дълбоки причини. Христос не искаше да изгуби своя капитал Словото му да остане безплодно. Казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Вие сега сте в последния ден. Ако се решите днес да пробудите вашето самосъзнание, можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много тела възкръснаха заедно с него и се явиха на мнозина свои приятели, като ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. У съвременнците висшият не е още развит. Теософите го наричат "висш манас". В ущърб на него се е развивал низшият, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас.
към текста >>

Те играят важна роля в човешкия живот.
Вие често се питате и не можете да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба, а е един закон, необходим за развитието на човешката душа... Спорът е само за условията, при които те се намират. Нещата трябва да станат много ясни в ума ви, за да няма противоречия... Сега да ви обясня друг един закон. Старите алхимици са приемали земята, водата, въздуха и огъня като четирите основни елемента, а съвременните химици взимат за основни: въглерод, водород, азот и кислород. Те играят важна роля в човешкия живот. Кислородът и азотът, като се смесят, образуват въздуха. Не се съединяват, а само смесват. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, ще образуват една отрова. Вие не можете да се съедините, за да образувате братство, защото, ако се съедините както кислородът и азотът, ще образувате отрова и ще отровите цялото човечество, но можете да се сдружите. Следователно не е позволено да се съединяват кислород с азот, защото тогава въздухът ще изчезне.
към текста >>

Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си.
Този принцип ще видите и при двата пола. Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединяват. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример с много майки и бащи, на които измират децата. Причината е, че те са били съединени и вследствие на това отравят организма на своите деца... Защото, ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Ако мъж и жена цял ден се целуват и постоянно си повтарят: "Колко те обичам, за тебе умирам" децата им гладни ще умрат. Днес и мъжете и жените се оплакват, че нямало любов в света. Така е, защото искат да се съединяват.
към текста >>

Но за благото на децата ви казвам: Няма да се съединявате, защото ще пожертвате техния живот.
Така е, защото искат да се съединяват. С когото и да се съедини една жена, тя ще образува азотна киселина, която ще даде отрова, за когото и да е. Следователно при сегашните условия на Земята жената не трябва да се съединява. Това не го формулирам като абсолютен закон. Ако нямахте деца, бих казал да се съединявате. Но за благото на децата ви казвам: Няма да се съединявате, защото ще пожертвате техния живот. Логично ли е това? Да, разсъждавам логично. Това е една философия, която има приложение в живота. Когато не я разбирате, питате: "Защо са тези нещастия? Защото има не смешения, а съединения.
към текста >>

Това е една философия, която има приложение в живота.
Това не го формулирам като абсолютен закон. Ако нямахте деца, бих казал да се съединявате. Но за благото на децата ви казвам: Няма да се съединявате, защото ще пожертвате техния живот. Логично ли е това? Да, разсъждавам логично. Това е една философия, която има приложение в живота. Когато не я разбирате, питате: "Защо са тези нещастия? Защото има не смешения, а съединения. Всички експлозии произтичат все от съединения. И в съвременния европейски живот е доказано, че след всяко съединение, когато народите се съюзят, са започвали най-големите войни... Следователно при тези условия, при които живеем, съединение не се позволява. Има само един закон, той е следният: ние имаме право да се съединяваме само с Бога и с никого другиго в света.
към текста >>

И в съвременния европейски живот е доказано, че след всяко съединение, когато народите се съюзят, са започвали най-големите войни... Следователно при тези условия, при които живеем, съединение не се позволява.
Да, разсъждавам логично. Това е една философия, която има приложение в живота. Когато не я разбирате, питате: "Защо са тези нещастия? Защото има не смешения, а съединения. Всички експлозии произтичат все от съединения. И в съвременния европейски живот е доказано, че след всяко съединение, когато народите се съюзят, са започвали най-големите войни... Следователно при тези условия, при които живеем, съединение не се позволява. Има само един закон, той е следният: ние имаме право да се съединяваме само с Бога и с никого другиго в света. С Бога понеже Той е едно същество, неизменяемо в себе си. С него можем да се съединим и резултатите ще бъдат добри. А всяко друго съединение, при каквито условия и да е, ще причини повече вреда, отколкото полза. Следователно необходимо е смешение, сдружение, а не съединение.
към текста >>

Когато изучите този велик закон, ще влезете в Божествения живот.
И ако хората съединят тези ноти, какво ще излезе? Най-голямата бомба, при която всички музиканти биха хвръкнали във въздуха... И казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Кога? Когато той се научи да се съединява с Бога и да се разединява от света. Със света да е смесен, а с Бога да е съединен. Когато изучите този велик закон, ще влезете в Божествения живот. Сега в този причинен свят се намират всички последствия на ред минали съществувания, през които човек е минавал. Тези последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят и ние не може да ги избегнем. И от тях Великото начало Бог, ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват... И така 39 916 800 пермутации се образуват от думата "възкресение".
към текста >>

Тези последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот.
И казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Кога? Когато той се научи да се съединява с Бога и да се разединява от света. Със света да е смесен, а с Бога да е съединен. Когато изучите този велик закон, ще влезете в Божествения живот. Сега в този причинен свят се намират всички последствия на ред минали съществувания, през които човек е минавал. Тези последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят и ние не може да ги избегнем. И от тях Великото начало Бог, ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват... И така 39 916 800 пермутации се образуват от думата "възкресение". Разбирате ли какво нещо е това? Това е наука, това са числа, това са данни, това са условия, при които новият организъм възкръсналият живот може да се развива.
към текста >>

И от тях Великото начало Бог, ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват...
Със света да е смесен, а с Бога да е съединен. Когато изучите този велик закон, ще влезете в Божествения живот. Сега в този причинен свят се намират всички последствия на ред минали съществувания, през които човек е минавал. Тези последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят и ние не може да ги избегнем. И от тях Великото начало Бог, ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват... И така 39 916 800 пермутации се образуват от думата "възкресение". Разбирате ли какво нещо е това? Това е наука, това са числа, това са данни, това са условия, при които новият организъм възкръсналият живот може да се развива. Следователно ще имате всички онези 39 милиона възможности... Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по закона на съединението.
към текста >>

Това е наука, това са числа, това са данни, това са условия, при които новият организъм възкръсналият живот може да се развива.
Тези последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят и ние не може да ги избегнем. И от тях Великото начало Бог, ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват... И така 39 916 800 пермутации се образуват от думата "възкресение". Разбирате ли какво нещо е това? Това е наука, това са числа, това са данни, това са условия, при които новият организъм възкръсналият живот може да се развива. Следователно ще имате всички онези 39 милиона възможности... Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по закона на съединението. Няма по-голяма отрова в света от него. За да се разделите с егоизма си, трябва да го "разложите" като химическа реакция: отделно азот и отделно кислород.И така, щом в дома ви се случи някакво нещастие, това означава, че има азотна киселина у вас. Тогава какво трябва да направите?
към текста >>

Тази картина се наблюдава и в живота там, където хората са станали егоисти и чрезмерно алчни, интелигентността бяга. Защо?
Някои ме питат: "Как можем да разберем великите закони, които управляват света, и как може да станем господари на положението? " Всички искат по нещо, но никой не се заема да работи по Божествения начин. Съвременните хора още проявяват културата на мравките. Тя е по-опасна и от тази на змиите. Факт е, че там, където има мравки, и змиите бягат, понеже мравките със своята киселина ги прогонват. Тази картина се наблюдава и в живота там, където хората са станали егоисти и чрезмерно алчни, интелигентността бяга. Защо? Тази алчност е в състояние да разруши клетките на благородството, тъй като алчния човек може да го подкупите и с хиляда лева... Това умно ли е? Култура ли е? Следователно съвременните европейски народи се намират в тази фаза. И те не могат да предвидят, че идва нещо ужасно. За това и не мислят.
към текста >>

Влизане в новите условия, при които животът може да се прояви...
Не, не, приятели, причината е във вашия егоизъм, характерен и за културата на мравките. По закона на съединението азотът и кислородът у вас са се съединили и са образували една от най-силните отрови. Тогава ще се разедините и ще се съедините с Бога, като създадете едно вечно благо, а помежду си ще живеете като братя. И като дойде Христос в последния ден, ще ви възкреси. Що е възкресение? Влизане в новите условия, при които животът може да се прояви... Мислите ли, че онзи роб, който 20 години е работил за господаря си и който е носел нож и е мислил как да го убие, за да се освободи, не би могъл по друг начин да придобие свободата си? Казвам, има такъв друг начин, чрез който може да се освободиш, без да убиваш господаря си. Това може да стане чрез силата на Любовта. Любовта като жива сила произтича от Висшето, от Божественото. Когато говорим за нея, не разбираме тази любов, която идва отдолу, а онази, която слиза отгоре.
към текста >>

Нашата душа трябва да се съедини с Божествената любов и в такова едно съединение ще се прояви новият живот, който Христос нарича възкресение... Една определена мисъл винаги трябва да държите в ума си, да знаете, че има велика душа, която наричаме Бог, която ни следи, гледа и не извинява.
И така от думата "любовь" на български език стават 720 пермутации. Те не са малко за българите. Ако българите разбираха начините, по които Любовта може да се прояви, ако работеха по всички нейни елементи, те щяха да бъдат най-великият народ. Ако само разбираха пермутациите на тази любов! Затова първото съединение, което следва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената любов и в такова едно съединение ще се прояви новият живот, който Христос нарича възкресение... Една определена мисъл винаги трябва да държите в ума си, да знаете, че има велика душа, която наричаме Бог, която ни следи, гледа и не извинява. Под думите "не извинява" разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя "записва", че тоя светия е съгрешил. След като справедливо и хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях планира бъдещия ваш живот. Вие ще попитате тогава: "Какво ни очаква? "Съединете се с Любовта и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни.
към текста >>

След като справедливо и хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях планира бъдещия ваш живот.
Ако само разбираха пермутациите на тази любов! Затова първото съединение, което следва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената любов и в такова едно съединение ще се прояви новият живот, който Христос нарича възкресение... Една определена мисъл винаги трябва да държите в ума си, да знаете, че има велика душа, която наричаме Бог, която ни следи, гледа и не извинява. Под думите "не извинява" разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя "записва", че тоя светия е съгрешил. След като справедливо и хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях планира бъдещия ваш живот. Вие ще попитате тогава: "Какво ни очаква? "Съединете се с Любовта и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого. Момата казва на момъка: "Аз ще ти бъда вярна", и се свързва с него. И той същото прави и обещава.
към текста >>

Това е новият живот, който иде сега.
Вярвайте в онзи Господ, който живее, в Божествената душа, в безсмъртното у човека. Ако вие не вярвате във вашата душа, значи в никого не вярвате. И ако ви срещна втори път, искам да видя любовта ви към Божествената душа, към благородното, което ще ви направи безсмъртни. И тогава, като се срещнем, ще се погледнем меко и нашият поглед няма да е раздвоен... Затова иде сега Христос, да ви изведе от затвора на вашия егоизъм и да ви заведе във великата природа, където ще играете и ще скачате около изворите. Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на Земята, но не в тази материя. Тя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще имате духовни тела и ще влезете в астралния свят в една по-рядка материя. И там има твърда земя, вода и въздух, но тази земя се различава много от нашата.
към текста >>

26. Осма част

Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот".
Осма част Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние. Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи. Можете да проверите това.
към текста >>

Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот.
Осма част Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние. Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи. Можете да проверите това. Но останете ли дълго време в самосъзнанието, трябва да преминете в сферата на свръхсъзнанието... Сега и аз "връзвам" и "развързвам".
към текста >>

Това е истинският живот.
Осма част Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние. Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи. Можете да проверите това. Но останете ли дълго време в самосъзнанието, трябва да преминете в сферата на свръхсъзнанието... Сега и аз "връзвам" и "развързвам". Така ще "вържа възела", че никой няма да го "развърже"!
към текста >>

И така, трябва да приложим учението Христово в живота си.
Това са думите Христови, който е казал: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи... и аз ще бъда с вас до скончанието на века." То е сега, за тази епоха се отнасят думите ми. Следователно, той "връзва" и "развързва". И ако Христос живее във вашите сърца, и вие ще "връзвате" и "развързвате" заедно с Него. Ще научите новия закон... И така, трябва да приложим учението Христово в живота си. То не е за Небето там други работи ще ви дадат. Това учение е за Земята. Ами, че ако ние не можем сега да живеем с Любов, как ще живеем в съгласие в другия свят?... Вложете мисълта, че всеки един от вас може да "връзва" и "развързва". Всички сте силни да "връзвате".
към текста >>

И щом приложите тези два принципа в живота си, аз ще ви разкрия чудни неща... И така, "връзвайте" брата си с Любов, "развързвайте" го с Мъдрост, и му съдействайте с добро.
Да се хванем с двете си ръце, за да вложим и Мъдростта и Любовта. Божественото трябва да се предава и да минава навсякъде... От всички вас искам две неща, по които да се отличавате: да бъдете хора на Любовта и Мъдростта. Онзи, който не спазва тези два закона, не може да бъде от новото учение... Следователно, към две неща ще се стремите: да бъдете хора на Любовта да "връзвате", и хора на Мъдростта да "развързвате". От това се нуждае съвременното общество. И щом приложите тези два принципа в живота си, аз ще ви разкрия чудни неща... И така, "връзвайте" брата си с Любов, "развързвайте" го с Мъдрост, и му съдействайте с добро. Това е то учението, което трябва да прилагаме навсякъде... Първоначално човек, когато е излязъл от Бога, е започнал да произнася думата "Любов" много правилно; обаче, като се е отдалечил от Него, тази дума като съдържание започнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и, когато човекът слязъл до дъното на Битието, почти нищо не останало от нея... Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", т.е. да възлюбиш ближната, сродната душа. Имайте предвид, че когато взимам думата "душа", аз я употребявам като една мярка.
към текста >>

Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота.
В българския език има два глагола: "възлюбвам" и "любя". Думата "възлюбвам" е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа.
към текста >>

Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция.
Думата "възлюбвам" е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане.
към текста >>

Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане.
Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли опорна точка, всичко е възможно.
към текста >>

И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот.
Жертвата е закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек загуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне истинско съзнание за своето развитие. Това ще бъде първият ден в неговата еволюция, "денят на изгряващото слънце". Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият "кораб". И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем... В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си. Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо.
към текста >>

Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот.
Това ще бъде първият ден в неговата еволюция, "денят на изгряващото слънце". Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият "кораб". И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем... В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си. Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата. Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене. Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото.
към текста >>

Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания...
В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене. Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото. И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Правилно е човек да обича себе си, защото донякъде се познава. А другия, когото ще възлюбиш, той ще прилича точно на теб. Затова според закона на Любовта, ако искаш да обичаш някого и се поставиш по-горе от него, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, пак не си ти. Следователно нито си по-горе, нито си по-долу.
към текста >>

Разберете ме правилно искам да разсъждавате по-добре и различно от досегашния ви живот.
"Да възлюбиш ближния си като себе си! " Правилно е човек да обича себе си, защото донякъде се познава. А другия, когото ще възлюбиш, той ще прилича точно на теб. Затова според закона на Любовта, ако искаш да обичаш някого и се поставиш по-горе от него, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, пак не си ти. Следователно нито си по-горе, нито си по-долу. Разберете ме правилно искам да разсъждавате по-добре и различно от досегашния ви живот. Трябва да направите голяма жертва, за да го прочистите. Има големи наслоявания, от които е необходимо да се освободите. Когато човек изучава Любовта, от него се изисква голямо геройство... Щом намерите сродната си душа, ще решите половината от своите задачи, тъй като сте открили правия път. Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само Христовите думи имат смисъл.
към текста >>

да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва...
" За себе си. Ще кажете: "Това е криво схващане." Да, за себе си. Ние го опорочихме и той за да се очисти от нашите пороци и грехове, трябваше да се самопожертва, за да придобие първоначалната си чистота. А това на човешки език означава: Господ се пожертва за себе си, та, като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е. да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Тогава ще ви запитам намерили ли сте тази ваша сродна душа? Може би ще ми зададете въпроса: "Ами сега с тия наши жени, с тези наши мъже какво да правим? " Този въпрос не го обсъждам. Това е все едно да ме питате: "Какво да правим с нашия костюм?
към текста >>

Това не означава, че трябва да се разделим с живота си ни най-малко...
Но щом влезете в епохата на истинското развитие пречистени, и законът на жененето и раждането вече ще се промени. Хората няма повече да се женят, да се раждат и да се въплъщават по този начин, както е било досега. И Господ го потвърждава с думите си: "Ще се вселя между тях и ще живея в тях." И всички ние ще започнем да идваме тук чрез вселяване, а не чрез раждане. Когато се утвърди законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и тогава ще дойде истинското разбиране да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, която настъпва. Това не означава, че трябва да се разделим с живота си ни най-малко... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Под това "себе", което теософите наричат висше "Аз", се разбира да се пробудиш, да любиш тази своя близка душа. Само като прилагате този закон, ще започне да се въдворява хармонията между вас... Както протича сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, аз я наричам "изплащане на кармата". Ние вървим по правилен път и няма да се мине много време, ще влезем в пътя на Божествената еволюция.
към текста >>

Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света...
Някой път у вас дойде някакво възбуждение и мислите, че вече сте в рая, но след половин час, като мине настроението ви, имате чувството, че сте в ада... Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идат моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши и скърбите за тях. Те са чужди, няма за какво да се радвате и скърбите за чуждото... Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света... Евреите от две хиляди години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе. Евреите казват: "Колко са будали тези християни! " Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни критикуват и да възразят: "Вие казвате, че вярвате в Христа, но ние сме поне по-искрени.
към текста >>

Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот.
И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа. Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика! " И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим. "Ти целуваше ми не даде, а тя откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми". Целувката според нейния произход, е начинът, по който ние можем да се спасим от, съществуващо сега в света. Какво нещо е устата? Долната устна означава Любовта или силите, които съграждат.
към текста >>

И затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, ще има живот вечен." Думата "ядене" подразбира винаги размножаване... Вие търсите Любовта, но в името на тази Любов може да направите хиляди престъпления.
Трябва да разбираме значенията на числата от едно до десет. Те са проявление на първичния Божествен свят. Първата целувка е образувала единицата. Ако искаш да си пръв, трябва да можеш да отваряш квадрата. Това е цяла наука, която се усвоява, след като вкусиш плода на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. И затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, ще има живот вечен." Думата "ядене" подразбира винаги размножаване... Вие търсите Любовта, но в името на тази Любов може да направите хиляди престъпления. Например срещате една красива жена и си мислите: "А, ето я Любовта." Целунете я, но като я целунете, разбирате, че не е тя. После у вас се явява едно отвращение и омраза. Най-напред дяволът те е излъгал да я целунеш, след това идва Господ и казва: "Не е тя."... За целувката се изисква голямо геройство, а в България аз съм срещал малцина, които знаят да целуват... Целувката трябва да е съвършена и абсолютно безкористна. Където дяволът целува, злото се ражда.
към текста >>

Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, а за онова Христово възкресение на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот у себе си; който носи Мъдрост и знание в света.
Където дяволът целува, злото се ражда. Жена, която е целунала един покварен мъж, лицето й потъмнява. И мъж, когато целува жена, която не е на мястото на Христа, и неговото лице погрознява... Вие може да намерите Христа днес. Вземете Евангелието, пренесете се мислено 2000 години назад или "идете" 2000 години напред, и ще намерите и ще целунете Христа. Тогава Той ще ви каже: "Прощават ти се греховете, и сега започва новото ти развитие."... Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, а за онова Христово възкресение на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот у себе си; който носи Мъдрост и знание в света. За онзи Христос, който носи Истината и идва да ни даде вътрешна светлина, за да преустроим домовете си, като ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, когато ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите жилища. Този е великият Христос. Ще попитате: "Къде е? " Аз го виждам сега, шепне на ушите ви... Мнозина мислят, че аз искам да омагьосвам хората.
към текста >>

Целият живот зависи от редица въпроси: защо, за какво, и как?
Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят. Тогава вие ще сте нагласени като една китара или цигулка и ще дойде великият артист да свири на нея... Няма по-хубаво нещо да прозреш след едно страдание смисъла на несполуките. Те може да са малко, но в такъв един момент на тишина и дълбок размисъл човек като че ли разговаря с ангелите, с всички разумни същества и тогава и той се извисява. Този миг струва повече, отколкото всичките богатства на Земята... Целият живот зависи от редица въпроси: защо, за какво, и как? Върху тях почива философията на цялата съвременна наука. Тя не е отговорила още на въпроса за сътворението на света, а философите нямат отговор на въпроса "Защо светът е създаден? " Такива важни въпроси се пораждат у всички умове. Но може ли да им се даде правилен отговор?... Великите учители в света говорят на своите ученици когато те са готови да разберат тяхното учение.
към текста >>

Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл...
Един гениален музикант разкрива на ученика си висшата математика в музиката, вътрешния й смисъл, едва, когато той е в състояние да я разбере. А при тези ученици, които сега започват да изучават гамите, при тях се явяват само обикновени учители... Знание, знание трябва! На Бога не Му трябват невежи хора. Той иска всички негови деца да са умни, както Той е умен; любящи, както Той е любящ; истинолюбиви, както Той е истинолюбив; правдиви, както Той е правдив, и така благи и добри, както Той е благ и добър. Нищо повече! Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл... Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас. Питам тогава в какво се изразява нашето учение? Силата ни не трябва да се проявява като при онези паднали духове, които седят в кафенето или в кръчмата и повтарят само: "Ха, наздравеГЧовек за един ден светия не става, както и за една година. Светия е този, който е научил как да поддържа светлината у себе си и да дава от нея на околните. Това означава да си светия: със своя ум и със своята душа да показваш пътя... Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от тщеславието.
към текста >>

Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас.
А при тези ученици, които сега започват да изучават гамите, при тях се явяват само обикновени учители... Знание, знание трябва! На Бога не Му трябват невежи хора. Той иска всички негови деца да са умни, както Той е умен; любящи, както Той е любящ; истинолюбиви, както Той е истинолюбив; правдиви, както Той е правдив, и така благи и добри, както Той е благ и добър. Нищо повече! Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл... Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас. Питам тогава в какво се изразява нашето учение? Силата ни не трябва да се проявява като при онези паднали духове, които седят в кафенето или в кръчмата и повтарят само: "Ха, наздравеГЧовек за един ден светия не става, както и за една година. Светия е този, който е научил как да поддържа светлината у себе си и да дава от нея на околните. Това означава да си светия: със своя ум и със своята душа да показваш пътя... Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от тщеславието. Тщеславният човек изключва всякакво страдание и по това аз го познавам...
към текста >>

27. Тринадесета част

Без символи духовният живот не може да се изрази.
Тринадесета част Западните народи не разбират символите, с които си служат източните. Без символи духовният живот не може да се изрази. Всеки език си има свои закони, по които се развива. Христос казва: "Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Питам: Християнските народи присадени ли са на тази лоза? Ще отговорите, че са присадени. Не оспорвам това, но казвам, че всичко ще се постави на опит, всички ще бъдат изпитани. Съвременните лозари отглеждат лозата с единствената цел да придобият грозде, да изкарат повече вино, за да спечелят много.
към текста >>

В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието неговият ум.
Кои хора днес са осигурени? Които са умствено развити. Ето защо най-напред човек трябва да развие своя ум и да облагороди сърцето си. Това не се постига само с желязна воля, а и с познаване на духовните закони. Истинският християнин трябва да притежава диамантена воля, за да преодолява с нея всички мъчнотии и страдания... В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието неговият ум. Следователно без Любов животът не може да се прояви. Щом той се прояви, и съзнанието се изявява. Живите същества се отличават едно от друго по степента на съзнание. Колкото на по-долно стъпало е определено същество, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да направи най-големите добрини, чрез своите добродетели.
към текста >>

Следователно без Любов животът не може да се прояви.
Които са умствено развити. Ето защо най-напред човек трябва да развие своя ум и да облагороди сърцето си. Това не се постига само с желязна воля, а и с познаване на духовните закони. Истинският християнин трябва да притежава диамантена воля, за да преодолява с нея всички мъчнотии и страдания... В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието неговият ум. Следователно без Любов животът не може да се прояви. Щом той се прояви, и съзнанието се изявява. Живите същества се отличават едно от друго по степента на съзнание. Колкото на по-долно стъпало е определено същество, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да направи най-големите добрини, чрез своите добродетели. Всички хора, общества и народи са фалирали.
към текста >>

И сега, ако приложите това учение в себе си, ще можете да пораснете... Христос е имал друга задача чрез смъртта да покаже на хората начин, чрез който да се освободят от ограничителните условия на живота.
Един народ както и цялото човечество представляват космическият човек, развит в своята цялост. Малкият орех е равен на големия. И според окултната математика частта е равна на цялото. Малкият орех, паднал от дървото, е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, той ще стане голям като дървото. И сега, ако приложите това учение в себе си, ще можете да пораснете... Христос е имал друга задача чрез смъртта да покаже на хората начин, чрез който да се освободят от ограничителните условия на живота. А смъртта съществува навсякъде: в нашите сърца, умове и воля. Следователно съвременните хора страдат от това, че нямат Любов. Изгубили са Любовта, надеждата и вярата... Вие вярвате в щастието като последица, а в причината на нещата, т.е. в Бога, не вярвате. Добре, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул... Невъзможните неща за обикновения свят са възможни за света на Любовта.
към текста >>

Кажете си: "Господи, от сега нататък аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя за Тебе, остави ме на Земята." Ако направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, и ще усетите подобрение... Само онзи опит излиза сполучлив, при който казваш: "Щом оздравея, аз ще служа на Господа." Но трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш...
Всеки е опитал силата й. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. Например болни сте или неразположени. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде не идва помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: "Господи, от сега нататък аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя за Тебе, остави ме на Земята." Ако направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, и ще усетите подобрение... Само онзи опит излиза сполучлив, при който казваш: "Щом оздравея, аз ще служа на Господа." Но трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш... Нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория. Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават. За всяка задача са дадени специфични методи. Христовото учение изисква от човека микроскопични опити.
към текста >>

Например в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки.
Обаче в ума има толкова мисли, колкото в сърцето чувства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание. И на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл и всяка мисъл се реализира в своето желание. Това е закон, който съществува и в отношенията между хората. Например в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки. Това са полюси, които се привличат. Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена. Между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Където има приятелство, там има и вражда. Може ли човек сам със себе си да враждува?
към текста >>

В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя.
Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече. Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването.
към текста >>

Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота.
Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече. Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването. За да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш.
към текста >>

Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява.
В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Например материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата. А вашата работа се изразява в обработването на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви...
към текста >>

Значи каква е целта на вашия живот?
В този смисъл жената е почвата, а мъжът светлината. Затова се казва, че нито без жена може, нито без мъж. Това са символи. Жената носи земята, а мъжът светлината. Те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявят чрез тях всички добродетели. Значи каква е целта на вашия живот? Да придобиете добродетели. Всичко необходимо за човешкото развитие е вложено в Земята. Жената е библиотекарката тук. Като дойде нейният възлюбен, тя го въвежда в своята лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи. Щом изучи науката, той й казва: А сега аз ще те заведа на Слънцето.
към текста >>

Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се завръщал у дома, че не води правилен живот, веднага дават развод на жената.
Ще подпишеш акта и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това хората казват, че Бог съчетава хората, и че женитбата е от Него. Ако е така, как смеят хората да се развеждат? Ако женитбата е Божествен закон, как може да се извършва с човешки закони? Защо се развеждат мъжът и жената? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се завръщал у дома, че не води правилен живот, веднага дават развод на жената. А откъде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществува само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, ще запитате вие, откъде са дошли другите? Значи мъжът има само една жена, следователно и останалите са му близки, тъй като се явяват духовни сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав.
към текста >>

А откъде знаят, че мъжът не води правилен живот?
След всичко това хората казват, че Бог съчетава хората, и че женитбата е от Него. Ако е така, как смеят хората да се развеждат? Ако женитбата е Божествен закон, как може да се извършва с човешки закони? Защо се развеждат мъжът и жената? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се завръщал у дома, че не води правилен живот, веднага дават развод на жената. А откъде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществува само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, ще запитате вие, откъде са дошли другите? Значи мъжът има само една жена, следователно и останалите са му близки, тъй като се явяват духовни сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав. Аз съм прав, а вие сте криви.
към текста >>

Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота.
Без Бога човек не може да се прояви. Като знаете това, не питайте какво представляват мислите, чувствата и постъпките на човека. Те са проява на Бога. Щом се стремите към нещо, трябва да имате определена цел. А за да я реализирате, това означава да дадете плод... Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота. Аз го разглеждам така, както Бог го е създал. Считам, че всичко в него е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили погрешни възгледи за живота. Всички трябва да се впрегнем на работа и да разберем защо живеем, защо се раждаме и умираме, защо се учим, защо съществува този или онзи строй. Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират, питат какво нещо е тя. Аз говоря за безграничната Любов.
към текста >>

