Търсене в текстове за 'Свети Дух'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.

Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.

Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.

На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.

Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй.

В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.

Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.

Така работи и действа Духът, когато произвожда и ражда нещо добро.

За тях са се дали най-светите жертви.

Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.

Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни.

То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.

Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.

Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование.

Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение.

Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.

Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.

От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане.

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.

Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.

Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.

От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.

Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.

Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.

Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.

И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.

Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.

Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.

В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава.

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.

Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.

Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират.

материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални.

Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.

Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.

Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.

2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.

Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.

Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.

3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.

Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм.

17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.

Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието.

Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро.

– духовно просвещение;

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.

4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи!

5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.

Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.

Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека.

Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.

10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.

Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той.

И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.

И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.

Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.

– пробужда духовния като връх в своята душа.

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.

– в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.

3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.

Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.

5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.

И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.

5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.

В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.

Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.

В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава.

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.

3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.

– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.

– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).

Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.

Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.

Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.

Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.

При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка.

Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.

пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки човек, тръгнал по духовния път.

Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.

Той прониква въздуха и се счита за най-рядката въздухообразна материя.

Той се нарича Духовен свят.”

„Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог).

Той е носител на духа, т.е.

Казвам: Духът у вас, това е Адам.

Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън.

Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.

Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух.

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”

В него живее част от духа на Парацелз.” По-известни произведения: „За съня и неговите нарушения“ (“On sleep and its derangements”), „Физика и физиология на спиритуализма” (“The physics and psychology of spiritualism”), „Спиритуализъм и съпътстващи причини и условия за нервно разстройство” (“Spiritualism and allied causes and conditions of nervous derangement”).

Велико Духовно ниво.

Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.

Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.

години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.”

Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер.

Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.

Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.

Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.

Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.

С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.

Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата.

В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.

А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.

Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.

Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.

Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?

Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема.

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.

Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.

Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят.

В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.

Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.

Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.

Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили.

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.

Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.

От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.

От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.

Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“.

Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.

С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта.

Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.

Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.

От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа.

Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.

И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване

В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.

Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.

Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили.

Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.

Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път.

Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.

Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили.

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.

10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).

Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата.

– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.

Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.

Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).

Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.

Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.

Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?

Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.

Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят.

Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.

В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли.

Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.

Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.

Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.

13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.

Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.

В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.

Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.

2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”.

3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата.

Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.

10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората.

Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта.

Така действа Мировият Дух.

Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния.

Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа.

6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.

Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.

11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.

Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.

В него не живее вече човешки дух, а животински.

6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.

Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили.

Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.

11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път.

Но човешкият дух не стои без работа.

Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло.

15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.

17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща.

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.

6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.

9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]

Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.

За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.

За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си.

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.

Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух.

Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени.

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.

Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина.

Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.

Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.

И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“.

3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.

4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133]

Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание.

Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух.

3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.

И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение.

2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света.

3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил.

– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;

– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.

10. Бог е Дух

4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”!

палатка, шатра) – преносимо светилище, което символизира Божието присъствие, т.е.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Тайнитѣ на духа.

Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа.

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.

Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.

По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство.

Поклонете му се вий които го любите, благословете го въ духътъ си.

Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость?

Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота?

Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ.

Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова.

Ето Словото Божие, духътъ на завѣта.

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.

Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?

Не го ли ражда моя духъ свѣтъ?

Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета.

Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ.

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.

Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ.

Духътъ на Господа Иехова е връхъ тебе, защото Богъ е царь всесиленъ и крѣпъкъ.

И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.

Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде.

Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми.

Ида казва Господъ, да дамъ благодатъ и красота на человѣческия духъ.

Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце.

Ще го облѣка въ сила и мощь, и ще стѫпче и сѫкруши съ силата на духътъ си всички които се противятъ.

Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.

Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта.

Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.

Словото ми е духъ и истината.

Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя.

Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява.

Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ.

Поклонете се Господу въ духъ и истина.

Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ.

Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.

А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.

спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ.

Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.

Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина.

Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.

Защото ще излѣя духътъ си скоро и изобилно.

Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги.

Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.

Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.

Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.

Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ.

Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава?

И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого.

Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ.

Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ.

Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения.

Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ.

През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

ТАЙНИТЕ НА ДУХА.

един дух, един ум, едно сърце и душа.

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.

По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.

Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си.

Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост?

Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?

Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.

Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова.

Ето, Словото Божие, Духът на завета.

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?

Не го ли ражда Моят Дух Свят?

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?

- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?

Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Огорчений духом ще бъде утешен.

Духът на Господа Йехова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък.

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.

Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.

Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух.

Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце.

Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят.

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.

Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта.

Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

Словото Ми е Дух и Истина.

Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя.

Светият Ми Дух в теб съизволява.

Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух.

Поклонете се Господу в Дух и Истина.

Няма правда и не обитава святост без Негова Дух.

И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.

Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.

А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам.

Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога.

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.

Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина.

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.

Защото ще излея Духа си скоро и изобилно.

Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги.

Нечист дух няма да се докосне до душата ти.

Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.

Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.

Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.

Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети.

Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава?

И тъй, да се не устрашава духът ти от никого.

Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като един от мъртвите.

Освети Името Господне.

Извършвай всичко според съветите на Светия Дух.

Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения.

Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам.

6. Избраникът Божий и Вождът на Истината (20.09.1898)

Разговор на Учителя с Духа Господен

7. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.

Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят.

Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.

Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.

В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам.

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.

И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.

И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.

8. Разговор Първий. Упътвание

Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух.

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща.

Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.

Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии.

Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.

Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.

9. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота.

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.

Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света.

Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички.

10. Разговор Третий. Храната и Словото

Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната.

И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.

Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.

О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието.

11. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Роденото от Духът, дух е; роденото от плътта, плът е.

Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.

Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух.

Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб.

И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.

Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.

Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.

И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.

Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.

Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб.

Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб.

Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си.

И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоя Господ, който мъртав бях и сега съм Жив и действувам за твоята душа; и в моите ръце са ключовете на ада.

Струвай всичко, което ти казва Моя свят дух.

Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си.

И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта.

Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа.

Истината е Духът на словото.

Духът е, Който дава живот, буквата нищо не ползва.

Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е.

Истината съм Аз Господ твой и животът съм Аз Бог твой и Духът ми е твоя ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш.

12. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Душа и Дух

Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти.

Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?

Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.

Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.

Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.

И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.

По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.

Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух.

Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.

Той не беше още духовен да проумее духовните наредби.

Той беше жива душа, но не и жив дух.

Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.

Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.

Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.

Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват.

Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля.

А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае?

Да, то е именно служението на Духът.

Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот.

Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми.

Твоят вътрешен Дух е неспокоен.

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

13. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом.

Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.

Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.

Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.

И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“.

Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му.

Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш.

Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.

Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните.

Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния.

Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.

Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

14. Разговор Седмий. Заключение

Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.

Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел.

И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им.

Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът.

При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка.

Това е духът на пророчеството.

Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна.

Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри.

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.

Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.

15. ТРИТЕ НЕЩА

Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре.

Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост.

Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението.

Стой близо при вечния извор на Божия Дух.

Свидетелството на тоя Дух, който свидетелства заедно с твоя, е вярно.

16. Поздрав на всички

Ето, аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила.

Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит.

В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат духом.

Вие вече виждате моите действия, Духът ми показва своята сила.

Аз трябва постоянно да ви се изявявам според състоянието на духа ви.

17. Неподправеният Петър Дънов

В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената.

Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.

18. Писмо № 1

Надявам се да сте тъй също добре телом и духом.

При това забелязвам, че се развива особена вътрешна деятелност помежду духовните сили които ни заобикалят.

19. Писмо № 2

Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия.

Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа.

20. Писмо № 3

По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.

Негова дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата.

Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце.

21. Писмо № 4

Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом.

Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята любов.

Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро.

Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.

22. Писмо № 6

По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух.

23. Писмо № 8

Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници.

24. Писмо № 9

” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява.

Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно.

Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето.

Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.

Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си.

25. Писмо № 10

Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом.

Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето.

26. Писмо № 11

При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги.

[П. П.] Поздравете нарочно приятелите от мен и им кажете, че това което очакваха аз да им пиша и което им беше казано, че щя, аз го писах ако разбират силата на думите ми и техния истински дух, блажени са.

27. Писмо № 12

А знайте, че духовния свет се не шегува.

28. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ако мни някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни.

Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими, говориха светите человеци Божи.

Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са

Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш.

За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро.

Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойност[т]а на всичките дела.

На които дългат и испитаната вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен единствен Бог и създател.

На тях служи Моя Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зовът техен добър Баща, от когото всички излизат.

Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш към Мене, към Моя Дом.

И ще испратя Духът си и ще те научи на всичките ми пътища.

Ще ти възвести мирът си и ще приемиш радоспгьта ми и ще се развесели твоят дух в моето присътствие и ще прозябне душата ти като крен на полето и ще се услади от всичките мои благословения.

дай внимание на поученията на Моя Дух.

Приложи умът си в пътят ми и ще придобиеш в знание, което ще ти е светилник на душата.

духом. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения.

Проси това, което твоят дух ти диктува.

Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Ще излея Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.

Благий Небесний Баща, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, да се усвети твоето име.

Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори.

Благослови ги в моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.

Ето, Аз всяка заран и вечера идвам при вази чрез благия си Дух да ви посещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и вашите скърби.

Ето, моят Дух гори, моето сърдце ви люби.

да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух.

Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух.

Станете, елате по-близо до моя Дух,

прикоснете се до мене и ще изцелеете духом.

Ето Моя Дух вече ще се излее на всяка моя твар и които го приемат ще оживват вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои.

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени духом, на които сърдцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.

Словото ми вече действува за твоя дух и ще се въ[з]цари в сърдцата на тия людие, които съм избрал да ми служат.

Ида да ви обединя с величието на Моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един Дух, в един ум, в едно сърдце, да ме любите и да ви любя всякога.

И ще ви придружавам с моя Дух всякога и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм Аз този от начало, който съм ви под[д]ържал.

Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ, покажи ми милостта си в излиянието на своя Дух.

Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа.

ствувам чрез твоя Дух и ще се прославя в теб в всичко.

Тям ще явя волята си, на тях ще дам Духът си.

Те всички дават вечна храна, те всички са подпора на нашия Дух

29 Коя е причината па умствения и духовен упадък.

Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго.

нрав[ствено] духовно противение на общия вървеж на другите същества.

А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража.

Не се умачнявай духом, когато се искушаваш или пък минуваш през огнени мъчнотии.

Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни.

Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.

душа. Чакай го и той ще ти засвидетелствува своята истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в духа си.

Крепи се духом и стой бодър.

вътрешно испълнение на ветхозаветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в обищата бръмка, за да може да съзерцава и участвува в общата радост на цялото творение.

Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа.

Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота.

Неговото Слово, което иди постоян[н]о в светът е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.

И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего.

Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно.

Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.

Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.

Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о.

Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов.

И тъй, укрепи се духом за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо.

Твоят Свят Дух ще те укрепи.

24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми испроводи своя благ Дух.

създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление.

Неговата любов никога не е престанала от да ни не крепи в неговата сила и в присътствието иа негов[и]а дух.

Ний ще се изменим и духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло.

си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.

25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове.

Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела.

Господ е още в своето светилище.

Господ бе застанал в своето светилище.

И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир

Обременил си ме духом.

не ме подкрепиш с духът си, който си винаги благ, кой друг ше ме подкрепи.

Господи, ти си смутил духът ми, оставил си ме в ожидание.

Без теб животът чезни, духът се губи.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.

Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост.

Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благодат върху ми и всякога си ме крепил с присътствието на твоя дух.

29. УВОД

Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли.

Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия.

Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12

Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.

учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.

записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16

датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.

Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.

30. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта.

1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".

31. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

„Ако мисли някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня.

Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Светаго движими говореха светите човеци Божии" (II Петър 1:20-21).

Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски.

Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш.

За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро.

Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела.

На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух.

На тях служи моят Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зоват - добрия Баща, от когото всички излизат.

Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш към мене, към моя Дух.

Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения.

Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.

Не се смущавай духом.

Проси това, което твоят дух ти диктува.

Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.

Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.

Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят.

Както си ми говорил ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и стори.

Благослови ги в моето име, за да приемат изобилието на моя Дух.

Ето, аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби.

Ето, моят Дух гори моето сърце да ви люби.

Аз желая да ме познаете, тъй както аз ви познавам, да ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух.

Аз ви чакам и ще ви приема в моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на моя вечен Дух.

Станете, елате по-близко до моя Дух, прикоснете се до мене и ще изцелеете духом.

Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го приемат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои.

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.

Словото ми вече действа за твоя дух и ще се възцари в сърцата на тези люде, които съм избрал да ми служат.

Ида да ви обединя с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един дух, в един ум, в едно сърце, да ме любите и да ви любя всякога.

И ще ви придружавам с моя Дух всякога, и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм аз този от начало, който съм ви поддържал.

Покажи ми милостта си в излиянието на Своя Дух.

Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа.

Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще действам чрез твоя дух и ще се прославя в теб във всичко.

На тях ще явя волята си, на тях ще дам Духът си.

Те всички дишат вечна храна, те всички са подпора на нашия Дух.

Коя е причината за умствения и духовен упадък?

Такова едно нарушаване винаги води след себе си съсипвателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които са зависими едно от друго.

нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества.

А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража.

Не се умъчнявай духом, когато се изкушаваш или пък минаваш през огнени мъчнотии.

Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни.

Той днес ти говори и духом те подкрепя, защото вижда, че имаш нужда от неговата подкрепа.

Чакай Го, и Той ще ти засвидетелства своята Истина навреме, защото обещанията са за неговите чада, за онези, които е възлюбил в Духа си.

Крепи се духом и стой мирен и добър.

И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.

Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа.

Пази съвета Господен, както ти е даден, като светило да те води в пътя на живота.

Неговото Слово, което идва постоянно в света, е светилник на всички чада на истината, които я търсят и ходят в нейните пътеки.

Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего.

Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.

Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на един праведен, ето достойнството на един светия.

Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.

Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно.

Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов.

И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо.

Твоят Свят Дух ще те укрепи.

24. Господ Исус, моя спасител, моя благ небесен Отец ми изпроводи своя благ Дух.

Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление.

Неговата любов никога не е престанала от да не ни крепи в неговата сила и в присъствието на неговия Дух.

Ние ще се изменим и Духът на Господа Бога нашего ще ни възобнови всецяло.

Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага.

25. А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове.

Двата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите два вървяха помежду тях.

Господ е още в своето светилище.

Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят.

И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.

Обременил си ме духом.

Ако ти не ме подкрепиш с Духът си, който си винаги благ, кой друг ще ме подкрепи?

Господи, ти си смутил духа ми, оставил си ме в ожидание.

Без теб животът чезне, духът се губи.

Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.

Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост.

Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на твоя Дух.

32. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим.

Неговото Слово е светилник на техните нозе.

Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа".

И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде!

Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила.

Неговият Дух свидетелства заедно с моя дух, че съм негово чадо, негов син.

Отегчи се духът ми под това тежко бреме.

Иде ден, в който ще има написано върху звънците на конете светиня Господу.

Какво желание имам за духа и благодатта на Господа моего.

Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние.

Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство.

Господи, научи ме, крепи ме с твоя Дух.

И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.

И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.

Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота.

„Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат".

Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената.

Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.

То е плод на съвършения Дух на любовта.

Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.

Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно.

Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.

Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват.

А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с Бога в неговото дело, понеже той не е утаил своите мисли и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от неговия Дух за нашето вечно добро.

Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез него ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух.

Утешителят, духът на Истината, който ми припомни всичко, което ти си казал, той ме събужда рано, за да ти възнасям молба, хваление и благодарение всяка заран.

Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила.

Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела.

Духът му ходи в заповедите му.

Законът му е светилник на нозете ми.

Благодря ти, Боже мой, че си просветил моето сърце и си го очистил от всяка нечиста мисъл.

Благодаря ти, Господи, че си вложил Духът си в мене да ме учи на твоите повеления.

Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа.

Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух.

Аз ще бъда изпълнен със задоволство, когато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно.

Тогава дух прав и сърце чисто ще бъде в мен, с което да гледам твоето лице и да ти се радвам.

33. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти се открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух.

А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да поправи непоправимите неща.

34. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота.

Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.

Ето, аз ще подействам за теб с Духа си, който е непонятен на света.

Благ си, Господи Боже мой, и на тебе само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в Дух и Истина, които си вложил в сърцата и духовете на всички.

35. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната.

Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал.

- Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии.

О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието.

36. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в царството Божие", „Роденото от Духа - дух е, а роденото от плътта, плът е." Онзи, който е роден от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.

Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.

Това е необходимо за тебе: да се родиш от Бога и от неговия Дух.

Това служение ще бъде под въздействието на Духът, който ти говори чрез мен, и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе.

И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно роден от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.

Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина.

Ето, затова аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.

И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе.

Тия са думите на живота, които ти повтарям, и които нося в духът си за тебе.

Подвизавай се пред лицето ми с оная любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си.

И когато те осени Духът на Истината да познаеш, че аз съм говорил това - твоя Господ, който мъртъв бях и сега съм жив и действам за твоята душа.

Да се не бои твоето сърце, струвай всичко, което ти казва моят свят Дух.

Този е той, единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благодатта на Духът си.

Всички тези зрънца и добри семенца, които днес хвърлих в твоята душа, ще израстнат един ден и ти ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и святи, и че действително аз съм ти говорил с думите на любовта.

Ти тогава ще познаеш напълно Духът на твоя благ Господ, когото макар и още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила.

Истината е духът на Словото.

Духът е, който дава живот, буквата нищо не ползува.

Това, което аз ти говоря, Дух и Истина е.

Истината съм аз - Господ твой и живот съм аз, Бог твой, и Духът ми е твой ръководител, който те води, който те учи и оживотворява словото ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш.

37. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти.

Могат ли тебе, твоя мощен дух, който ламти и желае да разпери своите криле и да литне към небето, да те задоволят временните неща и облаги?

„Свети бъдете, казва Господ, защото аз съм свет." Тези са важните места.

Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.

Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.

Защото тези две души са от две противоположни естества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви благотворни действия.

Нито пък съзнанието на такава душа ще може да хване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.

И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват.

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.

По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.

И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух.

Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.

Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък.

Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните.

Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.

Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват.

А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае.

Да, то е именно служенето на Духът.

Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот.

Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми.

Духът ти не е спокоен.

Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

И сам Господ ще присъствува с Духа си.

38. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом.

Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви.

Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самият Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.

Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух.

Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш".

Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми.

Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му.

Такова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява.

Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните.

Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния.

Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.

И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.

Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух ще съумеят да се съобразят с волята ми, така говори Господ.

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнината на нощта, когато си легнеш в земята да си починеш, както мислиш, отсега ти казвам, человече Божии, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на небето, защото там е най-доброто и най-безопасно, благословено място гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

39. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си.

Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе.

„Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духът ми".

Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина.

Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи.

Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.

Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ.

да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека.

Възражданието от Духа е новото пресъздаване на това сърце, в което Господ туря вечната виделина и правда.

Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в силата на вярата и в духа на молитвата.

Зная, че си заобиколен с много мъчнотии вътрешни и външни, имаш големи препятствия от нечисти духове.

Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога.

Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици.

Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода.

Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях.

Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух.

Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух.

Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух.

Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде.

Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа.

Те са духовният Израил, людете на Бога нашего.

В нас ще живее един дух и ум.

Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост.

Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник.

Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов.

Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска.

Веселото сърце е плод на Светаго Духа.

Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога.

За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир.

Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите.

Няма грях, който Святият му Дух да не може да очисти.

Ако ние призовем Бога да ни даде сърце чисто и да обнови духа ни вътре в нас, и той ще го стори.

Духът, който работи вътре в тебе, е достатъчен да те избави и от лукавия.

Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил.

Три неща изисква Духът Божии.

Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост.

Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.

Свидетелството на този дух, който свидетелства заедно с твоя Дух, е вярно.

Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух.

Тези два процеса са необходими за духа.

Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му.

Не само че не придоби, но изгуби вътрешната си духовна обвивка.

Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително.

Осветил е вътрешността ми и е турил печата на своя дух.

Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми училище за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух.

Този е денят, в който ме е Господ осенил със святия си Дух.

И свети са твоите пътища.

Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата.

Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати.

Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, благословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре.

Отивам при Отца моего и Отца вашего и Бога моего и Бога вашего." „Да ти изпроводи помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.

Да помене всичките твои приношения и да приеме всесъженията ти." „И това като рече, и духна и каза им: Приемете Духа светаго, да ти даде според сърцето ти."

Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти.

Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости.

Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.

Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен.

40. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки.

Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии.

Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него.

Затова и Духът Божии винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши мисли.

41. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Аз съм Афаел, един от служащите твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб, да ти съобщя онова, което има да се извърши.

Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва.

Той е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален божествен огън.

И за тяхното усъвършенствувание и приближаване към Господа, чийто Дух работи в сърцата им.

Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.

Когато Духът Святи ги осени и изпълни всецяло, в тях ще настане онова велико променение на божественото раждане на духа.

При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на този свят, става и тя за тяхна спънка.

Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе властта и силата, това е духът на пророчеството.

А преди всичко служете Господу усърдно, имайте общение с неговия дух и небето ще бъде на ваша страна за вашето избавление.

Божиите дела са чудни, помежду има такава тясна връзка, както помежду два добри духа.

Не е ли угодно на тези, които не са просветени от Духа за нашето идване от такова далечно пространство, да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости или скърби, да ви утешаваме и насърчаваме постоянно, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на своя велик свят Дух.

Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае.

42. 12.Кожено тефтерче

Така говори Духът святи: на трети стана възвание, а на четвърти освещение, а в целостта на три и четири: числото седем - служение.

Всякога, кога ме призоваваш, ще те слушам, защото съм Бог Свети, Дух силен, бързам да помагам.

Повдигни духът ми и дай утеха на сърцето ми.

Господи, заради милостта си подкрепи ме с присъствието на твоя Дух.

Въздай му хвала и поклонение и ще благоволя в теб и ще изпроводя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища и ще ти възвести мира и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух в моето присъствие, и ще прозябне душата ти като крин на полето и ще се услади от всичките мои благословения.

Слушай прочее думите на моето слово, дай внимание на поученията на моя Дух.

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш знание, което ще ти е светилник на душата.

Не се смущавай духом, не считай моите наказания за нещастия, те са обич на благословения.

Във всичките ти пътища не се отстранявай от показанията на моя свят Дух, от моя свят закон, ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринна роса.

Искай и не мълчи, проси това, което твоят дух ти диктува.

Постоянствай във всичките си пътища и моят свят Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият, защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които отначало крия в себе си за твоята душа.

Аз ще ти дам Духът Си изобилно отгоре, ти ще прозябнеш както маслинено дърво и видът ти в оня ден ще бъде славен.

Господи Боже наш, да възлезе молбата ни пред твоето лице, да дойде Духът ти и да прозябне Словото ти в нашите сърца, заради любовта си, с която си ни възлюбил.

Благии небесен Баща, да дойде царството ти, да бъде волята ти, да свети името ти на земята.

Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин.

Зрението и Духът си с истината, ръцете и силата си с правдата.

Той е във всяка душа, във всеки ум и дух.

Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия человек.

Духът на Господа И.Хр. говори.

Господ ни помена в своята милост и неговият Дух внесе мира на утешението.

43. 13.Червено тефтерче

Както ми говориш ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом така и стори, о, Господи!

5 ноември 1900 година - този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух.

Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа.

Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост.

Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро.

Законът ми ще се освети.

Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш и ще опиташ, че съм пълен с благодат.

Въздай хвала на името ми и благослови присъствието на Духа ми, кажи: Да бъде благословен Господ Бог мой сега и във веки веков, нека всички да хвалят името на Господа, нека всички да му пеят песен нова.

Пак кажи заедно с твоя Свят Дух: да бъде благословен Господ помежду всички.

Твоят дух ще прозябне като пролетен цвят.

Твоят свят ще възсияе и мирът ти ще дойде, както зората, защото аз съм Господ твой, който те подкрепям в силата на Духа си, който в теб съизволява.

Аз съм Господ твой, който присъствам днес с тебе в това място и ти сам чуваш и усещаш моето присъствие и този, който иде на среща ти, то съм аз с Духа си.

Аз те милвам с присъствието на Духа си.

Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух.

Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец.

Винаги съм говорил чрез Духа си и сега пак говоря, защото съм всякога жив и пребъдвам в тебе от начало.

Великият ми Дух ще ти дойде на помощ и то скоро ще чуеш моята заповед и ще приемеш моето слово, което ще внесе у тебе все, що е потребно, да станеш раб мой избран, в когото имам своето благоволение и своето присъствие.

Вън от моята воля няма друга, вън от моя Дух не съществува друг.

Аз съм само чист Дух, който обитавам в себе си.

Всякога и винаги бъди ти благословен, както и аз, и ходи пред лицето ми в присъствието на моя Дух винаги.

Радвай се, защото си в дома ми, в храма на моето светилище, в което пребъдвам винаги.

Моля те, премахни тоя нечист дух, който се е загнездил и развращава децата ти весден.

От мен, от моя Дух да се родите, това е належаще, това ти говоря, да пребъде моята радост в теб.

Слушай думите на моя Свят Дух и давай внимание на неговите поучения.

Ще запаля Духа си и не ще да угасне.

Този народ, в когото обитаваш, ще се съвземе духом, ще порасте, защото имам да сторя с него това, що ти обещах.

Ще го повдигна с моята сила, ще го укрепя с моя Дух.

Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите уста, от моя благ Дух.

Владико свети, на теб аз уповавам и зная, че това ще сториш, което ти искам, това, което прося от тебе за твоето дело, за твоя раб, когото си призовал да стори твоята свята воля.

Господи, изцери моята душа, освети моя дух, благослови моето сърце и просвети моя ум.

Изнурен съм, плътта ми е изнемощяла, духът ми е обременен, мислите ми отслабнаха.

Господи, Боже мой, всички в размишленията си се заблудиха и паднаха духом и огрешиха.

Духът на Господа ще му дойде на помощ, за да се възстанови правдата.

И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух.

Събуди се духом, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти.

Огледай се и виж где стои твоят велик Дух, защото не остава вече време за чакане.

Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден.

Молим ти се, преобърни нашата немощ в духовна сила.

Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.

Благослови ме, просвети ме, освети ме.

Дай да се събуди духа на този народ.

Господи, избави ни от тази духовна сиромашия.

Господи, да дойде твоето царство между нас, да се всели твоят Дух помежду ни.

Велик е моя Господ и Спасител, който ме крепи и поддържа с присъствието на благия си Дух.

Душата ми се радва и Духът ми се радва на силата му, и сърцето ми има тихо упование в любовта му.

Неговият Дух казва в словото си, че са по-сладки то меден сок.

Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух.

Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища.

Пробудете се духом, вече моето царство е близо и скоро ще видите неговата сила и слава да идва.

Духът, който идва да провъзгласи новата вест, ще е най-великият от духовете Господни, който е посетил света.

19. Господ, който ти е говорил чрез благи си Дух, е същият и днес, и утре.

Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели неговия Дух.

Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро.

Нека твоята благост и милост дойдат на помощ, нека твоята виделина да дойде, истината ти да възсияе в душата ми и Духът ти да действа в сърцето ми.

Ще оттеглиш ли съвършено твоя благ Дух и ще ме оставиш ли сам?

Твоята любов ме съживява, твоят Дух ме крепи, ти си моята надежда весден.

Дай ни дух богобоязлив да ти служим чистосърдечно и да извършваме твоята воля постоянно.

Господ ми се яви и ми каза: Не бой се, аз съм с тебе, аз ще те укрепя със силата на духа си и ще предходя пред тебе, и ще ти бъда задна стража.

19. И рече Духът: Господ иде.

Днес мина славата Господня на завета от залезването на слънцето към неговото изгряване и провъзгласи истинността на своето слово: А Утешителят, Дух Святи, когото Отец ми ще ви проводи в мое име.

„Освети ме чрез своята истина, твоето слово е истина.

III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи.

ДУХЪТ БОЖИЙ ГОВОРИ

И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай.

Моето око е над тебе, силата на Духа ми и любовта ми те следват.

Ето, времето наближава и се раздаде силата и духът ми и моята любов.

Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род.

Духът ми ще говори чрез устата ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти.

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила.

По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници.

Поклонете му се вие, които го любите, благословете го в духа си.

който е родил чрез Духа си своя избран род - свещеници и царе, за да служат Богу във век с чистота и святост.

Кой е велик, който действа във вид или който действа чрез дух и сила, за да произведе реда, да въдвори мира, да въведе любовта и да покаже славата на живота.

Вашите размишления са суета пред мене и постановленията ви са беззаконие против благия дух.

Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови.

Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!

Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата?

Ако моят ум го няма, ако моят дух не съществува, и да живея добре, и да любя добре, истината е суета.

Понеже към когото благоволява, благоволява по дух.

Огорченият духом ще бъде утешен.

И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като един воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми.

Защото камъкът, когото отсякохте от върха на скалата, ще ви съкруши и Духът му ще ви пояде.

Утежнихте ме крайно с престъпленията си и с развратните си сърца, огорчихте духа ми.

Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человеческия дух.

Погледни и виж как той е кротък и смирен по дух и сърце.

Ще го облека в сила и мощ и ще стъпче и съкруши със силата на духа си всички, които се противят, защото истина ви казвам, че войските небесни ще предхождат пред него и той ще предхожда пред тях.

Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си.

Той е един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта.

Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа.

Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне.

Словото ми е Дух и Истина.

Приеми сега Духа ми и благословен бъди, понеже трябва да те благословя.

Святият ми Дух в тебе съизволява.

Онзи, който се бори против теб, се бори против Святия Дух.

Поклонете се Господу в дух и истина.

Благословен Господ Бог наш, Отец на праведните духове.

Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух.

И да се свети твоето име - 1914 година, 6 юни, допълнено.

Пожелах да ходя в святия ти храм със святост и дух истинен и боголюбив.

Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух.

Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината.

От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми.

А понеже благоволявам в теб, по причина, че съм Бог вечен, който те призовава според съизволението на святия си Дух от дълбините на своята душа и ти дадох вид.

А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща.

Освети името ми в душата си.

Аз съм Бог - твоят свят Дух, който ще свидетелствам.

Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога.

Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина.

Но моят дух е в смущение.

Ще излея Духа си скоро и изобилно.

Пази завета ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Духът ми е с тебе винаги.

Нечист дух няма да се докосне до душата ти, онова, което аз освещавам, може ли да бъде нечисто?

Моят мир сега да почине с тебе и присъствието на Духа ми да те осени.

Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си.

Аз съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб.

Благослови сега Господа със сърцето си и го освети.

Той ще те изведе и уякчи в сила и крепост със своя Дух.

Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава.

И тъй, да се не смущава сърцето ти, нито да се устрашава духът ти от никого.

Божият Дух ще те осени.

Защото ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден.

Освети ги чрез твоята истина, твоето слово е истина (Ион 14:18).

И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16).

И ръководството на Духа Святаго.

Дал си ми да разбера много дълбоки тайни на твоя Дух.

Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа.

Правотата на духа ти е моята радост.

Чувам въздиханието на духа ти, който ръководи твоите съдбини.

Законът ми ще освети.

Ще ти дам според желанието на сърцето си и ще те развеселя според благостта на Духа си и ще видиш, и ще опиташ, че съм пълен с благодат.

Въздай хвала на името ми и благослови присъствието на Духа ми.

Пак кажи заедно с твоя свят Дух: Да бъде благословен Господ помежду всички.

Няма теб подобен Дух, слава и хваление ти подобава, заради силата, величието и мъдростта ти.

Силата на моя Дух ще свидетелства за истината, която говорих.

Приеми ти изобилието на моя Дух и възкреси от мъртвите.

Духът ми ще се излее и всичко нечисто ще помете и завлече в самата бездна.

Ще вдигнеш света и със силата на духа си ще го покориш.

10. Твоят Дух е Любов.

Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел.

Ето, моето Слово пристига, заповед ви носи да завършите свидетелството на (1899.) духа ми.

Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата верност към него.

НАГОРЕ

0.29349684715271