Търсене в текстове за 'Символ на Знание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 882 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.
На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието.
към текста >>

Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
към текста >>

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>

Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко.
Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета.
към текста >>

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>

Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех.
Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
към текста >>

Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
към текста >>

Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
към текста >>

От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
към текста >>

Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.
Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
към текста >>

Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката?
към текста >>

„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>

От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
към текста >>

1. Ум – наука, знание
ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание 1. Ум – наука, знание 2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
към текста >>

Истината и знанието
Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието 2. Областта на науката Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос
към текста >>

1.Ум – наука, знание
Истина от земята ще прозябне[2] и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11) Дял първи Две влияния І. Наука и възпитание 1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
към текста >>

4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача.
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6].
към текста >>

Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума! ”(Пр. 9:5-6). 4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
към текста >>

6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12].
към текста >>

8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.
” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
към текста >>

Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
към текста >>

Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
към текста >>

2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието.
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е.
към текста >>

4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
към текста >>

Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
към текста >>

1.6. Истината и знанието
17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не.
към текста >>

Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга.
Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!
към текста >>

Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
към текста >>

Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
към текста >>

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.
[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
към текста >>

Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата.
пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар.
към текста >>

Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>

Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание.
„JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата „Бог” е малко обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана.
към текста >>

Това има отношение към степените на съзнание на човечеството.
Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел.
към текста >>

същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34.
[51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов. [52] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34. [53] Вероятно става дума за Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал. Завършва медицина през 1848 г. в Ню Йорк. 11 години служи в армията като хирург. През 1860 г.
към текста >>

същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74.
става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор. „Гласът му е толкова мощен – пишат съвременниците му, – че се извисява над шума на урагана. В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”). [54] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 74. [55] Гравитация (лат.) – взаимно притегляне на телата. Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”.
към текста >>

Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание.
Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание. Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра.
към текста >>

На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”.
бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858).
към текста >>

Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).
В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72). [75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми. По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата. [76] Вж. дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар.
към текста >>

a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света.
№ 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
към текста >>

Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>

Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло.
Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции. Така по-лесно бихме се ориентирали в сложната композиционна схема на произведението и съответно по-лесно бихме могли да го изучаваме и цитираме. Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло. Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост. Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него. Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход. Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката. Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока.
към текста >>

думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия.
Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа.
към текста >>

Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога.
към текста >>

От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно.
Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе.
към текста >>

А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба.
към текста >>

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>

5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа.
Вселената е негов продукт. Без ума нищо не би съществувало. 3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни.
към текста >>

18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.
16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена.
към текста >>

От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно.
Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе.
към текста >>

19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение.
Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142]
към текста >>

– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
към текста >>

[139] Тук вероятно се има предвид, че фараонът и Египет символизират материалното робство.
Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж. дял трети – 9:3. [138] „Изход” – втора книга от Петокнижието на Мойсей, описваща двата възлови момента в историята на Израил като народ: бягството от Египет и даването на Закона. Като конкретно събитие „Изход” ознаменува раждането на израилтяните като народ, след като в продължение на 430 г. живеят в Египет, а при две от династиите дори са били роби. [139] Тук вероятно се има предвид, че фараонът и Египет символизират материалното робство. [140] Вж. дял втори – ІІІ.5. [141] Неофициален съд, избиран от спорещи страни по взаимно съгласие. Всяка страна избира по равен брой арбитри, а те си избират председател. [142] Вж.
към текста >>

палатка, шатра) – преносимо светилище, което символизира Божието присъствие, т.е.
[146] Вж. дял трети –2:3. [147] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21 и бел. №74. [148] Скиния (гр. палатка, шатра) – преносимо светилище, което символизира Божието присъствие, т.е. мястото, обитавано от Бога на земята. Тя е първообраз и поставя началото на поредицата Божии „обители”, които минават през храма, тялото на Христос и Божията Църква в Небесния Йерусалим. [149] Вж. бел. № 32.
към текста >>

3. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора.
Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има. Той ще промисли всичко. Амин. 18 август. „Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духът ми".
към текста >>

Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.
19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърцето ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай. Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми.
към текста >>

Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно.
към текста >>

Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом.
Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове.
към текста >>

Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота.
За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.
към текста >>

Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.
От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове.
към текста >>

Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях.
Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа.
към текста >>

Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях.
„Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33). Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях. Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух. Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование.
към текста >>

Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности.
Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него.
към текста >>

Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв.
В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца. В какво има да се съмняваме повече?
към текста >>

Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост, знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>

Мъдрост, знание?
Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост, знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот?
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание.
2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува? Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите.
към текста >>

Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие.
4. „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява пределът на вдовицата" (Притчи 15:25). „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата.
към текста >>

Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота.
„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката.
към текста >>

Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата.
Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост. Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата. Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре.
към текста >>

Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта.
За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре. Въздай хвала и благодарение на Господа и той ще ти помага. Той ще снеме всеки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмнина от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта. Господи, както в първите дни на твоята любов, така действам. Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен. Господи, ти, който си ме слушал винаги, ще ме послушаш пак, в теб ще се хваля винаги. Всичко, което придобивам, искам да носи твоето благословение. Амин.
към текста >>

Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии.
Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
към текста >>

Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро.
Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със своите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай волята му.
към текста >>

4. 13.Червено тефтерче

Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в знанието на истината.
От света помощ не търси, нито очаквай почит. Този е развален свят, този е непослушен род. Ф.15 - 1900 Гледай към мен. Аз съм твоята сила. Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в знанието на истината. Моето знание ще ти дойде заедно с моето слово. Моят ангел, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе. Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро. Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят ангел да ти донесе моята заповед. Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя.
към текста >>

Моето знание ще ти дойде заедно с моето слово.
Този е развален свят, този е непослушен род. Ф.15 - 1900 Гледай към мен. Аз съм твоята сила. Аз съм твоята помощ, хвърли настрана человеческите учения и знания и се готви да се облечеш в знанието на истината. Моето знание ще ти дойде заедно с моето слово. Моят ангел, който ще дойде при тебе, ще бъде сила и крепост за тебе. Всичко, което съм ти говорил от начало, ще се сбъдне и то скоро. Ето, това място ще потрепери, кога пристигне моето слово, когато слезе моят ангел да ти донесе моята заповед. Числото е вече определено от мене и ще ти се каже в тоя ден, в който аз благоволя. Тайната е тайна велика, която никому не е позволено да знае.
към текста >>

Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание.
Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми. Господ се крие и стъпките му са неуловими.
към текста >>

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.") Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>

Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде.
Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд?
към текста >>

Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата?
Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
към текста >>

Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран.
Ето, Сионе, твоят избран цар (картинка) и (картинка) владика на все. В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов. От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран. Име царско, свещеници Божии! Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен.
към текста >>

И ще ви пасят със знание и разум.
„Почакай Господа, и ще те избави." 22;18. „Защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и ще бъдат всякога готови върху устните ти. За да бъде упованието ти на Господа, аз те научих на това днес, най-вече тебе." Защото съм милостив, говори Господ, не ще съхраня гняв за всегда. Само познай беззаконията си, че си отстъпил от Господа Бога твоего. И ще взема едного от града, а двата от род. И ще ви пасят със знание и разум. И когато се умножите и нарастнете на земята, в онези дни, говори Господ, не ще произнасят вече: ковчегът на завета Господен. Нито ще им дойде наум. Нито ще си напомнят него. Нито ще го посетят. Нито ще се направи вече това.
към текста >>

* Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота
И правдата им е от мене, говори Господ. Аз съм Бог Йехова, крепки, който говоря. Бог благоутробни и милосърд, дълготърпелив и много милостив и истинен, който пази милост и съхранява завет. Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух. В дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци. * Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота 10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми.
към текста >>

Защото с крепка десница крепя и с мъдрост и знание обгръщам все, защото към мене се обръща всяка твар, за да приеме сила, да се крепи.
А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истии свят аз, един твой Отец - от век и до века. Защото всичко, що създавам, е за тебе и ти за всичко. Защото всичко ще се радва в теб и ти за всичко. И ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото аз, Бог вечни Елохи Йехова, пращам, за да откриеш себе си и да изявиш себе си на всички, че в моята любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с мъдрост и знание обгръщам все, защото към мене се обръща всяка твар, за да приеме сила, да се крепи. Ето, аз ги викам по име и ще чуят гласа ми и ще се развеселят. Защото аз съм Бог вечно техен, който присъства чрез силата си всъде, затова да не се колебае сърцето ти! Думите ми са верни. „Ето, аз съм този, който говори с тебе. Много пъти съм ти говорил с благост и любов.
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но станалото може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Господ, Бог, Цар и Отец, но като че ли надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведният да върши волята му, когато е впрегнат и натоварен с нечестиви? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал за подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата. Според послушанието, и благословението. Има ли себелюбието нещо общо с Господа? - Не.
към текста >>

Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб.
Не съм ли аз мерило, свят път, истина, разбиране, разумение, мъдрост, правда, милост, любов, вяра, надежда и благост? Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си. Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото ми е будно. Ръката ми е готова да помага. Благослови сега Господа със сърцето си и го освети. В това Бог се весели - да го любиш, да му служиш от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до века.
към текста >>

Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.
Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за него. Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди? Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника. Не хапи като скорпион със своята опашка, нито като змия със своето жило. Понеже ако отровите своите ближни, що ще се ползувате? Или ако погнете своя брат, що ще добиете - ще живеете ли повече? Не. Животът на брат ви няма да стане стяжение ваше по никой начин. Кога се ползува човек от храната - нали когато се добре смели в него, когато има силата добре да я усвои и употреби?
към текста >>

Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот.
Ето, близо си до мене, слушаш биенето на сърцето ми. Ето, услушваш се да чуеш гласа ми, който и да е още слаб, като на младенец, обаче чуваш най-слабите ми шептения. Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал. Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел. О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила. Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот. И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен. Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко. Ей, Господи, когато ме носеше към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство. Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен. Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми към теб се пробужда.
към текста >>

Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си.
Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене. Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша.
към текста >>

Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти.
Ти знаеш, че в сърцето си пазя твоето име над всичко най-свято, приеми днес моята молба, колкото и да е слаба и немощна, чуй моя детински глас, който възлиза към тебе. Аз ти се моля да ме чуеш и да ме послушаш. На тебе мога да кажа неща, които никому другиму не мога да кажа, освен на теб. Ти знаеш, ти си ми го казал от начало. О, Господи, желая да гледам твоето лице, както всички, желая да ти слугувам. Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти. Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост. О, Господи, заеми се днес с мене да ме научиш във всичко добро, възпитай, обработи и посей сърцето ми с всичките семена на твоята върховна благост. Кажи ми ти, Баща мой, за твоите познания, благослови ме, защото твоето благословение е благо и твоята ръка крепка. Ето, зова те, към тебе отправям очите си, към тебе повдигам ръцете си. Теб зова на помощ, ела наблизо и слушай онова, което ще ти кажа само на теб.
към текста >>

Твоята мъдрост е непостижима, твоето знание е неизчерпаемо.
А моята радост е да се окажа достоен в послушанието си. Да се окажа силен във вярата си, крепък в любовта си. О, Господи, Боже мой, има ли друг, подобен на тебе? - Няма. Ти си велик над всичките, силен над силните, крепък над крепките. Твоята мъдрост е непостижима, твоето знание е неизчерпаемо. Слушай, аз викам към тебе и ти ме познаваш, че аз съм този, когото ти любиш, и който те люби. Опитал си моята любов и знаеш, че няма нищо, което да ме спре от да не извърша благите ти възнамерения. Господи, Боже мой, принасям тази молба за мен и за всички, които си ми дал. Благослови ги, твои бяха, на мен ги даде. Нека да се прослави твоето име, да се възцари твоята правда, да възтържествува твоята Любов!
към текста >>

5. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2.
към текста >>

Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността.
„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4.
към текста >>

Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание".
23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П. Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.) №6 гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Отворената ти картичка24 получих на 11 того и бързам да ти отговоря с това си [писмо].
към текста >>

Ако имате и някои други съобщения, пратете ми ги за знание, да видя що Ви е говорил вашият небесен водител27.
Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие. Защото Сам Той ще говори чрез своя всесилен Дух Святий. Това чака — нашето обединение за Неговата слава. А Духът на истината ще Ви ръководи. Ако имате и някои други съобщения, пратете ми ги за знание, да видя що Ви е говорил вашият небесен водител27. Поздравете го от мене и му кажете, че аз се много радвам за неговото богоугодно дело. Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал. Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази. И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи. А сега Бог на мира да бъде с Вас.
към текста >>

6. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.
№14 Варна, 24 фев[руарий] 1899 г. Любез. бр. Киров, На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат.
към текста >>

60. Става дума за „Символ на вярата".
59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.
към текста >>

Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим.
към текста >>

А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.
Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело. За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство.
към текста >>

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.
№24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
към текста >>

Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости.
към текста >>

Растете ли в познанието и благодатта Господня?
Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г. Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в което ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова. Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той. Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца. Растете ли в познанието и благодатта Господня? Поздравете от мен Николая Велчев102. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява.
към текста >>

„Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка. „И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово." С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов .................. 103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в Евангелие от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл. (У., №27, 10.11.1899 г.)
към текста >>

Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида. От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм. Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр.
към текста >>

7. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.
[Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие. Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини. Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора.
към текста >>

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
към текста >>

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
към текста >>

съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>

При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>

Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа.
Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая.
към текста >>

". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля.
Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли? ". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем".
към текста >>

Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и познанието на Господа Исуса.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) №45 Нови пазар, 21 ав[густ] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 15 того приех. Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и познанието на Господа Исуса. Дано да даде Господ щото да има повече от ония, които да пророчестват и проповядват за Христа. Онова, което Духът Господен ви диктува в сърцето, е вярно и истинно. Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта на сърцето, от която врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него. Приближаването ни при Бога зависи от послушанието ни.
към текста >>

Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание.
№49 Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина.
към текста >>

„Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2]
(У., № 49, 08.11.1900 г.) №50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
към текста >>

Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
№50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
към текста >>

Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си.
Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца.
към текста >>

Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
„Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов.
към текста >>

Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.
„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа.
към текста >>

8. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост.
публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея.
към текста >>

Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция.
към текста >>

Жабите са символ на материалистическия живот.
Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот. Значи не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките му. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра". Офицерът и духовете
към текста >>

Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи.
Питам: как стават тия работи? Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това? Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа. Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи. Предсказанието Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал. На други не казвам. Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината.
към текста >>

Невежеството е за предпочитане пред знанието.
Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Човек по-добре е да не знае, то е най-хубаво. Невежеството е за предпочитане пред знанието. При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса - не може да се върне. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако човек умре преждевременно, трябва да остане тук, докато се изпълнят годините. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук.
към текста >>

9. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения.
Л. П. Киров, Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения. Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи. Друго - Вашият Антиминс244, който имате в стаята си, покрийте го с нещо.
към текста >>

Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
към текста >>

Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>

10. ПОСЛЕСЛОВ

по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание.
През време на социализма е било доста рисковано да се съхраняват каквито и да било материали, свързани с Учението. Така едва в по-ново време бяха получени 124 фотокопия на оригинални писма на Петър Дънов и 105 ксерокопия на чернови от писмата на Пеню Киров и този архив, оцелял след близо 100 години, достигна до вас, драгите читатели. Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. С настоящата кореспонденция можем още да проследим в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на братството: „Добрата молитва“ (на 27 ноември 1900 г. по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров) и „Символът на вярата“ – 10-те свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритични сеанси, приемане на Спасителева кръв (писмо №7), водното кръщение (писмо №24) и др. Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г.
към текста >>

„…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.
„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуванието на нашата душа... И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“. „…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“. За всяка част на писмата беше съставен в табличен вид „Хронологичен показалец“, проследяващ местописането и датата на всяко писмо от кореспонденцията. Някои писма нямат отбелязани тези данни. От таблицата в първата част може да се види, че за периода 1898-1900 г. П. Дънов е пребивавал основно във Варна и Нови пазар, а П. Киров – в Бургас.
към текста >>

11. ПРЕДГОВОР

Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>

Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
към текста >>

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните.
към текста >>

Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>

Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
към текста >>

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните.
към текста >>

12. 91 ПИСМА до Мария Казакова

В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение.
към текста >>

С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени.
Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето.
към текста >>

Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>

Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.
Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
към текста >>

13. 231 ПИСМО

И няма по-велика наука от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота.
Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело. Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота. Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени. И няма по-велика наука от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота. Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата. Всичко говори, всичко носи своето минало в себе си. И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава.
към текста >>

Земете трите символични думи: Здраве, Щастие, Блаженство.
Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата. Всичко говори, всичко носи своето минало в себе си. И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава. Земете трите символични думи: Здраве, Щастие, Блаженство. Това са резултати на три велики принципа в природата. Здравето е символ на вътрешната хармония между всичките органи на тялото. Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата. Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа. Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви развитието правилно.
към текста >>

Здравето е символ на вътрешната хармония между всичките органи на тялото.
Има тясна свръзка между всичките неща в природата. Всичко говори, всичко носи своето минало в себе си. И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава. Земете трите символични думи: Здраве, Щастие, Блаженство. Това са резултати на три велики принципа в природата. Здравето е символ на вътрешната хармония между всичките органи на тялото. Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата. Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа. Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви развитието правилно. И всякой един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята.
към текста >>

Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата.
Всичко говори, всичко носи своето минало в себе си. И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава. Земете трите символични думи: Здраве, Щастие, Блаженство. Това са резултати на три велики принципа в природата. Здравето е символ на вътрешната хармония между всичките органи на тялото. Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата. Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа. Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви развитието правилно. И всякой един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята. Те са основните тонове на живота.
към текста >>

Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа.
И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава. Земете трите символични думи: Здраве, Щастие, Блаженство. Това са резултати на три велики принципа в природата. Здравето е символ на вътрешната хармония между всичките органи на тялото. Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата. Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа. Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви развитието правилно. И всякой един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята. Те са основните тонове на живота. Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща.
към текста >>

Черпете знание и Мъдрост от всичко.
И всякой един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята. Те са основните тонове на живота. Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере. Черпете знание и Мъдрост от всичко. Вървете полека от простите проявления на природата към сложните. Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата. Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата.
към текста >>

14. БЕЛЕЖКИ

Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици.
9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров. Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици. Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г. пише до Киров: „Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение?
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.
Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от Негова Дух. Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб ... " Разговор пети, 6 юли 1900 г. „Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..." Разговор шести, 8 юли 1900 г. „Попитай оня червей, защо се влече? И той ще ти отговори защо.
към текста >>

Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци.
Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година. 40. Д-р Дуков от Казанлък. При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом. 41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
към текста >>

15. Повече светлина

А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
Повече светлина Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят.
към текста >>

Кой търси знанието?
У човека има излишни енергии, които той трябва да тури на полезна работа.) Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? – Гладният. Кой се стреми да забогатее? – Бедният. Кой търси знанието? – Невежият. Кой иска силата? – Безсилният. Кой жадува за славата? – Безславният.
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
към текста >>

– Пак по светлината на своето знание.
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? – По своята светлина. По какво се отличава ученият? – Пак по светлината на своето знание. По какво се отличава философът? – По светлината на своя разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? – По силата на своята Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек?
към текста >>

Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията.
Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим?
към текста >>

Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
към текста >>

Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим? “ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни. И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.
към текста >>

16. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“.
към текста >>

И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране.
към текста >>

Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум.
Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна.
към текста >>

На това може някой да ни възрази: „Що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето?
Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята. На това може някой да ни възрази: „Що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето? “ Там е най-голямата, именно, погрешка. Разумното на света е вечно настояще, което прониква нещата, живите организми и същества и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „За да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света; и тогава ние задаваме втория въпрос: „Защо човек трябва да живее? “ На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „Трябва да се живее, но не знаем защо“.
към текста >>

17. 100–150

Те измиват и пречистват човешкото съзнание.
Плачът. Има един свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото.
към текста >>

Вярата иде от свръхсъзнанието.
Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога! 124 Вяра. Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога. Вярата иде от свръхсъзнанието. 125 Будност. Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си. 126 Стремежът на ученика.
към текста >>

Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога.
Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго. 132 Новото раждане. Непреривен е процесът на раждането. Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят. Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога. Всеки ден трябва да има ново прозрение за неизследимите пътища на Бога. Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума. Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му. Всеки ден чакай посещението на Бога!
към текста >>

Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява.
Непреривен е процесът на раждането. Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят. Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога. Всеки ден трябва да има ново прозрение за неизследимите пътища на Бога. Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума. Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му. Всеки ден чакай посещението на Бога! 133 Свобода. Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна.
към текста >>

Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя.
Изпит. Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там ще бъде прекаран през местности с цветя. Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им – ще заспи, и там ще остане. Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя. 136 Природа. Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините.
към текста >>

Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят.
Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им – ще заспи, и там ще остане. Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя. 136 Природа. Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота. 137 Сърдце, ум, душа.
към текста >>

Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи!
Учение. Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи! За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144 Спокойствие. Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички условия; той знае, че то е за негово Добро.
към текста >>

18. Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя

Призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви.
Аз разполагам с неизчерпаемо богатство, аз живея в изобилието на Божията любов, дишам светлината на Божията мъдрост, движа се във великата Божия истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което си ми дал. формула 398 Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която ни даваш. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистенен, всемъдър, вселюбящ и всеблаг. Концентрация Призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. И ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия, светът ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите и великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем за десет-петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. формула 399 Любов - безспир, живот - безкрай, вяра - непоколебима формула 400
към текста >>

От царуването на мъдростта да придобия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му.
След това ще кажеш в себе си: От царуването на любовта да придобия стремеж към всичко най-хубаво в живота. От царуването на правдата да придобия прави правилни отношения към хората. От царуването на истината да придобия свобода и простор. От царуването на добродетелта да придобия прилежание към доброто и добре да постъпвам винаги. От царуването на мъдростта да придобия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му. Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа.
към текста >>

Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа.
От царуването на мъдростта да придобия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му. Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.
към текста >>

Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично.
Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег.
Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Мойсей и Разбойника на кръста. Авраам се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да пренесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва като Мойсей на планината Синай на връх Хорей, където получава заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът - това е планината Тавор.
към текста >>

Отражението му е светлината, знанието.
да умрем за света, да се родим изново, а това става на Голгота. формула 403 Първото лице на Бога е любовта. Отражението на това лице е живота. Второто лице на Бога е мъдростта. Отражението му е светлината, знанието. Третото лице на Бога е истината. Отражението му е свободата. Бдение Като се съберете в името на Господа, направете едночасово бдение. То ще се състои в размишление, изповед, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура.
Съставителите нямат претенция за научен исторически труд, затова подзаглавието „Документална хроника" е знак за авторска дистанция, дори за пълно авторско отсъствие. Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна.
към текста >>

За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила.
Още повече че след книгите на Георги Томалевски и Атанас Славов едва ли може да се добави нещо към жанра на авторизираната историография.* Но колкото и да ни убеждават историците в безпристрастната обективност на историческите документи, кой днес би повярвал, че животът на историята и нашето разбиране за него съвпадат. Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура.
към текста >>

В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание.
Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г. пр. Хр.);
към текста >>

Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар.
пр. Хр.); кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г. пр. Хр.); създаване на Четвъртата, гръцко-римска, културна епоха и школата на Учителя Орфей (около 1250 г. пр. Хр.). Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар. сетивна душа. Мисия на Черноморското духовно пространство в хода на Първия културен импулс: а) Синтезира резултатите от древноперсийската и египетско-халдейската културна епоха чрез митологичния импулс на Прометей, прикован върху Кавказките скали край източното черноморско крайбрежие (около 3100 г. пр. Хр.). Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб.
към текста >>

Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание.
пр. Хр.). Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб. б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на река Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България).
към текста >>

Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура.
Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г.
към текста >>

Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока.
преминава през семитските племена и родословието на Авраам; пренася се в Египет, където Мойсей се посвещава в тайните на херметизма; предава се в двата центъра (египетски и палестински) на Есейската езотерична школа; кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при кръстната Му смърт на Голгота; подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците. Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос.
към текста >>

в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода.
сл. Хр. по времето на император Константин Погонат се твърди, че Аспарух станал владетел на Долна Мизия, което означава, че е превзел и Варна. През периода от 773 г. до 1202 г. градът е отново византийски. в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода. Най-вероятно името Варна отразява мисията на своята културна епоха. Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и река трябва да се назовава с такова име. В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие.
към текста >>

От културологична гледна точка вярата се явява като функция на мисленето за познаване на вече невидимите за съзнанието духовни светове.
В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие. Според езотеричната наука представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло. Най-сетне е възможно Варна да произхожда от древноперсийската дума \varъnа, която означава вяра. От културологична гледна точка вярата се явява като функция на мисленето за познаване на вече невидимите за съзнанието духовни светове. Така че в контекста на конкретната езотерична мисия на Варна през епохата на Втория културен импулс и трите възможни етимологични корена на името и означават едно и също: астрално пространство под въздействие на мисълта. Трети културен импулс. Цел: да даде методология за реализиране на Христовия импулс в личния и социалния живот. Ход: започва от Индия чрез мисията на Буда (563 - 483 г. пр. Хр.);
към текста >>

Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса.
Но Бог, според метафоричния израз на Учителя, събира кръвта от бойните полета, за да съгради новото сърце на човечеството. Четвърти културен импулс. Цел: да подготви славянството за предстоящата Шеста културна епоха, наречена Култура на сърцето. Ход: започва от Варна под ръководството на Учителя Беинса Дуно; преминава във Велико Търново и София, оттам - във Франция, Литва, Русия, САЩ, Канада, Аржентина и Конго. Предстоящ резултат: изграждане на ядрото на човешкото съзнание, наречено Разумно сърце ши Съзнаваща душа, чрез включване на принципа на Любовта като основа на Живота; непосредствено отваряне на Разумното сърце към Духа на Истината чрез живот за Цялото; подготвяне на човечеството за Шестата (славянска) културна епоха, ядро на бъдещия Шести планетарен цикъл, наречен Шеста раса. Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея.
към текста >>

20. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя.
към текста >>

Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
към текста >>

Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
към текста >>

В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Така щото, в този смисъл, всякой един человек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове. Такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него - цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. Като факт това не съществува, но трябва да го знаете. В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли.
към текста >>

Овцата е взета като символ на Добродетелта.
След това г-н Дънов прочете глава 10 от Ев. от Иоана и между другото каза: Ще обърна вниманието ви върху 12-ия стих. (Прочете го). Тези Христови думи имат общо значение спрямо человечеството и частично спрямо всякой един человек. Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е ед-но същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама.
към текста >>

Мъчнотията е в незнанието за извършването на работата.
Но първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих казва кой е Пастирът. Филип казва, че 200 динария хляб нямало да достигне на народа. Обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа. Мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук, например, мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и пр.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на Майката. А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете.
Тези хора, които нямат принципи, те са грешните хора. Забележете, че Христос казва „двама или трима". Съберете тези числа и ще получите числото пет. И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ. Затова и Христос казва: „Думи-те, които Аз казвам, не са мои, а са думи на Отца". В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете. Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват, например, друг, че е оратор. Но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал, че гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". И тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите.
към текста >>

Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника.
Те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува.
към текста >>

Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе.
И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния. Или будни, или спящи - едно от двете. Защото както лозаринът очаква от лозето, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Този хляб е символ на Моята Любов.
Аз Съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото Име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени. Всички пиха по малко вино от голямата чаша.
към текста >>

Съзнание и подсъзнание.
вечерта събрание, което ще бъде посветено на домовете на Веригата. И тук ни се обясни, че това показвало, че и Веригата си има свои домове: Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата. Да знаете, че духовете са вземали връх над него и помощта трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание. Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В человека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
към текста >>

Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме.
И тук ни се обясни, че това показвало, че и Веригата си има свои домове: Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата. Да знаете, че духовете са вземали връх над него и помощта трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание. Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В человека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме.
към текста >>

В человека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова.
Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата. Да знаете, че духовете са вземали връх над него и помощта трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание. Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В человека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината?
към текста >>

Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание.
По смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, несъзнание - това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за моето положение - това казала Казакова, онова казала Казакова - и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... графически евангелия. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина аз се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
към текста >>

Да, несъзнание - това е един мъчен въпрос за разбиране.
Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, несъзнание - това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за моето положение - това казала Казакова, онова казала Казакова - и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... графически евангелия. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина аз се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това?
към текста >>

Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията, тя е една Книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог. Обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлян из вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно, този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>

Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно, Той иска всичките неща да се индивидуализират както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.
към текста >>

Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
Вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст.
към текста >>

Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да предаде нито една педя живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата, обаче, на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? - Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>

Знание?
Пълнотата, обаче, на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? - Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот?
към текста >>

Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? -Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините й в ръцете Си? - Не. Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание.
-Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините й в ръцете Си? - Не. Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите.
към текста >>

В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее.
Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно, никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всичките с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаяте в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието въз-гордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.
към текста >>

Затова и Павел казва, че знанието въз-гордява, а Любовта назидава.
Следователно, никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всичките с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаяте в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието въз-гордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения.
към текста >>

Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта.
Когато сте в нужда само ще опасвате лентите, защото опасването им означава воюване. Молитвата си правете между 10 и 12 ч. преди и от 1 до 4 ч. след полунощ, защото това е най-доброто време за молитва. Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта. Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото Име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно. Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено.
към текста >>

Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата. Ще се молите за всичките членове на Веригата, ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, който знаете и не знаете; да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите; да им изпрати Господ силата Си отгоре и закона Си в сърцата им, как да управляват. Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
към текста >>

Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост.
Петият петък ще се употреби изключително за управляващите; да им изпрати Господ силата Си отгоре и закона Си в сърцата им, как да управляват. Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината.
към текста >>

След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
Присъства и Господ. Докторът и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света." През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да и помогна. Но нищо. След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа - това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането и в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори:
към текста >>

22. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ.
Варна, 24 февруари 1899 г. Любезни брат Киров, На 13 февруари приех една заповед от Господа, която ви изпращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми и двамата вашето писмено решение, което Духът на Истината ще ви даде. Това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме вие там и ние тука и ще се молим заедно и същевременно. Д-р Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат.
към текста >>

Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа.
Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички свети мъже, които са служили Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог Мой да ви укрепи и благослови според Своята Милост и Благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познаете от опит що е Неговата блага и свята Воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая.
към текста >>

Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот.
Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук. Всичко, което вий ми съобщихте както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случаи, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения**. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И, разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
към текста >>

Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата воля; а Божията воля е вечното добро, а Неговото познание е Живот вечен.
За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение. Божиите работи ще се изпълнят -всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за всичките души и ни ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата воля; а Божията воля е вечното добро, а Неговото познание е Живот вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Милкон, Николай, а най-после - и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

Божието познание и Мъдрост са необходими.
Има много неща, които са ми препятствували. Дяволът не е седял мирен. Поставил е спънки и отвън, и отвътре. Има неща, които трябва съвършено да се изправят. При другото, трябва пълно съобразяване с Волята Божия. Божието познание и Мъдрост са необходими. Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват. Бързите работи винаги имат тоя резултат. Аз не мога да си обясня как човеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това, без онова ясно разбиране [на] Любовта на Господа и [без] готовността, според диктуванията на Святия Дух, не можем да имаме успех. Онези наши приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави.
към текста >>

Децата винаги растат и напредват и в знание, и в мъдрост.
Човек може да бъде господар само на своята душа. Потребна е духовна свобода. Ако не станете като децата, казва Христос, не можете да влезете в Царството Бо-жие. Тия думи са верни. И колко право е казал Господ. Децата винаги растат и напредват и в знание, и в мъдрост. А нам се пада да бъдем примерни във всичко. Да се не поколебаваме тъй лесно от нищожните работи на тоя свят. Туй, което Господ отреди, времето покаже и чело-веците способстват да се извърши, е волята на Невидимия. Ако Д-рът е още помежду живите, то е, за да извърши Волята на Бога, която му се възлага. Затова му се дава тази благодат, затова и вий пострадахте като Иона.
към текста >>

23. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност.
„Има да се каже много", но Велко Петрушев не го казва; хрониката му за Варненското братство само маркира лица и събития. Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г.
към текста >>

Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т.
Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>

Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно.
" Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма. Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги. В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него. „Красотата ме завладя", спомня си по-късно Михаил Иванов.
към текста >>

Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна.
По съвет на Учителя Беинса Дуно през 1923 г. записва педагогика в Софийския университет. Започва софийският период от биографията му, но той не е предмет на нашето изследване. Хрониката на варненските години на Михаил Иванов Димитров съдържа многозначителен смисъл. На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми.
към текста >>

Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции.
Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Опит за реабилитиране на Иванов /това трябваше да е смешно ако не е толкова трагично /. Но негативниа път до Беинса Дуно е път на заблуда и отклонение по който са тръгнали масово. Малкото останали хора благословени с Духът на Истината страдат като гледат това а благословението си го чувстват като проклятие понеже никой не чува техните предупреждения.Спете спокойно и мислете позитивно докато потъвате /най емоционално не пожелавам на никого духовните страдани на посветените/.
към текста >>

24. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса.
Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина. В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете. Една нощ сънувах, че се намирам в салон, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна. В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия. Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности.
към текста >>

Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н.
Впрочем, те не бяха именувани лекции, а размишления. Очаквах с нетърпение деня, когато ще се съберем. По всяко свободно време ги препрочитах отново и те все повече ми харесваха. Чувствах силата на Присъствието в тях. Най-после се събрахме в дома на брат Велко. Той ни каза, че занапред ни очаква сериозна работа, че се създава Вътрешна Школа под давлението на Духа, че чрез него ще се дават размишления, книги и лекции от по-друг, по-вътрешен, по-тайнствен характер; че ще ни се откриват някои тайни, за които хората и не подозират; че лекциите на Учителя имат за задача да пробудят съзнанието на хората и поспециално на учениците, за да ги подготви за Новата култура, която иде; че във Вътрешната Школа тези ученици имат вече пробудено съзнание, защото са школували в минали тайни Школи и т.н. Началото беше сложено като опит с трима души: братята Велко Петрушев, Тодор Дренски и Христо Арабаджиев. Първата лекция-раз-мишление била дадена на 8 август 1931 г. и била озаглавена „Образът на светията". Дълги години записвал Тодор Дренски.
към текста >>

Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво.
Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна. Силата е в тайната".
към текста >>

25. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство.
към текста >>

В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория.
Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
към текста >>

Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.)
към текста >>

Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория.
към текста >>

В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
към текста >>

Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не!
към текста >>

Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината.
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
към текста >>

Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
към текста >>

Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
към текста >>

В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. Като факт това не съществува, но трябва да го знаете. В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли.
към текста >>

Овцата е взета като символ на Добродетелта.
вечерта се събрахме всички. По покана на г-н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание. След това г-н Дънов прочете глава 10-а от Евангелието от Йоанна и между другото каза: Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих (прочете го). Тези Христови думи имат общо значение спрямо човечеството и частично – спрямо всякой един човек. Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама.
към текста >>

Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в незнанието за извършването на работата.
Сега аз ще говоря върху седмия стих: „За двеста динарии хляб не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо.“ Може би във вашите умове ще се подигне въпросът какво отношение и каква връзка има между вчерашния стих и днешния. Но първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих казва кой е Пастирът. Филип казва, че двеста динарии хляб нямало да достигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук например мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и прочее.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

Затова и Христос казва: „Думите, които Аз казвам, не са Мои, а са думи на Отца.“ В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете.
Две майки, на които децата боледуват, и две моми, които деца не са имали, чувстват ли еднакво болестта? Тези хора, които нямат принципи, те са грешните хора. Забележете, че Христос казва „двама или трима“. Съберете тези числа и ще получите числото 5. И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ. Затова и Христос казва: „Думите, които Аз казвам, не са Мои, а са думи на Отца.“ В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете. Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват например друг, че е оратор, но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“ – и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В такива случаи вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ ще бъде управителят или капитанът на кораба – вие ще туряте кюмюр, а Господ ще управлява кораба. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са пет – пет Велики творчески сили, които се съдържат в тези числа – 2 и 3.
към текста >>

Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви.
Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете.
към текста >>

Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе.
Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане.
Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие.
към текста >>

Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината.
В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов.
към текста >>

А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще.
В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека.
към текста >>

Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека.
А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас. Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото.
към текста >>

Този хляб е символ на Моята Любов.
Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя. А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша.
към текста >>

Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме.
Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
към текста >>

В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова.
Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство.
към текста >>

Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание.
Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
към текста >>

Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране.
При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това?
към текста >>

Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>

Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.
към текста >>

Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
към текста >>

Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби.
Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня.
към текста >>

Какво искаш – Знание?
Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
към текста >>

Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“ Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
към текста >>

В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее.
Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помага. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения.
към текста >>

Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава.
Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра.
към текста >>

Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта.
Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда. Когато сте в нужда само, ще опасвате лентите, защото опасването им означава воюване. Молитвата си правете между 10 и 12 ч. преди и от 1 до 4 ч. след полунощ, защото това е най-доброто време за молитва. Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта. Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно. За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон.
към текста >>

Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.
Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.
към текста >>

Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост.
Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите. Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
към текста >>

Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.
към текста >>

Вам е необходимо Знание, за да може да се борите.
Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата у нас, а враговете - навън от нас. Още навън от нас - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша." Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират. Вам е необходимо Знание, за да може да се борите. Трябва ви добро оръжие, с чакмаклии пушки не може да се борите. Не бива вие да предизвиквате борбата. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие.
към текста >>

От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.
към текста >>

Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава.
Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки?
към текста >>

Многото знание у вас разваля.
По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други.
към текста >>

За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет.
А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила. В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч.
към текста >>

Какво искаш – Знание?
84 Да се оправят – в протокола на Д. Голов: да се управляват. 85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат. 86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? – в протокола на Д. Голов: Сега какво желаеш ти – Знание? 87 От вкуса – в протокола на П. Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П.
към текста >>

Голов: Сега какво желаеш ти – Знание?
85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат. 86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? – в протокола на Д. Голов: Сега какво желаеш ти – Знание? 87 От вкуса – в протокола на П. Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П. Гумнеров: разните занимания. 89 Ще те укроти – в протокола на П.
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието на Христа, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали ведно с тях: „Разпни Го, разпни Го." Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събират119, за да изправите грешката на миналото си.
Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене - не"118 . Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними. Един грешник например е като вълк - колкото повече го храните, толкова повече ще иска да хапе и къса. Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието на Христа, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали ведно с тях: „Разпни Го, разпни Го." Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събират119, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците - това е вярно, но това значи, че дойде за Кавказката раса, а семитите Го не приеха. Виделината е във вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим - то е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят.
към текста >>

Втората е влязла чрез носа и тя именно е Разумната душа, та затова носът е символ на Разумната душа.
После, Духът иска да ви каже и друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой например е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Ако някой има желание, което не може да разреши, тогава да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя именно е Разумната душа, та затова носът е символ на Разумната душа. Устата пък е символ на Любовта, но е символ същевременно и на Животинската душа. И така Духовната душа, която диша, се храни от въздух. Едната живее в основата на къщата, а другата - на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е Животинската душа, а другата, Разумната душа, живее на горния етаж. Но и двете са едно - Разумността и Животинската душа вървят заедно.
към текста >>

Устата пък е символ на Любовта, но е символ същевременно и на Животинската душа.
Някой например е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Ако някой има желание, което не може да разреши, тогава да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя именно е Разумната душа, та затова носът е символ на Разумната душа. Устата пък е символ на Любовта, но е символ същевременно и на Животинската душа. И така Духовната душа, която диша, се храни от въздух. Едната живее в основата на къщата, а другата - на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е Животинската душа, а другата, Разумната душа, живее на горния етаж. Но и двете са едно - Разумността и Животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето - там е, гдето тя живее.
към текста >>

Без формите никакво знание не може да съществува.
Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината, Мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно тази Пръчка-емблема показва и троякото проявление на Бога.
към текста >>

Виждате колко лесно може да се поддавате - черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това.
трябва да бъдете всички тук. Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата. Снощи някои от вас направихте една грешка; такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и отидохте някои от вас по гости. Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно може да се поддавате - черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте - това Духът не одобрява. Подигравате се един други и се шегувате. Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл? И туй Духът тоже не одобрява. Мъчнотията да се състави Верига е тая, че във всяка, вече съставена, трябва да има Чистота.
към текста >>

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение".
Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели Отгоре закъсняха да се явят днес. А с тях щяха да се явят и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
към текста >>

Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха поотделно на 29 книжки, от които всякой от нас взе по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото - това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ - това е първото Същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог.
към текста >>

Това значи Мъдрост, Знание - че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща.
Този, който раздава Правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал125, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че „майка ми ме е научила така". В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата правда в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата правда? Това значи Мъдрост, Знание - че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после - че имаме стремеж към Бога. Числото 3, това е изкуплението - Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, [това] представлява човека в животинското му естество. Като например имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.
към текста >>

Значи при всичките животни, които са искали да придобият Знание и Мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е Мъдростта.
Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив126. [Числото] 13 - това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. [Числото] 14 - то представлява две числа по 7. То е Мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи при всичките животни, които са искали да придобият Знание и Мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е Мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на Мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5 плюс 1 е равно на 6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 8, което е смирение. [Числото] 17 - то е милосърдие, защото в 8, което се образува от 1 плюс 7, има падане и слабост.
към текста >>

Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства.
Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. В. Узунов: Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин- петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание.
към текста >>

А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш.
Осми въпрос: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Тачев.) - Сега си един човек, който изкупва миналото, а в бъдеще ще бъдеш човек, който изправя своето минало. В минало време си бил просто един престъпник - преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в град Яфа 138. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало.
към текста >>

След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот.
И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул. Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914-а представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване. Защото, като се усъвършенстват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: Най-първо за четивото: ще вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука 146, цялото Евангелие от Йоанна, цялото Първо послание към Коринтяном, цялото Битие, цялата Първа книга на Царете. Изцяло този прочит се състои от сто и седемдесет глави, от които сто и четири глави ще употребите изключително за петдесет и двата петъка в годината, т.е.
към текста >>

29. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате.
Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности. Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и Волята на Отца Моего. Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете! " А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите:
към текста >>

Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание.
А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169 Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници.
към текста >>

170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов.
Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им.
към текста >>

А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата.
И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползвате в Живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен - не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината (сочи Пентаграма, Фиг. 10), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона за Правдата, книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата - Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени.
към текста >>

Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си.
Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела. В трите тия тела - във физическото, Жизненото и в Тялото на плътта - се е развила Надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме.
към текста >>

Истината е, която може да даде на човека Знание, Мъдрост и да свърже човека с Божествената Любов.
За да бъде човек свободен, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек свободен, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек свободен, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на Свободата и само по тоя начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна Сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на Свободата Истината е посредница - тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на Свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползва. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила - Истината е сила, която може да разедини злото от Доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека Знание, Мъдрост и да свърже човека с Божествената Любов. И когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна Пълнота, от която сега имате нужда. Само Истината е, която внася в душата Мир и спокойствие; когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете например едно дете в тъмнина - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на Истина - гдето няма Истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенства и развива човешките души.
към текста >>

155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия.
към текста >>

170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде.
към текста >>

И всичките хора, това са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание, и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им.
Може да каже някой: „Ами ако умрат моите деца? " По-добре умрете честни и почтени, отколкото да умрете като един лъжец. Какво ще каже светът за нас, е малко важно - най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ им я е дал. И всичките хора, това са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание, и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях просто се плаща за работата - те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуща кредитите. Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос много лесно се разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди.
към текста >>

А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение - Исус е символ на търпението.
Той е... О 210- Ангел на завета, Господ, на когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена. Например Той е с тридесет и четири-тридесет и пет имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение - Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий. В 12 ч. на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 ч. подир обед. В 4 ч.
към текста >>

Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата.
на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 ч. подир обед. В 4 ч. следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Г-н Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо - за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалом 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 , 10 211 със същите стихове, 12:3, 14:5, 15:4, 20:2, 21:3, 24:6, 30:3, 35:8, 36:9, 40:4, 41:5, 50:5, 51:6, 60:6, 64:10, 71:8, 75:3, 82:1, 91:10 и 100:1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми - Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и живота, в който Аз пребъдвам.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
Примирете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, който действа и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки. Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи.
към текста >>

Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека.
И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби - това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска; например трябват ли ви пари, положете 247 зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките и степени.
към текста >>

Защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които [Той] носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на Истината.
Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас. И затуй вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите. Защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които [Той] носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на Истината. Ако страдаме в живота си, то е, защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме„Грешна душо" 251, към 8 ч. вечерта се разотидохме за до утре, 10 ч. сутринта. А към 9 ч.
към текста >>

И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда.
към текста >>

Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него.
Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла.
към текста >>

Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието.
Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в Истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите." 257 И действително Мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви, молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед.
към текста >>

Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме.
Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най- глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога 259. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата. Но това не е вярно, защото Той като Дух не присъства там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
към текста >>

Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота. Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече - това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!
към текста >>

А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко.
Защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме - няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двуумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва - изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още десет години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява Волята Божия, всичко ще ни се даде, защото Небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави. А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това Общество на духове и затова бъдете всички чисти.
към текста >>

На физическото поле Небето представлява свръхсъзнанието, Земята - съзнанието, а морето - подсъзнанието.
Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. Г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни: Най-важните краски са 265 розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантената. На физическото поле Небето представлява свръхсъзнанието, Земята - съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяването на „Благословен Си, Христе, Боже наш" 266 г-н Дънов продължи: Законите в Духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>

Добро дело е и туй - когато дойде Любовта, Знанието, Вярата, вие ги давайте и на другите.
Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, в опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако например една опашка не можем да клатим за свят 267, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки - да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй - когато дойде Любовта, Знанието, Вярата, вие ги давайте и на другите. „Даром сте приели, даром давайте."268 Защото иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения. Така, от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви. Защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима.
към текста >>

Искате Знание, богатство, слава и чест - искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от Книгата Господня. И този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго: има места, гдето Ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате Знание, богатство, слава и чест - искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от С. Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6,30 ч.
към текста >>

Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото.
В 6,30 ч. подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
към текста >>

Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото Знание и Доброто ще изпъкне.
Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, един германец ще видиш доволен от петдесет декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото Знание и Доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идват от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се - вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайтеисъхранявайтеоноваистинскознание и разбиране, че Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят.
към текста >>

Имайтеисъхранявайтеоноваистинскознание и разбиране, че Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега.
Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото Знание и Доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идват от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се - вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайтеисъхранявайтеоноваистинскознание и разбиране, че Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете - в смисъл към греха, а да възкръснете към Правдата и Любовта. В 8,30 ч. вечерта се подкачи бдение - трима по трима, до 12 ч.
към текста >>

От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години.
към текста >>

На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството.
към текста >>

После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва.
Докато ако Ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били низринати съвършено от Небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази Любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва. Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат.
към текста >>

За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри.
Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва. Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна.
към текста >>

Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание.
Следователно беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! " Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христа. И като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега - Вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците - именно да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая - това е Правдата. Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още Живота. А трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа.
към текста >>

Но тия житни зърна носят и съзнание.
Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие. Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч. подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
към текста >>

При това ние имаме всичките почти плодове, които Земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби.
Нозете, както знаете вече, представляват тоже Добродетелта, а ръцете - Правдата. Значи от същото това Братство искат, щото Добродетелта и Правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска (но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски), който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето повдигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които Земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби. И тази вечер, като действаме в тази Любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 ч. през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време - лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 20 август, понеделник
към текста >>

Така е и с учения човек: щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение.
В Живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и Духа на човека - трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора: например един търговец, докато има в ума си парите, той чувства, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек: щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и прочее. Но така е и с религиозния човек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши.
към текста >>

Ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши.
Тя е потребна и е потребна за всичките хора в Живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете например златото - то представлява Мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира, и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето - то ще ви разруши. Ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разхлабва и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата. Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце.
към текста >>

Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат.
към текста >>

Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви.
Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат. И един човек, който не разбира Правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят!
към текста >>

283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3. 283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.Гумнеров: Йоанна 6:47-59, 22:14-20.
към текста >>

Гумнеров: спрямо съзнанието.
Голов: да го чуете. 289 Ги наричат светии – в протокола на Д. Голов: ги наричат светли. 290 Какво е съотношението – в протокола на П.Гумнеров: какво е състоянието. 291 Спрямо създанието – в протокола на П. Гумнеров: спрямо съзнанието. 292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41.
към текста >>

От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание.
Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята 273. Веднъж сте изпращани в Палестина - първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция (след завладяването и, когато Римската империя е влязла в своя разгар) вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали народите на многото езици. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години.
към текста >>

На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо Знание и Мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното - Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята - да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което повдига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с тисящи на тисящи и тми на тми 277, което значи сто милиона. А 100 е число на Ангелите и представлява съвършенството.
към текста >>

31. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила.
10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея.
към текста >>

И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
към текста >>

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
събранието се преустанови за в 3,30 ч. подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник Времето сутринта бе студено, но след изгрева на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
към текста >>

Ще ви говоря върху думата познание.
Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч. преди обед има бдение по трима. В 10 ч. се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза: Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи.
към текста >>

На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор.
В 10 ч. се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза: Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>

Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е.
Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие 1:1), че „В началото създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята. И то подразбира не тази Земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров.
към текста >>

Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа.
И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие 1:1), че „В началото създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята. И то подразбира не тази Земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената светлина.
към текста >>

Ден, споменат в стих 5-и, е символ на Виделината, която е една сила положителна, а нощ е символ на тъмнината - сила, отрицателна на Виделината.
Да, Земята - то са човешките души (чете Битие 1:2-5). Върху Земята значи нямало ред и порядък - „неустроена, пуста", но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. Ден, споменат в стих 5-и, е символ на Виделината, която е една сила положителна, а нощ е символ на тъмнината - сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8). Твърд - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души.
към текста >>

Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете."329 Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права, или не.
Кой е бил този човек? И. Русев: Служител Господен. С този пример се пояснява стиха кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави"328, нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете."329 Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права, или не. Обясних ви какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото - защо е така? Дали не е вярна поговорката: Какъвто ти е умът, такъв ти е домът? За въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все че вие сте ги много кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачката и.
към текста >>

Сега - думата познание, и тя носи своето разяснение.
Като влезете в Духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересувана. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме. Сега - думата познание, и тя носи своето разяснение. Буквата п е чашка, обърната надолу - тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от Слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш 333, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата о показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата з показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, за да го използваме. Например вие развъждате две хиляди334 кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва; важното е значи колко от нашите желания ние ще можем да използваме, а не само да ги имаме.
към текста >>

Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим.
Например вие развъждате две хиляди334 кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва; важното е значи колко от нашите желания ние ще можем да използваме, а не само да ги имаме. Буквата н показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един по-ясен335 хоризонт. Буквата а показва какво именно можем да наблюдаваме. А буквата и показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем да намерим Бога. И ако намерите, казвам, това колело, само тогава ще намерите Бога - без него това е невъзможно. Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим. Сега пак ще ме попитате: „Как? " На първо място започнете да мислите, че имате известно, даже нека е може би смътно понятие за Христа. Защото в дългата ваша еволюция вие все ще сте срещнали някъде Христа - и затова разгънете вашата архива и Го потърсете. Но вие искате аз да вляза в архивата ваша - а знаете ли колко е голяма вашата архива? Осемдесет души сте тук и откъде да намеря аз толкова време да претършувам архивите на всекиго от вас?
към текста >>

Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично.
Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат Вяра без съмнение - детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее. И действително хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

Когато един ден ние разберем Вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в Знание.
Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва, във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем - Вяра, върху която се гради всичко. Върху тази Вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем Вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в Знание. Та затова трябва да се държим за Вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето - Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за Вярата - ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог да изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права, или не. Вярвайте обаче, че Христос е, който може да ни даде Сила, вярвайте, че Той слуша нашия глас. Не искам да философствам по въпроса доколко Той е далеч от нас.
към текста >>

Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Питам тогава какъв ще бъде вашият Рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго - а това вече не е Рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос, [под] Син Човечески, който иска да се прослави и в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници с двадесет стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат - защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно.
към текста >>

Символично тия двама представляват Адама и Ева.
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба. Исус Христос ги повика и ги попита какво искат, те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете как завършиха те своя живот. Символично тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или майка му са съгрешили.
към текста >>

Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение.
" Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете как завършиха те своя живот. Символично тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите.
към текста >>

Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изиска от дявола първом да каже: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и грешен." Дяволът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." 349 А с това Господ е искал [дяволът] да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе 350 последствията на онова, което е правил. Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг - друго; един - по- умен, а друг - по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание.
Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват и по отношение на техните форми могат да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които Ангелите се хранят, и ако тези растения не дават плодове, Ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия Ангели пристъпят да ни култивират. Та под думата дела се разбира плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме.
към текста >>

Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света.
Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза към Земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна - започне да мисли за Небето. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли. Следователно трябва да се върнете, и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото ако не заколеха Христа - телето, нямаше да ни приемат в Небето.
към текста >>

Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават.
Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли. Следователно трябва да се върнете, и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото ако не заколеха Христа - телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето."358 Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета. Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме, та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка; също и писмо ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприят- ността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по- горе, за да се ползват.
към текста >>

Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората.
Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат; казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.
към текста >>

Христос иска да ни даде Знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер с един железен язик тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошъл пак да гледа, извадил окото си. Много пъти и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде Знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат как да връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата Любовь и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например срещнете един човек, който ви се сърди - кажете десет пъти думата Любовь и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата Любовь. И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата Любовь, та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
към текста >>

И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят.
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите.
към текста >>

И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача.
към текста >>

333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос.
в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д. Голов: двадесет хиляди. 335 По-ясен – в протокола на П. Гумнеров: по-висок. 336 Преди години – в протокола на Д.
към текста >>

367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието.
363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>

32. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Какво искаш – Знание?
84 Да се оправят – в протокола на Д. Голов: да се управляват. 85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат. 86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? – в протокола на Д. Голов: Сега какво желаеш ти – Знание? 87 От вкуса – в протокола на П. Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П.
към текста >>

Голов: Сега какво желаеш ти – Знание?
85 Нямат и ум, а и от смирение не искат – в протокола на П. Гумнеров: нямат и уж от смирение не искат. 86 Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание? – в протокола на Д. Голов: Сега какво желаеш ти – Знание? 87 От вкуса – в протокола на П. Гумнеров: от вкусването. 88 Празните занимания – в протокола на П. Гумнеров:разните занимания. 89 Ще те укроти – в протокола на П.
към текста >>

155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник. 155 Александър Кръстников (1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар. магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент.
към текста >>

170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д. Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде.
към текста >>

283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3. 283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.
към текста >>