Считам, че всичко в него е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили погрешни възгледи за живота.
Те са проява на Бога. Щом се стремите към нещо, трябва да имате определена цел. А за да я реализирате, това означава да дадете плод... Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота. Аз го разглеждам така, както Бог го е създал. Считам, че всичко в него е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили погрешни възгледи за живота. Всички трябва да се впрегнем на работа и да разберем защо живеем, защо се раждаме и умираме, защо се учим, защо съществува този или онзи строй. Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират, питат какво нещо е тя. Аз говоря за безграничната Любов. Тя е непроявената още Любов. В нея е Бог чрез която Той се проявява.
към текста >>

Безграничната няма начало и край, а граничната е човешката, която се е проявила и проявява в живота.
Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират, питат какво нещо е тя. Аз говоря за безграничната Любов. Тя е непроявената още Любов. В нея е Бог чрез която Той се проявява. Граничната Любов пък е проявената човешка обич. Безграничната няма начало и край, а граничната е човешката, която се е проявила и проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна или преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Ще кажете, че като е безграничен, Бог не може да се познае. Днес при сегашното ограничено човешко съзнание наистина Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия.
към текста >>

Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното.
Тя е непроявената още Любов. В нея е Бог чрез която Той се проявява. Граничната Любов пък е проявената човешка обич. Безграничната няма начало и край, а граничната е човешката, която се е проявила и проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна или преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Ще кажете, че като е безграничен, Бог не може да се познае. Днес при сегашното ограничено човешко съзнание наистина Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия. Има неща, които съществуват, но са далече от съзнанието на човека и той не може да ги схване. А други са близки до съзнанието му и затова ги схваща.
към текста >>

когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота.
Ето защо Бог се изявява различно, на всеки според степента на развитието му. Бог очаква хората да се облекат в своята нова премяна. Ще кажете, че светът и хората са грешни. Под "грешни" разбирам, че не са облечени както трябва. Бог казва: Когато хората се приготвят да ме посрещнат, т.е. когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. Тази е причината, че Бог се изявява на едни, а на други не се изявява. Първите са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови... Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така.
към текста >>

Какво нещо е животът?
Под "грешни" разбирам, че не са облечени както трябва. Бог казва: Когато хората се приготвят да ме посрещнат, т.е. когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. Тази е причината, че Бог се изявява на едни, а на други не се изявява. Първите са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови... Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича.
към текста >>

Движението е проява на живота, но самият живот не е движение.
Тази е причината, че Бог се изявява на едни, а на други не се изявява. Първите са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови... Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича.
към текста >>

Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича.
Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича. Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива? Казвайки, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност.
към текста >>

Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира.
Според някои той е движение. Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича. Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива? Казвайки, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Божествените възможности са вложени в човека, но не и самият Бог.
към текста >>

Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо?
Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича. Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива? Казвайки, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Божествените възможности са вложени в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка.
към текста >>

Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива?
Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича. Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива? Казвайки, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Божествените възможности са вложени в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка. Тя е негово далечно копие. Скрита е в дървото, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства.
към текста >>

Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете.
Мислите се изявяват чрез ума, чувствата чрез сърцето, а постъпките чрез волята. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква да е волята, за да се изяви Бог чрез тях?... Аз искам, като ви говоря, да мислите право. И като излезете оттук, пак да мислите. Като мислите право, ще подобрите и умовете, и сърцата си. Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете. От какво умират хората? От скука. Защо умира майката? От несбъднати мечти. Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години.
към текста >>

Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане.
Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години. Щом се омъжила, видяла, че мечтите й няма да се осъществят. Децата тръгнали по свой път. Като пораснали и получили образование, синът се оженил, дъщерята също и забравили майка си. И тя умряла от скука. Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане. Ще ви дам следния пример. Една богата американка се влюбила в красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели с него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее.
към текста >>

Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете".
Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб. Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб! ", заявила на съпруга си и оздравяла... Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си.
към текста >>

Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен.
Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб! ", заявила на съпруга си и оздравяла... Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек.
към текста >>

Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си.
Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек. "Станете да отидем! " Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип.
към текста >>

Където са целта и смисълът в живота.
Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек. "Станете да отидем! " Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота.
към текста >>

Вложете Любовта в живота си като жив принцип.
Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек. "Станете да отидем! " Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Това е закон.
към текста >>

Това е Питагоровата теорема в живота.
Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Това е закон. Не можеш да предадеш нещо вън от себе си, докато не е вложено в самия теб. И така мъжът е проява на възможностите на Божествената мъдрост, жената е проява на възможностите на Божията любов, синът е проява на възможностите на Божията истина, а дъщерята е проява на възможностите на Божията добродетел. Следователно у човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. Ако майката има Любов в себе си, синът й ще изявява Истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна.
към текста >>

И в човешкия живот се явяват известни наслоявания, които пречат да се увеличат добродетелите.
Всичко, което знаем, ние го прилагаме. Това се иска от нас като носители на новото учение да го прилагаме според методите на природата. Какво прави природата, за да махне препятствието по пътя си? Тя прави малък наклон, за да може рекичката да се влива в голямата река. Без него вливането няма да стане. И в човешкия живот се явяват известни наслоявания, които пречат да се увеличат добродетелите. Какво ще направите, за да изчезне преградата пред известна добродетел? Ще направите малък наклон, с който ще дадете възможност на енергиите на малката добродетел да се влеят в тези на голямата... И още едно нещо искам от българите: Да се откажат абсолютно от лъжата. Как? Като не се говори за нея. Не казвай на сина си да не лъже, но винаги му говори истината.
към текста >>

Само така ще разберете вечната хармония на живота.
Новият човек човекът на бъдещето, ще се отличава коренно от сегашния. Главата му ще бъде красива и добре оформена; сърцето му ще бъде изпълнено с Любов; умът му ще е носител на светлината, а волята му ще бъде много силна. Срещнеш ли новия човек, ти ще го почувстваш като брат. Каквото обещае, той ще го изпълни. За да влезете в бъдещата култура, работете съзнателно върху себе си, като премахвате малките пречки по пътя си. Само така ще разберете вечната хармония на живота. Идва новото време! Как се познава идването на новото? Всички хора ще се променят. Всеки ще каже: Едно време бях сляп, сега виждам. Едно време мразех, сега обичам.
към текста >>

Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен.
Откъде ще дойде то? " Казвам: Този стих се отнася за съществата с високо съзнание, за съществата от висшия свят. Той не се отнася за невежите. За да го разберете, трябва да имате голяма култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате каква неумолимост съществува в тях. Знаете ли, че на о. Мартиника загина цял град от 40 50 хиляди души за една нощ? При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден.
към текста >>

Правата линия означава правия живот.
Как ще определите тези степени? Ако допуснем, че числото "а" или буквата "а" означава човекът, т.е. човешкият ум, то степента "п" показва възможностите, при които човек може да се развива. Значи даден човек може да се развива при възможности в първа степен. Това означава да се движиш по права линия, без да изкривиш пътя си. Правата линия означава правия живот. Като живеете правилно ще насочите идеите си в права линия. Това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш... Като ученици вие трябва да изучавате процесите в природата и да ги пренасяте в психическия си живот. Същото се отнася и до науките. Казвате, че в сегашната геометрия се говори за три измерения.
към текста >>

Като ученици вие трябва да изучавате процесите в природата и да ги пренасяте в психическия си живот.
Значи даден човек може да се развива при възможности в първа степен. Това означава да се движиш по права линия, без да изкривиш пътя си. Правата линия означава правия живот. Като живеете правилно ще насочите идеите си в права линия. Това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш... Като ученици вие трябва да изучавате процесите в природата и да ги пренасяте в психическия си живот. Същото се отнася и до науките. Казвате, че в сегашната геометрия се говори за три измерения. Кои хора могат да се уподобят на първото измерение? Които се обичат. Такъв човек, като се концентрира в една точка, нищо друго не вижда.
към текста >>

Затова именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на Небето, там да живеят.
Съдията пръв го посреща с внимание, разпитва го и като се докаже, че е виновен, издава решение, според което го осъжда на две години затвор. Съдията му казва: "Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, където ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен." Зад този свят, зад "нищото", както някои го наричат, има друг свят, в който законите са обратни на земните. В духовния свят няма закон за престъпленията. Защо? Защото там няма условия за тях. Затова именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на Небето, там да живеят. Така правят и някои българи. Като не им вървят работите в България, отиват в Америка, там да оправят живота си. Едно трябва да знаете: И в онзи свят да отидете, и за Америка да заминете, всеки ще отиде със своите качества и навици, от които ще зависи дали ще успее или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но безуспешно. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи.
към текста >>

Като не им вървят работите в България, отиват в Америка, там да оправят живота си.
Зад този свят, зад "нищото", както някои го наричат, има друг свят, в който законите са обратни на земните. В духовния свят няма закон за престъпленията. Защо? Защото там няма условия за тях. Затова именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на Небето, там да живеят. Така правят и някои българи. Като не им вървят работите в България, отиват в Америка, там да оправят живота си. Едно трябва да знаете: И в онзи свят да отидете, и за Америка да заминете, всеки ще отиде със своите качества и навици, от които ще зависи дали ще успее или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но безуспешно. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И на онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Сега вие ще кажете, че това са измислици.
към текста >>

И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот.
Това изисква учението, което проповядвам. Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас... А какво правите вие? Отивате при Господа да се оплаквате кой с какво ви е обидил. Не, като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки. Но животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало. Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете.
към текста >>

Но животът не е в тях, не е и в яденето.
А какво правите вие? Отивате при Господа да се оплаквате кой с какво ви е обидил. Не, като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки. Но животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало. Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато Господ ви изпрати едно страдание, ще се радвате, че сте удостоени с тази чест. Какво е страданието?
към текста >>

Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало.
Отивате при Господа да се оплаквате кой с какво ви е обидил. Не, като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки. Но животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало. Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато Господ ви изпрати едно страдание, ще се радвате, че сте удостоени с тази чест. Какво е страданието? То е една от най-великите науки.
към текста >>

Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете.
И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки. Но животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало. Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато Господ ви изпрати едно страдание, ще се радвате, че сте удостоени с тази чест. Какво е страданието? То е една от най-великите науки. Не е ли най-доброто и най-приятното, когато осъзнавате вашите престъпления? Но не е само това.
към текста >>

"Сериозно нещо е животът, големи страдания ни чакат, ще се мре", казват някои.
" попита Синът. "Не съм те оставил, но те заковах, за да ти покажа, че има и друго движение в Любовта, че в Любовта има сили" отговорил Отец. И какво прошепнал тогава Христос? "Господи, в Твоите ръце предавам духа си." Ти, Който си Любов, да бъде Твоята воля, в Тебе се вливам. И в бъдеще да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля, и то не само от църквата, но от всички същества на Земята. "Сериозно нещо е животът, големи страдания ни чакат, ще се мре", казват някои. Да, докато не умреш, няма да оживееш. Странно е, но няма нещо по-приятно от смъртта. Да минеш от едно състояние в друго, да преминеш от физическия в духовния свят, за да научиш законите и на двата свята. И онзи свят е като този, и в него има материя, но по-ефирна и по-пластична. Значи и в другия свят човек продължава да развива съзнанието си, той не умира.
към текста >>

Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отгледа добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина.
" А аз казвам на мъжа: Слушай, приятелю, направи едно "престъпление" в името на Бога и Христа. Нека жена ти се сърди и вика, но освободи се от нейния закон. Бръкни в кесията и дай на бедния, който си срещнал на пътя си. Кажи си: "Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господа." Това означава да направи мъжът "престъпление" по отношение на жена си. Отсега нататък страданията ви ще бъдат съзнателни, ще разбирате защо страдате и защо живеете. Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отгледа добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина. Истински син е този, който се вглежда в нуждите и страданията на баща си и винаги е готов да му помогне. Ако бащата заболее, той не оставя слугите да го гледат, но сам се грижи за него. Той нежно го целува и пита: "Татко, как си днес? " А какво виждаме в днешния живот? Майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, а когато остареят, то се обръща към тях с прозвището "дъртите", като гледа да се освободи от тях.
към текста >>

" А какво виждаме в днешния живот?
Отсега нататък страданията ви ще бъдат съзнателни, ще разбирате защо страдате и защо живеете. Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отгледа добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина. Истински син е този, който се вглежда в нуждите и страданията на баща си и винаги е готов да му помогне. Ако бащата заболее, той не оставя слугите да го гледат, но сам се грижи за него. Той нежно го целува и пита: "Татко, как си днес? " А какво виждаме в днешния живот? Майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, а когато остареят, то се обръща към тях с прозвището "дъртите", като гледа да се освободи от тях. Синът казва: "Дъртият заболял нещо. Пратих един лекар да го прегледа. Пазарих един слуга да му услужва." Светът не се нуждае от такива ангелчета. Това са ангели без крила.
към текста >>

Като заключение мога да кажа, че е по-добре да прекарате 100 години разумен живот, отколкото 200 години неразумен живот...
Синът казва: "Дъртият заболял нещо. Пратих един лекар да го прегледа. Пазарих един слуга да му услужва." Светът не се нуждае от такива ангелчета. Това са ангели без крила. Като родиш син, трябва да му израснат крила, та като дойде при болния си баща, да каже: "Татко, благодаря за всичко, което си направил за мене"... Като заключение мога да кажа, че е по-добре да прекарате 100 години разумен живот, отколкото 200 години неразумен живот...
към текста >>

28. Уводни думи

Ако се взрем по-настойчиво в дълбокия смисъл на човешкия и космичния живот, ще открием, че всяка промяна в микроскопичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса.
ПАНЕВРИТМИЯ I цикъл – 28 упражнения УВОДНИ ДУМИ Разучаване на Паневритмията с Учителя на поляната на Изгрева Същинския смисъл на думата „Паневритмия“ Учителя е изяснил от духовно-окултно гледище със следното изчерпателно и пълно с богат смисъл изречение: Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата Природа. Ако се взрем по-настойчиво в дълбокия смисъл на човешкия и космичния живот, ще открием, че всяка промяна в микроскопичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса. Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на тоя висш живот на Духа, както чрез изразните средства на музиката, живописта, архитектурата и пр., тъй и с хореографското изкуство. Движенията, които правим във всекидневния си живот, са израз на една или друга идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме в дялове, съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви по извитъците на своя духовен възход той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи. Всяко упражнение в голямото хореографско изкуство е израз на някаква мисъл.
към текста >>

Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на тоя висш живот на Духа, както чрез изразните средства на музиката, живописта, архитектурата и пр., тъй и с хореографското изкуство.
ПАНЕВРИТМИЯ I цикъл – 28 упражнения УВОДНИ ДУМИ Разучаване на Паневритмията с Учителя на поляната на Изгрева Същинския смисъл на думата „Паневритмия“ Учителя е изяснил от духовно-окултно гледище със следното изчерпателно и пълно с богат смисъл изречение: Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата Природа. Ако се взрем по-настойчиво в дълбокия смисъл на човешкия и космичния живот, ще открием, че всяка промяна в микроскопичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса. Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на тоя висш живот на Духа, както чрез изразните средства на музиката, живописта, архитектурата и пр., тъй и с хореографското изкуство. Движенията, които правим във всекидневния си живот, са израз на една или друга идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме в дялове, съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви по извитъците на своя духовен възход той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи. Всяко упражнение в голямото хореографско изкуство е израз на някаква мисъл. Би трябвало това изкуство да е така съвършено, че наблюдателят да долавя в движенията тази мисъл или идея, които те изразяват.
към текста >>

Движенията, които правим във всекидневния си живот, са израз на една или друга идея.
ПАНЕВРИТМИЯ I цикъл – 28 упражнения УВОДНИ ДУМИ Разучаване на Паневритмията с Учителя на поляната на Изгрева Същинския смисъл на думата „Паневритмия“ Учителя е изяснил от духовно-окултно гледище със следното изчерпателно и пълно с богат смисъл изречение: Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата Природа. Ако се взрем по-настойчиво в дълбокия смисъл на човешкия и космичния живот, ще открием, че всяка промяна в микроскопичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса. Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на тоя висш живот на Духа, както чрез изразните средства на музиката, живописта, архитектурата и пр., тъй и с хореографското изкуство. Движенията, които правим във всекидневния си живот, са израз на една или друга идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме в дялове, съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви по извитъците на своя духовен възход той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи. Всяко упражнение в голямото хореографско изкуство е израз на някаква мисъл. Би трябвало това изкуство да е така съвършено, че наблюдателят да долавя в движенията тази мисъл или идея, които те изразяват. Преповторението на дадена пластична фигура трябва по този път да ни доведе до идеята, до мисълта, до вътрешното изживяване.
към текста >>

Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви по извитъците на своя духовен възход той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи.
ПАНЕВРИТМИЯ I цикъл – 28 упражнения УВОДНИ ДУМИ Разучаване на Паневритмията с Учителя на поляната на Изгрева Същинския смисъл на думата „Паневритмия“ Учителя е изяснил от духовно-окултно гледище със следното изчерпателно и пълно с богат смисъл изречение: Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата Природа. Ако се взрем по-настойчиво в дълбокия смисъл на човешкия и космичния живот, ще открием, че всяка промяна в микроскопичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса. Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на тоя висш живот на Духа, както чрез изразните средства на музиката, живописта, архитектурата и пр., тъй и с хореографското изкуство. Движенията, които правим във всекидневния си живот, са израз на една или друга идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме в дялове, съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви по извитъците на своя духовен възход той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи. Всяко упражнение в голямото хореографско изкуство е израз на някаква мисъл. Би трябвало това изкуство да е така съвършено, че наблюдателят да долавя в движенията тази мисъл или идея, които те изразяват. Преповторението на дадена пластична фигура трябва по този път да ни доведе до идеята, до мисълта, до вътрешното изживяване. Следователно играта е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот. Всичките 28 упражнения на Паневритмията - извлечени из живата Природа - са израз на съответни възходящи състояния на човека.
към текста >>

Следователно играта е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот.
И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме в дялове, съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви по извитъците на своя духовен възход той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи. Всяко упражнение в голямото хореографско изкуство е израз на някаква мисъл. Би трябвало това изкуство да е така съвършено, че наблюдателят да долавя в движенията тази мисъл или идея, които те изразяват. Преповторението на дадена пластична фигура трябва по този път да ни доведе до идеята, до мисълта, до вътрешното изживяване. Следователно играта е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот. Всичките 28 упражнения на Паневритмията - извлечени из живата Природа - са израз на съответни възходящи състояния на човека. Те са спокойни, лишени от стихийността на опиянението, прости, с великата простота на мировите закони и чисти от външните ефекти, които убиват волята за съсредоточаване. Играят се на ранина, в часовете на събуждащия се живот, когато и световното сърце с пълни шепи дарява великия дар на една обич. Колелото на Паневритмията е едно малко преповтаряне на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на Живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот.
към текста >>

Играят се на ранина, в часовете на събуждащия се живот, когато и световното сърце с пълни шепи дарява великия дар на една обич.
Би трябвало това изкуство да е така съвършено, че наблюдателят да долавя в движенията тази мисъл или идея, които те изразяват. Преповторението на дадена пластична фигура трябва по този път да ни доведе до идеята, до мисълта, до вътрешното изживяване. Следователно играта е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот. Всичките 28 упражнения на Паневритмията - извлечени из живата Природа - са израз на съответни възходящи състояния на човека. Те са спокойни, лишени от стихийността на опиянението, прости, с великата простота на мировите закони и чисти от външните ефекти, които убиват волята за съсредоточаване. Играят се на ранина, в часовете на събуждащия се живот, когато и световното сърце с пълни шепи дарява великия дар на една обич. Колелото на Паневритмията е едно малко преповтаряне на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на Живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот. Чрез играта в тия ранни часове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата Природа. Чрез тия игри, които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове на всеки човек.
към текста >>

Колелото на Паневритмията е едно малко преповтаряне на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот.
Преповторението на дадена пластична фигура трябва по този път да ни доведе до идеята, до мисълта, до вътрешното изживяване. Следователно играта е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот. Всичките 28 упражнения на Паневритмията - извлечени из живата Природа - са израз на съответни възходящи състояния на човека. Те са спокойни, лишени от стихийността на опиянението, прости, с великата простота на мировите закони и чисти от външните ефекти, които убиват волята за съсредоточаване. Играят се на ранина, в часовете на събуждащия се живот, когато и световното сърце с пълни шепи дарява великия дар на една обич. Колелото на Паневритмията е едно малко преповтаряне на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на Живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот. Чрез играта в тия ранни часове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата Природа. Чрез тия игри, които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове на всеки човек.
към текста >>

То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на Живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот.
Следователно играта е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот. Всичките 28 упражнения на Паневритмията - извлечени из живата Природа - са израз на съответни възходящи състояния на човека. Те са спокойни, лишени от стихийността на опиянението, прости, с великата простота на мировите закони и чисти от външните ефекти, които убиват волята за съсредоточаване. Играят се на ранина, в часовете на събуждащия се живот, когато и световното сърце с пълни шепи дарява великия дар на една обич. Колелото на Паневритмията е едно малко преповтаряне на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на Живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот. Чрез играта в тия ранни часове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата Природа. Чрез тия игри, които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове на всеки човек.
към текста >>

29. Паневритмия 1941г.

Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль.
към текста >>

Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ.
към текста >>

Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване.
към текста >>

Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи.
Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка.
към текста >>

Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ.
И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ.
към текста >>

Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь.
Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието.
към текста >>

Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ.
Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата.
към текста >>

То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ.
Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата. Тия симптоми сѫ само букви, и по тѣхъ прозорливиятъ може да сѫди за дълбокитѣ процеси, които ставатъ въ глѫбинитѣ на обществото и за изгледитѣ на близкото бѫдеще.
към текста >>

УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието.
Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата. Тия симптоми сѫ само букви, и по тѣхъ прозорливиятъ може да сѫди за дълбокитѣ процеси, които ставатъ въ глѫбинитѣ на обществото и за изгледитѣ на близкото бѫдеще. Такъвъ симптомъ е и паневритмията. Преди да говоримъ за сѫщностьта на паневритмията, нека разгледаме езиковния произходъ на тая дума. Тя е съставена отъ три корена: представката „пан“ въ началото значи „все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“.
към текста >>

Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота.
Принципъ на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3. Принципъ на трептенията или движенията. Този принципъ гласи: Всичко е въ движение. Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е въ покой.
към текста >>

Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3.
Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3. Принципъ на трептенията или движенията. Този принципъ гласи: Всичко е въ движение. Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е въ покой. Фактитѣ на съвременната наука потвърждаватъ това.
към текста >>

После имаме ритмично или периодично идване на кометитѣ, ритъмъ въ човѣшкия животъ, ритъмъ въ историчния процесъ и пр. 6.
Другъ основенъ и всеобщъ законъ въ природата е ритъмътъ или периодичностьта. Всичко въ природата е ритмично, периодично. Напр. има ритъмъ въ трептенията на свѣтлината, въ годишнитѣ времена, въ днитѣ и нощитѣ, въ раждането и смъртьта, въ прилива и отлива. После има ритъмъ въ земнитѣ движения. Земната ось прави малки колебания, които образуватъ цѣлъ крѫгъ около полюса за 25,000 години. После имаме ритмично или периодично идване на кометитѣ, ритъмъ въ човѣшкия животъ, ритъмъ въ историчния процесъ и пр. 6. Принципъ за причини и последствия. Всичко въ свѣта има разумни причини. Нѣкога виждаме, че причината е неразумна, но задъ нея има разумни причини. 7. Принципъ за единството или сродството. Всички нѣща въ природата сѫ сродни, родствени, защото въ основата имъ лежи единството. Напр.
към текста >>

Тогава думитѣ и тоноветѣ оживяватъ, добиватъ другъ животъ, почватъ да му разкриватъ едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозиралъ въ тѣхъ; той долавя скритата потенциална мощь въ думитѣ и музиката.
Или да наблюдаваме нѣкои деца, у които има развитъ усѣтъ за тонъ, ритъмъ и пластика. Когато чуятъ нѣкоя пѣсень, тѣ веднага почватъ да правятъ движения, които съответствуватъ въ по-малка или по-голѣма степень на думитѣ и музиката. Тѣ може да сѫ 3 — 4 годишни, но интуитивно долавятъ връзката между музиката и движението. Въ тия моменти космични сили действуватъ чрезъ тѣхъ; вѣчнитѣ закони, които царуватъ въ цѣлото битие, се изявяватъ чрезъ тѣхъ. Нека се опита човѣкъ да превърне каква да е пѣсень въ движение и ще види, какво голѣмо въздействие ще укаже това върху него. Тогава думитѣ и тоноветѣ оживяватъ, добиватъ другъ животъ, почватъ да му разкриватъ едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозиралъ въ тѣхъ; той долавя скритата потенциална мощь въ думитѣ и музиката. И самиятъ той става другъ, преобразява се. Думитѣ, тоноветѣ и движенията, така съчетани, упражняватъ единъ видъ магично действие върху тѣлото, мислитѣ, чувствата и волята му; тѣ действуватъ дълбоко на неговото естество и раздвижватъ всичкитѣ му сили — физични и духовни. Въ този моментъ той като че ли почва да разбира по-добре себе си, хората, природата. Като че ли тогава всѣка форма въ природата — звезда, камъче, тревичка, цвѣте, мушичка, човѣкъ — му говори и му разкрива скрития си смисълъ. Движенията на паневритмията сѫ извлечени изъ самата природа.
към текста >>

Това има отражение върху земния животъ — въ проявенитѣ форми и процеси, които срѣщаме около насъ; напр.
въ секунда. Слънчевата система като цѣло се движи къмъ известни съзвездия. Земята и другитѣ планети, слънцето и всички други небесни тѣла се движатъ по законитѣ на паневритмията. Земята има повече отъ 10 вида движения. Ако си ги представимъ съчетани въ едно, ще видимъ, каква красива форма на движение се получава. Това има отражение върху земния животъ — въ проявенитѣ форми и процеси, които срѣщаме около насъ; напр. въ спиралното движение на стебления връхъ при своя растежъ нагоре — „нутационно движение“ — виждаме отражение на спиралния пѫть, който прави земята изъ космичното пространство. Има хармония и ритъмъ въ цѣлото битие. Цѣлиятъ космосъ е проникнатъ отъ музика и движение, съчетани въ едно цѣло. Това е именно паневритмията. При движението на небеснитѣ тѣла отъ тѣхъ излиза тъй наречената хармония на сферитѣ, една музика, която пълни космичното пространство.
към текста >>

Органични сѫ тия, при които вѫтрешниятъ животъ взема участие, но не като ясна съзнателна мисъль.
Въ силнитѣ движения — правитѣ линии. А пъкъ свѣтлитѣ движения сѫ съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма; има студени и топли движения. Има три степени на движение; механични, органични и психични. Механични движения сѫ тия, при които разумностьта действува отъ вънъ, а не отъ вѫтре. Органични сѫ тия, при които вѫтрешниятъ животъ взема участие, но не като ясна съзнателна мисъль. А психични движения сѫ тия, които сѫ свързани съ опредѣлена мисъль. Въ паневритмията нѣма излишни движения, т. е. движения безъ смисълъ и безъ положително действие. Нейнитѣ движения сѫ най-економични. Тѣ сѫ най-целесъобразни движения, съ които се постига най-голѣмъ резултатъ.
към текста >>

По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка.
Въ паневритмията нѣма излишни движения, т. е. движения безъ смисълъ и безъ положително действие. Нейнитѣ движения сѫ най-економични. Тѣ сѫ най-целесъобразни движения, съ които се постига най-голѣмъ резултатъ. Въ паневритмията всѣка линия на движение строго съответствува на известни сили на човѣшкия организъмъ и на човѣшкото съзнание и ги събужда къмъ дейность, къмъ активность. По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка. Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка. Можемъ да я наречемъ наука на хармоничнитѣ движения въ връзка съ човѣшкитѣ мисли и чувства. При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ.
към текста >>

Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ.
По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка. Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка. Можемъ да я наречемъ наука на хармоничнитѣ движения въ връзка съ човѣшкитѣ мисли и чувства. При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно.
към текста >>

ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ.
При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ?
към текста >>

И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно.
Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ? Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата.
към текста >>

И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота.
Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ? Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность!
към текста >>

