Търсене в текстове за 'Сегашните хора'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1716 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin).
към текста >>

Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет.
Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело. Върху този предмет ще говорим по-пространно, когато дойдем да разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.
към текста >>

От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.
Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си.
към текста >>

Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.
Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели.
към текста >>

Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
към текста >>

Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.
Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли. Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това.
към текста >>

Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е.
към текста >>

10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина; – в пътя на истинската Добродетел; – в пътя на истинската Любов. 2. Съграждане Царството Божие на земята
към текста >>

Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта.
– че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
към текста >>

Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход.
Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение.
към текста >>

Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет.
Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ.
към текста >>

15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора.
13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ. По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98]
към текста >>

1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува.
16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият. В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги един и същ. По подробно ще говорим върху тази тема, когато разглеждаме вътрешния характер на възпитанието.[98] 7. Смъртта 1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува. Това е въпросът за смъртта. Какво нещо е тя? 2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.
към текста >>

Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно.
17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.”
към текста >>

Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат.
С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един!
към текста >>

Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.
Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна. 7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри. Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават.
към текста >>

10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората.
8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
към текста >>

Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци.
7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае!
към текста >>

Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те.
3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас.
към текста >>

9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората.
В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом?
към текста >>

1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно.
11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.”
към текста >>

Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи.
Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.
към текста >>

Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл.
към текста >>

Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване.
Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен? Защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител? 4. Ако тия пороци съществуваха само между бедните и невежите, щяхме да имаме някакво основание да кажем, че външните условия са основната причина. За съжаление трябва да признаем, че това не е така. Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване. 5. Кой ги заставя тогава да вършат това? Някой може би ще каже: „Егоизмът! ” Но защо едно „его” върши зло, а друго – добро? Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно. 6. Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това.
към текста >>

Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци.
– грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение.
към текста >>

Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние.
– насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции.
към текста >>

9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер.
Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали.
към текста >>

В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали.
9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?! Нима това е християнско?! Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг?
към текста >>

3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език.
Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време.
към текста >>

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.
А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси.
към текста >>

1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.
Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто.
към текста >>

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж.
към текста >>

През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство.
Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман. [119] Вж. дял първи – ІІ.1.3:2. [120] Партията на социалдемократите е създадена през 1891 г. от Димитър Благоев. През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство. По това време е имало силно недоволство срещу режима на Стамболов, което е предизвиквало много крайни настроения у населението. Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи.
към текста >>

Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
към текста >>

Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото.
[124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма.
към текста >>

Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат.
В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите.
към текста >>

Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.”
Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие. [128] Вж. дял първи – І.6.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни.
Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето.
към текста >>

8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота.
6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
към текста >>

10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини
към текста >>

Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.
6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо.
към текста >>

6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга.
4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила. 6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи. За да прикрием своето честолюбиво невежество, казваме: „Нищо особено, празна работа! ” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо!
към текста >>

3. 125 ПИСМО

Сегашните времена са предизвестници на бъдещите благословения.
Пристигнах днес в столицата. Писмата си отправяйте тук. Светът е вече узрял за жетва. Доброто семе трябва да се събере в житниците. Правдата иде да се възстанови. Сегашните времена са предизвестници на бъдещите благословения. Съдбата започва от дома Божий. Господ пресява славянството. Така прави всеки добър земледелец, кога сее. Вашият брат Георги е добре посрещнат горе. Той ми се оплака, че не е сторил всичко, каквото е желаел.
към текста >>

Мъчно разбират хората, кога са в плътта, какво трябва да правят, трудно схващат.
Господ пресява славянството. Така прави всеки добър земледелец, кога сее. Вашият брат Георги е добре посрещнат горе. Той ми се оплака, че не е сторил всичко, каквото е желаел. Казах му: такава е волята Божия. Мъчно разбират хората, кога са в плътта, какво трябва да правят, трудно схващат. Вземайте всички уроци от другите. Не се колебайте. Времето е скъпо тук. Трябва да се работи за доброто и повдигането на другите. Кажете на г-жа Недялкова, ако тя устои докрай вярна, Аз ще подействувам да се осъществят нейните добри желания.
към текста >>

4. 144 ПИСМО

Когато душата ви се пречисти, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие.
1905 г. Люб. г-н Ил. Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата ви се пречисти, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие. Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов към Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава. Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко.
към текста >>

Но при сегашните условия вий трябва да се примирите.
В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро. Търпението избавя человека. То е сила, то е мощ. Аз зная, вие бързате много. Но при сегашните условия вий трябва да се примирите. Ако вий ме слушате, бъдещето носи нещо по-добро за вази. И то ще дойде, стига вие да се подготвите да го приемете. Когато Аз ви кажа, че ще оздравеете, това трябва да знаете, че ще бъде. Слушайте ме и няма да ви боли глава. Знайте, Божиите добрини и благости за после се запазват.
към текста >>

5. 168 ПИСМО

И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия.
Важно е человек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво. Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум.
към текста >>

Той не мяза на хората.
Предайте моя поздрав на всички приятели, особено поздравете г-жа Амзел. Прочети й онзи пасаж от писмото си, който се отнася до разбирането на живота. От това се нуждае. Аз щях да й пиша, но отлагам за онова време, когато тя ще е готова да възприеме и приложи. Бог е чуден в своите пътища. Той не мяза на хората. Ваш В. П. К. Дънов
към текста >>