Гумнеров:спрямо съзнанието.
Голов: да го чуете. 289 Ги наричат светии – в протокола на Д. Голов: ги наричат светли. 290 Какво е съотношението – в протокола на П.Гумнеров: какво е състоянието. 291 Спрямо създанието – в протокола на П. Гумнеров:спрямо съзнанието. 292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41.
към текста >>

333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос.
в с. Хотанца, Русенско, по време на неговото учителстване там; по-късно е нотирана под името „За Небесния цар“. 331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д. Голов: двадесет хиляди. 335 По-ясен – в протокола на П. Гумнеров: по-висок. 336 Преди години – в протокола на Д.
към текста >>

367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието.
363 Удари с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието. 368 Тройното съглашение или Тройният съюз – междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914–1918). Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище.
към текста >>

Разумение (рус.) – знание, разбиране.
Прозябвам (ост.) – израствам. Просба (рус.) – молба. Прям, прямо (рус.) – прав, право. Пургаторум – от лат. purgatorum – чистилище. Разумение (рус.) – знание, разбиране. Самун (тур.) – кръгъл хляб. Сваждам се (ост.) – влизам в свада, карам се. Синархия, синархичен (от гр.) – съвластие, съвместно властване, управление; във философски смисъл – единство на всемирното битие. Слухар (диал.) – човек със свръхсетивно ясночуване. Софра (тур.) – трапеза, синия.
към текста >>

33. Писма до Мария Казакова

В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си.
Духовният свят е целта на нашето съществувание и ние не трябва да губим отпред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо — всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на Неговото проявление. В най-ранна възраст Той е говорил със звук. В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си. „Чух гласа ти, казва Адам, но се убоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство. Тъй щото, бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род и да постави Ноя за начатък на нов род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на горящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие.
към текста >>

С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя.
И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на горящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”.
към текста >>

Във физическото преобладават простите чувства и влечения, в умственото — способностите, а в духовното — висшите стремления на Духа: върховното самосъзнание за безсмъртието, в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, а Бог се представя за виделина без никаква сянка.
На ума говори светът, на сърцето — Бог. Има два начина на съждения: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува; те са физическо, духовно и умствено. Във физическото преобладават простите чувства и влечения, в умственото — способностите, а в духовното — висшите стремления на Духа: върховното самосъзнание за безсмъртието, в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, а Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество, душата не може да избегне от постоялото течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстояние. По тази причина нещата на духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>

Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.
Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, че „Не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.” Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждание да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае от по-близо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своето послание, че бил въздигнат до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человешки език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, Който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да пренесат Божествената мисъл, която се отправя към всекиго едного от нас. „Днес ако чуете гласа Му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си”, т.е. ако Господ Ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма като наука: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
към текста >>

Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието — Негов живот вечен.
Варна, 2.VІ.1902г. Уважаема госпожо Казакова, Пътищата на Господа са неизследими. Има много неща в живота неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разяснение. Изисква се търпение и Вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието — Негов живот вечен. Трябва да чакаме, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате, ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте шепненето на онзи вътрешен дълбок глас. Господ е, Който извършва спасението, а Неговият Дух изработва вътрешното освещение. Странници и пришълци сме тук.
към текста >>

Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов.
към текста >>

34. Писма до Мария Казакова - 1905

Не е ли то символ на вашите души, които се запалват от Божествената Любов, от присъствието на Неговия Дух; не е ли маслото този скрит живот, който избликва и се проявява за доброто на другите?
И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, Който е на небето. Вие сега градите Божия дом в душите си. Това Дело Господ Сам е Благословил. Неговият Дух в е помазал. Що означава това ваше кандило, което се напълня и се запаля? Не е ли то символ на вашите души, които се запалват от Божествената Любов, от присъствието на Неговия Дух; не е ли маслото този скрит живот, който избликва и се проявява за доброто на другите? Помазването, не е ли това Духът? Градете, това се иска. Ето работа, ето случай да сте всички щастливи. Учете се, назидавайте се, упътвайте се и гледайте на Всички тъй, както Господ гледа. Сейте, сейте на нивата, в добрата почва.
към текста >>

Желая всички да бъдете испълнени с всяка Мъдрост и знание отгоре и да се просветят и благословят сърцата ви и да се всели във вас Господ на мира.
Да, Той гледа много снисходително към вази и вашите грешки. Щади Ви, както никой друг. Вий живеете даром в Него, Всякой ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при Все това още не можете да Го познаете. С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человешкото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открие и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете испълнени с всяка Мъдрост и знание отгоре и да се просветят и благословят сърцата ви и да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново. Той е сега по обиколка в Северна България.
към текста >>

35. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се родило във вас, то сега ви събират, за да изправите грешката на миналото си.
Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене — не“. Това значи, че сиромасите и грешните хора са едно и също. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними. Един грешник, например, е като един вълк: колкото повече го храните, толкова повече ще иска да хапе и къса. Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието Христово, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали в едно с тях: „Разпни Го, разпни Го“. Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се родило във вас, то сега ви събират, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците — това е вярно, но това значи, че дойде за кавказката раса2. А семитите Го не приеха. Виделината е с вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим.
към текста >>

Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа.
После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее в горния етаж. Но и двете са едно — разумността и животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее.
към текста >>

Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа.
Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее в горния етаж. Но и двете са едно — разумността и животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее. Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 часа насетне.
към текста >>

36. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това.
Снощи някои от вас направихте една грешка. Такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и отидохте някои от вас по гости. Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно може да се поддавате. Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте. Това Духът не одобрява. Подигравате се един други и се шегувате. Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл? И туй Духът тоже не одобрява.
към текста >>

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“.
Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега де почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“. Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2.
към текста >>

Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29.
(Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2. Срещу думата „смирение“, написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3. Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11; надежда — 12; вяра — 13; мъдрост — 14; помощ — 15; смирение — 16; милосърдие — 17; правда — 18; смирение —19; любов — 20; слава — 21; милост — 22; любов — 23; сърце — 24; живот — 25; свят — 26; търпение — 27; съзнание — 28; а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение“ се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха по отделно на 29 книжки, от които всякой от нас взема по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: — Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото — това с а духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ — това е първото Същество, Което излиза о т Бога, от безпределния, незнайния Бог.
към текста >>

Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща.
Този, който раздава правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че майка ми ме е научила така“. В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда“ в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога. Числото три — това е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен.
към текста >>

Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта.
Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост.
към текста >>

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание.
Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници.
към текста >>

А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата.
Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце. Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
към текста >>

38. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И всичките хора това са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание, и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им.
Може да каже някой: „Ами ако умрат моите деца? “ По-добре умрете честни и почтенни, отколкото да умрете като един лъжец. Какво ще каже светът за нас е малко важно, най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ им я е дал. И всичките хора това са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание, и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото тям се просто плаща за работата, те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуща кредитите. Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди.
към текста >>

А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението.
Духът Елохил, Който е Бог помазаник, е ръководител на българите; Той е Ангелът, Който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ... — Ангел на завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий. В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата.
към текста >>

Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата.
А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий. В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам.
към текста >>

39. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува.
На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове.
към текста >>

За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри.
Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа.
към текста >>

Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от подсъзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание.
Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! “ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега, вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от подсъзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците — именно, да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая — това е правдата; седемте светилника представляват седемте духа и представляват още живота, а трите светилника представляват Духа. Значи, Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа. И затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем истината.
към текста >>

Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К.
към текста >>

При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.
Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
към текста >>

40. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила.
* 9 18 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея.
към текста >>

И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
към текста >>

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. 12 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата.
към текста >>

Ще ви говоря върху думата „познание".
Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи.
към текста >>

На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>

Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е.
Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце.
към текста >>

Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца, по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи, по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват, само за тия същества, които са около тях.
към текста >>

„Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината.
(Чете стиховете от 2 до 5 включително.) Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдостта. (Чете стихове 6 до 8.) "Твърд". Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща.
към текста >>

Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не.
– Кой е бил този човек? Иван Русев: Служител Господен. – С този пример се пояснява стихът – кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави." Нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не. Обясних ви, какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте, какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото; защо е така? Дали не е вярна поговорката: „Какъвто ти е умът, такъв ти е домът"? За въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все, че вие сте ги много кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачката й.
към текста >>

Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим.
Буквата „н„ показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един no-ясен хоризонт. Буквата "а" показва, какво именно можем да наблюдаваме. А буквата "и" показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем да намерим Бога. И ако намерите, казвам, това колело, само тогава ще намерите Бога. Без него това е невъзможно. Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да можем да го оползотворим. Сега пак ще ме попитате „Как? " На първо място, започнете да мислите, че имате известно, даже нека е, може би, смътно понятие за Христа, защото, в дългата ваша еволюция, вие все ще сте срещнали някъде Христа; и затова разгънете вашата архива и Го потърсеге. Но вие искате аз да вляза в архивата ваша. А знаете ли колко е голяма вашата архива? Осемдесет души сте тук и откъде да намеря аз толкова време, да претършувам архивите на всекиго от вас?
към текста >>

Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее.
Мнозина са се причестявали, но не всички разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в знание.
И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва. Във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем – вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог – да изследваме, защото се смущаваме, дали нашата вяра е права или не.
към текста >>

41. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
" Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно.
към текста >>

Символично, тия двама представляват Адама и Ева.
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам.
към текста >>

Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение.
" Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат.
към текста >>

Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия, да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако му иска да се моли за него, то светията да иэиска от дявола първом да каже, че е мерзост на эапустението. Значи, да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок2, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг – друго; един – по-умен, а друг – по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в безсъзнание.
Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище, никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват; и по отношение на техните форми щяха да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които ангелите се хранят, и ако теэи растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпят да ни култивират. Та, под думата "дела" се разбира – плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме.
към текста >>

Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света.
Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света. Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето". Ами че какво ще прави? Истер-истемес1 ще мисли. Следователно, трябва да се върнете; и кога да е, вие ще се върнете.
към текста >>

Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават.
Следователно, трябва да се върнете; и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да заколи това теле, защото, ако не заколеха Христа – телето, нямаше да ни приемат в Небето. Благодарение на тази жертва ние се подмладяваме, защото, нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта ми и не ядете тялото ми, няма да влезете в небето? " Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, гдето единият се разсърди на онзи, който дойде, че баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се повърна към предмета. Онези от вас, които могат да разбират Божествените эакони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават. Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме; та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка. Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите.
към текста >>

Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората.
Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал. Поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания.
към текста >>

Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик,4 тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат – как връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата „Любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов" и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов". И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „Любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него.
към текста >>

И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.
(По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина.
към текста >>

И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача.
към текста >>

1 Terra incognita(лат.) – буквално – непозната земя; в смисъл на непозната област на знание(бел.ред.)
това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 12 часа на обед. Времето през целия ден беше ясно, тихо и топло. КРАЙ на годишната среща през 1914 година. Групова снимка пред съборната вила, 1914 год. 1 Terra incognita(лат.) – буквално – непозната земя; в смисъл на непозната област на знание(бел.ред.) 2 Тройно съглашение(Антанта)– Военна коалиция между Франция, Русия и Англия, която през Първата световна война(1941-1918) победи Тройния съюз(Централните сили),състоящ се от Германия, Австро-Унгария, Турция и България(бел.ред.) 3 Обленявам(арх.) – бивам ленив(бел.ред.) 4 Ески Джумая(тур.) – старото име на град Търговище(бел.ред.) [/size]
към текста >>

42. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Има странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха.
Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Има странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха. След малко се връща хазайката с още няколко души. Започна да си приказва нещо на дядо Стефан и си шушукат, та аз да не чуя. След малко при мен идва хазайката: „Братко ние се събираме тук на молитва. Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва". Нашият род е религиозен.
към текста >>

След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш! " И ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах.
към текста >>

43. 1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов

Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост.
Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>

44. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници.
Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) САБЯ, НОЖ Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1) Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)
към текста >>

В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)
Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) САБЯ, НОЖ Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1) Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36) Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите.
към текста >>

И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е.
(2, 198) Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17) ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати.
към текста >>

Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата.
ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297) Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.
към текста >>

Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота.
Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията.
към текста >>

Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга.
КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.
към текста >>

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина.
Книгата е разумът. (2, 174) СВЕЩ, СВЕТИЛНИК Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36) Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297) Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174) В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави.
към текста >>

Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)
(13, 297) Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174) В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198) Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът.
към текста >>

Нова светлина озарява съзнанието [на човека].
Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198) Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17) ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът.
към текста >>

Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание.
Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198) Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17) ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога! " При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога.
към текста >>

Това му състояние е означено със символа скиптър.
А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198) Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
към текста >>

И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява.
(2, 198) Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)
към текста >>

Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст.
(2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия.
към текста >>

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж".
Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата") ПОДПИСЪТ Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.
към текста >>

45. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)
След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12) Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17) ПЕТ ВЪРХА
към текста >>

Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце.
Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17) ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.
към текста >>

Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег.
За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма. От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът.
към текста >>

Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика.
Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма. От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР.
към текста >>

Окото символизира Мъдростта. (12)
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта. Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12) После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199) [Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост.
към текста >>

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост.
Окото символизира Мъдростта. (12) После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199) [Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)
към текста >>

Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука.
[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>

Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)
Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро.
към текста >>

46. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло.
Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
към текста >>

Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г.
към текста >>

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288) [Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена.
към текста >>

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
към текста >>

Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден.
към текста >>

И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат.
Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219) Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение.
към текста >>

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение.
Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12) ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12) [Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23) Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.
към текста >>

Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека.
Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12) ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12) [Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23) Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение. Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл.
към текста >>

47. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството.
В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218) КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)
към текста >>

Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
(15, 218) КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие.
към текста >>

Без знание не може да се работи с Пентаграма.
Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си е отгоре, той е отишъл отдолу.
към текста >>

Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)
Ще си служа и с живи цветя. (8, 22) Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12) Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни.
към текста >>

48. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства.
Тази една година ще бъде година само на чистене – да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от телата си; и след една година ще се намерите обновени. (7-8 стр.) Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви се покажат нови методи за работа. Другояче колкото и да ви разправям, няма да го разберете. (74 стр.) Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни. Аз го освобождавам, нека си стои свободен.
към текста >>

И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата.
– Когато си злоупотребил, излъгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. (263-264 стр.) Сега, въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят.
към текста >>

Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи.
Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо.
към текста >>

Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят.
И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо. Всичко ще се запази.
към текста >>

Земята е символ.
Където има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това слънце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой път казваме: „От земята е този човек". Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания. Земята е символ. (84 стр.) Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал.
към текста >>

Любовта започва с пробуждане на съзнанието.
Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.) Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа?
към текста >>

Искам да пробудя вашето съзнание.
Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.) Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл.
към текста >>

Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език".
Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него.
към текста >>

И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас.
Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем".
към текста >>

Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни.
Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш както искаш, аз ще изпълня Твоята Воля". Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. (150 стр.) Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости.
към текста >>

Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам.
Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. (169-170 стр.) Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват.
към текста >>

Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огън за знание, онзи свещен огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта.
(115-116 стр.) В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите. Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огън за знание, онзи свещен огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта. Този огън така да се разгори, че да няма в този огън нищо друго, което да взима надмощие, и в този огън да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такъв огън да бъде! (151 стр.) И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно". Отчет ще иска.
към текста >>

Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени.
Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)
към текста >>

Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си.
(212 стр.) Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да не се промени. Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не види. Сам да си стража! Туй Божественото око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не. (208 стр.) Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата.
към текста >>

И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност.
Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази Велика Божествена Школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии.
към текста >>

Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме подтик за работа.
(Запитват: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия Зължения важат ли и за тях?) – Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон; без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. (360 стр.) Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме подтик за работа. Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем подтик за работа. (73 стр.) Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете?
към текста >>

Този „един час" подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа и в един час да усетиш една радост.
най-малкото, а ако дадете повече –добре. (137 стр.) Сега, не взимайте в буквален смисъл това „един час". Един час, то е според разположението ти. Ти, щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Този „един час" подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. (357-358 стр.) Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде една уловка, та после ще кажете: „Защо се хванах? " Вие свободно, сами ще се ангажирате, ще бъде една свободна работа. (358 стр.)
към текста >>

Това е символ.
Тримата държат пушките на рамо, боево, а тримата – така, надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах" и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием", т.е. от Бялото Братство имаше духове и те казваха: „Ние, от Бялото Братство, отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бъде наша." Те отиваха от изток към запад. Това е символ. Казвам: „На добър час, на добър път". Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Търново, но ние навреме ще бъдем там, ще видите какво можем да направим". Сега, те приготовлява друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те са в сила да сторят всичко. (280 стр.) Тази сутрин (бел. ред.
към текста >>

49. 1922_22 Молитви и формули

Ще се стремите да придобиете Истината в душите си, Светлина в умовете си, чистота в сърцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сърцата си.
(282 стр.) Пак ви говоря, туй е за Школата вътре. Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който изпълни сърцата ни с Любовта, подвижи сега моя ум да каже Твоята Светлина." Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. (242 стр.) Мото за през цялата година и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в Школата: Ще се стремите да придобиете Истината в душите си, Светлина в умовете си, чистота в сърцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сърцата си. (251 стр.) И тъй, нашият девиз е: страх отвънка, Любов отвътре; тъмнина отвънка, Светлина отвътре. С Любов и със Светлина! Ние сме душите на Любовта и на Светлината. (7 стр.)
към текста >>

Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре - това са символи, магически формули, за да се повдигате.
Всеки от вас трябва да знае да пее! (188-189 стр.) В произнасяне на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатъците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре - това са символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой път имате някое хубаво настроение и някой ви кресне изведнъж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона, как да я нагласите. (240-241 стр.) Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума.
към текста >>

Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите.
"Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.) Изпяхме първата част на упражнението "Firfurfen". Това е първият превод на физическото поле.
към текста >>

50. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Това не е само тъй символически, но е факт.
Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да дигнете цялата земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас - то е първото свещено положение. Но туй положение, от страна на Бога, е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога.
към текста >>

Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му.
И тъй: Отец живее в мен - първото положение. То е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога. Аз живея в Отца си - това е второто положение. Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов. Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение - да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта - да се образува тази връзка. (16 - 18 стр.) И тъй, имайте предвид тези свещени идеи.
към текста >>

Това наричам аз „пробуждане на съзнанието".
Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа.
към текста >>

Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават.
И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви.
към текста >>

Какво значи „пробуждане на съзнанието"?
Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога.
към текста >>

- Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов.
Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи!
към текста >>

Ще имате и средства, и здраве, и знание.
" Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа.
към текста >>

И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас.
Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно"... Това е вярата, която Бог разработва. Христовите ученици разбираха много добре закона. Те казваха: „Господи, придай ми вяра! " Христос им казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Туй е законът на вярата. Всеки един от вас, който иска вяра, Бог трябва да се всели чрез Духа Си да живее в него и той да живее в Бога.
към текста >>

Съзнанието трябва да се пробуди. Как?
В думата „казва" има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата „з" дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади - това е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя. Съзнанието трябва да се пробуди. Как? Ще имате вяра. При думата „казва" буквата „з" показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при "вехади" виждате как се отваря духът ви. За в бъдеще и вие ще знаете този закон. Като станете духовни хора, това „з" ще се смекчи. Българският език ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му.
към текста >>

Това не произтича от зла воля, но от незнание.
Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). (Наряд и упътвания, 3-4 стр.) Вторник, 25 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва
към текста >>

Само святият човек може да има знание.
Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече...
към текста >>

Чистият човек може да има знание.
Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече... Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата.
към текста >>

51. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява. Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност.
към текста >>

Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река.
От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява. Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност. Освен тази версия за етимологичния произход на наименованието на Устово съществува обяснението, че то произлиза от турската дума уста, т.е. майстор. В миналото Устово се е славило със своите медникарство, леярство и калайджийство. Тези занаяти водят началото си от края на XVII столетие.
към текста >>

Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност.
Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите. Ако запитате стари жители на Устово за произхода на наименованието на тяхното село, те ще ви го обяс-нят с образуваното устие при вливането на двете реки. Дали това отговаря на истината, трудно е да се ка-же. Прием-ливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопско-то население, при която тъмните сили на Черна река са би-ли преодолени от тържествуващото светло начало на Бяла река. В този родопски кът природата е подсказала как, вместо противопоставяне и взаимно унищожение на две утвърдили се начала, може чрез обединяването им да се получи по-висока степен на изява. Този символ, поднесен ни от природата, не противоречи на наличната географска и историческа действителност. Освен тази версия за етимологичния произход на наименованието на Устово съществува обяснението, че то произлиза от турската дума уста, т.е. майстор. В миналото Устово се е славило със своите медникарство, леярство и калайджийство. Тези занаяти водят началото си от края на XVII столетие. Най-голямо развитие обаче те достигат през втората половина на XIX век, когато много майстори в тези занаяти плъзват като гурбетчии из страната. В подкрепа на тази версия е някогашното произношение на името Устово.
към текста >>

Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни.
Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин. Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни. То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във факта, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г. от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10
към текста >>

В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството.
от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
към текста >>

52. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство.
Започва вторият период от неговия живот, изпълнен с надежди и разочарования, с опит за отдаване на монашество, последван от остър завой за борба срещу верските неправди и национална робия. Още с встъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от едно покъртително зрелище – разрушеното дървено скеле (пристан) на варненското пристанище и намиращите се разбити по него сгради от току-що преминалата буреносна стихия. Ураганът е бил толкова голям, че морските вълни с ярост прехвърляли голямата крепостна порта, наречена Скеля Капусу, като унищожили много пристанищни съоръжения и постройки. Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед. С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението.
към текста >>

В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина.
Още с встъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от едно покъртително зрелище – разрушеното дървено скеле (пристан) на варненското пристанище и намиращите се разбити по него сгради от току-що преминалата буреносна стихия. Ураганът е бил толкова голям, че морските вълни с ярост прехвърляли голямата крепостна порта, наречена Скеля Капусу, като унищожили много пристанищни съоръжения и постройки. Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик. Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от ударите на чука върху звънливата мед. С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г.
към текста >>

53. 019. Обет за духовна служба

Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт. Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ.
към текста >>

Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт. Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога.
към текста >>

Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва.
След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва. Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката солунска църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г. Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година. В антиминса фигурира числото 153. Това число е взето от Евангелието на Йоана, гл. 21, ст.
към текста >>

С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра.
Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година. В антиминса фигурира числото 153. Това число е взето от Евангелието на Йоана, гл. 21, ст. 11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу.
към текста >>

Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г.
Това число е взето от Евангелието на Йоана, гл. 21, ст. 11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата.
към текста >>

Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини.
21, ст. 11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г.
към текста >>

Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето.
Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква.
към текста >>

54. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г.
Като някаква поличба се разразила невиждана буря. При тази обстановка още в първите часове на утрото двете войски се хвърлили в бой една срещу друга. Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака. Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”. Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели.
към текста >>

След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България.
Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех. Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър. По време на Руско-турската война от 1769-1774 г. и особено по време на петмесечната обсада на Варна през Руско-турската война от 1828-1829 г., военните действия се водят близо до някогашното бойно поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с. Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов. В България има шест други села, преименувани с ново име Николаево, но с. Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното Николаево.
към текста >>

55. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание.
Константин” и “Св. Димитрий” в Евксиноград. Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20 Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание. Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис. Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен вестник “Будилник”. Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка. Писмото до Мария Казакова по горния повод носи дата 6 септември 1906 г.
към текста >>

Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен вестник “Будилник”.
Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20 Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание. Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис. Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен вестник “Будилник”. Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка. Писмото до Мария Казакова по горния повод носи дата 6 септември 1906 г. След откриването на параклиса по настояване пак на Рачински митрополит Порфирий дава съгласието си църковнослуженето в манастира “Св. Димитрий” в Евксиноград, недалеч от Варна, да се извършва на старобългарски език.
към текста >>

Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба.
Тук се стичали много българи от Варна и околните села. След църковния отпуск черкуващите се българи, заедно с Рачински и отец Константин, се събирали и обсъждали вълнуващите ги въпроси около националната и църковната борба на българите. Дейността на Рачински във Варна раздвижила по-будните българи. Тя би могла да продължи дълго, ако не бе възникналият конфликт между Рачински и Георги Сава Раковски по повод на изселването на български емигранти от Румъния в Русия. Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква.
към текста >>

56. УЧИТЕЛЯТ

От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа.
Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, каквото никой друг не може да ви даде". (17 август 1912г.) А на редовния събор на Веригата четем из протоколите от 16 август 1912г, четвъртък, 7 часа вечерта: "Аз и Христос, едно сме. И с нищо друго не може да ме подкупите, освен с вашата любов." На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило.
към текста >>

Без знание не може да се работи с него.
Там, където са дадени петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграма представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действат всякога и навсякъде. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Има правила за работа с Пентаграма. Без знание не може да се работи с него. Който има Пентаграм, трябва да спазва няколко условия: 1. Да бъде чист човек. 2. Където го сложи в стаята си, да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязки, мъчнотии - това нещо обръща силите на Пентаграма срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш в дома си Пентаграм.
към текста >>

Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>

57. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Бастунът беше символ у Него.
Движението между крак и крак просто не можеше да го следиш. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна. Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "Камъка на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева
към текста >>

Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.
Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Каквото предприемеше да върши, свършваше го образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял.
към текста >>

Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено.
Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно.
към текста >>

Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно.
Те ми даваха знание, сила, подтик, самочувствието ми беше повишено. Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен.
към текста >>

58. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми.
Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него.
към текста >>

За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание.
За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше. Имаше пълно доверие и съзнателна работа от всяка една. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство на отговорност. Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, такива са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили. Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал.
към текста >>

Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него.
А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа". Георги Добрев Учителят ни даде огромен материал чрез Словото Си. Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас. Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него. Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител.
Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика.
към текста >>

Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи.
Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това хората ги канят, стават врати за тях. Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове.
към текста >>

Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас.
Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи. Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички, разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде.
към текста >>

Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове.
Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички, разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде. Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох". Когато произнеса думата "рекох", тогава духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: "И Слово Господне дойде или биде към мен".
към текста >>

59. УЧЕНИЦИ

Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари.
Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да се подпомогнат. Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а той го пита: "Какво е вашето учение? " Учителят отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща". Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и повече не се появи. Учителят срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христа? " Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се!
към текста >>

Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика.
Това бе правило в Неговата Школа. Той не правеше разлика и не даваше предпочитание на братята. Всички бяха равни - в беседите, упражненията, екскурзиите. Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите, Учителят ги е разглеждал в разговорите и беседите. Дал ни е методи как да се справяме с всички мъчнотии в нашия живот. Затуй е ценно знанието, което ни даде по пътя на Ученика. Борис Николов Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи. Особено неделята бе много тържествена.
към текста >>

Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя.
Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм. Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате".
към текста >>

Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
към текста >>

Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
към текста >>

Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете."
Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат магически сили и да контролират природните сили и стихии. Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил.
към текста >>

Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>

Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога.
към текста >>

Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание.
" - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога."
към текста >>

Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание.
Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова
към текста >>

Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика.
" - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
към текста >>

Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
към текста >>

60. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника.
Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказа: "Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса". Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
към текста >>

Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя.
Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. Борис Николов Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги със забележка да му ги върна.
към текста >>

Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него.
Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене". То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него. Когато започнах да правя опити да се отделя от него, много пъти по такъв начин той ме е викал, дори, когато съм отивала при него, го питах: "Защо ме викаш? " Той само се усмихваше. Имаше случаи, когато категорично съм решила да не отивам при него, но изведнъж започва едно такова желание да ме безпокои и да ме кара да отида при него. Почти никога не успявах да устоя. Така ме завладяваше това желание, че аз хем не исках, и пак отивах.
към текста >>

Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше.
Бях веднъж при Лулчев в бараката му. Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как Учителят слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше. Няма сравнение. А Лулчев високопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя: "Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя и не искам да се свързвам". Пред мене го каза: "Не искам да се впрягам в Неговата кола" Аз казах това на Учителя. Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че Учителят е едно същество Висше. Той допускаше, че Учителят прави това, което и той правеше. Първите години бяхме на екскурзия на Бивака. Учителят, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но Учителят каза, че е недоволен и си тръгна. Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но Учителят се върна. На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че Учителят не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
към текста >>

Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените.
Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителят към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше. Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев". Какво, той Изгрева ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той проявява послушание и ги маха. Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството.
към текста >>

Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев".
Какви трудности и неприятности Му е създавал, за да каже това. Учителят беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше. Елена Андреева Любомир Лулчев обичаше да се хвали и да разказва неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и му давал различни задачи и окултни символи, които той си начертал вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев". Какво, той Изгрева ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той проявява послушание и ги маха. Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството. Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле.
към текста >>

61. ВОДА И ИЗВОРИ

Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели.
Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е.
към текста >>

За Учителя изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост.
Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно". Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затворени полянки - красиво стана. Столичани намират сега там условия за приятен отдих. Там, дето стъпваше крака на Учителя, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички. Където и да ходеше Той, особено внимание се обръщаше най-напред на изворите. За Учителя изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост. Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
към текста >>

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>

Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение.
към текста >>

Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото.
Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение. В един много хубав слънчев ден след беседа, Учителят каза: "Тук трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим".
към текста >>

До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота.
В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание. Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто". В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора бе направен друг голям извор. Този извор Учителят нарече "Изворът на Мъдростта". За неговия външен вид и украса също се вложи много грижа и старание. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори. В селото водата беше варовита и неприятна за пиене.
към текста >>

62. РАБОТА

Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика.
Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония. Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева
към текста >>

Едното око символизира Бога.
Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Те (българите) не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Малко лозари има, които знаят да обрязват лозите. По колко очи трябва да се оставят на лозите? Някои оставят по едно око, други по - две, а рядко - по три. Едното око символизира Бога. Двете очи - човека, за двете очи казват: "Ненаситни човешки очи". Според мен на всяка лоза трябва да се оставят най-малко по три очи. Градинарят да знае кои дървета не се търпят. Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение един към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби.
към текста >>

В работата човек придобива светлина, знание.
Мързелив ли си, прост и невежа ли си не учиш ли, не се ли трудиш - не си ученик; не работиш ли - не си добър, не си посветен. Някой казва: Как да излекувам мързела си? - Започни да учиш! - Аз искам да стана добър човек. - Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Някой казва: Дотегна ми вече да работя! Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с приятност, с любов, никога да не се отегчава. Който правилно прилага, той си почива.
към текста >>

Щом има светлина, знание, той е посветен човек.
Някой казва: Как да излекувам мързела си? - Започни да учиш! - Аз искам да стана добър човек. - Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Някой казва: Дотегна ми вече да работя! Така може да каже само мързеливият. Човек трябва да работи с приятност, с любов, никога да не се отегчава. Който правилно прилага, той си почива. Който неправилно прилага, той се уморява.
към текста >>

63. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Що е познание?
Тръгнала през Борисовата градина и право в Университета. Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание? " А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно.
към текста >>

Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя.
Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение. Заживях с мъката си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи. Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка? " Събудих се и мислих върху съня какво може да значи. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя. И реших да изпълня буквално, каквото ми каза в съня - да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала. После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми, където и да отида, каквото и да правя. Най-после се реших. Е, Той не е останал на моята питка и дали ще я яде, не зная, но аз ще отида, за да се успокоя. Купих една бяла питка и отидох на Изгрева.
към текста >>

Така беше заличена от съзнанието ми.
Занесе питката зад паравана и седна срещу мене. После си затвори очите и дълго мълча. След това ме поразпита как прекарвам, къде живея, как живея, какво работя и т.н. - обикновен разговор, но за мъката ми нито аз, нито Той отвори въпрос. Даже и на ум не ми мина за нея. Така беше заличена от съзнанието ми. След малко стана, подаде ми ръката си, целунах я и си излязох, но така леко, леко ми стана и на тялото, и на душата, че не сетих как слязох в града. От този момент мъката, която носех в душата си от години, ме напусна и никога вече, до ден днешен, не се яви. Аз разбрах, че Той направи това. И разбрах, че Той е знаел всичко и затова ме извика по такъв особен начин, за да ми помогне. Сега, кой човек, коя сила може да ме разколебае в Него, в Неговата мъдрост и сила?
към текста >>

64. ЛЮБОВ

За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие Любовта.
Единственото реално нещо в света е Любовта. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на Любовта, ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Смисълът на живота е това - да обичаш и да те обичат. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие Любовта. Що е Любовта? - Сила, която не допуща омразата. Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка ле- кост. Любовта изключва всяко насилие.
към текста >>

Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание.
Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш, ставаш красив. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание. Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни. Същността на живота е хората да се обичат един други. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах.
към текста >>

Без Любов, знанието, силата и красотата носят страдания.
Забелязано е, че ако няколко души ви обичат, един непременно ще ви мрази. Ако девет души ви обичат, десетият ще ви мрази и по сила омразата му ще се равнява на любовта на деветимата. Нека тая мисъл ви остане, тя е много важна: Не мислете, че Любовта трябва да я разберете още сега. Което сега не разбирате, ще го разберете в бъдеще. Каквото и да придобиете, щом нямате Любов, неизбежно ще се натъкнете на страдания. Без Любов, знанието, силата и красотата носят страдания. Любовта изключва страданието! Хората страдат, защото не живеят според законите на Любовта. Дето Любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли Любовта, дяволът я замества. Преди да започнат бомбардировките над София, един лекар беше изпратил жена си и двете си деца извън града в едно село.
към текста >>

И въздухът, като елемент на живота, има съзнание.
Боли те стомах - тонирай стомаха си с Любов към хората. Вие възприемате въздуха, който носи скрита енергия в себе си. Той носи и топлина, и светлина. Ако не обичате въздуха, който дишате, нищо няма да ви даде - само ще влезе и ще излезе. Ако го обичате, ще остави нещо ценно във вас. И въздухът, като елемент на живота, има съзнание. Ти ходиш по земята, но ако стъпваш без любов, тя се затваря за тебе, нищо не ти дава. Ако ти е приятно да ходиш по нея и ходиш с любов, тя ще отнеме от тебе непотребното и ще ти даде потребното. Ако не обичаш светлината, и там е същият закон. Светлината има скрито богатство в себе си. Ако не я обичаш, тя няма да ти даде онова, което искаш.
към текста >>

Живот без знание е живот на велики несрети.
А пък щом го обичаш, всичко му даваш. Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова е казано: "Любовта е изпълнение на закона". Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограничение. Живот без любов е живот на велики несрети. Живот без знание е живот на велики несрети. Живот без истина е живот на велики огорчения. Без Любов нищо не се постига. Това е велик, основен закон. Любовта организира нещата. Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е Любовта.
към текста >>

Това са символи, които ще разбирате.
Това е естественото положение: като те лъха това, което иде от огъня. Но като се опиташ да целунеш огъня, той ще ти изгори устата. И в Любовта хората целуват въглените на огъня. Те ще ти изгорят устата. Грей се на огъня, но не целувай въглените на огъня. Това са символи, които ще разбирате. Въгленът всякога изгаря. Законът е: Бог е поставил Слънцето надалеч; Слънцето е един въглен и ако човек би целунал този въглен, той би му изгорил устата. И Слънцето стои на 92 милиона мили разстояние далеч от Земята и оттам праща своите целувки. Слънцето има и черни лъчи и Бог е турил предпазителна енергия на тая разрушителна енергия. Вие някой път се изгаряте със земната любов.
към текста >>

Докато не направят връзка с духовния свят, с всички разумни същества, те ще останат далеч от Истината, от Знанието и Любовта.
Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сетива са в услуга на душата. Също така умът, сърцето и волята са в услуга на душата. Ето защо, дръжте в изправност сетивата си, дръжте в изправност мозъка си, да изпълняват службата си правилно. Само така хората могат да бъдат щастливи. Докато не направят връзка с духовния свят, с всички разумни същества, те ще останат далеч от Истината, от Знанието и Любовта. Който не е придобил Любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов.
към текста >>

65. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.
Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърдцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със Силата Си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги. Амин
към текста >>

Прочетете сега "Добрата молитва", която ще бъде символ на Новото верую в света.
"Добрата молитва" има десет ключа за привличане на небесните сили. Като прочетеш "Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: "Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Прочетете сега "Добрата молитва", която ще бъде символ на Новото верую в света. Да прочетем "Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху "Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си.
към текста >>

И да се въдвори ред, съзвучие и хваление; да ни се даде знание да Го славим.
Господи, благослови и укрепи нашите души. 1. Молим се на Отца нашего Небесного за прославлението и осветлението Името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с Него всички, които Го любят. 2. Молим се на Отца нашего Небесного за идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърдцата на верующите, и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: "Отец е благоволил да ви даде Царство." И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклонение сега и всякога, и през всичките векове. 3. Молим се на Отца нашего Небесного за изпълнение Волята на Господа нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите ангелски ликове. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред, съзвучие и хваление; да ни се даде знание да Го славим. И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да даде живот и здравие, и дългоденствие на всички, които Нему уповават. Да ги избави от всички напасти на злото и лукавие, да внесе мир в душите им. Да им даде изобилие на Своите благости.
към текста >>

Да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страждующи, да благослови всички верующи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост, и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да даде живот и здравие, и дългоденствие на всички, които Нему уповават. Да ги избави от всички напасти на злото и лукавие, да внесе мир в душите им. Да им даде изобилие на Своите благости. Да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страждующи, да благослови всички верующи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост, и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобливи да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страждующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на тялото и душата, и духа. И така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето. Амин
към текста >>

Дава мъдрост на мъдрите, знание на разумните.
МОЛИТВА НА ПРОРОК ДАНАИЛ Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови. Той променя времената и годините. Сваля царе и поставя царе. Дава мъдрост на мъдрите, знание на разумните. Той открива дълбоките и скритите тайни. Познава онова, което е в тъмнината и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците ми, благодаря и Тебе славословя,
към текста >>

Който Си ми дал знание и сила
Той открива дълбоките и скритите тайни. Познава онова, което е в тъмнината и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците ми, благодаря и Тебе славословя, Който Си ми дал знание и сила и си направил познато онова, което попросихме от Тебе. Амин МОЛИТВА, дадена от УЧИТЕЛЯ на първата вечеря
към текста >>

За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас.
Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя."
към текста >>

Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня.
За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя." "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага Воля без никакво изключение." - Ще си служите с тази формула всеки момент: Като си буден и като спиш; като ядеш и като работиш.
към текста >>

Онзи, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисълта си.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот. Амин Формули за лечение Онзи, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисълта си. Щом заболее, той веднага се издига в мисълта си и там изправя погрешката си, която е причина за болестта му. После той слиза в сърцето си, дето също изправя погрешката си, която е причинила болестта му. Най-после слиза в областта на волята си и там изправя погрешката си. След това казва: "Да бъде Волята Божия." Щом каже така, болестта и мъчнотията му изчезват. Като се намирате пред известни мъчнотии и страдания, кажете: "Любовта иде." Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете: "Любовта иде." Любовта е велика сила, от която бягат лошите духове и мъчнотиите, и страданията.
към текста >>

Аз трябва да спя и ще изпрося от Безкрайното Съзнание помощ, за да ми изпрати сън." (Произнася се сутрин, за да действа през деня.)
След това казва: "Да бъде Волята Божия." Щом каже така, болестта и мъчнотията му изчезват. Като се намирате пред известни мъчнотии и страдания, кажете: "Любовта иде." Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете: "Любовта иде." Любовта е велика сила, от която бягат лошите духове и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това да осъзнае, че Любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. При безсъние, кажи: "Тази нощ ще спя. Аз трябва да спя и ще изпрося от Безкрайното Съзнание помощ, за да ми изпрати сън." (Произнася се сутрин, за да действа през деня.) Когато ви боли някъде, сложете ръката си на болното място и изговорете следното: "Това е живот вечен да позная Тебе, Единното, Истинното Бога и Христа, Когото Си изпроводил. Това е живот вечен - да позная Любовта." Поставете дланите на ръцете си на болното място и кажете: "Аз живея в Бога. В Бога не съществуват никакви болести." Ако вярата ви в Бога е силна, няма да мине половин час и болката ви ще изчезне. Аз ще ти кажа само една дума: "Аум, аумен", "Аумен - амин" - Тази дума съдържа всичко в себе си.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на ония българи, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асиро-вавилони и прочие.
Това е добър признак. Значи духовното действа в България. В тая страна кога е имало лъвове? Никога! Даже нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва. Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на ония българи, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асиро-вавилони и прочие. Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на Природата, наричани от някои "Акашови летописи". Какво представя България? - Тя е място, дето всичко расте добре. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане! Българинът е избран народ, както и евреинът.
към текста >>

Богознанието е основата на Новата култура, която иде.
А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. Какво представя българинът? Още в Рая българинът е бил градинар - слуга на Ева.
към текста >>

Магарето като символ на твърдост, упоритост, съществува във всеки човек.
Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Сега вие ме слушате, аз толкова пъти съм ви говорил за това, но кога дойде да изразите вашия живот, аз ви виждам, вие сте пак старите български глави. По-упорит и по-своенравен човек от българина няма! Магарето като символ на твърдост, упоритост, съществува във всеки човек. Българинът е много твърд. Тази твърдост се е отразила върху неговия ум. Каже ли веднъж за нещо, че не иска да го направи, свършено е вече. Нищо не е в състояние да го накара да измени решението си. Българите си приличат с евреите по едно - както българите, така и евреите, са твърдоглави.
към текста >>

Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от мъката ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово.
Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже в кухнята си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници!) Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята. Христос ми каза: "Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове." Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от мъката ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово. Съдбините на този народ са в мои ръце. Между българите като дойдох, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. А какво ще направиш от българското дърво? - От едно българско тяло, каквото можеше да се направи, направих, повече от това не може. Колкото и да го облагородяваш, все си е българин.
към текста >>

67. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще.
Спомени на ученици По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обяд, Той направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя - живеехме в тях, виждахме ги на всяка стъпка и бихме се учудили, бихме търсили причина- та, ако те отсъстват. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде. Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще. Изведнъж, между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно." А видимите слушатели в момента са повече от триста души. Колко са невидимите и дали тези думи се отнасят и за тях, ние не знаем. Но достатъчно са видимите. Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това?
към текста >>

Според съзнанието, според културата, желанията.
Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това? Но това е Учителят! Най-богатият от най-богатите! Тук между поисканите неща ще има къщи, служби, търговски сделки и много дребни, незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията. Беседата завършва. Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда.
към текста >>

Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт.
Станах изразител на големия смут който цареше у всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад нея, където никой не можеше да ни види Лицето на Учителя в този момент беше тържествено. Той вдигна дясната Си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, бурята спря, снегът престана да вали, небето разкъса своята облачност и Слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди. Никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. Методи Константинов Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови.
към текста >>

" Ние смятахме, че Учителят, поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това.
Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят! " После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата! " Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът! " Ние смятахме, че Учителят, поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят и коя ще бъде царицата. Така че, ние присъствахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току-що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо.
към текста >>

Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току-що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо.
" Ние смятахме, че Учителят, поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят и коя ще бъде царицата. Така че, ние присъствахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току-що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Някое събитие трябваше да се проектира от Небето към Земята и трябваше да премине през хората, за да се реализира. Ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител! Мария Тодорова
към текста >>

И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство!
Така че, ние присъствахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току-що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Някое събитие трябваше да се проектира от Небето към Земята и трябваше да премине през хората, за да се реализира. Ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител! Мария Тодорова 1943 година е. Учителят и брат Галилей са били на полянката. Пристигат самолети-изтребители, очертават кръгове и се спущат над София, след тях пристигат бомбардировачи.
към текста >>

68. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

По повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното:
Ласков "Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това, този исторически материал е запазен и ще го цитираме дословно. РАПОРТ на столичния градоначалник до Министъра на Вътрешните работи и Народното здраве №7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, По повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията, той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо с установената в нас източно-православна вяра. Без да иска позволение отдето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. Във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота".
към текста >>

Във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота".
По повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията, той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо с установената в нас източно-православна вяра. Без да иска позволение отдето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. Във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български Разпутин и имал достъп в двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца.
към текста >>

Когато предприех дознанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.Ц.В.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначал- ството, понеже било унизително за него.
- слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спирити- чески сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи дотам се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени "дъновисти", броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дознанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.Ц.В.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначал- ството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Недялкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки предвид горното, в съгласие с г-н столичния комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните досега събрания без разрешение. От всичко изложено дотук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта, която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на М-то българско царство.
към текста >>

Яви се след това лично при мене г-жа генерал Недялкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това.
Други по-фанатизирани и сантиментални последователи дотам се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени "дъновисти", броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дознанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.Ц.В.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначал- ството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Недялкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки предвид горното, в съгласие с г-н столичния комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните досега събрания без разрешение. От всичко изложено дотук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта, която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на М-то българско царство. Ето защо, аз съм на мнение да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна.
към текста >>

Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с. г.
С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на М-то българско царство. Ето защо, аз съм на мнение да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна. Градоначалник (п.) Свинаров Секретар (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен на Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве. Той е написан въз основа на дознанието, извършено на 11 юли с. г. от съдебния инспектор при столичното градоначалство П. Нечелтов. Градоначалникът вика Учителя и Го предупреди да не събира в двора на Петко Гумнеров Свои почитатели. Учителят му бе казал следното: "Ти не си страшен, защото ти си от нашите." А преди това градоначалникът бе Го заплашил, че може да Го тури в затвора. Другото, което е най-важно в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата, заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост, бива съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора, нещо в него се превключва, той се променя и един ден отива при Учителя, иска прошка от Него, че поради неговия рапорт и неговата идея е изпратен на заточение във Варна.
към текста >>

За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота.
Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан.
към текста >>

Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите.
И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека като съвест. Всичките примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги той да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия - тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери.
към текста >>

69. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Учителят пише: "Като отидете в църквата, кръстите се в Името на Отца и Сина, и Светаго Духа и приемате страданието - кръстът нали е символ на страданието.
Тате отива и казва: "Божиле, внимавайте! Няма да правите това." - "Няма да те слушаме, бай Георге. Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием." Обаче получава дядо Сапунов писмо от Учителя. Той праща сина си: "Бягай, Наско, да кажеш на чичо си Георги веднага да дойде вкъщи." Още църквата не е пусната. Отива тате, прочита писмото. Учителят пише: "Като отидете в църквата, кръстите се в Името на Отца и Сина, и Светаго Духа и приемате страданието - кръстът нали е символ на страданието. И второ, каните се да биете попа." Учителят от София съобщава това. Тате бяга в църквата и вика: "Божиле! " - "Какво? Още малко остава." - "Не, няма малко! У Сапунов има писмо от Учителя, ела да го прочетем." И тримата, дето са се нагласили да бият попа, отиват.
към текста >>

" - "Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава.
И двете й снахи отказали да я гледат. Дъщеря й поела грижата за болната си майка - същата дъщеря, която я бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в духовния му път. Двете жени - майка и дъщеря, вече пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път. Веднъж един брат, на когото тя е сродница, й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили. "Никакъв грях не съм сторила - заявила тя - защо Господ ме наказва? " - "Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава. Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата. Кой каквото посее, такова ще пожъне. Така е в живота - всичко се плаща. Разказал брат Киряк на Георги Събев Приятелите от село Горица получиха покана за събор на Бялото Братство и бързо започнаха да се приготвят.
към текста >>

Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше.
Но аз не послушах Учителя и напуснах по-рано църквата и бях наказан за своето непослу- шание и от двете страни - както от църквата, така и от окултните закони на Школата. Това ще го разкажа подробно по-късно, а тук правя връзка между мен и Евтимий. Той ме обичаше, без да осъзнава защо. Аз по-късно разбрах защо ме обича. Той беше на върха на тази институция и всички онези, които управляваше и командваше от тази верига, трябваше да преминат през мен. Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше. Обичта му към мене не беше случайна. Аз трябваше да я заплатя. Та, този Евтимий, аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него - млади госпожици и дами. Отиваха в манастира на гуляй, след това той им даваше причастие и така ги опрощаваше от техните плътски грехове. Опрощаваше ги по всички правила - както това ставаше при такива гуляи в света.
към текста >>

Будно съзнание трябва." Учителят беше сериозен, замислен, тъжен.
Сутринта в 9.30 ч. Учителят каза: "Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва." Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина, същия ден на обяд стана голямото самолетно нападение над София, а вечерта - второ, още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци бълваха срещу Учителя десетки години. Борис Николов Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери близначки и един син.
към текста >>

70. ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ

" Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило.
Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. Днес светът се съди и мъртвите ще възкръснат, ще се явят на съд пред Господа. Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Бог казва на Израиля: "Търсете Ме, докато съм близо! " Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро. Противоречия и страдания ще има и те ще продължават дотогава, докато дойде Любовта в света. Любовта е силата, която преодолява всичко, която разкрива истинския път на развитие и живот. Всякога, когато хората не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция.
към текста >>

" Това е символично казано.
Вие трябва да имате запалена свещ, на която при страшните бури и урагани, при всички несгоди да можете свободно да четете. В 12 гл. на пророк Данаил се говори за второто идване на Архангел Михаил. Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа, или че? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации. Във времето на пророк Данаил дежурен беше Архангел Михаил. Сега е Второто Пришествие, сега е краят на века. Всички тия неща, които са казани в 24 гл. от Матея и в 12 гл.
към текста >>

Това е само като символ.
Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, защото късно сте дошли. Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални и иносказателни работи, без иносказание не може. Вие ще минете през пустинята и ще пътувате 40 години като евреите. Това е само като символ. Ще обикаляте из пустинята, ще се яви недоволство във вас, ще се яви желание за ядене, за пиене, за това-онова. Сега всички хора са като в пустиня. Та сега по същия начин, рекох, все ще дойде един Мойсей, който ще изведе човечеството. Тъй казва Господ! Ще вдигне тоягата.
към текста >>

Землетресенията, бурите и наводненията са предвидени в Божия план за пробуждане съзнанието на хората.
Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеете, е най-доброто. Вие ще гледате да придобиете духовно богатство, да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат. Някои казват, че щели да станат големи землетресения, вследствие на което София и другите градове щели да изчезнат. Много неща има да станат, но на човека не е дадено да знае какво го чака. Землетресенията, бурите и наводненията са предвидени в Божия план за пробуждане съзнанието на хората. Тази е причината, поради която всичко предстоящо е в тайна. Разумните и добрите ще бъдат предупредени за това, което ще стане. Неразумните ще понесат последствията на своя живот. Следователно, по-добре е за тях да не знаят какво ги очаква. И да знаят, пак не могат да избегнат онова, което им е определено да преживеят.
към текста >>

Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им.
Ето защо трябва да работим с молитва и мисъл. След събитията лошите хора ще се отстранят от Земята. Идеята за братството иде. Земята ще стане място за благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Във висшата механика на окултната наука има едно твърдение, според което при движението на едно колело, на всеки 100 милиона обръщания има едно изключение. Такова едно колело е и нашата Земя. И тя като обиколи 100 милиона пъти около Слънцето, и в нейното движение ще има едно изключение, което ще се изрази или в нисходяща степен, катастрофално, или във възходяща степен, благотворно. Такива изключения са ставали много често, такова изключение иде и сега. Нашата Земя е направила толкова обращения и е много близо до изключението.
към текста >>

71. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Те ще започнат нов живот - живот на любов и знание, на истинска свобода.
Това ще стане във времето на Шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на Земята. Със слизането на Христа, Земята ще се запали и изгори. Огън ще слезе на Земята да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорят и ще остане само идейното, красивото в тях. Те ще започнат нов живот - живот на любов и знание, на истинска свобода. Това се отнася за ония, които ще бъдат готови. Те ще разберат живота и ще приложат Любовта. Които не са готови, те ще чакат нови условия. Христос, но като Дух, ще пребъдва на Земята през всички времена до окончанието на века - през времената на насилието, на злото, което днес виждаме в света, т. е. до окончанието на века.
към текста >>

дошло е време, когато европейските народи ще трябва да ликвидират с всички отклонения, които са правили в своето развитие и не са изпълнили Божията Воля - не са приложили онова, което Христос е донесъл: светлината, която им е дал за живота, новото знание и разбиране.
Той казваше на всички народи: "Вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да се освободите от тази криза, единственото разрешение седи в това, което проповядвам. Ако приложите Моето Учение, вие ще се избавите от голяма катастрофа; не приложите ли Учението Ми, катастрофата е неминуема." Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново Учение. Кармата на европейските народи е назряла, т.е. дошло е време, когато европейските народи ще трябва да ликвидират с всички отклонения, които са правили в своето развитие и не са изпълнили Божията Воля - не са приложили онова, което Христос е донесъл: светлината, която им е дал за живота, новото знание и разбиране. Еврейският народ не прие Христа и носи последствията от това. Ако християнска Европа не приложи това, което Христос даде, естествено е, че ще носи последствията и отговорност за това. Въпросът, обаче, е решен. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще дойдат и ще турят ред и порядък на Земята.
към текста >>

Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова Велико Лице, Което казва: "Гладен бях, нахранихте Ме; жаден бях, напоихте Ме; в затвор бях, посетихте Ме; болен бях, прегледахте Ме." Но това са само символи, зад които се крият велики истини.
Всички ще лежат, ще мине тогава Христос и ще каже: "Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат." А онези, които не са ходили по Неговото Учение, ще останат отвън. И следователно, като потегли Христос ръцете си върху тях, те ще възкръснат. А онези, които не са ходили по Неговото Учение? Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото Учение? Той ще види кои са истинските и вие ще видите между кои сте. Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова Велико Лице, Което казва: "Гладен бях, нахранихте Ме; жаден бях, напоихте Ме; в затвор бях, посетихте Ме; болен бях, прегледахте Ме." Но това са само символи, зад които се крият велики истини. Най-напред ще дойде съденето на добрите хора. Който се оплаква сега, че Господ го съди, той не разбира що иска. По-добре съденето да се извърши сега, при мировото съдилище, отколкото да остане за горния, касационния съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже, за да бъдете освободени чрез Възкресението.
към текста >>

пробуждане на висшето съзнание.
Ако ти можеш да сгъстиш светлината, има храна. Ако след хиляда години хората започнат да се хранят със светлина, ще бъде един успех. Но аз мисля, че още след 2100-та година може да се постигнат условията, за да може човек да се храни със светлина. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Человечески на Земята, защото е казано, че Син Человечески живее с хляба, който слиза от Небето. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробля- съкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят. И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк?
към текста >>

Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот.
Ако след хиляда години хората започнат да се хранят със светлина, ще бъде един успех. Но аз мисля, че още след 2100-та година може да се постигнат условията, за да може човек да се храни със светлина. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Человечески на Земята, защото е казано, че Син Человечески живее с хляба, който слиза от Небето. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробля- съкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят. И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? - Отгоре, отдето Бог го е изпратил.
към текста >>

72. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

След като си замина Учителят, приятелите си спомниха много случаи, когато Той ги бе подготвял символично или бе казвал направо за предстоящото Му заминаване.
То е само, докато минете през тази област. Като отидете в другия свят, веднага ще се подмладите. Та сега всички сте се престорили, скрили сте се, показвате се, че не може да ходите. Аз по някой път гледам, казвате: "Учителят къде е? " - И аз търся един път, и аз ще мина." След като си замина Учителят, приятелите си спомниха много случаи, когато Той ги бе подготвял символично или бе казвал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко, като че ли беше забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент. Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будно съзнание и се оказахме неподготвени като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме, че Той ще живее най-малко 120 години. Веднъж на един приятел Той бе казал: "Аз съм дошъл за 120 години на Земята." След това замълчал за малко и тихо добавил: "Ако си замина на осемдесет години, то останалите четиридесет години ги оставям на Братството." Наистина, Той остави тези четиридесет години за Братството. Онези, които можеха да ги използват, трябваше да свършат онова, за което бяха дошли на Земята, за което бяха дошли в Школата. Борис Николов
към текста >>

Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будно съзнание и се оказахме неподготвени като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме, че Той ще живее най-малко 120 години.
Та сега всички сте се престорили, скрили сте се, показвате се, че не може да ходите. Аз по някой път гледам, казвате: "Учителят къде е? " - И аз търся един път, и аз ще мина." След като си замина Учителят, приятелите си спомниха много случаи, когато Той ги бе подготвял символично или бе казвал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко, като че ли беше забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент. Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будно съзнание и се оказахме неподготвени като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме, че Той ще живее най-малко 120 години. Веднъж на един приятел Той бе казал: "Аз съм дошъл за 120 години на Земята." След това замълчал за малко и тихо добавил: "Ако си замина на осемдесет години, то останалите четиридесет години ги оставям на Братството." Наистина, Той остави тези четиридесет години за Братството. Онези, които можеха да ги използват, трябваше да свършат онова, за което бяха дошли на Земята, за което бяха дошли в Школата. Борис Николов Това, което пиша сега, се случи през 1944 г., в първите дни на месец декември. Тогава Учителят не беше добре, постепенно отпадаше.
към текста >>

73. ПРЕДИСЛОВИЕ

Орфей е велик Мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката.
ПРЕДИСЛОВИЕ От дълбока древност Балканите са били люлка на духовен живот. Хилядолетия преди Христа, когато голяма част от човечеството е тънело в невежество и мрак, на Балканския полуостров пламва една ярка светлина, която посочва нов път в развитието на човечеството. В свещените недра на планините Рила и Родопи е създаден мистичен център – Школата на Орфей. Този представител на светлите гении на човечеството е роден и откърмен в Тракия, сред величествената й девствена Природа. Орфей е велик Мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката. Той създаде мистичната традиция, мистичното движение, което стана център на нова култура, даде нов тласък на Бялата раса. Древните елини са смятали Тракия (южната част на България) като страна на Светлината, като отечество на музите. Там, при високите Рило-Родопски върхове, се е намирало светилището на Орфей. Там се е преподавало свещеното изкуство, поезията и музиката. Там Орфей е възвестил великите закони на Живота.
към текста >>

Той носи знанието, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои.
Днес трети път България и Балканите стават люлка на едно движение с общочовешко значение – Новото учение, учението на Любовта, което Учителя донесе на света. Днес Учителя дойде да покаже един нов път на човечеството. В сегашната епоха се завършва един дълъг цикъл от ред култури на слизане, на отдалечаване на човечеството от Великия разумен център. Сега то е достигнало до крайния предел и трябва да се направи завой, да обърне кормилото на Живота и да тръгне по новия път нагоре, към Великия източник, откъдето идва Животът. В такъв важен момент Учителя идва, както е идвал във всички по-важни моменти от живота на човечеството. Той носи знанието, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои. Върху това знание ще бъде изградена Новата култура. Любовта влиза днес като една нова Сила в човешките души. Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила. Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях.
към текста >>

Върху това знание ще бъде изградена Новата култура.
Днес Учителя дойде да покаже един нов път на човечеството. В сегашната епоха се завършва един дълъг цикъл от ред култури на слизане, на отдалечаване на човечеството от Великия разумен център. Сега то е достигнало до крайния предел и трябва да се направи завой, да обърне кормилото на Живота и да тръгне по новия път нагоре, към Великия източник, откъдето идва Животът. В такъв важен момент Учителя идва, както е идвал във всички по-важни моменти от живота на човечеството. Той носи знанието, силите и методите за работа, необходими в пътя, който предстои. Върху това знание ще бъде изградена Новата култура. Любовта влиза днес като една нова Сила в човешките души. Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила. Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот почва да се изгражда.
към текста >>

Животът и Знанието са едно.
Досега тя се е проявявала частично, сега тя става ръководна сила. Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот почва да се изгражда. Този Живот намира отзвук в човешките души и тогава се почва едно чудно явление – създаването на един нов свят. Животът и Знанието са едно. Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота. Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него. За този път е необходимо Знание – Светлина.
към текста >>

Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота.
Тя ще организира вътрешния и външния живот и ще създаде Новата култура на Любовта и братството. Изключителна епоха е, когато Учител идва между човеците, живее между тях и заедно с тях. Той става център, около който новите сили, новите идеи почват да действат; един нов Живот почва да се изгражда. Този Живот намира отзвук в човешките души и тогава се почва едно чудно явление – създаването на един нов свят. Животът и Знанието са едно. Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота. Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него. За този път е необходимо Знание – Светлина. Пътят е приложение на това Знание.
към текста >>

За този път е необходимо Знание – Светлина.
Животът и Знанието са едно. Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота. Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него. За този път е необходимо Знание – Светлина. Пътят е приложение на това Знание. Учителя го даде изобилно. Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли.
към текста >>

Пътят е приложение на това Знание.
Всички, които търсят Знанието, се наричат ученици на Живота. Ние сме ученици днес. Всички вие ще бъдете ученици утре. Един е пътят, който стои пред нас, и рано или късно всички ще минат по него. За този път е необходимо Знание – Светлина. Пътят е приложение на това Знание. Учителя го даде изобилно. Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли. В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод.
към текста >>

В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли.
За този път е необходимо Знание – Светлина. Пътят е приложение на това Знание. Учителя го даде изобилно. Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли. В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод. В този смисъл, когато говорим за Учителя, ние разбираме Великия Разумен свят – всички Възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат. Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото знание и култура на човечеството се дължи на тях. Ние ги наричаме Големите братя, Белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини.
към текста >>

Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото знание и култура на човечеството се дължи на тях.
Той създаде един малък свят, подходящи условия и среда. Той реализира в един момент този живот на бъдещето. В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли. В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод. В този смисъл, когато говорим за Учителя, ние разбираме Великия Разумен свят – всички Възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат. Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото знание и култура на човечеството се дължи на тях. Ние ги наричаме Големите братя, Белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини. Всички те образуват Великото Всемирно Бяло Братство. Те посещават човеците и работят между тях и с тях, видимо или невидимо. Този Разумен център привлича всички, които са подготвяни през вековете и са готови да приемат този живот, да влязат като работници в него.
към текста >>

Той се е явявал през хилядолетията под разни имена, всред различни народи, ала идеите, животът, знанието, които Той носи, не са затворени в границите на един народ или дадена епоха.
Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини. Всички те образуват Великото Всемирно Бяло Братство. Те посещават човеците и работят между тях и с тях, видимо или невидимо. Този Разумен център привлича всички, които са подготвяни през вековете и са готови да приемат този живот, да влязат като работници в него. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло Братство. Той се е явявал през хилядолетията под разни имена, всред различни народи, ала идеите, животът, знанието, които Той носи, не са затворени в границите на един народ или дадена епоха. Те са достояние на цялото човечество. Голяма привилегия за един народ е, когато всред него дойде Учителя. Това е златният век в неговата история. Тогава той се намира под закрилата на Великия Разумен свят и през каквито изпитания и опасности да мине, излиза невредим. Ала и голяма е отговорността му, ако не го приеме и послуша.
към текста >>

Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят.
Той е Високият идеал, към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее. Всички, които Го очакват, ще станат за работа. Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината. Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата.
към текста >>

Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат.
Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее. Всички, които Го очакват, ще станат за работа. Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината. Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата. Звездите символизират авторитетите във всички области на живота.
към текста >>

В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат.
На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината. Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата. Звездите символизират авторитетите във всички области на живота. Тази книга има задачата да покаже начините, методите, които дава Учителя и чрез които човек непосредствено може да схване основния тон на Живота. Човечеството може да намери своето място в Битието, да разбере своите задачи в необятния път към съвършенството, който се губи в безграничността. Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество.
към текста >>

Слънцето символизира формата на държавата.
Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината. Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата. Звездите символизират авторитетите във всички области на живота. Тази книга има задачата да покаже начините, методите, които дава Учителя и чрез които човек непосредствено може да схване основния тон на Живота. Човечеството може да намери своето място в Битието, да разбере своите задачи в необятния път към съвършенството, който се губи в безграничността. Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество. Тази книга посочва един висш Живот, подробно изразен в беседите и лекциите на Учителя и който е вечният копнеж на човешката душа.
към текста >>

Звездите символизират авторитетите във всички области на живота.
Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината. Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата. Звездите символизират авторитетите във всички области на живота. Тази книга има задачата да покаже начините, методите, които дава Учителя и чрез които човек непосредствено може да схване основния тон на Живота. Човечеството може да намери своето място в Битието, да разбере своите задачи в необятния път към съвършенството, който се губи в безграничността. Тази книга има за цел да посочи как Учителя разкрива един Живот, който е съобразен с висшите форми на Битието и който ще бъде идеал за цялото човечество. Тази книга посочва един висш Живот, подробно изразен в беседите и лекциите на Учителя и който е вечният копнеж на човешката душа. Този Живот ще бъде реализиране на вечния блян на човечеството за Красота, Истина, Свобода и творчество.
към текста >>

74. Дял първи Животопис и творчество

В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот.
Днес човечеството изживява тази криза. Изправено е пред този изпит. Във всички области на живота настава едно поляризиране на силите. Очертават се тези две течения – старото и новото. В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот – навсякъде старото е в борба с новото. В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот. Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят. Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение. Нови, необозрими възможности стоят пред човека.
към текста >>

Неговият живот стана синтез и символ на тази култура, която Той благовества.
За създаването на по-малките исторически периоди, за тяхното изграждане вземат участие гениите на човечеството, талантливите души, както и милионите безименни работници. В началото на всяка култура един Небесен пратеник иде и чрез езика на един народ дава конкретен, словесен израз на новото. От Неговото Слово можем да съдим за вечното богатство, което иде от Великия Разумен свят. В ХІХ век, когато една по една гаснеха духовните ценности в мрака, който се разстилаше над човечеството, една светлина блясна и откри новия път на възход – това беше идването на Учителя. Чрез Своя живот Учителя показа какъв трябва да бъде човекът на Новата култура. Неговият живот стана синтез и символ на тази култура, която Той благовества. След огненото кръщение на човечеството при днешните събития, в пламъците на страданието ще изгорят и ще се ликвидират всички минали противоречия на индивидите, народите и расите. Сред развалините на стария свят ще се роди човекът на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи удове на едно цяло. В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи.
към текста >>

Нови сили се събуждат в човешкото съзнание.
След огненото кръщение на човечеството при днешните събития, в пламъците на страданието ще изгорят и ще се ликвидират всички минали противоречия на индивидите, народите и расите. Сред развалините на стария свят ще се роди човекът на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи удове на едно цяло. В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание. Чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на Природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителя иде със Своя живот и със Своето Слово да внесе нова, свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път – Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината – за всички народи, за цялото човечество. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
към текста >>

75. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

Той я свързваше със Знанието, което ни даваше в нашия път.
Отначало някои от приятелите по нареждане на Учителя закупиха няколко ливади. После една пролет се явиха няколко палатки, на другото лято – повече, след това няколко малки дървени жилища, после повече и така възникна малкото селище Изгрев, където скоро дойде да живее и Учителя. Най- скромното селище по външен вид и най-богатото по вътрешен живот. Малкото земя, с която се сдобихме, работехме заедно; голяма радост ни доставяше тази работа. Работата стана за нас училище, както всяко нещо, до което Учителя се докосваше. Той я свързваше със Знанието, което ни даваше в нашия път. Той ни даде методи как да работим и сам работеше понякога с нас. Трудът стана за нас нещо свещено. Едно от правилата на труда гласи: Всяка работа извършвай с Любов. Така тя носи благословение за теб и за твоите близки.
към текста >>

Той се превръщаше в предметно учение и символ.
Ние никога не отминаваме извор. Ще се спрем край него да му се порадваме, ще го почистим грижливо и ще разхубавим всичко около него. Учителя сам вземаше участие в работата. Даваше идеи и се вслушваше в нашите хрумвания. Оставяше ни да проявим инициатива и досетливост и изворът ставаше център на живот за нас. Той се превръщаше в предметно учение и символ. Законът за извора гласи: Търси най-хубавата вода. Черпи винаги от главата на извора, където е най-чиста. Учителя казва: Почиствайте изворите и като ги чистите, мислете за вашето сърце.
към текста >>

Всяко нещо беше и реалност, и символ.
То се правеше през определени часове на деня, обикновено сутрин. Спазваха се известни правила. През тези упражнения минаха учениците, млади и стари. Така се изработи отношението към извора, към водата и то остана завинаги в душите ни като едно от най-хубавите неща, които Учителя ни даде. Всяко нещо, което Учителя правеше, имаше дълбок смисъл и вечно значение за нашите души. Всяко нещо беше и реалност, и символ. Така Учителя ни учеше да разбираме дълбокия смисъл на Природата, да четем в нейната вечна книга. Голяма радост изпитва ученикът, когато разчита първите букви на великата книга. Голяма радост изпитва, когато разбере, че същите слова са написани от премъдрата и любеща ръка на Бога и в неговата душа. Тогава чувството за Великото единство на Живота изпълва душата на ученика. Той изпитва умиление, благодарност, блаженство и сила, че принадлежи на Великия Живот.
към текста >>

76. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек.
Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата. Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното. Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже.
към текста >>

В тях Той облича вечните истини в прекрасни образи и символи.
Беседа в салона на Изгрева В неделните беседи Учителя разглежда Живота в светлината на Божественото учение. Понякога Той зове, а понякога предупреждава. Христос казва: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.” Беседите Си Учителя илюстрира богато с примери и анекдоти, а понякога с легенди и приказки, които Той сам създава. В тях Той облича вечните истини в прекрасни образи и символи. Една мека светлина струи от тях. Тя не очертава нещата ярко, но оставя всеки да почерпи, което му е необходимо. Много от тези легенди и приказки остават като едни от най-хубавите образци от този род творчество. Някъде Учителя дава малката легенда за царския син на адитите, който пожелал да има вечно горяща свещ. Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава.
към текста >>

Наистина коя е връзката между Знанието и Любовта?
Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава. За целта той превърнал в свещ любещата душа на една млада овчарка. Царският син много се зарадвал на подаръка. Само едно нещо той на могъл да си обясни – защо, когато гледал свещта, очите му се пълнели със сълзи. Като чуете тази легенда, пред вас застават редица неразрешени въпроси. Наистина коя е връзката между Знанието и Любовта? Защо царският син плаче? Когато излезе от утробата на майка си, малкото дете заплаква. То казва: “Мамо, без теб аз погивам.” Майката го взема на ръцете си и казва: “Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта. Аз ще положа всички грижи за теб.” Плачът символизира началото на съзнателния Живот.
към текста >>

Плачът символизира началото на съзнателния Живот.
Наистина коя е връзката между Знанието и Любовта? Защо царският син плаче? Когато излезе от утробата на майка си, малкото дете заплаква. То казва: “Мамо, без теб аз погивам.” Майката го взема на ръцете си и казва: “Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта. Аз ще положа всички грижи за теб.” Плачът символизира началото на съзнателния Живот. Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните Си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост. Самотен, обезсърчен, потиснат и унижен от греха стои човекът на Земята и мисли що да прави.
към текста >>

В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост.
Аз ще положа всички грижи за теб.” Плачът символизира началото на съзнателния Живот. Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните Си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост. Самотен, обезсърчен, потиснат и унижен от греха стои човекът на Земята и мисли що да прави. Истината иде да освободи човека, Мъдростта – да му даде Знание и Светлина, Любовта – да възстанови неговото достойнство на син Божий, Правдата – да възвърне неговата вяра и упование в Бога, Доброто – да му даде Сила. Учителя казва: Какво учим ние? Животът да дойде чрез Любовта!
към текста >>

Истината иде да освободи човека, Мъдростта – да му даде Знание и Светлина, Любовта – да възстанови неговото достойнство на син Божий, Правдата – да възвърне неговата вяра и упование в Бога, Доброто – да му даде Сила.
Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните Си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост. Самотен, обезсърчен, потиснат и унижен от греха стои човекът на Земята и мисли що да прави. Истината иде да освободи човека, Мъдростта – да му даде Знание и Светлина, Любовта – да възстанови неговото достойнство на син Божий, Правдата – да възвърне неговата вяра и упование в Бога, Доброто – да му даде Сила. Учителя казва: Какво учим ние? Животът да дойде чрез Любовта! Светлата интелигентност – чрез закона на Мъдростта. Силната воля и Свободата – чрез закона на Истината.
към текста >>

77. МУСАЛА

Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим.
МУСАЛА Животът ни в планините по-късно доби организиран вид. Освен до близката Витоша Учителя устройваше летуване и в по-далечните наши планини – в първите години към Мусала, най-високия връх на Рила. Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим. Името му е на древен език и значи Божи връх. Учителя казва: Най-високият връх е Любовта към Бога. Любовта възкресява всичко, до което се докосне. С такава Любов Учителя обгърна Мусала, Божия връх.
към текста >>

Когато отиваме да служим на Бога, трябва ни Божествено знание, Знанието на Живата Природа.
Великата наука на Живота – това е служене на Бога. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство. Чисти и светли в своите мисли, желания и действия! Само при такова съвършенство на Духа и чистота на душата ще разберем какво изисква Бог от нас. Ще почнем с най-мъчното – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее, на всичко онова, към което Духът ни се стреми. Когато отиваме да служим на Бога, трябва ни Божествено знание, Знанието на Живата Природа. След беседата един ученик каза: “Учителю, колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите! ” Учителя отвърна: Не е било време, когато да не съм бил с вас. После друг каза: “Колко е хубаво да останем тук! ” Учителя отговори:
към текста >>

78. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Защото в него самия Животът, Знанието, Светлината, Свободата и
Дървото, което стои и расте, е търпеливо. Водата, която тече, е чиста. Въздухът, който вее, е свеж. Светлината, която свети, е силна и жива. И човекът, който мисли, е разумен и щастлив. Защото в него самия Животът, Знанието, Светлината, Свободата и Любовта в съвършена пълнота се сливат. Понякога думите на Учителя звучат като притчи: Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Водата е дреха на здравето.
към текста >>

Светлината е дреха на Знанието.
И човекът, който мисли, е разумен и щастлив. Защото в него самия Животът, Знанието, Светлината, Свободата и Любовта в съвършена пълнота се сливат. Понякога думите на Учителя звучат като притчи: Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Водата е дреха на здравето. Живот без Добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плодове. Начало на всички неща е Духът. Началото на Духа е Любовта. Зенитът на Духа е Мъдростта.
към текста >>

В пътя на Знанието се изпитват умът и волята на човека.
За да те посети Любовта. Красива мисъл, благородно чувство, добра постъпка са верни приятели. Истинският приятел трябва да бъде красив, благороден и добър. Вслушвай се в наставленията на Духа си, в упътването на душата си, за да ти бъде всякога добре. В пътя на Живота се изпитват Вярата и Надеждата на човека. В пътя на Знанието се изпитват умът и волята на човека. В пътя на Свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Един е Духът, много са духовете. Един е Бог, много са душите. Един е Той, много са Неговите синове и дъщери. Едно е Цялото, много са частите на Цялото.
към текста >>

Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.
Като стигнеш там, измий лицето и нозете си в него. И всякога носи образа му в душата си. Нека той да ти бъде като талисман, който да те пази и заведе при Бога. Когато дойдеш при Езерото на Чистотата, спомни си правилото за ученика: Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш. Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският Живот ще почне. На Молитвения връх Вечер синият здрач изпълва езерната долина и заличава с мека ръка ярките гледки на деня. Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото. Тогава запалваме големия огън при езерото Елбур.
към текста >>

На скалата е гравирана котва – символ на връзката на човешката душа с Бога.
Изворът е открит от нашия обичен Учител. Под голямата скала имаше само мочури. Когато ги разчистихме и разкопахме, открихме водата. Това е любимата ни чешма. С много Любов е направена, както Учителя умееше да работи с Любов и да ни учи. На скалата е гравирана котва – символ на връзката на човешката душа с Бога. И надпис има там, изрязан в скалата, даден от нашия Учител. Той гласи: Братя и сестри, майки и бащи, учители и ученици,
към текста >>

79. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Учителя държеше главата Си изправена, ходеше свободно и леко; будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.
В Него никога не се забелязваше упрек и осъждане, нямаше никакво насилие. Ала всеки изпитваше желание да Му се довери, да разкрие душата си. Когато този поглед срещнеше Красотата или Доброто, в него светеше детинска радост. Присъствието на хубава светла мисъл се чувстваше у него. Този поглед винаги и съвършено изразяваше Истината. Учителя държеше главата Си изправена, ходеше свободно и леко; будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Една хармонична естественост имаше в цялата Му фигура. Тя придаваше красота и искреност на всяка Негова постъпка. Естествеността дава условия за проява на Любовта. Учителя имаше мек, приятен, нисък глас. Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала, макар и тих, гласът Му проникваше далеч.
към текста >>

Чрез него ние приемаме Сила, Живот и Знание.
Когато човек се храни, трябва да бъде изпълнен с благодарност и Обич. Така той се ползва пълно от Божествените блага, вложени в храната. Учителя сядаше да се храни със свещено чувство. Яденето е едно от великите тайнства на Живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме Сила, Живот и Знание. Учителя дава следното правило: Яж хляба с Любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с Любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с Любов и мисли, че Бог е в него. Приемай светлината с Любов и мисли, че Бог е в нея.
към текста >>

Тук беше необходимо Знание, Светлина, за да се излезе от джунглите на стария живот, да се разсеят вековните заблуждения, да се хвърли светлина напред в бъдещето, към което всеки се стремеше.
Около Него се събираха хора, жадни да чуят Словото Му. Разговорите с Учителя се провеждаха непринудено – във време на екскурзии, през време на почивка, след беседите или след обедите. Тогава задаваха на Учителя въпроси, възникнали спонтанно. В тях се засягаше животът от всичките му страни. Ала основният мотив беше пътят на човешката душа към Бога. Тук беше необходимо Знание, Светлина, за да се излезе от джунглите на стария живот, да се разсеят вековните заблуждения, да се хвърли светлина напред в бъдещето, към което всеки се стремеше. Учителя биваше повече радостен и весел. Той беше духовит, често караше слушателите Си да се смеят и сам се смееше хубаво. Неговият хумор беше ясен и чист, както искри лъч, паднал върху росни капки. Той приличаше на голям изобилен извор, чиито бистри струи развеселяваха всичко, през което минаваха. При всички условия на живота Учителя беше доволен.
към текста >>

Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва.
Човек трябва да се научи да черпи сили от Живата Разумна Природа по онези естествени пътища, които тя поставя на негово разположение. Причините за повечето болести са духовни. Следователно болният сам трябва да извърши главната работа по лекуването, сам трябва да направи усилие да се лекува. Писатели, поети, изобретатели идваха при Учителя. На всички Той даваше идеи, ценни съвети, напътстваше ги към бъдещето. Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва. Учителя беше носител на това Знание. Той даваше с щедра ръка, ала законът е такъв: “Търсете, хлопайте, искайте.” Когато беше време за почивка, Учителя умееше да почива безметежно и с благодарност. Ясен Мир царуваше около Него. Присъствието на една хубава мисъл се чувства и без да се изказва.
към текста >>

Учителя беше носител на това Знание.
Причините за повечето болести са духовни. Следователно болният сам трябва да извърши главната работа по лекуването, сам трябва да направи усилие да се лекува. Писатели, поети, изобретатели идваха при Учителя. На всички Той даваше идеи, ценни съвети, напътстваше ги към бъдещето. Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва. Учителя беше носител на това Знание. Той даваше с щедра ръка, ала законът е такъв: “Търсете, хлопайте, искайте.” Когато беше време за почивка, Учителя умееше да почива безметежно и с благодарност. Ясен Мир царуваше около Него. Присъствието на една хубава мисъл се чувства и без да се изказва. Тогава като че ли всичко е светло и прекрасно.
към текста >>

Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика.
Всеки ден отваряй душата си пред Господа. Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия. За съзерцанието Учителя казва: Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова Светлина, изпълнен със Сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава Негово Слово се изливаше в съвършени, чисти, кристални форми. Той казва: Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите.
към текста >>

Никога не изтъкваше своето знание, възможности и могъщество.
Духът е изявление на Бога. Учителя всякога вземаше най-скромен вид. Той не се откриваше пред нас в своето величие, а оставяше всеки да Го познава според възможностите, които има. Такава голяма беше свободата в Него. Той никога не се рисуваше. Никога не изтъкваше своето знание, възможности и могъщество. По този начин ни оставяше свободни. Само Любовта към Него, която чувствахме, беше едничкият закон. Знанието Той даваше естествено и просто. За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога. Когато правеше велики работи, Той вземаше вид, като че нищо не прави.
към текста >>

Знанието Той даваше естествено и просто.
Такава голяма беше свободата в Него. Той никога не се рисуваше. Никога не изтъкваше своето знание, възможности и могъщество. По този начин ни оставяше свободни. Само Любовта към Него, която чувствахме, беше едничкият закон. Знанието Той даваше естествено и просто. За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога. Когато правеше велики работи, Той вземаше вид, като че нищо не прави. За смирението Учителя казва: Смирението е израз на Любовта към Великия. Има едно качество на Божиите служители – смирението.
към текста >>

Той често си служеше с езика на символите.
И с голяма Любов вършеше тази работа. Той си служеше с много примери, за да изясни някои идеи. Използваше стари сказания, създаваше легенди и приказки, вземаше примери от цялата Жива Природа. Има идеи, които не могат да бъдат изказани днес ясно на хората. Изказани, те звучат като иносказания, като притчи, остават като скрити дарове за бъдните поколения, които ще дораснат до тях да ги разберат и приложат. Той често си служеше с езика на символите. Това е синтетичен език. Спестява време, ала той е строг език – с него само мъдреците могат да си служат. Ако река да ви преведа една моя символична реч, трябват години. Една година трябва да говоря върху един символ. Моите определения не са турени случайно.
към текста >>

Ако река да ви преведа една моя символична реч, трябват години.
Има идеи, които не могат да бъдат изказани днес ясно на хората. Изказани, те звучат като иносказания, като притчи, остават като скрити дарове за бъдните поколения, които ще дораснат до тях да ги разберат и приложат. Той често си служеше с езика на символите. Това е синтетичен език. Спестява време, ала той е строг език – с него само мъдреците могат да си служат. Ако река да ви преведа една моя символична реч, трябват години. Една година трябва да говоря върху един символ. Моите определения не са турени случайно. Те вървят по известни закони. Има известно съчетание. То е цяла музика.
към текста >>

Една година трябва да говоря върху един символ.
Изказани, те звучат като иносказания, като притчи, остават като скрити дарове за бъдните поколения, които ще дораснат до тях да ги разберат и приложат. Той често си служеше с езика на символите. Това е синтетичен език. Спестява време, ала той е строг език – с него само мъдреците могат да си служат. Ако река да ви преведа една моя символична реч, трябват години. Една година трябва да говоря върху един символ. Моите определения не са турени случайно. Те вървят по известни закони. Има известно съчетание. То е цяла музика. И Природата така говори.
към текста >>

Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот.
Отвън съществуват само условия, поводи. Вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят. Изгревът на Слънцето е величествено явления във вътрешния свят, в света на душата. Това е цяла епоха. Пробуждането на душата е зазоряване. Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот. Виделината се проявява. Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята мисъл. Душата се пробужда за един нов живот. Божественото Слънце изгрява.
към текста >>

Когато Знанието иде, то иде със сила и мощ.
Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята мисъл. Душата се пробужда за един нов живот. Божественото Слънце изгрява. Това е тържествен момент на живота. Когато Знанието иде, то иде със сила и мощ. Настава ден, настава време за учение и работа. Идването на Учителя на Земята съответства на това зазоряване в Духовния свят. Той е Слънцето. Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия Космос.
към текста >>

Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи.
Това е тържествен момент на живота. Когато Знанието иде, то иде със сила и мощ. Настава ден, настава време за учение и работа. Идването на Учителя на Земята съответства на това зазоряване в Духовния свят. Той е Слънцето. Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия Космос. Някои от тези Същества направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи, четвърти направляват водите, пети – растенията в света, и т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко Същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Учителя ни въвеждаше в този свят със сигурната ръка на зрящ, който при това познава пътя добре.
към текста >>

Според степента на своето знание и развитие всяко Същество изпълнява съответна служба.
Идването на Учителя на Земята съответства на това зазоряване в Духовния свят. Той е Слънцето. Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия Космос. Някои от тези Същества направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи, четвърти направляват водите, пети – растенията в света, и т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко Същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Учителя ни въвеждаше в този свят със сигурната ръка на зрящ, който при това познава пътя добре. Той ни насочваше да работим върху себе си, върху нашия ум, сърце и воля, даваше ни естествени и прости методи, за да се справим с мъчнотиите и да навлезем в новите области на Живота. Понякога Той ни извеждаше на планината; горе, във великото мълчание, в свещената тишина се долавя тихият глас на Вечния. Понякога Учителя разкриваше перспективите на бъдещата наука:
към текста >>

Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън.
Един велик стремеж и копнеж има човешката душа – да бъде свободна. Това е велик вътрешен подтик у човека, у когото се е пробудило Божественото. Учителя зачиташе свободата на всяко същество, онази свещена Свобода, която Великото Разумно начало му е дало, за да расте, да се развива, да се учи. За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен подтик, от Любов правеше. Свободата за Него беше мерило за съзнателния живот, мерило за онези постижения, които учениците имаха в своя път. Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън. Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то. Свободата – това е закон за хармонизирине в Разумния живот. Освобождението на човека не идва механично отвън. Той трябва да се повдигне нагоре при условия, където душата му може да расте и да се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.
към текста >>

80. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Един нов прилив на Живот, Знание и Сила идва у него.
До този момент човек се е отдалечавал, а отсега започва да се приближава към Великия Разумен център на Природата. Досега е слизал, а отсега започва да възлиза. Защото следващият подтик, който се ражда в човешката душа, е да познава Великия, Вечния извор на Живота. Човек започва да търси пътищата си към него, да отстранява и превъзмогва препятствията – външни и вътрешни. В това усилие той отправя зов към Великото Разумно начало за помощ и получава отговор. Един нов прилив на Живот, Знание и Сила идва у него. Тогава в човека се ражда Радостта, а с нея и Любовта към Вечния. С този нов подтик той започва да устройва живота си. Когато в душата на човека се роди Любовта, той стъпва в Пътя на ученика. Бог е чувствителен и отзивчив за всеки порив в човешката душа. Той отговаря на тази Любов.
към текста >>

Като намери втората допирна точка, той придобива Светлина и Знание, условия за развиване на неговия ум.
с безграничното, вечното Начало на Живота. Любовта е първата допирна точка, Мъдростта е втората, Истината е третата допирна точка. Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа; той става ученик. Пътят на ученика е едно строго самоопределяне. Като намери първата допирна точка, човек придобива Живот и Топлина. Като намери втората допирна точка, той придобива Светлина и Знание, условия за развиване на неговия ум. Като намери третата допирна точка, той придобива Свободата си – първото условие за развиване на волята. Това са живите пътища, по които силите, които излизат от Бога, минават през човешката душа и пак се връщат при Него. Това са живите съзнателни връзки с Великата реалност. Онова, което определя ученика като ученик, е Любовта му към Бога, към неговия Учител. Любовта създава условия за учене.
към текста >>

Само чистият прекрачва портите на висшето Знание.
Първия извор и се влива в нашата душа. То внася в нея Светлина и доволство. Стремежът към Чистота, това е стремеж към Любовта. Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения. Тогава пред него се разкрива светлият живот на великите души. Само чистият прекрачва портите на висшето Знание. Ученикът всякога трябва да бъде чист. Душата на ученика трябва да бъде обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Свещеният плод на Живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Само с тая Чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види лицето на Истината, да разбере възходящия път на Любовта. Учителя носи тази Истина.
към текста >>

Учителят дава знание на учениците в трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си така, както би постъпил Учителя. Ученикът има абсолютна вяра в своя Учител. Първото правило гласи: не се съмнявай в Бога, не се съмнявай в Учителя си. Усъмни ли се в Учителя си, ученикът ще се усъмни в себе си. Учителя е висшето, Божественото начало в ученика. Учителят дава знание на учениците в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Духът на човека е Учителят. Умът е ученикът. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, човек изгубва здравето си. Щом умът на ученика е заболял, заболява сърцето, заболява волята и той почва да изопачава Истината.
към текста >>

Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност.
Той е като Слънцето. Той всякога и към всички проявява Своите качества. Като се приближите до Учителя, здравето ви се възстановява, сърцето ви се успокоява, умът ви се прояснява. Ученикът пази свято онези свои чувства, които съставят основата на Живота му – милосърдие, благодарност и състрадание. Ученикът влиза в положението на всички същества, колкото и малки да са, и се стреми да им помага. Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност. Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение. То е вътрешно качество на душата. Необходимо е благородство на ума и на сърцето, за да следва ученикът с успех своя път. Благородните хора живеят по Любов. Страхливите хора не познават Любовта.
към текста >>

Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение.
Той всякога и към всички проявява Своите качества. Като се приближите до Учителя, здравето ви се възстановява, сърцето ви се успокоява, умът ви се прояснява. Ученикът пази свято онези свои чувства, които съставят основата на Живота му – милосърдие, благодарност и състрадание. Ученикът влиза в положението на всички същества, колкото и малки да са, и се стреми да им помага. Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност. Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение. То е вътрешно качество на душата. Необходимо е благородство на ума и на сърцето, за да следва ученикът с успех своя път. Благородните хора живеят по Любов. Страхливите хора не познават Любовта. Те са жестоки.
към текста >>

В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието.
Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът отвън. Не прави бързи заключения за нещата, които не познаваш добре. Всяко нещо трябва да се познава на мястото, където се намира, защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети вързват, четвърти зреят. Ученикът на великия Път на Светлината трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо Добро. Ученикът знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото Знание. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сили, други са едва в началото на своето ученичество. Разликата между първите и вторите е голяма. Ученикът знае своето място в живота на Цялото и е благодарен.
към текста >>

Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото Знание.
Не прави бързи заключения за нещата, които не познаваш добре. Всяко нещо трябва да се познава на мястото, където се намира, защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети вързват, четвърти зреят. Ученикът на великия Път на Светлината трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо Добро. Ученикът знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Това, което знаем, е само безкрайно малка част от великото Знание. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сили, други са едва в началото на своето ученичество. Разликата между първите и вторите е голяма. Ученикът знае своето място в живота на Цялото и е благодарен. Най- първо той е ученик на физическото поле.
към текста >>

Знанието на Учителя е изпитано.
В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика. Ако той мени своите учители, не е познал своя Учител. Неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той е още в преддверието. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се Знанието на ученика. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят те на съблазните. И ако устоява, ученикът с право заслужава Любовта на Учителя. Учителят се радва, че ученикът е в Светлината на възходящия път. Противоречията понякога довеждат до разочарование и обезсърчение.
към текста >>

Изпитва се Знанието на ученика.
Изпитва се Любовта на ученика. Ако той мени своите учители, не е познал своя Учител. Неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той е още в преддверието. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се Знанието на ученика. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят те на съблазните. И ако устоява, ученикът с право заслужава Любовта на Учителя. Учителят се радва, че ученикът е в Светлината на възходящия път. Противоречията понякога довеждат до разочарование и обезсърчение. Но може ли да има Животът вътрешен смисъл без истинско разбиране?
към текста >>

Ако не работи върху себе си, ученикът не може да използва Знанието, което Учителят му дава.
В тази светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води. Светлината води изпадналата душа през тъмнината. В избите на живота Светлината не прониква. Добре е да видите лицето на животворящото Слънце. Добре е да сте във връзка с животворните лъчи на Виделината. Ако не работи върху себе си, ученикът не може да използва Знанието, което Учителят му дава. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и сърцето, които Разумната Природа е дала? Мозъкът е среда, през която минават светлите, възвишените мисли. Сърцето е олтар, огнище, в което се изработват благородните чувства. Свети ли вашият ум? Гори ли свещеният огън на вашето сърце?
към текста >>

За да се ползва от силите на Природата и Знанието, което Учителят му дава, от ученика се изисква Абсолютна чистота на сърцето.
Сърцето е олтар, огнище, в което се изработват благородните чувства. Свети ли вашият ум? Гори ли свещеният огън на вашето сърце? Изпитите, които учениците минават, са проверка на техните знания. За да влезе във връзка със силите на Природата, мозъкът на ученика трябва да бъде разработен и добре сформиран. За да се ползва от силите на Природата и Знанието, което Учителят му дава, от ученика се изисква Абсолютна чистота на сърцето. Работата на ученика не е толкова външна, колкото вътрешна. Тя седи в онзи вътрешен подтик, който може да предаде на цялото човечество. Със своята чиста мисъл той може да даде един малък тласък. Ученикът не работи сам. Той работи с всички Напреднали същества, с цялото Небе.
към текста >>

Всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка добродетел, всяка мощ – било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света.
Той работи с всички Напреднали същества, с цялото Небе. Той участва във великата Божия работа в света за повдигането на човешките души. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той заема своето място във великия Божествен организъм, в живота на Цялото. Бог царува на Небето, Бог царува на Земята. Всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка добродетел, всяка мощ – било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълняваме Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият закон на учениците, които искат да реализират Доброто, и то тъй, както е писано в Божествената книга. Всички форми в Природата са символи на един вечен, идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво Вечният е написал.
към текста >>

Всички форми в Природата са символи на един вечен, идеален свят.
Бог царува на Небето, Бог царува на Земята. Всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка добродетел, всяка мощ – било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълняваме Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият закон на учениците, които искат да реализират Доброто, и то тъй, както е писано в Божествената книга. Всички форми в Природата са символи на един вечен, идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво Вечният е написал. Ученикът започва своето учение от Природата – от изворите, от тревите, цветята, планините; там търси той правилните методи за Живота и Чистотата. Добре дръжте изпитите на вашето сърце, душа и Дух. Тогава ще ви се отворят вратите на вечната Истина. И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия живот, който Христос, Великият Учител, носи в света.
към текста >>

81. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.
към текста >>

Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея.
Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами.
към текста >>

Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека.
Нагласете струните, нагласете мислите си добре с разумната воля – свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант. Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.
към текста >>

Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта.
Всеки обича добрия музикант. Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката.
към текста >>

Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:
Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване.
към текста >>

В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.
към текста >>

Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят.
В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение. Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на
към текста >>

В тях е скрито известно знание.
Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше. Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката.
към текста >>

На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
към текста >>

Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека.
Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат.
към текста >>

В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа.
Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл.
към текста >>

Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.
Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
към текста >>

То е символично и магично упражнение.
След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият. Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред. Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре. Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество. Затова от великия Божествен свят идва един мощен подтик. В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом. Чрез Пентаграма се дава подтик на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.
към текста >>

Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира.
Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така: От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път. Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
към текста >>

Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.
към текста >>

Съзнанието не е пробудено.
Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
към текста >>

82. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
към текста >>

Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
към текста >>

Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко.
към текста >>

Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда.
към текста >>

Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура.
към текста >>

Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка.
към текста >>

Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие.
към текста >>

Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда.
Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние.
към текста >>

Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие.
Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст.
към текста >>

От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние.
Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20.
към текста >>

Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние.
Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено.
към текста >>

Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице:
В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост.
към текста >>

П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел:
Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
към текста >>

По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание.
Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко. Вълните – това бях аз. Виолетовите планини – това бях аз. Те бяха едно с мен. Аз бях едно и с вятъра, който духаше.
към текста >>

Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си.
Обхождат много държави, преминават морета, отиват в невидимия свят, минават през много изпитания, приключения, страдания, но не намират никъде синята птица. И най-сетне се връщат в дома обезсърчени, че не са изпълнили поръчката на феята. Но каква изненада за тях – като влизат в своята стая, виждат, че синята птица е там в една клетка. Отварят клетката, вземат птицата в ръцете си и се радват. Но прозорецът е отворен и синята птица се изскубва от ръцете им, отлита през прозореца в пространството и се изгубва. Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си. Те са Божествени съкровища, Божествена светлина, велики сили, които тя крие в себе си. И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние. Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество. За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време.
към текста >>

22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г.
Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други. 22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г. Главни мотиви в драмите му са удивителните и тайнствени събития в несъзнателния живот на душата.
към текста >>

83. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Сега нека разгледаме горния процес в развитието на съзнанието от друго гледище.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ Сега нека разгледаме горния процес в развитието на съзнанието от друго гледище. Що е човешката душа? Тя е лъч от Бога, тя е Божествена искра, която съдържа в себе си всички възможности, защото това е Бог в човека. Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят.
към текста >>

Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието.
Що е човешката душа? Тя е лъч от Бога, тя е Божествена искра, която съдържа в себе си всички възможности, защото това е Бог в човека. Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят. Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието. Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX. Това слизане от Абсолютното, Вечното начало към материалния свят се нарича инволюция или слизане. Инволюция значи, буквално преведено, завиване, т.е. Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога.
към текста >>

Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX.
Тя е лъч от Бога, тя е Божествена искра, която съдържа в себе си всички възможности, защото това е Бог в човека. Божественото естество на човека излиза от Бога с велики заложби, с мощни сили, съществуващи като семенца, и преминава през формите на минерала, растенията, животните и човека и все повече проявява силите, вложени в него като заложби. Докога продължава това слизане? Докато човек започва да съзнава себе си като индивид тук, на Земята, във физическия свят. Преди това човешкото Аз е още горе, не е е проявено тук, на Земята, чрез самосъзнанието. Това индивидуално съзнание се развива особено ясно през последните няколко века – ХVII, XVIII и XIX. Това слизане от Абсолютното, Вечното начало към материалния свят се нарича инволюция или слизане. Инволюция значи, буквално преведено, завиване, т.е. Духът, Божественото, Абсолютното начало се обвива, завива се с все повече обвивки, за да се прояви най-после в материалния свят. Като достигне така до най-ниската точка, Абсолютното, Божественото начало у човека започва обратен път от материалния свят към Бога. Този процес на възкачване или възход се нарича еволюция или развиване.
към текста >>

Свинете, които пасе, са символ – те представляват егоистични, нисши мисли и чувства, които храни в своите ум и сърце.
Като се завръща в дома на баща си, последният го посреща с голяма радост; нарежда да заколят за угощение по случай връщането му угоеното теле и му туря пръстен на ръката. Бащата представлява тук Великото, от което човек излиза. Блудният син – това е човекът. Излизането му от дома на Баща си – това е инволюцията. При своята инволюция човек изпада във все по-лоши и по-лоши условия, понеже се отдалечава от Великия център на Живота, от Божественото начало и влиза в гъстия материален свят. Свинете, които пасе, са символ – те представляват егоистични, нисши мисли и чувства, които храни в своите ум и сърце. И най-сетне той се разкайва, че е излязъл от дома на Баща си. В него настава една вътрешна криза, един душевен преврат. Решава да се върне при Баща си. Това е начало на възхода, на еволюцията. От този момент именно започва неговата еволюция.
към текста >>

Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията.
Какво означава бедността, мизерията на блудния син? Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията. Учителя казва: Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу.
към текста >>

Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция.
Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу. Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е.
към текста >>

За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото.
Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото. Учителя казва: Въпросите имат инволюционно и еволюционно разрешение. Работата е там, че хората ги разрешават все по инволюционен начин. Там е грешката им. Какво означава инволюционно разрешение на въпросите ?
към текста >>

84. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Това подразбира Христос с думите: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил.” Под Вечен живот Христос разбира истинското познание на Първичната причина.
– “Защо изгубих общественото си положение? ” За да опиташ Божията Любов! Ако човек може да даде път на Любовта в душата си да бликне като извор и да напоява всичко живо, той е дошъл до прага на Царството Божие. Когато Любовта посети човека, той забравя себе си, престава да мисли за себе си, забравя всички недоразумения и скърби и мисли за Великото в света, което обединява всички неща в едно цяло. Някой път сте близо, много близо до това състояние на Радост, но лесно го изгубвате и с години го няма. Това подразбира Христос с думите: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил.” Под Вечен живот Христос разбира истинското познание на Първичната причина. Любовта – това е Вечният живот. Тя е единственият Разумен живот. Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: “Господи, чувствам Твоята Любов, чувствам свещен трепет. Ти си Любовта! ” По-велика тайна от Любовта няма в света.
към текста >>

Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта.
Любовта е музика. Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота. Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота. Щастието на човека зависи от Знанието, което има за свещения Огън, за Любовта. Този Огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Когато душата се запали от него, ще почне да свети. Грешен човек е онзи, у когото свещеният Огън не е запален.
към текста >>

Щастието на човека зависи от Знанието, което има за свещения Огън, за Любовта.
Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота. Щастието на човека зависи от Знанието, което има за свещения Огън, за Любовта. Този Огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Когато душата се запали от него, ще почне да свети. Грешен човек е онзи, у когото свещеният Огън не е запален. Праведен е онзи, у когото този Огън гори и не изгасва. Свят човек е само онзи, който люби.
към текста >>

Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си.
Добрият живот! Само онова, което е станало с Любов, ще остане. Вечното Начало, което е най-разумното същество в света, което е родило всички същества, за Него се казва, че е Бог на Любовта. Следователно най- великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. Да живееш в Божествената Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство и музика. Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. И дойде ли до това положение, човек изгубва Силата, Светлината на ума си и нищо не му остава, освен да прояви Любовта си. Как става това? Като отвори прозорците на сърцето и на душата си! Човешкият Дух копнее за Любовта. Единственото най-хубаво нещо на Земята е Любовта.
към текста >>

Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в градината на своя ум.
Дето е Надеждата, там са Вярата и Любовта. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Надеждата ни дава подтик, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота. Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в градината на своя ум. Всички семенца на Надеждата посей в градината на своята воля. И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта. Да си благодарен и когато я предаваш. Сърцето ти да бъде пълно с Радост, че любиш, обичаш и служиш!
към текста >>

Направете едно дело, в което да вложите всичката си Любов, всичкото си Знание, всичката си Сила.
Щом любиш, ти си готов да станеш слуга. Щом не любиш, ти ще искаш да станеш господар. Отначало докрай Животът на човека трябва да бъде жертва. Жертвата е закон за проявлението на Любовта. Да помогнеш на една мравка, да преместиш един камък, да полееш едно цвете в името на Любовта към Бога – това е Любов! Направете едно дело, в което да вложите всичката си Любов, всичкото си Знание, всичката си Сила. Ако ще умре някой, да умре за тази Велика Любов. И като ви питат на Небето: “Защо умряхте? ”, да кажете: “Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на Земята.” Да страдаш за Великото, за Любовта, това значи да осмислиш Живота си. Велико и славно е да живее човек за Любовта.
към текста >>

Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но Силата, Знанието и богатството.
Любовта е за всички хора, а не само за младите. Млад човек е онзи, който има градина с добри плодове. Новият Живот, който иде, води към Божествените градини и предлага на всички да късат от плодовете им. Новият Живот изисква любещи души. Поканвам ви да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но Силата, Знанието и богатството. Един ден, когато хората станат съвършени, когато сърцата и умовете им придобият Светлината на Ангелите, тогава ще се разберат, ще познаят и придобият Божията Любов. Тази Любов не е във време и пространство. Тя е извън времето и пространството. Тя е Любовта на Вечния живот. Новият порядък в света е да любиш и да обичаш.
към текста >>

Всеки ден човек трябва да има ново познание за Любовта, ново познание за служене на Великия.
Който истински люби, той излива Любовта си в песен, в музика. Любовта дава в музиката най-съвършените тонове. Като станете сутрин, почнете с Любовта. Първото посещение, което човек трябва да направи сутринта, е да отиде в Божествения свят, в света на Любовта, да се разшири и да се приготви да види Божественото в човека. Всеки ден при изгрев Слънце пожелавайте да имате Любов в сърцето си и Истина в ума си. Всеки ден човек трябва да има ново познание за Любовта, ново познание за служене на Великия. Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Господа? Любовта е изпълнение на Божия закон, на Волята Божия. Ще проверите всичко, което ви говоря, и ще кажете: “Струва си да се живее за Новата култура, в която царува Божията Любов! ” Имайте силно желание да дойде Божественото и да се изяви във вас.
към текста >>

85. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

Не внасяй невежество в Знанието.
Това са новите възгледи за Живота. Между едните и другите няма никакво противоречие. Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете на Бога и за новите си възгледи. Не внасяй невежество в Знанието. Не се обезверявай във Вярата си. Не узаконявай робството в Свободата. В Божествената школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Христос е казал: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи.” Истинското Знание се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи.
към текста >>

Истинското Знание се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи.
Не внасяй невежество в Знанието. Не се обезверявай във Вярата си. Не узаконявай робството в Свободата. В Божествената школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Христос е казал: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи.” Истинското Знание се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи. Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения. И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много.
към текста >>

Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения.
Не се обезверявай във Вярата си. Не узаконявай робството в Свободата. В Божествената школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Христос е казал: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи.” Истинското Знание се заключава само в това, което човек може в даден момент да направи и да приложи. Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения. И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към Знанието.
към текста >>

Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към Знанието.
Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята – през физическия, Духовния и Божествения. И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към Знанието. Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят. Външните процеси имат различен произход от вътрешните. Когато човек откъсне една круша, първо той трябва да я разгледа, да й се порадва, да благодари на Бога и след това да я изяде. Веднъж живееш на Земята, имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни и хора. Благодарете на Бога за всичко, което ви е дал.
към текста >>

Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.
И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Прилежният ученик учи малко, прилага много. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към Знанието. Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят. Външните процеси имат различен произход от вътрешните. Когато човек откъсне една круша, първо той трябва да я разгледа, да й се порадва, да благодари на Бога и след това да я изяде. Веднъж живееш на Земята, имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни и хора. Благодарете на Бога за всичко, което ви е дал. Силата и величието на човека седи в приложението на Божия закон.
към текста >>

Светлината представлява Знанието, Мъдростта.
После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Човек може да разграничи кога Бог желае нещо и кога той желае нещо. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: “Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.” Който е станал ученик, той трябва да намери Пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината. Светлината представлява Знанието, Мъдростта. Топлината представлява Живота, Любовта. Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат. Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа. Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете.
към текста >>

Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат.
Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: “Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.” Който е станал ученик, той трябва да намери Пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със Светлината и Топлината. Светлината представлява Знанието, Мъдростта. Топлината представлява Живота, Любовта. Щом почувствате Светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и Знание са почнали да действат. Щом почувствате Топлината, ще знаете, че Божията Любов е почнала да действа. Вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърдия, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго освен мухлясалия хляб, който ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Човек трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и сърцето си.
към текста >>

Умен е онзи, който може да смени невежеството със Знание.
Кой е умен човек? Умен е онзи, който може да смени плача с Радост. Умен е онзи, който може да смени скръбта с Утеха. Умен е онзи, който може да смени отчаянието с Надежда. Умен е онзи, който може да смени омразата с Любов. Умен е онзи, който може да смени невежеството със Знание. Умен е онзи, който може да смени неправдата с Правда. Умен е онзи, който може да смени робството със Свобода. Умен е онзи, който може да смени смъртта с Живот. Умен е онзи, който в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. Умният човек започва с мъчнотиите в Живота.
към текста >>

Където е Той, там е Животът, там е Знанието, там е Свободата.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича Силният в силните и Силният в слабите. Безсмъртният в безсмъртните и Безсмъртният в смъртните. Любещият в любещите и Любещият в нелюбещите. Той прониква във всичко. Където е Той, там е Животът, там е Знанието, там е Свободата. Той е великата безопасност във всичко. Няма по-високо нещо за човека от стремежа му да достигне най-високия връх. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност. За онзи, който се качва на високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши краката. Пътят на хляба и пътят на водата са двата пътя, по които ходят всички живи същества на Земята.
към текста >>

Думата Виделина означава Знание.
Обаче, ако при всеки изгрев на Слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото вчера сте Го познавали, този изгрев придобива смисъл за вас. Не е достатъчно човек да вижда нещата, но той трябва още да ги разбира. По същия начин човек трябва не само да възприема Светлината, но и да я разбира. Зад Светлината е скрит Бог. Без Светлина ние не можем да видим Бога. Думата Виделина означава Знание. Думата Светлина означава проявения Бог. Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, което може да прояви. Бог е същината на нещата. Пътят на праведния е път на зазоряване. Пътят на Живота е път, в който Доброто царува.
към текста >>

Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си.
Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта. Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път. Спомниш ли си за Любовта, ти си в самия Път. Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път. Спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в Пътя. Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си. Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща.
към текста >>

Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека.
Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този Път. Спомниш ли си за Любовта, ти си в самия Път. Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път. Спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в Пътя. Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си. Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека.
към текста >>

Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека.
Спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този Път. Спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в Пътя. Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си. Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието.
към текста >>

При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща.
Спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш Знанието, което пътят съдържа в себе си. Истинско Знание е това, което може да бъде украшение, помощ, Светлина на човека. Другото е бреме. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Свободата е дреха на здравето. Дружи с това, което не остарява – Любовта.
към текста >>

Светлината е дреха на Знанието.
Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание Мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Младостта е дреха на Живота. Светлината е дреха на Знанието. Свободата е дреха на здравето. Дружи с това, което не остарява – Любовта. Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта. Дружи с това, което не ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът.
към текста >>

Мислете върху изворите на Живота, на Знанието и на Свободата.
Дружи с това, което не ограничава – Истината. Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенит на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи Свобода. Мислете върху изворите на Живота, на Знанието и на Свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява Духа, е Мъдростта.
към текста >>

Считай третия ден за ден на твоя ум – ден, в който Знанието се е изявило.
Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява Духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Считай първия ден за ден на твоя Дух – ден, в който Светлината се е проявила. Считай втория ден за ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила. Считай третия ден за ден на твоя ум – ден, в който Знанието се е изявило. Считай четвъртия ден за ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният Живот се е проявил. Считай петия ден за ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден за ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден за ден на Бога – Вечното начало на всичко, ден на твоята почивка, когато служиш на всички Добродетели. Помни, че си роден да бъдеш разумен.
към текста >>

86. СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН

Затова тя има едно вътрешно знание за тях.
Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота. Справедливостта или, казано по-кратко, Правдата – това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Законите на Справедливостта са написани в човешката душа. Затова тя има едно вътрешно знание за тях. Учителя казва: Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон. Справедливостта е атрибут на Божествения свят.
към текста >>