Паневритмията тонира човѣка, организира и хармонизира вѫтрешнитѣ му сили, координира ги и ги насочва къмъ разуменъ животъ.
Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность! Когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава ритъмътъ, линиитѣ на космичната паневритмия се преливатъ въ него, изразяватъ се чрезъ него. Отъ гореказаното става ясенъ следниятъ законъ на паневритмията: човѣкъ може да прави красиво и плавно паневритмичнитѣ движения, като въ момента мисли, чувствува и постѫпва добре. Паневритмията тонира човѣка, организира и хармонизира вѫтрешнитѣ му сили, координира ги и ги насочва къмъ разуменъ животъ. За това можемъ да кажемъ: тя е методъ за самовъзпитание и възпитание на разумнитѣ сѫщества. Паневритмията представлява висшиятъ законъ, който трѣбва да се приложи за самовъзпитанието и възпитанието на индивида и обществото. Въ древнитѣ мистични школи пѣснитѣ сѫ се пѣли при движение! Въ тия школи сѫ знаели, какви мощни сили се събуждатъ чрезъ съчетанието на думитѣ, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали съ пѣсень и специални движения.
към текста >>

Навсѣкѫде въ нея има животъ.
Въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била методъ за възпитание на всички ученици. Тѣ сѫ били възпитавани чрезъ ритмични движения, свързани съ опредѣлени идеи и съчетани съ пѣние. Мистични школи сѫществуватъ не само тукъ, но и на всички планети. Жителитѣ на планетитѣ и слънцето прилагатъ паневритмията. Природата не е мъртъвъ механизъмъ. Навсѣкѫде въ нея има животъ. Разумни сѫщества населяватъ цѣлия всемиръ. Независимо отъ това, дали ние съзнаваме или не, сѫществува около насъ единъ свѣтъ на сѫщества съ висша интелегентность. Ние сме заобиколени съ тѣхнитѣ мисли, съ тѣхнитѣ сили, съ тѣхния животъ. Трѣбва да съзнаемъ това. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ завършили отдавна своята човѣшка еволюция, а нѣкои сега я завършватъ.
към текста >>

Ние сме заобиколени съ тѣхнитѣ мисли, съ тѣхнитѣ сили, съ тѣхния животъ.
Жителитѣ на планетитѣ и слънцето прилагатъ паневритмията. Природата не е мъртъвъ механизъмъ. Навсѣкѫде въ нея има животъ. Разумни сѫщества населяватъ цѣлия всемиръ. Независимо отъ това, дали ние съзнаваме или не, сѫществува около насъ единъ свѣтъ на сѫщества съ висша интелегентность. Ние сме заобиколени съ тѣхнитѣ мисли, съ тѣхнитѣ сили, съ тѣхния животъ. Трѣбва да съзнаемъ това. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ завършили отдавна своята човѣшка еволюция, а нѣкои сега я завършватъ. Човѣчеството върви по свѣтлия пѫть, начъртанъ и изминатъ отъ тѣхъ. То върви подиръ тѣхъ по красивия пѫть на възхода и просвѣтлението. Редътъ на човѣчеството иде следъ тѣхъ въ великата еволюционна стълба.
към текста >>

Растителното и животинското царства сѫ преходни степени.
Събужда силитѣ, заложбитѣ, дарбитѣ, вложени въ човѣка. Защото трѣбва да знаемъ, че човѣшкото естество крие въ себе си велики сили и способности, които сѫ още въ началото на своето събуждане и разцъвтяване. Човѣкъ не е още това, което крие въ глѫбинитѣ на своето естество. Знае се, че човѣкъ е висшето проявление на земята. Камънитѣ сѫ най-низшето проявление. Растителното и животинското царства сѫ преходни степени. Постепенно природата отива къмъ по-висше свое проявление чрезъ природнитѣ царства. Великата разумность, Божественото работи въ всички природни царства, но отвънъ. Обаче отвѫтре то работи на земята само чрезъ човѣка. Хубавото у човѣка е проява на Божественото. Когато човѣкъ мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрезъ себе си!
към текста >>

Идеитѣ, музиката и движенията на паневритмията проникватъ въ цѣлия човѣшки организъмъ, и по този начинъ човѣкъ става възприемчивъ къмъ животворнитѣ сили, които пълнятъ всемира.
Хубавото у човѣка е проява на Божественото. Когато човѣкъ мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрезъ себе си! Не трѣбва да дѣлимъ това Разумно Начало. То работи и се проявява чрезъ човѣка безразлично, дали той вѣрва или не. Паневритмията събужда Божественото естество на човѣка. 3. Идеитѣ, музиката и движенията на паневритмията проникватъ въ цѣлия човѣшки организъмъ, и по този начинъ човѣкъ става възприемчивъ къмъ животворнитѣ сили, които пълнятъ всемира. Паневритмичнитѣ движения намиратъ отзвукъ въ природата — тя дава своя отговоръ. И нейниятъ отговоръ сѫ този подемъ, тая свѣтлина въ ума, сърдцето и волята на човѣка, радостьта, която го изпълва, и този идеализъмъ, който протича презъ него. Чрезъ паневритмията човѣкъ влиза въ говоръ съ творческитѣ сили на природата — говори на нейния езикъ. Това е влизане въ единъ свѣтъ, въ който тя туря на негово разположение своитѣ сили, своитѣ възможности, своитѣ идеи. Ето единъ начинъ реаленъ, конкретенъ и при това красивъ за физична обнова и за укрепяване и облагородяване на ума, чувствата и волята.
към текста >>

Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
При тия движения човѣкъ добива прозрение за оня ритъмъ, който прониква всемира, за вѣчната музика, която гради и твори въ всички процеси на природата. И тукъ, както и навсѣкѫде, пакъ опитътъ ще бѫде последната инстанция. За действието на всѣко паневритмично движение може да говори най-ясно самиятъ опитъ. Чрезъ опита човѣкъ може да види, че всѣко нейно движение събужда нови извори у него — подмладява го. Тѣзи движения вливатъ въ тѣлото своята хармония, своя ритъмъ, своята музика, идеитѣ, на които сѫ носители, и това прави тѣлото здраво, силно, стройно и красиво. Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ изразъ на нѣщо Велико, на една Велика Реалность. И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната. Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния.
към текста >>

Сѫщото се отнася и за поезията и за всички други прояви въ културния животъ на човѣчеството.
При инволюцията е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ. Историята не е нищо друго освенъ проявление на човѣшкия духъ. Проявитѣ на човѣшкитѣ култури се мѣнятъ споредъ епохитѣ, споредъ фазата, въ която се намира човѣчеството. Напр. архитектурата на всѣка епоха е изразъ на силитѣ, които работятъ въ епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура! Сѫщото се отнася и за поезията и за всички други прояви въ културния животъ на човѣчеството. Това е вѣрно и за паневритмията. Тя по-рано е била инволюционна. Затова ритмичнитѣ упражнения на древнитѣ мистични школи не сѫ годни за повдигане на днешното човѣчество. Днешната паневритмия е еволюционна, има съвсемъ другъ характеръ и друго действие — отговаря на днешната епоха въ развитието на човѣчеството. Тя е въ връзка съ новитѣ сили, които се събуждатъ въ човѣка.
към текста >>

И тѣ ще внесатъ нови елементи въ живота.
Земята и цѣлата слънчева система сега влизатъ въ нова космична область, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено въ човѣшкото естество. Трѣбва да знаемъ, че пространството е живо, че то е проникнато съ сили. И не е безразлично, презъ какви космични пространства се движи слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледоветѣ и снѣговетѣ днесъ се топятъ, цвѣтята се разцъвтяватъ, идатъ прелѣтнитѣ птички отъ топлия югъ! И тѣ ще внесатъ нови елементи въ живота. Понеже днесъ сме въ зараждането на шестата раса, туря се и нова основа на паневритмията. Тя е изразъ на новата култура, която иде. Идеитѣ на шестата раса сѫ включени, сѫ вградени въ нейната музика и въ нейнитѣ движения. И когато тѣ се правятъ, то се събуждатъ въ човѣка силитѣ и идеитѣ на новата култура, и тѣ се пращатъ въ свѣта. Участвуващитѣ въ живия крѫгъ на паневритмията събуждатъ тѣзи нови сили въ себе си и освенъ това ставатъ и радиопредавателенъ центъръ, който праща въ свѣта тѣзи сили, тия идеи.
към текста >>

Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота.
Идеитѣ на шестата раса сѫ включени, сѫ вградени въ нейната музика и въ нейнитѣ движения. И когато тѣ се правятъ, то се събуждатъ въ човѣка силитѣ и идеитѣ на новата култура, и тѣ се пращатъ въ свѣта. Участвуващитѣ въ живия крѫгъ на паневритмията събуждатъ тѣзи нови сили въ себе си и освенъ това ставатъ и радиопредавателенъ центъръ, който праща въ свѣта тѣзи сили, тия идеи. И последнитѣ достигатъ до всички души и намиратъ отзвукъ въ тѣхъ. Чрезъ тия движения живиятъ крѫгъ на паневритмията праща красивъ зовъ въ свѣта за обнова, подемъ и възходъ! Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота. Шестата раса, която иде, ще бѫде изразителка на паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на природата — раса на ума. Шестата раса е раса на Любовьта. Числото шесть има връзка съ Любовьта. Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса.
към текста >>

Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность.
Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса. Паневритмията подготвя пѫтя за идването на последната. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадатъ по-нататъкъ въ развитието на човѣчеството. Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность. И въвеждането на паневритмията въ училището и въ обществото на възрастнитѣ ще даде голѣмъ тласъкъ за вливане на нови културни ценности въ днешното общество. Тя ще даде новъ потикъ, нови възможности, нови хоризонти за подрастващето поколѣние на учащитѣ се, както и за възрастнитѣ. По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ. Днешнитѣ гимнастични упражнения и хореографията все сѫ единъ тласъкъ, пѫть, подготовка за паневритмията. Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса.
към текста >>

По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ.
Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность. И въвеждането на паневритмията въ училището и въ обществото на възрастнитѣ ще даде голѣмъ тласъкъ за вливане на нови културни ценности въ днешното общество. Тя ще даде новъ потикъ, нови възможности, нови хоризонти за подрастващето поколѣние на учащитѣ се, както и за възрастнитѣ. По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ. Днешнитѣ гимнастични упражнения и хореографията все сѫ единъ тласъкъ, пѫть, подготовка за паневритмията. Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса. За нейното проучване трѣбватъ школи, редъ лекции и курсове. Въ тѣзи курсове, които трѣбва да се откриятъ въ всички градове и села, тя ще трѣбва да се обоснове научно, ще трѣбва да се изучатъ нейнитѣ основни принципи и закони, и сѫщевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тѣзи курсове въ училището и обществото днесъ е една необходимость, за да се влѣятъ нови свежи струи въ днешната култура.
към текста >>

Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота.
Чрезъ тия движения, подъ ритъма на музиката, участвуващитѣ влизатъ въ контактъ съ свещенитѣ, кристално чисти и мощни извори на природата и творятъ и градятъ великото бѫдеще, което иде! Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ. Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ изразъ, който ще се даде въ бѫдеще. Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето. Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота. Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто.
към текста >>

Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота.
Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ. Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ изразъ, който ще се даде въ бѫдеще. Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето. Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота. Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъвъ да е разуменъ животъ.
към текста >>

Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъвъ да е разуменъ животъ.
Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъвъ да е разуменъ животъ. Съграденото върху доброто е неразрушимо. Това, което се руши, не е добро. Доброто свързва човѣка съ неизчерпаемия източникъ на сили. Силата на доброто прави човѣка крепъкъ, канара при всички мѫчнотии и препятствия. Прави го силенъ да устои, да преодолѣе всичко и да победи.
към текста >>

Всѣко сѫщество, което идва на земята, има право на животъ, на слънце, на всички блага.
Силата на доброто прави човѣка крепъкъ, канара при всички мѫчнотии и препятствия. Прави го силенъ да устои, да преодолѣе всичко и да победи. 2. Справедливость. Тя е хубавото разпредѣление на свѣтлината, топлината, силата, на всички блага, съ които природата тъй щедро дарява. Тѣ сѫ даръ за всички. Всѣко сѫщество, което идва на земята, има право на животъ, на слънце, на всички блага. Справедливостьта е условие за правиленъ растежъ и процъвтяване. Тя дава условията на растежа. Само тамъ, дето има справедливость, може да има правиленъ растежъ, естественъ развой и възходъ. 3. Разумность. Това е целесъобразно употрѣбление на свѣтлината, топлината, силата и на всички други блага.
към текста >>

И когато между тѣхъ има хармония, тогава великиятъ диригентъ ще изкара чрезъ този оркестъръ музиката на разумния животъ, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъль, на своята велика любовь.
4. Хармония. Когато всички струни на единъ музикаленъ инструментъ сѫ нагласени хармонично, могатъ да се изкаратъ красиви мелодии отъ него. Само тогава гениалниятъ виртуозъ може да прояви чрезъ него своята сила, своята мощь, своя замахъ. Сѫщо така, и когато инструментитѣ на единъ оркестъръ сѫ нагласени хармонично, тогава диригентътъ може да дигне палката и да изрази чрезъ него великата идея, която го озарява и вдъхновява. Всички сѫщества представляватъ великъ космиченъ оркестъръ. И когато между тѣхъ има хармония, тогава великиятъ диригентъ ще изкара чрезъ този оркестъръ музиката на разумния животъ, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъль, на своята велика любовь. 5. Братство. Иде култура на братство на всички народи. Тѣ ще се считатъ като членове на едно голѣмо семейство. По-силнитѣ народи ще помагатъ на по-слабитѣ. Всички народи сѫ органи на единъ космиченъ организъмъ, и както всѣки органъ си има свое мѣсто, свое предназначение, своя мисия, тъй и всѣки народъ.
към текста >>

Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота.
Свободата — това е отваряне на красиви перспективи за възходъ и постижения. 7. Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь!
към текста >>

Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ.
Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили.
към текста >>

Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь!
Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2.
към текста >>

По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота.
Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца.
към текста >>

Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10.
Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде.
към текста >>

ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде. Цѣлата природа пѣе.
към текста >>

Пълни всѣка тварь съ животъ, буди радость въвъ Духътъ, развеселява сърдцата ни.
Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде. Цѣлата природа пѣе. Слънце топло вече грѣй. Носи цвѣтя и плодове, носи пѣсни и игри. 3. Пълни всѣка тварь съ животъ, буди радость въвъ Духътъ, развеселява сърдцата ни. Грѣе, грѣй слънцето благодатно, цѣлува нѣжно цѣлата земя и я окичва съ прелестни безброй цвѣтя. 4. Блѣскави звезди брилянти свѣтли сказания мълвятъ. Грѣе чистата луна, безспиръ лети по своя пѫть по небесна ширь. И деньтъ пристига следъ нощьта. 5. Сила и радость, младость и обичь слънцето носи и вдъхновява и възраства въ красота (повтаря се 2 пъти) САНЪ ЗИ (КРАСИВИЯТЪ ДЕНЬ) 6.7.8.
към текста >>

Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
При седмострунна арфа на Рила седимъ. Мощното слънце посрѣщаме на ранина. Вечерь сяйнитѣ звезди следимъ. ) И луната прекрасна въ небесната ширь. ) 2 9.10. Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. И земята се събужда отъ съня. Почва новий свѣтълъ день, новий день на пролѣтьта. И природата ликува, че я слънце топло грѣй и лѫчи обилно лѣй. Всичко радва се и пѣй. 11. ЕВЕРА Слънцето грѣй, гали съ лѫчи цвѣтенца, и треви, и насъ.
към текста >>

Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота.
Птички хвъркатъ весело надъ насъ. Природата сияе цѣла въ красота. Росна тревица блеснала въ елмазъ. Цвѣтята лѣятъ ароматъ._ (повтаря се 2 пъти) Слънцето грѣй, праща веселие по цѣлата земя. Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь. Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота. Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща. (повтаря се 2 пъти) 12. СКАЧАНЕ Нагоре да полетимъ къмъ небесния просторъ. Съ миръ, любовь и свѣтлина всичко расте въ красота и ни носи мѫдростьта!
към текста >>

13. ТЪКАНЕ Всѣки день, всѣки часъ, всѣкоя минута ний сновемъ и тъчемъ най-красиви мисли, и животъ светъ и чистъ въвъ душитѣ вливаме.
Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща. (повтаря се 2 пъти) 12. СКАЧАНЕ Нагоре да полетимъ къмъ небесния просторъ. Съ миръ, любовь и свѣтлина всичко расте въ красота и ни носи мѫдростьта! 13. ТЪКАНЕ Всѣки день, всѣки часъ, всѣкоя минута ний сновемъ и тъчемъ най-красиви мисли, и животъ светъ и чистъ въвъ душитѣ вливаме. Нека миръ и любовь въ сърдца ни да царува, доброта, милосердие въ нази да живѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Цвѣтенцата ароматъ сладостенъ пилѣятъ, птичкитѣ въ небесна ширь чуруликатъ, пѣятъ. И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
Цвѣтенцата ароматъ сладостенъ пилѣятъ, птичкитѣ въ небесна ширь чуруликатъ, пѣятъ. И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади. Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14. МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади. Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14. МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи. 15.
Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17.
към текста >>

ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя .
Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи.
към текста >>

КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь.
АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи. Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти) 18. КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме.
към текста >>

Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ.
Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти) 18. КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме. (Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2 пъти) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ. Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ. Грѣйнали лѫчи навредъ. Бистро изворче шурти. (Радость блика въ цѣлий свѣтъ. Птичка весело лети.) (повтаря се 2 пъти) 20. ПОБЕЖДАВАНЕ Деньтъ пристига следъ нощьта и радость иде следъ скръбьта.
към текста >>

Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость.
Пѣятъ ни птички съ веселъ гласъ. Лѣй се въ душата еликсиръ при изгрѣвъ слънце въ раненъ часъ. 21. РАДОСТЬТА НА ЗЕМЯТА Ликува цѣлата земя и се радва отъ сърдце, и тича тя по своя пѫть като девица възлюблена. Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ.
към текста >>

(Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви.
Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта.
към текста >>

ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ.
Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта. Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти.
към текста >>

То ни благославя и животъ ни дава.
И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта. Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти. Колко сме доволни, че въ свѣта живѣемъ; като птички волни чудни пѣсни пѣемъ. (повтаря се 2 пъти) Сутринь мило слънце посрѣща ни рано. То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
към текста >>

(повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
към текста >>

(повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ.
Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста. (повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди.
към текста >>

СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ.
(повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста. (повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди. Мисли красиви вредомъ посѣваме. Любовь свѣта да победи. Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь.
към текста >>

Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь.
СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди. Мисли красиви вредомъ посѣваме. Любовь свѣта да победи. Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь. (повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти) 26. НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре.
към текста >>

Съсъ благость, свѣтлина, нѣжна любовь новъ животъ на милостьта въ свѣта да въдворимъ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (ПРОМИСЪЛЬ) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божия- та радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (три пѫти). ПЕНТАГРАМЪ Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души. Ний сме слънчеви лѫчи на любовьта, дошли въ свѣта, зло да победимъ, миръ да въдворимъ. Съсъ благость, свѣтлина, нѣжна любовь новъ животъ на милостьта въ свѣта да въдворимъ. (повтаря се 2 пъти) Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души.
към текста >>

30. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин: ПЪРВИ ДЕН, 10 август 1945 г., петък В 5 часа сутринта - събрание в салона на Братството:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божий".Евангелие от Матея, 12 гл., 18-22 ст.Евангелие от Лука, 6 гл., 27-39 ст.Евангелие от Йоана, 13 гл., 31-36 ст.Размишление: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината.
Наряд по случай годишнината от заминаването на Учителя. Изпратен на 10 декември 1949 г. (линк към документа) Сканирани материали за 1954 - 1957 г. 1. Наряд 1954 - 1955 2. Наряд 1956 - 1957 1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин: ПЪРВИ ДЕН, 10 август 1945 г., петък В 5 часа сутринта - събрание в салона на Братството:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божий".Евангелие от Матея, 12 гл., 18-22 ст.Евангелие от Лука, 6 гл., 27-39 ст.Евангелие от Йоана, 13 гл., 31-36 ст.Размишление: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми."Четене беседата: „Мога да постигна" (из тома „Заветът на любовта, трети том).Молитвата на Царството.„В Начало бе Словото".„Учителят" (четиво).Отче наш.„Благославяй, душе моя, Господа".Гимнастически упражнения. ВТОРИ ДЕН, 11 август, събота Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Двоен дял" (из тома „Събуждане") и четивото „Ученикът". ТРЕТИ ДЕН, 12 август, неделя Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", том първи) и четивото „Любовта". На третия ден, в неделя, в 10 часа, ще се прочете беседата „Вечно подмладяване" (от тома със същото заглавие). След обед свободно събиране по групи и обмяна на мисли.
към текста >>

И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост.
Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали.
към текста >>

Майката, вървейки след него, насърчаваше го с думите: „Сине мой, върви напред, да се не поколебаеш; днес ще влезеш в истинския, красив живот!
Само плодовете, които е отгледал в градината на своята душа, може да предложи. С чужди дарове той не може да се натовари и да ги раздава. В реалния свят на душите това е невъзможно. Тъй щото, който има любовта, който има Духа, ще носи плодовете на Духа, които споменах преди малко. Великият Дух изпи в Гетсиманската градина горчивата чаша и каза в Христа: „Затова се родих, за да свидетелствувам за Истината." Великият Дух в Ян Хуса каза: „Ако щат в Констанц (мястото, дето го изгориха) всички керемиди дяволи да станат, аз ще отида за Христа." Великият Дух се прояви в майката на благородния Симфорин, когото караха на кладата, защото устоял на своите убеждения. Майката, вървейки след него, насърчаваше го с думите: „Сине мой, върви напред, да се не поколебаеш; днес ще влезеш в истинския, красив живот! " Това е майката, дала сърцето си наХриста. Човек има една свещена задача в своя живот. Една свещена работа има да извърши той. Тя е: да се подготви Бог да се изяви чрез него. На тази работа съдействува цялатажива природа.
към текста >>

Човек има една свещена задача в своя живот.
В реалния свят на душите това е невъзможно. Тъй щото, който има любовта, който има Духа, ще носи плодовете на Духа, които споменах преди малко. Великият Дух изпи в Гетсиманската градина горчивата чаша и каза в Христа: „Затова се родих, за да свидетелствувам за Истината." Великият Дух в Ян Хуса каза: „Ако щат в Констанц (мястото, дето го изгориха) всички керемиди дяволи да станат, аз ще отида за Христа." Великият Дух се прояви в майката на благородния Симфорин, когото караха на кладата, защото устоял на своите убеждения. Майката, вървейки след него, насърчаваше го с думите: „Сине мой, върви напред, да се не поколебаеш; днес ще влезеш в истинския, красив живот! " Това е майката, дала сърцето си наХриста. Човек има една свещена задача в своя живот. Една свещена работа има да извърши той. Тя е: да се подготви Бог да се изяви чрез него. На тази работа съдействува цялатажива природа. Всички условия, през които минаваме, всички изпитания, радости и скърби имат за цел да ни подготвят да служим на Бога. Това е пътят на съвършенството.
към текста >>

„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии.
Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен. Тая традиция Учителят възстанови и освети между нас. Друга от свещените традиции на Братството е братската вечеря. Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души. „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии. Учителят ни посочи и освети този път за нас. Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината. Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината. Там ние влизаме в общение с великия Божествен свят, от който черпим сили и вдъхновение, за да изпълним мисията, за която сме дошли.
към текста >>

Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот.
Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година. Това са свещени дни за ученика, незабравими по своята красота, мир и светлина. Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител. Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога.
към текста >>

Неговият живот всякога ще стои пред нас.
Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител. Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас. Неговият жив пример казва: „Следвайте пътя, който ви показах." Учителят живя с нас. Той ни показа примера на любовта, примера на търпението, примера на милостта, примера на свободата, примера на жертвата, примера на силата; даде ни примера на трудолюбието и на издържливостта, на постоянството, на добротата, на вярата и примера на любовта към Бога. Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ние живеем в моменти на велики, епохални събития.
към текста >>

Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини.
Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ние живеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи. Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини. Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата.
към текста >>

Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко.
Ние живеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи. Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини. Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо?
към текста >>

И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен.
Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си. И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни.
към текста >>

Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал.
Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани. Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса.
към текста >>

Божият Дух носи всичките блага на живота.
Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. текстът за изтегляне на pdf София-Изгрев, 27август 1945 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори. Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща. Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи.
към текста >>

Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи.
Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. текстът за изтегляне на pdf София-Изгрев, 27август 1945 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори. Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща. Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи. Имаше и една група братя и сестри, които една седмица преди събора посетиха върха Мусала. Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята.
към текста >>

Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля".
След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя. Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат достойни граждани на Царството Божие. Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици. И през трите дни на братската среща паневритмичните упражнения бяха един от красивите номера на програмата. Братята и сестрите оркестранти особено усърдно извличаха от цигулките и другите инструменти мелодиите на Паневритмията. Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля". Разви се и Пентаграмата със своите вълшебно-подвижни фигури, правилното изпълнение на които, според думите на Учителя, показва и правилния ход на еволюцията на участвуващите. Някои ще запитат: „Не скърбите ли, че Оня, Който ни събираше и поучаваше толкова години, не е между вас и тези дни? " Отговаряме: „Ние непрестанно чувствуваме присъствието Му между нас; не преставаме да виждаме Неговия светъл образ на катедрата и да чуваме Неговия кротък и любещ глас. Мощта на Неговото Слово не престава и няма да престане да звучи в ушите ни. Неговите ритмични и хармонични стъпки в центъра на полянката остават паметни и за далечното бъдеще.
към текста >>

Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси.
" Отговаряме: „Ние непрестанно чувствуваме присъствието Му между нас; не преставаме да виждаме Неговия светъл образ на катедрата и да чуваме Неговия кротък и любещ глас. Мощта на Неговото Слово не престава и няма да престане да звучи в ушите ни. Неговите ритмични и хармонични стъпки в центъра на полянката остават паметни и за далечното бъдеще. Споменът от Него и за Него е не само минало, но и настояще, и бъдеще. Всеки да каже в себе си: „Дерзай! Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси. Първия ден бе изслушан докладът на финансовия и домакински братски съвет. Ето някои от мислите на този доклад: „Датата 27.XII. 1944 г. донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години. На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети.
към текста >>

донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години.
Всеки да каже в себе си: „Дерзай! Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси. Първия ден бе изслушан докладът на финансовия и домакински братски съвет. Ето някои от мислите на този доклад: „Датата 27.XII. 1944 г. донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години. На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г. до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя.
към текста >>

Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя.
донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години. На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г. до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време.
към текста >>

Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото.
На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г. до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията.
към текста >>

Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя.
до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост.
към текста >>

Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота.
През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни.
към текста >>

Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот.
Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот. Музеят на Учителя е подреден и запазен в същия вид, както Той си е служил, а към него се проектира и братска библиотека-читалня. Музеят можем всички да посещаваме и през съборните дни - да се отдадем там за няколко минути на пълно съзерцание. След заминаването на Учителя между нас се яви идеята да се учреди при Братството един фонд за поддържане даровити младежи, да завършват образованието си. Проекто-правилникът за този фонд ще се попълни и обработи, за да имаме възможното най-добро приложение на идеята. Съществуващият подобен фонд към женското дружество на Изгрева автоматически преминава към новообразувания, приет от братята ръководители като дело на Братството в цялата страна.
към текста >>

Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота.
Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота. Нека всеки се стреми и работи да стане ясновидец, но да знае да мълчи; да слуша ясно и да знае с кого да споделя видяното и чутото. Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т.
към текста >>

Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни.
Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота. Нека всеки се стреми и работи да стане ясновидец, но да знае да мълчи; да слуша ясно и да знае с кого да споделя видяното и чутото. Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество.
към текста >>

е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки?
Нека всеки се стреми и работи да стане ясновидец, но да знае да мълчи; да слуша ясно и да знае с кого да споделя видяното и чутото. Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа.
към текста >>

Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън.
Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех.
към текста >>

Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот.
Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех. Като казваме, че трябва да бъдем образец, специално за Изгрева, напомняме, че той трябва да бъде израз на красота и хармония пред цяла България, както и пред външния свят. Да излезем вече от бараките, разхвърлени тук и там.
към текста >>

сутринта по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, гл.
Третият ден - неделя, премина все тъй с добро и повишено настроение на съборяните. Редът бе изпълнен идеално добре, а вечерта - братска вечеря, последвана от концерт с подбрани музикални творби и четива. През следващите дни гостите от провинцията започнаха да се разотиват по местата си, със силното желание идната година да имаме още по-добри условия, за да се съберем отново в по-голям брой. Да пожелаем да дойдат ония, които тази година не можаха да бъдат между нас. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ ОБИЧНИ БРАТЯ, Денят 27 септемврий, по случай девет месеца от заминаването на любимия ни Учител, ще се отпразнува от 5 ч. сутринта по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, гл. 17.Евангелие от Йоана, гл. 14, ст. 1-10.Евангелие от Йоана, гл. 15, ст. 1-12.Деяния на апостолите, гл.
към текста >>

