НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
15
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на
стария
грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът.
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на
стария
грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
към текста >>
Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят
стария
си нрав, старите си възгледи и разбирания.
Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят
стария
си нрав, старите си възгледи и разбирания.
За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм.
към текста >>
Защото в този именно свят на
стария
Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.
Защото в този именно свят на
стария
Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това.
към текста >>
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със
стария
правопис
и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със
стария
правопис
и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
към текста >>
Част от цитираните имена и термини бяха с
правописни
грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.
Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват.
Част от цитираните имена и термини бяха с
правописни
грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.
Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в.
към текста >>
Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния
правопис
, така и на печатната техника в България от края на XІX в.
Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.
Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния
правопис
, така и на печатната техника в България от края на XІX в.
Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно.
към текста >>
2.
ПОСЛЕСЛОВ
Избегнати са
старият
правопис
(двойно е, ят, ер голям и ер малък в края на думите), дългите глаголни форми, завършващи на „-вува-“ и други подобни.
Там положението беше подобно. Така се наложи да се направи ново грижливо разчитане и на тези ксерокопийни чернови. Прието беше да се запази до голяма степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване. Остарелите думи са пояснени в „Речник на остарелите и чужди думи“, поместен и в двете части на изданието. За по- голяма яснота на изказа на места в прави скоби са добавени букви, окончания или цели думи.
Избегнати са
старият
правопис
(двойно е, ят, ер голям и ер малък в края на думите), дългите глаголни форми, завършващи на „-вува-“ и други подобни.
Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати. Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г. От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“. В повечето случаи това бе възможно.
към текста >>
Датите в писмата са според
стария
стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г.
Прието беше да се запази до голяма степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване. Остарелите думи са пояснени в „Речник на остарелите и чужди думи“, поместен и в двете части на изданието. За по- голяма яснота на изказа на места в прави скоби са добавени букви, окончания или цели думи. Избегнати са старият правопис (двойно е, ят, ер голям и ер малък в края на думите), дългите глаголни форми, завършващи на „-вува-“ и други подобни. Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати.
Датите в писмата са според
стария
стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г.
От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“. В повечето случаи това бе възможно. Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи. Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали.
към текста >>
3.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
" И виждаме, нали: Христос като дойде, каза да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде - Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по
стария
закон.
Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте. Тези двадесет и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, който вече ликвидира сметките, може да ви повика и ви каже: „Това не е ваше - дайте го!
" И виждаме, нали: Христос като дойде, каза да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде - Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по
стария
закон.
Обаче започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде. Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат. А всички, които защитават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „ днес с пари, па утре вересия", а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари". Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод.
към текста >>
А като така, Исус Христос е най-
старият
наш брат - като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата.
Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да и помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого - в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най- добрите понятия. Кои са, прочее, нашите приятели? Нашите приятели са светиите - те са и нашите учители и братя.
А като така, Исус Христос е най-
старият
наш брат - като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата.
Той е както брат към брата. И така Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч. Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава. В 7 ч.
към текста >>
Казват, че
старият
човек оглупява - защо?
Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата - туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най- близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че вече сме близо при Господа.
Казват, че
старият
човек оглупява - защо?
Защото Господ го стопява и от двеста стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство.
към текста >>
332 В българския
правопис
до реформата през 1946 г.
329 От плодовете им ще ги познаете – цитат на Матея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно.
332 В българския
правопис
до реформата през 1946 г.
ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д. Голов: двадесет хиляди. 335 По-ясен – в протокола на П.
към текста >>
4.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
1 Всички дати в протоколите са посочени според
стария
стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
1 Всички дати в протоколите са посочени според
стария
стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г.
За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер.
към текста >>
332 В българския
правопис
до реформата през 1946 г.
329 От плодовете им ще ги познаете – цитат наМатея 7:20. 330 „Напред, напред за слава“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно, създадена през 1888 г. в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно.
332 В българския
правопис
до реформата през 1946 г.
ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д. Голов: двадесет хиляди. 335 По-ясен – в протокола на П.
към текста >>
5.
Шеста част
Ще вземете думата с шест букви според
стария
правопис
любовь, тъй както е в реда на нещата.
Това може да стане чрез силата на Любовта. Любовта като жива сила произтича от Висшето, от Божественото. Когато говорим за нея, не разбираме тази любов, която идва отдолу, а онази, която слиза отгоре. Ако вие я повикате, Тя ще ви освободи от робство и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии... Колко пермутации съдържа думата "любовь"?
Ще вземете думата с шест букви според
стария
правопис
любовь, тъй както е в реда на нещата.
Любовта трябва да се изучава като жива сила, която работи, а не като приятно чувство или приятен стремеж. Не. Когато тази любов започне да ви въздейства, ще почувствате у вашето съзнание и дълбоко във вашата природа една малка светлинка. Тя ще се развива, и ще става все по-голяма и по-голяма. Обемът й ще се увеличи, ще обхване мозъка ви, сърцето ви, след което ще започнете да се движите в светлина. У вас ще се яви едно разширение, като че сте господари на целия свят.
към текста >>
НАГОРЕ