Държавата трябва да бъде символ на Справедливост.
Народите трябва да зачитат правото, което Бог е дал на всеки народ. Големите народи да зачитат правото на малките и обратно. Това значи, че човечеството трябва да даде на всеки индивид и на всеки народ условия и подкрепа за живот и правилно развитие. Защото международната общност се явява като един жив организъм, който включва всички възможности за правилното развитие на индивидите и народите. Справедливостта трябва да се приложи на Земята. Държавата трябва да бъде символ на Справедливост. Ако няма Справедливост в една държава, ражда се безредие. Царство Божие и Справедливост са едно и също нещо. Четвъртото положение на Справедливостта Учителя формулира така: Добро е това, което е Добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно начало, което обгръща всичко в света.
към текста >>

Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите.
Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат – да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага. Аз ям и казвам: “Слава Богу.” Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че Природата не прощава на онези, които престъпват законите й.
към текста >>

Любовта е мощна Сила, която прониква в съзнанието на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички.
Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага за всички същества. Справедливостта е израз на Божията Любов в света. Съществува само една Справедливост – справедливостта на Любовта! Любовта е мощна Сила, която прониква в съзнанието на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички. Значи Любовта води към Справедливостта. Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено съзнание, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.
към текста >>

Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено съзнание, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.
Любовта е закон, който носи блага за всички същества. Справедливостта е израз на Божията Любов в света. Съществува само една Справедливост – справедливостта на Любовта! Любовта е мощна Сила, която прониква в съзнанието на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички. Значи Любовта води към Справедливостта. Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено съзнание, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.
към текста >>

87. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека.
После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека. В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее. Всички човеци ще имат условия и възможности да разкрият талантите и заложбите, вложени в тях. Свободата ще бъде закон за Новата култура.
към текста >>

В една от Своите беседи Учителя дава една малка легенда, в която, макар и на символичен език, Той дава някои черти и качества на човека на Новата култура:
Според окултистите такива хора съществуват на Земята. Но как става това не може да се докаже научно. За истината това не е важно, тя не се нуждае от доказателства. Доказват се само материалните работи. Светлината има ли нужда от доказателства? В една от Своите беседи Учителя дава една малка легенда, в която, макар и на символичен език, Той дава някои черти и качества на човека на Новата култура: Във времето на Нерон живял някой римски патриций Онорций. Млад, 35- годишен, той бил един от най-благородните римляни на времето. Човек много учен, запознат с философията, добил своето образование в най-добрите тогавашни академии, ходил в Индия и Египет, където се запознал с тайните науки. Един ден, след като се завърнал в Рим, среща на улицата едно десетгодишно момиченце, много оцапано, много грозно и окъсано. Обаче в неговата душа се заражда милост към него и той пожелал да му помогне, без сам да си дава сметка за своето разположение.
към текста >>

Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание.
Иде една нова епоха, в която погрешните идеи, с които хората са живели досега, ще бъдат преобразени. От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе. Хората ще имат такива отношения едни към други, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сегашният свят е обречен на преобразувание. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание. Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си. Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва: Синовете на Светлината живеят в Божествения свят. Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е.
към текста >>

Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си.
От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе. Хората ще имат такива отношения едни към други, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сегашният свят е обречен на преобразувание. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание. Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си. Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва: Синовете на Светлината живеят в Божествения свят. Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е. от областта, в която живеят растенията, постепенно минаваме към животните, между които влиза човекът; най-после влизаме в областта на Божествения свят, където живеят Синовете на Светлината.
към текста >>

Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е.
Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание. Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си. Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва: Синовете на Светлината живеят в Божествения свят. Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е. от областта, в която живеят растенията, постепенно минаваме към животните, между които влиза човекът; най-после влизаме в областта на Божествения свят, където живеят Синовете на Светлината. Те са носители на Божественото в света. Учителя казва: Аз познавам Синовете на Светлината и мога да ви ги опиша. Те са стройни, красиви, разумни.
към текста >>

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата.
Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни.
към текста >>

Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите.
Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода! Светлината на Христа пронизва навсякъде!
към текста >>

Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода!
Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода! Светлината на Христа пронизва навсякъде!
към текста >>

88. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

И символични знаци има там.
„Братя и сестри, майки и бащи, учители и ученици, слуги и господари, всички вие служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ И символични знаци има там. Езерният поток тече наблизо. Тук водите му се задържат. Дълбоките, бистри талази бавно се провират между скалите, преди да се хвърлят в езерото в пенести водопади. Наоколо лежат грамадни скални блокове, предпазливо сложени от някогашните ледници. Някои от тях – на самия край на склоновете – като че са сложени от ръка.
към текста >>

Само тогава ще почувстваш една вътрешна радост; съзнанието на всички същества ще образува за тебе едно цяло и с това съзнание ти ще говориш.
Вие не можете да го имате, докато не приложите Божията Любов към всички. Не изведнъж, но като срещнете някое същество, да почувствате, че Бог живее в него. Божият закон на Любовта ще прилагате навсякъде и към всички същества. Божията Любов включва всички. Ти трябва да обичаш всички същества. Само тогава ще почувстваш една вътрешна радост; съзнанието на всички същества ще образува за тебе едно цяло и с това съзнание ти ще говориш. Тогава Бог ще ти проговори! Не туряйте идеята да обичате само едного. Докато не дойде до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само едного, ти към него си в завършен процес, а към другите си в незавършен. В нашата душа има място за всички.
към текста >>

А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама.
Като дойде една малка пеперудка или мушица, ще я помилваме и ще ª кажем да хвърка в нашата градина. Обичайте малката Божа кравичка, която лази по вас. Да обичаш по Божествено му, това значи да си във връзка със всички души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на едната душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама. Ние умираме, понеже не обичаме Бога. Ако обичаме Бога, смъртта е изключена вече. Като обичаме Бога, смъртта не може да ни умъртви, понеже ние сме при Силното. А сега ние сме при слабото и смъртта е по-силна от слабото. Майката трябва да обича всички хора, всички същества!
към текста >>

Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата.
Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близо до нас, с тях ние имаме по- близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това. За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна. Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов, през каквато и дреха да се проявява. Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата. Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е всъщност реалното. Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е същинският човек – неговата душа, Божественото. Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива.
към текста >>

Това е съзнанието на един светия, на един гений.
Като обичаш някого, ще кажеш: „Бога обичам! “ Господ казва: „Обичай ближния си, понеже в него живея Аз. В него ще обичаш Мене.“ Като видиш мушичка, ще я обичаш, понеже и в нея живее Бог. Бога трябва да обичаш навсякъде. Това е съзнанието на един светия, на един гений. Вие ще имате успех в живота и в любовта си само тогава, когато виждате проявленията на Бога в ближния си и обичате Бога в него. Това е правилното отношение на човешката душа към Първичната Причина. Ти в своя ум ще имаш мисъл за онзи, когото обичаш, като за едно божество. Това значи да го разглеждаш като душа. Какво разбирате под тези думи: „Да се обичаме?
към текста >>

89. НОВАТА ЕПОХА

– Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
НОВАТА ЕПОХА Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито.
към текста >>

Съзнание имат животните и децата.
НОВАТА ЕПОХА Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата.
към текста >>

Самосъзнанието свързва фактите и намира причините.
Един ученик запита Учителя: – Колко вида съзнания има? – Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия.
към текста >>

Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито.
– Самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва.
към текста >>

А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата.
Съзнание имат животните и децата. То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва. – Що е смъртта?
към текста >>

То се нарича още космическо съзнание.
То е процес, при който се регистрират или отпечатват само фактите. Самосъзнанието свързва фактите и намира причините. Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва. – Що е смъртта? – Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг.
към текста >>

Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата.
Когато е развито то намира причините на страданията и начините, по които могат да се премахнат. Подсъзнанието е Божествен склад, на онова, което е придобито. А свръхсъзнанието е това, което завършва нещата. То се нарича още космическо съзнание. В Божественият свят душата представлява женския принцип, а Духът – мъжкия. Душата представлява Любовта, Духът – Мъдростта, светлината, знанието, силата. Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва. – Що е смъртта? – Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг. Страданията представляват сенките на живота. Колкото е по-силно слънцето, толкова е по-малко страданието.
към текста >>

Говоря символично.
Науката върви с голяма бързина, а прогресът върви с бързината на охлюва. – Що е смъртта? – Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг. Страданията представляват сенките на живота. Колкото е по-силно слънцето, толкова е по-малко страданието. Говоря символично. Християнският рай – това е свръхсъзнанието. Ако влезем в свръхсъзнанието, светът ще стане хиляди пъти по-голям, отколкото е сега. Сегашният живот е най-добрият, който човек може да живее днес. Природата е дала добри условия, но има хора, които още не са пробудени. Те трябва да се пробудят.
към текста >>

Християнският рай – това е свръхсъзнанието.
– Що е смъртта? – Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг. Страданията представляват сенките на живота. Колкото е по-силно слънцето, толкова е по-малко страданието. Говоря символично. Християнският рай – това е свръхсъзнанието. Ако влезем в свръхсъзнанието, светът ще стане хиляди пъти по-голям, отколкото е сега. Сегашният живот е най-добрият, който човек може да живее днес. Природата е дала добри условия, но има хора, които още не са пробудени. Те трябва да се пробудят. Тогава ще могат да ги използват.
към текста >>

Ако влезем в свръхсъзнанието, светът ще стане хиляди пъти по-голям, отколкото е сега.
– Смъртта, това е преминаване на живота от един свят в друг. Страданията представляват сенките на живота. Колкото е по-силно слънцето, толкова е по-малко страданието. Говоря символично. Християнският рай – това е свръхсъзнанието. Ако влезем в свръхсъзнанието, светът ще стане хиляди пъти по-голям, отколкото е сега. Сегашният живот е най-добрият, който човек може да живее днес. Природата е дала добри условия, но има хора, които още не са пробудени. Те трябва да се пробудят. Тогава ще могат да ги използват. Иде нова епоха.
към текста >>

90. МАЛКИТЕ БРАТЯ

Животните са символи на хора.
За да си направи тези пипала, какъв специалист е той! Поповите прасета имат антени и от движенията на антените им се познава дали ще се развали времето или ще се поправи. И пеперудите имат антени, с които познават какво ще бъде времето. След човешкото грехопадение и животните са се изменили. И те са паднали по-ниско. Животните са символи на хора. Всяко животно изразява характера на един човек: змия, гълъб, боа, бик, паяк и пр. Бъдете справедливи и към животните. Яздите и дойде стръмнина, слезте от коня. Като излезете на равно, пак се качете. Това е човещина.
към текста >>

Човешкото съзнание трябва да се измени.
Това е човещина. Човек трябва да бъде справедлив. Някой път животните са много признателни. В сегашната култура освобождаваме животните, като впрягаме парата и електричеството на работа. Също и чрез вегетарианството им помагаме. Човешкото съзнание трябва да се измени. Хората в съзнанието си трябва да зачитат животните.
към текста >>

Хората в съзнанието си трябва да зачитат животните.
Човек трябва да бъде справедлив. Някой път животните са много признателни. В сегашната култура освобождаваме животните, като впрягаме парата и електричеството на работа. Също и чрез вегетарианството им помагаме. Човешкото съзнание трябва да се измени. Хората в съзнанието си трябва да зачитат животните.
към текста >>

91. ЕДИНСТВОТО

Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството.
Трябва да се научиш да живееш сам и заедно с всички хора. Като си сам, да не се чувстваш сам, но да чувстваш, че си с Бога и че всички същества живеят в тебе и ти в тях. В Бога има единство. Има единство в света. Мъчнотията седи в това, че хората не чувстват това единство. Бог хиляди години очаква хората да добият съзнание за единството. Съзнавай единството си с Цялото Битие! Бог очаква, щото онова, което Той прави, и хората да го правят. Ще ви дам едно правило: постъпвайте спрямо другите така, както постъпвате спрямо себе си. Никой не може да се научи да постъпва към другите добре, ако не се е научил да постъпва към себе си добре. Затова е казано: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“
към текста >>

Ще преведа този символ: когато човек не разбира Любовта, може да се удави в нея.
Децата обичат плодовете. Понеже Любовта е плод на Божествения Дух, всички същества в света се интересуват от нея. Много пчели умират в меда. Привличат се от него. Затова в меда трябва да се турят отгоре сламки, да не потъват пчелите. Ще преведа този символ: когато човек не разбира Любовта, може да се удави в нея. В бъдеще благополучието ще бъде за онези народи, които вървят по пътя на разумната Любов, на разумното Право и на разумното Добро. Всички народи са повикани да изпълнят Божията Воля. Всеки народ в Невидимия свят има свое ръководство; стига народите да бъдат верни на това ръководство, всичко ще се уреди добре. Човечеството трябва да се приготви за големите изпитания, които идат. Защото сега е краят на века.
към текста >>

Човечеството е майката, която ще роди нещо ново, едно ново съзнание.
Всички народи са повикани да изпълнят Божията Воля. Всеки народ в Невидимия свят има свое ръководство; стига народите да бъдат верни на това ръководство, всичко ще се уреди добре. Човечеството трябва да се приготви за големите изпитания, които идат. Защото сега е краят на века. Големите страдания са родилните мъки на майката. Човечеството е майката, която ще роди нещо ново, едно ново съзнание. Като се роди детето, ще бъде лесно, но докато се роди, страданията ще бъдат големи.
към текста >>

92. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

В съзнанието си човечеството е минало и минава през една тъмна епоха – нощ, която индусите наричат Кали- Юга.
Слънцето се подаде зад облаците и грейна приветливо. Като се разположихме на поляната край езерото, Учителят почна да говори за новото небе и новата земя. Съвременните хора говорят за културата на двадесетия век, че тя е стигнала връхната точка на своето развитие. Същевременно говорят, че тая култура вече залязва. Следователно, вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която сега почва да се развива. В съзнанието си човечеството е минало и минава през една тъмна епоха – нощ, която индусите наричат Кали- Юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ, но вече сме в неговия край. Намираме се на демаркационната линия между две епохи – между епохата на Кали-Юга и новата епоха, в която встъпваме. Иде вече постепенно подобрение в човешките мисли, чувства и постъпки, в човешките организации. Всички хора ще бъдат подложени на Божествения огън, за да се пречистят и подготвят за новата епоха. Човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, в което се намира днес.
към текста >>

Но докато дойде то, хората ще минат през огън, през бури, през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им.
В този огън всички отрицателни мисли, чувства и действия ще изгорят. Той няма да засегне добрите хора, ще засегне лошите, понеже техните трептения не са в хармония със силните трептения на тази вълна. Идеята на братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще бъде скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през огън, през бури, през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Светът ще се пречисти чрез огън и денят Господен ще дойде. Денят Господен е ден на новата епоха. Мислите ли, че Бог ще ви говори веднага с нежен глас? Най-първо ще дойде бурята, огънят. И след като се пречисти всичко, едвам тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас.
към текста >>

За да стане човек силен, трябват му знание и Любов.
Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт. Взел е властта от силите на тъмнината и дава света във властта на светиите. Човек след грехопадението изгуби живота си. Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение. За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. Хората нямат ясна представа за Любовта, понеже изгубиха връзките с нея. Грехът, смъртта прекъснаха връзката на Любовта – съзнателната връзка. Хората говорят за онзи свят, но никой не може да влезе в него без Любов, без Знание, без Мъдрост, без Истина, без Свобода.
към текста >>

Говоря символично.
Взел е властта от силите на тъмнината и дава света във властта на светиите. Човек след грехопадението изгуби живота си. Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение. За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. Хората нямат ясна представа за Любовта, понеже изгубиха връзките с нея. Грехът, смъртта прекъснаха връзката на Любовта – съзнателната връзка. Хората говорят за онзи свят, но никой не може да влезе в него без Любов, без Знание, без Мъдрост, без Истина, без Свобода. Те са пътища, чрез които се влиза в онзи свят. Хората са дошли от обикновената любов.
към текста >>

Хората говорят за онзи свят, но никой не може да влезе в него без Любов, без Знание, без Мъдрост, без Истина, без Свобода.
За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. Хората нямат ясна представа за Любовта, понеже изгубиха връзките с нея. Грехът, смъртта прекъснаха връзката на Любовта – съзнателната връзка. Хората говорят за онзи свят, но никой не може да влезе в него без Любов, без Знание, без Мъдрост, без Истина, без Свобода. Те са пътища, чрез които се влиза в онзи свят. Хората са дошли от обикновената любов. С нея не се влиза в онзи свят. Писанието казва: „Нищо нечисто не може да влезе там.“ Аз говоря за онази, първичната Любов.
към текста >>

Казано е: „Блажени, които имат първото възкресение.“ Това се отнася за пробудените души, които ще оживеят, ще станат, ще добият ново съзнание.
Това е второ пришествие. Христос иде сега с тях, за да тури ред и да се изпълнят думите: „Даде ми се всяка власт на небето и Земята“, „Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ „Скончанието на века“ – това е старият порядък на нещата, който се сменява с нов – ново небе и нова земя. Иде порядък, в който ще царува Любовта в света. Идването на Христа преди две хиляди години беше предисловие. Христос преди две хиляди години подготви пътя, за да дойде новият порядък. Казано е: „Блажени, които имат първото възкресение.“ Това се отнася за пробудените души, които ще оживеят, ще станат, ще добият ново съзнание. Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда. Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг. Ще запитате: „Колко време има още до излизането на брега? “ От парахода постоянно мерят дълбочината. Тя постепенно намалява.
към текста >>

93. ШКОЛАТА

Пътят това е символ на всички страдания при слизането на човешката душа от Бога към земята до нейното възлизане...
Изчезне ли душата изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината... А сега ще ви говоря върху думите на Христос от Евангелието: A3 СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. A3 СЪМ ЖИВОТЪТ. В мистично отношение те означават един цикъл завършен кръг от Небето към земята и от земята към Небето. Пътят това е символ на всички страдания при слизането на човешката душа от Бога към земята до нейното възлизане... Истината това е знанието, мъдростта... А животът означава цялото богатство, което човек придобива от страданието. Той е символ на Божествената Любов, която в бъдеще ще стане съпричастница на човешката душа. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не може и да възлиза.
към текста >>

Истината това е знанието, мъдростта...
Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината... А сега ще ви говоря върху думите на Христос от Евангелието: A3 СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. A3 СЪМ ЖИВОТЪТ. В мистично отношение те означават един цикъл завършен кръг от Небето към земята и от земята към Небето. Пътят това е символ на всички страдания при слизането на човешката душа от Бога към земята до нейното възлизане... Истината това е знанието, мъдростта... А животът означава цялото богатство, което човек придобива от страданието. Той е символ на Божествената Любов, която в бъдеще ще стане съпричастница на човешката душа. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не може и да възлиза. Щом влезете в
към текста >>

Той е символ на Божествената Любов, която в бъдеще ще стане съпричастница на човешката душа.
A3 СЪМ ЖИВОТЪТ. В мистично отношение те означават един цикъл завършен кръг от Небето към земята и от земята към Небето. Пътят това е символ на всички страдания при слизането на човешката душа от Бога към земята до нейното възлизане... Истината това е знанието, мъдростта... А животът означава цялото богатство, което човек придобива от страданието. Той е символ на Божествената Любов, която в бъдеще ще стане съпричастница на човешката душа. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не може и да възлиза. Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и да дойдете на земята да помагате на страдащите. В сегашния период вие се приближавате към вашето равноденствие.
към текста >>

Страданието е символ на велика жертва, която Бог прави заради човека.
Който не иска да слиза, не може и да възлиза. Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и да дойдете на земята да помагате на страдащите. В сегашния период вие се приближавате към вашето равноденствие. Но трябва да знаете, че без страдания няма любов. Страданието е символ на велика жертва, която Бог прави заради човека. Когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Ьог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Бога и Той е принуден да страда, за да помага на тази душа, та да не страда целият небесен организъм в нея. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас, защото сте свързани помежду си от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, посадено от Бога, и ако не се ползувате от създадените за вас условия, ще се пристъпи към отрязване, за да се освободи общият организъм от страданието... А любовта ви към Бога може да се прояви само във вашия живот.
към текста >>

94. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

Ние трябва да знаем и разбираме основния закон на познанието трябва да намерим двете крайни точки от развитието на един предмет: неговото начало и крайната точка на развитието му, неговата пълна цялост, а така също трябва да изследваме междината на тези крайни точки.
11 август 1914 година, сутринта, понеделник Ние трябва да знаем и разбираме основния закон на познанието трябва да намерим двете крайни точки от развитието на един предмет: неговото начало и крайната точка на развитието му, неговата пълна цялост, а така също трябва да изследваме междината на тези крайни точки. Във връзка с познаването ще ви говоря сега върху първите две глави на Битието, което е Битие на човешката душа. Там се казва: Отначало Бог създаде Небето и Земята, т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като направил небето и земята. Тук се подразбира не тази земя, която виждаме, защото в сравнение със земята, за коя то аз ви говоря, тя е един малък остров. В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце.
към текста >>

Д е н я т, за който се говори в петия стих, е символ на Виделината, която е положителна сила, докато нощта е символ на тъмнината, отрицателна си ла.
Върху Земята значи нямало ред и порядък, била неустроена и пуста, но Бог рекъл: Да бъде Виделина! И настъпи Виделина. Така, че виделината е една Божествена сила, която раз крива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, а и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света и е започнала своята дейност, това е Виделината. Д е н я т, за който се говори в петия стих, е символ на Виделината, която е положителна сила, докато нощта е символ на тъмнината, отрицателна си ла. Тук се описва един период, за който може да кажем, че е период на борба на най-висшите духове, които са взели участие в творческия акт на Вселената. По-нататък се говори за небесната твърд: „И рече Бог: Да бъде Твърд сред Водите, и да раздели Водите от Водите. И направи Бог Твърд; и раздели Водите, кои то бяха под Твърдта, от Водите, които бяха над Твърдта; тъй и стана. И Бог нарече Твърдта Небе.
към текста >>

И при вашето слизане вие сте виждали тези царства, но сте ги забравили и всичко това е изчезнало от съзнанието ви.
Царството на саламандрите духовете на огъня, духове сериозни, положителни, твърде сдържани и лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да чакате, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, откъдето ще ни се даде възможност да видим, как човекът е слязъл и влязъл. Ето на, този е пътят за небето. И при вашето слизане вие сте виждали тези царства, но сте ги забравили и всичко това е изчезнало от съзнанието ви. Сега ви е ясно, че като си замине човек от този свят, не отива направо на небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли тук, вие сте преминали целия този път, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Ако ви прекарам през тези царства, ще кажете като онзи човек, когото Христос изцери: „Едно знам, че бях сляп, а сега виждам" (Евангелие от Йоана 9,25). Четирите царства са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои в преминаването му през тях.
към текста >>

Думата познание също изисква обяснение.
И ако светлият дух надделее, тъмното, черното петно ще изчезне. Лошите мисли идват винаги от лявата странна на човека, а добрите мисли от дясната му страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете и разберете Христа, вие трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за него. Виждате, че учениците му бяха докрай с него и пак се усъмниха. Значи, познаването на Христа е един чисто духовен процес, който е извън физическите усещания. Думата познание също изисква обяснение. Буквата П е чашка, обърната надолу; тя е цвят, който чака да възприеме зародиш от Слънцето. За да можем да познаем Христа, ние трябва да се обърнем надолу, за да се оплодим, защото, ако гледаме само нагоре, това означава само да очакваме, без да възприемаме. Буквата О означава условията, при които може да стане оплождането. Буквата 3 показва надежда, показва и онова велико желание, онзи велик стремеж, който трябва да използуваме. Важно е колко от нашите желания може да използуваме, а не само да ги имаме.
към текста >>

Ако пък разрежете това колело, то ще се превърне в една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да може да бъде оползотворено.
Важно е колко от нашите желания може да използуваме, а не само да ги имаме. Буквата Н показва двете противоположни сили, които са в борба, а тази борба показва, че от противоречията в света ние трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, за да можем да виждаме един по-далечен хоризонт. Буквата А показва какво именно можем да наблюдаваме, а буквата И разкрива начина, по който можем да се движим, за да намерим Бога. И ако намерите това движение, това колело, само тогава ще намерите Бога. Без него туй е невъзможно. Ако пък разрежете това колело, то ще се превърне в една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да може да бъде оползотворено. Сега пак ще ме питате: „Как? " Първо започнете да мислите, нека дори да имате някакво смътно понятие за Христа, защото във вашата дълга еволюция вие все някъде ще сте се срещали с него. За това разгърнете вашата архива и го потърсете там. Но вие искате аз да вляза във вашата архива. А знаете ли колко голяма е тя?
към текста >>

95. 14 август 1914, четвъртък

Ние можем да разбираме всичко на земята символично.
14 август 1914, четвъртък За да се разбере Христовото учение, нужно е също така сърцето на едно дете в неговата чистота, нужен е ум, непокварен от съвременната философия и незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Човек може да е покварен като религиозен и като безбожник. Ние можем да разбираме всичко на земята символично. Сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил неговото тяло и виното неговата кръв. И наистина, нашият хляб е символ на Словото Божие. Както хлябът, и то дава на гладуващия сила и живот, избавя го от страдания. Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него.
към текста >>

И наистина, нашият хляб е символ на Словото Божие.
14 август 1914, четвъртък За да се разбере Христовото учение, нужно е също така сърцето на едно дете в неговата чистота, нужен е ум, непокварен от съвременната философия и незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Човек може да е покварен като религиозен и като безбожник. Ние можем да разбираме всичко на земята символично. Сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил неговото тяло и виното неговата кръв. И наистина, нашият хляб е символ на Словото Божие. Както хлябът, и то дава на гладуващия сила и живот, избавя го от страдания. Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба означава, че целият свят се храни с Христа.
към текста >>

Житното зърно е символът, емблемата на Христос.
Хлябът означава Христовото учение, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото Тяло. Веществото на житното зърно това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. За това трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни дръжте се за вярата.
към текста >>

Когато един ден вие разберете вярата тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание.
И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото Тяло. Веществото на житното зърно това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. За това трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. Да ви благослови Господ Бог мой!
към текста >>

96. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална.
Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си... Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната законите на живота, а материалната страна фактите на живота. За да избегне моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност.
към текста >>

Неговото будно съзнание.
18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така.
към текста >>

Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции.
В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно.
към текста >>

Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно.
Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основа на бъдещето. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Човешкото тяло е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества...
към текста >>

За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце.
Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята. Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна. Човек расте по благодат, но не се спасява. Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло.
към текста >>

Дойде ли духът, в съзнанието на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват.
Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота. Проявата на духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за духа, а духът за Бога. Душата ще ни говори на ума и на сърцето. Всички възвишени мисли, чувства u пожелания на човека са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога. Дойде ли духът, в съзнанието на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват. Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот. Духът ще ви покаже, как трябва да живеете, какво и как да правите.
към текста >>

Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него.
Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина.
към текста >>

В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание.
И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога. Песен:
към текста >>

Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа.
Но няма по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея. Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила.
към текста >>

Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов.
Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила. Без любов никой, никого не може да познае.
към текста >>

Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила.
Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да дава знание на човека, нито сърцето може да му даде любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила. Без любов никой, никого не може да познае. Смисълът на живота се заключава в обичта да обичаш и да те обичат. Обичта осмисля нещата. Силно е злото, но то има една слаба страна; не може да издържи на топлината на любовта. По труден път от мъдростта на съществува.
към текста >>

От него изтича истинското, същественото знание.
За да се изяви любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда. Мъдростта това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От него изтича истинското, същественото знание. И когато това знание преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Само Божията мъдрост задоволява духа на човека. Ала пътят на мъдростта е най-трудният. Той е път за учителите. Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта.
към текста >>

И когато това знание преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Мъдростта това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От него изтича истинското, същественото знание. И когато това знание преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Само Божията мъдрост задоволява духа на човека. Ала пътят на мъдростта е най-трудният. Той е път за учителите. Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта. Мъдрецът живее без закон.
към текста >>

Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило.
Учи се при този, който носи светлина. Само светлият път на мъдростта води към истината. Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни"! Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. Любовта винаги се стреми към истината. Истината е обект на любовта. Без истината като обект, любовта не може да се прояви.
към текста >>

Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража.
Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност. Защото и животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Доброто е първата връзка в живота. Злото и доброто са сили в живата природа, с които тя еднакво оперира.
към текста >>

Доброто повдига ценностите в човешкото съзнание.
Добрите хора са истински силните хора в света. Стремежът към доброто никога не може да спре, защото процесът на доброто е вечен. Доброто това са безкрайните възможности да виждаме тъй нещата, както Бог ги е създал. Доброто е принципът, при който съществуват всички възможности и няма никакви ограничения. Щом се проявят най-малките ограничения, вече се създава злото в света. Доброто повдига ценностите в човешкото съзнание. Злото го понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с най-малките, нищожните неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото винаги има разпадане, разединение.
към текста >>

Тя ще ти даде знание.
Колко велико е сърцето на светлината! Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане. Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла.
към текста >>

Знанието ще те облече с най-красивата дреха светлината.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане. Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла. Светлината постоянно обикаля света.
към текста >>

Защото светлината е дреха на знанието.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане. Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където тя е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Когато тази светлина озари една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява.
към текста >>

Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи.
Всъщност, в природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос. Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи. Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност. Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност.
към текста >>

Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят.
Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос. Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи. Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност. Външният свят е сбор от символи, посредством които трябва да се изучава вътрешния свят. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е.
към текста >>

Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието.
Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот. Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си! Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред. Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират.
към текста >>

За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си.
Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот. Не мислете, че бъдещето включва всичко в себе си! Това са напътствия, които подтикват нагоре и напред. Те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, заедно с това идат и нещастията за него. От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство.
към текста >>

Който не е страдал, не може да говори за знание.
От векове насам хората не живеят един разумен живот. Те само страдат и умират. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Има един пробен камък, с който човек бива подлаган на изпит в живота това е страданието. Който не е страдал, не може да говори за знание. Страданията са първото условие за поумняване на всеки. Колкото и да страдате, радвайте се, ако тези страдания са послужили като повод да намерите онзи, който ви обича. Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големи страдания и противоречия. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е стигнал до границата на онази любов, към която душата му се стреми. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание.
към текста >>

Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас.
След като преминат, вие виждате, че те са били неоснователни. Има разлика между мъчение и страдание. Когато при страданието се ожесточавате и обезкуражавате, то се превръща в мъчение. Разберете ли, че страданието е благо, чрез което Бог ви говори и работи върху вас, не след много време то ще премине, а вие ще придобиете една голяма дарба. Чрез страданието разумната природа ви казва, че сте се отклонили от пътя и трябва отново да го намерите. Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества. Всяка една мисъл, която вие изпращате в света, най-напред докосва Божието съзнание и после отива при обекта, към който я изпращате. Всички страдания са последица от това, че човек греши спрямо Бога, против неговите велики закони. Светът няма да се оправи, докато не мине през огън.
към текста >>

Всяка една мисъл, която вие изпращате в света, най-напред докосва Божието съзнание и после отива при обекта, към който я изпращате.
Разберете ли, че страданието е благо, чрез което Бог ви говори и работи върху вас, не след много време то ще премине, а вие ще придобиете една голяма дарба. Чрез страданието разумната природа ви казва, че сте се отклонили от пътя и трябва отново да го намерите. Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества. Всяка една мисъл, която вие изпращате в света, най-напред докосва Божието съзнание и после отива при обекта, към който я изпращате. Всички страдания са последица от това, че човек греши спрямо Бога, против неговите велики закони. Светът няма да се оправи, докато не мине през огън. Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним.
към текста >>

Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека.
Светът няма да се оправи, докато не мине през огън. Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не. Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива. А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта.
към текста >>

Страданието е признак, че самосъзнанието се развива.
Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не. Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива. А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта. А в други отношения радостта е предговор на скръбта.
към текста >>

А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието.
Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не. Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива. А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта. А в други отношения радостта е предговор на скръбта. Радостта и скръбта това са дрехите на Божествения свят.
към текста >>

След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание.
Ще имате мъчнотии, но сами трябва да се освободите от тях. Вие сами ги създадохте, сами ще се разтоварите. Ако Бог ви е създал някакви мъчнотии, той сам ще ви освободи от тях. Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива. След всяко страдание иде радост. След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието създава мъдрост. Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота.
към текста >>

Знанието създава мъдрост.
Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива. След всяко страдание иде радост. След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието създава мъдрост. Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека.
към текста >>

Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието.
Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас, да кажете това е самата истина. Вярата и надеждата са крила на любовта. Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят. С вярата ние сме свързани с духовния свят. А самата любов ни свързва с божествения свят. Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието. Тя има за основа опита на миналото. А суеверията това са неща неразбрани. Вяра имат само гениалните хора. Талантливите имат вярвания, а обикновените суеверие. Вярата е връзката, по която протичат божествените сили в нашите души.
към текста >>

Духовният живот подразбира разширение на съзнанието.
Вярата подразбира още съкращение на процесите. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено.
към текста >>

Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението.
Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях.
към текста >>

Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.
Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си...
към текста >>

Знанието е проява, качество на съзнанието.
Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си... Напреднала душа е душата, която е добра.
към текста >>

Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си... Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае защо е създадена земята.
към текста >>

Истината пък подразбира любов към знанието.
Ще любиш Бога, за да живееш и ще любиш ближния си, за да растеш. Човек трябва да мине от областта на вярването в областта на вярата. В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени. В живота на ученика думата „ако" не съществува. В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение.
към текста >>

Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо?
Човек трябва да мине от областта на вярването в областта на вярата. В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени. В живота на ученика думата „ако" не съществува. В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение. Ние сме в края на една епоха.
към текста >>

Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени.
В областта на вярването всички въжета се късат, а в областта на вярата въжето никога не се къса. Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са описани, докато в знанието всички неща са проверени. В живота на ученика думата „ако" не съществува. В този век за всеки народ, където и да е, има известен брой души, които са определени да бъдат носители на Божественото. Това е първото възкресение. Ние сме в края на една епоха. Тя е завършена.
към текста >>

Едно съзнание бди над вас.
Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно. Ученикът трябва да използува настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Щом сте родени на земята, всички условия са създадени за вас. Едно съзнание бди над вас. Иде вълната на шестата раса, за която всички трябва да бъдат готови. Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на любовта, която ще въдвори Царството Божие на земята. Сега се строи континент във Великия океан.
към текста >>

Под „наше" ние разбираме всички онези хора, на които съзнанието е пробудено и признават великите закони на новото.
Които живеят в новото са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава! Иде епохата на любовта. Не се плашете. Бъдещето е наше. Под „наше" ние разбираме всички онези хора, на които съзнанието е пробудено и признават великите закони на новото. Това бъдеще е близко. Ще дойдат по-разумни същества да се въплътят на Земята и това, което съществува като дисхармония, ще изчезне. Единствената опасност е, че често у нас настава малодушие, съмнение. То не е ваше. То е чуждо нещо.
към текста >>

Човечеството е майка, която ще роди едно ново съзнание.
Всички преобразования стават отвътре навън. Човечеството трябва да се приготви за големите изпитания, които идат. То ще мине през изпитания, но ще придобие онази свобода, към която се стреми. Защото сега е краят на века. Сегашните страдания са родилните мъки на майката. Човечеството е майка, която ще роди едно ново съзнание. Толкова хиляди години духът учи хората и те още не са се научили. Научили са нещо, но има още много да учат. Човешкият ум не е още организиран. Не, че умът сам по себе си не е съвършен, но органът, мозъкът, който възприема образите, не е съвършен. Когато духът присъствува в ума на човека, той се чувствува другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум.
към текста >>

Това може да стане чрез хармонизиране в мисли, чувства и постъпки у всички добри хора на земята, чието съзнание е будно.
Кой е учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят ще разкрие отвътре истината на човека. Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане чрез хармонизиране в мисли, чувства и постъпки у всички добри хора на земята, чието съзнание е будно. Имайте здрава мисъл. Имайте чистота в мисли, думи и действия. Да няма никакъв фалш. Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте. Това разположение което имате в душата си, нека седи за вас.
към текста >>

Ако някой казва, че без при\ съствието на този възлюблен може да придобие някакво знание, той не говори истината.
Най-първо гледайте да се освободите от користолюбието, което не е ваше, но е присадено. Тогава душите ви ще станат светли, радостни и ще растат в благодат, като едно плодно дърво. И ще принесете плодове, i от които ще поднесете на вашите приятели. Божественият дух непременно трябва да дойде върху вас, защото той е носител на Божествената истина. Само той може да озари умовете и сърцата. Ако някой казва, че без при\ съствието на този възлюблен може да придобие някакво знание, той не говори истината. Вие трябва да бъдете образец на чистота, на светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. От школата трябва да излязат хора на новото, които виждат ясно нещата и знаят как да подпомагат. Образци във всичко! Образци не на думи, а на дела! Не можеш да бъдеш ученик, докато не отвориш торбата си и да раздаваш.
към текста >>

Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползува, да ви даде подтик.
Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Аз не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Цели 40 години предупреждавах българите за онова, което ги очаква. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползува, да ви даде подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. Най-напред да не спъна Божието дело, второ да не спъна себе си и трето, да не спъна вас. Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Онзи, който слуша и онзи, който говори и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете, и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно.
към текста >>

97. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

А да ги разберете вътрешно, това значи тия неща да са преминали през съзнанието ви.
Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. Докога? Докато влезете в Божествения свят. Щом влезете в този свят, вие ще разберете отношенията, които съществуват между земния и небесния живот. Засега много неща още не разбирате и няма да ги разберете, защото не сте ги опитали. Теоретически ги знаете, но вътрешно трябва да ги разберете. А да ги разберете вътрешно, това значи тия неща да са преминали през съзнанието ви. Един човек срещнал Христа и Го запитал: Ти вярваш ли в Христа? Как мислите, какво му е отговорил Христос? Предполагам, че не му е отговорил направо на въпроса, но трябва да е казал: Едно зная работата на Христа на земята беше много трудна. Кръв излезе от порите му! Ще питате дали великите хора страдат.
към текста >>

Кръстът е символ на търпение.
Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ща надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: „Вдигни кръста си и ела ме последвай! ". Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата „кръст" Христос разбирал друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко това, което става в света. Мнозина се женят, за да бъдат щастливи. Те мислят, че като се оженят, вратата на Царството Божие ще се отвори за тях. Други пък искат да се оженят, за да влязат в реда на хората. Значи те искат да влязат в реда на хората.
към текста >>

Същото се отнася до любовта и до знанието.
Щом не познавате истината, вие не можете да си изречете въпроса: „Защо се смущавам, защо се обезсърчавам? ". Ако сте искрен към себе си, вие трябва да си отговорите: „Аз се смущавам и обезсърчавам, защото искам да приложа истината вън от себе си". Какво трябва да направиш тогава? Ти трябва да приложиш истината в себе си. Щом я приложиш, ти веднага ще се насърчиш. Същото се отнася до любовта и до знанието. Следователно, ако искаш да приложиш любовта и знанието вън от себе си, ти ще се обезсърчиш. Щом ги приложиш в себе си, ще се насърчиш. Като не разбират това, хората искат да внесат своите идеи в света, без да знаят, че по този начин те ще влязат в разрез с Божествения порядък на нещата. Каква нужда има светът от вашите идеи? Много проповедници седят на амвона и оттам искат да обърнат хората към Бога.
към текста >>

Следователно, ако искаш да приложиш любовта и знанието вън от себе си, ти ще се обезсърчиш.
". Ако сте искрен към себе си, вие трябва да си отговорите: „Аз се смущавам и обезсърчавам, защото искам да приложа истината вън от себе си". Какво трябва да направиш тогава? Ти трябва да приложиш истината в себе си. Щом я приложиш, ти веднага ще се насърчиш. Същото се отнася до любовта и до знанието. Следователно, ако искаш да приложиш любовта и знанието вън от себе си, ти ще се обезсърчиш. Щом ги приложиш в себе си, ще се насърчиш. Като не разбират това, хората искат да внесат своите идеи в света, без да знаят, че по този начин те ще влязат в разрез с Божествения порядък на нещата. Каква нужда има светът от вашите идеи? Много проповедници седят на амвона и оттам искат да обърнат хората към Бога. Не, по този начин хората не се обръщат.
към текста >>

Върху нея се гради знанието.
Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношения към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота.
към текста >>

Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности.
Светостта има отношения към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще водят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл. Следователно може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът светъл, волята силна, душата пълна с любов.
към текста >>

„Бог е Дух." Да произнесете думите „Бог е Дух" с дълбочина, с пълно съзнание, това значи да възприемете Божиите мисли.
Всеки трябва да знае, че говори на себе си. Добрата реч дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако семето е доброкачествено u житото ще бъде добро. Това всеки земеделец предварително знае. Когато нивата не е добра и семето не е доброкачествено, житото ще бъде слабо и хилаво... „Бог е Дух." Да произнесете думите „Бог е Дух" с дълбочина, с пълно съзнание, това значи да възприемете Божиите мисли. Какво повече можете да желаете? Човек е създаден, за да служи на своя създател, а едновременно с това да изучава света. Един ден, когато свърши своята работа, когато изучи света, човек отново ще се върне при своя създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му. След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил.
към текста >>

По този начин тяхното съзнание ще се повдигне.
Засега човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на божествените закони. От божествено гледище сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта.
към текста >>

За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си.
Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на божествените закони. От божествено гледище сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живее, а не да умира.
към текста >>

За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън.
Откакто смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т.е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е. от смъртта и да влезе в безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън. Хората чакат да изгрее слънцето, да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене не е важно дали само външното слънце е изгряло. Ако външното слънце е изгряло, а вътрешното слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното слънце съвпада с изгряването на вътрешното слънце на човека. Това е истински изгрев.
към текста >>

Знанието, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат.
Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме. Казвате: да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща. Знанието, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат. Всяко нещо, което може да се дава и взима назад, не е истинско, не е реално. Каквото даде човек, трябва да го забрави, както земеделецът забравя посятото семе на нивата. Когато посее житото на нивата, земеделецът не ходи да го разравя или да го събира отново, но го оставя в земята и спокойно чака времето, докато поникне. Щом поникне, житото ще израсте, ще завърже и ще узрее, ще даде повече плод. И тъй, бъдете чисти, свети, силни и пълни с любов, ако искате хората да ви обичат.
към текста >>

Истинската молитва, като вътрешен процес на съзнанието, няма определена посока.
Като го видял, синът казал: „Татко, така и аз вървя. Покажи ми друг начин, който аз не познавам". Съвременните хора като този рак казват на младите: Ние трябва да бъдем чисти, свети, да се обичаме, да живеем братски помежду си. Всичко това трябва да бъде, но не става... Да търсите посока, където да се молите, това значи да сте във външната страна на молитвата. Истинската молитва, като вътрешен процес на съзнанието, няма определена посока. Божественият свят има само една посока, само една точка, едно начало, от което всички неща излизат. Тази точка е наречена „вечен изток", точка на вечно изгряващото слънце. Божественият свят е най-красивият свят. Хората не могат да си представят тази красота. Съществата, които живеят там, са красиви, умни, учени, щастливи.
към текста >>

Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си да стане невежа.
Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления. Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си да стане невежа. Този е неестествения страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх страха от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас. Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота.
към текста >>

За всичко, каквото правите, съзнанието ви трябва да бъде будно, да знаете че всеки момент ви следят от невидимия свят.
Когато искате да предадете повече твърдост смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен човек с мек характер, а гласът му е груб. Мекотата се изразява и в гласа на човека. Такъв човек има особен тембър на гласа си. пазете се от груби чувства, които накърняват мекотата. За всичко, каквото правите, съзнанието ви трябва да бъде будно, да знаете че всеки момент ви следят от невидимия свят. За всяка празна дума ще отговаряте. Никой не може да говори, или да прави, каквото иска. Ако някой си позволи да прави, каквото иска ще отговаря за делата си. Лъжата не се прощава на никого. Изобщо, колкото по-високо стои човек, толкова по-строги са към него.
към текста >>

98. Втора част

И християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този живот, за да придобием оня, който е ценен за нас, защото донася знание, сила, облагородява нашите чувства, носи щастие и дава сила на духа да побеждава всичко.
Защо нямате благородни мисли и чувства? Защо нямате воля да разрешите някои проблеми? И Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: "Аз съм Пътят, Истината и Животът. Когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мен, когато познаете Бог, Моя Отец, Който живее в Мен, Който е дал живот вечен на Мен, ще даде такъв и вам." Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. И християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този живот, за да придобием оня, който е ценен за нас, защото донася знание, сила, облагородява нашите чувства, носи щастие и дава сила на духа да побеждава всичко. Да изчезне страхът в света от беднотия. Това е Христовото учение. Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: "Ще се борим с нея." Може да поискат да ви турят в затвора, тогава кажете в себе си: "Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас чрез Единнаго Истиннаго Бога." Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат, вие не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие...
към текста >>

Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е.
Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме и да направим...Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. А елементът, който носи живот в себе си, е Христос. Условията, които спомагат за проявяването на живота, се намират в Духа Свети. От това стигаме до следното заключение: Пътят е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата. Животът е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа, а Истината е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е. на ангелите. То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек.
към текста >>

И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога.
От това стигаме до следното заключение: Пътят е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата. Животът е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа, а Истината е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е. на ангелите. То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“... И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко.
към текста >>

И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко.
И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“... И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото." Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима било положителна или отрицателна.
към текста >>

В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото."
Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“... И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото." Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима било положителна или отрицателна. Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна.
към текста >>

Това не е любов, това е незнание, това е паразитство...
Иисус и Христос двете думи означават две опорни точки. Иисус това е страдащият човек на Земята, човешката душа, която страда, но постига своето спасение. А Христос е Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва... Мъжът и жената това са двете опорни точки, върху които се гради животът. Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича, да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори. Това не е любов, това е незнание, това е паразитство... За да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце и на своя характер. Тогава ще почувстваме великото съзвучие на живота в своя дух, ще преминем в чина на ангелите и ще се приближим до Небето. Това е то. новото основание на човека. В живота на Христа има три периода, които са важни има ги във всеки живот: раждане, смърт и възкресение.
към текста >>

Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото".
Когато Христос се роди, ангелите се явиха на Небето и възвестиха 'мир между человеците". Значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт. Пита се: защо трябваше така да умре? .. Ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото". В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе. Той е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. А как се е родила смъртта? По най-естествен път.
към текста >>

Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу.
.. Ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни дръвчета, от които едното нарече "дърво на живота", а другото 'дърво за познание на доброто и злото". В чисто окултен и мистичен смисъл под "дърво на живота" се разбират всички стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви от долу на горе. Той е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу. А как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане ? Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния Поток на живота, в обратния процес, който наричаме възкресение За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението за Отца и Сина, и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца?
към текста >>

Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира вечността.
Кръстът показва човешката къща. А кубът, когато е разгънат, представлява кръст, и Христос бе разпнат на този кръст. Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста". Но този кръст трябва първо да се пречисти. Той е вътре в ума и в сърцето на всеки. Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира вечността. И ще направим от кръста едно колело или витло, за да се движи. Следователно Христос със своето учение иска да покаже основните закони, чрез които можем да променим реда на нещата. Първо трябва да имаме идея за това, и, второ, да се стремим да я постигнем. Съвременните хора все още не успяват да я постигнат поради една проста причина, че се ръководят от своя неумолим егоизъм и всеки желае да бъде пръв. Един художник много добре е представил това в една своя картина.
към текста >>

Духът символизира условията, в които живеем.
Обаче, след като човек изучи Христовото учение за кръговото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре и надолу, а ще бъде в кръг. От друга страна, учението на Духа, е учение реално, което съвременните хора отричат. Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единството и множеството. Отец е сътворил нещата. Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота. Духът символизира условията, в които живеем. Сега ние сме мъртви. В Небето сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, за да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и като минем през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата. Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отдалеча от темата си, а това няма да ви ползва. Христос е дошъл на Земята да ни приготви да посрещнем без страх Истината.
към текста >>

Ако имате сега някаква цена, следва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас... Всичко, което ви дава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас.
Как може човек да не сътвори една добра мисъл или едно добро желание в себе си? Раждането е творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо. Онзи принцип, за който Христос казва: "Отец живее в Мене, но никой не го е видял." Бог никой не е видял, никой не е видял Бащата на света, а познаваме майката. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава. И казва се в Писанието: "Христос дойде на Земята да ни изяви Отца." Според същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, скрито в морската мида, но Божественият Дух, след като е работил дълго време, го е превърнал в един бисер. Ако имате сега някаква цена, следва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас... Всичко, което ви дава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само чертите, които може да постави Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и душа, те ви дават цена. И съвременните учени хора твърдят, че толкова мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки притежава... Има известни черти върху лицето ви, които показват, че сте добри и справедливи, че има у вас любов, че сте мъдри и истинолюбиви. Следователно хората са една написана книга, върху която се "четат" техните качества. Някои ме питат: "Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?
към текста >>

Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание.
Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията. Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом? Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо. Хората не трябва да са еднакви. Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание. Винаги трябва да съществува разлика между тях. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична, както в тоновете на музиката има различие. И именно в хармоничното съчетание на това различие се крие красотата, от която се възхищаваме. Жената е емблема на Любовта, но у мъжа се намира друга Божествена сила, която се казва Мъдрост.
към текста >>

Доброто учителствуване подразбира акт на висше самосъзнание, един чисто духовен процес, по време на който между учителя и ученика да има пълно съзнание за задачата, която трябва да изпълнят; да съществува онази обмяна, каквато се наблюдава между майката и отглежданото от нея дете.
При майчиното възпитание процесът е в корена. Там се образуват и видоизменят умът и сърцето на детето. Това е и положението на учителя по отношение на духовния живот. Да бъдеш учител, това означава да родиш някого. Христос не казва:"Не учителствувай", но казва: "Не вземай званието учител"... Доброто учителствуване подразбира акт на висше самосъзнание, един чисто духовен процес, по време на който между учителя и ученика да има пълно съзнание за задачата, която трябва да изпълнят; да съществува онази обмяна, каквато се наблюдава между майката и отглежданото от нея дете. Учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва... Под учител се разбира човек, който може да научи другите как се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на. елементите, обновяващи и изграждащи ново духовно жилище или тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се сътвори това тяло... Затова казва Христос: "Един е вашият учител." И защо хората Го обичат? Защото Той е дал нещо на света.
към текста >>

99. Трета част

Но знанието, когато се натрупва и не се прилага, образува известни утайки, и хората започват да се притесняват какво да правят...
Когато и вие повдигнете погледа си, веднага духът ви ще започне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота. Да откриеш смисъла на живота, това значи да имаш център, около който да се движиш, а той от своя страна всеки ден да изпраща необходимото за теб. И така Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта. Те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но знанието, когато се натрупва и не се прилага, образува известни утайки, и хората започват да се притесняват какво да правят... Когато искате да следвате Божествената истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа и тогава ще разберете живота в друг смисъл. Вие ще развиете други способности и ще видите, че около вас има много по-велики същества, които ви говорят, и тогава ще кажете: "Колко сме били слепи! "... И така Господ е създал всички светове. В Млечния път има 18 милиона слънца Всяко едно от тях се движи по определен път.
към текста >>

"Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята.
В Млечния път има 18 милиона слънца Всяко едно от тях се движи по определен път. Между слънцата има 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тези пътища. И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му." Това е учението за Мария и Марта. "Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята. "Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето. "Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас. "Марта" е низшият манас и т.н. Вие, като отидете в домовете си, тогава си кажете: "Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри." Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Когато се върнете сега у дома, ако се разсърдите, ще кажете: "Марто, знаеш ли какво казва Учителят?
към текста >>

Тя е Марта, символът на неустроената земя.
"Марта" е низшият манас и т.н. Вие, като отидете в домовете си, тогава си кажете: "Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри." Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Когато се върнете сега у дома, ако се разсърдите, ще кажете: "Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш." А това, от което постоянно се оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас. Тя е Марта, символът на неустроената земя. Нейният шум, който постоянно вилнее у нас, нарушава хармонията. Духът Божи трябва да слезе и да си каже думата. И така Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте непреодолима вяра в този велик принцип, който живее в Мария; имайте вяра и в принципа, който живее в Марта.
към текста >>

Тя да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта.
Един ден ще бъдете "Марта", друг ден "Мария", а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и "Марта", и "Мария" у вас да утихнат поне за час.Това са идеите, които Христос прокарва. Научете се да служите на висшето, за да бъдете господари на нисшето. "Растенето е процес на развитие." Кое трябва да расте? Ябълката, дървото, клончетата, листата, цветовете трябва да растат и да се развиват. Но от цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Тя да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат? Божията. Думата "благодат" е всеобхватна и включва условията, при които човек трябва да живее горе на Небето и долу на Земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена "обетована". Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално.
към текста >>

100. Четвърта част

Детето е символ на едно пасивно състояние или тъй да се каже, те представлява потенциална енергия, енергия в спящо състояние.
Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне до Небето? В Христовите думи под "дете" се крие по-дълбок смисъл. Христос не казва, че ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, а казва: "Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Небесно." Той влага тук идеята за смаляването. Детето е символ на едно пасивно състояние или тъй да се каже, те представлява потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото в нея са складирани всички условия за нейното развитие. Тя е едновременно в потенциално и в кинетично състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетична, и обратно. Кинетичната енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, докато потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата... В идеята на детето има и друг смисъл.
към текста >>

С вашето съзнание ще разберете Бога.
Думите "брат и сестра" са Божествени идеи, които съдържат по-велики понятия от онези, които схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало само една педя... Не е важно какво мислят хората за вас, важно е какво мисли Господ. Той е навсякъде, където има разумни същества, а не е в мъртвите и грешните. Под думата "Бог" аз разбирам приятните чувства и мисли, които усещате и изпитвате в себе си. С вашето съзнание ще разберете Бога. Той живее в нас и има сила да ни възкреси. Ако Господ не е във връзка с мен, ако не може да ме оживява, защо ми е този Господ? Затова Христос казва на едно място в Писанието: "Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, всичко, каквото попросите, ще ви се даде и ще оживее." Христос казва, че Той е живо Слово. "Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи." Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си има сила. Ако съвременните хора искат да го разберат добре, трябва да въдворят Божествената хармония помежду си.
към текста >>

Белият кон, на който Той иде, е символ на Неговото светло учение.
Има. Като мислим така, ще разберем защо живеем тук на Земята. Ето защо трябва да се молим за всички хора. Писанието казва: "Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето, като на брат, на приятел, никого не одумвайте." Одумването е равносилно на повръщане. Устата е създадена за сладките слова на Любовта.Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което праведниците от хиляди години проповядват по света; това е учението на малките ангели, които слизат на Земята. Като дойде Христос, и Той същото учение ще донесе. Белият кон, на който Той иде, е символ на Неговото светло учение. Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради. Аз бих желал всички да сте в това положение блажени да сте, да намери Господ плод във вашата градина, да Го поканите да гостува у дома ви вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение. Блажени сте, когато ви посещава Господ, голяма е вашата заплата на Небеса! "Защото, които прави волята на Отца Моего,
към текста >>

НАГОРЕ

0.77664804458618