4-8.„На Учителя покорен".„Дом на блаженството" (из том „Опорни точки на живота").„ Красота и благост" (из същия том).„Лъчи на живота (из том „Лъчи на живота").Отче наш.
14, ст. 1-10.Евангелие от Йоана, гл. 15, ст. 1-12.Деяния на апостолите, гл. 1, ст. 4-8.„На Учителя покорен".„Дом на блаженството" (из том „Опорни точки на живота").„ Красота и благост" (из същия том).„Лъчи на живота (из том „Лъчи на живота").Отче наш. Изгрев - София 5.09.1945г. От Братския съвет ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразнуването празника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва:Добрата молитва.Евангелие от Матея, 12гл., 1-10ст.Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл.Молитвата на царството.„Духът Божи".Беседа „Външна и вътрешна Любов" (от тома „Да им дам живот", съборни беседи 1936 година).Размишление.Отче наш.„Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото те ще се наситят." (З пъти.)Гимнастически упражнения. В 10 часа ще се чете беседата, която е по ред.
към текста >>

Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва:Добрата молитва.Евангелие от Матея, 12гл., 1-10ст.Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл.Молитвата на царството.„Духът Божи".Беседа „Външна и вътрешна Любов" (от тома „Да им дам живот", съборни беседи 1936 година).Размишление.Отче наш.„Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото те ще се наситят." (З пъти.)Гимнастически упражнения.
1, ст. 4-8.„На Учителя покорен".„Дом на блаженството" (из том „Опорни точки на живота").„ Красота и благост" (из същия том).„Лъчи на живота (из том „Лъчи на живота").Отче наш. Изгрев - София 5.09.1945г. От Братския съвет ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразнуването празника на пролетта ще стане по следния начин: Сутринта, в неделя, на 23 март т. г. излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5 часа както следва:Добрата молитва.Евангелие от Матея, 12гл., 1-10ст.Евангелие от Марка, 10 гл., 3-12 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 15 гл.Молитвата на царството.„Духът Божи".Беседа „Външна и вътрешна Любов" (от тома „Да им дам живот", съборни беседи 1936 година).Размишление.Отче наш.„Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото те ще се наситят." (З пъти.)Гимнастически упражнения. В 10 часа ще се чете беседата, която е по ред. Вечерта в 6.30 часа братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в околията. Поздрав на всички братя и сестри.
към текста >>

Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот.
На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в околията. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София 12 март 1947 г. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот. Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение.
към текста >>

Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си.
Изгрев - София 12 март 1947 г. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот. Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна. Тя подема човека на своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят. В този свят за него се разкриват нови, необятни възможности.
към текста >>

Животът му започва да се движи в един затворен кръг.
Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот. Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна. Тя подема човека на своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят. В този свят за него се разкриват нови, необятни възможности. Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота.
към текста >>

От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна.
Всяка една култура се определя от отношенията на човека към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна. Тя подема човека на своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят. В този свят за него се разкриват нови, необятни възможности. Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота. Всички стари понятия, всички стари разбирания на хората, всички кумири, предразсъдъци и суеверия, които човек си е създал при своето отклонение от Божествения път, почват да се рушат. Кой предизвиква всичко това?
към текста >>

Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота.
Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна. Тя подема човека на своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят. В този свят за него се разкриват нови, необятни възможности. Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота. Всички стари понятия, всички стари разбирания на хората, всички кумири, предразсъдъци и суеверия, които човек си е създал при своето отклонение от Божествения път, почват да се рушат. Кой предизвиква всичко това? - Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота.
към текста >>

Той носи Словото на живота.
Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота. Всички стари понятия, всички стари разбирания на хората, всички кумири, предразсъдъци и суеверия, които човек си е създал при своето отклонение от Божествения път, почват да се рушат. Кой предизвиква всичко това? - Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват.
към текста >>

Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват.
Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света.
към текста >>

Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление.
Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота.
към текста >>

Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото.
Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота. Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта.
към текста >>

То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота.
Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота. Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта.
към текста >>

Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан.
И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота. Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции.
към текста >>

Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот.
То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота. Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот.
към текста >>

Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот.
Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости.
към текста >>

Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си.
Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята.
към текста >>

Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
към текста >>

Те внасят нов живот в тях.
„Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат. Днес пред човека стои една важна, една съществена работа - да даде ход на силите на новото в себе си. Учителят казва: „През всеки едного от вас ще протекат известни сили на новата култура, необходими за нея." Всеки човек днес се ползува от това велико благословение, което новият живот носи, но и една голяма отговорност има той, ако му противодействува. Ученикът не се смущава от противоречията, които изпъкват в неговия път. Когато се разрешават разумно и честно, те се превръщат в благословение.
към текста >>

Учителят казва: „През всеки едного от вас ще протекат известни сили на новата култура, необходими за нея." Всеки човек днес се ползува от това велико благословение, което новият живот носи, но и една голяма отговорност има той, ако му противодействува.
Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат. Днес пред човека стои една важна, една съществена работа - да даде ход на силите на новото в себе си. Учителят казва: „През всеки едного от вас ще протекат известни сили на новата култура, необходими за нея." Всеки човек днес се ползува от това велико благословение, което новият живот носи, но и една голяма отговорност има той, ако му противодействува. Ученикът не се смущава от противоречията, които изпъкват в неговия път. Когато се разрешават разумно и честно, те се превръщат в благословение. Учителят казва: „Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и грее." Учителят казва: „Поливай дървото и то ще даде добър плод.
към текста >>

Тихо, вдълбочено, всеки да възстанови връзката си с Великия, Единния, Вечния Източник на живота.
След завършването на 5-та серия, ще се започне 6-та серия. Поздрав на всички братя и сестри. 12. VIII. 1947 год. Изгрева-София Със сърдечен братски поздрав: Братският съвет ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тазгодишната братска среща ще се извърши поместно. Тихо, вдълбочено, всеки да възстанови връзката си с Великия, Единния, Вечния Източник на живота. Бог е извор на всички блага. Светлината иде от един център. Топлината иде от един център. Животът иде от един център. Доколкото сме свързани с Него, дотолкова ние имаме живот и условия да се изяви Той в нас.
към текста >>

Животът иде от един център.
Изгрева-София Със сърдечен братски поздрав: Братският съвет ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тазгодишната братска среща ще се извърши поместно. Тихо, вдълбочено, всеки да възстанови връзката си с Великия, Единния, Вечния Източник на живота. Бог е извор на всички блага. Светлината иде от един център. Топлината иде от един център. Животът иде от един център. Доколкото сме свързани с Него, дотолкова ние имаме живот и условия да се изяви Той в нас. Днешният свят е крайно обеднял. Когато в един дом се разхищава повече, отколкото се внася, сиромашията иде. Обедняването иде от това, че човек прекъсва връзката си с Великия Източник на живота. Когато не живее в съгласие с Неговите разумни закони, човек харчи повече, отколкото придобива.
към текста >>

Доколкото сме свързани с Него, дотолкова ние имаме живот и условия да се изяви Той в нас.
Тихо, вдълбочено, всеки да възстанови връзката си с Великия, Единния, Вечния Източник на живота. Бог е извор на всички блага. Светлината иде от един център. Топлината иде от един център. Животът иде от един център. Доколкото сме свързани с Него, дотолкова ние имаме живот и условия да се изяви Той в нас. Днешният свят е крайно обеднял. Когато в един дом се разхищава повече, отколкото се внася, сиромашията иде. Обедняването иде от това, че човек прекъсва връзката си с Великия Източник на живота. Когато не живее в съгласие с Неговите разумни закони, човек харчи повече, отколкото придобива. Когато живее в любовта, човек приема Бога в себе си.
към текста >>

Обедняването иде от това, че човек прекъсва връзката си с Великия Източник на живота.
Топлината иде от един център. Животът иде от един център. Доколкото сме свързани с Него, дотолкова ние имаме живот и условия да се изяви Той в нас. Днешният свят е крайно обеднял. Когато в един дом се разхищава повече, отколкото се внася, сиромашията иде. Обедняването иде от това, че човек прекъсва връзката си с Великия Източник на живота. Когато не живее в съгласие с Неговите разумни закони, човек харчи повече, отколкото придобива. Когато живее в любовта, човек приема Бога в себе си. Тогава иде животът и всички добри условия; в неговия дом настава изобилие и радост. БЛАГАТА НА ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗЯТ. ДОБРОТО Е ОСНОВА, ВЪРХУ КОЯТО КАТО СЕ ГРАДИ, ДОМЪТ Е УСТОИЧИВ.
към текста >>

Тогава иде животът и всички добри условия; в неговия дом настава изобилие и радост.
Днешният свят е крайно обеднял. Когато в един дом се разхищава повече, отколкото се внася, сиромашията иде. Обедняването иде от това, че човек прекъсва връзката си с Великия Източник на живота. Когато не живее в съгласие с Неговите разумни закони, човек харчи повече, отколкото придобива. Когато живее в любовта, човек приема Бога в себе си. Тогава иде животът и всички добри условия; в неговия дом настава изобилие и радост. БЛАГАТА НА ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗЯТ. ДОБРОТО Е ОСНОВА, ВЪРХУ КОЯТО КАТО СЕ ГРАДИ, ДОМЪТ Е УСТОИЧИВ. РАЗУМНОСТТА Е ОГРАДА. ИСТИНАТА Е ПАЗИТЕЛ. Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат връзката си с Великия Разумен Свят.
към текста >>

БЛАГАТА НА ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗЯТ.
Когато в един дом се разхищава повече, отколкото се внася, сиромашията иде. Обедняването иде от това, че човек прекъсва връзката си с Великия Източник на живота. Когато не живее в съгласие с Неговите разумни закони, човек харчи повече, отколкото придобива. Когато живее в любовта, човек приема Бога в себе си. Тогава иде животът и всички добри условия; в неговия дом настава изобилие и радост. БЛАГАТА НА ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗЯТ. ДОБРОТО Е ОСНОВА, ВЪРХУ КОЯТО КАТО СЕ ГРАДИ, ДОМЪТ Е УСТОИЧИВ. РАЗУМНОСТТА Е ОГРАДА. ИСТИНАТА Е ПАЗИТЕЛ. Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат връзката си с Великия Разумен Свят. Да бъдат онази жива среда, през която Божествените блага достигат до човешките души.
към текста >>

Това е механично разбиране на живота, в него е еднообразието.
Хората спорят кое от тях е право. Във всички вярвания има еднообразие. Каквито и да са те, хората мислят, чувствуват и постъпват все по един и същи начин. Какво ползуват тогава вярванията? - Всеки живее за себе си. Това е механично разбиране на живота, в него е еднообразието. В Разумния живот има единство. Единството е живот за Цялото. Там всеки се стреми към Единния, Вечния Източник. От Него черпи вдъхновение и сила. Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота.
към текста >>

В Разумния живот има единство.
Във всички вярвания има еднообразие. Каквито и да са те, хората мислят, чувствуват и постъпват все по един и същи начин. Какво ползуват тогава вярванията? - Всеки живее за себе си. Това е механично разбиране на живота, в него е еднообразието. В Разумния живот има единство. Единството е живот за Цялото. Там всеки се стреми към Единния, Вечния Източник. От Него черпи вдъхновение и сила. Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота. Задачата на духовната школа е да подготви човешките души да общуват с Бога.
към текста >>

Единството е живот за Цялото.
Каквито и да са те, хората мислят, чувствуват и постъпват все по един и същи начин. Какво ползуват тогава вярванията? - Всеки живее за себе си. Това е механично разбиране на живота, в него е еднообразието. В Разумния живот има единство. Единството е живот за Цялото. Там всеки се стреми към Единния, Вечния Източник. От Него черпи вдъхновение и сила. Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота. Задачата на духовната школа е да подготви човешките души да общуват с Бога. Учителят ни даде знания за това.
към текста >>

Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота.
Това е механично разбиране на живота, в него е еднообразието. В Разумния живот има единство. Единството е живот за Цялото. Там всеки се стреми към Единния, Вечния Източник. От Него черпи вдъхновение и сила. Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота. Задачата на духовната школа е да подготви човешките души да общуват с Бога. Учителят ни даде знания за това. Даде ни и методи и правила за неговото прилагане, т. е. всички условия за съзнателна и разумна работа. Любовта е път, по който животът иде.
към текста >>

Любовта е път, по който животът иде.
Тогава животът се изявява в неповторимо разнообразие, хармония и красота. Задачата на духовната школа е да подготви човешките души да общуват с Бога. Учителят ни даде знания за това. Даде ни и методи и правила за неговото прилагане, т. е. всички условия за съзнателна и разумна работа. Любовта е път, по който животът иде. Мъдростта е път, по който светлината и разумността идат. Истината е път, по който свободата се придобива. Когато не приема Любовта, човек изгубва живота си. Когато отрича Разумността, той изгубва светлината си, изпада в мрак и безпътица. Когато изостави Истината, изгубва свободата си.
към текста >>

Когато не приема Любовта, човек изгубва живота си.
Даде ни и методи и правила за неговото прилагане, т. е. всички условия за съзнателна и разумна работа. Любовта е път, по който животът иде. Мъдростта е път, по който светлината и разумността идат. Истината е път, по който свободата се придобива. Когато не приема Любовта, човек изгубва живота си. Когато отрича Разумността, той изгубва светлината си, изпада в мрак и безпътица. Когато изостави Истината, изгубва свободата си. Тогава робството иде. Днес човечеството държи своя голям изпит. Въпросът не е в какво вярват хората.
към текста >>

Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души.
От това ще зависи бъдещето на човечеството. Днес хората очакват помощ оттам, откъдето не може да дойде. ПРИЛОЖЕТЕ ЛЮБОВТА. ПРОЯВЕТЕ РАЗУМНОСТТА. СЛУЖЕТЕ НА ИСТИНАТА. Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души. Нашата братска среща ще бъде в Дух и Истина. Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота. Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме. НЕГОВОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС. НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА.
към текста >>

Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота.
ПРИЛОЖЕТЕ ЛЮБОВТА. ПРОЯВЕТЕ РАЗУМНОСТТА. СЛУЖЕТЕ НА ИСТИНАТА. Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души. Нашата братска среща ще бъде в Дух и Истина. Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота. Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме. НЕГОВОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС. НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА. 16. VIII. 1947 г.
към текста >>

Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме.
ПРОЯВЕТЕ РАЗУМНОСТТА. СЛУЖЕТЕ НА ИСТИНАТА. Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души. Нашата братска среща ще бъде в Дух и Истина. Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота. Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме. НЕГОВОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС. НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА. 16. VIII. 1947 г. София, Изгрев Приемете нашите братски поздрави, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>

НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА.
Само така ще дойде животът, светлината, свободата, мирът и радостта - Божиите блага, определени още преди векове за човешките души. Нашата братска среща ще бъде в Дух и Истина. Всеки дълбоко в душата си да потърси връзката си с Бога - Великия Вечен Извор на живота. Тя да бъде опора и сила за нас в работата ни за Светото Божие Дело, на което нашият обичен Учител посвети живота Си и което ни завеща да продължаваме. НЕГОВОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС. НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА. 16. VIII. 1947 г. София, Изгрев Приемете нашите братски поздрави, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщаваме ви, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 21 септември в 5ч. с. по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 21 гл., 1-1 Ост.Евангелие от Марка, 10 гл., 1 -10 ст.Евангелие от Лука, 20 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 12 гл., 1-1 Ост.„В начало бе Словото".Беседата „Да имате любов" от тома „Божествен и човешки свят".Отче наш.Мото: „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това ще се направят гимнастическите упражнения.
към текста >>

по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 21 гл., 1-1 Ост.Евангелие от Марка, 10 гл., 1 -10 ст.Евангелие от Лука, 20 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 12 гл., 1-1 Ост.„В начало бе Словото".Беседата „Да имате любов" от тома „Божествен и човешки свят".Отче наш.Мото: „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това ще се направят гимнастическите упражнения.
НЕГОВИЯТ ДУХ ДА НИ РЪКОВОДИ И КРЕПИ В ПЪТЯ НА ЖИВОТА. 16. VIII. 1947 г. София, Изгрев Приемете нашите братски поздрави, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщаваме ви, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 21 септември в 5ч. с. по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 21 гл., 1-1 Ост.Евангелие от Марка, 10 гл., 1 -10 ст.Евангелие от Лука, 20 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 12 гл., 1-1 Ост.„В начало бе Словото".Беседата „Да имате любов" от тома „Божествен и човешки свят".Отче наш.Мото: „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 10 часа ще се прочете беседата „Четири правила" от тома „Лъчи на живота". При братската вечеря в 7.30 ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 21 септ. 1947 г., а не за цялата година.През годината, при всекидневната молитва, ще се произнася мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Настоящето да се съобщи на всички братя и сестри.
към текста >>

В 10 часа ще се прочете беседата „Четири правила" от тома „Лъчи на живота".
16. VIII. 1947 г. София, Изгрев Приемете нашите братски поздрави, БРАТСКИ СЪВЕТ: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев. текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщаваме ви, че есенното равноденствие ще се отпразднува в неделя на 21 септември в 5ч. с. по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 21 гл., 1-1 Ост.Евангелие от Марка, 10 гл., 1 -10 ст.Евангелие от Лука, 20 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, 12 гл., 1-1 Ост.„В начало бе Словото".Беседата „Да имате любов" от тома „Божествен и човешки свят".Отче наш.Мото: „Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 10 часа ще се прочете беседата „Четири правила" от тома „Лъчи на живота". При братската вечеря в 7.30 ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 21 септ. 1947 г., а не за цялата година.През годината, при всекидневната молитва, ще се произнася мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Настоящето да се съобщи на всички братя и сестри. Поздрав на всички братя и сестри.
към текста >>

3.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Йоана, гл.
Настоящето да се съобщи на всички братя и сестри. Поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7. IX. 1947 г. Изгрев - София ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декември, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, точно в 5 часа сутринта ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният дневен ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва. 3.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Йоана, гл. 15.Възпоменателно Слово за Учителя от брат Тодор Стоименов.„Лъчи на живота", стр. 277-278.„Двигатели в живота", стр. 340-341.„На Учителя" (песен).Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това сестра Цветана Табакова ще изпее „Сътворението на света" (по Учителя). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. Преди концерта - приветствено Слово за Учителя от брат Кирил Икономов.
към текста >>

15.Възпоменателно Слово за Учителя от брат Тодор Стоименов.„Лъчи на живота", стр.
Поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7. IX. 1947 г. Изгрев - София ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декември, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, точно в 5 часа сутринта ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният дневен ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва. 3.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Йоана, гл. 15.Възпоменателно Слово за Учителя от брат Тодор Стоименов.„Лъчи на живота", стр. 277-278.„Двигатели в живота", стр. 340-341.„На Учителя" (песен).Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това сестра Цветана Табакова ще изпее „Сътворението на света" (по Учителя). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. Преди концерта - приветствено Слово за Учителя от брат Кирил Икономов. В провинцията възпоменателното Слово сутринта и приветственото при братската вечеря ще се произнесат от някой брат или сестра.
към текста >>

277-278.„Двигатели в живота", стр.
С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7. IX. 1947 г. Изгрев - София ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декември, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, точно в 5 часа сутринта ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният дневен ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва. 3.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Йоана, гл. 15.Възпоменателно Слово за Учителя от брат Тодор Стоименов.„Лъчи на живота", стр. 277-278.„Двигатели в живота", стр. 340-341.„На Учителя" (песен).Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (З пъти.) След това сестра Цветана Табакова ще изпее „Сътворението на света" (по Учителя). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. Преди концерта - приветствено Слово за Учителя от брат Кирил Икономов. В провинцията възпоменателното Слово сутринта и приветственото при братската вечеря ще се произнесат от някой брат или сестра. Молим, съобщете настоящото и на околните села, дето има кръжоци.
към текста >>

Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава.
Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 15. XII. 1947 г. Изгрев- София текстът за изтегляне на pdf ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО от старшия брат Тодор Стоименов към учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, по случай три години от преминаването в безсмъртие на обичния ни и светъл Учител „Аз съм лозата, вие пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5. Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава. Божествените Христови принципи - Любов, Мъдрост и Истина, ще въдворят Царството Божие на земята, а добрите хора, без разлика на вяра и народност, ще бъдат съработници на Бога. Днес всички преживяват трескаво състояние, епохата се превива от родилни мъки. Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи. Той ще събори границите на егоизма и ще даде широки, безпределни простори на алтруизма. „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота.
към текста >>

„Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота.
Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава. Божествените Христови принципи - Любов, Мъдрост и Истина, ще въдворят Царството Божие на земята, а добрите хора, без разлика на вяра и народност, ще бъдат съработници на Бога. Днес всички преживяват трескаво състояние, епохата се превива от родилни мъки. Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи. Той ще събори границите на егоизма и ще даде широки, безпределни простори на алтруизма. „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота. Коя къща може да устои срещу природните стихии? - Онази, на която основите са поставени на камък. Къща, основана на пясък, ще се срути. Само умният човек може да търси здрави основи и само той може да гради. Той е човек с пробудено съзнание.
към текста >>

Той търси преди всичко причината на всяко явление, първо в своя собствен живот.
Коя къща може да устои срещу природните стихии? - Онази, на която основите са поставени на камък. Къща, основана на пясък, ще се срути. Само умният човек може да търси здрави основи и само той може да гради. Той е човек с пробудено съзнание. Той търси преди всичко причината на всяко явление, първо в своя собствен живот. Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище. Христос казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в Него". За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята. Той не е във видимата фигура; той е преди всичко духовно същество и носи красиви безсмъртни заложби в неговата душа.
към текста >>

Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив характер в неговия дух. Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии. Ученикът трябва да бодърствува със свещен трепет върху правилния развой на своята права мисъл, защото тя е компасът, който ще го изкара на неговото духовно пристанище. Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане. Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който удари образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността. Обични братя и сестри, нашият светъл Учител ни даде най-широки и приемливи за нашия ум тълкувания, да разбираме това, което днес става и да знаем онова, което след него ще дойде, защото всичко еволюира. Без противоречия на земята е невъзможно - хората се намират на различна степен в своето развитие. И не може да искаш от всички еднаквост. В духовния живот по-големият брат се познава по неговите обръщения към по-малкия брат и изобщо в живота.
към текста >>

В духовния живот по-големият брат се познава по неговите обръщения към по-малкия брат и изобщо в живота.
Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който удари образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността. Обични братя и сестри, нашият светъл Учител ни даде най-широки и приемливи за нашия ум тълкувания, да разбираме това, което днес става и да знаем онова, което след него ще дойде, защото всичко еволюира. Без противоречия на земята е невъзможно - хората се намират на различна степен в своето развитие. И не може да искаш от всички еднаквост. В духовния живот по-големият брат се познава по неговите обръщения към по-малкия брат и изобщо в живота. С кротост и мекота, той всякога е готов в услуга, без мисъл за отплата, но с любов, защото това е, което свързва душите през вековете. Христос казва: „В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Неговите принципи, че частта е част от Цялото и Цялото трябва да живее за частта, ще победят света. Във Всемирния Божествен План няма нищо случайно. Всичко се движи по строго определени линии.
към текста >>

След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота.
Аз победих света." Неговите принципи, че частта е част от Цялото и Цялото трябва да живее за частта, ще победят света. Във Всемирния Божествен План няма нищо случайно. Всичко се движи по строго определени линии. Христос е категоричен. Той казва: „Всяка власт отгоре е дадена." От разумността на управлението зависи нейното дългоденствие. След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство.
към текста >>

Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област.
Във Всемирния Божествен План няма нищо случайно. Всичко се движи по строго определени линии. Христос е категоричен. Той казва: „Всяка власт отгоре е дадена." От разумността на управлението зависи нейното дългоденствие. След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник.
към текста >>

В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината.
Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите.
към текста >>

За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг.
Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота.
към текста >>

Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле.
Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух.
към текста >>

Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл.
И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята.
към текста >>

Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота.
За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога.
към текста >>

Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух.
Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога. Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото. Този потик изпървом засяга известен брой души, но постепенно се разраства и ще обхване цялото човечество. Днес сме в една преходна епоха - разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото.
Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога. Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото. Този потик изпървом засяга известен брой души, но постепенно се разраства и ще обхване цялото човечество. Днес сме в една преходна епоха - разцъфтяването на човешката душа. Тя се пробужда. Ето защо, иде глад за човешките души за Словото Божие, за проява на духовния човек в новия ден. За това копнее човешката душа в своите глъбини.
към текста >>

Тя ражда живота и носи възкресението, а ние всички, които сме проникнати от Духа на Учителя, да бъдем синове на възкресението!
С това подготвяме и съдействуваме за реализирането на Великия Божествен план, по който ще дойде Царството Божие на земята, за благото на всички народи. Нека всички се обединим в една велика хармония, за да можем да работим за великия идеал, за увенчаване с успех мисията на Учителя. Благопожелавам на всички души, за които е дошъл нашият добър и светъл Учител, да проникнат дълбоко в духа на Неговото Божествено Учение, да го реализират в себе си, за да бъдат причислени към Божиите работници и да работят за доброто на цялото човечество. Учителят се обръща към Своите ученици: Вървете напред без страх, без тъмнина, но с любов и светлина за мир и правда на земята. Любовта е най-мощен фактор. Тя ражда живота и носи възкресението, а ние всички, които сме проникнати от Духа на Учителя, да бъдем синове на възкресението! ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декември, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, в 5 ч. с. ще се състои братска среща, при която ще се изпълни следният ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва.Пътят на живота.Молитвата на Царството.„Духът Божи".Ев. от Йоана, гл. 6,26-41 ст. (Минчо Сотиров)Ев.
към текста >>

ще се състои братска среща, при която ще се изпълни следният ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва.Пътят на живота.Молитвата на Царството.„Духът Божи".Ев.
Благопожелавам на всички души, за които е дошъл нашият добър и светъл Учител, да проникнат дълбоко в духа на Неговото Божествено Учение, да го реализират в себе си, за да бъдат причислени към Божиите работници и да работят за доброто на цялото човечество. Учителят се обръща към Своите ученици: Вървете напред без страх, без тъмнина, но с любов и светлина за мир и правда на земята. Любовта е най-мощен фактор. Тя ражда живота и носи възкресението, а ние всички, които сме проникнати от Духа на Учителя, да бъдем синове на възкресението! ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декември, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, в 5 ч. с. ще се състои братска среща, при която ще се изпълни следният ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва.Пътят на живота.Молитвата на Царството.„Духът Божи".Ев. от Йоана, гл. 6,26-41 ст. (Минчо Сотиров)Ев. от Лука,гл. 7, от 36 ст.
към текста >>

Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно.
Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя.
към текста >>

Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота.
Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство.
към текста >>

Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв.
Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият разумен свят, всички Напреднали Същества.
към текста >>

В това се изявява великото единство на живота.
В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога. Тази връзка е жива. Знанието расте заедно с ученика. В това се изявява великото единство на живота. Когато една истина на Божественото знание влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея. Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други, обаче, принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята.
към текста >>

Днес в живота прониква нова светлина.
Когато една истина на Божественото знание влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея. Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други, обаче, принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина. Тя носи новото знание. Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение на син към Баща. Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън.
към текста >>

Тя разкрива непознати досега области на живота.
Други, обаче, принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина. Тя носи новото знание. Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение на син към Баща. Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини. Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото — ще заеме своето място в Божествения организъм.
към текста >>

Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън.
Днес в живота прониква нова светлина. Тя носи новото знание. Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение на син към Баща. Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини. Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото — ще заеме своето място в Божествения организъм. „Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята: „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е. на вътрешния принцип в живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени.
към текста >>

Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини.
Тя носи новото знание. Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение на син към Баща. Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини. Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото — ще заеме своето място в Божествения организъм. „Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята: „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е. на вътрешния принцип в живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почвата, т. е.
към текста >>

Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото — ще заеме своето място в Божествения организъм.
Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение на син към Баща. Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини. Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото — ще заеме своето място в Божествения организъм. „Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята: „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е. на вътрешния принцип в живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почвата, т. е. основа на всички социални учения.
към текста >>

на вътрешния принцип в живота.
Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини. Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото — ще заеме своето място в Божествения организъм. „Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята: „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е. на вътрешния принцип в живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почвата, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте“ — казва нашият обичен Учител. Божественото учение днес влиза в живота.
към текста >>

Божественото учение днес влиза в живота.
на вътрешния принцип в живота. Всички растения могат да растат и да се развиват само, ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почвата, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте“ — казва нашият обичен Учител. Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни! Работете за делото на нашия обичен Учител — за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта!
към текста >>

Защото животът е цялостен, единен и неделим.
В този смисъл, Христовото учение е почвата, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко може да расте“ — казва нашият обичен Учител. Божественото учение днес влиза в живота. То носи със себе си всички условия да се реализира. Защото животът е цялостен, единен и неделим. Бъдете бодри! Бъдете смели и решителни! Работете за делото на нашия обичен Учител — за идването на Царството на Мира, Светлината и Любовта! Той е винаги с нас! С поздрав: Изгрев, 27. VI.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76361298561096