6. 187 ПИСМО

Съвременните хора сами себе си не познават.
София, 7. V. 1915 г. Люб. Е. И. Получих вашето писмо. Аз разбирам добре неустойчивостта на человешкото сърце. Съвременните хора сами себе си не познават. Всичко в тях се свежда към грубите проявления на материята. За някои е извинително това състояние, но за други не. При сегашните условия, когато времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е. Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас.
към текста >>

При сегашните условия, когато времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е.
Получих вашето писмо. Аз разбирам добре неустойчивостта на человешкото сърце. Съвременните хора сами себе си не познават. Всичко в тях се свежда към грубите проявления на материята. За някои е извинително това състояние, но за други не. При сегашните условия, когато времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е. Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита.
към текста >>

7. 191 ПИСМО

Небето има свой счет с хората на земята.
София, 23. IX. 1915 г. Лгобез. Е. И. Всичко върви по определен закон. Небето има свой счет с хората на земята. Господ сега преглежда своите сметки, всеки ще приеме каквото му е отредено. Страданията на земята никой не може да ги избегне. И грешни, и праведни еднакво ще страдат. Разликата е само тая, че добрите хора ще знаят защо страдат, а лошите не. Едните ще имат вяра и с това ще се улекчи тяхната участ.
към текста >>

Разликата е само тая, че добрите хора ще знаят защо страдат, а лошите не.
Всичко върви по определен закон. Небето има свой счет с хората на земята. Господ сега преглежда своите сметки, всеки ще приеме каквото му е отредено. Страданията на земята никой не може да ги избегне. И грешни, и праведни еднакво ще страдат. Разликата е само тая, че добрите хора ще знаят защо страдат, а лошите не. Едните ще имат вяра и с това ще се улекчи тяхната участ. Всеки има свое минало. Имайте вяра и онова, което е възможно, ще ви се даде. За другите неща сторете тъй, както Духът ви научи отвътре. Да се не боите.
към текста >>

Дни, когато хората ще забравят сегашните омрази и недоволства.
Смели в Бога. Нека се вълнува светът. Нека върлуват бурите, това е тяхното време. Ще утихнат. Идат светли дни, дни на радост и веселие. Дни, когато хората ще забравят сегашните омрази и недоволства. Аз ще ви помагам, не бойте се. Ний сме по-близо до Бога сега, отколкото по-преди. Който разкарва и него разкарват. Аз пожелах да помогна на тия хора - но те се подвоумиха. В Господа няма разкаяние.
към текста >>

Аз пожелах да помогна на тия хора - но те се подвоумиха.
Идат светли дни, дни на радост и веселие. Дни, когато хората ще забравят сегашните омрази и недоволства. Аз ще ви помагам, не бойте се. Ний сме по-близо до Бога сега, отколкото по-преди. Който разкарва и него разкарват. Аз пожелах да помогна на тия хора - но те се подвоумиха. В Господа няма разкаяние. В тоя народ духовенството спи, но сега ще се пробудят Ний ще се постараем, докато сме между тях, да им помогнем. Да улекчим тяхната съдба. Ако стават человеци, добре, ако не, пак добре. Ний ще бъдем верни на себе си и Господа.
към текста >>

8. 255 ПИСМО

Колко плит-коумни са тия хора и как лесно се вплитат в мрежи, изтъкани за риба.
Да ви не обременяват временните промени. Всичко, което е съградено на пясък, трябва да рухне и да остане само това, което е съградено на канара. Интересно е сега положението на българските партии. Интересно е положението на водителите им. Интересно е положението и на духовенството. Колко плит-коумни са тия хора и как лесно се вплитат в мрежи, изтъкани за риба. Но няма нищо - урокът е на място и той ще принесе своя добър плод. Важни са сегашните моменти за наблюдение: като как става развоят на душевното растене. При това политическият хоризонт на Европа не се е съвършено избистрил. Тъче се, снове се нещо и да видим какъв ще бъде платът. Набирайте сега сила.
към текста >>

Важни са сегашните моменти за наблюдение: като как става развоят на душевното растене.
Интересно е сега положението на българските партии. Интересно е положението на водителите им. Интересно е положението и на духовенството. Колко плит-коумни са тия хора и как лесно се вплитат в мрежи, изтъкани за риба. Но няма нищо - урокът е на място и той ще принесе своя добър плод. Важни са сегашните моменти за наблюдение: като как става развоят на душевното растене. При това политическият хоризонт на Европа не се е съвършено избистрил. Тъче се, снове се нещо и да видим какъв ще бъде платът. Набирайте сега сила. Препичайте се на слънцето, черпете мощ от него. Полярните зони на человечеството ще се изменят, ще духнат ветровете, които ще очистят атмосферата от задушната нейна мъгла.
към текста >>

9. Сегашното положение на човечеството

И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък.
Сегашното положение на човечеството Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново становище, което да хвърли повече светлина върху него. Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене.
към текста >>

По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет.
Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“.
към текста >>

При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат“.
към текста >>

10. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат.
Така постъпват и всички изобретатели: те правят постоянни опити, докато стигнат желания резултат. По същия начин се приготовляват и жилищата – като се започне с известна форма, съгражда се зданието – основите, стените и покривът, а след това се захваща вътрешният процес: измазва се зданието, мебелира се и едва тогава неговият собственик влиза да живее в него. И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Най-първо, съвременните народи трябва да определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение.
към текста >>

Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях.
Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава този човек се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко. А с мляко се хранят само децата.
към текста >>

Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>

Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени.
Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони.
към текста >>

А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.
Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си.
към текста >>

11. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота