НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
283
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят;
към
която целият человечески род се стреми още несъзнателно.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване
към
постигане задачата на человеческия живот.
Человек не е можал да остане сляп завинаги
към
тази истина.
Неговата надежда трябвало да бъде обърната
към
великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука.
Тази пътеводителна звезда, която го повела
към
Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.
Но преди человек да влезне в Новата земя,
към
която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Този факт ще ни доведе
към
по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено
към
тия неща, от колкото
към
нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата
към
неизследимите области на живота във Вселената.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност
към
Бога и
към
своя ближен?
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата,
към
известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда
към
действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов
към
онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
Тя е силата на любовта
към
знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко.
Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни
към
велики подвизи и стремления.
Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят
към
центъра на теготенето, т.е.
към
началото на нещата.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина
към
всяка точка на тази душевна вътрешност,
към
която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят
към
друга.
Человек е заставен да се стреми
към
усъвършенстване чрез постоянен труд.
Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот
към
съвършенството на Доброто.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава
към
кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността.
И това е именно едничкото нещо,
към
което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.
Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение
към
диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася
към
диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система,
към
разстоянието помежду слънчевите системи,
към
диаметъра на звездните вселени.
Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават
към
нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
Наклонността ни
към
едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони
към
идеализма.
Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони
към
материализма.
Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони
към
спиритуализма (Духовния свят).
2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4],
към
която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
Нужно било само да отправи взор с надежда
към
Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.
Тази пътеводна звезда, която го повела
към
Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
1. Преди човек да влезе в Новата земя,
към
която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа
към
истинския успех.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж
към
експлоатиране на другите за своя облага.
9. По природа човешкото сърце е по-разположено
към
тези неща[21], отколкото
към
истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието.
– егоизмът и стремежът
към
забогатяване.[22]
5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми
към
неизвестните за нея области във вселената.
Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг
към
Бога и
към
ближния?
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата
към
даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов
към
онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя е силата, която се крие в любовта
към
познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му
към
велики подвизи и дела.
3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят
към
своя притегателен център, т. е.
към
началото на нещата.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва
към
разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
Този подтик на човешкия дух
към
знание,
към
наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център
към
друг, от една област на видимия свят
към
друга.
Тия закони заставят човека да се стреми
към
съвършенство чрез постоянна работа.
Кой би се стремял
към
по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
1. Първоначалният подтик
към
наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот
към
усъвършенстване в доброто.
5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано
към
земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава
към
кръга.
И това е едничкото нещо,
към
което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим
към
втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?
разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68])
към
мащабите на видимата вселена.
Това „изтъняване” прави невъзможно преминаването на светлината от външното пространство
към
нас;
Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават
към
нас с намерение като че ли да ни посрещнат.
Наклонността ни
към
едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
– ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони
към
материализъм;
– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони
към
идеализъм;
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони
към
спиритуализъм (духовния свят).
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни
към
онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.
4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено
към
истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки.
Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението
към
висшестоящите.
Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими
към
околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими
към
заобикалящата среда.
Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа
към
цялото Божествено и човешко познание.
Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се
към
Господа и тогава този Йехова им помагал.
За тях Законът е приспособим
към
променящите се условия, но е задължителен за всички.
Те са толкова груби
към
своите, колкото и
към
чуждите.
Става известен като проповедник, призоваващ
към
всеобщо покаяние на народа.
Това има отношение
към
степените на съзнание на човечеството.
След това използваме следното съотношение: масата на главичката
към
моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея
към
броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро).
Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася
към
диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася
към
диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция:
Разстоянието между вселените (X)
към
диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a)
към
диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2).
[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени
към
условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва
към
началото – първата му книга...
Към
изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно.
От този период е и големият му интерес
към
литературата и изящните изкуства, най-вече музиката.
Подобен подход
към
текста се използва както в религиозната, така и в научната литература.
Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно
към
приложения фрагментарен подход.
С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя
към
мислене и откривателство.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води
към
едно и също място.
Ние отправяме тогава стъпките си
към
онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител
към
всичко, що е истинно.
И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка
към
какво-годе усъвършенстване.
Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления
към
Доброто,
към
истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова,
към
което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека
към
това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Христос много ясно показва
към
тази необорима Истина.
Към
дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
всички други сили и способности се средоточават
към
тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни
към
кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.
И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив
към
всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Сега зависи
към
кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един
към
други и едно условие.
Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот,
към
който всички се стремим с един ум, с една душа.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му
към
Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение
към
нас, разумните същества.
Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви
към
онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички.
Тази велика сила събужда и подтиква
към
развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява
към
новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител
към
всичко, що е истинно.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и
към
която душата му трябва да стане особено чувствителна.
16. Или, с други думи:
към
какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов.
Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига
към
царството на Духа.
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново
към
живота на своето детинство.
Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна
към
него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества.
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде
към
края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
– добри желания и стремеж
към
Доброто,
към
Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване.
Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова,
към
което страстите ги влекат.
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека
към
това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел
към
небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали.
Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие,
към
което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци.
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж
към
живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов
към
всички хора.
Към
дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер.
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим
към
възпитанието на нашите синове и дъщери.
Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение –
към
кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад,
към
миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?!
Защо един е истинолюбив и услужлив
към
всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител?
1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот,
към
който всички се стремим с един ум и една душа.
Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта
към
артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му
към
духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение
към
нас самите и
към
нашите ближни.
Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма
към
непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат
към
общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството
към
центъра на тежестта.
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат
към
мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту
към
една, ту
към
друга посока.
Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим
към
онова, което е непостижимо,
към
онова, което не видим да схванем, и
към
онова, което не знаем да научим.
Тя не може сляпо да се движи
към
каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява
към
нещо си –
към
нещо си не мъртво, но живо.
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми
към
усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води
към
великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме
към
какво се стремим.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си
към
надеждата, която си изгубил!
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота
към
теб не е изгаснала.“
Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един
към
друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си.
В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят
към
двамата първи,
към
средоточието на схватката, т.е.
към
първия център на тежестта.
Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си
към
пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота.
Те щяха да се прилепят един
към
друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството
към
центъра на тежестта.[136]
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка
към
успеха и щастието в живота.
3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим
към
онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо.
4. И ние се стремим
към
него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия.
Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми
към
нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов.
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми
към
съвършенство;
7. Всичко това ни води
към
Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме
към
какво се стремим, т.е.
8. За да се постигне всичко,
към
което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
и простри ръцете си
към
надеждата, която си изгубил!
и любовта на живота
към
тебе не е угаснала.”
1. Да се върнем отново
към
произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един
към
друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си.
Но пътя
към
Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.
6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява
към
пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Нагорѣ
къмъ
доброто да се стреми.
Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ
къмъ
небето.
Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази
къмъ
която е привързана душата му.
— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля
къмъ
тогова когото е избралъ,
къмъ
тогова който познава Господа.
Понеже
къмъ
когото благоволява, благоволява по духъ.
Ей тѣ не показаха милостъ
къмъ
тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика
къмъ
мене за отмъщение.
Ида казва Господъ за да се открия въ чистота и святость за да поставя мѣрило за человѣческия умъ, да му дамъ крилата на зората, лѣтящи
къмъ
вѣчния прѣстолъ.
Когото благослови ще бѫде благословенъ, и
къмъ
когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.
Ей обърнете се вий
къмто
мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.
Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните
къмъ
мене.
Докътъ е още день, обърни сърдцето си
къмъ
Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.
Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ
къмъ
тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.
Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова
къмъ
мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.
Ето слушай, Господъ
къмъ
тебь говори.
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла
къмъ
курникътъ на своя съсѣдъ
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Нагоре
към
Доброто да се стреми.
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух
към
Небето.
Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази,
към
която е привързана душата Му.
Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля
към
тогова, когото е избрал,
към
тогова, който познава Господа.
Понеже
към
когото благоволява, благоволява по Дух.
Ей, те не показаха милост
към
техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика
към
Мене за отмъщение.
Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи
към
вечния Престол.
Когото благослови, ще бъде благословен, и
към
когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден.
Ей, обърнете се вий
къмто
Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете
към
Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.
Докато е още ден, обърни сърцето си
към
Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.
Аз съм и ще бъда верен
към
тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.
Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова
към
Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
Онзи,
към
когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.
Ето, слушай, Господ
към
теб говори.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла
към
курника на своя съсед.
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Призвание
към
народа ми –
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата
към
вас вярност и любов.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате
към
вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството
към
славата и величието на безсмъртието.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце
към
Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Обръщам се
към
вас сега, мои служители, водители, учители и
към
вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил.
7.
Разговор Първий. Упътвание
Не мисли, че Небето е безчувствено
към
твоите усилия.
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза
към
всеки живот.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш
към
доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води
към
съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти
към
Бога е несъвършена.
О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш
към
духът на неверието.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш
към
една яма, и да мислиш в себе си, че я няма.
Обърни прочее лицето си
към
Бога и помоли Му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания.
10.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде
към
Виделината, защото Бог е Виделина.
И всеки, който иде
към
Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен
към
теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов.
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече
към
себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне
към
Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?
Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи
към
пътя на съвършенството,
към
пътя на светостта.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи
към
кой род семена принадлежи.
Всички, които се приближават
към
Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна.
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение,
към
което се стреми.
Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига
към
чистото мислене на ума.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине
към
вътрешното понятие на нещата.
Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох
към
мястото на спасението, за да се избавиш.
12.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Който слуша думите Божии и обръща лицето си
към
Него в молитва, всичко му става ясно.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя
към
вази.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето
послание
на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята
към
слънцето.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети
към
домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
13.
Разговор Седмий. Заключение
И за тяхното усъвършенствувание и приближение
към
Бога, Духът на Господа работи в сърцата им.
Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са
към
пътя на спасението.
И сега, преди да напусна и се отправя
към
Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята.
14.
Поздрав на всички
Но знайте, Неговата любов
към
вас и
към
този народ е по-голяма, отколкото е била преди.
Но преди всичко имайте повече любов
към
Бога и
към
вашите братя и повече чистосърдечие и искреност.
15.
Биографични бележки
Петър Дънов отправя
послание
към
българския народ и славянството.
16.
Неподправеният Петър Дънов
Ние всички вървим
към
Великия Разумен Свят.
В Българския исторически архив
към
Народната библиотека “Св. Св.
17.
Писмо № 3
По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един
към
друг и
към
Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.
Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо
към
прехода.
Мислите ли да дойдете
към
Варна, пишете ни.
18.
Писмо № 4
Дом Бащин е небето нам, наший път е
към
него.
19.
Писмо № 5
Аз мисля да ида
към
Русе и да се видя лично с нашите там приятели.
20.
Писмо № 6
Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после
към
желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
21.
Писмо № 7
През този месец мисля да ида
към
Русе, да посетя там нашите приятели.
22.
Писмо № 8
Аз изпълнявам
към
Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате.
23.
Писмо № 9
Във всекой случай, любовта
към
человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
24.
Писмо № 10
В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един
към
други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”
Погледът Ви да бъде всекога устремен
към
правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.
“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си
към
него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.
25.
Писмо № 11
При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени
към
Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги.
Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата
към
Господа всичко може да се победи.
26.
Биографични бележки
Петър Дънов отправя
послание
към
българския народ и славянството.
27.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш
към
Мене,
към
Моя Дом.
Възвиши душата си
към
моят престол, въз[з]ови ме в милост[т]а ми и ще ти отговоря.
О, Господи,
към
теб викам,
към
теб възвишавам гласа си,
към
теб отправям сърдцето си.
Ей, приятели мои, Аз съм Господ ваш, този, който е излязал победител из мъртвите, който ви отварям пътя на вечното спасение
към
дома на Моя Отец и Моя Бог.
Защото своенравния и упорит человек е немарлив
към
доброто на другите, а следователно
към
своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен.
Ти имаш желание духом да възлезиш
към
оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
Послушанието е първата стъпка
към
виделината на живота.
Той призовава всички на покаяние да се обърнат
към
него, да напуснат свойте пътища на заблуждение и да се научат пътят на истината и всякой, който слуша негов[и]а глас, иде
към
виделината и виделината го озарява.
А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш
към
тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой-
Погледни
към
канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран.
Словото Господне, което биде
към
мене.
И ако Господ е
откъм
нас, кой ще бъде против нас?
Ето, Аз свидетелствувам, че Господ е бил винаги верен
към
нас.
28.
УВОД
Към
малката група оригинални материали на Учителя П.
В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа,
към
които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.
В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс
към
Медицинския факултет на университета (1894г.).
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес
към
астрономията и астрологията,
към
физиогномията и френологията.12
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание
към
народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел
към
духовно самоусъвършенстване.16
В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото
послание
на св.
апостол Павел
към
Коринтяните
, Второто съборно
послание
на св.
апостол Петър, Второто
послание
на св.
авторът се обръща директно
към
бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното
послание
, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние.
са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само
към
личния бележник от 1899г.
на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи
към
НБКМ
Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна
към
мен като историк за издаването на този ценен документ.
29.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Любовта
към
музиката го съпътства до края на дните му.
1894г. - завършва едногодишен курс по медицина
към
Медицинския факул¬тет на Бостънския университет.
По-късно
към
нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".
1939г., 22 март - записва
посланието
към
учениците си „Вечният завет на Духа".
30.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Всичко да бива благоразумно и редовно" (I
Коринтяни
14:37-40).
Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш
към
мене,
към
моя Дух.
Възвиши душата си
към
моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря.
О, Господи,
към
тебе викам,
към
тебе възвишавам гласа си,
към
тебе отправям сърцето си.
Ей, приятели мои, аз съм Господ Бог ваш, този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение
към
дома на моя Отец и моя Бог.
Своенравният и упорит человек е немарлив
към
доброто на другите, а следователно
към
своето добро, което се включва в доброто
към
своя ближен.
Ти имаш желание духом да възлезеш
към
оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот.
Послушанието е първата стъпка
към
виделината на живота.
Той призовава всички на покаяние, да се обърнат
към
него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде
към
виделината и виделината го озарява.
А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш
към
виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро.
19 юни,
Послание
към
Евреем.
Погледни
към
канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран.
Словото Господне, което биде
към
мене.
Ето аз свидетелствам, че Господ е бил винаги верен
към
нас.
31.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Ако имате любов
към
мене, опазете моите заповеди.
Коринтяните
2:10,16, 3:23 важно.
Коринтяните
8:5, 6, 4, 10. 10:23.
Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Божията милост, защото благ е Бог, и пълен с любов
към
своите чеда.
Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им
към
мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13).
А благодарение Богу за всичко това, което вложи у нас (II
Коринтяни
8:15).
Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне
към
нас, а не навъсено заради греховете ни.
Защото те се обръщат
към
Господа Бога своего и какво ще стори?
Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига
към
неизмеримите дълбини и височини на вселената.
Който има ухо, нека слуша, що казва Духът
към
църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.
А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат
към
него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях?
Не казва ли спасителят ни, като се обръща
към
всички ония, които се считат избраници негови, че той ще им отдаде правото, за което те очакват и се молят ден и нощ.
Христос иска да направи и друго сравнение по косвен начин
към
онези, които чакат Бог да им отдаде правата.
32.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Сърцето, което е средоточието на духовния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе това вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза
към
всеки живот.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш така
към
доброто, да го вършиш всеки ден и всеки час, че при каквито и условия да се поставиш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
33.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води
към
съвършенството.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти
към
Бога не е съвършена.
О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш
към
духа на неверието.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш
към
една яма и да мислиш в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането.
Обърни лицето си
към
Бога и помоли му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания.
34.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духът, слуша неговия глас и иде
към
виделината, защото Бог е виделина.
И всякой, който иде
към
виделината, възприема Бога в душата си и всякой, който слуша неговия глас възприема Духът в сърцето си, за да се запечата и пази истината.
Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен
към
тебе, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да опознаеш него самия, който те е привлякъл с нишки на любов.
35.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече
към
себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
Могат ли тебе, твоя мощен дух, който ламти и желае да разпери своите криле и да литне
към
небето, да те задоволят временните неща и облаги?
„Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи
към
пътя на съвършенството,
към
пътя на святостта.
Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи
към
кой род това семе принадлежи.
Всички, които се приближават
към
Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна.
Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига
към
чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине
към
вътрешното понятие на нещата.
Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох
към
мястото на спасение,
към
дома на избавлението.
36.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Който слуша думите Божии и обръща лицето си
към
него в молитва, всичко му става ясно.
Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отправя
към
вас.
И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето
послание
на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов.
На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята
към
слънцето.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнината на нощта, когато си легнеш в земята да си починеш, както мислиш, отсега ти казвам, человече Божии, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети
към
дома на небето, защото там е най-доброто и най-безопасно, благословено място гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
37.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
То е по-отзивчиво
към
нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае.
Царството Божие е Духът, който ни възвежда
към
Бога.
Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна
към
Господа на силите, тогава той ще има милост за тях.
Към
тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде.
Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем
към
него и Той да се обърне
към
нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца.
Пътища много, но един е пътят -
към
мястото,
към
определената цел.
Погледнете
към
небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава.
Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление
към
една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него.
Сега, докато е време, обърни се
към
Бога.
Да вървим в тесния път, да се стремим
към
съвършенството и Бог ще ни благослови.
38.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Не мисли, че небето е безчувствено
към
твоите усилия.
39.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
И за тяхното усъвършенствувание и приближаване
към
Господа, чийто Дух работи в сърцата им.
Зарята на Духа свети ги е вече осенила, те са
към
пътя на спасението.
И сега, преди да напусна и да се отправя
към
небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развеят на длъж и шир по земята.
Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим
към
добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас.
40.
12.Кожено тефтерче
Възвиси душата си
към
моя престол.
41.
13.Червено тефтерче
О, Господи,
към
тебе викам,
към
тебе възвишавам гласа си,
към
тебе отправям сърцето си.
Гледай
към
мен.
Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат
към
мене.
Как да те призова, кажи ми с какви думи да се обърна
към
тебе, за да бъда послушан.
Бъди милостив
към
всички.
Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите уста и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат
към
тебе за помощ.
20.М.
Към
тебе обръщат всички погледа си.
Послушай молитвата на твоите чада, които викат
към
тебе.
О, Благи и Свят Баща наш, ти, който си благ и добър
към
всички и си ме слушал винаги, ти и сега ще ме чуеш пак верни и истинен Отче, в който няма тъмнина, Твоето име е благословено от веки.
Той е народ, който не признава и няма признателност
към
този, който му е сторил добро.
Към
тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни,
към
теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.
Да се обърне
към
тебе и да потърси твоята помощ.
Ето, той се приближава
Към
тоя свят, облечен в силата на своето величие.
Знай, че в тях се изявява Божията воля
към
своите избрани.
22 присъствие, и благ бе той
към
мене.
Днес мина славата Господня на завета от залезването на слънцето
към
неговото изгряване и провъзгласи истинността на своето слово: А Утешителят, Дух Святи, когото Отец ми ще ви проводи в мое име.
Верен съм в своите обещания и ще повдигна своето дело и слава в този развратен свят за любовта си
към
моя Единороден Син чрез тебе, и тъй ще бъдеш мой син, защото сърцето ми благоволи да ме следва.
Слава да бъде на теб, чест и поклонение, велик си и славен и безкрайно любезен
към
онези, които предават сърцето си на теб.
Ето, при твоите нозе съм, Отче мой,
към
тебе отправям благодарност и любов, защото си достоен мой небесен Отец.
Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух
към
небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Той е като жених, който чака да го познае тази,
към
която е привързана душата му.
Ето, Господ не ще да се бави от сега задълго, но ще извърши добрата си воля
към
тогова, който познава Господа.
Понеже
към
когото благоволява, благоволява по дух.
Те не показаха милост
към
техните страдания, не подадоха ръка за помощ.
Ето тяхната кръв вече вика
към
мене за отмъщение.
Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за човешкия ум, да му дам крилата на зората, летещи
към
вечния престол.
Когото благослови, ще бъде благословен и
към
когото се повдигне неговото негодувание и беззаконие, ще бъде пояден, защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива в человеческа кръв.
Напред да върви, нагоре
към
доброто да се стреми.
Ей, обърнете се вие
към
мене, които любите душите си и цените живота си.
Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете
към
мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане.
Докато е още ден, обърни сърцето си
към
моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си.
Аз съм и ще бъда верен
към
тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне.
Защото с крепка десница крепя и с мъдрост и знание обгръщам все, защото
към
мене се обръща всяка твар, за да приеме сила, да се крепи.
Затова онзи,
към
когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му.
(Първо Петрово
послание
5:10).
Ето, слушай, Господ
към
тебе говори.
Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла
към
курника.
Възови
към
мене и ще ти отговоря и ще ти покажа големи и тайни неща, които не знаеш (Иеремия 33:3).
(I
Коринтяни14
:7)
Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно
към
раба си на с.п. 5М.
(Първо Петрово
послание
2:1-25).
I
Послание
Петрово 4:1-19.
Неговото верно обещание
към
нас.
II
Коринтяни
2:14-17
Смирението е път
към
възвишение.
Търпението е сила
към
постигане на всичко добро в живота.
Стани и възови
към
мене и ще те послушам и ще изкажа своето благоволение.
Аз съм, който ще обърна сърцата на всички
към
истината ми и ще бъде ден, какъвто не е бил никога.
Към
теб се обръщам,
към
теб възнасям молението си.
Ей, Господи, когато ме носеше
към
вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство.
Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми
към
теб се пробужда.
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата верност
към
него.
Затова то трябва да се обърне
към
мене, да се възобнови чрез моя Дух и да се обработи и възпита чрез моето Слово.
Знай, че от злото се отвращавам,
към
неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
А сега бъди ти верен
към
мен, не считай моята слабост на плътта за грях.
Чуй, Господи, моето въздихание, приклони ухото си
към
мене и виж, че се нуждая от тебе.
17. Помени, Господи, обещанието си, чуй молитвата ми, която възнасям
към
тебе от дълбочините на душата си.
Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини
към
тая велика цел.
Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън
към
повърхността на живота.
Към
всекиго гледайте, в нищо не се съмнявайте.
А ти, Господи, с мен наедно благослови всички, които те призовават и които гледат за помощ
към
мене.
Погледни
към
мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело.
О, бъдете вие благословени всички мои братя,
към
вас отправям поздрав,
към
вас обръщам моето лице,
към
вас се стремя във вашата любов.
Ти знаеш, че в сърцето си пазя твоето име над всичко най-свято, приеми днес моята молба, колкото и да е слаба и немощна, чуй моя детински глас, който възлиза
към
тебе.
Ето, зова те,
към
тебе отправям очите си,
към
тебе повдигам ръцете си.
Слушай, аз викам
към
тебе и ти ме познаваш, че аз съм този, когото ти любиш, и който те люби.
Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов
към
тебе.
Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним
към
теб.
Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери,
към
които духът ти ще се въздигне.
Нека сега твоят глас да възлезе нагоре
към
престола на небесната слава,
към
вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява,
към
които всички ние се стремим да достигнем.
Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят
към
тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича
към
своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
Към
тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство
към
всяко чувство, от сила
към
всяка сила, от мисъл
към
всяка мисъл, от начало
към
всяко начало, от край
към
всеки край, от частица
към
всякоя частица, от начало и до край
към
тоя мир над мировете,
към
тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота
към
безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему,
към
неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение.
Тази е бъдещата слава и радост,
към
която твоя Дух ще ни води.
Сам Бог на силите ще слезе и ще възвести своето благоволение
към
избраника си.
42.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ
Благодарим с любов на Лалка Кръстева, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост
към
великото наследство на Учителя.
43.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Този темперамент предразполага хората
към
бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.
Лица с този темперамент са готови
към
всичко.
Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и
към
гняв и отмъстителност.
Лица от този темперамент са склонни
към
умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.
1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ
към
ъглообразност.
Тези, които го притежават в добра степен, са склонни
към
литературни и художествени занятия.
44.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Естествено аналогията е небрежна
към
културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни.
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква
към
всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения.
Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят
към
интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата,
към
която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието
към
херменевтика и имплицитност.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено
към
сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи
към
пространството.
В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност
към
древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа
към
Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване
към
него.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват
към
нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява
към
Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му
към
макрокосмичната същност на Христос е любов.
Киров отказва принадлежност
към
която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им
към
свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм.
Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност
към
мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Особено симптоматично е отношението
към
Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес
към
Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме
към
изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение
към
свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Персоналният интерес
към
Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух.
Дънов излъчва импулси
към
Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.
В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи
към
персонифицирано преживяване на Свети Дух.
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани
към
живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
Нерядко
към
самия Христос се пристъпва като
към
същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П.
Дънов недвусмислено апелира
към
„протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му.
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран
към
персоналния интерес на самосъзнанието
към
Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията
към
характеристики, типични за Реформацията.
45.
Пеню Киров - №2
Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът
към
него е особено голям.
работи
към
АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България.
46.
Пеню Киров - №3
О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост
към
нас, недостойните грешници!
47.
Петър Дънов - №2
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори
към
всички.
48.
Пеню Киров - №4
Аз разбирам, че за любовта ти
към
Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.
И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов
към
нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.
49.
Петър Дънов - №3
Имаме едно дълго
послание15
от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Господ, види се, голяма любов показва
към
всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си.
Йоан 5:13-16; Йоан 2:28-29; Първо
Послание
Петрово 5:10-12; Римлян. 13:11-14.
15. Това
послание
е „Призвание
към
народа ми български".
50.
Петър Дънов - №4
23. „Призвание
към
народа ми български".
51.
Пеню Киров - №6
Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго
към
нас, грешните му чада.
Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят
към
пътя на истината и правдата.
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си
към
нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили.
25. Съобщение - понятие в спиритизма, с което се назова посланието на призования дух, отправено
към
медиума.
52.
Пеню Киров - №10
Киров
към
духа.
53.
Пеню Киров - №11
Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че
към
края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза
към
себе си.
Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия
към
нас.
54.
Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност
към
Него.
Затова то трябва да се обърне
към
Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
Знай, че от злото се отвращавам,
към
неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
4: 13-21: „Обещанието [Божие]
към
Авраама ... се даде ... чрез вярата.
55.
Пеню Киров - №14
На 17 февруари т[ази] година
към
5 ч.
56.
Петър Дънов - №16
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово
Послание
1:20-21;
№68
към
писмо №15 на П.
57.
Петър Дънов - №17
* Не е посочено точно
посланието
– І или ІІ.
58.
Петър Дънов - №19
Преди обръщането си
към
евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев
към
евангелистите методисти.
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват
към
Бялото Братство.
59.
Петър Дънов - №22
89. Село Гюле кьой се е числяло тогава
към
община Николаевка (вж.
60.
Пеню Киров - №21
пр.Хр.), който повежда Израил
към
победа над мадиамците (Съд.
61.
Пеню Киров - №22
На 25 того в първия ми сън,
към
11 ч.
62.
Петър Дънов - №24
Но Господ е бил винаги верен
към
мене.
Този стълб Господен, като наближи
към
центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина
откъм
юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч
към
североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
63.
Пеню Киров - №23
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли
към
югозапад, докато се изгуби.
Единият път беше
към
източната страна и все ме привличаше.
64.
Пеню Киров - №24
" [и] чакат с въпросителни очи
към
мене.
65.
Петър Дънов - №26
Духът Господен ви ръководи
към
пълната Истина.
Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите
към
нейното изпълнение.
66.
Пеню Киров - №25
19:16], освен особените думи
към
него: „Раздай си богатството на сиромасите!
67.
Пеню Киров - №26 (отворено писмо)
Животът ни е стремление върху [
към
] Истината.
68.
Пеню Киров - №27
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в
Посланието
към
евреите, 8-а гл., последния стих.
69.
Петър Дънов - №30
Защото и след нашето обръщение и покаяние111
към
Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.
Дотогава човек е бил с гръб
към
Бога,
към
Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице
към
Него.
Човекът, който се е обърнал
към
Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов
към
всичко.
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя
към
Светлината, в която живее (П.
70.
Петър Дънов - №31
Нашата вяра в Господа и постоянната молитва
към
Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва
към
Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Да оставим вече миналото и да се стремим
към
бъдещето.
С поздрав
към
всички.
71.
Петър Дънов - №32
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва
към
Господа и Неговата благост и милост.
72.
Петър Дънов - №33
Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък,
към
Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства.
73.
Пеню Киров - №34
Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя
към
него.
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка",
към
което основава през 1901 г.
74.
Пеню Киров - №35
". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното
към
жените обхождение.
75.
Петър Дънов - №39
Тръгвате
към
дома, идвате, но той се спира отвън вратата.
13:3] Любов
към
Господа пълна.
14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост
към
тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.
76.
Петър Дънов - №41
Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение
към
всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза
към
всеки живот.
И за тяхното усъвършенствувание и приближение
към
Бога Духът на Господа работи в сърцата им.
Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са
към
пътя на спасението.
77.
Петър Дънов - №44
В мотивите
към
законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия".
78.
Пеню Киров - №40
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим
към
съвършеното, Евр. 6:1-3.
Бъдете разумни в исканията си
към
Господа.
След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив
към
теб, слушай гласа Му.
Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен
към
благия си Баща.
Имайте страх и почитание
към
това име ... Обръщайте се
към
Господ, наречен Емануил". (вж.
79.
Петър Дънов - №45
Имайте страх и почитание
към
това име.
80.
Петър Дънов - №48
Прочетете Павловата опитност във второто
послание
(II Кор. 11:24-31).
81.
Пеню Киров - №43
Братя, радвайте се, че Любовта Божия е велика
към
вас.
Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си
към
Илия и Димитър, но имали нужда и от храм.
Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник
към
методистката църква.
82.
Петър Дънов - №50
Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение
към
всичко, Господ иска да приложим
към
търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
Затова Господ иска да приложим
към
благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца.
Нека прочее да се стремим
към
пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа.
Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат
към
дома на нашия Небесен Баща.
161. II Петрово
послание
, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов.
83.
Пеню Киров - №45
Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени
към
делата, знай, че е трудно.
84.
Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)
Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва
към
Господа Бога Нашего.
Като свършим своето поприще, ний ще се отправим
към
дома на нашия Небесен Баща.
85.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът
към
него е особено голям.
работи
към
АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България.
О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост
към
нас, недостойните грешници!
При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори
към
всички.
Аз разбирам, че за любовта ти
към
Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.
И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов
към
нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му.
Имаме едно дълго
послание15
от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.
Господ, види се, голяма любов показва
към
всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си.
Йоан 5:13-16; Йоан 2:28-29; Първо
Послание
Петрово 5:10-12; Римлян. 13:11-14.
15. Това
послание
е „Призвание
към
народа ми български".
23. „Призвание
към
народа ми български".
Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго
към
нас, грешните му чада.
Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят
към
пътя на истината и правдата.
Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си
към
нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили.
25. Съобщение - понятие в спиритизма, с което се назова посланието на призования дух, отправено
към
медиума.
86.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Киров
към
духа.
Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че
към
края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза
към
себе си.
Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия
към
нас.
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност
към
Него.
Затова то трябва да се обърне
към
Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
Знай, че от злото се отвращавам,
към
неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
4: 13-21: „Обещанието [Божие]
към
Авраама ... се даде ... чрез вярата.
На 17 февруари т[ази] година
към
5 ч.
Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово
Послание
1:20-21;
№68
към
писмо №15 на П.
* Не е посочено точно
посланието
– І или ІІ.
Преди обръщането си
към
евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев
към
евангелистите методисти.
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват
към
Бялото Братство.
89. Село Гюле кьой се е числяло тогава
към
община Николаевка (вж.
пр.Хр.), който повежда Израил
към
победа над мадиамците (Съд.
На 25 того в първия ми сън,
към
11 ч.
Но Господ е бил винаги верен
към
мене.
Този стълб Господен, като наближи
към
центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина
откъм
юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч
към
североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли
към
югозапад, докато се изгуби.
Единият път беше
към
източната страна и все ме привличаше.
" [и] чакат с въпросителни очи
към
мене.
Духът Господен ви ръководи
към
пълната Истина.
Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите
към
нейното изпълнение.
19:16], освен особените думи
към
него: „Раздай си богатството на сиромасите!
Животът ни е стремление върху [
към
] Истината.
Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в
Посланието
към
евреите, 8-а гл., последния стих.
87.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Защото и след нашето обръщение и покаяние111
към
Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.
Дотогава човек е бил с гръб
към
Бога,
към
Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице
към
Него.
Човекът, който се е обърнал
към
Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов
към
всичко.
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя
към
Светлината, в която живее (П.
Нашата вяра в Господа и постоянната молитва
към
Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва
към
Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Да оставим вече миналото и да се стремим
към
бъдещето.
С поздрав
към
всички.
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва
към
Господа и Неговата благост и милост.
Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък,
към
Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства.
Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя
към
него.
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка",
към
което основава през 1901 г.
". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното
към
жените обхождение.
Тръгвате
към
дома, идвате, но той се спира отвън вратата.
13:3] Любов
към
Господа пълна.
14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост
към
тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.
Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение
към
всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза
към
всеки живот.
И за тяхното усъвършенствувание и приближение
към
Бога Духът на Господа работи в сърцата им.
Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са
към
пътя на спасението.
В мотивите
към
законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия".
Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим
към
съвършеното, Евр. 6:1-3.
Бъдете разумни в исканията си
към
Господа.
След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив
към
теб, слушай гласа Му.
Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен
към
благия си Баща.
Имайте страх и почитание
към
това име ... Обръщайте се
към
Господ, наречен Емануил". (вж.
Имайте страх и почитание
към
това име.
Прочетете Павловата опитност във второто
послание
(II Кор. 11:24-31).
Братя, радвайте се, че Любовта Божия е велика
към
вас.
Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си
към
Илия и Димитър, но имали нужда и от храм.
Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник
към
методистката църква.
Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение
към
всичко, Господ иска да приложим
към
търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
Затова Господ иска да приложим
към
благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца.
Нека прочее да се стремим
към
пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа.
Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат
към
дома на нашия Небесен Баща.
161. II Петрово
послание
, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов.
Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени
към
делата, знай, че е трудно.
Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва
към
Господа Бога Нашего.
Като свършим своето поприще, ний ще се отправим
към
дома на нашия Небесен Баща.
88.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
А вместо това Призвание ще се даде друго
към
Нова година - подпълнено и разяснено и по-хубаво от сегашното.
Но аз се боя да не отпечатат от тях, защото някои подигравки от разни чиновници се отправят
към
нас, от което се разбира, че има нещо съобщено от тях.
Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми
към
Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка.
Моля Бог за тази Ви добрина
към
мен да Ви упъти
към
пътя на Спасението, за което всеки человек трябва да се стреми.
Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро
към
Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни.
Той ни каза между другото и това, че Русия
към
края на 1900 г.
Няма вече да роптае за Бога; много работите му ще вземат лошав край, ако не се обърне
към
Бога и изпълни заповедите Му.
Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме
към
теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание.
89.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
На един такъв обед Учителя погледна
към
северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята".
Той хвърчеше от юг
към
север.
към
4.30 сутринта в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во веки веков.
към
2.30 часа след пладне се поминала сестра ми Велика в Карнобат.
към
шест часа сутринта в гр.
21 под заглавие „Бележка" се обръща
към
страдующите със следната мисъл:
ако
към
извора на любовта
Человеците с ангелски духове се различават по своята любов
към
Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията.
Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание
към
страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.
Запътва се
към
него и тръгват.
Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг
към
Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може
към
лятото да дойда и
към
Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен.
Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието
към
българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
В събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа
към
материята.
„Отношението на Духа
към
материята е като причината
към
следствието.
Ето какви думи отправил Пеню Киров
към
бургаските братя, вероятно през този период: „Вие ме омъчнихте много. Защо?
Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля
към
върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място.
Към
обед отидохме - той вече беше положен в покоите си.
90.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
По това време Русия също има отрицателно отношение
към
искането за самостоятелна българска Църква.
в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват
към
възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си
към
просветната и обществено-благотворителна дейност.
Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това
послание
на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина".
В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал
към
последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник".
Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението
към
него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
Методистите там го обръщат
към
методизма.
При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре
към
горния край на главата и оттам излиза.
Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а
към
Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай."
91.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Обръщане
към
духовното
Интерес
към
духовното Т.
Всички разтвориха сърцата си за молитва
към
Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси.
По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода
към
околните.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли
към
него.
Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща
към
Учителя: „Детето ми е болно, на умиране.
92.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв
към
повърхността на кожата.
Снизхождение (рус.) - отстъпчивост
към
чужди грешки или недостатъци.
93.
СЪДЪРЖАНИЕ
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА ..................................................... 252
94.
№47 /Пеню Киров/
Трябва да имам милост по-голяма
към
болните.
95.
№52 /Петър Дънов/
Има силна борба, но Онзи, Който е
откъм
нас, е силен.
96.
№53 /Петър Дънов/
Дълъг е действително пътят, по който възлизаме
към
Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби.
Господ тук е привлякъл трима души10
към
Истината.
Каква ни е любовта
към
Него?
След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а
към
края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия.
97.
№55 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Онзи, Който е
откъм
нас, е по-силен от онзи, който е с тях.
98.
№50 /ПЕНЮ КИРОВ
Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет
към
Д-ра.
99.
№57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“
към
читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.
Варна„Призвание
към
народа ми български“ през 1898 година.
100.
№52 /Пеню Киров/
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“
към
читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.
Варна„Призвание
към
народа ми български“ през 1898 година.
101.
№59 /Петър Дънов/
Бог е
откъм
наша страна.
102.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
С поздрав
към
всички ви.
Тогава моят приятел се обърна
към
мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
103.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват
към
протестантската общност в Бургас.
104.
№62 (Петър Дънов)
Ние продължаваме пътя си за
към
Пловдив.
105.
№63 (Петър Дънов)
Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч,
към
София.
106.
№64 (Петър Дънов)
Идущата неделя тръгваме за
към
Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за
към
София.
107.
№55 /Пеню Киров/
Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам
към
това ми [писмо].
и е зачислен
към
Девети резервен полк – Свищов.
108.
№ 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
„Призванието
към
бълг. народ“.
С братски поздрав
към
всички ви.
109.
№ 56 /Пеню Киров/
Тук, при това [писмо], привключвам и исканото ти „Призвание
към
Българский народ“.
110.
№66 /Петър Дънов/
Бъдете благи и добри
към
всички, това е нашият закон.
111.
№60 (Пеню Киров)
Дънов
към
него проличава в писмото до П.
112.
№70 (Петър Дънов) [отворена карта]
Към
Бургас мисля да намина къде края на месец юлий.
Дънов се отправя от София
към
Плевен някъде около 22 март.
113.
№71 (Петър Дънов)
Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна
към
Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас.
Със сърдечен поздрав
към
вази.
114.
№62 (Пеню Киров) [отворена карта]
На нас ни се съобщи, че
към
края на юли, в началото на август ще стане съборът, но где, не зная.
115.
№74 (Петър Дънов)
Ако Той е
откъм
нас, кой ще бъде против нас?
116.
№75 (Петър Дънов)
С искрен поздрав
към
вази всички.
117.
№64 (Пеню Киров)
Според както споменаваше ти, че ще се съберем
към
края на този месец, така и на нас се каза.
118.
№76 (Петър Дънов)
Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка
откъм
Нови пазар.
Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията
към
нас Любов, ще имаме Небесната виделина.
119.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо]
Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите
към
бъдещето,
към
съвършенството в познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
120.
№82 (Петър Дънов)
Най-после, нека всякой да се стреми
към
изпълнение Волята Божия.
121.
№68 (Пеню Киров)
В последната ти карта някои и д[руги] от забележките ти не можах да разбера
към
що са насочени.
122.
№86 (Петър Дънов)
Поздрав
към
всички ви.
123.
№88 (Петър Дънов)
Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за
към
Сомовит и оттам за Плевен.
Гледайте с тиха увереност и вяра
към
Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
нагоре
към
доброто да се стреми.
Тя го тика
към
доброто да се стреми,
Дънов
към
неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене.
124.
№89 (Петър Дънов)
Киров и Ерифили продължават помощта си и
към
останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова.
125.
№74 (Пеню Киров)
С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и
към
село Дъскотна124 прекарах едно премеждие.
От Ямбол надолу
към
юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126.
126.
№93 (Петър Дънов)
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото,
към
изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Наследниците му проявяват жив интерес
към
историята и родината на своя прародител.
127.
№75 (Пеню Киров)
Киров: „Пристигнах вечерта
към
8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
към
Сливен, те пристигат в града на 22.05.
128.
№94 (Петър Дънов)
Поне за да бъде един человек на пътя
към
вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението
към
Господа, което е душевно състояние на Духа.
129.
№76 (Пеню Киров)
Аз още до
към
началото на месец февруарий ще бъда тука, понеже Господ ме въздържа151.
Според второ едно слово Господне, [на] Д-ра му се съкратява животът до
към
края на април тази година.
напуска Сливен с файтон и се отправя
към
Ямбол.
Така
към
нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора.
130.
№95 (Петър Дънов)
Направете задружно моление
към
Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие.
131.
№77 (Пеню Киров)
И направи едно съкрушение в Църквата, но ний се обърнахме
към
Господа с пост и молитва и той изравни вече този въпрос и хармонията се възстанови.
Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до
към
3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш.
Павел призовава
коринтяните
да не го презират.
132.
№96 (Петър Дънов)
Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ
към
Него.
133.
№78 (Пеню Киров)
Сега имам
към
тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш.
134.
№79 (Пеню Киров)
Засега съм в този град и наскоро заминавам
към
Анхиало и Месемврия.
135.
№ 81 (Пеню Киров)
Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми
към
живота и всичко в него не е съвсем изчезнала.
Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила
към
него и др.
Скърбя много, че при твоето пребиваване в града ни164 не можахме с нищо да отговорим на любовта ти
към
нас, но какво да направя!
136.
№88 (Петър Дънов)
Тодор е добре, но той го е отвлякъл Дявола
към
мисълта за женитба.
137.
№89 (Пеню Киров)
Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г.,
към
2 часа след полунощ.
А понеже южната страна на църквата бе
към
улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам.
Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе
към
мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Като отидохме близо
към
дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща.
Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице
към
мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с един хляб отдолу, тоже за благословение.
138.
№91 (Пеню Киров)
Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни
откъм
духовното здраве.
139.
№110 (Петър Дънов)
Обърни погледа си
към
своята душа.
140.
№96 (Пеню Киров)
Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина]
към
края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение.
141.
№97 (Пеню Киров)
Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо
към
25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам.
За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо
към
това място, където ще стане съборът.
205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име
към
Петър Дънов.
142.
№ 98 (Пеню Киров)
Получих
посланието
, благодаря Господу.
143.
№100 (Пеню Киров)
Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах
към
Бога с молба да ми каже какво да предприема.
144.
№101 (Пеню Киров)
Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва
към
масонството.
145.
№102 (Пеню Киров)
3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак
към
учителстването в Лом и в София.
146.
№103 (Пеню Киров)
Отношението на Духа
към
материята е както причината
към
следствието.
На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа
към
материята.
147.
№104 (Пеню Киров)
Така щото, понеже лицето под второ лице, оставено да живее в г-жа Стойчева246 и да им слугува, бе взето назад и заведено обратно
към
манастира и оттам поставено в първо лице, каквото бе, и изново го доведоха в Бургас заедно с булята на Никон.
Често дава вечери с покана
към
всички братя и сестри от Бургаския кръжок.
148.
№124 (Петър Дънов)
Моят душевен поздрав
към
всички приятели и братя.
Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един
към
друг с пълните си лични или фамилни имена.
149.
№125 (Петър Дънов)
Дънов е отправил поздрав
към
всички за Новата 1914 г., уж бидейки в Бургас.
150.
Речник на остарели и чужди думи
вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв
към
повърхността на кожата.
снизхождение (рус.) отстъпчивост
към
чужди грешки или недостатъци.
151.
ПОСЛЕСЛОВ
Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед
към
други неизследвани от предходните поколения области.
Неговата отговорност
към
поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни.
Нека всеки заинтересуван се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от познат
към
познат, през брат
към
брат, за да достигнат до Учител
към
ученик.
Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание
към
народа ми“.
Големият обем на кореспонденцията и приложенията
към
нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части.
остарели и чужди думи, обяснителни бележки
към
писмата, използвана литература.
Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение
към
личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи.
цитатите са много повече – това е времето на духовните напътствия, които Петър Дънов отправя
към
своите последователи,времето на усилена духовна работа за всеки един от от тях.
152.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Обяснителни бележки
към
писмата
В препратките
към
писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г.
След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а
към
края на живота си – като помощник-директор на Великотърновската девическа гимназия.
153.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 2
ІІ от 15 май 1895 г., има „Покана“
към
читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар
„Призвание
към
народа ми български“ през 1898 година.
154.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 3
155.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 4
Тогава моят приятел се обърна
към
мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Вероятно става дума за някакви средства, които отиват
към
протестантската общност в Бургас.
156.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 5
157.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 6
и е зачислен
към
Девети резервен полк – Свищов.
Дънов
към
158.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 7
Дънов се отправя от София
към
Плевен някъде около 22 март.
159.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 8
160.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 9
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре
към
доброто да се стреми.
Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика
към
доброто да се стреми,
161.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 10
Дънов
към
неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене.
Киров и Ерифили продължават помощта си и
към
останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова.
162.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА -11
163.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 12
Наследниците му проявяват жив интерес
към
историята и родината на своя прародител.
Киров: „Пристигнах вечерта
към
8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай,
към
Сливен, те пристигат в града на 22.05.
164.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА
напуска Сливен с файтон и се отправя
към
Ямбол.
Така
към
нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора.
Павел призовава
коринтяните
165.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 14
166.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 15
167.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 16
168.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 17
205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име
към
Петър
169.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 18
Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва
към
масонството.
3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак
към
учителстването в Лом и в София.
170.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 19
събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа
към
материята.
Често дава вечери с покана
към
всички братя и сестри от Бургаския кръжок.
Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един
към
друг с пълните си лични или фамилни имена.
171.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА - 20
Дънов е отправил поздрав
към
всички за Новата 1914 г., уж бидейки в Бургас.
172.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ
КЪМ
ПИСМАТА
173.
ПРЕДГОВОР
Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя
към
своите първи ученици.
Постепенно
към
идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат
към
високия идеал.
Но те имат важна функция -
към
тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в.
Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя
към
своите първи ученици.
Постепенно
към
идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве.
Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат
към
високия идеал.
Но те имат важна функция -
към
тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в.
174.
02 ПИСМО
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено поручение да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори
към
всички.
175.
03 ПИСМО
Имаме едно дълго
послание
от ангел Орифила и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не - ще ги пазим.
Господ, види се, голяма Любов показва
към
всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си.
Първо
Послание
Петрово 5, 10, 12.
176.
08 ПИСМО
Първото
послание
Солоняном 4,17-18.
177.
10 ПИСМО
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност
към
Него.
Затова то трябва да се обърне
към
Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
Знай, че от злото се отвращавам,
към
неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
178.
11 ПИСМО
Второ Петрово
Послание
1, 20, 21.
179.
18 ПИСМО
Но Господ е бил винаги верен
към
Мене.
Този стълб Господен като наближи
към
центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина
откъм
юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч
към
североизток буквата Л и отдолу две метли.
180.
20 ПИСМО
Духът Господен ви ръководи
към
пълната Истина.
Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да пристъпите
към
нейното изпълнение.
181.
23 ПИСМО
Защото и след нашето обращение и покаяние
към
Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.
182.
24 ПИСМО
Нашата вяра в Господа и постоянната молитва
към
Него е която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни Го пределил да сторим в Неговото Име. Мат.
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом, и то ще бъде вашата молитва
към
Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Да оставим вече миналото и да се стремим
към
бъдещето.
С поздрав
към
всички.
183.
25 ПИСМО
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва
към
Господа и Неговата благост и милост.
184.
26 ПИСМО
Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък
към
Гергьовден, докато се постопли времето да може и той да присъствува.
185.
32 ПИСМО
Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло, гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение
към
всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.
186.
34 ПИСМО
Приближаването ни
към
Бога зависи от послушанието ни.
Имайте страх и почитание
към
това име.
187.
37 ПИСМО
Прочетете Павловата опитност във второто
послание
Кор.
188.
39 ПИСМО
Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение
към
всичко, Господ иска да приложим
към
търпението: благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
Затова Господ иска да приложим
към
благочестието: братолюбие, за да се поразширят тесните ни сърца, но тъй и като братолтобието може да вземе тесни граници, да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието: Любов.
Нека прочие да се стремим
към
пълнотата на съвършенството, гдето царуват умът и Духът на Господа.
Ние сме вечев обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат
към
Дома на Нашия Небесен Баща.
Люб. бр., това е нашата лозинка от Господа Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва
към
Господа Бога Нашего и Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.
Като свършим своето поприще, ний ще се отправим
към
дома на Нашия Небесен Баща.
189.
40 ПИСМО
Има силна борба, но Онзи, Който е
откъм
нас, е силен.
190.
41 ПИСМО
Дълъг е наистина пътят, по който възлизаме
към
Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Този, Който ни Люби.
Господ тук е привлякъл трима души
към
Истината.
191.
46 ПИСМО
Бог е от
към
наша страна.
192.
47 ПИСМО
Ние продължаваме пътя си за
към
Пловдив.
193.
48 ПИСМО
Идущата неделя тръгваме за Татар Пазарджик и ако е волята на Господа, за
към
София.
194.
49 ПИСМО
Моля, изпроводете ми вашето копие „Призванието
към
бълг. народ".
С братски поздрав
към
всички ви.
195.
50 ПИСМО
Бъдете благи и добри
към
всички, това е нашият закон.
196.
53 ПИСМО
Към
Бургас мисля да намина къде края на месец юлий.
197.
54 ПИСМО
Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна
към
Варна, от гдето мисля да дойда в Бургас.
Със сърдечен поздрав
към
вази.
198.
57 ПИСМО
Ако Той е
откъм
нас, кой ще бъде против нас?
199.
58 ПИСМО
С искрен поздрав
към
вази всички.
200.
59 ПИСМО
Аз се бях завърнал от една малка обиколка
откъм
Н. пазар.
Но, като ходим в пълнотата на Мира и се подвизаваме с Вярата и Надеждата и Силата на Божията
към
нас Любов, ще имаме Небесната виделина.
201.
60 ПИСМО
Като оставите миналото настрана и се стремите
към
бъдещето,
към
съвършенството в познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
202.
62 ПИСМО
Най-после нека всеки да се стреми
към
изпълнение Волята Божия.
203.
65 ПИСМО
Поздрав
към
всички ви.
204.
66 ПИСМО
... Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за
към
Сомовит и от там за Плевен.
Гледайте с тиха увереност и вяра
към
Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
205.
70 ПИСМО
Второто упражнение, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото,
към
изток, с ръцете на коленете и ще повдигнете дясната си ръка, и ще запушите дясната си ноздра с първия пръст, и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
206.
71 ПИСМО
Поне за да бъде един человек на пътя
към
вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен.
Именно обръщението
към
Господа, което е душевно състояние на Духа.
207.
72 ПИСМО
Направете задружно моление
към
Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие.
208.
83 ПИСМО
Обърни погледа си
към
своята душа. Чет.
209.
90 ПИСМО
Моят душевен поздрав
към
всички приятели и братя.
210.
91 ПИСМА до Мария Казакова
В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща
към
сина си.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда
към
една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Тия са две огнища на душевния живот, приспособени
към
различни цели на вселената.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя
към
всеки едного от нас.
211.
93 ПИСМО
С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем
към
небето и да влезем във вечните обиталища.
212.
95 ПИСМО
То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя
към
вашето сърце.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето
послание
на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!
213.
97 ПИСМО
Мислех да замина
към
Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне.
Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги
откъм
северната страна на слънцето се пресичаха
към
изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
Ще минем от стария ред на нещата
към
новия, който Господ приготовлява.
214.
98 ПИСМО
В него Господ показва своята милост и Любов, с която ни варди и пази от всяко зло, и своя велик промисъл, с който ни води постоянно
към
по-обширното познание на Истината.
Ний се радваме с вас заедно на добрите неща, които ви се дават от горе, и за Истината,
към
която вашата душа се стреми.
215.
102 ПИСМО
Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре
към
върха Св. Никола.
Небето е особено благоразположено
към
вази".
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме
към
Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
216.
106 ПИСМО
Но всичко вкупом изпълня Божествен План, План, по който се приближават
към
Него избраните Му.
217.
107 ПИСМО
Преданост трябва
към
Господа.
218.
109 ПИСМО
А това е стремежът на душата да се възвърне
към
Бога.
219.
113 ПИСМО
Този Великият Господ, който дава живот, здраве, радост, веселие, който упътва всички
към
доброто, мъдростта, знанието и любовта.
Към
Него всички трябва да се обръщате,
към
Него трябва да гледате и Него да слушате.
Но
към
вас Небето се обръща и ви посочва пътя.
220.
114 ПИСМО
Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение
към
всички ни.
221.
115 ПИСМО
Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата любов да се усилва
към
Господа, вашия ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът на живота.
222.
118 ПИСМО
Да, Той гледа много низходително
към
вази и вашите грешки - щади ви както никой друг.
223.
121 ПИСМО
Те са пътеводители
към
вечния -
към
очистването и пречистването на душата, усъвършенствуването на духа Смисълът на живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля.
Обръщайте се постоянно
към
Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето.
224.
124 ПИСМО
Засега отиваме
към
София.
225.
130 ПИСМО
Може ли милостивото око на благия Баща да гледа
към
вас другояче?
226.
135 ПИСМО
Бъдете справедливи
към
всички.
227.
137 ПИСМО
Любовта
към
Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена.
228.
140 ПИСМА до Елена и Константин Иларионови
Имайте вяра, имайте Любов
към
Истината.
229.
144 ПИСМО
Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов
към
Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава.
230.
145 ПИСМО
Към
края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да ви посетя.
231.
149 ПИСМО
Като минете през изпита, да станете достойни за призванието,
към
което и двама ви приготовляват.
232.
156 ПИСМО
Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг
към
Бога, человеците и своята душа.
233.
160 ПИСМО
Аз ще ви съдействувам по пътя на Истината и живота да познаете Божията благост, милост и Любов, която Той храни
към
всички, които Го търсят с всичката си душа.
234.
163 ПИСМО
Разбира се, има примери, сравнения и подобия, които не могат еднакво да се приложат
към
всичките родове.
235.
166 ПИСМО
Моите отношения
към
хората са винаги едни и същи.
236.
167 ПИСМО
Всичко вкупом върви
към
добро.
И право е, стремете се
към
съвършенство според дадената ви светлина.
Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и Любов
към
вашите ближни както
към
себе си.
237.
168 ПИСМО
И моят съвет
към
вас е, да се възобновявате постоянно.
238.
172 ПИСМО
Сега не е време за лични спорове и недоразумения, сега е време за работа и съчувствие
към
страдующите.
239.
173 ПИСМО
Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре
към
доброто,
към
духовната свобода на Духа.
Ще останете ли за дълго в Одрин, или ще се движите напред
към
бойната линия?
240.
174 ПИСМО
Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки
към
своето същество.
А можете ли да намерите отношенията на тия думи една
към
друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка?
241.
176 ПИСМО
И те ще дойдат
към
края на своя финал.
Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза
към
Небето,
към
Обетованата земя на своите заветни ламтежи.
Хиляди и милиони очи са насочени
към
земята.
Това е Царство на сила, Царство на ред, Царство на хармония и Любов
към
всичко, което е добро, възвишено и благородно.
242.
177 ПИСМО
Мислите на образования свят сега са средоточени
към
него.
243.
178 ПИСМО
КЪМ
ВСИЧКИ Това е епохалната година, за която ви бе казано.
244.
183 ПИСМО
Господ е верен и благ
към
всички.
245.
184 ПИСМО
Аз разгледах навсякъде
към
южна и северна България.
246.
185 ПИСМО
Тя озарява пътя на ония, които се подвизават
към
Небето.
247.
187 ПИСМО
Всичко в тях се свежда
към
грубите проявления на материята.
248.
189 ПИСМО
Тия три числа имат отношение
към
едно и също събитие, което показва целия кръг на това от като начена, докато се свърши.
249.
194 ПИСМО
Имайте обич един
към
друг.
250.
199 ПИСМО
В Писанието в
посланието
на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа.
251.
201 ПИСМО
Аз опитах българския народ и духовенството му имат ли Любов
към
Бога.
252.
202 ПИСМО
Гледайте на Славка и на всички други тъй, както Аз гледам
към
вас и храня всичките добри чувства и мисли.
253.
208 ПИСМО
Сега от Словото
към
делото.
254.
209 ПИСМО
Всеки трябва да се въоръжава с Любов
към
Отца на Светлината.
Любовта ви
към
Христа да бъде постоянна.
255.
210 ПИСМО
Бог е Бог на Любовта
към
ония, които Го познават.
256.
213 ПИСМО
| Това са Моите писма
към
вас.
257.
214 ПИСМО
Да се стреми душата
към
Бога, това е смисълът на живота.
Стремете се
към
Светлината.
258.
224 ПИСМО
Всичко е добре, когато се върши от Любов
към
Бога.
259.
225 ПИСМО
Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден
към
Мусала, ако това е стремеж вътрешен.
260.
231 ПИСМО
Вървете полека от простите проявления на природата
към
сложните.
261.
234 ПИСМО
Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води
към
Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества.
Така и душата, която е дошла под влиянието на Божествените лъчи, се стреми
към
това слънце на живота.
262.
235 ПИСМО
от
Посланието
към
Римляном, те ще ви стигнат до края на месец август, след което ще ви се дадат нови, съобразно общата наредба от горе.
263.
246 ПИСМО
Но мисля или
към
Родопите, или в Северна България.
264.
248 ПИСМО
Той е говорил добро за тоя народ, дал му е сила и мощ и го ръководи напред
към
бъдещето.
265.
251 ПИСМО
Той ще сведе всичко
към
добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае.
266.
252 ПИСМО
Аз познавам тоя народ и неговите духовни водители, зная каква Любов хранят
към
Бога.
Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е
към
своя край на физическото поле.
267.
253 ПИСМО
Това е необходимо и полезно за самия Дух, който възлиза
към
по-горните светове.
Несгодите и трудностите в живота стимулират ума
към
работа.
268.
258 ПИСМО
Тя нека работи над себе си с молитва, като се обръща
към
Господа Исуса Христа да й помогне, като си помага с думите от книгата на 3.
Всичко върви
към
своето изпълнение.
269.
260 ПИСМО
Европейската война приближава
към
края на своята развязка.
270.
271 ПИСМО
Всеки може да попадне в тия астрални течения, които слизат
към
земята. Ж.
271.
281 ПИСМО
Доброто е скрито в Господа, в Неговата Любов, която Той храни
към
всички свои деца и да живеем и да работим за Него е пълнота на живота.
272.
282 ПИСМО
Поздрав
към
всички.
273.
284 ПИСМО
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която ви повдига, за да минете от временното
към
вечното, от преходното
към
настоящето.
274.
БЕЛЕЖКИ
Посланието
е прието на спиритически сеанс.
Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание
към
народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие".
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а
посланието
- учението на Бялото братство.
Посланието
на събора е публикувано в бр.
„Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза
към
всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-век сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обра-щението на земята
към
слънцето.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш от сега, ти казвам, человече Божий, ако и да ме считаш за враг, земи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети
към
дома на Небето, защото там е най-дброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава."
И за тяхното усъвършенствувание и приближение
към
Бога, Духът на Господа работи в сърдцата им.
Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са
към
пътя на спасението..." „Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят.
„Заветът .. " завършва с
послание
на Учителя: „Обичай съвършения път на Истината и живота.
275.
31 ПИСМО
Тръгвате
към
дома, идвате, но Той се спира отвън вратата.
Любов
към
Господа пълна.
Който ме Люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем и ще направим жилище у него." Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост
към
тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.
276.
Завета на Цветните Лъчи на Светлината аудио формат
От Калин поста във Фейсбук"Здравейте Приятели,по повод на идеята за записване на Словото от Учителя на аудио формат, публикувам тук (съвмесно с Христо Ватев)един примерен запис на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината"-(незавършен) и "методът на цветните лъчи на светлината"
към
Завета.Тези записи са все още в работен процес,всякакви препоръки са добре дошли ,имайте в пред че колкото повече хора чуят ,толкова повече редактори ще имат тези записи ,та...ако откриете неточноси или грешчици не се притеснявайте да споделите,а ние записващите ще се постараем да ги поправим."
277.
Поздрав за Новата 1914 година
Поздрав за новата година
към
всички 1914г.
278.
За Мѫдростьта
И възвисишъ гласъ
къмъ
разума;
279.
За Добродѣтельта
Но който прави истината иде
къмъ
видѣлината, за да се явятъ дѣлата му, че сѫ по Бога направени.
280.
За Духа
Защото нашето
къмъ
васъ благовѣствуване не стана само съ слово, но и съ сила, и съ Духа Светаго, и съ голѣмо удостовѣрение, както знаете какви бѣхме заради васъ помежду ви.
281.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща
към
Земята.
Последното от своя страна ги препраща
към
централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм.
Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме
към
полунощ.
Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив
към
слънчевите енергии.
(Електричеството и магнетизмът имат повече отношение
към
неорганическото състояние на материята, а праната –
към
органическото състояние на материята,
към
живота.) Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана).
При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава
към
Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие.
А колкото наближава
към
пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни
към
един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма.
Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а
към
тях Земята е по-възприемчива сутринта.
Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия
към
Земята, а есента и зимата – отлив.
Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс
към
Южния и се повръща пак
към
Слънцето.
Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия започва да се проявява и да приижда
към
Земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят.
Човек трябва да отвори чувствата си с обич
към
тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу
към
левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре.
Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща
към
Слънцето може да се сравни с венозна кръв.
Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне
към
сърцето и от там в дробовете за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат
към
Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.
(За да бъде човек в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде
към
Север или
към
Изток.)
282.
Сегашното положение на човечеството
И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес
към
личен напредък.
Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат
към
Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е.
Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата
към
по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини
към
сушата.
горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана
към
сушата.
Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик
към
нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
283.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат
към
единия полюс, а другите –
към
другия.
Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност
към
нещо красиво,
към
хармония,
към
нещо разумно.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е
към
последния, шестия период – да се раздвои.
Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено
към
друга посока –
към
сока на цветята.
По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж
към
по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда.
НАГОРЕ